ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът има за цел да защити здравето на хората и на техните потомци, животните и растенията, както и техните съобщества и местообитания. Той цели също така да опази природните и културните ценности от вредни въздействия и да предотврати опасности и щети за обществото, свързани с изменението на качеството на атмосферния въздух, причинено от различни дейности.
Чл. 2
Законът урежда важни аспекти, свързани с качеството на атмосферния въздух, включително определяне на показатели и норми, ограничаване на емисиите, права и задължения на различни органи и лица, изисквания за качеството на течни и твърди горива, както и контрол на спазването на тези изисквания. Специално внимание се отделя на емисиите на серен диоксид и качеството на горивата, използвани за отопление.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя обхвата на изискванията на закона, които се отнасят за различни обекти и дейности, включително производствени и непроизводствени съоръжения, транспортни средства, строителни площадки, както и резервоари за течни горива и обекти, свързани с твърди горива. Изключенията от закона включват дейности с радиоактивни материали и определени емисии на вредни физически фактори.
Чл. 4
Чл. 4 определя основните показатели за качеството на атмосферния въздух, включително суспендирани частици, фини прахови частици, серен и азотен диоксид, въглероден оксид, озон, олово, бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали (кадмий, никел, живак) и арсен. Министърът на околната среда може да определя допълнителни показатели в зависимост от източниците на емисии и здравния риск. Нормите за замърсители се определят като маса на кубически метър въздух.
Чл. 5
Член 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя, че нормите за отлагания на вредни вещества (замърсители) в атмосферата се изчисляват като маса на един квадратен метър открита повърхност за определен период от време. Тази разпоредба е допълнена през 2000 г. с цел уточняване на методологията за определяне на замърсяването на въздуха.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя, че министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, утвърдили норми за вредни вещества в атмосферния въздух. Те могат да определят допустими отклонения от нормите, които постепенно намаляват до достигане на установените нива. Нормите се разработват въз основа на здравно-екологични проучвания и международни препоръки. Също така, министърът на здравеопазването или общинските органи могат да предлагат по-строги норми в зависимост от специфичните условия на замърсяване.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че при неблагоприятни метеорологични условия, които водят до влошаване на качеството на въздуха и съответно до здравни рискове за населението, министърът на околната среда и министърът на здравеопазването могат да издават наредби. Тези наредби определят алармени прагове за нивата на вредни вещества в атмосферния въздух, базирани на здравно-екологични проучвания и препоръки от международни организации.
Чл. 8
Член 8 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на Министерския съвет за приемане на наредба, която да установява техническите и качествените изисквания към течните горива, включително нормите за съдържание на вредни вещества. Забранява се пускането на пазара и използването на течни горива, които не отговарят на тези изисквания. Крайните разпространители са длъжни да зареждат превозни средства с горива, съобразно предназначението им, и всяка партида гориво трябва да бъде придружена от декларация за съответствие с изискванията за качество.
Чл. 8а
Чл. 8а от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление. Министерският съвет, по предложение на съответните министри, приема наредба, която определя условията за контрол на качеството на тези горива. Забранено е пускането на пазара на горива, които не отговарят на установените изисквания, както и тяхното предоставяне и разпространение без необходимите етикети и опаковки. Всяка партида твърди горива трябва да бъде придружена от декларация за съответствие с изискванията. Разпространението на горива от неупълномощени лица или обекти също е забранено.
Чл. 8б
Чл. 8б от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира създаването на публичен регистър на лицата, които разпространяват твърди горива. Регистърът се поддържа от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Лицата, желаещи да се впишат в него, трябва да са регистрирани по Търговския закон, да не са в несъстоятелност и да заплатят определена такса. Заявленията се подават по утвърден образец и включват списък на обектите за разпространение. Регистрацията е безсрочна, а измененията в данните трябва да се уведомяват в срок от 7 дни.
Чл. 9
Член 9 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя отговорностите на министъра на околната среда и водите за издаване на наредби, които утвърдяват норми за емисии на вредни вещества от неподвижни източници. Нормите се разработват с оглед осигуряване на качеството на атмосферния въздух и са задължителни, освен в определени случаи. Освен това, могат да се определят по-строги норми за емисии на ниво община, в зависимост от местните условия, след мотивирано предложение от кмета и одобрение на общинския съвет.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира условията за експлоатация на нови и действащи инсталации, които използват летливи органични съединения. Инсталациите трябва да спазват нормите за допустими емисии и да имат разрешение от министъра на околната среда, освен ако не е наличен икономически и технически достъпен заместител. Разрешението се издава след доказване на липса на риск за здравето и околната среда, спазване на нормативните изисквания и прилагане на най-добрите налични техники. Операторите подават заявление с необходимите документи и могат да бъдат освободени от спазване на определени норми при доказана невъзможност за спазването им, без да се застрашава здравето и околната среда.
Чл. 9б
Чл. 9б определя изискванията за проектиране, оборудване и експлоатация на съоръжения и инсталации, свързани с зареждане, товарене, разтоварване и съхранение на бензини. Тези съоръжения трябва да отговарят на нормите за допустими емисии на летливи органични съединения (ЛОС) и на техническите изисквания, установени в Наредба № 16 от 1999 г.
Чл. 9в
Чл. 9в от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя нормите за допустими емисии на вредни вещества от големи горивни инсталации (ГГИ). Тези норми се определят с наредба на Министерския съвет. Министърът на околната среда и водите, заедно с други министри, разработва Преходен национален план (ПНП) за привеждане на ГГИ в съответствие с наредбата. ПНП се одобрява от Министерския съвет и се представя на Европейската комисия, която оценява плана. Ако няма възражения в срок от една година, ПНП се смята за приет. При възражения, се изготвя нов вариант на плана. Министерството на околната среда и водите ежегодно информира Европейската комисия за емисиите на замърсители от инсталациите.
Чл. 9г
Чл. 9г от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя правилата за контрол и мониторинг на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах от средни горивни инсталации (СГИ). Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда поддържа публичен регистър на СГИ, а регионалните инспекции по околната среда актуализират информацията. Регистърът включва данни за мощността, вида на инсталацията, използваните горива, експлоатационните часове и емисиите. Операторите подават заявления за регистрация, които се разглеждат от РИОСВ, а отказите подлежат на обжалване.
Чл. 9д
Операторите на нови средства за генериране на инсталации (СГИ) са задължени да регистрират инсталацията в специален регистър, преди да започнат експлоатацията й. Без тази регистрация, експлоатацията на новата СГИ не е разрешена.
Чл. 9е
Чл. 9е от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на Република България за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители. Той включва мониторинг на отрицателните въздействия на замърсяването върху екосистемите и изисквания за изготвяне, приемане и прилагане на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, които ще бъдат уточнени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 10
Член 10 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 102 от 2012 г., с влизане в сила от 21 декември 2012 г.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че министърът на околната среда и водите, съвместно с други заинтересувани министри, разработва програми за постепенно намаляване на годишните емисии на вредни вещества, като серен диоксид и азотни оксиди, от определени дейности. Тези програми се приемат от Министерския съвет и включват специфични мерки и срокове за изпълнение. Изпълнението им се отчита ежегодно, а програмите могат да определят и норми за допустими емисии за конкретни обекти.
Чл. 11
Член 11 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя правилата за организирано изпускане на производствени и вентилационни газови потоци в атмосферата. Височината на изпускащите устройства трябва да бъде така определена, че концентрациите на замърсители в приземния слой да не надвишават допустимите норми. Министрите на околната среда, регионалното развитие и здравеопазването съвместно утвърдиха методика за изчисляване на височината на тези устройства и разсейването на замърсителите, която е задължителна при проектиране и реконструкция на обекти. Забранено е производството на дървени въглища по открит способ, а при другите методи трябва да се спазват нормите за емисии.
Чл. 11а
Чл. 11а от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда приемането на наредба от Министерския съвет, която да ограничи емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) при използването на органични разтворители в определени боички, лакове и авторепаратурни продукти. Наредбата ще установи категоризация на продуктите, допустими норми на съдържание на ЛОС, реда за издаване на разрешения за употреба на продукти с високо съдържание на ЛОС и правилата за етикетиране. Пускането на пазара на несъответстващи продукти е разрешено само при определени условия, включително употреба в инсталации, отговарящи на изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. и за поддръжка на културни ценности с разрешение от министъра на околната среда. Разрешенията имат срок до 6 месеца и са валидни за определени категории и количества продукти. Министърът или упълномощено лице издава разрешението в срок от 30 дни или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва.
Чл. 12
Член 12 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя, че нормите за вредни вещества в отработилите газове от двигатели с вътрешно горене се установяват по показателите: димност, съдържание на въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя, че нормите за емисии на вредни вещества от отработилите газове на моторните превозни средства се утвърдиха от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съвместно с министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. Нормите се разработват на базата на техническите възможности и икономическите условия, с цел осигуряване на качеството на атмосферния въздух.
Чл. 14
Член 14 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването за утвърждаване на инструкция относно местоположението на пунктовете за измерване влиянието на моторните превозни средства върху качеството на въздуха. Освен това, министърът на здравеопазването, министърът на земеделието и храните и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията са отговорни за издаването на наредба, която да регулира стопанските дейности и ползването на растителната продукция от ивиците край пътищата, в зависимост от замърсяването на атмосферния въздух.
Чл. 15
Член 15 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 27 от 2000 година.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че преди разрешаването на ползването на строежите, инвеститорът трябва да предостави на общинските органи и Министерството на околната среда и водите редица документи. Те включват протоколи за изпитване на пречиствателните съоръжения, измерени емисии, инструкции за експлоатация и списък на отговорните лица за опазване на околната среда. На базата на предоставената информация и допълнителни проверки, органите дават съгласие или мотивиран отказ за ползването на строежите.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира мерките за прилагане на два важни регламента на Европейския съюз, свързани с вещества, нарушаващи озоновия слой и флуорсъдържащи парникови газове. Министърът на околната среда и водите, съвместно с министъра на вътрешните работи, установява мерките и контролира спазването на изискванията. Контролът включва проверки на оборудване, документи и съответствие с регламентите. Осигурява се достъп до проверяваните обекти и информация, а при установени нарушения се предприемат мерки за ограничаване или забрана на съответните вещества и оборудване. В текста се посочват и правомощията на различни контролни органи.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира задълженията на лицата, извършващи дейности с вещества, които нарушават озоновия слой. Лицата, извършващи извличане на хлорфлуорвъглеводороди, проверки за течове и сервиз на хладилни инсталации, трябва да имат документ за правоспособност. Освен това, те трябва да предприемат мерки за извличане и унищожаване на вредните вещества. Документите за правоспособност се издават от Българската браншова камара - машиностроене, а информация за лицата с правоспособност се поддържа в база данни, достъпна онлайн.
Чл. 17б
Чл. 17б от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на физически и юридически лица, свързани с дейности, които включват проверки, възстановяване и поддръжка на хладилно, климатично и противопожарно оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове. Физическите лица трябва да притежават документ за правоспособност, издаден в съответствие с Регламент (ЕС) № 517/2014. Юридическите лица също имат задължението да притежават подобен документ. Органите, които издават тези документи, включват Българската браншова камара по машиностроене, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и други, които поддържат информационна база данни относно правоспособността на лицата.
Чл. 17в
Чл. 17в от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира задълженията на различни институции относно информацията за флуорсъдържащи парникови газове. Директорът на Агенция "Митници" и министърът на околната среда и водите определят реда за предоставяне на информация за вноса и износа на вещества, подлежащи на ограничения. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" информира министъра за операторите на противопожарно оборудване. Данни за проверките на хладилни камиони и ремаркета се въвеждат в информационна система от упълномощени лица. Изменения на вписаната информация се извършват от същите лица. Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" предоставя достъп до данните на министъра и на лицата с правоспособност.
Чл. 17г
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда или упълномощено от него лице е отговорно за създаването и поддържането на информационна система, която събира и обработва данни за флуорсъдържащите парникови газове. Изискванията и съдържанието на системата ще бъдат определени с наредба, свързана с чл. 17, ал. 2.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за чистотата на атмосферния въздух задължава юридическите и физическите лица, които имат източници на емисии, да провеждат емисионен контрол, да уведомяват органите за предстоящи промени в суровини и технологии, да уведомяват за промени в дейността и собствеността, да информират за производствени аварии и инциденти, и да осигуряват достъп на контролни органи до обектите и документацията свързана с емисиите.
Чл. 18а
Чл. 18а регламентира задълженията на лицата, които пускат течни горива на пазара. Те са длъжни да осигурят съответствието на горивата с качествените изисквания, да съставят декларации за съответствие за всяка партида, и да съхраняват тези декларации минимум 5 години. Съответствието се потвърдява чрез изпитване в акредитирани лаборатории. Лицата носят отговорност за верността на декларациите и трябва да ги представят на контролни органи при поискване. Специални изисквания важат и за местните снабдители на корабно гориво, както и за лицата, които смесват биогорива с горива от нефтен произход.
Чл. 18б
Чл. 18б от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на лицата, които разпространяват и транспортират течни горива. Те са отговорни за качеството на горивата, длъжни са да предоставят декларации за съответствие и да съхраняват документи за определен срок. Крайните разпространители трябва да поставят информация за горивото на видно място. Също така, лицата трябва да уведомяват контролни органи за промените в дейността си и да осигуряват достъп до обектите им. Те са задължени да извършват редовни проверки и да реагират на инциденти, които могат да повлияят на качеството на горивата.
Чл. 18в
Чл. 18в от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на лицата, които пускат твърди горива на пазара. Те трябва да оценят или да организират оценяването на горивата и да удостоверят съответствието им с изискванията за качество. Всеки производител е длъжен да състави декларация за съответствие за всяка партида, а изискванията за съдържанието на тази декларация и редът за оценяване се определят с наредба. Съответствието се декларира след изпитване на проба от всяка партида в акредитирани лаборатории.
Чл. 18г
Регистрираните лица, съгласно чл. 8б, ал. 3, са задължени да разпространяват само твърди горива, които са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1. Тези горива трябва да отговарят на изискванията за качество, да са опаковани и етикетирани в съответствие с наредбата по чл. 8а, ал. 1, и да бъдат придружени от декларация за съответствие и копие от протокола от изпитване за всяка партида.
Чл. 18д
Чл. 18д от Закона за чистотата на атмосферния въздух задължава операторите на инсталации с мощност над 20 MW, използващи твърдо гориво и/или биомаса, да внедрят система за видеонаблюдение и контрол на подаването на горива. Системата трябва да осигурява проследяване в реално време, визуален контрол, непрекъснат запис и съхранение на записите за минимум 6 месеца. Операторите са длъжни да предоставят отдалечен достъп до информацията на съответните контролни органи и да предотвратят манипулации. Записите могат да се използват като доказателства за нарушения на екологичното законодателство.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя ролята на Министерството на околната среда и водите в провеждането на държавната политика за опазване на чистотата на атмосферния въздух. Компетентни органи на общинско ниво, отговорни за чистотата на въздуха, са кметовете на общини, общинските съвети, директорите на РИОСВ и органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта. Общинските органи и РИОСВ осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с чистотата на въздуха. Кметовете могат да възлагат дейности на длъжностни лица и да използват автоматизирани средства за контрол.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира системите за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух. Министерството на околната среда и водите следи качеството на въздуха чрез национална система, а общинските органи могат да изграждат местни системи за наблюдение в съгласие с министъра. При наличие на основен източник на замърсяване, министерството може да задължи съответния обект да установи система за наблюдение на емисиите и качеството на въздуха. Националната и местните системи си взаимодействат чрез договори, а станциите за наблюдение са публична собственост.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира контрола и оценката на качеството на атмосферния въздух от националната и местните системи. Министърът на околната среда и водите, в сътрудничество с министъра на здравеопазването, издава наредба, която осигурява единство в системите за оценка и управление на качеството на въздуха. В допълнение, наредбата определя условията и реда за разработване на програми за намаляване на замърсителите и за постигане на утвърдените норми.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя отговорностите на различни министерства за контрол и наблюдение на качеството на въздуха. Министерството на околната среда и водите, заедно с Националния институт по метеорология и хидрология, отговарят за трансграничния пренос на замърсители и влиянието на замърсяването върху екосистемите. Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите оценяват здравния и екологичния риск от замърсяването. Мониторингът на влиянието на замърсяването върху екосистемите се извършва чрез представителна мрежа, съобразена с типовете екосистеми в страната.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя, че информацията от националната и местните системи за наблюдение на качеството на въздуха е държавна собственост и се съхранява в Министерството на околната среда и водите. Тази информация е публична и достъпна безплатно, докато допълнителните данни подлежат на заплащане. При сигнали за нарушения на нормите за вредни вещества, контролни органи извършват проверки, включващи моделиране на разсейването на емисиите и измервания от стационарни станции. Ако оценките не са достоверни, могат да се използват мобилни станции. При оспорване на резултатите, се правят допълнителни измервания за сметка на лицето, ако резултатите се потвърдят.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя органите, които извършват непосредствен контрол върху състоянието и експлоатацията на обектите с източници на емисии. Контролът включва работата на пречиствателните съоръжения и емисиите от отделните източници. Отговорността за контрола е на министъра на околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите, общинските органи, както и органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за моторните превозни средства.
Чл. 25
Член 25 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя методите за установяване на емисиите от обекти, които включват измерване по регламентирани методи и изчисление по балансов метод. Регламентираните методи и средства за измерване се определят от стандартизационни документи или от министъра на околната среда и водите при тяхна липса. Контролните органи извършват измервания на емисиите от стационарни източници на всеки две години и от моторни превозни средства на годишна база. Ръководителите на обекти с неподвижни източници са задължени да осигурят измервания в съответствие с предписанията на министъра и контролните органи. Измерените стойности се записват в дневник, който се съхранява за 8 години. Министърът издава заповед за утвърждаване на методика за балансово изчисление на емисиите.
Чл. 26
Контролните органи имат правомощия да дават задължителни предписания за изпълнение при констатирани нарушения на източниците на замърсяване по време на проверки.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на кметовете на общини за разработване и изпълнение на програми за намаляване на замърсителите, когато те превишават нормите. Програмите трябва да бъдат приети от общинските съвети и да включват цели, мерки, отговорни организации и средства за изпълнение. Кметовете ежегодно отчитат изпълнението на програмите, а отчетите се публикуват в интернет. При превишаване на нормите, програмите включват мерки за краткосрочно намаляване на замърсяването. Изпълнението се оценява от РИОСВ, а при неизпълнение се налагат глоби.
Чл. 27а
Чл. 27а от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя задълженията на министъра на околната среда и водите за разработване и представяне на Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух. Програмата трябва да бъде приета от Министерския съвет и да включва цели, мерки, срокове, необходими финансови средства и отговорни институции. Годишно се отчита изпълнението на програмата пред Министерския съвет.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя правомощията на министъра на околната среда и водите, регионалните инспекции и общинските органи да ограничават или спират производствени и други дейности при значително замърсяване на въздуха, което представлява риск за здравето и околната среда. Ограниченията се извършват със заповед и действат до отстраняване на причините. При нарушения, свързани с моторни превозни средства, контролните органи предприемат действия срещу нарушителите.
Чл. 28а
Чл. 28а от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда мерки, които общинските съвети могат да приемат при значително замърсяване на въздуха, включително създаване на зони с ниски емисии, ограничаване на определени горива и уреди за отопление, както и ограничения в движението на моторни превозни средства. Тези мерки могат да включват забрани, такси и ограничения, а общинските съвети определят условията за тяхното прилагане. Мерките не важат за специализирани превозни средства и обществен транспорт.
Чл. 29
Общинските органи, в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи, организират и регулират движението на автомобилния транспорт в населените места. Целта е да се осигури качество на атмосферния въздух, което да отговаря на установените норми за вредни вещества (замърсители), определени в чл. 6 от закона.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че при риск от превишаване на нормите за замърсяване, общинските органи, в сътрудничество с регионалните инспекции, трябва да разработят оперативен план за действие. Този план включва мерки за намаляване на риска и ограничаване на продължителността на неблагоприятните явления. Планът се основава на проучвания и утвърдени алармени прагове и се обсъжда с заинтересовани лица и екологични организации. Изпълнението на плана се нарежда от кмета на общината при необходимост.
Чл. 30а
Чл. 30а определя отговорностите на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и упълномощените от него лица за контрола върху качеството на течните и твърдите горива. Те трябва да изградят система за наблюдение и контрол, да извършват проверки и да издават наказателни постановления. Освен това, те трябва да предоставят информация на министъра на околната среда и да информират обществеността за резултатите от проверките.
Чл. 30б
Контролни органи, определени в чл. 30а, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, имат редица права, включително неограничен достъп до определени места, право да изискват декларации и документи, да изземват оригинални счетоводни и търговски книги, да получават информация от трети лица, да вземат проби от горива, да изпитват пробите в акредитирани лаборатории, да съставят експертни и констативни протоколи, да извършват проверки и да съставят актове за нарушения. Освен това, те могат да получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и да бъдат застраховани за злополуки, настъпили при изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 30в
Чл. 30в от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира процедурата за вземане и изпитване на проби от горива. Контролните органи вземат проби в присъствието на собственика или представител на контролирания обект, като пробите се разделят на арбитражна и контролна. При оспорване на резултатите от изпитването, заинтересованата страна има 7 дни да поиска изпитване на арбитражната проба в акредитирана лаборатория. Разходите за оспорване са за сметка на заинтересованата страна, а срокът за приключване на спора е два месеца. Изпитванията служат за доказателство в съдебни спорове. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Морска администрация" вземат проби от корабното гориво при спазване на същите правила. Условията за унищожаване или предоставяне на неиспитани арбитражни проби се определят в наредбата по чл. 8а, ал. 1.
Чл. 30г
Чл. 30г. от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя правомощията на контролните органи при установяване на нарушения. Те могат да прилагат принудителни административни мерки, включително временно спиране на пускането на пазара на течни и твърди горива, забрана за тяхното разпространение и изтегляне от пазара при установяване на несъответствия с изискванията за качество. Мерките могат да се обжалват, но не спират тяхното изпълнение.
Чл. 30д
Контролните органи са задължени да не разгласяват информация, представляваща служебна или търговска тайна, получена по време на контролната дейност, и да не я използват за други цели. При извършване на контролната дейност те трябва да се легитимират със служебна карта.
Чл. 30е
Чл. 30е от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя разходите за вземане и изпитване на проби от течни и твърди горива. Когато горивата нямат декларация за съответствие, разходите са за сметка на лицата, които ги пускат, транспортират или разпространяват. Ако горивата не отговарят на изискванията за качество, също разходите са за тези лица. При съответствие с изискванията, разходите по изпитването се поемат от бюджета на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с изключение на разходите за корабни горива, които са за сметка на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Чл. 30ж
Чл. 30ж от Закона за чистотата на атмосферния въздух указва, че изпитването на течни или твърди горива, в определени случаи, не може да се извършва в лаборатории, които са извършили изпитвания по чл. 18а, ал. 3 или чл. 18в, ал. 6. Това правило е въведено с цел да се гарантира надеждността на резултатите от изпитванията и да се избегнат конфликти на интереси.
Чл. 30з
Чл. 30з от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя правомощията на министъра на околната среда и водите или упълномощено лице за контрол на спазването на наредбата по чл. 11а, ал. 1. Контролът включва проверка на продукти, пуснати на пазара, и правомощия да се изискват документи, да се вземат проби и да се налагат глоби при несъответствия. Освен това, контролът трябва да се извършва при спазване на търговските тайни.
Чл. 30и
Чл. 30и от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира задълженията на местните снабдители на корабно гориво и капитаните на кораби. Местните снабдители трябва да осигурят наличието на корабни горива в пристанищата и да уведомят Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Капитаните или корабните агенти трябва да уведомят агенцията, ако не могат да закупят гориво. Изпълнителният директор на агенцията информира Европейската комисия за наличието на горива и за случаи на липса на такова. Процедурите за уведомленията се определят с заповед на изпълнителния директор, която се обнародва в 'Държавен вестник'.
Чл. 30к
Чл. 30к от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира контрола върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на УБП, който се осъществява от председателя на Българския институт по метрология или от упълномощени лица. Лицата, които искат да бъдат оправомощени, трябва да подадат заявление и да отговарят на определени изисквания, включително наличие на система за управление на качеството и еталони за измерване. Оправомощаването се извършва за срок от 4 години, след което се извършва надзор и проверка на изпълнението на задълженията. Лицата са задължени да уведомяват за промени в условията на оправомощаването и да извършват проверки в съответствие с методиката на института. Заповедите на председателя могат да бъдат оспорвани по административен ред.
Чл. 30л.
Чл. 30л. от Закона за чистотата на атмосферния въздух урежда създаването на публичен регистър за инсталации, извършващи дейности с летливи органични съединения. Регистърът се поддържа от директора на съответната регионална инспекция по околната среда и съдържа информация за регистрационен код, оператор, адрес, удостоверение и промени в обстоятелствата. Операторите подават заявление за регистрация и прилагат необходимите документи. Регистрацията е безсрочна, но може да бъде отказана или заличена при неспазване на изискванията.
Чл. 30м
Член 30м от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира, че всички документи и информация, свързани с този закон и подзаконовите актове, могат да бъдат предоставяни както на хартиен носител, така и в електронен формат. Електронната информация може да бъде предавана по електронен път, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и българските закони за електронния документ и електронното управление. В допълнение, законът включва разпоредби за такси върху котелно гориво и мазут с над 1% сяра, свързани с управлението на дейностите по опазване на околната среда.
Чл. 31
Член 31 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е премахнат с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 101 от 2015 г., и влиза в сила на 22.12.2015 г. Този член е бил изменян многократно от 2000 г. до 2015 г., но в крайна сметка е отстранен.
Чл. 31а
Член 31а от Закона за чистотата на атмосферния въздух е новоприет с Държавен вестник, брой 41 от 2010 г., но е отменен с Държавен вестник, брой 101 от 2015 г., в сила от 22 декември 2015 г.
Чл. 32
Член 32 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е бил нов, приет с ДВ, бр. 27 от 2000 г., и е претърпял изменения през 2002 г., 2009 г. и е отменен през 2015 г. с влизане в сила от 22.12.2015 г.
Чл. 32а
Член 32а от Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е бил нов, приет с ДВ, бр. 6 от 2009 г. и влязъл в сила на 24.02.2009 г., е отменен с ДВ, бр. 101 от 2015 г., с влизане в сила на 22.12.2015 г.
Чл. 33
Член 33 от Закона за чистотата на атмосферния въздух описва изменения и отмяна на правни разпоредби, свързани с принудителните административни мерки и административнонаказателната отговорност. Текстът е бил изменян многократно от 2000 г. до 2015 г., като последното изменение е влязло в сила на 22.12.2015 г.
Чл. 33а
Чл. 33а от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице прилага принудителни административни мерки в случаи на: аварии, предизвикани от оператори на обекти; непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда и здравето на хората; предотвратяване или преустановяване на административни нарушения по закона и свързани наредби и регламенти.
Чл. 33б
Чл. 33б от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя принудителните административни мерки, които могат да бъдат предприети в случай на нарушения. Тези мерки включват временно спиране на дейността на операторите, ограничаване на достъпа до инсталации, даване на задължителни указания, разпореждане за извършване на анализи и проверки, ограничаване или забрана на определени вещества и продукти, както и разпореждане за унищожаване на несъответстващи вещества. Маркировката и начинът на пломбиране се утвърдиха от министъра на околната среда и водите.
Чл. 33в
Чл. 33в от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя правилата за прилагане на принудителни административни мерки от компетентния орган. Мерките се прилагат с мотивирана заповед, в която се указва срок за изпълнение и се прилагат до отстраняване на причините за тяхното прилагане. Заповедта се съобщава на заинтересованото лице и може да бъде обжалвана, като обжалването не спира действието на заповедта.
Чл. 33г
Член 33г от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че всички разходи, свързани с изпълнението на принудителните административни мерки, се поемат от лицето, на което са наложени тези мерки. Тази разпоредба е в сила от 24 февруари 2009 г.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира санкции за лица, които пускат на пазара или разпространяват горива, които не отговарят на изискванията за качество. Глобите варират в зависимост от вида на горивото и нарушението, като за течни горива санкциите са между 2000 и 50000 лв. за пускане на пазара и между 2000 и 20000 лв. за разпространение. За твърди горива, наказанията са между 1000 и 10000 лв. за липса на регистрация, а за некачествени горива глобите са между 2000 и 10000 лв. При повторно нарушение глобите се удвояват, а при неизпълнение на задължително предписание, горивата могат да бъдат отнети в полза на държавата.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда санкции за лица, които разпространяват течни горива, несъответстващи на декларацията за съответствие или предназначението им. За първо нарушение глобата е 5000 лв. и имуществена санкция 40 000 лв. За нарушение на чл. 8, ал. 3 глобата е 10 000 лв. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 34б
Законът предвижда различни имуществени санкции за физически лица, които нарушават определени разпоредби. За нарушение на чл. 18а, ал. 2-6, санкцията е 7000 лв. За нарушения на чл. 18б, ал. 1, т. 2, 3 и 5, санкцията е 5000 лв. За нарушения на чл. 18в, ал. 3-6, санкцията е между 5000 и 7000 лв. За нарушения на чл. 18г, санкцията е между 3000 и 5000 лв. При повторно нарушение, санкциите се удвояват.
Чл. 34в
Чл. 34в от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за физически лица, които нарушават определени разпоредби от закона. За първо нарушение, глобата е 500 лв., а имуществената санкция е 1000 лв. При повторно нарушение, санкциите се налагат в двоен размер.
Чл. 34г
Чл. 34г от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда санкции за лица, които възпрепятстват контролните органи на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в изпълнението на техните правомощия или не изпълняват задължителните предписания. За първо нарушение се налага глоба от 5000 лв. или имуществена санкция от 30 000 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 34д
Чл. 34д от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда следните наказания: 1) За пускане на несъответстващи на изискванията продукти - глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10000 лв.; 2) За нарушение на правилата за етикетиране - глоба 5000 лв. или имуществена санкция 15000 лв.; 3) За неизпълнение на задължителни предписания от контролни органи - глоба 5000 лв. или имуществена санкция 15000 лв.; 4) За непредставяне на информация в срок - глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Чл. 34е
Чл. 34е от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за допустими емисии на летливи органични съединения (ЛОС). Наказанията включват имуществени санкции от 5000 до 15 000 лв. при неспазване на нормите за емисии, 15 000 лв. за неуведомяване на контролния орган за превишаване на прагови стойности, и 1000 до 5000 лв. за неспазване на определени изисквания. Също така, при отказ за утвърждаване на план за управление на разтворителите, санкцията варира от 500 до 15 000 лв.
Чл. 34ж
Чл. 34ж от Закона за чистотата на атмосферния въздух регламентира наказания за лица, които не спазват изискванията на Наредба № 16 от 1999 г. относно емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) при съхранение и транспорт на бензини. За нарушения по глава втора, глобите варират от 5000 до 20 000 лв., а имуществените санкции от 15 000 до 50 000 лв. За нарушения по глави трета, четвърта и пета, глобите са от 2000 до 10 000 лв., а имуществените санкции от 5000 до 20 000 лв. Лица, които възпрепятстват контролните органи, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв. и имуществена санкция от 2000 до 30 000 лв.
Чл. 34з
Според чл. 34з от Закона за чистотата на атмосферния въздух, лицата, които възпрепятстват контролните органи при изпълнение на техните правомощия, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, е в размер на 20 000 лв. Законът е в сила от 09.01.2007 г.
Чл. 34и
Законът предвижда различни наказания за нарушения, свързани с производството, вноса, износа и употребата на вещества, които нарушават озоновия слой и флуорсъдържащи парникови газове. Глобите варират от 50 лв. до 20 000 лв., а имуществените санкции от 100 лв. до 50 000 лв., в зависимост от конкретното нарушение. Основните нарушения включват: неправилно етикетиране, експлоатация на инсталации без правоспособност, изпускане на вредни вещества и непредставяне на необходимата документация. Законът също така предвижда специфични санкции за оператори и вносители, които не спазват изискванията на регламентите на ЕС.
Чл. 34к
Лице, което пречи на органа, отговорен за изпълнението на правомощията по Закона за чистотата на атмосферния въздух, може да бъде наказано с глоба от 5000 лв. или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. Тези разпоредби са в сила от 22.12.2015 г.
Чл. 34л
Чл. 34л от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че при повторно извършено нарушение глобите и имуществените санкции, определени в предходните членове (чл. 34д, чл. 34е, чл. 34ж, чл. 34з, чл. 34и и чл. 34к), се налагат в двоен размер.
Чл. 34м
Операторите на инсталации, които не са регистрирани по реда на чл. 30л от Закона за чистотата на атмосферния въздух, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба или имуществена санкция, която варира от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 34н
Чл. 34н от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията на Наредба № 6 за измерване на емисиите на вредни вещества. За нарушения по глава втора се налага глоба от 500 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. За нарушения по глави трета до седма глобата е от 1000 до 15 000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 34о
Член 34о от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията на наредбата по чл. 9г, ал. 1. Наказанията включват: глоба или имуществена санкция за неспазване на нормите за допустими емисии, за мониторинг на емисиите, за неуведомяване на контролния орган, за несъответствие между подадените данни и актуалното състояние, както и за възпрепятстване на контролните органи. Размерите на глобите варират от 500 до 20 000 лв., а при повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 34п
Член 34п от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията на наредбата по член 9е. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух. При наличие на възможност за ограничаване на такова изпускане, наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Освен това, нарушаване на забраната по чл. 11, ал. 5 води до глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 36
На физическите лица се налагат глоби, а на юридическите лица - имуществени санкции, ако не провеждат емисионен контрол или редовни проверки, както и не изготвят програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения. Глобите варират от 100 до 2000 лв. При повторно нарушение, санкциите се увеличават от 200 до 4000 лв.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда следните наказания за лица, които не спазват изискванията за уведомление: (1) глоба от 50 до 500 лв. за непредставяне на уведомления по чл. 18, т. 2 и 3; (2) при повторно нарушение глобата е от 100 до 1000 лв.; (3) за неизпълнение на изискването за уведомление по чл. 18, т. 4 глобата е от 200 до 2000 лв.
Чл. 38
Лица, които не предоставят необходимия достъп и съдействие на контролни органи, съгласно изискванията на чл. 18, т. 5, подлежат на глоба в размер от 50 до 500 лв.
Чл. 38а
Чл. 38а от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда имуществена санкция за оператори, които нарушават разпоредбите на чл. 18д. Размерът на санкцията е от 15 000 до 50 000 лв. при първо нарушение, а при повторно нарушение санкцията се увеличава до 150 000 лв.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за физически лица, които повредят съоръжения на системите за наблюдение и контрол на околната среда или унищожат или подправят данни от тези системи. За повреда на съоръженията се налага глоба от 500 до 1000 лв., а за унищожаване или подправяне на данни глобата е от 50 до 500 лв. Наказанията се прилагат само ако деянията не представляват престъпление.
Чл. 40
Член 40 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за длъжностни лица, които не осигуряват свободен достъп до информация, определена в чл. 23, ал. 2. Първоначалната глоба е между 10 и 100 лв., а при повторно нарушение глобата нараства до 20-200 лв.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда санкции за ръководители на обекти или дейности с неподвижни източници, които не осигурят измерване на емисиите или не изпълнят предписанията на контролните органи. Първоначалната глоба е между 100 и 500 лв., а при повторно нарушение глобата се увеличава до 200 - 1000 лв. Освен това, ръководител на обект, който не изгражда система за наблюдение на емисиите и качеството на въздуха, може да бъде глобен между 100 и 1000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за лица, които нарушават чистотата на атмосферния въздух чрез строителни и ремонтни дейности, разрушаване на сгради или транспортиране на строителни отпадъци. Наказанията варират от глоба между 100 и 1000 лв. и имуществена санкция между 500 и 2000 лв. За нарушения на мерките, свързани с чл. 28а, глобите са от 50 до 500 лв. и имуществена санкция от 200 до 1000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се удвояват.
Чл. 41б
Чл. 41б от Закона за чистотата на атмосферния въздух определя процедурата за установяване на нарушения, свързани с атмосферния въздух. Актовете за нарушения се съставят от длъжностни лица, назначени от кметовете на общините. Наказателни постановления се издават от кмета или от упълномощено лице. Събраните глоби и санкции постъпват в бюджета на съответната община.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда наказания за лица, нарушаващи разпоредбите на чл. 18а, ал. 8. Първоначално нарушение се наказва с глоба от 2000 лв. или имуществена санкция от 10 000 лв. При разпространение на несъответстващи корабни горива, наказанието е глоба от 5000 лв. или имуществена санкция от 40 000 лв. При повторно нарушение, наказанията се удвояват.
Чл. 42а
Чл. 42а определя санкции за кметовете на общини в случай на нарушения, свързани с разработване и изпълнение на програми за чистота на атмосферния въздух. Кмет, който не разработи необходимите програми в срок, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. За ненавременно предаване на отчет за изпълнение на програмите глобата е от 1000 до 5000 лв. Кметове или длъжностни лица, които не организират мерките по програмите, също подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв. При липса на намаление на вредните вещества, свързано с действия или бездействия на кмета, глобата е от 5000 до 10 000 лв. При повторни нарушения глобите се удвояват.
Чл. 43
Чл. 43 регламентира процеса по установяване на нарушения в областта на чистотата на атмосферния въздух. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на контролни органи в различни министерства. Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица. Установяването на нарушенията и издаването на наказателни постановления следва реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 43а
Чл. 43а урежда процедурите за установяване на нарушения по определени членове от закона, включително как се съставят актове за административни нарушения и как се издават наказателни постановления. Когато нарушителят не се яви, актът се изпраща за връчване от общината, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Постъпленията от наложени глоби се използват за развитие на системи за контрол на качеството на горивата.
Чл. 43в
Лицата, които използват или позволяват използването на корабно гориво, което не отговаря на изискванията, установени в наредбата по чл. 8, ал. 1, подлежат на глоба в размер от 5000 до 15000 лв. Процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления, както и за обжалване на наложените глоби, се извършва по реда на чл. 122 - 124 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Чл. 44
Законът за чистотата на атмосферния въздух определя понятия и разпоредби, свързани с замърсяването на атмосферния въздух, включително определението за замърсители, качество на въздуха, емисии и различни видове изпускане на вредни вещества. Законът регламентира отговорностите на различни лица и институции, свързани с опазването на въздуха и въвежда задължения за мониторинг и контрол на замърсяването. Също така, законът е в съответствие с директивите на Европейския съюз, касаещи намаляване на емисиите и опазване на околната среда.
§ 1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух се дефинират редица термини, свързани с замърсяването на атмосферния въздух, качеството му, емисиите и различни видове горива. Основните понятия включват 'замърсяване на атмосферния въздух', 'вредни вещества', 'качество на атмосферния въздух', 'емисия', 'организирано и неорганизирано изпускане', 'течни и твърди горива', 'горивни инсталации', 'зони с ниски емисии' и 'документирани сигнали'. Законът установява и задължения за различни лица, които пускат на пазара горива, както и правила за управление на емисиите и замърсяването.
§1б
Параграф §1б от Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е нов от 2006 г. и е изменян и допълван до 2019 г., въвежда разпоредбите на няколко директиви на Европейския парламент и Съвета, свързани с намаляване на емисиите от летливи органични съединения, съдържанието на сяра в корабните горива, емисиите от промишлеността, ограничаване на емисиите на определени замърсители от средни горивни инсталации и намаляване на националните емисии на атмосферни замърсители.
§4а
Министерският съвет е задължен да приеме наредби за норми на съдържание на вредни вещества в горивата, включително олово и сяра, в срок от една година след влизането в сила на закона. До приемането на новите наредби, предишните остават в сила.
§5
Министърът на околната среда и водите е отговорен за издаването на наредби, инструкции и правила за прилагането на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Освен това, Българският институт по метрология трябва да изготви методиката по чл. 30к, ал. 2 до 31 декември 2011 г.
§6
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за опазване на околната среда, обнародван в Държавен вестник, брой 85 от 1997 година.
§20
Параграф §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда замяна на термини в закона, като "Министерство на околната среда" и "министър на околната среда" с "Министерство на околната среда и водите" и "министър на околната среда и водите". Тези промени целят актуализиране на наименованията, свързани с институциите, отговарящи за опазването на околната среда.
§ 66
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани през 2006 и 2010 г.
§31
В §31 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух се предвиждат изменения на наименованията на институции. Думите "районните инспекции по околната среда", "министърът на земеделието и хранителната промишленост" и "Министерството на земеделието и хранителната промишленост" се заменят съответно с "регионалните инспекции по околната среда и водите", "министърът на земеделието и горите" и "Министерството на земеделието и горите".
§37
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, обнародван в Държавен вестник, брой 36 от 2008 година.
§57 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
В §57 на Закона за чистотата на атмосферния въздух се предвиждат изменения в терминологията, при които изразите "Министерството на земеделието и горите" и свързаните с него длъжности се заменят с "Министерството на земеделието и продоволствието" и съответните длъжности. Тези промени са част от последващите изменения на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 1996 до 2008 година.
§38
Параграф §38 от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда изменения и допълнения, включително замяна на термините, свързани с Министерството на земеделието и продоволствието с новите наименования, свързани с Министерството на земеделието и храните и Министерството на извънредните ситуации. Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 6 от 2009 г. и влизат в сила от 24.02.2009 г.
§ 21
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 4 относно чл. 17б, която влиза в сила от 4 юли 2009 г. за физическите и юридическите лица, извършвали преди 4 юли 2008 г. дейности, предвидени в посочените регламенти на ЕС.
§59
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г. и влиза в сила от 25.12.2009 г.
Параграф §97
В Закона за чистотата на атмосферния въздух се извършват изменения, като навсякъде думите 'министърът на транспорта', 'министъра на транспорта' и 'Министерството на транспорта' се заменят с 'министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията', 'министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията' и 'Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията'.
§ 100
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Законът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух е обнародван в ДВ, брой 87 от 2010 г. и влиза в сила от 06.12.2010 г.
§ 10
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията в Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 88 от 2010 г., и в сила от 09.11.2010 г.
§100
В §100 от Закона за чистотата на атмосферния въздух се предвижда замяна на наименованието "Главна дирекция 'Пожарна безопасност и спасяване'" с "Главна дирекция 'Пожарна безопасност и защита на населението'". Тази промяна е валидна за всички предходни изменения на закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 1996 до 2010 година.
§ 117
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Конкретните параграфи, които влизат в сила на тази дата, са § 1 - 23, § 25, § 27 - 30, § 32 - 34, § 40, § 41, § 43 - 55, § 63 - 89 и § 91 - 114.
§25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Член 20, ал. 1-3 влиза в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване и от 31 декември 2014 г. за останалите сгради. Член 21, ал. 1-4 влиза в сила от 31 декември 2012 г. Член 22, ал. 1-5 влиза в сила от 1 януари 2012 г. Член 23, ал. 1-12 влиза в сила от 1 юли 2012 г.
§ 98
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграфи 20-42, § 75 и § 91 влизат в сила от 1 януари 2013 г. Параграфи 43-58, § 87 и § 88 влизат в сила от 7 януари 2014 г. за оператори на инсталации с комплексно разрешително преди 7 януари 2013 г., както и за заявления, одобрени до тази дата с условия за експлоатация до 7 януари 2014 г.
§84
Съгласно §84 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, в срок от един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, за да бъде в съответствие с новите разпоредби на закона. Освен това, компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с изискванията на закона.
Параграф §85
Параграф §85 регламентира правоотношенията на администрациите с различни закони, определя условията за назначаване на държавни служители, включително минимален ранг и индивидуални заплати. Допълнителните средства за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет е задължен да направи необходимите промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК също трябва да адаптират своите бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения остават валидни и не се компенсират с пари.
§86
Параграф §86 определя условията за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите след влизането в сила на закона. Служителите не могат да получават по-ниска заплата, намалена с дължимите данъци и осигуровки, в сравнение с предишната им брутна заплата. Брутната заплата включва основната заплата и постоянни допълнителни възнаграждения, свързани с отработеното време.
§ 87
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с управлението на отпадъците и са обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.
§35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 ще влязат в сила две години след влизането в сила на закона. Член 33, ал. 4 и чл. 34 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а член 49, ал. 8 влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§ 85
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключения: § 83 влиза в сила от 1 юли 2012 г.; § 80, т. 1 и 4, буква "б" влизат в сила от 1 януари 2013 г.; множество параграфи, включително § 1, т. 9, § 6, § 7, § 11, § 13, § 14, § 15, § 16, § 18, § 20, § 21, § 23, § 24, § 25, § 27, § 28, § 29, § 30, § 32, § 33, § 34, § 40, § 41, § 47, § 48, § 49, § 50, § 51, § 52, § 53, § 54, § 56, и § 69 влизат в сила от 1 април 2013 г.
§19
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последните изменения и допълнения на закона са направени с обнародване в Държавен вестник, брой 102 от 2012 г., и влизат в сила от 21.12.2012 г., като последващи изменения са обнародвани в брой 12 от 2017 г.
Параграф §23
Параграф §23 е отменен с Държавен вестник, брой 12 от 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2012 г. и влиза в сила на 21.12.2012 г.
§24
Инсталациите, които вече са въведени в експлоатация, трябва да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 30л в срок от една година след влизането в сила на закона. Инсталациите, които не са въведени в експлоатация към момента на влизане в сила на закона, трябва да бъдат регистрирани съгласно чл. 30л преди да бъдат пуснати в експлоатация.
§ 26
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3 относно чл. 9в, ал. 9, която влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§117 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на същия закон, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 101 от 2015 г., влизат в сила от 22.12.2015 г., а измененията от 2017 г. влизат в сила от 01.01.2017 г.
§36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 8 относно чл. 17в, ал. 3, 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 юли 2017 г., а параграф 20 относно чл. 34и, ал. 7 влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§25
Операторите на съществуващи съоръжения с горивни инсталации (СГИ), които имат номинална входяща мощност над 5 MW, трябва да се регистрират в специалния регистър, съгласно чл. 9г, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Срокът за регистрация е до 1 януари 2024 г.
§26
Операторите на съществуващи съоръжения за генериране на електрическа енергия (СГИ) с номинална входяща мощност до 5 MW са задължени да регистрират своите съоръжения в съответния регистър до 1 януари 2029 г., съгласно изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
§ 30
Параграф 30 от Закона за чистотата на атмосферния въздух указва, че параграф 23, точка 12 влиза в сила от 1 януари 2017 година. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 година и влиза в сила от 18 юли 2017 година.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г. и влизат в сила от 27.11.2018 г.
§49
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Параграф 40, т. 24 влиза в сила на 11 август 2006 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. са обнародвани в ДВ, бр. 103 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §21
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 9, т. 1, 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а параграф 18 влиза в сила от 20 май 2019 г. Заключителните разпоредби касаят закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е обнародван в Държавен вестник, брой 1 от 2019 г. и влиза в сила от 3 януари 2019 г.
§28
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за чистотата на атмосферния въздух, ще бъде създадена мрежа за мониторинг на въздействието на замърсяването на въздуха върху екосистемите. Утвърдяването на тази мрежа ще се извърши чрез заповед на министъра на околната среда и водите.
§29
Министърът на земеделието, храните и горите е задължен в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона да издаде наредба, която да регламентира изискванията и контрола върху дървесината, предназначена за битово отопление.
§ 34
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9 относно член 27, алинея 9 и параграф 23 относно член 42а, алинеи 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух, обнародвани в Държавен вестник, брой 81 от 2019 г., и влизат в сила от 15.10.2019 г.
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграфи 7, 14 и 17, които влизат в сила два месеца след обнародването; 2. Параграф 8, т. 2 и 3 и § 9, т. 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила 4 месеца след обнародването. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в ДВ, бр. 18 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.
§ 5
Законът за чистотата на атмосферния въздух влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят до изменението и допълнението на Закона за подпомагане на земеделските производители, обнародван в "Държавен вестник", брой 102 от 2022 г., и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§ 106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който влиза в сила на 10.05.2024 г.
§56
В параграф §56 от Закона за чистотата на атмосферния въздух се предвижда замяна на термина "министъра на икономиката" с "министъра на икономиката и индустрията" в целия текст на закона. Тази промяна е част от актуализацията на закона и е в сила след обнародването му в Държавен вестник.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва релевантни актове от Европейското законодателство, сред които директиви и регламенти, свързани с намаляване на атмосферните замърсители и контрол на емисиите. Специфични директиви касаят качеството на горивата, емисиите от промишлеността и съдържанието на сяра в течни горива. Регламентите определят надзора на пазара и условията за сертифициране на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове.
