ЗАКОН ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители, като определя тяхната роля и функции в правната система.
Чл. 2
Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Държавата може също да възлага събирането на публични вземания на частни съдебни изпълнители, които са упълномощени от компетентни органи. Районът на действие на частния съдебен изпълнител е идентичен с района на съответния окръжен съд.
Чл. 3
Законът създава Камара на частните съдебни изпълнители, която е юридическо лице със седалище в София. Членуването в камарата е задължително за всички частни съдебни изпълнители. Органите на камарата включват общо събрание, Съвет на камарата, контролен съвет и дисциплинарна комисия.
Чл. 4
Член 4 от Закона за частните съдебни изпълнители описва създаването и воденето на Регистър на частните съдебни изпълнители. В регистъра се вписват частните съдебни изпълнители, помощник-частните съдебни изпълнители и свързаните с тях обстоятелства. Лицата, задължени да заявят обстоятелства за вписване, имат 7-дневен срок от настъпването им. Регистърът е публичен и всеки има право да го преглежда и да получава извлечения от него.
Чл. 5
Правоспособността на частен съдебен изпълнител може да бъде придобита от дееспособно физическо лице, което е български гражданин и отговаря на определени изисквания, включително наличие на висше юридическо образование, юридическа правоспособност, тригодишен юридически стаж и липса на осъждане за умишлено престъпление. Лицето трябва също така да е издържало конкурса за частен съдебен изпълнител и да не е в производство по несъстоятелност или лишено от правоспособност.
Чл. 6
Частният съдебен изпълнител не може да заема определени длъжности и да упражнява различни професии едновременно, включително народен представител, министър, кмет, адвокат, нотариус, синдик, и да извършва търговска дейност. При преустановяване на дейността по определени точки, правоспособността му се възстановява при условията на чл. 35.
Чл. 7
Кандидатите за частен съдебен изпълнител подават писмено заявление до министъра на правосъдието чрез Съвета на камарата, което включва лични данни и информация за юридическия стаж. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи платена такса, образование, правоспособност, трудов стаж, съдимост, и медицинско удостоверение. Съветът на камарата оценява общественото доверие на кандидатите.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за частните съдебни изпълнители предвижда, че в определен район може да бъде открито едно място за частен съдебен изпълнител на всеки 30 000 жители. Въз основа на това, когато населението на района достигне необходимия брой, се насрочва конкурс за назначаване на частен съдебен изпълнител.
Чл. 9
Вакантните места за частни съдебни изпълнители се заемат чрез конкурс, който се насрочва от министъра на правосъдието. Съветът на камарата има право да изрази мнение в 14-дневен срок. Министърът може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на камарата. Заповедта за конкурса се съобщава писмено на Съвета на камарата.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за частните съдебни изпълнители определя условията и реда за провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители, който се организира от комисия. Комисията включва представители от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд, камарата на частните съдебни изпълнители и хабилитиран преподавател. Кандидатите се класират по успех, а за участие в конкурса се събира държавна такса, определена с тарифа от Министерския съвет.
Чл. 11
Резултатите от конкурса за частни съдебни изпълнители се изпращат на министъра на правосъдието, който оценява общественото доверие на класираните кандидати. В срок от един месец министърът издава заповед за възлагане на правомощия, която се обявява на видно място в Министерството на правосъдието и се съобщава на кандидатите. Заповедта може да бъде обжалвана пред Административния съд - София област.
Чл. 12
След влизане в сила на заповедта за възлагане на правомощия, частният съдебен изпълнител е задължен да осигури кантора, която може да бъде споделена с други частни съдебни изпълнители от същия район. Кантората трябва да разполага с две или повече функционално обособени помещения, включващи канцеларията и служебния архив. Тя трябва да бъде разположена в района на окръжния съд и да отговаря на условия за безопасно съхранение на архива и изпълнение на професионалните задължения.
Чл. 13
Частният съдебен изпълнител трябва да подаде заявление до министъра на правосъдието в двумесечен срок след получаване на заповедта за възлагане на правомощия. Заявлението трябва да бъде придружено от декларация за липса на пречки, адрес на кантората, документ за собственост или договор за ползване на кантората, декларация за произход на средствата, документ за застраховка, образец от печат и подпис. При неизпълнение на тези изисквания, правомощията се възлагат на следващия кандидат. Частният съдебен изпълнител полага клетва пред Съвета на камарата, след което подписва клетвен лист и встъпва в длъжност.
Чл. 14
Частният съдебен изпълнител е независим и се подчинява само на закона при изпълнение на задълженията си. Той не може да бъде задържан за действия, свързани с изпълнението на служебните му задължения, освен в случай на заварено тежко престъпление. При задържане или обвинение на частен съдебен изпълнител за общо престъпление, министърът на правосъдието и Съветът на камарата трябва да бъдат уведомени.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за частните съдебни изпълнители е отменен с ДВ, бр. 59 от 2007 г., и влиза в сила от 01.03.2008 г. Текстът не съдържа информация относно достъпа до данни за длъжника след отмяната.
Чл. 16
Частният съдебен изпълнител има право да получава достъп до лични данни на длъжника, но само в случаите, когато това е необходимо за целите на изпълнението. Предишните разпоредби, касаещи достъпа до лични данни, са отмени.
Чл. 17
Служебният архив на частния съдебен изпълнител е защитен и достъпът до него е ограничен. Без съгласие на частния съдебен изпълнител, достъпът е забранен, освен в предвидените от закона случаи. Лицата, които получат достъп, са задължени да пазят служебна тайна и да уведомяват частния съдебен изпълнител за действията, извършени с архива.
Чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители
Частният съдебен изпълнител има редица задължения, свързани с изпълнителното производство. Той може да проучва имущественото състояние на длъжника, да набавя документи и да определя начина на изпълнението. Освен това, по възлагане от страните, той може да посредничи за спогодба, да бъде пазач на имущество и да извършва продажба на заложено имущество. Частният съдебен изпълнител също така може да връчва покани и съобщения, както и да делегира действия на колеги от други райони.
Чл. 19
Частният съдебен изпълнител е задължен да започне изпълнение по молба на заинтересованата страна, основавайки се на изпълнителен лист или друг акт. Той може да извърши изпълнение върху имуществото на заложния длъжник по искане на заложния кредитор. Не може да отказва изпълнителни действия, освен в предвидените случаи от Гражданския процесуален кодекс. При определени условия е задължен да публикува обявления за публична продан на интернет страницата на камарата.
Чл. 20
Частният съдебен изпълнител е задължен да запазва професионална тайна относно информация, станала му известна в хода на работата, и не може да я използва за лична или чужда изгода. Това задължение важи и когато той не упражнява функциите си или когато дейността му е преустановена.
Чл. 21
Министърът на правосъдието определя работното време на канторите на частните съдебни изпълнители чрез заповед. Условията за временно затваряне на канторите се определят след консултация с камарата на частните съдебни изпълнители.
Чл. 22
Частният съдебен изпълнител води самостоятелен служебен архив, който съдържа регистри на входящи и изходящи документи, заведените дела, изпълнителни дела, дневник на извършените действия, платежни и други документи, както и печат. Изнасянето на документи от архива извън кантората може да се извършва само чрез копие и с писмено разрешение от съдия или прокурор. Оригиналите на изпълнителни листове и ценни книжа могат да се изнасят само от частния съдебен изпълнител при съответно разпореждане.
Чл. 23
Частният съдебен изпълнител е задължен незабавно да уведомява министъра на правосъдието и камарата за всяка промяна в местонахождението на кантората и на служебния архив.
Чл. 24
Частните съдебни изпълнители са задължени да имат специална сметка в банка за паричните средства от осребряването на имуществото на длъжниците. Те трябва да управляват средствата на длъжниците по тази сметка и да имат отделни сметки за такси и допълнителни дейности. Лихвата по специалната сметка се начислява отделно и не може да бъде запорирана за задължения на изпълнителя. Запорът върху средства за определен взискател се налага чрез уведомление на съдебния изпълнител. Начинът на изчисляване на лихвата се определя от Българската народна банка и министъра на правосъдието.
Чл. 25
Частните съдебни изпълнители са задължени да се застраховат за времето на своята дейност, за да покрият вредите, произтичащи от виновно неизпълнение на задълженията си. Министърът на правосъдието е отговорен за издаването на наредба, която определя общите условия, минималната застрахователна сума, както и реда и срока за задължителното застраховане.
Чл. 26
Частните съдебни изпълнители са задължени да се осигуряват обществено и здравно, съгласно правилата, приложими за лицата, които упражняват свободни професии.
Чл. 27
Частният съдебен изпълнител е задължен да прави вноски в полза на камарата, които се определят от устава на камарата и решенията на общото събрание.
Чл. 28
Частният съдебен изпълнител е задължен да води счетоводство, което е част от неговите задължения и отговорности. Това е необходимо за осигуряване на прозрачност и отчетност в дейността му.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за частните съдебни изпълнители предвижда задължения на частните съдебни изпълнители да спазват професионалната етика и да опазват престижа на професията. Освен това, те трябва да повишават квалификацията си и да обучават помощниците и служителите си.
Чл. 30
Частните съдебни изпълнители могат да се сдружават и да действат съвместно, следвайки правилата на гражданското дружество. В подобни случаи те поддържат както самостоятелни, така и общ архив, а също така и общо счетоводство. Всеки от частните съдебни изпълнители носи солидарна отговорност за действията на другите, когато работят заедно.
Чл. 31
Частният съдебен изпълнител може да загуби правоспособността си по няколко причини, включително писмено искане, смърт, поставяне под запрещение, невъзможност за изпълнение на функциите, несъвместимост, временно отстраняване или налагане на дисциплинарно наказание. В определени случаи, правомощията му се прекратяват със заповед на министъра на правосъдието, която може да бъде обжалвана пред административния съд.
Чл. 32
С настъпването на основание по чл. 31 частният съдебен изпълнител не може да извършва изпълнителни действия, а служебният архив се запечатва. Запечатването и разпечатването на архива става по разпореждане на председателя на окръжния съд, след което се съставя протокол с опис. Условията за управление на архива, включително преместване и предаване, се уреждат с наредбата по чл. 22, ал. 1. Принудителното изпълнение в кантората на частен съдебен изпълнител е възможно само след преместване или предаване на служебния архив.
Чл. 33 от Закона за частните съдебни изпълнители
При прекратяване на правомощията на частен съдебен изпълнител, архивът може да бъде прехвърлен на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Прехвърлянето става чрез договор, който се депозира при министъра на правосъдието. Ако архивът не е предаден, министърът на правосъдието прехвърля архива на друг изпълнител за срок от три месеца. При определени условия, ако няма желаещ да приеме архива, министърът уведомява Съвета на камарата, който назначава изпълнител, задължен да приеме архива. Правомощията по изпълнителните дела преминават с предаването на архива.
Чл. 34
Частният съдебен изпълнител, който приема делото, е отговорен за извършването на всички изпълнителни действия, свързани с образуваните изпълнителни дела.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за частните съдебни изпълнители определя условията за възстановяване на правоспособността на частен съдебен изпълнител, която е била загубена. Възстановяването е възможно по искане на лицето, ако загубата е настъпила поради лишаване от правоспособност за определен срок или извършване на несъвместима дейност. Искането трябва да бъде подадено в едномесечен срок след отпадане на основанието за загуба. След възстановяване, служебният архив на частния съдебен изпълнител трябва да му бъде предаден по опис.
Чл. 36
Частният съдебен изпълнител може да назначава помощник-частни съдебни изпълнители, които отговарят на определени изисквания и успешно са положили изпит. Изпитът се организира от камарата и се провежда от комисия, назначена от министъра на правосъдието. Овластяването на помощник-частния съдебен изпълнител става след депозиране на копие от сделката пред министъра на правосъдието, а частният съдебен изпълнител е длъжен да уведомява камарата за овластяването в 7-дневен срок.
Чл. 37
Помощник-частният съдебен изпълнител може да извършва действия по указания на частния съдебен изпълнител и отношенията между тях се уреждат с договор. Той използва архив и печат на частния съдебен изпълнител, добавяйки "помощник" към подписа си. Частният съдебен изпълнител носи солидарна отговорност за вреди, причинени от помощника. При липса на специални правила, се прилагат общите правила за частния съдебен изпълнител.
Чл. 38
Помощник-частният съдебен изпълнител губи правомощията си при: прекратяване на правомощията на частния съдебен изпълнител; писмено искане до министъра на правосъдието; смърт или поставяне под запрещение; възникване на пречка по чл. 5; несъвместимост по чл. 6; влизане в сила на заповед на министъра по чл. 11, ал. 2.
Чл. 39
Частният съдебен изпълнител може да бъде заместван от помощник-частен съдебен изпълнител, когато е отсъстващ или не може да изпълнява функциите си. Помощникът извършва действията самостоятелно и добавя "по заместване" към подписа си. Заместването е ограничено до един месец непрекъснато и три месеца годишно, освен в случаи на временна неработоспособност, бременност, раждане или отглеждане на дете. Частният съдебен изпълнител е длъжен да уведоми Съвета на камарата за заместването в 7-дневен срок.
Чл. 40
Частен съдебен изпълнител може да бъде заменен от друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, при условия, че заместващият уведомява Съвета на камарата и използва служебния архив на замествания. Заместникът не може да работи повече от три месеца непрекъснато и не повече от 6 месеца годишно, освен в случаи на временна неработоспособност, бременност, раждане или отглеждане на дете. При промяна на местонахождението на архива важат специфични разпоредби.
Чл. 41
Член 41 от Закона за частните съдебни изпълнители предвижда задължения на частния съдебен изпълнител при отсъствие или невъзможност да изпълнява функциите си. В такъв случай той трябва да уведоми Съвета на камарата, който назначава заместник за срок до един месец непрекъснато и до три месеца в рамките на една календарна година. Ако частният съдебен изпълнител не осигури достъп до необходимия архив за извършване на изпълнителни действия, председателят на окръжния съд може да постанови влизане в кантората и отваряне на архива от назначения заместник.
Чл. 42
Служителите на частния съдебен изпълнител имат задължението да запазват служебна тайна, съгласно установените условия за частния съдебен изпълнител. Това включва информация, която те получават в хода на своята работа.
Чл. 43
Частният съдебен изпълнител има право да възлага на служител в своята кантора да връчва призовки, съобщения и книжа. Това се извършва при условията и по реда, определени в Гражданския процесуален кодекс (чл. 37 - 58).
Чл. 44
Камарата на частните съдебни изпълнители има задължението да приеме устав, който определя устройството и дейността на камарата. Уставът е основен документ, който регламентира функционирането на организацията.
Чл. 45
Камарата на частните съдебни изпълнители се представлява от председателя на Съвета на камарата. В случай на отсъствие на председателя, представителството се поема от заместниците му, подредени по старшинство на юридическия стаж.
Чл. 46
Имуществото на камарата на частните съдебни изпълнители включва задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на членовете, такси за услуги, дарения и завещания, както и други източници на приходи.
Чл. 47
Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители е съставено от всички нейни членове. То играе важна роля в управлението и вземането на решения в рамките на камарата.
Чл. 48
Общото събрание на частните съдебни изпълнители може да бъде редовно или извънредно. Редовното събрание се провежда ежегодно в последните събота и неделя на януари. Свикването му става чрез обнародване в 'Държавен вестник' поне два месеца предварително, като поканата включва дневния ред. Членовете на камарата могат да искат допълване на дневния ред, ако най-малко 10% от тях го поискат в рамките на 20 дни след обнародването.
Чл. 49
Общото събрание на членовете на камарата се провежда при наличие на кворум от две трети от членовете. Ако кворумът не е достигнат, събранието се отлага с един час и продължава независимо от броя на присъстващите. Гласуването на събранието е лично.
Чл. 50
Общото събрание на камарата на частните съдебни изпълнители има редица важни функции, включително приемане и изменение на устава, избор и освобождаване на председатели и членове на различни съвети, вземане на решения за застраховки и създаване на фондове, определяне на встъпителни и допълнителни вноски, приемане на бюджета и вземане на решения по искове срещу членове на органите на камарата.
Чл. 51
Общото събрание на частните съдебни изпълнители взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. За решения по определени точки от дневния ред (чл. 50, т. 1, 2 и 6) е необходимо мнозинство от повече от две трети от присъстващите. Въпроси, не включени в дневния ред, не могат да бъдат обсъждани и решавани.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за частните съдебни изпълнители регламентира свикването на извънредно общо събрание. То може да бъде свикано от Съвета на камарата, контролния съвет или министъра на правосъдието, при посочен дневен ред. Съветът е задължен да свика такова събрание по искане на 10% от членовете на камарата, в противен случай искателите могат да свикат събранието сами след 14-дневен срок. За процедурата се прилагат правилата от чл. 48 и 49.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за частните съдебни изпълнители предвижда, че решенията на общото събрание могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в срок от 7 дни от вземането на решението. Всеки член на камарата може да се присъедини към жалбата и да я поддържа, дори ако подателят я оттегли. Освен това, министърът на правосъдието също има право да обжалва решения на общото събрание, ако те засягат държавен интерес.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за частните съдебни изпълнители позволява на камарата да иска издаване на заповед за изпълнение по дългове, произтичащи от решения на общото събрание, независимо от размера на дължимите суми. Тази разпоредба беше изменена с ДВ, бр. 59 от 2007 г. и влезе в сила на 01.03.2008 г.
Чл. 55
Съветът на камарата се състои от минимум петима основни и двама резервни членове. Председателят и заместникът му се избират измежду основните членове. При по-голям състав се избират и двама заместник-председатели. Член на Съвета може да бъде избран частен съдебен изпълнител с минимум 5-годишен юридически стаж, който не е бил избран повече от два последователни мандата. Резервните членове заместват възпрепятстваните членове по старшинство на юридическия стаж и могат да заместват председателя и заместниците му само като членове на Съвета.
Чл. 56
Мандатът на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители е с продължителност от три години. След изтичането на този срок, Съветът трябва да бъде обновен или преизбран, в зависимост от установените процедури.
Чл. 57
Съветът на камарата на частните съдебни изпълнители се свиква на редовно заседание от председателя поне веднъж месечно. Извънредно заседание може да бъде свикано по искане на една трета от членовете, ако председателят не реагира в 7-дневен срок. Министърът на правосъдието също може да свика извънредно заседание.
Чл. 58
Заседанието на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители е валидно, ако присъстват необходимия брой членове, за да може да се вземе решение. Това означава, че за да бъде заседанието редовно, трябва да е налице кворум, определен от закона.
Чл. 59
Съветът на камарата управлява и организира дейността на камарата, свиква общото събрание и изпълнява неговите решения. Той избира заместник-председатели, определя щата и административния секретар, а също така ръководи дейности за повишаване на квалификацията на частните съдебни изпълнители и защита на техните права. Съветът следи за спазването на задълженията на частните съдебни изпълнители и може да образува дисциплинарни производства. Освен това, той дава мнение на министъра на правосъдието относно изискванията за кантора и съхранение на архиви. Съветът уведомява министъра за резултатите от проверките.
Чл. 60
Съветът на камарата взема решения с мнозинство от основните членове. Резервните членове имат само съвещателен глас, освен ако не заместват основни членове. Решенията могат да се вземат и неприсъствено, при условие че необходимият брой членове с право на глас е съгласен и е подписал решението.
Чл. 61
Председателят на Съвета на камарата организира и ръководи дейността на камарата. Той назначава административния секретар и останалите служители, управлява имуществото и бюджета на камарата, както и изпълнява решенията на Съвета.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за частните съдебни изпълнители описва задълженията на административния секретар на камарата. Той ръководи финансово-стопанската дейност, координира помощните органи, организира заседанията на Съвета на камарата и осигурява техническа и административна подкрепа на цялата дейност на камарата. Административният секретар може да не бъде член на камарата.
Чл. 63
Контролният съвет на частните съдебни изпълнители се състои от минимум трима членове, които имат тригодишен мандат. Членовете трябва да имат поне 5 години юридически стаж и не могат да бъдат избирани за член на съвета повече от два последователни мандата.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за частните съдебни изпълнители определя ролята на контролния съвет, който следи финансово-стопанската дейност на камарата и отчита работата си пред общото събрание. При установяване на нарушения, контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на камарата или в общото събрание. Членовете на контролния съвет имат право да участват в заседанията на Съвета на камарата.
Чл. 65
Дисциплинарната комисия по Закона за частните съдебни изпълнители се състои от най-малко 8 членове и има мандат от три години. Министърът на правосъдието назначава половината от членовете, а другата половина се избира от квотата на камарата. За член на комисията може да бъде избран адвокат с минимум 5-годишен юридически стаж, който не е заемал поста повече от два последователни мандата.
Чл. 66
Дисциплинарната комисия разглежда и решава дисциплинарни дела срещу частни съдебни изпълнители, съгласно предвидения в закона ред. Дисциплинарната отговорност е регламентирана в Глава четвърта от закона, която определя дисциплинарните нарушения.
Чл. 67
Частният съдебен изпълнител е задължен да изпълнява своите задължения в съответствие с закона и устава на камарата. При виновно неизпълнение на тези задължения, той носи дисциплинарна отговорност. Това означава, че може да бъде подложен на дисциплинарни наказания, които са предвидени в закона.
Чл. 68
Дисциплинарните наказания за частни съдебни изпълнители включват: порицание, глоба от 1000 до 10 000 лв., предупреждение за временно лишаване от правоспособност, лишаване от правоспособност за срок от една до 5 години и лишаване от правоспособност завинаги. Глобата се събира в полза на камарата, а лишаването от правоспособност завинаги може да се наложи при наличие на три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, от които поне едно е за срок от 1 до 5 години.
Чл. 69
Дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители се погасява след 6 месеца от откритие на нарушението, но не по-късно от 3 години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато съответният орган е узнал за него.
Чл. 70
Дисциплинарното производство срещу частни съдебни изпълнители се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата. Възможно е временно отстраняване от длъжност до приключване на производството. Частният съдебен изпълнител има право да даде обяснения в 7-дневен срок след уведомяването. След изтичането на този срок, материалите се изпращат на председателя на дисциплинарната комисия, който назначава дисциплинарния състав.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за частните съдебни изпълнители регламентира процедурата по дисциплинарно производство срещу частни съдебни изпълнители. Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание, в което участват частният съдебен изпълнител, представител на Съвета на камарата и представител на министъра на правосъдието. Заседанията се провеждат при закрити врата. Дисциплинарният състав първо се произнася по искането за временно отстраняване, което може да се обжалва пред Върховния касационен съд. В производството се допускат всички доказателства, а ако не могат да се съберат определени доказателства, те могат да бъдат поискани по реда на Гражданския процесуален кодекс. Производството може да бъде спряно в определени случаи, а образуването му може да бъде прекратено при настъпване на определени обстоятелства, като смърт на частния съдебен изпълнител или погасена дисциплинарна отговорност.
Чл. 72
Дисциплинарният състав разглежда дисциплинарното дело в срок от един месец от възлагането. Решението се взема след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава и се издава мотивирано решение в същия срок.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители предвижда възможност за обжалване на решенията по чл. 72, ал. 3 пред Върховния касационен съд. Жалба може да подаде частният съдебен изпълнител, Съвета на камарата или министъра на правосъдието в 14-дневен срок. Съдът разглежда жалбата в състав от трима съдии и може да вземе различни решения, включително да обяви решението за нищожно, да го обезсили или да промени наложеното наказание. Решението на Върховния касационен съд е окончателно и производството пред него може да бъде спряно само при определени условия.
Чл. 74
Частният съдебен изпълнител носи отговорност за вредите, които е причинил неправомерно при изпълнение на своите задължения. Държавата не носи отговорност за действията на частния съдебен изпълнител, което означава, че той е самостоятелен в своята дейност и отговорност.
Чл. 75
Министърът на правосъдието упражнява контрол върху частните съдебни изпълнители чрез инспектори от Инспектората и финансови инспектори. Финансовите инспектори трябва да имат висше икономическо образование и 5 години стаж. Редът за извършване на финансов контрол ще бъде определен с наредба от министъра на правосъдието.
Чл. 75а
Чл. 75а от Закона за частните съдебни изпълнители предвижда, че финансовите инспектори извършват контрол върху: 1) точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за изпълнителни действия; 2) проверка на постъпилите парични средства в банковите сметки и касата на частния съдебен изпълнител, за правилното им управление и отчет. След всяка проверка, инспекторите изготвят доклад до министъра на правосъдието и при установени нарушения предлагат търсене на отговорност.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за частните съдебни изпълнители регламентира процедурата за проверка на дейността на частните съдебни изпълнители. Проверка може да бъде назначена от министъра на правосъдието по различни основания, включително служебно, по сигнал или жалба. Заповедта за проверка не подлежи на обжалване и определя вида на контрола, инспекторите, сроковете и други данни. Инспекторите имат право на свободен достъп до кантората и архивите на частния съдебен изпълнител, а също така могат да правят копия на документи при констатиране на нарушения. Частният съдебен изпълнител е длъжен да осигури достъп до служебните помещения. Министърът може да отправя препоръки за отстраняване на недостатъци. При проверки от различни органи, се приключва първата започнала проверка.
Чл. 77
Частните съдебни изпълнители са задължени да представят отчет за дейността си на Министерството на правосъдието на всеки 6 месеца и годишен отчет. Изискванията за съдържанието на отчетите се определят с наредба на министъра на правосъдието. Шестмесечните отчети трябва да бъдат подадени в срок от един месец след изтичането на 6-месечието, а годишните отчети - в срок от два месеца след края на годината.
Чл. 77а
Частните съдебни изпълнители са задължени да подават ежедневно данни в информационната система на съдебното изпълнение. Процедурата и форматът на подаване на данните се определят с наредба по чл. 360у, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за частните съдебни изпълнители определя, че такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и други действия. Размерът на таксите и видът на разноските се определят с тарифа на Министерския съвет, предложена от министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. Частните съдебни изпълнители могат да договарят допълнителни възнаграждения, които не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника. За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за частните съдебни изпълнители регламентира процеса по събиране на таксите за изпълнение. Частният съдебен изпълнител изготвя сметка в два или повече екземпляра, която подписва и връчва на задълженото лице. В сметката се включват разпоредбите, на които се основават таксите, дължимите суми, материалният интерес при пропорционалната такса, получената предплата и последиците при неплащане. При неплатени такси и разноски, изпълнителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, независимо от размера на дълга.
Чл. 80
Частният съдебен изпълнител дължи авансови такси за всяко свое действие, съгласно определената тарифа. Възможно е освобождаване от тези такси, но подробностите не са посочени в предоставения текст.
Чл. 81
Авансовите такси за изпълнение на вземания, свързани с издръжка, трудови отношения, предаване на деца и публични вземания, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. Това е изменение, въведено с ДВ, бр. 86 от 2017 г.
Чл. 82
Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, които са изрично посочени в тарифата. Тези такси не зависят от материалния интерес, т.е. размерът им не е свързан с стойността на задължението или имуществото, предмет на изпълнението.
Чл. 83
Член 83 от Закона за частните съдебни изпълнители урежда събирането на пропорционални такси, които се определят в процент в зависимост от материалния интерес. Процентът на таксата намалява с увеличаването на интереса, но не може да надвишава максималния размер, зададен в тарифата. Таксата за опис се начислява върху по-малката стойност между цената на описаната вещ и паричното вземане. Общата сума на пропорционалните такси за длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава 10% от задължението, освен ако минималният размер на таксите не е по-висок. За определени действия тарифата може да предвиди изменения в размера на таксите.
Чл. 84 и Преходни и Заключителни разпоредби (§ 1-12)
Законът установява правила относно частните съдебни изпълнители, включително допълнителни такси за действия в неработно време, правоспособност на съдия-изпълнители, преходни разпоредби за създаване на камара, условия за продължаване на висящи изпълнителни производства и изменения в свързани закони. Таксите за изпълнителни действия се определят от закона, а министърът на правосъдието е отговорен за назначаването на правомощия и провеждането на конкурси.
Чл. 651 и чл. 653, ал. 1; § 13 - § 20
Законът за частните съдебни изпълнители претърпя редица изменения, които включват: 1) Запечатването на имущество вече се извършва само от частен съдебен изпълнител, а протоколът от действията се изпраща на съда. 2) В различни членове на Данъчния процесуален кодекс и Закона за адвокатурата, терминът 'съдия-изпълнител' се заменя с 'държавен или частен съдебен изпълнител'. 3) В Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и в Закона за авторското право, се добавят нови определения за частен съдебен изпълнител. 4) В Наказателния кодекс се добавят нови разпоредби, свързани с частните съдебни изпълнители. 5) Подзаконовите актове, свързани с прилагането на закона, ще бъдат приети в срок от шест месеца след влизането му в сила. 6) Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.
Параграф §1
Съдия-изпълнителите, които преди влизането в сила на закона са изпълнявали функции по индивидуално принудително изпълнение, могат да придобият правоспособност на частен съдебен изпълнител без конкурс, ако подадат заявление в срок от един месец. Министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощията в двумесечен срок. Лицата встъпват в длъжност, след като изпълнят изискванията в шестмесечен срок, а трудовите им правоотношения се прекратяват автоматично с встъпването в длъжност.
§ 2
Параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за частните съдебни изпълнители определя процедурата за свикване на първото общо събрание на камарата на частните съдебни изпълнители. Събранието ще се проведе от лицата, които отговарят на определени изисквания и са подали кандидатури в указан срок. Министърът на правосъдието е отговорен за свикването му в срок от три месеца след влизането в сила на закона. На дневен ред ще бъдат разгледани въпроси като приемане на устав, избор на ръководни органи, определяне на вноски и приемане на бюджета.
§3
Параграф §3 от закона предвижда, че висящо изпълнително производство може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител, ако взискателят го възложи. В случай че изпълнителното действие не е извършено от съдия-изпълнителя, авансовата такса за изпълнението се изплаща на частния съдебен изпълнител от бюджета на съответния районен съд. Освен това, висящо изпълнително производство за събиране на частно държавно вземане може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане на държавното учреждение - кредитор.
§6
В параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за частните съдебни изпълнители се предвижда замяна на термини в Закона за съдебната власт. Всички употреби на термини като 'съдия-изпълнител' и неговите производни се заменят с 'държавен съдебен изпълнител' и съответните му форми. Тази промяна е наложена с цел уточняване на понятието и разграничаване на частните от държавните съдебни изпълнители.
§7 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за частните съдебни изпълнители
В Закона за особените залози се извършват изменения, които разширяват обхвата на термина "съдебен изпълнител". В чл. 35 и 36 се заменят термините "съдия-изпълнител" с "държавен или частен съдебен изпълнител", а в чл. 41, ал. 5 също се прави същата замяна. Тези промени целят да включат и частните съдебни изпълнители в приложното поле на закона.
§8
В Закона за държавните такси, в член 4, буква "в", се прави промяна, като думите "съдия-изпълнители" се заменят с "държавни съдебни изпълнители". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за частните съдебни изпълнители.
§9
Съгласно параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за частните съдебни изпълнители, чл. 43 от Закона за данък върху добавената стойност е изменен. Според новата редакция, правни услуги включват тези, предоставяни от адвокати, нотариуси или частни съдебни изпълнители, в съответствие с действащото законодателство за адвокатурата, нотариусите и частните съдебни изпълнители.
§ 10
В Закона за облагане доходите на физическите лица се извършват изменения, които включват замяна на термина "съдия-изпълнителите" с "държавните и частните съдебни изпълнители" в чл. 58, ал. 2. Освен това, в допълнителната разпоредба, т. 6, след думите "нотариуси" се добавя запетая и терминът "частни съдебни изпълнители".
§11
В Закона за задълженията и договорите се извършват изменения, касаещи ролята на съдебните изпълнители. В чл. 175, ал. 2 терминът "съдията-изпълнител" се заменя с "държавният или частният съдебен изпълнител". В чл. 185, буква "б" терминът "съдиите-изпълнители" се заменя с "държавните и частните съдебни изпълнители".
Параграф §12
В Търговския закон се въвеждат изменения, свързани с извършването на запечатване от частен съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия от частния съдебен изпълнител се изпраща на съда. Освен това, в член 653, алинея 1, се заличават думите "и съдия-изпълнителя".
§13 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за частните съдебни изпълнители
Във връзка с измененията в Данъчния процесуален кодекс се правят корекции в текстовете, свързани със съдебните изпълнители. В чл. 157, ал. 2 и ал. 4, както и в чл. 158, терминът "съдия-изпълнителя" се заменя с "държавния или частния съдебен изпълнител", което разширява обхвата на определенията за изпълнители в данъчния процес.
§14
В Закона за адвокатурата, в чл. 5, ал. 2, се извършват следните изменения: в т. 4 "съдия-изпълнител" се заменя с "държавен съдебен изпълнител", а в т. 5 след "нотариус" се добавя "или частен съдебен изпълнител".
§15
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност, след измененията в чл. 8, ал. 2, се добавят термини, свързани със съдебните изпълнители. Конкретно, след термина "съдия-изпълнител" се включват "държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-изпълнител".
§16
В Закона за авторското право и сродните му права, чл. 96а, се извършват две основни изменения: 1) в ал. 4 терминът "съдия-изпълнителя" се заменя с "държавен или частен съдебен изпълнител"; 2) алинея 6 е отменена.
§17
В Закона за защита на личните данни, в член 35, алинея 1, точка 4, след думите "изпълнителната власт" се добавя запетая и фразата "на частен съдебен изпълнител".
§ 18
В §18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за частните съдебни изпълнители се предвижда изменение в Закона за българските документи за самоличност. Конкретно, в чл. 76, т. 3 се добавя, че разпоредбите важат не само за български физически и юридически лица, но и за чуждестранни такива.
§19
В Гражданския процесуален кодекс се извършва замяна на термините "съдия-изпълнител" с "държавен или частен съдебен изпълнител" на различни места в текста. Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, свързана с новия Закон за частните съдебни изпълнители.
§20
В Наказателния кодекс се правят изменения, свързани с включването на частни съдебни изпълнители и помощник-изпълнители в различни текстове. Специфично, добавя се упоменаване на частни съдебни изпълнители и помощник-изпълнители в членове 93, 116, 131, 143, 269, 270, 275 и 277, а заглавието на глава осма от Особената част се изменя, за да отразява престъпления против дейността на лица, изпълняващи публични функции.
§23
Законът за частните съдебни изпълнители влиза в сила на 1 септември 2005 г. Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 май 2005 г. и е официално подпечатан. Съществуват и Преходни и Заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, които бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2006 г. и влязоха в сила на 12 май 2006 г.
§69
В Закона за частните съдебни изпълнители се извършват изменения, при които термините "инспектори" и "инспекторът" се заменят с "съдебни инспектори по Закона за съдебната власт" и "съдебният инспектор по Закона за съдебната власт". Тези промени целят уточняване на наименованията в текста на закона.
§ 73
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: § 33, т. 2, който влиза в сила от 3 август 2002 г., и § 20 и § 60, които влизат в сила от 1 март 2007 г. Допълнително, към Гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
§61
Параграф §61 от закона определя, че Кодексът влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела при действие на правото на ЕС, както и конкретни параграфи и алинеи, свързани с признаването и допускането на изпълнение на решения на чуждестранни съдилища.
§29
В Закона за частните съдебни изпълнители се извършват изменения, при които термините, свързани с "помощник-изпълнител", се заменят с "помощник-частен съдебен изпълнител" и производни на него. Заключителните разпоредби указват, че измененията в закона влизат в сила от 01.01.2011 г.
§ 16 от Закона за частните съдебни изпълнители
Законът за частните съдебни изпълнители влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на § 10, т. 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 49 от 2012 г.
§9
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за частните съдебни изпълнители, Министерският съвет е задължен да приеме изменения и допълнения в Тарифата за държавните такси, свързани с Гражданския процесуален кодекс, както и в Тарифата за таксите и разноските, свързани с частните съдебни изпълнители. Тези изменения произтичат от новия закон.
§11 от Закона за частните съдебни изпълнители
Параграф §11 от Закона за частните съдебни изпълнители указва, че действията, извършени преди влизането в сила на закона, за които не е събрана авансово таксата по чл. 83, ще бъдат таксувани по реда на новия закон. Тази разпоредба е важна за осигуряване на правна сигурност и яснота относно таксите, свързани с действия на частни съдебни изпълнители.
§68
Законът за частните съдебни изпълнители влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Параграф §156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§6
В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да приеме изменения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, свързани с таксите, които се събират от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Също така, министърът на правосъдието е задължен да издаде наредбата по чл. 360у, ал. 1.
