Виж оригиналния текст на документа
Законът определя условията и реда за осъществяване на частна охранителна дейност, както и механизмите за нейното административно регулиране и контрол.
Частната охранителна дейност е търговска дейност, която цели опазване на живота и здравето на физическите лица, охрана на имуществото, сигурност при транспортиране на ценни пратки и осигуряване на провеждане на мероприятия. Извършва се на базата на писмен договор от търговци, регистрирани в България или в други държави от ЕС или ЕИП, които имат лиценз. Частна охрана може да осъществяват и определени бюджетни организации и стратегически обекти, при условие, че притежават лиценз за самоохрана. Министърът на вътрешните работи издава наредба за удостоверяване на съответствието с изискванията на закона.
Частната охранителна дейност в България се основава на спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите, опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите, защита на информацията и взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.
Частната охранителна дейност може да се извършва само след получаване на лиценз или удостоверение, съгласно закона. Лицензът може да бъде издаден за цялата страна или за определена област, докато удостоверението за търговците е валидно за цялата страна.
Член 5 от Закона за частната охранителна дейност определя видовете частна охранителна дейност, включващи лична охрана на физически лица, охрана на имуществото на физически или юридически лица, сигнално-охранителна дейност, самоохрана на имущество, охрана на недвижими имоти, охрана на мероприятия, охрана при транспортиране на ценни пратки и охрана на селскостопанско имущество. При осъществяване на тези дейности могат да се използват физическа сила и технически средства. Лицата, извършващи охранителна дейност, трябва да спазват минимални изисквания за сигурност и безопасност, а условията за организацията на дейностите ще бъдат определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
Частната охранителна дейност може да бъде осъществявана с невъоръжена или въоръжена охрана, като за въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията и свързаните подзаконови нормативни актове. Охранителната дейност може да бъде стационарна или мобилна. При изпълнението на определени дейности, охранителите могат да използват само превозни средства, които са собственост на или наети от лицето, извършващо охраната, или предоставени от възложителя по договора.
Чл. 7 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че при извършване на охранителна дейност в определени случаи могат да бъдат назначавани изпълнители, които не отговарят на стандартните изисквания, след представяне на медицинско удостоверение. Тези изпълнители могат да извършват само наблюдение и сигнализиране чрез технически средства, без да им се възлагат допълнителни действия.
Чл. 8 от Закона за частната охранителна дейност определя личната охрана на физически лица като дейност, която има за цел да опазва телесната неприкосновеност на охраняваното лице от противоправни посегателства. Тази дейност включва също така предотвратяване и пресичане на подобни посегателства.
Възложител по договор за лична охрана на физическо лице може да бъде само пълнолетно и дееспособно охраняемо лице. Ако охраняемото лице е непълнолетно или недееспособно, възложителят трябва да бъде законният му представител.
Чл. 10 от Закона за частната охранителна дейност определя условията за изпълнение на охранителната дейност. Изпълнителите и ръководителят на охранителния екип могат да осъществяват охраната без отличителен знак, ако това е уговорено в договора. В служебната идентификационна карта на охранителите се отбелязва, че те извършват лична охрана. При извършване на лична охрана, охранителите трябва да се легитимират с идентификационната си карта при проверка от контролни органи.
Чл. 11 от Закона за частната охранителна дейност определя охраната на имущество като дейност, насочена към физическата защита на имуществото на физически или юридически лица от противоправни действия. Охраната включва предотвратяване и пресичане на посегателства, както и защита на физически лица в обекта. Според изменението от 2019 г., охраната може да включва осигуряване на пропускателен режим и видеонаблюдение, при спазване на законодателството за защита на личните данни.
Възложител по договор за охрана на имущество е юридическото лице или пълнолетното и дееспособно физическо лице, които са собственици или ползватели на имуществото. Ако собственикът е непълнолетно или недееспособно лице, възложител е законният му представител.
Законът предвижда, че охраната на имущество на физически или юридически лица се осъществява от специализирани екипи, назначени от търговеца. Тези екипи могат да бъдат постове, мобилни охранителни патрули или подвижни охранителни групи. В договора за охрана се уточняват видовете и числеността на екипите, които ще извършват охранителната дейност.
Чл. 14 от Закона за частната охранителна дейност определя два основни вида постове: пост за охрана и пост за наблюдение. Постът за охрана е стационарен и служи за предотвратяване на противоправни действия спрямо охраняваното имущество или лица, както и за контрол на пропускателния режим. Постът за наблюдение също е стационарен и включва видеонаблюдение или мониторинг на определена територия, с цел информираност за движението на лица и обекти и предприемане на действия при необходимост. Наблюдението се извършва от специално оборудвани помещения.
Чл. 15 от Закона за частната охранителна дейност определя мобилния охранителен патрул като съставен от един или повече изпълнители, които извършват охранителни задължения чрез придвижване до определено място. Изброени са четири вида мобилни охранителни патрули: автопатрул (с моторни превозни средства), мотопатрул (с мотоциклети или мотопеди), велопатрул (с велосипеди) и пеши патрул.
Чл. 16 от Закона за частната охранителна дейност определя подвижната охранителна група като екип, който разполага със служебно превозно средство и има за задача да реагира своевременно на усложнения в сигурността, да оказва съдействие и да контролира действията на други екипи.
Сигнално-охранителната дейност е насочена към защита на имуществото на физически и юридически лица, чрез монтиране и поддържане на сигнално-охранителни системи. Тази дейност включва наблюдение на охранявани обекти и реакция на получени сигнали с мобилни охранителни патрули. За извършването на тази дейност е нужно притежание на лиценз за частна охранителна дейност и разрешение за ползване на електронни съобщения.
Съгласно Чл. 18 от Закона за частната охранителна дейност, възложител по договор за сигнално-охранителна дейност може да бъде юридическо лице или пълнолетно и дееспособно физическо лице, които притежават или ползват имущество на законно основание. В случаите, когато собственикът е непълнолетно или недееспособно лице, възложител става законният представител на това лице.
Член 19 от Закона за частната охранителна дейност регламентира задълженията на търговеца при извършване на сигнално-охранителна дейност. Търговецът е длъжен да изгражда или ползва мониторинг-център за приемане на сигнали от охранявани обекти и управление на мобилни охранителни патрули. Освен това, той трябва да създаде организация за непрекъснато обслужване на центъра с наети изпълнители и да обособи екипи, определяйки броя на мобилните патрули в зависимост от времето за реагиране. Договорът за сигнално-охранителна дейност трябва да съдържа информация за видовете и числеността на екипите, както и времето за реагиране при сигнал за нарушение.
Член 20 от Закона за частната охранителна дейност регламентира използването на охранителни патрули за реагиране на сигнали, получени в мониторинг-центъра. Охранителните патрули могат да реагират само на сигнали за нарушения на охранявани обекти и не могат да изпълняват други видове дейности, освен тези, свързани с реагирането на получени сигнали.
Член 21 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че сигнално-охранителните системи трябва да бъдат изградени така, че да осигуряват ефективно наблюдение на охраняваните обекти. Освен това, ако за определени обекти са предвидени изисквания за изграждане на такива системи в нормативен акт, те трябва да бъдат изградени в съответствие с тези изисквания.
Чл. 22 от Закона за частната охранителна дейност определя самохраната на имущество като дейност, свързана с физическата защита на имуществото от противоправни посегателства. Тази дейност може да включва осигуряване на пропускателен режим, видеонаблюдение и мониторен контрол, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 23 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че лицата, извършващи самоохрана, трябва да обособят екипи, като видовете, броят и числеността на тези екипи се вписват в определени документи, съгласно наредбата по чл. 5, ал. 4. Законът включва и разпоредби за охрана на недвижими имоти, както и на питейни и развлекателни заведения.
Чл. 24 от Закона за частната охранителна дейност определя охраната на недвижими имоти като дейност, насочена към осигуряване на пропускателен режим, защита на телесната неприкосновеност на физически лица и предотвратяване на противоправни посегателства върху имуществото. Охраната може да включва видеонаблюдение, мониторен контрол и мобилни охранителни патрули, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Възложител по договор за охрана може да бъде физическо или юридическо лице, включително държавен или местен орган, който е собственик или ползвател на недвижим имот. Възложителите могат да включват и еднолични търговци или юридически лица, собственици или ползватели на имоти, в които се намират заведения за развлечения, при условие че имат необходимите разрешителни и лицензи.
Чл. 26 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че за извършване на охрана, търговецът трябва да обособи екипи, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3. В договора за охрана се уточняват видовете, броят и числеността на тези екипи. Раздел VI, който се отнася до охрана на урбанизирани територии, е отменен с ДВ, бр. 92 от 2018 г.
Член 27 от Закона за частната охранителна дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 92 от 2018 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Член 28 от Закона за частната охранителна дейност е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 92 от 2018 година.
Член 29 от Закона за частната охранителна дейност е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 92 от 2018 г. Този член е част от Раздел VII, който се отнася до охраната на мероприятия.
Чл. 30 от Закона за частната охранителна дейност определя охраната на мероприятия като комплекс от дейности, които осигуряват спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер. Охраната може да включва осигуряване на пропускателен режим. Забранено е осигуряване на охрана за мероприятия, за които не е получено разрешение по установения ред.
Възложител по договор за охрана на мероприятие може да бъде едноличен търговец или юридическо лице, които са организатори на мероприятието на законно основание.
Чл. 32 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че търговецът трябва да обособи екипи за охрана на мероприятия, като видовете, броят и числеността на тези екипи се определят в договора за охрана. Раздел VIII от закона се отнася до охраната при транспортиране на ценни пратки или товари.
Чл. 33 от Закона за частната охранителна дейност описва охраната при транспортиране на ценни пратки, която включва защита и предотвратяване на противоправни действия върху ценности като пари, ценни книжа, благородни метали и произведения на изкуството. За тази цел се използва въоръжена охрана, специално оборудван транспорт и различни технически средства за охрана.
Собственикът или ползвателят на законно основание на ценни пратки или товари е възложител по договор за охрана при тяхното транспортиране.
Чл. 35 от Закона за частната охранителна дейност регламентира условията за транспортиране на ценни пратки и товари. Според ал. 1, транспортирането трябва да се извършва с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 37 и са собственост на търговеца, наети или предоставени от възложителя. Ал. 2 уточнява, че при използване на друг вид транспорт, охраната на ценните пратки трябва да се организира в съответствие с нормативните изисквания за този вид транспорт.
Законът определя изискванията за охрана при транспортиране на ценни пратки в зависимост от тяхната стойност. За пратки до 30 000 лв. охраната се осъществява от екип от минимум двама охранители, докато за пратки над 30 000 лв. е необходим екип от минимум трима охранители.
Чл. 37 от Закона за частната охранителна дейност определя изискванията за транспортиране на ценни пратки и товари в зависимост от тяхната стойност. Товари до 15 000 лв. се транспортират с автомобил с метална каса и охрана, тези от 15 000 до 30 000 лв. - с автомобили, отговарящи на технически изисквания, а над 30 000 лв. - със специализирани бронирани автомобили.
Охраната на селскостопанско имущество включва физическа защита от противоправни действия, предотвратяване и пресичане на такива действия, както и защита на физически лица в обекта. Тази дейност се извършва единствено с невъоръжена охрана.
Чл. 39 от Закона за частната охранителна дейност определя възложителя по договор за охрана, който може да бъде кметът на общината или собственикът/ползвателят на имуществото. Търговецът, извършващ охрана, трябва да обособи екипи и да оптимизира техния брой в зависимост от охраняваната площ, като видовете, броят и числеността на екипите се уточняват в договора за охрана.
Лиценз за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.
Чл. 41 от Закона за частната охранителна дейност описва процедурата за получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Лицата, които искат лиценз, подават заявление до директора на Главна дирекция "Национална полиция" или чрез областната дирекция на МВР. Необходими са документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията, които се определят с наредба. Лицата трябва да бъдат вписани в търговски регистър, да нямат задължения към държавата и да притежават служебна карта. За физическите лица има допълнителни условия, свързани с осъждане, психично здраве и участие в несъстоятелност. Чуждестранните лица също трябва да представят документи от съответния компетентен орган с превод на български.
Когато представените документи от едноличен търговец или юридическо лице са непълни, органът по чл. 40 уведомява лицето в 14-дневен срок. Лицето има 45 дни да отстрани недостатъците или да предостави допълнителни документи. Ако това не стане, производството по издаване на лиценз се прекратява. След изтичането на срока, органът уведомява лицето за прекратяването, а актът може да бъде обжалван.
Чл. 43 от Закона за частната охранителна дейност определя процедурата за издаване на лиценз. Органът, посочен в чл. 40, трябва да издаде или да откаже лиценза в срок до един месец от получаване на заявлението или след отстраняване на недостатъците. След изтичането на този срок, в рамките на 7 дни, органът публикува информация за издадения лиценз на интернет страницата на Главна дирекция "Национална полиция". Лицензът може да бъде получен от физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, законните представители на юридическите лица или от упълномощени лица с нотариално заверено пълномощно.
Лицензът за извършване на частна охранителна дейност се издава без срок и съдържа информация за вида дейност, териториалния обхват, данни за притежателя и указание, че е безсрочен. Лицензът е по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, и правата по него не могат да се прехвърлят или преотстъпват. За издаването на лиценза се събира държавна такса, определена с тарифа от Министерския съвет.
При изгубване, противозаконно отнемане или унищожаване на лиценза, едноличният търговец или юридическото лице е задължен да уведоми органа по чл. 40 в 7-дневен срок от узнаването на обстоятелството, описвайки фактите. В 14-дневен срок след уведомлението, органът по чл. 40 издава дубликат на лиценза, който се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. За издаването на дубликата се събира държавна такса, определена с тарифата по чл. 44, ал. 5.
Лицата с лиценз за частна охранителна дейност са задължени да подават декларация до директора на Главна дирекция "Национална полиция" при промяна на определени обстоятелства или регистрацията на търговеца. Декларацията трябва да бъде подадена в срок от 14 дни след настъпване на промяната. В срок от 14 дни след подаването на декларацията, директорът или упълномощено лице отразява промяната в лиценза. За издаване на допълнението се събира държавна такса.
Органът, отговорен за издаването на лиценз за частна охранителна дейност, може да откаже лиценз на едноличен търговец или юридическо лице при наличие на неверни данни, задължения към държавата или осигурителните фондове, производство по несъстоятелност, извършване на частна охранителна дейност без лиценз, задължения по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, влязъл в сила отказ или отнемане на лиценз, или ако свързаното физическо лице е осъдено за умишлено престъпление, привлечено като обвиняем, страда от психическо заболяване, или е било в управителен орган на несъстоятелно дружество.
Член 48 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че отказът за издаване на лиценз може да бъде обжалван съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Това предоставя на заинтересованите лица правото да оспорят решенията на администрацията, свързани с лицензите за частна охрана.
Лицензът за частна охранителна дейност може да бъде отнет от компетентния орган при наличие на определени условия, включително: нарушения на законодателството, несъответствие на охранителната дейност с минималните изисквания за сигурност, предоставяне на огнестрелно оръжие без разрешение, сключване на трудови договори с неквалифицирани лица, наложени имуществени санкции, смърт или поставяне под запрещение на лицето, заличаване от търговския регистър. Заповедта за отнемане може да се обжалва.
Чл. 50 от Закона за частната охранителна дейност определя условията за назначаване на ръководители и изпълнители на частна охранителна дейност. Лицата трябва да имат основно или допълнително трудово правоотношение, да отговарят на определени образователни и здравни изисквания, и да не са осъждани за умишлени престъпления. За ръководители се изисква професионална квалификация, а за изпълнители - успешно преминат курс. Преди сключването на трудовия договор, е необходимо представяне на документи, удостоверяващи гражданство, образование, съдимост и здравословно състояние. Гражданите на ЕС и Швейцария трябва да представят еквивалентни документи с официален превод.
Физическите лица, регистрирани като еднолични търговци или членове на управителни органи на търговски дружества, трябва да уведомят органа, издал лиценза, и областната дирекция на МВР за сключването и прекратяването на трудов договор в срок от 7 дни след регистрацията му в Националната агенция по приходите. Уведомленията трябва да съдържат лични данни на работника, номера и дата на договора, както и информация за прекратяването, ако е приложимо. Документите следва да се съхраняват 18 месеца след прекратяването на договора.
Чл. 52 от Закона за частната охранителна дейност определя задълженията на лицето, отговорно за организиране на охранителната дейност. То трябва да извършва оценка на сигурността на охраняваните обекти поне веднъж годишно, да контролира видеонаблюдението, съхранението на огнестрелно оръжие, да провежда инструктажи на охранителния състав и да предоставя идентификационни карти и униформи. При сключване или прекратяване на договори за охрана, лицето трябва да уведомява съответните органи в определени срокове. Документите и уведомленията се съхраняват за 18 месеца след прекратяване на договора или снемане на самоохраната.
Чл. 53 от Закона за частната охранителна дейност постановява забрани за лицата, извършващи частна охранителна дейност. Те не могат да въвеждат опасни методи, да приемат задължения, противоречащи на закона, да използват униформено облекло и символи на МВР, да извършват видеонаблюдение в нарушение на защитата на личните данни, да възпрепятстват държавните органи и да предоставят лиценза си на трети лица.
Член 54 от Закона за частната охранителна дейност задължава лицата, посочени в чл. 51, ал. 1, да предават информация на органите на МВР и Държавна агенция 'Национална сигурност' при узнаване за престъпление или нарушение. Информацията, включително записи от видеонаблюдение, трябва да се предава незабавно или при поискване. За охраняваните обекти на Министерството на отбраната информацията също се предава на съответните структури към министъра на отбраната.
Чл. 55 от Закона за частната охранителна дейност задължава ръководителите и изпълнителите на частна охранителна дейност да носят служебна идентификационна карта, която включва снимка, отличителен знак и униформено облекло. Изключение от това правило се допуска в случаите, определени в чл. 10, ал. 1.
Чл. 56 от Закона за частната охранителна дейност описва задълженията на изпълнителите на частна охранителна дейност при осигуряване на охрана на обекти. Те трябва да спазват пропускателен режим, да проверяват документи и багаж, да извършват видеонаблюдение и контрол, както и да проверяват сигнали от технически системи за сигурност. Проверките трябва да се извършват с уважение към гражданите. Гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение. Записите от видеонаблюдение се съхраняват два месеца и се унищожават с удостоверение от ръководителя на охранителната дейност. При наличие на повече от един изпълнител, се назначава ръководител на охранителния екип. Ръководителите трябва да осигурят достъп на органите на МВР и ДАНС до информация и записи при необходимост. Специални условия важат за охраняваните обекти на Министерството на отбраната.
Чл. 57 от Закона за частната охранителна дейност предвижда задължения на изпълнителите на охрана при констатиране на нарушения. При нарушения на пропускателния режим или вътрешния ред, те трябва незабавно да уведомят ръководителя си и да отразят нарушението в дневника за дежурството. При данни за извършено или извършващо се престъпление, охранителите трябва да уведомят полицейските органи, а в случаи на престъпление в обекти на Министерството на отбраната, също и структурите под негово управление и ДАНС.
Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да задържа лице в района на охранявания обект при извършване на престъпление или при създаване на опасност за живота и здравето на други лица. След задържането незабавно се уведомяват полицейските органи, които дават указания. За предаване на задържаното лице се съставя протокол, който съдържа необходимата информация за задържането и данни за лицето и свидетелите. Протоколът се подписва от съставителя и полицейски служител.
Охранителният състав на търговеца или юридическото лице може да използва физическа сила само при абсолютно необходимост, когато задържа лице. При това, действието трябва да бъде съобразено с обстановката, характера на правонарушението и личността на правонарушителя. Освен това, охранителят е задължен да взема мерки за опазване на живота и здравето на лицата, които са обект на действията му. Използването на физическа сила трябва да бъде прекратено веднага след постигане на законната цел.
Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице може да използва помощни средства в изключителни случаи, като задържане на лице или при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Помощните средства включват белезници, палки и електрошокови устройства. Използването им трябва да е съобразено с конкретната ситуация и да не застрашава живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. Използването на помощни средства трябва да се прекрати веднага след постигане на целта.
Според чл. 61 от Закона за частната охранителна дейност, е категорично забранено да се използва физическа сила и помощни средства срещу видимо малолетни лица и бременни жени. Тази разпоредба цели да защити уязвимите групи от насилие и злоупотреба.
Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице може да използва огнестрелно оръжие само в случаи на неизбежна отбрана и крайна необходимост, съгласно Наказателния кодекс. При употреба на оръжие, охранителят е задължен да предприеме всички възможни действия за запазване на живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да не застрашава живота и здравето на трети лица.
Чл. 63 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че за всеки случай на задържане, използване на физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие трябва да се изготви писмен доклад. Този доклад се предава на ръководителя на охранителната дейност, който след това незабавно го изпраща в районното управление на МВР. В случай на охрана на обекти на Министерството на отбраната, докладът се предава и на органите на Военна полиция.
При осъществяване на частна охранителна дейност, лицата от охранителния състав не могат да провокират правонарушения, да се намесват в колективни трудови спорове, да възпрепятстват държавни органи, да ограничават правата на гражданите, да преотстъпват служебно оръжие и отличителни знаци, да разгласяват лични данни или класифицирана информация, да използват неразрешени помощни средства, да напускат охранявания обект по време на работа и да извършват дейността си след употреба на алкохол или наркотични вещества.
Според чл. 65 от Закона за частната охранителна дейност, лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице се считат за длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Това означава, че те подлежат на съответните правни норми и отговорности, свързани с длъжностните лица.
Чл. 66 от Закона за частната охранителна дейност определя задълженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност при бедствия, терористични актове и антитерористични операции. При бедствия и аварии те изпълняват задачи, поставени от ръководителя на спасителните дейности. При терористични актове действат по план, съгласуван с областната дирекция на МВР. При антитерористични операции следват указанията на чл. 39, ал. 6 от Закона за противодействие на тероризма.
Според чл. 67 от Закона за частната охранителна дейност, към Главна дирекция "Национална полиция" се създава Консултативен съвет, състоящ се от председател (заместник-директор на дирекцията), трима служители от дирекцията и по един представител от сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност. Лица, които не членуват в сдружения, могат да участват в заседанията без право на глас. Съветът приема вътрешни правила, обсъжда проблеми и предлага мерки за подобряване на частната охранителна дейност. Заседанията се провеждат най-малко веднъж на три месеца и решенията се вземат с обикновено мнозинство. Техническото обслужване се осъществява от Главна дирекция "Национална полиция".
Лицата, извършващи частна охранителна дейност, имат право да създават сдружения с цел защита на интересите на членовете си, подпомагане на дейността им, съдействие на органите на МВР и други държавни агенции, сезиране на контролни органи за нарушения на закона и упълномощаване на представители за участие в съвета.
Лицата, които извършват частна охранителна дейност, имат право да получават информация от органите на МВР относно криминогенната обстановка в района на охранявания обект. Предоставянето на информацията се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за защита на класифицираната информация.
В Министерството на вътрешните работи се създава Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за частна охранителна дейност, който включва данни за издадените, отказаните и отнетите лицензи, информация за търговците и физическите лица, охраняваните обекти, средства за охрана и служителите. Информацията служи за контрол и предотвратяване на престъпления. Създава се и публичен регистър с информация за лицензите, достъпен на интернет страницата на Главна дирекция "Национална полиция".
Контролът върху частната охранителна дейност се осъществява от полицейски органи на Главна дирекция "Национална полиция" и областните дирекции на МВР. Контролните органи имат право да изискват информация и документи, да получават достъп до охранявани обекти и данни от регистри, както и да дават задължителни предписания. Разпорежданията могат да се обжалват, а информацията, представляваща търговска тайна, не може да бъде разгласявана.
Лицата, които извършват частна охранителна дейност без необходимия лиценз или удостоверение, подлежат на наказание. Първоначалната глоба варира от 1000 до 10 000 лв. За юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция между 10 000 и 50 000 лв. При повторно нарушение, глобата на физическите лица е от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица и еднолични търговци е между 50 000 и 100 000 лв.
На едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 46, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност, се налага имуществена санкция в размер на 1000 лв.
На юридическите лица и едноличните търговци, които извършват охранителна дейност с лица, с които не са сключили трудови договори или са сключили такива в нарушение на законовите разпоредби, се налага имуществена санкция от 1000 лв. за всяко отделно нарушение. Също така, ако трудовият договор не отговаря на изискванията на закона, се налага същата санкция от 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Чл. 75 от Закона за частната охранителна дейност предвижда санкции за физически лица, които не спазват изискванията за професионална квалификация на охранителите. Наказанията включват глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение, свързано с допускането на охранители без необходимата квалификация или непредприемане на задължителни действия преди сключването на трудов договор с охранител. Всички нарушения се наказват индивидуално, което означава, че всяко нарушение води до отделна санкция.
Физически лица, регистрирани като еднолични търговци или членове на управителни органи на търговски дружества, които не изпълняват задълженията си по определени членове на закона, подлежат на наказание. Глобата за всяко отделно нарушение варира от 100 до 1000 лв.
Чл. 77 от Закона за частната охранителна дейност предвижда, че физическите лица, които са регистрирани като еднолични търговци, членове на управителен орган на търговско дружество или юридическо лице, или оправомощени да го управляват, ще бъдат наказвани с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. за всяко отделно нарушение на забраните, установени в чл. 53.
Ръководители или изпълнители, които не спазват задълженията си по чл. 56, ал. 6 или 7 от Закона за частната охранителна дейност, подлежат на наказание. За всяко отделно нарушение им се налага глоба в размер от 100 до 1000 лв.
Лицата, които нарушат забраните, установени в член 64 от Закона за частната охранителна дейност, подлежат на наказание. За всяко отделно нарушение се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв.
Лицата, които не осигурят достъп на контролните органи по определените в закона условия, подлежат на глоба в размер от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Чл. 81 от Закона за частната охранителна дейност предвижда наказания за неизпълнение на задължителни предписания на контролните органи. Физическите лица подлежат на глоба в размер от 100 до 1000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци се наказват с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.
Чл. 82 от Закона за частната охранителна дейност предвижда наказания за физически лица, които не изпълняват задължения по закона и подзаконовите актове. Наказанията включват глоба в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в същия размер, освен ако не се предвиждат по-тежки наказания.
Законът за частната охранителна дейност регламентира условията и реда за извършване на охранителна дейност от частни лица и организации. Нарушенията се констатират от контролни органи, а наказанията се издават от министъра на вътрешните работи. Лицензите, издадени преди влизането в сила на закона, запазват действието си, а новите лицензи трябва да отговарят на минималните изисквания. Законът въвежда и понятия като „видеонаблюдение“ и „мониторен контрол“, и определя реда за електронно управление на документи. Влизането в сила на закона е предвидено за два месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила незабавно.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност се дефинират ключови термини, свързани с охранителната дейност. Ръководител на охранителната дейност е служител, отговорен за организацията и контрола на охраната. Охраняваните обекти могат да включват физически лица, имущество или мероприятия. Видеонаблюдението трябва да се извършва в съответствие с регламента за защита на личните данни. Системите за сигнализация включват различни устройства за оповестяване при атаки. Някои термини, като „мониторен контрол“ и „системно“ нарушаване, също са дефинирани, за да се уточнят условията за охрана и санкции.
Министерството на вътрешните работи е задължено да осигури възможност за приемане на документи в електронна форма, свързани с определени членове от закона. Това трябва да се извърши в съответствие с условията и реда, установени в Закона за електронното управление.
С §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност се отменя самият закон, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2004 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2017 г.
Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност урежда условията за действие на издадените лицензи преди влизането в сила на закона. Лицензите за частна охранителна дейност запазват действието си, а лицата с издадени лицензи трябва да удостоверят, че дейността им отговаря на новите минимални изисквания в определен срок. Специални условия са предвидени за лицата с определени категории лицензи, които трябва да подадат заявления за удостоверяване на съответствието на дейността си.
Параграф 6 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за частната охранителна дейност освобождава лицата, които вече имат сключени трудови договори към датата на влизане в сила на закона, от изискванията на член 50 относно образованието и професионалната квалификация. Това означава, че тези лица не са задължени да отговарят на новите критерии за образование и квалификация, установени от закона.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за частната охранителна дейност, остават в сила до издаването на нови актове, при условие че не противоречат на новия закон.
Съгласно §10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, неприключените производства по издаване или отнемане на лиценз, които са започнати преди влизането в сила на закона, ще се довършват по досегашния ред. Изключение правят производствата, свързани с лиценз за извършване на самоохрана на лица, които не попадат под разпоредбите на чл. 2, ал. 3.
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, във всички случаи, където се споменава "чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност", трябва да се замени с "чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на новия закон.
В параграф 12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност се указва, че в Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването на противопехотни мини, терминът 'чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност' се заменя с 'чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност'.
Съгласно §13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, в чл. 9, ал. 5, се заличават думите "по реда на чл. 28 от Закона за частната охранителна дейност".
С §14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност се отменя разпоредба от Закона за Министерството на вътрешните работи, а именно т. 2 от чл. 93. Тази промяна е част от актуализацията на законодателството и е обнародвана в Държавен вестник.
Законът за частната охранителна дейност влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 18 януари 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Съгласно §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, лицензи, издадени преди влизането в сила на закона, за охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали, както и за охрана на урбанизирани територии, запазват действието си. Към тях служебно се издава допълнение, посочващо "охрана на обекти - недвижими имоти". Заявления, подадени преди влизането в сила на закона за издаване на лиценз за същите дейности, ще бъдат разгледани в срок до три месеца без необходимост от промяна на данните и без заплащане на държавна такса.
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност посочва, че параграф 5, т. 8 влиза в сила от 30 септември 2018 г. В допълнение, предоставя се образец на заявление за издаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, което включва информация за търговеца или юридическото лице, териториалния обхват на дейността и необходимите документи за удостоверяване на обстоятелствата.