ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за храните урежда изискванията за безопасност на храните, регулира дейността на бизнес операторите и работещите в производството и дистрибуцията на храни. Той включва правила за опаковане, етикетиране и реклама на храни, условия при производството и транспортирането им, както и специфични изисквания за различни видове храни, включително натурални води и храни за деца. Законът не се прилага за първично производство на храни за лична консумация и домашно приготвяне на храни.
Чл. 2
Законът за храните има за цел да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите, както и да осигури прилагането на правото на Европейския съюз и националните мерки в областта на храните.
Чл. 3
Държавната политика за безопасността на храните се координира от три министерства: Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката и индустрията. Всеки от министрите действа в рамките на своите законови правомощия.
Чл. 4
Съгласно Закона за храните, храната трябва да бъде безопасна за консумация и да отговаря на физични, химични, радиологични и микробиологични стандарти. Освен това, тя трябва да спазва изискванията за производство, преработка и дистрибуция, установени в закона и съответстващите подзаконови актове, както и на правото на Европейския съюз.
Чл. 5
Законът предвижда, че специфичните изисквания към различни групи и подгрупи храни, както и към определени храни в тях, включително условията за тяхното производство, преработка и дистрибуция, ще бъдат уточнени с наредби, издадени от Министерския съвет.
Чл. 6
Министърът на земеделието и храните, както и министърът на здравеопазването, имат право да определят национални мерки, свързани с хигиената на храните, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Тези мерки се въвеждат чрез наредби, които са актуализирани в ДВ, бр. 102 от 2022 г. и 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 7
Член 7 от Закона за храните определя задълженията на министъра на земеделието и храните относно националните мерки и здравните изисквания в съответствие с европейските регламенти и директиви. Министърът има правомощия да издава наредби за специфични изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и за суровото мляко и храните от животински произход. Също така, министърът и министърът на здравеопазването определят хигиенните изисквания за бизнес операторите, занимаващи се с производството, преработката и дистрибуцията на храни.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за храните предвижда, че при производството, преработката и дистрибуцията на храни трябва да се спазват браншови стандарти и ръководства за добри практики. Освен това, операторите в сектора са задължени да прилагат система за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), в съответствие с европейските регламенти. Тези изисквания се отнасят и за лицата, работещи в обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни.
Чл. 9
Бизнес операторите, които се занимават с производство, преработка и дистрибуция на храни, са задължени да имат информация относно храните, животните и материалите, които използват в своите дейности. Тази информация трябва да бъде под техен контрол.
Чл. 10
Бизнес операторите, с изключение на тези, които извършват първично производство и аптеките и дрогериите, са задължени да въвеждат, прилагат и поддържат постоянни процедури в съответствие с Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004, както и да поддържат технологична документация за произвежданите храни и/или да спазват утвърдени национални или браншови стандарти.
Чл. 11
При възникване на хранително заболяване, бизнес операторите са задължени да съдействат на регионалната здравна инспекция и областната дирекция по безопасност на храните с цел ограничаване и ликвидиране на заболяването.
Чл. 12
Лицата, които работят в производствени, преработвателни или дистрибуционни обекти на храни, са задължени да преминават предварителни и периодични медицински прегледи. Тези прегледи се извършват по реда на наредбата, посочена в чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето.
Чл. 13
В обект за производство на храни е необходимо да работи поне едно лице с определено образование или квалификация в областта на хранително-вкусовата промишленост. Изискванията включват: висше или средно специално образование в съответната област, професионална квалификация по специалност, висше образование по ветеринарна медицина, или висше образование по медицина или фармация при производството на определени храни. Не е необходимо наемане на лице по трудов договор, ако обектът се управлява от бизнес оператор, който отговаря на изискванията.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за храните определя изискванията за опаковане на храни. Според алинея 1, за опаковането могат да се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни, които отговарят на Регламент (ЕО) № 1935/2004 и на съответните национални закони и подзаконови актове. Алинея 2 изисква материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, да бъдат придружавани от декларация за съответствие с нормативните изисквания.
Чл. 15
Министърът на здравеопазването, в сътрудничество с министъра на земеделието и храните, има задължение да издава наредби, които включват директиви на ЕС относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и да определя национални мерки за материали, за които няма специфични мерки на ниво ЕС, съгласно Регламент (ЕО) № 1935/2004.
Чл. 16
Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган, отговарящ за регулациите, свързани с материали и предмети от рециклирана пластмаса, предназначени за контакт с храни, съгласно Регламент (ЕС) № 1935/2004 и Регламент (ЕО) № 282/2008. Министерството на здравеопазването е задължено да уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за заявления от бизнес оператори по тези регламенти.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за храните задължава бизнес операторите, които произвеждат, преработват или дистрибутират храни, да етикетират продуктите си в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011. Обозначението "Добит в България" или "Продукт от България" може да се поставя на храни, които са произведени на територията на България, при спазване на определени условия, свързани с митническия кодекс на ЕС. Допуска се използването на географска карта или символи, които указват произхода на храната.
Чл. 18
Съгласно чл. 18 от Закона за храните, информацията за храните, предлагани в България, включително информацията на етикета, трябва да бъде предоставена на български език, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за храните определя, че изискванията за предоставянето на информация на потребителите за храните се регламентират с наредба на Министерския съвет. Тази наредба трябва да включва изискванията на Директива 2011/91/ЕС относно означенията на партидата на храните и да определя национални мерки, свързани с предоставянето на информация за храните на потребителите, съгласно чл. 38 - 44 на Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за храните определя, че министърът на здравеопазването е националният компетентен орган, отговорен за прилагането на определени разпоредби от Регламент (ЕО) № 1924/2006 и Регламент (ЕС) № 907/2013, свързани с хранителни и здравни претенции за храните.
Чл. 21
Министърът на здравеопазването е определен за национален компетентен орган, отговарящ за прилагането на Регламент (ЕО) № 1925/2006 и свързаните с него правила за влагане на витамини, минерали и други вещества в храните. Той осъществява контрол и координация в съответствие с разпоредбите на европейските регламенти.
Чл. 22
Член 22 от Закона за храните забранява на бизнес оператори да рекламират генетично модифицирани храни и храни с ограничения за употреба от деца чрез реклами или търговски съобщения, в които участват деца. Също така, забраната обхваща храни, съдържащи съставки, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене.
Чл. 23
Производството, преработката и дистрибуцията на храни изискват регистрация или одобрение в съответствие с закона. Регистрацията се извършва от директора на областната дирекция по безопасност на храните или регионалната здравна инспекция в зависимост от местонахождението на обекта. Одобрението е в компетенцията на директора на областната дирекция по безопасност на храните.
Чл. 24
Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите, свързани с производството, преработката и дистрибуцията на храни, включително хранителни добавки и храни за интензивно мускулно натоварване. Министерството на здравеопазването също поддържа публични регистри на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани води, пуснатите на пазара храни и лицата, извършващи обработка на храни с йонизиращо лъчение.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за храните определя, че ръководителите на специализирани структури от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието са отговорни за регистрацията или одобрението на обекти, свързани с производството, преработката и дистрибуцията на храни, които се намират в обекти със специален пропускателен режим. Процедурата за регистрация и контрол на тези обекти ще бъде регулирана с наредби на съответните министри.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за храните определя изискванията за регистрация на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. Бизнес операторът трябва да подаде заявление до компетентния орган, придружено от необходимите документи, включително удостоверение за експлоатация, разрешение за строеж и документи за собственост на обекта. Заявлението трябва да съдържа информация за бизнес оператора, вида на обекта, дейностите, които ще се извършват, както и данни за производствения капацитет и превозните средства. След подаване на заявлението, компетентният орган проверява документацията и при наличие на нередности уведомява заявителя. Регистрацията е безсрочна, но подлежи на проверка за съответствие с нормативните изисквания. При промяна на обстоятелствата, бизнес операторът е задължен да уведомява компетентния орган.
Чл. 27
Компетентният орган може да издаде заповед за заличаване на регистрацията на бизнес оператор при следните условия: по искане на оператора, при заличаване от търговския регистър, при промяна на дейността извън закона, при груби нарушения на закона, при системно възпрепятстване на контролните органи, при неизпълнение на принудителна мярка, при не възобновяване на дейността след спиране, и при спиране на дейността за повече от един месец без уведомление. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 28
Компетентният орган вписва в регистъра информация за обектите, включително име на бизнес оператора, адрес, идентификационен код, вид на обекта и дейността, както и дати на започване и спиране на дейността.
Чл. 29
Бизнес оператор, който е регистриран по реда на чл. 26 от Закона за храните, е задължен да подаде уведомление до компетентния орган в 7-дневен срок от спирането на дейността. В уведомлението трябва да се посочи периодът на спиране. При промяна на този период или възобновяване на дейността преди изтичането на посочения срок, операторът трябва да подаде ново уведомление. Компетентният орган е задължен да впише промените в регистъра в срок до три работни дни от получаването на уведомлението.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за храните регламентира контрола на аптеките и дрогериите, които извършват търговия на дребно с хранителни добавки, диетични храни за специални медицински цели, както и храни за кърмачета и малки деца. Изпълнителната агенция по лекарствата и регионалните здравни инспекции уведомяват областната дирекция по безопасност на храните за регистрираните търговски обекти, а аптеките и дрогериите се вписват служебно в регистъра.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за храните описва процедурата за одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. Бизнес операторът трябва да подаде заявление до компетентния орган, придружено от необходимите документи, включително удостоверение за въвеждане в експлоатация и разрешение за строеж, ако е приложимо. Заявлението трябва да съдържа информация за оператора, обекта, дейностите и храните, които ще се произвеждат. Процедурата включва проверка на документацията и проверка на място, с определени срокове за уведомление и отстраняване на нередности. При спазване на изискванията, обектът може да получи удостоверение за одобрение или условно одобрение, което е валидно за определен срок. При промяна на обстоятелствата, операторът е длъжен да уведомява компетентния орган.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за храните определя условията, при които компетентният орган може да издаде заповед за заличаване на вписването и обезсилване на удостоверението за одобрение на бизнес оператор. Заповедта може да бъде издадена по искане на оператора, при заличаване от търговския регистър, при промяна на дейността извън закона, при груби нарушения, при възпрепятстване на контролните органи, при неизпълнение на административна мярка, при непредставяне на дейност след спиране или при спиране на дейността за повече от един месец. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за храните определя информацията, която компетентният орган вписва в регистъра за обектите, свързани с производството, преработката и дистрибуцията на храни. Вписването включва номер и дата на удостоверението за одобрение, данни за бизнес оператора, вид и адрес на обекта, вид на дейността, групи храни, информация за ветеринарен одобрителен номер, както и дати, свързани със започване и спиране на дейността.
Чл. 34
Бизнес оператор, който е одобрен по реда на чл. 31, е длъжен да подаде уведомление до компетентния орган в 7-дневен срок след спирането на дейността, посочвайки периода на спиране. При промяна на този период или при възобновяване на дейността преди изтичането на посочения срок, операторът трябва да подаде ново уведомление. Тези промени се вписват в регистъра в срок до три работни дни след уведомяването.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за храните описва процедурата за регистриране на обекти, произвеждащи бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води и безалкохолни напитки. Бизнес операторът подава заявление до директора на областната дирекция по безопасност на храните, който трябва да изпрати копие на регионалната здравна инспекция в рамките на 24 часа. Заявлението се проверява в 5-дневен срок, като при нередовности се дава срок от минимум 10 работни дни за отстраняването им. След отстраняване на нередовностите, комисия проверява обекта на място в срок до 30 дни. При несъответствия се издава предписание с срок за привеждане в съответствие от 10 дни до 6 месеца. Комисията изготвя констативен протокол, след което директорът решава за регистрацията в 5-дневен срок. Заповедта за отказ може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. При промяна на дейността се изисква нова регистрация.
Чл. 36
Бизнес оператор не може да получи нова регистрация или одобрение за дейност по закона, ако е заличена регистрация по определени членове или е обезсилено удостоверение за одобрение.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за храните регламентира условията за директна доставка на малки количества първични продукти и храни от животински произход. Директната доставка на първични продукти може да се извършва от бизнес оператори, които притежават регистриран обект за първично производство на храни. Доставките на храни от животински произход между обекти за търговия на дребно са разрешени само за обекти, собственост на фермери или техни сдружения. Подробности за условията за доставка ще бъдат определени в наредба.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за храните регламентира условията за директни доставки на малки количества първични продукти. Тези доставки могат да се извършват до крайни потребители или до местни търговски обекти, които предлагат директни доставки на краен потребител. Доставките трябва да се извършват от бизнес оператор, който е вписан в съответния регистър. Освен това, доставките могат да се осъществяват в административната област на вписване и в съседните административни области.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за храните определя процедурата за вписване на бизнес оператори и ловни сдружения в регистъра по чл. 24, ал. 1. Бизнес операторите подават заявление до областната дирекция по безопасност на храните, съдържащо основни данни за тях и обекта за производство на храни. Ловните сдружения подават заявление, което включва информация за сдружението, пункта за обработка на дивеч и отговорните лица. Заявленията се обработват в срок от 7 до 10 дни, в зависимост от вида на продуктите, и се вписват в регистъра.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за храните регламентира условията за обработка и преработка на храни от животински произход. Тези дейности се извършват в одобрени търговски обекти, собственост на бизнес оператори или техни сдружения. Продуктите могат да бъдат доставяни и до други търговски обекти. Заявлението за одобрение на обектите трябва да съдържа информация за произхода на първичните продукти.
Чл. 41
Обектите за търговия на дребно, съгласно чл. 40 от Закона за храните, трябва да бъдат вписани в регистъра от компетентния орган. Вписването се извършва в самостоятелно обособена група и включва и информация за вида на храните, които се предлагат.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за храните предвижда, че компетентният орган може да издаде заповед за заличаване на одобрението на местен обект, съгласно процедурата, описана в чл. 32. Тази разпоредба е част от раздела, който регламентира регистрацията на обекти за производство и търговия на едро, както и изискванията за търговия на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни.
Чл. 43
Производството и търговията на едро с материали и предмети, които са предназначени за контакт с храни, изисква регистрация. Регистрацията се осъществява от директорите на областните дирекции по безопасност на храните.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за храните регламентира процедурата за регистрация на обекти, които произвеждат и търгуват с материали и предмети, предназначени за контакт с храни. Бизнес операторът трябва да подаде заявление до компетентния орган, придружено от необходимите документи, включително удостоверение за въвеждане в експлоатация и разрешения за строеж. Заявлението трябва да съдържа информация за оператора, адреса на обекта, вид на дейността и декларации за спазване на нормативните изисквания. Компетентният орган проверява заявлението в срок до 5 работни дни и при установени нередовности уведомява заявителя. След отстраняване на нередностите, обектът може да бъде вписан в регистъра. В срок от 30 дни след вписването се извършва проверка на място за съответствието с нормативните изисквания.
Чл. 45
Бизнес операторите са задължени да подадат уведомление до компетентния орган в срок от три работни дни след настъпването на промяна във вписаните обстоятелства. Уведомлението трябва да съдържа информация или документи, удостоверяващи промяната. Компетентният орган е длъжен да впише промяната в регистъра в срок от 7 дни след получаването на уведомлението.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за храните регламентира условията и реда, при които компетентният орган може да издаде заповед за заличаване на регистрацията на обект в регистъра. Заповедта може да бъде издадена по искане на бизнес оператора, при заличаване на оператора от търговския регистър, при промяна на дейността в несъответствие с закона, при груби нарушения, възпрепятстване на контролните органи, неизпълнение на административна мярка, при не възобновяване на дейността след спиране, или при спиране на дейността за повече от месец. Заповедта може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 47
Областните дирекции по безопасност на храните са задължени да вписват в регистъра информация за обектите, свързани с безопасността на храните. Вписването включва името и адреса на бизнес оператора, вида и адреса на обекта, вида на дейността, датата на започване на дейността, както и датите на спиране и възобновяване на дейността.
Чл. 48
Бизнес оператор, регистриран по чл. 44, е задължен да подаде уведомление до компетентния орган в 7-дневен срок след спиране на дейността, посочвайки периода на спиране. При промяна на този период или при възобновяване на дейността преди изтичането на срока, операторът трябва да подаде ново уведомление. Компетентният орган е длъжен да впише промените в регистъра в срок до три работни дни от получаване на уведомлението.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за храните задължава бизнес операторите, които произвеждат или търгуват с материали и предмети за контакт с храни, да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 и съответните подзаконови актове. Информацията за тези материали трябва да бъде на български език, а при търговията те трябва да се съхраняват и предлагат отделно от нехранителните стоки.
Чл. 50
Бизнес операторите, които извършват транспортиране на храни, трябва да използват регистрирани превозни средства, които са обозначени и вписани в регистъра от компетентния орган. Тези изисквания важат и за транспорт на брашно, хляб и сладкарски изделия. Обаче, оператори, регистрирани в друга държава-членка на ЕС, не подлежат на тези изисквания.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за храните регламентира, че регистрацията на превозните средства, свързани с хранителни продукти, се удостоверява със стикер. Съдържанието, графичното оформление и защитните елементи на стикера, както и редът за неговото издаване и подмяна, ще бъдат определени с наредба от министъра на земеделието и храните.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за храните определя, че превозните средства, които се използват за транспортиране на храни, различни от тези, посочени в чл. 50, ал. 1 и 2, трябва да бъдат обявени от бизнес оператора по време на процедурата за регистрация на обект, съгласно чл. 26. Важно е да се отбележи, че тези превозни средства не подлежат на регистрация по чл. 55.
Чл. 53
Според чл. 53 от Закона за храните, компетентният орган, който отговаря за регистрацията на превозни средства, използвани за транспортиране на храни, е директорът на областната дирекция по безопасност на храните. Регистрацията се извършва по местоположението на бизнес оператора.
Чл. 54
Член 54 от Закона за храните предвижда възможности за регистрация на превозни средства. Регистрацията може да се извърши по процедури, описани в членове 26, 31 или 55. В случай на едновременно подаване на заявление за регистрация на обект и превозно средство, бизнес операторът трябва да посочи изрично това в заявлението.
Чл. 55
Законът предвижда процедура за регистрация на превозни средства, които транспортират храни. Бизнес операторът подава заявление до компетентния орган, което трябва да съдържа информация за превозното средство и вида на храните, които ще се транспортират. Заявлението се проверява в срок от 7 работни дни, а при нередовности, заявителят получава срок за отстраняване. След проверка на място, ако превозното средство не отговаря на изискванията, се издава предписание за корекция. След изпълнение на предписанието, компетентният орган решава за регистрацията. Заповедите за отказ или регистрация могат да се обжалват, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 56
Бизнес операторът е задължен да подаде уведомление до компетентния орган в деня на настъпване на промяна на вписаните обстоятелства, свързани с превозното средство. Уведомлението трябва да съдържа информация или документи, удостоверяващи промяната. Компетентният орган вписва промените в регистъра в срок от 7 дни след подаване на уведомлението. При промяна на собствеността или правото на ползване на превозното средство, е необходимо извършване на нова регистрация.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за храните регламентира условията, при които регистрацията на превозното средство може да бъде заличена. Това може да стане по искане на бизнес оператора или при груби нарушения на закона, системно възпрепятстване на контролни органи, неизпълнение на административни мерки или прекратяване на регистрацията по Закона за движението. Бизнес операторът е задължен да уведоми компетентния орган за промяната в деня на настъпването й. Заповедта за заличаване може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за храните предвижда задължения на компетентния орган да вписва в регистъра информация за превозните средства, използвани за транспорт на храни. Вписването включва номер и дата на регистрационния стикер, данни за бизнес оператора, регистрационен номер, марка, модел и вид на превозното средство, както и информация за вида на храните, които се транспортират.
Чл. 59
Търговията с храни от разстояние се осъществява чрез средства за комуникация, като е необходимо да се спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011, Закона за защита на потребителите, Закона за електронната търговия и съответните подзаконови актове.
Чл. 60
Търговията с храни от разстояние може да се извършва от бизнес оператори, които имат регистриран или одобрен обект, или от доставчици на услуги, управляващи средства за комуникация от разстояние. За извършване на търговия с храни от разстояние е необходима регистрация, която се извършва от директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните, в зависимост от местонахождението на обекта или на централата на средството за комуникация.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за храните описва процедурата за регистрация на лица, които желаят да извършват търговия с храни от разстояние. Те трябва да подадат заявление до компетентния орган, което включва информация за лицето, начина на търговия, бизнес операторите, превозните средства и план за проследимост на храните. Заявлението трябва да бъде подадено минимум 14 дни преди започване на дейността и ще бъде проверено в срок от 5 работни дни. При установяване на нередовности, заявителят ще бъде уведомен и ще има срок за отстраняването им. В случай на отказ за регистрация, това може да бъде обжалвано, но обжалването не спира изпълнението. При промяна на обстоятелствата, лицата трябва да уведомят компетентния орган в срок от 3 работни дни.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за храните определя задълженията на регистрираните лица при спиране на дейността им. В срок от 7 дни те трябва да уведомят компетентния орган за периода на спиране. При промяна на този период или възобновяване на дейността преди изтичането му, е необходимо подаването на ново уведомление. Компетентният орган е длъжен да впише промените в регистъра в срок до три работни дни. Освен това, той може да заличи вписването в регистъра при определени условия, като искане от лицето, промяна на дейността, груби нарушения на закона и др. Заповедта за заличаване може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за храните регламентира търговията с храни от разстояние, която е разрешена с изключение на храните за специални медицински цели. Храните, търгувани по този начин, трябва да бъдат произведени или дистрибутирани в съответствие с изискванията на закона и да са регистрирани или одобрени от компетентен орган. Освен това, те трябва да са етикетирани по установените правила и да се транспортират в съответствие с разпоредбите на закона.
Чл. 64
Член 64 от Закона за храните определя, че специфичните изисквания за търговия с храни от разстояние ще бъдат установени чрез наредба на министъра на земеделието и храните. Тези изменения в закона влязоха в сила на 01.01.2023 г. и бяха актуализирани с изменения през 2023 г. Следваща част от закона се отнася до специфичните изисквания към натурални минерални, изворни и трапезни води.
Чл. 65
Натурални минерални, изворни и трапезни води, които се добиват и бутилират в България, могат да бъдат пуснати на пазара само при наличието на издаден сертификат, включване в утвърдени списъци на признатите води и предоставена концесия за добив или разрешително за водовземане.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за храните предвижда, че за натурални минерални води, добивани в трети държави, които не са признати от компетентен орган на друга държава членка на ЕС и не са вписани в съответния списък, е необходимо вписване преди внос и предлагане на пазара в България. Същото важи и за изворни води от трети държави.
Чл. 67
Министърът на здравеопазването издава сертификати за минерална и изворна вода, удостоверяващи подходящостта им за бутилиране. Издаването на сертификат за минерална вода става при искане до министъра на околната среда, а за изворна вода - до директора на басейнова дирекция. Компетентните органи информират министъра на здравеопазването в срок от 10 дни след искането. Сертификатът е валиден 5 години и може да се подновява. Отказите за издаване или подновяване на сертификат могат да се обжалват.
Чл. 68
Министърът на здравеопазването утвърджава списъци на признатите натурални минерални води и изворни води в България, които отговарят на законовите изисквания. Тези списъци се обнародват в "Държавен вестник" и трябва да съответстват на европейските стандарти. Списъците се актуализират служебно и съдържат информация за находището, мястото на експлоатация и търговското наименование на водата.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за храните описва процедурата за признаване на натурална минерална и изворна вода, добивана и бутилирана на територията на България. Процесът включва подаване на заявление от бизнес оператор до министъра на здравеопазването, което може да стане лично, по електронен път или чрез пощенски оператор. Заявлението трябва да съдържа информация за находището, сертификати и разрешителни, а също и проект на етикета. Регионалната здравна инспекция проверява документите и уведомява министерството. Министърът издава заповед за признаване при съответствие с нормативните изисквания. В случай на нередовности, заявителят получава срок за корекция. Заповедта се публикува на интернет страницата на министерството.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за храните задължава бизнес операторите да подават уведомление до Министерството на здравеопазването в срок от три дни при промяна на обстоятелствата, посочени в заповедта за признаване на водата. Уведомление се изисква и при преустановяване на дейността за повече от 6 месеца или при промяна на предназначението на обекта за бутилиране. В случай на несъответствие с нормативните изисквания, операторът се уведомява и му се дава срок от минимум 10 работни дни за отстраняването му. Министърът на здравеопазването може да издаде заповед за изменение или отмяна на предишни заповеди при подадено уведомление за несъответствие или при установено несъответствие от контролния орган. Заповедите могат да се обжалват, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за храните определя условията, при които министърът на здравеопазването или упълномощен заместник-министър може да издаде заповед за изменение или отмяна на предишни заповеди, свързани с бутилирането на минерална и изворна вода. Заповедта може да бъде издадена след уведомление от компетентен орган в случаи на прекратен концесионен договор, заличаване на регистрация на обект, или заповед за забрана на предлагане на пазара на вода при несъответствия със сертификата или риск за здравето. Заповедта за отмяна се издава и при отказ за подновяване на сертификат или при преустановяване на предлагането на вода за повече от 6 месеца. Служебно се извършва промяна в регистрацията на обекта, а заповедта може да бъде обжалвана, без обжалването да спира нейното изпълнение.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за храните описва процедурата за признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана от трета държава. Бизнес операторът подава заявление до министъра на здравеопазването, което трябва да включва информация за оператора, производителя и произхода на водата. Заявлението може да се подава лично, електронно или чрез пощенски оператор и трябва да бъде придружено от редица документи, удостоверяващи качествата на водата. Министърът има срок от 20 работни дни за издаване на заповед за признаване или мотивиран отказ, който може да се обжалва. Заповедта за признаване се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в тридневен срок.
Чл. 73
Заповедта по чл. 72, ал. 7, т. 1 е валидна за 5 години. В рамките на този срок бизнес операторът трябва да предостави доказателства за спазване на програмата по чл. 72, ал. 2, т. 3, при искане от Министерството на здравеопазването. Срокът може да бъде подновен, ако операторът представи актуален документ не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока. При липса на такъв документ, минералната или изворната вода се заличава от списъка с заповед на министъра или упълномощен заместник-министър.
Чл. 74
Министърът на здравеопазването или упълномощен заместник-министър може да издаде заповед за изменение или отмяна на заповедта за признаване на вода при определени условия. Това може да стане след уведомление от производител или вносител на вода, уведомление от компетентния орган на страната, където водата се добива, установяване на несъответствия от орган за официален контрол или при неотстранени несъответствия с нормативните изисквания. Заповедта може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението й.
Чл. 75
Министърът на здравеопазването е отговорен за предоставянето на информация на Европейската комисия относно признатите натурални минерални води в България. Той ежегодно актуализира списъка с тези води и при искане от Комисията или от държава - членка на ЕС, предоставя допълнителна информация, включително резултати от проверки.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за храните определя задълженията на бизнес операторите и компетентния орган (Министерството на здравеопазването) относно регистрацията на храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели и храни с добавени витамини и минерали. Бизнес операторите трябва да подават уведомление при първо пускане на пазара на тези храни, което включва информация за тях, адреси на производствени и дистрибуционни обекти, и съответствие с нормативните изисквания. Министерството издава становище за съответствие в срок от един месец. При несъответствие се прилагат административни мерки, а информацията за регистрираните храни се вписва в регистър. Промени в регистрираната информация трябва да се уведомяват незабавно.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за храните предвижда, че когато храна, която е пусната на пазара в друга държава членка на Европейския съюз, се уведомява по реда на чл. 76, ал. 2, към уведомлението трябва да се приложат и документи, издадени от компетентния орган на съответната държава членка.
Чл. 78
Член 78 от Закона за храните определя Министъра на земеделието и храните като национален компетентен орган, отговорен за прилагането на Регламент (ЕО) № 1331/2008 относно добавките, ензимите и ароматизантите в храните. Според член 2 от същия член, добавки, ензими и ароматизанти могат да се използват в храните, само ако се спазват условията на Регламента.
Чл. 78а
Чл. 78а от Закона за храните регламентира употребата на диазотен оксид като добавка в храни. Той може да се използва в обекти за производство и преработка на храни, както и в заведения за обществено хранене, при спазване на определени условия. Употребата трябва да е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1333/2008 и да бъде отразена в технологичната документация, съобразно наредбата по чл. 7, ал. 5.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за храните определя процедурата за регистрация на хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Компетентен орган за регистрация е изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните. Бизнес операторите подават заявление, което включва информация за идентификация, адреси на производствени и дистрибуционни обекти, състав и предназначение на продукта. Към заявлението се прилагат етикети и декларации за съответствие. Заявлението се проверява в срок от 10 дни, а при нередовности заявителят се уведомява. След успешна проверка, хранителната добавка или храна се вписва в регистър и може да бъде пусната на пазара.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за храните регламентира процедурата по регистрация на хранителни добавки и храни, предназначени за интензивно мускулно натоварване. Компетентният орган вписва информация за подадените заявления, включително данни за бизнес оператора, адрес на производство и дистрибуция, наименование и състав на продукта, предназначение и дата на пускане на пазара. При промени в данните, операторът е длъжен да уведоми органа, който в срок от 7 дни вписва измененията. Заличаването на вписаните продукти може да стане по искане на оператора, при неизпълнение на административни мерки или при промяна в състава на продукта.
Чл. 81
Министерският съвет издава наредба, която регламентира хранителните добавки, въвеждайки правото на ЕС. Наредбата обхваща хранителните вещества, веществата с хранителен или физиологичен ефект, критериите за чистота, информацията на етикетите, растенията, които не могат да се влагат, и веществата, забранени за използване в хранителни добавки. Министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на земеделието, издава наредба за изискванията към храни при интензивно мускулно натоварване.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за храните регламентира, че пускането на пазара на генетично модифицирани храни (ГМО) и храни, съдържащи съставки от ГМО, е възможно само след получаване на разрешение от Европейската комисия, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003. Министърът на земеделието и храните е определен за национален компетентен орган и Министерството поддържа информация на интернет страницата си относно регистъра свързан с ГМО.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за храните определя процедурата за пускане на генетично модифицирани храни на пазара. Бизнес операторите трябва да подават заявление до Министерството на земеделието и храните или до компетентен орган на друга държава от ЕС. Заявлението трябва да отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 503/2013. Министерството уведомява за получаването на заявлението в 14-дневен срок и при нередовности дава срок за отстраняване. След изтичането на сроковете, заявлението се изпраща на Европейския орган по безопасност на храните. При искане от него, се извършва оценка за безопасността на храната и се изготвя доклад от Министерството.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за храните определя задълженията на бизнес операторите относно етикетирането и проследимостта на генетично модифицираните храни (ГМО). Бизнес операторите са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003, които включват задължения за етикетиране на храни, съдържащи ГМО, и за проследимост на продуктите. При наличие на ГМО над определен праг, информацията за вида, количеството и уникалния идентификатор на ГМО трябва да бъде ясно посочена на опаковката. Операторите трябва да поддържат процедури за идентифициране на търговските партньори и да съхраняват информацията за дистрибуцията на генетично модифицирани храни в продължение на 5 години след сделката.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за храните предвижда, че условията и редът за използване на етикет "БЕЗ ГМО" за храните се определят в наредба, издадена по чл. 5 от същия закон.
Чл. 86
Член 86 от Закона за храните задължава бизнес операторите, посочени в член 84, да вземат проби от произведените от тях храни. Целта на тези проби е да се гарантира, че храните отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003.
Чл. 87
Според Чл. 87 от Закона за храните, при производството на храни, предназначени за деца, е забранено да се влагат продукти и съставки, които съдържат, се състоят от или са произведени от генетично модифицирани организми (ГМО).
Чл. 88
Обработването на храни с йонизиращо лъчение е разрешено само за лица, регистрирани от министъра на здравеопазването или негов заместник. За всяка отделна храна е необходимо издаване на разрешение. Министърът на здравеопазването, в сътрудничество с министъра на земеделието и храните, издава наредба, която определя условията и реда за обработка на храни с йонизиращо лъчение и изискванията към тях.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за храните регламентира условията, при които е разрешено обработването на храни с йонизиращо лъчение. Такова обработване е допустимо, само когато е необходимо от технологична гледна точка, не представлява опасност за здравето на хората и е в полза на крайния потребител. Разрешава се само за определени храни, посочени в наредбата по чл. 88, ал. 3, свързана с Директива 1999/3/ЕО. Целите на обработването включват намаляване на опасността от хранителни заболявания, забавяне на развалянето на храните, намаляване на загубите при съхранение и премахване на вредни организми.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за храните определя процедурата за регистрация на лица, които искат да извършват дейност "обработване на храни с йонизиращо лъчение". Заявлението се подава до министъра на здравеопазването и трябва да съдържа информация за лицето, адреса на обекта, регистрационен номер на лицензията, информация за източника на йонизиращо лъчение, методи за измерване на дозата и списък на храните, които ще се обработват. При нередовности заявителят се уведомява в срок от 14 дни и има 10 работни дни за отстраняването им. Министърът издава заповед за регистрация или отказ в срок от 14 дни. Регистрацията е валидна за срока на лиценза и може да бъде прекратена при определени условия. Заповедите могат да се обжалват, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за храните регламентира процедурата за издаване на разрешение за обработване на храна с йонизиращо лъчение. Бизнес операторите подават заявление до Министерството на здравеопазването, в което посочват вида и количеството на храната, обекта за обработване, обосновка за необходимостта от обработването и информация дали храната е била подлагана на такава обработка преди. В срок от 14 дни министърът на здравеопазването издава заповед за разрешение или отказ, като отказът може да се обжалва, но не спира изпълнението. Освен това, органът уведомява министъра на земеделието и храните за издадените разрешения.
Чл. 92
Член 92 от Закона за храните описва процедурата, по която бизнес операторите могат да подадат заявление за включване на първични продукти за пушилни ароматизанти в списъка по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2065/2003. Заявлението се подава до Министерството на земеделието и храните или до компетентен орган на друга държава от ЕС и трябва да съдържа данни, посочени в Регламента. Министерството е задължено да уведоми бизнес оператора за получаването на заявлението в срок от 14 дни и да изпрати заявлението за становище на Европейския орган по безопасност на храните.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за храните предвижда процедура за подновяване, изменение, временно прекратяване и отнемане на разрешение, свързано с нови храни, която следва да се извършва съгласно Регламент (ЕО) № 2065/2003. Бизнес операторите трябва да подават заявления за подновяване на разрешението не по-късно от 18 месеца преди изтичането на неговия срок на валидност, като съдържанието на заявлението и приложимите документи са определени в съответния параграф на регламента.
Чл. 94
Пускането на нови храни на пазара изисква разрешение и включване в списъка на новите храни, съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283. Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган по този регламент.
Чл. 95
Хранителното банкиране представлява дейности, насочени към безвъзмездно предоставяне на храни на нуждаещи се лица и на лица, които предлагат социални услуги. Това банкиране се осъществява от организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които са получили разрешение за оператор на хранителна банка.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за храните определя дейностите по хранително банкиране, които включват безвъзмездно предоставяне на храни от производители и търговци на оператори на хранителни банки, както и предоставяне на храни на нуждаещи се лица и социални услуги. Операторите на хранителни банки могат да складират, съхраняват и опаковат безвъзмездно предоставени храни. Списъкът на храните, предмет на хранително банкиране, се утвърдява от министъра на земеделието и храните и включва информация за сроковете на предоставяне на храните. Министърът на труда и социалната политика също утвърдява списък на нуждаещите се лица, на които могат да се предоставят храни. Контролът върху безопасността на храните, предоставени безвъзмездно, се извършва от Българската агенция по безопасност на храните.
Чл. 97
Операторът на хранителна банка трябва да отговаря на следните условия: 1. Да е вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. 2. Да няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. 3. Да разполага с: а) собствени или наети обекти, отговарящи на хигиенни и ветеринарно-санитарни изисквания; б) собствени и/или наети превозни средства; в) собствена мрежа или мрежа от партньорски организации за предоставяне на храни. 4. Да прилага изискванията за проследимост и да използва система за отчетност, позволяваща контрол от страна на съответните органи.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за храните описва процедурата за издаване на разрешение за оператор на хранителна банка. Лицата, които искат разрешение, трябва да подадат заявление до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заявлението трябва да е по одобрен образец и да съдържа информация за вида на храните, които ще се предоставят безвъзмездно. Към него се прилагат документи, удостоверяващи правото на ползване на обекта, система за отчетност, план за хранително банкиране, финансова обосновка и декларация за липса на производство по прекратяване.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за храните описва процедурата за разглеждане на заявления, свързани с безопасността на храните. Оправомощени длъжностни лица от Българската агенция по безопасност на храните разглеждат заявленията и уведомяват заявителите за нередовности, които трябва да бъдат отстранени в 14-дневен срок. Ако нередовностите не се отстранят, заявлението се връща и производството се прекратява. Изпълнителният директор трябва да издаде или мотивирано да откаже разрешение в срок от 30 дни. Непроизнасянето в този срок се счита за мълчалив отказ. Актовете могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При отказ за издаване на разрешение, ново заявление може да се подаде не по-рано от 90 дни.
Чл. 100
Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните може да откаже издаването на разрешение в два случая: когато заявителят е предоставил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са важни за разрешението, или когато не отговаря на условията за издаване на разрешение.
Чл. 101
Разрешението за оператор на хранителна банка се издава за срок до 5 години и съдържа важна информация като наименование на органа, номер на акта, правни основания, данни за лицето, срок на разрешението, обекти на дейността и дата на влизане в сила.
Чл. 102
Лицата, получили разрешение за оператор на хранителна банка, са задължени да уведомят изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за всяка промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в срок от 14 дни след настъпването на промените. Необходимо е да се представят и съответните документи, удостоверяващи промяната.
Чл. 103
Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен регистър на разрешенията за оператори на хранителна банка на своята интернет страница. Изпълнителният директор определя длъжностни лица за поддържането на регистъра. Регистърът включва електронна база данни и досиета за лицата с необходимата информация, която подлежи на вписване. Вписванията се извършват въз основа на решения на изпълнителния директор и данни от документи, представени или служебно събрани от агенцията. За всяко лице се създава електронно досие с уникален код и се открива досие за всяко разрешение, в което се подреждат съответните документи. Информацията в регистъра се актуализира в срок от 14 дни след получаване на уведомление.
Чл. 104
В регистъра по чл. 103, ал. 1 на Закона за храните се вписват важни данни за юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейности в обществена полза. Вписването включва наименование, единен идентификационен код, дати на постъпване на заявления и издаване на разрешения, адреси на обекти, както и наложени санкции и мерки.
Чл. 105
Срокът на разрешението за оператор на хранителна банка може да бъде удължен до 5 години, при условие че заявлението за удължаване е подадено поне 6 месеца преди изтичането на текущия срок и лицето отговаря на изискванията по чл. 97. Процедурата за удължаване се извършва по същия ред и в сроковете, предвидени за подаване и разглеждане на заявления за издаване на разрешение.
Чл. 106
Разрешението за оператор на хранителна банка може да бъде прекратено по редица основания, включително изтичане на срока, искане на оператора, системно възпрепятстване на контролни органи, непредставяне на дейност в срок от 12 месеца, несъответствие с условията за издаване на разрешението, налагане на имуществена санкция и прекратяване на юридическото лице. Производството по прекратяване започва по мотивирано решение на компетентния орган или по искане на оператора. Операторът подава заявление с необходимите данни и документи, а решението може да бъде обжалвано. Лицето, на което е прекратено разрешението, не може да подава ново заявление за две години.
Чл. 107
Операторите на хранителни банки не дължат такса за вписване в регистъра, съгласно разпоредбата на чл. 107 от Закона за храните.
Чл. 108
Министерският съвет има правомощия да издава наредби, с които да определя специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и за контрол над тази дейност. Тези изисквания са част от официалния контрол върху храните, който е регламентиран в закона.
Чл. 109
Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Контролът включва оценка на съответствието на храните с национални и браншови стандарти, както и спазването на изискванията на определени европейски регламенти. Освен това, се извършва контрол върху материали и предмети, предназначени за контакт с храни.
Чл. 110
Регионалните здравни инспекции имат задължението да извършват официален контрол върху бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води. Контролът се осъществява на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на тези води.
Чл. 111
Органите на официалния контрол върху храните играят важна роля в процеса на устройство на територията, като участват в експертни съвети, съгласуват устройствени планове, оценяват инвестиционни проекти и дават становища за готовността на строежите за експлоатация. Те също така участват в държавни приемателни комисии за обекти, свързани с производството, преработката и дистрибуцията на храни, съгласно Закона за устройство на територията.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за храните определя, че за издаване на документи и извършване на официален контрол в областта на храните се събират такси, определени от тарифата на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. За бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се събират такси по тарифата на Закона за здравето. Освен това, за услуги на физически и юридически лица, извършващи дейности по закона, се заплащат цени по утвърден ценоразпис. Заявления и уведомления могат да се подават лично, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за храните определя, че официалният контрол върху храни, произведени по утвърдени стандарти, се извършва по процедури, одобрени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Агенцията поддържа публичен списък на бизнес операторите, произвеждащи храни по тези стандарти, който е достъпен на интернет страницата й.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за храните определя, че вземането на проби, извършването на анализи и изпитвания, както и определянето на лаборатории за официален контрол, се извършват съгласно Закона за управление на агрохранителната верига. Тази разпоредба е част от глава шеста, която се отнася до износа на храни.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за храните предвижда, че по искане на износител, Българската агенция по безопасност на храните издава сертификат за износ на храни от неживотински произход и материали за контакт с храни, когато страната на износ изисква такъв. Сертификатът удостоверява, че продуктите са пуснати на пазара в съответствие с българското законодателство и правото на ЕС. Условията и редът за издаване на сертификата се определят от изпълнителния директор на агенцията.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за храните предвижда, че Министерството на здравеопазването издава здравен сертификат за износ на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Този сертификат се издава по искане на износителя или заинтересованото лице, съгласно процедурата на чл. 37 от Закона за здравето. Глава седма от закона касае Националния съвет по храните и сътрудничеството с браншови организации на производители, преработватели и дистрибутори на храни, включително създаването на помирителна комисия.
Чл. 117
Създава се Национален съвет по храните към министъра на земеделието и храните, който е консултативен орган за провеждане на държавната политика в областта на храните. Председател е министърът на земеделието, а в състава му влизат министри от различни области, представители на академични институции, браншови организации и потребителски сдружения. Съветът избира двама заместник-председатели и има право на участие със съвещателен глас за определени институции и организации. Членовете могат да делегират участието си на други лица.
Чл. 118
Министърът на земеделието и храните е отговорен за издаването на правилник, който определя организацията на дейността на Националния съвет. Правилникът ще включва реда за вземане на решения, кворума и мнозинството, а също така и реда за избор на заместник-председателите на съвета.
Чл. 119
Националният съвет по храните има основни функции, свързани с консултиране на министъра на земеделието и храните относно държавната политика в областта на храните. Той изразява становища по нормативни актове и рамкови позиции, утвърджава браншови стандарти и ръководства, приема ежегоден доклад за състоянието на сектора и предлага мерки за привличане на млади специалисти и подобряване на информираността на потребителите. Съветът също така изразява становища по аграрния доклад и националния план за контрол в частта, касаеща храните.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за храните определя условията, при които браншови организации могат да участват в заседанията на Националния съвет. Те трябва да представляват минимум 25% от обема или стойността на продукцията в съответния сектор, да са регистрирани поне три години, да поддържат интернет страница и да членуват в национално представителна работодателска организация. Браншовите организации трябва да доказват съответствие с критериите на всеки две години, а тези, които членуват в европейски браншови организации - на всеки пет години. Окончателно, те се вписват в публичен регистър на Министерството на земеделието и храните.
Чл. 121
Браншови организации на производители, преработватели и дистрибутори на храни могат да се учредяват по инициатива на заинтересованите страни в сектора. Те се регистрират по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или друг закон и трябва да спазват изискванията на законодателството, устава и вътрешните правила. Освен това, браншовите организации трябва да представят в Министерството на земеделието и храните списък на членовете си и доказателства за съответствие с определените критерии.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за храните предоставя на браншовите организации на производители, преработватели и дистрибутори на храни редица права. Те могат да участват в разработването на стратегии и програми за развитие на бранша, да информират компетентните органи за нарушения, да дават становища по нормативни актове, да разработват браншови стандарти и да предоставят информация по въпроси, свързани с хранителната индустрия на европейските институции.
Чл. 123
Създава се Помирителна комисия към министъра на земеделието и храните, която има за цел да помага за извънсъдебното разрешаване на спорове между бизнес оператори. Комисията следи за спазването на добрите практики и предотвратява нелоялни търговски практики. Дейността на комисията се регулира от правилник, издаден от министъра, а производството пред нея е безплатно.
Чл. 124
Помирителната комисия е съставена от председател и членове, предложени от браншови организации на производители, преработватели и дистрибутори на храни. Председателят трябва да има юридическо образование и опит над 10 години, а членовете - висше икономическо или юридическо образование и опит над 5 години. Помирителното производство се провежда от председателя и двама избрани членове. Членове на комисията не могат да участват в производството, ако имат роднински отношения със страните, са били представители или са имали трудово правоотношение с тях в последните три години. Те подписват декларация за безпристрастност и имат задължение да не разгласяват търговска или професионална тайна.
Чл. 125
Помирителното производство по Закона за храните започва с писмено възражение от бизнес оператор, в което се посочват фактите и исканията по спора, както и избраният член на Помирителната комисия. Възраженията трябва да бъдат придружени от необходимите документи. Не се разглеждат анонимни възражения или такива, свързани с приключило помирително производство или отнесени към съд. При нови факти и обстоятелства, приключени производства могат да бъдат преразгледани. Ако възражението е непълно, се дава срок за корекция. След получаване на възражението, засегнатите лица имат 14 дни за представяне на становища. В рамките на един месец, председателят на комисията организира заседание и уведомява страните.
Чл. 126
Помирителната комисия разглежда спорове в открито заседание и може да изисква допълнителни документи, информация или доказателства от страните. При необходимост комисията може да привлича вещи лица за изясняване на спора. Всички разходи, свързани с тези действия, са за сметка на страните в производството.
Чл. 127
Помирителното производство по Закона за храните завършва с писмено споразумение между страните, което трябва да бъде изготвено в тримесечен срок от образуването на производството и предоставено на комисията за одобряване. Производството се прекратява, ако страните не представят споразумение в определения срок или ако споразумението не бъде одобрено от комисията в 20-дневен срок след представянето му.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за храните предвижда глоба или имуществена санкция за физически лица в размер от 2000 до 4000 лв. при определени нарушения, свързани с опаковане, производство и пускане на храни на пазара. За бизнес оператори санкцията е по-висока - от 4000 до 6000 лв. Нарушенията включват: неправилно опаковане на храни, липса на регистрация, пускане на пазара на забранени или неправилно обработени храни, както и предоставяне на неверна информация за храните.
Чл. 129
Лицата, които произвеждат и продават генетично модифицирана храна или храни, съдържащи съставки от ГМО, в нарушение на закона, се наказват с глоба от 25 000 до 35 000 лв. При повторно нарушение глобата е от 35 000 до 70 000 лв. За юридически лица и еднолични търговци санкцията е от 50 000 до 70 000 лв. за първо нарушение и от 70 000 до 110 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 130
Законът предвижда налагане на глоби или имуществени санкции за определени нарушения, свързани с производството, обработката и дистрибуцията на храни. Лицата, нарушаващи разпоредбите на чл. 37-40, Регламент (ЕС) № 907/2013, чл. 50, чл. 79 или допуснали работа от неквалифицирани лица, могат да получат глоба от 1000 до 2000 лв. Бизнес операторите, извършващи подобни нарушения или нарушаващи забраните по чл. 22, подлежат на глоба от 2000 до 3000 лв.
Чл. 131
Законът предвижда глоба или имуществена санкция за физически лица в размер от 2000 до 4000 лв. за различни нарушения, свързани с предоставянето на информация за храните, съхранение, проследимост и реклама на храни. За бизнес оператори санкцията е по-висока - от 4000 до 6000 лв. при същите нарушения. Някои от нарушенията включват: неправилно представяне на информация, неизпълнение на изисквания за съхранение и проследимост, и търговия с храни от разстояние в нарушение на закона.
Чл. 131а
Чл. 131а от Закона за храните предвижда следните санкции за нарушения на разпоредбата на чл. 78а: 1. Физически лица, които нарушат разпоредбата, подлежат на глоба от 5000 до 10 000 лв. 2. Лица, които допуснат нарушения в управляван от тях обект, ще бъдат глобени от 8000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 30 000 лв. 3. Бизнес оператори, извършили нарушение, ще получат глоба или имуществена санкция от 30 000 до 60 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 120 000 лв.
Чл. 132
Лица, които нарушават Закона за храните, могат да бъдат наказани с глоба от 2000 до 4000 лв. за неподаване на необходимите документи, неосигуряване на достъп на контролни органи или възпрепятстване на служебните им задължения. Бизнес оператори, които извършат подобни нарушения, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.
Чл. 133
Наказва се с глоба от 500 до 1500 лв. длъжностно лице, което: 1. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове; 2. поставя условия или изисква документи, които не са предвидени от закона или подзаконовите актове.
Чл. 134
На лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не спазват задълженията си, се налага глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. За други нарушения на Закона за храните и подзаконовите актове, наказанието е глоба или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 135
При извършване на нарушение на Закона за храните или подзаконовите нормативни актове, ако в тригодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление за същото нарушение се извърши ново нарушение, глобата или имуществената санкция ще бъде в троен размер.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за храните предвижда, че при извършени системни нарушения на закона и подзаконовите актове, глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата наложена глоба или санкция.
Чл. 137
Според чл. 137 от Закона за храните, ако лицето плати наложената глоба или имуществена санкция в срок от 7 дни след издаването на наказателното постановление, то дължи 70% от размера на наложената глоба или имуществена санкция.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за храните определя органите, които установяват нарушения на закона и подзаконовите актове. Те включват инспектори от областните дирекции по безопасност на храните, държавни здравни инспектори, служители на Министерството на земеделието и храните, и служители на Министерството на здравеопазването, които са оправомощени от министрите на съответните министерства. Лицата от първата точка имат право да проверяват пътни превозни средства, които транспортират храни, и да имат достъп до свързаните документи.
Чл. 139
Наказателните постановления по Закона за храните и подзаконовите актове се издават от различни органи в зависимост от вида на нарушението. Директорите на областните дирекции по безопасност на храните издават наказания за нарушения, установени от определени лица. Директорите на регионалните здравни инспекции действат за нарушения, установени от други лица. Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването също имат правомощия да издават наказателни постановления за специфични нарушения.
Чл. 140
Законът за храните регламентира установяването на нарушения, съставянето на актове, издаването и обжалването на наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Определят се термини като "административна област", "груби нарушения", "групи храни" и "дистрибуция на храни". Законът предвижда и преходни разпоредби, свързани с административни производства и удостоверения, издадени преди влизането му в сила. Включва и разпоредби относно подзаконови нормативни актове, образци на документи и изменения в свързани закони.
§1
Параграф §1 от Закона за храните определя основни термини, свързани с хранителната индустрия в България. Включени са определения за административна област, груби нарушения, групи храни, дейности по производство и дистрибуция, самоконтрол и хранителни добавки. Законът уточнява и какво представляват различни видове храни и процеси, свързани с тях, както и условията за безопасност и контрол, които трябва да се спазват от производителите и дистрибуторите.
Параграф §2
С §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за храните, обнародван в Държавен вестник, се отменя предходният Закон за храните, който е бил в сила от 1999 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2018 г.
§6
В рамките на 6 месеца след влизането в сила на Закона за храните, министърът на здравеопазването е задължен да признае и впише в списък натуралните минерални и изворни води, които се предлагат на пазара към датата на обнародване на закона. Проверки от компетентните органи ще установят предлагането на съответните продукти. Бизнес операторите могат да продължат да използват търговските наименования за водите, използвани преди обнародването на закона, при условие че етикетите съдържат информация за мястото на експлоатация и наименованието на находището.
§8
Подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на Закона за храните, трябва да бъдат приети в срок от 6 месеца от влизането му в сила. Тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните трябва да бъде приведена в съответствие с новия закон в срок от 3 месеца. До приемането на новите подзаконови актове, остават в сила подзаконовите актове на отменения Закон за храните, при условие че не противоречат на новия закон.
§ 9
Параграф 9 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за храните предвижда, че образците на документи, свързани с този закон, трябва да бъдат одобрени от компетентните органи в срок от два месеца след влизането му в сила. След одобрението, образците ще бъдат публикувани на интернет страницата на съответния орган.
§10
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се извършват изменения, които включват: 1) В чл. 132, ал. 1 се добавят възможности за комуникация по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ за точки 4, 4а, 5, 6 и 7. 2) В чл. 139а се уточняват условията за отказ от получаване на разпореждане и сроковете за изпълнение. 3) В чл. 151 се добавят нови членове, свързани с предходните изменения.
§11 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за храните
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните се правят изменения в Закона за водите, като в чл. 21 се заличават определени термини и се изменя алинея 2. Конкретно, се премахват изразите "и/или комплексна балнеологична оценка" и "и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите" от алинея 1. Алинея 2 е променена така, че сертификатът по ал. 1 да се издава по реда, определен в Закона за храните.
§ 12
Параграф 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за храните предвижда изменения в Закона за данък върху добавената стойност. Основните промени включват: 1) Замяна на членове в чл. 6, ал. 4, т. 4, където се заменят членове, свързани с определени разпоредби; 2) Замяна на член в чл. 39, т. 7; 3) Корекция в чл. 170, ал. 4; 4) Промени в § 1 от допълнителните разпоредби, където също се заменят членове, свързани с различни алтернативи.
§13
В Закона за защита на потребителите, в член 82, алинея 1, точка 2, се извършва промяна, при която терминът "хранителните стоки" се заменя с "храните и материалите и предметите, предназначени за контакт с храни". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните.
§14
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните се извършва изменение в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Конкретно, в член 229а, алинея 1 думите "чл. 14, ал. 1" се заменят с "чл. 24, ал. 1", което показва актуализация на свързаните разпоредби.
§15
В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз се извършват следните изменения: 1. В чл. 25а, ал. 1 се заличава израза 'чл. 2 от'. 2. В чл. 55д, ал. 1 и 3 'чл. 12' се заменя с 'чл. 26', а 'чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност' се заменя с 'чл. 55 от Закона за храните'. 3. В чл. 65, ал. 3 'чл. 28' се заменя с 'чл. 138'.
Параграф §16
В Закона за пчеларството, чл. 30, се извършва промяна, при която думите "чл. 7" се заменят с "чл. 14". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните.
§17
В Закона за рибарството и аквакултурите е направена промяна, при която в чл. 50, ал. 1, т. 2 думите "чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност" са заменени с "чл. 55 от Закона за храните". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за храните.
§ 18
В Закона за стоковите борси и тържищата се извършват промени, свързани с членове и допълнителни разпоредби. В чл. 3в, ал. 1 думите "чл. 12" се заменят с "чл. 26". В допълнителните разпоредби, § 2, т. 8, думите "Закона за храните" се заменят с "Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета".
§19
Законът за храните влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила на 22 февруари 2021 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 27 май 2020 г. и е официално подпечатан.
§64
Лицата, които произвеждат и търгуват с материали и предмети за контакт с храни, трябва в срок от три месеца след влизането в сила на закона да приведат дейността си в съответствие с изискванията на глава втора, раздел II от Закона за храните.
§ 65 от Закона за храните
Законът за храните влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 26 относно чл. 36, ал. 5, която влиза в сила от 1 януари 2021 г. Освен това, се споменава, че Законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители е обнародван в "Държавен вестник" (бр. 102 от 2022 г.) и влиза в сила от 1 януари 2023 г.
§ 103
В Закона за храните се извършват промени, при които се заменят термините "Министерството на земеделието, храните и горите" с "Министерството на земеделието" и съответно свързаните с тях длъжности. Тази промяна е част от актуализацията на закона и е обнародвана в Държавен вестник.
§106
Законът за храните влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби също съдържат информация относно Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който влиза в сила от 01.12.2023 г.
§ 81
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 46, които ще влязат в сила една година след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на растенията, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
§118
В Закона за храните се извършва замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с нови термини, включващи Министерството на земеделието и храните. Тази промяна е валидна за всички споменавания на съответните термини в закона.
§62
В Закона за храните, обнародван в Държавен вестник, се извършват промени, свързани с наименованията на министъра. Всички споменавания на "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" се заменят с "министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията". Тази промяна е в сила след последните изменения и допълнения на закона.
§76
Законът за храните влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за здравето, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 85 от 2024 г. и влиза в сила на 08.10.2024 г.
§ 18
Законът за храните влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила на по-късни дати. Параграф 11, т. 1 влиза в сила от 1 април 2025 г., а параграф 5 и § 11, т. 2, 3 и 4 влизат в сила от 1 януари 2026 г. Законът е свързан с редица директиви и регламенти от Европейското законодателство, които регулират различни аспекти на производството и безопасността на храните.
