ЗАКОН ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя правилата и условията, при които се осигуряват правата на хората с увреждания в България, като цели да регулира обществените отношения, свързани с тяхното участие в обществото.
Чл. 2
Законът за хората с увреждания има за цел да насърчава и защитава правата на хората с увреждания, да създава условия за тяхното социално приобщаване, да зачитат човешкото им достойнство и да предоставя подкрепа за тях и техните семейства.
Чл. 3
Законът за хората с увреждания осигурява защита на правата на хората с увреждания, като акцентира на зачитането на тяхното човешко достойнство и равноправното им третиране във всички аспекти на живота. Прилагането на индивидуален подход и оценка на потребностите е основен принцип за реализиране на тези права.
Чл. 4
Законът за хората с увреждания се основава на четири основни принципа: 1. Личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства; 2. Равнопоставеност и недискриминация; 3. Социално приобщаване и активно участие на хората с увреждания в обществения живот; 4. Достъпност.
Чл. 5
Законът за хората с увреждания определя области на подкрепа, включващи здравеопазване, образование, заетост, жилищно осигуряване, достъпна среда, транспорт, култура, спорт, личен живот, обществен и политически живот, правосъдие и други. Средствата за подкрепа за социално приобщаване включват рехабилитация, образование, услуги за трудова реализация, достъпност, социални услуги, финансова подкрепа, достъпна информация, правосъдие, лична мобилност, лична помощ, универсален дизайн и други.
Чл. 6
Чужденци с увреждания, които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, както и тези с предоставено убежище или хуманитарен статут, имат равни права с българските граждани с увреждания. Условията за ползване на тези права зависят от степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, определени по българското законодателство.
Чл. 7
Министерският съвет е отговорен за определянето на държавната политика, свързана с правата на хората с увреждания. Това включва разработването и прилагането на мерки и стратегии, които да осигурят защита и подкрепа на лицата с увреждания в България.
Чл. 8
Държавната политика за правата на хората с увреждания се реализира от държавни и местни органи, в сътрудничество с организации, представляващи хората с увреждания, работодателите и работниците. Те създават условия и подпомагат изпълнението на програми и проекти в тази сфера. Освен това, държавните и местните органи приемат и издават нормативни актове, стратегии, програми и стандарти, свързани с правата на хората с увреждания.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за хората с увреждания определя задълженията на министъра на труда и социалната политика. Той координира дейности на държавните органи за реализиране правата на хората с увреждания, разработва и предлага нормативни актове и програми, организира дейността на Националния съвет за хората с увреждания, оказва методическа помощ, координира събирането на данни и изготвя анализи, представлява държавата в международни организации, и поддържа контакти с чуждестранни органи и международни организации. За изпълнението на тези функции, министърът е подпомаган от дирекция в администрацията на министерството и от Агенцията за хората с увреждания.
Чл. 10
Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, която има за цел да координира политиката за правата на хората с увреждания. Тя води информационна система, изготвя отчети, поддържа регистър на специализирани предприятия, разработва програми и финансира проекти за рехабилитация и интеграция. Агенцията също така участва в изготвянето на нормативни актове, публикува информация на интернет страницата си и докладва за нарушения на правата на хората с увреждания.
Чл. 11
Съгласно Чл. 11 от Закона за хората с увреждания, се създава Съвет за наблюдение, който има за цел да насърчава, защитава и наблюдава прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съветът действа при спазване на принципите на защита и гарантиране на правата на хората с увреждания, независимост и публичност, както и сътрудничество с държавните и местните органи и гражданското общество.
Чл. 12
Съветът за наблюдение по Закона за хората с увреждания се състои от 9 членове, включващи представители на омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, организации на хора с увреждания и академичната общност. Мандатът му е 4 години, а дейността му се администрира на ротационен принцип от администрацията на омбудсмана и Комисията. Съветът има председател и заместник-председател, като заместник-председателят се избира на ротационен принцип от организациите на хора с увреждания. В заседанията могат да участват и представители на други институции и организации.
Чл. 13
Член на Съвета за наблюдение не може да бъде лице, което е на държавна служба, е поставено под запрещение или е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано. Изключение от първото ограничение се прави за представителите на омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация.
Чл. 14
Съветът за наблюдение изготвя становища, препоръки и предложения за предотвратяване на нарушенията на правата на хората с увреждания. Той изготвя ежегодни доклади за действията по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и осъществява периодичен преглед на националното законодателство и практики. Освен това, Съветът извършва и други дейности, свързани с насърчаване и защита на правата на хората с увреждания.
Чл. 15
Съветът за наблюдение провежда заседания най-малко веднъж на три месеца. Те са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете. Решенията се взимат с мнозинство от присъстващите. Членовете не получават възнаграждение за участието си и приемат правилник за дейността и организацията на работа.
Чл. 16
Член 16 от Закона за хората с увреждания описва работата на Съвета за наблюдение, който функционира на базата на годишна програма. Освен това, той е задължен ежегодно да представя доклад за своята дейност пред Народното събрание.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за хората с увреждания предвижда създаването на Национален съвет за хората с увреждания, който е консултативен орган, ръководен от заместник министър-председателя. В съвета участват представители на държавата, организации на хората с увреждания, работниците, работодателите и общините. Съветът дава становища по нормативни актове и сътрудничи с органите по координация и наблюдение. Членовете не получават възнаграждение, а дейността му се регулира с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за хората с увреждания определя задълженията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт да назначават служители като координатори по правата на хората с увреждания. Тези координатори участват в разработването на политики и програми, изготвят и отчитат нормативни актове и стратегически документи, координират мерките и събират информация и добри практики в областта. Функциите им се определят в длъжностните характеристики или чрез заповед на работодателя.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за хората с увреждания предвижда създаването на областни съвети от областните управители за реализиране на политиката за правата на хората с увреждания. Съветите включват представители от различни администрации, организации на и за хората с увреждания, работодатели и други заинтересовани лица. Те помагат на управителите в разработването и изпълнението на стратегии и мерки в областта. Членовете на съветите не получават възнаграждение за участието си.
Чл. 20
Хората с увреждания имат право на комплексна индивидуална оценка на потребностите, която изследва функционалните затруднения, свързани със здравословното състояние и бариерите при ежедневните дейности, както и необходимата подкрепа.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за хората с увреждания регламентира процеса на индивидуална оценка на потребностите, която се изготвя от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане". Оценката може да бъде поискана от самия човек с увреждане, негови близки или ръководители на социални услуги. За изготвянето на оценката се подават заявление-декларация, формуляр за самооценка и медицински документи. Документите могат да се подават по различни начини, включително електронно.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за хората с увреждания описва процеса на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания. Оценката се основава на самооценка на лицето, здравословното му състояние, вида и степента на затрудненията, мобилността в социалната среда и други обстоятелства. Агенцията за социално подпомагане има право на достъп до данни от публични органи за изготвяне на оценката, която трябва да следва определена методика и да бъде изготвена в срок. При извънредно положение, лицето може да получи подкрепа от датата на подаване на документите, ако е установена потребност.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за хората с увреждания определя, че индивидуалната оценка на потребностите се състои от три компонента: информация за човека с увреждане, констатации за функционални дефицити и заключения за подкрепящи мерки. Заключенията се основават на самооценка на затрудненията и наличието на бариери в ежедневието. Те определят видовете нужна подкрепа, включително социални услуги и лична помощ, съгласно законовите условия и ред.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за хората с увреждания предвижда права на хората с трайни увреждания, включително право на финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство, приспособяване на жилище, балнеолечение и рехабилитационни услуги, наем на общинско жилище и месечна финансова подкрепа. Те също така имат право на социални услуги и лична помощ в зависимост от индивидуалната им оценка на потребностите.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за хората с увреждания определя процедурата за отпускане на месечна финансова подкрепа и целеви помощи въз основа на индивидуалната оценка на потребностите. Директорът на дирекция 'Социално подпомагане' или упълномощено лице издава заповеди за финансова помощ и направления за лична помощ и социални услуги. Тези заповеди и направления трябва да бъдат съобщени на заявителя в 7-дневен срок и да са мотивирани. Те могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Вземанията за финансова подкрепа се погасяват в срок от три месеца след края на съответния месец.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за хората с увреждания регламентира условията и сроковете за индивидуалната оценка на потребностите на лица с увреждания. Оценката се издава за срока, указан в експертното решение, а лицата с увреждания над 50% ползват правата си пожизнено след навършване на пенсионна възраст. Срокът на индивидуалната оценка е 5 години, но може да бъде обновена при ново експертно решение или промяна в потребностите. В случай на забавяне на медицинската експертиза, срокът на оценката се удължава до издаването на нови експертни решения.
Чл. 27
Чл. 27 регламентира процедурата при установяване на недобросъвестно получаване на месечна финансова подкрепа или целева помощ. При сигнал или преценка от директора на дирекция "Социално подпомагане", се извършва проверка от длъжностно лице. Резултатите от проверката се отразяват в констативен протокол, който се предоставя на директора в срок от три дни. При установена недобросъвестност, директорът издава мотивирана заповед за възстановяване на получените помощи, а лицата, които не са използвали помощта по предназначение, се лишават от нея до възстановяване на сумите. Заповедта може да се обжалва в 14-дневен срок, а принудителното изпълнение се допуска по искане на дирекцията.
Чл. 28
Министерският съвет е отговорен за приемането на програми, свързани с профилактика и рехабилитация на хора с увреждания. Тези програми определят цели, мерки и средства за превенция на уврежданията, както и органите, които ще ги изпълняват и оценяват възможностите на хората с увреждания. Освен това, по предложение на министъра на здравеопазването, се приема програма за ранна диагностика и профилактика на генетични и пренатални заболявания.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за хората с увреждания определя правото на хората с увреждания на комплексна рехабилитация, която включва медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация. Медицинската рехабилитация се осъществява от мултидисциплинарни екипи и включва различни терапевтични дейности. Професионалната рехабилитация цели преодоляване на бариерите за работа и развитие на умения. Социалната рехабилитация фокусира върху независимия живот и социална интеграция. Трудовата рехабилитация насърчава заетостта, а психологическата рехабилитация се стреми към поддържане на психичното равновесие. Семействата на хората с увреждания също могат да участват в рехабилитационния процес.
Чл. 30
На децата и учениците с увреждания, включително тези със специални образователни потребности, се предоставя подкрепа за личностно развитие в предучилищното и училищното образование. Подкрепата е обща и допълнителна, като се основава на индивидуална оценка на всяко дете и ученик с увреждане, изготвена съгласно Закона за предучилищното и училищното образование и държавните образователни стандарти.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за хората с увреждания предвижда предоставяне на подкрепа за личностно развитие на деца и ученици с увреждания в сътрудничество с държавни и местни органи, както и доставчици на социални услуги. Институциите в образованието трябва да осигурят равен достъп до образование и допълнителна подкрепа, включително изготвяне на индивидуален план за подкрепа, базиран на оценка на потребностите на детето или ученика. Освен това, те трябва да осигурят присъствие на асистенти, ако е необходимо, според плана за подкрепа.
Чл. 32
Регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование предоставят организационно и методическо подпомагане на детските градини и училищата за допълнителна подкрепа на деца и ученици с увреждания. Те осигуряват ресурсно подпомагане на деца със специални образователни потребности, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование. Към тези центрове се създават регионални екипи за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците.
Чл. 33
Висшите училища са задължени да осигуряват подкрепяща среда и необходимите ресурси за обучение на хора с увреждания. Това включва предоставяне на специални приспособления, учебни материали и допълнителна преподавателска помощ. Освен това, висшите училища трябва да подготвят специалисти, които да работят с хора с увреждания.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за хората с увреждания определя институциите и организациите, които осъществяват професионално обучение на хората с увреждания. Това включва професионални гимназии, професионални колежи, центрове за професионално обучение, работодатели и предприятия или кооперации. Член 34 е част от раздел III, който се отнася до заетостта.
Чл. 35
Член 35 от Закона за хората с увреждания предвижда, че заетостта на хората с увреждания може да се реализира в три типа работна среда: обичайна, специализирана и защитена.
Чл. 36
Член 36 от Закона за хората с увреждания определя, че Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта отговарят за политиката по заетостта на хората с трайни увреждания. Те съвместно с други заинтересовани страни разработват програми и мерки за насърчаване на заетостта с цел социално-икономическа интеграция. Предоставят се средства за стимулиране на работодатели, които наемат хора с увреждания, при условие че те изпълняват задълженията по чл. 38. Трудовите и осигурителните отношения на наетите лица с увреждания се уреждат съгласно трудовото и осигурителното законодателство.
Чл. 37
Хората с увреждания, регистрирани в Агенцията по заетостта, имат право на посредничество за информиране и намиране на работа, както и на професионално ориентиране. Агенцията предоставя специализирано трудово посредничество, което включва оценка на професионалните умения, желанията и възможностите за придобиване на нови умения, участие в програми за обучение, помощ от трудови наставници и насочване към работодатели.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за хората с увреждания определя задълженията на работодателите относно наемането на лица с трайни увреждания. Работодателите с 50 до 99 работници трябва да назначат поне едно лице с увреждане, а тези с 100 и повече работници - 2% от средносписъчния си състав. Работодателите могат да бъдат освободени от задължението при наличие на специфични фактори или липса на насочени лица с увреждания. При неизпълнение на квотата се дължи компенсационна вноска. За новосъздадени предприятия задължението възниква през следващата година след вписването им.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за хората с увреждания предвижда, че хората с трайни увреждания трябва да бъдат наемани на работни места, които позволяват да използват и развиват своите умения и знания.
Чл. 40
Работодателят е задължен да адаптира работното място в съответствие с нуждите на служителя с увреждане, когато го наема, като взема предвид вида и степента на увреждането.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за хората с увреждания регламентира задълженията на работодателите по отношение на наемането на хора с трайни увреждания. Работодателят е длъжен да уведомява Агенцията по заетостта за свободните работни места и необходимите квалификации. В рамките на три месеца след уведомяването, работодателят трябва да назначи лица с трайни увреждания, които отговарят на изискванията за заемане на работното място. След назначаването, работодателят трябва да информира Агенцията. Съществува право на работодателите да ползват посредничество за наемане на работна сила, а условията и редът за изпълнение на квотните задължения се определят с правилник.
Чл. 42
Работодателите, които създават производствени звена или сектори с 5 и повече служители с увреждания, имат право на определени предимства и облекчения, описани в чл. 49 и чл. 50, ал. 1 от закона. Тези права важат за производствените структури и за наетите в тях хора с увреждания.
Чл. 43
Хората с увреждания, които търсят работа, имат право на безплатни посреднически услуги по заетостта от регистрирани трудови посредници. Тези услуги включват помощ при свързването на търсещите работа с работодатели, които предлагат работни места, с цел сключване на трудов договор.
Чл. 44
Агенцията за хората с увреждания може да финансира работодатели по национална програма за заетост на хората с увреждания, с цел осигуряване на достъп, приспособяване и оборудване на работното място, както и за квалификация и преквалификация на наетите лица. Работодателите трябва да наемат хора с трайни увреждания за минимум три години след получаване на финансирането. При неизпълнение на условията, работодателят е задължен да възстанови получените средства с лихва. Условията за финансиране се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 45
Работодателите, които наемат хора с увреждания и не ползват преференции по Закона за насърчаване на заетостта, могат да получат средства от държавния бюджет, покриващи 30% от осигурителните вноски за наетите лица с увреждания. Контролът върху разходването на тези средства се осъществява от Агенцията за хората с увреждания.
Чл. 46
Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания е отговорен за утвърдяване на програми и проекти, насочени към започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност за хора с увреждания. Условията и редът за това са определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 47
Държавните и местните органи имат задължение да подпомагат заетостта на хората с увреждания, като създават условия за функционирането на специализирани предприятия и кооперации. Това включва икономически стимули, финансови облекчения и други мерки за насърчаване на производителността и конкурентоспособността на тези предприятия. Осигуряват се и възможности за повишаване на пригодността за заетост на хората с увреждания, подобряване на професионалната им подготовка и преодоляване на финансовите ограничения на предприятията.
Чл. 48
Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания трябва да са регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, да произвеждат стоки или да извършват услуги и да имат определен дял на хора с трайни увреждания в персонала. За кооперации на слепи и слабовиждащи лица дялът е минимум 20%, за лица с увреден слух - минимум 30%, за лица с други увреждания - минимум 30%, а за лица с интелектуални затруднения или психични разстройства - минимум 20%. Освен това, те трябва да са вписани в регистъра по чл. 83. Работещите в тези предприятия и кооперации подпомагат хората с трайни увреждания в трудовия им процес.
Чл. 49
Агенцията за хората с увреждания има право да финансира специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, като това става по целеви проекти и програми. Условията и реда за финансирането са определени в правилника за прилагането на закона.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за хората с увреждания предвижда възстановяване на 50% от осигурителните вноски за работещите в специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. Възстановените средства се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хора с увреждания. Контролът върху използването на средствата е в компетенцията на Агенцията за хората с увреждания. Освен това, специализираните предприятия и кооперации получават данъчни преференции, а хората с трайни увреждания, получаващи доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения.
Чл. 51
Съгласно Чл. 51 от Закона за хората с увреждания, могат да се създават центрове за защитена заетост с цел осигуряване на заетост за лица, които имат множество трайни увреждания, психични разстройства или интелектуални затруднения. Тази разпоредба е допълнена с изменения, публикувани в ДВ, бр. 105 от 2020 г., и влиза в сила от 01.01.2021 г.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за хората с увреждания определя Центровете за защитена заетост като механизъм за трудова интеграция на лица с множество трайни увреждания, психични разстройства и интелектуални затруднения. Тези центрове осигуряват условия за продуктивна дейност и предлагат персонални подкрепящи услуги. Те идентифицират възможности за трудова реализация, изграждат адаптирана среда, формират трудови навици и осъществяват посредничество между лицата с увреждания и работодателите. Центровете могат да се създават към специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за хората с увреждания определя правото на хората с увреждания на равен достъп до различни аспекти на живота, включително физическата среда, транспорт, информация и услуги. Достъпността се осигурява чрез премахване на пречки и прегради в урбанизираните територии и обществените услуги. Правилата за достъпност се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Задължително е спазването на изискванията за достъпност при планиране и строителство. Органите на властта трябва да предприемат мерки за осигуряване на достъпност и обучение на служителите, както и да насърчават нови технологии за подобряване на личната мобилност на хората с увреждания.
Чл. 54
Собствениците на елементи на достъпната среда, сградите и обществените съоръжения са задължени да поставят международния символ за достъпност на видно място на входа на сградата, ако са изпълнили изискванията за достъпност. Освен това, те трябва да обявят изградената достъпна архитектурна среда на електронната си страница, ако разполагат с такава.
Чл. 55
Собствениците на елементи от достъпната среда, сгради и съоръжения, принадлежащи на физически и юридически лица, трябва да планират мерки и финансови средства, както и срокове за адаптиране на тези елементи в съответствие с наредбата, посочена в чл. 53, ал. 3.
Чл. 56
Физическите и юридически лица, които са собственици на елементи от достъпната среда, сгради и съоръжения, могат да получат финансова помощ за изграждане на достъпна среда за хора с увреждания. Финансирането се осъществява по национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Условията и редът за получаване на финансиране се определят с правилника за прилагането на закона.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за хората с увреждания регламентира проектирането и изграждането на достъпна среда в урбанизираната територия и сградите. Спазват се изискванията на наредбата по чл. 53, ал. 3 и условията от Закона за устройство на територията. За съществуващи обекти, които не могат напълно да спазят изискванията за достъпност, се предвиждат технически и организационни мерки, които се документират в инвестиционния проект или в доклада от обследването.
Чл. 58
Член 58 от Закона за хората с увреждания определя задълженията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за осигуряване на достъпност на транспортни и комуникационни услуги за хора с увреждания. Министерството трябва да разработи нормативни актове, които да включват: достъпен обществен транспорт, технически приспособления за адаптиране на автомобили, специални условия за движение и паркиране на превозни средства, управлявани от хора с увреждания, и осигуряване на безпрепятствен достъп до обществения транспорт за хора с увреждания, придружени от кучета-водачи или асистенти.
Чл. 59
Член 59 от Закона за хората с увреждания предвижда, че Министерството на младежта и спорта, в сътрудничество с общините и спортните организации, е отговорно за създаването на условия за социално приобщаване на хората с увреждания. Това включва популяризиране на физическата активност, осигуряване на адаптирани спортни възможности, подпомагане на подготовката на спортисти с увреждания и младежки дейности.
Чл. 60
Министерството на културата, в сътрудничество с общините, е отговорно за осигуряване на условия за интеграция на хората с увреждания. Това включва предоставяне на специализирана информация относно услуги и облекчения в обществени места, както и подкрепа за развитие на таланта и творческите изяви на тези хора.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за хората с увреждания е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 105 от 2020 г. Отменянето влиза в сила от 01.07.2022 г. Има и изменения относно влизането в сила, които са обнародвани в ДВ, бр. 8 от 2022 г. (в сила от 01.01.2022 г.) и ДВ, бр. 18 от 2022 г. (в сила от 01.04.2022 г.).
Чл. 62
Областните управители са отговорни за провеждането на държавната политика за хората с увреждания на териториално ниво. Те контролират изпълнението на достъпната архитектурна среда в областта, включително елементите на достъпната среда в урбанизирани територии, сградите и съоръженията, които са държавна собственост.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за хората с увреждания определя задълженията на местните органи за осигуряване на достъпна среда и услуги за хора с увреждания. Те включват изграждане и поддържане на достъпна инфраструктура, осигуряване на достъпен обществен транспорт, достъп до места за обществено ползване с кучета-водачи, предоставяне на специални транспортни услуги, осигуряване на условия за социални контакти и подпомагане на извънучилищни дейности.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за хората с увреждания предвижда, че Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция трябва да осигуряват информация, която е достъпна за хората с увреждания. Освен това, тези медии трябва да включват предавания и информация, свързани с темата за хората с увреждания.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за хората с увреждания установява правото на хора с увреждания, които имат сериозни затруднения при упражняване на правата си, на подкрепено вземане на решение. То включва социални интервенции, които помагат при вземането на решения с правни последици. Сериозните затруднения се определят в три точки, свързани с разбирането на информацията, оценката на последиците от решенията и свързването на информацията с оценките. Невъзможността за изразяване на желания и предпочитания чрез обичайни средства за комуникация не се счита за сериозно затруднение, ако се използват подходящи средства за комуникация.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за хората с увреждания описва мерките за подкрепа, насочени към улесняване на упражняването на правата на лицата, които търсят помощ. Подкрепата трябва да бъде без неправомерно влияние и да не подменя волята на подкрепения. Включва социални интервенции, като консултации със специалисти, специализирани услуги за вземане на решения, наставничество, антикризисни планове и защитни мерки. Мерките трябва да бъдат необходими, да зачитат желанията на подкрепения и да избягват конфликти на интереси. Подкрепящото лице трябва да бъде доверено от подкрепения.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за хората с увреждания предвижда, че органите на съдебната власт и държавните институции трябва да осигурят на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие, включително чрез подходящи мерки за подкрепа. Също така, обучителни програми за работа с хора с увреждания трябва да бъдат включени в програмите на Националния институт на правосъдието и Академията на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 68
Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа, която се определя в зависимост от индивидуалните им потребности, оценени по реда на чл. 20. Тази подкрепа е насочена към компенсиране на разходите, свързани с преодоляването на затрудненията, произтичащи от вида и степента на увреждането.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за хората с увреждания определя, че финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два основни компонента: месечна финансова подкрепа, която е в зависимост от степента на увреждането, и целеви помощи, които се определят в зависимост от вида на увреждането.
Чл. 70
Според чл. 70 от Закона за хората с увреждания, правото на месечна финансова подкрепа имат лица с трайни увреждания над 18 години, в зависимост от степента на увреждане. Лицата с увреждане от 50 до 70,99% получават 7% от линията на бедност, от 71 до 90% - 15%, над 90% - 25%. Лицата с над 90% увреждане, получаващи пенсия за инвалидност по общо заболяване или трудова злополука, получават 30%, а тези, които получават социална или военна инвалидна пенсия - 57% от линията на бедност.
Чл. 71
Хората с трайни увреждания на възраст от 18 до 20 години имат право на месечна финансова подкрепа, ако не получават месечна помощ по Закона за семейни помощи за деца. Тази подкрепа е регламентирана в чл. 69, т. 1 от Закона за хората с увреждания.
Чл. 72
Целевите помощи по чл. 69, т. 2 от Закона за хората с увреждания се предоставят за: покупка на лично моторно превозно средство, приспособяване на жилище, балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, и наем на общинско жилище. Член 72 уточнява тези помощи, като една от точките е отменена. Последните изменения в закона са в сила от 01.07.2022 г.
Чл. 73 от Закона за хората с увреждания
Хората с увреждания имат право на индивидуално определени помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, които не са включени в задължителното здравно осигуряване. Тези средства се финансират от Националната здравноосигурителна каса, а механизмите и стандартите за тяхното предоставяне се определят с наредби. При неизползване на предоставените средства, потребителите дължат възстановяване на стойността им.
Чл. 74
Хората с трайни увреждания, които имат затруднения в придвижването, могат да получат целева помощ за покупка на моторно превозно средство, ако средномесечният доход на семейството е равен или под линията на бедност. За да получат помощта, те трябва да имат определена степен на увреждане над 90% и да са работещи или учащи. Помощта може да бъде получена повторно след 5 години, при необходимост.
Чл. 75
Хората с трайни увреждания с над 90% намалена работоспособност и децата с определени увреждания, които ползват инвалидна количка, имат право на целева помощ за преустройство на жилище, ако доходът на член от семейството е равен или по-нисък от линията на бедност. Помощта е до двукратния размер на линията на бедност и може да се получава повторно след 10 години при установена потребност.
Чл. 76
Хората с над 90% намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Помощта е до 80% от линията на бедност и се отпуска годишно при наличие на медицинско предписание. Лицата с потребност от чужда помощ могат да получат допълнителна помощ за придружител. Целевата помощ се изплаща след представяне на разходооправдателни документи и не може да се получава за същите услуги на друго правно основание. При лечение в определени обекти, помощта се изплаща на тях след представяне на разходооправдателен документ.
Чл. 77
Хората с трайни увреждания, които са самотни или самотни родители на деца с увреждания, имат право на целева помощ, ако договорът за наем е сключен с тях. Също така, хора под пълно запрещение могат да получат помощ чрез законните си представители, ако договорите за наем са сключени с тях. Размерът на помощта е равен на нормативно определения наем и се изплаща от дирекции 'Социално подпомагане' след представяне на разходооправдателен документ.
Чл. 78
Общините са задължени да предоставят жилищно настаняване на хора с трайни увреждания, използвайки общинския жилищен фонд. Условията и редът за това настаняване са определени в Закона за общинската собственост.
Чл. 79
Хората с трайни увреждания, които получават безплатни социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за повече от един месец, не могат да получават месечна финансова подкрепа през времето, в което са настанени в тези услуги.
Чл. 80
Финансовата подкрепа за хора с увреждания е освободена от данъци и такси и правото на нея е лично, като отказът или прехвърлянето на правото е недействително. От подкрепата не могат да се правят удръжки, освен в случаи на надвзети средства поради грешка или недобросъвестно получени суми. Недобросъвестно получените средства трябва да се възстановят с лихва, а лицата, които ги получат недобросъвестно, ще бъдат лишени от подкрепа за една година.
Чл. 81
Член 81 от Закона за хората с увреждания определя, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа ще бъде регламентиран с правилника за прилагането на закона. Тази част от закона подчертава важността на правилника за яснота и последователност в управлението на финансовата подкрепа за хора с увреждания.
Чл. 82
Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна система, която включва данни за здравословното състояние, квалификация, образователна степен, социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус и демографски данни на хората с увреждания. Тази информация служи за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус, планиране на дейности и разработване на политики. Държавните и местните органи събират и предоставят актуални данни, които се обменят съгласно Закона за електронното управление. Информационната система осигурява индивидуален достъп до данните на лицата чрез електронна идентификация, а обработката на данните става при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 83
Агенцията за хората с увреждания създава публичен електронен регистър на специализираните предприятия и кооперации за хората с увреждания. Регистърът съдържа данни за всички предприятия и кооперации, отговарящи на изискванията на закона. За вписване в регистъра лицата, представляващи тези предприятия, подават заявление, придружено от декларация и документ, удостоверяващ правото им да извършват дейност. Заявлението може да се подаде лично, по пощата или електронно.
Чл. 84
Законът предвижда, че в 10-дневен срок от подаване на заявлението Агенцията за хората с увреждания проверява документите. При установяване на непълноти, заявителят има 10 дни за отстраняването им, а срокът за проверка може да бъде удължен с максимум 20 дни. След изтичането на сроковете, Агенцията издава заповед за вписване или отказ. Заповедта може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за хората с увреждания определя обстоятелствата, които се вписват в регистъра на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Вписват се данни за идентификация на предприятието или кооперацията, представителство, предмет на дейност, данни по чл. 48, ал. 1, дата и основание за заличаване на регистрацията, промени в обстоятелствата и забележки. Регистрираните субекти са длъжни да уведомяват Агенцията за хората с увреждания за всички промени в срок от 14 дни, прилагайки необходимите документи.
Чл. 86
Регистрацията на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания може да бъде заличена по искане на самите тях, при прекратяване на дейността им, при неспазване на определени изисквания или при извършване на нарушения в рамките на година. Заличаването се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, като заповедта може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението. Подновяването на регистрацията е възможно след 12 месеца при определени условия.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за хората с увреждания предвижда, че регистърът по чл. 83, ал. 1 служи за наблюдение и контрол на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Контролът се осъществява от Агенцията за хората с увреждания и е регламентиран в правилника за прилагането на закона.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за хората с увреждания регламентира създаването на публичен електронен регистър, поддържан от Изпълнителната агенция по лекарствата, в който се вписват лица, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания. Лицата, желаещи да се регистрират, трябва да подадат заявление с необходимите документи, включително списъци на помощните средства и обектите, където ще се извършва дейността, декларации за съответствие с изискванията и информация за сервизните бази. Регистрацията е задължителна за търговците, които нямат публични задължения.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за хората с увреждания описва процедурата за разглеждане на заявленията за вписване в регистъра. Комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, разглежда подадените заявления. В срок от 14 дни комисията трябва да направи предложение за вписване или отказ. При непълноти в документите, лицето получава 10-дневен срок за отстраняване на проблемите, а срокът за разглеждане може да се удължи до 20 дни. Комисията може да извършва проверки, което също удължава срока. Изпълнителният директор издава заповед за вписване или отказ в срок от 3 дни след приключване на работата на комисията. Заповедта подлежи на обжалване, но това не спира нейното изпълнение. Условията за предоставяне на помощни средства за хора с увреждания ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за хората с увреждания предвижда задължение за вписване в регистъра на лицата, които предоставят и ремонтират помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. Вписват се следните данни: единен идентификационен код, име, седалище и адрес на дейността; вид и обхват на дейността; вид и модел на помощните средства; номер и дата на удостоверението за регистрация; и други обстоятелства.
Чл. 91
Законът предвижда, че регистрацията на лицата, които предоставят и ремонтират помощни средства за хора с увреждания, може да бъде заличена по искане на лицето, при прекратяване на регистрацията му като търговец или при установени две или повече нарушения на закона в рамките на една година. Заличаването се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и подлежи на обжалване, което не спира изпълнението на заповедта. Подновяването на регистрацията след заличаване е възможно след минимум 6 месеца.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за хората с увреждания определя критериите, които организациите на и за хората с увреждания трябва да изпълняват, за да бъдат признати за национално представителни. Общите критерии включват: регистрация като юридическо лице с нестопанска цел за минимум 5 години, доказан опит в социалното приобщаване на хора с увреждания, и наличие на членове в поне 25% от общините. Специфичните критерии изискват минимален брой членове, които да са хора с трайни увреждания, а за организации на работодателите - определен брой трудоустроени лица с увреждания. Организациите, които не отговарят на критериите, могат да се сдружават в асоциации. Правилата за признаване на национална представителност се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за хората с увреждания определя източниците на финансиране на дейностите, свързани с този закон. Финансирането се осъществява чрез средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, национални проекти и програми, Европейските структурни и инвестиционни фондове, дарения от физически и юридически лица, както и от други източници.
Чл. 94
Средствата на Агенцията за хората с увреждания, съгласно чл. 44, ал. 3, се използват за реализиране на дейности, предвидени в националната програма за заетост на хората с увреждания.
Чл. 95
Държавата предоставя финансова подкрепа, под формата на субсидия от бюджета, на организации, представляващи хора с увреждания с призната национална представителност. Условията и редът за предоставяне на тези субсидии се определят в правилника за прилагане на закона. Контролът върху изпълнението на дейностите, свързани с получената субсидия, се осъществява от Министерството на труда и социалната политика по установен ред.
Чл. 96
Юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейности в обществена полза, свързани с правата на хората с увреждания, имат право да кандидатстват за финансова подкрепа от държавния бюджет. Проектите се осигуряват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 97
На работодателите, които не изпълнят задължението по чл. 38, ал. 6, се налагат глоби в размер от 1000 до 2000 лв. или имуществени санкции от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, размерът на глобата или имуществената санкция е от 4000 до 10 000 лв.
Чл. 98
Работодателите и длъжностните лица, които не спазват задълженията си по член 44, алинея 3 от Закона за хората с увреждания, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е между 500 и 1000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава до 2000 - 4000 лв.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за хората с увреждания предвижда глоба от 500 до 1000 лв. за лица, които предоставят помощни средства, без да имат сключен договор с Националната здравноосигурителна каса. Ако лицето е сключило такъв договор, санкцията се определя съгласно условията на договора.
Чл. 100
Член 100 от Закона за хората с увреждания предвижда административна отговорност за нарушения, свързани с проектирането и строителството, които не отговарят на изискванията за достъпност за хора с увреждания. При извършване на такива нарушения се прилагат административнонаказателни разпоредби, а актовете за нарушения и наказателните постановления се издават съгласно Закона за устройство на територията.
Чл. 101
Законът за хората с увреждания урежда правата и задълженията на лица с увреждания, като предвижда механизми за установяване на административни нарушения, издаване на наказателни постановления и предоставяне на целеви помощи. Определя се какви органи отговарят за контрола и санкционирането на нарушения в различни области, свързани с правата на хората с увреждания. Законът включва и дефиниции на ключови термини, свързани с уврежданията, като „разумни улеснения“, „помощни средства“ и „защитена заетост“. Освен това, законът отменя предходния Закон за интеграция на хората с увреждания и въвежда нови разпоредби за социални помощи и подкрепа на лицата с увреждания.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за хората с увреждания се дефинират основни термини, свързани с хората с увреждания, техните права и необходимите условия за интеграция в обществото. Основните понятия включват 'хора с увреждания', 'трайните увреждания', 'комуникация', 'разумни улеснения', 'универсален дизайн', 'рехабилитация', 'профилактика', 'помощни средства', 'трудово-лечебни бази', 'организации на хора с увреждания', 'обичайна и специализирана работна среда', 'кучета-водачи', 'линия на бедност', 'индивидуални потребности', и 'доходи'. Разпоредбите целят осигуряване на равен достъп и права за хората с увреждания, както и установяване на механизми за подкрепа и защита на техните интереси.
§2
С §2 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за хората с увреждания се отменя Законът за интеграция на хората с увреждания, който е обнародван през 2004 г. и е претърпял множество изменения до 2018 г.
§3
Министерският съвет е задължен до 31 март 2019 г. да приеме правилник за прилагането на Закона за хората с увреждания, методиката по чл. 22, ал. 3 и да приведе устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания и Агенцията за социално подпомагане в съответствие със закона.
§5
Параграф §5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за хората с увреждания определя задълженията на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане до 31 март 2019 г. Включително, той трябва да сформира специализирани отдели за индивидуална оценка на потребностите, да организира обучения на експертите в тези отдели и да приведе Интегрираната информационна система в съответствие със закона.
§6
До 31 март 2019 г. хората с увреждания могат да получават целева помощ и месечна финансова подкрепа без индивидуална оценка на потребностите, само с подаване на заявление-декларация в дирекция "Социално подпомагане". Заявлението трябва да съдържа медицински документи или експертно решение от ТЕЛК или НЕЛК. Заповедите за отпускане на помощите се издават в срокове, като отказът за финансова подкрепа трябва да бъде мотивиран и може да се обжалва. Вземанията за финансова подкрепа се погасяват след три месеца. Заповедите за месечна финансова подкрепа се издават за срока, посочен в експертното решение.
§ 7
От 1 януари 2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани по § 22т от Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт. Лицата, които са получавали тези пенсии, ще получават месечна финансова подкрепа от Агенцията за социално подпомагане, без индивидуална оценка на потребностите. Също така, индивидуалните административни актове за месечни добавки за социална интеграция, издадени до 31 декември 2018 г., ще бъдат преобразувани в месечна финансова подкрепа. Ако новата подкрепа е по-малка от предишната, ще се отпуска по-благоприятната сума. Министерският съвет ще одобри допълнителни разходи за изпълнението на тези мерки. Националният осигурителен институт е задължен да предостави информация на Агенцията за социално подпомагане за лицата, чиито пенсии се прекратяват.
§8
До 31 декември 2019 г. максималните размери на целевите помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия се определят и актуализират чрез заповед на министъра на труда и социалната политика, в съгласие с министъра на финансите и министъра на здравеопазването.
§12
Съгласно §12 от Закона за хората с увреждания, Агенцията за хората с увреждания се преобразува в държавна агенция, която е юридическо лице на бюджетна издръжка. Държавната агенция координира политиката за правата на хората с увреждания и е правоприемник на активите и задълженията на предишната агенция. Трудовите отношения на служителите се уреждат по установените законови норми, а движимото и недвижимото имущество на предишната агенция се предоставя на новата агенция с заповед на министъра на труда и социалната политика.
§16
Съгласно §16 от Закона за хората с увреждания, в Кодекса за социално осигуряване е направено изменение в чл. 9, ал. 6, което позволява времето, през което се полагат грижи за лице с определена чужда помощ, да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Правото на зачитане на стажа имат съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Условие за това е лицето, полагало грижите, да не е било осигурено и да не е получавало лична пенсия. За периода, който се зачита, се внасят осигурителни вноски в размер на минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, финансирани от държавния бюджет.
§17
В Закона за социално подпомагане се въвеждат нови точки в чл. 6, ал. 1, които се отнасят до усъвършенстването на критериите за индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, организиране на дейността по оценка, предоставяне на анализи на министъра на труда и социалната политика, публикуване на информация за правата на хората с увреждания и участие в изготвянето на нормативни актове. Досегашната точка 11 става точка 16.
§18
Параграф §18 от Закона за хората с увреждания, в сила от 01.01.2020 г., изменя текст в Закона за здравното осигуряване. В чл. 40, ал. 3, т. 9 се заменят думите "със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ" с "с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ".
§19
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се извършват изменения, свързани с актуализиране на наименованията на закона, касаещ хората с увреждания. По-конкретно, в член 13, алинея 1, точка 15, старото наименование "Закона за интеграция на хората с увреждания" се заменя с актуалното "Закона за хората с увреждания". Освен това, в член 22, алинея 1, точка 1, буква "з", старият текст, свързан с член 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, се заменя с член 83 от Закона за хората с увреждания.
§ 20
Параграф §20 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за хората с увреждания предвижда изменение в § 6, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. С новата формулировка, "Човек с трайно увреждане" е определен като лице, съгласно § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания.
§21
Параграф 21 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за хората с увреждания предвижда замяна на термина "Закона за интеграция на хората с увреждания" с "Закона за хората с увреждания" в текста на чл. 6, т. 1, буква "в" от Закона за инспектиране на труда. Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, свързано с правата на хората с увреждания.
§22
С §22 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за хората с увреждания се извършват изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. В чл. 31, ал. 1, т. 7 се заменя референцията от "чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания" с "чл. 83 от Закона за хората с увреждания". В чл. 178, ал. 1, преди т. 1, изразът "Закона за интеграция на хората с увреждания" също се заменя с "Закона за хората с увреждания".
§ 23
В параграф 23 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за хората с увреждания се предвижда изменение в Закона за медицинските изделия. Конкретно, в член 83, алинея 1, точка 6, изразът 'Закона за интеграция на хората с увреждания' се заменя с 'Закона за хората с увреждания'.
§ 24
В Закона за обществените поръчки се извършват две основни изменения, свързани с термини, които се отнасят до Закона за хората с увреждания. Първото изменение е в член 12, алинея 9, където се заменя старата препратка към Закона за интеграция на хората с увреждания с нова, свързана с Закона за хората с увреждания. Второто изменение е в § 2, т. 46 от допълнителните разпоредби, където също се заменя старата алинея от Закона за интеграция на хората с увреждания с нова от Закона за хората с увреждания.
§ 25
В Закона за семейни помощи за деца, в допълнителните разпоредби, § 1, т. 2, се заменя наименованието "Закона за интеграция на хората с увреждания" с "Закона за хората с увреждания". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за хората с увреждания.
§25а
Съгласно §25а от Закона за хората с увреждания, новият закон, влязъл в сила на 01.01.2019 г., уточнява, че помощи и средства, получавани по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания, не се считат за доход при определяне на средномесечния доход на член от семейството, съгласно чл. 4 и чл. 4а от Закона за семейни помощи за деца.
§ 28
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: чл. 73, ал. 3 и § 16 и 18 влизат в сила на 1 януари 2020 г.; § 7, ал. 6 влиза в сила от деня на обнародване; § 12 и 13 влизат в сила на 1 юли 2022 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 5 декември 2018 г.
§41
Параграф 41 от Закона за хората с увреждания определя приложимостта на разпоредбите от различни закони (включително Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване) за социалните и интегрираните здравно-социални услуги, свързани с домовете за деца и възрастни с увреждания. Тези разпоредби ще важат до закриването на съответните домове. Специално внимание е обърнато на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за пълнолетни лица с различни увреждания, като законовите разпоредби за данъците върху доходите и даренията също ще се прилагат до закриването на тези институции.
Параграф §42
Параграф §42 от Закона за хората с увреждания предвижда, че до закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца, определени разпоредби от Семейния кодекс остават в сила. Конкретно, ръководителите на тези домове могат да участват в Съвета по осиновяване, дирекция "Социално подпомагане" има задължения, а също така ръководителите могат да подават искания по Закона за хората с увреждания.
§ 45
Законът за хората с увреждания влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г., а други от 1 януари 2021 г. Определени членове и параграфи влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнително се споменава и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен на 13 март 2020 г.
§ 52
Законът за хората с увреждания влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51 влизат в сила веднага след обнародването.
§ 44
Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се споменава и за преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, обнародвани в брой 67 от 2020 г.
§78
Параграф §78 от Закона за хората с увреждания предвижда, че подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на закона, трябва да бъдат приети или издадени в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Докато тези актове не бъдат приети, остават в сила действащите подзаконови актове, стига да не противоречат на новия закон. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, който е обнародван в Държавен вестник и е в сила от 01.01.2021 г.
§20
Подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за хората с увреждания, трябва да бъдат приведени в съответствие с него в срок от три месеца след влизането му в сила. До момента на привеждане в съответствие, ще се прилагат действащите подзаконови нормативни актове.
§22
До 30 юни 2022 г. Министерският съвет трябва да приведе в съответствие Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата и на Агенцията за хората с увреждания. Агенцията за хората с увреждания трябва да предаде регистъра по чл. 88, ал. 1 на Изпълнителната агенция по лекарствата и да обучи нейния персонал за воденето му. До 30 юни 2022 г. дейностите по водене и поддържане на регистъра ще се осъществяват от Агенцията за хората с увреждания, а неприключилите производства след 1 януари 2022 г. ще бъдат довършени от Изпълнителната агенция по лекарствата.
§23
До 30 юни 2022 г. Агенцията за социално подпомагане е задължена да предаде на Националната здравноосигурителна каса информация относно предоставените целеви помощи, съгласно член 72, точка 1 от закона.
§ 24
Параграф 24 от Закона за хората с увреждания уточнява, че започналите и неприключили до 30 юни 2022 г. производства за предоставяне на целеви помощи по чл. 72, т. 1, включително плащанията, ще се довършват при досегашните условия и ред. Измененията в закона са в сила от 01.01.2022 г. и 01.04.2022 г.
§ 26
Законът за хората с увреждания влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи (1, 2, 7, 9, 10, 13-17 и 25), които влизат в сила на 1 юли 2022 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
§14
Законът за хората с увреждания влиза в сила от 1 януари 2022 г. Той е свързан с Преходни и Заключителни разпоредби, които са част от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 2022 г. и също влизат в сила на същата дата.
§ 22
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключения за определени параграфи: Параграфи 6 и 20 влизат в сила от 1 април 2022 г.; Параграф 10 влиза в сила от учебната 2022 - 2023 година; Параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§10
Министърът на регионалното развитие и благоустройството е задължен да приведе наредбата по чл. 53, ал. 3 от Закона за хората с увреждания в съответствие с новите разпоредби на закона в срок от 8 месеца след влизането му в сила.
