ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за хазарта определя условията и реда за организиране на хазартни игри, включително дейностите по производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Той урежда издаването, продължаването, отнемането и прекратяването на лицензи за тези дейности, както и контрола върху тях.
Чл. 2
Хазартът се определя като игра на случайността, при която участниците правят залози и могат да спечелят или загубят. Участниците в хазартни игри трябва да бъдат пълнолетни и дееспособни физически лица, без ограничения от закона.
Чл. 3
Според Закон за хазарта, всяка хазартна игра и дейност на територията на България изисква лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или упълномощен заместник. Разрешават се само хазартни игри, предвидени в закона. Лицензът е специфичен за определена игра или дейност и не може да се прехвърля, освен в определени случаи. Хазартните игри се провеждат със залози и печалби в евро, като в игралните казина е разрешено използването на друга валута след вписване в удостоверението.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за хазарта определя лицата, които могат да организират хазартни игри в България. Това включва търговски дружества, еднолични търговци, държавата и юридически лица с нестопанска цел. Лицензите за организиране на хазартни игри в игрални казина и онлайн игри изискват минимален капитал от 1 500 000 лв., а за игри с игрални автомати - 750 000 лв. Държавата е единственият организатор на лотарийни игри. Хазартните игри се организират само в населени места с над 10 000 жители, с изключения за национални курорти и места близо до гранични пунктове.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за хазарта определя задълженията на лицата, на които се издават лицензи за хазартни игри. Те трябва да представят документи пред Националната агенция за приходите, доказващи направени инвестиции и средства за организиране на играта, в зависимост от вида на хазартната игра. Минималните изисквания за инвестиции и средства варират от 200 000 лв. до 2 500 000 лв. в зависимост от категорията на играта. Инвестициите могат да бъдат направени в България или в държави от ЕС и ЕИП. Документите трябва да се представят в срок до 6 месеца след издаването на лиценза. Не е необходимо повторно доказване на инвестиции за нов лиценз за същия вид игра, ако те вече са били доказани. Средствата за организиране на играта трябва да бъдат налични в брой или на банкова сметка, или обезпечени с банкова гаранция. Инвестициите трябва да се поддържат на минималния размер през целия срок на лиценза.
Чл. 6
Законът предвижда, че лиценз за организиране на онлайн залагания може да бъде издаден само при изпълнение на определени условия, включително липса на административни мерки, разположение на комуникационното оборудване в България или друга държава от ЕС, открита сметка в лицензирана банка, наличието на система за регистрация и идентификация на участниците, вписване на софтуера в регистъра, наличие на упълномощен представител и съхраняване на данни на територията на България.
Чл. 7
Чуждестранни лица могат да участват в хазартни дружества в България, ако организират хазартни игри в казино с хотелска категория четири звезди или инвестират минимум 10 000 000 евро и осигурят 500 работни места. Изискванията не важат за лица регистрирани в държави членки на ЕС, ЕИП или Швейцария.
Чл. 8
Лиценз за организиране на хазартни игри не се издава на еднолични търговци или юридически лица, когато: 1. Собственици или управители са осъждани за умишлени престъпления, освен ако не са реабилитирани. 2. Лицата са обявени в несъстоятелност и имат неудовлетворени кредитори. 3. Лицата са извършили престъпления против финансовата система или имат просрочени публични задължения над 5000 лв. 4. Лицата са имали отнет лиценз за хазартна дейност. Лиценз не се издава и при недоказан произход на средствата или участие на неперсонифицирани дружества. Лицата, свързани с организирането на играта, също не трябва да имат осъждания. Освен това, ако лицата са загубили лиценз в други държави от ЕС, това също е пречка.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за хазарта регламентира ограничения и забрани относно организирането на хазартни игри. Забранява се организирането на хазарт в публична собственост, обекти на Министерството на отбраната и вътрешните работи, учебни и здравни заведения, без нотариално съгласие на съсобственици и решение на общото събрание в етажна собственост. Лицата, които организират хазартни игри, трябва да имат лиценз и удостоверение. Забранява се инсталирането на игрално оборудване без лиценз и държането на такова извън лицензираните обекти. Лицензираните организатори не могат да произвеждат игрално оборудване, освен за собствени нужди. Забранено е разпространението на лотарийни билети в неупълномощени обекти и изплащането на печалби извън определените места. Въвеждат се ограничения за участие на непълнолетни и лица под запрещение, както и забрани за достъп до хазартни игри организирани без лиценз. Националната агенция за приходите е отговорна за публикуване на информация за лицензи и съдебни решения.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за хазарта регулира рекламата на хазартни игри, като забранява рекламата в радио и телевизионни програми, на обществени места, в печатни и електронни медии, върху имущество на държавна и общинска собственост. Разрешава се реклама само на определени места и при спазване на ограничения, като например на разстояние от образователни институции. Всички реклами трябва да съдържат предупреждение за риска от зависимост. Лицата, които разпространяват реклама, трябва да проверят наличието на лиценз у организатора на играта. Съветът за електронни медии следи за спазването на правилата и може да сезира Националната агенция за приходите при нарушения.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за хазарта определя задълженията на организаторите на хазартни игри относно годишните вноски за социално отговорно поведение. Вноските варират в зависимост от вида на хазартната игра: 60 000 лв. за онлайн залагания, 20 000 лв. за игри в игрално казино и 10 000 лв. за всички останали хазартни игри. Приходите от тези вноски се разпределят между Министерството на младежта и спорта и Министерството на здравеопазването. Срокът за внасяне на вноските е до 31 март на текущата година, а за новите лицензополучатели - в 30-дневен срок след получаване на лиценза. Невнесените вноски подлежат на законна лихва. Средствата от бюджета на Министерството на младежта и спорта се използват за младежки дейности, а тези на Министерството на здравеопазването - за лечение на хазартна зависимост и превенция на хазартна зависимост. Министърът на здравеопазването ще приеме наредба за условията и реда на разходване на средствата.
Чл. 10б
Чл. 10б от Закона за хазарта налага задължения на организаторите на хазартни игри с цел предотвратяване на хазартна зависимост. Те трябва да поставят на видно място предупреждение за опасността от хазартна зависимост и информация за консултиране и терапия. Също така, организаторите трябва да уведомят играчите за възможността за вписване в регистъра за хазартна зависимост.
Чл. 10в
Чл. 10в от Закона за хазарта предвижда мерки за защита на уязвими лица, за да се намалят негативните последици от хазарта. Уязвими лица включват малолетни и непълнолетни, лица под запрещение, хора с проблеми с хазарта, и лица с неблагоприятно социално положение или ниски доходи. Те могат да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри и онлайн игри.
Чл. 10г
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата, който съдържа имена, ЕГН или ЛНЧ, период и дата на вписване, както и основание за вписване. Вписването става по писмено искане, а заличаването - по искане на лицето след 30 дни или служебно. Регистърът осигурява достъп и уведомяване на заинтересованите.
Чл. 10д
Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра на рисковите групи. Достъп до данните в този регистър имат само определени длъжностни лица от агенцията и служители на организаторите. Организаторите са задължени да не допускат лица от регистъра до участие в игри.
Чл. 10е
Чл. 10е от Закона за хазарта предвижда, че не се допускат до хазартни игри лица, които получават социална помощ, лица с психични разстройства и лица под запрещение. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е отговорен за вписването и заличаването на тези лица в специален регистър, като информацията се обновява ежемесечно. Достъп до регистъра имат само определени длъжностни лица, а редът за достъп и обработка на данните се определя с наредба на Министерския съвет. Лицата, които са вписани по собствено желание, не могат да бъдат заличавани служебно.
Чл. 10ж
Чл. 10ж от Закона за хазарта предвижда, че организаторите на онлайн залагания трябва да предприемат мерки за защита на здравето и финансовото благосъстояние на потребителите. Министрите на финансите и здравеопазването ще определят минималните мерки, които включват ограничения за максимален престой на сайтове, максимални загуби за определени периоди и максимални залози. За лица под 24 години ще се определят по-ниски максимални стойности.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за хазарта установява, че игри с развлекателен или спортен характер, които изискват сръчност, знания и умения и не зависят основно от случайността, не се считат за хазарт. При заплащане на такса за награден фонд, той се разпределя между участниците. Важно е да се отбележи, че това правило не важи за онлайн игри или игри, организирани чрез електронни средства.
Чл. 12
Развлекателните автомати са технически устройства, предназначени за отдих и развлечение, които могат да дават награда под формата на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност. Забранено е предоставянето на награди в пари, алкохолни или тютюневи изделия.
Чл. 13
Член 13 от Закона за хазарта постановява, че е забранено използването и инсталирането на развлекателни автомати в обекти, където се организират хазартни игри. Освен това, приспособяването на хазартно игрално оборудване за развлекателно и неговото използване е също забранено. Оборудването, което е приспособено по този начин, се счита за хазартно и подлежи на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 13а
Чл. 13а от Закона за хазарта регламентира правото на държавата да организира различни видове хазартни игри, включително лотарии и залагания, чрез Държавно предприятие "Български спортен тотализатор". Държавата притежава изцяло правата за организиране на тези игри. Игри, организирани извън интернет, могат да се провеждат чрез пунктове за залози, разположени в различни търговски обекти, без да е необходимо нотариално заверено съгласие от всички съсобственици на обектите. Общият брой на пунктовете за залози е ограничен до 4000, а договорите за разпространение на залагания могат да бъдат сключвани с ограничен брой външни лица. Правилник за дейността на предприятието се приема от Министерския съвет, а управлението на предприятието е под контрола на министъра на младежта и спорта.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за хазарта определя как се разпределят постъпленията от хазартните игри. Основните точки включват: минимум 50% от постъпленията трябва да се изплащат на участниците в игрите, до 20% за издръжка и развитие на Държавно предприятие 'Български спортен тотализатор', заплащане на данъци и остатъка от постъпленията да се използва за физическо възпитание, спорт и култура. Специални разпоредби съществуват и за постъпленията от залагания на спортни състезания, които също отиват за спорт и култура. Министърът на младежта и спорта е отговорен за утвърдяване на схеми за разпределение на средствата.
Чл. 15
Юридическите лица с нестопанска цел имат право да организират еднократни томболи единствено с благотворителна цел. Томболите трябва да бъдат предварително обявени на интернет страницата на организаторите, а лицензът за провеждане на томболи се издава след подаване на писмено искане, придружено от план-сметка за приходите и разходите. След това, разходването на чистия приход ще бъде проверявано от Националната агенция за приходите.
Чл. 16
Държавният надзор в сферата на хазарта и свързаните с него дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласно измененията в Закона за хазарта от 2020 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за хазарта определя правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, включително издаване и отнемане на лицензи за организиране на хазартни игри, утвърждаване на правила и образци на документи, контрол върху организаторите на хазартни игри и осигуряване на информация за тях. Националната агенция за приходите също така осъществява контрол и обмен на информация с други органи. С наредби на Министерския съвет се определят общи условия и изисквания за хазартните игри. Изпълнителният директор може да делегира правомощията си на заместник. Неправомерното организиране на хазартни игри в интернет може да доведе до съдебни действия за спиране на достъпа до съответните страници.
Чл. 18
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и упълномощените от него заместници не могат да влизат в сделки или икономически отношения с организатори на хазартни игри и свързани сектори. Те нямат право да участват в организирането на хазартни игри, да придобиват дялове в компании, организиращи хазарт, или да учредяват юридически лица с нестопанска цел, свързани с хазарта. Забраните важат и за техните съпрузи и близки. Лицата трябва да пазят в тайна информация, получена в хода на служебната им работа.
Чл. 19
Член 19 от Закона за хазарта е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 69 от 2020 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила.
Чл. 20
Националната агенция за приходите води регистри за организаторите на хазартни игри, лицензи, лаборатории за изпитване на игрално оборудване и решения на изпълнителния директор. Българският институт по метрология води публични регистри за типовете игрално оборудване и софтуер. Регистрите са публични и електронни, а условията за тяхното водене се определят с наредба на министъра на финансите.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за хазарта задължава лицата, упоменати в чл. 4, и техните служители да оказват съдействие на Националната агенция за приходите (НАП) при изпълнение на правомощията им. Съдействието включва осигуряване на достъп до помещения, предоставяне на документи и информация. НАП има право да извършва проверки и да изисква информация от трети лица. Допълнително, различни държавни органи, включително прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, са задължени да оказват съдействие на НАП в рамките на своята компетентност, особено по въпроси, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за хазарта определя процедурата по издаване и промяна на лиценз от Националната агенция за приходите. За целта се изискват официални становища от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", министъра на вътрешните работи и председателя на Българския институт по метрология. Становищата трябва да бъдат предоставени в срок от 30 дни за първоначален лиценз и 14 дни за промяна на лиценз. Положителните становища са задължителни, а при липса на отговор в указания срок, се счита, че становището е положително. При необходимост, агенцията може да изисква допълнителна информация от различни министерства и агенции.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за хазарта описва процедурата за образуване на производство пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) за издаване на лиценз за хазартна дейност. Производството може да бъде образувано служебно или по искане на заинтересовано лице. Проверки и проучвания се извършват от НАП, като сроковете за приключване на проверките са 60 дни за първоначален лиценз и 30 дни за останалите искания. При необходимост сроковете могат да бъдат удължавани. Заявителят трябва да предостави документи, доказващи произхода на средствата и други финансови данни. При непълни или некоректни документи, НАП уведомява заявителя и му предоставя срок за корекции. Лиценз може да бъде отказан при неизпълнение на изискванията. Заявители с валиден лиценз от друга държава членка на ЕС могат да представят доказателства, удостоверяващи спазването на изискванията на съответната държава.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за хазарта предвижда, че ако заявителят и неговите представители не оказват съдействие на Националната агенция за приходите, не отговорят на поставени въпроси или не предоставят необходима информация, може да се откаже издаването на лиценз или удостоверение с вписана промяна. Това се отнася за случаи, в които остават неизяснени въпроси или недоказани обстоятелства, свързани с искането.
Чл. 25
В 14-дневен срок след завършване на производството, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение, ако обстоятелствата по искането са изяснени. Решението се основава на установените обстоятелства и закона.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за хазарта определя изискванията за издаване на решения и лицензи. Решението трябва да бъде в писмена форма и да съдържа наименование, номер, дата, орган, адресат, фактически и правни основания, мотиви, разпоредителна част, информация за обжалване и подпис на издателя. Лицензите за хазартни дейности могат да бъдат издадени за различни срокове в зависимост от размера на инвестициите. Например, лиценз за организиране на хазартни игри в казино се издава за 10 години при инвестиции над 3 000 000 лв. Лицензите за внос и сервиз на игрално оборудване също се издават за 10 години при доказани средства над 400 000 лв.
Чл. 27
Решението на Националната агенция за приходите се обявява в тридневен срок и се съобщава на заинтересованите лица. Изпълнителният директор не може да отменя или изменя решението след обявяването му, освен за поправка на очевидни фактически грешки, която може да бъде направена след изтичане на срока за обжалване. Поправката може да се обжалва. Ако поправката е направена в срока за обжалване на първоначалното решение, то тя подлежи на обжалване в същия срок. При непроизнасяне по целия иск, може да се постанови допълнително решение, което също подлежи на обжалване.
Чл. 28
Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите могат да бъдат обжалвани за законосъобразност пред Административния съд в София в срок от 14 дни след съобщаването им. Жалбите се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за хазарта определя условията за влизане в сила на решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и процедурата за получаване на лиценз за организиране на хазартни игри. Решенията влизат в сила при необжалване или при неуважаване на жалби. Лицата, които искат да организират хазартни игри, трябва да получат удостоверение за лиценз, издадено след влязло в сила решение на директора. В срок до 7 дни след решението, лицето трябва да заплати дължимата държавна такса, след което удостоверението за лиценз или с промяна се издава в срок до два работни дни.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за хазарта регламентира събирането на държавни такси за издаване и поддържане на лицензи за хазартни игри. Таксите включват еднократни и променливи части, в зависимост от вида на лицензията. За традиционни хазартни игри таксата е 300 хил. лв. плюс 20% от разликата между залозите и печалбите. За онлайн залагания таксата е 400 хил. лв. с подобен процент. Таксите за игри в казино варират от 300 хил. до 600 хил. лв. в зависимост от срока на лиценза. Игралните автомати подлежат на такси от 75 хил. до 300 хил. лв. в зависимост от населението на мястото. Организаторите подават декларации за дължимите такси до 15-то число на следващия месец. Таксите се внасят по сметка на Националната агенция за приходите преди получаване на лиценза.
Чл. 31
Член 31 от Закона за хазарта е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 69 от 2020 г. Следователно, разпоредбите, свързани с образуването на административно производство, не са в сила.
Чл. 32
Член 32 от Закона за хазарта е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 69 от 2020 година. Този член е регулирал проверките и проучванията в сферата на хазарта, но вече не е в сила.
Чл. 33
Член 33 от Закона за хазарта е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 69 от 2020 година. Този член се е отнасял до удостоверения за издаден лиценз, но вече не е в сила.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за хазарта описва процедурата по издаване на удостоверение за лиценз за организиране на хазартни игри от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Удостоверението удостоверява, че организаторът може да извършва дейности по организиране на хазартни игри след предоставяне на удостоверението. То съдържа важна информация, включително данни за търговската регистрация, адреси на обекти, вид на играта и срок на действие на лиценза. Удостоверението се подписва от изпълнителния директор или упълномощен заместник.
Чл. 35 от Закона за хазарта
Лицензът за хазарт може да бъде прекратен по няколко причини: 1) изтичане на срока му; 2) отнемане по реда на чл. 86; 3) прекратяване на юридическото лице или смърт на физическото лице, на което е издаден; 4) предсрочно по искане на лицето; 5) издаване на нов лиценз за същата дейност на същото лице. Искането за предсрочно прекратяване не е допустимо, ако спрямо лицето е приложена принудителна административна мярка. При прекратяване по определени основания, организаторът е длъжен да върне удостоверението за лиценз в 7-дневен срок и да преустанови дейността си. Действието на лиценза може да бъде временно прекратено при прилагане на принудителна административна мярка.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за хазарта регламентира условията и процедурата за продължаване на срока на издадения лиценз за организиране на хазартни игри. Организаторите могат да подадат искане за продължаване на лиценза, при условие че не са налице наказателни постановления и принудителни административни мерки, както и че са представили нотариално заверена декларация за липса на пречки. При проверка, ако се установят пречки, искането може да бъде отказано. Организаторът заплаща само таксите за поддържане на лиценза, а ако не спази сроковете или условията, може да подаде искане за нов лиценз с необходимите документи за изменения.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за хазарта предвижда задължения за лицата, регистрирани по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4, да подадат писмено искане за издаване на ново удостоверение в 14-дневен срок след вписване или заличаване на данни в търговския регистър. Искането трябва да включва документи, определени в наредбата. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и издава ново удостоверение след одобрение на промяната. Процедурата важи и при промени в управителния или контролния орган, както и при промяна на собственици с квалифицирано участие.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за хазарта регламентира условията, при които могат да се извършват промени в обстоятелствата, вписани в лиценза на организатор на хазартни игри. Промяната се извършва след подаване на искане и получаване на ново удостоверение. Промяна в правилата за организиране на дейността може да се направи след утвърждаване на правилата. Искането трябва да бъде придружено от документи, определени в съответната наредба. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и издава ново удостоверение след одобрение на промяната.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за хазарта регулира процесите на преобразуване на организатори на хазартна дейност. При промяна на правната форма, лицензът преминава върху новоучреденото дружество. Сливането или вливането е допустимо само между организатори на хазартна дейност, при спазване на специфични изисквания. При разделяне или отделяне, лицензът може да остане на преобразуващото се дружество или да премине на съществуващо дружество, но не на новоучредено. Договорът за преобразуване трябва да предвижда какво ще се случи с имуществото, свързано с инвестициите. В рамките на 14 дни след вписване на преобразуването, организаторът трябва да подаде искане за издаване на нов лиценз. При промяна в управителния или контролния орган, както и при смяна на собственици с квалифицирано участие, се прилага чл. 37, ал. 4.
Чл. 40
Организаторите на хазартни игри имат право да преустановят дейността си, като подадат заявление до Националната агенция за приходите най-малко 7 дни предварително. В случай на форсмажорни обстоятелства, заявлението се подава незабавно. При възобновяване на дейността, организаторът трябва да подаде заявление с посочена дата за възобновяване и да получи удостоверение за лиценз в деня преди началото на дейността. При временно преустановяване на дейността в пунктовете за залози, заявлението трябва да бъде подадено не по-късно от деня след преустановяването. Спирането и възобновяването на дейността не влияят на срока на лиценза.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за хазарта определя видовете хазартни игри, които са разрешени, включително лотарийни игри, спортни залагания, игри с игрални автомати и казино игри. Хазартните игри могат да се организират и онлайн, с изключение на томболата и моментната лотарийна игра. Правилата за организиране на хазартните игри се утвърдиха от организаторите, които носят отговорност за правилното функциониране на игрите и отчетността на операциите.
Чл. 42
Хазартните игри се организират с игрално оборудване, което е вписано в регистъра и е произведено от лицензирани производители. Условията за вписване на лаборатории, изискванията за тестване на оборудването и софтуера, както и редът за проверки, ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Не се допуска експлоатация на игрално оборудване, което не е вписано в регистъра и не е тествано от акредитирана лаборатория.
Чл. 43
Игралните зали, казина и пунктове за залози трябва да спазват изискванията на чл. 9, ал. 1, както и санитарно-хигиенните стандарти, установени в закона.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за хазарта определя минималното отстояние от игрални зали и казина до образователни институции, детски площадки и социални услуги. Отстоянието не трябва да е по-малко от 300 метра, освен ако заведенията се намират в хотели с категория четири или пет звезди. Правилата за измерване на отстоянието ще бъдат определени с наредба, а измерванията ще се извършват от правоспособни лица, които ще издават удостоверения за извършените дейности.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за хазарта регламентира условията за работа на игралните зали и казина, които могат да бъдат отворени денонощно. Присъствието на определени лица е забранено, включително на лица под 18 години, униформени и въоръжени, освен по служба, както и на лица без документи за самоличност или нарушили реда. Забраните трябва да бъдат ясно указани на информационно табло близо до входа.
Чл. 45а
Чл. 45а от Закона за хазарта предвижда, че организаторите на хазартни игри, използващи устройства на самообслужване, не могат да допускат до участие лица под 18 години и лица, регистрирани в специален регистър. На устройствата трябва да бъде поставен видим надпис за забраната. Освен това, не е разрешено използването на устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри, които не са регистрирани, освен при определени условия.
Чл. 46
Член 46 от Закона за хазарта забранява на организаторите на хазартни игри да сключват каквито и да било отношения с участниците в игрите с цел предоставяне на заеми или кредити за участие в хазартните игри. Това означава, че организаторите не могат да финансират участниците за игри, което цели да предотврати задълбочаване на финансовите проблеми на играчите.
Чл. 47
Организаторите на хазартни игри са задължени да изплащат печалбите на играчите в определения срок и по реда, посочен в игралните условия. Печалбите до 5000 лв. се изплащат в брой, а над тази сума - по банков път. За игрални автомати и казино игри печалби до 10 000 лв. също се изплащат незабавно в брой, а над тази сума - по банков път до края на следващия работен ден.
Чл. 47а
Член 47а от Закона за хазарта задължава участниците в онлайн залагания да се регистрират индивидуално. Регистрацията се извършва по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6. Освен това, участниците трябва да спазват забраната, описана в чл. 45, ал. 2, т. 1.
Чл. 47б
Чл. 47б от Закона за хазарта регламентира, че плащанията за онлайн залагания, включително залагане и изплащане на печалби, трябва да се извършват безкасово. Тези плащания задължително трябва да преминават през банкова сметка на организатора на играта, която е открита в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от закона, и трябва да се спазват установените правила на организатора, описани в чл. 17, ал. 1, т. 4.
Чл. 47в
Чл. 47в от Закона за хазарта задължава организаторите на онлайн залагания да предоставят информация на български език на своята интернет страница. Тази информация включва данни за търговската регистрация на организатора, лиценз от Националната агенция за приходите, правила на играта, информация за залозите и печалбите, услуги за помощ, данни за контакт и начини за подаване на жалби.
Чл. 47г
Чл. 47г от Закона за хазарта предвижда, че софтуерът на игрите включва генератор на случайни числа, който определя резултатите от игрите. Изключенията от това правило са игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти.
Чл. 47д
Организаторите на онлайн залагания са задължени да осигурят непрекъснат дистанционен достъп до контролния локален сървър на Националната агенция за приходите и Държавна агенция "Национална сигурност". Този достъп включва информация относно игрите с участници от територията на Република България.
Чл. 47е
Чл. 47е от Закона за хазарта задължава организаторите на хазартни игри, притежаващи лиценз, да предоставят информация на Националната агенция за приходите относно изплатените печалби на местни физически лица. Информацията трябва да включва: 1) годишен размер на печалби над 5000 лв. на участник с игрална сметка и 2) всяка отделна печалба над 5000 лв. на участник без игрална сметка. Информацията се предоставя електронно до 28 февруари на следващата година, в утвърден формат.
Чл. 48
Лотарийните игри са хазартни игри, при които участието става чрез билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци. Печалбата се определя при разкриване или познаване на определени цифри или комбинации. Правилата за организиране на игрите, включително разпределението на печалбите, се утвърдиха от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обявяват предварително. Преди издаване на удостоверителни знаци, заявителят трябва да представи образци за утвърждаване.
Чл. 49
Законът за хазарта определя четири основни вида лотарийни игри: традиционна лотария, томбола, числова лотарийна игра и моментна лотария. Традиционната лотария се организира с всички издадени билети с поредни серийни номера и се провежда през определен период от време. Томболата се играе с продадените билети и може да бъде организирана еднократно или в определен период. Числовата лотарийна игра включва залагане на цифри или комбинации от цифри и също се организира през определен период. Моментната лотария се провежда с талони с поредни серийни номера и се организира еднократно.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за хазарта описва условията за провеждане на традиционната лотария. Печалбите са фиксирани и не зависят от броя на продадените билети или участниците. Печалбите се обявяват и разпределят чрез жребий по предварително утвърдена схема от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Всеки билет има уникален номер и серия, а тегленето включва всички издадени билети. Отпечатването и контрола на билетите се извършват съгласно специфични наредби, а неизползваните билети се унищожават в присъствието на длъжностни лица.
Чл. 51
Според Чл. 51 от Закона за хазарта, провеждането на тиражите трябва да се извършва в съответствие с правилата, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Най-малко 50% от общата стойност на всички продадени билети трябва да се разпределя между участниците под формата на парични и/или предметни печалби. Организаторът е отговорен за осигуряването и гарантирането на получаването на тези печалби.
Чл. 52
Съгласно чл. 52 от Закона за хазарта, при организирането на томболи печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените билети или други удостоверителни знаци. Печелившите участници се определят чрез публичен жребий по схема, утвърдена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Печалбите могат да бъдат само предметни и стойността им трябва да е минимум 50% от общата стойност на продадените знаци за участие. Организаторът е отговорен за осигуряването и гарантирането на печалбите, а процесите по печат, предоставяне, внос и унищожаване на знаците за участие се извършват по установен ред.
Чл. 53
Член 53 от Закона за хазарта предвижда, че организаторите на томболи могат да бъдат само юридически лица с нестопанска цел. Националната агенция за приходите е отговорна за наблюдението на разходването на средствата от тези игри, в съответствие с предварително оповестените и разрешени цели.
Чл. 54
Според Закона за хазарта, числовите лотарийни игри включват тото, лото, бинго, кено и техни разновидности. Това определение обхваща основните видове игри, които могат да се организират в рамките на лотарийната дейност.
Чл. 55
Законът за хазарта определя тото, лото и кено игрите като хазартни игри, при които участниците залагат на числови комбинации. Печалбите от тото игрите се формират на базата на процент от постъпленията, докато печалбите от лото и кено зависят от предварително зададени коефициенти, а не от постъпленията. Игрите трябва да бъдат осигурени с централни компютърни системи, които да регистрират всяка транзакция в Националната агенция за приходите.
Чл. 56
В съответствие с Чл. 56 от Закона за хазарта, провеждането на тиражите на тото игрите се извършва по правила, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Освен това, задължително най-малко 50% от приходите от тези игри трябва да бъдат разпределени между участниците под формата на печалби.
Чл. 57
Играта кено е хазартна игра, при която играчите залагат на числови комбинации, а печелившите числа се изтеглят от специален механизъм. Разновидностите на кено могат да включват различни формати на игра, правила за залагане и методи за определяне на печалбите. В зависимост от организатора, играта може да предлага различни опции за залагане, включително залози на определен брой числа, минимални и максимални залози, както и различни формати на печалби. Всеки формат на кено може да има свои специфични правила и условия, които определят как се играе и как се разпределят печалбите.
Чл. 58
Член 58 от Закона за хазарта е отменен с Държавен вестник, брой 14 от 2021 година, в сила от 17 февруари 2021 година. Този член се е отнасял за моментната лотария.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за хазарта описва условията и правилата за провеждане на моментни лотарийни игри. Моментната лотарийна игра е хазартна игра, при която печалбите се определят след разкриване на печелившата комбинация. Размерите на печалбите са фиксирани и трябва да бъдат минимум 50% от стойността на продадените талони. Организаторът е отговорен за осигуряване на печалбите. Процесите по отпечатване и унищожаване на талони се регулират от чл. 50, ал. 3. Освен това, играта трябва да бъде свързана с централна компютърна система, която да осигурява онлайн регистрация на трансакции към Националната агенция за приходите.
Чл. 60
Чл. 60 определя игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета като хазартни игри, при които печалбата зависи от правилното предвиждане на резултатите. Спортните състезания включват разнообразие от спортове. Залогът се удостоверява с удостоверителни знаци, издадени от организатора. Печалбите се определят от размерите на залозите и предварително определените коефициенти или от съотношението между спечелилите играчи и залозите. Игрите трябва да са осигурени с централни компютърни системи, които подават информация към Националната агенция за приходите.
Чл. 61
Член 61 от Закона за хазарта позволява провеждането на залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. Тези залагания могат да се извършват в определен период от време, за определен брой състезания или еднократно.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за хазарта определя хазартните игри като игри със залагания върху случайни събития и игри, свързани с познаване на факти. Печалбата при първите зависи изцяло от случайността, докато при вторите - от познаването на факти. Игрите трябва да са осигурени с централни компютърни системи, които да подават информация към Националната агенция за приходите.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за хазарта определя правилата за игрите и залаганията, които се утвърдват от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Печалбите могат да бъдат пропорционални на залога или определени по друг начин, като минимум 50% от залозите трябва да се разпределят като печалби. При електронни залагания, залогът се изразява в увеличението на цената на електронна услуга, а залагането от държавни или общински средства е забранено и нищожно.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за хазарта определя игрите с игрални автомати като хазартни игри, които се провеждат в игрални зали. Игралният автомат е устройство, на което се залага с различни средства, а изборът на печеливша комбинация се извършва на случаен принцип. Организаторите могат да провеждат турнири с игрални автомати, при спазване на определени правила и условия, които трябва да бъдат утвърдени от Националната агенция за приходите. Освен това, игрите могат да се организират само с автомати, собственост на организатора или наети от него.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за хазарта предвижда, че игралните автомати трябва да осигуряват възвръщаемост за играчите не по-малко от 80% от общата сума на залозите. Автоматите трябва да имат вградени устройства за контрол на залозите и печалбите. За онлайн залагания, софтуерът на игралните автомати също трябва да осигурява същата възвръщаемост. При промяна на игралното оборудване, само софтуерът на играта подлежи на изпитване, съгласно наредбата по чл. 42, ал. 2.
Чл. 66
Всеки игрален автомат трябва да има трайно закрепена и четлива оригинална маркировка, която да съдържа информация за производител, производствен номер, година на производство и модификация или рециклиране.
Чл. 67
Според Чл. 67 от Закона за хазарта, не се допуска експлоатацията на игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз на организатора на хазартни игри. Това означава, че всички игрални устройства трябва да бъдат легално регистрирани и одобрени, преди да могат да бъдат използвани в хазартни игри.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за хазарта определя минималния брой игрални места в игрални зали в зависимост от населението на населеното място. За места с над 500 000 жители минималният брой е 50, за места с 50 000 до 500 000 - 30, а за места с под 50 000 - 15. Минималната площ за игрални автомати е 2 кв. м. Организаторите на хазартни игри, които разполагат с лиценз за залагания, могат да инсталират игрални автомати само след получаване на допълнителен лиценз.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за хазарта регламентира свързването на игрални автомати за формиране на джакпот. Отчисления от до 5% от всеки залог се натрупват за джакпота. Джакпот системи могат да бъдат обединявани в общ джакпот, а условията за изплащането им се описват в игралните правила. Неспечеленият джакпот не може да остава в полза на организатора, освен в случай на прекратяване на лиценза му.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за хазарта предвижда, че контролът върху игралните автомати се осъществява от органите на Националната агенция за приходите, които извършват проверки. Раздел VI от закона е посветен на игрите в игрално казино и съдържа определения и разпоредби относно тях.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за хазарта определя игрите в игрално казино като хазартни игри, които се провеждат на игрални маси и с игрални автомати. Казиното е сграда или част от сграда, а хазартните игри на игрални маси включват рулетка, игри с карти (като покер), игри със зарове и техните разновидности. Участието в игрите става с различни залози, а печалбите зависят предимно от случайността.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за хазарта определя минималните изисквания за игралните маси и автомати в игралното казино. Според чл. 72, ал. 1, казиното трябва да разполага с минимум пет игрални маси, от които поне две рулетки, и минимум петнадесет игрални автомата. Чл. 72, ал. 2 позволява свързване на игрални автомати за постигане на премия джакпот, при спазване на изискванията на чл. 69, ал. 1. Според чл. 72, ал. 3, не е разрешено експлоатирането на игрални маси и автомати, които не са вписани в лиценза на организатора на хазартни игри.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за хазарта позволява провеждането на турнири на игри в игрални казина. Турнирите могат да се организират само на игрални маси и автомати, които са вписани в лицензите на организатора. Правилата на турнирите, включително таксите за участие и печалбите, се определят от организатора и се утвърдиха от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Чл. 74
Член 74 от Закона за хазарта задължава всички посетители в игралното казино да се вписват в специален регистър, който се води на хартиен и електронен носител. Регистърът трябва да бъде утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Освен това, организаторът на казиното е длъжен да осигури система за непрекъснат видеоконтрол на игралните маси, автомати, персонала и участниците в игрите.
Чл. 75
Според Чл. 75 от Закона за хазарта, всяко лице, което е свързано с управлението на игралното казино и организирането на хазартни игри, трябва да има сключен договор с дружеството организатор на игрите. Освен това, тези лица трябва да притежават необходимата квалификация за упражняване на своята професия.
Чл. 76
Член 76 от Закона за хазарта забранява участието в хазартни игри, организирани в игрално казино, на съдружници или акционери с квалифицирано участие, членове на органите за управление и контрол на дружеството-собственик или наемател на казиното, служители в казиното, както и на техните съпрузи, роднини по права линия и братя и сестри.
Чл. 77
Член 77 от Закона за хазарта е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 1 от 2014 година, и влиза в сила от 1 януари 2014 година. Следователно, разпоредбите относно плащанията в контекста на хазарта не са в сила.
Чл. 78
Член 78 от Закона за хазарта е отменен с Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., и влезе в сила от 1 януари 2014 г. С това отменяне отпадат задълженията или разпоредбите, свързани с този член.
Чл. 79
Член 79 от Закона за хазарта е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., с влизане в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 80
Член 80 от Закона за хазарта е отменен с ДВ, бр. 1 от 2014 г., и влезе в сила от 01.01.2014 г. Следователно, разпоредбите, свързани с декларирането, изпитването и възвръщаемостта в контекста на хазарта, вече не са валидни.
Чл. 81
Член 81 от Закона за хазарта е отменен с ДВ, бр. 1 от 2014 г. и влезе в сила на 01.01.2014 г. Текстът не съдържа информация относно премия джакпот, тъй като е отменен.
Чл. 82
Член 82 от Закона за хазарта е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 1 от 2014 година, и влиза в сила от 01.01.2014 година. Този член е свързан с игрите от разстояние, провеждани посредством електронни съобщителни средства.
Чл. 83
Член 83 от Закона за хазарта е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 84
Член 84 от Закона за хазарта е отменен с изменение в Държавен вестник, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г. Тази част от закона регламентираше принудителни административни мерки, свързани с временно отнемане на лиценза.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за хазарта регламентира условията за временно отнемане на лицензите за организиране на хазартни игри от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Лицензът може да бъде отнет за срок от три до шест месеца при наличието на определени нарушения, включително просрочени публични задължения, неправилна реклама, непредоставяне на съдействие на контролни органи, нарушения на правилата за хазартни игри, неплащане на печалби и други. Лицето, на което е отнет лицензът, е задължено да преустанови дейността си и да върне удостоверението за лиценз в срок от 7 дни. След изтичането на срока за отнемане, лицензът се възстановява, ако са изпълнени необходимите условия.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за хазарта определя случаи, в които изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да наложи окончателно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри. Основните основания включват непредставяне на документи, промяна в обстоятелствата, преобразуване на организатора без спазване на условия, представяне на неверни данни, продължаване на дейността след отнемане на удостоверение, неотстраняване на основания за временно отнемане на лиценза, многократно приложение на мерки и използване на невалидни билети. Лицето с отнет лиценз е задължено да спре дейността си и да върне удостоверението в срок от 7 дни.
Чл. 86а
Чл. 86а от Закона за хазарта установява процедура, която предхожда издаването на решение за отнемане на лиценз. Изпълнителният директор на НАП изпраща уведомление на организатора за установено нарушение, предоставяйки му едномесечен срок за преустановяване на нарушението и отстраняване на последиците. Уведомлението съдържа факти и указания за действия, които организаторът трябва да предприеме. Ако организаторът представи валидни доказателства в срок, принудителната мярка не се прилага. В случай на невъзможност за отстраняване на нарушението, организаторът може да поиска предсрочно прекратяване на лиценза, при което също не се прилага принудителна мярка.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за хазарта предвижда, че решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) за временно или окончателно отнемане на лиценз, както и решенията по чл. 17, ал. 1, т. 9 могат да се обжалват. Обжалването се извършва по реда на чл. 28, ал. 1. Важно е да се отбележи, че решенията подлежат на незабавно изпълнение, независимо от обжалването, което означава, че обжалването не спира изпълнението на решенията.
Чл. 88
При прекратяване на лиценза за организатор на хазартни игри, той може да продаде игралното оборудване на друг организатор, на лицензирано лице или на лице извън страната. Докато лицензът е в сила, продажбата е разрешена само на производители или вносители с лиценз, или на лица извън страната. След продажбата, Националната агенция за приходите трябва да бъде уведомена в 14-дневен срок.
Чл. 88а
Чл. 88а от Закона за хазарта предвижда мерки за преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, свързано с онлайн хазартни игри без лиценз. Заповед за премахване на такова съдържание може да бъде издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от директора на Главна дирекция 'Борба с организираната престъпност' на Министерството на вътрешните работи, в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за хазарта определя правомощията на органите на Националната агенция за приходите при проверки за спазване на закона. Те могат да извършват проверки на място и по документи, да изискват устни обяснения и да събират оригинални документи и информация, свързана с нарушения на законодателството. Освен това, те имат право да запечатват обекти, свързани с хазарта. Лицата с лиценз подлежат на проверки в края на първата и на всяка трета година от срока на лиценза. Проверките на игрално оборудване се извършват съвместно с Българския институт по метрология. Органите не носят имуществена отговорност за причинени вреди, освен в случай на престъпление или умишлено действие.
Чл. 90
Нарушенията по Закона за хазарта се установяват съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Актове за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощен заместник и могат да бъдат обжалвани и изпълнявани по реда на същия закон.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за хазарта указва, че за давностните срокове, свързани с образуването на административнонаказателно производство, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Това означава, че сроковете и процедурите, установени в този закон, са валидни и за нарушения, свързани с хазарта.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за хазарта определя реда за деклариране и установяване на променливата част от таксите, свързани с хазарта, който се извършва по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Декларацията е изпълнително основание, а актовете могат да се обжалват. Неплатените в срок вноски и лихви подлежат на събиране по същия кодекс. Недължимо платените суми се възстановяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за хазарта предвижда отнемане на игрално и комуникационно оборудване, използвани за хазарт без лиценз, в полза на държавата, независимо от собствеността им. Всички парични средства от незаконен хазарт също се отнемат, а при липса на средства, дължи се тяхната равностойност. Наличните средства, открити при нарушението, също се отнемат. Игралното оборудване се счита за изоставено, ако не е потърсено в срок от три месеца. Иззетите вещи, чийто собственик не е известен, също се смятат за изоставени след тримесечен срок. След изтичането на тези срокове, изпълнителният директор на НАП издава акт за придобиване на изоставените вещи от държавата.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за хазарта предвижда унищожаване на негодно игрално и комуникационно оборудване, което е отнето или изоставено в полза на държавата. Всички разходи, свързани с отнемането, транспортирането, съхранението и унищожаването на такова оборудване, са за сметка на нарушителя. В случай че оборудването е изоставено или нарушителят е неизвестен, разходите се поемат от Националната агенция за приходите.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за хазарта посочва, че глобите и имуществените санкции, определени в чл. 96, 98, 104 и 106, се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони. Това означава, че нарушителите могат да бъдат санкционирани по този закон, без значение от възможни наказания по други правни норми.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за хазарта предвижда санкции за организиране на хазартни игри без лиценз. За юридически лица, организиращи онлайн залагания, санкцията е между 1 000 000 и 2 000 000 лв., а за хазартни игри, които не са онлайн, между 50 000 и 200 000 лв. Физическите лица, извършващи дейности по игрално оборудване, могат да получат глоба между 20 000 и 50 000 лв. При постъпления от неразрешен хазарт над 1 000 000 лв. глобата е между 200 000 и 500 000 лв., а имуществената санкция - между 500 000 и 1 000 000 лв. За постъпления над 5 000 000 лв. глобата е между 1 000 000 и 3 000 000 лв., а имуществената санкция - между 2 000 000 и 5 000 000 лв. Лица, които инсталират или използват игрално оборудване без лиценз, могат да получат глоба между 5 000 и 10 000 лв. или имуществена санкция между 10 000 и 15 000 лв. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за хазарта предвижда наказания за лица, които държат игрално оборудване за организиране на хазартни игри в нарушение на изискванията. Наказанието е глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. Допълнително, наказанието се налага и на лица, които нарушават забраните по чл. 9, ал. 9 или 10.
Чл. 97а
Чл. 97а от Закона за хазарта предвижда различни имуществени санкции за нарушения на определени забрани. За нарушения по чл. 9, ал. 13 или 16, санкцията е от 50 000 до 200 000 лв., а при повторно нарушение - в двоен размер. За нарушения по чл. 9, ал. 14, глобата е от 500 до 2000 лв. Организаторите на хазартни игри, нарушаващи забраната по чл. 9, ал. 15, подлежат на санкция от 3000 до 7000 лв. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, които не спазват задължението по чл. 17, ал. 6, също получават санкция от 50 000 до 200 000 лв., с двойна стойност при повторно нарушение. Търговците, нарушаващи забраната по чл. 9, ал. 17, ще бъдат санкционирани с имуществени санкции от 1000 до 10 000 лв., с двойна стойност при повторно нарушение.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за хазарта предвижда наказания за лица, които използват игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък. Наказанията включват глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 99
Организаторите на хазартни игри, които експлоатират игрално оборудване или джакпот система без трайно закрепена и/или без четлива оригинална маркировка, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 2000 и 5000 лв. за всеки автомат.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за хазарта предвижда наказания за неправомерно използване на развлекателно оборудване в обекти, организиращи хазартни игри. При първо нарушение се налага глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. При приспособяване или използване на хазартно игрално оборудване за развлекателни цели, глобата е от 10 000 до 30 000 лв., а имуществената санкция е от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 101
Организаторите на хазартни игри, които променят обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 без удостоверение за вписана промяна, подлежат на имуществена санкция между 2000 и 5000 лв.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за хазарта предвижда наказания за лица, които произвеждат, внасят или разпространяват игрално оборудване за хазартни игри от неутвърден тип и модификация. Наказанията включват глоба в размер от 2000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 103
Организаторите на хазартни игри с игрални автомати, които използват наименование различно от "Игрална зала за хазартни игри", подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 2000 до 5000 лв.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за хазарта предвижда следните имуществени санкции за организатори на хазартни дейности: 1) Санкция от 500 лв. на ден за всеки ден без съхранени данни в електронен вид, но не повече от 50 000 лв. 2) Санкция от 5000 до 10 000 лв. за ненавременно подаване на декларация. 3) Санкция в размер на неначислената такса, но не по-малко от 5000 лв. за неверни данни в декларацията, водещи до намаляване на таксата.
Чл. 105
Организаторите на хазартни игри, които рекламират в нарушение на чл. 10, подлежат на имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лв. Лица, които публикуват или разпространяват такава реклама, могат да бъдат наказани с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. или глоба от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 106
Според Чл. 106 от Закона за хазарта, ако лице не предостави изисканата информация или откаже съдействие на длъжностни лица, то подлежи на глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, наказанието е в двоен размер.
Чл. 107
Организаторите на хазартни игри, които не спазват задълженията си по чл. 37, ал. 1 или ал. 4 от Закона за хазарта, подлежат на имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за хазарта предвижда наказания за организаторите на хазартни игри при нарушения на общите задължителни условия и правила. При първото нарушение, санкцията е имуществена в размер от 3000 до 10 000 лв. При нарушение на утвърдените от Националната агенция за приходите правила, санкцията е от 2000 до 5000 лв., освен ако не е налице нарушение по предходната алинея.
Чл. 109
Организаторите на хазартни игри, които не спазват разпоредбите на чл. 40 от Закона за хазарта, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 1000 и 5000 лв.
Чл. 110
Според чл. 110 от Закона за хазарта, организаторите на хазартни игри подлежат на имуществени санкции при нарушения. За нарушения на чл. 9, ал. 11 или чл. 45, ал. 2, санкцията е между 5000 и 20000 лв. При нарушения на чл. 45, ал. 3, санкцията е между 500 и 2000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в двоен размер.
Чл. 111
Организатор на хазартни игри, който предоставя заем или кредит за участие в играта, подлежи на имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 112
Организаторите на хазартни игри, които не изплатят печалба в установения срок или ред, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията е двойният размер на неизплатената печалба, като минималната санкция не може да бъде по-малка от 1000 лв.
Чл. 113
Лицата, които организират турнири в игрални зали или казина в нарушение на определени разпоредби на закона, подлежат на наказание. Глобата варира от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция е между 5000 и 20 000 лв.
Чл. 114
Организаторите на хазартни игри, които не поддържат задължителния специален регистър, предвиден в чл. 74, ал. 1, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 115
Организаторите на хазартни игри, чиято интернет страница не съдържа цялата задължителна информация, предвидена в чл. 47в, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 5000 и 20 000 лв.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за хазарта предвижда санкции за лица, които не спазват задълженията си след отнемане на лиценз. При неизпълнение на задължението за спиране на дейността и връщане на удостоверението за лиценз в 7-дневен срок след получаване на съобщение за отнемане на лиценза, се налага имуществена санкция от 5000 до 10000 лв. Същата санкция важи и за организатори, които не предадат удостоверението си в тридневен срок.
Чл. 117
Член 117 от Закона за хазарта предвижда имуществени санкции за организатори на хазартни игри, които нарушават определени разпоредби. При започване на дейност в нарушение на чл. 34, ал. 1, санкцията е между 1000 и 5000 лв. Ако дейността се осъществява без предоставяне на удостоверение за лиценз, се прилага санкция, определена по чл. 96, ал. 1 - 3.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за хазарта предвижда наказания за лица, които не спазват сроковете за изпълнение на задълженията си или извършат нарушения на разпоредбите на закона, с изключение на случаите по чл. 96 - 117. Наказанията включват глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 118а
Законът за хазарта регламентира организирането и провеждането на хазартни игри в България. Включва задължения на организаторите, санкции за нарушения, определения на термини като "залог", "игрално оборудване" и "онлайн залагане". Налага имуществени санкции от 5000 до 15000 лв. за неизпълнение на задълженията, като при повторно нарушение санкцията е удвоена. Законът отменя предходния Закон за хазарта и въвежда нови разпоредби, свързани с лицензирането и регулирането на хазартните дейности, с акцент на онлайн игри и нови технологии. Включва преходни разпоредби за адаптация на съществуващите организатори към новите изисквания.
Параграф §1
Законът за хазарта дефинира ключови термини, свързани с хазартната дейност, включително понятия като "залож", "игрално оборудване", "виртуално игрално оборудване", "модификация", "джакпот система" и "онлайн залагане". Законът установява правила за организиране на хазартни игри, включително изисквания за регистрация на транзакции и управление на печалби. Включени са и разпоредби относно рекламата на хазартни игри, определяйки каква информация може да се предоставя на потребителите. В допълнение, законът предвижда различни видове инвестиции, свързани с хазартната дейност, и определя правата и задълженията на производителите и разпространителите на игрално оборудване.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за хазарта отменя предходния Закон за хазарта, който е бил обнародван в Държавен вестник, брой 51 от 1999 г. Този предходен закон е бил изменян многократно в периода от 1999 до 2011 година, като измененията са обнародвани в различни броеве на Държавен вестник.
§3
Държавната комисия по хазарта запазва статуса и функциите си на орган, осъществяващ държавния надзор върху хазарта след влизането в сила на закона. Дейността ѝ продължава при условията на новия закон. Устройственият правилник на комисията трябва да бъде приведен в съответствие с изискванията на закона в срок от един месец след влизането му в сила.
§4
Подзаконовите нормативни актове, свързани с отменения Закон за хазарта, остават в сила, освен ако противоречат на новия закон. Министерският съвет е длъжен да приеме новите подзаконови актове и изменения на съществуващите в срок до три месеца след влизането в сила на закона, освен ако не е необходимо изрично да бъдат отменени.
§4а
Параграф §4а от Закона за хазарта определя, че типовете и модификациите на игрални автомати и съоръжения, които са били утвърдени по отменения закон, ще се считат за легитимни и могат да се произвеждат и внасят в страната. Българският институт по метрология ще продължи да изпитва и одобрява такова оборудване до влизането в сила на новата наредба, като ще извършва проверки по реда на отменения закон и Комисията ще утвърдява новите типове след представяне на удостоверения.
Параграф §7
Параграф §7 урежда преходните мерки след влизането в сила на новия Закон за хазарта. Издадените разрешения по отменения закон запазват действието си и се считат за лицензи по новия закон. Лицата, получили разрешения, трябва да приведат дейността си в съответствие с новия закон в срок от 15 месеца и да представят необходимите документи в Комисията. Комисията разглежда документите в тримесечен срок и не дължи такса за това. При установяване на несъответствия, Комисията може да наложи принудителна мярка и да отнеме лиценз за три месеца. Ако Комисията не вземе решение в определения срок, се счита, че лицето е спазило изискванията. Лицензът може да бъде окончателно отнет, ако не са подадени документи или не се изпълнят изискванията на Комисията.
Параграф §8
Лицата, получили разрешения по отменения Закон за хазарта, трябва в срок от един месец след обнародването на новия закон да представят на Комисията списък с данни за еднолични собственици, съдружници или акционери с над 33% от капитала, управители и членове на управителен или контролен орган. Председателят на Комисията трябва да поиска информация от Националната агенция за приходите в срок от 7 дни след изтичането на срока за представяне на списъка. Националната агенция е длъжна да предостави исканата информация в срок от 14 дни след получаване на искането.
Параграф §9
Параграф §9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта потвърджава, че Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" продължава да функционира с правен статут на държавно предприятие. В търговския регистър се вписват основни данни за предприятието, включително наименование, адрес, предмет на дейност, членове на управителния орган и други. Освен това, в бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат разходи за спортни дейности, равняващи се на данъка от предходната година, събран от тотализатора.
§ 10
Параграф 10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за хазарта предвижда унищожаване на игрални съоръжения, иззети от Държавната комисия по хазарта, които са изоставени в полза на държавата. Съоръженията се считат за изоставени, ако не са потърсени в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за хазарта изменя Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В него се добавя нова дейност в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 10, свързана с хазартната дейност, а именно "дейност по производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване и дейност по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване".
§12
С параграф §12, в сила от 30.03.2012 г., се извършва изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В член 74, алинея 1, точка 3, след споменаването на "Националния статистически институт" се добавя запетая и се включва "председателя на Държавната комисия по хазарта".
§ 13
Законът за хазарта влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила от деня на обнародването. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 15 март 2012 г.
§ 85
Законът за хазарта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в по-късни дати. Параграф 83 влиза в сила от 1 юли 2012 г., а параграфи 80, т. 1 и т. 4, буква "б" влизат в сила от 1 януари 2013 г. Множество други параграфи, включително § 1, т. 9, § 6, § 7 и др., влизат в сила от 1 април 2013 г.
§16
Министерският съвет и министрите имат задължението да приведат приетите и издадените подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.
§ 65
Законът за хазарта влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: § 61, т. 2, буква "а", т. 3, 4, 6, 7 (относно чл. 86, ал. 7) и т. 9, както и § 64 влизат в сила от деня на обнародването; § 61, т. 5, т. 7 (относно чл. 86, ал. 5 и 6, и 8) влизат в сила от 1 април 2013 г.; § 47, т. 9, буква "в" (относно чл. 159, ал. 5 и 11) влизат в сила от 1 юли 2013 г.
§51 от Закона за хазарта
В Закона за хазарта се извършват изменения, свързани с наименованията на министерства и министри. Думите "министъра на образованието, младежта и науката" се заменят с "министъра на образованието и науката", а наименованията, свързани с физическото възпитание и спорта, се заменят с актуалните наименования на "министъра на младежта и спорта" и съответните органи.
§55
Законът за хазарта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последните изменения и допълнения на закона са обнародвани в бр. 69 от 2020 г., а предишната версия на закона е в сила от 01.01.2014 г.
§29
Данъкът върху неизползваните удостоверителни знаци за участие, платен до 31 декември 2013 г., се възстановява на лицето при определени условия. Възстановяването става по реда на отменения чл. 233 от Закона за корпоративното подоходно облагане, когато настъпи някое от следните обстоятелства: приключване на дял (тираж) на лотарийните игри или прекратяване на лиценза на организатора по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта.
§30
Председателят на Държавната комисия по хазарта и председателят на Държавната агенция 'Национална сигурност' трябва да изготвят съвместна инструкция до 1 март 2014 г., която да определи реда и начина за взаимодействие между двете институции. Целта е да се осигурят мерки за превенция, контрол и предотвратяване на незаконни хазартни дейности, както и да се регулира посредничеството и подпомагането на организатори на такива дейности, включително и в областта на информационната сигурност.
§33
Параграф §33 от Закона за хазарта предвижда, че лица, включени в списъка по чл. 22, ал. 1, т. 14, които подадат искане за лиценз за организиране на хазартни игри до 31 март 2014 г., се изключват от списъка от момента на подаване на искането до решението на комисията. Ако решението е отказано, лицето отново се включва в списъка от датата на постановяване на решението, независимо от евентуално обжалване.
§16
Министерският съвет е задължен до 28 февруари 2015 г. да разработи концепция за облагането на хазартните игри, която трябва да бъде придружена с оценка за въздействието. След това, той трябва да внесе необходимите законодателни промени в Народното събрание.
§17
Законът за хазарта влиза в сила на 1 януари 2015 г. Преходните и заключителни разпоредби към него са обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2015 г. и влизат в сила от 1 ноември 2015 г.
§60
Законът за хазарта влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста (раздели I, II и III) и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма - два месеца след обнародването; глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" - от 1 август 2022 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел са обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2016 г. и влизат в сила от 01.01.2018 г.
§40
Законът за хазарта влиза в сила на 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2016 г. и влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§20
Законът за хазарта влиза в сила на 1 януари 2017 г. В допълнение, законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влиза в сила на 1 януари 2018 г.
§68
Законът за хазарта влиза в сила на 1 януари 2018 година. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за мерките срещу изпирането на пари, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 42 от 2019 година, и влиза в сила от 28 май 2019 година.
§50
Законът за хазарта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обнародван в брой 14 от 2020 г.
§9
С влизането в сила на Закона за хазарта, лицензите за организиране на лотарийни игри, освен за томбола, бинго и кено, издадени на организатори освен Държавно предприятие 'Български спортен тотализатор', се прекратяват. Печалбите от тези игри, които не са изплатени, ще бъдат изплатени съгласно правилата на играта. Разпространението и продажбата на билети и удостоверителни знаци за участие в тези игри от други организатори се преустановява. Непродадените билети и удостоверителни знаци трябва да бъдат унищожени до 31 декември 2020 г. Държавната комисия по хазарта е задължена да оповести информацията по тези разпоредби.
Параграф §10
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за хазарта, лицата трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Всички висящи производства по издаване на лицензи, промени по издадени лицензи и удостоверения за организиране на лотарийни игри, с изключение на определени игри, се прекратяват, а внесените държавни такси се възстановяват на съответните лица.
§12
Параграф 12 указва, че параграф 6 от закона влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за хазарта, които са обнародвани в ДВ, бр. 69 от 2020 г. и изменени и допълнени в ДВ, бр. 11 от 2021 г., като последните изменения влизат в сила от 09.02.2021 г. и допълнителни изменения са обнародвани в ДВ, бр. 61 от 2022 г.
§81
Държавната комисия по хазарта се закрива, а Министерският съвет създава ликвидационна комисия, която ще извърши ликвидацията в срок от три месеца. Разходите по ликвидацията са за сметка на бюджета на комисията за 2020 г. Активите и задълженията на закритата комисия преминават към Националната агенция за приходите, която ще получи и данните от регистрите. Регистрите, предвидени в закона, трябва да бъдат създадени в срок от 6 месеца.
§82
С влизането в сила на Закона за хазарта, недвижимите имоти, предоставени на Държавната комисия по хазарта, преминават в управление на Националната агенция за приходите. Областните управители са задължени да отразят тези промени в актовете за държавна собственост.
§83
С влизането в сила на Закона за хазарта, пълномощията на председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта се прекратяват. Трудовите и служебните отношения на служителите от закритата комисия ще се уреждат съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Министерският съвет ще извърши компенсирани промени в числеността на персонала на Министерството на финансите и съответните администрации, свързани с бройките на закритата комисия.
§84
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и неговият заместник, упълномощен по чл. 17, ал. 4, са задължени да предприемат мерки за отстраняване на несъвместимост, ако такава съществува, в срок от един месец след влизането в сила на закона или след оправомощаването.
§85
С влизането в сила на Закона за хазарта, всички образувани и неприключени административни и административнонаказателни производства пред Държавната комисия по хазарта преминават към Националната агенция за приходите. Процесуалното представителство по висящи спорове също се осъществява от Националната агенция, като предходно извършените действия остават в сила. В случай на връщане на преписка от съда, Националната агенция за приходите трябва да се произнесе в срок от 6 месеца, освен ако не е указано по-кратко в решението или закона.
§86
Параграф 86 от Закона за хазарта определя условията и сроковете за обработка на искания за лицензиране на хазартни дейности след влизането в сила на закона. Производствата, образувани преди влизането на закона, ще се довършат в срок от 9 месеца при досегашните изисквания. Искания, подадени след влизането в сила на закона, също ще бъдат разглеждани в 9-месечен срок. Лицата с вече издадени лицензи, които искат нов лиценз, трябва да докажат извършени инвестиции и средства в 6-месечен срок от подаването на искането.
§ 87
Лицензите, издадени преди влизането в сила на Закона за хазарта, остават валидни до изтичането на определения срок. За лицензи, срокът на действие на които изтича след 1 януари 2020 г. и за които са образувани производства, срокът се удължава до произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или до изтичането на срока за произнасяне, в зависимост от това кое настъпи по-рано.
§88
Договорите и споразуменията, които са сключени преди влизането в сила на Закона за хазарта, запазват действието си според условията, уговорени в тях. След влизането на закона, Националната агенция за приходите поема правата и задълженията на Държавната комисия по хазарта относно тези договори и споразумения.
§90
Съгласно параграф §90 от Закона за хазарта, всички неподадени декларации, дължимите, но неплатени задължения и неподадените данни за периоди на отчитане, преди влизането в сила на закона, трябва да бъдат подадени и платени в Националната агенция за приходите.
§100
Параграф §100 указва, че подзаконовите нормативни актове, издадени преди влизането в сила на Закона за хазарта, ще продължат да се прилагат, докато не бъдат изменени или заменени с нови, при условие че не противоречат на новия закон. Тези разпоредби са част от преходните и заключителните разпоредби, свързани с измененията в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01.01.2021 г.
§91
Параграф §91 от Закона за хазарта, влязъл в сила на 12.12.2020 г., предвижда, че удостоверителните знаци за участие в лотарийни игри и залагания, отпечатани преди влизането в сила на закона, могат да бъдат използвани от организаторите до изчерпване на количествата им, без да отговарят на изискванията на чл. 10б, т. 1. Изискванията на чл. 10г и 10д ще влязат в сила след 24 месеца от датата на влизане в сила на закона.
§92
Параграф §92 от Закона за хазарта предвижда, че лицата, подали искане за предсрочно прекратяване на лиценз, за които до 31 декември 2020 г. не е издадено решение от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, не дължат годишна вноска за социално отговорно поведение за 2021 г. Изключения от това правило има, ако са налице обстоятелства по чл. 35, ал. 2 или ако лицето е оттеглило искането си преди издаването на решението.
§ 94
Законът за хазарта влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове: 1) Параграфи 17, 31, 59-61, 68, 69, 71, т. 11, 88, 89, 91 и 92 влизат в сила в тридневен срок от обнародването. 2) Параграфи 39, 41 и 43 влизат в сила на 1 април 2021 г. 3) Параграфи 1-9, 11-13, 15, 16, 18-30, 32, 33-58, 62, 64-66 и 67, ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14 влизат в сила на 1 юли 2021 г. 4) Параграф 71, т. 4 влиза в сила на 1 януари 2022 г.
§4
Законът за хазарта влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последствията. Законът е обнародван в "Държавен вестник", брой 14 от 2021 г. и влиза в сила от 17.02.2021 г.
Параграф §16
Законът за хазарта влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи: параграфи 4 и 7 влизат в сила от 1 януари 2021 г., параграф 5 влиза в сила от 11 декември 2020 г., а параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, влиза в сила от 20 април 2019 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 106 от 2023 г. и влизат в сила от 1 януари 2024 г.
§ 25
Законът за хазарта влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2023 г. Конкретно, § 17, т. 1, буква "б" касае доходите, изплатени на физически лица, които превишават 3000 лв.
§19
Организаторите на хазартни игри с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат еднократна част от таксата, изчислена по формула, свързана с месеци на действие на лиценза. Общият брой месеци се закръглява надолу, ако срокът не изтича в края на календарен месец. Декларацията за дължимата такса трябва да бъде подадена до 28 февруари 2024 г., а за закъснение се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
§20
Организаторите на хазартни игри с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат еднократна част от таксата, изчислена по формула, свързана с новата и старата такса, броя месеци на лиценза и оставащите месеци след 1 януари 2024 г. Декларацията за дължимата такса трябва да бъде подадена до 28 февруари 2024 г., а образецът на декларацията ще бъде утвърден до 31 януари 2024 г. Неподаването на декларацията в срок води до имуществена санкция от 5000 до 10000 лв.
§21
Организаторите на хазартни игри в игрално казино, с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат такса, която се изчислява по формула, свързваща дължимата такса с общия брой месеци на лиценза и оставащите месеци след 1 януари 2024 г. Ако срокът на лиценза не изтича в края на календарен месец, общият брой месеци се закръглява надолу. Дължимата такса трябва да бъде декларирана и внесена до 28 февруари 2024 г., а образецът на декларацията ще бъде утвърден от министъра на финансите до 31 януари 2024 г. За неподадена в срок декларация се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Параграф §22
Организаторите на хазартни игри с игрални автомати, които имат лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат такса, изчислена по формула, която взема предвид общия брой месеци на лиценза и оставащите месеци след 1 януари 2024 г. Таксата трябва да бъде декларирана и внесена до 28 февруари 2024 г., а образецът на декларацията ще бъде утвърден до 31 януари 2024 г. За неподадена в срок декларация се налага имуществена санкция между 5000 и 10000 лв.
§23
Съгласно параграф §23 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за хазарта, за образуваните и неприключени производства по искания за издаване и продължаване на лиценз, подадени до 31 декември 2023 г., се дължат таксите по чл. 30 от закона в размерите, които ще влязат в сила от 1 януари 2024 г.
§ 29
Законът за хазарта влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 13, който влиза в сила от 22 декември 2023 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, са обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2024 г., и влизат в сила от 10.05.2024 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обнародван в брой 42 от 2024 г.
§19
Параграф §19 от Закона за хазарта указва, че образуваните и неприключени административни и административнонаказателни производства пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по правилата на предходния Закон за хазарта, който е действал до момента на влизането в сила на новия закон.
§20
Организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино имат задължение да приведат дейността си в съответствие с определени членове от закона в срок от три години след влизането в сила на закона.
Параграф §26
Параграф 26 от Закона за хазарта определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Параграф 6 влиза в сила 4 месеца след приемането на закона. Разпоредби от параграф 7, т. 2 и т. 4, както и параграфи 8 и 9, ще влязат в сила на 1 януари 2025 г. Параграф 25 ще влезе в сила от 1 юли 2024 г.
§5
Параграф §5 от Закона за хазарта установява, че действащите нормативни актове, които определят задължения за плащане на такси, санкции и глоби в български левове, ще продължат да се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. В случай, че сума в левове е посочена в закон или подзаконов нормативен акт, произтичаща от правен акт на Европейския съюз, при изменение на съответния закон или акт, сумата в евро от правния акт на ЕС ще бъде посочена.
§ 60
Определя се, че параграфи 5, ал. 1, § 8 - 36, § 37, т. 1 - 12 и 14 - 20 и § 38 - 59 от Закона за хазарта влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това решение е взето в съответствие с чл. 140, параграф 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
