ЗАКОН ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор определя рамката за финансово управление и контрол, включително основните принципи и изисквания, които трябва да бъдат спазвани от организациите в публичния сектор. Той цели да гарантира ефективност, прозрачност и отчетност в управлението на публичните средства.
Чл. 2
Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор се прилага за организации от публичния сектор, които включват бюджетни организации, общински предприятия, организации, разпореждащи се със средства от Република България и средства от фондове на ЕС, държавни предприятия, търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие, както и търговски дружества, чийто капитал е изцяло собственост на дружества с над 50% държавно или общинско участие.
Чл. 3
Ръководителите на организациите отговарят за финансовото управление и контрол, спазвайки принципите на законосъобразност, добро управление и прозрачност. Те се отчитат пред горестоящия ръководител за дейността си. Ръководителите на търговските дружества с над 50% общинско участие отговарят за финансовото управление в дружествата и се отчитат пред общинския съвет, който информира кмета на общината.
Чл. 4
Ръководителите на организациите са отговорни за определяне на целите, идентифициране на рисковете и внедряване на адекватни системи за финансово управление и контрол. Те също така трябва да осигуряват ефективни системи за финансово управление и контрол, ако изпълняват функции на разплащателни или управляващи органи по фондове на Европейския съюз.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор определя, че финансовото управление и контрол е интегриран процес, осъществяван от ръководството и служителите на организациите. Той включва системи, политики и процедури, които целят да осигурят разумна увереност за постигане на организационните цели. Основните цели на финансовото управление и контрол включват спазване на законодателството, надеждност на информацията, икономичност и ефективност на дейностите, опазване на активите, както и предотвратяване на измами и нередности.
Чл. 6
Ръководителите на организациите в публичния сектор са отговорни за постигане на целите на организациите, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин. При изпълнение на програми и проекти, включващи повече от една организация, ръководителите трябва да се споразумеят писмено за обхвата на управленската отговорност, която всеки носи.
Чл. 7
Ръководителите на организациите в публичния сектор носят отговорност за определяне на цели, управление на рискове, планиране и отчитане на публични средства, управление на персонала, опазване на активи и информация, осигуряване на вътрешен одит, актуализиране на системи за финансово управление, антикорупционни процедури и осигуряване на законосъобразно управление и етично поведение на служителите. Те трябва да следват указанията на министъра на финансите и горестоящите ръководители.
Чл. 8
Ръководителите на определени организации са задължени ежегодно до 31 март да представят на министъра на финансите информация относно функционирането и ефективността на системите за финансово управление и контрол. Това включва информация за разпоредителите с бюджет от по-ниска степен и свързаните търговски дружества и предприятия. Формата и реда за представяне на информацията се определят с наредба от Министерския съвет.
Чл. 9
Ръководителите на организации в публичния сектор могат да делегират своите правомощия на други длъжностни лица, като определят конкретните им права и задължения. Важно е да се отбележи, че ръководителят остава отговорен за изпълнението на делегираните правомощия, дори и да ги е прехвърлил на други лица.
Чл. 10
Ръководителите на организациите в публичния сектор осъществяват финансово управление и контрол чрез пет основни елемента: контролна среда, управление на риска, контролни дейности, информация и комуникация, и мониторинг. Всеки ръководител е отговорен за изграждането и функционирането на тези елементи, съобразно спецификата на своята организация. Методическите насоки за прилагането на тези елементи се издават от министъра на финансите.
Чл. 11
Ръководителите на организациите в публичния сектор са отговорни за изграждането и подобряването на контролната среда. Тази среда включва личната почтеност и етика на ръководството и персонала, управленската философия и стил на работа, организационната структура с ясно разделение на отговорностите, политики за управление на човешките ресурси и компетентността на персонала.
Чл. 12
Ръководителите на организациите в публичния сектор са отговорни за управлението на рисковете, което включва идентифициране, оценяване и контролиране на потенциални негативни събития. Те трябва да утвърдят стратегия за управление на риска, която да се актуализира на всеки три години или при съществени промени. Контролите за намаляване на риска се анализират и актуализират поне веднъж годишно. Ръководителите също така организират и докладват мерки за предотвратяване на измами и нередности, свързани с финансовите интереси на Европейските общности.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор определя задълженията на ръководителите на организациите да осигуряват контролни дейности, които включват писмени политики и процедури за ограничаване на рисковете. Контролът трябва да бъде адекватен и разходите за него да не надвишават ползите. Контролните дейности се прилагат на всички нива и етапи в организацията и включват система за двоен подпис, правила за достъп до активи, предварителен и текущ контрол, осчетоводяване на стопански операции, управление на човешките ресурси и спазване на етика. Редът за предварителен контрол се определя от ръководителите на базата на оценка на риска и анализ на разходите и ползите.
Чл. 14
Ръководителите на организациите по чл. 2 са задължени да осигурят и прилагат информационни и комуникационни системи, които да позволяват идентифициране и разпространяване на надеждна информация, ефективна комуникация на йерархично ниво, ясни указания за служителите относно техните отговорности, система за документиране и документооборот, проследимост на операции и надеждна отчетност с определени нива и срокове за докладване.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор задължава ръководителите на организациите да осигурят система за мониторинг на финансовото управление и контрол. Целта е да се оцени функционирането на системата и да се предостави информация за установени слабости и пропуски, което да позволи навременни коригиращи действия. Системата включва текущо наблюдение, самооценка и вътрешен одит.
Чл. 16
Министърът на финансите е отговорен за координацията и хармонизацията на финансовото управление и контрол в публичния сектор. Той е подпомаган от служители в специализирана администрация на Министерството на финансите, които трябва да имат висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и минимум три години стаж в областта на вътрешния контрол или одит.
Чл. 17
Министърът на финансите е отговорен за разработването и актуализирането на методически насоки за финансовото управление и контрол в публичния сектор, в съответствие с актовете на ЕС и добрите практики. Тези насоки са задължителни за организациите и се публикуват на сайта на Министерството на финансите. Освен това, министърът координира професионалното обучение в тази област.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор предвижда, че министърът на финансите извършва системно наблюдение на организациите, определени в чл. 2, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, за спазване на изискванията на закона и актовете, издадени на неговата основа. Ръководителите на тези организации са задължени да осигурят съдействие при това наблюдение.
Чл. 19
Член 19 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е отменен с Държавен вестник, брой 54 от 2010 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор регламентира задълженията на различни институции за изготвяне и представяне на годишни доклади относно финансовото управление и контрол. Министърът на финансите трябва да изготви консолидиран годишен доклад до 31 май и да го представи на Министерския съвет, Народното събрание и Сметната палата. Висшият съдебен съвет също трябва да представи свой годишен доклад до 31 май. Сметната палата е задължена да представи свой доклад до 30 юни, включително становища по докладите на министъра и Висшия съдебен съвет. След разглеждане от Народното събрание, становищата на Сметната палата се изпращат на Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.
Чл. 20а
Член 20а от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е нов, приет с ДВ, бр. 98 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 13 от 2019 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат в практиката.
Чл. 20б
Член 20б от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е нова разпоредба, приета с Държавен вестник, брой 98 от 2011 г. Тя влиза в сила на 01.01.2012 г. и по-късно е отменена с Държавен вестник, брой 13 от 2019 г.
Чл. 20в
Член 20в от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е нов, въведен с ДВ, бр. 98 от 2011 г., и влиза в сила на 01.01.2012 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 13 от 2019 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 20г
Член 20г от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който е бил нов, обнародван в Държавен вестник, бр. 98 от 2011 г. и влязъл в сила на 01.01.2012 г., е отменен с Държавен вестник, бр. 13 от 2019 г.
Чл. 20д
Член 20д от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който е нов, е приет с ДВ, бр. 98 от 2011 г. и е влязъл в сила от 01.01.2012 г. С изменения, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2019 г., този член е отменен.
Чл. 20е
Член 20е от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който е бил новоприет с ДВ, бр. 98 от 2011 г. и е влязъл в сила на 01.01.2012 г., е отменен с ДВ, бр. 13 от 2019 г.
Чл. 20ж
Член 20ж от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е бил ново въведен с ДВ, бр. 98 от 2011 г. и е влязъл в сила от 01.01.2012 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 13 от 2019 г.
Чл. 20з
Член 20з от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който е въведен с ДВ, бр. 98 от 2011 г. и е влязъл в сила от 01.01.2012 г., е отменен с ДВ, бр. 13 от 2019 г.
Чл. 20и
Член 20и от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който беше въведен с изменение в Държавен вестник, брой 98 от 2011 г. и влязъл в сила от 01.01.2012 г., е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 13 от 2019 г.
Чл. 20к
Член 20к от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 98 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г. По-късно, с изменения в Държавен вестник, брой 13 от 2019 г., той е отменен. Членът е част от глава пета, която се отнася до административнонаказателни разпоредби, добавена в Държавен вестник, брой 54 от 2010 г.
Чл. 21
Законът регулира финансовото управление и контрол в публичния сектор, определяйки задълженията на ръководителите на организации и санкции за неизпълнение на задълженията. Ръководителите, които не представят информация за състоянието на системите за финансово управление и контрол, могат да бъдат наказани с глоба от 500 до 2000 лв. Законът включва и определения за публични средства, управленска отговорност, добро финансово управление, рискове, измами и нередности, свързани с финансовите интереси на Европейските общности. Системите за финансово управление и контрол трябва да бъдат адекватни и прозрачни, а изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
Параграф §1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор се дефинират ключови термини, свързани с управлението на публични средства, управленска отговорност, добро финансово управление, рискове и нередности, както и понятието за прозрачност и адекватност на финансовите системи. Законът акцентира на необходимостта от предварителен контрол за законосъобразност и последващи оценки на изпълнението, които да осигурят спазването на законодателството и ефективността на разходите. Също така, се определят ролите на ръководителите и отговорните лица за счетоводните записвания и одитната пътека, която гарантира проследимост на финансовите операции.
§3
В 6-месечен срок след влизането в сила на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, министърът на финансите е задължен да издаде указания за управленската отговорност и методически насоки за финансовото управление и контрол. Това включва указания по три конкретни члена от закона: чл. 7, ал. 2; чл. 10, ал. 3 и чл. 13, ал. 4.
§4
Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 февруари 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2011 г., и влизат в сила от 01.01.2012 г.
Параграф §123
Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано: § 115 от 1 януари 2013 г. и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 от 1 февруари 2013 г. Освен това, се споменава Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността.
