Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда отношенията, свързани с производството, разпространението, промоцията и показването на филмите в България. Осигурява условия за развитие на българската филмова индустрия и предвижда държавно подпомагане.
Член 2 от Закона за филмовата индустрия определя понятието "филмова индустрия" като обхващащо производството, разпространението, промоцията, показът и съхранението на филми. Дейността по съхраняването на филми е възложена на Българската национална филмотека, която функционира като държавен културен институт с национално значение.
Законът за филмовата индустрия цели да утвърди българската филмова индустрия като водеща културна индустрия чрез устойчиво нарастване на производството на български филми, създаване на условия за държавно подпомагане, осигуряване на условия за разпространение на високохудожествени произведения, запазване на кинематографичното наследство, развитие на международно сътрудничество и разширяване на достъпа на публиката до българското кино. Основните принципи на държавната политика включват равнопоставеност и защита на правото на свободно изразяване, защита на интелектуалната собственост, подкрепа на нови таланти, достъпност и прозрачност на държавното подпомагане и защита на правата на зрителите.
Държавата осъществява политика за подкрепа и развитие на българската филмова индустрия, като работи съвместно с творци, професионални организации и юридически лица, занимаващи се с филмова дейност.
Изпълнителна агенция "Национален филмов център" е администрация към министъра на културата и е юридическо лице, което се намира в София. Финансирането на агенцията се осигурява от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.
Чл. 6 от Закона за филмовата индустрия описва функциите на Агенцията, която подпомага българските филми в страната и чужбина, предлага държавно подпомагане, разработва нормативни актове, води регистри, представя годишни доклади, сътрудничи с международни организации, организира фестивали, събира данни за филмовата индустрия, посредничи при споразумения, защитава авторски права, упражнява продуцентски права, подпомага обучението на кадри и участва в програма "Творческа Европа". Дейността и структурата на Агенцията се определят с правилник, а тя е администратор на помощи и информира министъра на финансите за държавното подпомагане.
Чл. 7 от Закона за филмовата индустрия определя условията за назначаване и задълженията на изпълнителния директор на агенцията. Изпълнителният директор се назначава от министъра на културата след конкурс за срок от пет години. Кандидатите трябва да бъдат български граждани с висше образование и минимум 5 години опит в областта на филмовата индустрия. Забранено е заема на друга държавна длъжност, упражняване на търговска дейност и участие в управлението на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества. Изпълнителният директор може да участва в органи на управление на търговски дружества с държавно или общинско участие, без да получава възнаграждение.
Член 8 от Закона за филмовата индустрия описва създаването на консултативно-експертни органи към изпълнителния директор на агенцията. Тези органи включват национални художествени комисии за оценка на проекти, комисии за възстановяване на разходи, разпространение на филми, фестивали и културни прояви, категоризация, техническа и финансова комисия, както и приемателна комисия. Членовете на тези органи получават възнаграждение, определено с правилника за прилагане на закона, а дейността им се обслужва от административните звена на агенцията.
Чл. 9 от Закона за филмовата индустрия предвижда създаването на Национален съвет за кино като консултативен орган към министъра на културата. Съветът се състои от 13 членове, назначавани за срок от две години, включително председател, който е изпълнителният директор на агенцията. Членовете трябва да имат висше образование и поне 5 години опит в киноиндустрията. Съветът подпомага министъра в разработването на национални програми, оценка на държавното подпомагане, проекти на нормативни актове и представяне на български филми на международни конкурси.
Член 10 от Закона за филмовата индустрия определя състава и назначаването на националните художествени комисии, които оценяват проекти за държавно подпомагане. Комисиите се назначават от изпълнителния директор на агенцията за срок от 6 месеца или 1 година, в зависимост от типа на комисията. Всяка комисия се състои от 7 или 5 членове с доказан опит във филмопроизводството, определени чрез жребий от регистъра. Комисиите оценяват проекти по специфични критерии и дават мотивирани решения. При невъзможност за попълване на състава на комисията, квотата може да се попълни на случаен принцип.
Член 10а от Закона за филмовата индустрия е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г., и влиза в сила на 27.11.2018 г. Впоследствие, този член е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 18 от 2021 г.
Националната комисия за категоризация се назначава за срок от две години от изпълнителния директор на агенцията и е организирана в 5 състава с по 5 членове. Всеки състав включва експерт от Министерството на културата, педагог с 5 години стаж, кинокритик, експерт от агенцията и психолог с 5 години опит. Комисията определя категорията на филмите и сериалите, които ще се разпространяват и показват в България.
Националната техническа комисия се назначава за срок от две години и се състои от 5 членове: двама експерти по изображение, двама експерти по звук и един експерт по кино- и видеотехника. Тя оценява техническото качество на завършените филми и сериали, получили държавно подпомагане, и дава препоръки за тяхното съхранение от Националната филмотека.
Член 13 от Закона за филмовата индустрия описва организацията и функциите на Финансовата комисия, която се назначава за срок от една година. Комисията е разделена на два състава: първият състав оценява проекти за държавно подпомагане, а вторият - одобрява разходите по проекти, които подлежат на възстановяване. Първият състав включва 7 членове с опит в киноиндустрията, а вторият - 5 членове, включително юрист и финансист. И двата състава извършват проверки за съответствие с условията на схемите за държавна помощ и съответните регламенти на ЕС.
Чл. 13а от Закона за филмовата индустрия определя реда за назначаване и функциите на приемателната комисия, която проверява съответствието на одобрените проекти с готовите филми или сериали. Комисията се състои от 5 членове, назначени за срок от една година. При съответствие се издава сертификат, а при несъответствие се определя срок за отстраняване, след който продуцентът губи правото да кандидатства за държавно подпомагане за една година.
Член 14 от Закона за филмовата индустрия определя процедурата за назначаване на нови членове на комисиите два месеца преди изтичането на мандата на настоящите членове. Пълномощията на членове могат да бъдат прекратени предсрочно поради оставка, невъзможност за изпълнение на задълженията или смърт. В случай на предсрочно освобождаване, изпълнителният директор на агенцията назначава нов член в срок от един месец. Редът за провеждане на жребий за определяне на членове се определя с правилника за прилагане на закона, а заповедите за назначаване се публикуват на интернет страницата на агенцията.
Агенцията по филмовата индустрия създава и води регистър на експерти, участващи в комисиите, с изисквания за опит и достижения. В него се вписват режисьори, продуценти, сценаристи, оператори, актьори, кинокритици и художник-постановчици, които трябва да отговарят на определени критерии за опит и произведения. Правилата за вписване и организация на дейността на комисиите ще бъдат уточнени в правилника за прилагане на закона.
Член 16 от Закона за филмовата индустрия определя трансфера от бюджета на Министерството на културата, който се определя ежегодно с закона за държавния бюджет. Агенцията, отговаряща за филмовата индустрия, е администратор на различни приходи, включително такси, глоби, продуцентски права, средства от международни фондове, неустойки, дарения, лихви и други приходи, установени с нормативен акт.
Член 17 от Закона за филмовата индустрия регламентира ежегодното предвиждане на средства за държавно подпомагане на филмовата индустрия в бюджета на Република България. Подпомагането се осъществява чрез схеми за държавна и минимална помощ, като средствата се разпределят за различни категории, включително производство на филми, възстановяване на разходи, разпространение на филми и фестивали. Определят се минимални годишни размери на средствата за различните схеми, свързани с производството на игрални и документални филми, а също и анимация.
Чл. 18 от Закона за филмовата индустрия определя начина на разходване на средства за държавно подпомагане на филмовото производство. Минимум 85% от средствата по чл. 16, ал. 3 и чл. 17, ал. 4, т. 1 се използват за производство на филми и свързани дейности. Разходите включват до 5% за филми по чл. 30а, минимум 10% за дебютни филми и до 20% за филми с чуждестранен копродуцент. Средствата се разпределят пропорционално на годишните субсидии за различни видове филми. Допълнителни 5% от средствата се заделят за финансиране на разпространение на филми, фестивали и културни прояви, както и за промоция и показ на филми. Бюджетите на схемите за държавна помощ не могат да надвишават определени размери по Регламент (ЕС) № 651/2014.
Агенцията по филмовата индустрия създава и поддържа единен публичен регистър, който включва независими продуценти, доставчици на филмопроизводствени услуги, разпространители на филми, лица, осъществяващи показ на филми, киносалони, филмови продукции от чуждестранни продуценти, филми с виза за разпространение, проекти с Българската национална телевизия, проекти с държавно подпомагане и професионални организации в областта на филмовата индустрия. Регистрацията за независими продуценти, доставчици и разпространители се извършва чрез заявление, а за филми и проекти - служебно. Регистрацията е възможна и за търговци от други държави членки на ЕС и ЕИП.
Чл. 20 от Закона за филмовата индустрия определя изискванията за вписване в регистъра. За чуждестранни лица се изисква заверен превод на документ, удостоверяващ правото за продуцентска дейност. За киносалони се изискват декларация за местонахождението и документ за платена такса. Заявленията за продукция трябва да се подават 14 дни преди началото и да включват професионална биография на продуцента, договори, сценарий, планове и бюджет. Новите изисквания за юридически лица включват наименование, цели и интернет страница.
Агенцията разглежда искането за вписване в срок от 7 дни след подаване на заявлението и издава удостоверение за регистрация. При установени непълноти или неточности, заявителят получава уведомление за отстраняване в срок от 3 дни. Ако непълнотите не бъдат отстранени в срок от 1 месец, искането се счита за оттеглено. Регистрацията и удостоверението са безсрочни, с изключение на определени случаи, при които действието им е за срока на осъществяване на регистрираната продукция.
Член 22 от Закона за филмовата индустрия предвижда, че измененията на данните, които подлежат на регистрация, трябва да бъдат вписани в регистъра в срок от 14 дни след настъпването им. Това осигурява актуалност на информацията в регистъра.
Регистрацията на лица в агенцията може да бъде заличена по различни причини, включително по искане на лицето, при смърт или ликвидация, при установена неистинност на данни или при влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушение. Заповедта за заличаване подлежи на обжалване, а информацията за заличаването се разгласява от агенцията.
Член 24 от Закона за филмовата индустрия предвижда, че редът за водене на регистъра по тази глава ще бъде определен с наредба на министъра на културата. Измененията в закона са приети с ДВ, бр. 28 и 94 от 2005 г., като последното изменение влиза в сила на 25.11.2005 г.
Член 25 от Закона за филмовата индустрия предвижда, че за вписване в регистъра, определен в чл. 19, ал. 1, се събират такси, които са определени по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана в ДВ, бр. 28 и бр. 94 от 2005 г., като измененията влизат в сила от 25.11.2005 г.
Чл. 26 от Закона за филмовата индустрия определя условията за държавно подпомагане на филмовата индустрия в България. Подпомагането може да бъде предоставяно чрез различни схеми, включително за производство на филми и сериали, разпространение на филми, фестивали и културни прояви, както и за минимална помощ за промоция. Лицата, получаващи такова подпомагане, трябва да отчитат разходите си и да представят финансови отчети. Забранено е кандидатстването за помощ от определени лица, свързани с комисии или агенции, а също така не се допуска възстановяване на разходи, за които вече е получена друга помощ. Съществуват правила за натрупване на помощ, които трябва да се спазват, и ред за контрол и предоставяне на помощта.
Член 26а от Закона за филмовата индустрия определя условията за кандидатстване за държавно подпомагане. Лицата, които могат да кандидатстват, трябва да бъдат вписани в регистъра, да нямат просрочени задължения към агенцията или държавата и да не притежават незавършен филм от същия вид със субсидия. Кандидатстващите проекти трябва да отговарят на изискванията за допустими разходи съгласно съответните регламенти на ЕС. Освен това, не се допуска подпомагане на проекти, които съдържат насилие, нетърпимост или порнография.
Чл. 27 от Закона за филмовата индустрия определя критериите за оценка на проекти, кандидатстващи за държавно подпомагане. Проектите се оценяват по културни, художествени и творчески качества, зрителски потенциал, икономическа обоснованост, опит на екипа и планиране на разпространение. Специфични критерии важат за дебютни филми и различни категории проекти, включително фестивали и културни прояви. Разпоредбите за оценка на проектите целят да осигурят подкрепа на качествени и иновативни произведения в българската филмова индустрия.
Чл. 28 от Закона за филмовата индустрия определя условията за държавно подпомагане на проекти в областта на киното. Подпомагането се предоставя за производство на български игрални, документални, анимационни и дебютни филми, трансгранични продукции, копродукции с Българската национална телевизия, както и за дейности по писане на сценарий и предпроизводствени етапи. Финансовата помощ е ограничена до определени проценти от бюджета на филма, а разходите за подпомагане трябва да се извършват на територията на България. Максималният интензитет на помощта не може да надхвърля 50% от допустимите разходи, с изключения за специфични случаи.
Член 29 от Закона за филмовата индустрия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 98 от 2018 година, с влизане в сила от 27 ноември 2018 година.
Държавното подпомагане за проекти в киноиндустрията се предоставя след конкурс, обявен от изпълнителния директор на агенцията. Условията за конкурса се определят в правилника за прилагане на закона. С кандидатите, които получат финансиране, се сключва договор, който е свързан с предоставянето на държавна помощ, считана за предоставена от датата на влизане в сила на договора.
Чл. 30а от Закона за филмовата индустрия предвижда държавно подпомагане за производството на български филми, които са свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци. Подпомагането се извършва по предложение на министъра на културата, а българските продуценти могат да кандидатстват пред агенцията чрез извънредна конкурсна сесия. Проектите се разглеждат съгласно условията и реда, определени в закона и в правилника за неговото прилагане.
Чл. 31 от Закона за филмовата индустрия регламентира условията за държавно подпомагане на филмови проекти, които имат осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент. Българският продуцент трябва да кандидатства пред съответната агенция, като проектът се разглежда по правилата на закона и приложимия правилник. За да кандидатстват, българските продуценти трябва да имат финансиране от международен, национален или регионален фонд и делът им в бюджета на проекта да е минимум 10% за двустранна копродукция и 5% за многостранна копродукция.
Чл. 31а от Закона за филмовата индустрия регламентира участието на лица под 18 години във филмови продукции в България. Такова участие се извършва съгласно действащото законодателство и по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Раздел II "а" от закона се отнася до държавното подпомагане на производството на сериали.
Чл. 31б от Закона за филмовата индустрия регламентира условията за държавно подпомагане на проекти за български и трансгранични сериали. За български сериали, продължаващи от 6 до 14 епизода с времетраене на всеки епизод над 40 минути, и за анимационни сериали с обща продължителност не по-малко от 24 минути, подпомагането не може да надхвърля 50% от допустимите разходи. Най-малко 75% от отпуснатите средства трябва да се изразходват на територията на България.
Чл. 31в от Закона за филмовата индустрия предвижда, че държавното подпомагане за проекти, свързани с независими продуценти и сериали, се предоставя след конкурс, обявен от изпълнителния директор на агенцията. Подробностите за конкурса се определят в правилника за прилагане на закона. Одобрените проекти получават договор за държавно подпомагане, прилаган в съответствие със Закона за държавните помощи, като датата на влизане в сила на договора е и датата на предоставяне на помощта.
Чл. 32 от Закона за филмовата индустрия регламентира държавното подпомагане за разпространение на филми, което се предоставя за български филми, филми от копродукция с определени държави и европейски филми. Интензитетът на подпомагането е до 50% от допустимите разходи за български и копродукционни филми, и до 25% за европейски филми.
Държавното подпомагане за филми се предоставя след конкурс, обявен от изпълнителния директор на агенцията. Условията за конкурса се определят с правилник. Кандидатите, които получат финансиране, подписват договор за държавно подпомагане, който се счита за предоставяне на държавна помощ от момента на влизане в сила.
Член 34 от Закона за филмовата индустрия е бил изменен и допълнен през 2007 година, с влизане в сила от 01.01.2008 г. Впоследствие, той е отменен с изменението, публикувано в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г., с влизане в сила от 27.11.2018 г.
Член 35 от Закона за филмовата индустрия предвижда, че Агенцията може да използва филми, създадени с държавно финансово подпомагане за международни културни прояви. При това, Агенцията е задължена да заплаща авторски и сродните им права. Раздел IV от закона е посветен на държавното подпомагане за фестивали и показ на филми, като е въведен с изменения през 2018 г. и актуализиран през 2021 г.
Чл. 35а от Закона за филмовата индустрия регламентира държавното подпомагане за фестивали и културни прояви, което се предоставя по две схеми за държавна помощ, съобразно съответните европейски регламенти. Лицата, които искат да кандидатстват за такова подпомагане, трябва да бъдат вписани в регистъра и да нямат просрочени задължения към агенцията или държавата.
Чл. 35б от Закона за филмовата индустрия регламентира държавното подпомагане за фестивали и културни прояви, което се предоставя под формата на оперативна помощ за културни дейности, свързани с представянето на проекти на филми. Максималният размер на помощта е 1 милион евро за фестивал или културна проява, а интензитетът на помощта може да достигне до 80% от допустимите разходи.
Чл. 35в от Закона за филмовата индустрия регламентира условията за предоставяне на държавно подпомагане за показ на филми. Подпомагането е за български филми, филми от копродукция с държави по Европейската конвенция и европейски филми. Размерът на подпомагането се изчислява на базата на приходи от прожекции и продадени билети, с възможност за увеличение при постигане на определени условия. Кандидатите трябва да имат минимум 150 търговски прожекции на закрито или 30 на открито за предходните 6 месеца.
Чл. 35г. от Закона за филмовата индустрия регламентира предоставянето на държавно подпомагане за показ на филми в киносалони на територията на България. Искането за помощ трябва да бъде подадено от лицето, извършващо показ на филми, и да включва информация за дейността му. Условията за предоставяне на помощта се определят с правилника за прилагане на закона. Помощта се предоставя под формата на парични безвъзмездни средства и е в брутно изражение, преди облагане с данъци. Изплащането на помощта става на траншове, като лихвеният процент за сконтиране е приложим към момента на отпускането на помощта.
Чл. 35д от Закона за филмовата индустрия регламентира условията за държавно подпомагане на български филми. Според чл. 1, размерът на подпомагането не може да надвишава пределите, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013. Чл. 2 уточнява, че подпомагането се предоставя след сключване на договор между кандидата и съответната агенция.
Чл. 35е от Закона за филмовата индустрия предвижда възстановяване на разходи за производство на филми и сериали чрез държавна помощ. За да се кандидатства, произведението трябва да отговаря на определени категории, да бъде определено като културен продукт на база специфични критерии, да е създадено на територията на България и да е предназначено за публичен показ. Кандидатите могат да бъдат продуценти или доставчици на филмопроизводствени услуги с определени изисквания за регистрация и предходна дейност в областта на филмовото производство.
Чл. 35ж от Закона за филмовата индустрия определя ограничения за възстановяване на разходи по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 за определени проекти. Не се допуска възстановяване на разходи за проекти, които могат да уронят авторитета на Република България, съдържат порнографски елементи, са спортни събития, риалити шоута, телевизионни сериали от типа дневна драма, демонстративни програми за хобита, рекламни произведения или заснет материал за вътрешно ползване.
Чл. 35з от Закона за филмовата индустрия определя условията за възстановяване на разходи, свързани с производството на филми. Кандидатстването е възможно само с проект, който отговаря на изискванията за допустими разходи по Регламент (ЕС) № 651/2014. Възстановяването е 25% от допустимите разходи за стоки и услуги, предоставени в България от регистрирани лица, и 25% от разходите за услуги от лица, регистрирани в ЕС или в държави, свързани със Споразумението за Европейското икономическо пространство. Допустимите разходи не могат да надвишават 80% от общия бюджет на продукцията, а възстановяването е само за разходи, извършени на територията на България.
Чл. 35и от Закона за филмовата индустрия определя условията и реда за възстановяване на разходите по схемата, описана в чл. 26, ал. 1, т. 2. Тези условия и ред се регулират от правилника за прилагане на закона, като се спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014. За кандидатстване за възстановяване на разходи е необходимо да се внесе такса, чийто размер е определен в тарифата по чл. 25.
Според Чл. 36 от Закона за филмовата индустрия, разпространението и/или показът на филми на територията на Република България е допустимо само след издаване на виза. Това означава, че всяко разпространение или показ на филм трябва да бъде предварително одобрено от съответните органи, чрез получаване на необходимата виза.
Чл. 37 от Закона за филмовата индустрия описва процедурата за издаване на виза за разпространение и/или показ на филм. Заявителят подава писмено искане, което включва информация за него, предназначението на визата, заглавието на филма, данни за продуцента, правата за разпространение, времетраенето на филма, вида на носителя и брой копия. Към искането се прилагат глава на филма, анотация и договор за правата. Ако документите са непълни, заявителят получава указания за отстраняване на недостатъците. Националната комисия за категоризация определя категория на филма в срок от 7 дни. Филмите, които противоречат на моралните норми, не се категоризират. Решението на комисията може да бъде обжалвано.
Чл. 38 от Закона за филмовата индустрия определя съставните елементи на визата, която включва номер, оригинално заглавие на филма, заглавие на езика на оригинала, име на продуцента, име на носителя на правата за разпространение, категория на филма и възрастови ограничения, предназначение на визата и дата на валидност.
Член 39 от Закона за филмовата индустрия предвижда, че след издаване на виза за разпространение и/или показ, агенцията е задължена да впише филма в публичния регистър на агенцията. Това е служебна процедура, която гарантира официалното регистриране на филма за разпространение и показ.
Член 40 от Закона за филмовата индустрия предвижда поставянето на визата за разпространение и/или показ на видно място в киносалона. Визата трябва да бъде монтирана преди първия кадър на всяко копие на филма и да се поставя върху всеки носител, когато филмът се разпространява на видео или друг носител.
Чл. 41 от Закона за филмовата индустрия регулира разпространението и показването на чуждестранни и български филми в България. Чуждестранните филми трябва да бъдат преведени на български и да имат субтитри за хора със слухова загуба. Пълнометражните анимационни филми категория "А" трябва да бъдат дублирани на български. В рекламни материали и опаковки на филми се поставят специфични надписи в зависимост от категорията на филма, която определя възрастовите ограничения. Деца под 12 г. не могат да посещават филми категория "С" без придружител, а деца под 16 г. не могат да посещават категория "D". Забранено е продажбата на филми категория "D" на деца под 16 г. и категория "Х" на деца под 18 г. Всеки филм трябва да бъде показван в одобрената версия и да съдържа заключителни надписи с информация за творческите лица и права.
Чл. 42 от Закона за филмовата индустрия предвижда, че за издаване на виза за разпространение и/или показ на филм се внася такса. Размерът на таксата зависи от категорията и вида на филма и е определен в тарифата по чл. 25.
Чл. 43 от Закона за филмовата индустрия задължава лицата, които разпространяват или показват филми, да предоставят статистическа информация на агенцията. Тази информация включва разпространявани заглавия, брой прожекции, зрители, продадени или наети филми, приходи от разпространение и показ. Информацията трябва да бъде предоставена до 15-о число на следващия месец по утвърден образец. Проверки за достоверността на информацията се извършват от упълномощени длъжностни лица.
Според Чл. 44 от Закона за филмовата индустрия, киносалоните трябва да осигурят минимум 15% от годишното време за показ на европейски филми и минимум 6% за български филми, разпределени равномерно през деня. Освен това, 15% от българските филми трябва да се излъчват в най-посещаваните часове. Киносалоните не могат да изискват заплащане за виртуални копия на филми и не могат да кандидатстват за държавно подпомагане, ако не спазват тези изисквания. Пълнометражни филми с държавно подпомагане трябва да се разпространяват в киносалоните не по-късно от две години след завършването им.
Чл. 45 от Закона за филмовата индустрия определя периодите за разпространение на филми. За видео, DVD, интернет или платен телевизионен канал, периодът е минимум три месеца след премиерата в киносалон, освен ако в договора не е уговорено друго. За телевизионно излъчване, периодът е минимум 6 месеца след премиерата в киносалон.
Лицата, които извършват филмопродуцентска или филморазпространителска дейност без необходимата регистрация, подлежат на глоба от 8000 до 20 000 лв. В случай на повторно нарушение, глобата нараства до 16 000 - 40 000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци също са обект на същите имуществени санкции.
Чл. 47 от Закона за филмовата индустрия предвижда наказания за разпространение или показ на филми без виза. При първо нарушение глобата е между 5000 и 15000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и в същия размер. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция се увеличава до 30000 лв.
Според чл. 48 от Закона за филмовата индустрия, лицата, които не предоставят информация в срок или препятстват проверките от длъжностни лица, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, глобата нараства до 2000 - 10 000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци също подлежат на имуществена санкция в същия размер.
Член 49 от Закона за филмовата индустрия е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 18 от 2021 година.
Чл. 50 от Закона за филмовата индустрия предвижда наказания за разпространение на филми в нарушение на чл. 45. За първо нарушение се налага глоба или имуществена санкция между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение сумата на глобата или санкцията нараства до между 10 000 и 20 000 лв.
Законът за филмовата индустрия регламентира създаването, разпространението и показването на филми в България. Актовете за административни нарушения се съставят от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на културата. Законът дефинира различни видове филми (игрални, документални, анимационни) и класифицира българските и европейските филми по определени критерии, включително точки за български и европейски елементи. Включени са и разпоредби относно производството на филми, разпространение, промоция и финансово подпомагане. Законът предвижда също преобразуването на Националния филмов център в Изпълнителна агенция "Национален филмов център" и установява срокове за регистриране на лица, ангажирани в индустрията.
Параграф §1 от Закона за филмовата индустрия дефинира ключови термини, свързани с филмопроизводството, включително "филм", "български филм", "европейски филм", "дебютен филм", "производство на филм", "копие на филм", "показ", "излъчване", "киносалон", "кинокомплекс", "разпространение", "промоция" и други. Законът уточнява критериите, по които филмите могат да се класифицират, както и условията за финансиране и копродукция. Освен това се въвеждат нови термини, свързани с различни формати и видове филмови продукции, като "късометражен филм", "труден филм", "независим продуцент" и др. Законът цели да регулира и подпомага развитието на българската филмова индустрия.
Съгласно §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за филмовата индустрия, Министерският съвет е задължен да преобразува Националния филмов център в Изпълнителна агенция "Национален филмов център" в срок от един месец след влизането в сила на закона. Всички права, задължения, имущество и архив на Националния филмов център преминават към новата агенция. До създаването на органите по чл. 8, ал. 1, техните функции ще се изпълняват от съществуващите комисии към Националния филмов център.
Министърът на културата е задължен в двумесечен срок след влизането в сила на закона да издаде наредба, свързана с чл. 24, и да предложи на Министерския съвет проекти на устройствен правилник за Изпълнителната агенция "Национален филмов център", както и тарифа за таксите по чл. 25.
Лицата, определени в чл. 19, ал. 1, т. 1 - 3, трябва да се регистрират в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Регистрираните от Националния филмов център запазват регистрацията си за срок до 6 месеца. Визите за разпространение и показ, издадени от Националния филмов център, остават валидни.
В двумесечен срок от влизането в сила на Закона за филмовата индустрия, министърът на културата трябва да оповести със заповед списъка по чл. 14. След оповестяването, организациите и сдруженията, както и Министерството на образованието и науката и Българската национална телевизия, имат един месец да посочат своите представители за съставите на националния съвет за кино и националните комисии към агенцията.
Параграф §6 от Закона за филмовата индустрия определя, че изпълнението на закона се възлага на министъра на културата. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 19 ноември 2003 г. и е официално подпечатан. Преходните и заключителни разпоредби относно закона за изменение и допълнение на Закона за туризма са обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2005 г. и влизат в сила от 25.11.2005 г.
Според параграф §69 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за филмовата индустрия, подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на различни закони, включително Закона за филмовата индустрия, издадени преди влизането в сила на новия закон от министъра на културата и туризма, запазват своето действие.
Съгласно параграф §70 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за филмовата индустрия, всички споменавания на "министърът на културата и туризма", "министъра на културата и туризма" и "Министерството на културата и туризма" се заменят с "министърът на културата", "министъра на културата" и "Министерството на културата". Тази промяна е в сила от обнародването на закона в Държавен вестник, бр. 105 от 2003 г. и измененията му от бр. 28 от 2005 г.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2005 г. и влизат в сила от 01.01.2006 г.
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Конкретните разпоредби, които имат различна дата на влизане в сила, са изброени в текста.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за филмовата индустрия се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е направено във всички части на закона, за да се актуализира терминологията, свързана с административните процедури.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Например, дял трети и множество параграфи, касаещи изменения и отмяна на предходни разпоредби, влизат в сила от 1 март 2007 г. Други параграфи, като § 120, влизат в сила от 1 януари 2007 г., а § 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, обнародван в бр. 98 от 2007 г. и също влизат в сила от 01.01.2008 г.
Правомощията на членовете на органите, посочени в чл. 8, ал. 1, се прекратяват в срок от един месец след влизането в сила на закона. В този срок министърът на културата трябва да оповести списъка и квотите по чл. 14, ал. 1. След изтичането на този срок, изпълнителният директор на агенцията е задължен в срок до един месец да назначи членовете на органите по чл. 8, ал. 1 с заповед.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на § 10, който влиза в сила на 1 януари 2009 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителните разпоредби също се отнасят към Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 99 от 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2011 г.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила на 1 януари 2011 г., освен параграф 27, алинеи 1-3, които влизат в сила на 20 декември 2010 г. Заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, обнародван в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г.
Съгласно параграф §16 от Закона за филмовата индустрия, Министерският съвет и министрите са задължени да приведат приетите подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец от влизането му в сила.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключения за някои параграфи. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към измененията на закона, обнародвани в бр. 20 от 2018 г., които влизат в сила на 06.03.2018 г.
Параграф §4 указва, че плащания, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще се извършват само на основание на договори за подпомагане, сключени до 31 декември 2017 г. Тези договори са част от мярка за помощ SA.30569, която е одобрена от Европейската комисия с Решение С(2012)5572 от 2 август 2012 г.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, обнародван в брой 77 от 2018 г., са в сила от 01.01.2019 г.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник"; а параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последните изменения и допълнения на закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г. и влизат в сила от 27.11.2018 г.
Параграф §25 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за филмовата индустрия предвижда, че проекти, които желаят да получат държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2, трябва да са преминали оценка за културен продукт преди влизането в сила на закона и изпълнението им да не е започнало.
Въвежда се задължение за Министерския съвет да приеме правилник за прилагане на Закона за филмовата индустрия в срок от един месец след влизането му в сила. Освен това, устройственият правилник на Изпълнителната агенция "Национален филмов център" и тарифата по чл. 25 трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон.
Законът за филмовата индустрия влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, обнародван в брой 18 от 2021 г.
При обявена извънредна епидемична обстановка и преустановяване на посещенията в киносалоните, за изчисляване на компонентите за база се взема средният приход от прожекции в съответния киносалон за последните 6 месеца преди спирането на посещенията.
Министерският съвет трябва да приведе правилника за прилагане на закона и устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" в съответствие с новия закон в срок от три месеца след влизането му в сила. Схемите за държавна помощ, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 и 4, ще влязат в сила след привеждането на правилника и уведомяване на Европейската комисия. Измененията за схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 3 също ще се прилагат след тези действия. Схемата по чл. 26, ал. 1, т. 6 ще започне да се прилага от 1 януари 2022 г.
Параграф §41 определя сроковете за прилагане на схемите за държавна помощ, свързани с филмовата индустрия. Схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 се прилагат за срок, не по-дълъг от срока на Регламент (ЕС) № 651/2014. Схемата по чл. 26, ал. 1, т. 5 се прилага за срок, не по-дълъг от срока на Регламент (ЕС) № 1407/2013.
Параграф §42 от Преходните и Заключителните разпоредби определя, че до назначаването на новите членове на органите по чл. 8, ал. 1, досегашните членове продължават да изпълняват правомощията си по досегашния ред. Това осигурява плавен преход и непрекъснатост в управлението на съответните органи.
Параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за филмовата индустрия урежда продължаващото прилагане на действащите нормативни актове, свързани с плащания на такси, санкции и глоби в български левове. Тези актове ще се прилагат в съответствие с правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на закони или подзаконови нормативни актове, когато сумата е посочена в евро, тя ще бъде актуализирана, за да отразява сумата в евро, както е посочено в правния акт на Европейския съюз.
Параграф §60 определя, че определени разпоредби от закона влизат в сила от датата на приемането на еврото от България, съгласно решение на Съвета на Европейския съюз. Приложенията към закона описват критериите и точките за оценка на българските и европейските елементи в игрални и анимационни филми, като всеки носител на авторски права получава определен брой точки в зависимост от ролята си в продукцията. Общият брой точки за одобрение е 100.