ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за устройство на територията на Република България определя територията като национално богатство и цели да осигури устойчиво развитие и благоприятни условия за живот, работа и отдих на населението. Той регулира обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството, като също така определя ограничения върху собствеността за устройствени цели.
Чл. 2
Министерският съвет е отговорен за определянето на основните насоки и принципи на политиката по устройство на територията, както и за приемането на решения относно финансирането на дейностите в тази сфера.
Чл. 2а
Чл. 2а от Закона за устройство на територията определя, че общите правила за организацията на административното обслужване се установяват с наредба, приета от Министерския съвет. В допълнение, с наредбата се утвърдяват образци на документи за всички административни услуги, предоставяни по този закон.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за устройство на територията определя основните функции на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Той ръководи държавната политика по устройство на територията, координира действията на различни органи и осъществява контрол. Министърът назначава Национален експертен съвет и специализирани експертни съвети за разглеждане на инвестиционни проекти, свързани с отбраната и сигурността. Освен това, той организира поддържането на архиви на устройствени планове и строителни книжа, както и актуализирането на информация в Единния публичен регистър.
Чл. 4
Областният управител е отговорен за провеждането на държавната политика за устройство на територията в съответната област. Той може да назначава областен експертен съвет по устройство на територията и да организира неговата дейност. Освен това, областният управител поддържа архив на издадените актове, одобрените устройствени планове и строителни книжа, както и актуализира информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за устройство на територията определя правомощията и задълженията на общинските съвети и кметовете относно устройството на територията. Те определят политиката и осъществяват дейности, назначават главни архитекти, които ръководят и контролират проектирането и строителството. Кметовете организират експертни съвети и поддържат архиви на устройствени планове и строителни книжа. Също така, те получават информация за специални обекти от различни държавни институции, свързани с отбраната и сигурността.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за устройство на територията предвижда създаването, развитието и поддържането на Единен публичен регистър от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Регистърът ще бъде достъпен на интернет страницата на министерството. Условията и редът за публикуване и актуализиране на информацията в регистъра ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 5б
Административните органи и други публични институции задължително проверяват информацията, вписана в регистъра по чл. 5а, използвайки идентификационните данни на заявителя, молителя или жалбоподателя, за целите на съответното производство.
Чл. 5в
Административният орган, който получава заявление за индивидуален административен акт, може да изиска само веднъж отстраняване на нередовности или предоставяне на допълнителни документи. Заявителят има 14 дни за отстраняване на нередностите. Срокът за произнасяне на органа започва да тече от датата на отстраняване на нередностите. Ако нередностите не бъдат отстранени в срок, производството се прекратява.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за устройство на територията регламентира дейността на Националния експертен съвет и областните и общинските експертни съвети по устройство на територията. Те извършват консултативна и експертна дейност и могат да включват специалисти извън администрацията и представители на професионални организации. Работата им се финансира от съответните бюджети. В състава на съветите се включват и представители на контролни органи, когато е необходимо. Специализирани експертни съвети, свързани с отбраната и сигурността, извършват експертиза и приемат инвестиционни проекти. Условията за работа на съветите се определят със заповед на назначаващия орган.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за устройство на територията определя териториите в България според тяхното основно предназначение. Те се делят на: урбанизирани територии, земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Освен това, земеделските, горските и урбанизираните територии могат да бъдат и защитени територии, определени със закон.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за устройство на територията определя конкретното предназначение на поземлените имоти чрез подробен устройствен план. Предназначението може да бъде: 1. В урбанизирани територии - жилищни, общественообслужващи, производствени и др.; 2. В земеделски територии - обработваеми и необработваеми земи; 3. В горски територии - гори и горски земи; 4. В защитени територии - природозащита и опазване на културно-историческото наследство; 5. В нарушени територии - за възстановяване и рекултивация; 6. В територии, заети от води - за вътрешни морски води и водни обекти; 7. В територии на транспорта - за пътища, железопътна инфраструктура, пристанища и летища.
Чл. 9
В територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти се определя от фактическото им използване, освен ако това противоречи на закона. Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване става въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за устройство на територията определя изискванията за устройството на териториите, които се основават на концепции и схеми за пространствено развитие, както и на устройствени планове. В него се предвижда, че територии с особена защита могат да имат специален режим на устройство и контрол, определен от съответните концепции и планове. Освен това, в определени територии може да се установява режим на превантивна защита, който запазва фактическото ползване на територията и не влошава качествата й.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за устройство на територията предвижда, че поземлените имоти могат да бъдат групирани в територии и устройствени зони. Това групиране се извършва чрез общите и подробните устройствени планове, в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1.
Чл. 12
Застрояването по Закона за устройство на територията включва разполагането и изграждането на сгради и съоръжения в поземлени имоти. То е допустимо само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план и при необходимост от промяна на предназначението на земята. В определени случаи обаче, без промяна на предназначението, може да се допуска застрояване на обекти, съвместими с предназначението на имота, при спазване на нормативната уредба и наличие на подробен устройствен план или виза за проектиране от главния архитект на общината.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за устройство на територията определя правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството да издава наредби за правилата и нормативите за устройство на различни територии. Специфични правила и нормативи могат да се създават за територии с особена защита, ниско жилищно строителство в сложни условия и специални обекти, свързани с отбраната. Тези специфични правила се приемат от Националния експертен съвет и се утвърдяват от министъра. За защитени територии, свързани с културното наследство, могат да се изработват специфични правила при определени условия от министъра на културата.
Чл. 13а
Чл. 13а от Закона за устройство на територията предвижда, че общинските съвети могат да определят специфични изисквания за облика на градските пространства, сградите и архитектурните ансамбли чрез наредба. Наредбата може да включва допълнителни изисквания за подробните устройствени планове и инвестиционните проекти, свързани с ново строителство, реконструкция, пристрояване, надстрояване и основни ремонти на сгради, улици, площади и озеленени площи, с цел благоустрояване и опазване на архитектурните ансамбли и градската среда.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за устройство на територията описва начина, по който подробните устройствени планове урегулират улици, квартали и поземлени имоти. Улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии, а поземлените имоти - както с улични, така и с вътрешни регулационни линии. Всеки урегулиран поземлен имот трябва да има лице към улица, път или, в определени случаи, към алея в парк. Регулационните линии стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен.
Чл. 15
Чл. 15 определя условията за урегулиране на поземлени имоти чрез подробен устройствен план. Поземлени имоти, които вече са урегулирани, не могат да бъдат повторно урегулирани, освен в предвидените случаи. Последващите планове могат да урегулират само улици и квартали, без да променят границите между имотите. Промяна на границите е възможна само със съгласието на собствениците и при определени условия за държавна и общинска собственост. Строителството в урегулирани имоти е разрешено след представяне на окончателен договор и при условие, че не противоречи на устройствени правила. Изменения на плановете могат да бъдат отказани при наличие на законови нарушения.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за устройство на територията регламентира изработването на подробен устройствен план за територии с неурегулирани имоти. Планират се необходимите площи за изграждане на обекти на зелената система и инфраструктура. Собствениците на имоти прехвърлят до 25% от площта на имотите си в полза на общината. Планирането се основава на кадастрална карта, а новите урегулирани имоти се определят със самия план. Общината предлага равностойни имоти на собствениците, а урегулираните имоти не могат да имат по-ниска пазарна стойност от преди урегулирането. Собствениците могат да обединяват или разделят имоти по искане. Заповедите за новообразуваните имоти се изпращат за вписване в имотния регистър, а ипотеките на старите имоти преминават върху новосъздадените.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за устройство на територията позволява на общинския съвет да създаде план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост в територии с неурегулирани поземлени имоти или при неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Тази възможност е въведена с изменения от ДВ, бр. 13 от 2017 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за устройство на територията регламентира урегулирането на неурегулирани поземлени имоти чрез подробен устройствен план. Вътрешните регулационни линии на имотите трябва да съвпадат с имотните граници. Планирането може да включва образуване на нови самостоятелни имоти, упълномеряване на имоти, които не отговарят на изискванията, и създаване на съсобствени имоти. За целта заинтересуваните собственици подават заявление до общината и, при определени условия, предварителен договор за прехвърляне на собственост. Договорите за имоти - държавна или общинска собственост, се сключват от съответните органи по пазарни цени. Строителство може да се разрешава след представяне на окончателен договор, а копия от плановете се изпращат на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за устройство на територията определя параметрите за поземлените имоти, които са урегулирани за застрояване с подробен устройствен план. Тези параметри включват предназначението на имота, допустимите дейности, максималната плътност и интензивност на застрояване, минималната свободна и озеленена дворна площ, както и начина и линиите на застрояване. Освен това, различни видове подробни устройствени планове могат да включват част от тези показатели.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за устройство на територията определя минималните размери на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, в зависимост от местоположението. В градовете се изискват минимум 14 м лице и 300 кв.м повърхност, в курортите - 16 м лице и 500 кв.м, във вилните зони - 18 м лице и 600 кв.м, а в селата - 12 до 16 м лице и 250 до 500 кв.м повърхност, в зависимост от терена. Общинският съвет може да намали тези размери с до 20% при специфични условия. За средно и високо жилищно застрояване, размерите се определят с подробен устройствен план, без да се спазват нормите на чл. 19, ал. 1.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за устройството на територията определя видовете застрояване в урегулираните поземлени имоти, като ги разделя на основно и допълващо. Основното застрояване е свързано с предназначението на имота, уточнено в подробния устройствен план, докато допълващото застрояване включва спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, които допълват основното застрояване.
Чл. 21
Член 21 от Закона за устройство на територията регламентира начините на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти, като допуска свободно или свързано застрояване. Свързаното застрояване на основните сгради е разрешено само на страничните граници, с изискване калканните стени да бъдат напълно покрити, освен в определени случаи, когато това би нарушило други нормативи. За защитени територии на културно-историческото наследство тези изисквания не важат. Допълващото застрояване може да бъде свързано на вътрешните имотни граници. Свързано ниско застрояване е възможно само с нотариално заверено съгласие на собствениците на съседните имоти.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за устройство на територията регламентира комплексното застрояване в урегулирани поземлени имоти, позволявайки изграждането на групи от сгради с различно предназначение. Площите между сградите трябва да бъдат оформени като паркове, градини или места за паркиране. Новото строителство в съществуващи жилищни комплекси изисква подробен устройствен план и подлежи на обществено обсъждане. Проектите не могат да надвишават показателите на съществуващите планове. При урегулиране на поземлени имоти се спазват правилата за отстояния между сградите и не може да се променя предназначението на терените без спазване на нормативите за зелени площи. Преструктурирането на квартали трябва да определи прилежащи площи и незастроените части да се урегулират като озеленена площ. Собствениците на реституирани имоти могат да получат равностойни урегулирани имоти при спазване на определени условия.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за устройство на територията определя характера на застрояването в зависимост от височината на сградите. Застрояването се класифицира на три типа: ниско застрояване (до 10 м), средно застрояване (до 15 м) и високо застрояване (над 15 м). Във вилните зони застрояването е определено като ниско, с височина до 7 м.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за устройство на територията регламентира как се определя височината на сградите. Височината се измерва от средното ниво на терена до определени точки в зависимост от типа на сградата (стрехи, корнизи, без корнизи). Не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад определена равнина. Височината на сградата може да бъде равна на допустимата, ако е разположена в определено пространствено ограничение, с условие за максимално надвишаване на билото. Разпоредбите не важат за вилни зони и зони за ниско застрояване, а промените в начина на застрояване не са разрешени.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за устройство на територията определя, че застрояването в урегулирани поземлени имоти се регулира чрез външни и вътрешни линии на застрояване. Тези линии указват до какви граници могат да се разполагат сградите в приземното им ниво, съгласно подробния устройствен план.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за устройство на територията определя разстоянията, на които трябва да се установи външната линия на застрояване спрямо уличната регулационна линия, в зависимост от класа на улицата. За улици от първи клас (скоростни магистрали) разстоянието е най-малко 15 м, за втори клас (градски магистрали) - 5 м, а за трети клас (районни артерии) - 3 м. При наличие на локални платна, линията на застрояване може да съвпада с регулационната линия. Възможно е намаляване на разстоянията, ако заварените сгради се запазват и включват в застрояването.
Чл. 27
Чл. 27 определя правилата за линиите на застрояване в урегулирани поземлени имоти, които имат лице към две улици. В ъгловите имоти, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии, е необходимо да се отстъпи на минимум 2 метра от пресечната точка на уличните линии. Максималната интензивност и плътност на застрояване може да се надвишава в ъгловите имоти, ако е необходимо за покриване на калканните стени на съседните сгради, при условие че височината и дълбочината не превишават тези на съседите. В случай на увеличена плътност, минималната озеленена площ се намалява пропорционално. Разпоредбата не важи, ако имотът е с лице към задънена улица.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за устройство на територията позволява в подробния устройствен план да се определят различни дълбочини на застрояване за първия надземен етаж и за основното застрояване над него. При това трябва да се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване, както и разстоянията между сградите.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за устройство на територията определя условията, при които дълбочината на застрояване на жилищни сгради не е ограничена. Това е възможно, ако се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване, озеленена площ и разстояния до граници на имоти и между сгради. Дълбочината не се ограничава при свободно застрояване и при свързано застрояване, но само в два урегулирани поземлени имота.
Чл. 30
В жилищните зони със свързано застрояване, дълбочината на жилищните сгради над първия етаж е ограничена до 16 метра. Изключение се допуска, ако имотът е с дълбочина над 30 метра и лице не по-малко от 20 метра. За нежилищни сгради дълбочината не е ограничена, при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за устройство на територията определя нормативите за разстояния между сградите при ниско, средно и високо жилищно застрояване. При ниско застрояване разстоянията до страничната граница на имота са минимум 3 м, а до дъното - 5 м. При средно и високо застрояване, разстоянията до страничната граница са минимум една трета от височината на сградата, а до дъното - минимум 6 м. Нормативите не важат, когато границите на имота са към река, като в тези случаи се спазват санитарно-хигиенни и противопожарни изисквания. Разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни имоти се определят като сбор от изискванията за всяка сграда. За сгради с дълбочина над 16 м, разстоянията до страничните граници се увеличават с 30% за всяка допълнителна дълбочина. Разстоянието до границата на морски плаж трябва да е поне равно на височината на застрояването.
Чл. 32
Член 32 от Закона за устройство на територията определя минималните разстояния между жилищните сгради. Според алинея 1, разстоянието между сградите по улицата трябва да бъде поне равен на височината на сградите. Алинея 2 уточнява, че разстоянието между сградите в дъното на урегулирания имот трябва да е минимум 1.5 пъти височината на сградата, разположена в по-благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен това разстояние може да се коригира в зависимост от разликата в нивата на терена. Алинея 3 посочва, че при изчисляване на разстоянието, височината на сградата в по-благоприятната посока се намалява с височината на нежилищните етажи на засенчената сграда.
Чл. 33
В урегулиран поземлен имот за жилищно застрояване, където има повече от една сграда, разстоянието между сградите на основното застрояване се определя съгласно наредбата по чл. 13, ал. 1. Това важи и за комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси.
Чл. 34
Във вилните зони сгради трябва да бъдат разположени на разстояние най-малко 4 метра от страничните граници на имота и най-малко 6 метра от дъното на урегулирания поземлен имот. Разстоянието между сградите, разположени през улицата и през дъното на имота, се определя съгласно чл. 32.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за устройство на територията определя разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти, които следва да отговарят на нормативите за разстояния между жилищни сгради. Нежилищните сгради не могат да бъдат разположени на по-малко от 3 метра от вътрешните граници на урегулиран поземлен имот. За сгради за временно обитаване, разположени в жилищни или рекреационни зони, се прилагат същите нормативи за разстояния, както за жилищни сгради.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за устройство на територията предвижда условия за запазване и надстрояване на заварени масивни сгради. Допуска се отклонение от изискванията за разстояния между сградите, ако те са с трайност над 25 години или са обекти на културно-историческото наследство. Възможно е разстоянието между заварените и новопредвидените сгради да се намалява с до една трета. Също така, при архитектурно оформяне на квартали, разстоянията могат да се намалят, като по-големи отклонения могат да се допускат с решение на общинския съвет. Разрешението за отклонения се издава в двумесечен срок.
Чл. 37
Сградите на основното застрояване трябва да съответстват на предназначението на урегулираните поземлени имоти, което е определено в подробен устройствен план. Основните видове сгради включват жилищни, производствени, курортни, вилни и обществени. В сградите със смесено предназначение нежилищните помещения, които имат масов достъп, се разполагат под жилищните обекти. В сгради в режим на етажна собственост, местата за паркиране трябва да бъдат осигурени с инвестиционния проект, като могат да бъдат паркинг-гаражи със статут на самостоятелен обект, обща част или отделни места за паркиране, свързани с конкретни самостоятелни обекти.
Чл. 38
Член 38 от Закона за устройство на територията определя условията за изграждане и преустройство на обекти в жилищни сгради. В надземните етажи могат да се изграждат жилища, ателиета и кабинети, а в първия и подземните етажи - гаражи и технически съоръжения, при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания. Допускат се обекти за стопански дейности под жилищните, ако имат самостоятелни входове. Преустройства в съществуващи сгради изискват съгласие на съседите, освен ако става дума за обекти за нежилищни нужди, които могат да се променят без такова съгласие, при условие че не се нарушават определени изисквания. В нови сгради с над 10 обекта трябва да има общо помещение за ползване от собствениците. Преустрояване не е позволено, ако не могат да се осигурят необходимите паркоместа.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за устройство на територията регламентира условията за изграждане на гаражи, ателиета и кабинети във вилни сгради. За промяна на предназначението на сграда в жилищни, курортни или вилни зони, свързана с масов достъп и замърсяване, е необходимо писмено съгласие на всички съседи. Промени в сгради, свързани с образованието, здравеопазването и културата, изискват съгласие от съответния министър. За преустройства от нежилищни в жилищни сгради не се изисква съгласие от собствениците, а промяната се нанася служебно от кмета.
Чл. 40
Според Чл. 40 от Закона за устройство на територията, всяко жилище трябва да разполага със самостоятелен вход, поне едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и складово помещение. Помещенията могат да бъдат свързани, освен тоалетните и баните. Също така, санитарни помещения над жилищни помещения, кухня или килер за хранителни продукти са допустими само в жилището, което обслужват.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за устройство на територията регламентира допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти. То включва спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки, които трябва да съответстват на предвижданията на подробния устройствен план. Ако такова застрояване не е предвидено, то може да бъде разрешено от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране, при определени условия. Важно е, че не се допуска застрояване, което превишава зададените устройствени показатели.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за устройство на територията определя правилата за разполагане на постройки на допълващото застрояване. Те могат да бъдат разположени свободно или допрени до основното застрояване в урегулиран поземлен имот. Постройки, освен гаражи, работилници и търговски обекти, не могат да се изграждат на уличната регулационна линия. При свободно разполагане, височината на постройките е ограничена до 3,6 м с минимално разстояние от 3 м до вътрешните граници на имота. Полуподземни постройки с височина до 1,2 м над терена могат да бъдат разположени на разстояние не по-малко от 1,5 м от вътрешната граница.
Чл. 43
Член 43 от Закона за устройство на територията определя изискванията за осигуряване на гаражи и места за паркиране за нови сгради. Според алинея 1, те трябва да бъдат разположени в границите на урегулирания поземлен имот. Алинея 2 предвижда изключения от това правило, които могат да бъдат разрешени от органа, издаващ разрешението за строеж, при наличие на технически или нормативни пречки. Алинея 3 уточнява, че при етажна собственост необходимите паркинг места могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ, а алинея 4 позволява подземно паркиране в съседни урегулирани имоти при условия на общ достъп и нотариален договор.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за устройство на територията регламентира изграждането на постройки за допълващо застрояване. В селата могат да се изграждат постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. В градовете и вилните зони, постройки за отглеждане на домашни животни могат да се изграждат по изключение, съобразно единен режим на ползване, приет от общинския съвет. Височината на стопанските постройки е ограничена до 5,5 м над терена и 8,5 м до най-високата част на покрива, като е допустимо обособяване на второ ниво за складови нужди.
Чл. 45
Стопанските постройки, които представляват допълващо застрояване, не могат да бъдат разположени на калканна стена на жилищна сграда, намираща се в съседен урегулиран поземлен имот.
Чл. 46
Второстепенни постройки, като летни кухни, леки постройки за отоплителни материали, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни, могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или вилно застрояване. Височината на тези постройки не трябва да надвишава 2,5 м над прилежащия терен и 3 м до най-високата част на покрива. При разполагане на вътрешната граница на имота, височината на покрива при калканната стена може да достигне до 3,6 м.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за устройство на територията предвижда, че летни кухни могат да се разполагат без ограничения относно разстоянията от основните сгради. В същото време, басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни трябва да се изграждат в урегулирани поземлени имоти, спазвайки техническите и санитарно-хигиенните изисквания, на разстояние не по-малко от 3 метра от границите на имота.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за устройство на територията регулира ограждането на урегулираните поземлени имоти. Общинският съвет определя изискванията за оградите, включително вид, форма и височина, в зависимост от устройствените зони и теренните особености. Оградите между съседни имоти трябва да се разполагат равномерно, а плътни огради над 0,6 м изискват съгласие от съседите. Оградите могат да бъдат до 2,2 м високи, с определени ограничения при денивелация. В неурбанизирани територии се допускат само леки огради. Строителството на огради, отклоняващи се от стандартите, изисква одобрение от главния архитект. Има специални разпоредби за огради на обекти, свързани с отбраната и сигурността. Временнa забрана за ограждане може да бъде наложена от общинския съвет в определени случаи.
Чл. 49
Собствениците на поземлени имоти, предвидени за изграждане на обекти - публична собственост, имат право да изградят временни строежи, ако държавата или общината откажат да изменят подробния устройствен план или не отговорят на предложението за продажба на имота. Временни строежи могат да се разрешават и при нов начин на застрояване. Разрешението за строежи е валидно при условие, че не е наложена строителна забрана и не се предвижда ново строителство в следващата година. Отчуждаването на временни строежи се извършва по реда на Закона за държавната и общинската собственост.
Чл. 50
Член 50 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) определя видовете временни строежи, които могат да бъдат изградени в застроени и незастроени поземлени имоти. В застроени имоти могат да се изграждат: едноетажни пристройки до 40 кв.м, двуетажни пристройки до 30 кв.м на етаж, преустройства на тавански помещения, ателиета, постройки на допълващо застрояване, гаражи и огради. В незастроени имоти е разрешено изграждането на жилищни сгради с площ до 60 кв.м на два етажа или до 80 кв.м на един етаж, както и строежи, упоменати по-горе.
Чл. 51
Временните строежи се разрешават само веднъж в един поземлен имот с виза за проектиране от главния архитект и строителни книжа. При намаляване на разстоянията до имотните граници е необходимо съгласие от заинтересуваните лица. При съсобственост, строежи могат да се разрешават на всеки съсобственик, но общата застроена площ не може да надвишава 30% от имота. Незастроени имоти могат да се използват за спортни обекти и площадки до реализиране на плана.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за устройство на територията определя условията за разрешаване на строежи, които трябва да бъдат вписани в одобрения инвестиционен проект и в разрешението за строеж. Временните строежи трябва да се свързват със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура чрез временни връзки.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за устройство на територията позволява заварени сгради в поземлени имоти да бъдат преустройвани вътрешно, да променят предназначението си и да бъдат ремонтирани, при условие че не се изменя външното им очертание, както хоризонтално, така и вертикално. Също така не могат да се правят нови конструкции или съществени укрепвания на носещите конструкции.
Чл. 53а
Заварените и търпимите строежи, които не са включени в режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, трябва да бъдат премахнати от възложителя до завършване на разрешения строеж. Ако възложителят не изпълни задължението си за премахване, строежът не може да бъде въведен в експлоатация.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за устройство на територията регламентира условията и реда за изграждане на временни строежи. Те могат да бъдат построени за нужди, свързани с организацията и механизацията на строителството, с разрешение от компетентния орган. Временните строежи трябва да бъдат премахнати след завършване на основното строителство, а при неизпълнение на това изискване, строежът не се въвежда в експлоатация. При липса на начало на строителството в срока на разрешението, временните строежи също се премахват. Освен за строителство, временни строежи могат да се разрешават и за мероприятия по възстановяване и рекултивация на територии. Ако тези мероприятия не започнат в срок от една година, разрешението се обезсилва и строежите се премахват. Допуска се изграждане на временни строежи и в случаи на разрешения за търсене или проучване на подземни богатства, като те също се премахват след изтичане на срока на разрешението.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за устройство на територията позволява използването на поземлени имоти за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити спортни обекти и площадки за игра, преди реализирането на подробния устройствен план. За това е необходимо да се получи разрешение за строеж или разрешение за поставяне, съгласно условията и реда, определени от общинския съвет.
Чл. 56
Чл. 56 регламентира поставянето на преместваеми обекти върху поземлени имоти, като определя видовете обекти, за които се изисква разрешение. За преместваемите увеселителни и търговски обекти е необходимо издаване на разрешение на база одобрена схема и проектна документация от главния архитект на общината. Определят се условия за свързване на обектите с техническата инфраструктура, а в имоти с културни ценности разрешението се издава след съгласуване с органите по културното наследство. Поставянето на обекти в чужди имоти изисква съгласие от собственика. Задължително е спазване на устройствени показатели, а в паркове и градини се следва определен ред. Условията за поставяне на елементи на градското обзавеждане и временно ползване на държавни имоти също са регламентирани. За обекти, свързани с отбраната и сигурността, разрешението се издава от съответните министри. Разрешенията се публикуват в публичен регистър, а малки точки за безжичен достъп не изискват разрешение.
Чл. 56а
Чл. 56а от Закона за устройство на територията позволява използването на публична общинска собственост като улици, тротоари и площади за търговска дейност на открито. За целта е необходимо разрешение от кмета на общината. Наредбата определя условията за издаване на разрешението. При извършване на дейност без разрешение или в нарушение на него се налагат глоби и санкции, а съоръженията, използвани за нарушението, могат да бъдат премахнати принудително.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за устройство на територията регламентира условията за поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи върху недвижими имоти. За целта е необходимо издаване на разрешение, което се получава по ред, определен с наредба на общинския съвет. При поставяне на обекти в чужди имоти е нужно писмено съгласие от собственика или договор за наем. За сгради в етажна собственост е необходимо съгласие от етажните собственици. За недвижими имоти с културни ценности разрешението се издава след съгласуване по Закона за културното наследство. Всички разрешения се публикуват в Единния публичен регистър.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за устройство на територията определя условията, при които обектите могат да бъдат премахнати. Те включват поставяне без одобрена схема или разрешение, липса на правно основание, несъответствие с нормативите и изискванията, забранена реклама, изтекъл срок на разрешение, проблеми с водоснабдяването и канализацията, както и други изисквания. Процедурата за премахване включва издаване на констативен акт, заповед за премахване, и възможност за обжалване.
Чл. 58
В неурегулирани малки населени места и части от тях, застрояване е допустимо на базата на скица-копие от кадастрална карта или ситуационна скица, изготвена от проектанта. Тези документи трябва да съдържат информация за наличните сгради и съоръжения в съседните имоти, както и необходимите коти. Строителството се разрешава при спазване на нормите от наредбата по чл. 13, ал. 1. Оградите се изграждат по съществуващи имотни граници, без определена строителна линия.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за устройство на територията определя условията за застрояване извън урбанизираните територии. Застрояването е допустимо при спазване на общ устройствен план и на действащи планове за застрояване или парцеларни планове, след необходимата промяна на предназначението на земята, освен в определени случаи. Без промяна на предназначението, застрояване е разрешено при условията на чл. 12, ал. 3.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за устройство на територията определя условията за разположение на строежите, като акцентира на необходимостта от оставяне на свободни площи за бъдещо урегулиране и изграждане на нови улици. Забранява се застрояване в близост до чупки или ивици, свързани с пътища и съседни имоти, както и край водни площи. Застрояването е допустимо само при осигурени водоснабдяване, електрозахранване и транспортен достъп.
Чл. 61
Член 61 от Закона за устройство на територията определя устройството на озеленените площи в общините. Те се организират в зелена система, която цели подобряване на микроклимата и хигиенните условия, както и организиране на отдиха на населението. Основата на зелената система включва озеленени площи за широко обществено ползване, като паркове и градини. Допълващите площи са за ограничено обществено ползване, свързани с жилищни, обществени и производствени сгради, както и с други специфични предназначения. Всички тези площи, собственост на държавата и общините, се считат за публична собственост.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за устройство на територията регламентира устройството и опазването на зелените системи и озеленените площи в урбанизираните територии. Озеленените площи, представляващи публична собственост, не могат да бъдат продавани или използвани за други цели и се опазват като защитени територии. Паркове и градини с историческо значение се обявяват за паметници на градинското и парковото изкуство. При наличие на частна собственост в терени за озеленени площи, те могат да бъдат отчуждавани по законов ред, освен ако не предвиждат изграждане на определени обекти. Подробните устройствени планове за паркове и градини се приемат от общинския съвет и включват план-схема за разполагане на преместваеми обекти. Общинският съвет също така приема наредби за изграждане и опазване на зелената система и за управление на гробищните паркове.
Чл. 62а
Чл. 62а от Закона за устройство на територията забранява промяната на предназначението на съществуващите озеленени площи в урбанизираните територии, както и на територии, предвидени за озеленени площи в устройствените планове, освен в определени случаи. Промяната на предназначението на неосъществени озеленени площи е възможна след обществено обсъждане и при определени условия, като в населени места с под 10 000 жители, процедурата е опростена. Освен това, нов устройствен план може да разреши промяна на предназначението, ако са спазени нормативите за озеленени площи.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за устройство на територията регламентира задълженията на кмета на общината относно съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, дълготрайните декоративни дървета и дърветата с историческо значение. Достъпът до информацията в регистъра е регулиран от Закона за достъп до обществена информация. Отсичането или изкореняването на дълготрайни декоративни и исторически дървета е разрешено само след писмено разрешение от кмета, основано на санитарна експертиза. Вековни или забележителни дървета се обявяват за защитени и се вписват в регистъра. Проектите за подробни устройствени планове задължително трябва да включват справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане. След завършването на строителството, общинските органи по озеленяване извършват проверки на задълженията за озеленяване и компенсаторно залесяване в срок от 5 години.
Чл. 64
Чл. 64 определя елементите на техническата инфраструктура, включително транспортни съоръжения, преносни мрежи, разпределителни устройства, хидромелиоративни проводи, приемно-предавателни станции, брегоукрепителни и геозащитни строежи, и съоръжения за третиране на отпадъци. Тези елементи се предвиждат с устройствени планове и се изграждат, поддържат и ремонтират от държавата, общините или експлоатационни дружества. Проектирането и строителството следват общия ред, а при ново строителство, ако е необходимо изменение на съществуващи мрежи, работите се извършват за сметка на възложителя след одобрение на проектите.
Чл. 65
Член 65 от Закона за устройство на територията е отменен с Държавен вестник, брой 65 от 2003 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за устройство на територията изисква недвижимите имоти да бъдат задължително свързани с мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, основавайки се на издадени строителни книжа. Ако експлоатационните дружества не посочат определени изисквания при сключването на договора за присъединяване, те не могат да послужат за основание за отказ от свързването.
Чл. 67
Чл. 67 определя правилата за проектиране и изграждане на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Те трябва да се изграждат в общински и държавни имоти, а при невъзможност - в имоти на физически и юридически лица, следвайки определени процедури. Застрояването в близост до такива мрежи трябва да не влияе негативно на инфраструктурата и да не засяга сервитутните ивици. При невъзможност за целесъобразно застрояване или когато сервитутите заемат над 1/3 от площта, имотът се предвижда за съответната мрежа с последващо отчуждаване за сметка на собственика на мрежата.
Чл. 68
Член 68 от Закона за устройство на територията изисква в инвестиционните проекти на сгради и техническа инфраструктура да бъдат предвидени необходимите мероприятия за благоустрояване на урегулираните поземлени имоти. Проектите, които не включват тези мероприятия, не се одобряват. Включените мероприятия трябва да обхващат благоустрояване и озеленяване на урегулирани имоти, възстановяване на терена за мрежи на техническата инфраструктура, както и крайпътно озеленяване за транспортната инфраструктура.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за устройство на територията предвижда, че при изграждане и преструктуриране на промишлени и курортни зони, индустриални паркове и селищни образувания, благоустройствените мероприятия, включително озеленяването, трябва да се извършват от собствениците на техен разход в рамките на урегулирания поземлен имот. Освен това, проводите и съоръженията на техническата инфраструктура могат да се изграждат също за сметка на собствениците, при условия и ред, определени от наредба на общинския съвет.
Чл. 70
Член 70 от Закона за устройство на територията регламентира проектирането и изграждането на техническата и транспортната инфраструктура. Уличните мрежи и съоръжения се проектират в съответствие с общите и подробните устройствени планове. При наличието на съществуващи публични проводи, които не могат да бъдат изместени, те могат да бъдат запазени с подробен устройствен план. Министърът на регионалното развитие издава наредба, която определя правилата за разполагане на проводите и съоръженията.
Чл. 71
Кметът на общината или упълномощеното от него лице отговаря за осигуряване на съгласуваност при полагане и изграждане на подземни улични мрежи и съоръжения, както и за координация между подземното и надземното улично строителство.
Чл. 72
Работите по разкопаване на улични и тротоарни настилки, както и вътрешноквартални пространства, се извършват само с разрешение за строеж. Възложителят е задължен да уведоми общинската администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението. При спешни случаи, като повреди на подземни мрежи и съоръжения, работите могат да започнат незабавно, след уведомление на общинската администрация и собствениците на засегнатите имоти.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за устройство на територията регламентира задълженията на възложителя на ново строителство относно изместването на улични подземни и надземни мрежи и съоръжения. Работите по изместването се извършват за сметка на възложителя след одобрение на проектите и издаване на разрешение за строеж. При липса на улична регулация, временно строителство или реконструкция на проводи може да се извърши с нотариално заверена декларация от възложителя, като разходите за бъдещото изместване остават за негова сметка.
Чл. 74
Строителят на улични мрежи и съоръжения е длъжен да предприеме мерки за безопасност преди строителството, да запази подземни и надземни мрежи, да уведомява общинската администрация за открития, археологически находки и за началото на строителството. Също така, той трябва да уведомява за повреди на мрежи, да извършва възстановителни работи и да отстранява нанесени повреди. Общинската администрация проверява условията за засипване на мрежите и съоръженията и след завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за устройство на територията регламентира изграждането на транспортната техническа инфраструктура, която трябва да съответства на общите и подробните устройствени планове. Инфраструктурата трябва да осигури безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари, както и достъпност за лица с увреждания, при опазване на околната среда. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е отговорен за издаването на наредби, определящи нормите за планиране и проектиране на транспортната инфраструктура.
Чл. 76
Проектирането и изграждането на автомагистрали и пътища от републиканската мрежа в населени места е разрешено при наличието на специфични условия: много тежки теренни условия, доказана технико-икономическа целесъобразност, съвместимост с устройствените планове и положително решение по оценката за въздействието върху околната среда. При проектиране и изграждане на тези пътища в населени места, те трябва да отговарят на изискванията за опазване на селищната среда.
Чл. 77
Уличната мрежа в населените места се дели на първостепенна и второстепенна. Първостепенната улична мрежа включва: I клас - скоростни градски магистрали, II клас - градски магистрали, III клас - районни артерии, IV клас - главни улици. Второстепенната мрежа включва: V клас - събирателни улици, VI клас - обслужващи улици. Първостепенната улична мрежа се определя с общ устройствен план или, при липса на такъв, с подробен устройствен план.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за устройство на територията предвижда, че железопътни гари, пристанища и летища трябва да бъдат изградени в съответствие с устройствените планове. Те задължително трябва да бъдат свързани с първостепенната улична мрежа и с линиите на масовия обществен пътнически транспорт, включително железопътната и пътната мрежа.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за устройство на територията предвижда, че устройствените планове трябва да включват обществени паркинги и да осигуряват условия за пешеходно и велосипедно движение. Това включва изграждане на тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици и зони, както и велосипедни алеи, които могат да бъдат самостоятелни или разположени в напречния профил на улицата.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за устройство на територията определя широчината на обслужващите улици, тротоарите и пешеходните алеи в населените места. Широчината на улиците се определя от подробния устройствен план, а минималните размери са 6 м за улици без тротоари в малки населени места и 5 м за вилни зони. Пътното платно трябва да е минимум 4,50 м. За населени места с над 30 000 жители не се допускат улици без тротоари. Минималната широчина на пешеходните алеи е 2,25 м, а тротоарите трябва да са минимум 1,50 м за пешеходци и 0,75 м за служебни. Разпоредбите не важат за места с историческо или архитектурно значение.
Чл. 81
Чл. 81 определя изискванията за задънени улици, които осигуряват достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти. Минималната широчина на задънени улици е 3,5 м, а за улици, обслужващи повече от 4 имота в градовете, е 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, трябва да имат уширение за обръщане на автомобили. Разпоредбите не важат за улици с историческо или архитектурно значение и в специфични теренни условия. Урегулираните имоти с изход на задънена улица трябва да имат лице не по-малко от широчината на улицата. При разделяне на поземлен имот, изходът към улица трябва да е осигурен с проект за изменение на подробния устройствен план, а ако това не е възможно, се предвижда прокарване на нова задънена улица, която става собственост на общината с влизането в сила на плана.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за устройство на територията регламентира проектирането и изграждането на тунели и транспортни съоръжения в населените места, съобразно комуникационно-транспортните изисквания и подробния устройствен план. Той предвижда, че тези съоръжения трябва да се проектират така, че да се запазят съществуващите сгради и подземни мрежи. В случай на необходимост от засегнати подземни мрежи, те трябва да бъдат реконструирани за сметка на възложителя, съгласно одобрени проекти.
Чл. 83
Чл. 83 регламентира изграждането на водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения, които трябва да се извършват по одобрени проекти и в съответствие с устройствени планове. Водоснабдителните и канализационни мрежи в населените места се проектират като улични мрежи. В населени места без планове за вертикално планиране е допустимо изграждането на водопроводи и канализации, съобразно релефа на терена. В извън населените места, мрежите се изграждат по парцеларни планове, които определят сервитутни ивици, където не се разрешават строежи. Лицата, изграждащи и експлоатиращи общите мрежи, имат права за прокарване на тръбопроводи и достъп до засегнатите имоти. В сервитутните ивици е забранено строителство и засаждане на трайни насаждения, а собственикът на имота не може да премества линейни обекти.
Чл. 83а
Чл. 83а от Закона за устройство на територията регламентира правата на лицата, изграждащи и експлоатиращи водоснабдителни и канализационни проводи. Тези права възникват при наличие на влязъл в сила парцеларен план и след изплащане на обезщетение на собствениците на засегнатите имоти. Определянето на размера на обезщетението се извършва по определени критерии, включващи площта на имота, ограниченията на ползването и справедливата пазарна оценка. Освен това, строителите са задължени да възстановят причинените вреди и да заплатят допълнителни обезщетения за ограничения на ползването извън сервитутните ивици. Сервитутните ивици се отразяват в кадастъра.
Чл. 83б
Чл. 83б от Закона за устройство на територията регламентира прилагането на разпоредбите на чл. 83 и 83а за реконструкция или основен ремонт на водоснабдителни и канализационни мрежи. При тези дейности, когато се променят трасето и границите на сервитутните ивици, е необходимо да се спазват условията, определени с наредбата по чл. 83, ал. 5. Тази наредба уточнява реда, при който в сервитутните ивици могат да се разполагат допълнителни проводи.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за устройство на територията определя задълженията на собствениците на общите водоснабдителни и канализационни мрежи. Те са длъжни да включат водопроводните и канализационните инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на мрежите. Присъединяването на имотите и потребителите към мрежите се извършва чрез писмен договор с експлоатационното дружество, при спазване на разпоредбите на закона. Условията и редът за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие. Собствениците на застроени имоти също са задължени да се присъединят към изградените мрежи.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за устройство на територията предвижда, че водите на територията на една община могат да бъдат използвани за задоволяване на питейно-битови нужди на други общини. Това е допустимо само при условие, че нуждите на съответната община за питейно-битова вода са осигурени и не се нарушават целите за опазване на околната среда, установени в Закона за водите.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за устройство на територията предвижда създаването на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията, с цел опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и минералните води. Режимът на тези зони и забранените дейности в тях се определят с наредба на съответните министри. Не се издава разрешение за ползване на водоснабдителни обекти, ако санитарно-охранителните зони не са приети и трасирани.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за устройство на територията регламентира управлението на битовите отпадъчни води в населени места без канализация. Битовите отпадъчни води трябва да се заустват в водоплътни изгребни ями или да се пречистват в съоръжения, които отговарят на определени санитарно-хигиенни и технически изисквания. Собствениците на имоти са задължени да осигурят свободно протичане на повърхностните води, а при липса на техническа възможност канализацията може да преминава през съседни имоти. В свлачищни райони не е разрешено застрояване без изградена канализация.
Чл. 87а
Изграждането или реконструкцията на водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения в поземлени имоти, разположени в свлачищни райони, трябва да се извършва съгласно процедурата, описана в чл. 96, ал. 3 от закона. Свлачищните райони са вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за устройство на територията предвижда, че помпени станции за питейни и отпадъчни води, както и хидрофорни уредби за жилищни и обществени сгради, могат да бъдат разполагани в сградите. При това разполагане е необходимо да се спазват допустимите норми за шум и вибрации.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за устройство на територията определя видовете енергоснабдителни мрежи и съоръжения, които са разделени на външни (улични и дворни) и вътрешни (сградни). Строителството на външните енергоснабдителни мрежи трябва да се извършва в съответствие с чл. 74 и по одобрени строителни книжа.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за устройство на територията определя условията за изграждане и свързване на общите топлоснабдителни и газоснабдителни мрежи, като подчертава, че те трябва да се изграждат извън сградите. В изключителни случаи, отклонения могат да преминават през зимнични помещения в застроени квартали, когато няма друга техническа възможност. Вътрешните отоплителни инсталации се свързват с външните топлопроводи чрез абонатни станции, които са част от общите мрежи и се поддържат по реда на чл. 64. Абонатните станции могат да обслужват и други сгради, а разполагането им трябва да осигурява ефективна шумо- и виброизолация.
Чл. 91
Трансформаторни постове могат да се изграждат в свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене. В градовете е разрешено изграждането им и в незастроената част на урегулиран поземлен имот, ако има съгласие на собствениците. В застроени квартали, при липса на друга техническа възможност, е допустимо изграждането на трансформаторни постове в жилищни сгради, при условие на нотариално заверено съгласие на собствениците и спазване на изискванията за шумо- и виброизолация. Трансформаторният пост може да обслужва повече от една сграда в зависимост от капацитета и разположението му.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за устройство на територията регламентира осигуряването на външно изкуствено осветление на публични общински имоти, което е задължение на общината с цел безопасно нощно движение и естетичен вид на населените места. За имоти извън публичната собственост, осветлението се осъществява от собствениците и се разрешава от главния архитект на общината. Забранено е поставянето на трансформаторни устройства за осветление на жилищни сгради.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за устройство на територията регулира изграждането на подземната физическа инфраструктура за електронни съобщителни мрежи. В урегулирани територии тя трябва да се изгражда едновременно с други мрежи и съоръжения, преди полагането на настилки. В неурегулирани територии се изгражда по план. При наличие на подробен устройствен план за територия без улична мрежа, инфраструктурата се изгражда в съответствие с предвижданията за улична регулация и за сметка на собственика на мрежата.
Чл. 94
В проектите на сгради трябва да се предвижда изграждане на физическа инфраструктура за електронни съобщителни мрежи, която да бъде изградена едновременно със сградата и другите вътрешни инсталации.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за устройство на територията определя отговорностите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за регистрирането и мониторинга на свлачищни райони в България, включително абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Министерството поддържа регистър на тези райони и осъществява мониторинг чрез инженерно-геоложки проучвания и контролно-измервателни системи. Условията за вписване в регистъра и извършване на мониторинг се определят с наредба на министъра. Координацията между ведомствата за предотвратяване на свлачища и аварии също е в компетенцията на министерството.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за устройство на територията определя отговорностите за геозащитни мерки и дейности в свлачищни райони. Те се осъществяват от Министерството на регионалното развитие, органите на изпълнителната власт и собствениците на имоти. За строителство в свлачищни райони е необходимо предварително съгласие от министъра, което се издава след предоставяне на редица документи, включително доказателства за собственост, геодинамично становище и проучвания. В случай на строителна забрана, предварителното съгласие се издава след изпълнение на условията на заповедта. Срокът за издаване на съгласията е един месец.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за устройство на територията регламентира местоположението на площадките за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци. Те се определят чрез общите и подробните устройствени планове. Разстоянията от тези площадки до населените места зависят от технологията на третиране и санитарно-охранителните зони. Площадките трябва да се избират, изграждат и експлоатират въз основа на одобрени проекти и съгласно наредби на съответните министри.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за устройство на територията регламентира отговорността на общините за терените и изграждането на съоръжения и инсталации за третиране на битовите и строителните отпадъци. Общините могат да създават общи съоръжения, а третирането на производствени и опасни отпадъци се извършва по реда на Закона за управление на отпадъците.
Чл. 98а
Газоснабдяването на урбанизирани територии се извършва чрез изграждане на газоразпределителна мрежа, основана на одобрени проекти, които следват общите и подробните устройствени планове. За малки населени места и селищни образувания, при липса на такива планове, проектите за газификация се изготвят на основата на специализирана план-схема, одобрена по реда на законовите разпоредби.
Чл. 98б
Чл. 98б регламентира изграждането, експлоатацията и поддръжката на уличните газоразпределителни мрежи и инсталации. Изграждането на газоразпределителни мрежи се извършва от юридическо лице с разрешение, а експлоатацията и поддръжката са задължение на газоразпределителните предприятия. Газопроводните инсталации в сгради се изграждат и поддържат за сметка на собствениците на сградите.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за устройство на територията посочва, че концепциите и схемите за пространствено развитие задават целите на държавната политика за устройство на територията за определен период от време. Тези документи служат за основа при планирането и развитието на територията.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за устройство на територията определя, че планирането на пространственото развитие включва разработването и актуализацията на документи на национално и регионално ниво. Тези документи трябва да определят стратегия за интегрирано пространствено развитие, като се вземат предвид териториалния потенциал и принципите за балансирано устойчиво развитие.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за устройство на територията определя системата от документи за планиране на пространственото развитие, обхвата и съдържанието, както и условията и реда за тяхното възлагане, изработване, приемане и прилагане. За морския пространствен план на Република България, обхватът и съдържанието, както и условията и редът за неговото изготвяне, приемане, прилагане и изменение, са регламентирани в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за устройство на територията е отменен с ДВ, бр. 82 от 2012 г. и е в сила от 26.11.2012 г. Тази статия е част от глава шеста, която се занимава с устройствените планове и техните общи положения.
Чл. 103
Устройствените планове, съгласно Чл. 103 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), са разделени на общи и подробни. Общите планове определят предназначението и устройството на структурни части на територията, докато подробните планове конкретизират предназначението на отделни поземлени имоти. Всеки план трябва да се съобразява с по-висшестоящите концепции и планове, като представлява по-подробна разработка. При изработването на плановете се провеждат инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за оценка на устойчивостта на територията.
Чл. 103а
Чл. 103а от Закона за устройство на територията определя условията за съобразяване на общите и подробни устройствени планове. При изработването на общ устройствен план се вземат предвид заварените подробни устройствени планове, одобрени преди разрешенията по чл. 124. Промени в предназначението и начина на застрояване на имоти с одобрен подробен план са допустими само за публична собственост или за защита на обществени интереси. Проектите за подробни планове, които не са одобрени при влизането в сила на общия план, трябва да се съобразяват с него. След влизането в сила на новия общ план, действието на заварените подробни планове се спира, ако предвиждат промени. Обезщетението при отчуждаване за публични обекти се определя съобразно заварените подробни планове.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за устройство на територията описва общите устройствени планове като основа за цялостното устройство на териториите на общините и отделни населени места. Тези планове определят структурата, предназначението на териториите, техническата инфраструктура и опазването на околната среда и културно-историческото наследство. Правилата и нормативите за прилагане на плана са неразделна част от него и се одобряват едновременно. Общият устройствен план не се използва пряко за разрешаване на строителство.
Чл. 105
Общите устройствени планове се разработват за територии на общини, част от община, населени места и селищни образувания с национално значение. Те обхващат населени места и техните землища, като територията на плана може да не съвпада с землището на града.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за устройство на територията определя основните елементи, които се включват в общия устройствен план на община. Той определя структурата на територията, предназначението на различните територии, режимите на устройство, разположението на техническата инфраструктура, публичната собственост, териториите, застрашени от бедствия, и мерките за защита, както и ландшафтноустройствени мероприятия.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за устройство на територията определя основните аспекти на общия устройствен план за град или селищно образувание с национално значение. Планират се различни територии, включително жилищни, производствени, за обществено обслужване, културно наследство и др. Установяват се правила и нормативи за устройството на всяка територия, режим на публична собственост, изисквания за естетическо изграждане и мерки за защита на територии, застрашени от бедствия.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за устройство на територията описва задълженията и изискванията за подробните устройствени планове, които конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места. Тези планове са задължителни за инвестиционното проектиране и трябва да бъдат придружени от различни схеми и планове, включително за вертикално планиране, комуникационно-транспортната мрежа, водоснабдяване, канализация и др. При създаването на подробни планове за квартали, те също трябва да включват проект за вертикално планиране. Предвижданията на плановете трябва да бъдат икономически осъществими и да осигуряват целесъобразно устройство на имотите. Собствениците на имоти имат право на обезщетение за вреди, причинени от прилагането на плана.
Чл. 109
Член 109 определя условията за разработване на подробни устройствени планове, които могат да се прилагат за населени места, структурни части от тях, землища и обекти с национално и регионално значение. Подробни планове могат да се създават и при липса на общ устройствен план, като когато обхващат цялото населено място или землище, те служат и като общ устройствен план. Също така, членът уточнява, че подробен устройствен план може да бъде разработен за определени обекти извън урбанизираните територии, включително културни ценности и обекти на техническата инфраструктура.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за устройство на територията определя видовете подробни устройствени планове, които могат да бъдат: 1. План за регулация и застрояване (ПРЗ); 2. План за регулация (ПР); 3. План за застрояване (ПЗ); 4. Работен устройствен план (РУП); 5. Парцеларни планове за елементи на техническата инфраструктура. Всеки от тези планове може да бъде изработен в зависимост от устройствените цели и конкретната необходимост на територията. С плановете могат да се определят устройствени зони и територии с режим на застрояване. Особено внимание се обръща на преструктурирането на различни селищни образувания, за което се изработва план за регулация и застрояване.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за устройство на територията предвижда разработването на специализирани подробни устройствени планове за различни територии, включително земеделски, горски и защитени. За пристанищата се изискват специфични планове, включително генерален план и подробен план за рибарски и яхтени пристанища. Освен това, за индустриални паркове извън населени места, се разработва специализиран план, при условие че паркът е вписан в регистъра.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за устройство на територията описва функциите на подробния устройствен план, който определя структурата на територията и предназначението на поземлените имоти. Планът урегулира различни категории имоти, включително публични обекти, жилищни и производствени зони, озеленяване, спортни и културни дейности, техническа инфраструктура и охранителни зони за културни ценности. Включени са и мерки за защита от бедствия и осигуряване на достъпност за хора с увреждания.
Чл. 113
Работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията и е основан на действащ подробен устройствен план. Не може да променя характера и начина на застрояване, предвидени в подробния план. Съставя се по искане на възложителя при конкретизиране на подробния план или свързано застрояване. Може да допуска изменения на границите на урегулираните поземлени имоти, при спазване на определени условия. Определя разположението на сградите, минималните разстояния между тях, максималните височини, броя на етажите и архитектурната връзка между сградите. Проектите за изменение на подробния план могат да се изработват едновременно с работния план, особено за защитени територии и културно наследство.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за устройство на територията определя как се установява разположението на строежите и застрояването на поземлените имоти. То се извършва чрез работен устройствен план, виза за проектиране или инвестиционен проект, в зависимост от конкретните условия. Разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определя с инвестиционния проект.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за устройство на територията определя изискванията за данните, които се използват при изработването на устройствените планове. Данните включват информация от топографски карти, кадастъра, специализирани карти и регистри, както и данни за поземлени имоти, техническа инфраструктура и природни обекти. Информацията трябва да се предоставя на държавни и общински администрации и други упълномощени лица в срок от 14 дни, като за отказ или забавяне се предвиждат административни наказания.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за устройството на територията задължава юридическите и физическите лица, извършващи строителни работи, да предоставят на общинската администрация пълни и точни данни след завършване на строителството. В случай на засягане на кадастрални планове, данните се подават на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Общините и дружества, стопанисващи подземни мрежи, трябва да съдействат на изпълнителите на специализирани карти. Опорен план може да се съставя за техническа основа на устройствените планове. Специализирани данни за нови обекти, свързани с отбраната и сигурността, трябва да се предоставят от съответните органи в срок от един месец.
Чл. 116а
Член 116а от Закона за устройството на територията предвижда, че устройствените планове трябва да се изработват в графичен и цифров формат. Определянето на формата на цифровия запис и точността на плановете се регламентира с наредбата по чл. 117.
Чл. 117
Член 117 от Закона за устройство на територията предвижда, че министърът на регионалното развитие и благоустройството, в съгласие с други министри, издава наредба, която определя обема и съдържанието на устройствените планове. Тази наредба включва задължителни изисквания за планове, свързани с изграждането на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността, и регламентира публичните процедури по съобщаване, съгласуване, обществено обсъждане и приемане в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 117а
Член 117а регламентира създаването на цифрови версии на подробни устройствени планове, одобрени в графичен вид. При преобразуването на кадастралния план в цифров вид, местоположението на регулационната линия трябва да съвпада с имотната граница. При трасиране на регулационна линия, ако има разлики между новите и съществуващите имотни граници, вътрешните регулационни линии се определят по съществуващите на място имотни граници, при спазване на допустимата точност.
Чл. 118
Член 118 от Закона за устройство на територията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г., с влизане в сила от 26 ноември 2012 г.
Чл. 119
Член 119 от Закона за устройство на територията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 82 от 2012 година, и влезе в сила на 26 ноември 2012 година.
Чл. 120
Член 120 от Закона за устройство на територията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г., и е в сила от 26 ноември 2012 г.
Чл. 121
Член 121 от Закона за устройство на територията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 82 от 2012 година, и е в сила от 26 ноември 2012 година.
Чл. 122
Член 122 от Закона за устройство на територията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 82 от 2012 година, като измененията влизат в сила от 26 ноември 2012 година.
Чл. 123
Раздел III от Закона за устройство на територията регламентира процеса на създаване, обявяване и одобряване на устройствените планове. Член 123 е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за устройство на територията определя процедурата за изработване и изменение на общ устройствен план. Общинският съвет приема решение за изработване на проект по предложение на кмета. Изменения на плана за общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се разрешават, ако не засягат територии от зона 'А' и 'Б'. Разрешение за проект на селищно образувание с национално значение се дава със заповед на министъра на регионалното развитие. Предложенията за разрешение трябва да съдържат задание.
Чл. 124а
Чл. 124а от Закона за устройство на територията регламентира процедурите за издаване на разрешения за изработване на проект за подробен устройствен план. Разрешенията се дават от различни органи в зависимост от обхвата и значението на проекта. Общинският съвет дава разрешение по предложение на кмета за проекти в общини, докато разрешения за проекти с регионално значение се дават от областния управител. За национални обекти разрешението се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Специални обекти, свързани с отбраната и сигурността, изискват разрешение от министри и ръководители на агенции. Исканията за разрешение трябва да бъдат придружени от задание, а за работни устройствени планове разрешение не е необходимо.
Чл. 124б
Чл. 124б от Закона за устройство на територията регламентира издаването на разрешения за одобряване на задания, които се извършват в едномесечен срок и се публикуват в Единния публичен регистър. Решенията на общинските съвети и заповедите на кметовете се разгласяват чрез обявления на определени места и на интернет страницата на общината. Заповедите на министъра и областния управител също се публикуват онлайн и се изпращат на общините. Решенията не подлежат на оспорване, но отказите за разрешения могат да бъдат оспорвани. При необходимост може да се наложи строителна забрана за до две години, която също подлежи на обжалване.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за устройство на територията определя процеса на изработване на устройствените планове, който включва изготвяне на задание, опорен план и необходима информация от различни институции. Заданието обосновава необходимостта от плана и съдържа изисквания за териториалния обхват и сроковете за изработка. Опорният план съдържа основни кадастрални данни. Експлоатационните дружества са задължени да предоставят данни безвъзмездно в срок от 14 дни. Кметът на общината трябва да внесе заданието за съгласуване в Министерството на културата и Министерството на околната среда в определен срок. Някои изисквания не важат за подробни устройствени планове, които не предвиждат инвестиционни предложения и са в съответствие с общия устройствен план.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за устройство на територията описва процедурата за проучване и проектиране на устройствени планове, която се възлага по реда на Закона за обществените поръчки. Проектите се състоят от две основни фази: предварителен проект и окончателен проект. Възложителят може да реши да изработи отделно задание с опорен план или да обедини фазите. За елементите на техническата инфраструктура извън урбанизираните територии, проучвателните и проектни работи също включват предварителен проект с варианти на трасето и окончателен проект - парцеларен план, необходим за отчуждаване на имоти.
Чл. 127
Проектите за общи устройствени планове се публикуват на интернет страницата на общината и подлежат на обществено обсъждане. Обсъждането се организира от възложителя, който уведомява обществеността за мястото и времето на провеждане. След обсъждането се води протокол, който се прилага към документацията. Проектите се съгласуват с централни и териториални администрации, а общинският експертен съвет ги приема. Одобрените планове се публикуват и могат да бъдат обжалвани от засегнати собственици на недвижими имоти в 14-дневен срок.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за устройство на територията описва процедурата за съобщаване и разгласяване на проекти за подробни устройствени планове. Общините уведомяват заинтересованите лица чрез обявление, което се публикува в 'Държавен вестник' и на интернет страницата на общината. Проектите се съгласуват с централни и териториални администрации, а заинтересованите лица имат право да правят възражения и предложения. Проектите могат да бъдат разглеждани от различни експертни съвети в зависимост от обхвата им. Процедурите за одобрение на проектите зависят от спецификите на плана и характера на територията.
Чл. 128а
Член 128а от Закона за устройство на територията регламентира процеса по съгласуване на задания, предложения за изменение на подробни устройствени планове и проектите на устройствени планове с експлоатационните дружества. Кметът на общината или компетентният орган извършва съгласуването служебно, а експлоатационните дружества са длъжни да предоставят информация и предписания в 14-дневен срок. При инициатива от лица, проектът на подробен устройствен план се изпраща на експлоатационните дружества, които също имат 14-дневен срок за предоставяне на необходимите данни. При липса на мотивирано възражение от експлоатационните дружества в установените срокове, проектът се счита за съгласуван без забележки.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за устройство на територията определя процедурата за одобряване на подробни устройствени планове (ПУП). ПУП се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета в срок от един месец след приемането му от експертен съвет. Решението се обнародва в 'Държавен вестник' и се публикува в Единния публичен регистър. За ПУП с обхват до един квартал (или до три в Столичната община) одобрението става със заповед на кмета. Заповедите се издават в 14-дневен срок след приемането на проекта. ПУП с обхват над една община или с регионално значение се одобрява от областния управител или министъра на регионалното развитие. Одобрените планове се публикуват на интернет страницата на органа, който ги е одобрил, в тридневен срок.
Чл. 130
Член 130 от Закона за устройство на територията е бил изменян и отменян в различни години. Измененията са извършени с Държавен вестник, бр. 61 от 2007 г. и бр. 87 от 2010 г., а членът е отменен с Държавен вестник, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.
Чл. 131
Чл. 131 определя заинтересованите лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и техните изменения. Заинтересовани лица са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите, свързани с имотите, които са непосредствено засегнати от плана. Непосредствено засегнати имоти включват имоти, предмет на плана, съседни имоти, когато се създава свързано застрояване, съседни имоти при намалени разстояния, съседни имоти при промяна на предназначението, и имоти с ограничения в режима на застрояване. Също така се упоменава, че титулярите на сервитути по определен закон не са заинтересовани лица.
Чл. 132
Решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове влизат в сила от датата на одобряване, ако не подлежат на обжалване, или след изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани. Ако са обжалвани, те влизат в сила за частта от плана, която не е предмет на жалбите, след потвърждаване от съда.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за устройство на територията регламентира условията и реда за изработване на подробни устройствени планове и план-извадки. Позволява се изработване на план-извадка за нови строежи на базата на подробен устройствен план, одобрен от кмета на общината. Изработването на план-извадка е възможно след приемане на предварителния проект от експертен съвет. В определени случаи, план-извадка може да се допуска и преди приемането на предварителния проект. Когато план-извадката изменя действащ план, тя се изработва като проект за изменение. Предвижда се и изработване на работен устройствен план, когато е необходимо. План-извадка не се изработва в случаи, при които не се променят предвижданията на действащия план, а вместо това се издава виза за проектиране. Възможно е също така изработване на нови и изменение на подробни устройствени планове в процеса на изработване на нов общ устройствен план или изменение на действащия такъв.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за устройство на територията регламентира условията, при които могат да се изменят влезлите в сила общи и подробни устройствени планове. Общите планове могат да се изменят при съществени промени в обществено-икономическите условия, нови нужди на държавата или общините, инвестиционни инициативи, явни фактически грешки и др. Подробните планове могат да се изменят освен по горепосочените причини и при непълноти в кадастралната карта, неосигуряване на застрояване по действащите правила, наличие на съгласие от собствениците на имоти и др. Не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконни строежи или промяна на предназначението на терени за озеленяване.
Чл. 134а
Чл. 134а от Закона за устройство на територията предвижда процедура за изменение на подробен устройствен план при установяване на непълноти или грешки в кадастралната карта. Заинтересованите лица могат да подават искания след влизане в сила на съответните заповеди или след съдебно решение. Проектът за изменение се възлага от кмета на общината в срок от един месец. При измененията се определят равностойни урегулирани имоти, без да се засягат новообразувани имоти на незасегнати собственици. В случай на съгласие за парично обезщетение, планът не се изменя, а промените се отразяват в кадастралния регистър.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за устройство на територията описва процедурата за изменение на устройствените планове. Лицата, упоменати в чл. 131, могат да подават искания до кмета на общината или до областния управител/министъра на регионалното развитие, в зависимост от случая. Искането за изменение на подробен устройствен план трябва да бъде придружено от скица. Компетентният орган трябва да вземе решение в срок от един месец. Заповедите за разрешение или отказ се издават на база становище на главния архитект или кмета. При наличие на основания, компетентният орган може служебно да нареди изработването на проект за изменение. Заповедите, с които се допуска изработване на проект, спират действието на съществуващите планове в съответните части. Те трябва да бъдат съобщавани на заинтересованите лица и публикувани в регистър. Заповедите губят правно действие, ако не е внесен проект за изменение в срок от една година.
Чл. 135а
Чл. 135а определя условията, при които не се издава заповед по чл. 135, когато изменения в подробни устройствени планове се искат само от лица, по чиято инициатива е поискано изменението. Изключенията от това правило са посочени в чл. 124а, ал. 3 и 4 и чл. 133. Лицата, желаещи изменение, трябва да внесат заявление до кмета с проект и мотиви. Заявлението спира действието на съществуващия план за съответните имоти, а измененията се съгласуват и одобряват по установен ред. Отказът за одобрение не пречи на внасянето на ново предложение.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за устройство на територията определя процедурата за изработване, съгласуване, обявяване, одобряване и влизане в сила на проектите за изменения на устройствените планове. Проектите, основани на чл. 134, ал. 1 и 2, следват условията на раздел III от глава седма. За проекти, касаещи до три квартала, не се изисква съгласуване, освен при засягане на недвижими културни ценности. Действието на предходния устройствен план се прекратява с влизането в сила на новия. Копия от измененията на подробните устройствени планове, променящи границите на имотите, се изпращат на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) определя категориите на строежите в зависимост от техните характеристики, значимост, сложност и рискове. Строежите се разделят на шест категории. Първа категория включва автомагистрали, летища, хидротехнически съоръжения и др. Втора категория обхваща пътища III клас, сгради за обществено обслужване с капацитет над 1000 места и производствени сгради с капацитет от 200 до 500 работни места. Трета категория съдържа общински пътища и жилищни сгради с високо застрояване. Четвърта категория включва частни пътища и сгради със средно застрояване. Пета категория обхваща ниско застрояване и сгради с капацитет до 100 места. Шеста категория е за строежи, определени в чл. 54 и чл. 147.
Чл. 138
Възложителят има право да възлага предварителни и обемно-устройствени проучвания, които служат за определяне на разположението на обекта, доказване на нормативната допустимост и целесъобразността на инвестиционната идея. Тези проучвания също така са необходими за изготвяне на задание за съставяне на инвестиционен проект.
Чл. 139
Инвестиционните проекти се изработват в три основни фази: идеен проект, технически проект и работен проект. Възложителят е задължен да възлага изработването на части от проекта, необходими за оценка на съответствието с изискванията. Всички документи по проекта трябва да бъдат подписани и подпечатани от проектанта и съгласувани с подпис от останалите проектанти и възложителя, с изключение на изчисленията, които не изискват съгласуване. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Чл. 140 от Закона за устройство на територията
Чл. 140 от Закона за устройство на територията регламентира процедурата за издаване на виза за проектиране. Възложителят или упълномощено лице могат да подадат заявление за издаване на виза, която представлява извадка от подробен устройствен план, включваща информация за поземления имот и съседните имоти, наличните сгради и постройки, както и изисквания за застрояване. Задължително е издаването на виза за строежи, свързани с недвижими културни ценности и в определени охранителни зони. Визата се издава от главния архитект на общината или от други упълномощени органи и трябва да бъде получена в срок от един месец след подаването на заявлението.
Чл. 140а
Чл. 140а определя процедурата за искане на изходни данни от експлоатационни дружества при проектиране на инвестиционни проекти. Възложителят може да поиска данни с визата за проектиране, а компетентният орган е длъжен да изпрати заявлението на експлоатационните дружества в срок от 7 дни. Експлоатационните дружества трябва да предоставят исканите данни в срок от 14 дни. След получаване на данните, възложителят има 3 дни за възражения, а при липса на такива, визата за проектиране се издава. Визата е основание за сключване на договори за временно водоснабдяване и електроснабдяване. При неосигуряване на инвестиционен проект в срок от една година, възложителят трябва да поиска нови изходни данни.
Чл. 141
Идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината, след предварителна оценка за съответствие. Отказ за съгласуване може да се прави само по законосъобразност. Проектите за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността, се съгласуват с министри и специализирани агенции. Съгласуването на идеен проект е основание за продължаване на проектирането в следващи фази.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за устройство на територията регламентира процеса на съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, необходими за издаване на разрешение за строеж. Идейният проект може да служи за основание за разрешение, ако е оценен за съответствие с подробния устройствен план и изискванията за строеж. Оценката обхваща множество критерии, включително безопасност, експлоатация и съответствие с нормативни актове. Всички документи по проекта трябва да бъдат подписани от квалифицирани специалисти. Специални обекти, свързани с националната сигурност, подлежат на специфична оценка.
Чл. 143
Член 143 от Закона за устройство на територията е бил изменен през 2003 г. и отменен през 2021 г. Това показва, че разпоредбата е била актуализирана, но по-късно е изключена от закона.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за устройство на територията регламентира процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти. Процесът започва с писмено заявление от възложителя, който трябва да предостави редица документи, включително доказателства за собственост, визи за проектиране, данни за административни актове и оценки на съответствието на проектната документация. Одобрението на проектите се извършва от компетентния орган в определени срокове, в зависимост от наличието на оценка. За обекти с национално значение не се изисква документ за собственост, а само доказателства за приключили отчуждителни производства. Такси за съгласуване и одобряване на проектите се заплащат по съответните закони.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за устройство на територията определя процедурите за съгласуване и одобряване на техническите и работните инвестиционни проекти. Проектите трябва да бъдат одобрени от различни органи в зависимост от тяхното значение и обхват, включително главния архитект на общината, областния управител и министъра на регионалното развитие. Съгласуването включва проверка на съответствието с подробния устройствен план и нормативите. Одобрените проекти получават печат от съответната администрация. При липса на искане за разрешение за строеж в срок от една година, проектът губи правно действие. При изгубени одобрени проекти, те могат да бъдат възстановени с нов инвестиционен проект.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за устройство на територията предвижда, че отказът за одобрение на инвестиционен проект може да се прави само на основание законосъобразност, като се изисква посочване на конкретни мотиви. Възложителят на проекта трябва да бъде уведомлен писмено за отказа, съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Отказът подлежи на обжалване в срок от 14 дни след получаване на уведомлението.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за устройство на територията определя случаите, в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Сред основните случаи са: постройки на допълващо застрояване (с изключение на производствени и търговски), монтаж на инсталации без повишена опасност, реконструкция на покриви без промяна на височината, басейни с обем до 100 куб. м, подпорни стени с височина от 1,20 м до 2 м и оранжерии с площ от 200 до 1000 кв. м. За определени строежи се изискват проектни решения от инженери, а за строежи, свързани с недвижими културни ценности, е необходимо съгласуване с органите по културното наследство.
Чл. 147а
Чл. 147а от Закона за устройство на територията регламентира процедурата за промяна на предназначението на сгради или самостоятелни обекти без извършване на строителни работи. За целта е необходимо издаване на разрешение от главния архитект на общината, при спазване на определени изисквания и получаване на положителни становища от компетентни органи. Разрешението се съобщава на заинтересованите лица и се публикува в Единния публичен регистър.
Чл. 148
Строежи могат да се извършват само с разрешение, издадено от главния архитект на общината или от други компетентни органи в зависимост от обекта. Разрешението се издава на основа на одобрен инвестиционен проект и в срок от 7 дни след подаване на заявлението. Специални условия важат за строежи в защитени територии и при бедствени ситуации. Не се издава разрешение за нов строеж, ако в имота има незаконен строеж. Разрешението за строеж включва фактически и правни основания, условия за изпълнение и е неразривно свързано с одобрения проект и документи за оценка на въздействието върху околната среда.
Чл. 149
Член 149 от Закона за устройство на територията регламентира условията за уведомяване на заинтересованите лица относно издадените разрешения за строеж или отказите за тях. Уведомленията се извършват съгласно Административнопроцесуалния кодекс и включват обявления в 'Държавен вестник'. Заинтересованите лица варират в зависимост от вида на строежа и включват възложители, собственици, носители на ограничени вещни права и други. Специални разпоредби се отнасят и до случаи, свързани с ОВОС и безопасността на строителството.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за устройство на територията регулира процеса на изработване и одобрение на комплексни проекти за инвестиционни инициативи. Кметът на общината, областният управител или министърът на регионалното развитие могат да разрешат изработването на такъв проект по искане на възложителя. Комплексният проект включва проект за подробен устройствен план и инвестиционен проект, които се одобряват едновременно с разрешението за строеж. За одобряване на частите на проекта се събират такси с 30% увеличение. Срокът за издаване на разрешение за строеж започва да тече след приключване на отчуждителните производства. Специални условия важат за проекти, свързани с линейни обекти на техническата инфраструктура и важни национални и общински обекти.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за устройство на територията определя случаи, при които не се изисква разрешение за строеж. Сред тях са текущи ремонти на сгради и съоръжения, изграждане на малки конструкции като оранжерии и надгробни паметници, поддръжка на техническа инфраструктура, монтаж на газови инсталации и изграждане на електрически уредби. За недвижимите културни ценности е необходимо съгласуване с органите по културно наследство, а операторите на електронни съобщителни мрежи носят отговорност за вреди, причинени на имоти. Специални изисквания са предвидени за инсталации, свързани с възобновяеми източници на енергия.
Чл. 152
Разрешението за строеж се издава за целия строеж, но може да бъде издавано и за отделни етапи или части от строежите, които могат да се изпълняват и използват самостоятелно. За жилищни сгради и отделни етажи е необходимо завършване на архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап.
Чл. 153
Разрешението за строеж се издава на базата на искане и документ за собственост, без необходимост от одобряване на инвестиционен проект. То се вписва с видовете строителни работи и изисква приложена ситуационна скица за определени постройки. Разрешението губи правно действие при не започване на строителството в срок от три години, или при незавършване на грубия строеж в срок от пет или десет години, в зависимост от типа строеж. Презаверяване на разрешението може да се поиска в срок от три месеца след изтичането на съответния срок, но може да се извърши само веднъж. При презаверяване се заплаща половината от таксата за издаване на разрешение. Презавереното разрешение също губи правно действие, ако строителството не е започнато или завършено в определения срок.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за устройство на територията регламентира условията за промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешение за строеж. Допускат се само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, докато съществени отклонения, които нарушават плановете, строителните изисквания и предназначението на територията, са недопустими. Възможни са изменения в съществените отклонения по искане на възложителя, при наличие на съгласие от заинтересованите лица. Процедурата за одобрение на измененията е определена и сроковете са регламентирани.
Чл. 155
Оригиналът на разрешението за строеж се съхранява безсрочно в архива на общинската администрация. За обекти на техническата инфраструктура оригиналът се съхранява от органа, който го е издал, а копия се изпращат на общинската администрация. Към разрешението трябва да се приложи заверено копие от одобрения инвестиционен проект.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за устройство на територията описва процедурата за служебна проверка на издадените разрешения за строеж от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Проверките се извършват в 14-дневен срок след уведомяване и включват съответствието на разрешенията с подробния устройствен план и оценката за съответствие на инвестиционния проект. В случай на нарушения, разрешението за строеж може да бъде отменено с мотивирана заповед. Оспорването на разрешенията не спира тяхното действие, а влезлите в сила разрешения не могат да бъдат отменяни.
Чл. 156а
Чл. 156а от Закона за устройство на територията предвижда, че след допускане или възлагане на изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален или общински обект от първостепенно значение, сроковете за административно обслужване и съгласуване от всички органи и лица се съкращават наполовина в сравнение с предвидените срокове.
Чл. 156б
Чл. 156б от Закона за устройство на територията задължава възложителя да внесе план за управление на строителните отпадъци и план за безопасност и здраве в общината преди започване на строителни дейности. Планът за отпадъците се одобрява съгласно Закона за управление на отпадъците, а планът за безопасност и здраве от кмета или упълномощено лице в срок от 14 дни. За строежи в повече от една община, одобрението е от съответните кметове. За обекти, свързани с отбраната, одобрението е от министри или председатели на агенции. Одобрените планове губят правно действие с изтичането на разрешението за строеж.
Чл. 157
Чл. 157 определя условията и процедурата за начало на строежа, като за такова се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка. Откритият строителен обект трябва да има влязло в сила разрешение за строеж и да се извършва в присъствието на упълномощени лица. Необходими са одобрени планове за управление на строителните отпадъци и безопасност, както и договори с изпълнители и проектанти. Съставя се протокол, в който се отразяват мерките за безопасност и опазване на околната среда. Служителите по строителен надзор трябва да присъстват на открития строеж, но тяхното неявяване не спира процедурата. Временни строителни площадки могат да се използват при определени условия, а строителните площадки трябва да бъдат оградени и обозначени.
Чл. 158
Протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се съхранява безсрочно в архива на администрацията, издадена разрешението за строеж. Възложителят или лицето, упражняващо строителен надзор, трябва да съхранява препис от протокола. Лицето, упражняващо строителен надзор, е задължено да завери заповедната книга на строежа в тридневен срок след съставянето на протокола и да уведомява общината и контролни органи в 7-дневен срок. За специални обекти, свързани с отбраната и сигурността, заверката се извършва от определени длъжностни лица.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за устройство на територията определя задълженията на лицата, упражняващи строителен надзор и технически ръководители при проверка на проектните нива на строежите. Преди да разрешат следващите строителни работи, те трябва да установят съответствието на строежа с одобрените проекти и да присъстват инженер-геолог и проектант. Резултатите от проверките се отразяват в протокол, който се изпраща в общината. При отклонения от строителните книжа, строителството се спира, а установените отклонения се съобщават на регионалната дирекция за строителен контрол. За специални обекти, действията се извършват от определени лица от министерствата и агенциите, свързани с отбраната и сигурността.
Чл. 160
Член 160 от Закона за устройство на територията определя участниците в строителния процес, които включват възложителя, строителя, проектанта, консултанта, техническия контрол, техническия ръководител и доставчика на оборудване. Взаимоотношенията между тях се уреждат с писмени договори. Минималните гаранционни срокове за строителни работи и обекти се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и не могат да бъдат по-кратки от тези, посочени в договора между възложителя и изпълнителя. Гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждане на обекта в експлоатация.
Чл. 161
Възложителят е собственикът на имота, лицето с учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по закон. Той или упълномощено от него лице осигурява необходимото за започване на строителството. Възложителят носи отговорност за осигуряване на необходимите документи, започване на строеж със сключени договори за строителен надзор и строителство, както и за авторски надзор, когато е изискуемо.
Чл. 162
Проектантът е лице с необходимата проектантска правоспособност, което носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с подробния устройствен план и изискванията за безопасност. Авторският надзор по време на строителството е задължителен за всички строежи от първа до пета категория и се осъществява от проектанта въз основа на договор с възложителя. Проектантът има право на достъп до строежа и документи, свързани с него, и носи отговорност за своите действия при упражняване на авторския надзор.
Чл. 163
Строителят, който е физическо или юридическо лице с необходимата техническа правоспособност, е отговорен за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с правилата за безопасност. Той носи отговорност за качеството на материалите и спазването на технологичните изисквания, както и за съставянето на необходимите актове и протоколи по време на строителството. Допълнително, строителят трябва да съхранява екзекутивната и техническата документация и да я предоставя при поискване. Имуществената отговорност за причинени щети и пропуснати ползи е също в неговите задължения. Строителят има право да възлага на подизпълнители част от работите.
Чл. 163а
Чл. 163а от Закона за устройство на територията определя задължението на строителя да назначи технически правоспособни лица за ръководство на строежите. Технически правоспособни са лицата с дипломи от акредитирани висши училища в областта на строителството или с професионална квалификация от средно образование. Чуждестранни лица могат да получат признание на правоспособността си при определени условия. Техническият ръководител носи отговорност за изпълнението на строителните работи, а възложителят на строежа е длъжен да осигури технически ръководител при изпълнението на строежа.
Чл. 164
Член 164 от Закона за устройство на територията е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 65 от 2003 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 165
Възложителят има право да възложи на доставчик доставката и монтажа на технологичното и инсталационното съоръжаване на строежа. Доставчикът носи отговорност за качественото и срочно изпълнение на тези дейности, включително за свързаните приемни изпитвания.
Чл. 166
Член 166 от Закона за устройство на територията определя задълженията и ограниченията на консултантите, които работят по инвестиционни проекти. Консултантите, наемани по договор с възложителя, извършват оценка на съответствието на проектите, строителен надзор и проверка на строителни продукти. Съществуват ограничения за консултантите относно конфликт на интереси, като те не могат да бъдат строители или доставчици на оборудване за проектите, по които извършват надзор или оценка. Издаването на удостоверения за извършване на тези дейности се контролира от Дирекцията за национален строителен контрол и се публикуват в публичен регистър.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за устройство на територията определя условията за издаване на удостоверение за извършване на строителни дейности. Удостоверението се издава на търговци или регистрирани лица от ЕС, които не са в производство за несъстоятелност и имат квалифициран екип с необходим опит и правоспособност. Изисква се доказателство за професионален опит, техническа правоспособност и липса на нарушения на закона през последните три години. Удостоверението е валидно за 5 години и може да бъде продължено, като се подава заявление за нов срок. Отказът за вписване в регистъра може да се обжалва. Действието на удостоверението може да бъде прекратено при наличие на санкции или при отпадане на условията за издаването му.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за устройство на територията определя отговорностите на лицето, упражняващо строителен надзор. Основните задължения включват осигуряване на законосъобразно започване на строежа, контрол над актовете и протоколите по време на строителството, спиране на строежи при нарушения, контрол над здравословните и безопасни условия на труд, и недопускане на увреждане на трети лица. Строителният надзор се упражнява от консултант за строежи от първа до пета категория. Лицето, упражняващо надзора, подписва актове и протоколи, и е задължено да уведомява за нарушения. След приключване на строителството, се изготвя окончателен доклад, който оценява изпълнението на различни условия, включително съответствие с нормативни актове и безопасност. Лицата, упражняващи строителен надзор, носят отговорност за щети, причинени на възложителя и участниците в строителството.
Чл. 169
Чл. 169 определя основните изисквания за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в България, съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011. Изискванията включват механично съпротивление, безопасност при пожар, хигиена и здраве, достъпност, защита от шум, икономия на енергия и устойчиво използване на природни ресурси. Освен това, строежите трябва да отговарят на нормативни актове за опазване на защитени зони, намаляване на рискове от бедствия и физическа защита. Министърът на регионалното развитие издава наредби за конкретизиране на тези изисквания, а органите на изпълнителната власт ежегодно разработват програми за достъпна среда.
Чл. 169а
В строежите могат да се влагат само строителни продукти, които отговарят на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и на техническите изисквания, определени със Закона за техническите изисквания към продуктите и съответната наредба. Някои параграфи от този член са отменени през 2015 г.
Чл. 169б
Чл. 169б от Закона за устройство на територията регламентира контрола на строителните продукти. Според алинея 1, контролът се извършва от консултанта при оценка на съответствието на инвестиционните проекти и при строителен надзор. Алинея 2 предвижда, че административният контрол по отношение на строителните продукти по чл. 169а, ал. 1 се осъществява от съответните органи, посочени в чл. 220 - 223.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за устройство на територията описва задълженията на страните по договори за строеж. Всички свързани с строежа обстоятелства, като предаване на строителната площадка и приемане на строителни работи, трябва да бъдат документирани. При отказ за съставяне на акт, заинтересуваната страна може да отправи покана до другата страна, а при неявяване, актът може да бъде съставен от органа, издал разрешението за строеж. Освен това, всички предписания от контролни органи се вписват в заповедната книга на строежа.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за устройство на територията задължава проектанта, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия, свързани с изпълнението на задълженията им. Условията и редът за задължителното застраховане, включително покрития и минимални суми, се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 171а
Чл. 171а от Закона за устройство на територията предвижда, че лицата от държави членки на ЕС или от държави по Споразумението за Европейското икономическо пространство не са задължени да имат застраховка за професионална отговорност, ако предоставят еквивалентна такава от своята страна. В случай, че предоставената застраховка покрива само част от рисковете, държавните органи или възложителят могат да изискват допълнителна застраховка за покриване на непокритите рискове.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за устройство на територията описва условията за сключване на застраховки, свързани с отговорността на застрахованите лица. Застраховките са за срок от една година и покриват неправомерни действия или бездействия, извършени в рамките на договора и в период от ретроактивната дата до сключването на договора. Ретроактивната дата е дата на започване на дейността, а за лица с над 5 години стаж, тя е 5 години преди сключването на застраховката. Договорът трябва да бъде сключен в 15-дневен срок от началото на дейността и се подновява ежегодно. При прекратяване на дейността, лицето е задължено да сключи допълнителна застраховка за 5 години след прекратяването.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за устройство на територията предвижда възможността участниците в строителството да сключват договори за отделна застраховка, която да обезпечава отговорностите им за конкретен строителен обект. Възложителят има право да изиска от изпълнителя допълнителна застраховка, която да покрива материални вреди, възникнали по време на строителството, на строежа, материалите, строителната механизация и оборудването, ако тези активи принадлежат на възложителя или са заплатени от него.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за устройство на територията регламентира задължението на лицата по чл. 171 да предоставят доказателства за наличието и валидността на застрахователен договор при искане от държавните органи и възложителя. Документите трябва да се представят в срок от 7 дни. При неизпълнение на задължението за застраховка, възложителят може да спре всички плащания към лицата.
Чл. 175
След фактическото завършване на строежа, изпълнителят изготвя екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от одобрените проекти. Документацията включва комплект чертежи за извършените строителни работи и се заверява от съответните лица. При установяване на съществени отклонения, органът, одобрил проектите, е длъжен да предприеме действия и да уведоми Дирекцията за национален строителен контрол. Ако строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти, екзекутивна документация не се предава. Цялата екзекутивна документация се представя за съхранение на органа, издал разрешението за строеж.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за устройство на територията определя процеса на завършване на строежа, включително съставянето на констативен акт от възложителя, проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор. Актът удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти и условията на договора. За специфични обекти се изискват допълнителни приемни изпитвания. Всеки строител е отговорен за изпитванията на своята част. При неуспешни изпитвания строежът не се счита за завършен, а възложителят има права по Закона за задълженията и договорите. Договорът може да предвиди и предварителни изпитвания на самостоятелни части от строежа.
Чл. 176а
След завършване на нов строеж или след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж, се съставя технически паспорт. Паспортът включва срокове за основни и текущи ремонти, данни за сертификати и информация за извършени реконструкции и ремонти. Съставя се в два оригинала за възложителя и органа, издал разрешение за строеж. Архивът на паспортите се поддържа от съответните органи и се публикува в Единния публичен регистър. Министърът на регионалното развитие издава наредба за обхвата и съдържанието на паспортите.
Чл. 176б
Чл. 176б от Закона за устройство на територията регламентира съставянето на технически паспорти за нови и съществуващи строежи. Техническият паспорт на нов строеж се изготвя от строителния надзор или техническия ръководител преди въвеждането му в експлоатация. За съществуващи строежи, паспортът се съставя след обследване за установяване на характеристиките им. В паспорта се вписват задължителните строителни и монтажни работи за привеждане на строежите в съответствие с изискванията на закона.
Чл. 176в
Чл. 176в от Закона за устройство на територията регламентира процедурите за обследване на строежите. Обследването може да се извършва от консултанти с удостоверение или от проектанти с пълна проектантска правоспособност. Консултантите трябва да включват физически лица, упражняващи технически контрол по част "Конструктивна", а проектантите също трябва да включват такива лица, заедно с проектанти от различни специалности. Обследването за енергийна ефективност е част от общото обследване и се извършва от лица, отговарящи на изискванията на Закона за енергийната ефективност. Редът за извършване на обследването се определя с наредба.
Чл. 177
След завършването на строежа, възложителят подава заявление за въвеждане в експлоатация, придружено от необходимите документи, включително окончателен доклад, договори с експлоатационни дружества и технически паспорт. Строежите от първа до трета категория изискват разрешение за ползване от Дирекцията за национален строителен контрол, а четвърта и пета категория - удостоверение от органа, издал разрешението за строеж. За строежи с повишена опасност е необходимо положително становище от технически надзор. Свързването с мрежите на техническата инфраструктура става чрез договори с експлоатационни дружества. Специалните обекти изискват разрешение от съответните министри или председатели на агенции.
Чл. 178
Чл. 178 определя условията за въвеждане в експлоатация на строежи. Не се разрешава ползването на строежи преди тяхното официално въвеждане в експлоатация от компетентния орган. Строежите от шеста категория и определени обекти не подлежат на въвеждане в експлоатация. Въвеждането може да бъде отказано при несъответствия с одобрения проект, липса на технически паспорт, незавършени фасади или неосъществени мероприятия по вертикална планировка. Забранява се ползването на строежи, които не отговарят на предназначението си. Нарушенията водят до забрана за ползване и прекъсване на енергийни и водоснабдителни услуги. Специални мерки се прилагат за строежи, свързани с отбраната и сигурността на страната. След отстраняване на нарушенията, строежите могат да бъдат въведени в експлоатация.
Чл. 179
Член 179 от Закона за устройство на територията е бил изменен с ДВ, бр. 65 от 2003 г., но след това е отменен с ДВ, бр. 61 от 2007 г., като изменението е влязло в сила на 27.07.2007 г.
Чл. 179а
Чл. 179а от Закона за устройство на територията, който е бил в сила от 28.01.2007 г. до 27.07.2007 г., се отнася до режима и ограниченията на вещните права, както и до отчуждаването и обезщетяването. В частност, част четвърта от закона разглежда въпросите, свързани с учредяване и прехвърляне на правото на строеж, което е регламентирано в глава дванадесета.
Чл. 180
Правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или с виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината, в предвидените от закона случаи.
Чл. 181
Правото на строеж на сграда или част от нея може да се прехвърля от момента на учредяването му до завършването на сградата в груб строеж. След завършването на сградата в груб строеж, може да се прехвърля самата сграда или самостоятелни части от нея. Завършването на сградата в груб строеж се удостоверява с протокол, съставен от строителния надзор в присъствието на заинтересованите страни.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за устройство на територията определя правото на строежи в чужд урегулиран поземлен имот. Лицата, на които е учредено право на строеж или право на надстрояване/пристрояване, както и строежи под повърхността на земята, имат право да извършват строежи. Допълнително, лицата по чл. 83, ал. 6, както и тези с издадена заповед по чл. 193, ал. 3 и 4 или учреден сервитут по чл. 64 и § 26 от Закона за енергетиката, също имат право на строеж в чужд имот и могат да получат разрешение за строеж.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за устройството на територията регламентира условията за извършване на нов строеж, надстрояване или пристрояване в съсобствени имоти. За това е необходим договор в нотариална форма между съсобствениците. При етажна собственост, се изисква и декларация-съгласие с нотариална заверка от всички собственици. Когато държавата или общината е съсобственик, договорите трябва да бъдат в писмена форма, а съгласието също е задължително в писмена форма. В определени случаи, когато съсобствениците вече са започнали строителство, не е необходимо тяхното съгласие.
Чл. 184
Съоръженията за достъпна среда за хора с увреждания в съществуващи сгради се изграждат на базата на одобрен проект и разрешение за строеж. Те могат да бъдат поставени и извън границите на имота, ако не пречат на установеното ползване. За изграждането в съсобствени имоти не е необходимо съгласие на останалите съсобственици. Не се събират такси за издаване на разрешенията.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за устройство на територията определя условията, при които не се изисква съгласие от останалите собственици на етажната собственост за преустройства в собствени обекти. Това включва случаи, при които не се променя предназначението на обектите, не се отнемат общи площи, не се изменят съществено общите части на сградата, и др. В противен случай, е необходимо решение на общото събрание на собствениците и писмено съгласие на непосредствените съседи. Преустройствата, свързващи общи части с индивидуални обекти, изискват нотариален договор за прехвърляне на собственост.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за устройство на територията предвижда, че изменения на съществуващи или прокарване на нови общи инсталации в съсобствени сгради или сгради - етажна собственост, изискват писмено съгласие на поне половината от съсобствениците или решение на общото събрание с мнозинство над 50% от идеалните части. Специално за инсталации за централно отопление или газоснабдяване, също е необходимо подобно съгласие и решение.
Чл. 187
Член 187 от Закона за устройство на територията предвижда възможности за разширения и връзки с тротоара в партерното ниво на сгради, разположени по външните регулационни линии. Тези разширения могат да включват пешеходни проходи, колонади и пасажи, целящи улесняване на пешеходния достъп. Обектите не могат да надвишават 30% от застроената площ на сградите, а собствениците не могат да пречат на пешеходния достъп. Също така, предвижда се възможност за изменение на подробните устройствени планове и собствениците да получават обезщетение от общината.
Чл. 188
Чл. 188 от Закона за устройство на територията предвижда възможността за строителство под и над улици и открити пространства. Собствениците на такива строежи трябва да осигуряват безпрепятствена експлоатация и поддръжка, без да влошават условията за ползване на съществуващите обекти. Строежите трябва да имат подходи към граничещите квартали и да бъдат вписани в кадастъра. Строежите над улици могат да се свързват с нежилищни сгради, а строежите върху общинска или държавна собственост се извършват с учредено право на строеж.
Чл. 189
Чл. 189 от Закона за устройство на територията предвижда условията за подземно строителство на транспортна инфраструктура и свързаните с нея елементи, които са публична собственост. Подземните строежи не трябва да влошават условията за ползване на повърхностните имоти. Собствениците на имоти над подземните строежи имат право на еднократно обезщетение от собственика на подземния строеж преди започване на строителството.
Чл. 189а
Чл. 189а предвижда възможности за застрояване върху морското дъно и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав чрез специализирани подробни устройствени планове. Застрояването може да бъде за изграждане или разширяване на различни видове пристанища, като строителството се извършва от държавата, общината или собствениците на пристанищата след учредяване на право на строеж. Освен това, плановете могат да предвиждат застрояване за изграждане на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура, като строителството на енергийни обекти изисква спазване на Закона за енергетиката.
Чл. 190
Чл. 190 от Закона за устройство на територията регламентира условията и реда за прокарване на временни пътища, когато урегулирани поземлени имоти имат достъп само по проектирани нови улици. Общината може да прокарва временни пътища преди откриването на новите улици, като те трябва да следват проектираните улици и да не засягат съществуващи сгради и дървета. Собствеността върху имотите, заети за временни пътища, остава запазена, а пътищата могат да се използват до откриването на новите улици. Временните пътища се прокарват по писмен договор между собствениците или по заповед на кмета, а в извънредни ситуации - по заповед на компетентни органи.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за устройство на територията регламентира обезщетенията за вреди, причинени от прокарването на временни пътища. Собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, са отговорни за обезщетенията на правоимащите. Обезщетенията за използваните части от имотите се определят за годината и се изплащат на равни месечни вноски. За унищожени подобрения, обезщетението се плаща в брой преди заемане на имотите. При бедствия и аварии, обезщетенията се извършват по специален закон. Размерът на обезщетенията се определя по реда на чл. 210.
Чл. 192
Правото на преминаване през чужди поземлени имоти може да бъде учредено с писмен договор с нотариална заверка или със заповед на кмета на общината, когато няма съгласие между собствениците. За държавни и общински имоти правото се учредява със заповед на областния управител или кмета. Не може да се влошават условията за застрояване и ползване на имотите, освен ако не е уговорено в договора. Изключения могат да се допуснат с разрешение на министъра на регионалното развитие. Цената за правото на преминаване се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите. Договорите и заповедите се вписват в имотния регистър.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за устройство на територията регламентира правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти. Това право се учредява с писмен договор между собствениците на имотите, нотариално заверен. При липса на съгласие между собствениците, правото може да бъде учредено със заповед на кмета на общината, ако друго техническо решение е икономически нецелесъобразно. За държавни и общински имоти правото се учредява със заповед на областния управител или кмета на общината. Прокарването не трябва да влошава условията за застрояване и ползване на имотите, освен ако не е уговорено. Разрешение за строеж на отклоненията се издава на титуляря на учреденото право. При бедствия и аварии, отклонения могат да се прокарват временно без разрешение за строеж, а собствениците на засегнатите имоти се обезщетяват след овладяване на ситуацията.
Чл. 194
Собствениците и обитателите на недвижими имоти са задължени да осигурят свободен достъп за извършване на разрешени или предписани работи, свързани с устройството на територията, по заповед на кмета или началника на ДНСК. Те също така трябва да осигурят достъп за дейности при бедствия и аварии. При неизпълнение на задълженията, достъпът може да бъде осигурен принудително, включително с помощта на полицията. След завършване на работите, извършителят е длъжен да отстрани повредите или да обезщети собственика. Размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 210 и се изплаща в срок от един месец.
Чл. 195
Собствениците на строежи са задължени да поддържат обектите в съответствие с основните изисквания и да не допускат промени, които могат да влошат техните характеристики. При аварии, те трябва незабавно да предприемат действия за предотвратяване на увреждания и да уведомят общината. Кметът може да издава заповеди за ремонт или премахване на неподходящи строежи и елементи, а собствениците носят отговорност за причинени вреди от своите действия или бездействия.
Чл. 196
Чл. 196 от Закона за устройство на територията регламентира процедурата за оценка на състоянието на строежи и необходимите ремонтни дейности. Комисия, назначена от кмета, установява състоянието на обектите и предлага действия. Строежите трябва да се поправят или премахват от собствениците за тяхна сметка, в срок, определен от кмета. При опасност за живота или здравето на гражданите, кметът може да разреши предварително изпълнение на заповедта. Заповедта може да се обжалва. В случай на неизпълнение, общината може да предприеме действия за поправка или премахване на строежа. Собствениците са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, а за културни ценности се прилага специален ред.
Чл. 197
Собственик на законен строеж може да го премахне след уведомление до общинската администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и след одобрение на план за управление на строителни отпадъци. При строежи, свързани с културно-историческото наследство, е необходимо съгласуване с Министерството на културата. Главният архитект на общината може да издава задължителни технически предписания в зависимост от типа и сложността на строежа.
Чл. 198
Строителна забрана може да бъде наложена със заповед на кмета на общината за срок до две години с цел създаване на устройствени планове или извършване на проучвания за инфраструктура. Повторна забрана може да бъде наложена от министъра на регионалното развитие за срок до една година. Министърът може също да налага забрани в свлачищни райони за срок до две години или до осъществяване на геозащитни мерки. Забраната спира прилагането на влезли в сила планове за съответната територия. Заповедите за забрана се обнародват в „Държавен вестник“ и могат да бъдат обжалвани.
Чл. 199
Държавата и общината имат предимство да изкупят недвижим имот, предвиден за публична собственост, по пазарни цени. Собственикът може да продаде имота на трето лице само след като го предложи на държавата или общината и представи отказ на нотариус, в който се посочват условията на предложението.
Чл. 200
Член 200 от Закона за устройство на територията определя условията за придобиване на реално определени части от поземлени имоти в населените места. Според алинея 1, това може да се извърши чрез правни сделки или по давност само при спазване на минималните размери, посочени в чл. 19. Алинея 2 уточнява, че това правило не важи, когато частта от имота се присъединява към съседен имот, при условие че оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19. Алинея 3 е отменена с изменения в закона.
Чл. 201
Член 201 от Закона за устройство на територията урежда процедурата за съдебна делба на урегулирани поземлени имоти. Съдът изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. Урегулираните имоти са неподеляеми, ако разделянето им води до недопустимо разположение на сгради или до създаване на имоти с недостатъчно лице и площ. При поделяем имот, главният архитект нарежда внасяне на проект за изменение на плана за регулация, който влиза в сила след съдебното решение. В случай на неподеляем имот, архитектът трябва да изпрати становище до съда в 14-дневен срок, а съдът може да издаде указания за изменение на плана, ако прецени становището за необосновано.
Чл. 202
Чл. 202 от Закона за устройство на територията предвижда, че доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, могат да се извършват само ако обособените дялове отговарят на одобрени инвестиционни проекти. Изключение правят обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1. Удостоверяването на това изискване се извършва от общинската или районната администрация.
Чл. 203
Съдебната делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект е допустима само ако дяловете могат да се обособят в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, при спазване на строителните правила. Главният архитект на общината одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ по предложение на съда. При наличие на техническа възможност могат да се одобрят и повече от един вариант за делба. Контролът по законосъобразност на одобрението или отказа се извършва от съда, пред който е висящо делото.
Чл. 204
Чл. 204 от Закона за устройство на територията предвижда, че копия от влезлите в сила подробни устройствени планове и одобрените инвестиционни проекти трябва да се изпращат на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Изпращането става при условия и по ред, определени от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Чл. 205
Чл. 205 от Закона за устройството на територията определя условията за отчуждаване на недвижими имоти, собственост на юридически и физически лица, въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове. Отчуждаването може да се извърши за изграждане и реконструкция на транспортна инфраструктура, техническа инфраструктура, дейности по опазване на околната среда, изграждане на социална инфраструктура, специални обекти за отбраната и сигурността, както и индустриални паркове.
Чл. 206
Чл. 206 от Закона за устройство на територията регламентира процеса на отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на обекти. Отчуждаването може да се извърши, ако имотите са засегнати от строителството или стават негодни за ползване. Части от имоти могат да се отчуждават само ако остатъкът е урегулиран. Възможно е обединение на части от имоти без отчуждаване, при определени условия. Ако основното строителство остава и остатъкът може да се ползва, с разрешение на собственика може да се образува маломерен имот. При липса на съгласие, се отчуждава целият имот.
Чл. 207
Според Чл. 207 от Закона за устройство на територията, при изграждане на обекти и съоръжения, собственикът на поземления имот може да учреди право на строеж, без имотът да бъде отчуждаван. Изключение правят елементите на транспортната техническа инфраструктура, които са публична собственост на държавата и общините.
Чл. 208
Чл. 208 от Закона за устройство на територията определя сроковете за започване на отчуждителни процедури за недвижими имоти, които са част от подробни устройствени планове. Сроковете са пет години за публична държавна и общинска собственост и десет години за елементи на техническата инфраструктура. За имоти, предвидени за озеленени площи, срокът е петнадесет години. След изтичането на тези срокове собствениците могат да упражнят правата си по чл. 134, ал. 2, т. 1. Отчуждителни производства, започнали след изтичане на сроковете, се спират при подаване на заявление за изменение на плана, докато не влезе в сила актът за изменение.
Чл. 209
Чл. 209 от Закона за устройство на територията определя условията за принудително отчуждаване на части от поземлени имоти, когато става дума за разширяване на транспортната инфраструктура, като автомагистрали, пътища, железопътни линии, летища и пристанища. При такова отчуждаване не се прилагат условията и редът по Закона за държавната собственост, а имотите могат да продължат да се ползват по предназначението си. Областният управител издава заповед, в която определя паричното обезщетение на базата на оценка от лицензирани специалисти и датата на завземане на отчуждената част. Заповедта подлежи на обжалване, а отчуждаването се счита за извършено след изплащането на обезщетението.
Чл. 210
Чл. 210 регламентира процеса по изготвяне на оценки и определяне на обезщетения, които се извършват по пазарни цени от комисия, назначена от кмета. Решенията на комисията подлежат на обжалване, а сумата на обезщетението се внася в банка и се изплаща по нареждане на кмета. Лицата, които искат обезщетение, трябва да внесат определената сума преди влизането в сила на решението. При забавяне на плащането, заинтересованите могат да поискат заповед за незабавно изпълнение, а върху неизплатените суми се дължат законни лихви.
Чл. 211
Чл. 211 от Закона за устройство на територията регламентира условията, при които дължимото парично обезщетение по чл. 210, ал. 4 се внася в търговска банка. Обезщетението се внася, когато: правото не е установено; правоимащият не е представил документи в 14-дневен срок; има спор между лица за правото на сумата; правоимащите са в неизвестност; или имотите са в неурегулирани територии. Внасянето на сумата има действие от деня на съобщението по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 211а
Чл. 211а от Закона за устройство на територията предвижда еднократно обезщетяване на собствениците на поземлени имоти, които попадат в сервитутни зони около имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността. Обезщетението се осъществява при условията на чл. 210 и 211 и е за сметка на съответните министерства и агенции, включително Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Чл. 212
Чл. 212 от Закона за устройство на територията е отменен с ДВ, бр. 111 от 2001 г. Част пета от закона, която се занимава с контрола върху устройството на територията, включва глава деветнадесета, посветена на оспорването на индивидуалните административни актове, свързани с устройството на територията. Заглавието на тази глава е изменено с ДВ, бр. 87 от 2010 г.
Чл. 213
Съдилищата извършват контрол върху законосъобразността на административните актове, свързани с устройството на територията. Процедурата се осъществява съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията, а в случай на неуредени въпроси, се прилага Административнопроцесуалният кодекс.
Чл. 214
Чл. 214 от Закона за устройство на територията определя индивидуалните административни актове, които включват актове за устройство на територията, откази за издаване на такива актове, както и актове за отмяна или оставане в сила на предишни актове. Тези актове могат да засягат права или законни интереси на физически и юридически лица, без значение дали са изрично посочени. Актовете могат да бъдат издавани от различни административни органи, включително Дирекцията за национален строителен контрол и кметовете на райони и кметства. Освен това, включват и актове за спиране, забрана на ползването и премахване на незаконни строежи.
Чл. 214а
Член 214а от Закона за устройство на територията е бил нов и е бил публикуван в Държавен вестник, брой 87 от 2010 г., но е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 101 от 2015 г.
Чл. 215
Член 215 от Закона за устройство на територията регламентира правото на обжалване на индивидуални административни актове, откази за издаването им и актове, с които те са отменени или оставени в сила. Жалбите се подават пред съответния административен съд или Върховния административен съд, в зависимост от органа, издал акта. Сроковете за подаване на жалби и протести са 14 или 30 дни, в зависимост от начина на съобщаване на акта. Общите устройствени планове и техните изменения не подлежат на обжалване. Решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за обекти с национално значение и общински обекти от първостепенно значение са окончателни.
Чл. 216
Член 216 от Закона за устройство на територията е бил изменен през 2003 г. и отменен през 2019 г. Това показва, че разпоредбата е била актуализирана, но по-късно е премахната от закона.
Чл. 217
Член 217 от Закона за устройство на територията указва, че жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на определени административни актове. Изрично са изброени актовете, които не подлежат на спиране, включително заповеди за спиране и забрана на достъпа до строежи, заповеди за забрана на достъпа и ползването на строежи, както и заповеди за въвеждане на строежите в експлоатация. Съдът има правото да спре изпълнението на административните актове, с изключение на заповедите за спиране и забрана на достъпа до строежи.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за устройство на територията регламентира процедурата за оспорване на индивидуални административни актове, свързани с одобряване на устройствени планове и инвестиционни проекти, когато те са обнародвани в "Държавен вестник". Заинтересованите лица имат право да се конституират като ответници в едномесечен срок от обнародването. Съдът обнародва съобщение, което съдържа информация за оспорвания акт, правата на заинтересованите лица и номер на делото. При частично оспорване, съдът определя предмета на делото. Заявленията за конституиране трябва да съдържат лични данни и информация за акта, който се оспорва. Нередовности в заявленията се отстраняват, а отказът за конституиране може да се обжалва. Решението на съда е окончателно и има сила за всички заинтересувани лица.
Чл. 219
Чл. 219 от Закона за устройство на територията определя, че за жалби и съдебни производства, свързани с устройството на територията, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Въпросите, които не са уредени в тази глава, също подлежат на разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 220
Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол по спазването на разпоредбите на Закона за устройство на територията и нормативните актове, свързани с проектирането и строителството. Той следи за качеството на строителните материали и изделия, за сигурността и безопасността на строежите. Освен това, министърът контролира дейността на Дирекцията за национален строителен контрол. Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица също упражняват контрол по спазването на изискванията за пожарна безопасност.
Чл. 221
Чл. 221 от Закона за устройство на територията определя структурата и функциите на Дирекцията за национален строителен контрол. Тази дирекция е юридическо лице на бюджетна издръжка с централно управление и регионални дирекции. Тя осигурява застраховка на служителите си и има право на униформено облекло, отличителни знаци и при определени условия - оръжие. Дирекцията получава съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и има задължителни заповеди и предписания за лицата, на които се отнасят. Служителите на дирекцията имат право на свободен достъп до строежи и да изискват документи и информация от различни органи и лица, свързани със строителството.
Чл. 222
Чл. 222 от Закона за устройство на територията определя правомощията на началника на Дирекцията за национален строителен контрол и упълномощените от него лица. Те включват спиране на незаконни строежи, забрана за достъп до тях, забрана за захранване с енергия и вода, както и издаване на разрешения за ползване. Дирекцията може да налага глоби и да предписва мерки за безопасност. Освен това, органите на Дирекцията имат задължението да констатират нарушения, да обследват аварии и да поддържат регистър на наказателните постановления. При изпълнение на заповеди, служителите могат да използват специални средства за ограничаване на достъпа до строителни площадки.
Чл. 222а
Член 222а е нов в Закона за устройство на територията, но е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г. Отмяната влиза в сила на 26 ноември 2012 г.
Чл. 223
Чл. 223 определя правомощията на кмета на общината и служителите по строителството относно строежите от четвърта, пета и шеста категория. Кметът може да спира незаконни строежи, да контролира изпълнението на строежи с нарушения, да забранява достъпа до тях, да налага глоби и да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Служителите за контрол по строителството имат право да констатират нарушения, да изпълняват заповеди и да създават регистри на наказателни постановления. При необходимост, те могат да използват специални средства и да действат с помощта на органите на МВР при противодействие.
Чл. 224
Чл. 224 от Закона за устройство на територията описва условията, при които началникът на Дирекцията за национален строителен контрол може да спре изпълнението на строеж или част от него. Това се случва при липса на валидно разрешение за строеж, съществени отклонения от проект, използване на несъответстващи строителни продукти, липса на строителен надзор, несъставен протокол за строителна линия и ниво, и други специфични изисквания. Заповедта за спиране включва указания за отстраняване на причините за спирането и е задължителна за изпълнение. Строителството може да бъде възобновено само след отстраняване на нарушенията и с разрешение от съответния орган.
Чл. 224а
Чл. 224а от Закона за устройство на територията регламентира правомощията на кмета на общината или упълномощено от него лице да спират строителството при нарушения, свързани със строежи от четвърта до шеста категория. Процедурата включва установяване на нарушения чрез констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения. Заповедта за спиране на строителството съдържа указания за отстраняване на нарушенията и е задължителна за изпълнение. Строителството може да продължи само след разрешение от органа, издал заповедта, след отстраняване на причините за спирането.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за устройство на територията регламентира процедурата за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория. Заповед за премахване се издава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено лице и се публикува в Единния публичен регистър. Строеж е незаконен, ако не отговаря на подробния устройствен план, извършва се без разрешение или с отклонения от одобрен проект, сред други условия. Заповедта може да бъде оспорена в 7-дневен срок, а при неизпълнение, премахването се извършва принудително. Разходите за премахване са за сметка на извършителя и свързаните лица, като отговорността е солидарна.
Чл. 225а
Кметът на общината издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, която се публикува в Единния публичен регистър. Заповедта се основава на констативен акт и може да бъде обжалвана в 7-дневен срок. Ако не бъде изпълнена доброволно, премахването се извършва принудително за сметка на извършителя и други отговорни лица. Отговорността е солидарна.
Чл. 226
Член 226 от Закона за устройство на територията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 65 от 2003 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 227
Член 227 от Закона за устройство на територията е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 65 от 2003 година.
Чл. 228
Чл. 228 от Закона за устройство на територията указва, че за въпроси, които не са уредени в конкретната глава и в глава двадесета, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Това означава, че административните процедури и правила от този кодекс са в сила за нерегламентираните въпроси в закона.
Чл. 229
Физически лица могат да извършват проучвателни, проектантски, контролни, строителни и надзорни дейности, ако притежават необходимата техническа правоспособност, която зависи от специалността и образователно-квалификационната степен. Юридически лица също могат да извършват тези дейности, при условие че в състава им има физически лица с необходимата правоспособност. Технически правоспособни са лицата, завършили акредитирано висше училище с квалификация в съответните области като архитект, строителен инженер и др.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за устройство на територията определя условията за изработване на устройствени планове и инвестиционни проекти от проектанти, които притежават необходимата техническа и проектантска правоспособност. Законът регламентира и допустимите дейности за лица с ограничена правоспособност. Проектанти с пълна правоспособност, работещи в администрацията, могат да извършват дейности само в териториални единици, където не са органи с контролни правомощия. Служители с проектантска правоспособност могат да изработват проекти за общински имоти, а чуждестранни граждани с призната квалификация могат да извършват дейности в рамките на своята квалификация.
Чл. 231
Член 231 от Закона за устройството на територията установява, че изискванията към физическите и юридическите лица, които извършват строителство, се регулират със закон. Тази разпоредба подчертава необходимостта от спазване на установените правни норми при строителната дейност.
Чл. 232
Чл. 232 от Закона за устройство на територията предвижда различни наказания за длъжностни лица и участници в строителството, които не изпълняват задълженията си или нарушават законодателството. Наказанията варират от глоби от 1000 до 5000 лв. за длъжностни лица, които не изпълняват задължения или съгласуват строителни книжа в нарушение на закона, до глоби от 3000 до 15 000 лв. за лица, които осъществяват дейности без правоспособност или допускат незаконно строителство. В допълнение, се предвиждат и по-строги наказания за собственици на строежи, които създават опасност за здравето и живота на други лица.
Чл. 232а
Чл. 232а от Закона за устройство на територията предвижда наказания за длъжностни лица, които одобряват строителни документи в територии с културно-историческа защита без предварително съгласуване. За първо нарушение глобата е между 800 и 1500 лв. Ако в резултат на нарушението е унищожена или повредена недвижима културна ценност, глобата нараства до 1000-3000 лв.
Чл. 232б
Чл. 232б от Закона за устройство на територията предвижда глоба от 10 000 лв. за кмета на общината при неизпълнение на задължението по § 123, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби. Актът за установяване на нарушението се съставя от областния управител или от назначени от него длъжностни лица, а наказателното постановление се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него лице.
Чл. 232в
Член 232в от Закона за устройство на територията е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 101 от 2015 г., но е отменена с ДВ, бр. 13 от 2017 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за кратък период и след това е оттеглена.
Чл. 232г.
Кметът на общината или оправомощено лице може да наложи глоба между 1000 и 5000 лв. на собственици на имоти, които унищожават или увреждат контролно-измервателни системи или части от тях, разположени в свлачищни райони или геозащитни съоръжения.
Чл. 233
Чл. 233 от Закона за устройство на територията предвижда, че за нарушения на закона, актовете на Министерския съвет и други нормативни документи, свързани с проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв., освен ако друг закон не предвижда по-тежко наказание.
Чл. 234
Чл. 234 от Закона за устройство на територията предвижда наказания за продължаващи нарушения на чл. 232 и 233. При продължаващо нарушение след констатиране с акт, наказанието е глоба от 3000 до 15 000 лв. Ако в срок за издаване на наказателно постановление се извърши ново нарушение, наказанието остава в същите граници. При ново нарушение на същата разпоредба в срок до 3 години от влизането в сила на предходното наказателно постановление, глобата е от 2000 до 30 000 лв., а в маловажни случаи - от 100 до 500 лв.
Чл. 235
Чл. 235 от Закона за устройство на територията предвижда, че нарушители на строежа могат да бъдат отстранени с мотивирана заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено лице. При отказ за доброволно изпълнение, отстраняването се извършва принудително, включително с помощта на органите на Министерството на вътрешните работи. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.
Чл. 236
Член 236 от Закона за устройство на територията предвижда, че при системни нарушения на чл. 232, ал. 1, извършени от главен архитект на община (район), констатирани от Дирекцията за национален строителен контрол, министърът на регионалното развитие и благоустройството има правото да лиши нарушителя от длъжността главен архитект на община (район) за срок до 2 години.
Чл. 237
Чл. 237 от Закона за устройство на територията определя различни имуществени санкции, които могат да бъдат наложени на юридически лица и еднолични търговци за нарушения, свързани със строителството. Санкциите варират в зависимост от категорията на строежа и вида на нарушението, като могат да достигнат до 150 000 лв. за най-тежките нарушения. Основните случаи на налагане на санкции включват незаконно строителство, продължаване на строителни работи след спиране, работа без необходимите разрешителни и др. Кметовете на общини и различни министри също имат правомощия да налагат санкции в определени случаи.
Чл. 237а
Чл. 237а от Закона за устройство на територията предвижда, че за нарушения на закона, актовете на Министерския съвет и другите нормативи, свързани с проектирането и строителството, се налага имуществена санкция на юридически лица или еднолични търговци. Размерът на санкцията е между 1000 и 5000 лв., освен ако в друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 238
Чл. 238 от Закона за устройство на територията регламентира реда за установяване на нарушения, издаване, обжалване и изпълнение на наказателни постановления, като се позовава на Закона за административните нарушения и наказания. Актовете за установяване на нарушения могат да се съставят от служители на общинските администрации, Дирекцията за национален строителен контрол, служители, определени от министъра на вътрешните работи, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и министъра на околната среда и водите, в зависимост от вида на нарушението.
Чл. 239
Законът за устройство на територията регламентира издаването на наказателни постановления за нарушения в устройството на територията, като определя компетентните органи и срокове за образуване на административнонаказателно производство. Наказателни постановления могат да се издават от различни министерства и кметове на общини за нарушения, свързани с проектиране, строителство, пожарна безопасност и опазване на околната среда. Законът предвижда и условия за узаконяване на незаконни строежи, както и за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти. Съществуват и разпоредби за преходни и заключителни условия, свързани с прилагането на закона и взаимодействието с подзаконовите нормативни актове.
Параграф §1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията се уточнява, че министрите, областните управители, кметовете и главните архитекти могат да делегира своите функции на заместниците си или на други длъжностни лица в съответните администрации. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, областният управител, кметът и главният архитект имат право да предоставят своите функции на определени лица, при спазване на условията за правоспособност и стаж.
Параграф §1а
Параграф §1а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията позволява на министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", председателя на Държавна агенция "Разузнаване" и председателя на Държавна агенция "Технически операции" да делегират свои правомощия на заместниците си и на други длъжностни лица в съответните ведомства. Разпоредбата е актуализирана многократно, последно през 2021 г.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията урежда събирането на такси за различни административни и технически услуги, свързани с инвестиционното проектиране и строителството. Таксите се определят по Закона за местните данъци и такси и Закона за държавните такси. Цените на услугите, предоставяни от експлоатационните дружества, се определят с тарифа от Комисията за енергийно и водно регулиране и се публикуват в Държавен вестник и на интернет страниците на съответните дружества. За служебно съгласуване с администрации и контролни органи не се събират такси.
§4
В параграф §4 от Закона за устройство на територията се определят редът за съобщаване на заинтересуваните лица от компетентните органи. Съобщаването се извършва с писмено уведомление, освен ако не е предвидено друго в закона или актовете по неговото прилагане. При непознат адрес на заинтересуваното лице, съобщението може да бъде залепено на имота и публикувано на таблото за обявления или интернет страницата на съответния орган. Когато заинтересуваните лица са собственици в сгради с режим на етажна собственост, съобщенията се връчват на председателите на управителните съвети.
§5
Тази част от закона представя определения и термини, свързани с устройството на територията в България. Включват се термини като "Национален експертен съвет", "поземлен имот", "неурегулирана територия", "територии с особена защита" и много други. Всеки термин е описан с конкретно значение, което е важно за правното регулиране на строителството и устройството на територията. Определят се и различни видове строежи, инфраструктура и процедури, свързани с тях, както и спецификации за територии и обекти с различно предназначение.
Параграф §6
Действащите териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си след влизането в сила на закона и могат да бъдат изменяни по реда на закона. Дворищнорегулационните планове могат да се прилагат в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, а общинската администрация трябва да извърши необходимите оценки в едномесечен срок от искането. Проектите за териториалноустройствени планове, внесени до 31 май 2001 г., ще се обработват по досегашния ред, с актове за одобряване, издавани до 31 декември 2001 г. След изтичане на определените срокове не могат да се извършват сделки с дворищнорегулационни парцели, за които не са изплатени дължимите обезщетения. Наличните кадастрални планове и свързаните с тях документи ще се използват до изработването на кадастрална карта. Плановете, които не са в цифров вид, трябва да бъдат преработени в цифров формат преди изработването на устройствения план.
§ 8
След изтичане на определени срокове, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява. Собствениците на имоти могат да приложат тези планове с нотариален договор, да поискат изменение на плановете или да коригират регулационните линии. Договорите с държавата се сключват по специфични правила, а измененията на плановете се одобряват от кмета. Строителство в определени имоти е забранено до реализиране на предложените възможности. Започнатите производства по прилагане на плановете продължават по досегашния ред. Разпоредбите не важат за действащите планове за публична собственост.
§9
Параграф §9 урежда правилата за отчуждителните производства, започнали преди 30 октомври 1998 г. Ако имотът е завзет до тази дата, се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство. В противен случай, заповедта за отчуждаване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината. За обезщетяване на собствениците по ал. 1 ежегодно се предвиждат средства в бюджетите на държавата и общините.
§12
Параграф §12 от Закона за устройство на територията определя, че започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж преди влизането в сила на закона ще се довършат по досегашния ред. За започнато производство се счита денят на внасянето на инвестиционен проект за одобряване от компетентния орган, както и наличието на съгласуван от компетентния орган идеен инвестиционен проект.
§ 13
Параграф 13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията регулира правоспособността на физическите лица и действието на договорите за строителен надзор. Физическите лица с техническа правоспособност преди влизането на закона притежават пълна проектантска правоспособност. Договорите за строителен надзор, сключени преди влизането на закона, запазват действието си, освен ако не бъдат изменени или прекратени. Физическите лица, упражняващи технически контрол, ще се вписват в регистър, докато не влезе в сила нов закон по чл. 230, ал. 1.
§ 16
Параграф 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията определя условията за търпимост на строежи, изградени преди 1987 г. и след 1987 г., но преди 1998 г., при определени условия. Строежите, изградени до 7 април 1987 г. без строителни книжа, са търпими и не подлежат на премахване, ако са допустими по съответните планове. Незаконни строежи, започнати между 8 април 1987 г. и 30 юни 1998 г., не се премахват, ако са декларирани от собствениците до 31 декември 1998 г. Строежи след 30 юни 1998 г. също могат да останат, ако са декларирани в 6-месечен срок след обнародването на закона. При отчуждаване на търпими и узаконени строежи, собствениците получават обезщетение.
§17
Параграф §17 от Закона за устройство на територията предвижда условия за запазване на строежи с временен устройствен статут, изградени на държавна или общинска собственост. Строежите могат да останат до реализиране на строежи, предвидени в подробен устройствен план. При възникване на инвестиционна инициатива, временните строежи се премахват по заповед на кмета. С решение на областния управител или общинския съвет, в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона, може да се допусне изменение на подробен устройствен план, за да се установи траен статут на временните строежи. При установяване на траен статут, собствениците получават право на строеж, освен ако новият строеж значително се различава от временния, в който случай последният се премахва.
§18
Параграф 18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията определя задълженията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Той е отговорен за одобряване на строителни и технически правила и нормативи, издаване на наредби и инструкции, както и одобряване на образци на документи, свързани с прилагането на закона. Също така, министърът, в сътрудничество с министъра на вътрешните работи, одобрява правила по безопасността на движението. Освен това, министърът съвместно с ръководителите на съответните администрации одобрява техническите правила за проектиране и изграждане на инфраструктурни съоръжения.
§19
Параграф §19 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията определя, че задачите и функциите на Дирекцията за национален строителен контрол ще бъдат регламентирани с правилник, който ще бъде приет от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
§20
Законът за устройство на територията отменя Закона за териториално и селищно устройство, обнародван през 1973 г. Подзаконовите нормативни актове, издадени на базата на отменения закон, остават в сила до приемането на нови подзаконови актове, при условие че не противоречат на новия закон.
§ 22
Подробният устройствен план влиза в сила по различни начини: (1) относно регулацията, когато е одобрен административен акт, подписани са окончателни договори за прехвърляне на собственост, или са изплатени обезщетения по отчуждителни производства; (2) относно застрояването, с полагането на фундаментите на строежите. Параграфи 2 и 3 от § 22 са отменени и не са в сила.
§23
Параграф §23 указва, че в случай на противоречие между разпоредбите на Закона за устройство на територията и други закони, приоритет имат разпоредбите на настоящия закон. Разпоредбите на отменените закони, свързани с териториалното и селищно устройство, се считат за отнасящи се към актуалните разпоредби на Закона за устройство на територията. Освен това, разпоредбите на други закони, касаещи наименованията на териториалноустройствените планове, важат и за устройствени планове, регламентирани в настоящия закон.
§24
Параграф §24 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията регламентира условията за проекти, финансирани от международни финансови институции и фондове на ЕС. При сключване на договори за такива проекти могат да се прилагат условията на Международната федерация на инженерите консултанти (ФИДИК). Инженерът, определен от финансиращата институция, осъществява функциите на консултант, а оценяването на инвестиционните проекти и строителният надзор трябва да се извършват от регистриран инженер или подизпълнител. Въвеждането в експлоатация на строежите се осъществява по реда на закона.
§24а
Параграф §24а от Закона за устройство на територията предвижда, че разрешенията за строеж, издадени до 31 юли 2008 г. в квартали с комплексно застрояване, запазват своето действие, ако строителството е започнало до тази дата. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба не отменя мораториума, наложен от Народното събрание върху застрояването на устройствени зони за комплексно застрояване.
§25
В Закона за опазване на околната среда се правят изменения и допълнения, свързани с устройствените планове. Конкретно, в чл. 20, ал. 1 т. 2 се уточняват плановете и програмите за развитие, а нова т. 3 въвежда устройствените планове и техните изменения, свързани с определени дейности. Досегашната т. 3 става т. 4.
§26
В Закона за местното самоуправление и местната администрация се въвеждат изменения в член 21 и член 44. В член 21, алинея 1, точка 11 се добавя, че общинските съвети приемат решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения при условията на Закона за устройство на територията. В член 44, алинея 1, точка 12 се уточнява, че общинските съвети възлагат или разрешават изработването на устройствени планове и техни изменения, както и организират изпълнението им, също при условията на Закона за устройство на територията.
§ 27
В параграф 27 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за устройство на територията се предвижда изменение в Закона за държавната собственост. Конкретно, в член 33, алинея 2 думите "в границите на населените места" ще бъдат заличени, което променя досегашния текст на закона.
§28
С §28 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията се отменят чл. 8, 9 и 10 от Раздел II на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София. Тези членове са свързани с прилагането на плана и режима на собствеността на недвижимите имоти.
§ 29
Параграф §29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София предвижда замяна на термина "общ градоустройствен план" с "общ устройствен план" в § 10, § 12, ал. 1 и 4 и § 13. Освен това, параграф 17 се изменя, като Фонд "Градоустройство" към Столичната община се преобразува във фонд "Благоустройство на територията".
§30
Изпълнението на Закона за устройство на територията е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази разпоредба е изменяна с изменения в Държавен вестник, бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.
§31
Законът за устройство на територията влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 16, ал. 3 и § 17, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 19 декември 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 65 от 2003 г.
§182
Строежите, обектите и съоръженията, посочени в чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от закона, не се считат за недвижими имоти съгласно чл. 110 от Закона за собствеността. Те не се нанасят в кадастралната карта и не се записват в кадастралните регистри. За удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават актове, които подлежат на вписване в имотния регистър.
§183
Съгласно §183 от Закона за устройство на територията, започнатите до влизането в сила на закона производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж могат да бъдат довършени по досегашния ред или по новия ред, ако възложителят пожелае. Започнатото производство се определя от деня на внасянето на инвестиционния проект за одобрение или наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект. Производствата по узаконяване, започнати преди влизането в сила на закона, също се довършват по досегашния ред, считано от деня на подаване на искането за узаконяване.
§184
Съгласно §184 от Закона за устройство на територията, незаконно извършени строежи до влизането в сила на закона могат да бъдат узаконени по искане на собственика, при условие че са допустими по предходните или настоящите разпоредби. Узаконяването започва с заявление от собственика в срок от 6 месеца след влизането на закона. Общинската администрация изготвя констативен акт в срок от 1 месец след подаването на заявлението, а при непредставяне на необходимите документи, органът издава мотивиран отказ. Узаконяването се извършва на името на собственика на земята или на лицето, което има право на строеж. В случай на съсобственост, актът може да бъде издаден на всички съсобственици, ако не са възразили. Узаконяването включва съгласуване на проект и заплащане на дългове. Узаконените строежи подлежат на обжалване, а незаявени строежи се премахват по установения ред.
§185
Лицата, оправомощени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, могат да упражняват независим строителен надзор на строежи от първа до четвърта категория, докато срокът им на оправомощаване не изтече. След изтичането на срока, те трябва да притежават лиценз, издаден от министъра, за да продължат да извършват строителен надзор и оценка на съответствието на инвестиционните проекти за строежи от първа, втора и трета категория.
§186
Лицата, които упражняват строителен надзор и са лицензирани от началника на Дирекцията за национален строителен контрол, могат да продължат да извършват надзор за строежи от първа до четвърта категория до изтичане на срока на лиценза. След изтичането на лиценза, за да продължат дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, те трябва да получат нов лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно условията и реда по чл. 167, ал. 1 и 2.
§187
В срок от шест месеца след влизането в сила на закона, общинските съвети имат право да потвърдят заповедите на главния архитект на общината, издадени на основание отменения Закон за териториално и селищно устройство, както и заповедите на кметовете на райони, издадени между 11 септември 1991 г. и 31 декември 2001 г. Изключение правят заповедите, които са отменени като незаконосъобразни. Решенията на общинските съвети по този въпрос се публикуват в "Държавен вестник."
§24 от Закона за устройство на територията
Параграф §24 предвижда, че проекти за изграждане на обекти с национално значение, финансирани изцяло или частично чрез финансови договори, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, могат да бъдат довършени по досегашния ред или по новия ред, по желание на възложителя. Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на §12, който влиза в сила от 15 март 2005 г.
§88
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за измерванията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 95 от 2005 г. и влиза в сила от 01.03.2006 г.
§ 66
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в брой 105 от 2005 г. и влизат в сила от 01.01.2006 г.
§ 88
Кодексът за устройство на територията влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изрично са посочени членове и параграфи, които имат различна дата на влизане в сила.
§11
В Закона за устройство на територията се извършва изменение, като навсякъде думите "Агенцията по кадастъра" се заменят с "Агенцията по геодезия, картография и кадастър". Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2001 г., и са последвани от множество изменения и допълнения до 2006 г.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-ранни дати. Конкретно: дял трети, § 2, т. 1 и 2, както и редица параграфи, свързани с отмяна и замяна на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 56
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се отбелязва, че има и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който е обнародван в ДВ, бр. 37 от 2006 г. и влиза в сила от 01.07.2006 г.
§ 160
Законът влиза в сила на 1 юли 2006 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на 1 януари 2007 г. Тези изключения включват конкретни точки и букви от различни параграфи, касаещи уведомления и изменения, свързани с Европейската комисия и други разпоредби.
§145
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 18, т. 3 влиза в сила една година след обнародването, параграф 48 (относно чл. 118а, ал. 1, т. 1) влиза в сила от 22 декември 2013 г., параграф 60, т. 5 влиза в сила от 1 март 2007 г., а параграф 73 (относно чл. 155а, ал. 1, т. 1) влиза в сила една година след обнародването на закона.
§8
Техническите паспорти за съществуващите строежи в експлоатация, които са държавна и общинска собственост, трябва да бъдат съставени до 31 декември 2011 г., с изключение на случаите, предвидени в чл. 176а, ал. 1. Сроковете за съставяне на техническите паспорти за различните категории строежи ще бъдат определени в наредбата по чл. 176а, ал. 6.
§10
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството и застрояването на столичната община са обнародвани в Държавен вестник, брой 106 от 2006 г. и влизат в сила от 28 януари 2007 г.
§14
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за Камарата на строителите са обнародвани в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§4
Разпоредбите на параграф 3, точки 1 и 4 от закона влизат в сила една година след влизането в сила на закона. Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е обнародван в Държавен вестник, брой 61 от 2007 година и влиза в сила от 27 юли 2007 година.
§70
Сроковете за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, започват да текат от 31 март 2001 г.
§71
Съгласно §71 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, Министерският съвет е задължен да приеме изменения в подзаконовите нормативни актове, свързани със статута на главния архитект, в срок от един месец след влизането в сила на закона. Тези изменения ще влязат в сила от момента на влизането на закона в сила.
§72
Параграф §72 от Закона за устройство на територията определя правилата за довършване на заварените строителни обекти, започнали преди влизането на закона в сила. Възложителите имат опция да довършат обектите по досегашния ред или по новия ред, предвиден в закона. Освен това, министърът на регионалното развитие и благоустройството е задължен да организира официален превод на важни документи на Международната федерация на инженерите консултанти до 31 декември 2008 г., които следва да бъдат публикувани на интернет страницата на министерството.
§73
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2008 г.
§19 от Закона за устройство на територията
Параграф §19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че делата, образувани преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършвани от същите административни съдилища по досегашния ред. Закона за енергийната ефективност е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2008 г. и влиза в сила от 14.11.2008 г.
§20
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2, която влиза в сила една година след влизането в сила на закона. 2. Разпоредбите на чл. 38, ал. 3 и 4, които влизат в сила 6 месеца след влизането му в сила.
§12
Съгласно §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, имотите или части от имоти, които са държавна собственост и са предназначени за образование, наука, здравеопазване или култура, трябва да бъдат предоставени за управление на съответното министерство. Тази процедура трябва да се извърши в тримесечен срок след влизането в сила на закона, в съответствие с подробния устройствен план.
§ 13
С влизането в сила на Закона за устройство на територията се спира прилагането на подробни устройствени планове за имоти, свързани с образованието, науката, здравеопазването и културата, ако предназначението им е променено. В случай на държавна или общинска нужда, компетентните органи трябва да издадат заповед за изменение на плановете в едногодишен срок. Ако не е издадена такава заповед, алинея 1 не се прилага. Собствениците на имоти, които не са отчуждени в срок, имат права по чл. 135, ал. 1.
§16
Съгласно параграф §16 от Закона за устройство на територията, всички производства по възстановяване на собствеността върху имоти, които са публична държавна или общинска собственост и не са приключили до влизането в сила на този закон, се прекратяват.
§44
Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г. В допълнение, се упоменава, че преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за културното наследство, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 92 от 2009 г. и влиза в сила от 20.11.2009 г.
§ 47
Параграф §47 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда замяна на термина "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности" с "Министерството на културата". Тази промяна е в сила за всички текстове в закона, обнародван през 2001 г. и изменян многократно до 2009 г.
§48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения в Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила от деня на обнародването, са: 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2010 г.
§ 117
Разпоредбите на § 50 (с изключение на чл. 71д), § 105 и § 112, т. 2 от Закона за устройство на територията влизат в сила от 1 януари 2011 г. Тези разпоредби определят условията и сроковете за прилагане на закона, като се уточняват и преходните моменти, свързани с измененията в законодателството. Допълнителна информация относно промените в Закона за енергетиката е публикувана в Държавен вестник, брой 54 от 2010 г., с дата на влизане в сила 16.07.2010 г.
§ 42
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретни дати. Параграф 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, а чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: Член 20 (ал. 1, 2 и 3) влиза в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите - от 31 декември 2014 г.; Член 21 (ал. 1, 2, 3 и 4) влиза в сила от 31 декември 2012 г.; Член 22 (ал. 1, 2, 3, 4 и 5) влиза в сила от 1 януари 2012 г.; Член 23 (ал. 1-12) влиза в сила от 1 юли 2012 г.
§57
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в Държавен вестник, брой 29 от 2012 г., и в сила от 10.04.2012 г.
§ 23
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 3, който влиза в сила от 1 април 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с допълнението на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.
§3
Законът влиза в сила в деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 32 от 2012 г. и влиза в сила от 24.04.2012 г.
Параграф §98
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграфи 20 - 42, § 75 и § 91 влизат в сила от 1 януари 2013 г. Параграфи 43 - 58, § 87 и § 88 влизат в сила от 7 януари 2014 г. за оператори на инсталации с комплексно разрешително, които са въведени в експлоатация преди 7 януари 2013 г., и за които е одобрено заявление за разрешително до тази дата.
§84
Съгласно параграф §84 от Закона за устройство на територията, в срок до един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новите разпоредби. Освен това, компетентните органи трябва да адаптират устройствените актове на съответната администрация, така че те да отговарят на новите изисквания на закона.
§85
Параграф §85 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията урежда отношенията с администрациите по различни закони, включително за радиото и телевизията, финансовия одит и здравното осигуряване. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на заплата. Осигурителните вноски се покриват от бюджетите на съответните органи, а Министерският съвет е задължен да направи нужните промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие". Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф 86 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията определя начина на изчисляване на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в срок от един месец след влизането в сила на закона. Заплатата не трябва да бъде по-ниска от брутната заплата, която служителят е получавал до момента, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Брутната заплата включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът за устройство на територията влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публично-частното партньорство са обнародвани в брой 45 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
§ 16 от Закона за устройство на територията
Законът за устройство на територията влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 13, които влизат в сила на 1 септември 2012 г. Също така, се споменава, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за управление на отпадъците са обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2012 г. и влизат в сила от 13.07.2012 г.
Параграф §35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Конкретно: член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 влизат в сила две години след обнародването; член 33, ал. 4 и чл. 34 влизат в сила от 1 януари 2013 г.; член 49, ал. 8 влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§19
Законът за устройство на територията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията включват изменения, обнародвани в различни бр. на "Държавен вестник" с конкретни дати на влизане в сила, последното от които е от 31.12.2022 г.
§123
В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, кметовете на общини без действащ общ устройствен план трябва да внесат предложение за изработването на такъв план в общинския съвет. Финансирането на плановете ще бъде подпомогнато от средства от държавния бюджет, предвидени ежегодно. Министърът на регионалното развитие и благоустройството отговаря за разпределението на средствата и осъществява контрол и координация при изработването на плановете.
§ 124
Започнатите производства по изработване на общи и подробни устройствени планове, които не са приключили до влизането в сила на закона, се одобряват по досегашния ред. Датата на започване на производство по изработване на плановете и техните изменения се счита за датата на допускане на изработването на съответния проект.
§125
Параграф §125 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще се одобряват по досегашния ред. Датата на започване на производството по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита за деня на внасянето на проекта за съгласуване от компетентния орган, като наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект също се счита за започнато производство.
§127
Параграф §127 регламентира статуса на строежи, изградени до 31 март 2001 г., които нямат строителни книжа, но са допустими по предишните или настоящите разпоредби. Те са търпими и не подлежат на премахване. Строежи, незаявени за узаконяване до влизането в сила на новия закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика в срок от една година. Узаконяването включва съгласуване на инвестиционен проект и спазване на определени процедури. При ненавременно подаване на заявление или отказ за узаконяване, строежите могат да бъдат премахнати. Узаконяването може да се извърши на името на собственика на земята или на лицето с право на строеж. Споровете относно съсобствеността се решават по общия исков ред. Сроковете за узаконяване и обжалване са определени в закона.
§128
Лицата, получили лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството, имат право да продължат дейността си до изтичането на срока на лиценза. Преди изтичането на срока, те могат да подадат заявление за ново удостоверение с срок от 5 години. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол ще се произнесе на базата на декларация от заявителя, че не са отпаднали основанията за издаване на удостоверение. Новите обстоятелства трябва да бъдат удостоверени с документи.
§129
Действието на лиценз, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, може да бъде прекратено или спряно от началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Прекратяване е възможно по искане на лицензираното лице при доказателства за липса на неприключили договори или при прекратяване на юридическото лице. Основанията за прекратяване включват две влезли в сила наказателни постановления с имуществени санкции, три наказателни постановления за физически лица, упражняващи дейности за лицензираното лице, или отпадане на основанията за издаване на лиценза. Спиране на действието на лиценза може да се наложи за срок от една година при влязло в сила наказателно постановление за нарушения при оценка на инвестиционен проект или строителен надзор.
§ 149
Законът влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 16, § 35, т. 2 и § 39), които влизат в сила на 1 януари 2025 г. Заключителните разпоредби са свързани с допълнението на Закона за държавната собственост, което е обнародвано през 2012 г. и влиза в сила от 1 януари 2013 г.
§ 3
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси, обнародван в "Държавен вестник", брой 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.
Параграф §123
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключения: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Допълнителна информация за изменения и допълнения на Закона за енергийната ефективност, обнародвани в Държавен вестник, брой 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.
§72
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения към Закона за устройство на територията, обнародвани в "Държавен вестник", брой 66 от 2013 г., и влизат в сила от 26.07.2013 г.
§52
Параграф §52 урежда преходните разпоредби относно производствата за изработване и одобряване на устройствените планове и инвестиционни проекти. Започнатите производства, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще бъдат довършвани по досегашния ред от министъра на регионалното развитие. Датите на започване на производствата се определят съответно от датите на допускане или внасяне на проектите. Обектите с национално значение, определени преди влизането на закона, също ще следват досегашния ред за одобрение.
§53
Подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството преди влизането в сила на настоящия закон, остават в сила и ще се прилагат до тяхното изменение или до издаването на нови актове, при условие че не противоречат на новия закон.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§52
Разпоредбите определят как се довършват започнатите производства по изработване и одобряване на общи и подробни устройствени планове, както и инвестиционни проекти и разрешения за строеж, които не са приключили до влизането в сила на новия закон. Специално се уточнява, че производствата ще продължат по досегашния ред от съответните компетентни органи, в зависимост от това кой е отговарял за тях преди измененията. Датата на започване на производствата се счита за датата на допускане или възлагане на изработването на плана. За изменения в одобрените проекти, извършени до определена дата, също се предвиждат конкретни правила.
§53
Подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на регионалното развитие или от министъра на инвестиционното проектиране преди влизането в сила на Закона за устройство на територията, остават в сила и ще се прилагат до тяхното изменение и допълнение или до приемането на нови актове, освен ако противоречат на новия закон.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за енергийната ефективност са обнародвани в брой 35 от 2015 г. и влизат в сила от 15.05.2015 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за опазване на околната среда, обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.
§34
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за държавна агенция "Разузнаване", обнародван в ДВ, бр. 79 от 2015 г., и влизащ в сила от 01.11.2015 г.
§ 31 от Закона за устройство на територията
Законът за устройство на територията влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на параграф 17, точка 4 относно член 69, който влиза в сила на 1 януари 2016 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в Държавен вестник, брой 101 от 2015 г.
§53
Параграф §53 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията определя условията за строежи с търпим статут. Търпимите строежи с постоянен устройствен статут могат да се пристрояват, надстройват, ремонтират и реконструират, включително с промяна на предназначението, в съответствие с подробния устройствен план. Търпимите строежи без постоянен статут могат да се преустройват вътрешно и ремонтират, без да се променя външният им вид и носещите конструкции. За извършване на тези дейности е необходимо представяне на проект-заснемане и одобрение на инвестиционен проект. Линейни обекти на техническата инфраструктура могат да се реконструират или ремонтират без промяна на трасето и сервитутните зони, след одобрение на проект.
§54
Параграф §54 определя, че заповедите, издадени от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощени лица до 26 ноември 2012 г., както и заповедите, издадени на основание § 126 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, касаещи строежи от четвърта, пета и шеста категория, се изпълняват от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
§55
Параграф §55 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по досегашния ред. За започнато производство се счита внасянето на инвестиционен проект за одобрение от компетентния орган.
§ 62
Законът влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 август 2016 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в ДВ, бр. 13 от 2017 г.
§ 57
Параграф §57 от закона указва, че всички започнати производства за изработване и одобряване на устройствени планове и техните изменения, които са започнали преди влизането в сила на закона, трябва да бъдат довършени съгласно новите разпоредби. Датата, от която се счита, че производството е започнало, е датата на допускане или възлагане на проекта.
§58
Параграф §58 регламентира, че започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж преди влизането в сила на закона ще продължат да се извършват по досегашния ред. За започнато производство се счита внасянето на инвестиционен проект за одобрение от компетентния орган.
§61
Подзаконовите нормативни актове по чл. 139, ал. 5 и чл. 177, ал. 2 трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след неговото влизане в сила. До влизането в сила на измененията и допълненията на наредбата по чл. 139, ал. 5, продължава да се прилага досегашният ред.
§83
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 64 влиза в сила от 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 от 1 януари 2018 г., т. 2 от 30 юни 2017 г., параграф 69 от 1 януари 2018 г., и параграф 71, ал. 1 от 26 април 2017 г. Параграфи 6 и 72-82 влизат в сила от 1 януари 2018 г. В срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, подзаконовите нормативни актове, свързани с удостоверения за задължения, трябва да се приведат в съответствие с него.
§31
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключения: параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник"; параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Параграф §41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Член 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок. 2. Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, обнародван в ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който е обнародван в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г. и влиза в сила от 09.03.2018 г.
§12
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на чл. 4, ал. 3, която влиза в сила две години след обнародването. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, който е обнародван на 01.01.2019 г.
§25
Законът за устройство на територията влиза в сила на 1 януари 2019 г., като измененията и допълненията към него са обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2019 г. и също влизат в сила от същата дата.
§ 23
Сервитутните ивици на съществуващите водоснабдителни и канализационни проводи и съоръжения, които са публична държавна и публична общинска собственост, трябва да бъдат отразени в кадастъра. Това се извършва по реда на чл. 31а от Закона за кадастъра и имотния регистър, като размерът и разположението на зоната на ограничение се определят в наредбата по чл. 13, ал. 1.
§24
Параграф §24 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че наредбите по чл. 84, ал. 3 от този закон, както и чл. 116, ал. 7, чл. 125, ал. 3 и чл. 196, ал. 1 от Закона за енергетиката, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите разпоредби в срок от два месеца от влизането на закона в сила. В този срок Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да приеме тарифата за цените на услугите, посочени в § 3, ал. 2 от допълнителните разпоредби.
§25
Параграф §25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че започнатите производства за изработване на проекти на устройствени планове или техните изменения, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще бъдат завършени по досегашния ред. Освен това, тези производства трябва да имат издадено разрешение от компетентния орган за изработването на проекта преди влизането на закона в сила.
§26
Параграф §26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, както и издаването на разрешение за строеж, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще бъдат завършени по досегашния ред. За започнати производства се считат тези, за които е внесен инвестиционен проект за съгласуване и одобряване, или е издадено разрешение за строеж, включително и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
§27
Параграф §27 от Закона за устройство на територията предвижда, че започнатите производства по издаване на визи за проектиране, които са били в ход преди влизането в сила на закона, ще бъдат приключени по досегашния ред. Това важи за производствата, за които е подадено заявление за виза за проектиране преди влизането на закона в сила.
§32 от Закона за устройство на територията и разпоредбите към Закона за социалните услуги.
Законът за устройство на територията влиза в сила от 1 януари 2019 г. Законът за социалните услуги е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2019 г.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи и членове, които влизат в сила на различни дати. Конкретно, определени разпоредби ще влязат в сила от 1 януари 2021 г. и 1 януари 2019 г., а други ще влязат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§44
Съгласно §44 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, жалби и протести, подадени по отменения чл. 216 и по които няма произнасяне до влизането в сила на новия закон, ще бъдат служебно изпратени на съответния административен съд за разглеждане по компетентност.
Параграф 45
Параграф 45 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че започнатите производства по изработване и одобряване на устройствени планове, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще се довършват по досегашния ред. Изключение правят правилата за разполагане на сгради за временно обитаване, за които се прилагат новите нормативи по чл. 35, ал. 3. Производствата, за които е издадено разрешение от компетентния орган преди влизането на закона, също попадат под разпоредбите на ал. 1.
§46
Параграф 46 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, както и по издаване на разрешение за строеж, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще бъдат завършени по досегашния ред. Това важи за производства, за които до влизането в сила на закона е внесен инвестиционен проект за съгласуване и одобряване от компетентния орган или за издаване на разрешение за строеж.
§47 и §48
Параграф §47 указва, че при прилагането на заварените подробни устройствени планове, сградите за временно обитаване в жилищни зони или територии за рекреационни дейности трябва да се разполагат съгласно нормативите за жилищни сгради. Параграф §48 постановява, че строежите от пета категория, за които е издадено разрешение за строеж преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършвани и въвеждани в експлоатация по досегашния ред.
§49
Според параграф 49 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, всички издадени и одобрени актове и документи по чл. 5а, преди влизането в сила на закона, трябва да бъдат публикувани на интернет страниците на съответните ведомства в срок от една година след влизането в сила на закона.
§50
В срок от две години след влизането в сила на Закона за устройство на територията, министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да създаде публичен уеб-базиран информационен портал. Този портал ще публикува проектите на устройствените планове, техните изменения и влезлите в сила планове. В него ще има раздел за физическите и юридическите лица, ангажирани с изработването на устройствени и инвестиционни проекти, включително информация за възнагражденията им. Министърът също така ще издаде наредба за условията и реда за публикуване на документите в портала.
§32
Параграф §32 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията предвижда, че при служебно изменение на плановете, ако не е реализирана нито една от възможностите за прилагане на заварените дворищнорегулационни планове, поземлените имоти се урегулират по правилата на чл. 17 от закона. Тези правила се прилагат и при създаване на нови подробни устройствени планове за урегулиране на населени места или части от тях.
§33 от Закона за устройство на територията и Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката влизат в сила от 21.05.2019 г.
§ 41
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2019 г. и един параграф, който влиза в сила три месеца след обнародването. Специфичните параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2019 г. включват параграфи 2, 6, 7 относно т. 1, 13, 19, 20, 21, 23, 24 и 37 относно т. 1-3. Параграф 22 влиза в сила три месеца след обнародването.
§20 и Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, обнародван в ДВ, бр. 21 от 2020 г., влизат в сила от 13.03.2020 г.
§56
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Този параграф е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в бр. 16 от 2021 г.
§ 77
Параграф §77 уточнява, че производствата за издаване на удостоверение за упражняване на дейности, започнати преди влизането в сила на новия закон, ще се довършват по стария ред. Датата на започване на производството се определя като деня на подаване на заявлението за удостоверение.
§ 78
Лицата, получили удостоверение от началника на ДНСК преди влизането в сила на закона, могат да продължат дейността си до изтичането на удостоверението. Те имат право да подадат заявление за продължаване на удостоверението за нов срок от 5 години, като това трябва да стане в едномесечен срок преди изтичането му. Към заявлението се прилага декларация за липса на промени в основанията за издаване на удостоверението.
§ 79
Лицата, които са получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 преди влизането в сила на закона, както и тези, получили удостоверение по реда на § 77, ал. 1, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания в срок от една година след влизането на закона в сила.
§80
Параграф §80 определя условията за приключване на започнати производства за изработване на устройствени планове или изменения на такива, които не са завършили до влизането в сила на новия закон. Тези производства ще бъдат завършени по досегашния ред, при условие че преди влизането на закона е издадено разрешение от компетентния орган за изработването на проекта.
§81
Съгласно §81 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията, започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, както и по издаване на разрешение за строеж, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще се завършат по досегашния ред. За започнати производства се считат тези, за които е внесен инвестиционен проект за съгласуване и одобряване или за издаване на разрешение за строеж, включително наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
§86
Параграф §86 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията указва, че разрешенията по чл. 135, ал. 3 и нарежданията по чл. 135, ал. 5, издадени преди влизането в сила на закона, губят правно действие, ако в срок от една година не бъде внесен проект за одобряване на изменения на подробни устройствени планове.
§87
До одобряването на образец за протокол за завършване на сградата в груб строеж, завършването ще се констатира по досегашния ред. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 21 от 2021 г. и влиза в сила на 12.03.2021 г.
§ 78
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени точки, които влизат в сила от 1 януари 2022 г. Специално, § 7, т. 1 и т. 3 относно създаването на нова т. 18, както и § 74, т. 2, са посочени за отлагане на влизането им в сила до указаната дата. Заключителните разпоредби са свързани с допълнението на Закона за енергията от възобновяеми източници, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 42 от 2022 г. и влиза в сила от 07.06.2022 г.
§ 4
Законът за устройство на територията влиза в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 3, който ще влезе в сила от 1 януари 2023 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията са обнародвани в брой 6 от 2023 г. и влизат в сила от 20 януари 2023 г.
Параграф §5
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 4, който влиза в сила от 31 декември 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.
§90
Законът за устройство на територията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, законът е свързан с релевантни актове от Европейското законодателство, включително Директива 2014/94/EC за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и Регламент (ЕС) № 305/2011 за хармонизирани условия за предлагане на строителни продукти.
