ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА КУПУВАЧИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ С ЧАСТНИ ДОГОВОРИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Частните писмени договори за продажба на недвижими имоти, сключени след 6 декември 1941 г. до края на 1946 г., прехвърлят правото на собственост след вписването им, при условие че купувачът е във владение на имота и е поискал вписването в срок от 6 месеца. При вписването купувачът потвърдява владението на имота. Купувачът се счита за във владение дори и при отнемане на имота по съдебен ред.
Чл. 2
Съгласно Чл. 2 от закона, срокът за искане на вписване на договорите по чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти е удължен до 6 месеца от влизането на закона в сила.
Чл. 3
Чл. 3 от закона предвижда, че ако договорите за покупка на недвижими имоти са загубени или унищожени, могат да бъдат вписани съдебни решения, които удостоверяват тяхното съществуване. Исковите молби за издаване на такива решения трябва да се подават в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. Вписването на решенията трябва да се поиска в 6-месечен срок от влизането на решението в законна сила или от влизането на закона в сила, ако последното е по-късно. Освен това, могат да се вписват и съдебни решения и спогодби, отнасящи се до сделки до края на 1946 година, при условие че се предостави писмена декларация от молителя пред нотариус.
Чл. 4
При вписването на сделки с недвижими имоти, молителят е задължен да внесе мита, герб, берии и такси, определени от нотариуса. Тези такси се изчисляват на база пазарната цена на имота в момента на вписването и е необходимо да се представи удостоверение от общината.
Чл. 5
Ако съществуват два договора за един и същ имот, при които купувачът по първия договор е продавач по втория, собствеността на имота се придобива от последния купувач. Това става чрез вписване на двата договора, при условие че последният купувач владее имота при влизането на закона в сила. Той дължи само такси за вписването на своя договор, включително мита, общински налог и герб.
Чл. 6
Чл. 6 регламентира правото на страните в висящи дела за собственост на недвижими имоти да правят искания, възражения и да представят доказателства във връзка с вписването на имота. При представяне на доказателства пред Върховния касационен съд за извършено вписване, той може да обезсили обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане. Исковете за унищожение на договори, подлежащи на вписване, могат да се оттеглят без съгласие на ответника, а разноските за всички инстанции при оттегляне на иска се присъждат в полза на ответника от първоинстанционния съд.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти уточнява, че разпоредбите на чл. 1, 3, 4 и 6 важат и за частни договори за замяна или обещание за замяна на недвижими имоти, сключени до края на 1946 година. С вписването на договора се прехвърля правото на собственост върху замяната на имотите.
Чл. 8
Продавачът на непокрит имот може да иска връщане на собствеността в едногодишен срок след вписване на договора, ако е земеделец и не притежава друга земя повече от средния размер за частно трудово стопанство, а купувачът притежава повече земя или не е земеделец. При продажба на жилищно помещение, продавачът може да иска връщане, ако живее в същото населено място и няма друго жилище, а купувачът притежава друго подходящо жилище. Исковата молба се отбелязва съгласно закона за привилегиите и ипотеките. При уважаване на иска, продавачът трябва да възстанови разноските по вписването, а купувачът може да задържи имота до връщане на покупната цена и направените подобрения.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти указва, че прехвърлянията, извършени с вписани договори, съдебни решения и спогодби, не се вземат предвид при определяне на размера на земята, която подлежи на отчуждение. Имотите, свързани с тези документи, не могат да бъдат отчуждавани, освен в два случая: (а) когато земята на продавача е недостатъчна за извършване на отчуждението и (б) когато продавачът е земеделец, за да се запази необходимата площ за среден тип частно трудово земеделско стопанство. Ако отчуждението се насочи към продадената земя, купувачът има право да посочи коя част от земята да задържи.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти предвижда, че на базата на писмен договор за продажба на етаж или част от етаж, може да се иска съдебно решение за прехвърляне на собствеността, което замества нотариалния акт. Искът може да бъде предявен и срещу собственика, ако строителят не е собственик, при условие че задълженията към него са изпълнени. Съдът привлича строителя като трето лице, а решението е задължително за него. Купувачът е длъжен да плати дължимата сума в определен срок, включително разноските за прехвърляне на имота. Ако не заплати в срок, решението се обезсилва. Исковите молби се вписват и придобитите права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Влязлото в сила решение се вписва от нотариус след доказване на изпълнение на задълженията от купувача. Съдията-изпълнител въвежда ищеца във владение на имота. Исковете могат да се водят и на базата на договори, сключени преди влизането на закона в сила.
Чл. 11
Държавата и общината имат право да предявят вземанията си от публичноправен характер към продавача за дългове, станали изискуеми до момента на прехвърляне на собствеността, като могат да насочат взискателството си към продадения имот, независимо в чиито ръце се намира той.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори уточнява, че договорите остават в сила, независимо от исканията или възраженията на купувачите за връщане на цената, плащане на вреди и загуби, направени подобрения или задържане на имота. Дори ако исканията и възраженията са уважени с влязло в законна сила решение, договорите продължават да действат.
