ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за управление на отпадъците регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъци и вредното им въздействие. Той определя изискванията към продуктите, които генерират опасни или масово разпространени отпадъци, и налага разширена отговорност на производителите за насърчаване на повторната употреба и рециклирането на отпадъците. Управлението на отпадъците цели да предотврати или намали вредното им въздействие върху здравето и околната среда, в съответствие с нормативните актове за опазване на водата, въздуха, почвата и природната среда.
Чл. 2
Законът за управление на отпадъците се прилага за битови, производствени, строителни и опасни отпадъци. Не се прилага за радиоактивни отпадъци, отпадъчни газове, земя, незамърсена почва, фекална материя, отпадъци, попадащи под регулацията на ЕС, и седименти, свързани с управлението на води. Законът определя ясно какви видове отпадъци не попадат в приложното му поле и предоставя специфични изключения.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за управление на отпадъците определя класификацията на отпадъците, която се извършва с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. Класификацията е основана на списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО, което включва опасни отпадъци и определя пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества. Определен отпадък може да бъде смятан за опасен, дори и да не е включен в списъка, ако проявява определени свойства. Прекласификацията на опасни отпадъци като неопасни не може да се извършва чрез разреждане или смесване. Анализите на отпадъците се извършват от акредитирани лаборатории.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за управление на отпадъците определя условията, при които вещество или предмет от производствен процес могат да бъдат класифицирани като страничен продукт, а не като отпадък. За да се определи дадено вещество като страничен продукт, трябва да се изпълнят четири основни условия, свързани с ясната му употреба, възможността за пряко използване, получаването му като част от производствения процес и законността на по-нататъшната му употреба. Процедурата по определяне на страничен продукт включва подаване на заявление до министъра на околната среда, който взима мотивирано решение в срок до два месеца. Решенията могат да бъдат обжалвани пред административен съд.
Чл. 5 от Закона за управление на отпадъците
Чл. 5 от Закона за управление на отпадъците определя условията, при които определени отпадъци престават да бъдат считани за отпадъци. Те трябва да бъдат рециклирани или оползотворени, да имат специфични цели на използване, наличен пазар и да отговарят на техническите изисквания и стандарти. Употребата им не трябва да вреди на околната среда или здравето на хората. При липса на задължителни критерии от ЕС, отпадъците могат да престанат да бъдат отпадъци при спазване на определени условия, включително допустими отпадъци, разрешени процеси и критерии за качество. Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за прилагане на съответните актове.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за управление на отпадъците, въведен с ДВ, бр. 19 от 2021 г., задължава всяко лице, което пуска на пазара вещество или предмет, който е престанал да бъде отпадък, да гарантира, че те отговарят на изискванията на приложимото законодателство относно химичните вещества и продукти. Условията по чл. 5, ал. 1 трябва да бъдат изпълнени преди прилагането на законодателството за химичните вещества и продукти.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за управление на отпадъците определя йерархията на управление на отпадъците, която включва предотвратяване на образуването им, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане. Отклонения от тази йерархия са допустими при специфични условия, свързани с жизнения цикъл на отпадъците. Прилагането на йерархията трябва да отчита принципите на опазване на околната среда, икономическата приложимост и въздействието върху обществото. За насърчаване на йерархията могат да се използват икономически инструменти като разширена отговорност на производителя, схеми за обратно изкупуване, планиране на инфраструктура и подкрепа за иновации.
Чл. 6а
Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице е компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, който се отнася до рециклирането на кораби и изменя Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО. Регламентът е в сила от 20 ноември 2013 г.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за управление на отпадъците регламентира отговорността на лицата, образуващи отпадъци, за тяхното третиране. Лицата трябва сами да третират отпадъците или да ги предадат на упълномощени за целта. Отговорността на първоначалния причинител не отпада, дори когато отпадъците са предадени за подготовка. Наредбите уточняват детайлите за носене на отговорност в цялата верига на управление на отпадъците. Лицата, които събират и транспортират отпадъци, трябва да ги предават за третиране в подходящи инсталации. Производителите на продукти, които генерират масово разпространени отпадъци, носят отговорност за управлението им.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за управление на отпадъците регламентира предаването и приемането на производствени, строителни и опасни отпадъци, което може да се извършва само с писмен договор с лицензирани лица. Притежателите на отпадъци имат редица задължения, включително поддържане на съоръжения, предотвратяване на смесване на опасни и неопасни отпадъци, организиране на безопасно съхранение и осигуряване на достъп на контролни органи. За смесване на опасни отпадъци е необходимо разрешение и спазване на определени условия. Специфични разпоредби се прилагат за смесени отпадъци от домакинства, които са освободени от част от изискванията на закона.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за управление на отпадъците забранява въвеждането в експлоатация на строежи без необходимите разрешителни, включително комплексно разрешително или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такъв е задължителен. Също така, забранява се въвеждането в експлоатация на депа за опасни и неопасни отпадъци, ако не са осигурени необходимите обезпечения за закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депа, в съответствие с изискванията на чл. 60.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за управление на отпадъците регламентира условията и отговорностите при строителство, разрушаване и премахване на сгради и съоръжения. Строителните отпадъци трябва да се оползотворяват и рециклират, а възложителят е отговорен за подготовката и оползотворяването на материалите. Принудителното премахване на незаконни строежи се извършва селективно, а кметовете на общини отговарят за управлението на отпадъците. Разходите за транспортиране и третиране на отпадъците са за сметка на извършителя на незаконния строеж. Обществени поръчки за строежи трябва да включват задължения за влагане на рециклирани материали. Продуктите от рециклиране трябва да отговарят на нормативните изисквания за строежите.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на възложителите на строителни и монтажни работи и на премахване на строежи относно изготвянето на план за управление на строителни отпадъци. Планът трябва да бъде изготвен от правоспособен проектант и да бъде одобрен от кмета на общината преди започване на строителните дейности. Специални изисквания са предвидени за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Компетентните органи могат да изискват допълнителна информация и да одобряват или отказват плана в срок от 14 дни. Изпълнението на плана се проверява от органите по околната среда, а въвеждането в експлоатация на строежи без изпълнени изисквания е забранено. Лицата трябва да предприемат мерки за селективно разрушаване на строежи, за да улеснят рециклирането и безопасното третиране на отпадъците.
Чл. 11а
Компетентните органи по чл. 177, ал. 2 и 3 от Закона за устройство на територията имат право да откажат въвеждането на обекти в експлоатация, ако не са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1 и 2 или чл. 11, ал. 13 от Закона за управление на отпадъците.
Чл. 12
Собствениците на пътища са задължени да почистват отпадъците от пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужващите зони и крайпътните комплекси. Те също така трябва да осигурят съдове за събиране на отпадъците и да организират транспортирането им до съоръжение за третиране.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за управление на отпадъците определя изискванията за управление на масово разпространени отпадъци, включително разделно събиране, повторна употреба и рециклиране. Министерският съвет издава наредби за целите и мерките, свързани с разширената отговорност на производителите. Производителите трябва да приемат върнати продукти и да управляват отпадъците, като осигурят информация за повторната употреба и рециклирането. Разширената отговорност на производителя е независима от общата отговорност за управление на отпадъците. Наредбите определят териториалния обхват и ролите на участниците в управлението на отпадъците, както и количествени и качествени цели за различни видове отпадъци.
Чл. 14
Член 14 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват отпадъци. Те отговарят за разделното събиране и третиране на отпадъците, както и за постигане на целите за рециклиране и оползотворяване. Лицата могат да изпълняват задълженията си индивидуално или чрез колективни системи. В случай на индивидуално изпълнение, те са задължени да приемат обратно отпадъците на мястото на продажба. Лицата могат да сменят организацията по оползотворяване след прекратяване на договора с предходната. Разходите за управление на отпадъците се определят по прозрачен начин и включват разходи за разделно събиране, докладване на данни и образователни кампании. Информацията за възнагражденията и целите по наредбите трябва да бъде оповестена на интернет страницата на организациите.
Чл. 14а
Чл. 14а от Закона за управление на отпадъците позволява на лица със седалище в друга държава-членка на ЕС, които пускат на пазара продукти в България, да определят упълномощен представител на територията на страната. Този представител, който може да бъде юридическо или физическо лице, отговаря за изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя. Един упълномощен представител може да представлява няколко лица за различни видове продукти.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за управление на отпадъците задължава организациите по оползотворяване и лицата, изпълняващи индивидуални задължения, да създават системи за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци в България. Тези системи трябва да отговарят на изискванията на закона и наредбите, свързани с него.
Чл. 16
Учредителният акт на организацията по оползотворяване трябва да осигурява равнопоставеност на участниците, които желаят да изпълнят задълженията си по закона. Учредителите не могат да участват в друга организация за един и същ отпадък и не могат да запазват преимущества. В акта трябва да има забрани за разпределяне на печалба, издаване на облигации и акции с купони за дивидент, отпускане на кредити на трети лица и издаване на акции на приносител.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за управление на отпадъците определя ограниченията за организацията по оползотворяване. Според алинея 1, такава организация не може да бъде преобразувана чрез вливане, сливане, разделяне или прехвърляне на имуществото, освен в случаи на вливане или сливане с други организации по оползотворяване. Алинея 2 подчертава, че предметът на дейност на организацията не може да бъде различен от определения в допълнителните разпоредби.
Чл. 18
Чл. 18 определя задълженията на организациите по оползотворяване и лицата, ангажирани с управление на отпадъците, да изготвят и представят отчети и доклади на министъра на околната среда. Тези документи трябва да бъдат заверени от регистрирани одитори и да съдържат фактически констатации относно финансовото управление и качеството на данните, свързани с отпадъците. Министърът може да назначи текущи проверки на условията в разрешенията и изпълнението на задълженията, а разходите за проверките са за сметка на одитираните организации. Констатациите от проверките могат да доведат до санкции и отнемане на разрешения.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на кмета на общината относно управлението на битовите и строителните отпадъци. Кметът организира събирането, транспортирането и оползотворяването на отпадъците, осигурява съдове за събиране, почистване на публични територии, разделно събиране на отпадъци и информация на обществеността. Специално внимание е отделено на опасните и биоразградими отпадъци, както и на предотвратяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на кметовете на общините за организиране на системи за разделно събиране на отпадъци. Кметовете сключват договори с разрешени организации или лица за дейности, свързани с отпадъците. Договорите уреждат условията за разделно събиране от различни обекти и определят изисквания за системата, количествени цели, контрол и информация за гражданите.
Чл. 21
Кметът на общината може самостоятелно или съвместно с други кметове да предприема действия за прединвестиционни проучвания за нови съоръжения за третиране на битови отпадъци. Това трябва да става поне три години преди изчерпване на капацитета на съществуващото депо. На недвижими имоти, собственост на държавата, може да се учредява безвъзмездно право на строеж за изграждане на депа и съоръжения за отпадъци. Исканията за това право се подават до министъра на регионалното развитие и благоустройството, след съгласуване с министъра на околната среда.
Чл. 22
Член 22 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че Общинският съвет приема наредба, която определя условията и реда за изхвърляне, събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци. Наредбата трябва да бъде разработена в съответствие с изискванията на закона и подзаконовите актове. Освен това, наредбата урежда изискванията към площадките за предаване на различни видове отпадъци и условията за тяхната регистрация. Общинският съвет е задължен да публикува проекта на наредбата на своята интернет страница и да организира обществено обсъждане, в което могат да участват заинтересовани лица и организации.
Чл. 23
Общините в регионите по чл. 49, ал. 9 създават регионална система за управление на отпадъците, която включва регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци. Целта на системата е ефективно събиране, транспортиране и третиране на отпадъците, като се спазват изискванията на чл. 6, ал. 1 и задълженията по чл. 19. Общините определят собствеността на съоръженията, която може да бъде индивидуална или съсобствена. Цената за третиране на отпадъците е еднаква за всички членове на сдружението и не включва печалба. Общини, които не участват в системата, могат да ползват услугите при определени условия и цени.
Чл. 24
Член 24 от Закона за управление на отпадъците определя условията за създаване на регионални сдружения от общините в определени региони. Общинските съвети приемат решения за участие и могат да се присъединят към сдружения от други региони, при условие че това не пречи на функционирането на собственото им сдружение. Регионалното сдружение е юридическо лице, което не цели печалба и е управляемо от общо събрание и председател. Общините могат да получат финансиране за проекти след създаването на сдружението, освен в случаи на единствена община. Отказ от участие или забавяне от страна на община води до заплащане на вреди на останалите общини.
Чл. 25
Общото събрание на регионалното сдружение се състои от кметовете на участващите общини. Областният управител участва без право на глас. Събранието се свиква веднъж на 6 месеца или по искане на кмет или областен управител, чрез писмена покана с дневен ред. За да е валидно, на събранието трябва да присъстват всички кметове. При липса на кворум, събранието се отлага и може да се проведе с най-малко две трети от кметовете, представляващи две трети от жителите на общините.
Чл. 26
Общото събрание на регионалното сдружение взема решения по важни въпроси, свързани с управлението на отпадъците, като избор на председател, приемане на нови членове, определяне на съоръжения и инвестиционни програми, разпределение на задълженията и контрол на експлоатацията. Решенията се вземат с различни мнозинства в зависимост от случая, а заседанията се протоколират и публикуват. Обжалването на решенията е възможно само от заинтересовани общини, а не изпълнението на решенията носи отговорност за вреди.
Чл. 27
Председателят на регионалното сдружение се избира от лицата, посочени в чл. 25, ал. 1, за срок, който съвпада с мандата му като кмет. Той участва в гласуванията на общото събрание наравно с останалите кметове на общини.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на председателя на сдружението. Той представлява сдружението, изготвя дневния ред за заседанията на общото събрание, свиква и ръководи тези заседания. Освен това, председателят поддържа информация за броя на жителите на общините, членуващи в сдружението, организира и ръководи изпълнението на решенията на общото събрание и извършва допълнителни дейности, възложени от него.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за управление на отпадъците регламентира начина на събиране, транспортиране и третиране на отпадъците, с акцент върху опазването на околната среда и човешкото здраве. Забранява се нерегламентираното изхвърляне и изгаряне на отпадъци. Опасните отпадъци трябва да се опаковат и етикетират в съответствие с европейските стандарти. При транспортиране на опасни отпадъци е необходимо наличие на идентификационен документ, който може да бъде електронен.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за управление на отпадъците изисква лицата, ангажирани с отпадъци, да предприемат мерки за подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Отпадъците трябва да се събират разделно, освен в определени случаи, когато съвместното събиране не влияе негативно на качеството на оползотворяването или е икономически нецелесъобразно. Забранява се изгарянето на разделно събрани отпадъци, освен ако това не е в полза на околната среда. Министърът на околната среда изготвя доклад за изпълнението на тези разпоредби, а при липса на оползотворяване, отпадъците трябва да се обезвреждат екологосъобразно.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за управление на отпадъците определя основните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. Основните срокове включват: до 1 януари 2020 г. - 50% рециклиране на определени отпадъчни материали; до 31 декември 2020 г. - ограничение на депонираните биоразградими отпадъци до 35%; до 31 декември 2025 г. - 55% рециклиране; до 31 декември 2030 г. - 60% рециклиране; до 31 декември 2035 г. - 65% рециклиране и намаляване на депонираните отпадъци до 10%. Целите се постигат поетапно, а за изчисляване на постигнатите цели се взима предвид теглото на подготвените за повторна употреба и рециклирани отпадъци.
Чл. 32
Системите за третиране на строителни отпадъци трябва да осигурят подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци до 1 януари 2020 г., като най-малко 70% от общото им тегло трябва да бъде заменено с отпадъци, с изключение на определени материали в естествено състояние. Целите се постигат поетапно, в съответствие със сроковете, посочени в преходните и заключителните разпоредби.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията за разделно събиране на отпадъци в България. Системите за разделно събиране обхващат минимум 6 милиона жители и включват населени места с над 5000 жители и курортни места. Отпадъците от хартия, картон, стъкло, пластмаси и метали, произвеждани от търговски и производствени обекти, трябва да се събират разделно, с изключение на места без изградена система. Ползвателите на тези обекти са задължени да предават разделените отпадъци на лицензирани лица. Правилата за функциониране на тези системи се определят с наредби.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че биоотпадъците от обществени площи, паркове и градини трябва да се събират разделно. Те, заедно с отпадъците от зелените площи на търговски обекти и административни сгради, трябва да се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане, с цел да се осигури висока степен на защита на околната среда. Всички дейности трябва да се извършват в съответствие с изискванията на закона и съответната наредба.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за управление на отпадъците определя изискванията за разрешения при извършване на дейности по третиране на отпадъци. За рециклиране на кораби и други дейности е необходимо разрешение или комплексно разрешително. Не се изисква разрешение за събиране, предварително съхраняване и определени дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, както и за обратно приемане на отпадъци от търговски обекти. За определени дейности е необходима регистрация. В случай на извършване на комбинирани дейности, може да се подаде едно заявление за разрешение, което обединява изискванията.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че ако сроковете за регистрация, издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение изтекат, това се счита за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност. Това важи както за случая, когато сроковете са изтекли по закона, така и за подзаконовите нормативни актове, свързани с него.
Чл. 37
Законът забранява разполагането на площадки за третиране на отпадъци в пояс I на санитарно-охранителни зони, свързани с водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. Забраната важи и за водоизточниците на минерални води, които се използват за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
Чл. 38
Член 38 от Закона за управление на отпадъците регламентира условията за извършване на дейности с отпадъци от хартия, картон, пластмаса, стъкло и други видове отпадъци. Дейностите трябва да се осъществяват на определени площадки, които отговарят на устройствените планове и нормативните изисквания за опазване на здравето и околната среда. Изключения се правят за обратно приемане на отпадъци на мястото на продажба. Техническите изисквания за площадките ще бъдат определени в наредби. Разплащанията за сделки с отпадъци трябва да са безкасови, с изключение на случаи, когато сумата не надвишава 1200 лв. годишно за физически лица.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за управление на отпадъците регламентира предаването и приемането на отпадъци от не битов характер (ОЧЦМ). За предаване на ОЧЦМ е необходимо наличие на сертификат за произход и сключен писмен договор. Физическите лица могат да предават само битови ОЧЦМ с декларация за произход. Предаването на отпадъци се извършва на определени площадки или на лица с разрешения за дейности с ОЧЦМ. Сертификатите и декларациите се попълват по образец, утвърден от министъра на околната среда. Отпадъците трябва да се съхраняват отделно и да се осигури 24-часово видеонаблюдение на площадките за отпадъци.
Чл. 40
Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки се извършва от възложителя на строежа, собственика на отпадъците или от упълномощено лице, което отговаря на изискванията по чл. 35. Процесът трябва да бъде регламентиран с писмен договор.
Чл. 41
Битовите отпадъци от транспортни средства, влизащи в България, трябва да се третират веднага след влизането им в страната, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Тези дейности могат да се извършват само от лица, които имат разрешителен или регистрационен документ по чл. 35.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за управление на отпадъците изисква операторите на съоръжения и инсталации за третиране и/или депониране на битови отпадъци да внедрят система за видеонаблюдение. Тази система трябва да осигури проследяване в реално време на количествата отпадъци и процесите по тяхното третиране и депониране. Видеокамерите трябва да бъдат разположени на стратегически места, а записите да се съхраняват за минимум 6 месеца. Операторите са длъжни да предоставят достъп до видеозаписите на контролните органи и да предотвратят манипулации на системата. Записите могат да служат като доказателство за нарушения на екологичното законодателство.
Чл. 42
В случай на сериозна опасност за здравето и околната среда, Министерският съвет, по предложение на министрите на здравеопазването и околната среда, може да определи мерки за премахване на опасността. Освен това, при необходимост, може да се разреши използването на до 10% от капацитета на регионално депо за нуждите на други региони, ако е обосновано и неотложно, свързано с Националния план за управление на отпадъците. Тези съоръжения трябва да са финансирани поне на 50% от държавния бюджет или друго финансиране. Отпадъците, третирани по този начин, ще се оползотворяват и/или обезвреждат по цените за битови отпадъци.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за управление на отпадъците определя условията и изискванията за площадките за съхраняване и третиране на отпадъци, включително разполагането на съоръженията за третиране. Наредби на министъра на околната среда, съгласувани с други министри, ще регламентират детайлите за управление на различни видове отпадъци, включително производствени, опасни, строителни и биоотпадъци. Специални изисквания са предвидени и за дейностите в здравните заведения. Освен това, наредби ще определят реда за изчисляване на обезпеченията при депониране на отпадъци.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за управление на отпадъците задължава лицата, свързани с управление на отпадъци, да водят отчетни книги, заверени от съответния компетентен орган. Отчетните книги трябва да съдържат информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците, както и данни за транспортиране и третиране. Съхраняването на документацията е задължително за срок от 5 години. При закриване на дейността, отчетните книги се предават на общинските администрации. Лицата трябва да предоставят документи при поискване от контролни органи и да изготвят годишни отчети за отпадъците.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на Изпълнителния директор на ИАОС или упълномощено лице да води публични регистри на различни категории лица и дейности, свързани с отпадъците. Регистрираните лица включват производители на батерии, акумулатори, ЕЕО, масла, гуми, пластмасови торбички, обувки, текстил и опаковани стоки. В регистрите се вписват ключови данни за лицата, включително регистрационен номер, контактна информация и вид на продуктите, които пускат на пазара. Освен това, регистрите трябва да съдържат информация за статуса на лицата и видовете отпадъци, с които работят. Регистрите могат да се водят и от браншови организации по споразумение с министъра на околната среда и водите.
Чл. 46
Министърът на вътрешните работи е отговорен за воденето на регистър на моторните превозни средства, които са с прекратена регистрация и са предадени за разкомплектоване.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Тези лица трябва да се регистрират в публични регистри и да спазват условията, определени в наредбите. Освен това, лицата, притежаващи документ по чл. 35, могат да извършват дейности с отпадъците, посочени в документа, без да е необходима допълнителна регистрация.
Чл. 48
Министърът на околната среда и водите определя реда и образците за предоставяне на информация относно дейностите по управление на отпадъците, която включва количество, свойства и произход на отпадъците. Държавните органи и юридически лица, свързани с управлението на отпадъци, са задължени да предоставят информация на ИАОС. Агенция "Митници" и Националната агенция за приходите също предоставят информация за количествата на определени продукти. Информацията е защитена и се използва само за целите на закона. Воденето на публични регистри и отчетност се извършва чрез Национална информационна система "Отпадъци". Данните от промишлените оператори се включват в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на министъра на околната среда и водите за разработване и приемане на Национален план за управление на отпадъците. Планът включва анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците, мерки за подобряване на подготовката за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците, оценка на влиянието върху околната среда и човешкото здраве, както и конкретни цели и срокове за изпълнение. Включени са и мерки за насърчаване на разделното събиране на отпадъците, рециклиране и предотвратяване на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Планът трябва да се актуализира на всеки три години и да отчита напредъка по постигане на целите за рециклиране.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на министъра на околната среда и водите по отношение на разработването и въвеждането на програма за предотвратяване образуването на отпадъци. Програмата е част от Националния план за управление на отпадъците и включва мерки за предотвратяване, оценка на ползите, контролни показатели и индикатори за напредък. Основната цел е да се прекъсне връзката между икономическия растеж и негативното въздействие върху околната среда. В програмата са предвидени мерки за насърчаване на устойчивото производство и потребление, намаляване на отпадъците, даряване на храни и повишаване на осведомеността за предотвратяване на отпадъците. Изпълнителната агенция по околна среда отговаря за мониторинга и оценката на тези мерки.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че планът по чл. 49 и програмата по чл. 50 трябва да се оценяват и отчитат на всеки 6 години, с възможност за актуализация при необходимост. Министърът на околната среда и водите е отговорен за провеждането на консултации със заинтересовани страни при разработването на тези документи. Окончателните версии на плана и програмата се публикуват на интернет страницата на Министерството. Освен това, за програмата за предотвратяване на отпадъците се осъществява мониторинг и оценка на мерките, свързани с повторната употреба на отпадъците и предотвратяването на хранителни отпадъци, в съответствие с методики, приети от Европейската комисия.
Чл. 52
Кметът на община е отговорен за разработването и изпълнението на програма за управление на отпадъците, която е част от общинската програма за околна среда. Програмата трябва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците и да се актуализира при промяна на условията. Тя включва мерки за изпълнение на задълженията на кмета и се публикува на интернет страницата на общината. Общинският съвет приема програмата и контролира нейното изпълнение, а кметът информира съвета ежегодно за напредъка. Министърът на околната среда издава указания за разработването на програмите.
Чл. 53
Член 53 от Закона за управление на отпадъците регламентира задълженията на лицата и организациите, които разработват и изпълняват програми за управление на отпадъците. Те трябва да действат в съответствие с изискванията на закона и съответните наредби. В случай на неизпълнение, програмите трябва да бъдат актуализирани. Програмите трябва да включват мерки за диалог между заинтересованите страни, информация за предотвратяване на отпадъци и стимули за предаване на отпадъци на системи за разделно събиране. Освен това, производителите трябва да бъдат третирани еднакво, с изключение на индивидуално изпълняващите задълженията си.
Чл. 53а
Чл. 53а предвижда, че операторът на съоръжението за рециклиране на кораби трябва да разработи план за рециклиране преди всяко рециклиране. Планът се подава до директора на РИОСВ, придружен от становище на регионалната дирекция на Изпълнителна агенция "Морска администрация". При нередовности директорът уведомява заявителя в срок до 14 дни, а операторът трябва да отстрани нередовностите в срок до един месец. Одобрението на плана се извършва в срок от 30 дни, но може да бъде отказано при неспазване на изискванията на закона или непредоставяне на изискваната информация.
Чл. 54 от Закона за управление на отпадъците
Разходите за управление на отпадъците, включително необходимата инфраструктура и нейното функциониране, са за сметка на: 1. първоначалния причинител на отпадъците или настоящия, или предишния притежател на отпадъците; 2. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в определени случаи.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за управление на отпадъците регламентира отговорността за разходите, свързани с възстановяването на качествата на околната среда, когато причинителите на отпадъците са неизвестни. В такъв случай, разходите се поемат от лицата, които държат отпадъците. Ако причинителят бъде установен, той е задължен да възстанови всички разходи за възстановяване на околната среда и за разкриване на неговата идентичност.
Чл. 56
Чл. 56 определя годишното финансиране за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, което се осигурява чрез закона за държавния бюджет по предложение на министъра на околната среда и водите. Съоръженията, изградени с тези средства, трябва да се използват в съответствие с плана за действие на Националния план за управление на отпадъците. При неизпълнение на тези изисквания, общините са задължени да възстановят средствата в бюджета.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за управление на отпадъците задължава общините да предвиждат разходи за дейности с битови отпадъци, които не могат да бъдат по-малко от планираните приходи от местни такси за съответната година. Тези разходи са свързани с изпълнението на задълженията на местната администрация по определени разпоредби на закона.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за управление на отпадъците определя приходите в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, които включват такси от чл. 59 и глоби, наложени от министъра на околната среда. Глобите, наложени от кмета на общината, постъпват в бюджета на съответната община. Средствата от тези приходи се използват за проекти и обекти за управление на отпадъци.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за управление на отпадъците определя условията за заплащане на продуктова такса от различни лица, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Таксата се дължи от лица, които не изпълняват задълженията си за разделно събиране, повторна употреба и рециклиране на отпадъците. Министърът на околната среда определя със заповед лицата, задължени да заплатят таксата, както и тези, които не дължат такса при изпълнение на задълженията си. Събраните суми от продуктова такса се събират принудително от НАП. Освен това, лицата, които пускат на пазара пластмасови торбички за пазаруване, дължат продуктова такса, с изключение на биоразградимите торбички.
Чл. 59а
Чл. 59а от Закона за управление на отпадъците предвижда, че при подаване на заявление за трансграничен превоз на отпадъци, както и в определени случаи по други членове на закона, заявителите са задължени да заплатят такса, определена по тарифата на чл. 110.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за управление на отпадъците регламентира задълженията на собствениците и ползвателите на депа за отпадъци относно осигуряването на обезпечения за закриване и следексплоатационни грижи. Всеки собственик на депо е длъжен да предостави обезпечение, а ползвателят е отговорен за ежемесечни плащания на базата на количествата депонирани отпадъци. Обезпечението може да бъде в различни форми, включително банкови сметки или гаранции. Размерът на отчисленията се актуализира на три години, а невнесените суми могат да бъдат събирани принудително от НАП. Наредба по чл. 43, ал. 2 уточнява реда и начина за определяне на обезпеченията.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за управление на отпадъците описва процедурата за откриване и управление на банковата сметка от собственика на депото, необходима за обезпечаване на финансовите задължения свързани с управлението на отпадъците. Собственикът на депото трябва да открие сметката в лицензирана банка, а средствата от нея могат да се разходват само с разрешение на РИОСВ. Банковата гаранция е задължителна и безусловна, и трябва да бъде подновявана редовно, като при неизпълнение на задълженията, тя може да бъде усвоена от РИОСВ. След приключване на мерките по закриване на депото, размерът на гаранцията може да бъде намален с одобрение на директора на РИОСВ.
Чл. 62
Собствениците на депа за отпадъци имат задължение да подават заявление до директора на съответната РИОСВ за разходване на средства за закриване и следексплоатационни грижи на депото. След преустановяване на експлоатацията, те трябва да започнат дейностите по закриване в срок до три месеца, съгласно плана за закриване.
Чл. 63
Собствениците на депа за инертни отпадъци не са задължени да спазват изискванията на чл. 60 от Закона за управление на отпадъците, ако депото съвместно приема минни отпадъци, при условие че минните отпадъци са преобладаващи и е осигурено финансово обезпечение за закриване и следексплоатационни грижи на площадката.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за управление на отпадъците определя правилата за отчисления при обезвреждане на отпадъци в депа. Отчисленията целят намаляване на количеството депонирани отпадъци и насърчаване на рециклирането. Собствениците на депа и ползвателите им са отговорни за ежемесечното плащане на отчисленията. Средствата от отчисленията се използват за изграждане на нови съоръжения за третиране на отпадъци. Размерът на отчисленията може да бъде намален при изпълнение на определени цели, а за невярна информация се налагат санкции. Невнесените отчисления се събират принудително от НАП.
Чл. 65
Член 65 от Закона за управление на отпадъците описва отчисленията, свързани с битовите отпадъци от общини, които се считат за част от разходите по Закона за местните данъци и такси. Министърът на финансите е отговорен за предоставянето на указания относно събирането, разходването, планирането и отчитането на средствата от бюджетните предприятия.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че изискванията на раздела не се прилагат за депа за отпадъци, включени в програми за отстраняване на екологични щети, съгласно Закона за опазване на околната среда и съответните подзаконови нормативни актове.
Чл. 67
Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. При площадки на територията на две или повече РИОСВ, разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно. Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите, и може да бъде получено от регистрирани търговци, държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия, които отговарят на законовите изисквания.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за управление на отпадъците определя изискванията за подаване на заявление за издаване на разрешение за третиране на отпадъци. Заявлението трябва да съдържа информация за седалището на лицето, местонахождението на площадките, вида и количеството на отпадъците, дейностите по третиране, методите и технологиите, съоръженията, мерките за безопасност, информация за ЕЕО и оценка на въздействието върху околната среда. Заявлението може да бъде подадено на хартиен или електронен носител.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за управление на отпадъците определя изискванията за документите, които трябва да се приложат към заявлението за разрешение за дейности с отпадъци. Основните изисквания включват проект за рекултивация, хигиенно заключение от РЗИ, декларация за свързани лица, план за мониторинг, документи за местоположение и собственост на площадките, банкови гаранции и оценка за прилагане на най-добрите налични техники. Също така, се посочва, че органът, отговорен за разглеждане на заявлението, може да изисква допълнителна информация и да уведомява заявителя за нередности.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за управление на отпадъците определя процедурата за издаване на разрешение за дейности по третиране на отпадъци. Органът, определен в чл. 67, проверява съответствието на заявлението и документацията с изискванията на закона. За издаване на разрешение се извършва проверка на площадката, удостоверена с протокол. В срок от 15 дни след подаване на заявление за разрешение за изгаряне на отпадъци, компетентният орган оповестява информацията на интернет страниците си и осигурява обществен достъп до заявлението за становища от заинтересованите лица.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за управление на отпадъците определя процедурата, по която компетентният орган разглежда заявления за издаване на разрешение за третиране на отпадъци. Решението трябва да бъде взето в срок до два месеца от получаване на заявлението, а при липса на необходима информация - в тридневен срок след предоставянето ѝ. Разрешението включва детайли за площадката, вида и количеството отпадъци, дейностите по тяхното третиране и необходимите мерки за безопасност. Отказ за издаване на разрешение може да настъпи при несъответствие с нормативни изисквания, административни нарушения от страна на заявителя, или непредставяне на необходимата информация.
Чл. 72
Разрешението за управление на отпадъци е безсрочно, освен за рециклиране на кораби, което е за срок до 5 години. Регионалните инспекции проверяват веднъж годишно спазването на условията. Разрешението може да бъде прекратено чрез отнемане или по искане на притежателя. След прекратяване, РИОСВ контролира безопасното ликвидиране на дейността и рекултивацията на терена.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за управление на отпадъците регламентира условията, при които компетентният орган може да изменя или допълва издадено разрешение. Изменения могат да настъпят при промяна на нормативните изисквания, предстоящи промени в суровините или технологичните процеси, необходимост от нови данни и условия, правоприемство по Търговския закон, или заличаване на площадка. Лицата са задължени да подадат заявление за изменение в двумесечен срок, а за нови площадки е необходима банкова гаранция. Компетентният орган разглежда заявлението в едномесечен срок.
Чл. 74
На едно лице се издава едно разрешение за всички дейности по третиране на отпадъци на територията на една РИОСВ. Правата по разрешенията не могат да се прехвърлят, освен при правоприемство с уведомление до компетентния орган. Упълномощаване за дейности с отпадъци е допустимо само при представителство от назначен служител. Компетентният орган издава дубликат на изгубено разрешение, освен ако са представени неверни данни или разрешението е отнето. За една площадка се издават разрешения за всяко лице, извършващо дейности с отпадъци.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за управление на отпадъците предвижда реда и условията за отнемане на издадено разрешение от компетентния орган. Разрешението може да бъде отнето при представяне на неверни сведения, извършване на административни нарушения, застрашаване на човешкото здраве или околната среда, извършване на дейности на неразрешени площадки, изхвърляне на опасни отпадъци на неразрешени места, непровеждане на дейности в срок, и непредоставяне на банкова гаранция. При повторни нарушения, свързани с предаване на отпадъци на неразрешени лица или извършване на дейности извън разрешените, също може да се отнеме разрешението. При установени нарушения, компетентният орган може да преустанови дейността на площадката и да изменя разрешението. Нарушителите нямат право да подават заявление за ново разрешение за срок от една година след отнемането.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за управление на отпадъците регламентира сроковете за съобщаване на решенията на компетентния орган. Според алинея 1, решенията се съобщават писмено на заявителите в срок от 7 дни след издаването им. Алинея 2 задължава органа, издал разрешение за дейности с отпадъци, да информира обществеността чрез интернет страницата си за всяко издадено разрешение, както и за изменения и допълнения на тези разрешения в срок до 10 дни от датата на издаването им.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за управление на отпадъците регламентира правото на обжалване на издадените разрешения, решения за изменение, откази, отнемания и заличавания на площадки пред административен съд. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт, съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 77а
Чл. 77а урежда освобождаването на банкови гаранции при определени условия, свързани с издаване на решения за изключване на площадки от разрешения или отказ от допълване на разрешения. Освобождаването на гаранцията става в 14-дневен срок след изтичането на определени срокове или при влязло в сила съдебно решение, отменящо предходен акт.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за управление на отпадъците регламентира процедурата за регистрация на лица, които извършват дейности с отпадъци. Регистрацията е безсрочна и се осъществява за търговци, държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия, които отговарят на изискванията на закона. Заявлението за регистрация трябва да включва информация за идентификационен код, адрес, контактно лице, вид и количество на отпадъка, методи на транспортиране и третиране, както и необходимите документи. Компетентният орган има срок от 14 дни за регистрация, а отказът може да бъде обжалван.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за управление на отпадъците регламентира процедурата за изменение и допълнение на регистрационния документ. Измененията се извършват от органа, който е издал документа, след подаване на заявление на хартиен или електронен носител, придружено от удостоверяващи документи. Заявлението се разглежда по реда на чл. 78, а правата по регистрационните документи не могат да се прехвърлят или преотстъпват. При правоприемство правата преминават на правоприемника след уведомление на компетентния орган, който трябва да издаде решение за изменение в срок от 14 дни.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за управление на отпадъците урежда условията за прекратяване на регистрацията на заинтересовани лица. Прекратяването може да стане по заявление на лицето в срок от един месец след спиране на дейността или при две нарушения на закона, установени с наказателни постановления за три години. Компетентният орган издава мотивирано решение за прекратяване, което подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението на решението.
Чл. 80а
Чл. 80а от Закона за управление на отпадъците определя процедурата за вписване на производители на отпадъци в регистър, управляван от изпълнителния директор на ИАОС. Лицата, извършващи дейност като производители, трябва да подадат заявление, което включва информация за идентификация, вид и код на отпадъците, и акта, по който работят. Към заявлението се прилага доказателство за система за управление. В случай на нередовности, ИАОС уведомява заявителя в срок от 15 дни, а вписването в регистъра става в рамките на 15 дни след подаване на заявлението или след отстраняване на нередовностите.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за управление на отпадъците регламентира процеса по издаване на разрешения на организации за оползотворяване на отпадъци. Разрешенията се издават от министъра на околната среда или упълномощено лице, след подаване на заявление по образец, утвърден от министъра. Заявлението трябва да съдържа редица документи, включително предварителни договори с лицензирани лица за събиране и рециклиране на отпадъци, декларация за свързани лица, проект на договор и програма, както и банкова гаранция. Заявлението се подава на хартиен и електронен носител, а компетентният орган проверява наличието на задължения и съответствието на учредителния акт на организацията.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за управление на отпадъците определя размерите на банковата гаранция за различни организации, свързани с оползотворяване на отпадъци. За организации, оползотворяващи отпадъци от опаковки, ИУМПС и ИУЕЕО, размерът е 1 000 000 лв. За оползотворяване на отработени масла и отпадъци от обувки и текстил - 500 000 лв. За НУБА и гуми - 100 000 лв., а за индивидуално изпълняващи задълженията - 200 000 лв. Гаранцията е безусловна и се издава от банка, усвоява се при определени условия, включително при отнемане на разрешение или неизпълнение на задължения. Периодът на действие е до 31 юли на следващата година, с възможност за подновяване.
Чл. 83
Според Чл. 83 от Закона за управление на отпадъците, правата, произтичащи от издаденото разрешение по Чл. 81, не могат да бъдат прехвърляни или преотстъпвани, с изключение на случаите на вливане или сливане на организации, които се занимават с оползотворяване на отпадъци.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за управление на отпадъците определя изискванията, които организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки трябва да спази при подаване на заявление. Тя трябва да представи предварителни писмени договори с поне 10 общини, осигуряващи разделно събиране на отпадъци за минимум 500 000 жители. Освен това, трябва да предостави заверен от кмета план за разполагане на съдове за разделно събиране, включващ параметри и количествено-стойностна сметка. Договорите трябва да отговарят на минималните критерии, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.
Чл. 84а
Чл. 84а от Закона за управление на отпадъците определя изискванията към организациите по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил. Организацията трябва да сключи предварителни договори с най-малко 10 общини, които обхващат поне 1 000 000 жители. Договорите трябва да отговарят на минималните критерии, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. Кметът на общината може да сключи договор само с една такава организация, с изключение на градовете с население над 300 000 души, където това правило не важи.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за управление на отпадъците регламентира задълженията на организациите по оползотворяване и лицата, изпълняващи задължения индивидуално, за представяне на окончателни договори с лицата, извършващи дейности с отпадъци, в срок от три месеца след получаване на разрешението. Окончателните договори с общини могат да се различават от предварителните с не повече от 10% по отношение на обхванатото население, при условие че разликата бъде компенсирана с нови договори в срок до два месеца. Организациите уведомяват министъра на околната среда за всяко прекратяване на договор с община, а министърът може да изиска актуализация на програмата в срок от един месец.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за управление на отпадъците описва процедурата, по която органът по чл. 81, ал. 1 преценява дали заявлението и приложените документи отговарят на изискванията на закона. Компетентният орган може да изисква от заявителя отстраняване на нередовности или допълнителна информация. Уведомлението за нередовностите трябва да бъде изпратено в срок до един месец, а заявителят има два месеца да отстрани нередовностите или да предостави информация.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за управление на отпадците определя сроковете и условията за утвърдяване на програма и издаване на разрешение от компетентния орган. В срок до два месеца от получаване на заявлението, органът утвърджава програмата и издава разрешение или мотивирано отказва. При непредставяне на удостоверение по чл. 81, ал. 7, решението се издава в тридневен срок от получаване на удостоверението. Отказ за разрешение може да бъде направен при несъответствие на документите с нормативните изисквания, представяне на неверни сведения, неотстраняване на нередовности, непредставяне на банкова гаранция, отказ на разрешение в предходна година, свързано лице с отказано разрешение, или неплатена такса.
Чл. 88
Разрешението за управление на отпадъците се издава за срок до 5 години и съдържа условия, определени от компетентния орган. То прекратява действието си при изтичане на срока, при отнемане, или по искане на организацията по оползотворяване или на лицето, което изпълнява задълженията си индивидуално.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за управление на отпадъците регламентира процедурата за подаване на заявление за продължаване на срока на разрешение за оползотворяване на отпадъци. Заявлението трябва да бъде подадено не по-късно от три месеца преди изтичането на разрешението. Компетентният орган извършва проверка на задълженията и дължимата такса в тридневен срок. Към заявлението се прилага актуализирана програма, а компетентният орган преценява дали заявлението и програмата отговарят на изискванията на закона. Решението по заявлението трябва да бъде издадено в двумесечен срок, а при непредставяне на удостоверение, срокът е три дни след получаването му. Отказ за продължаване на срока на разрешението може да бъде издаден при определени условия.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за управление на отпадъците определя условията, при които компетентният орган може да измени или допълни издадено разрешение. Промените могат да се извършат при изменение на нормативните изисквания, актуализиране на информация от търговския регистър или промяна в програмата по чл. 53, ал. 1. Организациите и лицата, които изпълняват задължения индивидуално, трябва да подадат заявление за изменение в двумесечен срок след настъпване на промяната, като приложат необходимите документи. Компетентният орган преценява заявлението и издава решение в едномесечен срок. Отказ за изменение може да бъде направен при определени условия, посочени в чл. 87, ал. 3.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за управление на отпадъците предвижда условията, при които компетентният орган може да отнеме издадено разрешение. Това включва случаи на представяне на неверни сведения, неизпълнение на цели за разделно събиране и рециклиране, разпределение на печалба от организация по оползотворяване, неактивност на организацията, неосигуряване на банкови гаранции, и други нарушения. При повторни нарушения, свързани с задължения за разделно събиране и третиране на отпадъци, също може да се отнеме разрешението.
Чл. 92
Съгласно чл. 92 от Закона за управление на отпадъците, решенията на компетентния орган трябва да бъдат съобщени писмено на заявителя в срок от 7 дни след издаването им. Освен това, компетентният орган и организацията по оползотворяване имат задължение да информират обществеността по подходящ начин относно издаването на разрешения, както и за последващи изменения, допълнения или отнемане на тези разрешения.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че издадените разрешения, решенията за тяхното изменение, допълване или отнемане, както и отказите за издаване, изменение или допълване на разрешенията могат да бъдат обжалвани пред административния съд. Обжалването не спира изпълнението на решението.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че компетентният орган или упълномощено лице извършва проверки на организациите, които оползотворяват отпадъци, както и на физически лица с разрешение по чл. 81. Проверките се извършват поне веднъж годишно и са насочени към спазването на задълженията, произтичащи от закона, наредбите и условията на разрешението.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за управление на отпадъците регламентира условията за превоз на отпадъци в рамките на ЕС, включително внос, износ и транзит през трети страни, съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006. Министърът на околната среда и водите е компетентният орган за прилагането на регламента в България. Той води регистър на нотификациите за превоз на отпадъци и изготвя план за инспекции в съответствие с Регламент (ЕС) № 660/2014.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за управление на отпадъците определя изискванията за превоз на отпадъци от България, които подлежат на писмена нотификация съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006. Нотификаторът трябва да предостави документи на компетентния орган, включително разрешителни и договори, свързани с оползотворяването или обезвреждането на отпадъците. При необходимост се изисква финансова гаранция или застраховка, която покрива разходите до издаване на сертификат. Допуска се частична финансова гаранция при обща нотификация. Всички документи трябва да бъдат на български или английски език.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за управление на отпадъците описва процедурата за одобрение на превоз на отпадъци. Компетентният орган дава писмено съгласие за извършване на превоза чрез подпис, печат и дата в нотификацията. Органът издава мотивирано решение в следните случаи: 1) без условия при разрешаване на превоз по Регламент (ЕО) № 1013/2006, буква "а"; 2) с условия при буква "б"; 3) при възражение по буква "в"; 4) при оттегляне на съгласие по буква "г".
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за управление на отпадъците определя ограниченията за превоз на отпадъци за Република България. Забранява се вносът на отпадъци за обезвреждане с изключение на определени случаи, като задължение за връщане на отпадъци, превоз на остатъци от третиране в чужбина и отпадъци от български въоръжени сили при кризисни ситуации. Също така, забранен е вносът на отпадъци за изгаряне в количества, надвишаващи половината от капацитета на инсталацията. Министерският съвет може да ограничи вноса на определени отпадъци, ако в Националния план за управление на отпадъците са предвидени специфични мерки.
Чл. 99
Превозът на отпадъци в България е разрешен при спазване на определени условия: получателят на отпадъците трябва да има разрешение или комплексно разрешително, съоръжението за оползотворяване трябва да има капацитет, операторът на съоръжението също трябва да притежава необходимите разрешителни, а остатъците от оползотворените отпадъци трябва да се третират по екологосъобразен начин. Превозвачите, посочени в нотификацията, трябва да имат разрешение за транспортиране на отпадъци. Компетентният орган може да запитва РИОСВ за изпълнението на тези условия, а директорът на РИОСВ трябва да отговори в срок от три дни.
Чл. 100
Превозът на отпадъци между България и трети страни се извършва през определени митнически учреждения, които се определят със съвместна заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на финансите. При извършването на превоза, компетентният орган изпраща копие от нотификацията или решението до директора на Агенция "Митници" и до директора на съответната РИОСВ.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за управление на отпадъците определя процедурата за получаване на предварително съгласие от компетентния орган за оператори на съоръжения за окончателно оползотворяване на отпадъци. Операторите трябва да притежават комплексно разрешително и да подадат заявление, след което в определен срок могат да бъдат изисквани допълнителни документи. Решението за предварително съгласие се взема в срок до един месец и се води публичен регистър на решенията.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за управление на отпадъците регламентира задълженията на оператора на съоръжението при промяна на обстоятелствата, на базата на които е издадено решение по чл. 101, ал. 5. Операторът е длъжен незабавно да уведоми компетентния орган и да приложи писмени доказателства за промяната. Компетентният орган трябва да се произнесе в едномесечен срок, като има право да изменя или отказва изменения на решението. В случай на оттегляне на предварителното съгласие, операторът не може да подава ново заявление за срок от една година.
Чл. 103
Според чл. 103 от Закона за управление на отпадъците, всяко лице, което извършва трансграничен превоз на отпадъци, за които не е необходима нотификация по Регламент (ЕО) № 1013/2006, е задължено да представя годишна справка-декларация. Тази декларация трябва да бъде подадена по реда на наредбата, посочена в чл. 48, ал. 1 от закона.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за управление на отпадъците определя задълженията на лицата, извършващи дейност като търговци или брокери на отпадъци. Те трябва да подадат заявление за вписване в регистъра на РИОСВ, като посочат единен идентификационен код, наименование, адрес, вид и код на отпадъка, с който ще работят, и декларация за свързаност с лица, отказани за вписване. При нередовности в документите, РИОСВ уведомява заявителя в 15-дневен срок. Директорът на РИОСВ е длъжен да уведоми ИАОС за вписване в регистъра в срок от 15 дни след подаването на заявлението или от отстраняване на нередовностите.
Чл. 105
Регистрираните лица, които извършват дейности по управление на отпадъци, са задължени да уведомят директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) за всички промени в тяхната регистрация. Уведомлението трябва да бъде подадено в срок от 14 дни след настъпването на промяната.
Чл. 106
Изпълнителният директор на ИАОС може да откаже вписване в регистъра, ако заявителят е извършил административни нарушения и е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление в рамките на една година преди подаването на заявлението. Също така, отказът може да бъде основан на неотстраняването на нередовности в представените документи в определения срок.
Чл. 107
Регистрацията на търговец или брокер по Закона за управление на отпадците може да бъде прекратена при следните условия: 1) ако е имал административни нарушения и е наказван два или повече пъти в последната година; 2) по искане на търговеца или брокера; 3) при прекратяване на юридическото лице, смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение; 4) при неуведомяване за промените в определен срок; 5) ако е установено, че е извършвал дейност с отпадък, който не е вписан в регистъра; 6) ако е декларирал неверни обстоятелства. Прекратяването става с мотивирано решение на директора на ИАОС.
Чл. 108
Според чл. 108 от Закона за управление на отпадъците, решенията, взети по определени членове, могат да бъдат обжалвани пред административен съд. Обжалването не спира изпълнението на решенията, което означава, че те остават в сила, докато тече производството по обжалването.
Чл. 109
Според чл. 109 от Закона за управление на отпадъците, търговци и брокери, които са вписани в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6, имат право да бъдат нотификатори, ако спазват условията, определени в чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Чл. 110
Член 110 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че за определени производства, посочени в членове 97, 101, 102 и 104, се събират такси. Тези такси се определят с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите, като тарифата е одобрена от Министерския съвет.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че редът и начинът за изчисляване на финансовите гаранции, както и предоставянето на годишни справки-декларации, се определят с наредба на Министерския съвет. Този член е част от Раздел V, който се отнася до контрола по управлението на отпадъците.
Чл. 112
Кметът на общината или упълномощено лице осъществява контрол върху дейностите, свързани с образуването, събирането, съхраняването, транспортирането и третирането на битови и строителни отпадъци, както и по депонирането на производствени и опасни отпадъци. Те също така следят за спазването на изискванията по наредбата, площадките за дейности с отпадъци и нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци. Кметът организира и контролира закриването и рекултивацията на депата за отпадъци и последващия мониторинг.
Чл. 113
Директорът на РИОСВ или упълномощено лице осъществява контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци, включително образуване, събиране, съхраняване, транспортиране и третиране на отпадъци, както и за съоръженията за съхранение и третиране. Контролът включва и отчетност и информация, свързана с управлението на отпадъците от кметовете на общини. При установени нарушения, директорът може да издаде задължителни предписания и да състави актове за административни нарушения.
Чл. 113а
Директорът на РИОСВ и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", както и оправомощени от тях длъжностни лица, осъществяват контрол върху съоръженията за рециклиране на кораби в съответствие с Регламент (ЕС) № 1257/2013.
Чл. 114
Директорът на РИОСВ или упълномощено от него лице осъществява контрол върху задълженията на лицата по чл. 14, ал. 1 от закона, включително правилното начисляване и заплащане на продуктова такса, както и задълженията на собствениците на депа за финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране.
Чл. 115
Министърът на околната среда и водите или упълномощено лице осъществява контрол върху спазването на условията на разрешенията за управление на масово разпространени отпадъци, изпълнението на задълженията по закона и подзаконовите актове, както и дейностите по управление на отпадъците и изискванията на Регламент (ЕС) № 333/2011.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за управление на отпадъците определя контролните органи и процедури за трансграничния превоз на отпадъци. Министрите на околната среда, вътрешните работи, транспорта и директорът на Агенция "Митници" са отговорни за контрола, който се осъществява чрез РИОСВ и различни митнически и полицейски органи. При съмнение за съответствието на товара с документите или класификацията му, органите уведомяват РИОСВ за вземане на решение. Собственикът на товара е задължен да предостави необходимата информация за класификацията.
Чл. 116а
Чл. 116а от Закона за управление на отпадъците регламентира задълженията на определени министри и ръководители на агенции да предоставят информация на компетентните органи по искане. В ал. 1 се посочва, че министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и директорът на Агенция "Митници" трябва да предоставят информация, необходима за изготвяне на плана за инспекции. В ал. 2 се описва координираният контрол по спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006, като директорът на Агенция "Митници", изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и председателят на Националния статистически институт предоставят информация относно превозите на отпадъци по искане на министъра на околната среда и водите.
Чл. 117
Директорите на РЗИ и РИОСВ, или упълномощени от тях лица, осъществяват контрол над дейностите, свързани с третиране на опасни отпадъци в здравни и лечебни заведения.
Чл. 118
Министърът на околната среда и водите, директорът на РИОСВ, кметът на общината и упълномощени длъжностни лица осъществяват контрол върху дейностите с отпадъци. При установяване на нарушения, кметът и органите на МВР уведомяват директора на РИОСВ в срок от 14 дни, предоставяйки необходимите документи.
Чл. 119
Контролните органи по Закона за управление на отпадъците извършват проверки по документи и на място, за да осигурят спазването на закона. Проверки на документи се правят поне веднъж годишно на търговците и лицата, които генерират или работят с отпадъци. Проверките на място също се извършват поне веднъж годишно и включват достъп до помещенията, изискване на документи и обяснения от служители. При откритие на липсващи документи, се дава 7-дневен срок за представянето им. Съставят се констативни протоколи и актове за нарушения, с предписания за отстраняване на проблемите.
Чл. 120
Контролните органи, при извършване на проверки по Закона за управление на отпадъците, съставят констативни протоколи. В случай на установени нарушения, те са задължени да включат предписание в протокола, което указва срок за отстраняване на нарушенията, и/или да съставят актове за административни нарушения.
Чл. 121
Митническите органи осъществяват контрол и надзор върху трансграничния превоз на отпадъци, съгласно Закона за управление на отпадъците и митническото законодателство. Те имат правомощия да предприемат действия, описани в чл. 124, ал. 2 от закона.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за управление на отпадъците определя, че органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и органите на звената "Пътна полиция" в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи имат правомощия да осъществяват контрол по трансграничния превоз на отпадъци. Те действат в съответствие с този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите актове, и могат да предприемат действия, описани в чл. 124, ал. 2.
Чл. 123
Длъжностните лица на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществяват контрол по трансграничния превоз на отпадъци, в съответствие с българското законодателство и международни правни актове. Те могат да предприемат действия по чл. 124, ал. 2 от закона.
Чл. 124
Член 124 от Закона за управление на отпадъците определя правомощията на органите и лицата, упоменати в чл. 116, ал. 2, относно извършване на проверки и достъп до регистъра за отпадъците. При установяване на нарушения, те могат да съставят актове за административни нарушения. Освен това, имат право да задържат временно превозни средства и товари, свързани с нарушения, до получаване на становища от Министерството на околната среда и водите или до издаване на заповеди. Органите могат също така да изземват проби и доказателства, които да съхраняват до приключване на производството.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за управление на отпадъците определя контролните органи, отговорни за съответствието на продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Контролът се упражнява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, председателя на Комисията за защита на потребителите и министъра на здравеопазването или от оправомощени от тях длъжностни лица. Комисията за защита на потребителите също така контролира изпълнението на Регламент (ЕС) № 1103/2010 относно етикетирането на преносими батерии и акумулатори.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, свързани с този закон и Регламент (ЕО) № 1013/2006, компетентният орган или упълномощени длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Целта е да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията.
Чл. 127
Министърът на околната среда и водите или упълномощени от него лица имат правомощия да спират дейности, свързани с отпадъците, включително събиране, съхранение, транспортиране и оползотворяване, както и експлоатация на инсталации за обезвреждане. Те могат също така да разпореждат екологосъобразно третиране на отпадъците в определени случаи, свързани с внос или износ на отпадъци.
Чл. 128
Директорът на РИОСВ или упълномощено лице има правомощия да издава предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и да възстановява качествата на околната среда. Освен това, той може да спира дейности, свързани със събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъците, както и да прекратява експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за управление на отпадъците определя процедурата за прилагане на принудителни административни мерки. Те се извършват с мотивирана заповед на компетентен орган, в която се уточняват видът и начинът на прилагане на мярката. Заповедта се връчва на нарушителя по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да бъде обжалвана пред административен съд, без да спира изпълнението. Лицето, на което е наложена мярката, е задължено в срок от 7 работни дни да представи удостоверение за екологосъобразно третиране на отпадъците, а всички разходи по изпълнението са за сметка на него.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за управление на отпадъците определя процедурите при констатирани нарушения и незаконен превоз на отпадъци. При установяване на такива нарушения, различни органи (митнически, Гранична полиция, Пътна полиция и др.) са задължени да уведомят директора на РИОСВ в 14-дневен срок, предоставяйки необходимите документи. След получаване на уведомлението, директорите на РИОСВ информират министъра на околната среда и водите за нарушенията и предприетите мерки.
Чл. 131
При установяване на административно нарушение, което представлява престъпление, административнотонаказателно производство се прекратява, а материалите се изпращат на прокурора.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че компетентният орган или упълномощени от него лица по чл. 125 предприемат мерки по ред и начин, определени със съответния закон. Това означава, че действията на органите са регламентирани и се извършват в съответствие с установените правни норми.
Чл. 133
Наказанията за физически лица, извършващи нарушения на Закона за управление на отпадъците, варират в зависимост от вида на нарушението. За изхвърляне на отпадъци на неразрешени места или предаване на отпадъци на неправомерни лица глобата е от 300 до 1000 лв. Явно маловажни случаи могат да бъдат санкционирани с глоби от 10 до 50 лв. При предаване на отпадъци с битов характер без необходимите декларации глобата е от 1400 до 4000 лв. За нерегламентирано изгаряне на отпадъци глобата е от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобите се увеличават значително. Важно е да се спазват разпоредбите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за управление на отпадъците предвижда наказания за еднолични търговци и юридически лица, които нарушават правилата за управление на отпадъци. Наказанията варират в зависимост от вида на отпадъците и нарушението. За изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени места или нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци, санкцията е между 1400 и 4000 лв. За опасни отпадъци, санкцията е между 10 000 и 50 000 лв. При повторно нарушение, санкциите се увеличават значително.
Чл. 135
Законът за управление на отпадъците предвижда различни имуществени санкции за еднолични търговци и юридически лица, които не спазват изискванията за отчетност и управление на отпадъците. Санкциите варират от 2000 до 6000 лв. за непредоставяне на отчетност и информация, до 5000 до 15 000 лв. за непровеждане на класификация на отпадъците. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 136
Законът предвижда имуществени санкции за еднолични търговци и юридически лица, които нарушават разпоредбите относно събирането, съхраняването, транспортирането и третирането на отпадъци. Санкциите варират от 3000 до 10 000 лв. за по-основни нарушения и от 7000 до 20 000 лв. за по-тежки нарушения, включително предаване на отпадъци без договор, несъответствия в условията на разрешения и неправилно третиране на опасни отпадъци. При повторно нарушение санкциите са значително увеличени.
Чл. 137
Наказанията за еднолични търговци и юридически лица, които изграждат или експлоатират инсталации за изгаряне на отпадъци, варират от 7000 до 20 000 лв. за първо нарушение, ако не се спазват техническите изисквания или не се осигуряват измервания на емисиите. При повторно нарушение, санкцията нараства до 14 000 до 40 000 лв.
Чл. 138
Наказанията за нарушения в управлението на отпадъците варират в зависимост от вида и повторността на нарушението. За еднолични търговци и юридически лица, които приемат неподходящи отпадъци или не контролират правилно депата, се налагат санкции от 7000 до 20000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до 40000 лв. Собствениците на депа, които не спазват изискванията за отчисления или експлоатират депото неправилно, могат да бъдат санкционирани с 30000 до 100000 лв., а при повторно нарушение - до 200000 лв. Неспазването на сроковете за закриване или рекултивация на депа също води до финансови санкции, вариращи от 2000 до 10000 лв. Допълнително, нарушения на регламенти за управление на живака могат да доведат до санкции от 30000 до 100000 лв., а при повторно нарушение - до 200000 лв.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за управление на отпадъците предвижда санкции за еднолични търговци и юридически лица, които не спазват изискванията за разделно събиране и правилно управление на опасни отпадъци от лечебни заведения. Наказанията варират от 7000 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 14 000 до 40 000 лв. за повторно нарушение. Конкретни нарушения включват: неспазване на мерки за разделно събиране, изхвърляне на опасни отпадъци на нерегламентирани места, неправилно съхранение и смесване на опасни отпадъци, както и предаване на нетретирани отпадъци за депониране.
Чл. 140
Наказанията за еднолични търговци и юридически лица, които не спазват изискванията за управление на отпадъците от батерии и акумулатори, включват имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. за различни нарушения, като например: неспазване на мерките за разделно събиране, липса на съдове за събиране, отказ за приемане на негодни батерии, неправилно изхвърляне и др. При повторно нарушение санкцията се увеличава до 6000 до 20 000 лв.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за управление на отпадъците предвижда имуществена санкция за еднолични търговци и юридически лица, които не спазват изискванията за разделно събиране и третиране на излезли от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО). Санкциите варират от 3000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 6000 до 20 000 лв. за повторно нарушение. Нарушенията включват неправилно съхранение, смесване с битови отпадъци, продажба на електрическо оборудване без необходимата информация и др.
Чл. 142
Законът предвижда имуществени санкции за еднолични търговци и юридически лица, които неправилно използват утайки от пречистването на отпадъчни води в земеделието. Санкцията е между 3000 и 10 000 лв. при първо нарушение и между 6000 и 20 000 лв. при повторно нарушение. Неправилното използване включва случаи, когато концентрацията на тежки метали и арсен надвишава допустимите норми, утайките са опасни отпадъци, не е осигурено предварително третиране, липсва съгласие на собственика на земята или утайките са използвани неправилно върху определени култури.
Чл. 143
Наказанията за еднолични търговци и юридически лица при нарушения на Закона за управление на отпадъците варират от 3000 до 10 000 лв. за различни нарушения, свързани с обработката на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и гуми. Някои от нарушенията включват събиране и оползотворяване на отпадъци на неразрешени места, неприемане на ИУГ без заплащане, липса на информационна система и организирани места за връщане на отпадъци. При повторно нарушение санкциите се увеличават на 6000 до 20 000 лв.
Чл. 144
Законът предвижда имуществени санкции за еднолични търговци или юридически лица, които нарушават правилата за управление на отпадъците. Наказанията варират в зависимост от вида на нарушението. За първи нарушения, санкциите са от 3000 до 10 000 лв. за съхранение и смяна на отработени масла и нефтопродукти на неправилни места, смесване на опасни вещества, и недостатъчна информация за безопасност. За непредставяне на информация и неспазване на срокове, санкцията е от 7000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, санкциите нарастват значително, достигащи до 20 000 лв. за първата категория и до 40 000 лв. за втората.
Чл. 145
Наказанията за нарушения, свързани с управление на отпадъците, предвидени в Закона за управление на отпадъците, включват имуществени санкции за еднолични търговци и юридически лица, които извършват дейности с отпадъци без разрешение, предават отпадъци без необходимите документи, не допускат контролни органи, не водят отчетна документация и други. Размерът на санкциите варира от 3 000 до 100 000 лв. в зависимост от вида и повторността на нарушението.
Чл. 145а
Оператор, който наруши разпоредбите на чл. 41а от Закона за управление на отпадъците, подлежи на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 15 000 до 50 000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до размер от 50 000 до 150 000 лв.
Чл. 146
Наказва се с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. Възложи или извършва строителни или монтажни работи без план за управление на строителни отпадъци, когато такъв е необходим; 2. Не постигне целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци, определени с наредбата; 3. Не постигне целите за влагане на рециклирани строителни материали, съгласно изискванията на наредбата.
Чл. 147
Наказанията за нарушения по Закона за управление на отпадъците варират в зависимост от тежестта на нарушението. За еднолични търговци и юридически лица, които не спазват изискванията за регистрация или не заявяват промени в срок, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. При по-сериозни нарушения, свързани с пускането на пазара на опасни батерии, акумулатори, части на моторни превозни средства и опаковки, санкцията е между 10 000 и 50 000 лв. При повторни нарушения санкциите нарастват значително, достигащи до 100 000 лв. Освен това, нарушителите са задължени да покрият и разходите за оползотворяване или обезвреждане на съответните продукти.
Чл. 148
Наказанията за нарушения на Закона за управление на отпадците включват имуществени санкции за организации и лица, които не изпълняват предписания на компетентни органи, не предоставят или предоставят невярна информация, не осигуряват достъп до проверки, не спазват изискванията за разделно събиране на отпадъци и други. Размерът на санкциите варира от 10 000 до 300 000 лв. в зависимост от конкретното нарушение и дали е повторно.
Чл. 149
Законът предвижда имуществени санкции за организации и лица, които нарушават разпоредбите свързани с управление на отпадъците. За нарушения на забраните по чл. 16 или 17, организациите по оползотворяване могат да бъдат наказани с санкции между 30 000 и 100 000 лв. Юридически лица и търговци, които не заплатят продуктовата такса, подлежат на санкции между 30 000 и 500 000 лв. Лица, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват отпадъци, и отказват проверка, могат да бъдат глобени между 10 000 и 30 000 лв. За повторни нарушения санкциите се увеличават значително.
Чл. 150
Законът предвижда различни наказания за физически и юридически лица при извършване на незаконен превоз на отпадъци. За неопасни отпадъци глобите за физически лица варират от 1000 до 5000 лв., а за юридически лица от 10 000 до 25 000 лв. При опасни отпадъци глобите за физически лица са от 3000 до 15 000 лв., а за юридически лица от 50 000 до 250 000 лв. Има и наказания за неспазване на документи и изисквания, с глоби и санкции, вариращи в зависимост от нарушението. Повторните нарушения предизвикват увеличени наказания.
Чл. 151
Законът предвижда различни наказания за кметове и длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по управление на отпадъците. Глобите варират от 1400 до 4000 лв. за основни нарушения, до 7000 до 20 000 лв. за по-сериозни нарушения, като за повторни нарушения глобите са значително увеличени. Наказанията включват пропуски в организирането на мерките за управление на отпадъците, осигуряване на съоръжения и контрол, както и нарушения при разрешаване на експлоатация на обекти, образуващи отпадъци.
Чл. 152
Чл. 152 от Закона за управление на отпадците предвижда наказания за нарушения. Кметовете на общини и/или длъжностните лица, които нарушават чл. 23, ал. 1, подлежат на глоба в размер от 5000 до 10000 лв. Също така, председател на регионално сдружение, който не свика общо събрание, също се наказва с глоба в същия диапазон.
Чл. 153
Кметовете на общини, които не предприемат действия за подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадките за депониране и други съоръжения за третиране на отпадъци, подлежат на глоба от 20 000 лв. при неизпълнение на задълженията си по чл. 21, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Чл. 154 от Закона за управление на отпадъците
При установяване на причинителите на отпадъци, физическите лица подлежат на глоба в размер от 3000 до 10 000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.
Чл. 155
Физическите лица, кметовете на общини и длъжностните лица, които нарушават Закона за управление на отпадъците, се наказват с глоба между 500 и 3000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция от 1000 до 6000 лв. При повторно нарушение, глобите и санкциите се удвояват.
Чл. 156
Законът предвижда глоби за физически лица при неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 в размер от 2000 до 10 000 лв. За юридически лица санкцията е имуществена, в размер от 5000 до 20 000 лв. При повторно нарушение, глобите за физически лица нарастват от 4000 до 20 000 лв., а за юридически лица санкцията е от 10 000 до 40 000 лв.
Чл. 157
Член 157 от Закона за управление на отпадците регламентира установяването на нарушения и издаването на наказателни постановления. Нарушенията по чл. 133, ал. 1, т. 1-3 и 5, ал. 2 и ал. 4, т. 1, чл. 134, ал. 1 и 2 и чл. 146 се установяват от директора на РИОСВ или упълномощени от него лица, както и от длъжностни лица, упълномощени от кмета на общината. За нарушения по чл. 133, ал. 1, т. 4, 6 и 7, установяването е само от кмета. Други нарушения от чл. 133, ал. 4, т. 2 и чл. 135-138, 140-144, чл. 147, ал. 1 и др. се установяват от директора на РИОСВ. Наказателните постановления се издават от директора на РИОСВ, кмета на общината или министъра на околната среда и водите в зависимост от конкретното нарушение.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че нарушенията по чл. 150 се установяват чрез акт на контролните органи, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него лица.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че нарушенията по чл. 139 се установяват от длъжностни лица, оправомощени от директора на РЗИ или директора на РИОСВ. Наказателните постановления за тези нарушения се издават също от директорите на РЗИ или РИОСВ.
Чл. 160 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът за управление на отпадъците регулира процесите свързани с управлението на отпадъците в България. Основните разпоредби включват установяване на нарушения, издаване и обжалване на наказателни постановления, както и определения за различните видове отпадъци, включително биомаса, биоотпадъци, битови и опасни отпадъци. Законът предвижда задължения за производителите и притежателите на отпадъци, както и изисквания за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците. В допълнение, законът въвежда директиви на Европейския съюз и определя отговорностите на различни институции, включително Министерството на околната среда и водите. Включени са и преходни разпоредби, които уреждат действията след влизането в сила на закона.
§ 1
Законът за управление на отпадъците определя различни термини и категории, свързани с отпадъците, включително "биомаса", "битоидни отпадъци", "опасни отпадъци", "оптимизиране" и "обезвреждане". Той описва какви са допустимите видове отпадъци, как се управляват и какви са отговорностите на различни субекти, включително производители и търговци. Основните цели на закона включват оползотворяване на отпадъците, предотвратяване на образуването им и защита на околната среда и човешкото здраве.
Параграф §2
Настоящият закон въвежда редица директиви на Европейския съюз, свързани с управлението на отпадъците. Тези директиви обхващат различни аспекти на отпадъците, включително изисквания за батерии, изгаряне на отпадъци, депониране, управление на електрическо и електронно оборудване, опаковки, излезли от употреба превозни средства и други. Също така, законът включва нови изменения, свързани с актуализация на директивите, касаещи отпадъците и опазването на околната среда.
§3
Министърът на околната среда и водите е определен като национален компетентен орган по международни спогодби и по отношение на информирането и докладването на Европейската комисия съгласно Директива 2008/98/ЕО. Той отговаря за нотифицирането на класификация на отпадъците, критериите за управление на отпадъците, представяне на доклади и информация относно планове и програми за управление на отпадъците. В допълнение, всяка година до 31 май Националният статистически институт трябва да предоставя данни за хранителните отпадъци на министъра.
§4
С §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците, обнародван през 2003 г., се обявява отмяната на закона, включително всички изменения и допълнения, направени до 2012 г. Тази отмяна е в сила след обнародването на решението на Конституционния съд от 2012 г.
§5
Съгласно §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците, всички неприключили процедури по издаване, изменение или продължаване на разрешения, регистрационни документи и лицензи за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, както и утвърдителни процедури за програми за управление на отпадъците, се прекратяват служебно от компетентния орган с влизането в сила на новия закон. Заплатените такси за тези процедури ще бъдат възстановявани по искане на заявителя.
§6
Разрешенията и регистрационните документи, издадени по отменения Закон за управление на отпадъците, остават валидни до изтичането на срока им, но не повече от три години след влизането в сила на новия закон, освен в специфични случаи. При нужда от промяна на разрешение, се подава заявление за ново, което запазва действието на старото до произнасяне на компетентния орган. За изменения на регистрационни документи също се подава заявление за ново. Издадените удостоверения по отменения закон остават в сила до 31 декември 2012 г.
§7
Лицата, притежаващи лиценз за търговска дейност с отпадъци, трябва да подадат заявление за разрешение в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона. Лицензът остава валиден до произнасяне на компетентния орган. При неподаване на заявление, лицензът остава валиден за 6 месеца, след което дейността трябва да бъде преустановена. Същите срокове важат и за лицата с разрешение или регистрационен документ за определени видове отпадъци. Министърът на икономиката трябва да предаде информация от регистъра на министъра на околната среда в срок от един месец след влизането в сила на закона.
§ 8
Организациите, които оползотворяват отпадъци и имат разрешения преди влизането в сила на закона, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания и да подадат заявление за ново разрешение в срок от 6 месеца. Досегашните разрешения остават валидни до решението на компетентния орган. Ако не бъде подадено заявление в указания срок, разрешенията ще действат до 31 декември 2012 г., при условие че се изпълнят целите за 2012 г.
§9
Подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на Закона за управление на отпадъците, трябва да бъдат издадени в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. Докато тези актове не бъдат приети, подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за управление на отпадъците, ще продължат да се прилагат, освен ако не противоречат на новия закон.
§10
Целите за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, установени в отменения Закон за управление на отпадъците, остават в сила до приемането на нова наредба по чл. 13, ал. 1.
Параграф §11
Според §11 от преходните и заключителни разпоредби, програмите, приети по чл. 29, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците, ще продължат да действат до изтичането на техния срок, но не по-дълго от две години след влизането в сила на новия закон.
§12
Параграф §12 от закона указва, че наредбите, приети от общинските съвети по чл. 19 от отменения Закон за управление на отпадъците, остават в сила до приемането на новите наредби по чл. 22. Тези наредби ще действат не по-дълго от две години след влизането в сила на новия закон.
§ 13
Създадените регионални сдружения на общините по отменения Закон за управление на отпадъците остават в сила. Член 24, ал. 1 и 2 не важат за общините с такива сдружения. Заварените сдружения и споразумения, създадени преди 23 май 2010 г., трябва да се прекратят до 31 декември 2014 г., освен ако общините решат да ги запазят, в такъв случай могат да получават финансиране за проекти до същата дата.
§ 14
Параграф 14 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че площадките за управление на отпадъци от битов характер трябва да бъдат осигурени в срок от две години след влизането в сила на закона. През този период, предаването на отпадъци с битов характер от физически лица е допустимо само при наличие на декларация за произход и само на лица, които притежават разрешение или комплексно разрешително, или лиценз за търговска дейност с отпадъци, валиден в установените срокове.
§15
Законът определя целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, които трябва да се постигнат поетапно до 2025 г. за битови отпадъци. Министърът на околната среда може да отложи постигането на определени цели до 2040 г. с условия за уведомяване на Европейската комисия и предоставяне на план за изпълнение. Законът също така предвижда мерки за намаляване на количеството на депонирани битови отпадъци до 2030 г. и възможност за отлагане на целите, като същевременно се изисква мониторинг и оценка на изпълнението на плановете.
§ 16
Параграф 16 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците определя целите за рециклиране на отпадъците в България. Според разпоредбата, до 1 януари 2016 г. трябва да се рециклират най-малко 35% от общото тегло на отпадъците, до 1 януари 2018 г. - 55%, а до 1 януари 2020 г. - 70%.
Параграф §18
Планът за управление на отпадъците трябва да бъде приет в срок до две години след влизането в сила на закона. Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, съгласно отменения закон, остава в сила до приемането на новия план. Програмата по чл. 50, ал. 1 трябва да бъде разработена и внесена в Министерския съвет до 12 декември 2013 г.
§ 19
Параграф 19 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците предвижда, че изискванията на чл. 60 не се прилагат за регионални или общински депа за отпадъци, чийто остатъчен капацитет е под 10% от общия капацитет към 1 януари 2011 г., както и за депа с определен срок за преустановяване на експлоатацията преди 1 януари 2012 г. За тези депа се изискват отчисления с минимален размер, определен в наредбата по чл. 43, ал. 2, до момента на преустановяване на експлоатацията.
§21
Параграф §21 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците, актуализиран с изменения от 2023 г., определя правила за месечните обезпечения и отчисления за 2023 г. и 2024 г. Средствата могат да се използват по решение на общинския съвет за почистване на нерагламентирано изхвърлени отпадъци, без да се променя приетият начин на определяне на таксата за битови отпадъци. Дължимите отчисления трябва да се внесат до 31 декември на съответната година, а неусвоените суми ще бъдат възстановени до 30 април 2024 г. Лихви не се начисляват върху дължимите суми.
§ 22
Параграф 22 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците предвижда, че подаването на заявления и документи по електронен път ще бъде възможно след въвеждането в действие на НИСО, което ще осигури обработката им в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
§23
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците се предвиждат изменения в Закона за устройство на територията. Основните промени включват: 1) Замяна на термина 'Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда' с 'Закона за управление на отпадъците' в чл. 98, ал. 3. 2) Въвеждане на изисквания за селективно разделяне на отпадъците от строителството в чл. 142, ал. 5. 3) Изменения в условията на разрешението за строеж, свързани с оползотворяване на отпадъците в чл. 148, ал. 9. 4) Уточнения относно разрешителните за дейности с отпадъци в чл. 178, ал. 3. 5) Задължение за одобряване на план за управление на строителни отпадъци преди премахване на строежи в чл. 196, ал. 3. 6) Добавяне на условие за одобряване на план за управление на строителни отпадъци при действия на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в чл. 197, ал. 1. 7) Определение за 'третиране на отпадъците' в допълнителните разпоредби.
§24
В параграф 24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците се предвиждат изменения в чл. 66, ал. 1 на Закона за местните данъци и такси. Конкретно, в точка 2 се добавя уточнението "включително разделно" след думата "събиране", а думата "обезвреждането" се заменя с "третирането". В точка 3 се заменят чл. 71а и 71е с чл. 60 и 64.
§25
В §25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците се отменя т. 27 от приложението към чл. 9, ал. 1 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Тази промяна е част от редица изменения и поправки на закона, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 2003 г. до 2012 г.
§ 26
В §26 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците се прави изменение в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Конкретно, в член 17, алинея 10, точка 3, думите "чл. 37" се заменят с "чл. 67". Това изменение е част от актуализацията на законодателството, свързано с управлението на отпадъците.
§27
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците е направена корекция в Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Конкретно, в приложение № 1 към чл. 3, т. 1, т. 9, изразът "раздел V" е заменен с "раздел ІV".
§ 28
В § 28 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за управление на отпадъците се прави изменение в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В § 2 от допълнителните разпоредби, в т. 37 и 38, се заменят думите "§ 1, т. 1" с "§ 1, т. 17".
§ 29
В § 29 от Закона за техническите изисквания към продуктите се предвиждат изменения в допълнителните разпоредби. Конкретно, в т. 22, 23 и 24 от § 1, ал. 1 се заменят определени номера на точки, за да се актуализират референциите в закона. Тези промени касаят съответно: замяна на '§ 1, т. 17' с '§ 1, т. 13', '§ 1, т. 1' с '§ 1, т. 17' и '§ 1, т. 4' с '§ 1, т. 12'.
§ 30
В параграф 30 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците се предвижда изменение в Закона за движението по пътищата. В § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите "§ 1, т. 1" ще бъдат заменени с "§ 1, т. 17". Тази промяна е част от усилията за актуализиране на законодателството, свързано с управлението на отпадъците.
§31
В Закона за пътищата, чл. 28б, ал. 4, т. 4, думите "чл. 16в" се заменят с "чл. 12". Тази промяна е част от измененията в закона и е обявена в Държавен вестник, бр. 26 от 2000 г. и последващите изменения до 2012 г.
§32
В параграф 32 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците се предвижда изменение в Търговския закон. В член 614, алинея 7, изразът "чл. 71а, ал. 1" се заменя с "чл. 60, ал. 2", което означава, че се актуализира правната норма, свързана с управлението на отпадъците.
§ 33
В Закона за опазване на околната среда се въвеждат изменения, включително нова алинея 7 в чл. 93, която определя, че решение за ненужда от ОВОС губи правно действие, ако инвестиционното предложение не е започнато в срок от 5 години. В чл. 118, ал. 4 т. 1 се изменя, за да включи връзка с Закона за управление на отпадъците. Чл. 131м се допълва с нови условия за проекти, свързани с редукция на парникови газове. В преходните разпоредби се уточнява, че срокът по чл. 93, ал. 7 започва да тече от влизането в сила на становището или решението и включва и предишни решения.
§35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 ще влязат в сила две години след влизането в сила на закона. Член 33, ал. 4 и чл. 34 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а член 49, ал. 8 влиза в сила от 1 януари 2015 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 28 юни 2012 г.
§110
В §110 от Закона за управление на отпадъците се предвижда замяна на израза "министъра на регионалното развитие и благоустройството" с "министъра на регионалното развитие". Тази промяна е валидна за всички части на закона.
§117
Законът за управление на отпадците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в бр. 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§109
С изменението на Закона за управление на отпадъците, публикуван в Държавен вестник, бр. 53 от 2012 г. и последващите изменения, думите "министъра на регионалното развитие" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството". Това изменение е в сила, за да отрази актуализацията на наименованието на съответния министър.
§ 117
Законът за управление на отпадъците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците включват изменения, обнародвани в различни броеве на "Държавен вестник" с последни изменения, влезли в сила от 01.01.2019 г.
§64
Съгласно §64 от Закона за управление на отпадъците, всички процедури по издаване и изменение на разрешения и регистрационни документи, които не са приключили към момента на влизане в сила на закона, се прекратяват. Това важи в случаите, когато заявените площадки за дейности с отпадъци не отговарят на изискванията на чл. 38, ал. 1. В случай на прекратяване, платената такса се възстановява на заявителя по негово искане.
§65
В 12-месечен срок от влизането в сила на закона, лицата с разрешение по чл. 67, ал. 1 трябва да представят подновена банкова гаранция. Лицата, извършващи дейности с ИУЕЕО и ИУМПС, имат тримесечен срок за представяне на банкова гаранция. При неизпълнение на изискванията, разрешението им може да бъде отнето. Съществуващите банкови гаранции трябва да бъдат подновени не по-късно от един месец преди изтичането им. Непредставянето на гаранция в срок води до последици, описани в чл. 91, ал. 1, т. 7. В 14-дневен срок след представянето на нова гаранция, оригиналът на старата гаранция се връща.
§66
Параграф 66 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците определя задълженията на лицата, притежаващи разрешения или регистрационни документи за дейности с определени видове отпадъци. В срок от 24 месеца след влизането в сила на закона, те трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 38, ал. 1 и да подадат заявление за изменение или допълнение. Ако площадките отговарят на изискванията, алинея 1 не се прилага. При несъответствие, разрешението или регистрационният документ запазват действието си за 24 месеца, а компетентният орган служебно изменя документите, ако включват и съответстващи площадки. След изтичането на срока, лицето е длъжно да прекрати дейността и да почисти площадките.
§ 68
Параграф 68 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадците е изменен с ДВ, бр. 102 от 2017 г., и влиза в сила от 22.12.2017 г. Следващи изменения са направени с ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г. Параграф 18 от закона влиза в сила на 01.01.2021 г. Освен това, се посочват изменения и допълнения към Закона за местните данъци и такси, които са обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2017 г., и влизат в сила от 01.01.2026 г., с последващи изменения и допълнения, които са в сила на различни дати до 24.09.2024 г.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването. Конкретно, § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20 влизат в сила веднага след обнародването в "Държавен вестник".
§39
Законът за управление на отпадците влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на параграф 37, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2018 г., в сила от 26.06.2018 г.
§29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 77 от 2018 г., влизат в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §156
Законът за управление на отпадците влиза в сила на 1 януари 2019 г., с някои изключения. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
§ 49
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Специална разпоредба влиза в сила от 11 август 2006 г.
§70
Законът за управление на отпадъците влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за различни параграфи и точки, които влизат в сила на по-ранни дати, включително параграфи, които влизат в сила от 18 ноември 2018 г., 7 януари 2019 г., 28 януари 2019 г., 20 май 2019 г., 1 юли 2019 г., 1 октомври 2019 г., 1 януари 2020 г. и 28 юли 2020 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за чистотата на атмосферния въздух са обнародвани в Държавен вестник на 03.01.2019 г.
§ 34
Законът за управление на отпадъците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен за определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. Конкретно, § 9 относно чл. 27, ал. 9 и § 23 относно чл. 42а, ал. 4 и 5 ще влязат в сила на посочената дата. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, който е обнародван на 16.07.2019 г.
§ 15 от Закона за управление на отпадъците
Законът за управление на отпадъците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9 относно чл. 24в, който влиза в сила в едногодишен срок след влизането в сила на наредбата по чл. 10а, ал. 3. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, обнародван в ДВ, бр. 81 от 2019 г., влизат в сила от 15.10.2019 г.
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграфи 7, 14 и 17, които влизат в сила два месеца след обнародването; 2. Параграф 8, т. 2 и 3 и § 9, т. 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила четири месеца след обнародването.
§58
Параграф 58 от Закона за управление на отпадъците, в сила от 11.12.2020 г., предвижда, че месечните обезпечения и отчисления за 2020 г. остават по сметка на общината, която ги е събрала, и се разходват по решение на общинския съвет. Регионалната инспекция по околната среда възстановява неусвоените средства на общините до 31 януари 2021 г., а те също се разходват по решение на общинския съвет.
§ 59
Параграф 59 от Преходните и Заключителни разпоредби позволява за 2021, 2022 и 2023 година в разходите по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси да се включват разходи за мерки по чл. 63 от Закона за здравето, извършени на територии за обществено ползване. Тези разходи се осигуряват чрез вътрешни компенсирани промени, без да се променя начинът на определяне и размерът на таксата за битови отпадъци, приет от общинския съвет.
§ 60
Параграф 60 от Закона за управление на отпадъците определя условията за разходване на месечните обезпечения и отчисления за 2021, 2022 и 2023 г. по решение на общинския съвет. Дължимите отчисления трябва да се внасят до 31 декември на съответната година, освен ако не е прието решение на съвета. Регионалната инспекция по околната среда възстановява неусвоените средства до 30 април 2023 г. Не се начисляват лихви върху дължимите суми за тези години.
§ 72
Законът за управление на отпадъците влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи. Параграф 34 влиза в сила на 1 май 2021 г. Параграфи 55, 58, 59, 60 и 69, свързани със създаването на чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, влизат в сила от деня на обнародването им. Параграф 69, свързан със създаването на чл. 26а, влиза в сила на 7 декември 2020 г.
§16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграфи 4 и 7 влизат в сила от 1 януари 2021 г.; параграф 5 влиза в сила от 11 декември 2020 г.; параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси влиза в сила от 20 април 2019 г. Заключителните разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 18 от 2021 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
§ 5
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 19 от 2021 г., и влизат в сила от 5 март 2021 г.
Параграф §47
Организациите по оползотворяване и индивидуалните лица, получили разрешение преди влизането в сила на закона, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания до 3 юни 2022 г. и да подадат заявление за изменение на разрешението с актуализирана програма. Ако не бъде подадено заявление до този срок, разрешенията остават валидни до 31 декември 2022 г., като целите за 2022 г. трябва да се изпълняват по досегашния ред.
§ 50
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21, 36-39 и 43, които влизат в сила от 1 юни 2021 година.
§ 9
Законът за управление на отпадците влиза в сила на 1 януари 2022 г., с изключение на определени разпоредби (§ 3, т. 1, 2, 5 - 11 и § 5, 6 и 7), които влизат в сила от 1 април 2022 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са в сила от 1 януари 2023 г.
§32 от Закона за управление на отпадъците
Законът за управление на отпадъците влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на параграф 31, който влиза в сила на 1 март 2023 г., и параграфи 4 и 12, които влизат в сила на 1 януари 2024 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 11 от 2023 г., влизат в сила на 01.07.2025 г., с изменения, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2024 г.
§ 25
Законът за управление на отпадъците влиза в сила на 1 юли 2025 г., с изключение на параграфи 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за данъците върху доходите на физическите лица са обнародвани в "Държавен вестник", брой 106 от 2023 г. и влизат в сила от 1 януари 2024 г.
§ 25
Законът за управление на отпадъците влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на определени разпоредби. Конкретно, разпоредба § 17, т. 1, буква "б", свързана с дохода на физическите лица, влиза в сила от 1 януари 2023 г. Тези разпоредби са част от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., обнародван в Държавен вестник, брой 108 от 2023 г.
§ 29 от Закона за управление на отпадъците
Законът за управление на отпадъците влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на § 13, който влиза в сила на 22 декември 2023 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 67 от 2024 г., ще влязат в сила от 1 юли 2025 г.
§4 от Закона за управление на отпадъците
Законът за управление на отпадъците влиза в сила от 1 юли 2025 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила съответно от 1 юли 2024 г. и 30 юни 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси са обнародвани в Държавен вестник, брой 81 от 2024 г. и влизат в сила от 24.09.2024 г.
§ 3
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците определя условията за разходване на месечни обезпечения и отчисления за 2024 и 2025 г. по решение на общинския съвет. Средствата могат да се използват за почистване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци. Дължимите отчисления трябва да се внесат до 31 декември на съответната година, а неусвоените средства ще бъдат възстановени до 30 април 2025 г. Лихви не се начисляват върху дължимите суми.
§ 4
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г. В приложението са описани различни дейности по обезвреждане и оползотворяване на отпадъци, както и характеристиките, определящи отпадъците като опасни. Включени са мерки за предотвратяване образуването на отпадъци и списък на съоръжения за управление на отпадъци.
