Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда основните аспекти на управлението на агрохранителната верига в България, включително органите, отговорни за държавната политика и контрол, оценка на риска, общи и специфични изисквания за контрол, условия за разработване на национални планове, координация между органите и международно сътрудничество. Освен това, законът предвижда мерки за управление на кризи и финансиране на дейностите по контрол.
Член 2 от Закона за управление на агрохранителната верига определя отговорностите на различни министри в провеждането на държавната политика по агрохранителната верига и управлението на генетично модифицирани организми (ГМО). Министърът на земеделието и храните, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката и индустрията съвместно провеждат политика по агрохранителната верига. От друга страна, министърът на околната среда и водите, заедно с министъра на земеделието и храните, отговарят за политиката относно ГМО и координират дейността на контролните органи, свързани с прилагането на закона.
Министърът на земеделието и храните е отговорен за провеждането на държавната политика в следните области: здравето на растенията и животните, хуманното отношение към животните, ветеринарните лекарствени продукти, фуражите, безопасността на храните, страничните животински продукти, генетично модифицираните храни, лабораторни анализи в агрохранителната верига, зоонози, растителен и животновъден репродуктивен материал, остатъци от ветеринарни лекарства, продукти за растителна защита, лозаро-винарски сектор, биологично производство и етикетиране на храни с защитени наименования.
Министърът на здравеопазването отговаря за провеждането на държавната политика, свързана с безопасността и защитата на здравето на потребителите при производството и разпространението на бутилирани води. Той също така работи за предотвратяване на инфекции, предавани чрез храни и води, и контролира здравните претенции в съответствие с европейски регламенти. Лабораториите в системата на министерството извършват анализи и диагностика, свързани с агрохранителната верига.
Министърът на икономиката и индустрията е отговорен за провеждането на държавната политика, свързана с безопасността и качеството на производството на спиртни напитки, етилов алкохол и дестилати от земеделски произход. Тази промяна влиза в сила на 10.05.2024 г.
Чл. 6 от Закона за управление на агрохранителната верига определя задълженията на министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването за провеждане на държавната политика в областта на безопасността на храните. Те отговарят за безопасността и защитата на здравето на потребителите, предоставяне на информация за храните, контрол на добавките и замърсителите, остатъците от пестициди, и оценка на рисковете за здравето. Специално внимание се обръща на новите храни, храни за кърмачета, хранителни добавки и стандарти за храни.
Чл. 7 от Закона за управление на агрохранителната верига определя компетентните органи, отговорни за официалния контрол и други дейности, свързани с прилагането на законодателството в областта на храните, фуражите, здравето на животните и растенията. Включени са Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на околната среда и водите, Комисията за защита на потребителите, БАБХ, регионалните здравни инспекции и различни изпълнителни агенции. Официалният контрол в структурите на Министерството на вътрешните работи, правосъдието и отбраната се делегира на специализирани звена, които отговарят на определени изисквания.
Чл. 8 от Закона за управление на агрохранителната верига регламентира възможността министрите и ръководителите на ведомства да делегират изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, на органи с делегирани правомощия или на физически лица, които отговарят на определени условия. Делегирането се извършва чрез заповед или договор, в който се уточняват задълженията на делегираните органи или лица, както и начинът на финансиране на дейностите. Съответният министър или ръководител на ведомство е длъжен да уведомява Европейската комисия за делегирането на тези дейности.
Чл. 9 от Закона за управление на агрохранителната верига регламентира контрола върху изпълнението на делегираните дейности, свързани с официалния контрол, от съответния министър или ръководител на ведомство. Той може да делегира изпълнението на дейности на органи с делегирани правомощия, като определя орган за одобряване и надзор. Делегирането може да бъде оттеглено при определени условия, включително тези, посочени в Регламент (ЕС) 2017/625.
Чл. 10 от Закона за управление на агрохранителната верига определя, че Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол в съответствие с редица законодателства, включително Закона за храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на растенията, сред други. Контролът обхваща различни аспекти на безопасността на храните и агрохранителната верига.
Регионалните здравни инспекции извършват официален контрол в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за храните и Закона за здравето, както и с подзаконовите актове, свързани с тяхното прилагане.
Министерството на околната среда и водите, чрез регионалните инспекции, осъществява контрол върху освобождаването на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда. Този контрол се извършва съгласно разпоредбите на Закона за управление на агрохранителната верига, чл. 12, и чл. 108, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми, както и подзаконовите нормативни актове, свързани с тяхното прилагане.
Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол осъществява официален контрол съгласно Закона за управление на агрохранителната верига, както и съгласно разпоредбите на Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за генетично модифицирани организми и свързаните подзаконови нормативни актове.
Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството отговаря за извършването на официален контрол в съответствие с настоящия закон, както и с разпоредбите на Закона за животновъдството, Закона за генетично модифицирани организми, Закона за пчеларството и свързаните подзаконови нормативни актове.
Чл. 15 от Закона за управление на агрохранителната верига определя, че Изпълнителната агенция по лозата и виното е отговорна за осъществяване на официален контрол. Този контрол се извършва съгласно разпоредбите на закона, както и на конкретни членове от Закона за виното и спиртните напитки, Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС и Закона за генетично модифицирани организми, както и свързаните подзаконови актове.
Чл. 16 от Закона за управление на агрохранителната верига определя, че Министерството на икономиката и индустрията и Комисията за защита на потребителите осъществяват официален контрол в съответствие с този закон и с редица други закони, включително Закона за генетично модифицирани организми и Закона за виното и спиртните напитки. Контролът се извършва по реда на подзаконовите нормативни актове, свързани с тях.
Чл. 17 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда организация на обучение за служителите, извършващи официален контрол в агрохранителната верига. Обучението се осъществява от висши училища и центрове за професионално обучение, с издаване на документ за завършено обучение. Програмите за обучение се одобряват от съответния министър или ръководител на ведомство, след съгласуване с Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Оценката на риска в агрохранителната верига се осъществява от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, съгласно процедурата, определена в Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Чл. 19 от Закона за управление на агрохранителната верига определя задълженията на Министерството на земеделието и храните за координиране на обмена на информация относно рисковете в агрохранителната верига, уведомяване на Европейската комисия и други държави членки за възникнали рискове, както и уведомяване на международни организации за огнища на болести и вредители. Министерството на здравеопазването също има задължения за уведомяване на международни здравни организации за рискове на територията на България.
Чл. 20 от Закона за управление на агрохранителната верига определя взаимодействието между министрите, ръководителите на ведомства, Центъра за оценка на риска и заинтересованите страни по отношение на анализа и обмена на информация за риска в агрохранителната верига. Обменът на информация включва прилагане на правото на ЕС, сигнали за елементи от агрохранителната верига, координация на контрол на болести по растенията и животните, както и други свързани рискове.
Чл. 21 от Закона за управление на агрохранителната верига задължава министрите и ръководителите на съответните ведомства, както и контролните органи за биологичното производство, да разработват и утвърдят писмени процедури за осъществяване на официален контрол и свързаните с него дейности, в случаите, когато тези процедури не са уредени в нормативен акт.
Чл. 22 от Закона за управление на агрохранителната верига определя условията за разкриване на информация, получена при официалния контрол. Информацията може да бъде предоставяна на трети лица, при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/625 и българското законодателство. Министрите и ръководителите на ведомства са отговорни за утвърждаване на правила относно предоставянето на информация за резултатите от контрола.
Чл. 23 от Закона за управление на агрохранителната верига определя задълженията и правомощията на контролни органи при осъществяване на официален контрол. Те са длъжни да предприемат незабавни мерки за профилактика и ликвидиране на болести по животните и токсикоинфекции, без да е необходимо съгласие от участниците в агрохранителната верига. Освен това, те имат правото да изискват представяне на документи и сведения за лицата, свързани с агрохранителната верига.
Чл. 24 от Закона за управление на агрохранителната верига определя мерките, които ръководителите на съответните ведомства могат да прилагат при установени нарушения. Те могат да издадат заповед за спиране на дейността на обект, ако не е одобрен или регистриран, или ако дължимите такси не са платени за повече от три месеца. Освен това, прилагането на мерки по Регламент (ЕС) 2017/625 е задължително в случаи на непредоставен достъп, опасност за здравето и при спиране на дейността на неразрешени обекти. Изпълнението на мерките не освобождава виновните лица от административна отговорност, а контролният орган уведомява други контролни органи за предприетите действия.
Чл. 25 от Закона за управление на агрохранителната верига описва мерките, които могат да бъдат приложени от длъжностни лица, осъществяващи официален контрол, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625. Мерките включват предписания, разпореждания и заповеди, свързани с отстраняване на нарушения. При отстраняване на нарушения, контролният орган изготвя писмен запис за прекратяване на мерките, който се връчва на съответното лице. Индивидуалните административни актове могат да се обжалват, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Дейностите по агрохранителната верига се извършват в регистрирани или одобрени обекти, за които е издадено разрешение за ползване, удостоверение за въвеждане в експлоатация, разрешение за строеж или разрешение за поставяне, съгласно Закона за устройство на територията. Оранжериите се регистрират само с заявление, а животновъдните обекти - лични стопанства, по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 27 от Закона за управление на агрохранителната верига определя ролята на органите на официалния контрол, които включват участие в експертни съвети, съгласуване на устройствени планове, оценка на инвестиционни проекти и даване на становища за готовността на строежите за експлоатация.
Член 28 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че органите, извършващи официален контрол, трябва да поддържат публични електронни регистри на регистрираните и одобрените обекти, които да бъдат достъпни онлайн. Регистрите се създават и поддържат чрез електронен обмен на документи и свързаност с други регистри. Актовете за регистрация и одобрение на обектите могат да се издават и в електронен формат.
Чл. 29 от Закона за управление на агрохранителната верига урежда правото на лицата, извършващи дейности в агрохранителната верига, да подават заявление за второ експертно становище. За целта се вземат лабораторни проби, а разходите за становището са за сметка на заявителя. В случай на спор, се прилага определен регламент, а допълнителни анализи не се допускат при определени условия. Подаването на заявление не спира задълженията на контролните органи.
Чл. 30 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че официалният контрол на всички оператори в агрохранителната верига се извършва не само по реда на законодателството, но и по жалби и публикации. Това означава, че ако има подадени оплаквания или информация, свързана с дейността на операторите, контролът може да бъде активиран от съответните органи.
Чл. 31 от Закона за управление на агрохранителната верига определя задълженията на министрите и ръководителите на ведомства относно одобряване на правила за подаване и разглеждане на сигнали за нарушения на Регламент (ЕС) 2017/625 и свързаните с него нормативни актове. Органите разглеждат сигнали, свързани с искания за съдействие или информация, и след получаване на сигнал, те трябва да го регистрират, да проверят фактите и обстоятелствата, и да информират подателя за предприетите действия.
Министърът на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, уведомява Европейската комисия за местата за въвеждане на елементите на агрохранителната верига в ЕС, когато е необходимо извършването на официален контрол, съгласно правото на ЕС в тази област.
Член 33 от Закона за управление на агрохранителната верига регламентира действията на Министъра на земеделието и храните относно определянето и управлението на граничните контролни пунктове за официален контрол на животни и стоки. Министърът, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, издава заповед за списък на тези пунктове, уведомява Европейската комисия и другите държави членки за всякакви промени в статута на пунктовете, и публикува актуализирания списък на интернет страницата на БАБХ.
Чл. 34 от Закона за управление на агрохранителната верига определя правомощията на министрите и ръководителите на ведомства за издаване на официални сертификати и удостоверения. Те назначават длъжностни лица, които могат да подписват тези документи, и одобряват правила за предотвратяване на издаването на неверни или подвеждащи сертификати и удостоверения.
Чл. 35 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните. Тези дейности трябва да се извършват в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове, свързани с тяхното прилагане.
Чл. 36 от Закона за управление на агрохранителната верига определя, че министърът на земеделието и храните с наредба ще установява мерките за контрол на замърсители от околната среда в различни категории, включително животни, храни от животински произход, фуражи и питейна вода. Освен това, ще се контролират и остатъците от ветеринарни лекарствени продукти в храни от животински произход и в обектите за развъждане на риба.
Член 37 от Закона за управление на агрохранителната вериги предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма за контрол. Програмата трябва да бъде представена за одобрение на Европейската комисия, а БАБХ също така информира комисията ежегодно за резултатите от предходната година.
Член 38 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, приема Национална програма за предотвратяване и намаляване загубата на храни. Дейностите по програмата се финансират от държавния бюджет и могат да получават допълнително финансиране от други източници.
Министърът на земеделието и храните е упълномощен да определи с наредба изискванията за изпълнение на пилотни проекти, които имат ограничен срок и обхват. Тези проекти целят оценяване на алтернативни практики за извършване на официален контрол върху производството на месо, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/625.
Чл. 40 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че при официален контрол на определени животински продукти на граничните контролни пунктове, решенията относно пратките рибни продукти и живи морски организми могат да бъдат взети не само от официален ветеринарен лекар, а и от служители, които са преминали специално обучение и са назначени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Това е в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625.
Чл. 41 от Закона за управление на агрохранителната верига регламентира официалния контрол на обекти за добив и преработка на месо от домашни и диви животни. Контролът се осъществява от официални ветеринарни лекари и инспектори, които трябва да отговарят на специфични изисквания и да действат в съответствие с европейски регламенти. Инспекторите работят под надзора на ветеринарни лекари.
Чл. 42 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда мерки при усложнена епизоотична обстановка. Министърът на земеделието и храните може да задължи бизнес операторите на кланици да извършват клане в техните обекти с цел контрол и ерадикация на заразни заболявания. Също така, министърът утвърджава списък с кланиците, в които да се извършва клането, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ. Този списък се публикува на електронната страница на БАБХ.
Чл. 43 от Закона за управление на агрохранителната верига забранява връщането на храни от търговски обекти (на едро и дребно) обратно в производствени обекти, освен в специфичните случаи, описани в чл. 19 от Регламент (ЕО) № 178/2002.
Износът на храни от животински произход е разрешен, ако продуктите са произведени или преработени в одобрени обекти по Регламент (ЕО) № 853/2004 и износителят разполага с необходимите сертификати или документи за износ. Документите за износ се издават съгласно условията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 45 от Закона за управление на агрохранителната верига постановява, че вредите, които произтичат от предоставянето на непълна или невярна информация за издаване на документи по чл. 44, са отговорност на износителя. Това означава, че износителят носи финансовата отговорност за всякакви загуби или щети, причинени от неправилна информация, предоставена при издаването на съответните документи.
Официалните ветеринарни лекари имат правомощия да насочват за унищожаване храни от животински произход при определени условия, включващи негодност за консумация, неизвестен произход, нарушения на законодателството, получена информация за опасност, произвеждане в неразрешени обекти и животни от нерегистрирани ферми. Всяко такова разпореждане се документира с протокол, който описва характеристиките на храните.
Член 47 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че вредите и пропуснатите ползи, които възникват вследствие на разпорежданията, издадени по член 46, са за сметка на собствениците на обектите, които подлежат на контрол. Този член е част от Раздел III, който описва условията и реда за разработване и изпълнение на многогодишен национален план за контрол.
Член 48 от Закона за управление на агрохранителната верига описва задълженията на Министерството на земеделието и храните за разработване и актуализиране на Многогодишен национален план за контрол (МНПК), съгласувано с Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката и индустрията. МНПК трябва да е в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 и Решение на Комисията № 2007/363/ЕО. Министерството на земеделието и храните координира изготвянето на плана между всички компетентни органи и осигурява съгласуваност и актуализация на плана.
Чл. 49 от Закона за управление на агрохранителната верига определя задълженията на Министерството на земеделието и храните и ръководителите на ведомства относно изготвянето и представянето на годишен доклад за изпълнението на МНПК. Министерството изготвя доклада и го изпраща на Европейската комисия, докато ведомствата представят свои доклади на министъра до 30 април всяка година. Докладите и данните се подават чрез формуляр, определен от Регламент (ЕС) 2019/723. Контролните органи са отговорни за изпълнението на МНПК в рамките на своята компетентност.
Член 50 от Закона за управление на агрохранителната верига регламентира вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания и диагностика на елементи от агрохранителната верига. Процедурите следват изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство. В случаите, когато няма конкретни изисквания, условията и редът за тези действия се определят с наредба от съответния министър.
Чл. 51 от Закона за управление на агрохранителната верига регламентира условията за извършване на анализи, изпитвания и диагностика за официален контрол. Анализите се извършват в собствени лаборатории на ведомствата или в други акредитирани лаборатории. Ръководителите на ведомствата определят официалните лаборатории с заповед, която се публикува. Лаборатории, които не отговарят на изискванията, могат да бъдат заличавани от списъка, а решенията могат да се обжалват, но без да спират изпълнението. Министрите и ръководителите на ведомства могат да определят лаборатории, които не отговарят на определени изисквания, но отговарят на други.
Министрите, посочени в чл. 2, определят национални референтни лаборатории за изследване на елементите на агрохранителната верига, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/625. Те информират Европейската комисия и референтните лаборатории на другите държави членки за избраните лаборатории.
Чл. 53 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че при осъществяване на официален контрол на храни и фуражи, подлежащи на засилен контрол, както и на живи животни и храни от животински произход, БАБХ взаимодейства с Агенция "Митници" в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 и българското законодателство.
Член 54 от Закона за управление на агрохранителната верига задължава органите на Министерството на вътрешните работи, както и други държавни и общински органи, да оказват съдействие на министрите и ръководителите на ведомства при предотвратяване и разкриване на нарушения в агрохранителната верига. Те трябва да съдействат и при прилагане на принудителни административни мерки от органите, осъществяващи официален контрол.
Чл. 55 от Закона за управление на агрохранителната верига определя задълженията на контролните органи по отношение на несъответствия, установени при одити или мисии на Европейската комисия. Те изготвят план за изпълнение на препоръките за отстраняване на тези несъответствия, като при необходимост, когато препоръките засягат повече от един орган, се съставя общ план. Министрите от чл. 2 утвърдиха правила за координация на действията на контролните органи при установяване на измамни или подвеждащи практики.
Чл. 56 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че по искане на министрите и ръководителите на съответните ведомства, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието са задължени да предоставят информация и при необходимост достъп до управляваните от тях обекти.
Областните управители и кметовете на общини са задължени да уведомяват компетентните органи по агрохранителната верига за дейности, извършвани в обекти на територията на общината, които не са регистрирани или одобрени по установения ред. Тази разпоредба е част от глава пета, която се фокусира върху административната помощ и сътрудничеството в областта на агрохранителната верига между компетентните органи на България, другите държави членки, Европейската комисия и други институции на Европейския съюз.
Министерството на земеделието и храните е единният орган на национално ниво, отговорен за координиране на сътрудничеството и контактите с Европейската комисия, другите държави членки и институции на ЕС относно официалния контрол и свързаните официални дейности, определени в Регламент (ЕС) 2017/625.
Член 59 от Закона за управление на агрохранителната верига определя Министерството на земеделието и храните като орган за връзка, съгласно чл. 103 от Регламент (ЕС) 2017/625. Измененията в закона са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 60 от Закона за управление на агрохранителната верига описва системите на Европейската комисия за управление на информацията и данните, свързани с официалния контрол. Те включват: 1) ИМSOC, която обхваща мрежата за измами с храни, целяща предотвратяване на рискове за хора и животни и защита на интересите на потребителите; 2) система за управление на заявленията на продукти за растителна защита, съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.
Член 61 от Закона за управление на агрохранителната верига определя задълженията на Министерския съвет и министъра на земеделието и храните относно създаването на Единно звено за контакт с Европейската комисия. Министерският съвет създава звеното и одобрява списък на контактните звена в страната, които координират комуникацията с компетентните органи на България и другите държави членки. Министърът уведомява Европейската комисия за одобрения списък и за всички изменения в него.
Член 62 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че министрите одобряват оперативни планове за действие при извънредни ситуации, свързани с храните и фуражите, в изпълнение на общия план за управление на кризи, съгласно чл. 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Освен това, за останалите елементи от агрохранителната верига, министрите могат да одобрят оперативни планове за управление на кризи при необходимост.
Оперативните планове, изготвяни от съответните ведомства, трябва да бъдат съгласувани с Центъра за оценка на риска по хранителната верига или с националните центрове за обществено здраве, в съответствие с регламента на ЕС и Закона за здравето.
Чл. 64 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че когато възникне непосредствена и значителна опасност за хората, животните или растенията, министърът, съгласно чл. 2, може да прилага определени мерки чрез заповед. Тези мерки са описани в Регламент (ЕС) 2017/625, по-специално в параграф 2, букви "г", "е", "ж", "з", "и", "й" и "к".
Заповедта, издадена по чл. 64 от Закона за управление на агрохранителната верига, се съобщава на заинтересованите лица и може да бъде обжалвана съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Важно е да се отбележи, че обжалването не спира изпълнението на заповедта. Темата на глава седма от закона се отнася до финансирането на дейностите, свързани с официалния контрол и други официални дейности в агрохранителната верига.
Чл. 66 от Закона за управление на агрохранителната верига урежда финансирането на разходите за официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига. Разходите, предвидени в ал. 1, се покриват от бюджетите на съответните министерства и ведомства. Разходите извън тези, посочени в ал. 1, са за сметка на лицата, извършващи дейност в агрохранителната верига. Таксите за официален контрол са определени в Приложение IV на Регламент (ЕС) 2017/625 и в тарифите, установени в съответните нормативни актове.
Чл. 67 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за лица, които не осигурят достъп на контролен орган при проверка, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци ще бъдат наказани с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 20 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 68 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за лица, които не оказват съдействие на контролен орган при проверки. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 5000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция от 5000 до 7000 лв. за първо нарушение и от 7000 до 15000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 69 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за лица, които възпрепятстват контролния орган при осъществяване на дейности, свързани с контрола на агрохранителната верига. Физическите лица подлежат на глоба от 5000 до 10 000 лв. при първо нарушение, а при повторно - от 10 000 до 15 000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, нарушили същото, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 13 000 до 15 000 лв. при първо нарушение и от 15 000 до 20 000 лв. при повторно нарушение.
Законът предвижда наказания за лица, които не изпълнят мерки по чл. 23 или чл. 24, ал. 1. Физическите лица ще бъдат глобявани с 1000 до 1500 лв. при първо нарушение и 1500 до 2000 лв. при повторно. Юридическите лица и едноличните търговци ще бъдат санкционирани с 1000 до 3000 лв. за първо нарушение и 3000 до 5000 лв. за повторно.
Лицата, които извършват дейност в обект, обозначен с удостоверителен знак или обозначение, подлежат на наказание. За първо нарушение глобата е между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение глобата е между 10 000 и 15 000 лв.
Чл. 72 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за неизпълнение на мерките, свързани с Регламент (ЕС) 2017/625. За физически лица глобите варират от 5000 до 10 000 лв. при първо нарушение и от 10 000 до 20 000 лв. при повторно. Ако нарушението е довело до значителни загуби или опасност за здравето, глобите са от 10 000 до 20 000 лв. и от 20 000 до 50 000 лв. при повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци санкциите започват от 10 000 лв. и достигат до 100 000 лв. в случай на значителни икономически загуби.
Според чл. 73 от Закона за управление на агрохранителната верига, физическите лица, които не изпълнят задълженията по чл. 42, ал. 1, подлежат на глоба от 5000 до 8000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 8000 до 10 000 лв. За еднолични търговци или юридически лица, имуществената санкция е между 10 000 и 15 000 лв. при първо нарушение и от 15 000 до 20 000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 74 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за лица, които осъществяват измамни или подвеждащи практики. Физическите лица подлежат на глоба от 5000 до 8000 лв. при първо нарушение и от 8000 до 10 000 лв. при повторно. За еднолични търговци и юридически лица санкцията е между 10 000 и 15 000 лв. за първо нарушение и между 15 000 и 20 000 лв. за повторно.
Чл. 75 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за лица, които не изпълняват мерки, приложени по чл. 64. Физическите лица ще бъдат глобявани с суми от 10 000 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 20 000 до 50 000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци ще получават имуществени санкции от 15 000 до 50 000 лв. за първо нарушение и от 50 000 до 100 000 лв. за повторно нарушение.
Лицата, които не изпълнят мярка за неспазване на чл. 69 от Регламент (ЕС) 2017/625, подлежат на глоба от 10 000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобата е от 20 000 до 50 000 лв. За юридически лица и еднолични търговци имуществената санкция е от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 100 000 лв.
Служител, който неправомерно издаде официален сертификат в нарушение на задълженията по чл. 88 - 91 от Регламент (ЕС) 2017/625, подлежи на глоба в размер от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 3000 - 5000 лв.
Официален ветеринарен лекар, който издаде ветеринарномедицински документ в нарушение на задълженията по чл. 88 - 91 от Регламент (ЕС) 2017/625, подлежи на глоба от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 5000 лв.
Нарушението на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004, свързано с пускането на пазара на храни от животински произход без здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 5000 до 7000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е от 7000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 13 000 до 15 000 лв. за повторно нарушение.
Законът предвижда наказания за лица, които предлагат на пазара или търгуват с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност. Физическите лица подлежат на глоба от 3000 до 5000 лв. при първо нарушение и от 5000 до 7000 лв. при повторно. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв. при първо нарушение и от 13 000 до 15 000 лв. при повторно.
Който пусне на пазара месо от преживни животни, които не са изследвани за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, подлежи на глоба от 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 5000 до 8000 лв. За еднолични търговци или юридически лица, глобата е от 8000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 20 000 лв. за повторно. Месото се изземва и унищожава, а разходите са за сметка на нарушителя.
Чл. 82 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на приложение II, глава ІХ, т. 1 - 4 към Регламент (ЕО) № 852/2004. Физически лица, които извършат нарушение, ще бъдат глобени с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв. Юридически лица или еднолични търговци, извършили нарушение, ще бъдат санкционирани с глоба от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 15 000 лв.
Лицата, които приемат животно за клане в нарушение на изискванията на приложение II, раздел ІІI към Регламент (ЕО) № 853/2004, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 300 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства от 5000 до 10 000 лв.
Лицата, които пуснат на пазара храни от животински произход без извършен официален контрол, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 5000 - 10 000 лв.
Чл. 85 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда санкции за нарушения на разпоредбата на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004. Физическите лица, които нарушат разпоредбата, подлежат на глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение глобата нараства от 5000 до 7000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 7000 до 10 000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение санкцията е от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 86 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда санкции за нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1760/2000. Физическите лица, които нарушат разпоредбата на чл. 13 от регламента, подлежат на глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, глобите са от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 3000 лв. за повторно нарушение.
Нарушаването на разпоредбите за етикетиране на говеждо месо, съгласно Регламент (ЕО) № 1825/2000, води до финансови санкции. Физически лица могат да бъдат глобени с суми от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 3000 лв. за повторно. Юридически лица и еднолични търговци подлежат на имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 8000 лв. за повторно.
Чл. 88 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда санкции за нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1760/2000 и Регламент (ЕО) № 1825/2000. Физически лица, които нарушат тези разпоредби, могат да бъдат глобени с 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с 5000 до 7000 лв. За юридически лица или еднолични търговци санкцията е имуществена и варира от 7000 до 10 000 лв. за първо нарушение, а при повторно - от 12 000 до 15 000 лв.
Чл. 89 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за лица, които предлагат на пазара или търгуват с храни от животински произход, без да спазват изискванията за проследяемост, определени в съответните регламенти на ЕС. Физическите лица подлежат на глоба от 3000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 8000 лв. за повторно. Юридическите лица и едноличните търговци също подлежат на имуществена санкция, която варира от 10 000 до 15 000 лв. за първо нарушение и от 15 000 до 20 000 лв. за повторно.
Чл. 90 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1375 относно официалния контрол на трихинели в месото. Физическите лица подлежат на глоба от 1500 до 3000 лв. при първо нарушение и от 3000 до 5000 лв. при повторно. Юридическите лица и едноличните търговци са наказвани с имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. за първо нарушение и от 8000 до 10 000 лв. за повторно.
Законът предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават изискванията на Регламент (ЕО) № 2160/2003 относно контрола на салмонела и зоонозите в хранителната верига. Физическите лица могат да бъдат глобени с 1000 до 3000 лв. за първо нарушение и 3000 до 5000 лв. за повторно. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 20 000 лв. за повторно.
Чл. 92 от Закона за управление на агрохранителната верига постановява, че административни наказания за нарушения, описани в чл. 67 - 91, се налагат само ако за същите нарушения не са предвидени по-тежки наказания в другите нормативни актове, посочени в чл. 10 - 16 на закона.
Чл. 93 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда глоби за физически лица за нарушения на нормативните изисквания в размер от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 3000 - 8000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв.
Когато лице извърши повторно нарушение на Закона за управление на агрохранителната верига или на подзаконовите актове, свързани с него, в срок от три години от влизането в сила на наказателното постановление, глобата или имуществената санкция се увеличава до троен размер.
Чл. 95 от Закона за управление на агрохранителната верига предвижда, че при системни нарушения на закона и подзаконовите актове, глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата постановена глоба или имуществена санкция.
Чл. 96 от Закона за управление на агрохранителната верига определя процедурите за установяване на нарушения в агрохранителната верига. Актовете за нарушения се съставят от оправомощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министрите или техни представители. Приходите от глоби и санкции постъпват в бюджета на съответното ведомство.
Според чл. 97 от Закона за управление на агрохранителната верига, ако лицето плати наложената глоба или имуществена санкция в срок от 7 дни след връчването на наказателното постановление, то дължи само 70% от размера на глобата или имуществената санкция.
Законът за управление на агрохранителната верига регулира процесите, свързани с производството, преработката и дистрибуцията на храни и фуражи, включително безопасността на храните и фуражите. Установяването на нарушения и наказателните процедури се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът въвежда определения за агрохранителната верига, елементите в нея, значителни икономически загуби, опасности и системни нарушения. Включва и изменения в различни свързани закони, с цел подобряване на контрола и безопасността в агрохранителния сектор.
Законът определя "агрохранителната верига" като всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и фуражи, включително производството на растителен и животински репродуктивен материал. Определя се какви са "елементите на агрохранителната верига", включително храни, фуражи, животни, странични животински продукти, остатъци от ветеринарни лекарства, продукти за растителна защита, растителен репродуктивен материал и материали за контакт с храни. Въвеждат се термини като "значителни икономически загуби", "непосредствена и голяма опасност", "повторно нарушение" и "системни нарушения", свързани с нарушения на закона.
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се въвеждат редица изменения и допълнения. Създават се нови алинеи и точки в членове, отменят се стари разпоредби, и се изменят наказанията за нарушения. Въведени са изисквания за транспортиране на странични животински продукти и условия за регистрация на транспортни средства. Специфицирани са правомощията на лицата, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност, и се актуализират изискванията за ветеринарномедицински болници.
В Закона за фуражите се извършват редица изменения, включително актуализация на текстовете, свързани с официалния контрол и приложимите регламенти. Основните изменения включват: 1) Актуализиране на определенията в чл. 1, ал. 1, т. 8 относно регламенти на ЕС; 2) Изменение на чл. 33а, ал. 1, което уточнява реда за осъществяване на официалния контрол; 3) Отмяна на чл. 50; 4) Замяна на стари регламенти с нови в чл. 52, ал. 3; 5) Промени в санкциите по чл. 77и, които увеличават размерите на глобите.
В Закона за защита на растенията се извършват изменения и допълнения, включително заличаване на част от текста в чл. 3, ал. 1, т. 8 и добавяне на нова точка 9, която се отнася до контрола по прилагането на Регламент (ЕО) № 2003/2003. Създава се и нов член 3а, който определя реда за официален контрол и други официални дейности, свързани с прилагането на законодателството в областта на храните, фуражите, здравеопазването на животните и растенията, както и продуктите за растителна защита, съгласно Регламент (ЕС) 2017/625.
В параграф 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на агрохранителната верига се предвиждат изменения в чл. 25а от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти. Основните промени включват: 1. Изменение на алинея 1, която уточнява, че официалният контрол върху земеделски продукти и храни, включително биологични, ще се извършва съгласно Регламент (ЕС) 2017/625 и свързаното законодателство в областта на храните и фуражите. 2. Изменение на алинея 3, която предоставя правомощия на Българската агенция по безопасност на храните за осъществяване на официалния контрол и прилагане на административни мерки.
Съгласно параграф 7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на агрохранителната верига, в Закона за посевния и посадъчния материал се създава нов член 63а. Този член определя, че официалният контрол и другите официални дейности, свързани с посевния и посадъчния материал, ще се извършват по реда на Регламент (ЕС) 2017/625. Регламентът касае прилагането на законодателството в областта на храните, фуражите, здравеопазването на животните, здравето на растенията и свързаните с тях дейности.
С §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на агрохранителната верига се добавя нова алинея 3 в чл. 45 на Закона за животновъдството. Тази алинея определя, че официалният контрол и другите официални дейности, свързани с животновъдството, ще се извършват съгласно Регламент (ЕС) 2017/625. Регламентът касае официалния контрол за спазване на законодателството в областта на храните, здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и здравето на растенията. Включени са и изменения на редица регламенти и директиви, свързани с контролите в тези области.
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление на агрохранителната верига внася изменения в Закона за виното и спиртните напитки. Основните промени касаят контрола, осъществяван от Изпълнителната агенция по лозата и виното, който обхваща производствения потенциал, гроздето и търговията с лозаро-винарски продукти. Контролът ще се извършва в съответствие с новите изисквания на Закона за управление на агрохранителната верига и редица европейски регламенти, свързани със здравето на животните, растителната защита и търговията с алкохолни напитки. Освен това, министърът на икономиката ще контролира производството и търговията на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, също в съответствие с новите регламенти и закони.
В Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига се въвеждат две основни изменения. Първото изменение касае чл. 18, ал. 2, където се уточнява, че директорът на ЦОРХВ трябва да има образователна и научна степен "доктор" и 10 години професионален опит в областта на безопасността по хранителната верига. Второто изменение е в чл. 20, ал. 3, която се отменя.
В рамките на една година след влизането в сила на Закона за управление на агрохранителната верига, министрите на вътрешните работи, правосъдието и отбраната трябва да осигурят обучение за служителите в специализираните звена, отговорни за официалния контрол, съгласно чл. 7, ал. 2.
В 6-месечен срок след влизането в сила на Закона за управление на агрохранителната верига, Министерският съвет и съответните министри (по земеделие, здравеопазване, икономика, околна среда и води) трябва да издадат необходимите подзаконови нормативни актове за неговото прилагане.
Законът за управление на агрохранителната верига влиза в сила 14 дни след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 44-то Народно събрание на 21 май 2020 г. и е заверен с официалния печат на Народното събрание. Също така, са включени преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на растенията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 65 от 2020 г. и влиза в сила от 21 юли 2020 г.
Законът за управление на агрохранителната верига влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 26 относно чл. 36, ал. 5, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби за закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в ДВ, бр. 102 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на агрохранителната верига, публикуван през 2020 г., се предвижда замяна на термини. Всички споменавания на "Министерството на земеделието, храните и горите" и свързаните с него длъжности се променят на "Министерството на земеделието" и съответните длъжности с "министърът на земеделието".
Законът за управление на агрохранителната верига влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на член 33а, алинея 2, която влиза в сила на 1 март 2023 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
В §114 от Закона за управление на агрохранителната верига се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования на Министерството на земеделието и храните. Това изменение е част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник. Освен това, в Заключителните разпоредби се съдържа информация за изменения и допълнения на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, които влизат в сила от 10.05.2024 г.
В Закона за управление на агрохранителната верига, обнародван през 2020 г. и изменян многократно, се извършва замяна на термина "Министерството на икономиката" с "Министерството на икономиката и индустрията". Това изменение е част от последните поправки в закона, които целят актуализиране на институционалната структура.
Законът за управление на агрохранителната верига влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, законът е свързан с редица регламенти на Европейския съюз, които определят правила за управление на информацията, официален контрол и здравеопазване на животните, сред които Регламент (ЕС) 2019/2035, Регламент (ЕС) 2017/625 и Регламент (ЕС) 2016/429. Тези регламенти са важни за прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, както и за гарантиране на безопасността на хранителната верига.