ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност в Република България, както и контрола върху нея.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя националната сигурност като динамично състояние, при което се осигуряват териториалната цялост, суверенитетът и конституционният ред на страната. Това състояние гарантира демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, което води до запазване и увеличение на благосъстоянието на нацията и успешна защита на националните интереси.
Чл. 3
Системата за защита на националната сигурност включва държавни органи и структури, които извършват различни дейности, свързани с националната сигурност. Тя изисква анализ на рисковете, предотвратяване на заплахи, управление на кризи и защита на критичната инфраструктура. Органите координират дейностите си, сътрудничат помежду си и с международни институции, и могат да обменят информация и служители. Споразуменията за обучение и обмен на служители са допустими при спазване на законовите условия.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя основните принципи, които трябва да се спазват. Те включват: спазване на Конституцията и законите, политически неутралитет, защита на правата на човека, обективност и безпристрастност, сътрудничество с гражданите, откритост и прозрачност, централизирано управление на разузнавателната дейност, защита на информацията, своевременно предоставяне на информация и съгласувано провеждане на дейности.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя задълженията на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет. Те трябва да определят националните интереси и приоритети, да изготвят и приемат нормативни актове и стратегии, да задават основните задачи на държавните органи, да организират стратегическото планиране и взаимодействието между тях, да определят и контролират ресурсите, необходими за защита на националната сигурност, и да следят за изпълнението на стратегическите цели.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя, че ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военно разузнаване" са задължени да предоставят еднаква информация на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя. Президентът има право да изисква и получава необходимата информация от държавните органи за изпълнение на функциите си като върховен главнокомандващ.
Чл. 7
Член 7 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя основните задължения на Министерския съвет и министър-председателя. Министерският съвет отговаря за общото управление на системата за защита на националната сигурност, предлага стратегия и внася годишен доклад в Народното събрание, както и назначава ръководителите на ключови агенции. Министър-председателят координира действията между институциите, ръководи разузнавателната общност и контролира международното сътрудничество. За подпомагане на тези задачи се създава Съвет по сигурността.
Чл. 8
Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет, ръководен от министър-председателя. В него влизат министри от различни области, началници на служби и агенции, а също така и представители на президента. Заместник министър-председател може да бъде назначен за член, а президентът и председателят на Народното събрание могат да участват в заседанията. В определени случаи, по покана на председателя, могат да присъстват и други лица.
Чл. 9
Съветът по сигурността анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност и предлага решения относно способностите за противодействие на заплахи, ефективността на дейностите на държавните органи, координацията между тях, както и съвместимостта с международни институции. Освен това координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност, подпомага Министерския съвет в управлението на ресурсите и предлага мерки за ограничаване на рисковете. Съветът също така предлага годишни цели и доклади за състоянието на националната сигурност и стратегии за информиране на гражданите при криза.
Чл. 10
Съветът по сигурността осъществява функции, свързани с анализи, прогнози и доклади, използва експертни становища, сътрудничи с държавни органи и международни организации, и приема решения. Членовете на съвета осигуряват необходимата информация за дейността му.
Чл. 11
Член 11 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност описва структурата и функционирането на Съвета по сигурността. Съветът се представлява от председателя и разполага със секретариат, който е самостоятелно звено в администрацията на Министерския съвет. В секретариата могат да участват представители на определени лица, посочени в закона. Информация за дейността на Съвета и секретариата се публикува на интернет страницата на Министерския съвет, при спазване на изискванията за защита на класифицирана информация.
Чл. 12
Съветът по сигурността провежда редовни и извънредни заседания. Редовните заседания се организират най-малко веднъж на три месеца по решение на министър-председателя. Извънредните заседания също се свикват от министър-председателя при важни обстоятелства, изискващи незабавни мерки. За валидност на заседанията е необходимо присъствие на минимум три четвърти от членовете. Съветът приема вътрешни правила за организацията на заседанията.
Чл. 13
Член 13 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя, че министър-председателят ръководи дейността на Съвета по сигурността. В случай на негово отсъствие, заседанията се ръководят от изрично оправомощен член на Съвета. При отсъствие на член от Съвета, той може да бъде представляван от изрично оправомощен заместник.
Чл. 14
Решенията на Съвета по сигурността се вземат с явно гласуване, изискващо обикновено мнозинство от присъстващите членове. Всеки член има право на един глас при вземането на решения.
Чл. 15
Разузнавателната общност е част от Съвета по сигурността и включва секретаря на Съвета, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и ръководителите на ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военно разузнаване". Тя може да изготвя доклади по въпроси на националната сигурност и да прави предложения за изменения в нормативната уредба. При нужда, могат да се включват и други ръководни служители от министерства. Секретарят докладва на министър-председателя за изготвените документи.
Чл. 16
Чл. 16 определя условията за назначаване на секретар на Съвета по сигурността, който ръководи и организира дейността на секретариата. Секретарят трябва да е български гражданин, с висше образование, 10 години стаж в системата за защита на националната сигурност и разрешение за достъп до класифицирана информация. Той организира обмена на информация и координацията с различни органи и структури, както и възлага изготвянето на експертни становища.
Чл. 17
Управлението при кризи е ключов компонент в защитата на националната сигурност. Положение на криза може да бъде обявено или отменено с решение на Министерския съвет, който осъществява управлението при кризи чрез Националната система за управление при кризи.
Чл. 18
Националната система за управление при кризи е организирана на три нива: национално, ведомствено и областно, като включва съответните ситуационни центрове. Секретариатът на Съвета по сигурността действа като Национален ситуационен център, отговарящ за координацията на действията при кризи.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя основните функции на Националния ситуационен център. Той подпомага Министерския съвет в управлението на кризи, координира действията с органите на ЕС и НАТО, и прилага националната комуникационна стратегия за информиране на гражданите. Освен това, центърът осигурява координация между ведомствените и областните центрове, защитен обмен на информация и непрекъснат анализ на риска.
Чл. 20
Чл. 20 от закона предвижда, че функциите и районите на действие на ведомствените и областните ситуационни центрове се определят с акт на Министерския съвет. Това означава, че Министерският съвет има правомощия да регулира и организира дейността на тези центрове, които играят важна роля в системата за защита на националната сигурност.
Чл. 21
Дейността на органите и структурите, които са част от системата за защита на националната сигурност, подлежи на контрол от различни институции. Този контрол включва парламентарен, административен, съдебен и граждански надзор, което осигурява прозрачност и отчетност в действията на тези органи.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя контрола, осъществяван от Народното събрание върху Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", Служба "Военно разузнаване" и Националната служба за охрана чрез постоянна комисия. Ръководителите на тези агенции са задължени да се явяват пред Народното събрание и да предоставят информация, спазвайки Закона за защита на класифицираната информация. Те трябва да представят годишни доклади на Министерския съвет до 31 март, а министърът на отбраната представя годишния доклад на Служба "Военно разузнаване". Некласифицираните годишни доклади се публикуват на страницата на Министерския съвет, а Министерският съвет внася докладите за разглеждане в Народното събрание.
Чл. 23
Народното събрание, чрез своя постоянна комисия, осъществява наблюдение и контрол върху управлението и разходването на средствата, предоставени на структурите, посочени в чл. 22 от закона.
Чл. 24
Законът определя рамката за контрол на гражданите и техните организации върху системата за защита на националната сигурност. Министерският съвет е задължен да създаде консултативен механизъм за участие на представители на юридически лица с нестопанска цел, свързани с националната сигурност. В допълнителните разпоредби се дефинират понятията "риск", "заплаха", "криза" и "ситуационен център". Законът предвижда изменения в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", Закона за защита на класифицираната информация и Закона за Консултативния съвет за национална сигурност. Влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
§1
В преходните разпоредби на закона се определят основни термини, свързани с националната сигурност, включително 'риск', 'заплаха', 'криза' и 'ситуационен център'. 'Риск за националната сигурност' се отнася до вероятността от промяна в средата за сигурност, която може да наруши националната сигурност. 'Заплаха за националната сигурност' е набор от условия, които водят до събития, нарушаващи националната сигурност. 'Криза' е събитие, причинено от действия на лица или организации, което също нарушава националната сигурност. 'Ситуационен център' е структура, която събира и анализира информация за предотвратяване на кризи и координира мерките за реакция.
§ 2
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност се предвиждат изменения в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Основните изменения включват: 1. В чл. 54 се добавят алинеи, които уточняват условията за провеждане на конкурси за назначаване на държавна служба. 2. В чл. 65 се изменя разпоредбата относно месечното възнаграждение при повишаване на длъжността. 3. В чл. 78 се уточнява трудът на председателя и заместник-председателите. 4. В чл. 117 се добавят уточнения относно прекратяване на пълномощията на председателя и заместник-председателите. 5. В чл. 132 се променя срокът за отчетност. 6. В допълнителната разпоредба се уточнява понятието "Национална сигурност".
§ 3
В § 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, се изменя т. 13 от § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Новата формулировка определя "Национална сигурност" като понятието, описано в чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
§4
В Закона за Консултативен съвет за национална сигурност се въвеждат нови членове, които допълват състава на съвета. Новите точки 9 и 10 включват председателя на Държавна агенция "Разузнаване" и секретаря на Съвета по сигурността. Досегашната точка 9 става точка 11.
§5
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност се отменя разпоредба от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Конкретно, отменя се точка 2 от алинея 2 на член 22 от този закон.
§7
Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност влиза в сила от 1 ноември 2015 г. Той е приет от 43-то Народно събрание на 29 юли 2015 г. и е официално подпечатан. В допълнение, има заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за военното разузнаване, обнародвани в Държавен вестник, брой 69 от 2020 г.
§31
В §31 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, обнародван в ДВ, бр. 61 от 2015 г. и изменен с бр. 94 от 2018 г., се предвижда замяна на термина "Служба 'Военна информация'" с "Служба 'Военно разузнаване'". Тези разпоредби са част от измененията, свързани с Закона за електронното управление, обнародван в ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.
