ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци в България, включително техните права и задължения. Закрилата, предоставяна от България, обхваща убежище, международна закрила и временна закрила.
Чл. 1а
Република България предоставя международна и временна закрила на лица, които не могат да се завърнат в родината си поради въоръжен конфликт, гражданска война, агресия или нарушения на правата на човека. Международната закрила се основава на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Временната закрила се предоставя при масово навлизане на бежанци, принудени да напуснат страната си.
Чл. 2
Член 2 от Закона за убежището и бежанците определя отговорностите на различни институции относно предоставянето на убежище и закрила. Президентът на Република България предоставя убежище при определени обстоятелства, Министерският съвет осигурява временна закрила, а председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя международна закрила.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за убежището и бежанците регламентира задълженията на Република България по Конвенцията за статута на бежанците и Протокола за статута на бежанците. Той предвижда, че Върховният комисар на ООН за бежанците има право на информация и достъп до производствата за предоставяне на международна и временна закрила. Също така, разпоредбата се прилага и за организации, действащи от името на Върховния комисар, в съответствие с подписано споразумение.
Чл. 4
Чужденците имат право да искат закрила в България, като искането трябва да бъде направено лично и доброволно. Няма да бъдат връщани на места, където животът или свободата им са застрашени. Искането за закрила не важи за лица, които представляват опасност за националната сигурност или имат тежки криминални осъждания. Чужденците, влизащи незаконно, трябва да се представят на компетентните органи незабавно и да обяснят причините за незаконното си влизане.
Чл. 5
Член 5 от Закона за убежището и бежанците постановява, че чужденците, които търсят или са получили закрила в България, имат същите права и задължения, както българските граждани. Те носят отговорност в граждански, административнонаказателен и наказателен аспект при условията и по реда, приложими за българските граждани.
Чл. 6
Държавната агенция за бежанците осъществява правомощията по Закона за убежището и бежанците чрез длъжностни лица, които установяват факти и обстоятелства за предоставяне на международна закрила и оказват съдействие на молителите. По искане на президента, те също така съдействат на администрацията на президента. Длъжностните лица, работещи с чужденци, търсещи международна закрила, получават обучение, включващо елементи от Регламент (ЕС) № 439/2010.
Чл. 6а
Чл. 6а от Закона за убежището и бежанците подчертава, че при прилагането на закона най-важното е да се вземе предвид най-добрият интерес на детето. Оценката на този интерес трябва да бъде извършена в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето.
Чл. 7
Член 7 от Закона за убежището и бежанците е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 80 от 2015 година, в сила от 16 октомври 2015 година.
Чл. 8
Чл. 8 определя условията за предоставяне на статут на бежанец в България. Статутът се предоставя на чужденци, които имат основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не е необходимо чужденецът да принадлежи към групата, която е основание за преследването, а достатъчно е да бъде възприеман като такъв. Преследването може да бъде извършено от държавни или недържавни субекти. Опасенията от преследване могат да произтичат от събития след напускане на родината. Закрилата трябва да бъде ефективна и достъпна. Статут може да не се предостави, ако в част от държавата по произход няма опасения от преследване. Членовете на семейството на бежанец също могат да получат статус, при условие че връзките предшестват влизането в страната. При сключване на брак с друг чужденец, статутът се получава само на собствено основание.
Чл. 9 от Закона за убежището и бежанците
Хуманитарен статут се предоставя на чужденци, които не отговарят на изискванията за бежанец, но не могат или не желаят да получат закрила от родната си държава поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезания или заплахи. Субектите, извършващи тези посегателства, могат да бъдат държавата, контролиращи партии или организации и недържавни субекти. Хуманитарен статут може да се предостави и на членове на семейството на чужденеца, при условие че семейните връзки са установени преди влизането в страната. Освен това, статутът може да се предостави по хуманитарни причини, посочени от ООН.
Чл. 10
Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който се намира на територията на Република България и е признат за бежанец по мандата на Върховния комисар на ООН за бежанците.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за убежището и бежанците е отменен с ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г. Настоящата глава третира основанията за отказ, прекратяване и отнемане на закрила, както и за спиране и прекратяване на производството. Измененията в заглавието на главата са извършени с ДВ, бр. 89 от 2020 г.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за убежището и бежанците определя условията, при които статут на бежанец или хуманитарен статут не могат да бъдат предоставени на чужденци. Статут на бежанец не се предоставя на лица, за които има сериозни основания да се предполага, че са извършили военно престъпление, тежко престъпление от неполитически характер, действия против целите на ООН, ползват се от закрила на други органи на ООН, признати са от компетентни органи в държавата на постоянно местоживеене, представляват заплаха за националната сигурност или са осъждани за тежко престъпление. Хуманитарен статут не се предоставя на лица, за които съществуват подобни основания, включително извършване на тежки престъпления.
Чл. 13
Член 13 от Закона за убежището и бежанците определя условията, при които молбата на чужденец за международна закрила може да бъде отхвърлена като явно неоснователна. Това включва случаи, когато молбата не отговаря на изискванията по закона, не се посочват основателни причини за опасения от преследване, предоставената информация е недостатъчна или неправдоподобна, представя се с фалшива самоличност, или не се спазват задължения за предоставяне на информация и документи. Допълнително, молбите могат да бъдат отхвърлени, ако чужденецът идва от сигурна държава или не е заявил желанието си за закрила в установените срокове.
Чл. 14
Член 14 от Закона за убежището и бежанците е бил изменен с ДВ, бр. 80 от 2015 г. и е влязъл в сила на 16.10.2015 г., но впоследствие е отменен с ДВ, бр. 89 от 2020 г.
Чл. 15
Производството за предоставяне на международна закрила се прекратява при следните условия: 1) неявяване на интервю след покана; 2) невъзможност за намиране на чужденеца на посочения адрес; 3) промяна на адреса без уведомление; 4) отказ за съдействие на длъжностни лица; 5) оттегляне на молбата; 6) предоставяне на закрила в друга държава от ЕС; 7) получаване на убежище от президента; 8) смърт на чужденеца; 9) влязло в сила решение за прехвърляне в друга държава от ЕС. При условия 1-5, ако има доказателства за неоснователност на молбата, тя се разглежда по реда на чл. 75.
Чл. 16
Член 16 от Закона за убежището и бежанците е бил изменен през 2005 г. и след това отменен през 2007 г. Текущото му съдържание не е валидно и не се прилага.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за убежището и бежанците описва условията, при които предоставената международна закрила на чужденец може да бъде прекратена. Основните случаи включват: отказ от закрила на държавата по произход, доброволно установяване в държавата на преследване, придобиване на българско гражданство и др. Също така, предоставеният статут на бежанец или хуманитарен статут може да бъде отнет при наличие на определени основания, свързани с безопасността и законността на лицето. Временната закрила също може да бъде отнета при установени рискове за националната сигурност.
Чл. 18
Президентът на Република България има правото да отнема предоставено убежище на бежанци, ако прецени, че условията, при които е било предоставено, са се променили или вече не съществуват.
Чл. 19
Член 19 от Закона за убежището и бежанците посочва, че отнемането или прекратяването на закрила на един чужденец не засяга статута на другите членове на семейството, освен ако не се установят основания и за тях. Това означава, че статутът на семейството остава непроменен, освен ако не се докажат конкретни причини за промяна.
Чл. 20
Член 20 от Закона за убежището и бежанците в Република България забранява всякакви ограничения на правата или привилегиите на чужденците, които търсят или са получили закрила. Забраната важи за ограничения, основани на различни критерии, включително раса, народност, пол, религия, образование и други лични и социални характеристики.
Чл. 21
Член 21 от Закона за убежището и бежанците е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 52 от 2007 година.
Чл. 22
Членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или международна закрила в България имат същите права и задължения, освен ако личният им статус или обстоятелствата по чл. 12 не предвиждат друго.
Чл. 23
Чужденците, които търсят или са получили международна закрила, имат право на съдействие и помощ от Върховния комисар на ООН за бежанците и от други организации. Държавата осигурява правна помощ на тези чужденци. Осигурява се също и ефективен достъп на организациите и правната помощ до чужденците на граничните контролно-пропускателни пунктове и в транзитните зони.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за убежището и бежанците гарантира правото на всеки чужденец, който търси или е получил закрила, да изповядва вероизповедание, съобразно с Конституцията и законите на страната.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за убежището и бежанците определя условията за представителство на непридружени малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи или получили международна закрила в България. Те се представляват от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ, с цел защита на правата им и осигуряване на най-добрия интерес на детето. Представителят има правомощия в производствата по предоставяне на закрила и пред различни институции. Правомощията му се прекратяват при определени условия, включително при събиране с родител или получаване на настойничество. Непридруженото дете трябва да бъде информирано за представителя и правата си, а представителят е задължен да присъства на интервюто с него.
Чл. 25а
Чл. 25а от Закона за убежището и бежанците предвижда осигуряване на необходимите условия на прием за малолетни и непълнолетни чужденци, които търсят международна закрила. Държавната агенция за закрила на детето извършва наблюдение и контрол на условията на прием, за да гарантира спазването на правата на тези лица и да предотврати физическо и психическо насилие, както и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за убежището и бежанците регламентира правото на малолетни и непълнолетни чужденци, търсещи или получили международна закрила, на основно и средно образование, включително професионално, наравно с българските граждани. Достъпът до образователната система не може да бъде отложен с повече от три месеца след подаване на молба за закрила. Правото на образование се осъществява при условия, определени от министъра на образованието и науката. Лицата с международна закрила, които нямат документи за квалификация, могат да получат достъп до регулирани професии по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за убежището и бежанците позволява на председателя на Държавната агенция за бежанците да поиска от съда да постави под запрещение непълнолетен или пълнолетен чужденец, който е подал молба за международна закрила и поради слабоумие или душевна болест не е в състояние да се грижи за своите дела.
Чл. 28
Чужденците, които търсят или са получили закрила в България, са задължени да спазват Конституцията и законите на страната. Тази разпоредба подчертава важността на законовата култура и съответствието с правния ред в страната, в която пребивават.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за убежището и бежанците регламентира правата на чужденците по време на производството за предоставяне на международна закрила. Те имат право да останат на територията на България, да се движат в определена зона, да получават подслон, храна, социално подпомагане, здравно осигуряване, психологическа помощ, регистрационна карта, и услуги на преводач. Чужденците, на които е образувано производство по определени членове, също ползват тези права. Освен това, те имат право на достъп до пазара на труда, при условие че производството не приключи в срок от три месеца по независещи от тях причини. Чужденците се настаняват в определени центрове след медицински преглед, а правата на здравно осигуряване са непрекъснати при възобновяване на производството. Непридружените малолетни или непълнолетни се настаняват в специализирани места с оглед на техния интерес.
Чл. 29а
Член 29а от Закона за убежището и бежанците определя правото на чужденеца или неговия представител да подаде молба за достъп до информация, на базата на която ще бъде взето решение. Има изключения, когато разкриването на информацията може да застраши националната сигурност, сигурността на организации или лица, разглеждането на молба за международна закрила или международните отношения на държавите членки.
Чл. 30 от Закона за убежището и бежанците
Чужденците, търсещи международна закрила в България, са длъжни да изпълняват разпореждания на длъжностни лица, да предават документи за установяване на самоличността си и да удостоверяват информация за себе си и придружаващите ги лица. Те трябва да спазват правилника за вътрешен ред в центровете за бежанци, да не променят адреса си без разрешение, да не напускат страната без разрешение и да дават пръстови отпечатъци. Освен това, те могат да напускат определената им зона с разрешение на председателя на Държавната агенция за бежанците, като отказът за разрешение трябва да бъде мотивиран. Не е необходимо разрешение, когато е необходимо явяване пред съд или за медицинска помощ.
Чл. 30а
Член 30а от Закона за убежището и бежанците определя процедурата за идентификация и оценка на потребностите на чужденци, търсещи международна закрила, които принадлежат към уязвими групи или имат специални потребности. При необходимост се изготвя план за подкрепа, който се прилага към личното дело на съответния чужденец. Освен това, особеностите на положението на тези чужденци се вземат предвид на всички етапи от производството.
Чл. 31
Член 31 от Закона за убежището и бежанците гласи, че чужденецът, получил международна закрила, трябва да бъде уведомяван за правата и задълженията си на разбираем за него език. Освен това, чужденците с предоставено убежище в България имат равни права и задължения с лицата, на които е предоставен статут на бежанец.
Чл. 32
Чужденците с предоставена международна закрила в България имат право да пребивават на територията на страната за срока на валидност на издадените им лични документи. Бежанците притежават права и задължения, сходни с тези на българските граждани, с изключение на правото да гласуват, да заемат длъжности, изискващи българско гражданство, да бъдат военнослужещи и други законово предвидени ограничения. Чужденците с хуманитарен статут имат права и задължения, равни на тези на чужденци с разрешено постоянно пребиваване. Те могат да участват в интеграционни програми и проекти.
Чл. 33
Член 33 от Закона за убежището и бежанците определя, че непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, получили международна закрила, трябва да бъдат настанени до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или близки, приемно семейство, или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, съгласно Закона за закрила на детето. Възможно е също настаняване в специализирани места за малолетни и непълнолетни лица.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденец с международна закрила може да поиска да се събере със семейството си в България, при условие че семейните връзки са установени преди влизането му в страната. Председателят на Държавната агенция за бежанците е отговорен за даването на разрешение за събиране на семейството, но може да откаже, ако има пречки, свързани с определени обстоятелства или многобрачие. Непридружените малолетни или непълнолетни могат да се съберат с родителите си или други законни настойници. При липса на официални документи за родство, може да се използва декларация. Агенцията също така улеснява издаването на визи и издирването на разделени семейства.
Чл. 35
Чужденец, който е получил международна закрила, трябва да се яви в общината на мястото, където ще живее, в срок от 14 дни след получаването на решението за закрила, за да бъде вписан в регистъра на населението. След вписването, той е длъжен да подаде заявление за издаване на български лични документи в срок до 30 дни.
Чл. 36
Член 36 от Закона за убежището и бежанците е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 80 от 2015 г., и влезе в сила на 16 октомври 2015 г.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за убежището и бежанците задължава органите на местното самоуправление и администрация да приемат и вписват в регистрите на населението чужденците, на които е предоставена международна закрила, заедно с техните семейства. Осигурява се възможност за реализиране на правата, предвидени в закона.
Чл. 37а
Чл. 37а от Закона за убежището и бежанците предвижда, че на чужденците с предоставено убежище или международна закрила в България се предлага споразумение за интеграция. Това споразумение определя правата и задълженията на бежанците, както и правата и задълженията на държавните или общинските органи. Условията и редът за сключване, изпълнение и прекратяване на това споразумение ще бъдат регламентирани в наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 38
Член 38 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденци, на които е предоставено убежище или международна закрила, имат право да придобият българско гражданство. Процедурата и условията за това са регламентирани в Закона за българското гражданство.
Чл. 39 от Закона за убежището и бежанците
Чужденците с предоставена временна закрила в България имат право да останат на територията на страната, да работят и да се обучават професионално, да получат настаняване или средства за настаняване, социално подпомагане, здравно осигуряване и медицинска помощ при условията за българските граждани, както и да се завръщат свободно в своята страна. Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват при роднини, приемни семейства или в специализирани места за настаняване. Чужденците, подали молба за международна закрила, не могат да ползват правата на чужденци с временна закрила. Правата на чужденците прекратяват при прехвърляне на територията на друга държава - членка на ЕС.
Чл. 39а
Чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да се събере със съпруга и ненавършилите пълнолетие деца, ако те също желаят. Председателят на Държавната агенция за бежанците може да разреши събиране и с близки роднини, ако те са живели заедно и са зависели от чужденеца. В случай на неизвестно местонахождение на семейството, се предприемат действия за издирването им. Членовете на семейството, които се събират, имат права, предоставени на чужденците с временна закрила. Ако събирането е в друга държава членка на ЕС, правата по чл. 39 престават да важат.
Чл. 40
На чужденците, които търсят или са получили закрила в България, се издават различни видове документи, включително регистрационна карта, карти за убежище, бежански статус и хуманитарен статут, както и удостоверения за пътуване и завръщане. Регистрационната карта се издава в тридневен срок на чужденци над 14 години или на по-малки, ако не са придружавани от член на семейството, но не удостоверява самоличността на чужденеца.
Чл. 41
Държавната агенция за бежанците издава регистрационни карти на чужденци, подали молба за убежище, с валидност три месеца. Също така се издават регистрационни карти на чужденци, на които е предоставена временна закрила, за срока на закрилата. Сроковете на валидност на регистрационните карти могат да бъдат удължавани в зависимост от производствата по разглеждане на молбите и продължаването на временната закрила.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за убежището и бежанците определя правата на лицата с предоставено убежище или хуманитарен статус в Република България. Картата на бежанеца и картата на чужденеца с хуманитарен статут удостоверяват самоличността на притежателя и правото му на пребиваване в страната за срока на валидност на документите. Удостоверението за пътуване позволява на бежанците и лицата с хуманитарен статут да излизат и влизат в България при условия, подобни на тези за българските граждани и постоянно пребиваващите чужденци. Лицата, които не подадат заявление за нови документи, рискуват отнемане на международната закрила, освен ако не предоставят обективни причини за неизпълнението на задължението.
Чл. 43
Член 43 от Закона за убежището и бежанците е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 52 от 2007 година.
Чл. 44
Регистрационната карта на чужденеца съдържа основни данни, включително статус, номер на документа, личен номер, пол, снимка, подпис, дати на издаване и изтичане на валидността, орган издал документа, адрес, основание за пребиваване, национален документ за самоличност и други. Допълнителните данни включват имена, дата и място на раждане, гражданство, информация за малолетни деца и разпознаваеми езици. Имената на чужденеца се изписват съгласно документите за самоличност или декларацията.
Чл. 44а
Чужденецът, който притежава регистрационна карта, носи отговорност за нейното запазване и е задължен да се грижи да не бъде повредена, унищожена или изгубена.
Чл. 44б
Чл. 44б от Закона за убежището и бежанците предвижда, че при издаването и продължаването на сроковете на определени документи не се събират такси. В случай на загуба, повреда или унищожаване на регистрационна карта от страна на чужденец, за издаването на нова карта се заплаща такса в размер на 10 лв.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за убежището и бежанците регламентира утвърдителния процес на образците на регистрационните карти, които се одобряват от Министерския съвет и се публикуват в "Държавен вестник". Разрешението за прехвърляне, свързано с определени условия, се издава по образец. Също така, условията и редът за издаване и ползване на лични документи, които не са специфицирани в този раздел, се определят от Закона за българските лични документи. Раздел V от закона се отнася до мерките, които се прилагат на чужденци, търсещи международна закрила, и е нова разпоредба от 2015 г., влязла в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 45а
Член 45а от Закона за убежището и бежанците предвижда задължително явяване на чужденеца, търсещ международна закрила, на всеки две седмици по време на производството. Това явяване може да бъде разпоредено от председателя на Държавната агенция за бежанците или от оправомощено от него длъжностно лице с цел своевременно разглеждане на молбата за закрила.
Чл. 45б
Чл. 45б от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно в център от затворен тип при определени условия. Това може да се случи за установяване на самоличността или националността, проверка на фактите по молбата за закрила, защита на националната сигурност или обществения ред, както и за установяване на компетентната държава за разглеждане на молбата. Важно е да се отбележи, че настаняването не може да бъде основано единствено на подаването на молба за международна закрила.
Чл. 45в
Чл. 45в от Закона за убежището и бежанците регламентира настаняването на чужденци, търсещи международна закрила, в центрове от затворен тип. Решението за настаняване се взема от председателя на Държавната агенция за бежанците или упълномощено лице след оценка на принадлежността на чужденеца към уязвима група. Решението трябва да бъде в писмена форма и да съдържа основанията за настаняване, информация за обжалване и възможност за правна помощ. Жалбата срещу решението не спира изпълнението му, а решението на съда е окончателно.
Чл. 45г.
Член 45г. от Закона за убежището и бежанците регламентира условията за настаняване на чужденци, търсещи международна закрила, в центрове от затворен тип. Настаняването продължава до отпадане на основанията за него, като директорът на центъра извършва ежемесечни проверки и докладва на председателя на Държавната агенция за бежанците. Решенията за настаняване могат да бъдат преразглеждани и обжалвани, като жалбата не спира изпълнението на решението. Неприключването на производството не е основание за продължаване на настаняването, а незаконосъобразното настаняване води до незабавно освобождаване на чужденеца. Преместването между центрове е възможно само при необходимост и с уведомление на правната помощ.
Чл. 45д
Чужденците, търсещи международна закрила, настанени в центрове от затворен тип, имат права на достъп до открити пространства, посещения от семейство, зачитане на личния живот, срещи с правна помощ и информация за правилника на центъра. Ограничения на тези права са допустими само за осигуряване на сигурността и обществения ред, без да се нарушава значително достъпа. За уязвимите групи се осигурява наблюдение и помощ.
Чл. 45е
Чл. 45е от Закона за убежището и бежанците регламентира настаняването на малолетни и непълнолетни чужденци, търсещи международна закрила. Те могат да бъдат настанени в центрове от затворен тип само при крайна необходимост, с цел запазване на семейството или за осигуряване на тяхната защита, и за възможно най-кратък срок. Осигурява се достъп до образование и възможности за свободно време, включително игри. Настаняването трябва да спазва принципа за запазване целостта на семейството, а жените и мъжете се настаняват отделно, освен ако не са членове на едно семейство и не са дали съгласие.
Чл. 46
Председателят на Държавната агенция за бежанците е орган на изпълнителната власт, който притежава специална компетентност в областта на убежището и бежанците.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за убежището и бежанците регламентира Държавната агенция за бежанците, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Агентството има териториални поделения, включително транзитни центрове за регистрация и настаняване, и регистрационно-приемателни центрове за предоставяне на международна защита. Откритията и закритията на центровете се извършват от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията, след съгласуване с различни министри. Центровете могат да бъдат от отворен или затворен тип, като в отворените могат да се създават помещения за непридружени малолетни и непълнолетни чужденци. Дейността на агенцията и нейните поделения се определя с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за убежището и бежанците определя правомощията на председателя на Държавната агенция за бежанците. Той предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила, а също така прекратява производството за предоставяне на такава закрила. Председателят взема решения по молби за събиране на семейства и по други молби на чужденци, свързани с международната закрила. Освен това, той информира Министерския съвет за необходимостта от временна закрила и управлява средствата от бюджета, контролирайки целевото им разходване. По искане на президента, председателят дава мнение по молби за убежище.
Чл. 49
Председателят на Държавната агенция за бежанците се назначава от министър-председателя с решение на Министерския съвет. За да бъде назначен, кандидатът трябва да е български гражданин без друго гражданство, да притежава висше образование и да има минимум пет години трудов стаж.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за убежището и бежанците определя, че председателят на Държавната агенция за бежанците е подпомаган от двама заместник-председатели. Тези заместник-председатели се назначават от министър-председателя по предложение на председателя. Те трябва да бъдат български граждани без друго гражданство, с висше образование и минимум пет години трудов стаж.
Чл. 51
Транзитните и регистрационно-приемателните центрове в България се ръководят от директори. Те имат правомощия да вземат решения по определени членове от закона, с изключение на решенията за настаняване в центрове от затворен тип.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че председателят на Държавната агенция за бежанците може да делегира определени правомощия на заместник-председателите на агенцията. Делегирането включва правомощия по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6, свързани с дейностите по чл. 53, т. 12, с изключение на правомощието за отнемане на международна закрила.
Чл. 53
Държавната агенция за бежанците организира приемането и настаняването на чужденци, подали молба за международна закрила, и оказва помощ за тяхната адаптация в България. Тя също така провежда проучвания на фактите по молбите за убежище, осигурява социална, медицинска и психологическа помощ, провежда разяснителна дейност, разработва нормативни актове и сътрудничи с международни организации. Агенцията организира и обучението на преводачи, участва в програми на ЕС и предоставя статистически данни на Европейската комисия.
Чл. 54
Държавната агенция за бежанците, съвместно с Министерството на външните работи и различни хуманитарни организации, осигурява съдействие на чужденци, търсещи или получили международна закрила, за снабдяване с необходимите документи. В случай на невъзможност за получаване на документи, агенцията организира издаването на удостоверение, което позволява на чужденците да ползват правата си. Издадените удостоверения заменят официалните документи от страните на произход и чуждестранните документи за образование и квалификация на бежанците се признават съгласно българското законодателство и международни договори.
Чл. 55
Член 55 от Закона за убежището и бежанците е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г., като отмяната влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 56
Държавната агенция за бежанците има право да организира спомагателни трудови дейности за чужденци, които търсят или са получили закрила. Това може да става самостоятелно или в сътрудничество с местни органи и неправителствени организации, с цел предоставяне на обучение с професионална насоченост и възможности за трудова реализация.
Чл. 57
Длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците удостоверяват служебното си положение с помощта на служебна карта. Всички органи на държавното управление, местното самоуправление и администрацията са задължени да оказват съдействие на тези служители при изпълнение на техните служебни задължения.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за убежището и бежанците регламентира процедурата за подаване на молба за убежище от чужденци. Молбата се подава писмено до президента на Република България или лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците. При подаване на молба пред друг орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента или на Държавната агенция. Чужденците, задържани в специални домове или на границата, също имат право да подадат молба за международна закрила, за което им се предоставя информация. Молителите трябва да бъдат информирани за процедурата и правата си в срок от 15 дни. Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци биват уведомявани за възможността за експертиза за определяне на възрастта. При получаване на молба, компетентните органи изискват становище от Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че молбата за предоставяне на международна закрила може да бъде подадена в устна, писмена или друга форма. При необходимост се осигурява преводач или тълковник, а устната молба се записва от длъжностно лице и се подписва от молителя и преводача. Молбата трябва да съдържа искане към Република България.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за убежището и бежанците определя, че документите за самоличност на чужденците, които подават молба за международна закрила, се задържат от Държавната агенция за бежанците до приключване на производството. Длъжностни лица от агенцията извършват обиск, проверяват вещите на чужденеца, фотографират го и събират пръстови отпечатъци и идентифициращи белези, при спазване на закона и достойнството на лицето. Определянето на длъжностните лица за тези действия става със заповед на председателя на агенцията. Събраната информация може да бъде обменяна с други държави за целите на производството, като чужденецът се уведомява за това.
Чл. 61
Член 61 от Закона за убежището и бежанците описва процедурата за регистрация на молба за предоставяне на убежище. Според алинея 1, молбата се регистрира в администрацията на президента. Останалите алинеи (2, 3, 4, 5 и 6) са били изменяни и отменяни в различни периоди, но в момента не съдържат активни разпоредби.
Чл. 61а
Чл. 61а от Закона за убежището и бежанците урежда процеса на регистрация на чужденци, подали молба за международна закрила. Регистрацията трябва да се извърши в срок от три работни дни. При съмнения относно възрастта на кандидата, може да се назначи експертиза, като отказът от нея не е основание за отхвърляне на молбата. Ако след експертизата все още има съмнения за възрастта, се приема, че кандидатът е непълнолетен. Процедурата се извършва с уважение към човешкото достойнство и минимално инвазивни методи. При съмнения за психично здраве, може да се назначи психиатрична експертиза. Интервюиращият орган може да поиска експертно становище по различни въпроси, свързани с молбата. Медицински прегледи могат да се извършват с съгласие на кандидата, но отказът от преглед не пречи на вземането на решение.
Чл. 62
Член 62 от Закона за убежището и бежанците дава правомощия на Президента на Република България да предоставя убежище, дори когато не са изпълнени определени изисквания, посочени в чл. 48, ал. 2 и чл. 53, т. 2.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за убежището и бежанците регламентира правото на Държавната агенция за бежанците да събира данни за чужденците, подали молба за международна закрила. Данните, които се събират, включват лична информация като имена, гражданство, дата и място на раждане, пол, семейно положение и документи за самоличност. Агенцията може да получава информация от различни източници, но не е позволено да разкрива информация на субекти, които могат да преследват молителите. Също така, не се допуска събиране на информация по начин, който може да застраши физическата неприкосновеност на кандидата или на неговите близки. Държавната агенция създава и собствени информационни фондове при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 63а
Член 63а от Закона за убежището и бежанците описва процедурата за провеждане на интервюта с чужденци, подали молба за международна закрила. След регистрацията на молбата, се определя дата за интервю, за което чужденецът бива уведомяван. Той е длъжен да представи доказателства в подкрепа на молбата си преди произнасянето. Интервюто се записва и протоколира, а чужденецът има право да обяснява несъответствия в твърденията си. Интервюто може да се проведе на предпочитан от него език, а присъствието на адвокат е позволено, но не е задължително. В определени случаи, интервю може да не се провежда, ако решението е положително.
Чл. 63б
Член 63б от Закона за убежището и бежанците предвижда, че интервюто с чужденец, който търси закрила, трябва да се провежда при условия на поверителност. При необходимост и по преценка на интервюиращия орган, на интервюто може да присъства член от семейството на заявителя.
Чл. 64
Държавните органи са задължени да предоставят информация на Държавната агенция за бежанците, необходима за изясняване на обстоятелствата по подадената молба за убежище.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за убежището и бежанците урежда обработката на лични данни на чужденци, които са известни по време на производството за предоставяне на международна закрила или след това. Тези данни се съхраняват в регистъра на Държавната агенция за бежанците и се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Освен това, данните могат да бъдат използвани за международно сътрудничество от държавите, които са страни по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.
Чл. 66
Член 66 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденци, на които е отказана, прекратена или отнета международна закрила, ще бъдат третирани съгласно Закона за чужденците в Република България. Държавната агенция за бежанците е задължена да уведомява писмено Главна дирекция "Гранична полиция" и Дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи за взетото решение.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че принудителните административни мерки като "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не могат да се прилагат, докато не приключи производството с влязло в сила решение. Тези мерки се отменят, ако на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. Изключение от правилата важи, когато чужденецът представлява опасност за националната сигурност или е осъждан за тежко престъпление.
Чл. 67а
Чл. 67а от Закона за убежището и бежанците определя, че производството по разглеждане на молби за международна закрила се извършва в съответствие с редица европейски регламенти. То се образува при наличие на данни за компетентност от друга държава членка на ЕС, или при сезиране от Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция 'Национална сигурност' за незаконно пребиваващ чужденец. Чужденецът бива информиран за образуването на производството и последиците от него.
Чл. 67б
Чл. 67б от Закона за убежището и бежанците описва процедурата след образуване на производството за предоставяне на международна закрила. След образуването на производството се предприемат действия за проверка на доказателствата и установяване на компетентната държава за разглеждане на молбата. При необходимост се провежда интервю с чужденеца. С образуването на производството сроковете по чл. 70, ал. 1 и чл. 75 спират до определяне на компетентната държава членка на ЕС.
Чл. 67в
Член 67в от Закона за убежището и бежанците регламентира процедурата по прехвърляне на чужденци между държави - членки на Европейския съюз. След проверка на доказателствата и получаване на отговор от запитаната държава, решаващият орган може да вземе решение за прехвърляне или отказ на прехвърляне на чужденеца. Решението се връчва по установен ред, а в случай на прехвърляне, чужденецът запазва определени права до осъществяване на прехвърлянето.
Чл. 67г.
Член 67г. от Закона за убежището и бежанците регламентира процеса на прехвърляне на чужденци, подали молба за убежище. Държавната агенция за бежанците, в сътрудничество със съответния компетентен орган, определя мястото, датата и часа на пристигане на чужденеца. В случай че прехвърлянето не е осъществено, агенцията определя нова дата за прехвърляне.
Чл. 67д
Член 67д от Закона за убежището и бежанците описва процедурата за поемане на отговорност или обратно приемане на чужденци от държави - членки на ЕС. При получаване на запитване, решаващият орган проверява доказателствата и изпраща отговор. Ако Република България е компетентна да разглежда молбата за международна закрила, Държавната агенция за бежанците определя условията за пристигане на чужденеца. Уведомление се изпраща и до Министерството на вътрешните работи за случаи, в които чужденец с отказано производство по международна закрила ще бъде приет.
Чл. 67е
Чл. 67е от Закона за убежището и бежанците урежда условията за прием на чужденци на територията на Република България. В случай на положителен отговор по искане за поемане на отговорност, се прилага чл. 68, ал. 2. При положителен отговор по искане за обратно приемане, се прилага чл. 77, ал. 3.
Чл. 67ж
Член 67ж от Закона за убежището и бежанците, който е бил добавен с ДВ, бр. 52 от 2007 г., е отменен с ДВ, бр. 89 от 2020 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Чл. 67з
Член 67з, който е бил въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 52 от 2007 г., е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 89 от 2020 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила.
Чл. 67и
Според Чл. 67и от Закона за убежището и бежанците, Република България поема разноските за прехвърлянето на чужденеца до мястото на пристигане в държавата, която е компетентна за разглеждане на молбата за убежище.
Чл. 67к
Чл. 67к от Закона за убежището и бежанците предвижда, че Министерският съвет е задължен да приеме наредба, която да регламентира отговорността и координацията между държавните органи, които осъществяват административно сътрудничество при прилагането на закона. В допълнение, раздел II от закона се фокусира върху производствата за предоставяне на международна закрила, включително общия ред и ускореното производство.
Чл. 68
Производството за предоставяне на международна закрила в България се образува с регистрирането на чужденеца, който е подал молба за международна закрила. Ако чужденецът е подал молба за международна закрила по време на временна закрила, производството се образува след прекратяването или отнемането на тази временна закрила. Когато България е поела отговорност съгласно определени европейски регламенти, производството се образува с регистрирането на чужденеца в Държавната агенция за бежанците след предаването му.
Чл. 69
Член 69 от Закона за убежището и бежанците е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 52 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че при наличие на основания по чл. 13, ал. 1, интервюиращият орган може да приложи ускорено производство до 14 работни дни след регистрацията на чужденеца, като вземе решение за отхвърляне на молбата, ако тя е явно неоснователна. Срокът за вземане на решение започва да тече от момента на получаване на документите, съпровождащи чужденеца, и спира до получаване на експертното заключение. Липсата на данни поради непровеждане на интервю не може да е основание за отхвърляне на молбата. Решенията се връчват съгласно чл. 76.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че ускорено производство не се провежда за непридружени малолетни или непълнолетни чужденци, които са подали молба за международна закрила. Освен това, ускорено производство не се прилага и за чужденци, които ползват временна закрила.
Чл. 72
Член 72 от Закона за убежището и бежанците е бил изменен и отменен в различни години. Последното изменение е било в Държавен вестник, брой 80 от 2015 г., а отмяната е извършена в брой 101 от 2015 г. Тези промени влизат в сила от 16.10.2015 г.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че молбите за международна закрила се разглеждат индивидуално и обективно от Държавната агенция за бежанците. Първо се оценява дали да се предостави статут на бежанец. Ако такъв статут не бъде предоставен, се разглежда възможността за хуманитарен статут.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за убежището и бежанците регламентира сроковете и процедурата за изготвяне на становище от интервюиращия орган при производството за предоставяне на международна закрила. Становището трябва да бъде изготвено в срок до 4 месеца. Възможно е удължаване на срока с до 9 месеца при сложни въпроси или при голям брой молби. Чужденецът следва да бъде уведомяван за причините за удължаването.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за убежището и бежанците определя сроковете и условията за вземане на решения относно предоставянето на международна закрила. Председателят на Държавната агенция за бежанците трябва да вземе решение в срок до 6 месеца, което може да бъде: предоставяне на статут на бежанец, отказ на статут на бежанец, предоставяне на хуманитарен статут или отказ на хуманитарен статут. При разглеждане на молбата се оценяват всички факти и документи, свързани с молителя. Липсата на доказателства не е основание за отказ, ако молителят е положил усилия да обоснове молбата си. Максималният срок за произнасяне по молбата е 21 месеца.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за убежището и бежанците определя процедурата за връчване на решения на председателя на Държавната агенция за бежанците на чужденците, които търсят международна закрила. Решението се връчва лично на чужденеца или на негов представител, като съдържанието му, включително правата и задълженията, се съобщава на разбираем за него език. Връчването се удостоверява с подписите на участниците, а при неявяване в определен срок решението се счита за връчено. След получаване на решението, чужденецът има право да се запознае с личното си дело.
Чл. 76а
Чл. 76а от Закона за убежището и бежанците предвижда, че преди разглеждането на последваща молба за международна закрила, е необходимо да се прецени нейната допустимост, съгласно чл. 13, ал. 2 от същия закон. Това означава, че молбата трябва да отговаря на определени условия, за да бъде разгледана по същество.
Чл. 76б
Чл. 76б от Закона за убежището и бежанците определя процедурата за разглеждане на последващи молби за международна закрила. В срок до 14 работни дни от подаването на молбата, интервюиращият орган, въз основа на писмени доказателства, взема решение дали да допусне молбата до производство или не. Ако не бъде взето решение в този срок, молбата се смята за допусната. След допускането, регистрацията на чужденеца трябва да бъде извършена в срок до три работни дни.
Чл. 76в
Член 76в от Закона за убежището и бежанците определя правата на чужденците при процедурата по предоставяне на международна закрила. Чужденците имат право на определени права, освен ако подават последваща молба с цел забавяне на административни мерки или ако предходната им молба е била недопустима. В допълнение, права по чл. 29, ал. 1, т. 3-7 не се предоставят на чужденци в процедура по предварително разглеждане на последваща молба.
Чл. 77
Член 77 от Закона за убежището и бежанците описва условията, при които председателят на Държавната агенция за бежанците може да прекрати производството за предоставяне на международна закрила, когато са налице основанията по чл. 15, ал. 1. Прекратеното производство може да бъде възобновено в срок от 9 месеца, при условие че чужденецът заяви желание за разглеждане на молбата. Възобновяването е възможно само веднъж. При обратно приемане, производството се възобновява, когато чужденецът поиска довършване на молбата, и разглеждането продължава от предходния етап на прекратяване.
Чл. 78
Производството за отнемане или прекратяване на предоставената международна закрила се образува при наличие на нови данни, които налагат преразглеждане на статута на бежанец или хуманитарен статут. Чужденецът се уведомява писмено за производството и може да изложи възражения на интервю или писмено, ако не може да присъства. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците за отнемане или прекратяване на закрилата трябва да бъде взето в срок от три месеца, а в случаи на съпричастност към тероризъм - до един месец. При липса на основания, производството се прекратява.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че предоставената международна закрила може да бъде прекратена по молба на чужденеца. Председателят на Държавната агенция за бежанците е длъжен да вземе решение за прекратяване на закрилата в срок от един месец от подаване на молбата. Някои алинеи от този член са отменени.
Чл. 79а
Член 79а от Закона за убежището и бежанците предвижда, че решенията, свързани с временното закрила, се връчват по реда на член 76 от същия закон. Този член е нов, въведен с изменения през 2007 г. и актуализиран през 2020 г.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за убежището и бежанците описва задълженията на Министерския съвет във връзка с въвеждането на временна закрила за чужденци. Министерският съвет трябва да направи искане до Европейската комисия за въвеждане на временна закрила, да информира комисията за възможностите на България да приеме нуждаещи се, да определи национален пункт за връзка, да приеме план за действие и да предприеме мерки за улесняване на доброволното завръщане на чужденците. Планът за действие трябва да съдържа организацията на оперативния орган, начина на финансиране и условията за осигуряване на храна и подслон.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за убежището и бежанците регламентира обмена на информация между временния оперативен орган и държавите-членки на ЕС, органите на ЕС и Върховния комисар на ООН за бежанците. Информацията включва националното законодателство, брой на чужденците с временна закрила, възможности за допълнителен прием и данни за събиране на семейства и прехвърляне на чужденци. Освен това, органът сътрудничи с международни и български организации по въпросите на временната закрила.
Чл. 82 от Закона за убежището и бежанците
Временната закрила на чужденци може да бъде прекратена по две основни причини: 1) изтичане на определения срок или 2) решение на Съвета на Европейския съюз. Председателят на Държавната агенция за бежанците може да отнеме временната закрила, ако са налице основания по чл. 17, ал. 5, като в този случай се прилагат и разпоредбите на чл. 78 и чл. 76 относно уведомяването. След прекратяването или отнемането на закрилата, ако чужденецът не е подал молба за международна закрила, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.
Чл. 83
Република България има задължението да приема обратно чужденци, които са регистрирани в страната като ползващи се от временна закрила. Това включва случаи, когато те без разрешение пребивават или се опитват да влязат в друга държава членка на Европейския съюз, както и когато се завърнат в своята държава по произход.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за убежището и бежанците определя сроковете и реда за обжалване на различни решения, свързани с процедурите за предоставяне на убежище. Жалбите могат да се подават в 7-дневен или 14-дневен срок, в зависимост от конкретното решение, пред административния съд. Подадените жалби спират изпълнението на решението, а съдът е задължен да образува дело в тридневен срок от получаването на жалбата. В случай на просрочие, жалбата се връща на подателя.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за убежището и бежанците определя процедурата по разглеждане на жалби от административния съд. Жалбите се разглеждат в открито заседание с призоваване на страните, като решението трябва да бъде взето в срок до един месец от образуването на делото. Страните трябва да бъдат уведомени поне три дни преди заседанието. Решенията на съда по определени алинеи не подлежат на касационно обжалване, а в случай на отмяна на решение и връщане на преписката, новото решение трябва да бъде взето в срок до три месеца.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за убежището и бежанците гласи, че решенията по чл. 75, ал. 1, т. 1 и 3, както и по чл. 76б, ал. 1, т. 1 не могат да бъдат обжалвани. Тази разпоредба е актуализирана с изменения през 2015 г. и 2020 г.
Чл. 87
Член 87 от Закона за убежището и бежанците е бил изменян и допълван няколко пъти, с последна промяна, която е влязла в сила на 16.10.2015 г. Същевременно, членът е отменен с обнародването на ДВ, бр. 89 от 2020 г.
Чл. 88
Член 88 от Закона за убежището и бежанците е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 89 от 2020 година.
Чл. 89
Член 89 от Закона за убежището и бежанците е бил изменен с ДВ, бр. 39 от 2011 г. и след това е отменен с ДВ, бр. 89 от 2020 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до 2020 г., вече не са приложими.
Чл. 90
Член 90 от Закона за убежището и бежанците е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 89 от 2020 година.
Чл. 91
Член 91 от Закона за убежището и бежанците указва, че за случаи, които не са уредени в конкретната глава на закона, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 30 от 2006 г. и ДВ, бр. 52 от 2007 г.
Чл. 92
Производствата, свързани с убежището и бежанците, са освободени от държавни такси и други разноски, с изключение на разходите за експертизи. В случай че чужденецът не разполага със средства за покриване на основни жизнени потребности, разходите за експертизи също не се заплащат.
Чл. 93
Член 93 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденец, който повреди или унищожи вещ, предоставена от Държавната агенция за бежанците, подлежи на наказание с глоба в размер от 50 до 200 лв. Освен това, той е задължен да заплати и стойността на повредената или унищожената вещ.
Чл. 94
Член 94 от Закона за убежището и бежанците е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 52 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за убежището и бежанците регламентира начина на констатиране на нарушенията по закона. Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица в Държавната агенция за бежанците, определени от председателя на агенцията. На базата на тези актове, председателят или оправомощените лица издават наказателни постановления. Процедурите по съставяне на актове, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 95а
Чл. 95а от Закона за убежището и бежанците регламентира, че нарушенията на чл. 30, ал. 1, т. 11 се установяват от органите на Министерството на вътрешните работи чрез констативен протокол. Протоколът се изготвя в три екземпляра - за съответната структура на МВР, за Държавната агенция за бежанците и за чужденеца. При второ нарушение, чужденецът, търсещ закрила, може да бъде настанен в център или помещение от затворен тип до приключване на производството.
Чл. 96
Член 96 от Закона за убежището и бежанците, който е бил нов с ДВ, бр. 52 от 2007 г., е отменен с ДВ, бр. 101 от 2015 г. Този член вече не е в сила и не оказва правно действие.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за убежището и бежанците е бил добавен с изменения в Държавен вестник, бр. 52 от 2007 г. и след това е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 101 от 2015 г. Тази статия е част от правната рамка, регулираща статуса на бежанците и лицата, търсещи убежище в България.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за убежището и бежанците определя правомощията на председателя на Държавната агенция за бежанците да предлага на Министерския съвет списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави. При приемането на тези списъци, Министерският съвет трябва да вземе предвид информация от различни международни организации и да оцени защитата, която тези държави предлагат срещу преследване и нечовешко отношение, както и спазването на международните права и свободи. Министерският съвет също така уведомява Европейската комисия за включените държави в списъците.
Чл. 99
Законът за убежището и бежанците в България определя условията и процедурите за предоставяне на международна закрила на чужденци, търсещи защита. Член 99 позволява на чужденците, подали молба за международна закрила, да оборват презумпцията за сигурност на държавата, включена в списъка по чл. 98. Допълнителните разпоредби дават определения на термини като 'чужденец', 'чужденец, търсещ закрила', 'членове на семейството', 'непридружен' и други, свързани с правния статус на лицата, търсещи защита. Законът също така въвежда разпоредби, свързани с правата на уязвими групи, и определя условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Включва и разпоредби за приемането на лица, търсещи убежище, съгласно европейските директиви и регламенти.
§1
Този параграф предоставя определения на ключови термини, свързани с чужденците и процеса на предоставяне на международна закрила в България. Включва определения за "чужденец", "чужденец, търсещ закрила", "членове на семейството", "непридружен", "молба за международна закрила", "сигурна държава по произход", "трета сигурна държава", и различни категории уязвими лица. Допълнително, законът определя условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
§1а
Този закон въвежда разпоредбите на няколко директиви на Съвета на Европейския съюз, свързани с минималните стандарти за предоставяне на временна закрила, приемането на лица, търсещи убежище, правото на събиране на семейството, признаването на бежанци и процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец. Основните директиви, които се прилагат, включват Директива 2001/55/ЕО, Директива 2003/9/ЕО, Директива 2003/86/ЕО, Директива 2004/83/ЕО и Директива 2005/85/ЕО.
§ 5
Параграф 5 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че до откриването на транзитни центрове, производствата по глава шеста, раздели Iа и II ще се провеждат в регистрационно-приемателни центрове или на места, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците.
§6
Параграф §6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците предвижда изменения и допълнения в Закона за българските документи за самоличност, касаещи документи и процедури свързани с бежанци и чужденци. Основните промени включват нови разпоредби относно уведомления, издаване на удостоверения и карти за бежанци и чужденци с хуманитарен статут, както и уточнения относно валидността на издадените документи. Създават се нови алинеи и точки, които разширяват правомощията на Държавната агенция за бежанците и определят условията за издаване на различни удостоверения.
§7
В Закона за чужденците в Република България се извършват следните изменения: 1. В чл. 7 се добавя запетая след "чужденците" и "бежанци" се заменя с "търсещи или получили закрила". 2. В чл. 28а, ал. 1 "статут на бежанец" се заменя с "закрила по Закона за убежището и бежанците" и се заличава изречението за действията на Агенцията за бежанците. 3. В чл. 44, ал. 1 "Агенцията за бежанците" се заменя с "Държавната агенция за бежанците".
§8 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за гражданската регистрация се извършват изменения, които включват добавяне на термина 'хуманитарен статут' в контекста на бежанците. Променят се текстовете, свързани с временно удостоверение на бежанец и раждане на деца от родители с бежански или хуманитарен статут. Освен това, се уточнява, че гражданството може да бъде и със статут на бежанец или хуманитарен статут.
§9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за убежището и бежанците изменя ал. 3 на чл. 70 от Закона за насърчаване на заетостта, като уточнява, че не е необходимо разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в България, както и на чужденци, които имат предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут.
§10
В параграф 10 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за убежището и бежанците се изменя точка 6 от член 4 на Закона за Българския Червен кръст. Новата формулировка уточнява, че Българският Червен кръст подпомага чужденците, които търсят или са получили закрила в България съгласно Закона за убежището и бежанците.
§11
В Закона за здравното осигуряване се въвеждат изменения, свързани с бежанците и лицата с хуманитарен статут. В чл. 33, т. 4 след термина "бежанец" се добавя "хуманитарен статут". В чл. 34, ал. 1, т. 3 се заменя референцията към чл. 33, т. 3 с новата т. 4. В ал. 2 се добавя нова т. 2, която определя, че лицата по чл. 33, т. 4 ще получават здравно осигуряване от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище. Досегашната т. 2 става т. 3.
§13
Изпълнението на Закона за убежището и бежанците е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 май 2002 г. и е официално потвърден с печата на Народното събрание.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-ранни дати. Конкретно: дял трети и изброените параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 от 1 януари 2007 г., а параграф 3 от деня на обнародването. Тези разпоредби касаят изменения и допълнения на закона.
§87
Според §87 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за убежището и бежанците, всички документи за самоличност на чужденци, които са в процес на получаване на статут и са издадени преди влизането в сила на закона, остават валидни до изтичането на техния срок на действие.
§88
Параграф §88 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че до утвърдителното на новите образци на регистрационните карти, ще се издават документи по досегашния образец за чужденци, на които е образувано ускорено производство или производство по общия ред за предоставяне на статут. В случай на производство за определяне на компетентната държава за разглеждане на молбата за статут, се издава временно удостоверение на бежанец с отбелязване на реда на производството.
§ 123
Законът за убежището и бежанците влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключения: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г., и в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът за убежището и бежанците влиза в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за устройство на територията, който е обнародван в брой 98 от 2014 г. и е в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за убежището и бежанците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в брой 80 от 2015 г. и са в сила от 16.10.2015 г.
§76
Законът за убежището и бежанците въвежда изискванията на две важни директиви на Европейския парламент: Директива 2011/95/ЕС, която определя стандартите за предоставяне на международна закрила на бежанци и лица с субсидиарна закрила, и Директива 2013/33/ЕС, която определя стандартите за приемане на кандидати за международна закрила. Тези разпоредби са в сила от 16.10.2015 г.
§ 83
Законът за убежището и бежанците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в ДВ, брой 54 от 2002 г. и актуализирани в ДВ, брой 101 от 2015 г.
§36
Законът за убежището и бежанците въвежда изискванията на Директива 2013/32/ЕС, касаеща общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Преходните разпоредби са свързани с измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2002 г., и официално обнародвани в брой 101 от 2015 г.
§37
Параграф §37 гласи, че производствата, започнати преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред. Тази разпоредба осигурява продължаване на вече започнати процедури и гарантира правната сигурност на лицата, които са в процес на получаване на убежище.
§8
Законът за убежището и бежанците влиза в сила на 21 май 2016 г., с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила на 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2016 г. и влизат в сила от 1 януари 2018 г.
§21
Законът за убежището и бежанците влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на параграфи 12, 13, 16, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги са обнародвани в ДВ, брой 24 от 2019 г. и влизат в сила от 01.07.2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в ДВ, брой 101 от 2019 г.
§ 45 от Закона за убежището и бежанците
Законът за убежището и бежанците влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи, влизащи в сила от 1 януари 2021 г. включват: § 6, т. 5, буква "а", § 7, т. 2, букви "а" и "б", т. 3, т. 6, буква "а", т. 9 и 10, § 18, т. 2 относно "домове за медико-социални грижи за деца" и § 20, т. 2, свързано с заличаването на определени термини. Параграфи, влизащи в сила от 1 януари 2019 г. са: § 3, т. 4, букви "е", "ж" и "з" и § 28, т. 1, буква "а", т. 2 и 5. Членове, влизащи в сила от деня на обнародването на закона включват: чл. 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43.
§54
Законът за убежището и бежанците въвежда изисквания на две директиви на Европейския съюз, касаещи процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила, както и стандартите за приемане на кандидати за международна закрила. Тези разпоредби са част от усилията за адаптиране на българското законодателство към европейските норми в областта на бежанската политика.
§57
Параграф §57 предвижда, че наредбата по чл. 67к трябва да бъде приведена в съответствие с новите разпоредби на закона в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2022 г., и влязъл в сила на 26.04.2022 г.
§12
Законът за убежището и бежанците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2024 г. и влиза в сила от 01.05.2024 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Включва приложение с образец на разрешение за прехвърляне на лица, ползващи се от временна закрила, издадено на основание член 26 от Директива 2001/55/ЕО. Разрешението съдържа информация за държавата, от която и към която се извършва прехвърлянето, както и данни за лицето, което се прехвърля. Документът не е равнозначен на документ за пътуване или доказателство за самоличност.
