ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за туризма регулира обществените отношения, свързани с управлението и контрола върху туристическите дейности, услуги и обекти. Той определя туристическото райониране на страната, организациите за управление на туристическите райони и правомощията на държавните органи и туристическите сдружения за устойчиво развитие на туризма.
Чл. 2
Законът за туризма цели да осигури устойчиво развитие на туризма и конкурентоспособен национален туристически продукт. Той също така създава условия за развитие на различни видове туризъм, включително морски, ски, културен, здравен, планински, селски и други. Законът въвежда единни критерии за туристически дейности и услуги, осигурява защита на потребителите и създава условия за устойчиво развитие на националните курорти.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за туризма дефинира туристическите дейности и обекти. Туристическите дейности включват туроператорска и агентска дейност, хотелиерство, ресторантьорство и предоставяне на различни тематични туристически услуги. Туристическите обекти обхващат места за настаняване, заведения за хранене, туристически хижи, ски писти, СПА центрове, плажове, туристически информационни центрове, музеи, атракционни паркове и много други. Всички туристически обекти са общодостъпни, освен ако специални закони не предвиждат друго. Забранява се отказ от предоставяне на туристически услуги или предоставянето им с по-ниско качество на основание дискриминация.
Чл. 4
Лицата, предоставящи туристически услуги, са задължени да обявяват цените си равноправно за всички туристи, без да допускат дискриминация. Това важи и за цените, публикувани в интернет, рекламни материали и медии.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за туризма определя, че държавната политика в туристическия сектор се ръководи от Министерския съвет. Той одобрява Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма и стратегии за различни видове туризъм, предложени от министъра на туризма. Устойчивото развитие на туризма трябва да бъде интегрирано в секторните политики и да се реализира с участието на съответните органи на изпълнителната власт. Одобрението на стратегиите изисква наличието на становище по екологична оценка или решение за ненуждата от такава оценка, издадено съгласно Закона за опазване на околната среда.
Чл. 6
Член 6 от Закона за туризма описва задълженията на министъра на туризма, включително разработване на стратегии за устойчиво развитие на туризма, национална маркетингова стратегия, организация на туристическа реклама, координация с туристически райони и сдружения, управление на туристическите регистри, осигуряване на качеството на туристическия продукт и представителство на България в международни организации. Министърът също така отговаря за регистрацията на туроператори и агенти, сертифициране на туристически обекти и управление на концесии на морски плажове.
Чл. 6а
Чл. 6а от Закона за туризма предвижда, че министърът на туризма може да извършва директно възлагане на рекламни услуги на много големи онлайн платформи и търсачки, без да прилага разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Това важи само за годишната програма за национална туристическа реклама и не се отнася за други дейности, свързани с подготовката и управлението на програмата. Министърът е задължен да публикува ежемесечни справки за изразходваните средства и ефективността на рекламата в интернет.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за туризма предвижда създаването на Национален съвет по туризъм (НСТ) като консултативен орган към министъра на туризма. В него участват заместник-министри от различни министерства, представители на организации за управление на туристическите райони, браншови туристически сдружения, курорти, превозвачи и сдружения на потребителите. Председател на НСТ е министърът на туризма или упълномощено от него лице. Условията за представителите на сдруженията и организацията на работа на НСТ се определят с правилник, който се публикува на сайта на министерството.
Чл. 8
Националният съвет по туризъм подпомага министъра на туризма при формирането на държавната политика в туризма, координира националната политика в областта, обсъжда концепции за устойчиво развитие и прави предложения за нормативни актове. Съветът разглежда въпроси свързани с туристическата инфраструктура, подготовката за туристическите сезони и защитата на потребителите на туристически услуги. Освен това, той изразява становища по въпроси на маркетинга и рекламата на България като туристическа дестинация, включително годишни програми за реклама и проучвания на туристическия поток. Съветът може да сформира експертни групи с представители на научни организации и други заинтересовани институции.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за туризма предвижда създаването на пет експертни комисии, които ще работят по различни аспекти на туристическата индустрия. Комисиите включват: ЕКРТТА (за регистрация на туроператори и туристически агенти), ЕККТО (за категоризация на туристически обекти), ЕКСТО (за сертификация на туристически обекти), ЕКРСУ (за регистрация на ски училища) и ЕКОСССП (за определяне на сложността на ски пистите). Председателите на комисиите се назначават от министъра на туризма, а съставите им включват представители от различни министерства и браншови сдружения. Министърът може да включи и допълнителни експерти в комисиите, а правилниците за тяхната дейност се издават от министъра.
Чл. 10
Областният управител е отговорен за провеждането на държавната политика в областта на туризма на територията на областта. Той разработва областната стратегия за туризма, участва в създаването на програми за развитие, координира тяхното изпълнение, съдейства на министъра на туризма, подпомага инициативи на държавни органи и туристически сдружения и осъществява контролни функции.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за туризма определя, че Общинският съвет е отговорен за формулирането на политиката за развитие на туризма в общината. Тази политика трябва да бъде включена в общинския план за развитие и да съдържа самостоятелен раздел с конкретни проекти. Общинската програма трябва да е в съответствие с областната стратегия за развитие на туризма и да включва мерки за изграждане на инфраструктура, функциониране на туристически информационни центрове, поддържане на туристически обекти, организиране на събития, проучвания и реклама на туристическия продукт. В случай, че в общината има национален курорт, Общинският съвет е длъжен да планира разходи за подобряване на туристическите услуги и обекти.
Чл. 12
Кметът на общината има задължения, свързани с разработването на програми и отчети за туризма, създаването и ръководенето на консултативни съвети и експертни комисии, категоризация на туристически обекти, поддържане на регистри и база данни, предлагане на размер на туристическия данък, разработване на програми и проекти, сътрудничество с държавни органи и изготвяне на годишен отчет за туристическия данък. Освен това, той осъществява контролни функции по предвидените в закона случаи.
Чл. 13
Кметът на общината създава консултативен съвет по въпросите на туризма, който е председателстван от него или упълномощено лице. Съветът включва равен брой представители на местната администрация и на туристически сдружения, а също и на музеи. Кметът определя състава на съвета и той обсъжда и одобрява общинската програма за развитие на туризма, прави предложения за туристическия данък, инфраструктурата и опазването на забележителности, както и за устойчивото развитие на националните курорти. Правилник за дейността на съвета се утвърджава от кмета.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за туризма предвижда създаването на общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти, която е под ръководството на кмета на общината. Председателят на комисията е назначен от кмета, а в състава й участват равен брой представители на местната администрация и на туристическите сдружения. Условията за определяне на представителите се уреждат с правилник, който също е утвърден от кмета. Кметът може да включи и други експерти в комисията.
Чл. 15
Законът за туризма предвижда разделение на територията на страната на туристически райони с цел създаване на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама. Всеки туристически район обхваща цялата територия на страната, без да се допуска разделение на територията на община между два района. Всеки туристически район разполага с уникално наименование, лого и слоган.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за туризма регламентира концепцията за туристическо райониране в България. В нея се анализират и предлагат броят, наименованието и териториалният обхват на туристическите райони. Проектът на концепцията се публикува за обсъждане на интернет страницата на Министерството на туризма, като заинтересованите лица имат минимум 14 дни за подаване на предложения и становища. След обсъждането, окончателното решение се обявява със заповед на министъра на туризма, която се публикува в "Държавен вестник". Заповедта включва и определяне на седалищата на организациите за управление на туристическите райони.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за туризма определя, че туристическите райони се управляват от организации за управление на туристическия район (ОУТР). Тези организации са доброволни и работят в интерес на членовете си и обществото, като се занимават с формиране на регионални туристически продукти и реклама. Членове на ОУТР могат да бъдат туристически сдружения, общини, научни институции и други организации, свързани с туризма. ОУТР са юридически лица и не разпределят печалба.
Чл. 18
Организациите за управление на туристическите райони имат за цел да развиват и прилагат маркетингови стратегии, да изработват лога и слогани, да провеждат маркетингови изследвания и да изграждат брандове. Те също така организират туристически информационни центрове, разработват стратегии за развитие на туризма и подпомагат местните власти в реализацията на туристически програми. Дейностите им включват обмен на информация и добри практики, обучение на персонал и оценяване на качеството на туристическите услуги. Всички дейности се извършват в съответствие с националната политика в областта на туризма, ръководена от Министерството на туризма.
Чл. 19
Организациите за управление на туристическите райони имат право да извършват допълнителна стопанска дейност, която е свързана с основния им предмет на дейност. Те могат също така да получават финансиране от Кохезионния фонд, Структурните фондове на ЕС и програми на национално и европейско равнище.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за туризма предвижда, че организациите за управление на туристическите райони получават финансова подкрепа от държавата. Те извършват своята дейност под държавен контрол, който се осъществява от министъра на туризма.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за туризма регламентира учредяването на организации за управление на туристическите райони. Тези организации се учредяват без определен срок и на територията на един туристически район може да съществува само една такава организация. Наименованието на организацията задължително трябва да съдържа фразата "туристически район", като право на това наименование имат само организациите, създадени в съответствие с закона.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за туризма определя условията за учредяване на организация за управление на туристически район. Според текста, организацията трябва да бъде учредена от минимум две туристически сдружения, регистрирани в Националния туристически регистър, и четири общини, от които една трябва да е седалище на района. Учредители могат да бъдат и лица, посочени в чл. 17, ал. 3.
Чл. 23
Министърът на туризма или упълномощено от него лице открива процедура за учредяване на Организация за управление на туристическите ресурси (ОУТР) на базата на заявление-декларация от учредителен комитет или чрез публично обявяване.
Чл. 24
Учредителният комитет за учредяване на туристическо сдружение трябва да включва представители на определени групи. Заявлението за откриване на процедурата изисква предоставяне на информация като наименование на организацията, обстоятелства по чл. 22, решения на общинския съвет и управителния съвет, както и туристическия район. Документите трябва да бъдат подписани от всички членове на комитета и да се приложи протокол от събрание. Министърът на туризма разглежда заявлението в срок от 30 дни, а при нередовности се дава 14-дневен срок за корекции. Отказът за откриване на процедурата може да бъде обжалван в административен съд в 14-дневен срок.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за туризма регулира процедурата по съгласуване на заявления-декларации за откриване на процедура в един и същ туристически район. Когато постъпи ново заявление-декларация, министърът на туризма уведомява заявителите за възможността да подадат общо заявление. Ако не се постигне съгласие, процедурата се открива по заявлението с повече учредители или, при равен брой, по заявлението с повече общини. Министърът изисква съгласувателни становища в 14-дневен срок, а непредставянето на становище се счита за съгласуване. Срокът на съгласувателната процедура е максимум 30 дни, след което започва да тече срокът по чл. 24, ал. 5.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за туризма описва процеса на учредяване на Общински туристически ресурси (ОУТР) чрез учредителен комитет. Комитетът изготвя проект на устав и организира учредителното събрание, като се подпомага от министъра на туризма. Обнародва се покана в 'Държавен вестник' и в два вестника, с информация за датата, мястото на събранието, дневния ред и достъпа до учредителните документи. Документите трябва да бъдат предоставени най-късно един месец след обявата, а самото събрание не може да се насрочи по-рано от 45 дни след публикуването на обявата. В събранието участва представител на министъра на туризма.
Чл. 27
Учредителното събрание е редовно при представяне на учредителите по списък. При липса на кворум се насрочва ново заседание в срок от 20 до 30 дни след първото. Може да се проведат до две заседания, след което, ако отново липсва кворум, процедурата за учредяване се прекратява със заповед на министъра на туризма.
Чл. 28
Учредителното събрание на Обединена туристическа организация (ОУТР) взема решение за учредяване и приема устава. Уставът урежда дейността, управлението, условията за членство, правата и задълженията на членовете и други свързани въпроси. Уставът трябва да бъде публикуван на интернет страницата на организацията.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за туризма регламентира процеса на регистрация на организации за управление на туристически райони (ОУТР). ОУТР се счита за възникнала от деня на вписването й в публичния регистър, който се води в Министерството на туризма. Вписването става със заповед на министъра на туризма, след подаване на писмено заявление-декларация и прилагане на необходимите документи, включително протокол от учредителното събрание, устав, нотариално заверени подписи и декларации от членовете на управителния и контролния съвет. Регистърът съдържа основна информация за ОУТР, а министърът или упълномощено лице е задължено да извърши вписването в срок от 14 дни.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за туризма регламентира процедурата за одобрение на промените в устава на туристическите дружества. Одобрението от министъра на туризма трябва да бъде получено в 14-дневен срок след представяне на промените от изпълнителния директор. След одобрението, в същия срок, министърът или упълномощено от него лице вписва промените в регистъра, като те влизат в сила след вписването.
Чл. 31
Член 31 от Закона за туризма установява, че трудовите правоотношения, както и здравното и социалното осигуряване на работещите в организираните туристически услуги, се регулират в съответствие с действащото законодателство. Това означава, че за работещите в сектора важат стандартите и правилата, заложени в общото трудово и осигурително законодателство.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за туризма определя четири основни органа на Организацията за управление на туристическите ресурси (ОУТР): 1. общото събрание; 2. управителният съвет; 3. контролният съвет; 4. изпълнителният директор (въведен с изменения от ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.).
Чл. 33
Общото събрание на ОУТР е върховен орган, който включва всички членове. Туристическите сдружения участват чрез свои представители, а общините се представляват от кмета или упълномощено лице.
Чл. 34
Член 34 от Закона за туризма определя функциите и правомощията на Общото събрание на организацията. То може да изменя и допълва устава, да определя размера на членския внос, да избира и освобождава председателя и членовете на управителния съвет, както и двама от членовете на контролния съвет. Събранието приема стратегическите документи на туристическия район, включително маркетинговата стратегия, годишния план за дейността и бюджета, и отчета за тяхното изпълнение. Всеки член на организацията има право на един глас, а редът за определяне на представителите в Общото събрание се урежда в устава.
Чл. 35
Законът за туризма предвижда провеждане на редовни и извънредни общи събрания на организациите за управление на туристическия ресурс. Редовното общо събрание се провежда ежегодно и се свиква от управителния съвет. Извънредно общо събрание може да бъде свикано по решение на управителния съвет или по искане на една трета от членовете. В случай на искане, управителният съвет трябва да свика събранието в 14-дневен срок, а при неизпълнение, контролният съвет поема задължението. Поканата за събранието трябва да съдържа информация за дневния ред, дата, час и място на провеждане и да бъде публикувана на интернет страницата на организацията поне един месец преди събранието.
Чл. 36
Общото събрание е законно при наличие на повече от половината от членовете. При липса на кворум, събранието се отлага с един час и може да се проведе независимо от броя на присъстващите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако уставът предвижда друго. За решенията по чл. 34, ал. 1 е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове на събранието.
Чл. 37
Управителният съвет на туристическата организация се състои от минимум петима членове, включително председател, и се избира за срок от три години. Мандатът на член на съвета може да бъде прекратен предсрочно по няколко причини, включително смърт, оставка, невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от 6 месеца, неучастие в две последователни заседания без основателна причина или заличаване на представляваната организация от Националния туристически регистър. При предсрочно прекратяване на мандата, нов член се избира от общото събрание за остатъка от мандата. Член на съвета може да упълномощи представител за участие в заседания.
Чл. 38
Управителният съвет на туристическата организация има следните основни функции: свиква общото събрание, предлага промени в устава, приема и изключва членове, одобрява логото и слогана на туристическия район, избира и освобождава изпълнителния директор, организира дейността и одобрява структурата на организацията, предлага стратегически документи, годишен план и бюджет, взема решения относно имуществото на организацията и участието в други организации, както и избира представител в Националния съвет по туризъм. Редът за работа на съвета се определя в устава.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за туризма описва функциите на председателя на управителния съвет на ОУТР. Той представлява организацията, организира изпълнението на решенията на общото събрание и управителния съвет, свиква и ръководи заседанията, сключва договора за управление с изпълнителния директор, определя заместник при отсъствие и решава други въпроси, предвидени в устава.
Чл. 40
Изпълнителният директор на организацията по туризъм отговаря за организирането, управлението и ръководенето на текущата дейност в съответствие с решенията на общото събрание и управителния съвет. Той осъществява взаимодействие с Министерството на туризма, изготвя справки и отчети, управлява движимото имущество, сключва трудови договори, представя документи пред управителния съвет и отчита изпълнението на бюджета.
Чл. 41
Контролният съвет е орган, който осъществява контрол върху финансовата дейност на организациите за управление на туристическия район (ОУТР). Съставът на контролния съвет включва трима членове: двама, избрани от общото събрание, и един представител на Министерството на туризма, назначен от министъра на туризма. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат част от управителния съвет или служители на съответната организация.
Чл. 42
Контролният съвет осъществява контрол върху изпълнението на бюджета, следи за законосъобразността на разходите и уведомява при нарушения. Той проверява дейността на управителния съвет и докладва пред общото събрание, дава становища по бюджета и отчета за изпълнението му, свиква общото събрание при определени случаи и решава други въпроси, предвидени в устава. Редът за свикване, кворумът и вземането на решения от контролния съвет се уреждат в устава.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за туризма определя източниците на приходи за организациите за управление на туристически райони (ОУТР). Те включват членски внос, приходи от стопанска дейност, средства от донорски програми, дарения и други източници. От 2015 г. ОУТР могат да получават финансова помощ от бюджета на Министерството на туризма, а областните администрации, които са членове на ОУТР, не дължат членски внос.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за туризма описва условията и процедурите за прекратяване на организацията за управление на туристическия район. Прекратяването може да се извърши по решение на общото събрание с мнозинство от две трети от гласовете на членовете. Общото събрание може да бъде свикано по искане на две пети от членовете. Организацията се прекратява също и със заповед на министъра на туризма при депозирано решение на събранието или при извършване на незаконна дейност. Заповедта може да бъде издадена по искане на заинтересовано лице или служебно от министъра.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за туризма определя процедурата за ликвидиране на организациите за управление на туристически ресурси (ОУТР). При прекратяване на ОУТР, общото събрание назначава ликвидатори, които могат да бъдат и назначени от министъра на туризма. Ликвидаторите трябва да бъдат одобрени от контролния съвет и вписани в Националния туристически регистър. След удовлетворяване на кредиторите, имуществото на ОУТР се разпределя по решение на общото събрание или от ликвидатора, ако решението не е взето. Ликвидаторите са отговорни за приключване на текущите сделки и заличаване на ОУТР от регистъра. За неуредените случаи важат разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 46
Министърът на туризма осъществява контрол върху дейността на организациите за управление на туристическия район (ОУТР) чрез различни мерки, включително одобрение на устави, изискване на доклади и проверки на място. Той може да назначава одитори, да свиква общи събрания при необходимост и да отстранява членове на управителния съвет при нарушения.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за туризма определя реда за учредяване, регистрация и управление на туристическите сдружения, които се вписват в публичен регистър, воден от Министерството на туризма. Дейността им включва координиране на туристическия продукт, информационно обслужване на туристите и защита на интересите на членовете. Политически партии, синдикати и религиозни институции не могат да членуват. Финансовите средства на сдруженията произлизат от членски вноски, дарения и други законови източници.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за туризма определя четири основни типа туристически сдружения: регионални или местни, браншови, продуктови и професионални. Тези сдружения имат за цел да обединят усилията на различни участници в туристическия сектор и да насърчават развитието на туризма в съответствие с техните специфични нужди и интереси.
Чл. 49
Туристическите сдружения имат право да членуват в организациите за управление на туристическите ресурси (ОУТР), които са на територията, където е разположено тяхното седалище.
Чл. 50
Туристическите сдружения имат за цел да представляват и защитават интересите на своите членове, да участват в разработването на нормативни актове, да изготвят анализи и стратегии за развитие на туризма, да поддържат база данни на членовете, да оказват услуги и информация за подпомагане на дейността на членовете, да организират обучение, да съдействат за разрешаване на спорове, да популяризират туристическия продукт, да изграждат информационни центрове, да участват в консултативни съвети, да разработват етични кодекси, да информират за нарушения, да сътрудничат със сродни организации и да участват в проекти и програми.
Чл. 51
Държавните и териториалните органи на изпълнителната власт са задължени да оказват съдействие на туристическите сдружения за постигане на техните цели. Общините имат право да членуват в туристически сдружения, но това става след решение на общинския съвет.
Чл. 52
Вписването на сдружения в Националния туристически регистър се извършва по заповед на министъра на туризма на база заявление-декларация, подадена от лице, упълномощено да представлява сдружението. Заявлението трябва да съдържа информация за наименованието, седалището, ЕИК, данни за съдебната регистрация, вид на организацията и дейности, свързани с развитието на туризма. Към заявлението се прилагат списък на членовете, пълномощно (ако е необходимо) и доказателства за обстоятелствата, свързани с дейността на сдружението. Министърът трябва да се произнесе в 14-дневен срок. Ако има нередовности, заявителят се уведомява и му се дава 14-дневен срок за отстраняване. При неизпълнение, вписването се отказва.
Чл. 52а
Съгласно Чл. 52а от Закона за туризма, при промяна на вписаните обстоятелства по чл. 166, ал. 1, т. 4, представляващият сдружението или упълномощено от него лице е задължен да подаде заявление за промяна в обстоятелствата, вписани в Националния туристически регистър. Заявлението трябва да бъде подадено в 7-дневен срок от настъпването на промените и да бъде по образец, утвърден от министъра на туризма.
Чл. 53
Министърът на туризма или упълномощено лице може да заличи туристическо сдружение от Националния туристически регистър и да обезсили удостоверението му при непредставяне на декларация, промяна в предмета на дейност, прекратяване на дейността или по писмено заявление на представляващото лице. Заповедта може да бъде обжалвана, а ново вписване е възможно след едногодишен срок от заличаването.
Чл. 54
Съгласно чл. 54 от Закона за туризма, браншови туристически сдружения могат да се създават в секторите "хотелиерство и ресторантьорство" и "туроператорска и туристическа агентска дейност". Наименованието на тези сдружения трябва да отразява, че те представляват обединение на лица по браншов принцип и не трябва да въвежда в заблуждение или да накърнява добрите нрави.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за туризма определя условията за учредяване на браншови туристически сдружения. В сектор "хотелиерство и ресторантьорство" членуват лица, извършващи дейност в категоризирани туристически обекти, а в сектор "туроператорска и туристическа агентска дейност" членуват лица, регистрирани за извършване на такава дейност.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за туризма предвижда, че при разработване на нормативни актове, свързани с административното регулиране и контрол на туристическите дейности, компетентните органи трябва да изискват становища от браншовите туристически сдружения. Ако в срок от 14 дни не бъде получено становище, се счита, че сдружението няма възражения по проекта.
Чл. 56а
Чл. 56а от Закона за туризма регламентира процеса на обявяване на национални курорти в България. Процедурата започва с предложение от министъра на туризма и се финализира с решение на Министерския съвет, което се публикува в "Държавен вестник". След влизането в сила на решението, лицата, извършващи дейност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения в националните курорти, получават административни услуги с наполовина съкратени срокове.
Чл. 56б
Член 56б от Закона за туризма предвижда, че Министерският съвет приема наредба за националните курорти по предложение на министъра на туризма и министъра на здравеопазването. Наредбата урежда критериите за обявяване на курорти за национални, реда за заявяване, организацията и управлението на туристическите дейности в тези курорти, както и специфичните въпроси, свързани с тяхното развитие като туристически дестинации.
Чл. 57
Туристическият информационен център е място, което предоставя информация на туристите, с цел реклама и популяризиране на туризма в определена територия. Центровете се създават за осигуряване на информационно обслужване на туристите.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за туризма урежда създаването на национална мрежа от туристически информационни центрове, която функционира на базата на единни стандарти. Включването на центровете в мрежата е доброволно и не зависи от правния статус на лицата, извършващи дейността. Само центрове, част от мрежата, могат да носят наименованието "туристически информационен център". Единните стандарти и организацията на мрежата се определят с наредба на министъра на туризма. Информация за центровете в мрежата се публикува в публичен регистър, воден от Министерството на туризма.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за туризма предвижда, че държавата оказва финансова помощ за устойчивото развитие на туризма чрез различни мерки, включително национален маркетинг, информация, контрол на качеството и изграждане на инфраструктура. Бюджетът на Министерството на туризма администрира приходи от субсидии, такси, глоби и други източници. Средствата за изграждане на туристически забележителности, свързани с културното наследство, се осигуряват целево от бюджета на Министерството на културата и общините.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за туризма определя източниците на средства за развитието на туризма в общините, които включват целеви програми, туристически данък, дарения и международни средства. Средствата от туристическия данък могат да се използват единствено за мероприятия, посочени в чл. 11, ал. 2.
Чл. 61
Туроператорската и туристическата агентска дейност в България подлежат на държавен контрол с цел защита на правата на потребителите и предотвратяване на опасности за обществени интереси. Дейността може да се извършва само от регистрирани лица, които са търговци или юридически лица, имат необходимите условия и валидна застраховка. Лицата, управляващи тези дейности, не трябва да имат криминални осъждания и задължения по данъци. Регистрацията се извършва от министъра на туризма и е публична, като се издава удостоверение за регистрация.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за туризма изисква туроператорите и туристическите агенти, които предоставят услуги на територията на България, да уведомят министъра на туризма предварително. Уведомлението трябва да бъде направено три месеца преди първото предоставяне на услугите. Информацията за лицата и срока на предоставяне на услугите се публикува в регистъра на туроператорите и туристическите агенти.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за туризма описва процедурата за вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Лицата, желаещи да извършват такава дейност, трябва да подадат заявление-декларация до министъра на туризма, в която се декларират определени обстоятелства, като наименование, адрес, ЕИК, информация за помещението и персонала, данъчни задължения и свързаност с други търговци. Към заявлението се прилагат необходимите документи, включително декларации от свързани лица и доказателства за правото на извършване на дейността. Заявленията могат да бъдат подавани и електронно, а документите трябва да са на български език или на официален език на ЕС с превод на български.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за туризма определя, че изискванията относно местоположението, пригодността и оборудването на помещенията за извършване на туристическа дейност, както и образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, ще бъдат уточнени с наредба на министъра на туризма.
Чл. 65
Лицата, извършващи туристическа дейност, трябва предварително да уведомят министъра на туризма чрез писмена декларация, в която посочват вида и времетраенето на дейността. Декларацията е валидна за срока на предоставяне на услуги. В нея се включват данни за контакт, описание на туристическите услуги, информация за застраховка или гаранция, покриваща отговорността на туроператора. Към декларацията се прилага документ, удостоверяващ правото на извършване на дейността. При липса на информация или документи, лицето трябва да бъде уведомено за отстраняване на непълнотата, а до тогава не може да предоставя услуги.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за туризма описва процедурата за разглеждане на заявления-декларации за регистрация на туристически оператори и агенти. Определени длъжностни лица разглеждат документите в 14-дневен срок. При констатирана непълнота, заявителят се уведомява и получава 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите. След отстраняване, документите отново се разглеждат от ЕКРТТА, която в срок от 14 дни предлага на министъра на туризма да извърши регистрация или отказ. Министърът издава удостоверение за регистрация или отказва, ако има основания, посочени в закона. Заповедта за отказ може да се обжалва.
Чл. 67
Според чл. 67 от Закона за туризма, удостоверението за регистрация на туроператора и/или туристическия агент се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител. За получаването на удостоверението е необходимо предоставянето на копие от сключен договор за застраховка за туроператорска дейност, както и изрично пълномощно, ако е нужно.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за туризма регламентира условията и процедурата за регистрация на туроператори и туристически агенти. Регистрацията е безсрочна и правата по нея не могат да се прехвърлят, освен в определени случаи, като преобразуване на лицето или прехвърляне на търговско предприятие. При настъпване на промяна, лицето е длъжно да подаде заявление-декларация в 14-дневен срок. Заявлението трябва да съдържа информация за местоположението на помещенията, квалификация на персонала и свързаност с други търговци. Необходимите документи включват договори за преобразуване или прехвърляне и застраховка. При нередовности в документите, лицето трябва да ги отстрани в срок, иначе министърът на туризма отказва да отрази промяната, което може да се обжалва.
Чл. 69
Удостоверението за регистрация на туристически обект трябва да бъде поставено на видно място в обекта или на интернет страницата на лицето, извършващо дейността. При наличие на повече от едно помещение, заверено копие на удостоверението трябва да бъде поставено на видно място във всяко от тях. Такси за разглеждане на документи и регистрация се събират по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за туризма определя условията и реда за прекратяване и заличаване на регистрацията на лица, извършващи туристическа дейност. Министърът на туризма или оправомощено от него лице може да прекрати регистрацията по искане на лицето, при смърт на едноличен търговец, при прекратяване на юридическото лице или при прекратяване на дейността. Също така, регистрацията може да бъде заличена по предложение на ЕКРТТА при установени нарушения, като представяне на неверни данни, неподаване на заявление в срок, производство по несъстоятелност и други. Заповедите за заличаване подлежат на обжалване, но обжалването не спира тяхното изпълнение. Лицата имат задължение да предадат удостоверенията в Министерството на туризма в срок от 7 дни след получаване на заповедта.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за туризма определя задълженията на туроператорите и туристическите агенти при сключване на договори с различни лица. Те трябва да работят с лица, които имат удостоверение за правото да извършват съответната дейност, както и с хотелиери и ресторантьори, които оперират в категоризирани обекти. Допустими са също така договори с лица, предоставящи услуги в сертифицирани туристически обекти, лицензирани застрахователи и превозвачи, както и с екскурзоводи и други лица, предлагащи допълнителни туристически услуги, които също трябва да удостоверят правото си за извършване на дейността.
Чл. 72
Туроператорът е задължен да предложи на туриста сключването на застраховка "медицински разходи при болест и злополука" при пътувания извън страната. Туристът може да избегне сключването на застраховка, ако представи валидна полица за дългосрочна застраховка, обхващаща периода на пътуването. В такъв случай туроператорът прилага копие от застрахователната полица към договора.
Чл. 73
Туристическият ваучер се издава само от регистриран туроператор за вътрешен, входящ и изходящ туризъм. Издава се на туриста при предоставяне на туристическа услуга или след сключване на договор. Ваучерът може да бъде в три екземпляра или в електронен вид. За граждани на трети държави, ваучерът задължително е на хартиен носител с подпис и печат. Задължителните реквизити на ваучера включват номер и дата на издаването, данни за туроператора, имена на туристите, списък на предплатените услуги, дати на изпълнение на услугата, контрагенти, срок и начин на плащане, и име на служителя.
Чл. 74
Туристическият ваучер може да бъде предоставян на туристите само от туристически агент, който действа от името и за сметка на регистриран туроператор. Туристическият агент не е упълномощен да издава собствен туристически ваучер.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за туризма регламентира издаването на туристически ваучер като електронен документ. Той трябва да съдържа задължителните реквизити и да бъде потвърден от туриста или туристическия агент. При онлайн резервация, ваучерът се издава автоматично от резервационната система и се изпраща на електронната поща на клиента. Туроператорът трябва да осигури защита на файла, за да гарантира автентичността и целостта на ваучера.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за туризма регламентира издаването на резервационна бланка от туристическия агент за услуги, които не са част от туристически пакет. Бланката се издава след сключване на договор с доставчика на услугата и съдържа задължителни реквизити, включително номер и дата на издаването, информация за туристическия агент, имена на туристите, вид на услугата, дата на изпълнение и подпис на служителя. Бланката може да бъде издадена в три екземпляра или в електронен вид, при което се изискват различни формалности.
Чл. 77
Член 77 от Закона за туризма предвижда, че в туристическите обекти, които представляват недвижими културни ценности, туроператорската и туристическата агентска дейност трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство. Параграф 1 от този член е отменен с изменения от 2018 г.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за туризма изисква, когато туроператорска или туристическа агентска дейност се извършва по електронен път, интернет страницата да съдържа информация, предвидена в чл. 4 от Закона за електронната търговия. В допълнение, раздел II от закона се отнася до договори за туристически пакети и свързани туристически услуги, както и организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за туризма определя условията и реда за осъществяване на туристически пакети и свързани туристически услуги. Разпоредбите се прилагат за пакети, предлагани от туроператори и туристически агенти, включително за деца и ученици. Има изключения за пакети с продължителност под 24 часа и за некомерсиални групи. Превозите на деца при туристически пакети трябва да спазват разпоредбите на Закона за автомобилните превози, с конкретни условия за почивка и времеви диапазон за пътуване. Договорите за детски и ученически пакети се сключват в съответствие с образователната система и изискват одобрение от образователните власти.
Чл. 79а
Туроператорът е задължен да сключи договор за туристически пакет преди започването на неговото изпълнение, като това може да се извърши пряко или чрез туристически агент. Договорите трябва да се съхраняват на траен носител за срок от две години след приключване на изпълнението им.
Чл. 80
Член 80 от Закона за туризма е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 37 от 2018 година, и влиза в сила на 1 юли 2018 година.
Чл. 81
Член 81 от Закона за туризма е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 37 от 2018 година, и влезе в сила на 1 юли 2018 година.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за туризма задължава туроператорите и туристическите агенти да предоставят на пътуващите стандартен формуляр с информация преди сключване на договор за туристически пакет. Информацията включва основни характеристики на услугите, наименование на туроператора, обща цена, условия за плащане, минимален брой участници, паспортни и визови изисквания, условия за прекратяване на договора и информация за застраховки. При сключване на договор по телефон, информацията трябва също да бъде предоставена. Допълнителни разпоредби касаят свързани туристически услуги и задължения на търговците, улесняващи предоставянето им.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за туризма определя, че информацията, посочена в чл. 82, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 7, е неразделна част от договора за туристически пакет и не може да бъде променяна без съгласие на страните. Туроператорът и туристическият агент трябва да уведомят пътуващия за всяка промяна в преддоговорната информация преди сключването на договора. Ако не бъдат предоставени информация за такси и допълнителни разходи, туроператорът не дължи заплащане на тези разходи.
Чл. 84
Договорът за туристически пакет трябва да съдържа информация за специфичните изисквания на пътуващия, отговорностите на туроператора, данни за застрахователя, контактна информация за местния представител на туроператора, задължения на пътуващия, информация за непълнолетни лица, процедури за жалби и правото на прехвърляне на договора. Договорът трябва да бъде на ясен и разбираем език и предоставен на пътуващия на траен носител. Туроператорът е длъжен да предостави необходимите документи преди започване на туристическите услуги.
Чл. 85
Според чл. 85 от Закона за туризма, изменен с ДВ, бр. 37 от 2018 г., туроператорът носи тежестта на доказване за спазването на задължението за предоставяне на информация, свързана с договорите за туристически пакети, съгласно чл. 82 - 84 от същия закон.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за туризма регламентира правото на пътуващия да прехвърли договора за туристически пакет на друго лице, което отговаря на изискванията на договора. Предизвестието до туроператора трябва да бъде отправено на траен носител в разумен срок, не по-късно от 7 дни преди началото на изпълнението на пакета. Лицата, които прехвърлят и приемат договора, са солидарно отговорни за плащането на оставащата сума и допълнителните разходи. Туроператорът е длъжен да информира за действителните разходи по прехвърлянето, които не могат да бъдат неоправдано високи, и да предостави доказателства за тях.
Чл. 87
След сключването на договор за туристически пакет, цената може да се увеличи само при предвидена в договора възможност и уведомление на пътуващия. Увеличението е допустимо само по изключение при промени в цената на превоза, данъците или обменните курсове. Увеличението над 8% задължава туроператора да приложи специфични разпоредби. Пътуващият има право на намаление при намаление на разходите, а туроператорът може да приспадне административни разходи от възстановената сума.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за туризма определя условията, при които туроператорът може да променя клаузи в договора за туристически пакет преди започването на изпълнението. Промените могат да бъдат едностранни само ако туроператорът си е запазил това право, ако са незначителни или ако пътуващият е информиран по ясен начин. При съществени промени или увеличение на цената с над 8%, пътуващият може да приеме промените или да прекрати договора без такса. Туроператорът е длъжен да информира пътуващия за промените и последствията от тях. При отказ от новия пакет, туроператорът трябва да възстанови всички плащания в срок до 14 дни.
Чл. 89
Пътуващият може да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението, но може да дължи такса за прекратяване, която е обоснована и разумна, определена в договора. Ако няма посочени такси, размерът им е равен на цената на пакета, минус икономиите от разходи. При непреодолими обстоятелства пътуващият може да прекрати договора без такса и да получи пълно възстановяване на плащанията. Туроператорът също може да прекрати договора при недостатъчен брой участници или поради непреодолими обстоятелства, като в тези случаи също дължи пълно възстановяване на плащанията. Възстановяването на дължимите суми трябва да стане в срок до 14 дни след прекратяване на договора.
Чл. 90
Туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги в договора за туристически пакет. Пътуващият трябва да уведомява туроператора за несъответствия без забавяне. Туроператорът е длъжен да отстрани несъответствия, освен ако това е невъзможно или свързано с непропорционални разходи. При неизпълнение, пътуващият може сам да отстрани проблема и да поиска възстановяване на разходите. В случай на значителни несъответствия, туроператорът предлага алтернативни услуги или намаление на цената. Пътуващият може да откаже предложените услуги, ако не са сравними с договореното. При значителни нарушения, пътуващият може да прекрати договора без разходи и да поиска обезщетение. Туроператорът осигурява връщането на пътуващия без допълнителни разходи, освен в случаи на непреодолими обстоятелства, когато осигурява настаняване за максимум три нощувки. Има специфични разпоредби за лица с ограничена подвижност и други уязвими групи.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за туризма предвижда права на пътуващите при несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет. Пътуващият има право на намаление на цената и на обезщетение за вреди, освен ако несъответствието е по вина на него или на трето лице. Туроператорът е отговорен за обезщетение, освен в случаи на непреодолими обстоятелства. Отговорността на туроператора може да бъде ограничена, но не под трикратния размер на цената на пакета. Правата по този закон не ограничават правата на пътуващите по регламенти на ЕС. Давностният срок за предявяване на претенции е две години.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за туризма урежда правата на пътуващите да отправят съобщения, искания или жалби до туристическия агент, от когото са закупили туристическия пакет. Туристическият агент е длъжен да предаде тези съобщения на туроператора без ненужно забавяне. Датата на получаване на съобщенията от туристическия агент се счита за дата на получаване от туроператора.
Чл. 93
Туроператорът е задължен да предостави съдействие на пътуващ в затруднение, като осигури информация за здравни услуги, местни власти и консулска помощ, както и да помогне за комуникации и намиране на алтернативни услуги. Ако затруднението е причинено от пътуващия, туроператорът може да изиска разумна такса, която не може да надвишава действителните разходи за оказаното съдействие.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за туризма предвижда, че когато туроператор или туристически агент изплати обезщетение, предостави намаление на цената или изпълни други задължения, произтичащи от закона, те имат право на регресен иск срещу всяко трето лице, което е допринесло за събитието, довело до тези действия. Това означава, че ако трето лице е отговорно за инцидент или проблем, който е довел до необходимостта от обезщетение или намаление, туроператорът или агентът могат да търсят възстановяване на разходите от него.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за туризма указва, че разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 - 93 се прилагат и за туристическите услуги, които са част от свързани туристически услуги. Това е в сила, когато търговецът, който улеснява предоставянето на тези услуги, не е изпълнил задълженията си, посочени в чл. 82, ал. 4 - 6 и чл. 105.
Чл. 96
Търговците носят отговорност за грешки, произтичащи от технически дефекти в системата за резервации, както и за грешки, допуснати при резервиране на туристически пакети и услуги. Те не отговарят за грешки, причинени от пътуващия или от непредотвратими обстоятелства.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за туризма задължава туроператорите и търговците, улесняващи свързани туристически услуги, да сключват ежегодно договори за задължителна застраховка "Отговорност" със застрахователи. Туроператорите трябва да представят застрахователния договор в срок от 7 дни след регистрация. Договорите не могат да ограничават правата на пътуващите, а обезпечението от застраховките е безплатно за тях, осигурявайки репатриране и настаняване при нужда.
Чл. 97а
Туроператорите, туристическите агенти и търговците, които предлагат туристически пакети или свързани туристически услуги в България, независимо от това дали са установени в страна от ЕС, трябва да спазват условията на Закона за туризма. Това включва и търговци, които насочват дейности към България.
Чл. 97б
Чл. 97б от Закона за туризма, въведен с ДВ, бр. 37 от 2018 г., определя, че застраховките, свързани с туристическите пакети и услуги, са в полза на пътуващите. Те важат независимо от местопребиваването на пътуващите, мястото на заминаване или продажба на туристическия пакет, както и от държавата членка, в която се намира лицето, отговорно за защитата при неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора или търговеца.
Чл. 97в
Чл. 97в от Закона за туризма предвижда, че за туристически услуги, които са част от туристически пакет или свързани туристически услуги, и които не са предоставени поради неплатежоспособност или несъстоятелност, възстановяването на платените суми трябва да се извърши без необосновано забавяне, след като пътуващият подаде искане.
Чл. 97г.
Чл. 97г. от Закона за туризма определя, че застраховките, свързани с туристическите пакети, покриват всички разумно предвидими разходи, включително плащанията от пътуващия. Това важи за периода между първоначалната и последната вноска и за изпълнението на туристическите услуги. Освен това, застраховките отчитат и очакваните разходи за репатриране на пътниците в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност.
Чл. 98
Договорите за застраховка, свързани с туристически услуги, се сключват за срок от една година и могат да бъдат подновявани или заменяни до 30 дни преди изтичането им. Туроператорите и търговците трябва да представят копие от сключените или подновените договори на министъра на туризма в срок от 14 дни. При предсрочно прекратяване на застраховката, застрахователите трябва незабавно да уведомят министъра. Ако договорът бъде прекратен преди изтичането на срока, лицето е задължено да сключи нова застраховка и да я представи на министъра в срок от три дни.
Чл. 98а
Туроператорът или търговецът, който предлага свързани туристически услуги, е задължен да предостави на пътуващия копие от застрахователния сертификат, удостоверяващ наличието на договор за застраховки. Това копие трябва да бъде предоставено преди сключването на договора за туристически пакет или свързани услуги, или преди плащането на цената, но не по-късно от 7 дни преди началото на пътуването.
Чл. 99
Туроператорът и/или търговецът, който предоставя свързани туристически услуги, трябва да уведоми застрахователя след настъпване на застрахователно събитие и да предостави информация за контрагентите, доставчиците и потребителите. Уведомяването става писмено, с копие до министъра на туризма. Застрахователят е длъжен да уведоми министъра за събитието в срок от един ден и да предприеме мерки за осигуряване на продължаването на туристическите пакети или репатриране на пътуващите.
Чл. 100
Член 100 от Закона за туризма урежда правото на пътуващите да претендират за застрахователно обезщетение. Определянето на обезщетението от застрахователя не пречи на пътуващия да търси обезщетение по съдебен ред. В случай на съдебна претенция, туроператорът или търговецът, предоставящ свързани туристически услуги, трябва да иска привличането на застрахователя в процеса. Пътуващият има право да предяви претенциите си директно срещу застрахователя.
Чл. 101
Застрахователните обезщетения по застраховките в Закона за туризма се изплащат от застрахователя, който е издал полицата, или от упълномощен представител. Когато имуществената отговорност на туроператора или търговеца се определя от съда, правоимащите трябва да представят заверени копия от съдебните актове и изпълнителните листове след влизането в сила на решението.
Чл. 101а
Чл. 101а от Закона за туризма определя, че отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди на един пътуващ е ограничена до размера на уговорената отговорност между туроператора и пътуващия, съгласно условията на чл. 91, ал. 5 и 6.
Чл. 102
Според Чл. 102 от Закона за туризма, всяка защита, която се предоставя от туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги и установен в друга държава членка на Европейския съюз, е валидна в България. Това важи за туристически пакети и свързани туристически услуги, и е в сила от 01.07.2018 г.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за туризма регламентира застраховката, която осигурява обезпечение за възстановяване на плащания по договори за туристически пакети в случаи на неплатежоспособност на туроператора. Застраховката покрива и репатрирането на пътуващите, ако в договора е включен превоз. Пътуващите могат да продължат туристическия пакет без допълнителни плащания, освен ако не се организира нов пакет. Застрахователят е длъжен да определи условията за помощ при покритие на рисковете. При застрахователно събитие, туристическият агент, който е продал пакета, може да встъпи в правата на клиентите. Пътуващите, които искат обезщетение, трябва да представят доказателства за направените разходи. Застрахователят може да откаже да заплати разликата между действителните разходи и предвидените в договора.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за туризма определя застрахователната сума по договорите на туроператорите въз основа на декларирания от тях оборот за предходната година и минималните нива, посочени в приложение № 9. Оборотът включва само приходите от продажба на туристически пакети на крайни клиенти, без приходите от продажба на пакети на други туроператори. Туроператорите могат да включват стойността на организираните чартърни полети в декларирания оборот. Декларирането става чрез утвърдена от министъра на туризма декларация, към която застрахователят може да изисква финансови данни. Минималната застрахователна сума за туроператор, предлагащ туристически пакет с чартърен полет, е 500 000 лв.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за туризма регламентира застраховката, която покрива отговорността на търговеца, предоставящ свързани туристически услуги. Тази застраховка осигурява възстановяване на плащания от пътуващите, освен в случаи на неплатежоспособност или несъстоятелност на търговеца. Освен това, ако търговецът е отговорен за превоза на пътниците, застраховката покрива и разходите за репатриране. Застраховката важи за плащания, получени по време на нейното действие, включително при прекратяване на договора.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за туризма определя минималните застрахователни суми, свързани с туристическите услуги. За застрахователния договор по чл. 97, ал. 2, минималната сума е 10% от оборота за предходната година от туристическите услуги. При търговци, отговорни за превоз на пътници, застрахователната отговорност е 20% от годишния оборот от транспортни услуги. Минималната застрахователна сума е 5000 лв. за ал. 1 и 10 000 лв. за ал. 2. Доказателствата за тези суми се предоставят с писмена декларация от търговеца.
Чл. 107
При настъпване на застрахователно събитие, пътуващият има право да избере между възстановяване на заплатената сума за туристически услуги или предоставяне на свързаните услуги, ако е възможно. Ако услугите вече са предоставени, доставчикът на услугите може да встъпи в правата на пътуващия към застрахователя. Пътуващият е длъжен да представи доказателства за извършените плащания, за да получи обезщетение.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за туризма определя Министерството на туризма като централно звено за контакт за улесняване на административното сътрудничество и надзора на туроператорите и туристическите агенти в ЕС. Министерството предоставя информация относно рисковете от неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператорите и осигурява публичен достъп до регистри на туроператори и агенти. При запитвания от други държави членки на ЕС, отговорите се изпращат в срок до 15 работни дни.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за туризма урежда задълженията на туроператорите и търговците, които предлагат туристически пакети или свързани туристически услуги. Декларацията, че действат само като доставчици или посредници, не ги освобождава от задълженията по законодателството. Освен това, опитите за отказ от права на пътуващите, предоставени по закона, не са валидни и не обвързват пътуващите.
Чл. 109а
Чл. 109а от Закона за туризма, приет с ДВ, бр. 37 от 2018 г., определя, че когато туроператорът е извън Европейското икономическо пространство, туристическият агент от държава членка е задължен да спазва задълженията на туроператора по чл. 90 - 93, освен ако не докаже, че туроператорът е изпълнил тези задължения.
Чл. 110
Член 110 от Закона за туризма задължава туроператорите и туристическите агенти да предприемат необходимите мерки за защита на правата на хората с увреждания и ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, автобусен транспорт и по море. Те трябва да действат в съответствие с три регламента на ЕС, свързани с правата на пътниците. В случай на неспазване на тези мерки, лицата с увреждания имат право на обезщетение за причинените вреди, което могат да предявят пред съответния съд.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за туризма предвижда, че хотелиерството и ресторантьорството в България могат да се извършват единствено в категоризирани или регистрирани туристически обекти. Категоризацията на обектите се осъществява от министъра на туризма и кметовете на общини, а регистрацията - от същите лица или оправомощени от тях длъжностни лица. За туристически услуги, предоставяни на деца и ученици в детски лагери, категоризираните обекти трябва да спазват специфични изисквания, определени в наредба.
Чл. 112
Разпоредбите на раздела не важат за хотелиерство в ротели, ботели и флотели, освен за чл. 116. Също така, не важат за ресторантьорство на борда на кораби, самолети или влакове.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за туризма определя условията, при които могат да се извършват хотелиерски и ресторантьорски дейности. Лицата, които желаят да предлагат такива услуги, трябва да бъдат търговци или юридически лица с право за стопанска дейност, да не са в несъстоятелност или ликвидация, да разполагат с квалифициран персонал и да имат подходящ обект за извършване на дейността. Освен това, физически лица, които не са търговци, могат да предлагат хотелиерски услуги в свои обекти, при условие, че те не са категоризирани, но са регистрирани. Законът също така предвижда, че туристически услуги могат да се предлагат онлайн само за категоризирани или регистрирани места за настаняване и задължава осигуряването на електронно плащане.
Чл. 114
Лицата, които извършват хотелиерство и/или ресторантьорство, трябва да предоставят туристически услуги в категоризирани или регистрирани туристически обекти, или в обекти с временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Освен това, те трябва да осигурят, че обектите им отговарят на изискванията за определената категория. На входа на туристическия обект трябва да бъде поставена табела с информация за фирмата, работното време и имената на управителя с телефон за контакт.
Чл. 115
Лицата, извършващи хотелиерство, са задължени да обявяват цените на нощувките и услугите чрез ценоразпис на видно място, да го правят по ясен и четлив начин, да обявяват цените в евро (и при нужда в друга валута), и да спазват българското законодателство относно престоя на туристи.
Чл. 115а
Чл. 115а от Закона за туризма задължава информацията, посочена в чл. 114, т. 3 и чл. 115, т. 1 - 3, да бъде предоставяна на български и английски език. Тази разпоредба е въведена с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 37 от 2018 г., и влиза в сила от 04.05.2018 г.
Чл. 116 от Закона за туризма
Лицата, извършващи хотелиерство, са задължени да водят регистър на настанените туристи, който съдържа данни, утвърдени от министъра на туризма. Регистърът може да се води чрез централизирана информационна система, избрана информационна система или на хартиен носител. За местата от клас "А" и "Б" регистърът се води по определените в закона методи. Данните от регистъра се вписват в Единната система за туристическа информация, като достъп до тях имат определени институции и лица. Информацията може да се предоставя в анонимен вид за повторно използване.
Чл. 117
Лицата, извършващи ресторантьорство, имат задължения да съставят ценоразписи (лист-меню и карт-меню) с продажни цени и грамажи, които трябва да бъдат предоставени на клиентите преди поръчката и при представяне на сметката. Менютата трябва да са на български език, а по желание и на друг език. Цените трябва да са еднакви за всички туристи. За всяка продажба на туристическа услуга е задължително издаването на фискален бон. От 01.03.2024 г. заведенията с категории две до пет звезди трябва да осигурят възможност за плащане чрез терминално устройство ПОС и да информират клиентите за това на видно място.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за туризма позволява на лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство, да сключват договори с регистрирани туроператори и туристически агенти, както и с други хотелиери и ресторантьори, които оперират в категоризирани туристически обекти. Също така, те могат да сключват договори с лицензирани превозвачи.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за туризма предвижда, че всички места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, учебни центрове и спални, независимо от собствеността и управлението, подлежат на категоризиране или регистриране. В допълнение, заведенията за хранене и развлечения, разположени на понтони или плавателни съдове, също подлежат на категоризиране.
Чл. 120
Съгласно Чл. 120 от Закона за туризма, следните заведения не подлежат на категоризиране: 1. Заведения в учебни и лечебни заведения, предназначени само за служители; 2. Заведения за бързо обслужване с капацитет до 12 места; 3. Части от помещения на категоризирани къщи за гости, предлагащи храна само на настанените туристи; 4. Ловни бази, включително ловна резиденция, ловен дом, ловна хижа и ловен заслон.
Чл. 121
Законът за туризма определя класификацията на местата за настаняване в три класа: 'А', 'Б' и 'В'. Местата за настаняване от клас 'А' и 'Б', както и заведенията за хранене и развлечения, получават категории от 'една' до 'пет звезди'. Характеристиките на тези места и заведения се определят с наредба. Всеки обект може да има само една категория, а заведенията, свързани с местата за настаняване, могат да имат категория, различна, но не повече от една звезда от категорията на мястото за настаняване. Изискванията и редът за категоризация и регистрация се определят от Министерския съвет.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за туризма определя категориите на туристическите хижи, учебни центрове и спални, които могат да бъдат "един еделвайс", "два еделвайса" и "три еделвайса". Характеристиките на тези заведения се определят с наредба. Заведенията за хранене към хижите могат да имат различна категория, но не повече от "един еделвайс" разлика. Изискванията и редът за категоризация се определят с наредба на министъра на туризма.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за туризма определя типовете места за настаняване, които са класифицирани в три основни класа: клас "А" (хотели, мотели, апартаментни комплекси и вили), клас "Б" (семейни хотели, хостели, пансиони и къщи за гости) и клас "В" (стаи и апартаменти за гости). Местата за настаняване от клас "А" се категоризират по звезди, а клас "Б" също има свои категории с определени звезди. Освен това, хотелите могат да се класифицират по период на експлоатация, териториално разположение и предназначение.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за туризма определя категориите и типовете заведения за хранене и развлечения, които се категоризират в различни звезди. Заведенията включват ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, всяко от които може да получи от една до пет звезди в зависимост от качеството. Ресторантите се делят на класически, специализирани, с национална кухня, клубни и атракционно-тематични. Заведенията за бързо обслужване включват снекбари, бистра, заведения за бързо хранене и закусвални. Питейните заведения включват кафе-аперитиви, винарни, пивници и бирарии. Кафе-сладкарниците предлагат кафе-сладкарници, сладкарници, сладоледени салони и други. Баровете се делят на коктейл барове, кафе-бари, спортни барове, дискотека и други.
Чл. 125
Законът за туризма предвижда категоризация на туристическите хижи, учебни центрове и спални. Туристическите хижи и спални могат да получат категория "един еделвайс", "два еделвайса" или "три еделвайса", докато туристическите учебни центрове могат да бъдат категоризирани само с "два еделвайса" или "три еделвайса".
Чл. 126
Законът за туризма определя категориите на заведенията за хранене, които са прилежащи към туристически хижи, учебни центрове и спални заведения. Те се категоризират в три основни типа: туристическа столова (категории "един еделвайс" и "два еделвайса"), туристически бюфет (категории "един еделвайс" и "два еделвайса") и туристическа столова със сервитьорско обслужване (категории "два еделвайса" и "три еделвайса").
Чл. 127
Министърът на туризма или упълномощено от него лице, по предложение на ЕККТО, определя категорията на различни места за настаняване и заведения за хранене. Включени са хотели (три, четири и пет звезди), апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища, вили, самостоятелни заведения за хранене и развлечения (четири и пет звезди), както и туристически хижи и учебни центрове. Всички тези категории се определят в съответствие с предвидените разпоредби в Закона за туризма.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за туризма описва задълженията на кмета на общината или на упълномощено от него лице относно определянето на категорията на местата за настаняване, включително хотели, мотели, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги. Регистрацията на места за настаняване от клас "В" става чрез вписване в Националния туристически регистър, а кметът издава удостоверение за регистрация. За регистрацията и вписването на промени се събират такси.
Чл. 129
Член 129 от Закона за туризма описва процедурата за категоризиране на места за настаняване и заведения за хранене. Лицата, които желаят да извършват хотелиерство или ресторантьорство, трябва да подадат заявление-декларация до съответния категоризиращ орган, като предоставят информация за наименованието на лицето, адрес, ЕИК, правото за извършване на дейност, квалификация на персонала и други. Заявлението трябва да бъде придружено от необходимите документи, включително копие от документа за ползване на обекта. Процедурата е аналогична и за къщи за гости и туристически хижи, но заявленията се подават до различни органи. Всички документи трябва да бъдат на български език или на официален език на ЕС с превод на български.
Чл. 129а
Чл. 129а от Закона за туризма определя изискванията за подаване на заявление-декларация до кмета на общината от лица, които желаят да извършват настаняване в стаи или апартаменти за гости. Заявлението трябва да включва наименование на лицето и местата за настаняване, адреси и контактна информация. Освен това, ако лицето, което подава заявлението, не е собственик на обекта, трябва да се декларира правото за извършване на дейност, с предоставяне на индивидуализиращи данни за документа за ползване. Към заявлението се прилагат копие от документа за ползване и пълномощно, ако заявлението се подава от пълномощник.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за туризма определя процедурата по разглеждане на заявления-декларации за категоризиране на туристически обекти. Длъжностните лица разглеждат документите в 14-дневен срок и при съответствие изготвят предложение за откриване на процедурата. При непълнота, заявителят се уведомява и има 14 дни за отстраняване на нередовностите. Временните удостоверения за открита процедура имат различен срок на валидност в зависимост от типа на обекта. При проверка на място, се съставя констативен протокол, който служи за основа за определяне на категорията на обекта или за отказ, ако не са изпълнени изискванията. Заповедите за отказ подлежат на обжалване, но не спират изпълнението.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за туризма предвижда, че временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обект може да бъде еднократно удължено, ако не е извършена проверка на място по причини, не дължащи се на хотелиера или ресторантьора. Длъжностните лица преценяват конкретния срок за удължаване, а категоризиращият орган издава ново временно удостоверение с актуален срок на валидност.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за туризма регламентира издаването на категорийна символика за категоризираните места за настаняване и свързаните с тях заведения. Тази символика включва удостоверение и табела, които се поставят на видно място. Категорийната символика е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на туризма. Получаването на символиката става лично или чрез упълномощен представител след заплащане на такса за вписване в Националния туристически регистър. Надписите за туристическите обекти не трябва да въвеждат в заблуждение туристите. Такси се събират и за разглеждане на документите за категоризиране и вписване на промени.
Чл. 132а
Чл. 132а от Закона за туризма регламентира въвеждането на уникален идентификационен код (УИК) за категоризираните места за настаняване. Кодът е композитен номер, генериран от Националния туристически регистър и се издава въз основа на заповед на категоризиращия орган. УИК се посочва в удостоверението за категорията на обекта. Структурата и начина на издаване на УИК са определени в наредбата по чл. 165, ал. 2.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за туризма определя категорията на местата за настаняване и прилежащите заведения на базата на минималните изисквания за изграждане, обслужване и квалификация на персонала. Удостоверението за категория е валидно 5 години, след което трябва да се подаде заявление-декларация за потвърждаване или промяна на категорията. Ако не се предприемат действия, категорията се прекратява. Проверка на съответствието с изискванията се извършва от служители на Министерството на туризма или общината. При успешно преминаване на проверката, категорията се удължава или се определя нова.
Чл. 134
Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство в категоризирани туристически обекти, могат да подадат заявление-декларация за промяна на категорията на обекта в по-висока категория. Не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Издаденото удостоверение остава в сила до получаване на ново, а при получаване на новото удостоверение, предходното трябва да бъде върнато. При промяна на категорията в по-ниска категория, ако лицето приложи декларация за неизменен статус, ново удостоверение се издава в срок от 30 дни. За тази промяна се събира такса.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за туризма предвижда, че категорията на местата за настаняване и свързаните с тях заведения може да бъде понижена при неизпълнение на изискванията за определената категория. Това понижаване е принудителна административна мярка и се извършва със заповед на категоризиращия орган, след решение на ЕККТО или ОЕККТО. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира нейното изпълнение, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за туризма регламентира процедурата за спиране на действието на удостоверението за категория на местата за настаняване. Лицето, извършващо дейност в обекта, може да подаде заявление до категоризиращия орган за спиране на удостоверението за срок от 1 до 6 месеца. В заявлението се посочват причините и срока за спиране, а информацията се отразява в Националния туристически регистър. През периода на спиране, лицето не може да извършва дейност в обекта.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за туризма описва условията при които категорията на туристическите обекти (места за настаняване, заведения за хранене и развлечения и др.) може да бъде прекратена. Прекратяването може да се случи при изтичане на срока на категорията, по искане на лицето, извършващо дейност, при смърт на физическото лице или прекратяване на юридическото лице, при непоявяване за получаване на категорийната символика, при подаване на заявление за промяна на категорията, при откриване на производство по несъстоятелност, при промяна на вида на обекта, при реконструкция, при повторно нарушение на изискванията и др. След прекратяване удостоверението се обезсилва, а нова категория може да се определи по реда на чл. 129. Заповедта за прекратяване подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 138
Министърът на туризма издава сертификати на места за настаняване и центрове, предоставящи балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги. Право да използват абревиатурата "СПА" и свързаните термини имат само сертифицирани центрове. Условията за сертификация, изискванията към персонала и управлението на центровете се определят с наредба от министъра на туризма и министъра на здравеопазването. Центровете получават сертификат при спазване на минималните изисквания за изграждане, обслужване и квалификация на персонала.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за туризма регламентира сертифицирането на центровете, предлагащи балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги. Целта на сертифицирането е да се удостоверява пригодността на центровете за предоставяне на тези услуги, да се повишава качеството на предлаганите услуги, както и да се гарантират правата и сигурността на потребителите.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за туризма определя условията за предоставяне на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги в сертифицирани центрове. Предоставянето на тези услуги може да се извършва само от търговец или юридическо лице, което не е в несъстоятелност или ликвидация, и разполага с квалифициран персонал и управител. Заявление-декларация за сертифициране се подава до министъра на туризма, като се декларират необходимите данни и се прилагат съответните документи.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за туризма регламентира процедурата по сертифициране на туристически обекти, която се извършва от определени длъжностни лица в Министерството на туризма. Заявления-декларации се разглеждат в 10-дневен срок. При съответствие с изискванията, се изготвя предложение за сертифициране. При нередовности, заявителят се уведомява за отстраняването им в 10-дневен срок. Временното удостоверение за сертифициране е валидно три месеца, след което се извършва проверка на място. След проверката, комисията изготвя констативен протокол, който се разглежда от ЕКСТО. Министърът на туризма взема решение за сертифициране или отказ в 7-дневен срок. Заповедите за отказ и сертифициране подлежат на обжалване.
Чл. 141а
Чл. 141а от Закона за туризма регламентира удължаването на срока на временно удостоверение за туристически обекти със сезонен режим на работа, когато не е извършена проверка на място по причини, независещи от лицето. Удължаването може да стане еднократно. Лицата, упоменати в чл. 141, ал. 1, оценяват необходимостта от удължаване за всеки конкретен случай и правят мотивирано предложение до сертифициращия орган. Министърът на туризма или упълномощено лице определя срока на удължаване и издава ново временно удостоверение.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за туризма регламентира издаването на символика за сертифицирани туристически центрове. Символиката включва сертификат и табела, които трябва да се поставят на видно място. Тя е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на туризма. Заявителят получава символиката след заплащане на такса за вписване в Националния туристически регистър. Сертификатът е валиден за 5 години и може да бъде подновен преди изтичането на срока. Сертифицираните центрове и лицата, предоставящи услуги в тях, се вписват в публичен регистър. При промяна на обстоятелствата е необходимо да се подаде заявление за нов сертификат в 14-дневен срок. Такси се събират за разглеждане на документи за сертифициране и вписване в регистъра.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за туризма определя условията, при които сертифицираният туристически обект и лицето, извършващо дейност в него, могат да бъдат заличени от регистъра. Заличаването може да стане при изтичане на срока на сертификата, по искане на лицето, прекратяване на юридическото лице, откриване на производство по несъстоятелност, промяна на вида на обекта, системни нарушения на изискванията или неподаване на заявление-декларация в срок. След заличаването нов сертификат може да бъде издаден. Заповедта за заличаване подлежи на обжалване, но изпълнението не се спира, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 143а
Според Чл. 143а от Закона за туризма, услугите по обучение на туристи по снежни спортове могат да се предоставят само от ски училища, които са вписани в Националния туристически регистър. Записването в регистъра се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него лице.
Чл. 143б
Чл. 143б от Закона за туризма предвижда условията и процедурата за регистрация на ски училища. Лицата, които искат да извършват туристическа дейност като ски училище, трябва да бъдат регистрирани търговци или юридически лица с нестопанска цел, да не са в несъстоятелност или ликвидация и да имат персонал с квалификация за обучение по снежни спортове. Заявление-декларация се подава до министъра на туризма с необходимите данни и документи. Такси се събират за регистрацията и вписването в Националния туристически регистър.
Чл. 143в
Чл. 143в от Закона за туризма регламентира процедурата за разглеждане на заявления-декларации от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. Заявленията се разглеждат в 14-дневен срок, а при непълнота или нередовност, заявителят се уведомява и има 14 дни за отстраняване на проблемите. След отстраняване, документите отново се представят на ЕКРСУ, която в срок от 14 дни предлага на министъра или упълномощено лице да извърши регистрация или да я откаже. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 143г.
Удостоверението за регистрация на ски училище може да бъде получено лично от заявителя или чрез упълномощен представител. Тази разпоредба е въведена с изменения в Закона за туризма, обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2020 година.
Чл. 143д
Регистрацията на ски училищата е безсрочна и може да се прехвърля само при определени условия, като преобразуване на лицето или прехвърляне на търговско предприятие. Промяната в обстоятелствата трябва да бъде заявена в 14-дневен срок до министъра на туризма. При нередовни документи, лицето трябва да отстрани нередовностите в 14-дневен срок, в противен случай министърът отказва да отрази промяната. Съществуват такси за разглеждане на документите.
Чл. 143е
Чл. 143е от Закона за туризма регламентира уведомяването на министъра на туризма от лица, предоставящи услуги по обучение по снежни спортове. Уведомлението трябва да бъде писмено и да се подаде най-късно един месец преди започването на услугите, освен ако това е първото предоставяне на услуги в България, в което случай срокът е три месеца. Информацията за лицето и срока на услугите се публикува в Националния туристически регистър.
Чл. 143ж
Чл. 143ж от Закона за туризма регламентира условията, при които министърът на туризма или упълномощено от него лице може да прекрати регистрацията на ски училище. Основанията включват писмено искане от регистрираното лице, прекратяване на юридическото лице, откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, както и мотивирано предложение от ЕКРСУ при представяне на неверни данни, неподаване на заявление-декларация в срок, неспазване на изискванията или повторно нарушение на закона. Заповедите за прекратяване подлежат на обжалване, но не спират изпълнението им. Лицето е задължено да предаде удостоверението за регистрация в срок от 7 дни след получаване на заповедта.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за туризма регламентира подаването на заявления-декларации за регистрация на туроператорска и туристическа агентска дейност, регистрация на ски училища, категоризиране и сертифициране на туристически обекти. Заявленията могат да се подават електронно, като трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис. Министертсвото на туризма и съответните общини публикуват електронните адреси за изпращане на заявленията. Потвърждението за получаване на електронното изявление трябва да бъде извършено в срок до 5 работни дни.
Чл. 145
Член 145 от Закона за туризма регламентира процедурата за издаване на дубликати на удостоверения и сертификати, свързани с туроператорска и туристическа агентска дейност, ски училища и туристически обекти. Дубликат се издава при унищожаване или загубване на оригиналния документ, след подаване на заявление от титуляра и декларация за обстоятелствата. За издаването на дубликат се заплаща такса съгласно установената тарифа.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за туризма изисква лицата, желаещи да упражняват професиите "екскурзовод", "планински водач" и "ски учител", да притежават правоспособност и да бъдат вписани в Националния туристически регистър. Ски учителите могат да работят само в ски училището, към което са наети. Министърът на туризма, в сътрудничество с министъра на образованието и министъра на младежта и спорта, определя изискванията за образование и квалификация, необходими за правоспособността. Правоспособност може да придобие всеки дееспособен български гражданин или гражданин на държава от ЕС, ЕИП или Швейцария.
Чл. 146а
Чл. 146а от Закона за туризма регламентира задължението на екскурзоводи, планински водачи и ски учители от държави - членки на ЕС, да уведомят министъра на туризма писмено преди да започнат предоставянето на услуги на територията на България. Уведомлението трябва да бъде направено един месец предварително, освен в случай, че услугите се предоставят за първи път, когато срокът е три месеца. Информацията за тези лица и срока на услугите се публикува в Регистъра на екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите.
Чл. 147
Член 147 от Закона за туризма регламентира процедурата за вписване на лица, придобили правоспособност за упражняване на професиите в сферата на туризма, в Националния туристически регистър. Лицата подават заявление-декларация до министъра на туризма, което трябва да съдържа лични данни, основание за правоспособност, професионална и езикова квалификация, както и документи, удостоверяващи владеенето на езици и декларация за свободно упражняване на професията. Регистърът включва имената на професионалистите, езиците, на които работят, начина на упражняване на професията и всякакви промени в данните. При промяна, лицата трябва да уведомят регистъра в 7-дневен срок. Министърът може да заличи лица от регистъра при определени условия, а обжалването на заповедта за заличаване не спира нейното изпълнение. Лицата, заличени поради неупражняване на професията, могат да поискат ново вписване след 6 месеца. Такси се събират за вписването и промените в регистъра.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за туризма предвижда, че министърът на туризма или упълномощено от него лице издава идентификационни карти на лица, вписани в Националния туристически регистър. Образците на картите се утвърдиха от министъра и трябва да включват снимка, име и фамилия на екскурзовода, планинския водач или ски учителя, като за ски учителя се посочва и ски училището, в което е нает. При загуба или унищожаване на картата, може да се издаде дубликат по заявление, срещу такса.
Чл. 149
Екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите са задължени да носят идентификационната си карта на видно място по време на работа, за да осигурят лесна идентификация.
Чл. 150
Екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите носят имуществена отговорност за вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията си, съгласно Закона за задълженията и договорите. Законът регулира също така и ски пистите, включително видовете, ползването, поддържането и обезопасяването, както и предоставянето на туристически услуги.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за туризма определя, че територията на ски пистите е общодостъпна, но обучение по снежни спортове може да се предлага само от ски училища, регистрирани в Националния туристически регистър. Достъпът до ски писти може да бъде ограничен поради национална сигурност, опазване на защитени територии или при опасност за здравето и живота на хората. Ограниченията могат да се налагат и за обработка на пистите или провеждане на състезания. На ски пистите е забранено ползването на моторни превозни средства, освен в определени случаи, свързани с безопасността и обработката на пистите. Ограниченията важат и за детски ски зони и снежни паркове.
Чл. 152
Според изменението на Закона за туризма, видовете ски писти се делят на две категории: 1) ски писта за алпийски ски и сноуборд; 2) ски писта за ски бягане.
Чл. 153
Ски пистите могат да бъдат самостоятелни или част от ски зона с определени граници, включваща писти с различна сложност, връзки между тях, трасета и въжени линии. Детските ски зони и снежни паркове също могат да бъдат организирани в ски зона. Ползването на ски пистите и свързаните с тях услуги трябва да бъде обезопасено и информационно обезпечено.
Чл. 154
Законът за туризма определя изискванията за безопасност и информационна обезпеченост на ски пистите. Ски пистите се класифицират по сложност: зелена (начинаещи), синя (лека), червена (средна) и черна (трудна). Задължително се поставят правила за безопасно поведение на видно място, предотвратява се смесването на различни видове ползватели на пистите и движението на превозни средства, освен за поддръжка и спасителни акции. Осигурява се информация чрез интернет страница и поставяне на указателни табели. Кметовете на общините утвърдиха правила за спазване на обществения ред, а контролът се осъществява от ски патрул.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за туризма регламентира процедурата за определяне на степента на сложност на ски пистите. Експертната комисия извършва първоначална проверка след постъпване на заявление от собственика или лицето, което ползва правата върху съоръжението. Степента на сложност се определя със заповед на министъра на туризма в 7-дневен срок след предложение от комисията и се публикува на сайта на Министерството. Комисията може да извършва и текущи проверки на ски пистите и свързаните с тях туристически услуги.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за туризма определя дейностите, свързани с поддръжката на територията на ски писта. През летния сезон се извършват рекултивация на терена, което включва затревяване, косене, почистване от храстовидна растителност и отстраняване на неравности. През зимния сезон се извършват дейности като снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг и поставяне на ограждения.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за туризма определя задълженията на собствениците на ски съоръжения и предоставянето на допълнителни туристически услуги в ски зоните. Собственикът на ски писта е длъжен да осигури ползването на въжени линии и да изпълнява изискванията на чл. 154. В ски зоните могат да се предлагат услуги като обучение по снежни спортове, наем на ски екипировка, сервизно обслужване и занимания за деца. Заниманията за деца трябва да се организират в съответствие с наредбата по чл. 79, ал. 5.
Чл. 158
На територията на ски пистите е задължително да се осигуряват спасителни дейности. Цената на картата за ползване на съоръжението може да включва планинска застраховка.
Чл. 159
Министерският съвет е отговорен за приемането на наредба, която да осигури обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в България. Наредбата ще включва правила за безопасност на територията на ски пистите и ски зоните, както и организацията на работата на ски патрулите.
Чл. 160
Чл. 160 от Закона за туризма установява, че ползването на плажове и предоставянето на туристически услуги на тяхната територия трябва да бъде обезопасено, информационно осигурено и да спазва здравните изисквания. Плажовете се разделят на естествени (морски, речни и езерни) и изкуствени (язовирни и плувни басейни). Собствениците или лицата с права за ползване на плажовете са отговорни за осигуряване на безопасността, информационното обезпечаване и спазването на здравните норми, съгласно наредбите по Закона за здравето.
Чл. 161
Член 161 от Закона за туризма е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 40 от 2014 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 162
Член 162 от Закона за туризма е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 40 от 2014 година.
Чл. 163
Член 163 от Закона за туризма е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 40 от 2014 година.
Чл. 163а
Чл. 163а от Закона за туризма определя задълженията на собствениците и стопанисващите лица за правилната и безопасна експлоатация и поддръжка на плувни басейни. Те са отговорни за техническите елементи, филтрацията и помпите, като трябва да имат писмен договор. Поддръжката трябва да отговаря на указанията на производителя или проектанта. Лицата са длъжни да ограничат достъпа до технически неизправни или опасни басейни.
Чл. 164
Министерският съвет е задължен да приеме наредба, която да регламентира правилната и безопасна техническа експлоатация, както и поддръжката на елементите за вграждане, филтрационните системи и помпите, свързани с плувните басейни. Тази наредба ще важи както за самостоятелни плувни басейни, така и за такива, които са част от места за настаняване. Освен това, в закона се споменава съществуването на Национален туристически регистър и Единна система за туристическа информация.
Чл. 165
Министърът на туризма е отговорен за разработването и поддържането на Националния туристически регистър, който представлява единна информационна система, включваща и Единната система за туристическа информация. Министерският съвет приема наредба за регистъра по предложение на министъра на туризма.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за туризма определя, че в Министерството на туризма се води Национален туристически регистър, който съдържа информация за вписаните туроператори, туристически агенти, категоризирани места за настаняване, туристически сдружения, информационни центрове и други. Регистърът включва данни като удостоверения за регистрация, адреси, контакти, категории, капацитети, идентификационни кодове и информация за наложени санкции. Вписването се извършва по реда на подаване на заявления и се следи движението на преписките.
Чл. 167 от Закона за туризма
Кметовете на общини или упълномощени от тях лица са задължени да водят електронен регистър на туристическите обекти в общината, които имат издадени временни удостоверения за категоризация. Тези регистри са интегрирани в Националния туристически регистър и вписването на данните се извършва чрез сигурен интерфейс.
Чл. 168
Вписванията в Националния туристически регистър се извършват от министъра на туризма или от упълномощено лице. При промяна на обстоятелствата, вписаното лице трябва да подаде заявление за отразяване на промяната в законовите срокове. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи настъпилата промяна.
Чл. 169
Член 169 от Закона за туризма е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 17 от 2020 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 170
Член 170 от Закона за туризма урежда задълженията на Министерството на туризма и свързаните с него органи относно събирането и предоставянето на статистическа информация в сферата на туризма. Министърът на туризма или упълномощено лице може да изисква оперативна статистическа информация от регистрирани туристически лица и обекти, която те са длъжни да предоставят. В същото време, при поискване, министърът е длъжен да предостави аналитична информация на тези лица. Също така, Министерството на вътрешните работи ежемесечно предоставя на Министерството на туризма статистика за влизанията на чуждестранни граждани и пътуванията на български граждани с цел туризъм в чужбина. Събирането на данни от Главна дирекция "Гранична полиция" става без допълнителни документи, освен митническите.
Чл. 170а
Националният регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития съдържа структурирана информация за обекти и събития, интересни за туристите, и предоставя необходимите данни за планиране на посещения. Регистърът е публичен и включва Регистър на туристическите забележителности и Регистър на туристическите фестивали и събития. В него се вписват обекти, свързани с културно-историческото наследство, защитени територии, и обекти с развлекателна цел. Критериите за вписване включват обществена значимост, известност, траен туристически интерес и познавателна стойност.
Чл. 170б
Член 170б от Закона за туризма определя, че туристическите забележителности могат да бъдат собственост на държавата, общините, Българската православна църква, регистрирани религиозни институции, както и на физически и юридически лица. Собствениците или лицата, управляващи тези забележителности, са задължени да ги поддържат, реставрират и ремонтират, като задължението е в съответствие с финансовите възможности на собствениците, когато те са бюджетни организации. Всички мерки за опазване на културните ценности трябва да се извършват съгласно Закона за културното наследство.
Чл. 170в
Чл. 170в от Закона за туризма определя, че условията и редът за вписване на туристически забележителности, фестивали и събития в регистъра, съгласно чл. 170а, ал. 1, се уреждат в наредбата по чл. 165, ал. 2. Тази разпоредба е нова и е публикувана в Държавен вестник, брой 17 от 2020 г.
Чл. 171
Контролът по спазването на Закона за туризма и издадените на негово основание нормативни актове се осъществява от министъра на туризма, Комисията за защита на потребителите, областните управители, кметовете на общини и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Тези органи са длъжни да координират дейността си с контролни органи по други закони и да взаимодействат помежду си при необходимост.
Чл. 172
Длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 171, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, имат право да извършват проверки на място и по документи, да имат свободен достъп до туристически обекти, да изискват информация от контролирани лица, да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения и да привлекат експерти за проверки, изискващи специални знания. При необходимост от съдействие, компетентният орган уведомява съответните органи преди проверката, които предоставят исканата информация и определят длъжностни лица за участие. В случай на възпрепятстване на дейността, органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие.
Чл. 173
Длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, имат право на достъп до документи, свързани с нарушения на Закона за туризма и свързаното законодателство на ЕС. Те могат да изискват информация от лица за известни им нарушения. Комисията може да разпореди на нарушителите да преустановят нарушенията, да декларират, че ще ги прекратят, и да направи тези декларации публични. Също така, тя може да наложи забрана или прекратяване на нарушенията и да ги обяви публично.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за туризма описва процедурата за контрол на туристически обекти, извършвана от експертна работна група. При контрола се съставя констативен протокол, в който се отразяват установените факти и могат да се дават задължителни предписания с определен срок за отстраняване на несъответствията (максимум 30 дни, с възможност за удължаване с 15 дни). Отговорното лице по управление на обекта е задължено да информира категоризиращия орган за изпълнението на предписанията в тридневен срок след изтичането на срока. При неизпълнение на предписанията, експертна работна група предлага на ЕККТО да определи категорията на обекта или да откаже категоризация.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за туризма урежда процедурите за констатиране на нарушения на закона и наредбите, свързани с туризма. Длъжностни лица, упълномощени от министъра на туризма и други органи, съставят актове за установяване на нарушения. За налагане на административни наказания, също така, се издават наказателни постановления от съответните органи. В допълнение, при нарушения от кметовете на общини, министърът на туризма има правомощия да издава наказателни постановления.
Чл. 176 от Закона за туризма
Чл. 176 от Закона за туризма описва правомощията на министъра на туризма по отношение на управлението на туристическите оператори и агенти, както и на категоризираните туристически обекти. Министърът може да заличава, понижава категория, прекратява категория и извършва проверки за спазване на изискванията на закона. При установени нарушения, министърът уведомява Комисията за защита на потребителите и може да налага санкции. Специални мерки са предвидени за онлайн предлагане на туристически услуги, включително спиране на достъпа до интернет страници при нарушения. Също така, органите уведомяват министъра за нарушения, свързани с наложените санкции.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за туризма определя правомощията на Комисията за защита на потребителите относно последващия контрол на спазването на изискванията на закона от страна на туроператори, туристически агенти и свързани сектори. Комисията извършва проверки и може да наложи административни мерки, включително временно затваряне на обекти и спиране на дейността при нарушения. Уведомява съответните органи при системни нарушения и е отговорна за контрола по европейски регламенти.
Чл. 178
Член 178 от Закона за туризма е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 40 от 2014 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 179
Кметовете на общините извършват контрол за спазване на изискванията на Закона за туризма относно категоризацията на туристическите обекти и правилата за настаняване. В резултат на контрола, те могат да налагат глоби, да прекратяват или понижават категорията на туристическите обекти, да изискват документи от компетентни органи и да уведомяват Комисията за защита на потребителите за нарушения.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за туризма определя, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и упълномощени лица осъществяват контрол върху техническата безопасност на плувните басейни. При установяване на нарушения, те могат да налагат глоби и да прилагат принудителна мярка - временна забрана за ползване на басейна. В случай на сериозни нарушения, застрашаващи живота и здравето на хората, заповедта за забрана подлежи на предварително изпълнение и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 181
Актовете, свързани с прилагането на принудителни административни мерки в сферата на туризма, се издават, обжалват и изпълняват в съответствие с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 182
Законът за туризма предвижда наказания за лица, които извършват туроператорска или туристическа агентска дейност без необходимото удостоверение за регистрация. Първоначалната глоба е 5000 лв. за физически лица и 10 000 лв. за юридически лица. При повторно нарушение глобата нараства до 15 000 лв., а имуществената санкция до 30 000 лв. В случай на причиняване на средна или тежка телесна повреда или смърт, виновните лица получават допълнителна забрана за упражняване на дейност за срок от две години. Наказанията важат и за случаи на неправилно фактуриране на туристически услуги.
Чл. 183
На туроператор или туристически агент, който извършва туристическа дейност в помещение, което не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 64, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. При повторно нарушение санкцията е между 200 и 1000 лв. Не се счита за нарушение, ако лицето е получило удостоверение за регистрация за извършване на дейността само по електронен път.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за туризма предвижда имуществени санкции за туроператори, които извършват дейност с лице за управление, което не отговаря на изискванията за образование, стаж и езикова квалификация. Първоначалната санкция е между 100 и 500 лв., а за повторно нарушение санкцията варира от 200 до 1000 лв.
Чл. 185
Туроператорите и туристическите агенти са задължени да поставят удостоверението си за регистрация на видно място в туристическия обект. При неизпълнение на това изискване, те подлежат на имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава на 4000 лв.
Чл. 186
На туроператори и туристически агенти, които сключват договори с лица, извършващи незаконна туристическа дейност, се налагат глоби. Първоначалната глоба е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. Нарушенията включват работа с нелицензирани превозвачи, застрахователи, екскурзоводи, планински водачи, ски учители и нерегистрирани туристически обекти.
Чл. 187
На туроператор, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция между 1000 и 2000 лв. При повторно нарушение санкцията е между 2000 и 4000 лв.
Чл. 188
На туристически агент, който не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция от 1000 лв. При повторно нарушение санкцията е 2000 лв.
Чл. 189
На туристически агент, който издаде собствен туристически ваучер, се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв. При повторно нарушение санкцията се увеличава на 10 000 лв.
Чл. 190
На туроператор, който издаде туристически ваучер без задължителните реквизити, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение санкцията е от 1000 до 2000 лв.
Чл. 191
Туристически агент, който не предостави резервационна бланка на туриста, подлежи на имуществена санкция от 250 до 500 лв. При повторно нарушение санкцията е от 500 до 1000 лв.
Чл. 192
Туристически агент, който издаде или предостави резервационна бланка без всички задължителни реквизити, подлежи на имуществена санкция от 100 до 300 лв. При повторно нарушение санкцията се увеличава и е в размер от 200 до 600 лв.
Чл. 193
На туроператор или туристически агент, който не спази задълженията по чл. 79, ал. 5 и 6, се налага имуществена санкция между 5000 и 10000 лв. При повторно нарушение санкцията е в размер от 10000 до 20000 лв.
Чл. 193а
Законът предвижда имуществени санкции за туроператори, които не спазват определени разпоредби. За несключване на договор по чл. 79а, ал. 1, се налага санкция от 2000 лв., а при повторно нарушение - 4000 лв. За нарушение на чл. 79а, ал. 2, санкцията е 1000 лв., а при повторно нарушение - 2000 лв.
Чл. 194
Законът предвижда имуществени санкции за туроператори и туристически агенти при неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на пътуващите. За първо нарушение санкцията е между 500 и 3000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до между 1000 и 6000 лв. Конкретните разпоредби, които се отнасят до тези задължения, са посочени в чл. 82, 83 и 84 от Закона за туризма.
Чл. 195
Чл. 195 от Закона за туризма предвижда имуществени санкции за нарушения на задълженията на туроператорите. При първо нарушение на чл. 87, ал. 1 и ал. 5, санкцията е от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до 1000 - 6000 лв.
Чл. 196
Законът за туризма предвижда имуществени санкции за нарушения на разпоредбите, свързани с дейността на туроператорите и туристическите агенти. За първо нарушение на чл. 88, ал. 1 и 4, санкцията е между 500 и 3000 лв. При повторно нарушение, санкцията е между 1000 и 6000 лв.
Чл. 197
Член 197 от Закона за туризма е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 37 от 2018 година, и влиза в сила от 1 юли 2018 година.
Чл. 198
Туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението по чл. 93, ал. 1 от Закона за туризма, подлежи на имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава и е в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 199
Член 199 от Закона за туризма е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 37 от 2018 г., и влезе в сила от 01.07.2018 г.
Чл. 200
Член 200 от Закона за туризма е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 37 от 2018 година, в сила от 1 юли 2018 година.
Чл. 201
Член 201 от Закона за туризма е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 37 от 2018 година и влиза в сила от 1 юли 2018 година.
Чл. 202
Член 202 от Закона за туризма е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 37 от 2018 г., и влезе в сила на 01.07.2018 г.
Чл. 203
На туроператор или търговец, който не представи копие на договора за застраховка в определения срок, се налага имуществена санкция от 1000 лв. При повторно нарушение санкцията е 2000 лв.
Чл. 203а
На туроператор или търговец, който не изпълни задължението по чл. 98а от Закона за туризма, се налага имуществена санкция от 1000 лв. При повторно нарушение санкцията се увеличава на 2000 лв.
Чл. 204
Член 204 от Закона за туризма е изменен и допълнен на два пъти, първоначално през 2015 г. и след това през 2018 г. Въпреки това, той е отменен през 2020 г. и в момента не е в сила.
Чл. 205
Чл. 205 от Закона за туризма предвижда имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за туроператори и туристически агенти, които не изпълнят задължения по различни регламенти на ЕС, свързани с правата на лицата с увреждания и безопасността на туристите. При повторно нарушение глобата се увеличава до 20 000 лв. Санкции се налагат и на лица, на които е поверено изпълнението на задълженията на туроператора или агента.
Чл. 206
На лица, които предоставят туристически услуги в некатегоризирани или нерегистрирани туристически обекти, се налагат глоби от 500 до 5000 лв. и имуществени санкции от 1000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 5000 - 8000 лв., а имуществената санкция до 10 000 - 15 000 лв.
Чл. 207
На лица, които предлагат туристически услуги в място за настаняване с временно спряно удостоверение за категория, се налагат глоби между 500 и 5000 лв. и имуществени санкции от 1000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 208
На хотелиери и ресторантьори, които предоставят туристически услуги, несъответстващи на категорията на обекта, се налагат глоби от 200 до 1000 лв. и имуществени санкции от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобите са от 400 до 2000 лв., а имуществените санкции от 2000 до 6000 лв.
Чл. 209
На лицата, които не поставят задължителната информация в категоризирани туристически обекти, се налагат глоби в размер от 100 до 500 лв. или имуществени санкции от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата варира от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция от 1000 до 2000 лв.
Чл. 210
На хотелиерите, които не спазват задълженията си по чл. 115 от Закона за туризма, се налагат глоби и имуществени санкции. Първоначалната глоба е между 200 и 2000 лв., а имуществената санкция е между 500 и 2000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава до 4000 лв., а имуществената санкция до 1000 - 4000 лв.
Чл. 211
Ресторантьорите, които не изпълняват задълженията си по чл. 117 от Закона за туризма или ги изпълняват неправилно, подлежат на имуществени санкции. Първоначалната санкция варира от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение, санкцията е увеличена и варира от 1000 до 4000 лв.
Чл. 212
На хотелиери и ресторантьори, които сключват договори с нерегистрирани туроператори или туристически агенти, с лица без право на туристическа дейност, или с нелицензирани превозвачи, се налагат глоби и санкции. Първоначалната глоба е 500 лв. и имуществена санкция от 3000 лв. При повторно нарушение глобата е 1000 лв., а имуществената санкция е 6000 лв.
Чл. 213
Законът за туризма предвижда следните глоби и имуществени санкции за хотелиери, които не спазват изискванията за водене на регистър на настанените туристи: 1. За непровеждане на регистър по чл. 116, ал. 1 - глоба 2000 лв. или имуществена санкция 7000 лв.; при повторно нарушение - глоба 4000 лв. или имуществена санкция 14 000 лв. 2. За непровеждане на регистъра съгласно изискванията - глоба от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция от 500 до 5000 лв.; при повторно нарушение - глоба от 200 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. 3. За неосигуряване или неизвършване на обмен на данни в Единната система за туристическа информация - глоба 1000 лв. или имуществена санкция 5000 лв.; при повторно нарушение - глоба 2000 лв. или имуществена санкция 10 000 лв.
Чл. 214
На лицата, които не поставят временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика на видно място в туристическия обект, се налагат глоби и санкции. Първоначалната глоба е между 500 и 1000 лв., а имуществената санкция е между 1000 и 3000 лв. При повторно нарушение глобата е между 1000 и 2000 лв., а имуществената санкция е между 2000 и 6000 лв.
Чл. 215
На лицата, които предоставят туристически услуги в туристически обект и нарушават изискванията на закона, се налагат глоби и имуществени санкции. За първо нарушение глобата е от 100 до 500 лв., а имуществената санкция е от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата е от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.
Чл. 216
На лицата, които извършват дейност в несертифицирани обекти, се налагат имуществени санкции. Първоначалната санкция е в размер от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение санкцията нараства до 2000 до 10 000 лв.
Чл. 217
На лицата, които не поставят сертификата за туристическия обект на видно място, се налага глоба от 2000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 4000 лв.
Чл. 218
На лица, които не заявят промяна в обстоятелствата, вписани в Националния туристически регистър, се налагат глоби от 100 до 300 лв. и имуществени санкции от 200 до 500 лв. При повторно нарушение, глобата е от 200 до 600 лв., а имуществената санкция е от 400 до 1000 лв.
Чл. 219
На лицата, които упражняват професията "екскурзовод", "планински водач" и "ски учител", без да са вписани в Националния туристически регистър, се налага глоба от 1000 лв. Същата глоба важи и за екскурзоводи, планински водачи или ски учители от ЕС, които не уведомят съгласно изискванията. При повторно нарушение глобата нараства на 3000 лв.
Чл. 219а
Лица, които извършват дейност като ски училище без регистрация в Националния туристически регистър, подлежат на глоба от 1000 лв. или имуществена санкция от 3000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 2000 лв., а имуществената санкция на 6000 лв.
Чл. 220
Лицата, които упражняват професията "екскурзовод", "планински водач" или "ски учител" и не притежават необходимата идентификационна карта, подлежат на глоба от 500 лв. При повторно нарушение, глобата нараства на 1000 лв.
Чл. 220а
Работодателите, които наемат неправоспособни екскурзоводи, планински водачи или ски учители, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е 4000 лв.
Чл. 221
При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в обекти или непредставяне на изискани документи, се налагат глоби между 500 и 2000 лв. или имуществени санкции от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, глобите са от 1000 до 4000 лв., а имуществените санкции от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 222
Собственици или лица, които ползват съоръжения на ски писти и не изпълняват задълженията по чл. 154, ал. 1, подлежат на глоба от 1500 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 223
На собственици или лица с права за ползване на съоръжения към ски писти, които нарушават наредбата по чл. 159, се налага глоба от 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 6000 до 10 000 лв.
Чл. 224
На лица, които продължават да извършват туристическа дейност след прилагане на мерки като "временно затваряне на туристически обект" или "спиране на дейността", се налагат санкции. Първоначалната глоба е между 5000 и 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. При повторно нарушение, глобата е между 10 000 и 20 000 лв., а имуществената санкция - от 20 000 до 60 000 лв.
Чл. 225
На лица, които не изпълняват задълженията за предоставяне на информация в Министерството на туризма, се налагат санкции. За първо нарушение глобата е между 100 и 1000 лв., а имуществената санкция е от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата варира от 200 до 2000 лв., а имуществената санкция от 400 до 4000 лв.
Чл. 226
На лицата, които не изпълняват задълженията по чл. 3, ал. 4 от Закона за туризма, се налагат санкции. За първо нарушение се налага глоба между 100 и 1000 лв. или имуществена санкция между 200 и 2000 лв. При повторно нарушение глобата е между 200 и 2000 лв., а имуществената санкция е между 400 и 4000 лв.
Чл. 226а
Собствениците или лицата, управляващи туристически забележителности, които не спазват изискванията на чл. 170б, ал. 2, подлежат на санкции. Първоначалните санкции включват глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение, глобата нараства до 1000 - 2000 лв., а имуществената санкция до 2000 - 4000 лв.
Чл. 227
Според Чл. 227 от Закона за туризма, физическите лица, които не изпълнят предписание на компетентните органи, подлежат на глоба от 250 до 500 лв. При повторно нарушение, глобата е между 500 и 1500 лв. За юридически лица или еднолични търговци, имуществената санкция е от 500 до 1500 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 228
На лицата, които нарушават правилата по чл. 154, ал. 2 от Закона за туризма, се налагат глоби и имуществени санкции. При първо нарушение глобата е между 100 и 300 лв., а имуществената санкция е между 500 и 1000 лв. При повторно нарушение глобата е между 200 и 600 лв., а имуществената санкция е между 1000 и 2000 лв.
Чл. 228а
Лицата, които не спазват изискванията на чл. 163а, ал. 2 и 3 и наредбата по чл. 164 от Закона за туризма, подлежат на глоба или имуществена санкция от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение, глобата или имуществената санкция се увеличава от 1000 до 4000 лв.
Чл. 229
На лицата, които извършват нарушения на наредбите по прилагането на Закона за туризма, но за които не са предвидени санкции, се налагат следните глоби: при първо нарушение - от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.
Чл. 230
Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по Закона за туризма, подлежи на наказание с глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава и е в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 231
Лицата, които допуснат включването на некатегоризирани туристически обекти или нерегистрирани туристически обекти в електронна платформа, подлежат на наказание. Физическите лица, които не са търговци, могат да бъдат глобени с сума от 500 до 5000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица могат да получат имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция за търговците - от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 231а
Чл. 231а от Закона за туризма предвижда наказания за лица, които не изпълняват задълженията по чл. 117, ал. 6 и 7. За физически лица, които не са търговци, глобата за първо нарушение по ал. 6 е от 100 до 500 лв., а за юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение, глобата е от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. По отношение на чл. 117, ал. 7, глобата за физически лица е от 100 до 300 лв., а за юридически лица - от 300 до 1000 лв. При повторно нарушение, глобата е от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 600 до 2000 лв.
Чл. 232
Законът за туризма регламентира административните нарушения в сферата на туризма, определя правомощията на различни органи за контрол и санкции, и създава правни рамки за туристическите сдружения и услуги. Основни термини включват 'турист', 'вътрешен', 'входящ' и 'изходящ туризъм', а също така се описват различни видове туристически обекти и услуги, включително хотели, мотели, апартаменти и заведения за хранене. Законът предвижда и защита на правата на туристите, както и задължения на туроператорите и туристическите агенти. Включва разпоредби за устойчив туризъм, както и за категоризация и сертификация на туристически обекти. Законът влезе в сила на 12 март 2013 г. и е изменян многократно, последно през 2020 г.
§1
Законът за туризма определя термини и понятия, свързани с туристическата дейност в България. Основните категории включват туристи, вътрешен, входящ и изходящ туризъм, както и устойчив туризъм. Различни видове туристически сдружения и обекти, като хотели, апартаментни комплекси, хостели и ресторанти, са дефинирани, за да се регулира предоставянето на туристически услуги. Законът също така описва правата и задълженията на участниците в туристическия сектор, включително туроператори и туристически агенти, и изискванията за регистрация и сертификация на туристически обекти.
§1а
Параграф §1а от Закона за туризма, въведен с ДВ, бр. 37 от 2018 г. и в сила от 01.07.2018 г., указва, че за неуредени въпроси в глава седма, раздел II "Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги" и раздел III "Отговорност на туроператорите и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност", се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
§1б
Параграф §1б от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за туризма, въведен с ДВ, бр. 37 от 2018 г. и влязъл в сила на 01.07.2018 г., определя, че разпоредбите на глава седма, раздел II, касаещи договорите за туристически пакети и свързани туристически услуги, и раздел III, свързан с отговорността на туроператорите и търговците при неплатежоспособност и несъстоятелност, са в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/2302.
Параграф §2
С §2 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за туризма се отменя предходният Закон за туризма, обнародван в Държавен вестник, бр. 56 от 2002 г., след множество изменения и допълнения до 2010 г. С това се поставя основа за ново законодателство в сферата на туризма.
§3
Лицата, упражняващи професиите 'екскурзовод', 'планински водач' и 'ски учител', имат срок от една година след влизането в сила на Закона за туризма, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. Те трябва да представят необходимите документи за вписване в Националния туристически регистър в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
§4
Регистрацията на туроператори и туристически агенти, извършена по отменения Закон за туризма, остава валидна. Ако към момента на влизане в сила на новия закон е започната процедура за регистрация, тя ще бъде довършена по реда на отменения закон.
§5
Параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за туризма определя сроковете за подновяване на категорията на категоризираните туристически обекти в зависимост от годината на тяхната категоризация. Обектите, категоризирани през 2004 и 2005 г. трябва да подновят категорията си през 2014 г., а обектите от 2006 и 2007 г. - през 2015 г. Съответно, обектите от 2008 и 2009 г. подновяват през 2016 г., тези от 2010 г. - през 2017 г., от 2011 г. - през 2018 г. и от 2012 г. - през 2019 г. Откритите процедури за издаване на удостоверения за категория на туристически обекти преди влизането в сила на закона ще бъдат довършени по предвидения в закона ред.
§ 6
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за туризма урежда промяната на категоризацията на туристическите обекти. Промяната от 'самостоятелни стаи' в 'стаи за гости' и от 'къщи' в 'къщи за гости' трябва да се извърши в сроковете, посочени в § 5. Валидността на издадената преди влизането в сила на закона категорийна символика за 'самостоятелни стаи' и 'къща' остава до подновяване на категорията на съответния обект в същите срокове.
§ 7
Туристическите сдружения, които са вписани в Националния туристически регистър преди влизането в сила на Закона за туризма, трябва в срок от 6 месеца да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания и да представят необходимите документи в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. При неизпълнение на тези изисквания, министърът може да заличи сдружението от регистъра. Заличеното сдружение има право да подаде ново заявление за вписване в регистъра.
§8
С влизането в сила на новия Закон за туризма се прекратяват категориите на плажове, определени по отменения закон. Процедурите по категоризация на плажове, които не са приключили, също се прекратяват. Таксите, платени за разглеждане на заявленията по неприключилите процедури, могат да бъдат възстановени, ако в срок от три месеца от влизането в сила на закона бъде подадено искане от правоимащо лице.
§9
С влизането в сила на новия Закон за туризма, всички неприключили процедури по категоризация на ски писти, извършвани по отменения закон, се прекратяват. Правоимащите лица могат да поискат възстановяване на платените такси за разглеждане на заявленията, ако подадат искане в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§10
Параграф 10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за туризма определя сроковете за приемане и издаване на наредби от различни министерства след влизането в сила на закона. Министерският съвет трябва да приеме наредби по шест различни члена в тримесечен срок, а министърът на икономиката, енергетиката и туризма трябва да издаде наредби по два члена в същия срок. Допълнително, в шестмесечен срок трябва да бъдат издадени наредби от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на здравеопазването и съвместно с други министри.
§12
Държавните и общинските органи, които са приели или издали нормативни актове с класификация на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, имат задължение да направят необходимите изменения в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за туризма.
Параграф §13
Съгласно параграф 13 от Закона за туризма, в срок до три месеца след влизането му в сила, ще бъдат създадени Националният съвет по туризъм, консултативните съвети, Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти, както и общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти. Съществуващите съвети и комисии по отменения Закон за туризма ще бъдат закрити след създаването на новите.
§14
Приетите и издадени на основание на отменения Закон за туризма нормативни актове остават в сила до издаването на нови подзаконови нормативни актове, при условие че не противоречат на новия закон.
§15
В Закона за данък върху добавената стойност се извършва промяна в допълнителните разпоредби, като в т. 45 думите "по смисъла на т. 12" се заменят с "по смисъла на т. 70". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за туризма.
§ 16
В Закона за местните данъци и такси са направени редица изменения, включително заличаване на термина "средствата за подслон" в различни членове и точки. Освен това, в член 61т се заменя референцията от "чл. 10, ал. 2" на "чл. 11, ал. 2". В допълнителната разпоредба се променят и уточняват определенията за "места за настаняване" и други термини, свързани с туристическите обекти.
§ 17
В Закона за здравето се правят изменения в допълнителните разпоредби, свързани с определенията за места за настаняване и услуги в сферата на туризма. Конкретно, в т. 9 от § 1 се обновяват и разширяват категориите места за настаняване, включвайки нови видове, като туристически хижи и къмпинги. В буква "е" се заменят термини, свързани с СПА и уелнес центровете, уточнявайки видовете лечебни центрове. Освен това, в § 1а се заличават термини и се актуализират препратките към членове от закона.
§18
Параграф §18 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за туризма предвижда изменения в Закона за защита на потребителите. Основните промени включват: 1. Замяна на думата "четвърта" с "седма" в чл. 186, ал. 2, т. 2. 2. Заличаване на термини свързани със "средството за подслон" в различни части на приложение № 1 и приложение № 2 към чл. 156. 3. Допълнителни изменения в приложение № 4, при които също се заличават термини свързани със "средства за подслон".
§ 19
Параграф §19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за туризма изменя § 4 от Закона за потребителския кредит. Според новата разпоредба, правилата за изчисляване на Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, свързани с допълнителните допускания, не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди влизането на закона в сила.
§20
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които ще влязат в сила 6 месеца след обнародването. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 12 март 2013 г.
§55 от Закона за туризма и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма.
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Закона за изменение на Закона за туризма е обнародван в Държавен вестник, брой 9 от 2015 г. и влиза в сила на 03.02.2015 г.
§6 от Закона за туризма
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование са обнародвани в брой 79 от 2015 г. и влизат в сила от 01.08.2016 г.
Параграф §60
Законът за туризма влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§27
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2016 г. и влиза в сила от 01.08.2016 г.
§11
Министърът на туризма трябва да осигури интерфейси за обмен на данни с Единната система за туристическа информация в срок до 12 месеца след влизането в сила на закона. До тогава, лицата, извършващи хотелиерство, трябва ежемесечно да подават данни за реализираните нощувки по електронен път до съответната община.
§12
Министърът на туризма трябва да осигури условия за вписване в Националния туристически регистър в срок от 12 месеца след влизането в сила на закона. До тогава, лицата, упоменати в закона, продължават да водят регистъра и да изпращат информация по досегашния ред.
§13, Заключителни разпоредби
Параграф §13 от Преходните разпоредби на Закона за туризма предвижда, че Министерският съвет е задължен да приеме наредбата по чл. 165, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на закона. Заключителните разпоредби също така се отнасят към Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 година и е в сила от 18.07.2017 г.
§41
Законът за туризма влиза в сила в срок от един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове: член 45, ал. 5 влиза в сила след 12 месеца, а членове 191, ал. 2 - 5, 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2019 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в "Държавен вестник" на 04.05.2018 г.
§ 122
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 юли 2018 г. Конкретно, параграфи 19 - 21, 23 - 59, 94 - 103, 106, т. 9 - 17 и 107 - 117 ще започнат да действат от посочената дата. Освен това, Законът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за туризма влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник."
§11
Законът влиза в сила в срок от три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. Тази разпоредба е част от преходните и заключителните разпоредби, свързани с допълнението на Закона за концесиите, обнародвано в 'Държавен вестник', брой 60 от 2019 г., и влиза в сила от 30.07.2019 г.
§ 7
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на алинеите 1 и 2 на § 2, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби са свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 1 януари 2020 г.
§19
Министерският съвет трябва да приведе наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма в съответствие с новия закон в срок от три месеца след влизането му в сила. След приемането на наредбата, лицата имат още три месеца да приведат дейността си в съответствие със Закона за туризма.
§23
Законът за туризма влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г. и в сила от 14.02.2020 г.
§ 44 и преходни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от 1 септември 2020 г. В допълнение, обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма е извършено в брой 17 от 2020 г. на "Държавен вестник".
§ 129
Създават се две експертни комисии - по категоризация и по сертификация на туристически обекти, в срок до три месеца от влизането в сила на закона. Също така, експертна комисия за регистрация на ски училища ще бъде създадена в срок до шест месеца. Дейността на комисията по категоризация и сертификация на туристически обекти продължава до създаването на новите комисии.
§130
В срок от една година след влизането в сила на Закона за туризма, лицата, които извършват дейност като ски училище, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. Те трябва да представят необходимите документи за вписване в Националния туристически регистър в Министерството на туризма.
§131
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за туризма, лицата, посочени в чл. 163а, ал. 1, трябва да възложат на квалифицирани специалисти изготвянето на ръководства за плувни басейни, ако те не разполагат с такива или ако съществуващите ръководства не съдържат необходимите изисквания и мерки за безопасна експлоатация и поддръжка на съоръженията.
§136 от Закона за туризма
Параграф §136 от Закона за туризма предвижда, че наредбите по член 10а, алинея 3 и по член 21, алинея 1, точка 7 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие трябва да бъдат издадени в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за туризма. Освен това, се споменава за преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, който е обнародван в Държавен вестник, брой 21 от 2020 г. и влиза в сила от 13.03.2020 г.
§56 от Закона за туризма и преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, в преходните и заключителни разпоредби се споменава, че законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е обнародван в "Държавен вестник", брой 60 от 2020 г. и влиза в сила от 07.07.2020 г.
§ 66
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 62 влиза в сила на 28 март 2020 г., а параграф 8, свързан с чл. 12, ал. 1 - 6, ал. 7, т. 1, т. 3 и 4, ал. 8 - 14, § 9, т. 1, § 18, § 19 и § 58, т. 13, влиза в сила от 1 януари 2021 г. Параграф 8, свързан с чл. 12, ал. 7, т. 2, и § 20, влиза в сила две години след обнародването на закона.
§ 38
Параграф 38 от Закона за туризма определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Параграф 1 ще влезе в сила след решение на Съвета за привеждане в действие на разпоредбите, свързани с Шенгенската информационна система. Параграфи 8-12, 15-22, 28, 31, § 34, т. 1, букви "а" и "б", § 35 и 36 влизат в сила от 1 юни 2021 г., а параграф 33, т. 7 влиза в сила от 1 февруари 2020 г.
§106
Законът за туризма влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на член 33а, алинея 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2023 г., и влизат в сила от 19 септември 2023 г.
§39
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за туризма, административните органи са задължени да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
§40
Административните органи са задължени да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия Закон за туризма до 31 март 2025 г. Този процес трябва да бъде извършен съгласно график, който ще бъде приет с постановление на Министерския съвет, а срокът за приемането на графика е до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 31 март 2024 г. Тези изключения включват § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, § 27, § 29 и § 34, т. 1, буква "в".
§ 10
Законът за туризма влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила на 1 март 2024 г. Параграфи 7, 8 и 9 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби отнасят се и до Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван на 10.05.2024 г.
§76
Законът за туризма влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за въвеждане на еврото в Република България са обнародвани в брой 70 от 2024 година.
§5
Действащите нормативни актове, които определят задължения за плащане на такси, санкции и глоби, остават в сила и се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на закон или подзаконов акт, когато сумата в левове произтича от правен акт на ЕС, се посочва сумата в евро от този акт.
§ 60 и приложенията към чл. 82, ал. 1
Параграф 60 от Закона за туризма предвижда, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20 и 38-59) влизат в сила с приемането на еврото от България. Приложенията към чл. 82, ал. 1 представят стандартни формуляри за информация относно туристическите пакети, включително права на пътуващите, отговорности на туроператорите и защита при несъстоятелност. В приложените формуляри е описано как пътуващите могат да прекратят договори, да получат възстановяване на плащания и информация за основни права съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Има и таблица с минимални лимити на отговорност за застраховка, свързана с туристическите услуги.
