ЗАКОН ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията за достъп до пазара на труда на работници от трети държави, правото на свободно движение на работници от държави членки на ЕС и регулирането на заетостта на български граждани в чужбина. Определя се и редът за влизане и пребиваване на работници от трети държави и техните семейства, както и на граждани на ЕС и техните семейства в България.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност забранява всякаква форма на дискриминация при осъществяване на правата и задълженията, свързани с трудовата миграция. Забранени са привилегии или ограничения, основани на различни лични и социални характеристики, включително народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, религиозни и политически убеждения, членство в синдикати и наличие на увреждания.
Чл. 3
Законът регулира политиката за свободното движение на работници и трудовата миграция в България. Той предвижда, че политиката се осъществява в сътрудничество с организации на работодателите и работниците, а министърът на труда може да налага ограничения на достъпа на работници от трети държави до пазара на труда. Също така, Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност е отговорен за консултациите и разглеждането на въпросите, свързани с прилагането на закона.
Чл. 4
Създава се Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност към министъра на труда и социалната политика, състоящ се от представители на работодатели, работници, министерства и местни органи. В съвета могат да участват и представители на международни организации и НПО. Председател е министърът на труда и социалната политика. Правилникът за прилагане на закона определя състава и дейността на съвета.
Чл. 5
На гражданите на трети държави се разрешава достъп до пазара на труда в България при наличие на трудов договор, командироване, вътрешнокорпоративен трансфер или дейност на свободна практика. За повторен достъп след прекъсване на заетостта, се изисква минимум три месеца за сезонни работници и шест месеца за вътрешнокорпоративен трансфер или отнемане на разрешение за свободна практика. Условията за командироване се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност посочва, че трудовите и осигурителните отношения на работниците, които са граждани на трети държави и са наемани от местни работодатели, както и на тези, които извършват дейност на свободна практика, се регулират в съответствие с българското трудово и осигурително законодателство.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя условията, при които работници - граждани на трети държави могат да получат достъп до пазара на труда в България. Заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, е разрешено, ако: (1) броят на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 20% от средносписъчната численост на наетите, а за малки и средни предприятия - 35%; (2) условията на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от тези за българските граждани; (3) работникът притежава нужните знания и опит за длъжността. Работниците могат да работят само за местен работодател и при условията, посочени в разрешението. Агенцията по заетостта предоставя информация относно необходимите документи и права на работниците.
Чл. 8
Работници - граждани на трети държави нямат право на достъп до пазара на труда в България, ако имат виза за краткосрочно пребиваване, освен за сезонна работа, или ако имат разрешение за продължително пребиваване на основание определени точки от Закона за чужденците. Право на достъп могат да получат лица от български произход, работили по международен договор, работили без разрешение при определени условия, и членове на семейство на чужденец с продължително пребиваване. Лицата от български произход могат да работят след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя условията, при които гражданите на трети държави не се нуждаят от разрешение за достъп до пазара на труда в България. Основните категории включват работници с дългосрочно или постоянно пребиваване, лица с предоставено право на убежище, членове на семейства на български граждани и граждани на ЕС, както и определени акредитирани лица. Освен това, работници, командировани от чуждестранни работодатели, могат да работят без разрешение за определени срокове и условия. От 2022 г. е добавено, че работниците с временна закрила също не изискват разрешение за работа.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя задълженията на работодателите при наемане на работници - граждани на трети държави. Работодателят е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в 7-дневен срок от започване на работа на чуждестранния работник. Освен това, той трябва да изиска валиден документ за пребиваване от работника и да съхранява нотариално заверено копие за срока на наемането. Тези условия важат и за командировани работници. При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят или местното лице трябва да уведомят Агенцията по заетостта в тридневен срок.
Чл. 11
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта може да откаже достъп до пазара на труда на чужденци при определени условия, включително неспазване на законови разпоредби, предишни наказания на работодателя, освобождаване на български граждани, задължения към данъчни органи и санкции на работника. Отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава може да бъде отнето при определени условия. Първо, ако се установи, че са представени неверни данни за предоставянето на достъпа. Второ, ако контролни органи установят несъответствие между заетостта и посочените длъжност, място на работа или работодател. Третият параграф е отменен.
Чл. 13
Чл. 13 регламентира забраната за наемане на работа на незаконно пребиваващи граждани на трети държави в България. Работодателят, който наруши забраната, дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за три месеца. Искът за неплатено възнаграждение може да бъде предявен в тригодишен срок. Изплатеното възнаграждение подлежи на данъци и осигурителни вноски.
Чл. 14
Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда извън ограниченията при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в България. За издаването на такова разрешение се изискват становища от съответни държавни органи и представителни организации на работодатели и работници, както и от творчески съюзи и местни органи на самоуправление.
Чл. 15
Член 15 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя условията за достъп до пазара на труда в България с Единно разрешение за пребиваване и работа. Министерството на вътрешните работи разрешава достъпа след положително становище от Агенцията по заетостта. Изключения от изискванията по чл. 7, ал. 1, т. 1 са предвидени за чужденци, работещи по международни договори, гост-преподаватели, артисти с доказана компетентност и спортисти с потвърден интерес от наемането им.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност изброява изключенията, при които този раздел не се прилага за граждани на трети държави. Изключенията включват командировани работници, лица с разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер, сезонни работници, лица с разрешение за свободна практика, притежатели на Синя карта на ЕС и научни работници, приети за научноизследователски проекти.
Чл. 17
Достъпът до пазара на труда за работници от трети държави с "Синя карта на Европейския съюз" се разрешава от Министерството на вътрешните работи след положително становище от Агенцията по заетостта. Работникът трябва да притежава висока професионална квалификация, удостоверена с документ, и заплатата в трудовия договор трябва да е минимум 1,5 пъти по-висока от средната заплата в България. Срокът на договора трябва да е не по-кратък от 6 месеца.
Чл. 18
Член 18 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г., в сила от 23 май 2018 г.
Чл. 19
Членовете на семейството на лицата, притежаващи "Синя карта на Европейския съюз", имат правото да работят в България, както и да извършват свободна практика. Това право е валидно за срока на пребиваването на притежателя на картата, но е необходимо получаването на разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда, съгласно установените процедури в закона.
Чл. 20
Притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да работи в България само през първите 12 месеца от получаването ѝ, освен в специални случаи. През този период той може да смени работодателя си съгласно Закона за чужденците. След изтичането на 12-те месеца, също може да смени работодателя при условията на същия закон.
Чл. 21
Член 21 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2021 година, и влезе в сила от 1 юни 2021 година.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че ако гражданин на трета държава е използвал правата си по чл. 33н, ал. 3 от Закона за чужденците, регистриран е в Агенцията по заетостта, но не е започнал работа, Агенцията изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или неподновяване на Синята карта на ЕС.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност уточнява, че определени категории граждани на трети държави не попадат под приложението на този раздел. Те включват научни работници, командировани лица, сезонни работници, дългосрочно пребиваващи в ЕС, лица с разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер, искатели на международна закрила, лица с временна закрила, лица, влизащи по международни споразумения, и лица, чието експулсиране е временно преустановено. Освен това, граждани на трети държави, които имат права на свободно движение по споразумения с ЕС, също са изключени.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност регламентира условията за достъп до пазара на труда за сезонни работници. Според алинея 1, Министерството на вътрешните работи може да разреши работа за срок от 90 дни до 9 месеца, след положително становище от Агенцията по заетостта. Алинея 2 предвижда, че работа до 90 дни без прекъсване се регистрира от Агенцията по заетостта на база декларация от работодателя, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя процедурата за утвърдяване на списък на икономическите сектори, чиято дейност зависи от сезонни смени. Министърът на труда и социалната политика изготвя този списък след консултации с Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, като уведомява Европейската комисия. Списъкът може да бъде изменян и допълван при промяна на икономическите сектори. Достъп до пазара на труда се предоставя само за дейности в този списък, а самият списък се публикува на интернет страниците на Министерството и Агенцията по заетостта в срок от 7 дни след утвърдяване или изменение.
Чл. 26
Член 26 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 21 от 2021 г., и влиза в сила от 1 юни 2021 г.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя, че транспортните разходи на сезонния работник от мястото на произход до работното място в България, както и обратните разходи, са за сметка на работодателя. Освен това, работодателят е задължен да покрива задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник. Разходите по транспорт и осигуряване не могат да бъдат възстановявани или приспадани от възнаграждението на работника.
Чл. 28
На сезонния работник се предоставя подходящо жилище, което отговаря на изискванията за безопасност и здраве, осигурено от работодателя до края на трудовия договор. Наемната цена на жилището трябва да е съобразена с възнаграждението на работника и не се приспада автоматично от него. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" има право на достъп до жилището с съгласие на работника при проверки.
Чл. 29 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
Сезонният работник в България може да смени работодателя си еднократно за срок до 9 месеца в рамките на 12 месеца от издаването на разрешението за работа. Също така, той може да продължи да работи при същия работодател или да го смени, следвайки указаните правила.
Чл. 29а
Член 29а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който е бил нов, е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 21 от 2021 г. Отмяната влиза в сила от 1 юни 2021 г.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност посочва изключенията, при които този закон не се прилага за граждани на трети държави. Изключенията включват: дейности от името на предприятия от друга държава членка, правото на свободно движение в ЕС, приемане като научни работници, разрешение за свободна практика, Синя карта на ЕС и разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност регламентира достъпа до пазара на труда за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер. За получаване на разрешение е необходимо положително становище от Агенцията по заетостта. Разрешението позволява на работника, гражданин на трета държава, да работи само в предприятие от приемащата група и за определени длъжности (ръководител, специалист или служител-стажант).
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя условията на труд за работници - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер. Те се регулират по същия ред, както за командированите работници в България. Работниците могат да работят в България с разрешение за продължително пребиваване за срок до три години за ръководители и специалисти и до една година за служители-стажанти.
Чл. 33
Членовете на семейството на лице, което е преместено в България при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика. Това право е валидно за периода на пребиваването на лицето в страната и е необходимо разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че изпълнителният директор на Агенцията по заетостта може да предостави отрицателно писмено становище на Министерството на вътрешните работи, когато е установено, че приемащото предприятие е създадено единствено с цел улесняване на преместването на работници - граждани на трети държави, за вътрешнокорпоративен трансфер.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност посочва, че разделът не се прилага за граждани на трети държави в определени случаи. Тези случаи включват: кандидатстване за убежище, упражняване на правото на свободно движение в ЕС, командироване или изпращане за предоставяне на услуги, получаване на разрешение за свободна практика, синя карта на ЕС, сезонна работа, прием на научни работници и студенти в редовна форма на обучение.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност урежда условията, при които граждани на трети държави, приети като научни работници, могат да упражняват заетост в България без разрешение за работа. Те могат да работят в рамките на научноизследователски проект, а след приключването му имат право да търсят работа в срок от 9 месеца. Регистрацията на случаите се извършва от научноизследователската организация, а договорите трябва да съдържат условия за провеждане и приключване на изследването.
Чл. 37
Членовете на семейството на гражданин на трета държава, който е научен работник, имат право да работят в България. Те могат да извършват трудова дейност и да работят на свободна практика, но само след получаване на разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Това право е валидно за периода на пребиваване на научния работник в страната.
Чл. 38
Граждани на трети държави, които учат в редовна форма в български висши училища, могат да работят краткосрочно след регистрация на работодателя в Агенцията по заетостта. Работата е ограничена до 20 часа седмично по време на учебната година и през ваканциите на висшето училище. След завършване на обучението, те имат право на определени привилегии.
Чл. 38а
Член 38а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност позволява на граждани на трети държави, приети като стажанти с трудов договор, да упражняват заетост в България без разрешение за работа. Условията за стажуване, включително програма за стажа и обучение, трябва да бъдат описани в трудовия договор. Работодателят е задължен да регистрира стажа в Агенцията по заетостта.
Чл. 39
Член 39 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност указва, че условията и редът за регистрация на трудови мигранти ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона. Това означава, че детайлите относно регистрацията ще бъдат уточнени в подзаконов акт, който ще регламентира практическото изпълнение на закона.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя изключения за граждани на трети държави, които не попадат под приложението на този раздел. Изключенията важат за лица, които кандидатстват за убежище, упражняват правото на свободно движение в ЕС, имат разрешение за работа тип "Синя карта", преместени са при вътрешнокорпоративен трансфер, работят като сезонни работници, командировани са или имат разрешение за работа на свободна практика в България.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност регламентира издаването на разрешение за работа на граждани на трети държави от Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Разрешението се издава по искане на местен работодател или лице, приемащо на работа, и е необходимо за получаване на разрешение за продължително пребиваване. То важи за командировани работници, членове на семейства на граждани на трети държави и други случаи на заетост. Срокът за издаване на разрешението е 30 дни след подаване на заявлението, а условията и редът за издаване, отказ и отнемане се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 41
Законът предвижда, че разрешението за работа се издава за срок до една година, с възможност за продължаване при съществуване на условията за издаване. Командированите работници могат да удължат срока с до 12 месеца при необходимост. За издаване и продължаване на разрешението работодателят дължи такса от 400 лв., а за преиздаване поради загуба или повреждане на документи - 200 лв.
Чл. 42
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта може да откаже издаването или продължаването на разрешение за трудова миграция при наличие на определени основания, включително ако не са изпълнени изискванията за упражняване на професия или ако на работника е наложено ограничение за влизане в страната. Отказите могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 43
Разрешението за работа на граждани на трети държави може да бъде отнето от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта при установяване на неверни данни, несъответствие на заетостта с разрешението, липса или отнемане на разрешение за пребиваване, или наложени ограничения за влизане в страната. Гражданинът е длъжен да върне разрешението в тридневен срок след уведомление от Агенцията. Ако таксата за разрешението не е внесена в срок, то също се отменя.
Чл. 44
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа на свободна практика за граждани на трета държава след представяне на план за дейността. Разрешението е необходимо за получаване на виза за дългосрочно пребиваване. То се издава в срок от 30 дни след подаване на заявление, при спазване на определени условия. Правилникът за прилагане на закона определя условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешението.
Чл. 45
Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава за срок до една година, с възможност за продължаване, при условие че не са отпаднали условията за първоначално издаване. Кандидатите заплащат такса от 400 лв. за издаване и продължаване на разрешението, а за преиздаване поради загубване или повреждане на документите таксата е 200 лв.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя задълженията на гражданите на трети държави при промяна на лични данни и обстоятелства, свързани с дейността на свободна практика. Промените трябва да бъдат заявени в 7-дневен срок до Агенцията по заетостта. Изпълнителният директор на Агенцията одобрява промените в плана за дейността, ако те не влияят негативно на извършваната дейност. Промяна в предмета на дейността не е разрешена за срока на издаденото разрешение. Гражданите, изпаднали в затруднение, също трябва да уведомят Агенцията в 7-дневен срок.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда случаи, в които може да бъде отказано издаването или продължаването на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави. Отказът е допустим, ако не са подадени необходимите документи, представеният план не е обоснован, има намерение за трудово правоотношение, подадени са документи преди изтичането на 12 месеца от отнемането на предишно разрешение, не са изпълнени задълженията по социално осигуряване и данъци, или е наложено ограничение за влизане в страната. Отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 48
Разрешението за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава може да бъде отнето при определени условия, включително подаване на неверни данни, неплатежоспособност, продължителни затруднения в дейността и нарушения на трудовото законодателство. Агенцията по заетостта уведомява съответните институции и гражданинът е задължен да върне разрешението в срок.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя правата и задълженията на гражданите на ЕС, страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство и Швейцария, когато пребивават в България. Те имат права и задължения по българските закони, освен за тези, изискващи българско гражданство. Гражданите на трети държави с разрешение за работа и пребиваване имат равни права с българските граждани в множество области, включително достъп до информация за работни места, условия на труд, социални права и образование. Членовете на семействата на тези граждани също ползват определени права. Някои права не важат за краткосрочна заетост до 6 месеца.
Чл. 50
Член 50 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предоставя права на граждани на трети държави, които имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Тези права включват достъп до стипендии, приравнени на правата на българските граждани.
Чл. 50а
Чл. 50а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че чужденците, които пребивават на територията на Република България по чл. 9, ал. 1, т. 12, имат право на същите права, каквито са предвидени в чл. 49, ал. 2, т. 1 - 9, за периода на разрешеното им пребиваване.
Чл. 51
Членовете на семействата на притежатели на Синя карта на ЕС имат право на ползване на правата, предвидени в чл. 49, ал. 2, докато пребивават в България. При преместване в друга държава членка на ЕС, тези права се преустановяват след получаване на Синя карта или друго разрешение за пребиваване в новата държава, или при изтичане на срока на пребиваване в България.
Чл. 52
Сезонните работници имат право на данъчни облекчения само за работа, за която са получили разрешение. Данъчните облекчения не важат, ако семейството на работника живее извън България.
Чл. 53
Работниците от трети държави, които са преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право на равно третиране с командированите работници в България. Те са равнопоставени на българските граждани по отношение на определени права, с изключение на семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението за работа е за период до 9 месеца.
Чл. 53а
Чл. 53а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предоставя права на притежателите на разрешение за продължително пребиваване, включително научни работници, студенти, стажанти, ученици и доброволци. Данъчните облекчения, свързани с тези права, не се прилагат, ако членовете на семейството на научния работник живеят извън България.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че чужденците, които са получили разрешение за работа или за извършване на дейност на свободна практика, както и тези, които са регистрирани за краткосрочна заетост, имат право на определени предимства. Освен това, чужденците, които имат достъп до пазара на труда на основание международни договори, също ползват права, посочени в чл. 49, ал. 2, т. 3 - 6, 8 и 9.
Чл. 55
Член 55 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност гарантира правото на свободно движение на български работници в ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на работници от тези държави в България. Гражданите на други държави членки, които упражняват това право в България, могат да търсят закрила при необосновани ограничения или дискриминация. Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта сътрудничат с институции от другите държави за защита на тези права.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност описва задълженията на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта относно насърчаване на равното третиране на работниците от ЕС. Министерството планира и координира дейности за подкрепа на правото на свободно движение на работниците и техните семейства. Агенцията по заетостта е отговорна за предоставянето на ясна и достъпна информация за правата и задълженията на работниците, на повече от един от официалните езици на ЕС.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че всички въпроси, свързани с правото на свободно движение на работници, се обсъждат в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност. Този съвет играе роля в регулирането и подпомагането на трудовата миграция и мобилност на работниците.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя условията и реда за командироване на работници от държави-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, които се регулират с наредба. Освен това, условията за упражняване на регулирана професия в България от граждани на тези държави се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
Чл. 59
Българските граждани и гражданите на други държави от ЕС, ЕИП или Швейцария, които са упражнили правото на свободно движение в България, имат право да ползват посреднически услуги за заетост. Условията за посредническа дейност при наемане на работа в чужбина се определят с наредба, свързана със Закона за насърчаване на заетостта.
Чл. 60
Българските граждани имат право да работят в чужбина, съгласно националното законодателство и международни договори за обмен на работна сила. Те могат да постигнат това по три начина: 1) чрез сключване на трудов договор с работодател в чуждата държава, включително чрез посредник; 2) чрез командироване или изпращане от своя работодател; 3) чрез вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.
Чл. 61
Работодателите и посредниците не могат да предлагат условия на труд и заплати на български граждани, които са под минималните изисквания на приемащата държава, съгласно нейното законодателство.
Чл. 62
Министърът на труда и социалната политика е отговорен за воденето на преговори и сключването на международни договори за трудова миграция с трети държави, след решение на Министерския съвет. Договорите се сключват при наличие на взаимни интереси и в съответствие с политиката на ЕС. Приоритетно се сключват договори с държави, с които има двустранни споразумения за социална сигурност, за да се гарантират социалните права на работниците. Министърът дава указания за прилагането на тези договори, освен ако не е предвидено друго.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя задълженията на Министерството на труда и социалната политика за сътрудничество с институции от други държави по отношение на трудовите и осигурителните отношения. Министерството трябва да работи по следните направления: националното трудово и осигурително законодателство, наемане на български граждани в чужбина и чужди граждани в България, нарушения на условията за наемане на работа и случаи на незаконна трудова дейност и злоупотреби със социални права.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност регламентира създаването на служби по трудови и социални въпроси в задграничните представителства на България, които защитават правата на български работници в чужбина. Службите се разкриват по предложение на министъра на труда след съгласуване с министъра на външните работи, а в тях работят командировани служители с дипломатически ранг. Дейността на тези служби се ръководи от министъра на труда, а условията за работа се определят с акт на министъра след съгласуване с министъра на външните работи.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че България предоставя на Европейската комисия статистически данни за работниците - граждани на трети държави, които получават разрешение за достъп до пазара на труда. Данните включват информация за нови разрешения, продължения и оттегляния, както и разпределение по гражданство, срок на валидност и икономически сектор. Информацията трябва да бъде предоставена до 6 месеца след края на годината, а Агенцията по заетостта и Министерството на вътрешните работи са задължени да осигурят необходимите данни на Националния статистически институт.
Чл. 66
Република България е задължена да представя доклади на Европейската комисия относно прилагането на регламентите и директивите за трудова миграция и мобилност. Докладите трябва да включват оценка на функционирането на схемата за мобилност в ЕС, възможните злоупотреби и взаимодействието с правото от Шенген.
Чл. 67
Министърът на труда и социалната политика е отговорен за цялостния контрол по спазването на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Специализираният контрол се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която е подчинена на министъра.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност определя правомощията и задълженията на контролни органи. Те имат право да посещават работни места, да изискват легитимация и документи, както и да получават информация от работници и служители. Освен това, те са длъжни да проверяват сигнали за нарушения, да пазят тайна информация и да уведомяват прокуратурата при установяване на престъпления.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност задължава работодателите, длъжностните лица и работниците да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, особено когато става въпрос за командировани или изпратени работници от ЕС или трети държави. В случай на нарушения на закона или международни договори, всички засегнати страни имат право да сигнализират на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност позволява на граждани на трети държави, които са незаконно наети на работа или сезонни работници, да сигнализират за нарушения на трудовото законодателство. Сигнализацията може да бъде направена лично или чрез упълномощени лица. Трети лица с доказан законен интерес също могат да се включат в процесите от името на тези работници, при условие че имат съгласие от тях. Съдействието не се счита за подпомагане на незаконно пребиваване. Всички упълномощавания и съгласия трябва да бъдат в писмена форма с нотариална заверка.
Чл. 71
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" извършва контрол по наемането на работа на чужденци, основавайки се на оценка на риска. Тази оценка идентифицира икономическите дейности и сектори, където е възможно незаконно наемане на чужденци. Оценката се прави на база анализ на данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително чужденци, нива на заплащане и регистрирани нарушения. Контролът може да обхваща и незаконното наемане на законно пребиваващи чужденци в България.
Чл. 72
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" има правомощия да прилага принудителни административни мерки, включително да дава задължителни предписания на работодатели и длъжностни лица за преустановяване на нарушения, спиране на незаконни решения, отстраняване на нарушения свързани с трудови възнаграждения и начисляване на дължими плащания за чужденци. Контролът не носи отговорност за причинени вреди, а мерките могат да се обжалват, без да спират изпълнението им.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда, че когато работодателят е подизпълнител, изпълнителят и всеки следващ изпълнител могат да носят отговорност за нарушения, свързани с командировани, сезонни работници или незаконно пребиваващи чужденци. Отговорността се прилага, ако се установи, че са знаели за нарушенията и не са информирали контролните органи. Те могат да отговарят заедно с работодателя или вместо него.
Чл. 74
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е задължена да поддържа актуален списък на работодателите, които са получили административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци. Този списък трябва да бъде достъпен на интернет страницата на агенцията и да съдържа информация за наказанията, наложени през последните 5 години.
Чл. 75
На физически и юридически лица, които не изпълнят задължително предписание на контролните органи, се налага глоба от 1500 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 20 000 лв. Работодатели или лица, които пречат на контролните органи при проверка на командировани работници, подлежат на глоба от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 75а
Чл. 75а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда санкции за чужденци и работодатели, които наемат работна сила без необходимото разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Наказанията варират от 500 до 5000 лв. за чужденците и от 2000 до 20 000 лв. за работодатели - юридически лица. При повторни нарушения глобите и санкциите се увеличават. Също така, наказания се налагат и за работа на чужденци с виза за краткосрочно пребиваване, които не са за сезонна работа, и за незаконно наети чужденци.
Чл. 76
Член 76 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда санкции за нарушения, свързани с командироването и изпращането на работници. На местни лица, които приемат на работа командировани или изпратени работници без спазване на условията, се налага глоба от 5000 лв. за всеки чужденец, а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. Работодатели, които не декларират наемането на граждани на трети държави, също подлежат на санкции, с глоба от 2500 лв. за първо нарушение и от 2500 до 5000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда различни наказания за работодатели, които нарушават забраните за наемане на незаконно пребиваващи чужденци. Физическите лица подлежат на глоба от 750 до 7500 лв., а юридическите лица на имуществена санкция от 3000 до 30 000 лв. При повторни нарушения, глобите и санкциите нарастват съответно до 1500-15000 лв. и 6000-60000 лв. Наказанията се налагат за всеки нает незаконно пребиваващ чужденец, а работодатели, които нарушават закона, не могат да участват в мерките за насърчаване на заетостта за период от една година.
Чл. 78
В случай на нарушения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, виновните лица подлежат на глоба или имуществена санкция. За първо нарушение, санкцията варира от 1500 до 15 000 лв. При повторно нарушение, санкцията е от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност описва процедурите за установяване на нарушения на закона. Нарушенията се установяват от държавни контролни органи, които издават актове, които се връчват на нарушителя или се обявяват публично, ако не може да бъде намерен. Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган и се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Събраните глоби и санкции се администрират от Главна инспекция по труда. Допълнителните разпоредби уточняват термини, свързани с трудовата миграция, включително "висококвалифицирана заетост", "вътрешнокорпоративен трансфер", "гражданин на трета държава" и други.
Чл. 24л, Чл. 25, Чл. 26, Чл. 33, Чл. 33к, Глава трета "в"
Чл. 24л. определя изискванията за извършване на сезонна работа от чужденци, включително необходимостта от валидна виза и регистрация на заетостта. Чл. 25, ал. 5 посочва, че на малолетните деца, родени в България, не се изисква виза за продължително и постоянно пребиваване. Чл. 26, ал. 2 актуализира определени разпоредби, а чл. 33 се отменя. Чл. 33к, ал. 1 заменя „Закона за насърчаване на заетостта“ с „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“. Създава се нова глава относно пребиваването на граждани на трети страни за вътрешнокорпоративен трансфер.
Чл. 33п.
Чл. 33п. от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда издаване на разрешение за пребиваване на чужденци, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, при определени условия. Разрешението се издава за срок от една година и може да бъде подновено. То се издава след решение на Министерството на труда и социалната политика и съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. Заявителят трябва да бъде уведомлен писмено за разрешението в срок до 14 дни. Ако валидността на разрешението изтече по време на процедурата за подновяване, лицето може да остане на територията на България до вземане на решение.
Чл. 33р.
Членовете на семейството на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване, валидно за срока на пребиваване на притежателя. За получаване на разрешение е необходимо да се спазят изискванията на чл. 24, ал. 2. Процедурата за кандидатстване е определена в правилника за прилагане на закона.
Чл. 33с.
Лицата, притежаващи разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, имат право да пребивават в Република България (втора държава членка) за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.
Чл. 33т.
Законът урежда условията за престой на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, в Република България. Притежателите на разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер имат право на престой над 90 дни, ако отговарят на условията за достъп до пазара на труда. Издавани са разрешения за мобилност, които се регистрират в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002. Съществуват задължения за уведомяване между държавите членки относно статусите на разрешенията. Законът също така изменя и допълва разпоредби относно разрешенията за работа и пребиваване, включително за сезонни работници и мобилност при ВКТ.
§ 1
Законът определя термини и условия, свързани с трудовата миграция и мобилност. Основните определения включват "висококвалифицирана заетост", "вътрешнокорпоративен трансфер", "гражданин на трета държава", "местен работодател", "сезонен работник" и много други. Законът уточнява условията за наемане на работа, правата и задълженията на работниците и работодателите, както и изискванията за документи и разрешителни за работа и пребиваване на чуждестранни граждани в България.
§2
С този закон се въвеждат изискванията на редица директиви на Европейския съюз, свързани с правото на пребиваване и работа на граждани от трети страни. Основните директиви включват: директивите относно дългосрочното пребиваване, правото на свободно движение на граждани на ЕС и членовете на техните семейства, правото на събиране на семейството, условията за влизане и пребиваване на високо квалифицирани работници, минималните стандарти за санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи, единната процедура за кандидатстване на трети държави, условията за сезонни работници, мерките за улесняване на правата на работниците и вътрешнокорпоративния трансфер. Последната директива, която е включена, касае условията за пребиваване на граждани на трети държави с цел научно изследване и образователни проекти.
§ 4
В Закона за насърчаване на заетостта се правят редица изменения, включително отмяна на определени точки и членове, както и изменения на текстове. Отменят се т. 4 и 5 от чл. 1, т. 2 и 3 от ал. 2 на чл. 74ж, глава осма, и членове 78а, 78б, 82 и 82а. Изменя се ал. 4 на чл. 74л, свързана с проверка на обстоятелствата от Агенцията по заетостта. Освен това, се заличават определени формулировки, свързани с командировани работници от ЕС и трети държави в чл. 76, 78 и 79.
§5
Текстът съдържа изменения и допълнения на Закона за чужденците в Република България, свързани с трудовата миграция и мобилност. Основните изменения включват нови членове и параграфи, които регламентират издаването на разрешения за продължително пребиваване, сезони работници и вътрешнокорпоративен трансфер. Определят се условията за получаване на разрешения, изисквания за документи и процедури за кандидатстване, както и правата на притежателите на тези разрешения. Включени са и изменения в съществуващи членове, които актуализират терминологията и правната рамка, свързана с трудовата миграция.
§6
В Закона за убежището и бежанците, по отношение на сроковете в чл. 29, ал. 3, се извършва промяна, като изразът "до три месеца" се заменя с "до 9 месеца". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на новия закон.
§7
В Закона за българските лични документи се въвеждат нови разпоредби, свързани с разрешения за пребиваване и работа на чужденци. В чл. 59, ал. 2 се добавят нови точки, касаещи разрешения за постоянно пребиваване на членове на семейство на български гражданин, сезонни работници, лица при вътрешнокорпоративен трансфер и мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер. Всички разрешения се издават от Министерството на вътрешните работи и имат ограничения по валидност, но не повече от 5 години.
§8
Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност влиза в сила на 21 май 2016 г., с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2017 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 13 април 2016 г. и е официално удостоверен с печата на Народното събрание. Допълнителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2017 г.
§55
Параграф §55 указва, че всички започнали и неприключили производства за предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави, които са били в ход преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по досегашния ред. Заключителните разпоредби се отнасят към изменението и допълнението на закона, обнародвано в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.
§31
Параграф §31 урежда преходните условия за производства, свързани с предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави. Тези производства, започнали и неприключили до 31 май 2021 г., ще продължат да се извършват по досегашния ред, въпреки новите разпоредби, влезли в сила от 01.06.2021 г.
§ 38
Параграф 38 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност уточнява, че определени разпоредби ще влязат в сила след приемането на решение от Съвета относно Шенгенската информационна система. Конкретно, параграфи 8-12, 15-22, 28, 31, § 34, т. 1, букви 'а' и 'б', § 35 и 36 влизат в сила от 1 юни 2021 г., а параграф 33, т. 7 влиза в сила от 1 февруари 2020 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта са обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2022 г. и влизат в сила от 03.06.2022 г.
§24
Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законът е свързан с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които определят условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел трудова заетост, научни изследвания, стажове и други.
