Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда правилата за транслитерация, която представлява предаване на българските кирилски букви чрез латински букви. Транслитерацията се извършва по специфична система от правила, която осигурява точно предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии и термини с български произход. Правилата са съобразени с графичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.
Законът за транслитерацията се прилага за органите на изпълнителната власт и тяхната администрация, както и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията. Правилата за транслитерация важат и за физически и юридически лица, които извършват транслитерация на географски имена, имена на исторически личности и културни реалии, както и термини с български произход. Лицата с правоспособност за картография трябва да спазват изискванията на закона, а тези, които съставят и публикуват речници, енциклопедии и учебни материали, също трябва да прилагат правилата за транслитерация.
Член 3 от Закона за транслитерацията определя задължителността на правилата за транслитерация в три основни случая: 1) когато наименованието на юридическото лице включва географско име, име на историческа личност или културна реалия; 2) когато марката съдържа имената на исторически личности; 3) за географските означения, съгласно чл. 85 от Закона за марките и географските означения.
Законът установява система за транслитерация на българските букви в латински букви. Всяка буква от българската азбука има своя латинска версия, която е представена в таблица. Например, буквата "А" се транслитерира като "A", а буквата "Ж" като "Zh". Системата включва всички букви от българската азбука и техните латински еквиваленти.
Законът определя как да се транслитерират определени български буквени съчетания в латиница. Специфицирани са следните правила: 'дж' става 'dzh', 'дз' става 'dz', 'ьо' и 'йо' стават 'yo'. Освен това, буквеното съчетание 'ия', когато е в края на думата, се изписва като 'ia'.
Чл. 6 от Закона за транслитерацията указва, че името на българската държава "България" се изписва и предава на латиница като "Bulgaria", следвайки установената традиция.
Чл. 7 от Закона за транслитерацията определя правилата за транслитерация и превод на географски термини. Географските термини, които са част от географско име, се транслитерират (например, Стара планина - Stara planina, Атанасовско езеро - Atanasovsko ezero). Географските термини, които не са част от името, се превеждат (например, Нос Емине - Cape Emine). Прилагателните, които са част от географското име, също се транслитерират (например, Централен Балкан - Tsentralen Balkan).
Чл. 8 от Закона за транслитерацията указва, че транслитерацията на съставни имена трябва да следва правилата на българския правопис. Примери за транслитерация включват 'Златни пясъци' като 'Zlatni рyasatsi' и 'Горна Оряховица' като 'Gorna Oryahovitsa'.
Чл. 9 от Закона за транслитерацията регламентира начина на изписване на имената на исторически личности и географските имена. Според алинея 1, имената от съвременни чужди езици, които използват латинска азбука, се изписват в оригиналния им вид. В алинея 2 се уточнява, че имената от езици, които не използват латинска азбука, трябва да се транслитерират съгласно съответната система на този език.
Министърът на образованието и науката, както и упълномощени от него лица, имат задължението да упражняват контрол върху спазването на разпоредбите на Закона за транслитерацията. Тази разпоредба е изменяна с изменения в Държавен вестник през 2010 и 2013 година, като последната промяна е в сила от 02.08.2013 г.
Длъжностните лица по чл. 10 имат право да изискват от проверяваните лица необходимите данни и документи, с изключение на тези, свързани с отбраната и сигурността. При контролната дейност, те трябва да представят заповед за проверка и да отразят точно резултатите. Предписанията на длъжностните лица са задължителни и трябва да се изпълнят в срок до 30 дни след връчването им.
Законът предвижда наказания за неизпълнение на задълженията по него. За длъжностни лица глобата е от 100 до 400 лв. Юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 500 до 1200 лв. Физическите лица получават глоба от 100 до 300 лв. Всички тези наказания важат, ако не се предвиждат по-тежки санкции.
Чл. 13 от Закона за транслитерацията предвижда наказания за лица, които съставят или издават речници, енциклопедии, учебници и учебни помагала в нарушение на чл. 2, ал. 5. Наказанията включват глоба в размер от 400 до 800 лв. и имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
Чл. 14 от Закона за транслитерацията предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават изискванията за съставяне, издаване, тиражиране, разпространение или предоставяне на учебни, рекламни, справочни и други материали. Физическите лица подлежат на глоба от 100 до 400 лв., а юридическите лица на имуществена санкция от 200 до 800 лв.
При повторно извършване на нарушение по Закона за транслитерацията, глобата или имуществената санкция, която се налага, е в двоен размер в сравнение с първоначално наложената. Това означава, че при повторно нарушение санкцията е значително по-висока.
Нарушенията по Закона за транслитерацията се установяват от длъжностни лица, определени в чл. 10. Актове се съставят, ако предписанията на тези длъжностни лица не бъдат изпълнени в срока по чл. 11, ал. 3. Наказателните постановления се издават от министъра на образованието и науката или от упълномощено от него лице.
Законът за транслитерацията регламентира установяването на нарушения, издаването и обжалването на наказателни постановления в съответствие с Закона за административните нарушения и наказания. В допълнителните разпоредби се дефинират термини като "географско име" и "географски обект", които обхващат различни природни и населени места. Законът предвижда и задължения за органите на изпълнителната власт в областта на геодезията и картографията. Регистрираните преди влизането в сила на закона търговски марки и географски означения, които не съответстват на нормите на закона, могат да бъдат приведени в съответствие с изискванията му. Законът е приет на 27 февруари 2009 г. и е обнародван в "Държавен вестник".
Законът определя термини, свързани с географски имена и обекти. Географските имена се отнасят до имена на географски обекти, които включват реки, планини, градове и други. Географските обекти обхващат различни природни и населени места, а културните реалии се отнасят до традиционни материали и обекти, свързани с обществения и личния живот.
В Закона за геодезията и картографията се добавя нова алинея 5 в чл. 19, която указва, че актовете на министъра на регионалното развитие и благоустройството, свързани с определени дейности, са задължителни за органите на изпълнителната власт, местното самоуправление, както и за юридическите и физическите лица, които извършват дейности в областта на геодезията и картографията.
Параграф §3 от Закона за транслитерацията позволява на регистрираните търговски марки, географски означения и наименования на юридически лица, които са транслитерирани в нарушение на новите норми, да бъдат приведени в съответствие с изискванията на закона. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 27 февруари 2009 г. и влиза в сила с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, се споменава, че Законът за изменение на Закона за административните нарушения и наказания е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2012 г. и е в сила от 09.10.2012 г.
Законът за транслитерацията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в "Държавен вестник" бр. 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.