Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда условията и реда за регистрация на топологията на интегралните схеми, правата, произтичащи от регистрацията, и защитата на тези права.
Законът за топологията на интегралните схеми се прилага за български физически и юридически лица, както и за чуждестранни лица от държави, участващи в международни договори, на които България е страна. За чуждестранни лица от други държави, законът се прилага при условие на взаимност, оценявана от Патентното ведомство.
Чл. 3 от Закона за топологията на интегралните схеми определя, че обект на закрила е оригинална топология, създадена чрез интелектуални усилия и непозната на създателите на топологии и производителите на интегрални схеми по време на създаването ѝ. Топология, представляваща комбинация от известни елементи, също подлежи на закрила, ако отговаря на условията за оригиналност. Правната закрила не обхваща технологиите за производство на интегралната схема или информацията, съхранена в нея.
Според Чл. 4 от Закона за топологията на интегралните схеми, всяко лице, което има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да го направи лично, чрез адвокат или представител по индустриална собственост. Лица, които не са установени в България или в определени държави, трябва да действат чрез адвокат или представител. За представителите по индустриална собственост се прилагат специфични изисквания от закона за патентите.
Чл. 4а от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда изисквания за представяне на документи и кореспонденция пред Патентното ведомство. Всички документи трябва да бъдат на български език или с превод. Кореспонденцията се води на адрес в България или чрез електронни средства. При промяна на адреса, страната трябва да уведоми ведомството в 7-дневен срок. Ако не е посочен адрес, се изпраща уведомление с 7-дневен срок за посочване на адрес. Нередовностите, неотстранени в този срок, водят до прекратяване на производството. Проверка на изискванията за кореспонденция при заявки за регистрация на топология се извършва по реда на чл. 27.
Патентното ведомство събира такси за различни услуги, свързани с интегралните схеми, включително за заявяване, регистрация и публикация на регистрацията, вписване на прехвърляне и други промени, както и за достъп до досието и поправка на технически грешки. Размерите на таксите се определят в тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 6 от Закона за топологията на интегралните схеми определя реда за поддържане на досиета от Патентното ведомство, включващи документация по регистрация и вписвания. Правото на достъп до тези досиета имат заявителят, притежателят, техните представители и упълномощени лица. След публикацията, всяко лице може да получи информация за данните в досието, а трети лица имат ограничен достъп до документацията, свързана с вписванията. Патентното ведомство не предоставя достъп до търговски тайни, освен при съдебно разпореждане. Правото на достъп включва възможност за запознаване и получаване на копия от съхраняваните материали, с изключение на определени документи.
Чл. 7 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда, че Държавният регистър на топологиите съдържа информация за всички регистрирани топологии, както и за всички последващи изменения, свързани с тях. Това осигурява прозрачност и проследимост на информацията относно топологиите.
Член 8 от Закона за топологията на интегралните схеми определя, че държавният регистър на топологиите е публичен. Всеки има право да иска справка или извлечение от съдържанието на този регистър, което гарантира прозрачност и достъпност на информацията.
Патентното ведомство е отговорно за публикуване на всички регистрирани топологии и изменения в регистрацията им в официалния бюлетин.
Правото върху топология на интегрални схеми се придобива чрез регистрация в Патентното ведомство. След регистрацията, правото е изключително и започва да важи от датата, определена в чл. 14, ал. 1.
Чл. 11 от Закона за топологията на интегралните схеми определя правото на заявяване на топологията. То принадлежи на лицето, създало топологията, а при съвместно създаване, правото се упражнява от всички. При служебна топология правото принадлежи на работодателя или поръчващия, но преминава към създателя, ако те не подадат заявка в тримесечен срок. Правото на заявяване може да бъде уговорено и между страните, а правоприемниците също имат право на заявяване. Заявителят се счита за правоприемник, докато не се установи противното по съдебен ред.
Топологията на интегралните схеми се счита за служебна, когато е създадена по време на трудово правоотношение или по поръчка, освен ако не е уговорено друго. Лицето, което е създало служебна топология, има право на допълнително възнаграждение, което може да бъде определено на база приходите от използването на топологията. Възнаграждението може да бъде фиксирано или вариращо, а ако е фиксирано и не отговаря на приходите, лицето може да поиска увеличение, като споровете се решават от съда по справедливост.
Правото на регистрация на интегрална схема принадлежи на лицето, което е упълномощено да подаде заявление за регистрация. Срокът на действие на закрилата е определен в съответствие с чл. 11 от закона.
Закрилата на топологията на интегралните схеми започва да действа от момента на първото търговско използване от заявителя, при условие че в рамките на две години е подадена редовна заявка в Патентното ведомство. В случай, че топологията не е била търговски използвана или е използвана само секретно, закрилата започва от датата на подаване на заявката. Тази закрила продължава десет години след края на календарната година, в която е започнала.
Чл. 15 от Закона за топологията на интегралните схеми определя правото на притежателя на топологията, което включва правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да я използват в търговската дейност без негово съгласие. Използването в търговската дейност обхваща различни форми на разпространение, включително възпроизвеждане, продажба, замяна и др. Изключителното право влиза в сила за трети добросъвестни лица от момента на публикуване на регистрацията на топологията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Правото върху топологията на интегралните схеми може да бъде съвместно притежание на две или повече лица. Всеки от съпритежателите има правото да използва топологията независимо от другите, освен ако не е уговорено друго в писмена форма между тях.
Чл. 17 от Закона за топологията на интегралните схеми определя ограниченията на правото на притежателя. Той не може да забрани: 1. Възпроизвеждането на част или цялост от регистрираната топология за лични нужди, оценка, анализ, изследване или обучение, освен ако частите не са оригинални; 2. Търговското използване на нова топология, създадена от трето лице след оценка или анализ на оригиналната топология; 3. Действията, извършвани от лице, което не знае за неправомерното реализиране на топологията, при условие че след узнаването лицето може да продължи да използва интегралната схема, но с условие за заплащане на справедливо възнаграждение на притежателя.
Според Чл. 18 от Закона за топологията на интегралните схеми, притежателят на правото върху топология не може да забрани използването на интегрална схема или изделие, съдържащо такава схема, ако те са пуснати на пазара в Република България от него или с негово съгласие. Това означава, че правото на забрана не важи за продукти, които вече са били легално разпространени.
Член 19 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда, че правата по този закон могат да се прехвърлят, освен ако не е уговорено друго. При съвместно притежаване на топология, прехвърлянето изисква писмено съгласие на всички съпритежатели. Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на топологиите по молба на страна, придружена от документ за прехвърляне, и влиза в сила за трети лица след публикуване в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Чл. 20 от Закона за топологията на интегралните схеми описва правото на притежателя на топология да разреши използването й чрез лицензионен договор. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна, като по подразбиране се счита за неизключителна. Изключителният лицензодател не може да предоставя лицензи на трети лица за същата топология, освен ако не е уговорено друго. Лицензионният договор трябва да бъде вписан в Държавния регистър на топологиите, за да има действие спрямо трети лица.
Правната закрила на топологията на интегралните схеми може да бъде прекратена по три основни начина: 1) с изтичане на срока на действие, определен в чл. 14, ал. 2; 2) с отказ на притежателя на правото; 3) с прекратяване на юридическото лице, притежаващо правото, без правоприемство. Прекратяването по последната точка може да се инициира от заинтересувано лице.
Чл. 22 от Закона за топологията на интегралните схеми определя процедурата за отказ от правото върху топология. Притежателят може да се откаже с писмена декларация до Патентното ведомство. Отказът на един или повече съпритежатели не засяга правната закрила на останалите. Действието на отказа настъпва след вписването му в Държавния регистър. При наличие на вписана лицензия, отказът се вписва след уведомление на лицензополучателя и изтичане на двумесечен срок от доказването на уведомлението.
Заличаването на регистрацията на топологията на интегралните схеми води до правни последици, свързани с правото на собственост върху топологията. След заличаването, лицето, което е било вписано като притежател, губи правата си върху топологията, а действителният притежател, ако такъв съществува, може да подаде молба за вписване в срок от един месец след влизането в сила на съдебното решение. При заличаване, топологията вече не е защитена и може да бъде използвана от трети лица без правни последици.
Чл. 24 от Закона за топологията на интегралните схеми регламентира процедурата по заличаване на регистрацията на топологията. Според алинея 1, заличаването влиза в сила от определена дата, посочена в чл. 14. Алинея 2 уточнява, че заличаването не влияе на вече влезли в сила решения по искове за нарушение и на лицензионни договори, които са изпълнени преди заличаването, освен ако не е уговорено друго.
Заявката за регистрация на топология на интегрални схеми се подава в Патентното ведомство и се счита за редовно подадена, когато са предоставени искане за регистрация, име и адрес на заявителя, материал за идентификация на топологията, декларация за датата на първото търговско използване и образец на интегралната схема, ако е имало търговско използване преди подаването.
Чл. 26 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда изисквания за съдържанието на заявката за регистрация. Заявката трябва да включва: 1) името на държавата, в която заявителят е гражданин или извършва дейност; 2) името и адреса на представителя по индустриална собственост или адвоката, ако са упълномощени, и пълномощно; 3) документ за платени такси. Заявителят може да определи част от материалите като търговска тайна. Всички документи и данни трябва да бъдат на български език, а ако са на друг език, трябва да бъдат преведени на български в срок от три месеца.
Законът предвижда, че всяка заявка за регистрация на топология на интегрални схеми преминава през експертиза, която проверява спазването на изискванията, зададени в чл. 26. В случай на установени недостатъци, на заявителя се дава срок от три месеца за тяхното отстраняване.
Законът предвижда, че ако заявителят не отстрани недостатъците в определен срок или ако заявката е подадена след изтичане на срока, Патентното ведомство прекратява производството. Решението за прекратяване може да бъде обжалвано в срок от три месеца пред Административния съд в София.
Когато заявката за регистрация на топология отговаря на изискванията на чл. 25 и 26, тя се вписва в Държавния регистър на топологиите. На притежателя се издава свидетелство за регистрация и се прави публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Притежателят на право върху топология е задължен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си. Промените се вписват в Държавния регистър на топологиите по молба на притежателя. Всички документи, които трябва да бъдат изпратени на притежателя, се изпращат на последния вписан адрес в регистъра.
Чл. 31 от Закона за топологията на интегралните схеми определя условията за продължаване и възстановяване на сроковете. Срокът по чл. 27 може да се удължи с три месеца, но не повече от два пъти, по молба на заявителя. Пропуснатите срокове поради непредвидени обстоятелства могат да се възстановят в срок до три месеца след отпадане на причината за пропускането, но не по-късно от една година от изтичането на срока. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.
Съгласно чл. 32 от Закона за топологията на интегралните схеми, всяко търговско използване на регистрирана топология без разрешение от притежателя представлява нарушение на неговото изключително право. Притежателят на правото има основание за иск срещу нарушителя.
Чл. 33 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда, че правото на иск за нарушение принадлежи на притежателя на правото върху топологията. Лицензополучателят на изключителна лицензия може да предяви иск, ако притежателят не е предприел действия в рамките на един месец след уведомление за нарушението. Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласие на притежателя, освен ако договорът не предвижда друго.
Чл. 34 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда три основни вида искове за нарушение на правата: иск за установяване на факта на нарушението, иск за преустановяване на нарушението и иск за обезщетение за вреди. Освен това, параграф 2 позволява едновременно с иска да се поиска преработване или унищожаване на предмета на нарушението, както и публикуване на решението на съда в два всекидневника за сметка на нарушителя.
Чл. 35 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда, че всяко заинтересувано лице може да предяви иск за заличаване на регистрацията на топологията по време на целия срок на закрилата. След влязло в сила съдебно решение, Патентното ведомство е задължено да заличи регистрацията и да публикува информацията в Официалния бюлетин.
Чл. 36 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда, че всяко заинтересувано лице има право да предяви иск за заявяване по чл. 11 в срок от две години, считано от датата на публикацията за регистрация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Този срок е важен за защита на правата на лицата, които имат интерес от регистрацията на топологията на интегралните схеми.
Чл. 37 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда, че всяко заинтересувано лице има право да предяви иск за установяване на статуса на топологията (служебна или не). Искът трябва да бъде предявен в срок от една година след узнаването за регистрацията. В случай на спорове относно определеното възнаграждение, страната, която не е съгласна с него, също може да предяви иск за размера на възнаграждението.
Законът определя исковете, свързани с топологиите на интегралните схеми, като подсъдни на Административния съд в София. Дефинира понятието "интегрална схема" и "топология на интегрална схема". Осигурява защита на топологии, търговски използвани преди подаването на заявка, и предвижда изменения в Търговския закон и Закона за счетоводството, свързани с интегралните схеми. Установява задължения за Патентното ведомство и Министерския съвет относно таксите и инструкциите за прилагане на закона. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му.
Този закон дефинира основни термини, свързани с интегралните схеми и тяхната топология. "Интегрална схема" е изделие, което изпълнява функции за генериране, предаване, приемане, обработка или съхранение на информация и е изработено на обща подложка. "Топология на интегрална схема" представлява тримерното разположение на елементите и връзките в схемата. Освен това, се уточнява понятието "представител по индустриална собственост" в контекста на закона.
В §3 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за топологията на интегралните схеми се посочва, че в чл. 587, ал. 1 от Търговския закон, след думата "марка" се добавя изразът "топология на интегрална схема". Това изменение е част от актуализацията на закона, свързана с интегралните схеми.
Съгласно §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за топологията на интегралните схеми, в чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството се добавя текст, уточняващ, че след думата "патенти" се включва и терминът "топологии на интегралните схеми". Тази промяна е част от опитите за актуализиране на законодателството, свързано с интелектуалната собственост.
С § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за топологията на интегралните схеми се внася изменение в § 1, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане. След думата "патент" се добавя "топологии на интегралните схеми", което разширява обхвата на термина, включвайки и спецификата на топологиите на интегралните схеми.
Законът за топологията на интегралните схеми влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от XXXVIII Народно събрание на 2 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходни и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12.07.2006 г.
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Например, дял трети и множество параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
Законът за топологията на интегралните схеми се прилага за заявки и искания, по които няма влязло в сила решение до момента на влизането му в сила. За заявки за патенти, по които не е постановено окончателно решение и не са заплатени таксите за проучване и експертиза, заявителят получава уведомление за заплащане в тримесечен срок. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена. Законът не се прилага за сроковете, започнали преди влизането му в сила.
Параграф 49 от Закона за топологията на интегралните схеми предвижда, че представителите, вписани в регистъра по Наредбата за представителите по индустриална собственост, запазват регистрацията и правото си да упражняват професията. Лицата, положили успешно изпит по наредбата преди влизането на закона в сила, ще бъдат вписани в регистъра без нов изпит. Съдружията на представители също запазват регистрацията си, ако в двумесечен срок подадат писмено искане за продължаване на дейността си. При липса на искане, съдружието се отписва служебно от регистъра.