Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, както и условията за упражняване на професията. В него се определя и отговорността за нарушаване на Кодекса за професионална етика и правилата за добра фармацевтична практика. Българският фармацевтичен съюз е определен като съсловната организация на магистър-фармацевтите.
Българският фармацевтичен съюз (БФС) е юридическо лице, което има седалище в София. Той осъществява дейността си чрез регионални фармацевтични колегии, разположени в различни места.
Членството на магистър-фармацевтите в Българския фармацевтичен съюз (БФС) е задължително за тези, които упражняват професията си. За магистър-фармацевти, които не практикуват, членството е доброволно.
Магистър-фармацевтите могат да упражняват професията си в България, ако изпълняват изискванията на Закона за здравето или Закона за признаване на професионални квалификации и са вписани в регистъра на регионалната фармацевтична колегия, където ще работят.
Законът за съсловната организация на магистър-фармацевтите описва основните функции и задължения на Българския фармацевтичен съюз. Той представлява и защитава интересите на своите членове, изготвя Кодекс за професионална етика и правила за добра фармацевтична практика, които предлага за утвърдяване от министъра на здравеопазването. Съюзът също така води електронен регистър на членовете, организира продължаващо обучение и участва в нормативни актове, свързани с фармацията. Допълнително, съюзът осъществява сътрудничество с други организации и оказва съдействие на държавните органи. Правилата за добра фармацевтична практика се актуализират при необходимост и се утвърдяват от министъра на здравеопазването в срок от един месец.
Законът за съсловната организация на магистър-фармацевтите определя органите на Българския фармацевтичен съюз (БФС) на национално равнище, които включват конгрес, управителен съвет, контролна комисия, комисия по етика и комисия по качество. Допуска се създаването на експертни комисии за подпомагане на дейността на тези органи, в съответствие с устава на организацията.
Конгресът на Българския фармацевтичен съюз (БФС) се състои от представители на регионалните колегии, които се избират на основата на норма на представителство от един делегат на 15 членове. При наднормен брой членове, делегатите се увеличават. Изборът на делегати трябва да бъде завършен 30 дни преди конгреса. Ако не са избрани повече от половината делегати, конгресът се отлага с два месеца и, ако и след това не е постигнат необходимият брой делегати, той се свиква от министъра на здравеопазването. Членовете на органите на БФС имат право на участие и глас в заседанията, ако са избрани за делегати. Конгресът се провежда на редовни заседания веднъж на три години и може да свиква извънредни заседания.
Конгресът на Българската фармацевтична съсловна организация (БФС) има редица основни функции, включително приемане и изменение на устава и Кодекса за професионална етика, избор и освобождаване на ръководни длъжности, приемане на отчети от различни комисии, определяне на членския внос и правилата за управление на средствата на организацията, както и вземане на решения по други важни въпроси, свързани с дейността на организацията.
Конгресът на БФС е законно проведен при присъствие на две трети от избраните делегати. Приема, изменя и допълва устава и Кодекса за професионална етика с квалифицирано мнозинство от две трети, а останалите решения с обикновено мнозинство. При липса на кворум, конгресът се отлага с един час и продължава с присъстващите делегати, които трябва да са поне половината от общия брой на делегатите на регионалните фармацевтични колегии.
Управителният съвет на Българската фармацевтична съсловна организация (БФС) включва председател, заместник-председатели, главен секретар и членове. Броят на заместник-председателите и членовете се определя в устава на организацията.
Управителният съвет на магистър-фармацевтите провежда редовни заседания на всеки два месеца. Освен това, на всеки шест месеца се организира разширено заседание, в което участват председателите на регионалните колегии, председателите на контролната комисия, комисията по етика, комисията по качество, експертните комисии и членове на Висшия медицински съвет и Висшия съвет по фармация, които са представители на БФС и имат право на съвещателен глас.
Управителният съвет на БФС е отговорен за свикване на конгрес, изпълнение на решенията, управление на имуществото и водене на национален регистър на членовете. Осигурява защита на данните, ръководи дейността на организацията и избира представители в съответните съвети. Осигурява информация на Министерството на здравеопазването, приема правила за регистрите и оказва съдействие на държавните органи. Осъществява и други дейности, предвидени в устава и закона.
Чл. 13 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите определя структурата и функциите на управителния съвет на БФС. Председателят ръководи и представлява съвета, заместник-председателите го подпомагат и заместват при отсъствие. Главният секретар организира изпълнението на решенията, заседанията и административната дейност на съвета.
Чл. 14 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите описва структурата и функциите на Контролна комисия на БФС. Комисията се състои от председател и членове, чиито брой и условия за избор се определят с устава на организацията. Основните функции на комисията включват контрол на законосъобразността на решенията на управителния съвет, свикване на общо събрание на регионалната фармацевтична колегия, разглеждане на отчети и доклади, и представяне на отчет пред конгреса на БФС. Заседанията на комисията са закрити, а председателят и членовете могат да присъстват на заседанията на управителния съвет.
Комисията по етика на Българската фармацевтична съсловна организация се състои от председател и членове, чиито брой и ред за избор се определят от устава на организацията. Тя разглежда въпроси, свързани с професионалните и етични норми на магистър-фармацевтите, изготвя проект за Кодекс за професионална етика и оказва методична помощ на регионалните комисии. Заседанията на комисията са закрити, като се канят заинтересуваните страни.
Чл. 16 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите описва структурата и функциите на Комисията по качество. Тя се състои от председател и членове, чийто брой и ред за избор се определят с устава на организацията. Комисията изготвя правила за добра фармацевтична практика, утвърдителни програми за продължаващо обучение, организира квалификационни курсове, участва в изготвянето на нормативни актове и осъществява контрол в сферата на фармацията. Заседанията на комисията са открити.
Член 17 определя структурата и функциите на експертните комисии, които се състоят от председател и членове. Броят на членовете и правилата за работа се определят от устава на БФС. Комисиите дават експертни становища при искане от определени органи, по проекти на нормативни актове в областта на фармацията и предлагат изменения на Кодекса за професионална етика и правилата за добра фармацевтична практика.
Лицата, работещи по трудов договор и избрани в определени органи на съсловната организация, имат право на платен служебен отпуск: до 20 работни дни за година за членове на органи по чл. 6, ал. 1, т. 2 и до 10 работни дни за членове на органи по чл. 6, ал. 1, т. 3 - 5. Отпускът се заплаща по реда на Кодекса на труда, уведомлението за ползването му е задължително, а отпускът не може да бъде заменян с парично обезщетение или отлаган. За отчитане на отпуска се води специална книга при работодателя.
Регионалните фармацевтични колегии на Българския фармацевтичен съюз (БФС) са юридически лица, които имат определени седалища и териториален обхват, установени в приложението на закона. Те се състоят от магистър-фармацевти, които са вписани в регистъра.
Член 20 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите определя органите на регионалната фармацевтична колегия, които включват: общото събрание, управителния съвет, контролна комисия и комисия по етика и качество.
Общото събрание на регионалната фармацевтична колегия се състои от делегати, като на всеки три члена се пада един делегат. Заседанията се провеждат редовно веднъж годишно и при необходимост извънредно. Правилата за свикване и работа на събранието са определени в устава на колегията. Поканата за редовно заседание трябва да бъде публикувана 30 дни предварително, а за извънредно - 14 дни предварително на интернет страницата на БФС.
Общото събрание на регионалната фармацевтична колегия има редица отговорности, включително приемане и изменение на устава и правилниците, одобряване на бюджета и щата на секретариата, избор на председатели и членове на управителни органи, делегати за конгреса на БФС, приемане на отчети и правила за финансово управление, както и вземане на решения по други важни въпроси, свързани с дейността на колегията.
Чл. 23 определя правилата за провеждане на общото събрание на регионалната фармацевтична колегия. За да бъде събранието законно, е необходимо присъствието на две трети от избраните делегати. Уставът се приема с квалифицирано мнозинство от две трети, а другите решения - с обикновено мнозинство от присъстващите. При липса на кворум, заседанието се отлага с един час и след това може да продължи с присъстващите, стига те да са поне половината от общия брой делегати.
Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия включва председател, заместник-председатели, секретар и членове. Броят на заместник-председателите и членовете, както и правилата за работа и вземане на решения, се определят в устава на колегията. Съветът провежда редовни заседания на всеки три месеца и извънредни заседания при необходимост.
Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия ръководи работата на колегията, организира и води регистъра, осигурява защита на данните, поддържа актуален списък на членовете, изготвя проектобюджет и отчети, свиква общото събрание, защитава професионалните права на членовете и вписва наложени наказания.
Член 26 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите определя структурата и функциите на управителния съвет на регионалната фармацевтична колегия. Председателят организира и ръководи работата на съвета, заместник-председателите го подпомагат и го заместват при отсъствие, а секретарят отговаря за изпълнението на решенията и административното осигуряване на дейността на съвета.
Контролната комисия на регионалната фармацевтична колегия се състои от председател и членове, чиито брой и правила за работа се определят в устава на колегията. Комисията контролира законосъобразността на решенията на управителния съвет, представя отчет пред общото събрание и при нарушения изготвя доклад за БФС. Заседанията са закрити, а членовете могат да присъстват на заседанията на управителния съвет.
Комисията по етика и качество на регионалната фармацевтична колегия включва председател и членове, чиито брой се определя от устава на колегията. Тя се ръководи от устава, Кодекса за професионална етика и правилата за добра фармацевтична практика. Основните функции на комисията включват следене за спазване на професионалните и етични норми, разглеждане на жалби и изпълнение на функции, възложени от общото събрание. Членовете на комисията съставят актове за нарушения и дават препоръки за тяхното отстраняване. Заседанията на комисията са открити.
Лицата, работещи по трудов договор и избрани в органите на съсловната организация, имат право на платен служебен отпуск. Размерът на отпуска е до 10 работни дни за лица, избрани в органи по т. 2 и 3, и до 20 работни дни за лица, избрани в органа по т. 4. Отпускът се заплаща по реда на Кодекса на труда и не може да се комбинира с платения годишен отпуск или да бъде отлаган. Работодателят трябва да бъде уведомяван писмено за времето на ползване на отпуска, а за отчитането му се води специална книга.
Член 30 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите определя изискванията и ограниченията за членове на управителния съвет, контролна комисия, комисия по етика и комисия по качество на БФС и органите на регионалните фармацевтични колегии. Лица, осъждани за умишлено престъпление от общ характер, не могат да бъдат избирани за членове. Освен това, едно лице не може да бъде член на повече от един орган. Членовете не могат да участват в решения, касаещи тях самите, техните близки или при наличие на личен финансов интерес.
Членството в Българската фармацевтична съсловна организация (БФС) възниква с вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия. За да се впише, магистър-фармацевтът трябва да подаде заявление, в което да посочи лични данни и да приложи необходимите документи, включително диплома, удостоверение за стаж, свидетелство за съдимост и, ако е чужденец, разрешение за пребиваване. Гражданите на ЕС и ЕИП трябва да приложат удостоверение за признаване на професионална квалификация. Чуждите граждани извън тези държави трябва да предоставят допълнителни документи, удостоверяващи владеене на български език и признаване на квалификация.
Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия проверява изискванията за вписване на магистър-фармацевтите. Вписването се извършва в срок от 14 дни след подаване на документите. При случаи на признаване на професионални квалификации, вписването става служебно. Удостоверение за вписване се издава в същия срок, а членска карта от БФС - до един месец след вписването. Отказ за вписване може да настъпи при неспазване на изискванията или заличаване от друга колегия. Такъв отказ може да се обжалва пред БФС в 7-дневен срок, а решенията на БФС подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 33 определя обстоятелствата, които се вписват в регистрите на магистър-фармацевтите, включително трите имена, единния граждански номер, адреси, информация за диплома и наложени наказания. Лицата трябва да уведомят за промени в тези данни в 10-дневен срок. Управителният съвет на регионалната колегия е отговорен за уведомление на БФС за вписаните обстоятелства, а административните органи могат да приемат удостоверения от националния електронен регистър без допълнителни доказателства.
Членовете на Българския фармацевтичен съюз (БФС) имат редица права, включително правото да избират и бъдат избирани в органите на БФС, да получават помощ при професионални спорове, да бъдат информирани за дейността на съюза, да получават материална помощ при прекратяване на трудовите им отношения или загуба на трудоспособност, да се ползват от помощ за повишаване на квалификацията и да имат достъп до информация в регистъра на БФС.
Членовете на Българския фармацевтичен съюз (БФС) имат задължение да упражняват професията си в съответствие с българското законодателство и Кодекса за професионална етика. Те трябва да спазват правилата за добра фармацевтична практика, устава на БФС и устава на регионалната фармацевтична колегия. Освен това, членовете са длъжни да уведомяват управителния съвет на регионалната колегия за промените в обстоятелствата, които подлежат на вписване.
Чл. 36 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите уточнява, че гражданите на държави - членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, които извършват фармацевтична дейност, трябва да спазват правилата за професионално поведение. Това включва спазването на Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта и правилата за добра фармацевтична практика. Промените в закона са в сила от 14.12.2010 г.
Чл. 37 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите определя отговорността на магистър-фармацевтите за нарушения, свързани с професионалните им задължения. Те включват неспазване на Кодекса за професионална етика и правилата за добра фармацевтична практика. Контролът за спазването на правилата за добра фармацевтична практика се осъществява от Изпълнителна агенция 'Медицински надзор' и Българския фармацевтичен съюз.
Чл. 38 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите предвижда наказания за нарушения по чл. 37, ал. 1, т. 1. Наказанията включват: порицание, глоба от една до пет минимални работни заплати, и заличаване от регистъра на регионалната фармацевтична колегия за срок от три месеца до три години.
Чл. 39 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите урежда процедурата за установяване на нарушения по чл. 37, ал. 1, т. 1. Нарушенията се констатират с акт, съставен от комисията по етика и качество на регионалната фармацевтична колегия. Наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на същата колегия, а копие от тях се изпраща на работодателя на наказаното лице.
Чл. 40 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите регламентира процеса на съставяне, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления, като посочва, че той следва да се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Освен това, сумите от наложените глоби постъпват в приход на съответната регионална фармацевтична колегия.
Чл. 41 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите уточнява, че налагането на наказания не отменя възможността за търсене на наказателна, гражданска или дисциплинарна отговорност на нарушителя. При разглеждане на жалби, органите по чл. 15, 16 и 28, ако открият данни за други нарушения, извън посочените в чл. 37, ал. 1, т. 1, са задължени да сигнализират компетентните органи за предприемане на действия.
Законът предвижда задължения за лицата с достъп до информация от регистъра на магистър-фармацевтите да не я разгласяват, освен в предвидените от закона случаи. Установяват се срокове за изготвяне на списъци на магистър-фармацевтите, свикване на общи събрания за избор на органи на колегиите и подаване на заявления за вписване в регистъра. Регламентът за конституиране на съсловната организация и избор на органи е определен, както и изменения в свързани закони, касаещи медицинските специалисти.
Министерството на здравеопазването и регионалните центрове по здравеопазване са задължени в срок от един месец след влизането в сила на закона да изготвят списъци с информация за магистър-фармацевтите, включваща трите имена, ЕГН, специалността, адресите по местоживеене и месторабота.
Регионалните центрове по здравеопазване са задължени да свикат първите общи събрания на регионалните фармацевтични колегии в двумесечен срок след изтичането на срока по предходния параграф. Тези събрания ще изберат органи на колегиите и делегати за първия конгрес на Българския фармацевтичен съюз. Председателстването на събранията ще се осъществява от директорите на регионалните центрове по здравеопазване, които нямат право на глас.
Магистър-фармацевтите, които упражняват професията си, са задължени да подадат заявления за вписване в регистъра на регионалната фармацевтична колегия в срок от един месец след провеждането на изборите, определени в предходния параграф.
В срок от един месец след изтичането на срока по предходния параграф, министърът на здравеопазването е задължен да свика първия конгрес на Българския фармацевтичен съюз. Този конгрес ще бъде председателстван от министъра или упълномощено от него лице, но без право на глас.
Параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите предвижда, че до създаването на съсловната организация, но не по-късно от 1 февруари 2007 година, Висшият съвет по фармация ще продължи да действа в последния си състав, определен от министъра на здравеопазването. След конституирането на Българския фармацевтичен съюз, ще бъдат определени представителите на съсловната организация на магистър-фармацевтите във Висшия медицински съвет.
В Закона за здравето се извършват изменения, включващи добавяне на представители на Българския фармацевтичен съюз в състава на съсловните организации и уточняване на ролята на съсловните организации в продължаващото медицинско обучение. Специално за магистър-фармацевтите се уточнява, че те упражняват медицинска професия при условията на съответните алинеи от Закона за съсловната организация.
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите изменя чл. 330, ал. 2, т. 3 от Кодекса на труда. Според новата формулировка, служителят може да бъде заличен от регистрите на съсловните организации на лекарите, стоматолозите, магистър-фармацевтите или от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В Наказателния кодекс, чл. 324, ал. 2, след думата "лекар" се добавя запетая, а изразът "или стоматолог" се заменя с "стоматолог или магистър-фармацевт". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на закона, който цели да уточни правния статут на магистър-фармацевтите в контекста на наказателната отговорност.
В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се извършват промени, свързани с изискванията към ръководителите на аптеки на лечебни заведения или на общини. Ръководителите трябва да са дееспособни български граждани или граждани на държави от ЕС, да отговарят на условията на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, да имат минимум една година стаж, да не са лишени от право да упражняват професията и да не са осъждани за определени престъпления. Също така, в текста се правят корекции на наименования и алинеи в различни членове на закона.
В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите се въвеждат изменения в чл. 32, като алинея 4 уточнява, че лекарите и стоматолозите от ЕС и ЕИП трябва да представят удостоверение за признаване на професионална квалификация и специализация при вписване. Създава се нова алинея 5, която описва процедурата за вписване на тези специалисти в регистъра на районната колегия, която се извършва въз основа на уведомление от министъра на здравеопазването. Добавя се и чл. 36а, който задължава гражданите от ЕС и ЕИП, оказващи медицинска помощ, да спазват правилата за професионално поведение и етика.
В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти се правят изменения, включително добавяне на нови алинеи в чл. 11 и чл. 35. Включва се изискване за удостоверение за признаване на професионална квалификация и специализация за медицинските сестри и акушерките от ЕС. Създава се нов чл. 39а, който задължава гражданите на ЕС, оказващи медицинска помощ, да спазват правилата за професионално поведение. Законът е приет на 30 август 2006 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон. Допълнително, са посочени преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за признаване на професионални квалификации, обнародван в ДВ, бр. 13 от 2008 г. и в сила от 08.02.2008 г.
Подзаконовите актове, необходими за прилагането на закона, трябва да бъдат издадени в срок от един месец след влизането му в сила. До момента на влизането в сила на новите актове, продължават да се прилагат издадените актове по отменените разпоредби, освен ако не противоречат на новия закон.
Законът за съсловната организация на магистър-фармацевтите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 71 от 2008 г. и влиза в сила от 12.08.2008 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 64, т. 2 влиза в сила от 14 април 2008 г., а § 9, т. 4, § 41, 42 и 43 влизат в сила от 26 юли 2008 г. Също така се споменава Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето, който влиза в сила на 02.06.2009 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г. Параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 влизат в сила от 1 юли 2009 г. Параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: параграфи, изброени в т. 1, влизат в сила с обнародването на закона; параграфи 102, т. 1, 2 и 6 - от 1 март 2011 г.; параграфи 22, т. 1, 37, 48, т. 2, 51 и 59 - от 1 юли 2011 г.; параграф 107, т. 15, буква "б" - от 30 септември 2011 г. Също така, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. са обнародвани в Държавен вестник, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за някои разпоредби, които влизат в сила по различно време. Параграфи 29 и 30, заедно с определени точки от параграфи 28 и 41, влизат в сила от 1 април 2019 г., а други разпоредби, свързани с медицински изделия и помощни средства, ще влязат в сила на 1 януари 2020 г.
Параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите предвижда, че регионалните фармацевтични колегии на БФС трябва да проведат избор на делегати за общо събрание в срок до два месеца след влизането в сила на закона. Освен това, те трябва да проведат общи събрания за избор на делегати в срок до четири месеца след влизането в сила на закона, като избраните делегати ще участват в следващото редовно заседание на конгреса на БФС.
При обявена извънредна епидемична обстановка през 2020 и 2021 г. управителният съвет на съсловната организация може да проведе редовно заседание на събора или конгреса до три месеца след отмяната на обстановката. В случай на изтичане на мандат, заседанието трябва да се свика от управителния съвет и да се обяви един месец предварително. Ако не бъде свикан в този срок, министърът на здравеопазването свиква събора или конгреса в едномесечен срок. Органите на национално и районно равнище продължават да изпълняват функциите си до избора на нови органи, но не повече от 4 месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка.
Законът за съсловната организация на магистър-фармацевтите влиза в сила на 30 септември 2020 г. В него са посочени седалищата и районите на регионалните фармацевтични колегии за различни общини в България. Всяка колегия обхваща конкретен набор от общини, като измененията са в сила от същата дата.