ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за съдебната власт определя структурата и основните принципи на функциониране на съдебната система. Той регламентира взаимодействието между различните органи на съдебната власт, както и отношенията между съдебната власт и органите на законодателната и изпълнителната власт.
Чл. 1а
Съдебната власт е държавна власт, която има за цел да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Тя е независима и правосъдието се осъществява в името на народа.
Чл. 2
Органите на съдебната власт в България действат в съответствие с Конституцията и следват принципите, определени в Закона за съдебната власт. Това осигурява правна рамка за функционирането на съдебната система и гарантира спазването на основните права и свободи.
Чл. 3
Съдиите, прокурорите и следователите при постановяване на актовете си се ръководят от закона и от доказателствата, събрани по делото.
Чл. 4
Член 4 от Закона за съдебната власт подчертава, че органите на съдебната власт трябва да изпълняват своите функции безпристрастно. Това означава, че те трябва да действат обективно и справедливо, без да проявяват предубедени позиции или лични интереси.
Чл. 5
Гражданите и юридическите лица имат право на информация относно работата на съдебната власт. Органите на съдебната власт са задължени да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност в действията си, съобразно закона и процесуалните норми. Те също така трябва да взаимодействат с органите на законодателната и изпълнителната власт за защита правата на гражданите и реализиране на наказателната политика на държавата.
Чл. 6
Съдиите, прокурорите и следователите трябва да действат с политическа неутралност в своята работа, без да се влияят от политически фактори.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за съдебната власт гарантира правото на всеки на справедлив и публичен процес, който трябва да бъде проведен в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да бъде отказана. Освен това, при определени условия и по ред, гражданите могат да получат правна помощ, финансирана от държавата.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за съдебната власт установява, че органите на съдебната власт са задължени да прилагат законите точно и еднакво за всички лица и случаи. Освен това, при изпълнението на функциите си и заемането на длъжности в съдебната система, не се допуска ограничаване на правата или привилегии на лица въз основа на различни дискриминационни критерии, включително раса, народност, пол, религия и други.
Чл. 9
Разпределението на делата и преписките в съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, спазвайки изискванията на чл. 360б. Този принцип се прилага в рамките на колегиите и отделенията на съдилищата, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в отделите. Заявленията за заповед за изпълнение, с изключение на определени случаи по Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано между всички районни съдии. На всеки 6 месеца Висшият съдебен съвет оценява натовареността на съдиите от районните съдилища.
Чл. 10
Законът предвижда, че съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно, което включва първа, въззивна и касационна инстанция, освен ако не е указано друго в закон. За административни дела производството е двуинстанционно, състоящо се от първа инстанция и касационна инстанция. Също така, влезлите в сила съдебни актове могат да бъдат отменени само в случаи, предвидени от закона.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за съдебната власт регламентира контрола на по-горната инстанция върху актовете на по-долната инстанция, който се извършва само в предвидените от закона случаи и ред. Освен това, един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции, за да се осигури обективност и независимост на съдебния процес.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за съдебната власт предвижда задължението на органите на съдебната власт да разглеждат и разрешават всяко подадено искане в съответствие със закона, като е забранено използването на заплаха или обидни думи. Освен това, сроковете, установени в процесуалните закони за съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не влияят на правата на страните в процеса.
Чл. 13
Според Чл. 13 от Закона за съдебната власт, всички производства, които се водят пред органите на съдебната власт, трябва да бъдат на български език.
Чл. 14
Протоколите в съдебната власт се изготвят на български език. В случай че думи или изрази на чужд език са от особено значение за делото, те могат да бъдат вписани в протокола.
Чл. 15
Съдът е задължен да уведоми Върховния касационен съд или Върховния административен съд, ако установи, че закон противоречи на Конституцията. Прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор в такава ситуация.
Чл. 16
Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт и осигурява независимостта й, определя състава и организацията на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, както и обезпечава финансово и технически тяхната дейност. Той е постоянно действащ орган и юридическо лице със седалище в София, представляван от един от неговите членове. Народното събрание избира 11 членове на Висшия съдебен съвет, разделени на съдийска и прокурорска колегия. Съдиите и прокурорите избират свои представители от състава си, а следователите избират един член за прокурорската колегия. Висшият съдебен съвет разполага с кръгъл печат с изображение на герба на Република България.
Чл. 17
Членовете на Висшия съдебен съвет се избират от юристи, които притежават високи професионални и нравствени качества, и имат минимум 15 години юридически стаж. Предишните алинеи на член 17, които регламентираха условията за избор, са отменени.
Чл. 18
Членовете на Висшия съдебен съвет не могат да заемат определени длъжности, да упражняват търговска дейност или да получават възнаграждение от държавни и обществени организации. Те не трябва да членуват в политически партии и синдикати извън съдебната система, да имат осъждания или конфликти на интереси. Освобождават се от длъжност, ако не преустановят несъвместимата дейност в срок от един месец след избора.
Чл. 19
Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове. Предложенията за кандидати се разглеждат от специализирана комисия, а администрацията на Народното събрание служебно установява необходимите обстоятелства. Кандидатите трябва да бъдат предложени не по-късно от два месеца преди изборите, с приложени документи за образование, стаж и мотиви за тяхната кандидатура. Предложенията се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три работни дни, при спазване на законодателството за защита на личните данни.
Чл. 19а
Чл. 19а от Закона за съдебната власт определя процедурата за кандидатстване и избор на членове на Висшия съдебен съвет. Кандидатите трябва да представят концепция за работата си и декларации за имотното си състояние и частен интерес в 14-дневен срок след публикуването на кандидатурите. Юридически лица, висши училища и научни организации могат да представят становища за кандидатите до 7 дни преди изслушването. Комисията изслушва кандидатите на открито заседание и изготвя мотивиран доклад, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 19б
Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно, като за това е необходимо мнозинство от две трети от народните представители.
Чл. 20
Членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт по колегии, като изборът трябва да бъде извършен не по-късно от един месец преди края на мандата на настоящите членове. Изборът на членове от квотата на съдебната власт става чрез пряко тайно гласуване от съдиите, прокурорите и следователите.
Чл. 21
Член 21 от Закона за съдебната власт е бил изменен с ДВ, бр. 50 от 2012 г. и след това отменен с ДВ, бр. 28 от 2016 г. Този член вече не е в сила.
Чл. 21а
Член 21а от Закона за съдебната власт е новост, въведена с ДВ, бр. 50 от 2012 г., но е отменен с ДВ, бр. 28 от 2016 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за определен период, след което е премахната.
Чл. 21б
Член 21б от Закона за съдебната власт е нов, но е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 2016 г. Това означава, че разпоредбата не е в сила и не се прилага.
Чл. 22
Член 22 от Закона за съдебната власт е бил изменен с ДВ, бр. 50 от 2012 г. и по-късно е отменен с ДВ, бр. 28 от 2016 г. Вследствие на това, разпоредбите, които са били в сила по време на измененията, вече не са приложими.
Чл. 22а
Член 22а от Закона за съдебната власт е нова разпоредба, която е била въведена с изменения в Държавен вестник, брой 50 от 2012 година. Тази разпоредба е отменена с изменения в Държавен вестник, брой 28 от 2016 година, което означава, че е престанала да бъде в сила.
Чл. 23
Член 23 от Закона за съдебната власт е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2016 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 24
Член 24 от Закона за съдебната власт е бил изменен с ДВ, бр. 50 от 2012 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 28 от 2016 г. Текущият статус на този член е, че той вече не е в сила.
Чл. 25
Член 25 от Закона за съдебната власт е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2016 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 26
Член 26 от Закона за съдебната власт е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 28 от 2016 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 26а
Членовете на Висшия съдебен съвет трябва да предприемат действия за получаване на достъп до класифицирана информация. Член, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседания, обсъждащи класифицирана информация, и не може да се запознава с нея.
Чл. 27
Член 27 от Закона за съдебната власт регламентира условията и процедурата за предсрочно освобождаване на изборни членове на Висшия съдебен съвет. Членовете могат да бъдат освободени преди изтичане на мандата си по основания, посочени в Конституцията и при установяване на несъвместимост. Процедурата за освобождаване се инициира от определен брой членове на пленума или народни представители и трябва да бъде решена в едномесечен срок с мнозинство от 17 гласа.
Чл. 28
Член 28 от Закона за съдебната власт регламентира възстановяването на изборни членове на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване. Членовете, подали молба в 14-дневен срок, се възстановяват на предишната си длъжност, а времето на членството им в съвета се зачита за стаж. След възстановяването, те получават оценка за дейността си в едномесечен срок, която става част от атестацията им като магистрати.
Чл. 29
Изборните членове на Висшия съдебен съвет не получават възнаграждение за работата си в комисии. За тях се прилагат определени разпоредби от закона, а новите изменения включват пряк избор на членове от съдиите, прокурорите и следователите.
Чл. 29а
Чл. 29а регламентира процедурата за свикване на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Общото събрание на съдиите се свиква от председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, а общите събрания на прокурорите и следователите - от главния прокурор. Поканата за събранията трябва да съдържа дата, място и час на провеждане и се свикват не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди края на мандата на Висшия съдебен съвет. При неизпълнение на тези срокове, министърът на правосъдието може да свика събрание. Свикването се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
Чл. 29б
Пленумът на Висшия съдебен съвет приема правила за избори на членове от съдиите, прокурорите и следователите, които се публикуват на интернет страницата на съвета. Той утвърджава образец на изборните протоколи и бюлетини не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Бюлетините са бели и изработени от плътна непрозрачна хартия, за да се запази тайната на гласуването.
Чл. 29в
Чл. 29в от Закона за съдебната власт регламентира процеса на предложения за избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите. Предложенията трябва да се правят писмено и да бъдат мотивирани, като се включва и съгласие на кандидата. След обявяване на предложенията, кандидатите имат 14 дни да представят автобиография, мотиви, концепция за дейността на ВСС и декларации за несъвместимост. Документите се публикуват на интернет страницата на ВСС.
Чл. 29г.
Чл. 29г. от Закона за съдебната власт определя процедурата за обработка на предложения за членове на Висшия съдебен съвет. Съответната колегия изисква справки от Инспектората, публикува документи на кандидатите в срок от 14 дни и се произнася за допустимостта на предложенията в срок до 7 дни. Решенията по допустимостта могат да се обжалват в тридневен срок, а окончателното решение се взема в 7-дневен срок. След влизане в сила на решенията, колегиите изготвят списъци с допуснатите кандидати в тридневен срок, като публикуването на документите трябва да спазва изискванията за защита на личните данни.
Чл. 29д.
Висшият съдебен съвет съставя избирателни списъци на действащи съдии, прокурори и следователи в 14-дневен срок от насрочване на избора. Всеки от тях може да поиска включване в списъка в тридневен срок след публикуването му, а колегията се произнася по искането в същия срок с решение, което не подлежи на обжалване. В деня на изборите, те могат да гласуват, представяйки удостоверение от административния ръководител.
Чл. 29е
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за отпечатването на бюлетини, които включват трите имена на всички допуснати кандидати, подредени по азбучен ред, заедно с посочване на тяхната длъжност.
Чл. 29ж
Чл. 29ж от Закона за съдебната власт определя, че общото събрание на съдии, прокурори и следователи се провежда в две последователни съботи. На първото събрание се избира избирателна комисия и секции, и се изслушват кандидатите. Събранието е валидно, ако присъстват повече от половината от включените в списъка. При липса на кворум, то се отлага за един час и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват онлайн.
Чл. 29з
Чл. 29з от Закона за съдебната власт описва структурата и изискванията за членовете на избирателните комисии и секции. Избирателната комисия на съдиите се състои от 9 редовни и 5 резервни членове, на прокурорите - от 7 редовни и 4 резервни, а на следователите - от 5 редовни и 3 резервни членове. Избирателните секции включват 3 редовни и 2 резервни членове, като за всеки 500 служители се образува по една секция. Членовете на комисии и секции не могат да бъдат кандидати или свързани с кандидати по определени родствени връзки. Също така, членовете не могат да бъдат роднини помежду си до четвърта степен.
Чл. 29и
Член 29и от Закона за съдебната власт определя процедурата за изслушване на кандидатите за съдии и прокурори. Кандидатите се изслушват по азбучен ред, а становища и въпроси могат да бъдат представяни от определени лица до 14 дни преди общото събрание. Становищата се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни, без да се включва класифицирана информация и лични данни. Членовете на общото събрание и на комисията могат да задават въпроси, на които комисията е задължена да отговори.
Чл. 29к
Чл. 29к от Закона за съдебната власт описва процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Изборът продължава на следващата събота след изслушването на кандидатите, от 8:00 до 18:00 ч. Негласувалите съдии, прокурори или следователи могат да гласуват след 18:00 ч. при установяване на самоличността им. Изборът е редовен, ако повече от половината от избирателите гласуват. При недостатъчна избирателна активност се провежда нов избор на следващия ден, който е редовен при гласуване на поне 33% от избирателите. Ако всички членове са избрани в деня на гласуването, събранието се закрива.
Чл. 29л.
Чл. 29л. от Закона за съдебната власт описва процедурата за тайно гласуване с хартиени бюлетини, утвърдени от Висшия съдебен съвет. Бюлетините са действителни, ако отговарят на определени условия, като наличие на печати и правилно отбелязване на кандидати. Кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове, се смятат за избрани. При неуспех да се избере необходимия брой членове, гласуването продължава на следващия ден. При равен брой гласове, изборът на кандидати се решава чрез жребий.
Чл. 29м
На всички етапи от изборния процес могат да присъстват наблюдатели, които са упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани от Висшия съдебен съвет. Регистрацията се извършва по заявление, подписано от представляващия организацията или упълномощено лице, и изисква предоставяне на удостоверение за актуално правно състояние, пълномощно, списък с имената и идентификационни номера на наблюдателите, и пълномощни на упълномощените представители. Регистрацията трябва да бъде завършена до изборния ден.
Чл. 29н
Чл. 29н от Закона за съдебната власт описва процедурата по отваряне на изборните кутии и преброяване на бюлетините, което е публично и се извършва веднага след края на гласуването. Секциите съставят протокол, който включва информация за гласувалите и резултатите за всеки кандидат. Избирателната комисия произнася решение за резултатите, което се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Решението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок, а жалбата се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Бюлетините се съхраняват до влизането в сила на решението за резултатите от изборите и се унищожават след встъпване в длъжност на новите членове. Решенията и протоколите се пазят 5 години.
Чл. 29о
Ако изборът бъде обявен за незаконосъобразен, трябва да се проведе нов избор в срок до един месец. Лицата, посочени в чл. 29а, ал. 1 - 3, определят датата на новия избор и я съобщават на съдиите, прокурорите и следователите по установения ред. Новият избор се провежда по същите правила, които важат и за редовния избор.
Чл. 29п
Чл. 29п от Закона за съдебната власт определя, че организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет. Разходите за провеждането на тези събрания са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.
Чл. 29р
Чл. 29р от Закона за съдебната власт предвижда, че при предсрочно освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет, изборът на нов член се насрочва в съответствие с условията и реда, установени в съответния раздел на закона. Тази разпоредба е част от Раздел II, който се отнася до дейността и организацията на Висшия съдебен съвет.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за съдебната власт определя структурата и правомощията на Висшия съдебен съвет. Той функционира чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Пленумът включва всички членове на съвета и има правомощия като приемане на бюджета на съдебната власт, организация на квалификацията на съдиите и прокурорите, управление на недвижимите имоти, назначаване на висши съдебни длъжности, както и изготвяне на годишни доклади. Съдийската и прокурорската колегия осъществяват правомощия относно назначаване, повишаване и освобождаване на съдии и прокурори, провеждане на атестации и налагане на дисциплинарни наказания. Също така, те анализират натовареността на съдебните органи и организират международно правно сътрудничество.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за съдебната власт регламентира създаването, воденето и съхраняването на кадрови дела за всеки съдия, прокурор и следовател. Кадровото дело включва документи, свързани с постъпване и освобождаване от длъжност, професионално развитие, резултати от проверки, поощрения и наказания. Съдържа и индивидуални планове за професионално развитие, които не са публични. Всеки служител има право да се запознава с кадровото си дело и да получава копия от него.
Чл. 31
Член 31 от Закона за съдебната власт е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2016 година.
Чл. 32
Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването. При негово отсъствие, заседанието се председателства от други висши съдебни фигури. Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската колегия - от главния прокурор. Заместник-министър може да присъства при отсъствие на министъра, а главният инспектор може да участва без право на глас в заседанията.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за съдебната власт регламентира свикването и провеждането на заседанията на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет. Те се свикват от председателстващия, а пленумът може да бъде свикан и по искане на колегии. Членовете трябва да бъдат уведомени три дни предварително. Решенията по важни въпроси, включително за главния прокурор и председателите на върховните съдилища, изискват специално мнозинство. Гласуването е явно, а заседанията са публични, освен в определени случаи. Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.
Чл. 34
Заседанията на пленума или колегията на Висшия съдебен съвет се провеждат при присъствие на повече от половината от членовете. Решенията трябва да бъдат мотивирани, като мотивите включват мнението на вносителя и изказванията на подкрепящите членове за приетите предложения, а отрицателните изказвания за отхвърлените. Липсата на мотиви е основание за отмяна на решението. Гласуването "въздържал се" не е допустимо.
Чл. 35
Членовете на Висшия съдебен съвет нямат право да гласуват по решения, които се отнасят до тях, техните съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако има съмнения в тяхната безпристрастност. В такъв случай, членът трябва сам да се отстрани и да обяви причините. Ако не го направи, Комисията по конфликт на интереси изготвя доклад, и при установяване на конфликт, членът се отстранява по решение на съвета.
Чл. 36
Законът позволява на заинтересованите лица да оспорват решенията на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет в срок от 14 дни след съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не реши иначе. Процесът по разглеждане на жалбата се осъществява от тричленен състав на Върховния административен съд, чийто решения не подлежат на касационно обжалване, с изключение на определени случаи, свързани с актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17 и производства по глава шестнадесета, раздел I.
Чл. 37
Член 37 от Закона за съдебната власт регламентира структурата и функциите на постоянните комисии в рамките на Висшия съдебен съвет. Пленумът на ВСС избира Комисия "Бюджет и финанси" и Комисия "Управление на собствеността", които имат равно представителство от съдийската и прокурорската колегия. Правомощията и правилата за дейността на комисиите се определят в правилника на ВСС. Дейността на съдийската и прокурорската колегия се подпомага от Комисия по атестирането и конкурсите и Комисия по професионална етика, които също избират председатели от състава си. Членовете на комисиите не могат да бъдат административни ръководители на съдилища и прокуратури и могат да бъдат избирани за членове на комисии само два последователни пъти. Участието в комисии се взема предвид при атестация на съдиите, прокурорите и следователите.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за съдебната власт описва правомощията на комисиите по атестирането и конкурсите. Те предлагат на съответната колегия решения относно броя на съдиите и прокурорите, назначаване, повишаване и освобождаване на съдии, прокурори и следователи, както и назначения на административни ръководители. Комисиите извършват проверки на атестациите и предлагат проект на решение за атестиране. Предложенията за назначения се правят от заинтересованите лица и административните ръководители, а директорът на Националната следствена служба може да предлага завеждащи специализирани отдели. Министърът на правосъдието има право да дава становища по предложенията.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за съдебната власт регламентира атестирането на съдии, прокурори и следователи, както и на административни ръководители и техните заместници. Председателите на Върховния касационен и административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба не подлежат на атестиране. Заместниците на административните ръководители и служителите в тези институции също са освободени от атестиране. Освен това, служители, навършили 60 години, не подлежат на атестиране.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за съдебната власт описва организацията и функционирането на помощните атестационни комисии, които участват в атестирането на съдии. Тези комисии подпомагат Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Членовете им се избират случайно и трябва да отговарят на определени критерии, включително несменяемост и положителна оценка от предходно атестиране. Административният ръководител не може да бъде член на комисията. В определени случаи, когато не може да се формира комисия, се допълва от членове на горестоящия съд. Важно е да се отбележи, че помощни атестационни комисии не се избират в районните, административните и военните съдилища.
Чл. 39б
В органите на съдебната власт се създават комисии по професионална етика, които се избират от общото събрание на съответния орган за срок от четири години. Членовете на комисията не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата и комисията се състои от трима редовни и един резервен член. При невъзможност за сформиране на комисия, функциите ѝ се осъществяват от комисията на горестоящия орган. Комисиите подпомагат оценката на нравствените качества на съдиите, прокурорите и следователите и прилагат Кодекса за етично поведение.
Чл. 40
Дейността на Инспектората се ръководи от три основни принципа: законосъобразност, обективност и публичност. Това означава, че всички действия и процедури, извършвани от Инспектората, трябва да са в съответствие с закона, да бъдат безпристрастни и да се осъществяват в прозрачна и открита среда.
Чл. 41
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице, което има седалище в София. Законът регламентира и процедурата за избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и инспекторите.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за съдебната власт определя изискванията за избор на главен инспектор и инспектори. Главен инспектор може да бъде избран юрист с минимум 15 години юридически стаж, от които поне 10 години като съдия, прокурор или следовател. Инспекторите трябва да имат минимум 12 години юридически стаж, с конкретни изисквания за специализация в различни области на правото, включително стаж като съдия по граждански, търговски и наказателни дела, както и като прокурор или следовател.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за съдебната власт предвижда, че главният инспектор и инспекторите не могат да бъдат лица, за които съществуват основанията по чл. 18, ал. 1. Това означава, че определени условия или обстоятелства правят тези лица неподходящи за заемане на тези длъжности.
Чл. 44
Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 2 месеца преди изтичането на мандата им. Предложенията за кандидати се разглеждат от специализирана комисия и трябва да бъдат направени от народни представители не по-късно от 2 месеца преди избора. Към предложенията се прилагат мотиви за качествата на кандидатите, документи за образование, стаж и проверка за принадлежност към Държавна сигурност. Предложенията се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до 3 работни дни, спазвайки изискванията за защита на личните данни.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за съдебната власт определя процедурата за избор на главен инспектор и инспектор. Кандидатите трябва да представят концепция за работата си и декларации за имотното си състояние и частен интерес в 14-дневен срок след публикуването на кандидатурите. Становища от юридически лица и организации могат да се подават до 7 дни преди изслушването. Комисията организира изслушвания, които се провеждат открито, и изготвя доклад за кандидатите, съдържащ информация за техните професионални и нравствени качества. Докладът и всички представени документи се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Чл. 46
Народното събрание избира главния инспектор и инспекторите поотделно с мнозинство от две трети от народните представители. Тази разпоредба е актуализирана с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 50 от 2012 г.
Чл. 47
Член 47 от Закона за съдебната власт предвижда, че главният инспектор и инспекторите трябва да освободят длъжностите и да прекратят дейностите, които са несъвместими с изискванията на чл. 18, ал. 1, преди да встъпят в длъжност. Те са задължени да уведомят председателя на Народното събрание за това.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за съдебната власт определя условията, при които главният инспектор и инспекторите могат да бъдат освободени от длъжност преди изтичането на мандата им. Освобождаването може да стане при подаване на оставка, влизане в сила на съдебен акт за престъпление, трайна фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията, лишаване от право на юридическа професия, тежки нарушения на служебните задължения, неизпълнение на задълженията по чл. 47, ал. 2, или влизане в сила на решение за конфликт на интереси. Предложение за освобождаване може да бъде направено от поне една пета от народните представители или от Пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 49
При освобождаване на главния инспектор или инспектор, Народното събрание избира нов главен инспектор или инспектор с определен мандат, съгласно разпоредбите на Конституцията.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за съдебната власт регламентира възстановяването на главния инспектор и инспекторите на заеманата от тях преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател след изтичането или предсрочното прекратяване на мандата. Те трябва да подадат молба в 14-дневен срок. В срок от един месец след възстановяването им, те получават оценка за дейността си от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която става част от атестацията им като магистрати.
Чл. 51
Възнаграждението на главния инспектор в съдебната власт е равно на възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет. Инспекторите получават 90% от възнаграждението на главния инспектор.
Чл. 52
Член 52 от Закона за съдебната власт предвижда, че времето, прекарано в служба като главен инспектор, инспектор или експерт с юридическо образование в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7. Това изменение е в сила от 04.01.2011 г. и е допълнено на 09.08.2016 г.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за съдебната власт определя, че за главния инспектор и инспекторите се прилагат специфични разпоредби от глава шестнадесета и членове 219, 221, 224 и 330. Втората алинея, която е била нова през 2016 г. и впоследствие отменена през 2022 г., не съдържа актуална информация.
Чл. 54
Инспекторатът проверява организацията на административната дейност на съдилищата и прокуратурите, движението на делата и приключването им в срок. Анализира и обобщава приключените дела и сигнализира за противоречива практика. При нарушения уведомява административните ръководители и предлага дисциплинарни наказания. Извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси, разглежда заявления за нарушаване правото на разглеждане на дела в разумен срок и приема вътрешни правила за проверките. Инспекторатът изготвя годишни програми и доклади, обсъжда бюджета на съдебната власт и предоставя публична информация за дейността си. Осъществява надзор върху обработването на лични данни и организира антикорупционни обучения.
Чл. 55
Член 55 от Закона за съдебната власт определя организацията и функционирането на Инспектората, който се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава пет пъти броя на инспекторите. Назначаването на експерти става чрез конкурс, като те трябва да имат минимум 5 години юридически стаж или подходящо образование. Конкурсът включва проверка за принадлежност към Държавна сигурност и проверки за почтеност, свързани с имущественото състояние и конфликт на интереси. Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от длъжността. Експертите се назначават от главния инспектор и получават възнаграждение в определени рамки. Инспекторатът приема правилник за своята дейност, който се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 56
Инспекторатът осъществява своята дейност чрез проверки, които могат да бъдат планирани в годишната програма или да бъдат извършвани по сигнали. Проверките се извършват от главния инспектор или от инспектор с помощта на експерти. Главният инспектор има правото да определи реда за извършване на проверките чрез заповед.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за съдебната власт описва процедурата за извършване на проверки, предвидени в годишната програма. Проверките се осъществяват от екипи, избрани чрез жребий, в който участват проверяващият и експертите. Жребият се организира от главния инспектор в присъствието на инспекторите. За проверки, свързани с сигнали, проверяващият и двама експерти се определят чрез случайно електронно разпределение, в зависимост от реда на постъпване на сигналите.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за съдебната власт описва процедурата за извършване на проверки в органите на съдебната власт. Заповед за проверка се издава от главния инспектор и включва информация за проверявания орган, задачите, сроковете, името на проверяващия и състава на експертите. Резултатите от проверката се отразяват в акт, който съдържа констатации и евентуални препоръки. Проверяваните лица имат право да оспорват акта в 7-дневен срок, след което главният инспектор постановява решение. Административният ръководител е задължен да информира главния инспектор за изпълнението на препоръките.
Чл. 59
Административните ръководители на органите на съдебната власт имат задължението да съдействат на главния инспектор и инспекторите, като им осигуряват достъп до необходимите материали. Те също така трябва да предоставят информация относно действията, предприети по сигнали или предложения от Инспектората.
Чл. 60
Главният инспектор на Инспектората осъществява организационно и методическо ръководство, представлява Инспектората, разпорежда се с бюджета, контролира инспекторите, организира издаването на бюлетин с резултати от проверки, сключва трудови договори и организира повишаване квалификацията на служителите. Член 60, алинея 2 е отменен.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за съдебната власт урежда процедурата за разглеждане на заявления от граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на съдебната власт, които нарушават правото на разглеждане на делото в разумен срок. Заявленията могат да подават страни по приключени производства или лица, свързани с прекратени досъдебни производства. Обезщетението, което може да се определи, е до 10 000 лв. Заявленията се подават в 6-месечен срок след приключване на производството, без да се дължи такса. Създава се регистър на заявленията, който се публикува онлайн.
Чл. 60б
Заявлението по Чл. 60б от Закона за съдебната власт трябва да бъде написано на български и да включва основна информация за заявителя, включително имена, адрес, телефон и електронен адрес. За българските граждани се изисква единен граждански номер, а за чужденците - личен номер на чужденец. Заявлението трябва да посочва нарушението, органа, до който се подава, искането на заявителя и да бъде подписано. Заявителят трябва да приложи декларация, че не е искал обезщетение за същото нарушение по друг ред.
Чл. 60в
Чл. 60в от Закона за съдебната власт определя процедурата за проверка на заявленията, която се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Създава се специализирано звено, в което работят юристи с минимум 5 години стаж. Възнаграждението на експертите е между това на съдия в районен и окръжен съд. Главният инспектор разпределя заявленията на случайни принципи, а при нередовности на заявлението, заявителят получава уведомление за отстраняване на проблемите в срок от 7 дни. Ако нередовностите не бъдат отстранени, заявлението се връща.
Чл. 60г.
Чл. 60г. от Закона за съдебната власт предвижда съставянето на констативен протокол след проверка. Протоколът се подписва от проверяващия състав и включва информация за времето и мястото на съставянето, заявителя, проверяващия състав, делото, общия период на производството, както и периодите на забавяне, за които отговаря компетентният орган или заявителят. В него се отразява и становището на проверяващия състав относно спазването на сроковете, без да се коментира разумността на срока на производството.
Чл. 60д
Констативният протокол по чл. 60г се изготвя в срок от 4 месеца от постъпване на заявлението или от отстраняване на нередовностите. Ако е подадено искане за възобновяване на наказателно дело или за отмяна на съдебен акт, срокът започва да тече от произнасянето на съда. След приключване на проверката, протоколът и документите се изпращат на министъра на правосъдието.
Чл. 60е
Чл. 60е от Закона за съдебната власт определя условията, при които министърът на правосъдието или упълномощено лице може да отхвърли заявление за обезщетение за неразумен срок на наказателното производство. Заявлението може да бъде отхвърлено, ако производството е в разумен срок, ако забавянето е по вина на заявителя, ако подсъдимият е получил обезщетение чрез намаляване на наказанието, или ако извършителят на престъплението е неразкрит. При нарушение на правото на разглеждане в разумен срок, министърът определя размера на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага споразумение на заявителя.
Чл. 60ж
Съгласно Чл. 60ж от Закона за съдебната власт, проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението трябва да бъдат извършени в срок от 6 месеца от датата на постъпването му. Тази разпоредба е в сила от 01.10.2012 г.
Чл. 60з
Чл. 60з от Закона за съдебната власт предвижда, че обезщетенията се изплащат въз основа на сключено споразумение. Това означава, че изплащането на обезщетенията зависи от условията, договорени между страните в съответното споразумение.
Чл. 60и
Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет. Тази разпоредба е в сила от 01.10.2012 г. и е изменена на 01.01.2014 г.
Чл. 60к
Министерският съвет е отговорен за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието. Тези разходи не трябва да надвишават фактически изплатените обезщетения по чл. 60и за съответното тримесечие и се извършват чрез промяна в бюджетните взаимоотношения с централния бюджет.
Чл. 60л
Член 60л от Закона за съдебната власт гласи, че лицата, които са получили обезщетение по реда на този закон, нямат право да търсят допълнително обезщетение по същото основание чрез съдебен ред. Това е част от мерките за отстраняване на причините за нарушенията, описани в раздел V.
Чл. 60м
Чл. 60м от Закона за съдебната власт предвижда задължения за Главния инспектор и министъра на правосъдието относно отчетността за нарушения и обезщетения. Главният инспектор трябва да изпраща данни за нарушенията на Висшия съдебен съвет всяко тримесечие, а министърът на правосъдието - информация за изплатените обезщетения. Висшият съдебен съвет, от своя страна, анализира причините за нарушенията на всеки шест месеца и предприема мерки за тяхното отстраняване. Информацията по тези точки се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
Чл. 61
Член 61 от Закона за съдебната власт определя структурата на съдилищата в Република България, която включва районни, окръжни, административни, военни, апелативни съдилища, както и Върховен касационен и Върховен административен съд. Също така, членът посочва, че на съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела, и че дело, разглеждано от съд, не може да се разглежда от друг орган.
Чл. 62
Член 62 от Закона за съдебната власт посочва, че районите на различните видове съдилища (районни, окръжни, административни, военни и апелативни) не е задължително да съвпадат с административно-териториалното деление на страната. Това означава, че съдебните юрисдикции могат да бъдат организирани по начин, който не следва строго географските граници на административните единици.
Чл. 63
Законът за съдебната власт определя структурата на съдилищата в България, като различните видове съдилища разглеждат дела в различни инстанции. Районните, окръжните, административните и военните съдилища действат като първа инстанция. Окръжните съдилища разглеждат обжалвания от районните съдилища, а административните съдилища действат като касационна инстанция за административни дела. Апелативните съдилища разглеждат обжалвания от окръжните съдилища. Върховният касационен съд е касационна инстанция за определени съдебни актове, а Върховният административен съд разглежда актове като първа инстанция и обжалвания от административните съдилища. Споровете за подсъдност между двата върховни съда се решават от съвместен състав.
Чл. 64
Актовете на съдилищата, с изключение на наказателните дела, се публикуват незабавно на интернет страницата на съда, като се спазват изискванията за защита на личните данни. Решенията, с които присъдите влизат в сила, се публикуват след уведомление от прокурора. Публикуването трябва да бъде извършено така, че да не се идентифицират физическите лица, а актовете по дела, касаещи гражданския или здравния статус, се публикуват без мотиви.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за съдебната власт определя, че всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице. Административният ръководител издава заповеди и разпореждания в съответствие с компетентността, определена от закона. Общото събрание, пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд са органи на съответния съд, които вземат решения и дават становища с явно гласуване и мнозинство от над половината от присъстващите съдии.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за съдебната власт предвижда, че в определени случаи, посочени в закона, в състава на съда, разглеждащ делото в първа инстанция, участват съдебни заседатели. Те имат равни права и задължения със съдиите, което подчертава тяхната роля в съдебния процес.
Чл. 67
За да бъде избран за съдебен заседател, кандидатът трябва да е дееспособен български гражданин на възраст от 21 до 68 години, с настоящ адрес в съдебния район, с най-малко средно образование, без осъждане за умишлено престъпление и без психически заболявания. За военните съдилища, съдебни заседатели могат да бъдат генерали, офицери и сержанти. Лица, които не могат да бъдат избрани за съдебни заседатели, включват: съдебни заседатели в друг съд, общински съветници от съответния съдебен район, участници в ръководството на политически партии и работещи в съдебната система или националната сигурност в съответния район.
Чл. 67а
Чл. 67а от Закона за съдебната власт регламентира процедурата по определяне на броя на съдебните заседатели в срок не по-късно от 8 месеца преди изтичането на техния мандат. Общите събрания по чл. 68б вземат предвид броя на разгледаните дела от първоинстанционните съдилища през предходната година и становището на председателите на съответните съдилища относно тенденциите за увеличаване или намаляване на делата. Броят на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети, не може да бъде по-малък от определения от общите събрания брой.
Чл. 67б
Председателите на окръжните и апелативните съдилища са задължени да уведомят общинските съвети за необходимия брой съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани, в срок от 6 месеца преди изтичането на техния мандат.
Чл. 68
В срок от 5 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели, общинските съвети обявяват откриването на процедура за определяне на нови съдебни заседатели. Всеки български гражданин, отговарящ на определени изисквания, може да се кандидатира, като подаде необходимите документи в общинския съвет. Комисиите, избрани от общинските съвети, проверяват документите и изготвят доклад. Списъкът на допуснатите кандидати се публикува на интернет страницата на общинския съвет.
Чл. 68а
Общинските съвети или техни комисии провеждат публично изслушване на кандидатите за съдебни заседатели, като всеки член може да задава въпроси. Юридически лица с нестопанска цел могат да представят становища и въпроси до три работни дни преди изслушването, но анонимни становища не се разглеждат. Комисията, провела изслушването, изготвя доклад, който се предоставя на общинския съвет и се публикува онлайн. Кандидатите за съдебни заседатели се определят с мнозинство от членовете на общинския съвет в публично заседание.
Чл. 68б
Съдебните заседатели се избират за районните съдилища от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд, а за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд. Точка 3 е отменена с изменения от 2022 г.
Чл. 68в
Общинските съвети са задължени да изпратят списък с кандидатите за съдебни заседатели три месеца преди изтичането на мандата на настоящите заседатели. Списъкът, заедно с копия от решенията на съветите и съответните документи, трябва да бъде изпратен до председателя на окръжния съд за районните съдилища и до председателя на апелативния съд за окръжните съдилища.
Чл. 68г.
Съдебните заседатели във военните съдилища се избират по предложение на командирите на военните формирования от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд. Броят на съдебните заседатели се определя от общото събрание, като той трябва да съответства на броя на военнослужещите в района на военните съдилища. Командирите могат да предложат допълнителни кандидати, но не повече от 20% от определения брой. Предложенията за кандидати се изпращат до председателя на военно-апелативния съд в срок от три месеца, след което общото събрание обсъжда и избира съдебните заседатели.
Чл. 68д
Председателите на окръжните и апелативните съдилища създават комисия, която проверява кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети. Ако предложените кандидати са под 50% от необходимите, мандатът на настоящите съдебни заседатели се удължава до полагането на клетва от новите заседатели. Избраните кандидати полагат клетва пред общото събрание на съдиите, а списъкът на новоизбраните заседатели се публикува на интернет страницата на съда.
Чл. 68е
Когато комисията установи, че броят на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети, е по-малък от определения, председателят на съда изпраща искане до общинските съвети да попълнят списъка на кандидатите в срок от един месец.
Чл. 69
Мандатът на съдебните заседатели е четири години, започва от полагането на клетвата и не може да бъде подновяван за повече от два последователни мандата в същия съд. Ако делата, в които участват, продължат след изтичането на мандата, те остават в състава до приключването им в съответната инстанция.
Чл. 70
Съдебните заседатели имат задължението да уведомят административния ръководител на съда, ако бъдат привлечени като обвиняеми. Административният ръководител е задължен да извършва проверка на съдимостта на съдебните заседатели на всеки 6 месеца.
Чл. 71
Съдебният заседател може да бъде предсрочно освободен от общото събрание на съдиите по различни причини, включително по собствено искане, при поставяне под запрещение, осъждане за умишлено престъпление, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията, тежки нарушения на задълженията или уронване на престижа на съдебната власт. Предложението за освобождаване трябва да бъде предоставено на членовете на общото събрание не по-късно от три дни преди събранието, а решението се изпраща на съответните лица.
Чл. 72
Съдебните заседатели се свикват от председателя на съда за участие в заседания за максимум 60 дни в годината, освен ако делото продължава след този срок. За всяко дело се назначават основни и резервни заседатели чрез електронно разпределение на случаен принцип.
Чл. 73
Съгласно Чл. 73 от Закона за съдебната власт, съдебните заседатели получават възнаграждение за времето, в което изпълняват функциите си. Това възнаграждение се определя на база действително отработените часове за деня, свързани със съдебното заседание, и се изплаща ежемесечно. Размерът на възнаграждението е свързан с основната заплата на съдиите и не може да бъде по-малък от 20 лв. на ден. Освен това, съдебните заседатели имат право на възстановяване на транспортните разходи, свързани с участието им в заседания. В рамките на три месеца след полагане на клетвата, те трябва да преминат начално обучение, организирано от съдебния администратор и Националния институт на правосъдието.
Чл. 74
Председателят на съда има правото да наложи глоба на съдебен заседател в размер от 50 до 500 лв. за неизпълнение на задълженията му, след като му бъде предоставена възможност да даде обяснения. Наказаният съдебен заседател може да подаде жалба до председателя на по-горния съд, който може да отмени или намали размера на наложената глоба.
Чл. 75
Член 75 от Закона за съдебната власт, обявен за противоконституционен, предвижда, че Висшият съдебен съвет има задължение да приеме наредба, която да определя реда за посочване на кандидатите за съдебни заседатели, техните възнаграждения и други организационни въпроси, свързани с тях. Новата наредба трябва да бъде обнародвана в "Държавен вестник".
Чл. 75а
Член 75а от Закона за съдебната власт предвижда, че Пленумът на Висшия съдебен съвет приема наредба, която определя условията и реда за определяне на броя на съдебните заседатели и резервните съдебни заседатели за всеки съд. В наредбата се включват също така етични правила за поведение на съдебните заседатели и други организационни въпроси, свързани с тяхната дейност.
Чл. 76
Районният съд е основен първоинстанционен съд, който разглежда всички дела, освен тези, които по закон са определени да се разглеждат от друг съд.
Чл. 77
Районният съд е съставен от съдии и се ръководи от председател. В него могат да се създават отделения, а при всеки районен съд функционира бюро за съдимост. Функциите и организацията на бюрата за съдимост, включително електронното подаване на заявления за свидетелства и справки, се уреждат с наредба на министъра на правосъдието. Бюрото за съдимост е задължено да предоставя информация за съдимостта на гражданите, когато това е изискано от административен или друг държавен орган. Условията за обмен на информация също се определят с наредбата.
Чл. 78
Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако законът предвижда различно. Това означава, че основното правило е, че делата се гледат от един съдия, освен в случаи, определени от друг закон, когато може да се наложи по-голям състав.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за съдебната власт определя правилата за провеждане на общото събрание на районния съд. Общото събрание се състои от всички съдии в съда, като командированите съдии нямат право на глас. При по-малко от трима съдии, те участват в общото събрание на друг районен съд. Основните функции на събранието включват анализ на съдебната практика, предложения за назначения, обсъждане на доклади и становища по законопроекти, свързани с дейността на съда. Събранието може да се свиква и по искане на една трета от съдиите и взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за съдебната власт определя правомощията и задълженията на председателя на районния съд. Той осъществява организационно и административно ръководство, представлява съда, организира работата на съдиите, свиква общото събрание, участва в съдебни заседания, предлага разпределение на съдии по отделения и назначава служители. Освен това, председателят ръководи бюрото за съдимост, изготвя годишен доклад, предоставя статистически данни и организира публикуването на актовете на съда в интернет.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за съдебната власт регламентира командироването на съдии, когато съдия от районен съд не може да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд. В такъв случай, председателят на окръжния съд може да командирова съдия от друг районен съд, окръжен съд или младши съдия със стаж не по-малко от една година. Ако командироването не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от района на друг окръжен съд. При невъзможност за командироване по предходните алинеи, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от района на друг апелативен съд.
Чл. 82
Окръжният съд разглежда наказателни дела с един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако законът предвижда друго. Гражданските дела се разглеждат от един съдия. Младши съдия може да участва в наказателни дела, но не може да бъде единствен съдия или докладчик.
Чл. 83
Окръжният съд действа като втора инстанция и разглежда дела с три съдии, освен ако законът не предвижда друго. От 2016 г. само един от съдиите може да бъде младши. Председател на състава е най-старшият съдия по длъжност или ранг.
Чл. 84
Окръжният съд е съставен от съдии и младши съдии, като се ръководи от председател. Общото събрание на съдиите има право да създава отделения в съда, които също се ръководят от председателя или неговите заместници.
Чл. 84а
Съгласно новия член 84а от Закона за съдебната власт, от 01.07.2024 г. към всеки окръжен съд ще се създаде съдебен център по медиация с териториални поделения към районните съдилища, който ще организира медиационни процедури по висящи съдебни дела. Висшият съдебен съвет може да създава самостоятелни центрове по медиация и към отделни районни съдилища. Провеждането на медиационните процедури ще се организира от координатори, а структурата и организацията на центровете ще бъдат определени с наредба от Висшия съдебен съвет.
Чл. 85
Общото събрание на окръжния съд включва всички съдии, с изключение на командированите, които нямат право на глас. Младшите съдии и председателите на районните съдилища също участват, но без право на глас. Основните функции на общото събрание включват определяне на броя и съставите на отделенията, предложения за назначаване на председатели и заместници, обсъждане на годишния доклад на председателя, даване на становища по законопроекти, приемане на вътрешни правила и анализ на съдебната практика. Общото събрание може да бъде свиквано по искане на една трета от съдиите и взема решения с мнозинство от присъстващите.
Чл. 86
Председателят на окръжния съд осъществява организационно и административно ръководство, представлява съда, организира работата на съдиите и стажант-юристите, назначава председатели на отделения, извършва проверки на районните съдилища, ръководи общото събрание, организира квалификация на съдиите, назначава служители, командирова съдии, контролира съдебните помощници, изготвя годишни доклади и предоставя информация на Инспектората и Висшия съдебен съвет. Разпорежданията му са задължителни за всички съдии и служители.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за съдебната власт регламентира процедурата за командироване на съдии, когато съдия от окръжен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си. В такъв случай председателят на апелативния съд може да командирова съдия от апелативния съд, друг окръжен съд или районен съд с ранг на окръжен съд. Командироването трябва да се извършва при условията на чл. 227. Ако това не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от района на друг апелативен съд. Възможността за командироване на незаета длъжност също е предвидена.
Чл. 88
В град София е учреден градски съд, който притежава правомощията на окръжен съд. Това означава, че той има компетентността да разглежда дела, които по принцип попадат в юрисдикцията на окръжните съдилища.
Чл. 89
На административния съд, като първа инстанция, са подсъдни всички административни дела, освен тези, които са определени със закон за подсъдни на Върховния административен съд. Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.
Чл. 90
Административният съд разглежда административните дела с един съдия, освен ако законът предвижда друго. В производството участва прокурор от административния отдел на окръжната прокуратура, когато е предвидено от закона.
Чл. 91
Административният съд е съставен от съдии и се управлява от председател. Съдът може да създава специализирани отделения по материя, които се ръководят от председателя или неговите заместници, в зависимост от решението на общото събрание на съдиите.
Чл. 92
Член 92 от Закона за съдебната власт определя структурата и функциите на Общото събрание на административния съд. То се състои от всички съдии, с изключение на командированите, които участват без право на глас. Общото събрание има редица задачи, включително определяне на броя и специализацията на отделенията, предложение за назначаване на председател и заместници, обсъждане на годишния доклад на председателя, даване на становища по законопроекти и анализ на практиката на съда. Събранието може да се свиква по искане на поне една трета от съдиите и взима решения с мнозинство от присъстващите.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за съдебната власт определя функциите и отговорностите на председателя на административния съд. Той осъществява организационно и административно ръководство, представлява съда, организира работата на съдиите, предлага разпределение по отделения, назначава председатели на отделения, свиква и ръководи общото събрание, назначава служители, контролира работата на съдебните помощници и изготвя годишен доклад. Председателят е отговорен за публикуването на актовете на съда и предоставянето на информация и статистически данни на Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. Разпорежданията му са задължителни за всички съдии и служители.
Чл. 94
Когато съдия от административен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и няма заместник, председателят на Върховния административен съд може да командирова съдия от друг административен съд, окръжен или районен съд с ранг на окръжен съд. Командироването трябва да спазва определени условия, а в изключителни случаи може да се извърши и за незаета длъжност, при спазване на специфични условия.
Чл. 95
Военният съд е компетентен да разглежда дела, определени със закон, и е приравнен по своята структура и функции на окръжен съд.
Чл. 96
Военният съд е съставен от съдии и се управлява от председател. Това е основната структура на военния съд, която осигурява неговата функционалност и организация.
Чл. 97
Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако законът предвижда друго. Председател на съда е най-старшият съдия.
Чл. 98
Военният съд има общо събрание, състоящо се от всички съдии, с изключение на командированите, които участват без право на глас. Общото събрание осъществява правомощията на окръжния съд и може да изразява становища по организационни въпроси, при предложение от поне една трета от съдиите. Свиква се и по искане на не по-малко от една трета от съдии. За да се проведе, е необходимо присъствието на повече от половината от съдиите, а решенията се приемат с мнозинство от присъстващите. Командированите съдии имат право на глас в събранията на съда, от който са командировани.
Чл. 99
Председателят на военния съд притежава правомощия, които са идентични на тези на председателя на окръжен съд. Това означава, че той може да осъществява същите функции и отговорности в рамките на военния съд, както председателят в окръжния съд.
Чл. 100
Когато военен съдия не може да изпълнява задълженията си и не може да бъде заменен от друг съдия от същия съд, председателят на военноапелативния съд може да командирова съдия от друг военен съд. Командироването трябва да спазва условията на чл. 227, а в изключителни случаи може да се извърши и за незаета длъжност, при спазване на условията на чл. 227, ал. 2 - 9.
Чл. 100а
Член 100а от Закона за съдебната власт, който е въведен с ДВ, бр. 1 от 2011 г. и е влязъл в сила на 04.01.2011 г., е отменен с ДВ, бр. 32 от 2022 г., като отмяната е в сила от 28.07.2022 г.
Чл. 100б
Член 100б от Закона за съдебната власт е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, брой 1 от 2011 година и е влязъл в сила на 04 януари 2011 година. Този член е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 32 от 2022 година, с влизане в сила на 28 юли 2022 година.
Чл. 100в
Член 100в от Закона за съдебната власт, който е приет с изменения в Държавен вестник, бр. 1 от 2011 г. и е влязъл в сила от 04.01.2011 г., е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.
Чл. 100г.
Член 100г. от Закона за съдебната власт е нов, приет през 2011 г. и с изменения през 2016 г. Впоследствие, той е отменен през 2022 г. и е в сила от 28 юли 2022 г.
Чл. 100д
Член 100д от Закона за съдебната власт, който е бил въведен с ДВ, бр. 1 от 2011 г. и влязъл в сила на 04.01.2011 г., е отменен с ДВ, бр. 32 от 2022 г., с влизане в сила от 28.07.2022 г.
Чл. 100е
Чл. 100е от Закона за съдебната власт е нова разпоредба, която е влязла в сила на 04.01.2011 г. и е била изменяна и допълвана в следващите години. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 32 от 2022 г., с която разпоредбата е отменена, в сила от 28.07.2022 г.
Чл. 101
Апелативният съд разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища в своя съдебен район. Военно-апелативният съд е единствен и разглежда жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.
Чл. 102
Апелативният съд е съставен от съдии и се управлява от председател. Същото важи и за Военно-апелативния съд, който също се състои от съдии и се ръководи от председател.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за съдебната власт предвижда, че по решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд могат да се създават отделения. Тези отделения се ръководят от председателя на съда или от неговите заместници.
Чл. 104
Апелативният съд има общо събрание, състоящо се от всички съдии, с изключение на командированите, които участват без право на глас. В него могат да вземат участие и председателите на окръжните съдилища, но без право на глас. Общото събрание осъществява правомощията на окръжния съд и може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на съда, при предложение от поне една трета от съдиите. То се свиква по искане на не по-малко от една трета от съдии и заседава при присъствие на повече от половината от всички съдии, като решенията се приемат с мнозинство от присъстващите. Командированите съдии имат право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.
Чл. 105
Апелативният съд се състои от трима съдии, освен ако законът предвижда различен състав.
Чл. 106
Председателят на апелативния съд осъществява организационно и административно ръководство, представлява съда, организира работата на съдиите, предлага разпределение на съдиите по отделения, назначава председатели на отделения, свиква общото събрание, може да председателства съдебни състави, извършва проверки на дейността на окръжните съдилища, анализира съдебната практика, ръководи съдебните помощници, одобрява щатното разписание, назначава и освобождава служители, изготвя годишен доклад, организира публикуването на актовете на съда, предоставя статистически данни и определя натовареността. Разпорежданията му са задължителни за всички служители.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за съдебната власт регламентира условията, при които съдии от окръжните и военно-апелативните съдилища могат да бъдат командировани в апелативните съдилища. Когато съдия от апелативния съд е възпрепятстван, председателят на съда може да командирова съдия от окръжния съд или военен съд. В случай на невъзможност за командироване, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от друг апелативен съд. Раздел VII "а" относно Апелативен специализиран наказателен съд е отменен.
Чл. 107а
Член 107а от Закона за съдебната власт, който е нов и е влязъл в сила на 04.01.2011 г., е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 32 от 2022 г., и е в сила от 28.07.2022 г.
Чл. 107б
Член 107б от Закона за съдебната власт, който е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 1 от 2011 г., и влязъл в сила на 4 януари 2011 г., е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 32 от 2022 г., с влизане в сила от 28 юли 2022 г.
Чл. 107в
Член 107в от Закона за съдебната власт е нов, приет с ДВ, бр. 1 от 2011 г. и е влязъл в сила на 04.01.2011 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 32 от 2022 г., като отмяната е влязла в сила на 28.07.2022 г. Членът е част от Раздел VIII, който се отнася до Върховния касационен съд.
Чл. 108
Върховният касационен съд е най-висшата съдебна инстанция за наказателни и граждански дела в България, с юрисдикция, обхващаща цялата страна. Седалището на съда е в София.
Чл. 109
Върховният касационен съд е съставен от съдии и ръководен от председател. Той притежава три основни колегии: наказателна, гражданска и търговска. Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който има правомощия да председателства съдебни състави, при условие че се спазва принципът на случайния подбор на делата. Във всяка колегия са организирани отделения.
Чл. 110
Върховният касационен съд заседава в различни състави в зависимост от разглежданото дело. Основно, той заседава с три съдии, освен ако законът не предвижда друго. За приемане на тълкувателни решения, съдът може да заседава в общо събрание на съответната колегия (наказателна, гражданска или търговска) или в общо събрание на всички три колегии, когато става въпрос за общи въпроси на правотораздаването.
Чл. 111
Пленумът на Върховния касационен съд включва всички съдии, освен командированите. Той има множество функции, включително изслушване на кандидати за председател и заместници, определяне на състава на колегиите и отделенията, приемане на правила за натовареност и становища по законопроекти и конституционни дела. Пленумът се свиква от председателя или по искане на една трета от съдиите и взема решения при наличие на повече от половината от тях. Специализацията на отделенията може да се определя от председателя, за да се осигури разглеждането на делата в разумен срок.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за съдебната власт регламентира участието на съдиите в общите събрания на колегиите. Командированите съдии нямат право на глас, освен при издаване на тълкувателни решения. Общото събрание се провежда при присъствие на повече от половината от съдиите, а за тълкувателни решения - при присъствие на повече от две трети. Командированите съдии имат право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани. Също така, общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък от съдии, работили по наказателни дела, които могат да бъдат назначавани на случаен принцип за разпределение на преписки.
Чл. 113
В заседанията на пленума могат да участват главният прокурор или негов заместник, председателите на апелативните съдилища и други съдии, председател или член на Висшия адвокатски съвет и министърът на правосъдието. Председателят на Върховния касационен съд уведомява участниците за датата и часа на заседанието. Участниците могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.
Чл. 114
Председателят на Върховния касационен съд осъществява ръководство на съда, представлява го, организира работата на съдиите и ръководи заседания. Той предлага тълкувателни решения, разпределя съдиите по колегии, назначава председатели на отделения и контролира работата на съдебните помощници. Освен това, изготвя годишен доклад за дейността на съда, организира публикуването на актовете на съда и отговаря на въпроси, свързани с докладите пред Висшия съдебен съвет и Народното събрание.
Чл. 115
Когато съдия от Върховния касационен съд не може да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд има правото да командирова съдия от апелативен или окръжен съд, който има минимум 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване на условията на чл. 227. Възможно е и командирване на незаета длъжност при определени условия.
Чл. 116
Върховният административен съд упражнява юрисдикция върху цялата територия на Република България и е разположен в София.
Чл. 117
Върховният административен съд е съставен от съдии и се ръководи от председател. Съдът има колегии, които също се ръководят от председателя или негов заместник. Разпределението на делата в колегиите става по принципа на случайния подбор, без да се променя докладчика.
Чл. 118
Върховният административен съд заседава в различен състав в зависимост от вида на разглежданото дело. Основно, съставът се състои от трима съдии, освен ако законът не предвижда друго. При разглеждане на искания за приемане на тълкувателни решения в административното правораздаване, заседава общо събрание на колегията, а за искания по общи въпроси - общо събрание на колегиите.
Чл. 119
Пленумът на Върховния административен съд включва всички съдии, с изключение на командированите. Той има редица функции, включително изслушване на кандидатури за председател и заместници, определяне на състава на колегиите и отделенията, приемане на правила за натовареността на съдиите, даване на становища по законопроекти и конституционни дела, обсъждане на годишния доклад на председателя и приемане на вътрешни правила за организацията на дейността. Пленумът се свиква от председателя или по искане на една трета от съдиите и заседанията са валидни при присъствие на повече от половината от съдиите.
Чл. 120
Общото събрание на колегията включва съдиите, като командированите нямат право на глас, освен при тълкувателни решения. За да е валидно, събранието трябва да има присъствие на повече от половината от съдиите. При приемане на тълкувателни решения е необходимо присъствие на повече от две трети от съдиите. Командированите съдии имат право на глас в събранията на съда, от който са командировани.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за съдебната власт определя участниците в заседанията на пленума, включително главния прокурор или негов заместник, председателите на административните съдилища, председателя или член на Висшия адвокатски съвет и министъра на правосъдието. Те могат да изразяват становища, но не участват в гласуването. Председателят на Върховния административен съд уведомява участниците за датата и часа на заседанието.
Чл. 122
Председателят на Върховния административен съд осъществява организационно и административно ръководство, представлява съда, организира работата на съдиите, свиква заседания, прави предложения за тълкувателни решения, определя председатели на отделения, командирова съдиите, извършва проверки на дейността на съдиите, ръководи съдебните помощници, назначава служители, подготвя доклади за дейността на съда и организира публикуването на актовете на съда. Освен това изготвя годишен доклад за дейността на съда и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет, който се обсъжда в Народното събрание. Разпорежданията на председателя са задължителни за всички съдии и служители.
Чл. 123
Когато съдия от Върховния административен съд не може да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съда може да командирова съдия от административен съд или от друг съд със съответен ранг, при условие че съдията има минимум 12 години юридически стаж. Командироването трябва да спазва условията на чл. 227, а при изключителни случаи може да се извърши и на незаета длъжност, при спазване на специфичните условия на чл. 227, ал. 2 - 9.
Чл. 123а
Чл. 123а от Закона за съдебната власт регламентира възможността председателят на Върховния административен съд да командирова съдия за срок от една година, който да наблюдава практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Командированият съдия получава достъп до дела и участие в мероприятия, свързани с европейското право, и периодично изпраща информация до Върховния административен съд. Изборът на съдия става чрез конкурс, а Висшият съдебен съвет осигурява необходимите средства. Директорът на Националния институт на правосъдието организира обучения на магистрати, базирани на информацията от командирования съдия.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за съдебната власт урежда процедурата за приемане на тълкувателни решения при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Тълкувателни решения могат да бъдат приети от общото събрание на различни колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Включително, в случаите на противоречива практика между двете съдилища, съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление. Специално внимание се обръща на практиката по Закона за административните нарушения и наказания, където също се изисква съвместно тълкувателно постановление.
Чл. 125
Член 125 от Закона за съдебната власт определя кои субекти имат право да искат приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление. Правомощията за това имат председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът, председателят на Висшия адвокатски съвет, Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за съдебната власт определя процедурата за подаване на искания за тълкувателни решения и постановления. Искането за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 се подава до общото събрание на съответната колегия или колегии. Искането за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 и 3 се подава до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Чл. 127
Според Чл. 127 от Закона за съдебната власт, искането трябва да бъде подадено в писмена форма и да бъде мотивирано. То трябва да съдържа разпоредбата на нормативния акт, изложение на спорните въпроси, влезли в сила съдебни актове с противоречива или неправилна практика, както и конкретното искане.
Чл. 128
Председателят на съда, в който е подадено искането, образува дело и го възлага на съдии-докладчици. Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съвместно образуват и насрочват дело за тълкувателно постановление. Делото трябва да се насрочи в двумесечен срок от постъпване на искането.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за съдебната власт определя участниците в заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателни решения. В заседанията могат да участват главният прокурор или негов заместник, министърът на правосъдието или негов заместник, председателят на Висшия адвокатски съвет или негов представител, както и вносителят на предложението или негов представител. Председателят на съда може да покани и други юристи и омбудсмана. Участниците получават уведомление и копие от искането. Те могат да изразят становище, но нямат право на гласуване. Протокол от заседанието се води и подписва от председателя и секретар-протоколиста.
Чл. 130
Тълкувателните решения и постановления по Закона за съдебната власт се приемат в срок от три месеца след постъпване на искането, а в случаи на особена правна сложност - до шест месеца. Те са задължителни за всички органи на съдебната и изпълнителната власт, местното самоуправление и органите, издаващи административни актове.
Чл. 131
Тълкувателните решения и постановления на Върховния касационен съд и Върховния административен съд се публикуват ежегодно в бюлетин. Тълкувателните решения се издават в бюлетин от съответния съд, докато тълкувателните постановления се публикуват и в двата бюлетина.
Чл. 131а
Чл. 131а от Закона за съдебната власт определя, че редът за образуване и разглеждане на тълкувателни дела, както и за приемане на тълкувателни решения и постановления, се установява с вътрешни правила, приети от пленума на съответния съд. Това правило е в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 132
Съгласно Закон за съдебната власт, съдилищата разглеждат делата в открити заседания, като публичността на процеса може да бъде ограничавана само при наличие на законова разпоредба. Въпреки това, присъдата винаги трябва да бъде обявена публично. Съдиите имат задължение да обявяват актовете си в съответствие с установените от закона ред и срок.
Чл. 133
Съгласно Чл. 133 от Закона за съдебната власт, заседанията на съда се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда. В изключителни случаи, с одобрението на председателя на съда, съдебният състав може да реши да проведе заседанието в друга сграда.
Чл. 134
Съдиите и прокурорите заседават в тоги, докато военните съдии, прокурори и следователи работят във военна униформа. Съдебните заседатели носят представително облекло, а военнослужещите заседатели - военна униформа.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за съдебната власт определя, че председател на състава на съда е най-старшият съдия. Той ръководи съдебното заседание и следи за реда в залата, като има право да санкционира нарушителите. Разпорежданията на председателя са задължителни за всички присъстващи, но могат да бъдат отменени от състава на съда.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за съдебната власт описва структурата и функцията на Прокуратурата на Република България. Тя е единна и включва главен прокурор, различни нива на прокуратури (върховни, апелативни, окръжни и районни), както и следствени отдели. Прокурорите и следователите са под ръководството на административните ръководители и главния прокурор, който осъществява надзор за законност. Военните прокурори действат независимо от военните органи. Включени са и европейски прокурори и делегирани прокурори, които имат специфични правомощия и функции по европейското законодателство.
Чл. 137
Прокуратурата е юридическо лице, което се финансира от бюджета и има седалище в София.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за съдебната власт определя функциите и задълженията на главния прокурор. Той ръководи прокуратурата, организира дейността на различни прокуратури и служби, назначава и освобождава служители, участва в Съвета по защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и издава инструкции, които се публикуват на интернет страницата на прокуратурата. Главният прокурор също така ръководи контролната дейност в прокуратурата, създава междуведомствени звена за разследване и определя реда за достъп до информация от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи. Освен това, той представя обобщена информация за преписките на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него.
Чл. 138а
Чл. 138а от Закона за съдебната власт определя задълженията на главния прокурор относно годишното представяне на доклади. Главният прокурор трябва ежегодно до 30 април да внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи, който се публикува на интернет страницата на прокуратурата. Освен това, от 2023 г. той е задължен да внася и доклад в Народното събрание относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления. Докладът включва информация за образувани и приключени дела, анализ на сроковете за разследванията и качеството на обвинителните актове. Висшият съдебен съвет е длъжен да изслуша главния прокурор в 14-дневен срок след постъпване на доклада. Докладите се обсъждат от Народното събрание след изслушването на главния прокурор.
Чл. 139
Главният прокурор е подпомаган от заместници, на които може да възлага правомощия. Той и заместниците му могат да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако те са били предмет на съдебен контрол. Тази разпоредба не важи за актовете на европейския прокурор и делегираните прокурори при изпълнение на функциите им по Регламент (ЕС) 2017/1939.
Чл. 139а
Член 139а от Закона за съдебната власт регламентира дейността на администрацията, ръководена от европейски делегиран прокурор, назначен от Европейската прокуратура. Този прокурор отговаря за назначаването и освобождаването на служителите в администрацията. Финансирането на дейността на европейските делегирани прокурори и свързаната администрация идва от бюджета на съдебната власт, като Пленумът на Висшия съдебен съвет определя прокурора като разпоредител с бюджета. Освен това, администрацията разполага със самостоятелни регистратура и деловодство.
Чл. 140
Административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна, апелативна и военно-апелативна прокуратура организира и ръководи дейността на прокуратурата, назначава и освобождава служителите, изготвя индивидуални планове за професионално развитие и годишен доклад за дейността. Разпорежданията му са задължителни за прокурорите и служителите в прокуратурата. Контролът за спазване на сроковете за разследвания и проверки се осъществява от него или упълномощени заместници. Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, за да осигурят актуална информация, установяване на пропуски и обективна оценка на работата. Те предоставят обобщена информация на главния прокурор всяко тримесечие.
Чл. 141
Член 141 от Закона за съдебната власт е бил изменен с ДВ, бр. 33 от 2009 г. и след това е отменен с ДВ, бр. 62 от 2016 г., като отмяната влиза в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 142
Член 142 от Закона за съдебната власт е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за съдебната власт определя процедурите за обжалване на актовете и действията на прокурора. Всички прокурорски актове, които не подлежат на съдебен контрол, могат да бъдат обжалвани пред по-горестоящата прокуратура. Устни разпореждания и указания са недопустими. Прокурор от по-горестояща прокуратура може да извършва действия на по-ниските прокуратури и да отменя или изменя техни актове с писмено мотивиране. При отмяна на актове, могат да се дават само писмени указания относно прилагането на закона. В случай на отменен акт заради недостатъчни действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва необходимите действия. Прокурорът, получил указания, може да направи възражение пред по-горестоящия прокурор. Специални разпоредби важат за европейския прокурор и делегирани прокурори.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за съдебната власт определя ролята на прокурора в разследването. Прокурорът действа като наблюдаващ прокурор, който ръководи разследването. В случай, че наблюдаващият прокурор не може да присъства на съдебното заседание по уважителни причини, административният ръководител назначава друг прокурор за негов заместник. Член 144 е бил изменян и отмян в различни периоди, последната промяна е от 28.07.2022 г.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за съдебната власт описва правомощията на прокурора при изпълнение на законовите му функции. Прокурорът може да изисква документи и обяснения, да извършва проверки, да възлага на органи проверки при данни за престъпления, да призовава граждани, да изпраща материали на компетентни органи и да прилага мерки при наличие на данни за престъпление. Проверките трябва да се извършват в двумесечен срок с възможност за удължаване. Разпорежданията на прокурора са задължителни за всички държавни органи и лица, които трябва да оказват съдействие. Прокурорът може да протестира незаконосъобразни актове и да спре тяхното изпълнение.
Чл. 146
Прокурорът упражнява надзор за законност върху изпълнението на наказанията и принудителните мерки. Той има право да посещава местата за задържане без предварително разрешение, да разговаря насаме със задържаните, да разглежда предложения и жалби, и да нарежда уведомления за определени действия. При констатирани нарушения прокурорът може да освободи незаконно задържани лица, дава задължителни разпореждания за отстраняване на нарушения и спира изпълнението на незаконосъобразни заповеди.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за съдебната власт регламентира процеса на командироване на прокурори и следователи при незаети длъжности или възпрепятстване. Апелативният прокурор, окръжният прокурор и главният прокурор могат да командироват прокурори от различни нива, след становище на Комисията по атестирането и конкурсите. Срокът на командироване е максимум 6 месеца в рамките на една година. Командированите прокурори имат право на глас в органа, от който са командировани, но без право на глас в органа, в който са командировани. Разпоредбите не важат за прокурора, разследващ главния прокурор или негов заместник.
Чл. 148
Следствени органи в България са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели, които функционират в окръжните прокуратури. Специално следственият отдел в Софийската градска прокуратура има статут на окръжен следствен отдел.
Чл. 149
Националната следствена служба е съставена от следователи и включва специализирани отдели, които се занимават с разследвания на дела с особена фактическа и правна сложност, престъпления извършени в чужбина, искания за правна помощ, както и други случаи, предвидени със закон. Службата разполага и с отдел по криминалистика, който подпомага разследванията.
Чл. 150
Националната следствена служба (НСС) се ръководи от главния прокурор, който може да го прави пряко или чрез директора на НСС. Директорът е заместник на главния прокурор по разследването и осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в НСС. Освен това, той предоставя методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
Чл. 151
Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури са съставени от следователи. Местоработата на всеки следовател и служител в тези отдели се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.
Чл. 152
Следователите в окръжните следствени отдели, които са част от окръжните прокуратури, са отговорни за провеждането на разследвания по дела, които им се възлагат от административния ръководител на съответната прокуратура. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в законодателството през 2009, 2011 и 2022 година.
Чл. 153
Специализираните отдели в Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от назначени завеждащи отдели с ранг на прокурор. Те получават възнаграждение, равно на това на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура или заместник на административен ръководител в окръжна прокуратура. Завеждащите отдели осъществяват административно и организационно ръководство на следователите, подготвят месечни отчети за делата и изготвят 6-месечни и годишни доклади за дейността на отдела.
Чл. 154
Разпорежданията на следователите, свързани с разследвания, са задължителни за спазване от всички държавни органи, юридически лица и граждани. Това означава, че всички посочени субекти са длъжни да се съобразяват с указанията на следователите по време на разследването.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за съдебната власт предвижда, че всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага клетва, в която се ангажира да прилага Конституцията и законите на Република България, да изпълнява задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъде безпристрастен, обективен и справедлив, да допринася за престижа на професията и да пази тайната на съвещанието. Съдията осъзнава, че носи отговорност пред закона.
Чл. 156
При първоначално встъпване в длъжност, всеки прокурор и следовател полага клетва, в която се ангажира да прилага точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнява задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъде безпристрастен, обективен и справедлив, да допринася за издигане престижа на професията и да пази служебната тайна, като помни, че отговаря пред закона.
Чл. 157
Клетвата в съдебната власт се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган. След полагането на клетвата, се подписва клетвен лист.
Чл. 158
Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при встъпване в длъжност подписва клетвен лист, в който се заклева да прилага Конституцията и законите на Република България, да изпълнява служебните си задължения честно и добросъвестно, да пази тайната на поверените му дела и да помни, че отговаря пред закона.
Чл. 159
Член 159 от Закона за съдебната власт предвижда, че лице, което отказва да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност. Това е част от правилата за назначаване и освобождаване на съдии, прокурори и следователи, които са регламентирани в глава девета от закона.
Чл. 160
Съгласно чл. 160 от Закона за съдебната власт, съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателите на Върховния касационен и административен съд, както и главния прокурор, се назначават, повишават, понижават, преместят и освобождават от длъжност от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за съдебната власт описва процедурата за встъпване в длъжност на съдии, прокурори и следователи след назначаване, повишаване, понижаване или преместване. След влизането в сила на решението, Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в срок от един месец встъпва в длъжност. Встъпването се удостоверява писмено пред административния ръководител. Административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа необходимата информация за органа, правното основание, длъжността, възнагражденията и датата на встъпване. Лицата започват да изпълняват задълженията си от датата на встъпване. Военните съдии, прокурори и следователи се приемат на военна служба и получават офицерско звание.
Чл. 162
Лице, което желае да бъде назначено за съдия, прокурор или следовател, трябва да отговаря на следните условия: да е български гражданин, да има висше образование по специалността "Право", да е преминало стажа и да е придобило юридическа правоспособност, да притежава необходимите нравствени и професионални качества, да не е осъждано за умишлено престъпление, да не е дисциплинарно освободено от длъжност от Висшия съдебен съвет и да не страда от психическо заболяване.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за съдебната власт определя различните длъжности в съдебната система на България. Те включват: 1. Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Национална следствена служба. 2. Апелативен съд, военно-апелативен съд и съответните прокуратури. 3. Окръжен съд, административен съд, военен съд и окръжна прокуратура. 4. Районен съд и районна прокуратура. 5. Младши съдия, младши прокурор и младши следовател.
Чл. 164
Законът за съдебната власт определя минималните изисквания за стаж на лицата, които желаят да бъдат назначени на длъжности като съдии и прокурори в различни съдилища и прокуратури. За районен съд и районна прокуратура е необходим стаж от минимум три години, а за младши съдия или прокурор - две години и девет месеца. За окръжен съд и прокуратура, както и за административен съд, изискването е минимум осем години стаж. За апелативен съд и прокуратура стажът трябва да е минимум десет години, а за Върховния касационен и административен съд, както и за следовател в Националната следствена служба - минимум дванадесет години. Стажът, необходим за назначаване, може да включва и опит в различни правни институции и международни организации.
Чл. 165
Съдия, прокурор и следовател може да бъде освободен от длъжност при навършване на 65 години, подаване на оставка, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за над една година, наложено дисциплинарно наказание, решение на Висшия съдебен съвет относно несменяемост, несъвместимост с длъжности по чл. 195, ал. 1 и възстановяване след незаконно освобождаване. Придобилите несменяемост могат да бъдат освободени само по специфични основания и пенсионираните нямат право на длъжност в съдебната власт.
Чл. 166
Съдия, прокурор или следовател може да подаде оставка с едномесечно предизвестие чрез административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. По време на предизвестието те трябва да завършат всички актове по текущите дела и не могат да получават нови. Освобождаването им от длъжност не може да стане, ако срещу тях има образувано дисциплинарно производство, докато то не приключи.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за съдебната власт определя административните ръководители на органите на съдебната власт, включително председателите на Върховния касационен и административен съд, главния прокурор, директорът на Националната следствена служба, председателите на апелативни, окръжни и районни съдилища и прокурори. Процедурата за избор на административни ръководители, с изключение на най-високите длъжности, се открива от Висшия съдебен съвет. Административните ръководители встъпват в длъжност в срок от 14 дни след решението на съответната колегия, а мандатът им е ограничен до два последователни мандата в един и същ орган.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за съдебната власт урежда назначаването и функциите на заместника на административния ръководител на съд, прокуратура и Национална следствена служба. Заместникът се назначава от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на ръководителя на съответния орган след становище на общото събрание на съдиите или прокурорите. Процедурата за назначаване и проверка на кандидатите е строго регламентирана. Заместникът встъпва в длъжност в 14-дневен срок след решението за назначаване. В случай на отсъствие на административния ръководител, функциите му се възлагат на заместника или на съдия, прокурор или следовател по старшинство.
Чл. 169
Законът предвижда условията за назначаване на административни ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт. За административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества, статут на несменяемост и положителна оценка от атестиране, без наложени дисциплинарни наказания през последните 5 години. По изключение, може да се назначава и от по-ниско ниво. Заместниците също трябва да отговарят на подобни изисквания. Предложения за назначения могат да правят общите събрания на съдиите, министърът на правосъдието и самите кандидати. След освобождаване от длъжност, лицата могат да се върнат на предишната си длъжност.
Чл. 170
Законът определя изискванията за назначаване на административни ръководители в различни съдебни и прокуратурни институции в България. За районен съд и прокуратура се изисква минимум 5 години юридически стаж. За окръжен съд и прокуратура, както и за административен съд, се изискват специфични стажови изисквания. За ръководителите на апелативни и национални служби е необходимо да отговарят на определени стажови критерии. Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор трябва да притежават високи професионални и нравствени качества, както и специфични умения и опит, включително способност за етично ръководство и работа в екип.
Чл. 171
Член 171 от Закона за съдебната власт определя процедурата за назначаване на административни ръководители и техните заместници от Висшия съдебен съвет. Решението за назначаване се приема с мнозинство, съгласно чл. 33, ал. 4. В случай, че нито един от кандидатите не получи необходимото мнозинство, изборът продължава между двамата кандидати с най-много гласове.
Чл. 172
Чл. 172 определя административните длъжности в съдебната система, които включват председатели на отделения и колегии в съда, завеждащи отдели в прокуратурата и Националната следствена служба. Председателите на отделения администрират делата и могат да председателстват съдебните състави. Назначаването на председателите и завеждащите отдели се извършва от съответния административен ръководител.
Чл. 173
Процедурата за избор на председатели на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главен прокурор се открива от пленума на Висшия съдебен съвет 4-6 месеца преди изтичането на мандата. Предложения за кандидатури могат да правят членове на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието и пленумите на съответните съдилища. Кандидатите представят концепция за работата си и документи, които се публикуват на сайта на Висшия съдебен съвет. Изслушванията са публични, а становища от организации могат да се представят до 7 дни преди тях. Решението за избор се взима с мнозинство от гласовете на членовете на пленума, а при отказ на президента за назначаване се провежда нов избор.
Чл. 173а
Чл. 173а регламентира процедурата за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. В случаи на разследване, съдия се определя да изпълнява функциите на прокурор. След назначаването, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначава прокурор за разследване. Срокът за изпълнение на функциите на прокурора е до две години, след което той се възстановява на предишната си длъжност. При необходимост от контрол върху действията на прокурора, се назначава заместник на главния прокурор. Правилата за назначаване и контрол, важат и за случаи, свързани с заместник на главния прокурор.
Чл. 174
Директорът на Националната следствена служба се избира с мнозинство от осем гласа на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, по предложение на поне трима нейни членове, главния прокурор или министъра на правосъдието. Предложенията се правят в две последователни заседания, следващи заседанието за откриване на процедурата, и се разглеждат не по-рано от 30 дни след последното предложение. Мандатът на директора започва от деня на встъпването му в длъжност.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за съдебната власт регламентира условията и процедурите за предсрочно освобождаване на административни ръководители в съдебната система. Административен ръководител може да бъде освободен предсрочно на основания, определени в Конституцията, включително при освобождаване от длъжност като съдия, прокурор или следовател. Предложението за предсрочно освобождаване трябва да бъде направено в определен срок, а при прекратяване на мандат, новият ръководител заема длъжността от датата на встъпване. Специални процедури се прилагат за председателите на Върховния касационен и административен съд, както и за главния прокурор.
Чл. 175а
Съдиите, прокурорите и следователите подават декларации за имущество и интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. Декларациите включват две части и декларация за промяна в обстоятелствата. Те се подават по образец, утвърден от главния инспектор, на хартиен носител или по електронен път с квалифициран електронен подпис. Декларациите се съхраняват за 10 години и след изтичането на този срок се унищожават от назначена комисия.
Чл. 175б
Съдиите, прокурорите и следователите са задължени да подават декларация за своето имущество и интереси, включително недвижимо имущество, превозни средства, парични суми, осигуровки, ценни книги, задължения, доходи извън основната длъжност, чуждо имущество, разходи за обучение и участие в търговски дружества. Декларацията включва информация за имуществото към момента на възникване на качеството, промени през предходната година, както и правните основания за придобиване на имуществото, ако е придобито по време на заеманата длъжност. Освен това, те декларират имуществото и доходите на своите съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, с изключение на определени случаи.
Чл. 175в
Чл. 175в от Закона за съдебната власт определя сроковете и условията за подаване на декларации за имущество и интереси от лица, заемащи определени длъжности. Декларациите се подават в срок до един месец от възникване на качеството, ежегодно до 15 май, при изгубване на качеството и при настъпване на промяна в обстоятелствата. Освен това, декларация за произхода на средствата се изисква при предсрочно погасяване на дългове над 10 000 лв. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува декларациите и списък на лицата, които не са подали декларации в срок.
Чл. 175г.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет води електронни публични регистри на декларации за имущество и интереси, както и на влезли в сила наказателни постановления. Декларациите се въвеждат от оправомощени служители, а регистърът съдържа информация за входящия номер и датата на декларацията. Всеки има право на достъп до данните, който се осигурява чрез интернет, при спазване на защитата на личните данни.
Чл. 175д
Чл. 175д от Закона за съдебната власт регламентира правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет относно проверката на декларираните факти. В срок от 6 месеца след подаване на декларацията, Инспекторатът извършва проверка, за която има право на пряк достъп до електронни бази данни и информационни масиви на държавни и общински органи. Достъпът е безплатен и се осъществява по електронен път, освен в случаи, когато техническите изисквания не позволяват това, за което се подписва споразумение. Инспекторатът може да изисква допълнителна информация от различни органи, които са длъжни да предоставят информация в срок от един месец. Инспекторатът може също да получава информация от банкови, застрахователни и данъчни системи, както и информация за индивидуални партиди на осигурени лица от пенсионноосигурителни дружества.
Чл. 175е
Член 175е от Закона за съдебната власт предвижда, че проверката на декларираните факти се извършва чрез съпоставяне с получената информация. Ако декларация за текущата година не е подадена, проверката се основава на последно подадената декларация.
Чл. 175ж
Чл. 175ж урежда процедурата за проверка на декларации, подадени от лица, свързани със съдебната власт. Проверка приключва с доклад за съответствие, ако разликата между декларираните факти и получената информация е до 10 000 лв. В противен случай, се издава доклад за несъответствие. При несъответствие, Инспекторатът уведомява лицето и му дава 14 дни за корекция. Ако уведомлението не може да бъде връчено, то се публикува на интернет страницата на Инспектората. Лицата с несъответствия, които не са отстранени, се публикуват в списък, който се премахва в края на годината. При несъответствие над 20 000 лв. след изтичането на срока, се уведомяват компетентните органи за проверка на имущественото състояние на лицето.
Чл. 175з
Чл. 175з от Закона за съдебната власт регламентира процедурата при несъответствие в размер от 10 000 до 20 000 лв. и при наличие на конфликт на интереси. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет образува допълнителна проверка, при която проверяваното лице трябва да декларира информация и да предостави доказателства. Проверяват се данни за банкови сметки и финансови инструменти. При наличие на несъответствие над 10 000 лв. се съставя мотивиран доклад и уведомяват компетентните органи. Допълнителна проверка може да се извърши и при сигнал за несъответствие в имущественото състояние на съдия, прокурор или следовател.
Чл. 175и
Чл. 175и от Закона за съдебната власт определя конфликт на интереси като ситуация, в която съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе на обективността и безпристрастността при изпълнение на служебните им задължения. Частен интерес включва всякаква облага, материална или нематериална, за самия служител или свързани с него лица. Служителите са задължени да декларират конфликта на интереси и да се отстранят от дела, в които имат такъв интерес. Специалните основания за отводи и самоотводи се регулират от съответния закон. След приключване на делата, административните ръководители изпращат на Инспектората копия от актовете, отменени поради нарушения на законовите разпоредби относно конфликт на интереси.
Чл. 175к.
Законът за съдебната власт предвижда четири основни проверки, свързани със съдия, прокурор или следовател. Първата е за конфликт на интереси, която цели да установи наличието на частен интерес при изпълнение на служебните функции. Втората проверка е за почтеност, която установява дали лицето приема облаги извън закона, които могат да поставят под съмнение независимостта и безпристрастността му. Третата проверка е за независимост, която оценява дали лицето е подложено на натиск или влияние от публична или частна власт. Четвъртата проверка е за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и цели да установи дали поведението на лицето е в разрез с обществените разбирания за благоприличие.
Чл. 175л
Чл. 175л от Закона за съдебната власт урежда процедурата за подаване на сигнали относно частни интереси на съдии, прокурори или следователи. Всеки, който има информация за нарушения, може да подаде сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет. Сигналите трябва да съдържат лични данни на подателя, информация за нарушителя, конкретни данни за нарушението и документация, която подкрепя твърденията. Инспекторатът регистрира сигналите и може да извърши предварително проучване и проверки. Главният инспектор осигурява анонимност на подателите.
Чл. 175м
Чл. 175м от Закона за съдебната власт определя условията за започване на проверки от главния инспектор на Инспектората. Проверките могат да започнат по сигнал, по искане на съдия, прокурор или следовател, по служебна инициатива на Инспектората или при получаване на съдебен акт. Заповедта на главния инспектор трябва да съдържа основанието за проверката.
Чл. 175н
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверки в двумесечен срок след приключване на предварителното проучване, с възможност за удължаване. По време на проверките се събират данни и се изслушва проверяваното лице. Инспекторатът може да иска доказателства и документи от различни лица, които са задължени да предоставят информация и да се явяват лично, освен ако не могат по уважителни причини. Предоставянето на информация е задължително за гражданите, освен ако това застрашава правата им.
Чл. 175о
Чл. 175о регламентира процедурата по извършване на проверки в съдебната система. Всяка проверка завършва с мотивиран доклад, който описва действията, установените факти и дава становище относно наличието на конфликт на интереси или нарушения на принципите за почтеност. Докладът се внася в Инспектората към Висшия съдебен съвет, който решава дали да прекрати проверката или да предложи дисциплинарни мерки. Проверяваното лице е уведомено за резултатите от проверката.
Чл. 175п
Чл. 175п от Закона за съдебната власт регламентира процедурата при установяване на конфликт на интереси. Когато предложението за дисциплинарно наказание е свързано с конфликт на интереси, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет предлага образуване на производство за установяване на такъв конфликт. Процедурата включва събиране на доказателства и изслушване на лицето, като решенията относно конфликта и дисциплинарното наказание могат да се обжалват. След установяване на конфликт на интереси, Висшият съдебен съвет уведомява компетентните органи за проверка на имущественото състояние на лицето.
Чл. 175р
Чл. 175р от Закона за съдебната власт предвижда защита на лицата, които подават сигнали. Те не могат да търпят неблагоприятни последствия заради подаването на сигнала. Лицата, разглеждащи сигнала, са задължени да не разкриват самоличността на подателя, да не разгласяват свързаната информация и да опазват документите от нерегламентиран достъп. Информацията е служебна тайна. В случай на нужда, главният инспектор може да поиска помощ от Министерството на вътрешните работи за допълнителна защита. Правилата за защита на самоличността на подателя на сигнала се утвърдиха от главния инспектор.
Чл. 175с
Според Чл. 175с от Закона за съдебната власт, лицата, които са уволнени, преследвани или подложени на психически или физически тормоз заради подаване на сигнал, имат право на обезщетение. Това обезщетение покрива както имуществени, така и неимуществени вреди и се търси по съдебен ред.
Чл. 175т
Член 175т от Закона за съдебната власт гласи, че информация по неприключили проверки не се предоставя, освен в определените от закона случаи. Това правило е в сила от 01.01.2017 г. и е въведено с изменения в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г.
Чл. 175у
Съгласно Чл. 175у от Закона за съдебната власт, проверяваното лице има право на адвокатска защита по време на проверките и производствата, регламентирани в този раздел. Това право е въведено с изменения в закона, в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 175ф
Чл. 175ф от Закона за съдебната власт указва, че за въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилага Административнопроцесуалният кодекс. Раздел II от закона обхваща конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, както и конкурсите за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. Този раздел е изменян и актуализиран в различни моменти, последно през 2016 г.
Чл. 176
Законът предвижда провеждане на централизиран конкурс за заемане на длъжности в органите на съдебната власт. Конкурсът е задължителен за младши съдии, прокурори и следователи, както и за първоначално назначаване в различни съдилища и прокуратури. Конкурсът за младши съдии, прокурори и следователи се провежда веднъж годишно, обявява се през януари и се провежда през април. Конкурсът за назначаване в съдилища и прокуратури се провежда най-малко веднъж годишно, не по-късно от два месеца след обявяването му.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за съдебната власт регламентира планирането на длъжности за младши съдии, прокурори и следователи, което се извършва от Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители. Планираните длъжности не могат да се трансформират след обявяване на конкурса, а овакантените длъжности не могат да се преобразуват в длъжности за съдии и прокурори.
Чл. 178
Висшият съдебен съвет определя броя на свободните длъжности в съдилищата, прокуратурата и следствените органи за назначаване чрез конкурс. Броят на свободните длъжности се определя поотделно за всяко ниво на съдебната власт. Свободните длъжности се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в органите на съдебната власт, но разпоредбата не важи за специализираните съдилища и прокуратури.
Чл. 179
Длъжностите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, както и свободните длъжности за първоначално назначаване, се обявяват от Висшия съдебен съвет. Обявяването става чрез публикация в "Държавен вестник", един централен всекидневник и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за съдебната власт регламентира процедурата за обявяване на конкурси за органите на съдебната власт. Всеки конкурс се обявява отделно от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, чрез публикация в "Държавен вестник" и в централен всекидневник, както и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Обявлението включва информация за броя и вида на длъжностите, изискваните документи, сроковете за подаване, програмата за конкурса, както и датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.
Чл. 181
В конкурса за младши съдии, прокурори и следователи могат да участват лица, отговарящи на изискванията по чл. 162. За първоначално назначаване е необходимо да се притежава и съответния стаж по чл. 164. Кандидатите, одобрени по реда на чл. 186, ал. 7, не могат да участват. Заявленията за участие се подават в администрацията на Висшия съдебен съвет с приложени документи, включително автобиография, диплома, удостоверение за правоспособност, медицинско удостоверение и мотивационно писмо. Решението за недопускане до конкурс може да се обжалва.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за съдебната власт регламентира процедурата за допускане на кандидати до конкурс за съдебна власт. Комисията по атестирането и конкурсите проверява документите на кандидатите и установява съдимостта им. Списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, а недопуснатите имат право да оспорят решението в тридневен срок. Висшият съдебен съвет разглежда жалбата в 7-дневен срок, а решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Обжалването спира изпълнението на решението.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за съдебната власт регламентира състава и назначаването на конкурсни комисии за длъжности в съдилищата и прокуратурите. Комисиите се състоят от пет членове: един хабилитиран учен и четирима действащи съдии, прокурори или следователи. Членовете се предлагат от общите събрания на съдиите и прокурорите, а изборът им се извършва чрез жребий. Членовете на комисията трябва да имат статут на несменяемост и да не са им налагани дисциплинарни наказания в последните 5 години. Участието в комисията влияе на атестацията и натовареността на членовете.
Чл. 184
Конкурсът за съдебната власт включва писмен и устен изпит с оценки по шестобалната система. Писменият изпит е анонимен и се състои от решаване на казус, свързан с избрания правен отрасъл, и тест по право на Европейския съюз и правата на човека. Резултатите от писмения изпит се обявяват в срок от три дни. За да се допуснат до устен изпит, кандидатите трябва да имат оценка не по-ниска от 4,50 и на двете части на писмения изпит. Устният изпит се провежда минимум 7 дни след обявяването на резултатите и включва събеседване по въпроси от правото и Кодекса за етично поведение на съдии, прокурори и следователи.
Чл. 185
Конкурсната комисия е задължена да обяви резултатите от устния изпит в срок от 7 дни след провеждането му. Обявяването се извършва на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на неговата интернет страница. В класирането се включват само кандидатите, получили оценка не по-ниска от добър "4,00".
Чл. 186
Класирането на участниците в конкурса за младши съдии, прокурори и следователи се извършва от конкурсната комисия, която оценява резултатите от писмения и устния изпит. При равен резултат се взема предвид общият успех от държавните изпити и следването по специалността "Право". След обявяване на класирането, кандидатите трябва да представят декларации за нравствени качества, а комисията по професионална етика изготвя становища за тях. На основата на класирането и становищата, конкурсната комисия предлага кандидатите за одобрение от Висшия съдебен съвет, който проверява дали те отговарят на изискванията. Одобрените кандидати заявяват желание за назначаване, а решението за окончателния списък на одобрените кандидати се изпраща на Националния институт на правосъдието за обучение.
Чл. 186а
Чл. 186а от Закона за съдебната власт описва процедурата за класиране и назначаване на кандидати за първоначално назначаване в съдебната система. Класирането се извършва от конкурсна комисия, която оценява кандидатите на базата на резултатите от писмения и устния изпит. При равен резултат, предимство имат кандидатите с по-висок успех от държавните изпити и от следването по специалността "Право". След класирането, комисиите по професионална етика анализират документите на кандидатите и изготвят становища, които се предоставят на Висшия съдебен съвет. Назначаването на кандидатите се извършва по реда на класирането, след проверка на изпълнението на изискванията за назначаване. В случай на несъответствие с изискванията, назначаването може да бъде отказано.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за съдебната власт предвижда, че всеки заинтересован може да обжалва решения на Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването им. Жалбата спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Върховният административен съд разглежда жалбата в открито заседание и трябва да се произнесе с решение в срок от един месец. Решението на съда е окончателно.
Чл. 188
Административните ръководители на съдилищата, прокуратурата и следствените органи са задължени да уведомят съответната колегия на Висшия съдебен съвет за свободните длъжности, които се очаква да се освободят през следващата година, до 30 септември на предходната година. Колегията определя броя на свободните длъжности към момента на обявяване на конкурса. При липса на кандидати за преместване, свободните места се заемат чрез конкурс за повишаване. Организацията на конкурсите се подпомага от администрацията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Чл. 189
Член 189 от Закона за съдебната власт регламентира процедурата за обявяване и провеждане на конкурси за свободни длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи. Конкурсите се обявяват от Висшия съдебен съвет и се провеждат за по-горестоящите органи преди тези за по-ниските. Преместването на съдии, прокурори и следователи изисква конкурс, а членовете на конкурсните комисии се определят от съответните органи. Членовете на комисията трябва да отговарят на определени условия за статут и опит, и тяхното участие влияе на атестацията им.
Чл. 190
Чл. 190 от Закона за съдебната власт предвижда, че обявлението за свободни длъжности за първоначално назначаване се прави едновременно с обявлението по чл. 189, ал. 1. Това обявление трябва да съдържа информация за броя и вида на длъжностите, както и за органите на съдебната власт, към които се отнасят.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за съдебната власт определя условията за кандидатстване за длъжности, свързани със съдебната система. Кандидатите трябва да бъдат съдии, прокурори или следователи с необходимия стаж. Документите се подават в съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която извършва проверка на документите. Списъците на кандидатите, допуснати и недопуснати за участие в конкурса, се публикуват на сайта на Висшия съдебен съвет, с посочване на основанията за недопускане. Кандидатите могат да обжалват решението за недопускане в тридневен срок.
Чл. 191а
Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване на базата на атестиране, проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт, данни от кадровото им дело и оценка на разгледаните дела и преписки. При равни оценки се предимства кандидат с по-дълъг стаж. Комисията проверява познанията на кандидата чрез писмен изпит. Резултатите от класирането се изпращат на Висшия съдебен съвет за окончателно решение, което може да се обжалва.
Чл. 192
Член 192 от Закона за съдебната власт описва процедурата за класиране на кандидатите за повишаване в длъжност в съдебната система. Конкурсната комисия оценява кандидатите на база последната атестация, проверки от по-горестоящи органи, данни от кадровите дела и преценка на приключени дела. При равни оценки се назначава кандидат с по-дълъг стаж. В определени случаи комисията проверява познанията на кандидатите чрез писмен изпит. Комисията изготвя протокол с класирането и го изпраща на Висшия съдебен съвет. Комисията по професионална етика оценява нравствените качества на тримата най-добре класирани кандидати. Резултатите от класирането се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за съдебната власт регламентира процедурата за класиране и назначаване на кандидати за длъжности в съдебната власт. Резултатите от класирането, конкурсната документация и становището на Комисията по професионална етика се предоставят на Комисията по атестирането и конкурсите. Тя внася мотивирано предложение за повишаване или преместване на класираните кандидати. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет взема решение за назначаване на кандидати по поредността на класирането, след проверка на изискванията за стаж и професионални качества. При отказ за назначаване на кандидат, следващият по ред кандидат може да бъде назначен. В срок от 9 месеца от приключване на конкурса, при наличие на свободна длъжност, може да бъде назначен следващият класиран кандидат с оценка не по-ниска от много добър "5,00". Решенията на колегията могат да бъдат обжалвани.
Чл. 194
Чл. 194 от Закона за съдебната власт урежда процедурите при закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи, както и при намаляване на броя на заетите длъжности. В тези случаи, Висшият съдебен съвет може да преназначи без конкурс съдиите, прокурорите и следователите на свободни длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт, по възможност в същия апелативен район. Освен това, при взаимно съгласие за размяна на длъжности между съдии, прокурори и следователи в различни органи, те могат да се преместват също без конкурс, с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Чл. 194а
Чл. 194а от Закона за съдебната власт определя процедурата за обявяване и избор на свободни длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт. Свободните длъжности се обявяват от Висшия съдебен съвет, а кандидатите подават автобиография и концепция за работа. Имената на кандидатите и списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Кандидатите, които не са допуснати, могат да обжалват решението. Юридически лица с нестопанска цел и професионални организации могат да представят становища за кандидатите. Кандидатите се изслушват от общото събрание на съда.
Чл. 194б
Процедурата за избор на административни ръководители в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет чрез събеседване. Кандидатите се оценяват по три основни критерия: професионална подготовка (на базата на предишни атестирания), управленска компетентност (чрез защита на концепция за стратегическо управление) и нравствени качества (въз основа на становище от Комисията по професионална етика). Становището за нравствени качества трябва да бъде предоставено на кандидатите не по-късно от три дни преди събеседването. Висшият съдебен съвет взема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията, като решението може да бъде обжалвано.
Чл. 194в
Чл. 194в от Закона за съдебната власт, приет през 2011 г., определя, че редът за провеждане на конкурси и избори по раздели ІІ и ІІа, както и за съставянето на конкурсните комисии, трябва да бъде установен с наредба на Висшия съдебен съвет. Тази наредба се обнародва в 'Държавен вестник'. Важно е да се отбележи, че този член е обявен за противоконституционен с РКС № 10 от 2011 г.
Чл. 194г
Чл. 194г от Закона за съдебната власт определя, че редът за провеждане на конкурси и избори по раздели II и IIа, както и съставянето на конкурсните комисии, ще бъде регламентиран с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет. Тази разпоредба е нова и е в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 195
Съдия, прокурор или следовател не може да заема длъжности в политическите структури, да упражнява търговска дейност, да получава възнаграждение от определени източници, да членува в политически партии и синдикати извън съдебната власт. Изключения се допускат за научна и преподавателска дейност, участие в международни проекти и изпълнение на функции на европейски делегиран прокурор. След освобождаване от длъжност, те могат да се възстановят на предишната си позиция в срок от 14 дни.
Чл. 195а
Съгласно Чл. 195а от Закона за съдебната власт, всеки съдия, прокурор и следовател, както и членовете на Висшия съдебен съвет, трябва в едномесечен срок от встъпване в длъжност да подадат декларация за дейности и членства в организации, включително тайни и неформални. При промяна на обстоятелствата, декларацията трябва да бъде коригирана в същия срок. Съдиите, прокурорите и следователите не декларират членството в определени организации. Висшият съдебен съвет поддържа публичен регистър на подадените декларации.
Чл. 195б
Чл. 195б от Закона за съдебната власт предвижда, че при констатиране на несъвместимост, Комисията по професионална етика изготвя мотивирано заключение, което се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Този член е нов и влиза в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 196
Чл. 196 от Закона за съдебната власт определя различните видове атестиране за съдии, прокурори и следователи. Атестирането се провежда предварително след три години работа, за придобиване на несменяемост след 5 години стаж, периодично на всеки 5 години след несменяемост и извънредно при определени условия. Младши съдии, прокурори и следователи не се атестират предварително, а се изготвя доклад за тяхната работа от наставника им на втората година.
Чл. 197
Член 197 от Закона за съдебната власт регламентира процеса на атестиране на съдиите, прокурорите и следователите. Предварителното атестиране оценява качествата и професионалната компетентност на назначените лица, а атестирането за несменяемост се извършва след 5 години стаж, като взема предвид резултатите от предварителното атестиране. Периодичното атестиране се провежда на всеки 5 години и оценява професионалната компетентност и етичното поведение. Извънредно атестиране може да бъде инициирано при определени условия, включително участие в конкурс или по предложение на Инспектората. Резултатите от атестирането водят до изготвяне на комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.
Чл. 198
Чл. 198 от Закона за съдебната власт определя критериите за атестиране на съдия, прокурор и следовател, които включват правни познания, умения за анализ на факти, организация на работата, експедитивност, дисциплинираност и спазване на етични правила. При атестирането се вземат предвид показатели като спазване на срокове, брой потвърдени и отменени актове, резултати от проверки на Инспектората и натовареност на съответния орган. Времето, прекарано като преподавател в Националния институт на правосъдието и като европейски делегиран прокурор, също се включва в атестацията.
Чл. 199
Законът за съдебната власт определя специфичните критерии за атестиране на съдии, прокурори и следователи. За съдии, критериите включват спазване на графика за съдебни заседания, умения за водене на заседания и администриране на дела. За прокурори, критериите обхващат планиране на действия в производството, изпълнение на указания и организиране на работа с разследващите органи. За следователи, акцентът е върху планиране на действия и съответствие на актовете с мнението на прокурора след приключване на разследването.
Чл. 200
Чл. 200 от Закона за съдебната власт предвижда периодично атестиране на административен ръководител и неговия заместник. Атестирането включва оценка на способностите за заемане на ръководна длъжност и квалификацията като съдия, прокурор или следовател. Освен това, анализират се резултатите от дейността на съответния орган на съдебната власт. На базата на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Чл. 201
Законът определя критериите за заемане на ръководна длъжност в съдебната власт, които включват: способност за работа в екип, вземане на правилни управленски решения, поведение, което повишава авторитета на съдебната власт, умение за комуникация с различни субекти и професионална компетентност. Оценката на способностите и квалификацията се извършва на база определени критерии и показатели, съгласно наредба.
Чл. 202
Член 202 от Закона за съдебната власт е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 1 от 2011 година, и е в сила от 4 януари 2011 година.
Чл. 203
Атестирането на съдии, прокурори и следователи започва по предложение на заинтересованото лице или административния ръководител на органа на съдебната власт. Предложението за атестиране за несменяемост и периодично атестиране се подава не по-рано от един месец преди изтичането на 5-годишния срок. При атестирането за несменяемост се оценява професионалното развитие на атестираното лице, включително индивидуалните му планове за развитие, и може да бъде предложен допълнителен план за професионално развитие.
Чл. 203а
Чл. 203а от Закона за съдебната власт определя структурата и функциите на помощните атестационни комисии, които участват в атестирането на съдии. Комисиите са организирани в зависимост от нивото на съда, в който работят съдиите, като например: за районни съдии - в окръжния съд, за окръжни съдии - в апелативния съд, и т.н. Те представят комплексна оценка на атестирането на съдиите пред Комисията по атестирането и конкурсите към Висшия съдебен съвет. Правомощията и правилата за дейността им се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 204
Чл. 204 от Закона за съдебната власт регламентира дейността по атестирането на прокурорите, която се подпомага от постоянни атестационни комисии, избирани от прокурорите в съответните апелативни и окръжни прокуратури. Членовете на тези комисии трябва да притежават високи професионални и нравствени качества и да не са им налагани дисциплинарни наказания през последните 5 години. Мандатът им е две години, с възможност за избиране за максимум два последователни мандата. Комисиите предлагат комплексна оценка на прокурорите при атестирането им.
Чл. 204а
Чл. 204а от Закона за съдебната власт регламентира процедурата по атестиране на съдии, прокурори и следователи. Атестационните комисии проверяват деловодните книги и протоколите за извършените процесуални действия. Те могат да изслушват атестирания и да събират допълнителна информация. След атестирането се изготвя комплексна оценка, която може да бъде положителна (задоволителна, добра, много добра) или отрицателна. Оценката се мотивира и включва препоръки. При установени специфични нужди, Комисията разработва индивидуални планове за професионално развитие на атестирания, с помощта на Националния институт на правосъдието.
Чл. 205
Чл. 205 от Закона за съдебната власт регламентира процедурата по атестиране на магистратите. Атестираният магистрат има право да подаде писмено възражение срещу комплексната оценка в срок от 7 дни. Възражението се разглежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която изслушва магистрата и изразява писмено становище по въпроса. След оценка на всички обстоятелства, колегията може да приеме, да промени оценката или да върне преписката за допълнителна информация. Решението на колегията може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, като решението на съда е окончателно.
Чл. 206
Чл. 206 урежда процеса на атестиране на съдиите и прокурорите. Комплексната оценка от атестирането и препоръките към атестирания се приемат с решение на Висшия съдебен съвет. В случай на отрицателна оценка за придобиване на статут на несменяемост, Висшият съдебен съвет отказва този статут и атестираният се освобождава от длъжност.
Чл. 207
Съгласно Чл. 207 от Закона за съдебната власт, съдия, прокурор или следовател става несменяем след пет години стаж на съответната длъжност и положителна оценка от атестирането. В стажа за несменяемост се включва и времето, прекарано като младши съдия, прокурор или следовател.
Чл. 208
Член 208 от Закона за съдебната власт е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 33 от 2009 г., и отменянето влиза в сила от деня на влизането в сила на наредбата по чл. 209а.
Чл. 209
Член 209 от Закона за съдебната власт е бил изменен през 2011 година и е влязъл в сила от 4 януари 2011 г. Впоследствие, през 2020 г., той е отменен.
Чл. 209а
Чл. 209а от Закона за съдебната власт предвижда, че Висшият съдебен съвет е отговорен за приемането на наредба, която да определя показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители. Наредбата включва и критерии за оценка на натовареността на органите на съдебната власт. Обнародването на наредбата става в "Държавен вестник". След измененията през 2011 г. текстът е обявен за противоконституционен.
Чл. 209б
Чл. 209б от Закона за съдебната власт определя, че Пленумът на Висшия съдебен съвет, по предложение на съответната колегия, е отговорен за приемането на наредба, която регламентира показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи. Тази наредба ще включва критерии за оценка на натовареността на съдебните служители и реда за провеждане на атестирането.
Чл. 210
Съдиите, прокурорите и следователите имат задължения да решават делата си в срок, да участват в заседания на общото събрание, да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време, както и да изпълняват допълнителни задачи, възложени от административния ръководител.
Чл. 211
Съдиите и съдебните заседатели са задължени да запазват тайната на съвещанията при решаването на дела. Освен това, съдиите, прокурорите и следователите трябва да третират като служебна тайна информацията, която получават в рамките на службата и която засяга интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 212
Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са задължени да не изразяват предварителни становища по дела, които са им възложени, нито по дела, които не са им възложени. Това правило цели да осигури независимост и безпристрастност в съдебния процес.
Чл. 213
Съгласно Чл. 213 от Закона за съдебната власт, съдии, прокурори и следователи нямат право да предоставят правни консултации. Това правило цели да запази независимостта и безпристрастността на тези правни професионалисти в изпълнението на техните задължения.
Чл. 214
Чл. 214 от Закона за съдебната власт предвижда, че съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат ответници в административно производство по повод изпълнението на служебните си функции, освен ако законът изрично предвижда друго.
Чл. 215
Съдиите, прокурорите и следователите имат право да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани. Всички посочени субекти са задължени да предоставят такова съдействие при изпълнение на функциите на съдебната власт.
Чл. 216
Държавата осигурява защита на съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на служебните им задължения, като ги обезщетява за вреди, причинени по време на изпълнение на техните функции. Обезщетението се изчислява като разлика между действителната вреда и задължителната застраховка. Също така, държавата защитава и съдебните заседатели в изпълнение на техните функции. Освен това, държавата обезщетява и вредите, причинени на близки на съдебните служители, вследствие на изпълнението на служебните им задължения.
Чл. 217
Съдиите, прокурорите и следователите имат право да образуват и членуват в организации за защита на професионалните си интереси, които не могат да членуват във федерации на синдикални организации. Тези организации стават юридически лица след вписване и могат да имат само съдии, прокурори и следователи за учредители и членове. Към Висшия съдебен съвет се създава Съвет за партньорство, включващ членове на ВСС и представители на организациите, който осъществява диалог по професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите. Организацията на Съвета се определя с наредба на пленума на ВСС.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за съдебната власт определя основните месечни възнаграждения на висшите длъжности в съдебната система. Председателите на Върховния касационен и административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават 90% от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. За най-ниските длъжности в съдебната система, възнаграждението е удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера. Останалите възнаграждения се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 219
Съгласно Чл. 219 от Закона за съдебната власт, на съдиите, прокурорите и следователите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа. Това допълнително възнаграждение е в размер на 2% от основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж, но не може да надвишава 40% от основното възнаграждение.
Чл. 220
Според Чл. 220 от Закона за съдебната власт, съдия, прокурор и следовател получават допълнително възнаграждение за извънреден труд единствено в случаите, когато изпълняват служебните си задължения в празнични и почивни дни.
Чл. 221
Съгласно Чл. 221 от Закона за съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите получават всяка година средства за тога или облекло, които са равни на две средномесечни заплати на служителите в бюджетната сфера.
Чл. 222
Според Чл. 222 от Закона за съдебната власт, при повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.
Чл. 223
Съдиите, прокурорите и следователите имат право на ползване на жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт, докато заемат длъжността си.
Чл. 224
Законът за съдебната власт предвижда, че задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се финансира от бюджета на съдебната власт. Освен това, тези служители задължително се застраховат срещу злополука, отново за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 225
Съгласно чл. 225 от Закона за съдебната власт, съдии, прокурори и следователи с над 10 години стаж имат право на парично обезщетение при освобождаване, равно на брутни месечни възнаграждения за всяка прослужена година, но не повече от 20. Обезщетението не се изплаща при определени условия, като негативна атестация, дисциплинарно производство или ако лицето е привлечено като обвиняем. В случай на смърт, обезщетението се изплаща на наследниците. Редът за изчисление на обезщетенията се определя от Висшия съдебен съвет.
Чл. 226
Съгласно Чл. 226 от Закона за съдебната власт, незаконно освободен съдия, прокурор или следовател има право на обезщетение, равно на брутното му възнаграждение за периода на незаета длъжност, но не повече от 6 месеца. При назначаване на друга длъжност с по-ниска заплата или получаване на по-ниско възнаграждение, той може да получи разликата в заплатите. Брутната заплата за изчисляване на обезщетението е тази, определена към момента на признаването на освобождаването за незаконно или за неявяване на длъжността.
Чл. 227
Съгласно чл. 227 от Закона за съдебната власт, командироването на съдии, прокурори и следователи е възможно за срок до 12 месеца с предварително писмено съгласие, а в изключителни случаи и без съгласие за до 3 месеца. Не се прилага за командироване на незаета щатна длъжност. При невъзможност за формиране на състав, съдии могат да бъдат командировани за конкретно дело. Бременни и майки с деца до три години не могат да бъдат командировани без съгласие. При командироване на по-висока длъжност, се получава по-високо възнаграждение, а разходите се покриват от органа, в който е назначен магистратът. Издава се заповед с мотиви за необходимост от командироване, а съдията продължава да участва в делата на своя съд след приключване на командироването.
Чл. 227а
Чл. 227а от Закона за съдебната власт регламентира условията за командироване на съдии, прокурори и следователи. Те могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет с писмено съгласие. Споразумение между ВСС и институцията определя длъжността, срока и възнаграждението. Командированите лица са задължени да информират ВСС за дейността си на всеки 6 месеца и да представят заключителен доклад след приключване. Ако командироването надвишава една година, заеманата длъжност се освобождава, а след изтичането на срока лицето се възстановява на предишната си длъжност.
Чл. 228
Член 228 от Закона за съдебната власт е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г., и е в сила от 1 януари 2017 г.
Чл. 229
Член 229 от Закона за съдебната власт посочва, че за въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилага Кодексът на труда. Това означава, че в случаите на временно отстраняване от длъжност, ако не са предвидени специфични разпоредби в закона, следва да се ръководим от правилата и процедурите, установени в Кодекса на труда.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за съдебната власт регламентира процедурата за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, привлечен като обвиняем за умишлено престъпление. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да отстрани лицето до приключване на наказателното производство, след мотивирано искане от главния прокурор. Процедурата включва изслушване на отстранения и вземане на решение в срок до 14 дни. Времето на отстраняване не може да надвишава определен срок, а за периода на отстраняване се изплаща минимална работна заплата. При промяна на обстоятелствата, отстраненото лице може да поиска възстановяване на длъжността. В случай на задържане под стража или домашен арест, лицето се счита за временно отстранено от момента на влизане в сила на съответния съдебен акт.
Чл. 230а
Чл. 230а от Закона за съдебната власт описва процедурата за временно отстраняване на главния прокурор, когато той е обвиняем за престъпление. Прокурорът прави искане до Висшия съдебен съвет, който трябва да разгледа искането в срок от 14 дни. Главният прокурор има право да бъде изслушан преди вземането на решение. Срокът на временното отстраняване не може да надвишава определените срокове в Наказателно-процесуалния кодекс, а за периода на отстраняването се заплаща минимална работна заплата. При определени условия, свързани с мярка за неотклонение, главният прокурор може да бъде временно отстранен от момента на влизане в сила на мярката. Процедурата важи и за заместника на главния прокурор.
Чл. 231
Чл. 231 от Закона за съдебната власт урежда възстановяването на съдията, прокурора или следователя, които са временно отстранени от длъжност при прекратяване на наказателното производство, освен в определени случаи. Те получават разликата между получаваното възнаграждение и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването. При осъждане с влязла в сила присъда, основание за освобождаване от длъжност, те трябва да възстановят полученото възнаграждение в бюджета на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 232
При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборен член на Висшия съдебен съвет, съдия, прокурор или следовател, колегията на Висшия съдебен съвет може да отстрани лицето от длъжност за срок до три месеца по предложение на дисциплинарния състав.
Чл. 233
Законът за съдебната власт определя възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател. Те включват: 1. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура; 2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура; 3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, и следовател в Националната следствена служба. Съдиите и прокурорите в София имат повишени рангове в зависимост от съда или прокуратурата, в която работят. Висшият съдебен съвет определя допълнителни възнаграждения на съдии, прокурори и следователи на база натовареността на съответния орган.
Чл. 234
Чл. 234 от Закона за съдебната власт регламентира условията за повишаване на съдия, прокурор или следовател в по-горен ранг и увеличаване на възнаграждението. За целта е необходимо получаване на положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, прослужен минимум три години на съответната или приравнена длъжност, както и наличие на необходимия юридически стаж, съгласно чл. 164 от закона.
Чл. 235
Член 235 от Закона за съдебната власт предвижда, че повишаването на място на съдия, прокурор и следовател се извършва в съответствие с техните рангове. Изменението е в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 236
Съдия, прокурор или следовател, освободен от длъжност, запазва ранга си при последващо назначение, освен ако е освободен поради влязла в сила присъда за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност.
Чл. 237
Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя от длъжността, която заема, при равни длъжности - от притежавания ранг, а при равен ранг - от продължителността на прослуженото време. При военни съдии, прокурори и следователи, старшинството се определя по същите критерии, като допълнително се взима предвид военното звание.
Чл. 238
За да бъде назначено лице за младши съдия, младши прокурор или младши следовател, то трябва да отговаря на изискванията по чл. 162, да е издържало конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 1 и да е завършило задължителен курс на първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.
Чл. 239
Според ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, младши съдия се назначава в окръжен съд, младши прокурор в районна прокуратура, а младши следовател (което е отменено) се назначава в окръжен следствен отдел. Последната промяна за младши следовател е направена с ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 240
Младшият съдия, прокурор и следовател се назначават за срок от две години, като този срок може да бъде удължен с още 6 месеца по решение на Висшия съдебен съвет. Младши съдия с над една година стаж може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.
Чл. 241
При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва, съгласно разпоредбите на чл. 155 или 156 от закона.
Чл. 242
Чл. 242 от Закона за съдебната власт предвижда назначаването на съдия, прокурор или следовател като наставник на младшите съдии, прокурори и следователи от административния ръководител на съда или прокуратурата. Наставникът има за задача да наблюдава и подпомага професионалното развитие на младшите колеги. Висшият съдебен съвет също така е отговорен за приемането на правила относно дейността на наставниците.
Чл. 243
След изтичането на срока по чл. 240, младшите съдии, прокурори и следователи се назначават на длъжност в районен съд, районна прокуратура или окръжен следствен отдел без конкурс. Ако няма свободна длъжност в съответния съдебен район, се предлага място в друг съдебен район.
Чл. 244
Чл. 244 от Закона за съдебната власт регламентира възможността за назначаване на съдебни помощници и прокурорски помощници в съдилищата и прокуратурите. Решението за назначаване се взема от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, в зависимост от натовареността на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 245
Според чл. 245 от Закона за съдебната власт, за съдебен и прокурорски помощник може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител. Назначаването на кандидатите се извършва по реда на класирането им от конкурсната комисия.
Чл. 246
Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съда, докато прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на прокуратурата.
Чл. 246а
Чл. 246а от Закона за съдебната власт определя функциите на съдебните помощници и прокурорските помощници. Съдебните помощници подпомагат съдиите и административните ръководители в изготвянето на съдебни актове, проучвания на съдебната практика, становища по правни въпроси и организационни дейности. Прокурорските помощници подпомагат прокурорите, като могат да изготвят проекти на прокурорски актове. Административните ръководители на съда и прокуратурата утвърдиха правила за организацията на работата на помощниците, които се публикуват на интернет страницата на съответния орган.
Чл. 246б
Чл. 246б от Закона за съдебната власт определя задълженията на съдебните и прокурорските помощници. Те са длъжни да пазят служебна тайна, не могат да дават правни съвети на страните и трябва да спазват професионалната етика. Освен това, те се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 247
Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение, което е до 90% от основното възнаграждение на най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.
Чл. 248
Член 248 от Закона за съдебната власт указва, че за въпросите, които не са уредени в този раздел, следва да се прилага Кодексът на труда. Това означава, че трудовите отношения и свързаните с тях въпроси ще се регулират по правилата, установени в Кодекса на труда, когато не съществуват специални разпоредби в Закона за съдебната власт.
Чл. 249
Националният институт на правосъдието осъществява задължително обучение на кандидати за младши съдия, прокурор и следовател, както и въвеждащо обучение за новоназначени съдии, прокурори и следователи. Освен това, институтът е отговорен за поддържането и повишаването на квалификацията на различни служители в съдебната система, включително съдебни изпълнители и инспектори. В допълнение, институтът предлага електронно обучение и организира изследвания и анализи на практики в правосъдието.
Чл. 250
Националният институт на правосъдието е юридическо лице, което има седалище в София.
Чл. 251
Финансирането на Националния институт на правосъдието се извършва от бюджета на съдебната власт, програми и проекти, дарения и собствена дейност, свързана с обучение. Висшият съдебен съвет е отговорен за осигуряване на необходимите средства в бюджета на института за изпълнение на законовите дейности.
Чл. 252
Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, състоящ се от петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет. Останалите членове се избират от пленума по предложение на колегиите. Министърът на правосъдието също е член по право на управителния съвет.
Чл. 252а
Член 252а от Закона за съдебната власт определя условията, при които изборен член на управителния съвет може да бъде освободен. Освобождаването може да се случи при подаване на оставка, при трайна фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от шест месеца, при освобождаване като член на Висшия съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието или при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията. След освобождаването, представляваният орган е задължен да избере нов член на управителния съвет в срок от един месец.
Чл. 253
Управителният съвет на Националния институт на правосъдието извършва следните основни дейности: избира и освобождава директор и заместник-директори; приема учебни програми; одобрява бюджета и го представя на Висшия съдебен съвет; приема вътрешни правила; одобрява състава на програмния съвет; прави предложение за числеността на служителите; приема тригодишен план за дейността и организира участието в Европейската мрежа за съдебно обучение.
Чл. 254
Решенията на управителния съвет се вземат с мнозинство повече от половината от членовете, освен в случаите, когато става въпрос за решения по чл. 253, т. 1 - 4 и предложението по чл. 263, които изискват мнозинство от две трети от членовете.
Чл. 255
Националният институт на правосъдието се управлява от директор, който се избира за срок от 5 години с възможност за втори мандат след оценка от управителния съвет. За директор и заместник-директор могат да бъдат избирани лица с висше юридическо образование, високи професионални и нравствени качества, както и необходимия стаж. Директорът може да бъде освободен при подаване на оставка, невъзможност за изпълнение на задълженията, осъждане за умишлено престъпление или тежки нарушения на закона. Заместник-директорите се избират по предложение на директора.
Чл. 256
Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието с консултативни функции. Съставът му се одобрява от управителния съвет и включва специалисти от правната теория и практика. Членовете участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.
Чл. 257
Член 257 от Закона за съдебната власт регламентира приемането на учебните програми на Националния институт на правосъдието, които се одобряват от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет. Освен това, програмите и дейностите за повишаване квалификацията на различни съдебни служители и инспектори трябва да се съгласуват с министъра на правосъдието.
Чл. 258
Срокът на обучението за кандидати за младши съдии, прокурори и следователи е 9 месеца, започващ през септември. По време на обучението, кандидатите получават 70% от основното възнаграждение, финансирано от бюджета на съдебната власт. В края на обучението се провеждат писмен и устен изпит, оценявани по шестобалната система, от комисия, определена от Висшия съдебен съвет. Резултатите от изпитите се обявяват публично, а общата оценка се изпраща на съответната колегия. Постоянните преподаватели изготвят доклади за нравствените и професионалните качества на кандидатите, които също се предоставят на Висшия съдебен съвет.
Чл. 258а
Чл. 258а регламентира условията за назначаване на младши съдии, прокурори и следователи след успешно завършено обучение. Кандидатите трябва да получат оценка не по-ниска от "4,50". Ако не успеят, им се насрочва повторен изпит. Назначаването се извършва от Висшия съдебен съвет. Кандидатите, отказали длъжността или неуспешно издържали изпитите, дължат възстановяване на разходите. Осигуровките по време на обучението са за сметка на бюджета на съдебната власт, а периодът на обучение се зачита за стаж.
Чл. 258б
Чл. 258б от Закона за съдебната власт урежда статута на кандидатите за младши съдии, прокурори и следователи по време на обучението им, както и организацията и реда за провеждане на изпитите. Тези аспекти се определят с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се публикуват в "Държавен вестник".
Чл. 259
При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите трябва да преминат задължителен курс за повишаване на квалификацията през първата година след встъпването си в длъжност. Освен това, на тях им се определя наставник за същия период, съгласно чл. 242.
Чл. 260
Съдебните служители, които участват в квалификационни курсове, организирани от Националния институт на правосъдието, могат да се възползват от това участие при повишаването им в длъжност.
Чл. 261
Член 261 от Закона за съдебната власт предвижда, че Висшият съдебен съвет може да определи определени курсове като задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на повишаване в длъжност, назначаване за административен ръководител и специализация.
Чл. 262
Член 262 от Закона за съдебната власт регламентира преподавателската дейност в Националния институт на правосъдието. Обучението на кандидатите за младши съдии, прокурори и следователи се извършва от постоянни преподаватели, с възможност за участие на временни преподаватели. Постоянни преподаватели могат да бъдат съдии, прокурори и следователи, а временни преподаватели - научни сътрудници и експерти. Командироването на постоянни преподаватели е за срок до една година с възможност за удължаване до 5 години. Временните преподаватели също могат да разработват учебни материали и ползват платен служебен отпуск.
Чл. 263
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за приемането на правилник, който урежда организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и неговата администрация. Този правилник се публикува в "Държавен вестник". Промените в закона са извършени през 2011 г. и 2016 г.
Чл. 264
В районните съдилища действат държавни съдебни изпълнители, които осъществяват принудително изпълнение на частни притезания и могат да събират вземания на органите на съдебната власт. Броят на тези изпълнители се определя от министъра на правосъдието. Когато в районен съд няма назначен държавен съдебен изпълнител, функциите му се изпълняват от определен районен съдия, който уведомява министъра на правосъдието.
Чл. 265
Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Чл. 266
Министърът на правосъдието организира конкурс за държавни съдебни изпълнители чрез заповед, която определя реда за провеждане. Заповедта се публикува на общодостъпно място в сградата на районния съд, в 'Държавен вестник', в централен ежедневник и на сайта на Министерството на правосъдието два месеца преди конкурса. Тя включва информация за броя на свободните длъжности, дата, час и място на конкурса, срок за прием на документи и размер на таксата за участие. Таксата се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 267
Според Чл. 267 от Закона за съдебната власт, право да участват в конкурс за държавни съдебни изпълнители имат лица, които отговарят на изискванията, посочени в Чл. 162 от същия закон.
Чл. 268
Конкурсът за държавни съдебни изпълнители включва писмен и устен изпит, провеждан от комисия, назначена от министъра на правосъдието. Комисията класира кандидатите и изпраща резултатите на министъра, който в срок от 14 дни назначава успешно класираните кандидати по реда на класирането до запълване на свободните места.
Чл. 269
Когато има единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той може да бъде назначен на длъжност без конкурс. Въпреки това, ако на кандидата е било наложено дисциплинарно наказание уволнение, това правило не се прилага.
Чл. 270
Министърът на правосъдието има правомощието да премества държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, в друг районен съд. За това действие е необходимо предварително вземане на мнението на председателите на съответните районни съдилища.
Чл. 270а
Държавният съдебен изпълнител е задължен да пази професионална тайна за информация, станала му известна по време на работата, и да не я използва за лична или чужда облага. Тези задължения важат и след прекратяване на дейността му. Освен това, той трябва да спазва професионалната етика, да опазва престижа на съдебната власт и да повишава квалификацията си. Министърът на правосъдието има правомощия да отправя препоръки при установени пропуски в работата на съдебния изпълнител, които не са дисциплинарни нарушения.
Чл. 271
Държавният съдебен изпълнител може да бъде освободен от длъжност по няколко причини, посочени в Чл. 271 от Закона за съдебната власт. Те включват пенсиониране, освобождаване по собствено желание, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от една година, както и тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Чл. 272
Министърът на правосъдието има правото да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, ако той е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер. В случай на прекратяване на наказателното производство или оправдателна присъда, временно отстраненият съдебен изпълнител се възстановява на работа и получава заплащане за периода на отстраняване.
Чл. 273
В съдебните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители, министърът на правосъдието назначава един от тях с доказани професионални качества за ръководител за срок от 5 години, с възможност за повторно назначаване. Ръководителят получава допълнително възнаграждение. При отсъствие на ръководителя, той се замества от друг съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, който уведомява министъра на правосъдието.
Чл. 274
Чл. 274 от Закона за съдебната власт определя процедурите за назначаване на заместник на държавен съдебен изпълнител, когато длъжността е незаета или когато назначеното лице не може да изпълнява задълженията си. В такъв случай, председателят на окръжния съд или министърът на правосъдието могат да командироват съдебен изпълнител от друг район. Също така, министърът на правосъдието има правомощието да възложи на съдия по вписванията от същия съд да изпълнява функциите на държавен съдебен изпълнител.
Чл. 275
Чл. 275 от Закона за съдебната власт регламентира задълженията и правомощията на държавния съдебен изпълнител. Според параграф 1, той носи особен знак, определен от министъра на правосъдието. Параграф 2 предвижда задължението на държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите да оказват съдействие на съдебния изпълнител при изпълнение на служебните му задължения. В параграф 3 е упоменато, че съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейските органи, които са длъжни да му го окажат незабавно, ако се пречи на изпълнението на служебните му задължения.
Чл. 276
Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90% от възнаграждението на съдия в районен съд. След 6 години работа, при доказана квалификация и образцово изпълнение на задълженията, министърът на правосъдието може да определи възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд, по предложение на председателя на съда.
Чл. 277
Държавните съдебни изпълнители получават средства за облекло, равняващи се на две средномесечни заплати. Осигуряването им за обществено, здравно и застраховка при злополука е за сметка на бюджета на съдебната власт. При прекратяване на трудовото правоотношение, те получават обезщетение съгласно чл. 225.
Чл. 278
Член 278 от Закона за съдебната власт предвижда, че в случаите, когато в съответната глава не е указано друго, се прилага Кодексът на труда. Това означава, че трудовото законодателство е в сила за съдебната система, освен ако конкретни разпоредби не предвиждат различен режим.
Чл. 279
В районните съдилища има съдии по вписванията, чийто брой се определя от министъра на правосъдието. Ако няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван, функциите му се изпълняват от районен съдия, който уведомява министъра. Министърът може също да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява тези функции.
Чл. 280
Съдията по вписванията има правомощия да разпорежда или отказва вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър, както и да се произнася за издаването на справки и удостоверения. Освен това, той извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Съдията по вписванията може да действа само в рамките на своя район.
Чл. 281
Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Чл. 282
Министърът на правосъдието организира конкурс за съдии по вписванията, който се обявява с заповед. Заповедта съдържа информация за броя на свободните длъжности, датата и мястото на конкурса, сроковете за подаване на документи и размера на държавната такса. Обявлението се публикува на общодостъпно място, в 'Държавен вестник' и на сайта на Министерството на правосъдието.
Чл. 283
Според Чл. 283 от Закона за съдебната власт, правото да участват в конкурс за съдии по вписванията имат лица, които изпълняват изискванията, посочени в Чл. 162 от същия закон.
Чл. 284
Конкурсът за съдии по вписванията включва писмен и устен изпит, провеждан от комисия, назначена от министъра на правосъдието. Комисията класира кандидатите и изпраща резултатите на министъра в 7-дневен срок. Министърът назначава успешните кандидати в двуседмичен срок след получаване на класирането, в реда на класирането до запълване на свободните места.
Чл. 285
Съгласно чл. 285 от Закона за съдебната власт, ако има единствен кандидат за длъжност съдия по вписванията с над 5 години стаж, той се назначава без конкурс. Важно е да се отбележи, че това правило не важи, ако кандидатът е получил дисциплинарно наказание уволнение.
Чл. 286
Министърът на правосъдието може да премести съдия по вписванията, който е работил най-малко две години, в друг районен съд. Това става след получаване на мнението на председателите на съответните районни съдилища.
Чл. 286а
Съдията по вписванията е длъжен да пази професионална тайна за информация, станала му известна по време на работа, и не може да я използва за лична облага. Тези задължения важат и извън работното време. Освен това, той трябва да спазва професионалната етика, да опазва престижа на професията и да повишава квалификацията си. Министърът на правосъдието има право да отправя препоръки при констатирани пропуски, които не са дисциплинарни нарушения.
Чл. 287
Съдията по вписванията може да бъде освободен от длъжност от министъра на правосъдието при следните условия: пенсиониране, по собствено желание, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление с наказание лишаване от свобода, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за над една година, или при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Чл. 288
Министърът на правосъдието има правото да отстрани съдия по вписванията, ако той е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер. Ако наказателното производство бъде прекратено или съдията бъде оправдан, той се възстановява на длъжност и получава заплата за времето на отстраняване.
Чл. 289
В службите по вписванията, които имат повече от един съдия, министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител за срок от 5 години. Ръководителят трябва да притежава доказани професионални качества и получава допълнително възнаграждение. При отсъствие на ръководителя, заместник е съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, който уведомява министъра на правосъдието.
Чл. 290
В случай, че длъжността съдия по вписванията е незаета или назначеният съдия е възпрепятстван да изпълнява задълженията си и не може да бъде заменен от друг съдия от същия съд, председателят на окръжния съд или министърът на правосъдието имат правомощието да командироват съдия по вписванията от друг съдебен район.
Чл. 291
Възнаграждението на съдия по вписванията е 90% от възнаграждението на съдия в районен съд. След 6 години служебен стаж и при доказана квалификация, министърът на правосъдието може да определи възнаграждение на съдия по вписванията до размера на възнаграждението на съдия от окръжен съд, по предложение на председателя на съответния съд.
Чл. 292
Чл. 292 от Закона за съдебната власт регламентира финансовите и осигурителни условия за съдиите по вписванията. На тях се изплащат средства за облекло в размер на две средномесечни заплати от бюджетната сфера. Задължителното обществено и здравно осигуряване, както и застраховането им срещу злополука, се поемат от бюджета на съдебната власт. При прекратяване на трудовото правоотношение, съдиите получават обезщетение съгласно чл. 225.
Чл. 293
В член 293 от Закона за съдебната власт се уточнява, че в случаите, когато в главата не е предвидено друго, се прилага Кодексът на труда. Това означава, че разпоредбите на Кодекса на труда имат значение и за регулиране на трудовите отношения в контекста на съдебната власт.
Чл. 294
Завършилите висше образование по специалността 'Право' придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. През времето на стажа стажант-юристите се запознават с основните функции и организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование, и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение.
Чл. 295
Съгласно Чл. 295 от Закона за съдебната власт, стажант-юрист може да бъде български гражданин, гражданин на друга държава - членка на ЕС, или чужденец, завършил висше образование по специалността "Право" в България. Освен това, стажант-юрист може да бъде и лице, завършило юридическо образование в чужбина, при условие че дипломата му е призната и легализирана в България.
Чл. 296
Кандидатът за стажант-юрист трябва да подаде писмено заявление до Министерството на правосъдието, в което да посочи трите си имена, единния граждански номер и постоянния адрес. Необходимо е да предостави нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността "Право", копие от документ за самоличност, както и копие от удостоверението за пребиваване, ако е гражданин на друга държава от Европейския съюз. Освен това, кандидатът трябва да представи писмено съгласие от наставника и индивидуален стажантски план.
Чл. 297
Министърът на правосъдието разпределя стажант-юристите към окръжните съдилища, като основното правило е те да бъдат назначавани в съдебния район по постоянен адрес. Стажът за юридическа правоспособност се състои от два етапа: основен стаж (минимум 2 месеца) в органите на съдебната власт и професионален стаж (4 месеца) при адвокат, нотариус или друга свързана институция. По време на стажа стажант-юристът не получава заплата и времето не се счита за осигурителен стаж, освен ако не е уговорено друго. Стажът се отчита при атестирането на съответния съдия, прокурор или следовател, а за успешното му приключване е необходимо заверяване на стажантската книжка.
Чл. 297а
Министърът на правосъдието издава наредба, която определя реда за назначаване и разпределение на стажант-юристите, реквизитите на стажантската книжка, документите и критериите за стажантските програми, контрола върху тях, провеждането на изпита за юридическа правоспособност и поддържането на публичен регистър на лицата с такава правоспособност.
Чл. 298
След завършване на стажа, стажант-юристите трябва да положат изпит за придобиване на юридическа правоспособност. За да се явят на изпита, те подават писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, като към заявлението прилагат стажантската си книжка.
Чл. 299
Министърът на правосъдието определя деня и часа на изпита за правоспособност, състава на комисията и списъка на допуснатите стажант-юристи. Заповедта и списъкът се обявяват три дни преди изпита и се публикуват на сайта на Министерството на правосъдието. Изпитът се провежда два пъти годишно от комисия, включваща представители от Инспектората, Висшия адвокатски съвет и органите на съдебната власт. При над 200 подадени молби, министърът може да насрочва изпит по-често от два пъти годишно.
Чл. 300
Чл. 300 от Закона за съдебната власт определя, че изпитът за юридическа правоспособност е единен и анонимен, включващ казус и тест с практическа насоченост. Оценката е "издържал" или "неиздържал". Изпитът проверява практически знания и умения, включително правно анализиране и професионална етика. При оценка "неиздържал", стажант-юристът може да се яви на изпит след двумесечен допълнителен стаж, до три пъти. Резултатите от изпита се вписват в протокол и се съхраняват в Министерството на правосъдието.
Чл. 301
Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал". Това удостоверение е необходимо за продължаване на професионалната кариера на стажант-юриста.
Чл. 302
Чл. 302 от Закона за съдебната власт регламентира правото на колегията на Висшия съдебен съвет да предлага на президента на Република България да награждава съдии, прокурори и следователи с ордени или медали. Наградите се дават за изключителни или значителни заслуги в осъществяването на съдебната власт.
Чл. 303
Чл. 303 от Закона за съдебната власт предвижда, че Висшият съдебен съвет може да поощрява съдии, прокурори и следователи с награди и отличия за проявен професионализъм и високи нравствени качества. Отличията включват служебна благодарност, личен почетен знак (златен и сребърен) и предсрочно повишаване в ранг. Наградите могат да бъдат парични или предметни, и могат да се комбинират с отличия.
Чл. 304
Чл. 304 от Закона за съдебната власт определя, че предложенията за поощрение на съдии и прокурори се правят от определени лица и институции, включително министъра на правосъдието, председателите на Върховния касационен и административен съд, главния прокурор, директори на следствени служби и председатели на различни съдилища. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет също има право да предлага поощрения на административните ръководители.
Чл. 305
Министърът на правосъдието има правомощия да поощрява държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията за висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения. Поощренията включват служебна благодарност, грамота и лични почетни знаци в златна и сребърна степен. Освен това, наградите могат да бъдат парични или предметни, с максимална стойност до основното едномесечно възнаграждение. Отличията могат да се комбинират с награди.
Чл. 306
Чл. 306 от Закона за съдебната власт предвижда, че предложение за поощрение на съдии, прокурори и следователи може да бъде направено от председателя на районния съд или от главния инспектор на Инспектората към министъра на правосъдието. Раздел I от Глава шестнадесета разглежда дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, както и на административните ръководители на съда и прокуратурата, техните заместници и членовете на Висшия съдебен съвет.
Чл. 307
Чл. 307 от Закона за съдебната власт определя дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори, следователи и членове на Висшия съдебен съвет за извършени дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното нарушение включва виновно неизпълнение на служебните задължения и накърняване на престижа на съдебната власт. Основните нарушения са: системно неспазване на сроковете, забавяне на производството, действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт и неизпълнение на служебни задължения. Дисциплинарната отговорност се налага независимо от други видове отговорност.
Чл. 308
Законът за съдебната власт определя дисциплинарните наказания за съдии, прокурори, следователи и членове на Висшия съдебен съвет. Наказанията включват забележка, намаляване на заплата, понижаване в ранг или длъжност, освобождаване от длъжност и дисциплинарно освобождаване. Членовете на Висшия съдебен съвет могат да бъдат наказвани и с лишаване от право да упражняват юридическа професия за срок до две години. Дисциплинарното освобождаване се налага при системно неизпълнение на задължения или действия, накърняващи престижа на съдебната власт. За едно и също нарушение се налага само едно наказание.
Чл. 309
Чл. 309 от Закона за съдебната власт определя критериите за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори и следователи. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата на извършване на нарушението и поведението на нарушителя. Допълнително, за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2, се оценяват индивидуалната натовареност на нарушителя и натовареността на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 310
Дисциплинарно производство се образува със заповед на наказващия орган в срок до 6 месеца от узнаването за нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. Срокът не тече поотделно за различни органи и лица. При изтичане на сроковете, производството не се образува или се прекратява. При бездействие, сроковете започват да текат от откритие на нарушението. Когато нарушението е престъпление, сроковете текат от влизането в сила на присъдата. Сроковете не текат при законоустановен отпуск или обжалване на отказ за образуване на производство. В определени случаи, когато са изтекли 5 години, не се образува производство.
Чл. 311
Чл. 311 от Закона за съдебната власт определя органите, които налагат дисциплинарни наказания. Административният ръководител налага наказания за определени случаи, докато съответната колегия на Висшия съдебен съвет е отговорна за наказания на съдиите, прокурорите и следователите, както и на административните ръководители и техните заместници. Пленумът на Висшия съдебен съвет налага наказания на изборни членове на Висшия съдебен съвет.
Чл. 312
Чл. 312 от Закона за съдебната власт определя лицата, които могат да правят предложения за образуване на дисциплинарно производство срещу съдии, прокурори и следователи. Възможността за предложение идва от административни ръководители, Инспектората към Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. Специални правила важат за членове на Висшия съдебен съвет, където предложения могат да се правят от пленума или колегията. За дисциплинарно освобождаване от длъжност, предложения могат да идват и от народни представители или от съдиите, прокурорите и следователите. Вносителят на предложението трябва да приложи доказателства, свързани с твърденията.
Чл. 313
Чл. 313 от Закона за съдебната власт предвижда, че преди налагането на дисциплинарно наказание, наказващият орган е задължен да изслуша лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, или да приеме писмените му обяснения. Ако лицето не е изслушано или не са искани обяснения, съдът отменя наказанието, освен ако лицето е отказало да се яви. Освен това, до постановяването на акта за налагане на дисциплинарно наказание, не могат да се разгласяват факти и обстоятелства, свързани с производството.
Чл. 314
Чл. 314 от Закона за съдебната власт определя процедурата за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори и следователи. Наказанията се налагат от административния ръководител, а в определени случаи се изисква предложение до Висшия съдебен съвет. Съветът може да потвърди или отмени наложеното наказание в срок от един месец, а решението му подлежи на обжалване.
Чл. 315
Член 315 от Закона за съдебната власт е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г., и влиза в сила от 9 август 2016 г.
Чл. 316
Чл. 316 от Закона за съдебната власт регулира процеса на образуване и провеждане на дисциплинарно производство от Висшия съдебен съвет. Съответната колегия образува дисциплинарно производство по предложения, постъпили по чл. 312, а в случаи по чл. 314, ал. 2, производството продължава с избиране на дисциплинарен състав. Ако предложението не съдържа описание на нарушението, производството не се образува и вносителят трябва да отстрани нередовностите. Дисциплинарният състав се избира случайно и не може да включва членове по право на Висшия съдебен съвет. Председателят насрочва заседание в 7-дневен срок, а Пленумът разглежда дисциплинарната преписка на първото си заседание. Лицето, привлечено към отговорност, получава копие от предложението и може да направи възражения в 7-дневен срок.
Чл. 317
Чл. 317 от Закона за съдебната власт предвижда, че за заседанието на дисциплинарния състав или пленума на Висшия съдебен съвет се уведомяват лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и вносителят на предложението. След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението.
Чл. 318
Заседанията на дисциплинарния състав и пленума на Висшия съдебен съвет се провеждат при закрити врата. Лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, има право на представителство от адвокат или друг съдия, прокурор или следовател. Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата на нарушението, може да събира доказателства и да изслушва вещи лица. Присъстващите вносител на предложението, привлеченото лице и защитникът имат право да бъдат изслушвани на заседанието.
Чл. 319
Чл. 319 от Закона за съдебната власт установява, че дисциплинарният състав трябва да вземе решение в срок от 14 дни след последното заседание. В решението се определят фактите, становището относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, както и предложението за вида и размера на наказанието. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от членовете на дисциплинарния състав.
Чл. 320
Чл. 320 от Закона за съдебната власт описва процедурата за налагане на дисциплинарни наказания. Дисциплинарният състав представя решението на председателя на съответната колегия на Висшия съдебен съвет в тридневен срок. Колегията разглежда предложението в срок от 30 дни и може да наложи предложеното наказание, да отхвърли предложението или да наложи по-леко или по-тежко наказание. Пленумът на Висшия съдебен съвет има право да отхвърли предложението за наказание или да наложи наказание на свои членове. Решенията се приемат с определено мнозинство и трябва да бъдат мотивирани. Съобщаването на решението на заинтересованите лица се извършва незабавно.
Чл. 321
Член 321 от Закона за съдебната власт е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 62 от 2016 година, и влезе в сила на 9 август 2016 година.
Чл. 322
Дисциплинарното наказание за съдиите и прокурорите влиза в сила от момента на уведомяване на наказаното лице за решението на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, или от деня на връчване на заповедта от административния ръководител.
Чл. 323
Решението на пленума или на колегия на Висшия съдебен съвет може да бъде обжалвано от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, или от вносителя на предложението, ако наказанието е по-леко от предложеното. Жалбата се подава пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от уведомяването за решението. Подаването на жалба не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не реши иначе. Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в двумесечен срок. Решението на тричленния състав може да бъде касационно обжалвано пред петчленен състав в 14-дневен срок, който разглежда делото също в двумесечен срок.
Чл. 324
Влязлото в сила решение по дисциплинарното производство се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Това правило е установено в Закона за съдебната власт и е изменяно през 2009 и 2016 година.
Чл. 325
Чл. 325 от Закона за съдебната власт регламентира изпълнението на дисциплинарни наказания, наложени на съдии, прокурори и следователи. Влязлото в сила решение за наказание подлежи на незабавно изпълнение, освен в случаите, когато е предвидено отлагане на наказанието за срок до 6 месеца при наличие на индивидуален план за професионално развитие. Този план се предлага от административния ръководител или дисциплинарния състав и след изтичането на срока, Висшият съдебен съвет преценява необходимостта от изпълнение на наказанието. Правото на отлагане може да се упражни само веднъж в кариерата на съответното лице. Освен това, наложеното наказание може да доведе до намаляване на възнаграждението на наказаното лице.
Чл. 326
Дисциплинарните наказания, с изключение на освобождаването от длъжност, се заличават след определени срокове: една година след изтърпяването за повечето наказания и три години за наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5. Заличаването не води до автоматично възстановяване на длъжността. Предсрочно заличаване е възможно след 6 месеца, ако не е извършено ново нарушение, по инициатива на административния ръководител или предложилите наказанието. Заличаването има действие занапред.
Чл. 327
Административният ръководител има правомощия да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за нарушения, свързани с образуването и движението на делата или организацията на работата им. Заповедта за обръщане на внимание може да се обжалва пред административен съд в 14-дневен срок, а решението му подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Влязлата в сила заповед се изпраща на Висшия съдебен съвет за прилагане в кадровото дело на магистрата.
Чл. 328
Чл. 328 от Закона за съдебната власт указва, че в случаите, когато в съответната глава не са установени специфични правила, следва да се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел II от закона се отнася до дисциплинарната отговорност на държавния съдебен изпълнител и на съдията по вписванията, като е добавен с изменения от ДВ, бр. 62 от 2016 г. и влиза в сила на 09.08.2016 г.
Чл. 328а
На държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се наложи дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарните нарушения включват системно неспазване на сроковете, неоправдано забавяне на производството, действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт, неизпълнение на препоръки и други служебни задължения. Дисциплинарната отговорност се налага независимо от други видове отговорност.
Чл. 328б
Чл. 328б от Закона за съдебната власт определя дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията. Наказанията включват: забележка, намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 до 20% за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение и уволнение. За едно и също нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 328в
При определяне на дисциплинарното наказание в съдебната власт се вземат предвид следните фактори: тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата на извършване на нарушението и поведението на нарушителя.
Чл. 328г.
Дисциплинарно производство се образува със заповед на министъра на правосъдието в срок до 6 месеца от откритото нарушение, но не по-късно от три години от извършването му. Производството трябва да приключи в срок до три месеца. При бездействие, сроковете започват да текат от откритото нарушение. Ако нарушението е и престъпление, сроковете започват да текат от влизането в сила на присъдата. Сроковете не текат по време на законоустановен отпуск.
Чл. 328д
Чл. 328д от Закона за съдебната власт определя, че предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да бъде направено от председателя на окръжен или районен съд, както и от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието.
Чл. 328е
Чл. 328е от Закона за съдебната власт определя процедурата за налагане на дисциплинарно наказание на държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията. Наказанието се налага от министъра на правосъдието, който преди това трябва да изслуша лицето или да му предостави 7-дневен срок за представяне на писмени обяснения. Ако лицето не е изслушано, съдът отменя наказанието, освен ако то е отказало да даде обяснения. До влизането в сила на заповедта за наказание не могат да се разгласяват факти, свързани с производството.
Чл. 328ж
Дисциплинарните наказания в съдебната власт се налагат от министъра на правосъдието чрез мотивирана заповед. Тази разпоредба е въведена с изменение в закона, публикувано в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г., и влиза в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 328з
Дисциплинарното наказание влиза в сила от деня, в който лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, е уведомено за заповедта на министъра на правосъдието. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник през 2016 г.
Чл. 328и
Заповедта на министъра на правосъдието, която налага дисциплинарно наказание, може да бъде обжалвана в 14-дневен срок от лицето, на което е наложено наказанието, и от вносителя на предложението пред административен съд. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго. Административният съд разглежда жалбата в двумесечен срок. Решението на административния съд може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния административен съд, който разглежда касационната жалба в двумесечен срок.
Чл. 328к
Дисциплинарното наказание, освен уволнението, се заличава автоматично една година след изтърпяването му. Министърът на правосъдието може да заличи наказанието преди изтичането на този срок, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, при условие че лицето не е извършило ново нарушение. Предсрочното заличаване може да се инициира от лицата, които са предложили наказанието. Заличаването има действие занапред.
Чл. 328л
Член 328л от Закона за съдебната власт посочва, че в случаите, когато в определен раздел не са установени специфични правила, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Това е в контекста на глава седемнадесета, която се отнася до съдебната ваканция и отпуските.
Чл. 329
Съгласно Чл. 329 от Закона за съдебната власт, съдилищата имат съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември. Прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията не са в ваканция. През този период се разглеждат определени дела, включително наказателни дела с мярка задържане под стража, дела за издръжка и родителски права, искания за обезпечаване, дела по несъстоятелност, дела по Закона за защита от домашното насилие, дела с кратки срокове и дела за осиновяване. Административните ръководители на съда и прокуратурата са отговорни за осигуряване на необходимите съдебни състави.
Чл. 330
Съгласно чл. 330 от Закона за съдебната власт, съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията имат право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни. Освен това, за всеки две години юридически стаж, им се предоставя допълнителен отпуск от един работен ден. Максималният размер на отпуска не може да надвишава 60 календарни дни.
Чл. 331
Съгласно Чл. 331 от Закона за съдебната власт, съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да получи разрешение за неплатен отпуск. Този отпуск може да бъде до 30 работни дни в календарна година и се зачита за юридически стаж.
Чл. 332
Съдията, прокурорът, следователят, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията имат право на различни видове отпуски: 1. За сключване на брак - 2 работни дни; 2. При кръводаряване - деня на прегледа и кръводаряването, плюс един ден след него; 3. При смърт на близки - 2 работни дни; 4. Когато са призовани в съд; 5. За обучение и участие в доброволни формирования при бедствия. Също така, те имат право на неплатен отпуск при повикване за активна служба в доброволния резерв, с допълнителни дни отпуск при дълга служба. Възнаграждението по време на отпуските варира в зависимост от причината за отпуска.
Чл. 333
Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията имат право на отпуски за временна неработоспособност, бременност, раждане, осиновяване, отглеждане на малко дете, кърмене, хранене на малко дете, както и при смърт или тежко заболяване на родител. Правото за отпуските е регламентирано от Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 334
Съдии, прокурори, следователи и други съдебни служители ползват платен служебен отпуск по време на обучения за повишаване на квалификацията. По време на предизборна кампания, когато се кандидатират за мандатна длъжност, те могат да ползват платен или неплатен отпуск. Лица, изпратени за обучение за повече от три месеца, са задължени да работят в съответния орган най-малко три години след завръщането си, а при прекратяване на правоотношението преди изтичане на срока, връщат получените средства за командировката.
Чл. 335
Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право на отпуски за обучение. Условията, редът и размерите на тези отпуски са определени в Кодекса на труда.
Чл. 336
Съдия, прокурор или съдебен служител е задължен да ползва редовния си платен годишен отпуск основно през съдебната ваканция. В случай че това не е възможно, отпускът може да бъде взет през друго време на годината.
Чл. 337
Съгласно Чл. 337 от Закона за съдебната власт, съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не могат да ползват отпуск, освен в случай на временна неработоспособност, преди да изготвят своите актове и да върнат делата, които им са възложени.
Чл. 338
Чл. 338 от Закона за съдебната власт определя реда за разрешаване на ползването на отпуск от различни категории съдии и прокурори. Разрешението за отпуск се дава от съответния председател на съд или прокуратура в зависимост от нивото на съдебната институция. Например, председателят на районния съд разрешава отпуск за съдиите от районния съд, а председателят на Върховния касационен съд - за съдиите от Върховния касационен съд и председателите на апелативните съдилища. Текстът включва подробна структура за разрешаване на отпуск от различни съдебни и прокурорски органи.
Чл. 339
Член 339 от Закона за съдебната власт указва, че за въпроси, които не са регулирани в съответната глава, се прилага Кодексът на труда. Това означава, че трудовите отношения и свързаните с тях въпроси ще се ръководят от разпоредбите на Кодекса на труда, когато не е предвидено друго в закона.
Чл. 340
Чл. 340 от Закона за съдебната власт определя, че Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към него, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт извършват своите функции с помощта на администрация. Администрацията включва различни съдебни органи, включително Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратурите и следствените служби. Служителите в администрацията на тези органи са квалифицирани като съдебни служители.
Чл. 340а
Законът за съдебната власт определя изискванията за назначаване на съдебни служители, включително гражданство, възраст, правен статус и образование. Лицата, които не отговарят на определени условия или са в конфликт на интереси, не могат да бъдат назначавани. Специално внимание се обръща на несъвместимостите, които включват родствени връзки, участие в търговски дейности или политически ангажименти. Възникването на несъвместимост задължава служителя да уведоми работодателя в срок от 7 дни. При несъвместимост или други пречки, трудовото правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие.
Чл. 341
Чл. 341 от Закона за съдебната власт регламентира издаването на Класификатор на длъжностите от колегиите на Висшия съдебен съвет, след съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси". В класификатора се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, изискванията, възнагражденията и ранговете. Броят на съдебните служители се определя от колегиите по предложение на административния ръководител и след съгласуване с Комисията. Пленумът на Висшия съдебен съвет също издава класификатор за администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, а броят на служителите в тези органи се определя от пленума или главния инспектор в зависимост от натовареността и бюджета.
Чл. 342
Чл. 342 от Закона за съдебната власт регламентира процеса по приемане на правилници за администрацията на органите на съдебната власт от пленума на Висшия съдебен съвет. Правилниците определят организационната структура, функционалните характеристики, длъжностните разписания и условията за провеждане на конкурси за съдебни служители. Те също така определят условията за несъвместимост и органите, отговорни за назначенията. Правилниците се обнародват в 'Държавен вестник'.
Чл. 343
Съдебен служител, чиято дейност е свързана с правомощията на органите по чл. 340, ал. 1, се назначава след конкурс. При преместване или назначаване на друга длъжност в определени органи на съдебната власт, конкурс не е необходим.
Чл. 343а
Съдебният служител е задължен да подава декларация за имущество и интереси пред работодателя при встъпване в длъжност, както и ежегодно до 15 май. Декларацията се основава на разпоредбите на чл. 49 от Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 344
Чл. 344 от Закона за съдебната власт задължава органа по назначаването да осигури необходимите условия за изпълнение на служебните задължения на съдебния служител. Освен това, органът трябва да предостави възможности за повишаване на квалификацията или преквалификацията на служителя.
Чл. 345
Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно, в съответствие с длъжностната си характеристика. Възможно е временно да му се възлагат допълнителни задължения до 45 работни дни в годината при служебна необходимост. При необходимост служебните задължения могат да се изпълняват и извън работното време. За работа в почивни и празнични дни, по разпореждане на ръководителя, съдебният служител получава допълнително възнаграждение, чийто размер се определя от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 346
Съдебният служител е задължен да съхранява в тайна служебната информация, която е получил в рамките на службата си и която касае интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 347
Съдебните служители са задължени да се държат по начин, който не компрометира престижа на съдебната власт, както в служебната си дейност, така и в обществения живот.
Чл. 348
Съдебният служител получава основно месечно възнаграждение, което може да достигне до 80% от възнаграждението на съдебния администратор, в зависимост от заеманата длъжност.
Чл. 349
Рангът на съдебния служител отразява нивото на неговата професионална квалификация и е в диапазона от пети до първи, като се назначава минималният ранг при постъпване на работа. Условията и редът за присъждане на ранговете, както и за повишаване или понижаване, се определят с правилници.
Чл. 350
Пленумът на Висшия съдебен съвет определя годишния отпуск на съдебните служители, както и допълнителния платен годишен отпуск, предоставен за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения.
Чл. 351
Съгласно Чл. 351 от Закона за съдебната власт, задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебните служители се финансира от бюджета на съдебната власт. Освен това, съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука, отново за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 352
Съдебният служител получава годишно сума за облекло, която не надвишава две средномесечни заплати на служителите в бюджетната сфера.
Чл. 353
Съдебните служители при изпълнение на служебните си задължения трябва да се легитимират с служебна карта, за да удостоверят своята идентичност и правомощия.
Чл. 354
Съдебен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, има право на еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност. Размерът на обезщетението е равен на брутните месечни възнаграждения, равни на прослужените години в органите на съдебната власт, но не може да надвишава 10 брутни месечни възнаграждения.
Чл. 355
Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар, който се назначава след конкурс и трябва да отговаря на определени изисквания. Главният секретар не може да членува в политически партии или да извършва политическа дейност. Той назначава и освобождава служители, ръководи човешките ресурси и осъществява контрол над съдебните администратори. Основното му възнаграждение е 80% от това на съдия във Върховния касационен съд. Прослуженото време като главен секретар се зачита за стаж, а организацията на администрацията се определя с правилник.
Чл. 356
Администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар, който се назначава след конкурс и трябва да отговаря на определени изисквания. Докато е на длъжност, той не може да членува в политически партии или да извършва политическа дейност. Главният секретар предлага назначаване и освобождаване на служители, ръководи човешките ресурси и получава възнаграждение, свързано с възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд. Службата му се зачита за стаж, а организацията на работата и длъжностните характеристики се определят с правилник.
Чл. 357
Чл. 357 от Закона за съдебната власт описва организацията и функциите на администрациите в съдебната система. Главните секретари ръководят администрациите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, докато съдебните администратори ръководят администрациите на останалите съдилища и прокуратури. Назначаването на тези длъжности става чрез конкурс, а кандидатите трябва да отговарят на специфични изисквания. Главният секретар и съдебният администратор имат различни задължения, включително представителство на съда, ръководене на администрацията, изготвяне на статистически данни и публикуване на съдебни актове. Заплатите на главния секретар и съдебния администратор са определени в зависимост от длъжността на съдия и Класификатора на длъжностите. Времето, прекарано на длъжността главен секретар, се зачита за стаж за лица с висше юридическо образование.
Чл. 358
Член 358 от Закона за съдебната власт регламентира дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността, която се подпомага от пресслужби. Правата и задълженията на служителите в тези пресслужби се определят с правилниците, посочени в чл. 55, ал. 8 и чл. 342, ал. 1.
Чл. 358а
Съдебните служители могат да получават поощрения за висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения. Поощренията включват отличия като служебна благодарност и предсрочно повишаване в ранг, както и награди, които могат да бъдат парични или предметни, до размера на основното им месечно възнаграждение. Отличията могат да се комбинират с награди.
Чл. 358б
Съдебните служители имат право да създават и да участват в организации, които отстояват техните професионални интереси. Въпреки това, тези организации нямат право да бъдат членове на федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.
Чл. 359
Член 359 от Закона за съдебната власт указва, че за въпросите, които не са уредени в съответната глава относно съдебните служители, следва да се прилага Кодексът на труда. Това означава, че трудовите отношения и права на съдебните служители, които не са специфично регулирани в закона, ще се ръководят от общите разпоредби на трудовото законодателство.
Чл. 360
Чл. 360 от Закона за съдебната власт определя процедурата за прилагане на неприключили дела или преписки към друго дело. При необходимост от такова прилагане, материалите се заснемат и заверяват от органа, пред който производството е висящо, след което копието се изпраща за прилагане. Освен това, в закона е добавена нова глава осемнадесета "а", която се отнася до удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма, влязла в сила от 09.08.2016 г.
Чл. 360а
Чл. 360а от Закона за съдебната власт предвижда, че органите на съдебната власт имат правото да извършват удостоверителни изявления, да издават актове и да осъществяват всички други законово предвидени процесуални действия в електронна форма. Тази разпоредба е в сила от 09.08.2016 г. и е нова, въведена с ДВ, бр. 62 от 2016 г.
Чл. 360б
Член 360б от Закона за съдебната власт регламентира използването на информационни системи от органите на съдебната власт, които трябва да бъдат одобрени от Висшия съдебен съвет в съгласие с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление. Системите трябва да отчитат единно време и да преминат през публично съгласуване на два етапа. Висшият съдебен съвет е отговорен за одит на мрежовата и информационната сигурност на системите, който се извършва годишно. Освен това, органите на съдебната власт трябва да използват единна система за случайно разпределение, която да е публично доказуема чрез криптографски средства.
Чл. 360в
Чл. 360в от Закона за съдебната власт установява, че Пленумът на Висшия съдебен съвет, в сътрудничество с министъра на правосъдието, изгражда и поддържа единен портал за електронно правосъдие. Порталът предоставя възможности за извършване на удостоверителни изявления, процесуални действия, връчване на съобщения, достъп до електронни дела и публични регистри, а от 2025 г. ще осигурява и достъп на съдебните изпълнители до изпълнителни листове. Осигурява се също свободен достъп до протоколи и статистики за разпределение на делата, а порталът може да предлага и допълнителна информация и функционалности.
Чл. 360г.
Органите на съдебната власт са задължени да поддържат интернет страници в рамките на единния портал за електронно правосъдие, съгласно Чл. 360г. от Закона за съдебната власт, приет през 2016 г.
Чл. 360д
Чл. 360д от Закона за съдебната власт задължава органите на съдебната власт да предоставят безплатен и постоянен електронен достъп до основна информация чрез своите интернет страници. Тази информация включва: наименование и адрес на органа, данни за кореспонденция (телефон и електронен адрес), телефон за информация относно процесуални действия в електронна форма, уникален идентификатор на органа, данни за банкови сметки и начини за плащане на такси, както и друга информация, предвидена в нормативни актове.
Чл. 360е
Чл. 360е от Закона за съдебната власт определя, че Пленумът на Висшия съдебен съвет, след съгласуване с министри, издава наредба, която регламентира изискванията за интернет страниците на органите на съдебната власт, техническите изисквания за електронни процесуални действия, формати на електронни документи, начините за електронно плащане на такси, и техническите изисквания за интерфейсите на информационните системи. Наредбата ще бъде публикувана на съответните интернет страници.
Чл. 360ж
Чл. 360ж от Закона за съдебната власт регламентира начина на обработка и съхранение на документи в органите на съдебната власт. Изявленията и актовете на хартиен носител се въвеждат в информационната система чрез снемане на електронен образ. Документите на електронен носител се обработват и съхраняват с гаранция срещу грешки и загуби. Удостоверяването на съответствието между електронните и хартиените документи се извършва от служители, а електронните документи се считат за идентични до доказване на противното. След въвеждането, документите се връщат на подателя.
Чл. 360з
Чл. 360з от Закона за съдебната власт описва процедурите за образуване и управление на електронни дела в информационната система на органите на съдебната власт. При започване на ново производство се създава електронно дело, което включва свързани електронни записи и документи, предоставени от участниците и органите на съдебната власт. Осигурява се достъп до електронните дела за упълномощени лица, с гаранции за защита на данните и възможност за възпроизвеждане на документи на хартиен носител с такса. Регламентира се и достъпът до информация от съдебните изпълнители, както и задълженията на органите за съхранение и защита на електронните дела.
Чл. 360и
Член 360и от Закона за съдебната власт, приет през 2016 г., определя, че организацията и редът за водене, съхраняване и достъп до електронните дела, както и начинът на съхраняване на доказателствата и другата информация от съдебната администрация, ще се регулират с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието.
Чл. 360к
Пленумът на Висшия съдебен съвет има задължението да определи с правилник вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт. Това е част от новите разпоредби, въведени с изменения в закона от 2016 г.
Чл. 360л
Чл. 360л от Закона за съдебната власт регламентира автоматизирания и електронен обмен на дела и документи между органите на съдебната власт. Тези органи са задължени да спазват единни стандарти и правила, които осигуряват оперативна съвместимост и информационна сигурност. Изискванията за обмена, включително интерфейси и формати на документите, ще бъдат определени в наредба, свързана с чл. 360е, ал. 1.
Чл. 360м
Чл. 360м от Закона за съдебната власт регламентира автоматизирания и електронен обмен на документи между органите на съдебната власт и публичните институции, организации и административни органи. Те са задължени да предоставят електронни услуги на съдебната власт. Правилата за сигурността и съвместимостта на обмена на документи ще бъдат определени в специална наредба.
Чл. 360н
Регистърът на актовете на съдилищата е електронна база данни, която съдържа актовете, приключващи производствата или подлежащи на обжалване. Той е част от единната информационна система на съдилищата, като се води и съхранява по начин, осигуряващ целостта, достъпността и сигурността на информацията.
Чл. 360о
Чл. 360о от Закона за съдебната власт регламентира обявяването на актове в регистъра. Всеки съд е длъжен незабавно да обяви своите актове, освен тези, които разкриват защитена от закон тайна и мотивите към тях, както и други актове, определени от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 360п
Според Чл. 360п от Закона за съдебната власт, когато се обявява последващ акт, който е свързан с предходен акт на същия орган, е необходимо да се отрази връзката между двата акта в регистъра. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г., и влиза в сила от 10.02.2017 г.
Чл. 360р
Чл. 360р от Закона за съдебната власт предвижда, че обявяването на данни се извършва чрез последователно въвеждане в регистъра на информацията, съдържаща се в съответния акт. Тази разпоредба е в сила от 10.02.2017 г.
Чл. 360с
Чл. 360с от Закона за съдебната власт определя, че участниците в производството, техните упълномощени лица или лица, предвидени от закона, имат достъп до обявените актове в регистъра. Допълнително, всеки гражданин има право на свободен и безплатен достъп до тези актове, при условие, че се спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 360т.
Пленумът на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието са задължени да приемат наредба, която да регламентира воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на съдебната власт. Също така, е предвидена и информационна система на съдебното изпълнение, която е въведена с изменения в закона от 2020 г.
Чл. 360у
Чл. 360у от Закона за съдебната власт урежда изграждането и поддържането на информационна система на съдебното изпълнение от Министерството на правосъдието. Правото на достъп до системата и данните се определя с наредба. Съдебните изпълнители са задължени да изпращат данни от различни регистри ежедневно. Чрез системата се предоставят електронни административни услуги, а достъпът за държавни органи е безплатен. Лицата с правно основание могат да заявяват услуги за справки по електронен път, като за тях се събират такси, определени от Министерския съвет.
Чл. 361
Член 361 от Закона за съдебната власт определя, че самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет и включва бюджетите на Висшия съдебен съвет, Инспектората към него, органите на съдебната власт и Националния институт на правосъдието. Бюджетът обхваща всички приходи и разходи, свързани с дейността на тези органи, с изключение на разходите, определяни по бюджета на Министерството на правосъдието. При неизпълнение на приходите, се използват наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.
Чл. 362
Министърът на правосъдието е отговорен за предложението на проект на бюджет на съдебната власт, който след това се внася за обсъждане в пленума на Висшия съдебен съвет. Тази процедура е регламентирана в чл. 362 от Закона за съдебната власт и е изменяна през 2009 г. и 2016 г.
Чл. 363
Проектът на бюджет на съдебната власт трябва да бъде придружен от финансови разчети, които обхващат следващите две години. Това осигурява планираност и предвидимост в управлението на финансовите ресурси на съдебната система.
Чл. 364
Член 364 от Закона за съдебната власт определя процедурата за внасяне и приемане на бюджета на съдебната власт в България. Министерският съвет внася проекта на закон за държавния бюджет, включително и бюджета на съдебната власт, предложен от пленума на Висшия съдебен съвет. Народното събрание изслушва доклад от пленума на Висшия съдебен съвет при приемането на бюджета. Бюджетът на съдебната власт се разпределя за Висшия съдебен съвет, Инспектората към него, органите на съдебната власт и Националния институт на правосъдието.
Чл. 365
Пленумът на Висшия съдебен съвет отговаря за организацията на изпълнението на бюджета на съдебната власт. Тази дейност се осъществява чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, различните съдилища, главния прокурор и Националния институт на правосъдието.
Чл. 366
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за съставянето на годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт, който е част от обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет. Този отчет се предоставя на Министерството на финансите. Освен това, от 1 януари 2024 г., пленумът ще изготвя и тримесечна информация за разходите по бюджетни програми, както и отчети за изпълнението на програмния бюджет към полугодието и за годината, които ще се представят в Министерството на финансите, Народното събрание и Сметната палата. Министерският съвет внася отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт в Народното събрание, заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
Чл. 367
Висшият съдебен съвет отговаря за организирането и функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт. Той също така осигурява вътрешен одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.
Чл. 368
Съдебната власт взаимодейства с изпълнителната власт чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието, както е посочено в Чл. 368 от Закона за съдебната власт.
Чл. 369
Министърът на правосъдието осъществява своите правомощия съгласно Конституцията, чрез дейности, регламентирани в Закона за съдебната власт.
Чл. 370
Чл. 370 от Закона за съдебната власт определя насоките за взаимодействие между органите на съдебната власт, Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт. Основните направления включват: съдебна дейност, изработване на законопроекти, професионална квалификация, информационни технологии, противодействие на престъпността, управление на имуществото на съдебната власт, бюджетни дейности, охрана, работа с съдебни изпълнители и нотариуси, както и международноправно сътрудничество. Организацията на работата на Министерството на правосъдието се регулира от закона и Устройствения правилник.
Чл. 371
Член 371 от Закона за съдебната власт е отменен с ДВ, бр. 109 от 2008 г. и не е в сила. Следователно, разпоредбите, свързани с инспектората на министъра на правосъдието, не са приложими.
Чл. 372
Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, длъжностните лица по регистрацията, нотариусите и синдиците. Осъществява текущ контрол за стажа и изпита за юридическа правоспособност, анализира практиката по изпълнителните дела и наблюдава прилагането на нормативните актове. Проверките се извършват по план, утвърден от министъра.
Чл. 373
Длъжностните лица трябва да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората на министъра на правосъдието, като им осигуряват достъп до необходимите материали. Това трябва да става при спазване на Закона за защита на класифицираната информация и на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 374
Инспекторатът на министъра на правосъдието включва инспектори, ръководени от главен инспектор, назначавани от министъра на правосъдието след конкурс. Главният инспектор трябва да има минимум 10 години юридически стаж, а инспекторите - 5 години. Възнаграждението на главния инспектор е равно на това на съдия в окръжен съд, а на инспекторите - на съдия в районен съд.
Чл. 375
При освобождаване от длъжност главен инспектор или инспектор, лицето има право да бъде възстановено на предишната си длъжност, ако е работило в органите на съдебната власт. За възстановяване, лицето трябва да подаде молба в 14-дневен срок след освобождаването до съответната колегия на Висшия съдебен съвет или до министъра на правосъдието. Времето на работа като главен инспектор и инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието се зачита за стаж.
Чл. 376
Член 376 от Закона за съдебната власт установява, че за въпросите, свързани с инспекторите в инспектората на министъра на правосъдието, които не са регламентирани в този раздел, се прилага Кодексът на труда. Тази разпоредба осигурява правна рамка за трудовите отношения на инспекторите.
Чл. 377
Висшият съдебен съвет е задължен да предоставя статистически данни на Националния статистически институт, съгласно Закона за статистиката, за целите на тяхното публикуване.
Чл. 377а
Член 377а от Закона за съдебната власт регламентира задължението на Висшия съдебен съвет да предоставя информация на Министерството на правосъдието относно производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения, в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/848. Условията и редът за предоставяне на тази информация ще бъдат определени в наредба, издадена от Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието.
Чл. 378
Чл. 378 от Закона за съдебната власт определя Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) като съвкупност от автоматизирани информационни системи, свързани със съдебната и изпълнителната власт. Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите са отговорни за създаването, поддържането и развитието на ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП. Те трябва да осигуряват финансиране от бюджетите си за тези дейности. Редът за функционирането на ЕИСПП се определя с наредба от Министерския съвет, а свързаните институции са длъжни да предоставят необходимата информация.
Чл. 379
Член 379 от Закона за съдебната власт определя ролята на прокуратурата в изграждането и поддържането на ядрото на Единната информационна система на прокуратурата (ЕИСПП). Прокуратурата е отговорна за изграждането и развитието на комуникационни компоненти, които свързват ядрото на ЕИСПП с ведомствени системи. Ведомствата, чиито системи са свързани, трябва да осигуряват необходимата информация за функционирането на ЕИСПП.
Чл. 380
Член 380 от Закона за съдебната власт е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 33 от 2009 година.
Чл. 381
Член 381 от Закона за съдебната власт е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 33 от 2009 година.
Чл. 382
Член 382 от Закона за съдебната власт е отменен с Държавен вестник, брой 33 от 2009 година, което означава, че разпоредбите му вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 383
Методическото ръководство на Единната информационна система за съдебни и прокурорски производства (ЕИСПП) се осъществява от Междуведомствен съвет. Съставът и дейността на този съвет се регламентират с наредба, определена в чл. 378, ал. 4 от закона.
Чл. 384
Чл. 384 от Закона за съдебната власт определя условията за достъп до данните в Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Достъп имат длъжностни лица, органи на съдебната власт, определени лица с решение на Междуведомствения съвет, както и други лица след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани. Предвижда се и публичен достъп до определени данни, както и ред за предоставяне на обществена информация, освен ако не е предвиден друг закон.
Чл. 385
Чл. 385 от Закона за съдебната власт определя, че информационното обслужване на съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет с помощта на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това включва осигуряване на достъп до Националната база данни "Население", Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, както и предоставяне на лични данни при спазване на изискванията за защита на личните данни. Редът и начинът за предоставяне на достъп до данните се определят с наредба на съответните министри.
Чл. 386
Чл. 386 от Закона за съдебната власт урежда съществуването на Централно бюро за съдимост, което е част от Министерството на правосъдието. Бюроът обменя информация с централните органи на други държави членки на ЕС относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани. То събира, съхранява и актуализира данни за съдимост и поддържа информационна система за електронно предаване на информация. Личните данни, свързани с исканията за информация за съдимост, се обработват съгласно изискванията за защита на личните данни.
Чл. 387
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за организирането на управлението на имуществото на съдебната власт, съгласно измененията в закона от 2009 г. и 2016 г.
Чл. 388
Пленумът на Висшия съдебен съвет отговаря за разпределението на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между различните органи. Той може да възлага стопанисването на тези имоти на административните ръководители. Средствата за строителство, основен ремонт и задължения, свързани с имотите, се осигуряват от бюджета на съдебната власт.
Чл. 389 ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не могат да променят предназначението си без изричното съгласие на органите на съдебната власт.
Чл. 390
Член 390 от Закона за съдебната власт определя, че средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Пленумът на Висшия съдебен съвет има право да прехвърля управлението на движими вещи между различни органи на съдебната власт, при условие че административните ръководители на съответните органи са съгласни.
Чл. 391
Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице, което осъществява охраната на органите на съдебната власт и сградите на Министерството на правосъдието. Тя организира охраната на съдебните сгради, осигурява реда и сигурността в тях, оказва съдействие на съдебните органи, конвоира обвиняеми и подсъдими, изпълнява разпореждания на прокурор и контролира спазването на правилата за охрана и безопасност. Дейността ѝ се регулира от наредби и инструкции на министъра на правосъдието.
Чл. 392
Служителите на Главна дирекция "Охрана" са задължени да уважават достойнството на гражданите и да спазват техните права и законни интереси при изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 393
Чл. 393 от Закона за съдебната власт определя правата и задълженията на личния състав на Главна дирекция "Охрана" при изпълнение на функциите по чл. 391, ал. 3. Тези права и задължения са свързани с различни разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи и Указ № 904 за борба с дребното хулиганство. По отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана" се прилагат и разпоредбите от част трета, глави седма - дванадесета от същия закон. Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция "Охрана" ще бъде определено с наредба на министъра на правосъдието.
Чл. 394
Гражданите и длъжностните лица са задължени да съдействат на служителите на Главна дирекция "Охрана" при изпълнение на техните задължения. Те трябва да предоставят необходимите сведения и документи, като се спазват принципите на опазване на държавната, служебната и търговската тайна, както и на личната информация.
Чл. 395
Вещото лице е отговорно за извършването на експертизи. Всички държавни органи, юридически лица и граждани, които притежават материали, необходими за експертизата, са задължени да осигурят достъп на вещото лице до тях, в съответствие с нивото на достъп до класифицирана информация, което вещото лице има, и да предоставят необходимото съдействие за успешното изпълнение на задачите по експертизата.
Чл. 395а
Съгласно Чл. 395а от Закона за съдебната власт, в случаи на гражданско, наказателно или административно производство, преводач се назначава, когато това е предвидено от закона.
Чл. 396
Според Чл. 396 от Закона за съдебната власт, вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от утвърден списък на специалисти. Преводач също се назначава от утвърден списък на специалисти. Възможно е назначаване на специалист извън списъка при необходимост. При сложни изследвания могат да се назначат повече от едно вещо лице. Вещото лице се легитимира с удостоверение от органа, който е назначил експертизата.
Чл. 397
Член 397 от Закона за съдебната власт определя, че не може да бъде назначавано лице за извършване на експертиза или за преводач, ако то е заинтересовано от изхода на делото или има отношения с някоя от страните, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност.
Чл. 398
Чл. 398 от Закона за съдебната власт регламентира съставянето на списъци на специалисти, утвърдени за вещи лица и преводачи за всеки съдебен район на окръжен и административен съд. Върховните съдилища и прокуратури могат да утвърдят отделни списъци за собствените си нужди. При необходимост, органите на съдебната власт могат да назначават вещи лица или преводачи от списъците на други съдебни райони. Всички списъци са публични.
Чл. 399
Чл. 399 от Закона за съдебната власт регламентира начина, по който могат да се правят предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица и преводачи. Предложенията могат да бъдат направени от министерства, ведомства, общини, съсловни организации, научни институти, както и лично от самите специалисти. Те се подават до председателя на съответния съд или до административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, в зависимост от категорията на специалистите.
Чл. 400
Чл. 400 от Закона за съдебната власт регламентира изискванията за предложенията за назначаване на специалисти. В тях трябва да бъдат вписани трите имена на специалиста, домашен адрес, телефон за връзка, данни за образование и специалност, месторабота, заемана длъжност, продължителност на трудовия стаж, стаж като вещо лице или преводач и допълнителна квалификация. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат удостоверени с документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 401
Чл. 401 от Закона за съдебната власт определя състава на комисии, които утвърдяват списъци по чл. 398. Първата комисия включва председателя на апелативния съд, апелативния прокурор, председателя на окръжния съд, окръжния прокурор и председателя на административния съд, а втората комисия - председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване и публикуване.
Чл. 402
Предложения за промени в списъците на вещи лица и преводачи се подават до края на септември. Комисиите актуализират списъците до края на октомври. След това, до 15 ноември, списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване. Промени могат да се правят и през текущата година.
Чл. 402а
Създава се Информационна система "Единен регистър на вещите лица" към Министерството на правосъдието, която ще съдържа данни за специалисти, утвърдени за вещи лица. Данните ще бъдат вписвани в регистъра незабавно след утвърдяване на списъците от административните ръководители в органите на съдебната власт.
Чл. 403
Чл. 403 от Закона за съдебната власт определя задълженията на министъра на правосъдието по отношение на издаване на наредби, свързани с вещите лица и преводачите. Министърът, в съгласие с Висшия съдебен съвет, издава наредби относно: 1) реда и сроковете за предложения за включване и промени в списъците на специалистите; 2) условията, на които трябва да отговарят специалистите; 3) условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица и преводачите. Наредбите се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 403а
Чл. 403а от Закона за съдебната власт определя, че условията и редът за извършване на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, както и заплащането на разходите за лечебните заведения, се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, в съгласие с пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 404
Ръководителите на държавни или общински администрации, организации или работодатели, които не предоставят служебен отпуск на призовани съдебни заседатели или пречат на участието им в съдебно производство, подлежат на наказание с глоба в размер от 300 до 600 лв. Глобата се налага от председателя на съда и може да бъде отменена по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 405
Чл. 405 от Закона за съдебната власт предвижда наказание за лица, които не изпълняват разпореждания на съдебни органи, с глоба от 50 до 2000 лв. Процедурата за налагане на глоба изисква предоставяне на възможност за обяснение от страна на нарушителя. Наложената глоба може да бъде отменена или намалена по жалба, която трябва да бъде подадена в срок от 7 дни. Решението по жалбата подлежи на обжалване съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 406
Лицата, които не изпълнят разпореждане на служител от Главна дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието, при изпълнение на служебните му задължения, подлежат на наказание. Глобата за такова нарушение варира от 50 до 2000 лв.
Чл. 407
Ръководителите на държавните органи, юридическите лица и гражданите, които виновно не изпълнят задълженията по чл. 394 от Закона за съдебната власт, подлежат на глоба в размер от 200 до 3000 лв.
Чл. 408
Актът за установяване на нарушения, свързани с чл. 406 или 407, се съставя от служител в Главна дирекция "Охрана". Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието или от упълномощено лице. Процедурите по установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват правилата на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 408а
Съгласно чл. 408а от Закона за съдебната власт, съдия, прокурор или следовател, който не подаде в срок декларация по чл. 175а, ал. 1, подлежи на глоба от 300 до 3000 лв. Също така, неподаването на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 3 или 4, също води до глоба в същия размер. При повторни нарушения, глобата се увеличава на 600 до 6000 лв.
Чл. 408б
Чл. 408б от Закона за съдебната власт предвижда налагане на глоба при установено несъответствие по чл. 175з, ал. 3. Глобата е в размер от 500 до 5000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата се увеличава и е в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 408в
Чл. 408в от Закона за съдебната власт предвижда, че за неизпълнение на задължения по чл. 175р, ал. 2, се налага глоба от 3000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава до 5000-10000 лв.
Чл. 408г
Чл. 408г от Закона за съдебната власт предвижда, че виновните длъжностни лица, които нарушат задълженията си по чл. 175д, ал. 2 - 7, ще бъдат санкционирани с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., при условие че извършеното деяние не представлява престъпление.
Чл. 408д
Актовете за установяване на нарушения по чл. 408а, чл. 408б, чл. 408в и чл. 408г се съставят от лица, определени от главния инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Наказателните постановления се издават от главния инспектор или от упълномощени от него инспектори. Процесите по установяване на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 409 и Допълнителни разпоредби (§ 1, § 1а и др.)
Законът за съдебната власт регламентира структурата и функционирането на съдебната система в България. Основните разпоредби включват определение на приходите от глоби, наложени с наказателни постановления, които постъпват по бюджета на съдебната власт. В допълнителните разпоредби се дават определения за термини като "електронен адрес", "електронен документ" и "свързани лица". Законът предвижда също така правила за контролна дейност в прокуратурата, за конфликт на интереси и за етично поведение на магистратите. Преходните и заключителните разпоредби определят срокове за избор на членове на Висшия съдебен съвет и за приемане на подзаконови нормативни актове. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 юли 2007 г. и е подложен на множество изменения и допълнения през годините, последните от които са от 2023 г.
Параграф §1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт се определят ключови термини и понятия, свързани с функционирането на съдебната система. Включват определения за електронен адрес, електронен документ, свързани лица, трайно ползване, фактическа раздяла и съжителство, достатъчни данни за конфликт на интереси, членове на семейството, повторно нарушение, контролна дейност в прокуратурата, обществена информация, система за случайно разпределение и програмен формат на бюджет. Тези определения служат за основа при прилагането на закона и осигуряват ясност в правната рамка.
§ 1а
С настоящия параграф се отменя Законът за съдебната власт, който е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 1994 г. и е претърпял множество изменения и допълнения, включително решения на Конституционния съд. Последната версия на закона е била в сила от 09.08.2016 г. и е била обнародвана в ДВ, бр. 62 от 2016 г.
§2
Събранията по чл. 21 и чл. 23, ал. 3 трябва да се проведат до 5 септември 2007 г. Ако не са проведени в този срок, министърът на правосъдието свиква събранията, които трябва да се проведат до 15 септември 2007 г.
§3
Събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 трябва да се проведат до 21 септември 2007 г. Ако не са проведени в този срок, министърът на правосъдието свиква събрания, които трябва да се проведат до 28 септември 2007 г.
§5
Новоизбраният Висш съдебен съвет става конституиран, когато са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от състава му. Дейността на предишния Висш съдебен съвет приключва с конституирането на новия съвет, съгласно предвидените в закона процедури.
§ 7
Предложенията за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет трябва да бъдат направени до 15 октомври 2007 г. След избора, главният инспектор и инспекторите трябва да встъпят в длъжност в срок от един месец. Преди встъпването в длъжност те са задължени да освободят заеманите длъжности и да преустановят дейностите по член 18, уведомявайки за това председателя на Народното събрание.
§8
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че заварените съдии и прокурори в окръжните и апелативните съдилища и прокуратури, които не отговарят на изискванията за стаж, запазват длъжностите, които заемат.
§10
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт указва, че председателите на отделения във Върховния касационен и Върховния административен съд, както и ръководителите на отдели в прокуратурите и Националната следствена служба запазват размера на своето възнаграждение до влизането в сила на закона.
§ 11
Параграф 11 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че за стаж като съдия, съгласно чл. 164, ал. 1 - 7, се зачита стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж, както и стажът на заварените съдии, назначени от България в международни съдилища или организации, в които страната е член.
§13
Съгласно §13 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за съдебната власт, допълнителното възнаграждение за продължителна работа на съдиите, прокурорите и следователите, което е надвишавало 40% преди влизането в сила на закона, остава в същия размер и не подлежи на увеличение.
§14
Параграф §14 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт указва, че за военните съдии, прокурори и следователи важат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Освен това, прослужените години в Министерството на вътрешните работи се считат за военна служба.
§15
Параграф §15 предвижда, че дисциплинарните производства, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще продължат да се разглеждат по досегашния ред. Те трябва да бъдат завършени до 31 декември 2007 г., като изтичането на този срок не освобождава от отговорност.
Параграф 17
Параграф 17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт определя, че срокът на заварените съдебни инспектори започва да тече от датата на последното им назначение. Освен това, до избора на нов главен инспектор и инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет, Инспекторатът на министъра на правосъдието продължава да изпълнява своите правомощия, съгласно отменения Закон за съдебната власт.
§20 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт
Съгласно §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, във всички текстове на Наказателния кодекс, където се споменава "помощник-изпълнител", терминът се заменя с "помощник-частен съдебен изпълнител". Тази промяна е част от актуализация на закона и отразява новата терминология в правната система.
§21
В Кодекса за социално осигуряване се извършват изменения, свързани с различни членове, като се заменят определени параграфи с нови. Основните изменения включват актуализация на членове, свързани с правомощията на съдия-изпълнителите, които вече ще бъдат наричани "държавни съдебни изпълнители". Освен това, се извършват редица замени на числови идентификатори на членове в закона, с цел актуализация на правната рамка.
§ 23
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител, публикуван в Държавен вестник, бр. 67 от 1999 г., се извършва замяна на текста в § 2, ал. 3. Вместо "чл. 127, ал. 1 - 4" се въвежда новият текст "чл. 164, ал. 1 - 5", което променя указанията за прилагане на закона.
§24
В Закона за защита на потребителите, в член 226, алинея 2, е направена промяна, при която думите "чл. 201" се заменят с "чл. 405". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за съдебната власт.
§25
В Закона за Министерството на вътрешните работи се извършват следните изменения: 1. В чл. 212, ал. 1, т. 10 думите "чл. 163" се заменят с "чл. 294". 2. В чл. 219, ал. 2 думата "районен" се заличава, а "чл. 118а, ал. 3" се заменя с "чл. 144, ал. 3". 3. В чл. 220 думата "районен" се заличава и се добавя "по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт."
§26
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност се извършват следните промени: 1. В член 8, алинея 2 се заменя термина "помощник-изпълнител" с "помощник-частен съдебен изпълнител". 2. В член 80б, алинея 1 се добавя ново изречение, което указва, че министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието и на инспектор-нотариуси извършването на съвместни проверки. 3. В член 80в, алинея 1 е отменена.
Параграф §27
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт се извършват изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Първо, в чл. 24, ал. 2, т. 8 се заменят определени членове с нови. Второ, в допълнителните разпоредби, в § 1, т. 26, буква "в" се добавя информация за главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Параграф §28
В параграф 28 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за съдебната власт се предвижда изменение в Закона за Сметната палата. Конкретно, в член 27, алинея 4 се заменят думите "чл. 127, ал. 1 - 4" с "чл. 164, ал. 1 - 5". Това изменение е част от актуализацията на законодателството, свързано със Сметната палата.
§29
В Закона за частните съдебни изпълнители се извършват две основни изменения: Първо, в чл. 75, ал. 1, т. 1 се уточнява, че инспекторите са от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. Второ, терминологията относно помощник-изпълнителите се актуализира, като всички съществени термини се заменят с "помощник-частен съдебен изпълнител" и неговите вариации.
§30
Параграф §30 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт определя, че подзаконовите нормативни актове, издадени по отменения закон, ще продължат да се прилагат, докато не бъдат издадени нови, при условие че не противоречат на новия закон. Подзаконовите нормативни актове по новия закон трябва да бъдат приети до 31 декември 2007 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е задължен да приеме правилника в срок от един месец след избора на главния инспектор и инспекторите. Министерският съвет трябва да приеме наредбата по чл. 378, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на закона, а министърът на правосъдието трябва да издаде две наредби в срок до три и шест месеца съответно.
Параграф §31
Параграф §31 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че до избора на нов Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, Съдийската и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет ще изпълняват функциите на тези органи, с изключение на определени правомощия по Конституцията. Те ще бъдат юридически лица със седалища в София и ще се представляват от избран член. Колегиите ще бъдат първостепенни разпоредители с бюджет и ще заместват пленума на Висшия съдебен съвет по всички права и задължения, свързани с договори.
§47
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за съдебната власт са обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2009 г. и изменени в брой 1 от 2011 г., като влизат в сила от 04.01.2011 г.
§110
В параграф §110 от Закона за съдебната власт се предвижда замяна на термини, свързани с младши съдии и прокурори, за да се опрости и уточни изразяването в закона. Вместо множественото число за младши съдия, прокурор и следовател, се въвеждат форми само за младши съдия и младши прокурор. Тези изменения са част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2009 г. и изменени в брой 1 от 2011 г., с влизане в сила от 04.01.2011 г.
§111
Параграф §111 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт установява, че прокуратурата в Република България става правоприемник на активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, считано от деня на влизането в сила на закона.
§112
Директорът на Националната следствена служба остава на поста до края на мандата си. Директорите на окръжните следствени служби се преназначават без конкурс на длъжност завеждащ окръжен следствен отдел в окръжните прокуратури, също до края на мандата. Следователите от окръжните следствени служби също се преназначават без конкурс в окръжните следствени отдели. Трудовите правоотношения на служителите от окръжните следствени служби се уреждат по Кодекса на труда.
§ 113
Висшият съдебен съвет е задължен да преназначи без конкурс младши следователи от окръжните следствени служби, които не са завършили тригодишния стаж на длъжност младши прокурор в районните прокуратури към момента на влизане в сила на закона.
§ 115
Параграф 115 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че стажът на лицата, които са работили като следователи и младши следователи в окръжна следствена служба, се зачита за стаж по определени членове на закона. Конкретно, стажът на следовател се зачита по чл. 164, ал. 8, а стажът на младши следовател - по чл. 164, ал. 8 и чл. 209, ал. 2. Промените влизат в сила от 04.01.2011 г.
§116
Параграф 116 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че стажът на лицата с висше юридическо образование, които са работили като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи или в Министерството на отбраната, ще се зачита за стаж по чл. 164, ал. 8. Това важи за стажа, придобит до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 69 от 2008 г.
§118
Параграф §118 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт указва, че неприключените дисциплинарни производства и процедури за атестиране, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани и приключвани по досегашния ред. Това означава, че старите правила остават в сила за тези случаи, дори след приемането на новия закон.
§120
Висшият съдебен съвет е задължен в срок от три месеца след влизането в сила на закона да одобри Етичния кодекс за съдиите, прокурорите и следователите, както и Етичния кодекс за съдебните служители. Освен това, трябва да бъде приета и наредба по чл. 209а.
§ 123
Параграф 123 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт указва, че параграф 56 влиза в сила от деня на влизането в сила на наредбата по чл. 209а. Разпоредбите на параграфи 72 и 73 влизат в сила от 1 януари 2010 г. Допълнително се отбелязва, че Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2009 г. и влизат в сила от 22 декември 2009 г.
§ 27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 7, т. 2, свързан с чл. 6, ал. 5, 6, 7 и 8, който влиза в сила от 1 януари 2010 г. Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, влезли в сила от 29.12.2009 г.
Параграф §13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения в Закона за лечебните заведения, който е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2010 г. и влиза в сила от 31.07.2010 г.
§ 77
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късна дата. Параграфи 9, 53, 60 и 66 влизат в сила от 1 януари 2011 г., а параграф 75 влиза в сила от 30 септември 2011 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт са обнародвани в ДВ, бр. 1 от 2011 г., и влизат в сила от 4 януари 2011 г.
§119
Висшият съдебен съвет е задължен да определи броя на съдиите, прокурорите и следователите в 15-дневен срок след влизането в сила на закона. Осигуряването на щатния състав на специализираните съдилища и прокуратури ще се извърши и чрез трансформиране на незаети щатни бройки към датата на влизане в сила на закона.
§120
Висшият съдебен съвет е задължен да назначи ръководителите на специализираните съдилища и прокуратури в двумесечен срок от влизането в сила на закона. Освен това, в 4-месечен срок, той трябва да назначи съдиите, прокурорите и следователите в тези специализирани институции.
§121
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за съдебната власт, общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд трябва да определи съдебните заседатели, които ще участват в заседанията на специализирания наказателен съд. До този момент, в заседанията на специализирания наказателен съд ще участват съдебните заседатели, определени за Софийския градски съд.
§122
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за съдебната власт, председателите на специализираните съдилища и ръководителите на специализираните прокуратури са задължени да назначат съдебните и прокурорските помощници, както и служителите в съдебната администрация.
§ 126
Параграф §126 от Закона за съдебната власт предвижда, че Висшият съдебен съвет е задължен да приеме определени наредби и правила в срок от един месец след влизането в сила на закона. Конкретно, наредбите по § 21 и § 67, както и правилата по § 12 и § 86 трябва да бъдат приети в този срок. Обаче, част от текста е обявена за противоконституционна с РКС № 10 от 2011 г.
§ 127
Съгласно §127 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, конкурси за съдии, прокурори и следователи, насрочени преди влизането на закона в сила, ще се довършат по стария ред. В същото време, конкурси за заместници на административните ръководители, насрочени преди влизането в сила на закона, ще бъдат прекратени.
§ 129
Четиригодишният срок за периодично атестиране започва да тече от влизането в сила на закона. Лица, които не са били атестирани до момента, ще бъдат атестирани извънредно при конкурс за повишаване в длъжност или избор на административен ръководител. Процедури по атестиране, проведени преди влизането в сила на закона, се считат за периодично атестиране.
§131
Параграф §131 предвижда, че заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората към министъра на правосъдието продължават да изпълняват функциите си и в срок от един месец след влизането в сила на закона ще бъдат преназначени на съответните длъжности "ръководител на инспекторат" и "инспектор" по Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г.
§ 136
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Конкретно, § 20, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2010 г., а § 69 относно чл. 196, т. 2 влиза в сила от 1 март 2011 г. Освен това, се споменава и закон за изменение и допълнение на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 23 от 2011 г. и влиза в сила от 22.03.2011 г.
§37
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Конкретно, параграфите 1-8, 11-14, 17, 18 и 29 влизат в сила на тази дата. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за съдебната власт са обнародвани в Държавен вестник, брой 32 от 2011 г. и влизат в сила от 19.04.2011 г.
§ 22
Параграф 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че конкурси за младши съдии и прокурори, насрочени преди влизането на закона в сила, ще бъдат довършени по стария ред. Освен това, лицата, назначени на длъжност младши съдия или прокурор към момента на влизане в сила на закона, ще продължат да изпълняват задълженията си по същия ред.
§ 24
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 21, който влиза в сила от 4 януари 2011 г.; 2. Параграфи 6, 7, 9, 10, 11, 14, 15, 16, 17, 18 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. Допълнителна информация за преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за лечебните заведения, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 45 от 2011 г. и влиза в сила от 14.06.2011 г.
§6 от Закона за съдебната власт и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците, който е обнародван в брой 82 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г.
§16
Законът за съдебната власт влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 10, точка 1, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г. и влиза в сила от 10.06.2012 г.
§12
Законът за съдебната власт влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г. Тези разпоредби са част от изменението и допълнението на закона, обнародвано в ДВ, бр. 50 от 2012 г. и изменено в ДВ, бр. 28 от 2016 г.
§32
След изтичането на мандата на действащия Висш съдебен съвет, новоизбраният Висш съдебен съвет се счита за конституиран, когато са избрани членове, които заедно с членовете по право образуват две трети от състава му. Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новия съвет.
§ 33
В срок от 30 месеца след влизането в сила на закона, ще бъдат създадени правила за пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт, които ще се осъществяват чрез електронно гласуване. Параграф 2 е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 28 от 2016 г.
§34
Съгласно §34 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, лицата, които са подали жалби в Европейския съд по правата на човека за нарушаване на правото им на разглеждане на делото в разумен срок, имат право да подадат заявление по реда на глава трета "а" в срок от 6 месеца след влизането в сила на тази глава или уведомяването от регистратурата на съда. Изключение правят случаите, в които съдът вече е взел решение по жалбата или е оставил жалбата без разглеждане. Заявленията се разглеждат в срок до 18 месеца от тяхното постъпване.
Параграф §37
Параграф §37 регламентира продължаването на функциите на заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората на министъра на правосъдието. Те ще бъдат преназначени по трудово правоотношение на съответните длъжности "главен инспектор" и "инспектор" в срок от един месец след влизането в сила на закона. Сроковете по чл. 374, ал. 2 за тях започват да текат от датата на преназначаването им.
§38
Изграждането на информационната система, съгласно чл. 386, ал. 3, трябва да бъде завършено в 6-месечен срок след влизането в сила на закона. В същия срок наредбата по чл. 77, ал. 4 трябва да бъде приведена в съответствие с новия закон.
Параграф 40
Параграф 40 от преходните разпоредби посочва, че определени членове от закона, а именно чл. 60а, чл. 60б, чл. 60в (ал. 3-5) и чл. 60г - 60м, влизат в сила от 1 октомври 2012 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който е обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2012 г. и влиза в сила от 01.09.2012 г.
§ 123
Законът за съдебната власт влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, който е обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 2013 г. и влиза в сила от 26.03.2013 г.
§9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна агенция "Национална сигурност", който е обнародван в ДВ, бр. 52 от 2013 г. и влиза в сила от 14.06.2013 г.
§27
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 година и влязоха в сила от 26 юли 2013 година.
§117
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства са обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г. и влизат в сила от 09.08.2013 г., с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.
§ 42
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен § 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Допълнително, се споменава закон за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности, който е обнародван и влиза в сила от 13.08.2013 г.
§30
Параграф §30 указва, че Кодексът влиза в сила от датата на обнародването му в 'Държавен вестник'. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, като последният е обнародван в 'Държавен вестник', брой 21 от 2014 г. и влиза в сила от 09.04.2014 г.
§24
Законът за съдебната власт влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 21 от 2014 година.
§7
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че наредбата по чл. 403, ал. 2 трябва да бъде издадена в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Този текст е част от по-широките преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на закона.
Параграф §30
Параграф §30 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че инструкцията по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт трябва да бъде издадена в срок до три месеца след влизането в сила на закона. Също така, се споменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила на 28.11.2014 г.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 107 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
§ 21 от Закона за съдебната власт
Законът за съдебната власт влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е обнародван в Държавен вестник, брой 28 от 2016 г. и е изменен в брой 49 от 2018 г.
§78
Параграф §78 от Закона за съдебната власт предвижда, че изборът на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите ще се извършва чрез електронно дистанционно гласуване, при условие че бъде внедрена система, осигуряваща тайната на гласуването и свободното волеизявление. Възможността за гласуване с хартиени бюлетини остава в сила. Също така, експериментално електронно гласуване трябва да се проведе не по-късно от 10 месеца преди изтичането на мандата на членове на Висшия съдебен съвет, избрани през 2012 г.
§79
Параграф 79 от Закона за съдебната власт предвижда, че изборът на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите може да се осъществи чрез машинно гласуване, при условие че е внедрена система, осигуряваща тайната на гласуването и свободно волеизявление. Машинното гласуване трябва да следва реда и правилата, определени в глава втора, раздел Iа, и да предоставя бюлетини, идентични на хартиените. Всяка избирателна секция може да отчита резултатите от не повече от пет устройства за гласуване. Възможността за гласуване по дистанционен електронен път и с хартиени бюлетини остава в сила.
§ 80
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за съдебната власт, Министерският съвет е задължен да приеме постановление, което да уреди прехвърлянето на неусвоените средства от бюджета на Министерството на правосъдието към бюджета на Висшия съдебен съвет. Това включва средства за придобиване и управление на недвижимите имоти на съдебната власт, както и средства за персонала, посочени в § 81.
§81
Служителите на Министерството на правосъдието, които управляват имуществото на съдебната власт, ще бъдат преназначени без конкурс в администрацията на Висшия съдебен съвет в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§ 82
Висшият съдебен съвет поема правата и задълженията на Министерството на правосъдието по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. Висящите съдебни и административни дела по тези въпроси продължават с участието на Висшия съдебен съвет.
§83
Съгласно §83 от Закона за съдебната власт, в тримесечен срок след влизането в сила на закона, недвижимите имоти и движими вещи на съдебната власт, управлявани от Министерството на правосъдието, преминават към Висшия съдебен съвет с цялата свързана документация. Имоти, предоставени преди влизането в сила на закона за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието, продължават да се ползват от тях и остават в управлението на Министерството на правосъдието. Областните управители трябва да отразят промените в актовете за държавна собственост или да съставят нови актове за имотите на съдебната власт до 31 януари 2019 г.
§85
Параграф §85 определя правилата за продължаване на дейностите по атестирането и конкурсите в съдебната система до избирането на новите комисии. Временно, предвидените комисии ще продължат да работят по досегашния ред, а решенията ще се приемат от колегиите на Висшия съдебен съвет. След избора на новите комисии, те ще поемат отговорностите си по предвидения ред. Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" ще продължи да изпълнява задълженията си до избора на новите комисии по професионална етика. Неприключилите дисциплинарни производства ще бъдат разглеждани по досегашния ред.
§155
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и влиза в сила от 01.07.2016 г.
§ 60
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени параграфи. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграф 18, т. 2 и 3 - от 1 юни 2017 г. Допълнителни изменения и допълнения на закона са обнародвани в различни издания на "Държавен вестник" с посочени дати на влизане в сила.
§205
Съгласно §205 от Закона за съдебната власт, съдии, прокурори или следователи, които по време на влизането в сила на закона заемат длъжности на административни ръководители или заместници на административни ръководители, имат правото да останат на длъжност в същия орган на съдебната власт след приключване на мандата или освобождаването си. Това важи за длъжностите съдия, прокурор или следовател.
Параграф 206
Параграф 206 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт съдържа следните основни точки: (1) Параграфът е отменен с изменения през 2018 г.; (2) До влизането в сила на новата наредба по чл. 209б, атестирането на съдии, прокурори и следователи ще се извършва по досегашния ред, а започнатите процедури ще бъдат довършени по стария ред; (3) Съдия, прокурор или следовател, назначен преди влизането на закона в сила, не подлежи на периодично атестиране след получаване на две последователни положителни оценки, а проведените преди това атестации ще се признават за валидни след придобиване на статут на несменяемост.
§207
Съдиите, прокурорите или следователите, които са командировани на незаети длъжности преди влизането в сила на закона, ще продължат да изпълняват тези длъжности до провеждане на конкурс. В двумесечен срок след влизането в сила на закона ще бъдат обявени конкурси за незаетите длъжности, за които не са провеждани конкурси до този момент.
§211
Съгласно §211 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, главният инспектор и инспекторите в Инспектората на министъра на правосъдието, които са назначени преди влизането в сила на закона, трябва да бъдат преназначени на трудов договор за неопределено време в съответните длъжности "главен инспектор" и "инспектор" в срок от един месец след приемането на закона.
§213
Според §213 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, всички производства, които не са приключили до 1 януари 2017 г. по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, свързани със съдия, прокурор или следовател, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§215
Подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на Закона за съдебната власт, трябва да бъдат приети или приведени в съответствие в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Методиките по чл. 28, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 също трябва да бъдат приети в същия срок. До момента на приемането или привеждането на новите подзаконови актове, се прилагат действащите, ако не противоречат на новия закон.
§216
До 30 юни 2021 г. органите на съдебната власт могат да извършват определени действия при технологична готовност и решение на пленума на Висшия съдебен съвет. Те ще съхраняват документи на хартиен носител, могат да извършват удостоверителни изявления и други процесуални действия в електронна форма, ако пленумът е определил това. Освен това, органите могат да поддържат интернет страници за извършване на процесуални действия и обмен на информация с административни органи. Единната централизирана информационна система за съдилищата и прокуратурата трябва да бъде приведена в съответствие с новите изисквания до 30 юни 2021 г. След този срок, органите на досъдебното производство са длъжни да използват системата за електронни действия. Справките за адресната регистрация ще се извършват по досегашния ред до същата дата.
§217
Параграф §217 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че до въвеждането на единната централизирана информационна система за съдилищата, регистърът на актовете на съдилищата ще бъде поддържан от пленума на Висшия съдебен съвет. Освен това, в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да определи актовете по чл. 360о, ал. 3.
§218
Параграф §218 от Закона за съдебната власт предвижда, че всички дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на закона, ще се приключват по досегашния ред, без възможност за електронни процесуални действия от страните. Освен това, ако има решения на пленума на Висшия съдебен съвет, органът на съдебната власт ще води само електронни дела. В случай че органът на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, той може да предоставя достъп до тях само за справочни цели.
Параграф §219
Параграф §219 от Закона за съдебната власт предвижда, че Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за осигуряване на оперативно съвместим обмен на електронни дела, документи и информация между различните информационни системи, използвани от органите на съдебната власт. Този обмен трябва да бъде реализиран в срок от две години след влизането в сила на закона.
§229
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 86, 126, 202, 227 и 228 влизат в сила от 1 януари 2017 г. Параграфи 156, 158 и 195 влизат в сила от 1 януари 2018 г. Параграф 194 относно чл. 360о - 360т влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона, а параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м влиза в сила от 1 юли 2021 г.
§ 15
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 11, който влиза в сила от 9 август 2016 г. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за правната помощ, обнародвани в брой 13 от 2017 г.
§14
Параграф §14 урежда специфични условия за съдебните заседатели, избрани до 9 август 2016 г. Те не подлежат на разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Закона за съдебната власт и довършват 5-годишния си мандат. Освободените предсрочно заседатели до влизането в сила на закона могат да бъдат възстановени с решение на общото събрание.
§116
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван в брой 65 от 2017 година.
§7
В 30-дневен срок от влизането в сила на закона, всички съдии, прокурори, следователи, членове на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет са задължени да подадат декларация по чл. 195а, ал. 1, изречение първо пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
§20
Параграфи 15, 16, 17, 18 и 19 от Закона за съдебната власт влизат в сила от 1 януари 2018 г. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, обнародвано в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и също в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът за съдебната власт влиза в сила от 1 януари 2018 г. Тези разпоредби са свързани с прилагането на закона и неговите последици. Обн. в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г.
§60 от Закона за съдебната власт
В Закона за съдебната власт се извършват изменения, като навсякъде в текста се заменя позоваването на "чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези изменения са част от последните поправки в закона, които са обнародвани в Държавен вестник, бр. 64 от 2007 г. и последващи изменения до 2017 г.
Параграф §42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: член 222, ал. 1-3, който влиза в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" - от 1 януари 2018 г.; параграф 13, т. 12, буква "б" - от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 относно чл. 264а и т. 39 относно чл. 273б, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§23
Съдебните служители са задължени в срок от един месец след влизането в сила на Закона за съдебната власт да подадат две декларации: 1) декларация, че отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 340а, ал. 1; 2) декларация за несъвместимост по чл. 340а, ал. 2.
§24
Параграф §24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт постановява, че процедурите за извънредно атестиране, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред. Това се отнася за конкурси за повишаване или преместване, както и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на закона; и параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Параграф §121
Съгласно параграф §121 от закона, правилникът по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт трябва да бъде приведен в съответствие с новия закон в срок от два месеца след влизането му в сила. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на Закона за съдебната власт, обнародвани в Държавен вестник, брой 29 от 2019 г.
§ 23
Параграф 23 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт указва, че конкурси за повишаване и преместване в органите на съдебната власт, започнали преди влизането в сила на закона, ще се довършат при досегашните условия и ред. Тази разпоредба е важна за осигуряване на правна сигурност и непрекъснатост в кадровата политика на съдебната система.
§9
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 март 2020 г., и параграф 6, който влиза в сила от 18 януари 2019 г. Допълнително, има преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародвани в ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.
§ 82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването; 2. Параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила от деня на прилагане на решението на Европейската централна банка по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013; 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.
§ 72
Параграф 72 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт уточнява, че всички незавършени дисциплинарни производства, конкурси и определени производства, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред. Освен това, преписките, разпределени на членовете на Комисията по атестирането и конкурсите, също ще се довършат по същия ред.
§73
Съдебните заседатели, чийто мандат е изтекъл преди влизането в сила на Закона за съдебната власт, ще продължат да изпълняват своите задължения до момента на попълване на списъка с кандидати за съответния съд, като този списък трябва да съдържа 50% от определения брой по чл. 67а.
§6
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за съдебната власт, Министерският съвет трябва да приеме изменения и допълнения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, касаещи таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Освен това, министърът на правосъдието е задължен да издаде наредбата по чл. 360у, ал. 1.
§11
Параграф §11 от Закона за съдебната власт и чл. 253, ал. 3, т. 5 от Наказателния кодекс прилагат изискванията на Директива (ЕС) 2018/1673, която е насочена към борба с изпирането на пари по наказателноправен ред. Тази директива е приета от Европейския парламент и Съвета на 23 октомври 2018 г. и е публикувана в Официален вестник на ЕС на 12 ноември 2018 г.
§12
В параграф §12 се посочва, че по неприключените наказателни производства за престъпления, извършени след 20 ноември 2017 г. и от компетентност на Европейската прокуратура, могат да встъпват европейският прокурор и европейските делегирани прокурори, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г. и влиза в сила от 22.12.2020 г.
§36
Законът за съдебната власт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, който е обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г. и влиза в сила от 23.12.2021 г.
§51
Законът за съдебната власт влиза в сила една година след неговото обнародване в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Гражданския процесуален кодекс, който е в сила от 30.06.2021 г., след обнародването му в Държавен вестник, брой 110 от 2020 г.
§28
Законът за съдебната власт влиза в сила на 30 юни 2021 г., с изключения: параграфи 9 и 25 влизат в сила на 30 юни 2022 г., а параграфи 26 и 27 - на 31 декември 2020 г. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
§24
С влизането в сила на Закона за съдебната власт, Бюрото по защита при главния прокурор ще се преобразува в самостоятелна организационна структура, наречена 'Бюро по защита на застрашени лица', което ще бъде подчинено на министъра на правосъдието.
§26
Служителите от Бюрото по защита при главния прокурор преминават в служебни и трудови правоотношения с Министерството на правосъдието. Тази промяна се извършва без срок за изпитване, освен за служителите, които вече имат такъв.
§ 27
В тримесечен срок от влизането в сила на Закона за съдебната власт, министърът на правосъдието и главният прокурор трябва да предприемат необходимите действия за прехвърляне на Бюрото по защита към министъра на правосъдието. Същият срок важи и за прехвърлянето на дълготрайните материални активи към Министерството на правосъдието, съгласно § 25.
§29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби също се отнасят към Закона за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2022 г.
§3 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за съдебната власт
Параграф §3 определя задълженията на министъра на правосъдието в 4-месечен срок след влизането в сила на закона. Той трябва да приведе подзаконовите нормативни актове за конвойната дейност в съответствие с новия закон и да издаде инструкцията по чл. 391, ал. 8 от Закона за съдебната власт. Разпоредбите са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2022 г., и в сила от 28.07.2022 г.
§44
Параграф §44 от Закона за съдебната власт, в сила от 26.04.2022 г., определя процедурата за преназначаване на съдиите от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд. Съдиите могат да подадат заявление за възстановяване на предишната си длъжност в 14-дневен срок след обнародването на закона. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е задължена да приеме решение за разкриване на длъжности в съответствие с натовареността на съда в 30-дневен срок след изтичането на срока за заявления. Преназначаването на съдиите започва след изтичането на този срок, а решенията на съдийската колегия подлежат на предварително изпълнение.
Параграф §45
Параграф 45 от Закона за съдебната власт описва условията и реда за преназначаване на прокурорите и следователите от Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура. Прокурорите могат да подават заявление за възстановяване на предишната си длъжност в 14-дневен срок след обнародването на закона. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е задължена да вземе решение за разкриване на нови длъжности и преназначаване на прокурори и следователи в срок от 30 дни след изтичането на посочените срокове. Младши следователи, които не са завършили обучението си, ще бъдат назначени без конкурс на съответни длъжности.
Параграф §47
Параграф §47 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда възстановяване на лица, които имат право на основание определени членове от закона. Те трябва да подадат молба до Висшия съдебен съвет в срок от 14 дни след освобождаването им. Възстановяването е на равна по степен длъжност в съответните органи на съдебната власт. Освен това, лица, които заемат длъжности административен ръководител или заместник на административен ръководител и са освободени, ще бъдат преназначени на равна по степен длъжност в специализираните съдилища и прокуратури.
§48
Неприключилите досъдебни производства и преписки в Специализираната прокуратура трябва да бъдат изпратени на съответните прокуратури по компетентност в срок от 7 дни след влизането в сила на закона.
§49
Съгласно параграф §49, първоинстанционните наказателни дела, които са пред Специализирания наказателен съд и по които не е проведено разпоредително заседание до влизането в сила на закона, трябва да бъдат изпратени по подсъдност на съответните съдилища в срок от 7 дни след влизането в сила на закона.
§50
С влизането в сила на Закона за съдебната власт, първоинстанционните наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, за които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския градски съд и ще бъдат разглеждани от същия съдебен състав. Съдиите, които не са преназначени в Софийския градски съд, ще бъдат командировани за участие в разглеждането на тези дела до приключването им. Съдиите, разгледали делата с присъда, също ще бъдат командировани за обявяване на мотивите. Чл. 227, ал. 1 не се прилага в тези случаи.
§51
Параграф §51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че неприключилите производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, за които не е проведено разпоредително заседание, трябва да бъдат изпратени на съответните апелативни съдилища. Тази процедура трябва да бъде извършена в срок от 7 дни след влизането в сила на закона.
§52
Съгласно §52 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, неприключилите производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, при които е проведено разпоредително заседание, ще бъдат подсъдни на Софийския апелативен съд. Разглеждането на тези дела ще продължи от състава, провел заседанието. Съдиите от съставите, които не са преназначени в Софийския апелативен съд, ще бъдат командировани за участие в разглеждането на делата до тяхното приключване, като в тези случаи не се прилага чл. 227, ал. 1.
Параграф §53
Съдиите, които са разглеждали въззивни дела и не са преназначени в Софийския апелативен съд, се командироват за обявяване на мотивите към присъдата или за произнасяне и обявяване на решението по делото. В този случай не се прилага чл. 227, ал. 1.
§54
С влизането в сила на закона се прекратява мандатът на съдебните заседатели, избрани за участие в производствата пред Специализирания наказателен съд, освен за тези, при които е проведено разпоредително заседание. В тези случаи мандатът продължава в Софийския градски съд до обявяване на мотивите към присъдата или до прекратяване на производството.
§ 55
Административните ръководители на закриваните и на приемащите органи на съдебната власт са задължени да организират процеса на предаване и приемане на дела, преписки и архиви, независимо дали те са приключили или не.
§ 56
Трудовите правоотношения на служителите от Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура се регулират по условията и реда на Кодекса на труда, в съответствие с определени членове от Закона за съдебната власт. Разпоредбата в § 59 не се прилага за тези служители.
§58
Параграф §58 от Закона за съдебната власт, в сила от 26.04.2022 г., предвижда прекратяване на започналите, но неприключили атестационни процедури, свързани с обявени конкурси за назначаване в органите на съдебната власт, освен ако атестацията е свързана с други конкурсни и изборни процедури.
§59
Софийският градски съд и Софийският апелативен съд наследяват активите, пасивите, правата и задълженията на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд, съответно. Това означава, че новите съдилища поемат всички правни и финансови задължения и права, свързани с предшествениците си.
§ 67
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58), които влизат в сила от деня на обнародването. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, обнародвани в Държавен вестник, брой 62 от 2022 г.
§7
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че в срок до един месец от влизането в сила на закона, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет трябва да обособи длъжности за съдебните служители в администрацията на Прокуратурата, по предложение на европейския делегиран прокурор. Също така, в същия срок, колегията трябва да определи броя на служителите в администрацията.
§8
Министерският съвет е задължен да предостави на Висшия съдебен съвет сграда, която да осигури дейността на европейските делегирани прокурори. В допълнение, Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс е обнародван в Държавен вестник, брой 11 от 2023 г. и влиза в сила на 01.07.2025 г., с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2024 г., които ще влязат в сила на 01.07.2024 г.
§ 25
Законът за съдебната власт влиза в сила на 1 юли 2025 г., с изключение на параграфи 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията влизат в сила на 1 юли 2024 г.
§10
Висшият съдебен съвет е задължен да приеме наредбите съгласно чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт в срок от три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".
§12
Законът за съдебната власт влиза в сила на 1 юли 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс са публикувани в Държавен вестник, брой 48 от 2023 г., с последващи изменения и допълнения в брой 69 и 86 от същата година.
§39
Висшият съдебен съвет е задължен да изпрати за съгласуване всички действащи системи в срок до 6 месеца след влизането в сила на закона. Министърът на правосъдието, съгласувано с министъра на електронното управление, трябва да издаде наредба в същия срок. Висшият съдебен съвет ще изгради и въведе нова система за случайно разпределение в срок до 6 месеца. Досегашните системи за случайно разпределение ще продължат да се прилагат до въвеждането на новата система.
§40
Параграф §40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че в 14-дневен срок след влизането в сила на закона, общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд трябва да одобри списък по чл. 112, ал. 6 от същия закон. Този списък ще се актуализира при постъпили волеизявления за включване или оттегляне и след одобрение. Освен това, изборът по чл. 173а от закона ще се извършва публично чрез електронен случаен избор.
§41
Параграф §41 от Закона за съдебната власт е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 69 от 2023 г. Включени са преходни и заключителни разпоредби, свързани с допълнението на закона за съдебната власт, което също е обнародвано в същия брой на Държавен вестник.
§2
Съгласно §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, всички висящи и неприключили процедури по избор на членове на Висшия съдебен съвет се прекратяват. В срок от 6 месеца от влизането в сила на закона, Народното събрание и органите на съдебната власт трябва да започнат нова процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Назначените съдии за прокурор, които разследват престъпления на главния прокурор, имат право да участват в общото събрание на прокурорите.
§4
В параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт се предвижда замяна на термина "Кодекса за етично поведение на българските магистрати" с "Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи". Тази промяна е част от измененията и допълненията в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г.
§5
До момента на приемането и одобряването на новите кодекси за етично поведение на съдии, прокурори и следователи, остава в сила Кодексът за етично поведение на българските магистрати.
Параграф §6
В едномесечен срок от влизането в сила на Закона за съдебната власт, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е задължена да приеме Кодекс за етично поведение на българските съдии, а прокурорската колегия трябва да приеме Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи. След приемането на кодексите, те ще бъдат внесени за одобрение от пленума на Висшия съдебен съвет. Пленумът има 14-дневен срок за вземане на решения по предложенията.
§75
В Закона за съдебната власт се извършват изменения, като на мястото на "чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" се въвежда "чл. 70 от Закона за противодействие на корупцията". Тези изменения са част от актуализация на закона, обхващаща множество поправки и решения на Конституционния съд.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г.
Параграф §5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби определя, че разпоредбите за назначаване на прокурор във Върховната касационна прокуратура, който да разследва престъпления, извършени от главния прокурор, важат и за случаи, свързани с заместника на главния прокурор, съгласно чл. 411з от Наказателно-процесуалния кодекс. Действията, извършени до момента, остават в сила.
Параграф §7
Параграф §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт предвижда, че за бюджетната процедура за 2025 г. първостепенният разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт ще прилага програмен формат на бюджета, съгласно Методологията за програмно бюджетиране, приета от Пленума на Висшия съдебен съвет. Министерският съвет ще внесе в Народното събрание проекта на бюджета на съдебната власт, включително разходите по функционални области, заедно с проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г. Проектът на бюджета на съдебната власт в програмен формат също ще бъде представен в определения срок.
§ 29
Законът за съдебната власт влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 13, който влиза в сила от 22 декември 2023 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2024 г. и влизат в сила от 1 юли 2025 г.
Параграф §4
Законът за съдебната власт влиза в сила на 1 юли 2025 г., с изключения: параграф 2 влиза в сила на 1 юли 2024 г., а параграф 3 - на 30 юни 2024 г. Освен това, законодателството е свързано с редица директиви и регламенти на ЕС, касаещи обмена на информация и защитата на личните данни.
