ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за счетоводството урежда изискванията за текущо счетоводно отчитане и системи, счетоводни документи и информация, инвентаризация на активите и пасивите, и съхранение на счетоводната информация. Той определя приложимата счетоводна база за финансово отчитане, рамката за отчитане на устойчивостта, съдържанието на финансовите отчети и докладите за дейността, задълженията за независим финансов одит и публичността на отчетите, както и отговорностите на ръководителя на предприятието.
Чл. 2
Съгласно Чл. 2 от Закона за счетоводството, предприятията включват търговците, местните юридически лица, бюджетните предприятия, консорциумите и обединенията по договорни отношения, фондовете за плащания и осигурителните каси, търговските представителства, както и чуждестранните юридически лица, осъществяващи стопанска дейност в България, с изключение на определени условия за ЕС.
Чл. 3
Чл. 3 определя правилата за текущото счетоводно отчитане, което се извършва по метода на двустранното счетоводно записване. Предприятията трябва да отчитат всички стопански операции, които влияят на имущественото и финансовото им състояние, в хронологичен ред и на основата на документална обоснованост. За еднолични търговци с нетни приходи до 50 000 лв. за предходния период е разрешено да отчитат дейността си по метода на едностранното счетоводно записване.
Чл. 4
Счетоводният документ е носител на счетоводна информация, който може да бъде хартиен или технически. Той се класифицира в три категории: първичен, вторичен и регистър. Първичният документ съдържа информация за първоначално регистрирана стопанска операция, вторичният документ представя преобразувана информация от първичните документи, а регистърът систематизира хронологично информация за стопански операции. Счетоводният документ може да бъде и електронен, при спазване на изискванията на Закона за електронния документ.
Чл. 5
Счетоводните документи в предприятията трябва да се съставят на български език с арабски цифри и в евро. Възможно е и съставянето на документи на чужд език и в чуждестранна валута при сделки с чуждестранни контрагенти. Равностойността в евро се определя по централния курс на БНБ към датата на сделката. Документи на чужд език, които постъпват в предприятията, трябва да се превеждат на български, когато законът изисква това.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за счетоводството определя изискванията за съдържанието на първичния счетоводен документ. За документи, адресирани до външен получател, те включват: наименование и номер, дата на издаване, информация за издателя и получателя (включително идентификационен код) и описание на стопанската операция. Документите, засягащи само дейността на предприятието, трябва да съдържат подобна информация, но с добавяне на име и подпис на съставителя. При автоматизирани документи, подписът може да бъде заменен с цифров идентификатор. Документална обоснованост е налице, когато липсва част от информацията, но тя е удостоверена с други документи. При плащания на задължения, документът е обоснован с платежен документ.
Чл. 7
Член 7 от Закона за счетоводството определя правилата за издаване на първични счетоводни документи. Според алинея 1, такъв документ се издава, когато е предвидено в закон. Алинея 2 посочва, че първичен документ може да не бъде издаден, ако стопанската операция е документирана с фискален или системен бон, или с ценна книга, получена от физическо лице, което не е търговец. Алинея 3 предвижда, че Министерският съвет определя условията за отпечатване и контрол на ценни книжа, а алинея 4 уточнява, че алинея 2 не важи, ако получателят е поискал издаването на първичен счетоводен документ.
Чл. 8
Съгласно Чл. 8 от Закона за счетоводството, поправки и добавки в първичните счетоводни документи не са разрешени. В случай на погрешно съставени документи, те трябва да бъдат анулирани и вместо тях да се съставят нови.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за счетоводството забранява отчитането на стопански операции в извънсчетоводни книги и регистри. Освен това, не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи и задължения с неточно определен предмет, когато това е извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.
Чл. 10
Според Чл. 10 от Закона за счетоводството, лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи, както и техническите информационни носители, носат отговорност за достоверността на информацията, съдържаща се в тях.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за счетоводството определя изискванията, които предприятията трябва да спазват при изграждането и поддържането на счетоводната система. Те включват: хронологично регистриране на счетоводните операции, получаване на аналитична и обобщена информация, междинно и годишно приключване на счетоводните регистри, коригиране на счетоводни записвания, прилагане на индивидуален сметкоплан и счетоводна политика, утвърдена от ръководителя на предприятието. При използване на счетоводен софтуер, той трябва да отговаря на изискванията на закона и да осигурява данни и документи на български език.
Чл. 12
Счетоводната информация в предприятието се съхранява на хартиен и/или технически носител за различни срокове: ведомости за заплати - 50 години; счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години; останала счетоводна информация - 3 години. Съхранението може да бъде в частни или държавни архиви. При прекратяване на предприятие, счетоводната информация се предава на новото предприятие или в Националния осигурителен институт, ако няма правоприемник.
Чл. 13
След изтичането на срока за съхранение, носителите на счетоводна информация, които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, могат да бъдат унищожавани.
Чл. 14
При прекратяване на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, ангажирано със счетоводството, счетоводната документация трябва да се предаде на определено от ръководителя лице. Процесът на приемане и предаване се осъществява в присъствието на комисия, определена от ръководителя. В случай на прекратяване на правоотношението на ръководителя, той е длъжен да предаде цялата счетоводна и служебна документация на лице, определено от компетентния орган на предприятието.
Чл. 15
Министърът на финансите има три основни задължения: 1) координира и взаимодейства с Европейската комисия и Съвета на ЕС за хармонизиране на българското счетоводно законодателство с европейското, включително за устойчивост; 2) дава становища и методически указания по прилагането на закона и Националните счетоводни стандарти; 3) предприема мерки за развитие и усъвършенстване на счетоводството.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за счетоводството определя задълженията на ръководителя на предприятието, включително утвърждаване на индивидуалния сметкоплан, организиране на текущото счетоводно отчитане, утвърдител на формата на счетоводството и отговорност за финансовите отчети и годишните доклади. Ръководителят също така определя периодичността на отчетите, реда за инвентаризация и движението на счетоводните документи. Членовете на управителния и надзорния орган също носят отговорност за публикуването на годишните отчети и извършването на независим финансов одит.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за счетоводството определя, че междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията трябва да се съставят от лица, които са в трудово или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия. Изключение правят годишните финансови отчети на еднолични търговци, които използват едностранно счетоводно записване, и на микропредприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи отчетите се съставят от собствениците или съдружниците.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за счетоводството определя изискванията към физическите лица, които съставят финансови отчети, както и към управляващите и представляващите счетоводни предприятия. Те трябва да имат минимално задължително образование и съответния стаж в областта на счетоводството. Конкретните изисквания включват: висше счетоводно-икономическо образование с различен стаж в зависимост от степента на завършено образование (магистър - 2 години, бакалавър - 3 години, професионален бакалавър - 4 години), друго висше икономическо образование с 5 години стаж или средно икономическо образование с 8 години стаж. Освен това, лицата не трябва да са осъждани за престъпления от общ характер.
Чл. 19
Законът за счетоводството определя четири категории предприятия: микропредприятия, малки предприятия, средни предприятия и големи предприятия. Микропредприятията не трябва да надвишават два от следните показателя: балансова стойност на активите - 900 000 лв., нетни приходи от продажби - 1 800 000 лв., и средна численост на персонала - 10 души. Малките предприятия не трябва да надвишават два от показателите: балансова стойност на активите - 10 000 000 лв., нетни приходи от продажби - 20 000 000 лв., и средна численост на персонала - 50 души. Средните предприятия не са малки и не трябва да надвишават два от следните показатели: балансова стойност на активите - 50 000 000 лв., нетни приходи от продажби - 100 000 000 лв., и средна численост на персонала - 250 души. Големите предприятия надвишават два от следните показатели: балансова стойност на активите - 50 000 000 лв., нетни приходи от продажби - 100 000 000 лв., и средна численост на персонала - 250 души.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за счетоводството предвижда, че промяна в категорията на предприятието настъпва, когато то за последните два отчетни периода не отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Промяната влиза в сила от началото на следващия отчетен период. При наличие на показатели за две различни категории, предприятието се категоризира според показателите на последния отчетен период. Освен това, ако предприятието е престанало да бъде предприятие от обществен интерес, то се отчита като такова в текущия отчетен период.
Чл. 21
Законът за счетоводството определя три категории групи предприятия: малки, средни и големи. Малки групи са тези, които не надхвърлят два от трите показателя: балансова стойност на активите до 10 000 000 лв., нетни приходи от продажби до 20 000 000 лв. и средна численост на персонала до 50 души. Средни групи не са малки и не надхвърлят два от следните: балансова стойност на активите до 50 000 000 лв., нетни приходи от продажби до 100 000 000 лв. и средна численост на персонала до 250 души. Големи групи надхвърлят два от същите показатели, но с прагове от 50 000 000 лв. за активи и 100 000 000 лв. за приходи. Съществува възможност за определяне на категорията на групата на база индивидуалните отчети с увеличени прагове с 20%.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за счетоводството предвижда, че промяна в категорията на група се извършва, когато тя не отговаря на два от трите показателя за съответната категория в последните два отчетни периода. Промяната влиза в сила от началото на следващия отчетен период. Ако група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира според показателите на последния отчетен период.
Чл. 23
Финансовите отчети трябва да бъдат съставяни на български език, с използване на арабски цифри и в хиляди евро. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 70 от 2024 г.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за счетоводството определя изискванията за финансовите отчети на предприятията. Те трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати, паричните потоци и собствения капитал. Вярното представяне изисква достоверно отразяване на операциите и условията, съгласно счетоводните стандарти. Освен това, съдържанието на отчетите трябва да бъде ясно и разбираемо.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за счетоводството регламентира съдържанието на финансовите отчети, които трябва да съдържат наименование на предприятието, правна форма, седалище, адрес на управление, информация за регистрация и друга изисквана информация. Финансовите отчети се подписват от ръководителя на предприятието и от лицето, съставило отчета, с възможност за електронни подписи. В случай на независим финансов одит, подписите на одиторите също трябва да бъдат включени. Печати на предприятието и счетоводното предприятие се поставят само при изискване на друг закон.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за счетоводството определя основните принципи, по които се признават и оценяват позициите във финансовите отчети на предприятията. Тези принципи включват: 1) действащо предприятие; 2) последователност на представянето; 3) предпазливост; 4) начисляване; 5) независимост на отчетните периоди; 6) същественост; 7) компенсиране; 8) предимство на съдържанието пред формата; 9) оценяване на позициите по цена на придобиване или друг метод, ако е необходимо. Предприятията могат да прилагат и Международните счетоводни стандарти.
Чл. 27
Член 27 от Закона за счетоводството определя задълженията на предприятията относно съставянето на финансови отчети. Те са длъжни да изготвят годишен финансов отчет към 31 декември, консолидиран финансов отчет, ако предприятието е майка на дружество, и междинни финансови отчети при необходимост, изисквана от закон или по решение на ръководството.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за счетоводството регламентира задължението на предприятията да извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно, с цел да се осигури достоверно представяне във финансовите отчети. Предприятия с нетни приходи от продажби под 200 000 лв. за текущия отчетен период не са задължени да извършват инвентаризация. Инвентаризация може да бъде извършена и по решение на ръководителя на предприятието или по искане на съдебни и други органи, когато това е предвидено в закон.
Чл. 29
Годишният финансов отчет на предприятията включва минимум счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. Формата и съдържанието му се определят от счетоводните стандарти. За еднолични търговци с нетни приходи под 200 000 лв. отчетът може да бъде само за приходите и разходите. Микропредприятията могат да представят съкратен отчет, освен инвестиционни дружества и финансови холдинги. Малките предприятия също могат да представят съкратен отчет. Средните и големите предприятия, както и тези от обществен интерес, трябва да представят пълен комплект отчети. Държавата може да изисква допълнителни отчети от контролирани предприятия.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за счетоводството изисква големите предприятия и предприятията от обществен интерес да оповестяват в пояснителните приложения на финансовите отчети начислените суми за услуги, предоставяни от регистрирани одитори. Това включва независим финансов одит, ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В консолидираните финансови отчети информацията трябва да бъде представена аналогично за включените предприятия.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за счетоводството определя, че консолидираният финансов отчет се съставя от предприятие майка в съответствие с Националните или Международните счетоводни стандарти, в зависимост от основата, на която се изготвя годишният финансов отчет. Съставянето на консолидирания отчет е задължително независимо от местоположението на дъщерните предприятия.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за счетоводството предвижда, че предприятие майка на малка група може да не съставя консолидиран финансов отчет, освен ако в групата присъства поне едно предприятие от обществен интерес. Това означава, че наличието на такова предприятие задължава майката да изготви отчет, независимо от размера на групата.
Чл. 33
Член 33 от Закона за счетоводството указва, че формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет трябва да се определят в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Тази разпоредба подчертава важността на стандартизацията в счетоводството за осигуряване на точност и последователност в финансовата отчетност.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за счетоводството определя правилата за съставяне на финансовите отчети от предприятията. Според текста, предприятията основно следват Националните счетоводни стандарти, но определени категории предприятия, включително кредитни институции, застрахователи, пенсионни дружества и други, трябва да съставят отчетите си на базата на Международните счетоводни стандарти. Консолидираните финансови отчети на предприятия, чиито ценни книжа са на регулиран пазар в ЕС, също се съставят по международните стандарти. Предприятията могат да изберат между двете системи, но промяна на счетоводната база е разрешена само веднъж, освен ако законът не налага друго. Консолидираните и междинните отчети следват същите стандарти, на които се основава годишният отчет.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за счетоводството регламентира, че годишните финансови отчети на предприятия, които са в производство по ликвидация или в несъстоятелност, се съставят на базата на национален счетоводен стандарт. Освен това, юридическите лица с нестопанска цел, независимо от категорията им, също са задължени да съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.
Чл. 36
Член 36 от Закона за счетоводството установява, че националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и трябва да бъдат в съответствие с актовете на Европейския съюз, както и с националните особености. Тези стандарти се обнародват в "Държавен вестник". В допълнение, в закона е предвидена глава пета, която се отнася до независимия финансов одит и ангажиментите за изразяване на сигурност по устойчивостта, с изменения, които влизат в сила от 6 юли 2024 г.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за счетоводството определя условията, при които годишните и консолидираните финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори. Малките предприятия, които надвишават два от три определени показателя, средните и големите предприятия, предприятията от обществен интерес и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност, са задължени да подлагат отчетите си на одит. Освен това, одиторите трябва да изразят становище относно съответствието на докладите за дейността и предоставената информация в декларацията за корпоративно управление.
Чл. 37а
Член 37а от Закона за счетоводството, влязъл в сила на 06.07.2024 г., задължава предприятията и предприятията майки, които са длъжни да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта, да осигурят задължителна сигурност по устойчивостта в съответствие с изискванията на Закона за независимия финансов одит. Това включва и изразяване на сигурност по устойчивостта.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за счетоводството определя задълженията на предприятията за публикуване на годишни финансови отчети и доклади. Всички търговци, юридически лица с нестопанска цел и останалите предприятия трябва да публикуват отчетите си до 30 септември на следващата година. Предприятията, подлежащи на одит, трябва да публикуват одиторския доклад. Малките предприятия, които не подлежат на одит, публикуват само баланс и приложение. Специални разпоредби важат за акционерни дружества и предприятия майки. Предприятията, които не са осъществявали дейност, могат да декларират това и да не публикуват отчети. Агенцията по вписванията предоставя списъци на предприятия, които не са спазили сроковете за публикуване.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за счетоводството задължава предприятията да изготвят годишен доклад за дейността, който включва: обективен преглед на развитието и резултатите от дейността, анализ на финансови и нефинансови показатели, информация за важни събития след отчетния период, прогнози за бъдещето, действия в областта на научноизследователската дейност, информация за придобиване на собствени акции, наличието на клонове, използваните финансови инструменти и управление на финансовия риск. Големите предприятия и малките и средни предприятия от обществен интерес трябва да включват информация за нематериалните ресурси и тяхното значение за бизнес модела.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за счетоводството задължава предприятията от обществен интерес да включват декларация за корпоративно управление в своя доклад за дейността. Тази декларация може да бъде представена като отделен доклад или като документ, достъпен на интернет страницата на предприятието.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за счетоводството задължава големите предприятия и малките и средни предприятия, които са от обществен интерес, да включват в годишния си отчет раздел за устойчивост. Изискването не се прилага за микропредприятия, пенсионни фондове, Българската народна банка, алтернативни инвестиционни фондове и предприятия в несъстоятелност или ликвидация. Годишният отчет трябва да бъде изготвен в единен електронен формат, съгласно определените регламенти на ЕС.
Чл. 42
Микро- и малките предприятия, които не са задължени да извършват независим финансов одит, имат право да не изготвят доклад за дейността, ако информацията за собствените им акции е оповестена в годишния финансов отчет. Въпреки това, това облекчение не важи за инвестиционни дружества и финансови холдингови дружества, дори и те да са в категорията на микро- или малки предприятия.
Чл. 43
Член 43 от Закона за счетоводството е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 72 от 2024 година, като отмяната влиза в сила на 6 юли 2024 година. Този член е част от Раздел II, който се отнася до консолидирания доклад за дейността.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за счетоводството предвижда, че предприятията майки, задължени да съставят консолидиран финансов отчет, трябва да изготвят и консолидиран доклад за дейността. Този доклад трябва да бъде публикуван в единен електронен формат, определен от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815, и да включва информация за устойчивостта, съгласно Регламент (ЕС) 2020/852.
Чл. 45
Консолидираният доклад за дейността съдържа информация, изисквана по чл. 39 - 41, относно съществените корекции, произтичащи от специфичните характеристики на консолидирания доклад. Информацията трябва да бъде представена по начин, който улеснява преценката на състоянието на консолидираните предприятия в тяхната цялост.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за счетоводството предвижда, че когато предприятие майка е задължено да изготвя годишен доклад за дейността и консолидиран доклад за дейността, тези два доклада могат да бъдат комбинирани и представени като един единствен доклад.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за счетоводството предвижда специфични корекции на информацията в консолидирания доклад за дейността. При отчитане на собствени акции и дялове, трябва да се посочат броят, номиналната стойност или отчетната стойност на притежаваните акции от предприятието майка и свързаните с него лица. Освен това, в декларацията за корпоративно управление трябва да се оповестят основните характеристики на системите за вътрешен контрол и управление на риска за консолидираните предприятия.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за счетоводството определя изискванията за отчет за устойчивостта, който трябва да съдържа информация относно въздействията на предприятието върху устойчивостта и как тези въпроси засягат развитието и резултатите на предприятието. Информацията включва описание на бизнес модела, стратегии за устойчивост, цели, роли на управителните органи, политики, рискове и показатели. Предприятията също така трябва да идентифицират информацията, свързана с устойчивостта, и да я оповестят в съответствие с Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта. Малките и средните предприятия имат опции за ограничаване на отчитането до основна информация.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за счетоводството постановява, че предприятията, които отговарят на условията, посочени в чл. 48, ал. 1 - 9 и ал. 11 и 12, се считат за изпълнили изискването на чл. 39, ал. 1, т. 2. Тази разпоредба влезе в сила на 01.01.2017 г. и беше изменена с ДВ, бр. 72 от 2024 г., с нова дата на влизане в сила - 06.07.2024 г.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за счетоводството урежда условията, при които дъщерно предприятие може да бъде освободено от задължението за изготвяне на отчет за устойчивостта. Освобождаването е възможно, ако дъщерното предприятие и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад на предприятие майка, изготвен в съответствие с приложимото законодателство. Докладът на дъщерното предприятие трябва да съдържа информация за предприятието майка, препратка към интернет страницата с консолидирания отчет и информация за освобождаването от задълженията. Допълнителни условия се прилагат за дъщерни предприятия, контролирани от предприятия майки, регулирани от трети държави. Освобождаването не важи за големи предприятия от обществен интерес.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за счетоводството определя задълженията на предприятието майка на голяма група относно включването на консолидиран отчет за устойчивостта в доклада за дейността. Отчетът трябва да съдържа информация за въздействието на групата върху устойчивостта и обратното, и да обхваща различни аспекти като бизнес модел, цели по устойчивост, управление на рисковете и друга свързана информация. Информацията трябва да е структурирана и да отразява краткосрочни, средносрочни и дългосрочни аспекти, когато е приложимо. Предприятието може да пропусне информация, която би навредила на търговската позиция, но трябва да предостави обективна картина на състоянието на групата. Ръководството е задължено да информира и обсъжда с представителите на работниците относно информацията за устойчивостта.
Чл. 52
Член 52 от Закона за счетоводството определя, че предприятия майки, които спазват изискванията по член 51, алинея 1 - 9, се считат за изпълнили изискванията по член 39, алинея 1, точка 1 - 3 и алинея 2, както и по член 48. Тази разпоредба влиза в сила на 01.01.2017 г. и е изменяна в последствие с изменения, публикувани в Държавен вестник, с актуални дати на измененията.
Чл. 52а
Чл. 52а от Закона за счетоводството предвижда освобождаване на предприятие майка, което е и дъщерно предприятие, от задължението за изготвяне на консолидиран отчет за устойчивост, при определени условия. Първо, ако предприятието и дъщерните му предприятия са включени в консолидиран доклад на друго предприятие и докладът съдържа необходимата информация. Второ, за предприятия, контролирани от трета държава, освобождаването е допустимо, ако са спазени специфични изисквания за информация и публикуване на отчети. Освобождаването не важи за големи предприятия от обществен интерес. Разпоредбата влиза в сила от 06.07.2024 г.
Чл. 52б
Чл. 52б от Закона за счетоводството регламентира задължението на предприятията, които са дъщерни на крайно предприятие майка от трета държава, да публикуват отчет за устойчивост, когато майката има значителни нетни приходи от продажби в ЕС. Отчетът включва специфична информация и трябва да бъде изготвен в съответствие с Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта. В случай на липса на необходима информация от предприятието майка, дъщерното предприятие или клонът могат да изготвят отчета на базата на наличната информация, като посочат, че не са получили необходимите данни. Отчетът трябва да бъде публикуван с одиторско мнение или декларация за липсата на такова.
Чл. 52в
Дъщерните предприятия и клоновете по чл. 52б са задължени да публикуват отчета за устойчивостта, мнението за изразяване на сигурност и, при необходимост, декларацията по чл. 52б, ал. 10 на български език. Тези документи трябва да бъдат подадени в срок до 12 месеца след края на отчетния период, чрез заявяване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 53
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в добивната промишленост и дърводобива от девствени гори са задължени да изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията към правителства. Дъщерно предприятие не е задължено да изготвя такъв доклад, ако предприятието майка е регулирано от ЕС и плащанията са включени в консолидирания доклад на предприятието майка. Освен това, ако плащанията за отчетния период са до 100 000 евро или ако плащанията по проекти са до 100 000 евро, годишен доклад не се изготвя.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за счетоводството задължава предприятията да съставят годишен доклад за плащанията към правителства на български език и в хиляди евро. Докладът трябва да включва общия размер на плащанията към всяко правителство, детайли за различните видове плащания (като права върху продукция, данъци, лицензионни такси и др.), както и информация за плащанията по всеки проект поотделно. Когато плащанията са извършени по няколко проекта на едно и също правителство, оповестяването може да бъде обобщено по лица.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за счетоводството предвижда, че плащанията в натура трябва да се отчитат по тяхната стойност, а при възможност и по обем. Докладът, свързан с тези плащания, трябва да включва обяснителни бележки относно начина на изчисляване на стойността.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за счетоводството гласи, че годишният доклад за плащанията към правителствата трябва да отразява същността на плащанията и дейностите, а не тяхната форма. Не е позволено да се разделят или обединяват плащанията и дейностите с цел заобикаляне на закона.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за счетоводството предвижда, че предприятията могат да не изготвят доклад за плащанията към правителствата, ако вече са задължени да го правят за трети страни, които са включени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1910. Докладът, ако бъде изготвен, трябва да бъде публикуван заедно с годишния финансов отчет.
Чл. 58
Предприятията майки, ангажирани в добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, задължително изготвят консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за плащанията към правителства, съгласно изискванията на раздел V.
Чл. 59
Предприятието майка се счита, че извършва дейност в добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, ако поне едно от неговите дъщерни предприятия осъществява дейност в тези области.
Чл. 60
Според Чл. 60 от Закона за счетоводството, в консолидирания доклад се включват единствено плащания, които произтичат от операции, свързани с добив и дърводобив. Това означава, че само финансовите транзакции, свързани с тези специфични дейности, ще бъдат отчетени в доклада.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за счетоводството определя случаи, при които предприятието майка не е задължено да съставя консолидиран доклад. Първият случай е, когато групата предприятия е малка или средна, освен ако някое от свързаните предприятия не е предприятие от обществен интерес. Вторият случай е, когато предприятието майка, регулирано по законодателството на държава членка на ЕС, същевременно е дъщерно предприятие на друго предприятие, което също е регулирано от законодателството на държава членка на ЕС.
Чл. 62
Дъщерно предприятие не се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства при определени условия: 1) ако предприятието майка е възпрепятствано от дългосрочни ограничения; 2) ако информацията за доклада не може да бъде получена без прекомерни разходи или забавяне; 3) ако акциите на предприятието се притежават единствено за продажба. Тези условия важат само ако дъщерното предприятие не е включено и в консолидирания финансов отчет.
Чл. 62а
Чл. 62а от Закона за счетоводството определя реда за изготвяне и публикуване на декларация с информация за начислен и платен подоходен или корпоративен данък. Декларацията се подготвя от самостоятелни предприятия и крайни предприятия майки на многонационални групи, които оперират в различни юрисдикции и са местни лица за България. В случаите, когато група предприятия с крайно предприятие майка в трета държава или самостоятелно предприятие от трета държава извършват дейност в България чрез средни и големи дъщерни предприятия и клонове, декларацията се публикува от дъщерното предприятие или клона. Декларацията включва информация за начисления и платени подоходен/корпоративен данък поотделно за всяка юрисдикция, в която се осъществява дейност.
Чл. 62б
Чл. 62б от Закона за счетоводството определя задълженията на крайни предприятия майки и самостоятелни предприятия да изготвят и публикуват декларации за подоходен/корпоративен данък, когато консолидираните или индивидуалните им приходи надвишават 1 500 000 000 лв. за последните два отчетни периода. Регламентирани са и условията при които дъщерни предприятия и клонове, регулирани от законодателството на трети държави, имат задължение да публикуват декларации. Задълженията за деклариране отпадат, когато приходите не отговарят на критериите за определен период. Определени са и условия за освобождаване от задължения за деклариране в случай на налична декларация от крайното предприятие майка.
Чл. 62в
Чл. 62в от Закона за счетоводството, влязъл в сила от 01.01.2025 г., определя съдържанието на декларацията за подоходния/корпоративния данък. Тя трябва да включва информация за дейностите на самостоятелното и крайното предприятие майка, свързаните предприятия, отчетния период, валутата на декларацията, списък на дъщерни предприятия, описание на дейностите, данни за наетите лица, приходи, печалба или загуба, начислени и платени данъци, неразпределена печалба и изявление за предоставена информация. Декларацията може да се изготвя и публикува в машинночетим формат. Информацията се представя поотделно за всяка данъчна юрисдикция и може да бъде обобщена при необходимост. Някои данни могат временно да не се включват, ако биха навредили на търговската позиция на предприятието, но пропуснатата информация трябва да бъде оповестена в срок до 5 години.
Чл. 62г.
Декларацията с информация за подоходния или корпоративния данък трябва да бъде публикувана в срок до 12 месеца след края на отчетния период. Публикацията се извършва на български език в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Освен това, декларацията трябва да бъде публикувана и на интернет страницата на предприятието на поне един от официалните езици на ЕС за срок от 5 години. Изключение от това правило има, ако декларацията е достъпна безплатно в регистър на друга държава членка, при което трябва да се посочи информация за освобождаването от публикуване.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за счетоводството определя правилата за счетоводството на бюджетните предприятия. Те следват изискванията на Закона за публичните финанси, като различни категории предприятия от сектор 'Държавно управление' също трябва да спазват тези изисквания. Годишните финансови отчети на бюджетните предприятия се изготвят и представят според специфични изисквания, а данните от тях се консолидират от Министерството на финансите. Формата и структурата на отчетите се определят от министъра на финансите, а редът и сроковете за представяне на отчетите са регламентирани в Закона за публичните финанси.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за счетоводството предоставя правомощия на министъра на финансите да определи условията и реда за документиране на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия. Той може да установи форма и реквизити на счетоводните документи, които са задължителни за прилагане.
Чл. 65
Амортизациите в бюджетните предприятия се определят на база акт, издаден от Министерския съвет. Това означава, че правилата и методите за начисляване на амортизации са регламентирани от правителствения орган, който отговаря за финансовото управление на бюджета.
Чл. 66
Член 66 от Закона за счетоводството дава правомощия на министъра на финансите да определя срокове за извършване на инвентаризация на бюджетните предприятия, които могат да се различават от установените в закона.
Чл. 67
Член 67 от Закона за счетоводството е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 97 от 2016 г., и влиза в сила от 01.01.2017 г. Тази статия е част от глава девета, която обхваща административнонаказателните разпоредби на закона.
Чл. 68
Член 68 от Закона за счетоводството предвижда наказания за ръководители, които нарушават разпоредбите на чл. 9. Първоначалната глоба за нарушението е между 5000 и 15000 лв., а имуществената санкция за предприятието е от 10000 до 20000 лв. При повторно нарушение, размерът на глобата и имуществената санкция се удвоява.
Чл. 69
Законът за счетоводството предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията за съхраняване на счетоводна информация. За първо нарушение се налага глоба от 500 до 3500 лв. и имуществена санкция на предприятието от 2000 до 7000 лв. При повторно нарушение, санкциите се удвояват.
Чл. 70
Лицата, които възлагат съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството, подлежат на глоба от 500 до 3000 лв. Предприятието получава имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, глобата и имуществената санкция се удвояват.
Чл. 71
Според Чл. 71 от Закона за счетоводството, лицата, които съставят финансов отчет, без да отговарят на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, подлежат на глоба от 500 до 3000 лв. Счетоводните предприятия, които не спазват изискванията на чл. 18, могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, глобите и санкциите нарастват до двоен размер.
Чл. 72
Член 72 от Закона за счетоводството предвижда наказания за лица и предприятия, които не спазват изискванията за съставяне на финансови отчети и годишни доклади. За неспазване на задължението за съставяне на финансов отчет се налага глоба от 500 до 3000 лв. и имуществена санкция на предприятието от 2000 до 5000 лв. При нарушение на изискванията за отчет за устойчивост, глобата е между 1000 и 3000 лв., а имуществената санкция на предприятието е от 2000 до 15 000 лв. За включване на непълна или невярна информация в отчетите, глобата е от 500 до 3000 лв., а санкцията за предприятието е от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкциите се удвояват.
Чл. 73
Лицата, които не съставят годишни доклади за плащанията към правителствата и декларации за подоходния/корпоративния данък, подлежат на глоба от 1000 до 3000 лв. Предприятията, които не спазват това задължение, ще бъдат санкционирани с имуществена глоба от 2000 до 15000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се удвояват.
Чл. 74
По член 74 от Закона за счетоводството, лица, които не публикуват задължителни финансови отчети в срок, подлежат на глоба от 200 до 3000 лв. Предприятията също получават имуществена санкция, която варира от 0,1 до 0,5% от нетните приходи от продажби за отчетния период, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение, санкциите се удвояват.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за счетоводството предвижда наказания за лица, които не възложат извършването на независим финансов одит или не ангажират регистриран одитор за изразяване на сигурност върху отчета за устойчивостта. Наказанията включват глоба от 500 до 5000 лв. за физическите лица и имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. за предприятията. При повторно нарушение, глобата или имуществената санкция се удвояват.
Чл. 76
Законът предвижда наказания за лица и предприятия, които не спазват изискванията за регистрация на независими финансови одитори. Лица, които възлагат одит на нерегистриран одитор, подлежат на глоба от 500 до 5000 лв., а предприятията - на имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. Лица, които сами извършват одит без регистрация, също подлежат на глоба от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за счетоводството предвижда наказания за лица и предприятия, които не изпълняват задълженията си по този закон. За първо нарушение се налага глоба от 200 до 1000 лв. за физическите лица и имуществена санкция от 300 до 2000 лв. за предприятията. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция се удвоява.
Чл. 78, Допълнителни разпоредби (§ 1)
Законът за счетоводството регламентира реда за установяване на административни нарушения и наказания, свързани с финансовото отчитане на предприятията. Актовете за нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или упълномощени лица. Законът дефинира термини като "бюджетни предприятия", "инвестиционни дружества", "дъщерни предприятия" и "консолидиран финансов отчет". Включва и изисквания, произтичащи от директиви на Европейския съюз, касаещи финансовото отчитане и устойчивостта. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г. с последващи изменения и допълнения.
Параграф §1
Този раздел от Закона за счетоводството съдържа основни определения и термини, свързани с приложението на закона. Включва понятия като "бюджетни предприятия", "група предприятия", "действителен стаж", "инвентаризация", "инвестиционни дружества", "консолидиран финансов отчет", "международни счетоводни стандарти" и много други. Тези определения служат за основа на правилата и изискванията, които следват в закона, и помагат за разясняване на различни аспекти на счетоводството и финансовото отчитане.
§2
Законът за счетоводството въвежда изискванията на няколко директиви на Европейския парламент и Съвета, които касаят годишните и консолидираните финансови отчети, оповестяването на нефинансова информация и информация за данъка върху доходите, както и устойчивостта в отчитането на предприятията. Новите директиви, които ще влязат в сила през 2024 г., ще актуализират изискванията за отчетност на различни категории предприятия.
§ 4
Параграф §4 определя, че предприятията от обществен интерес се считат за големи предприятия по смисъла на закона, независимо от техните финансови показатели. Изменението влиза в сила от 01.01.2020 г. В допълнение, нова алинея уточнява, че това правило не се прилага при отчитането на устойчивостта, като новото правило влиза в сила от 06.07.2024 г.
§5а
Параграф §5а от Закона за счетоводството, въведен с ДВ, бр. 97 от 2017 г., указва, че предприятията, които следват Международните счетоводни стандарти, трябва да извършват счетоводно отчитане и да съставят финансови отчети в съответствие с тези стандарти. В случай на разминаване между разпоредбите на закона и Международните счетоводни стандарти, се прилагат стандартите.
§5б
Параграф §5б от Закона за счетоводството, влязъл в сила от 01.01.2020 г., забранява разпределянето на дивиденти от предприятието, ако разходите за развойна дейност са признати за нематериален актив, до момента на пълното амортизиране или отписване на този актив. Изключение се допуска, ако стойността на резервите и неразпределената печалба от предходни години е поне равна на балансовата стойност на признатия нематериален актив.
§6
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството отменя предходния Закон за счетоводството, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2001 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2013 г. Целта на този параграф е да установи новата правна рамка, която замества стария закон.
§8
Към 1 януари 2016 г. предприятията, които отговарят на критериите за микро-, малко или средно предприятие и съставят годишни финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, имат право еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемането на такъв стандарт.
§10
Параграф §10 установява правила за съставяне и одит на финансовите отчети за 2015 г., които ще се извършват по отменения Закон за счетоводството. Въпреки това, публикуването на тези отчети ще става по новия закон.
§11
Големите предприятия, съгласно Закона за счетоводството, са задължени да съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2, касаеща големите предприятия, влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§12
В Закона за политическите партии се правят изменения в две статии. В чл. 23, ал. 5 се уточнява, че непаричните приходи се оценяват по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за счетоводството. В чл. 34, ал. 1 се добавя, че политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година в съответствие с изискванията на Закон за счетоводството.
§ 13
В Кодекса за застраховането, в допълнителните разпоредби, параграф 1, точка 29, се извършва промяна, при която изразът "чл. 37, ал. 2" се заменя с "чл. 31, ал. 1". Тази промяна е част от промените в Закона за счетоводството и е обнародвана в Държавен вестник, бр. 103 от 2005 г. с последващи изменения и допълнения.
§14
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството, в §14 се предвижда изменение в Кодекса за социално осигуряване, а именно, в чл. 186а, ал. 2, думите "със съдържанието по чл. 26, ал. 1" да бъдат заменени с "съгласно чл. 29, ал. 1". Това изменение е част от по-широки поправки и изменения в закона, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник.
§15
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за счетоводството се прави изменение в Закона за акцизите и данъчните складове. Конкретно, в чл. 84, ал. 6, думите "чл. 7" се заменят с "чл. 6". Това изменение е част от по-широките изменения в закона, обнародвани в различни години от 2005 до 2015 г.
§ 4 ал. 4 от Закона за водите
В § 4, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите се въвеждат изменения, касаещи дълготрайните активи на водностопанските обекти и системи, за които е учредена концесия. Амортизационните отчисления за тези активи се начисляват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, както е указано в глава четвърта от Закона за счетоводството.
§17
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в член 9, алинея 2, се извършва промяна, като думите "чл. 7" се заменят с "чл. 6". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството.
Параграф §18
В Параграф §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството се предвижда изменение в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. В текста на чл. 12, ал. 2, изречение второ, се заменят думите "чл. 34, ал. 2" с "чл. 18".
§19
Параграф 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството предвижда изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане. Конкретно, в чл. 10, ал. 3 от този закон, изразът "чл. 1, ал. 2" ще бъде заменен с "чл. 2". Това изменение е част от актуализацията на законодателството, касаещо корпоративното облагане.
§20
В Закона за лечебните заведения се извършва промяна в чл. 102, ал. 4, като думите "чл. 15 от Закона за счетоводството" се заменят с "приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за счетоводството.
§21
В Закона за меценатството, чл. 21, ал. 2, се извършват изменения в две точки. В т. 1 думите "чл. 1, ал. 2" се заменят с "чл. 2", а в т. 2 също се заменят думите "чл. 1, ал. 2" с "чл. 2".
§22
В Закона за опазване на околната среда, в член 62, алинея 7, се извършва промяна, при която изразът "чл. 33, ал. 6" се заменя с "чл. 63, ал. 4". Това е част от измененията, свързани с актуализацията на закона.
§23
В параграф §23 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа са направени следните изменения: 1. В чл. 81, ал. 3, изречение второ думите "чл. 34, ал. 2" се заменят с "чл. 18". 2. В чл. 100м, ал. 3, изречение второ думите "чл. 34, ал. 2" се заменят с "чл. 18". 3. В чл. 124, ал. 2, т. 4 думите "чл. 26, ал. 1" се заменят с "чл. 29, ал. 1".
§24
В параграф §24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството се извършва изменение в чл. 28з, ал. 2 на Закона за пътищата. Думите "чл. 33, ал. 6" се заменят с "чл. 63, ал. 4", което актуализира правната норма, свързана с пътищата.
§25
Параграф §25 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за счетоводството предвижда изменение в Закона за търговския регистър, като в чл. 6, ал. 3 думите "чл. 40, ал. 1 - 3" се заменят с "чл. 38, ал. 1, 3 и 5".
§26
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството са направени изменения в Търговския закон, касаещи одитите. В чл. 221 се уточняват условията, при които одитите са задължителни. В чл. 245 се добавя уточнение за задължителността на одита. В чл. 248 се променя формулировката относно проверката на годишния финансов отчет от регистрирани одитори. В чл. 249 се добавя информация за задължителния независим финансов одит. В чл. 251 се уточнява процедурата по приемане на годишния финансов отчет след одита и участието на одитора в заседанията на надзорния съвет.
§ 27
В § 27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството се извършва изменение в Закона за независимия финансов одит. Конкретно, в § 1 от допълнителната разпоредба на този закон, точка 11, се уточнява, че "Предприятия от обществен интерес" са тези, които отговарят на определенията в § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.
§29
Законът за счетоводството влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48-52, които влизат в сила на 1 януари 2017 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 24 ноември 2015 г. и е официално заверен.
§40 от Закона за счетоводството
Законът за счетоводството влиза в сила на 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 97 от 2016 г., влизат в сила от 1 януари 2017 г.
§ 61
Законът за счетоводството влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2018 г. Конкретно, § 47, т. 1 и т. 5, буква "б", § 48 и § 49 ще бъдат приложими от 1 януари 2018 г. Допълнително, се посочва, че разпоредбите са свързани с изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
§31
Законът за счетоводството влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§ 52
Законът за счетоводството влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на параграфи 8 и 9, които влизат в сила на 1 декември 2017 г., и параграф 41, буква "а" от т. 17, която влиза в сила на 20 май 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2018 г., и влизат в сила на 16 февруари 2018 г.
Параграф §42
Законът за счетоводството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения за конкретни членове и параграфи, които имат определени дати на влизане в сила. Член 222, ал. 1 - 3 влиза в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г.; параграф 13, т. 12, буква "б" влиза в сила от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 относно чл. 264а и т. 39 относно чл. 273б влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§55
Параграф §55 определя сроковете и условията за публикуване на годишни финансови отчети и доклади за дейността на юридическите лица с нестопанска цел до изтичането на срока за пререгистрация. Основните точки включват: 1) до 30 юни на текущата година се публикуват отчети за предходната година в икономическо издание или интернет; 2) за лица, пререгистрирани между 1 юни 2018 г. и 31 май 2019 г., срокът за публикуване е до 30 юни 2019 г.; 3) за лица, пререгистрирани между 1 юни 2019 г. и 31 май 2020 г., срокът е до 30 юни 2020 г.; 4) за лица, пререгистрирани между 1 юни 2020 г. и 31 декември 2020 г., срокът е до 30 септември 2021 г.
§ 56
Параграф §56 от Закона за счетоводството, изменен с ДВ, бр. 37 от 2019 г., указва, че член 34, ал. 5 от същия закон е приложим и за годишните финансови отчети за 2018 г. Това означава, че разпоредбите на този член важат и за отчетите, изготвени за предходната година, предоставяйки необходимите указания и изисквания за тяхното съставяне.
§70
Законът за счетоводството влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Например, параграф 63 влиза в сила от 18 ноември 2018 г., а параграфи 41, 43 и 50 влизат в сила от 7 януари 2019 г. Други разпоредби влизат в сила на 28 януари, 20 май, 1 юли и 1 октомври 2019 г., както и на 1 януари 2020 г. и 28 юли 2020 г. Тези преходни разпоредби указват конкретните дати за влизане в сила на различни параграфи и алинеи от закона.
§60
Съгласно параграф §60 от Закона за счетоводството, в сила от 07.05.2019 г., предприятията, посочени в чл. 34, ал. 2, т. 1 и 2, са задължени да съставят финансовите си отчети за 2018 г. на основата на Международните счетоводни стандарти.
§ 64
Законът за счетоводството влиза в сила от момента на прилагане на решението на Европейската централна банка, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Специфичните параграфи, които не подлежат на отлагане, са изброени в текста.
§ 40
Параграф 40 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за счетоводството уточнява, че разпоредбата в параграф 39, т. 2, буква "а", подбуква "бб" относно член 38, алинея 9, точка 2, свързана с еднократното подаване на декларация по образец, е в сила за отчетни периоди, които започват на и след 1 януари 2019 г.
§ 45
Законът за счетоводството влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези изключения включват § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и подбуква "дд", свързани с т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност. Заключителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, обнародвани в "Държавен вестник" брой 26 от 2020 г.
§30 от Закона за счетоводството
Параграф §30 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за счетоводството указва, че определени параграфи (2, 3, 9, 10 и 17) влизат в сила от 3 септември 2020 г., докато други параграфи (1 и 21) влизат в сила от 1 януари 2021 г. Освен това, в Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, се посочва, че той е обнародван в Държавен вестник, брой 104 от 2020 г. и влиза в сила от 1 януари 2021 г.
§ 72
В Закона за корпоративното подоходно облагане се извършват изменения, сред които е замяната на срока "30 юни" с "30 септември" в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в Държавен вестник, бр. 98 от 2018 г., изменен с бр. 37 от 2019 г.
§ 94
Законът за счетоводството влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различни дати: 1) Параграфи, влизащи в сила в тридневен срок от обнародването; 2) Параграфи, влизащи в сила от 1 април 2021 г.; 3) Параграфи, влизащи в сила от 1 юли 2021 г.; 4) Параграф 71, т. 4, влизащ в сила от 1 януари 2022 г.
§ 72
Законът за счетоводството влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключения: параграф 34 влиза в сила от 1 май 2021 г.; параграфи 55, 58, 59, 60 и § 69 влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник"; параграф 69 влиза в сила от 7 декември 2020 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2024 г.
§9
Законът за счетоводството влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключения: параграфи 2, 3, 5, § 6, т. 1 и § 8 влизат в сила на 1 януари 2025 г., а параграф 7 влиза в сила на 22 декември 2023 г.
Параграф §5
Параграф §5 от Закона за счетоводството гласи, че действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси и публични задължения в български левове, продължават да се прилагат съгласно правилата за превалутиране, предвидени в закона. При наличие на суми в левове, които произтичат от правни актове на Европейския съюз, при изменение на закона или подзаконовия акт, сумата в евро от акта на ЕС трябва да бъде посочена.
§60
Според параграф §60, определени разпоредби от Закона за счетоводството, включително параграфи 5, ал. 1, 8 - 36, 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, както и 38 - 59, ще влязат в сила на датата, определена с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Тези разпоредби са свързани с чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз. Освен това, Законът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството е обнародван в Държавен вестник, брой 72 от 2024 г. и влиза в сила от 06.07.2024 г.
§29
Предприятията и групите предприятия трябва да определят категорията си за 2024 г. на база изменените членове 19 и 21, съгласно показателите си към 31 декември 2023 г. Освен това, 2024 г. се счита за първият отчетен период за прилагане на член 20, алинея 1 и 2, и член 22.
§30
Параграф 30 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството определя сроковете за включване на отчет за устойчивостта в доклада за дейността на предприятията. Първият отчетен период е 2024 г. за големи предприятия от обществен интерес с над 500 служители. През 2025 г. отчетът е задължителен за други големи предприятия и предприятия майки. През 2026 г. малки и средни предприятия от обществен интерес също трябва да включат отчет за устойчивостта, с изключение на микропредприятията. Малките и средни предприятия по ал. 1, т. 3, буква "а" могат да не включват отчет за 2026 и 2027 г., като посочат причините в доклада.
§31
Параграф 31 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за счетоводството регламентира изискванията за изготвяне и публикуване на консолидирани отчети за устойчивост от дъщерни предприятия на предприятия от трети държави за отчетни периоди до 2029 г. Включва информация за дъщерни предприятия на територията на ЕС, които следват аналогични правила за отчитане на устойчивост. Консолидираният отчет трябва да включва информация, предвидена в Регламент (ЕС) 2020/852. Дъщерно предприятие не изготвя такъв отчет, ако такъв е вече публикуван от дъщерно предприятие в друга държава членка. Изготвянето на консолидиран отчет се счита за изпълнение на условията за оповестяване на устойчивостта.
§32
Параграф §32 определя изискванията за отчетите за устойчивост през първите три години след влизането в сила на задължението за тяхното изготвяне и публикуване. В случай на липса на необходимата информация относно веригата на стойност, предприятието трябва да включи в отчета пояснителна информация относно усилията, направени за получаване на тази информация, причините за невъзможността да я получи, както и бъдещите планове за набавянето ѝ.
§33
Дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави трябва да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието за първи път през 2028 г., съгласно чл. 52б от Закона за счетоводството.
§34
Параграф §34 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за счетоводството задължава Министерството на правосъдието да приведе подзаконовите нормативни актове в съответствие с новия закон в двумесечен срок от влизането му в сила. Освен това, до 30 юни 2025 г. Агенцията по вписванията трябва да осигури достъп до услугата за обявяване на докладите по чл. 41, ал. 3 и чл. 44, ал. 2, като отчетите за устойчивостта ще бъдат представяни в единен електронен формат, съобразен с изискванията на закона.
§35
Съгласно §35 от Преходните и Заключителни разпоредби, от 27.08.2024 г. имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем на Българската народна банка. Това е необходимо за изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото и ще се извършва по реда на чл. 16, ал. 6 от Закона за държавната собственост.
§ 42 от Закона за счетоводството
Законът за счетоводството влиза в сила от 6 юли 2024 г., с изключение на § 35, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". В допълнение, законът е свързан с редица директиви и регламенти от Европейското законодателство, които се отнасят до счетоводството, одитите и финансовата отчетност на предприятията.
