ЗАКОН ЗА СТАТИСТИКАТА НА ВЪТРЕСЪЮЗНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 61 ОТ 2022 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда статистическата дейност за вътресъюзната търговия със стоки между България и държавите членки на ЕС, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2152 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1197. Определя функции и правомощия на компетентните органи, както и системата за деклариране "Интрастат". Вътресъюзната търговия включва износ и внос на стоки, като се уточняват условията за съюзни и несъюзни стоки.
Чл. 2
Според изменението на Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки, компетентни органи за осъществяване на статистическа дейност в тази област са Националният статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция "Митници".
Чл. 3
Законът регламентира дейността на Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" относно събирането, обработването и предоставянето на данни за вътресъюзната търговия със стоки. Националният статистически институт определя праговете за деклариране, събира и валидация на данни, представя информация на Евростат и поддържа регистри. Националната агенция за приходите отговаря за системата "Интрастат", контролира задължените лица и предоставя данни на институции. Агенция "Митници" предоставя данни от митническите декларации.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки определя, че праговете за деклариране и видовете данни, които трябва да се декларират, се определят със заповед на председателя на Националния статистически институт. Тази заповед трябва да бъде обнародвана в "Държавен вестник" до 31 октомври на текущата година и е валидна за цялата следваща година.
Чл. 5.
Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" са задължени да предоставят на Националния статистически институт всички данни, необходими за статистиката на вътресъюзната търговия, включително индивидуални данни. Видовете данни, тяхната структура и редът за предоставянето им се определят в съвместни инструкции на съответните ръководители на институциите.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки регламентира прилагането на системата "Интрастат" за събиране на данни относно вътресъюзния износ и внос на стоки, които не подлежат на митническа декларация. Редът за регистрация, подаване на декларации и контрол на данните ще бъде определен с наредба на министъра на финансите, предложена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Чл. 7
Чл. 7 определя задължените лица за подаване на декларации по системата "Интрастат". Интрастат оператори са лицата, регистрирани по Закона за ДДС, които осъществяват вътресъюзна търговия със стоки над определени прагове за деклариране. Новата алинея уточнява, че и оператори с обеми под праговете, но регистрирани доброволно, също са задължени. В трета алинея се посочва, че други лица, извън посочените, трябва да следят натрупаните обеми и да се регистрират, ако достигнат праговете.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки регламентира подаването на месечни и коригиращи Интрастат декларации. Интрастат операторите са задължени да се регистрират и подават декларации за вътресъюзен износ и внос, когато годишният обем на търговията надхвърли определен праг. В случай на нулеви търговски данни за определен период, декларацията е нулева. Коригиращите декларации могат да се подават само за вече приети месечни декларации.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки регламентира начина на подаване на Интрастат декларации и свързаните с тях документи. Основното изискване е те да се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в Националната агенция за приходите. В случай на техническа невъзможност, декларациите могат да се подават на технически носител в териториалната дирекция на агенцията. Образците на декларациите се утвърдиха от изпълнителния директор на агенцията и се публикуват на нейния сайт.
Чл. 10
Интрастат оператор може да уведоми писмено изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, ако няма да извършва вътресъюзна търговия със стоки на ЕС за определен период. В такъв случай, той не подава Интрастат декларации. Операторът е задължен да възобнови подаването на декларации, ако в рамките на уведомения период осъществи търговия, като подаването на декларацията прекратява действието на уведомлението.
Чл. 11
Интрастат операторите са задължени да подават Интрастат декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период. Оператори с текущо задължение подават декларация до 20-о число на месеца след първия референтен период, а за следващите периоди срокът е до 14-о число.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки определя задълженията на Интрастат операторите при открити грешки в подадените декларации. Националната агенция за приходите уведомява операторите за грешки и може да изисква допълнителни документи за установяване на достоверността на данните. Съобщенията се изпращат по електронен път с квалифициран електронен подпис. Операторите трябва да коригират грешките в срок, да декларират нови данни при нови обстоятелства и да предоставят необходимите документи в определен срок. Освен това, операторите могат да извършват корекции в декларациите от предходната година до 1 юли на текущата година.
Чл. 13
Националната агенция за приходите уведомява Интрастат операторите за несъответствия между декларираните данни и констатираните факти, изисквайки предоставяне на допълнителни документи и коригираща декларация в 7-дневен срок. Агенцията може да прави служебни корекции на данните след уточнения с операторите или съпоставка с други източници. Чл. 3, ал. 2, т. 7 и т. 6 определят правомощията на агенцията.
Чл. 14
Съгласно Чл. 14 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки, събраните индивидуални данни могат да се използват единствено за статистически цели. Осигурява се анонимност на субектите, предоставили данните, при разпространението на информацията за стоковите потоци.
Чл. 15
Член 15 от Закона определя условията, при които Интрастат оператор може да поиска разширяване на статистическата поверителност за определена стока и търговски поток. Искането може да бъде направено, ако годишната стойност на търговията на оператора с ЕС и трети страни надвишава 85% от общата стойност на външната търговия на България с тази стока. Към искането се прилагат информация за кода от Комбинираната номенклатура и обосновка. Председателят на НСИ има 30 дни да се произнесе, а решението може да се обжалва. Разширяването на поверителността може да бъде отменено по искане на оператора или служебно, ако условията не са изпълнени в две последователни години, с уведомление до оператора.
Чл. 16
Чл. 16 от закона определя задълженията на компетентните органи за опазване на индивидуалните и персоналните данни, като те трябва да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на злоупотреби. Лицата с достъп до защитена информация са задължени да подписват декларация за конфиденциалност и да използват информацията само за служебни цели.
Чл. 17
Интрастат операторите, които не подават Интрастат декларации или предоставят неверни данни, подлежат на глоба или имуществена санкция от 500 до 5000 лв. При непредоставяне на информация по искане на Националната агенция за приходите, наказанието е от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява, а при системни нарушения - утроява.
Чл. 18
Лицата, които имат достъп до защитена информация по Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки и я използват, предоставят или разгласяват за цели, различни от служебните си задължения, подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв., освен ако действието не е престъпление.
Чл. 19
Законът урежда установяването на нарушения в статистиката на вътресъюзната търговия със стоки, като актовете за установяване на нарушения се съставят от определени длъжностни лица на Националната агенция за приходите. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от упълномощени от него лица. Процедурите по установяване, обжалване и изпълнение на наказанията се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът съдържа и определения на ключови термини, свързани с търговията, и преходни разпоредби, които регулират действието на отменените актове и корекциите на данни. Влиза в сила на 1 юли 2012 г.
Параграф §2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за статистиката на вътресъюзната търговия с стоки определя важни термини и понятия, свързани с прилагането на закона. "Стойност" се отнася до данъчната основа на доставките, "Референтен период" е календарният месец на вътресъюзния внос или износ. "Повторно" и "Системно" обозначават различни видове нарушения, а "Валидация" е процес на проверка на данните в декларациите. "Нови обстоятелства" се отнасят до нови документи или факти след подаване на декларация, а "Компетентна териториална дирекция" е определена по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§ 7
Съгласно параграф §7, изпращания и пристигания, извършени преди влизането в сила на закона, не подлежат на деклариране, ако референтният период е след тази дата и са декларирани по реда на отменения закон.
§10
Параграф §10 уточнява, че за 2012 г. се прилагат праговете за деклариране по системата "Интрастат" и видовете допълнителни данни, както са определени в чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 638/2004. Тези данни подлежат на деклариране съгласно условията на отменения Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
§ 11
В Закона за корпоративното подоходно облагане се извършва промяна в § 2 от допълнителните разпоредби, като съюзът "и" между "работниците и служителите" се заменя със запетая. В края на текста се добавя референция към Директива 2011/96/ЕС на Съвета, касаеща данъчното облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки.
§ 23 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Параграф §12 от закона уточнява измененията в преходните и заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Незавършените ревизионни производства по чл. 114, ал. 1-3, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще продължат по досегашния ред в срок до 5 месеца. Спрените ревизионни производства ще се довършват в срок до 3 месеца от възобновяването им. Сроковете могат да бъдат удължавани по предвидения ред, но не важат за производства, чийто срок е удължен преди влизането в сила на закона.
§ 13
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 12, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 16 май 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
§17
Параграф §17 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че за 2022 г. ще се прилагат праговете за деклариране, които са определени от председателя на Националния статистически институт през 2021 г. Това означава, че условията за деклариране на вътресъюзната търговия остават непроменени в сравнение с предходната година.
Параграф §19
Параграф 19 от преходните и заключителни разпоредби определя, че министърът на финансите трябва да приведе наредбата по чл. 6, ал. 2 в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след влизането му в сила. В допълнение, се посочват релевантни актове от Европейското законодателство, включително регламенти, които се отнасят до европейската бизнес статистика и изменения в предишни правни актове.
