ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията, реда за използване и контрол върху специалните разузнавателни средства. Прилагането на тези средства временно ограничава неприкосновеността на личността, жилището и тайната на кореспонденцията.
Чл. 2
Специалните разузнавателни средства включват технически средства и оперативни способи, използвани за събиране на доказателства като кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети. Техническите средства обхващат електронни и механични устройства, а оперативните способи включват наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване, проверка на кореспонденция и компютризирана информация, контролирана доставка, доверителни сделки и разследвания с участието на служители под прикритие.
Чл. 3
Специалните разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, когато събирането на необходимите данни по друг начин е невъзможно или трудно. Тези средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и реда, определени в закона.
Чл. 4
Специалните разузнавателни средства могат да бъдат използвани в контекста на дейности, свързани с националната сигурност, съгласно разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 5
Член 5 от Закона за специалните разузнавателни средства регламентира, че при наблюдение, което може да бъде зрително или чрез технически средства, се разкриват и документират различни аспекти на дейността и поведението на лица и обекти. Това наблюдение се извършва при движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.
Чл. 6
Член 6 от Закона за специалните разузнавателни средства регламентира, че подслушването, извършвано чрез технически средства, позволява усвояването на устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че при проследяването на контролирани лица се използват зрителни методи и технически средства за установяване, разкриване и документиране на тяхното движение.
Чл. 8
Член 8 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че при проникване с технически средства се установяват фактически данни и вещи, които се намират в помещения и се ползват от контролирани лица.
Чл. 9
Член 9 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че при белязването на предмети и вещи чрез технически средства и вещества се поставят белези, които служат за установяване на движението, придобиването или мястото на съхранението им.
Чл. 10
Член 10 от Закона за специалните разузнавателни средства регламентира, че при проверка на кореспонденцията с помощта на химически вещества и технически средства, се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.
Чл. 10а
Контролираната доставка е мярка, която се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган. Тя включва непрекъснат контрол на територията на Република България или в друга държава в контекста на международното сътрудничество. Тази мярка се изразява в внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване на вещ - предмет на престъпление от контролираното лице, с цел разкриване на участниците в трансгранично престъпление.
Чл. 10б
Чл. 10б от Закона за специалните разузнавателни средства описва понятието "доверителна сделка", която се използва от служители под прикритие. Тази сделка представлява привидна продажба или друга форма на сделка с вещ, с цел да се спечели доверието на контрагента в сделката.
Чл. 10в
Чл. 10в определя служителя под прикритие като служител от компетентните служби, който е упълномощен да установява контакти с контролирани лица с цел получаване на информация относно тежки умишлени престъпления и организирана престъпност. Служителите на Министерството на вътрешните работи могат да бъдат използвани за прилагане на специални разузнавателни средства и по искания на Държавна агенция 'Национална сигурност'.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че при прилагането на оперативните способи се извършва документиране на действията чрез различни методи, включително фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране. Тези документи се съхраняват на материални носители, което осигурява доказателствена стойност на извършените операции.
Чл. 12
Специалните разузнавателни средства могат да се използват спрямо лица, за които има данни, че подготвят или извършват тежки умишлени престъпления, както и спрямо лица, свързани с тях. Допустимо е също да се използват за защита на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие. Освен това, те могат да се прилагат и спрямо свидетели в наказателно производство, които също са дали своето съгласие.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства определя правото на различни органи да искат и използват специални разузнавателни средства. Правото имат: Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност", службите "Военно разузнаване" и "Военна полиция", Държавна агенция "Разузнаване", окръжните прокуратури за тежки престъпления, и специализирана дирекция "Противодействие на корупцията". Исканията се подават писмено до съда от наблюдаващия прокурор или от европейски прокурор в случай на дела от компетентността на Европейската прокуратура. За престъпления, извършени от съдии или прокурори, искането се подава от административния ръководител на съответната прокуратура. Други органи нямат право да искат и използват специални разузнавателни средства.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за специалните разузнавателни средства определя изискванията за изготвяне на мотивирано писмено искане за използване на специални разузнавателни средства. Искането трябва да бъде подготвено от административния ръководител на съответния орган или наблюдаващ прокурор и да съдържа: факти и обстоятелства за предполагаемо тежко умишлено престъпление, описание на извършените действия и резултатите от разследването, данни за лицата или обектите, срок и мотиви за ползването, оперативни способи, упълномощено лице за уведомяване и мотиви за невъзможност за събиране на данни по друг начин. В определени случаи е необходимо и писмено съгласие на лицето, спрямо което ще се използват средствата.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за специалните разузнавателни средства регламентира процедурата за искане и разрешаване на използването на специални разузнавателни средства от ръководителите на органи или прокурори. Искането трябва да бъде подадено до съответния съд, който в срок от 48 часа трябва да даде писмено разрешение или отказ, мотивирайки решението си. В определени случаи, срокът за отговор е 24 часа. Заявителят е задължен да предостави необходимите материали за искането. Разрешението може да се отнася и за участници в престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, с различни инстанции, отговорни за издаването на разрешение.
Чл. 16
Член 16 от Закона за специалните разузнавателни средства определя процедурите за прилагане на тези средства. След получаване на разрешение по чл. 15, председателят на Държавна агенция "Технически операции" или упълномощен заместник издава писмено разпореждане. Аналогично, за прилагане от Държавна агенция "Национална сигурност" и Министерството на вътрешните работи, съответните ръководители или упълномощените лица също издават писмено разпореждане след получаване на разрешение. Промените в текста са в сила от различни дати, последната от които е 14.10.2016 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че в неотложни случаи, прилагането на специални разузнавателни средства може да започне незабавно след получаване на писмено разрешение. След стартиране на действията, незабавно трябва да се уведоми председателят на Държавна агенция "Технически операции", председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или главният секретар на МВР, както и техните писмено оправомощени заместници.
Чл. 18
Специалните разузнавателни средства могат да бъдат използвани без разрешение в случаи на непосредствена опасност от тежко умишлено престъпление или заплаха за националната сигурност. Използването им трябва да бъде потвърдено от съответния орган в срок от 24 часа, в противен случай се прекратява. След потвърждаването, органът решава за съхраняването или унищожаването на събраната информация.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че председателят на Държавна агенция "Технически операции" или негов заместник, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или негов заместник, както и главният секретар на МВР или негов заместник, имат правомощия да прекратят прилагането на специални разузнавателни средства преди изтичането на срока в определени случаи. За това прекратяване се уведомяват съответните органи.
Чл. 19а
Чл. 19а определя Държавна агенция "Технически операции" като специализиран орган към Министерския съвет, отговорен за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, и председателят ѝ е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Дейността на агенцията се извършва самостоятелно и в сътрудничество с други държавни органи, а контролът върху дейността ѝ е предвиден в закона.
Чл. 19б
Чл. 19б от Закона за специалните разузнавателни средства описва задълженията на Държавна агенция "Технически операции". Агенцията е отговорна за осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства, наблюдение и проследяване на лица и обекти, контрол на комуникации, проверка на пощенска кореспонденция, изготвяне на доказателства, охрана на граждани, достъп до технически средства, задължителни разпореждания за съдействие, получаване на информация, изграждане на информационен фонд, привличане на доброволци, участие в предотвратяване на престъпления и обучение на служители. Включва също създаване на специфични технически средства и системи.
Чл. 19в
Чл. 19в от Закона за специалните разузнавателни средства регламентира структурата и назначаването на ръководството на Държавна агенция "Технически операции". Председателят на агенцията се назначава от президента по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години, с възможност за преназначаване. Председателят е подпомаган от двама заместник-председатели, назначени от министър-председателя. За ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само български граждани с определени образователни и професионални квалификации, които не са осъждани за умишлени престъпления и не членуват в политически партии. Правомощията на председателя могат да бъдат прекратени предсрочно по различни основания, включително при конфликт на интереси или тежки нарушения на служебните задължения. При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията, нов председател се назначава в едномесечен срок.
Чл. 19г.
Чл. 19г. от Закона за специалните разузнавателни средства описва правомощията на председателя на Държавна агенция "Технически операции". Той организира, ръководи и контролира дейността на агенцията, представлява я, утвърдява длъжностното разписание и длъжностните характеристики на служителите, създава и закрива структурни звена, предлага и изпълнява бюджета, управлява човешките ресурси, отговаря за управлението на предоставените вещи, утвърдява Етичен кодекс, осъществява сътрудничество с международни организации и изпълнява други законови правомощия. Освен това, председателят издава заповеди и актове, а също така е администратор на лични данни.
Чл. 19д
Заместник-председателите на Държавна агенция "Технически операции" подпомагат председателя в изпълнението на неговите правомощия. Тези правомощия се определят с писмена заповед от председателя. В случай на отсъствие на председателя, правомощията му се изпълняват от определен заместник-председател за конкретен случай. Заместник-председателите имат право да издават заповеди при изпълнение на правомощията си.
Чл. 19е
Чл. 19е от Закона за специалните разузнавателни средства определя служителите в Държавна агенция "Технически операции", които включват държавни служители и лица с трудови правоотношения. Назначаването на служителите става от председателя на агенцията, а за тях се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавния служител. Държавните служители удостоверяват качеството си със служебна карта или знак. Те имат право да носят оръжие при определени условия и са длъжни да пазят живота на другите при неговото използване. След употреба на оръжие, служителите трябва да изготвят доклад.
Чл. 19ж
Чл. 19ж от Закона за специалните разузнавателни средства определя информацията, която е станала известна на председателя, заместник-председателите и служителите на Държавна агенция "Технически операции" като служебна тайна, ако не е държавна тайна. Лицата, заемащи тези длъжности, подписват декларация при встъпването си, с която се задължават да не разгласяват информацията по време на служебния си мандат и след освобождаването си.
Чл. 19з
Дейността, структурата и организацията на работа на Държавна агенция "Технически операции" се уреждат с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 19и
Служителите на Държавна агенция "Технически операции" имат право да ползват лечебните заведения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други лечебни заведения. Условията и реда за ползването им се определят с актове на съответните министри и председателя на агенцията, както и с акт на ръководителя на лечебното заведение и председателя на агенцията.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства определя, че специалните разузнавателни средства, с изключение на тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от Държавна агенция "Технически операции", специализирана дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност" и Министерството на вътрешните работи в определени случаи. Държавна агенция "Разузнаване" и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат също да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.
Чл. 20а
Член 20а от Закона за специалните разузнавателни средства е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г. Влезе в сила на 01.01.2015 г. Параграфът е изменян относно датата на влизане в сила с ДВ, бр. 111 от 2013 г. и е отменен с ДВ, бр. 107 от 2014 г., с влизане в сила на 01.01.2015 г.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за специалните разузнавателни средства определя сроковете за прилагане на специални разузнавателни средства. Сроковете са различни в зависимост от случая: до 20 дни за определени случаи, до 2 години за дейности, свързани с националната сигурност и предотвратяване на тежки престъпления, и до 2 месеца за останалите случаи. Сроковете могат да бъдат удължавани в определени рамки, като искането за удължаване трябва да съдържа информация за резултатите от приложението на средствата. Срокът започва да тече от датата на разрешението.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за специалните разузнавателни средства урежда условията за прекратяване на прилагането на специалните разузнавателни средства. Прекратяването става служебно след изтичане на срока на разрешението или по писмено искане на органите, когато целта е постигната или прилагането не дава резултати. Съществуват и специфични случаи, при които прилагането не започва или се прекратява, включително при явни фактически грешки, опасност от разкриване на оперативни способи, невъзможност за прилагане и опасност за живота на служителите. След прекратяване, органите трябва да бъдат уведомени незабавно.
Чл. 23
Член 23 от Закона за специалните разузнавателни средства задължава органите, посочени в чл. 13, ал. 1 - 4, да предоставят съдействие и подкрепа на структурите, които прилагат специални разузнавателни средства. Те трябва да осигурят актуални данни относно самоличността на лицата и обектите, към които се насочват тези средства.
Чл. 24
Член 24 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че информацията, получена чрез прилагане на специални разузнавателни средства, трябва да бъде записана на материален носител. Това осигурява документиране и възможност за последваща проверка на получените данни.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за специалните разузнавателни средства регламентира предоставянето на резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства. Резултатите се предоставят на съответния орган веднага след получаването им, на хартиен или друг носител. При искане от органа по чл. 13 и наличието на техническа възможност, информацията може да бъде предоставена чрез автоматизирана мрежа. Съдържанието на носителя трябва да съответства на информацията от материалния носител. Носителят се изпраща незабавно на органа, направил искането, заедно с получените вещи и по искане - изготвени снимки и записи. По време на прилагането на специалните средства, материалният носител се съхранява в структурите по чл. 20.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че в определени случаи, посочени в чл. 22, ал. 2, т. 1, органът, посочен в чл. 13, ал. 1 - 4, е задължен незабавно да уведомява писмено структурата, посочена в чл. 20, ал. 1. Уведомлението е свързано с необходимостта от изготвяне на веществено доказателствено средство и протокол за неговото изготвяне, или за разпит на служителя под прикритие.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за специалните разузнавателни средства определя процедурата за изготвяне на веществено доказателствено средство от структурата по чл. 20, ал. 1. Когато срокът на прилагане на специалното разузнавателно средство изтече, структурата трябва да изготви такова средство и протокол, след уведомление от органа по чл. 13, ал. 1 - 4. Уведомлението за изготвяне на веществено доказателствено средство или за разпит на служителя под прикритие трябва да бъде предоставено в срок до 10 дни след прекратяване на прилагането на разузнавателното средство.
Чл. 28
В случаите, описани в чл. 22, ал. 2, т. 2, не се изготвя веществено доказателствено средство и протокол за неговото изготвяне. Събраната информация, независимо от нейния статус на класифицирана, подлежи на унищожаване по реда на чл. 31.
Чл. 29
Член 29 от Закона за специалните разузнавателни средства определя реда за изготвяне и обработка на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства. Доказателствата се изготвят в два екземпляра, които се изпращат на съответните органи в срок до 24 часа. Протоколът за веществени доказателствени средства трябва да съдържа информация за искането на органа, писменото съгласие на лицата, разрешението за използване и условията на ползване. След прекратяване на прилагането на средствата, органът трябва да предаде доклад на съдията, а председателите на съдилищата включват данни за разрешенията и доказателствата в годишните си доклади.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че при получаване на резултати извън направеното искане, председателят на Държавна агенция "Технически операции" или на Държавна агенция "Национална сигурност" е задължен да уведоми заявителя в срок от 24 часа. Заявителят от своя страна трябва да уведоми компетентния орган за получените резултати в същия срок. Ако резултатите се отнасят до самия заявител или неговия ръководител, материалите се изпращат незабавно на главния прокурор.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за специалните разузнавателни средства определя реда за съхранение и унищожаване на веществени доказателствени средства. След образуване на досъдебно производство, те се съхраняват от съдебната власт. Информация, която не е използвана за доказателствени средства, се унищожава в 10-дневен срок след прекратяване на специалното разузнавателно средство от комисия, назначена от ръководителя на съответната структура. Протокол за унищожаване и искане трябва да се изпратят до органите по чл. 13 в 7-дневен срок. Информация, съхранявана до 15 години, също подлежи на унищожаване след изтичане на срока, отново от комисия.
Чл. 32
Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, могат да се използват единствено за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления, както и за защита на националната сигурност. Използването им трябва да става при условията и реда, определени в закона.
Чл. 33
Лицата, които имат информация за специални разузнавателни средства и събраните данни по този закон, са задължени да не разкриват тези факти и сведения.
Чл. 34
Член 34 от Закона за специалните разузнавателни средства, който е изменен и отменен през 2008 г., се отнася до контрола и наблюдението на специалните разузнавателни средства. Този член е част от новата глава четвърта "а", въведена с измененията, публикувани в Държавен вестник, брой 109 от 2008 г.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за специалните разузнавателни средства определя механизмите за контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства. Контролът се осъществява от председателя на Държавна агенция 'Технически операции', председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' и министъра на вътрешните работи, в зависимост от органа, който прилага средствата. Освен това, ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1 са отговорни за правомерното им прилагане.
Чл. 34б
Член 34б от Закона за специалните разузнавателни средства описва структурата и функциите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. То е независим държавен орган, който следи процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях. Бюро е юридическо лице на бюджетна издръжка с постоянна дейност и администрация. Членовете на бюрото са задължени да пазят служебната тайна. Ежегодно бюрото представя доклад на Народното събрание за своята дейност.
Чл. 34в
Националното бюро е колегиален орган, състоящ се от 5 членове, избирани от Народното събрание за срок от 5 години. Членовете трябва да са дееспособни български граждани с минимум 8 години юридически стаж или стаж в службите за сигурност. Те работят по трудово правоотношение и при прекратяване на това правоотношение се възстановяват на предишната си длъжност. Времето на мандата се зачита за професионален стаж. Народното събрание може да прекрати правомощията на член преди изтичането на мандата при определени условия, включително конфликт на интереси. При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията, нов член се избира в едномесечен срок.
Чл. 34г
Чл. 34г. от Закона за специалните разузнавателни средства описва процедурата за внасяне и разглеждане на предложения за членове на Националното бюро. Предложенията се подават в Народното събрание с необходимите документи, включително автобиография и медицинско удостоверение. След това документите се изпращат в Държавна агенция 'Национална сигурност' за проучване на надеждността на кандидатите. Комисията на Народното събрание разглежда кандидатите и внася доклад, след което се провежда избор на членовете на бюрото. Членовете полагат клетва пред Народното събрание, удостоверена с подпис.
Чл. 34д
Член 34д. определя структурата и възнагражденията на Националното бюро, което ръководи и организира дейността на разузнавателните средства. Председателят на бюрото представлява институцията и получава 85% от заплатата на председателя на Народното събрание. Заместник-председателят получава 80%, а останалите членове - 75% от същото възнаграждение. Членовете нямат право на допълнителни материални стимули.
Чл. 34е
Чл. 34е от Закона за специалните разузнавателни средства определя дейностите на Националното бюро, свързани с контрола и регулирането на използването на специални разузнавателни средства. Бюрото има право да изисква информация от определени органи, да проверява редовността на водените регистри и да дава задължителни указания за подобряване на режима на използване на тези средства. Освен това, то разработва образци и правила за водене на регистрите, които се утвърдиха след съгласуване с различни ръководители на органи. Членовете на бюрото имат достъп до всички документи и помещения, свързани с разузнавателните средства. При установяване на неправомерно използване, бюрото е задължено да сезира прокуратурата и съответните ръководители на органи.
Чл. 34ж
Чл. 34ж от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че Националното бюро е задължено да уведомява гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства. Уведомяването не се извършва, ако това би застрашило целите на разузнаването, разкритие на оперативни способи или технически средства, или живота и здравето на служителите под прикритие и техните близки.
Чл. 34з
Чл. 34з от Закона за специалните разузнавателни средства определя, че Народното събрание, чрез постоянна комисия, осъществява парламентарен контрол върху процедурите за разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства. Контролът включва и съхраняването и унищожаването на информация, получена чрез тези средства. Длъжностните лица са задължени да се явяват пред комисията и да предоставят исканата информация, когато бъдат поканени.
Чл. 34и
Специалните разузнавателни средства могат да се използват не само в случаите, предвидени в чл. 3, ал. 1, но и когато е предвидено в международен договор, който е влязъл в сила за Република България. Те могат да се използват за предотвратяване и разследване на конкретни престъпления, посочени в съответния международен договор.
Чл. 34к
Чл. 34к от Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат от компетентни органи на чужди държави. Чуждестранен служител под прикритие може да бъде използван за постигане на целите по чл. 10в, ако това е предвидено в международен договор или на принципа на взаимност в споразумение за всеки отделен случай.
Чл. 34л
Специалните разузнавателни средства се използват в съответствие с предвидените срокове в Наказателно-процесуалния кодекс. Тези средства са регламентирани от закона и тяхното приложение е ограничено до установените в правната уредба срокове.
Чл. 34м
Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, могат да се използват както за международна правна помощ, така и за вътрешно разследване, при спазване на условията на националното законодателство.
Чл. 34н
Чл. 34н от Закона за специалните разузнавателни средства описва процедурата, по която Върховната касационна прокуратура разглежда молби от чужди държави за трансгранично наблюдение на територията на България. След получаване на молба, прокуратурата трябва да я оцени и, ако я одобри, да внесе искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд. Искането трябва да съдържа информация за престъплението, данни за наблюдаваните лица, служителите, условията и срока на наблюдението. Съдът следва да издаде разрешение или отказ, който трябва да бъде мотивиран. Разрешението се изпраща на компетентните органи на молещата държава и на българските органи.
Чл. 34о
Член 34о регулира условията за извършване на трансгранично наблюдение от служители на чужди държави на територията на Република България в спешни случаи. Когато наблюдението е извършено без предварително разрешение, компетентните органи на чуждата държава трябва незабавно да уведомят българските власти. Върховната касационна прокуратура оценява необходимостта от продължаване на наблюдението и може да поиска разрешение от Софийския градски съд. Съдът трябва да се произнесе в срок от пет часа. При отказ наблюдението се прекратява.
Чл. 34п
Чл. 34п от Закона за специалните разузнавателни средства определя задълженията на служителите на чужди държави при използването на специални разузнавателни средства в България. Те трябва да спазват българското законодателство и указанията на българските органи, да носят удостоверение за разрешение и да доказват служебното си качество. Не е разрешено влизането в частни жилища и задържането на наблюдаваните лица. След извършване на действията, служителите трябва да изготвят доклад, който да изпратят на Върховната касационна прокуратура. Също така, българските органи могат да поискат съдействие от чуждите органи при наказателни производства, свързани с тези действия.
Чл. 34р
Член 34р от Закона за специалните разузнавателни средства указва, че за случаи, които не са уредени в конкретната глава, ще се прилагат общите разпоредби на закона. Това е важна разпоредба, която осигурява правна рамка за разрешаване на ситуации, които не са подробно описани в закона.
Чл. 35
По Закона за специалните разузнавателни средства, за нарушения, които не съставляват престъпления, се налага глоба между 1000 и 2500 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава и е между 2500 и 5000 лв.
Чл. 36
Член 36 от Закона за специалните разузнавателни средства е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 109 от 2008 година.
Чл. 37
Законът за специалните разузнавателни средства регламентира процедурите за установяване и наказване на нарушения, свързани с използването на специални разузнавателни средства. Актовете за установяване на нарушения се съставят от упълномощени лица от Държавната агенция "Технически операции", Държавната агенция "Национална сигурност" или от министъра на вътрешните работи. Наказателните постановления се издават от съответните председатели или упълномощени лица. Законът определя и реда за обжалване и изпълнение на наказанията, както и за правоприемството на активи и пасиви между различни държавни структури. Включва и преходни разпоредби за трансформация на служебни правоотношения и осигуряване на необходимите ресурси за новосъздадените агенции.
§2 от Закона за специалните разузнавателни средства
Изпълнението на Закона за специалните разузнавателни средства се възлага на председателя на Държавна агенция "Технически операции", председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и министъра на вътрешните работи. Те отговарят за даването на указания по прилагането на закона в рамките на своята компетентност. Законът е приет на 8 октомври 1997 г. от XXXVIII Народно събрание.
§18
Параграф §18 указва, че Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавна агенция "Национална сигурност" са обнародвани в брой 109 от 2007 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
Параграф §22
В §22 от закона се предвижда замяна на термини, като "упълномощеният" и "упълномощения" да бъдат заменени с "оправомощеният" и "оправомощения". Тези изменения са част от Преходните и Заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за специалните разузнавателни средства, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2008 година.
Параграф §24
Съгласно параграф §24 от Закона за специалните разузнавателни средства, Министерският съвет е задължен в срок от три месеца след влизането в сила на закона да осигури необходимите работни помещения и технически средства на Националното бюро и неговата администрация, за да могат да изпълняват своите функции. Допълнителните преходни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на закона, влизат в сила от 04.01.2011 г.
Параграф §6
Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива, а активите и пасивите му преминават към Министерството на правосъдието. Документацията и архивът се предават на Народното събрание. Трудовите правоотношения на членовете на бюрото се прекратяват от министъра на правосъдието, а тези, които подадат молба в 14-дневен срок, могат да бъдат възстановени на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето прекарано там се зачита за стаж.
§ 72
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила един месец след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 5, който влиза в сила една година след обнародването. Също така, в преходните и заключителни разпоредби се споменава законът за изменение и допълнение на закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван през 2010 г. и е в сила от 09.11.2010 г.
§ 117
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Също така, преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, които също влизат в сила на 04.01.2011 г.
§ 136
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 20, точка 2 влиза в сила от 1 януари 2010 г., а параграф 69, свързан с член 196, точка 2, влиза в сила от 1 март 2011 г. Допълнително, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, които са в сила от 1 януари 2012 г.
§11 от Закона за специалните разузнавателни средства
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи са обнародвани в Държавен вестник, брой 44 от 2012 г. и влизат в сила от 1 юли 2012 г.
Параграф §54
Създава се Главна дирекция "Национална полиция", която поема активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на двете дирекции ще се осъществява от директора на новосъздадената Главна дирекция "Национална полиция".
§ 55
С влизането в сила на Закона за специалните разузнавателни средства, служебните и трудови правоотношения на държавните служители и работещите по трудово правоотношение в Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" се преобразуват в съответните правоотношения в Главна дирекция "Национална полиция".
§ 57
Параграф §57 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за специалните разузнавателни средства предвижда, че стажът, придобит от служителите по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, се зачита за работа при един и същ работодател или орган по назначаване. Това важи за служителите, посочени в § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.).
§ 70
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила от 1 юли 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби относно изменението и допълнението на Закона за Държавна агенция 'Национална сигурност' бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2013 г., и влизат в сила от 14 юни 2013 г.
§27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, който е обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г. и влиза в сила от 09.08.2013 г., като е изменян и с Държавен вестник, брой 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.
§29
Параграф §29 регламентира преминаването на служебните и трудовите правоотношения на служителите от специализираната дирекция "Оперативни технически операции" в Министерството на вътрешните работи към Държавна агенция "Технически операции". Изключение правят служителите, които работят по специфични дейности, свързани с предотвратяване на терористични действия и взривно-технически изследвания. Преминаването става без срок за изпитване, а стажът, придобит в Министерството на вътрешните работи, се зачита за работа при един и същ работодател. Прослуженото време, за което не са получени обезщетения, също се взима предвид при определяне на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.
§30
Държавна агенция "Технически операции" става правоприемник на активите и задълженията на специализираната дирекция "Оперативни технически операции" в МВР. Дълготрайните материални активи на дирекцията се предават на новата агенция, а Министерският съвет трябва да уреди отношенията в срок от три месеца. Документите, които не подлежат на архивиране, ще бъдат предадени в срок от една година. В срок от шест месеца МВР ще предаде действащите дела на агенцията, а останалите данни ще бъдат унищожени. До завършване на процедурите, МВР ще осигурява необходимите ресурси за новата агенция.
§31
Министър-председателят е задължен да предложи председател на Държавна агенция 'Технически операции' в срок от един месец след влизането в сила на закона. До назначаването на председателя, неговите правомощия ще бъдат изпълнявани от министъра на вътрешните работи.
§ 33
Народното събрание трябва да избере членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Министерският съвет е задължен да осигури необходимите работни помещения и технически средства за Националното бюро и неговата администрация в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§34
Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е задължено да изготви правилник в срок от един месец след встъпването в длъжност на членовете му. Председателят на бюрото трябва да утвърди образеца на регистрите и правилата в срок от два месеца след встъпването си в длъжност.
§42
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение на закона за специалните разузнавателни средства са обнародвани в "Държавен вестник", брой 107 от 2014 г. и влизат в сила от 1 януари 2015 г.
§103
Разпоредбите на Закона за държавния служител се прилагат за държавните служители, посочени в чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства, при условие че тяхното служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г.
§104
Съгласно §104 от Закона за специалните разузнавателни средства, за държавните служители в Държавна агенция "Технически операции", които заемат длъжности по чл. 19е, ал. 1, т. 2 и чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за служителите по чл. 19е, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения.
§ 105
Държавните служители, посочени в § 104, имат право да бъдат преназначавани или временно преназначавани на вакантни длъжности, свързани с чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства. Тези действия се извършват при условията и по реда, определени в същия закон. Разпоредбата влиза в сила от 01.04.2015 г.
§ 106
Държавните служители, посочени в § 104, могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители съгласно чл. 19е, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства при условията и по реда на този закон, ако отговарят на необходимите изисквания за заемане на съответната длъжност. Разпоредбата е в сила от 01.04.2015 г.
§ 129
Параграф §129 указва, че определени разпоредби от Закона за специалните разузнавателни средства, включително § 11, т. 1, § 12, 21, 36, 85, 86, 87, 88, § 91, т. 6, § 97, 98, 99, 100, 101, § 102, т. 8, § 103, 104, 105, 106 и 125, влизат в сила от 1 април 2015 г. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2015 г.
§9 от Преходните и Заключителни разпоредби
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби уточнява, че срокът по чл. 31, ал. 6 е приложим и за информация, получена преди влизането в сила на закона. Тези разпоредби са част от Закона за държавна агенция "Разузнаване", който е обнародван в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влиза в сила на 01.11.2015 г.
§ 31
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 4 относно чл. 69, която влиза в сила на 1 януари 2016 г. Допълнителни разпоредби са включени в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2016 г. и влиза в сила от 26.05.2016 г.
§155
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 81 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г.
§ 102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Някои разпоредби, свързани с чл. 187, ал. 3, влизат в сила от 1 февруари 2017 г.
§116
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът за специалните разузнавателни средства влиза в сила от 1 януари 2018 г. Тези разпоредби са част от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обнародван в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г.
Параграф §38
В Закона за специалните разузнавателни средства се извършват изменения, включително замяна на термина "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези изменения са част от по-широки промени в законодателството, включително изменения в Закона за съдебната власт, които влизат в сила от 28.07.2022 г.
§ 67
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила от деня на обнародването, са: § 1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58.
