ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за социалните услуги в Република България регламентира предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги. Основните цели включват гарантиране на равен достъп до услуги, осигуряване на качество и ефективност, правото на подкрепа за живот в домашна среда, насърчаване на интегрирания подход и развитие на публично-частното партньорство.
Чл. 2
Законът за социалните услуги предвижда организирането и предоставянето на социални услуги в съответствие с осем основни принципа: наличие на разнообразие от услуги, достъпност, индивидуализиране на подкрепата, всеобхватност и интегрираност на подкрепата, превенция на институционализацията, зачитане на правата на ползвателите и активно участие в решенията, гъвкавост и прозрачност в управлението, както и участие на заинтересованите страни и използване на наличните ресурси.
Чл. 3
Член 3 от Закона за социалните услуги определя социалните услуги като дейности, насочени към подкрепа на лицата с цел превенция и преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Освен това, социалните услуги не се считат за услуги по Търговския закон.
Чл. 4
Социалната работа е основана на правата на човека и социалната справедливост, като цели да подкрепя индивиди, семейства, групи или общности в подобряване на качеството на живот. Тя развива умения за използване на собствените възможности и ресурсите на общността за удовлетворяване на потребностите.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за социалните услуги подчертава важността на индивидуалния подход при предоставяне на социални услуги. Този подход включва професионални действия, които подкрепят и съпровождат лицето, като се акцентира на неговите специфични потребности, способности и възможности. Основната цел е да се поставят тези аспекти в центъра на работата с клиента, което предполага извършване на индивидуална оценка на потребностите.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за социалните услуги определя, че индивидуалната оценка на потребностите е професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на лицето. Целта е да се определят емоционалните и социалните потребности, както и потребностите от развитие и реализация, които да насочат социалната работа. Оценката включва професионални становища, заключения, изводи и препоръки, основани на анализ.
Чл. 7
Всеки гражданин има право на социални услуги, ако се нуждае от подкрепа за предотвратяване или преодоляване на социално изключване, независимо от различни фактори като възраст, здравословно състояние, образование, доходи и имуществено състояние. Децата имат специфично право на социални услуги, които да отговарят на техните индивидуални нужди и интереси.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за социалните услуги забранява всякаква форма на дискриминация при предоставянето на социални услуги. Дискриминацията не се допуска на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, геном, гражданство, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, социално положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно и имуществено положение, както и на други признаци, установени в закон или международен договор, по който България е страна.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за социалните услуги подчертава, че при предоставянето на социални услуги трябва да се спазват правата и достойнството на лицата. Услугите трябва да бъдат съобразени с желанията и личния избор на потребителите. За деца е важно да се взема предвид мнението както на детето, така и на родителите или лицата, полагащи грижи. Потребителите имат право да изразяват мнението си относно качеството и начина на предоставяне на услугите, което включва възможности за подобряване.
Чл. 10
Ползването на социални услуги за резидентна грижа е допустимо само след изчерпване на възможностите за подкрепа в домашна среда и общността. Освен това, организацията на тези услуги трябва да осигурява интеграция на лицата в общността и да предотвратява тяхното изолиране.
Чл. 11
Член 11 от Закона за социалните услуги предвижда, че социални услуги могат да се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в определени от закона случаи. Освен това, не е позволено задължително ползване на социални услуги за резидентна грижа от пълнолетни лица.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за социалните услуги определя видовете социални услуги, които се делят на общодостъпни и специализирани. Общодостъпните услуги включват информиране, консултиране и обучение за социални права, предоставяни за срок до два месеца, както и мобилна превантивна общностна работа. Специализираните услуги се предоставят при настъпване на риск за живота, здравето или развитието на лицето, или за удовлетворяване на специфични потребности на определени групи лица.
Чл. 13
Социалните услуги се класифицират в три основни категории в зависимост от тяхната функция: превантивни, подкрепящи и възстановителни. Превантивните услуги се предоставят без идентифициран риск, подкрепящите услуги се предлагат при идентифициран риск или специфична потребност, а възстановителните услуги осигуряват специализирана подкрепа за лица със специфични нужди.
Чл. 14
Член 14 от Закона за социалните услуги определя видовете социални услуги в зависимост от възрастта и специфичните нужди на потребителите. Социалните услуги могат да бъдат за деца и пълнолетни лица, като включват услуги за всички деца, деца в риск, родители и осиновители, лица с увреждания, пълнолетни лица в кризисни ситуации, възрастни хора и лица, полагащи грижи за пълнолетни лица. Освен това, предоставянето на социални услуги включва и дейности за подкрепа на семействата и близките на потребителите.
Чл. 15
Законът за социалните услуги определя десет основни вида социални услуги, които включват информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения, дневна грижа, резидентна грижа, осигуряване на подслон и асистентска подкрепа.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за социалните услуги определя сроковете и начина на ползване на социалните услуги. Срокът за предоставяне на услугите зависи от индивидуалната оценка на потребностите на лицето и целите, които се стремят да се постигнат. Услугите могат да бъдат краткосрочни (до 6 месеца), средносрочни (до 1 година) или дългосрочни (от 1 до 3 години). В зависимост от начина на ползване, услугите могат да бъдат почасови, полудневни, целодневни или денонощни.
Чл. 17
Законът за социалните услуги определя различни видове социални услуги в зависимост от средата на предоставяне: домашна, специализирана и мобилна. Резидентната грижа е ограничена до специализирана среда, докато асистентската подкрепа е адаптирана към личните нужди на лицата и не е ограничена до домашната среда. Всички социални услуги могат да се предоставят мобилно, при условие че не противоречат на стандартите за качество. Мобилни услуги могат да се предоставят и в лечебни заведения, образователни институции, детски ясли, места за подкрепа на деца с противоправно поведение и центрове за лица, търсещи международна закрила.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за социалните услуги определя организацията на предоставянето на социалните услуги от доставчика в съответствие с определените стандарти за качество. Тази организация може да зависи от възрастта и специфичните потребности на потребителите, както и от начина на управление на услугата. Социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни услуги. При избора на организация и управление на услуги, финансирани от държавния бюджет, се прилагат принципи за лесен достъп, комплексна подкрепа, ефективно управление, гъвкаво използване на служителите и висока ефикасност на финансирането.
Чл. 19
Министерският съвет е отговорен за определянето на държавната политика в сферата на социалните услуги, координирайки действията на Министерството на труда и социалната политика.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за социалните услуги определя задълженията на министъра на труда и социалната политика, който отговаря за планирането, разработването, координирането, провеждането и контрола на държавната политика в областта на социалните услуги. За изпълнението на тези функции министърът е подпомаган от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги.
Чл. 21
Член 21 от Закона за социалните услуги определя функциите на Агенцията за социално подпомагане. Тя предоставя методическа подкрепа за оценка на потребностите от социални услуги, координира разработването на Националната карта на социалните услуги и дава одобрение за създаване и промяна на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Агенцията също така разработва предложения за стандарти за финансиране и такси за социалните услуги, участва в нормативни промени и поддържа информация в интегрирана информационна система.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за социалните услуги предвижда създаването на изпълнителна Агенция за качеството на социалните услуги, която осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социални услуги. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка и се ръководи от изпълнителен директор. Основните функции на агенцията включват лицензиране на доставчиците на социални услуги, предложение за разработване на нормативни стандарти, методическа подкрепа за спазване на стандартите и разработване на критерии за добри практики. Дейността и структурата на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 23
Държавната политика в социалните услуги се разработва и реализира в тясно сътрудничество с различни институции и организации, включително държавни органи, местни администрации, социални партньори, доставчици на услуги и ползватели. Тази колаборация включва и участие на юридически лица с нестопанска цел и висши училища, което цели по-добро планиране и изпълнение на социалните услуги.
Чл. 24
Областните управители играят важна роля в координацията и сътрудничеството между общините в областта. Те подпомагат оценката на потребностите от социални услуги, както и планирането и предоставянето на тези услуги на областно ниво. Освен това, те улесняват взаимодействието между общините и териториалните звена на държавни органи.
Чл. 25
Общинските съвети определят политиката в социалните услуги, като кметовете провеждат тази политика, анализират потребностите, предлагат организация и управление, управляват предоставянето на услуги, осигуряват спазване на стандарти, възлагат услуги на частни доставчици, осъществяват контрол и мониторинг, следят за законосъобразно разходване на средства, анализират ефективността на услугите, поддържат актуална информация и контролират събирането на такси.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за социалните услуги определя, че общинската политика в областта на социалните услуги се осъществява в сътрудничество с различни органи и организации, включително местното самоуправление, областната администрация, териториални структури на различни министерства, частни доставчици на социални услуги, юридически лица с нестопанска цел, лица, ползващи социални услуги, и висши училища, обучаващи социални работници.
Чл. 27
Във всяка община се създава съвет по въпросите на социалните услуги, който включва представители на определени органи и лица. Съветът има за задача да анализира потребностите от социални услуги и тяхната ефективност, да предлага подобрения в качеството на услугите и да изпълнява функции, възложени от общинския съвет. Съставът на съвета се определя от общинския съвет по предложение на кмета.
Чл. 28
Доставчик на социални услуги е лице, което е отговорно за предоставянето на социалните услуги. Общината може да действа в качеството на доставчик на социални услуги, осигурявайки необходимата подкрепа и ресурси на гражданите.
Чл. 29
Общините имат правото и задължението да предоставят социални услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет. Те могат да организират и изпълняват дейностите сами, да създават специализирани юридически лица или да възлагат предоставянето на услуги на частни доставчици.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за социалните услуги определя, че частни доставчици на социални услуги могат да бъдат български физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, както и физически и юридически лица, които извършват търговска дейност и са регистрирани в друга държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за социалните услуги регламентира предоставянето на социални услуги от определени лица след издаване на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Лицата, които имат лиценз, могат да предоставят всички социални услуги, за които са лицензирани. Освен това, лица от други държави членки на ЕС или от държави по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които имат право да предоставят социални услуги, не подлежат на лицензиране, ако предоставят услугите еднократно или временно в България.
Чл. 32
Член 32 от Закона за социалните услуги определя целите и механизмите за планиране на социалните услуги на национално ниво. Основната цел е осигуряване на равен достъп до социални услуги в цялата страна. В планирането се включват всички социални услуги, финансирани изцяло или частично от държавния бюджет, и се уточняват услугите, предоставяни на общинско и областно ниво, както и максималният брой потребители за всяка услуга. Социалните услуги трябва да отговарят на приоритетите на държавната политика в областта на социалните услуги.
Чл. 33
Член 33 от Закона за социалните услуги определя социалните услуги на общинско и областно ниво. Социалните услуги на общинско ниво са предназначени за удовлетворяване на потребностите на населението в конкретната община. От своя страна, социалните услуги на областно ниво обслужват нуждите на населението от цялата област или на лица от цялата страна. Определянето на общините, в които ще се създават тези услуги, става на база споразумения между общините или между Агенцията за социално подпомагане и общините, в зависимост от нивото на услугата.
Чл. 34
Националната карта на социалните услуги е инструмент за планиране на социалните услуги на национално ниво. Тя се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Критериите за определяне на услугите и максималният брой на потребителите в картата се определят в Наредбата за планирането на социалните услуги, като се взема предвид демографският профил на населението.
Чл. 35
Националната карта на социалните услуги се разработва на базата на анализи на общинските потребности от социални услуги, финансирани от държавния бюджет, и предложения от общините. Агенцията за социално подпомагане извършва национален анализ и предлага Национална карта на социалните услуги, основаваща се на тези данни.
Чл. 36
Националната карта на социалните услуги се актуализира от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика в следните случаи: след преброяване на населението; при промяна на критериите и максималния брой на потребителите в картата, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги; при промяна на показателите по критериите за определяне на услугите и максималния брой на потребителите; при настъпване на сериозни непредвидени обстоятелства, водещи до значителни промени в потребностите от услуги в определени общини или области.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за социалните услуги определя целите на годишното планиране на социалните услуги на национално ниво. Основната цел е да се установят социалните услуги и броят на потребителите, за които ще се осигури финансиране от държавния бюджет за текущата година. Планирането се извършва на два нива: общинско и национално, като всяка община изготвя свой годишен план, който е част от общото планиране за страната.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за социалните услуги предвижда, че по предложение на кмета на общината, общинският съвет приема годишен план за социалните услуги. Този план трябва да отразява планирането на социалните услуги в съответствие с Националната карта на социалните услуги и включва услуги, финансирани от общинския бюджет. Съдържанието на тези планове се определя в наредбата по чл. 40.
Чл. 39
Годишното планиране на социалните услуги в България се основава на Националната карта на социалните услуги и се извършва в съответствие с общинските годишни планове. То е в съответствие с приоритетите на държавната политика в областта на социалните услуги и следва правилата на Закона за публичните финанси.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за социалните услуги предвижда, че Министерският съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, приема наредба, в която се определят критериите и реда за планиране на социалните услуги. В наредбата се включват: критерии за определяне на услугите и максималния брой потребители, ред за разработване на анализ на потребностите от общините, ред за актуализация на Националната карта на социалните услуги, координация на разработването на картата на различни нива и ред за разработване на общинските планове за социалните услуги.
Чл. 41
Социалните услуги в България се финансират основно от държавния и общинските бюджети, а също и от частни доставчици. Допълнително, финансирането може да идва и от европейски фондове, международни програми, финансови институции и физически или юридически лица. Важно е дългосрочното планиране на финансирането от държавния бюджет.
Чл. 42
Дългосрочното финансиране на социалните услуги от държавния бюджет се основава на Националната карта на социалните услуги. Тази карта определя основните направления и приоритети за разпределение на финансовите средства, осигурявайки устойчивост и ефективност в предоставянето на социални услуги.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за социалните услуги регламентира финансирането на социални услуги от държавния бюджет. Финансирането става само за услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, и не може да надвишава определените максимални брой потребители. Разходите за предоставяне на услугите не могат да надвишават стандартите за делегирана от държавата дейност. Общините и частните доставчици нямат право на приходи от услуги, финансирани от държавния бюджет.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за социалните услуги регламентира финансирането на социалните услуги от държавния бюджет. Общините получават средства за социални услуги, а кметовете отговарят за управлението и законосъобразното им разходване. Средствата могат да се използват само за целите, за които са предоставени. При наличие на неразходвани средства поради по-нисък брой потребители, те могат да бъдат прехвърлени за услуги с чакащи списъци, съгласно Закона за публичните финанси.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за социалните услуги определя, че социалните услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, се финансират от държавния бюджет. Финансирането се основава на стандарт за делегирана от държавата дейност, който покрива разходите за предоставяне и насочване на услугата. Стандартът зависи от различни фактори, включително вида на услугата, начина на ползване, средата на предоставяне, групата потребители, продължителността и стандартите за качество. За услуги, осигуряващи грижа за лица с особени нужди, се разработват допълнителни стандарти. Дейностите по набиране и обучение на приемни семейства също се финансират от държавния бюджет. Стандартите за финансиране се приемат ежегодно.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за социалните услуги определя реда за определяне на таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Агенцията за социално подпомагане изготвя предложение за размера на таксите на базата на разработените стандарти. Тарифата с размерите на таксите се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Начинът на формиране на таксите се уточнява в правилника за прилагане на закона.
Чл. 47
Общинският съвет определя социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет, както и броя на потребителите и размера на финансирането. Финансират се услуги, които не получават средства от държавния бюджет, частично се финансират от него или са включени в Националната карта на социалните услуги, но нямат осигурено финансиране от държавния бюджет. Таксите за ползване на социалните услуги, които не се финансират от държавния бюджет, се определят от общинския съвет, а за частично финансираните услуги - в тарифата по чл. 46, ал. 2.
Чл. 48
Частните доставчици на социални услуги сами финансират предоставянето на услугите. Когато общината възлага предоставянето на услуги на частни доставчици, финансирането идва от държавния или общинския бюджет. Таксите за ползване на услугите се определят от частния доставчик.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за социалните услуги определя смесеното финансиране на социалните услуги, което включва средства от два или повече източника. Социалните услуги, частично финансирани от държавния бюджет, следва да се предоставят при условия на смесено финансиране от държавния и общинския бюджет. Услугите, финансирани изцяло от държавния бюджет, могат да получават допълнително финансиране от общинския бюджет или от физически и юридически лица, за увеличаване на броя на потребителите или за повишаване на стандартите за финансиране. Допълнителното финансиране се осигурява на основа на договор.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за социалните услуги определя реда за събиране на таксите за социални услуги в зависимост от източника на финансиране. Таксите, финансирани от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или от определени от него лица. Таксите, финансирани от общинския бюджет, се събират по реда на Закона за местните данъци и такси. Таксите, предоставяни от частни доставчици, се събират от самите доставчици, когато не се финансират от публични бюджети. За услуги с осигурено смесено финансиране, таксите се събират по реда на ал. 1.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за социалните услуги определя задълженията на длъжностни лица от общинската администрация, назначени от кмета, относно въвеждането на информация в интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане. Те трябва да предоставят данни за броя и видовете социални услуги, финансирани от държавния бюджет, максималния брой на лицата, които могат да ползват тези услуги, както и информация за дължимите такси и размера на събраните и несъбраните такси.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за социалните услуги урежда начина на внасяне на таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Според ал. 1, средствата от събраните такси трябва да се внасят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Ал. 2 уточнява, че когато услугата се финансира и от общинския бюджет, се внася само частта от таксите, която съответства на финансирането от държавния бюджет.
Чл. 53 от Закона за социалните услуги
Социалните услуги в България се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета, след одобрение от Агенцията за социално подпомагане. Решението определя и датата за предоставяне на услугата. Услуги, които не са в Националната карта, също се създават с решение на общинския съвет. Правилникът за прилагане на закона определя реда за създаване на услуги.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за социалните услуги определя условията за предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане. Одобрението се отнася до съответствието на социалната услуга с Националната карта на социалните услуги, осигуряването на необходимите средства за финансиране и спазването на стандартите за качество. Процесът включва становище от Агенцията за качеството на социалните услуги и, при необходимост, проверка на място. За интегрирани здравно-социални услуги се изисква становище от регионалната здравна инспекция. Редът за одобрение се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 55
След приемането на решение за създаване на социална услуга на областно ниво, общината, отговорна за управлението на услугата, сключва споразумение с другите общини от областта. В споразумението се определят отговорностите на общините относно достъпа до услугата, размера на финансовото участие, поддържането на специализирана среда, осигуряване на специалисти и други необходими дейности. Финансирането от държавния бюджет се предоставя на общината, управляваща услугата, а споразумения, финансирани само от общинския бюджет, се сключват по Закона за местното самоуправление.
Чл. 56
Чл. 56 урежда условията за предоставяне на социални услуги на общинско ниво от една община за лица от други общини. След приемането на решение за създаване на социална услуга, се сключва споразумение между общините, което определя отговорностите относно достъпа до услугата, финансирането, поддържането на средата за предоставяне на услугата, осигуряването на специалисти и друга необходима помощ. Споразумението се сключва при определени условия, включително включването на услугата в Националната карта на социалните услуги. Общината няма обективна възможност за предоставяне на услуга, ако не може да осигури среда и специалисти, или ако е имала предходни несъответствия със стандартите. Финансирането се предоставя на общината, която управлява услугата, а споразуменията между общини за услуги, финансирани само от общинския бюджет, се регулират от Закона за местното самоуправление.
Чл. 57
Частните доставчици на социални услуги трябва да имат издаден лиценз и да информират кмета на общината за анализа на нуждите, дейностите, обхвата на потребителите и срока на услугата. При промяна или прекратяване на услугата, доставчикът е задължен да уведоми кмета.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за социалните услуги регламентира условията за прекратяване на предоставянето на социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги. Прекратяването може да стане по решение на общинския съвет, предложено от кмета, при следните условия: ако услугата не е включена в актуализираната карта, ако няма потребители за три месеца, или ако услугата ще се предоставя от друга община. Агенцията за социално подпомагане уведомява кмета при настъпване на тези обстоятелства и за прекратяване на финансирането от държавния бюджет. Ако общинският съвет не вземе решение за прекратяване, финансирането продължава от общината. Промяна на броя на потребителите и мястото на предоставяне на услуги се извършва по реда на чл. 53, ал. 1, а редът за прекратяване и промяна се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 59
Според Чл. 59 от Закона за социалните услуги, при несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се прекратява предоставянето на социалните услуги, независимо от източника на финансиране. Агенцията за качеството на социалните услуги издава задължително предписание за отстраняване на несъответствието, като предоставя и методическа подкрепа. При неизпълнение на предписанието, се определя допълнителен срок за отстраняване.
Чл. 60
При неизпълнение на задължителното предписание по чл. 59, ал. 2, изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги издава задължителни предписания на кмета на общината. Те могат да включват: 1) провеждане на процедура за възлагане на социалната услуга на частен доставчик; 2) прекратяване на предоставянето на услугата, ако тя е финансирана от общинския бюджет; 3) отнемане на лиценза на частния доставчик. Ако предписанието не може да бъде изпълнено, се прави предложение за прекратяване на финансирането от държавния бюджет. Социални услуги, които не отговарят на стандартите за качество, не се финансират от държавния бюджет.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за социалните услуги предвижда действия при прекратено финансиране на социална услуга. При несъответствие със стандартите за качество, общинският съвет, по предложение на кмета, може да вземе решение за: 1. изпълнение на задължителното предписание за възобновяване на социалната услуга; 2. осигуряване на услугата от друга община; 3. предоставяне на услугата чрез частен доставчик в рамките на публично-частно партньорство.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за социалните услуги описва процедурата за възобновяване на предоставянето на социални услуги, които са били прекратени поради несъответствие с качествени стандарти. За услуги, финансирани от общинския бюджет, е необходимо положително становище от Агенцията за качеството на социалните услуги след проверка. Възобновяването на услуги от частни доставчици изисква нов лиценз.
Чл. 63
Член 63 от Закона за социалните услуги регламентира възможността за предоставяне на социални услуги от частни доставчици, финансирани от държавния и общинския бюджет. Възлагането на тези услуги може да се извършва в два случая: когато услугите са създадени от общината и когато общината няма обективна възможност да създаде такива услуги.
Чл. 64
Кметът на общината може да възлага предоставянето на социални услуги на частни доставчици след конкурс, при условие че има осигурено финансиране, материалната база е осигурена от общината, доставчикът има лиценз и лицензът не е бил отнеман. Конкурсът може да се провежда за услуги, които вече се предоставят или за новосъздадени услуги, които не са започнали или са били прекратени. Редът за провеждане на конкурса се определя в правилника за прилагането на закона.
Чл. 65
Кметът на общината и частният доставчик, спечелил конкурса, сключват договор за предоставяне на социалната услуга, който е с минимален срок от две години и максимален срок от пет години. Оценка на изпълнението на договора се прави ежегодно. Частният доставчик не може да използва финансирането за други услуги или разходи извън договора. Договор може да се сключи и при наличие на единствен кандидат. Основното съдържание на договора и критериите за оценка се определят в правилника за прилагането на закона.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за социалните услуги определя условията за публично-частно партньорство между общини и физически или юридически лица. То се реализира чрез: 1) възлагане на частен доставчик за услуги, които общината не може да създаде; 2) осигуряване на смесено финансиране от частни лица за услуги, предоставяни от общината; 3) съвместно предоставяне на услуги с финансиране от общинския бюджет и частен доставчик.
Чл. 67
Кметът на общината може да възлага на частни доставчици предоставянето на социални услуги, които общината не може да осигури, след конкурс. Възлагането е допустимо при наличието на определени условия, включително осигурено финансиране и лиценз на доставчика. Услугата може да се предоставя от повече от един доставчик, а редът за конкурса се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 68
Кметът на общината и частният доставчик, спечелил конкурса, сключват договор за публично-частно партньорство за предоставяне на социална услуга. Договорът е с минимален срок от една година и максимален срок от пет години, с ежегодна оценка на изпълнението. Частният доставчик не може да използва финансирането за други дейности извън договора. Договор може да се сключи и при единствен кандидат, ако общината не може да предостави услугата сама. Основното съдържание и критериите за оценка се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за социалните услуги предвижда, че смесеното финансиране за социална услуга, предоставяна от общината, се осигурява чрез договор между физическо или юридическо лице и кмета на общината. При частен доставчик, финансирането се урежда в договора за възлагане. Основното съдържание на договора се определя в правилника за прилагането на закона.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за социалните услуги описва условията за съвместно предоставяне на социални услуги между община и частен доставчик. Съвместното предоставяне включва създаване на услугата, споделяне на отговорността за управление, финансиране и предоставяне на услугата. То се осъществява чрез договор между лицензирания частен доставчик и кмета на общината, одобрен от общинския съвет. Важно е да се отбележи, че такъв договор не може да бъде сключен за услуги, финансирани от държавния бюджет.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за социалните услуги урежда задълженията на кмета на общината при сключване на договори за предоставяне на социални услуги. Кметът е длъжен да осигури финансиране от държавния бюджет за частния доставчик, да осъществява контрол над разходването на средствата и при установени нарушения да уведомява Агенцията за качеството на социалните услуги. При потвърдени нарушения, Агенцията може да отнеме лиценза на доставчика, а кметът да прекрати договора и да възстанови незаконосъобразно разходваните средства.
Чл. 72
Кметът на общината е отговорен за осигуряване на непрекъснато предоставяне на социалните услуги, които са включени в Националната карта на социалните услуги. Преди изтичането на договора за възлагане на услуги, кметът трябва да организира продължаването на услугите или да проведе конкурс за частен доставчик най-късно два месеца преди изтичането на срока.
Чл. 73
Член 73 от Закона за социалните услуги описва процеса на насочване на лицата за ползване на социални услуги. Това включва информиране относно наличните услуги и условията за ползване, информация за заплащане и освобождаване от такси, предварителна оценка на потребностите и консултиране за избор на подходящи услуги. Предварителната оценка предлага подходящи услуги, които лицето може да ползва. Редът за насочване се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 74
Дирекция "Социално подпомагане" осъществява насочване за ползване на социални услуги за деца, родители, семейства, лица под запрещение, лица в кризисни ситуации и жертви на домашно насилие или трафик. Всяко лице има право на информация и консултация относно социалните услуги. Насочването за услуги, свързани с закрила на детето, се извършва по реда на Закона за закрила на детето, а за другите лица от определени социални работници.
Чл. 75
Общината е отговорна за насочването на лица за ползване на социални услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, с изключение на определени лица по чл. 74, ал. 1. Всеки има право на информация и консултация относно предоставяните услуги. Насочването се извършва от служители, определени от кмета на общината, а на областно ниво - от всички общини в областта, съгласно споразумения. Общините организират насочването за услуги, предоставяни на лица от други общини.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за социалните услуги описва координацията между дирекциите "Социално подпомагане" и общините при насочването за ползване на социални услуги. Те обменят информация и си оказват съдействие, а за предварителната оценка могат да изискват информация от различни органи и институции. При нужда от специализирана подкрепа, дирекциите могат да поискат помощ от доставчици на социални услуги. Лицата, които не получават необходимата подкрепа от социални услуги, имат право на съдействие от друг орган или услуга.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за социалните услуги определя правото на всяко лице да ползва общодостъпни социални услуги без необходимост от насочване или предварителна оценка на потребностите. При установяване на нужда от специализирана услуга, доставчикът оказва помощ за насочване от дирекция "Социално подпомагане". В случаи на спешна подкрепа, услугите се предоставят незабавно, а доставчикът уведомява дирекцията. Лица с увреждания, които имат направление, също могат да ползват услуги без насочване.
Чл. 78
Лицата, желаещи да ползват социални услуги, имат право да избират доставчика на услугата. При предоставяне на услуги на общинско ниво, изборът е ограничен до услугите по настоящия адрес, освен в случаите на споразумение. На областно ниво лицата могат да избират услуги в рамките на областта, а при услуги на национално ниво - независимо от адреса. Доставчикът на услуги, финансирани от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само при определени условия, а редът за отказ се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за социалните услуги урежда правото на лицата, които не могат да ползват социална услуга поради максимален брой потребители, да бъдат включени в списък на чакащите. Всеки доставчик на услуги, финансирани от държавния бюджет, е длъжен да поддържа такъв списък. Лицата, включени в него, получават услуги в реда на вписване, освен в случаи на спешна нужда, като например при домашно насилие или трафик на хора.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за социалните услуги предвижда, че предоставянето на социални услуги се основава на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицето. Процесът включва обективност, пълнота и всеобхватност в анализа на потребностите, както и активно участие на лицето. Оценката и плана се изготвят от мултидисциплинарен екип, определен от ръководителя на избраната услуга. Индивидуалният план включва цели, дейности и очаквани резултати, а редът за изготвяне и актуализиране на оценката и плана се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за социалните услуги определя, че индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят на базата на информация от лицето или с негово писмено съгласие. При деца, информацията и съгласието се предоставят от родителите или настойниците. Ако лицето избере да ползва услуги от един доставчик, се изготвя обща оценка и план. При ползване на услуги от различни доставчици, те съвместно отговарят за оценката и плана, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за социалните услуги задължава различни институции и органи да предоставят информация за съществуващите социални услуги. Тези институции включват дирекции "Социално подпомагане", лечебни заведения, образователни институции, места за лишаване от свобода, дирекции "Бюро по труда", и др. При необходимост те трябва да информират лицата за наличните социални услуги и да сигнализират за нуждата от насочване към тях.
Чл. 83
Общодостъпните социални услуги се предоставят без необходимост от индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа. Условията за ползване на тези услуги се определят от доставчика на услугата.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за социалните услуги описва управлението на случай при предоставяне на специализирани социални услуги. То включва изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа, ръководство и координация на дейностите за осигуряване на подкрепа, както и координация с други доставчици на услуги и институции. Доставчикът определя служителите, отговорни за управлението на случая, а директорът на дирекция "Социално подпомагане" назначава водещ социален работник за координация. Общината също играе роля в подпомагането на координацията между доставчиците на услуги.
Чл. 85
Социалните услуги се предоставят след сключване на договор между лицето и доставчика. Договорът се изготвя след индивидуална оценка на потребностите. За общодостъпни услуги не се изисква договор. Минималното съдържание на договора и условията за прекратяване и продължаване се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за социалните услуги определя задълженията на доставчиците на социални услуги относно отчитането на предоставените услуги, финансирани от държавния бюджет. Те са длъжни да въвеждат информация в интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане, която включва дейности, служители, потребители, договори, чакащи за услуги и финансови данни. Доставчиците са и администратори на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни.
Чл. 87
Когато дете поиска подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е задължен да уведоми незабавно дирекция 'Социално подпомагане' и родителите или настойника на детето. В случай, че детето не предостави информация за родителите или настойника, уведомлението се извършва от дирекция 'Социално подпомагане'.
Чл. 88
Член 88 от Закона за социалните услуги определя, че социалните услуги, свързани с мерки за закрила на детето, се предоставят съгласно Закона за закрила на детето. Родителите и лицата, полагащи грижа за деца, са задължени да ползват социални услуги, определени от съда и дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 89
Ползването на резидентна грижа е за определен срок, съобразен с нуждите на лицето и целите, които трябва да се постигнат. Срокът може да се удължава по желание на пълнолетни лица, ако няма възможност за грижа в домашна среда. Индивидуалната оценка на потребностите на лицата, настанени по съдебно решение, трябва да се актуализира на всеки 12 месеца.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за социалните услуги определя условията за ползване на резидентна грижа от деца. Ползването на такава грижа подлежи на съдебен контрол, освен в случаи на деца с трайни увреждания, които могат да ползват резидентна грижа до 30 дни годишно без контрол. Не се допуска предоставянето на резидентна грижа на деца до тригодишна възраст, освен за деца с трайни увреждания. За деца до 18 години срокът за резидентна грижа е максимум две години, с преразглеждане на всеки 6 месеца. Удължаване на срока е възможно единствено при невъзможност за реинтеграция в биологичното семейство или настаняване в приемно семейство.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за социалните услуги регламентира предоставянето на социални услуги на пълнолетни лица, поставени под запрещение. Решенията за ползване или прекратяване на социални услуги се вземат в съответствие с желанията на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като предпочитанията на лицето са водещи. При желание за прекратяване на резидентна грижа, дирекция 'Социално подпомагане' трябва незабавно да предприеме действия, в зависимост от вида на запрещението. Настойниците и попечителите са задължени да се съобразяват с желанията на лицето и да му помагат в избора на социална услуга.
Чл. 92
Родителите на деца с трайни увреждания и лицата, полагащи грижа за възрастни или пълнолетни лица с увреждания, имат право на заместваща грижа за срок до 30 дни в рамките на година. Грижата може да се осигурява в домашна среда, специализирани заведения или в приемни семейства. Приемните семейства предлагат заместваща грижа само за деца. Финансирането идва от държавния бюджет и е свързано с определени стандарти. Лицата, които получават финансова помощ за грижа, не могат да я получават за времето на заместващата грижа.
Чл. 93
Асистентската подкрепа е специализирана социална услуга, която включва помощ за самообслужване, движение, поддържане на позицията на тялото, ежедневни и домакински дейности, и комуникация. Тя се предоставя на лица в надтрудоспособна възраст без определена степен на намалена работоспособност и на деца и пълнолетни лица с трайни увреждания, които не получават друга помощ. Насочването за ползване на услугата се извършва от общината, която също организира нейното предоставяне. Услугата не се предоставя на лица, ползващи резидентна грижа или в определени периоди на престой в лечебно заведение. Контролът върху асистентите и предоставената подкрепа се осъществява от общината.
Чл. 94
Доставчикът на социална услуга за резидентна грижа е задължен да осигури участие на потребителите при вземането на решения относно ежедневните дейности и качеството на услугата. Потребителите могат да създават съвети, за да участват активно в тези процеси. Съвети могат да се създават и от лица, ползващи други видове социални услуги.
Чл. 95
Настаняването на пълнолетни лица с пълно запрещение в социална услуга за резидентна грижа се извършва от районния съд по настоящ адрес. Искането за настаняване се подава от дирекция "Социално подпомагане" на базата на писмено желание от лицето и становище на настойника. Към искането се прилагат доклад за възможностите за грижа в домашна среда, предварителна оценка и справка за налични социални услуги.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за социалните услуги регламентира временното настаняване на лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа. Дирекция "Социално подпомагане" може да извърши такова настаняване по административен ред, само ако до произнасяне на съда няма друга възможност за грижи. Настаняването става със заповед на директора на дирекцията, след писмено желание от лицето и становище от настойника. В срок от един месец след заповедта, дирекцията трябва да подаде искане за настаняване в съда. Актовете на директора подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за социалните услуги определя процедурата за искания за настаняване на лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа. Исканията се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на лицето. Съдът има право да събира доказателства по своя инициатива и е задължен да изследва волята на лицето, включително чрез участие на вещи лица. Производството се провежда в открито заседание с участието на дирекция 'Социално подпомагане', лицето и неговия настойник. Ако лицето не може да присъства, заседанието се провежда извън сградата на съда.
Чл. 98
Съдът разглежда искането за настаняване в социална услуга в срок от един месец и издава решение, което е незабавно изпълнимо. Искането за настаняване на лице под пълно запрещение може да бъде уважено само ако не е установена възможност за грижи в домашна среда. Срокът на настаняването не може да надвишава три години.
Чл. 99
Решението по чл. 98, ал. 1 на Закона за социалните услуги може да бъде обжалвано пред окръжния съд в срок от 7 дни. При подадена жалба или протест, съдът е длъжен да насрочи делото в срок, който не надвишава 7 дни. Окръжният съд взема окончателно решение по случая.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за социалните услуги регламентира условията за прекратяване на настаняването на лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа. Настаняването може да бъде прекратено по искане на дирекция 'Социално подпомагане' след декларирано желание от лицето и становище на настойника. До произнасянето на съда, временно прекратяване може да бъде извършено със заповед на директора на дирекцията. Решенията на съда могат да бъдат обжалвани, но обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, а изпълнението на решението за прекратяване се извършва по административен ред.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за социалните услуги урежда удължаването на срока на настаняване на лица под пълно запрещение в социални услуги за резидентна грижа. Процесът на удължаване и преместване в друга услуга се осъществява чрез районния съд. Срокът може да бъде удължаван, когато не е налична подходяща подкрепа и грижа в домашна среда.
Чл. 102
Ползването на социални услуги подлежи на заплащане. Ако таксата не бъде платена за повече от три месеца от лице, което не попада в категорията на освободените, предоставянето на услугата се прекратява, освен ако дължимите такси не бъдат заплатени в срок от един месец.
Чл. 103
Ползването на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, е безплатно за следните лица: 1. Лица под 18 години и до завършване на средно образование; 2. Младежи на възраст 18-21 години, които преди навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа; 3. Лица без доходи и влогове. Правилникът за прилагане на закона определя и други случаи, в които таксата може да не се заплаща.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за социалните услуги определя, че определени социални услуги, финансирани от държавния бюджет, не подлежат на заплащане от ползвателите. Тези услуги включват подкрепа за родителски умения, консултации за ранно детско развитие, превенция на изоставяне на деца, ранна интервенция на увреждания, спешна подкрепа в кризисни ситуации, подслон за пострадали от домашно насилие и трафик, осигуряване на подслон за бездомни лица, заместваща грижа за деца и лица с увреждания, подкрепа за семейства на лица с трайни увреждания, обучение на кандидати за осиновители и приемни семейства, както и мобилна превантивна работа. Допълнително, дейности за информиране и консултиране за оценка на потребностите не се заплащат. Правилникът за прилагане на закона определя конкретните социални услуги, за които не се заплаща пълният размер на таксите.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за социалните услуги определя стандартите за качество на социалните услуги, които включват: организация и управление на услугата; квалификация и професионално развитие на служителите, предоставящи услугата; и оценка на ефективността на услугата, в зависимост от постигнатите резултати за потребителите и техните нужди.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за социалните услуги предвижда, че изпълнението на стандартите за качество на социалните услуги се оценява въз основа на критерии, които определят съответствието между предоставяната услуга и зададените стандарти за качество. Контролът на предоставянето на социалните услуги е важен за осигуряване на необходимото ниво на качество и ефективност на услугите.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за социалните услуги определя контрола на предоставянето на социални услуги като процес на проследяване на спазването на нормативните изисквания и стандартите за качество. Целта е своевременно да се предприемат мерки за подобряване на услугите.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за социалните услуги регламентира процеса на мониторинг на качеството на социалните услуги. Този процес включва системно събиране, обобщаване и анализиране на информация, свързана с критериите за изпълнение на стандартите за качество. Мониторингът се извършва от доставчиците на услуги, общините и Агенцията за качеството на социалните услуги, а също така може да бъде осъществяван и от независими международни, европейски и национални организации.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за социалните услуги регламентира предоставянето на социалните услуги в съответствие с Наредба за качеството, приета от Министерския съвет. Наредбата определя стандартите за качество, критериите за изпълнение на стандартите, основните принципи за разработване на програми за развитие на качеството, методите за мониторинг на качеството и реда за контрол и оценка на качеството и ефективността на социалните услуги. Всички доставчици на социални услуги имат задължение да спазват тези стандарти.
Чл. 110
Стандартите за качество на социалните услуги, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, са задължителни за всички доставчици, независимо от източника на финансиране. Доставчиците имат право на методическа подкрепа от Агенцията за качеството на социалните услуги, която предоставя насоки за прилагане на стандартите.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за социалните услуги определя отговорността за спазването на стандартите за качество на социалните услуги. Отговорността е разпределена между кмета на общината, лицата, които управляват, и служителите, в зависимост от източника на финансиране на услугите. За услуги, финансирани от държавния или общинския бюджет, отговорността е на кмета, управляващите и служителите. При услуги, предоставени по реда на чл. 64 и чл. 67, отговорността е на кмета, доставчика и съответните лица. За услуги, финансирани от частни доставчици, отговорността е на доставчика и управляващите.
Чл. 112
Доставчиците на социални услуги са задължени да разработват програми за развитие на качеството на предоставяните услуги, включващи периодичен контрол и мониторинг. При установяване на несъответствия, доставчикът трябва да предприеме мерки за тяхното отстраняване. Всяка година до 31 март, доставчиците представят отчет в електронен формат на Агенцията за качеството на социалните услуги, който включва информация за постигнатите резултати, прилагането на програмата за качество и резултатите от годишния контрол. Частните доставчици, работещи по договор, трябва да представят отчета и на кмета на общината.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за социалните услуги определя задълженията на кмета на общината относно социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет. Кметът извършва контрол и мониторинг на качеството, достъпа, разходването на средства, възлагането на услуги на частни доставчици и събирането на такси. Всяка година до 30 април, кметът представя анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги на Агенцията за качеството на социалните услуги, който включва информация за постигнатите резултати, контрол и мониторинг, отчет на разходите и оценка на ефективността.
Чл. 114
Агенцията за качеството на социалните услуги осъществява контрол върху спазването на стандартите и изискванията за социални услуги. Тя проверява дейността на доставчиците на услуги, правата на потребителите, разходването на бюджетни средства, както и изготвя анализи и предписания за подобрения. Агенцията има правомощия да вписва нарушения и да издава задължителни предписания за прекратяване на услуги, когато е необходимо.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за социалните услуги предвижда, че първата проверка на новосъздадена социална услуга от община трябва да се извърши между три и шест месеца след започване на дейността. Същите срокове важат и за новолицензирана социална услуга от частен доставчик, като проверката се основава на уведомление по чл. 160, ал. 1, т. 1.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за социалните услуги определя правата на служителите на Агенцията за качеството на социалните услуги при изпълнение на контролните им функции. Те имат право да посещават и проверяват лицата и местата, свързани с предоставянето на социални услуги, да проверяват дейности без лиценз, да изискват документи и информация, както и да получават мнения от ползващите социални услуги. Изпълнението на тези функции трябва да е в съответствие с закона, наредбата за качеството на социалните услуги и етичния кодекс на агенцията.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за социалните услуги определя задълженията на служителите на Агенцията за качеството на социалните услуги. Те трябва да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни и класифицираната информация, да зачитат правата и достойнството на ползвателите на социални услуги и на служителите, които ги предоставят. При установяване на нарушения, изпълнителният директор уведомява компетентните органи, а при закононарушения, свързани с престъпления, незабавно уведомява прокуратурата. Държавните органи и длъжностни лица са задължени да предоставят информация и съдействие на служителите на Агенцията.
Чл. 118
Агенцията за качеството на социалните услуги извършва мониторинг на социалните услуги, основавайки се на контролни дейности, годишни отчети на доставчиците и анализи на общините. Ежегодният анализ включва оценка на достъпа до услуги, изпълнението на стандарти за качество и ефикасността на ресурсите. Съществуват специфични изисквания за служителите, ангажирани в предоставянето на социални услуги.
Чл. 119
Наредбата за качеството на социалните услуги определя минималните изисквания за броя и квалификацията на служителите, предоставящи социални услуги, както и изискванията за тяхната дейност. Освен това, тя регламентира задълженията на доставчиците на социални услуги да осигуряват професионално и кариерно развитие на служителите си.
Чл. 120
Служителите, които предоставят социални услуги, имат право на въвеждащо и надграждащи обучения, осигурявани от доставчика на услугата. За новоназначените служители се определят наставници за методическа помощ в продължение на 6 месеца. Служителите в дирекция "Социално подпомагане" и общините също имат право на подобни обучения, които се осигуряват от техния орган по назначаване.
Чл. 121
Служителите, които работят в сферата на социалните услуги, са задължени да участват в обучения за повишаване на знанията и уменията си, организирани по чл. 120. Те също така трябва да участват в дейности за обмяна на опит и запознаване с добри практики, за да подобрят качеството на своята работа.
Чл. 122
Служителите, предоставящи социални услуги, имат право на редовна супервизия, осигурена от доставчика на услугата, чрез вътрешни или външни специалисти. Служителите в дирекция 'Социално подпомагане' и общините също имат право на супервизия, която се осигурява от техния работодател.
Чл. 123
Министърът на труда и социалната политика утвърджава стандарти за работно натоварване на служителите, които предоставят социални услуги, както и на служителите от дирекция "Социално подпомагане" и общините, отговорни за насочването към социални услуги. Тези стандарти определят максималния брой случаи, с които може да се занимава един служител в рамките на месец, в зависимост от спецификата на дейността.
Чл. 124
Възнагражденията на служителите, които предоставят социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определят в съответствие със стандартите за заплащане на труда, утвърдени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Чл. 125
Служителите, предоставящи социални услуги, имат право да участват в разработването и актуализирането на програми за качество и обучение, както и да вземат решения за подобряване на условията на труд и организацията на работния процес. Те могат също да се сдружават за участие в разработването на стратегии и програми на местно ниво.
Чл. 126
Законът за социалните услуги позволява включването на доброволци в предоставянето на социални услуги. Доставчиците на социални услуги трябва да разработят програми, които определят условията за включване на доброволци, видовете дейности, които могат да извършват, правата и задълженията им, както и задълженията на доставчика за осигуряване на обучение и подкрепа. Доставчикът носи отговорност за дейността на доброволците.
Чл. 127
Стажовете на студенти в сферата на социалните услуги се организират чрез споразумения между доставчиците на услуги и висшите учебни заведения. Това осигурява необходимите условия за практическо обучение на студентите в реална работна среда.
Чл. 128
Министърът на труда и социалната политика утвърдил етичен кодекс за служителите, предоставящи социални услуги. Всички участници в процеса, включително доставчици, служители, доброволци и стажанти, са задължени да спазват този кодекс. Разработката на етичния кодекс става с участието на представители от общините, доставчиците на услуги, служители и висши училища.
Чл. 129
Член 129 от Закона за социалните услуги подчертава необходимостта от интегриран подход при предоставянето на социални услуги. Този подход включва координация и взаимодействие с други системи, както и в рамките на самата система за социални услуги. Освен това, той акцентира на предоставянето на интегрирани междусекторни услуги, което е ключово за ефективността на социалното обслужване.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за социалните услуги определя механизмите за координация и взаимодействие с други системи. Той предвижда съдействие от общината и дирекция "Социално подпомагане" при насочване за ползване на социални услуги, изготвяне на индивидуални оценки на потребностите от доставчиците на социални услуги и интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи.
Чл. 131
Член 131 от Закона за социалните услуги регламентира интегрираното предоставяне на подкрепа, което включва дейности и услуги от различни сектори. Всички социални услуги могат да бъдат част от такова интегрирано предоставяне, организирано от общини и други институции. Основните насоки включват създаване на обща среда за дейности, осигуряване на достъп до услуги и координация между специалистите. Важно е да се отбележи, че резидентната грижа не може да бъде част от интегрираната подкрепа чрез обща среда.
Чл. 132
Член 132 от Закона за социалните услуги определя принципите за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи. Органите, институциите и доставчиците на услуги изготвят съвместен план, който се координира от доставчика на социалната услуга. Управлението на случая също се извършва от този доставчик, а всички участници в интегрираната подкрепа са задължени да изпълняват задълженията си, определени в плана.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за социалните услуги описва координацията и взаимодействието при интегрираното предоставяне на подкрепа за лицата, определени в чл. 74, ал. 1. Процесът се ръководи от дирекция "Социално подпомагане" и включва различни системи за подкрепа. За деца, координацията се извършва по реда на Закона за закрила на детето. За останалите категории лица, дирекцията изготвя съвместен план с участието на съответните органи и доставчици на услуги. Изпълнението на плана се координира от водещ социален работник, определен от директора на дирекцията.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за социалните услуги определя интегрираното предоставяне на подкрепа чрез социални услуги като комплексно предоставяне на различни видове услуги на едно лице. Организацията на такова предоставяне, финансирано от държавния бюджет, се осъществява от общината. Доставчиците на социални услуги имат право да предлагат интегрирано всички видове услуги, с изключение на резидентната грижа в обща специализирана среда. Лицето, ползващо услугите, сключва договор с един доставчик за всички услуги или с всеки от различните доставчици, при интегрирано предоставяне от различни източници.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за социалните услуги регулира координацията и взаимодействието между различни доставчици на социални услуги. Доставчиците организират и осъществяват взаимодействието, а дирекция "Социално подпомагане" и общината оказват съдействие по искане на доставчиците. Интегрираното предоставяне на услуги за определени лица се ръководи от дирекцията, а редът за управление на случая се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за социалните услуги определя, че социалната работа, извършвана от наети служители в лечебни заведения и образователни институции, се финансира от съответните органи, отговорни за тези заведения. Тази социална работа не може да бъде финансирана по реда на този закон. Доставчици на социални услуги имат право да предлагат мобилни социални услуги в тези заведения за информиране, консултиране и обучение.
Чл. 137
Доставчиците на социални услуги имат право да търсят помощ и консултации от специалисти в различни институции, включително лечебни заведения и образователни институции, за оценка на потребностите и предоставяне на услуги. Специалистите са задължени да окажат необходимата подкрепа в рамките на своята компетентност.
Чл. 138
Интегрираните междусекторни услуги представляват услуги за подкрепа на лицата, които се предоставят чрез дейности от различни сектори, организирани и управлявани по общ начин. Те могат да се създават само при условие, че специфичните нужди на потребителите не могат да бъдат удовлетворени без обща организация и управление. В рамките на тези услуги могат да се предоставят само специализирани социални услуги, а тяхното финансиране може да идва от два или повече източника. Всички аспекти на финансирането, заплащането и управлението на интегрираните услуги следват общите правила за социалните услуги, освен ако не са предвидени специални правила.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за социалните услуги предвижда, че всички доставчици на социални услуги имат право да предоставят интегрирани междусекторни услуги. Лицата, посочени в чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30, могат да предоставят тези услуги след получаване на лиценз, издаден по реда на глава десета. За издаването на лиценз Агенцията за качеството на социалните услуги изисква становище от съответния контролен орган за дейностите, включени в междусекторната услуга, които не са част от социалните услуги.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за социалните услуги определя, че стандартите за качество на интегрираните междусекторни услуги се регламентират в Наредбата за качеството на социалните услуги. Доставчиците на тези услуги носят отговорност за спазването на закона, а контролът се извършва от Агенцията за качеството на социалните услуги, в сътрудничество с други контролни органи.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за социалните услуги определя, че резидентната грижа може да се предоставя само в контекста на интегрирана здравно-социална услуга и не може да се осъществява в лечебни заведения. Тази грижа е част от интегрирани междусекторни услуги, които могат да се финансират от държавния бюджет.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за социалните услуги регламентира финансирането на интегрирани здравно-социални услуги от държавния бюджет. Тези услуги се включват в Националната карта на социалните услуги и се определят критерии за тяхното планиране и качество в сътрудничество с министъра на здравеопазването. Финансирането може да бъде изцяло или частично от държавния бюджет и е възможно да идва от различни източници.
Чл. 143
Интегрираните здравно-социални услуги представляват специализирана подкрепа за лицата, която включва дейности от здравните грижи и социалните услуги. Тези услуги се предоставят в рамките на обща организация и управление, като осигуряват подкрепа от медицински специалисти и специалисти по социални услуги.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за социалните услуги регламентира предоставянето на интегрирани здравно-социални услуги от доставчици на социални услуги и лечебни заведения. За издаване на лиценз за тези услуги, Агенцията за качеството на социалните услуги изисква становище от регионалната здравна инспекция. Контролът върху спазването на закона и стандартите за качество се осъществява от Агенцията с участието на инспекцията.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за социалните услуги определя условията за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги. Те могат да се предоставят на деца и лица с трайни увреждания, на лица с хронични заболявания и на лица в надтрудоспособна възраст, които не могат да се самообслужват. Насочването за ползване на тези услуги става след специализирана експертна оценка на здравословното състояние и потребностите от медицински грижи. Лечебните заведения помагат на доставчиците на услуги при оценката на нуждите и разработването на индивидуални планове за подкрепа. Постоянното медицинско наблюдение и грижа се осигуряват по методика на министъра на здравеопазването.
Чл. 146
Лицензът за предоставяне на социални услуги е поименен и не може да се прехвърля или преотстъпва. Той се издава за всяка отделна социална услуга и съдържа информация за титуляра на лиценза, единен идентификационен код, седалище и адрес на управление, конкретната социална услуга, дата на издаване и срок на лиценза, както и номер на лиценза.
Чл. 147
Лицензът за предоставяне на социални услуги се издава за срок от 5 години. След изтичането на този срок, лицензът може да бъде подновен. За да бъде издаден лиценз, трябва да се спазват определени условия, които не са посочени в предоставения текст.
Чл. 148
Лицензът за предоставяне на социални услуги се издава на кандидати, които отговарят на определени условия, включително да не са обявени в несъстоятелност, да не са в ликвидация и да не са осъждани за престъпления от общ характер. Освен това, услугите, които предлагат, трябва да отговарят на стандартите за качество. Лица, предоставящи услуги без лиценз, нямат право на лицензиране за три години след установяване на нарушението. Лица, чийто лиценз е отнет, нямат право на лицензиране за една година, а при опасност за живота и здравето на потребителите, срокът е три години.
Чл. 149
Кандидатите за издаване на лиценз за социални услуги подават заявление до изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, в което посочват единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ и описват социалната услуга, съобразно стандартите за качество. Към заявлението се прилагат официални преводи на документи, удостоверяващи регистрацията, декларация за несъстоятелност и свидетелства за съдимост. Заявленията могат да се подават лично, чрез упълномощено лице или по пощата. Агенцията служебно установява определени обстоятелства за българските граждани и юридически лица.
Чл. 150
Агенцията за качеството на социалните услуги разглежда заявления за лиценз в двумесечен срок. При несъответствия се дават указания за отстраняване в 14-дневен срок, след което срокът за разглеждане продължава. Агенцията може да изисква становища от други органи в 7-дневен срок и да извършва проверки на място. Ако несъответствията не се отстранят в срок, производството се прекратява със заповед, която подлежи на обжалване.
Чл. 151
Лицензът за социални услуги се издава в двумесечен срок след подаване на заявление. Заповедта за лицензиране се съобщава на заявителя в тридневен срок и може да бъде обжалвана. Лицензът се издава по утвърден образец от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.
Чл. 152
Лицензът за предоставяне на социални услуги се получава лично от титуляра или упълномощено лице в срок до един месец след издаването. Възможно е лицензът да бъде изпратен по пощата, ако е посочен адрес за кореспонденция. Лицензираният доставчик е задължен да започне дейност в срок до 12 месеца след получаване на лиценза.
Чл. 153
Изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги може да откаже издаването на лиценз, ако заявителят не отговаря на условията, посочени в чл. 148. Заповедта за отказ трябва да бъде съобщена на заявителя в срок от три дни след издаването й и може да бъде обжалвана съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 154
Ако лицензът за социални услуги бъде изгубен или унищожен, изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги може да издаде дубликат по писмено заявление от лицето, което е посочено в чл. 29, ал. 3, т. 2 или чл. 30. Дубликатът се издава в срок от 14 дни от постъпване на заявлението.
Чл. 155
Доставчикът на социална услуга е задължен да уведомява писмено изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги за промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, в срок от 14 дни. Уведомлението трябва да бъде придружено от съответните документи, доказващи промяната. Настъпилата промяна се отразява в нов лиценз в срок от 14 дни след уведомлението, без да се променя срокът на действие на първоначалния лиценз.
Чл. 156
Доставчикът на социална услуга може да поиска подновяване на лиценза преди изтичането на срока му, ако желае да продължи предоставянето на услугата и отговаря на условията за издаване на лиценз. Заявлението за подновяване трябва да бъде подадено не по-късно от три месеца преди изтичането на лиценза. Подадените след този срок заявления не се разглеждат. Подновяването се извършва в 14-дневен срок, ако няма промяна в обстоятелствата, а при промяна - по реда на чл. 150. Заповедта за подновяване или отказ се съобщава писмено на заявителя и може да бъде обжалвана.
Чл. 157
Съгласно чл. 157 от Закона за социалните услуги, лицензът за предоставяне на социални услуги може да бъде прекратен по няколко причини: по искане на титуляра, при прекратяване на юридическото лице, при неосъществяване на дейност в срок от 12 месеца, или при ненавременно уведомление за започване на дейността или адресите на предоставяне на услугата. Изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги може да определи срок за отстраняване на нарушенията, но ако те не бъдат отстранени, лицензът се прекратява. Заповедта за прекратяване се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване.
Чл. 158
Съгласно Чл. 158 от Закона за социалните услуги, лицензът на доставчик на социални услуги може да бъде отнет от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги при неспазване на стандартите за качество, извършване на дейност в нарушение на лиценза, неизпълнение на задължителни предписания, преустановяване на услугата без уважителна причина, непредставяне на отчет, или установени нарушения при разходване на средства. Изпълнителният директор може да определи срок за отстраняване на нарушенията, но ако те не бъдат отстранени в срок, лицензът се отнема. Заповедта за отнемане се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване.
Чл. 159
Изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги може да заличи издаден лиценз, ако доставчикът не го е получил или не е заявил получаването му в срок от три месеца. Неполучаването на лиценза се удостоверява с отбелязване на обратната разписка. Съобщението за заличаване на лиценза трябва да бъде направено на заинтересованите лица в срок от три дни и може да бъде обжалвано съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 160
Лицензираните доставчици на социални услуги са задължени в 14-дневен срок от започване на дейността да уведомят изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги за датата на започване и адресите на предоставяне на услугата. При преустановяване на услугата за повече от три месеца, те също трябва да уведомят агенцията в 14-дневен срок, посочвайки причините за преустановяването.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за социалните услуги предвижда, че за разглеждане на документи за издаване и подновяване на лиценз за социални услуги се дължат такси, които се внасят в Агенцията за качеството на социалните услуги. Таксите се определят по тарифа, одобрена от Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика. Важно е да се отбележи, че тези разпоредби са в сила от 22.03.2019 г.
Чл. 162
Агенцията за качеството на социалните услуги води регистър на лицензираните доставчици на социални услуги, който включва информация за издадения лиценз, дата на издаване и връчване, изменения, данни за предоставяните услуги, както и за нарушения при предоставянето на услуги. Регистърът е в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за социалните услуги определя процедурата за уведомление на Агенцията за качеството на социалните услуги от лица, които желаят да предоставят социални услуги. Уведомлението трябва да бъде подадено в 14-дневен срок преди започване на дейността и да включва данни за регистрация, адреси, информация за представляващия, описание на социалните услуги, териториален обхват и срок за предоставяне на услугите. Към уведомлението се прилага и официален превод на документ, удостоверяващ правото на лицето да предоставя услуги в страната, в която е установено. Информацията се вписва в регистъра на лицензираните доставчици на социални услуги.
Чл. 164
Агенцията за качеството на социалните услуги води регистър на заявленията за лицензиране и подновяване на лиценз. Документите се съхраняват в съответствие с разпоредбите на Закона за Националния архивен фонд и Закона за защита на личните данни.
Чл. 165
Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги имат задължения да осигуряват достъп до информация помежду си. Агенцията за социално подпомагане предоставя информация за социалните услуги, а Агенцията за качеството на социалните услуги осигурява достъп до регистъра на лицензираните доставчици на социални услуги.
Чл. 166
На лицата, които предоставят социални услуги без необходимия лиценз, се налагат санкции, които варират в зависимост от това дали нарушението е първо или повторно. При първо нарушение глобата е между 3000 и 5000 лв., а имуществената санкция е между 5000 и 7000 лв. При повторно нарушение глобата е между 5000 и 7000 лв., а имуществената санкция е между 7000 и 10 000 лв.
Чл. 167
Длъжностните лица, които виновно нарушават Закона за социалните услуги и свързаните с него нормативни актове, подлежат на административнонаказателна отговорност. Тази отговорност е независима от евентуалната дисциплинарна и имуществена отговорност, която може да бъде наложена за същото деяние.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за социалните услуги предвижда глоби за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си съгласно закона. При първо нарушение глобата е между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение - между 1000 и 2000 лв. Тези санкции важат, ако деянието не е престъпление.
Чл. 169
На лицата, които не изпълнят задължително предписание по Закона за социалните услуги, се налагат следните санкции: при първо нарушение - глоба от 2000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.; при повторно нарушение - глоба от 3000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 170
На органите на управление на социални услуги, които не спазват задълженията си по закона и приложимите нормативни актове, се налагат глоби и имуществени санкции. При първо нарушение глобата е между 3000 и 5000 лв., а имуществената санкция е от 5000 до 7000 лв. При повторно нарушение глобата е от 5000 до 7000 лв., а имуществената санкция е от 7000 до 10 000 лв., при условие, че деянието не е престъпление.
Чл. 171
Нарушенията по Закона за социалните услуги се установяват с акт, съставен от служител на Агенцията за качеството на социалните услуги. Наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на същата агенция или от оправомощено лице. Процесът по установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 172 и Допълнителни разпоредби (§ 1)
Законът за социалните услуги регламентира правата и задълженията на лицата, предоставящи социални услуги, и определя различни видове услуги, които се предлагат на уязвими групи в обществото. Чл. 172 позволява на служителите на Агенцията за качеството на социалните услуги да търсят съдействие от полицията при установяване на нарушения. Допълнителните разпоредби дефинират термини като "социално изключване", "подкрепа в домашна среда", "институционализация" и други, които описват различни аспекти на социалната работа и услугите, предоставяни на лица с увреждания, възрастни хора и деца. Законът също така описва правата на лицата, полагащи грижи, и необходимостта от качествени социални услуги, които да отговорят на нуждите на потребителите.
Чл. 138а, чл. 143, ал. 4, чл. 153, ал. 3, чл. 173, ал. 1
Законът за социалните услуги претърпя значителни изменения, включващи нови задължения на дирекция "Социално подпомагане" за представяне на доклади и становища, както и задължение на доставчиците на социални услуги да оказват подкрепа на родителите в конфликти. Въвеждат се нови определения и замени на термини, като "специализирана институция" с "социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа". Също така, отменят се множество членове и алинеи, касаещи социалните услуги и правата на лицата, ползващи тези услуги. В Закона за закрила на детето също се правят изменения, свързани с определението на социални услуги и правомощията на доставчиците на социални услуги.
Чл. 34а
Чл. 34а описва приемната грижа като мярка за закрила на детето, осигуряваща отглеждане и възпитание в семейна среда. Той уточнява, че семействата на роднини или близки, както и кандидатите и утвърдените приемни семейства, получават подкрепа чрез социални услуги. Тези услуги включват набиране и оценяване на кандидати, обучение и наблюдение на отглеждането на детето. Социалните услуги се предоставят от общините или лицензирани доставчици, а дейностите се извършват от дирекция "Социално подпомагане" в случаи, когато общината не предлага необходимите услуги.
Чл. 35, чл. 36а - 36д
Член 35 от Закона за социалните услуги предвижда, че резидентната грижа на децата може да се предоставя само след като са изчерпани всички възможности за оставане на детето в домашна и семейна среда, както и мерките за закрила на детето в семейна среда. В допълнение, новите членове 36а до 36д се отнасят до уведомяване за непосредствен риск от изоставяне на деца.
Чл. 36а
Всеки, който узнае за непосредствен риск от изоставяне или пренебрегване на дете, е задължен незабавно да подаде сигнал до дирекция "Социално подпомагане". Сигналът трябва да бъде проверен незабавно съгласно условията и реда, определени в наредбата по чл. 5, ал. 2.
Чл. 36б
Чл. 36б от Закона за социалните услуги задължава управителите на лечебни заведения с родилни отделения и личните лекари на бременни жени да подават сигнал до дирекция "Социално подпомагане" при непосредствен риск от изоставяне на новородено. Управителят на лечебното заведение възлага на служител от персонала да уведомява за сигнала и осигурява достъп до майката и детето. Няма право да изписва детето до изтичането на срока за проверка на сигнала, който се извършва незабавно по ред, определен в наредбата.
Чл. 36в
Чл. 36в от Закона за социалните услуги регламентира задълженията на медицинските лица в родилното отделение при раждане на дете с увреждане. Началникът на отделението или определено от него лице е длъжен да информира родителите незабавно след установяване на увреждането. Освен това, медицинските лица трябва да мотивират родителите да не изоставят детето и да им предоставят информация за състоянието на детето, възможните лечения и необходимите грижи. Началникът на отделението също така информира дирекция "Социално подпомагане" и доставчика на социални услуги за ранна интервенция, за да се осигури първоначална подкрепа на семейството.
Чл. 36г
Чл. 36г от Закона за социалните услуги предвижда създаването на мултидисциплинарен екип от дирекция "Социално подпомагане" за защита на деца в риск или жертви на насилие. След сигнал, социален работник оценява ситуацията в срок от 24 часа и уведомява членовете на екипа. Водещ на екипа е социалният работник, а в него участват представители на полицията, прокуратурата и общината, с възможност за включване на здравни и образователни специалисти. Кметът на общината играе роля в координацията на екипа.
Чл. 36д от Закона за социалните услуги
Законът за социалните услуги предвижда мерки за защита на деца в риск и жертви на насилие, включително задължително проучване от мултидисциплинарни екипи и разработване на планове за действие. В него се определят условията за предоставяне на социални услуги, включително настаняване на деца извън семейството, и се регламентира взаимодействието между различни институции. Законът също така предвижда изменения в редица свързани закони, с цел да се уеднаквят терминологията и процедурите в сферата на социалните услуги. Включени са и преходни разпоредби, касаещи закриването на домове за деца и пълнолетни лица с увреждания, както и мерки за реформа на съществуващите социални услуги.
Параграф §1
Тези разпоредби определят ключови термини и концепции, свързани със социалните услуги, включително социално изключване, подкрепа в домашна среда, кризисни ситуации и различни видове грижи и услуги, предоставяни на лица с увреждания, възрастни хора и други уязвими групи. Определят се и механизмите за информиране, консултиране и застъпничество, както и качеството на социалните услуги и ролята на асистентите и доброволците. Включени са и условията за предоставяне на социални услуги, както и задълженията на доставчиците и служителите, ангажирани в тази сфера.
Параграф §2
В Семейния кодекс се внасят изменения, касаещи социалните услуги, като се заменят термини, свързани със специализирани институции, с нови формулировки, отразяващи социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Въведени са нови членове, които уточняват задълженията на дирекция "Социално подпомагане" и доставчиците на социални услуги при спорове относно родителските права, както и условията за предоставяне на социални услуги на деца. Допълнително, промените включват и нови формулировки в различни членове на кодекса, свързани с представителството и грижата за деца.
§ 3
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги се предвиждат изменения и допълнения в Закона за социално подпомагане. Основните промени включват заличаване на термини, свързани със социалните услуги, изменения в алинеите, касаещи социалното подпомагане, и отмяна на определени членове и точки. Включени са и нови разпоредби относно таксите за ползване на социални услуги, освобождаване от такси за определени категории лица и уточнения относно индивидуалните оценки на потребностите на хората с увреждания.
§ 4
В Закона за закрила на детето се извършват редица изменения и допълнения, свързани с термини и определения на социални услуги, както и с процесите на настаняване и подкрепа на деца. Основните изменения включват замяна на термини, отмяна на ненужни алинеи и точки, както и уточняване на отговорностите на различни институции и лица в контекста на социалните услуги и закрила на децата. Създават се нови разпоредби, свързани с уведомяване за риск от изоставяне на деца, действия при непосредствен риск, координационни механизми и защита на деца-жертви на насилие.
§5 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за защита от домашното насилие се извършват изменения, свързани с определението за субектите, които могат да предоставят социални услуги. В член 6, алинея 3, се уточнява, че доставчиците на социални услуги, лицензирани по Закона за социалните услуги, и юридическите лица, регистрирани по Закона за търговския регистър, са сред заинтересованите страни. В алинея 7, точка 2, буква "б" терминът "кризисни центрове" се заменя със "социални услуги". В член 13, алинея 2, точка 2, се променя формулировката, за да се уточни, че става въпрос за доставчици на социални услуги, лицензирани по Закона за социалните услуги.
§ 6
В Закона за здравето се правят множество изменения, които касаят социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Основните промени включват: промяна в дефиницията на резидентната грижа, замяна на термини, свързани със специализирани институции, и уточняване на отговорностите за дентално лечение на деца в институции. Освен това, се отменят и изменят редица алинеи и членове, за да се актуализира законодателството в съответствие с новите изисквания.
§7
В Закона за лечебните заведения се въвеждат изменения, свързани с предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги. Лечебните заведения могат да предлагат тези услуги при условията на Закона за социалните услуги. В различни членове на закона се заменят термини, свързани със социалното подпомагане, с термини от Закона за социалните услуги. Определя се, че дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица е лечебно заведение, осъществяващо медицинско наблюдение и специфични грижи за лица над 18 години. Освен това, се актуализират текстовете относно резидентните грижи и условията за предоставяне на услуги.
Параграф §8
В чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване се извършва промяна в определения обхват на лицата, които ползват социални услуги. Вместо "настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове", новият текст гласи "ползващите социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и социални услуги за осигуряване на подслон, финансирани от държавния бюджет".
Параграф §9
Параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги предвижда изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Основните промени включват: 1) заличаване на израза "в общността" в чл. 195; 2) замяна на определени текстове в чл. 198, свързани с доставчиците на социални услуги за деца, които сега ще бъдат лицензирани по Закона за социалните услуги; 3) изменение в чл. 264, където също се уточняват доставчиците на социални услуги; 4) в чл. 283 се заменят старите формулировки относно лицата, получили лиценз, с новата терминология, свързана с доставчиците на социални услуги.
§10
В Закона за семейни помощи за деца, в член 8д, алинея 6, се извършва промяна, при която изразът "специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип" се заменя с "социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги.
§11
В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се извършват следните изменения: Отменя се буква "е" от чл. 2, ал. 1. В чл. 10, ал. 1: запетаята в буква "д" след "училища-интернати" се заменя с "и", а "и приютите за безнадзорни деца" се заличава; в буква "и" думата "приюти" се заличава. Раздел VII с чл. 39а също се отменя.
§ 12
В Закона за насърчаване на заетостта се правят изменения в чл. 36, ал. 2 и чл. 42, ал. 3, където се заменят термини, свързани със социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. В допълнителните разпоредби, т. 4а също се актуализира, като се променят термини, а точка 48 се отменя, докато точка 49 уточнява определението за социални услуги.
§13
Параграф §13 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги предвижда изменения в чл. 25 на Закона за чужденците в Република България. В точка 14 и точка 15 от закона, термините "институция или други алтернативни социални услуги от резидентен тип" се заменят с "социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа".
§14
В Закона за убежището и бежанците се правят изменения в три члена. В член 29, алинея 10, точка 1, вместо "социална услуга - резидентен тип, или в специализирана институция" се въвежда "социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа". Аналогични промени са направени и в член 33, точка 1, и в член 39, алинея 4, точка 1, където също се заменя съществуващата формулировка с новата.
§15
Параграф §15 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги изменя чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за правната помощ. Според новата редакция, право на правна помощ имат лица, които ползват социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, бременни жени и майки в риск от изоставяне на деца, както и лица, ползващи социални услуги за превенция на изоставянето.
§16
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги се предвиждат изменения в Закона за българските лични документи, свързани с отглеждането на деца в социални или интегрирани здравно-социални услуги. Конкретно, в член 31а, ал. 3, т. 1 и член 63а, ал. 5 се заменят термини, свързани с 'специализирани институции' с 'социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа'. В член 63б, ал. 3 също се заменят термини, касаещи 'домове за деца, лишени от родителска грижа' с 'социални услуги за резидентна грижа'.
§17
Параграф §17 внася изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Основните промени включват: 1. Замяна на термина 'специализирани институции за предоставяне на социални услуги' с 'социални услуги за резидентна грижа' в чл. 22, ал. 1, т. 1, буква 'в'. Отмяна на буква 'г'. 2. В чл. 22в, ал. 2, т. 3, терминът 'за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца' се заменя с 'в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка'. 3. В чл. 22г, ал. 2, т. 3, същата замяна на термина е направена.
§18
В Закона за корпоративното подоходно облагане се правят изменения в чл. 31, ал. 1. В т. 2 се заменят термини, свързани с предоставяне на социални услуги, като "специализирани институции за предоставяне на социални услуги" се заменя с "социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа". Точка 3 е отменена. Промените влизат в сила от 01.01.2023 г.
§19
В параграф 19 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за социалните услуги се предвижда изменение в Закона за данък върху добавената стойност. Конкретно, в чл. 40, т. 1, изразът "Закона за социално подпомагане" се заменя с "Закона за социалните услуги", актуализирайки по този начин терминологията в закона.
§ 20
В Закона за местните данъци и такси се извършват изменения, които включват замяна на термини, свързани със специализирани институции за социални услуги с термини за социални услуги, финансирани от общинския бюджет. По-конкретно, в различни членове и алинеи се уточняват нови формулировки, които акцентират на интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа. Допълнителните разпоредби също претърпяват изменения, като се отменят или заменят определени точки, свързани с настаняването в специализирани институции.
§21
В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите са направени изменения в чл. 19. Алинея 1 е променена, като военноинвалидите получават предимство при ползването на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. В алинея 2 след "патронаж" е добавена запетая и уточнението, че услугите са "финансирани от общините".
§ 22 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за дейностите по предоставяне на услуги се въвеждат изменения в чл. 2, ал. 2, т. 10, като се уточнява, че социалните услуги, чието финансиране се осигурява от държавния и/или общинския бюджет, са включени в обхвата на закона. Освен това, в допълнителните разпоредби т. 17 се променя, за да уточни, че "социални услуги" са услуги по смисъла на Закона за социалните услуги.
§23
В параграф 23 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги се предвижда изменение в чл. 89, ал. 1, т. 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества. В текста се заменят думите "институциите и лицата по чл. 18 от Закона за социално подпомагане" с "доставчиците на социални услуги по Закона за социалните услуги", с цел актуализиране на терминологията и синхронизиране на законодателството.
§24
В чл. 35, ал. 3 на Закона за устройство на територията се извършва замяна на термини. Вместо "места за предоставяне на социални услуги от резидентен тип, приюти и специализирани институции за предоставяне на социални услуги по Закона за социалното подпомагане", се въвеждат термини "социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и социални услуги за осигуряване на подслон по реда на Закона за социалните услуги".
§ 25
В Закона за опазване на околната среда, в допълнителните разпоредби, т. 29в, буква "а", думите "специализирани институции за социални услуги" се заменят с "социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа".
§26
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се въвеждат изменения, свързани с термини, използвани в контекста на социалните услуги. В член 139б, алинея 2, точка 1, се заменят термини, свързани с институции, предоставящи социални услуги, с "доставчици на социални услуги". В член 219а, алинея 5, първо изречение, терминът "специализирани институции, предоставящи социални услуги по Закона за социално подпомагане" се заменя с "социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа", а в второто изречение терминът "специализираните институции" се заменя с "доставчиците на услугите за резидентна грижа".
Параграф §27
В параграф 27 от Закона за социалните услуги се указва, че в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, в т. 41 от приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, изразът "за деца" се премахва.
§ 28
В Закона за хората с увреждания се правят изменения, касаещи членове от различни параграфи. В чл. 21, ал. 2, се заменят термини, свързани с лицата, на които са възложени грижи. Отменя се точка 4 в чл. 34. В чл. 79 се променя формулировката относно ползването на социални услуги. В чл. 92, ал. 2, т. 3, се поставят нови изисквания за организациите, предоставящи услуги на хора с увреждания. Създава се нов § 25а, който уточнява, че помощи, получавани преди влизането в сила на закона, не се смятат за доход при определяне на средномесечния доход на член от семейството.
§29
В Закона за гражданската регистрация се въвеждат изменения, свързани със социалните услуги. В член 92, алинея 2, точка 2 се заменя терминологията, свързана с предоставянето на социални услуги от резидентен тип. В член 99, алинея 5 се уточнява, че настоящият адрес на децата, настанени в социални и интегрирани здравно-социални услуги, е адресът на услугата, а адресните карти за тях се подават от ръководителя на съответната услуга.
§30
Параграф 30, в сила от 22.03.2019 г., извършва изменения и допълнения в Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. В чл. 10, ал. 1 се добавя уточнението, че актът е "приет от Министерския съвет". В чл. 15, ал. 3 се заменя текстът относно схемите за държавна помощ, като вместо това се въвежда терминът "схеми за минимална помощ" в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013.
§31
Параграф §31 определя процедурите и условията, свързани с приемането на Националната карта на социалните услуги, която трябва да бъде приета от Министерския съвет в срок от 12 месеца след преброяването на населението през 2021 г. До нейното приемане, финансирането на социалните услуги ще се извършва само за тези, които са вече делегирани от държавата. Разпоредбите на закона ще се прилагат за съществуващите услуги, а критериите за качество ще бъдат тези, приети преди влизането в сила на закона. Освен това, до приемането на правилника за прилагане на закона, насочването на лица за ползване на услуги ще се извършва от дирекции „Социално подпомагане“ и индивидуалните оценки ще се правят по досегашния ред.
§33
В Националната карта на социалните услуги не се включват съществуващите домове за деца, лишени от родителска грижа, и домове за пълнолетни лица с различни увреждания, които се финансират от държавния бюджет и се управляват от общините. Вместо това, в картата се включват социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, необходими при закриването на тези домове. До закриването им, домовете запазват наименованието и начина на организация и управление, с включване в годишното планиране и определяне на стандарти за финансиране и такси. Разпоредбите относно създаването и прекратяването на социални услуги не се прилагат за тези домове.
§34
Съществуващите домове за пълнолетни лица с различни увреждания ще бъдат закрити до 1 януари 2035 г. Агенцията за качеството на социалните услуги ще извършва проверки на качеството на услугите в тези домове и ще предлага план за закриването им. Кметовете на общините, в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане, ще изготвят планове за извеждане на настанените лица и подготовка за реинтеграция. Планирането трябва да включва участие на различни заинтересовани страни. Закритията на домовете ще се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
§35
Съществуващите домове за стари хора се включват в Националната карта на социалните услуги. Общините, управляващи домове за стари хора, трябва да приемат план за реформиране в срок до две години след влизането в сила на закона, за да отговарят на стандартите за качество на услугите. Всички домове трябва да се реформират до 1 януари 2025 г. Агенцията за качеството на социалните услуги ще извършва проверки и при необходимост ще предлага закриване на домове, които не могат да отговорят на стандартите.
§36
Съществуващите домове за деца, лишени от родителска грижа, и домове за медико-социални грижи за деца трябва да бъдат закрити до 1 януари 2021 г., с изключение на определени домове, които ще затворят до 31 декември 2024 г. За всяко дете в тези домове се изготвя план за реинтеграция, а за домовете се изготвят планове за закриване от съответните органи. Закриването на домовете става със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
§37
Параграф §37 от Закона за социалните услуги забранява създаването на нови специализирани институции за социални услуги до влизането в сила на закона (22.03.2019 г.). Забраната обхваща домове за деца, лишени от родителска грижа, и домове за възрастни с различни увреждания. Освен това, до 1 януари 2021 г. е забранено създаването на нови домове за медико-социални грижи за деца.
§38
Параграф 38 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги предвижда задължение за лицата, вписани в отменения регистър по Закона за социално подпомагане, да се лицензират по новия закон до 31 декември 2021 г. Лицата с издаден лиценз за социална услуга за деца, чийто срок не е изтекъл, не дължат такса за нов лиценз. Неприключените производства по лицензиране ще се довършват по досегашния ред. Агенцията за социално подпомагане ще поддържа регистъра на доставчиците на социални услуги до създаването на новия регистър. Общинските конкурси за управление на социални услуги, започнали преди влизането на закона в сила, също ще се довършват по досегашния ред.
§39
В срок от 12 месеца след влизането в сила на Закона за социалните услуги, доставчиците на социални услуги трябва да приведат предоставяните услуги в съответствие с изискванията на закона и стандартите за качество. Агенцията за качеството на социалните услуги ще оказва методическа подкрепа на доставчиците. До приемането на Устройствения правилник на Агенцията, председателят на Държавната агенция за закрила на детето ще осъществява контрол по стандартите за качество на социалните услуги за деца. Освен това, инспекторатът към Агенцията за социално подпомагане ще контролира съответствието по предходната редакция на Закона за социално подпомагане.
§40
Параграф §40 от Закона за социалните услуги предвижда, че до закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и домовете за медико-социални грижи за деца, настаняването и прекратяването на настаняването в тези домове ще се извършва по реда, установен в Закона за закрила на детето за настаняване на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа.
§41
Параграф §41 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги предвижда прилагането на различни закони, свързани със здравето и социалните услуги, към домовете за деца и възрастни с увреждания до тяхното закриване. Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и други, са приложими за ръководителите и ползвателите на социални услуги, както и за дарения в полза на тези услуги. До закриването на определени домове, се прилагат и специфични разпоредби от Закона за семейни помощи и Закона за данъците върху доходите.
§42
Параграф §42 от Закона за социалните услуги урежда преходни разпоредби, свързани с домовете за деца, лишени от родителска грижа, и домовете за медико-социални грижи за деца. Тези разпоредби предвиждат, че определени членове от Семейния кодекс остават в сила до закриването на тези домове. Специално, ръководителите на тези домове имат право да участват в Съвета по осиновяване, а дирекция "Социално подпомагане" носи отговорност, дори когато децата са настанени в такива домове. Освен това, ръководителите на домовете могат да правят искания свързани с правата на децата с увреждания.
Параграф §43
Параграф 43 от Закона за социалните услуги предвижда действия, които трябва да бъдат предприети след влизането в сила на закона на 22.03.2019 г. В срок от три месеца Министерският съвет трябва да приеме редица наредби и правилници, включително правилник за прилагане на закона, наредби за планиране и качество на социалните услуги, стандартите за заплащане на труда на служителите, устройствен правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги, и тарифа за таксите за лицензиране. В срок от шест месеца министърът на труда и социалната политика следва да утвърди Етичен кодекс и стандартите по чл. 123.
Параграф §44
Социалните услуги се финансират от държавния бюджет в съответствие с определените стандарти, след приемането на Националната карта на социалните услуги. До 1 януари на следващата година след приемането на картата, финансирането ще продължи по досегашния ред. Таксите за ползване на социални услуги, финансирани от бюджета, ще останат в старите размери до приемането на новата тарифа.
§ 45
Законът за социалните услуги влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Някои параграфи и членове от закона влизат в сила на 1 януари 2019 г., а други на 31 декември 2023 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 7 март 2019 г.
§28
Законът за социалните услуги влиза в сила на 30 юни 2021 г., с изключения: параграфи 9 и 25 влизат в сила на 30 юни 2022 г., а параграфи 26 и 27 влизат в сила на 31 декември 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., са обнародвани в Държавен вестник, бр. 14 от 2021 г., и влизат в сила от 17.02.2021 г.
§16
Законът за социалните услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграфи 4 и 7 влизат в сила от 1 януари 2021 г., параграф 5 от 11 декември 2020 г., а параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси влиза в сила от 20 април 2019 г. Също така, има преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2021 г., обнародвани в ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.
§ 8
До 31 март 2022 г. не се заплаща такса за ползване на асистентска подкрепа, финансирана от държавния бюджет. Таксите, платени от 1 януари 2022 г. до обнародването на закона, ще бъдат възстановени служебно.
§14
Законът за социалните услуги влиза в сила от 1 януари 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на разпоредбите на Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 104 от 2022 г., и влизат в сила от 1 януари 2023 г.
§14
В сроковете по чл. 1 не се заплаща такса за ползване на финансирана от държавния бюджет асистентска подкрепа. Таксата, платена от 1 януари 2023 г. до обнародването на закона, ще бъде възстановена служебно.
§16
Законът за социалните услуги влиза в сила на 1 януари 2023 г., с някои изключения: параграф 2 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 8 от 1 декември 2022 г., а параграф 10 от влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 2023 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. са обнародвани в Държавен вестник, бр. 108 от 2023 г. и влизат в сила от 1 януари 2024 г.
§5
До 31 декември 2024 г. лицата, които ползват социалната услуга "асистентска подкрепа", финансирана от държавния бюджет, не дължат такси за нея.
