ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за собствеността определя правилата и условията за собственост, вещни права, тяхното придобиване и загуба, както и механизмите за защита на тези права. Включва също и разпоредби относно владението и вписванията на собствеността.
Чл. 2
Собствеността в България може да принадлежи на държавата, общините, кооперациите, други юридически лица и граждани. Всички видове собственост имат равни възможности за развитие и закрила.
Чл. 3
Член 3 от Закона за собствеността е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 31 от 1990 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 4
Член 4 от Закона за собствеността е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 31 от 1990 г.
Чл. 5
Член 5 от Закона за собствеността е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 31 от 1990 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 6
Собствеността на държавата и общините се класифицира в две основни категории: публична и частна. Тази класификация е установена в Закона за собствеността и е предмет на изменения през различни години.
Чл. 7
Режимът на обектите на държавната и общинската собственост е определен с отделни закони, съгласно измененията в Закона за собствеността. Тези изменения са извършени през 1990 г. и 1996 г.
Чл. 8
Член 8 от Закона за собствеността е бил изменен през 1990 г. и след това отменен през 1996 г. Тази информация показва, че разпоредбата не е в сила към момента.
Чл. 9
Член 9 от Закона за собствеността е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 91 от 1988 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 10
Член 10 от Закона за собствеността е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 91 от 1988 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 11
Член 11 от Закона за собствеността е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 91 от 1988 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 12
Член 12 от Закона за собствеността е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 31 от 1990 година.
Чл. 13
Член 13 от Закона за собствеността е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година. Следователно, разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила.
Чл. 14
Член 14 от Закона за собствеността е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година.
Чл. 15
Член 15 от Закона за собствеността е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година.
Чл. 15а
Член 15а от Закона за собствеността е нов, въведен с ДВ, бр. 87 от 1974 г. и е допълнен с ДВ, бр. 31 от 1990 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 33 от 1996 г.
Чл. 15б
Член 15б от Закона за собствеността е новоприет, но впоследствие е отменен. Публикуван е в Държавен вестник, брой 87 от 1974 г., а отмяната му е обявена в Държавен вестник, брой 33 от 1996 г.
Чл. 15в
Член 15в от Закона за собствеността е бил нов, приет през 1974 г., и е претърпял изменения през 1990 г. Впоследствие, той е отменен през 1996 г. Този член не е в сила и не съдържа актуални разпоредби.
Чл. 15г.
Член 15г. от Закона за собствеността е бил нов, създаден през 1974 г. и по-късно отменен през 1996 г. Тази информация показва, че разпоредбата не е в сила и не оказва влияние върху настоящото законодателство.
Чл. 15д
Член 15д от Закона за собствеността е бил нов, приет през 1974 г., и е бил променян и допълван до 1990 г. Впоследствие е отменен през 1996 г.
Чл. 16
Член 16 от Закона за собствеността е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.
Чл. 17
Член 17 от Закона за собствеността е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 18
Договорите за придобиване и разпореждане с имоти, които са частна държавна или общинска собственост, трябва да бъдат сключвани в писмена форма. Тези договори се вписват по разпореждане на съдията по вписванията в местонахождението на имота. Няма изискване за нотариална форма на договорите.
Чл. 19
Правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да бъде удостоверено с документ, който е издаден въз основа на съответните книги, водени за тези имоти. Това правило е допълнено с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 31 от 1990 г.
Чл. 20
Член 20 от Закона за собствеността е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 20а
Член 20а от Закона за собствеността е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 31 от 1990 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Чл. 21
Член 21 от Закона за собствеността е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година.
Чл. 22
Член 22 от Закона за собствеността е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 31 от 1990 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.
Чл. 23
Член 23 от Закона за собствеността е отменен, като изменението е обнародвано в Държавен вестник, брой 31 от 1990 година.
Чл. 24
Член 24 от Закона за собствеността е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 31 от 1990 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 25
Член 25 от Закона за собствеността е бил изменен през 1990 г. и след това отменен през 1996 г. Текущият му статус е, че не е в сила.
Чл. 26
Член 26 от Закона за собствеността е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 31 от 1990 година.
Чл. 27
Член 27 от Закона за собствеността е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 31 от 1990 г. Тази статия е част от раздела, който се отнася до частната собственост, който също е бил променен в същия брой на вестника.
Чл. 28
Собствеността на физически и юридически лица обхваща всички вещи, освен тези, които по Конституция са изключителна държавна собственост или са публична държавна или общинска собственост. Законодателството може да забрани притежаването на определени имоти и вещи, свързани с дейности, които подлежат на държавен монопол.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за собствеността регламентира правото на чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват собственост върху земя в България. Те могат да го направят при условия на международен договор, ратифициран по реда на Конституцията, или чрез наследяване. Граждани на ЕС и ЕИП могат да придобиват собственост при спазване на законови изисквания. Чуждестранни лица могат да притежават сгради и ограничени вещни права, освен ако законът предвижда друго. Чужди държави и междуправителствени организации могат да придобиват собственост на база международен договор или закон, но не могат да наследяват недвижими имоти.
Чл. 29а
Чл. 29а от Закона за собствеността позволява на лица, посочени в чл. 29, ал. 2, които не живеят постоянно в България, да придобиват земя за втори жилищен имот след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на България към ЕС.
Чл. 30
Правото на собственост може да принадлежи на две или повече лица, включително държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат за равни, освен ако не бъде доказано противното. Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ пропорционално на своята част.
Чл. 31
Всеки съсобственик на обща вещ има право да я използва в съответствие с нейното предназначение и така, че да не пречи на другите съсобственици. Ако общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците, те са задължени да заплатят обезщетение на останалите за ползата, от която те са лишени, считано от деня на писменото поискване.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за собствеността предвижда, че общата вещ се управлява и използва съгласно решението на съсобствениците, които притежават повече от половината от нея. В случай че не може да се образува мнозинство или решението на мнозинството е вредно, районният съд може да вземе решение по искане на който и да е от съсобствениците, да предприеме необходимите мерки и да назначи управител на общата вещ, ако това е нужно.
Чл. 33
Съсобственикът на недвижим имот може да продаде своя дял само след като предложи на останалите съсобственици да го купят при същите условия и декларира пред нотариус, че никой не е приел предложението. Ако декларацията е неистинска или ако продажбата е извършена при условия, уговорени с намерение да се навреди на останалите, те могат да изкупят дяла при действително уговорените условия в двумесечен срок от продажбата. Ако не платят дължимата сума в срок от един месец след влизането на решението в сила, то се счита за обезсилено.
Чл. 34
Всеки съсобственик има правото да иска делба на общата вещ, независимо от противна уговорка, освен ако законът предвижда друго или ако делбата е несъвместима с естеството на вещта. Правилата за делба на наследство се прилагат и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не подлежи на давност.
Чл. 35
Доброволната делба на движими вещи с стойност над 50 лв. и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. В случай на участие на недееспособни или отсъстващи лица, е необходимо предварително разрешение от районния съд.
Чл. 36
Съсобствеността на държавата или общината може да бъде прекратена не само чрез делба, но и чрез продажба на частта на държавата или общината, отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или откупуване на тяхната част. Условията и реда за това се определят от Министерския съвет.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за собствеността предвижда, че етажи или части от етажи, заедно с придадените помещения в тавана или зимника, могат да бъдат собственост на различни лица, включително държавата, общините и други юридически или физически лица.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за собствеността определя общите части на сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. Общите части включват земята, дворът, основите, външните и вътрешните стени, стълбища, покриви, инсталации и други елементи, които служат за общо ползване. Съществува възможност за уговорка, при която части от сградата, обслужващи само определени етажи, да бъдат общи само за собствениците на тези етажи. Общите части не могат да се делят.
Чл. 39
Съсобствениците на обща сграда имат право да разделят имота по етажи или части от етажи. Разделението може да се извърши и по съдебен ред, при условие че етажите или частите от тях могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без съществени неудобства.
Чл. 40
Дяловете на собствениците в общите части на сграда с етажна собственост са пропорционални на стойностите на техните помещения при учредяването на етажната собственост. Промени в стойността на помещенията след това не влияят на дяловете. Собствениците на новопостроени етажи придобиват собственост върху общите части, включително земята, и дяловете им се определят по време на завършването на строежа. При прехвърляне на имот дяловете в общите части се определят според стойностите на прехвърлената и запазената част.
Чл. 41
Собствениците на имоти са длъжни да участват в разходите за поддържане и възстановяване на общите части на сградата, пропорционално на дела си в тези части. Разходите, за които се взима решение от общото събрание, също са задължителни за участие.
Чл. 42
Член 42 от Закона за собствеността е бил изменен с ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., но е отменен с ДВ, бр. 57 от 2011 г. Това означава, че разпоредбите на този член вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 43
Член 43 от Закона за собствеността е бил изменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 6 от 2009 г., с влизане в сила от 1 май 2009 г. Впоследствие този член е отменен с акт, публикуван в Държавен вестник, брой 57 от 2011 г.
Чл. 44
Член 44 от Закона за собствеността е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 57 от 2011 г.
Чл. 45
Собственик на етаж или част от етаж може да бъде изваден от сградата за срок до три години по решение на общото събрание, ако: 1) използва помещенията по начин, който застрашава сградата от пожар или значителни повреди; 2) систематично нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред и добрите нрави. Решението за изваждане може да бъде взето само след писмено предупреждение от управителя, при което собственикът не е прекратил нарушението.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за собствеността предвижда, че собственикът има право да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането, съгласно установения ред в отделен закон. При влязло в сила решение на общото събрание, управителят или председателят на управителния съвет могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 47
Член 47 от Закона за собствеността е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 57 от 2011 година. Това означава, че разпоредбата, която е била съдържана в този член, вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 48
Член 48 от Закона за собствеността е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 55 от 1978 година. Това означава, че съответната разпоредба вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 49
Член 49 от Закона за собствеността описва ограниченията, които могат да бъдат наложени върху правото на собственост. Текстът е изменян и отменян в различни години, като последната промяна е в сила от 01.05.2009 г. За конкретни детайли относно ограниченията е необходимо да се запознаем с приложимите разпоредби и условия.
Чл. 50
Собственикът на недвижим имот е задължен да не извършва действия, които биха затруднили или възпрепятствали нормалното използване на съседния имот. Тези пречки не трябва да надхвърлят обичайните ограничения, свързани с правото на собственост.
Чл. 51
Собственикът на недвижим имот е задължен да предостави достъп до имота си, ако е необходимо за извършването на работи в друг имот.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за собствеността определя минималните разстояния за засаждане на дървета в близост до съседни имоти: 3 метра за високи дървета, 1,5 метра за средни и 1 метър за ниски. Съседът има право да поиска разрешение от кмета да бъдат отсечени клоните или корените на дърветата, които навлизат в неговия имот, или да бъдат преместени дърветата, засадени на по-близки разстояния.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за собствеността предвижда, че ограниченията на правото на собственост с оглед на благоустройствени и здравни цели се регулират чрез отделни закони. Това означава, че за да се наложат ограничения на собствеността, е необходимо да се следват специфични законови разпоредби, които да определят условията и реда за тези ограничения.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за собствеността предвижда, че Министерският съвет има правомощия да възлага задължения, свързани с притежаването или стопанисването на имоти. Това означава, че Министерският съвет може да определя условия или задължения, които да се изпълняват от собствениците или стопаните на имоти.
Чл. 55
В чл. 55 от Закона за собствеността се предвижда, че вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват чрез правна сделка, по давност или по други законово предвидени начини. Този член установява основните принципи за придобиване на вещни права, което включва правото на ползване.
Чл. 56
Правото на ползуване на вещ включва правото да се използва вещта според нейното предназначение и да се получават добиви от нея, при условие че тя не се променя съществено. Ползувателят няма право да отчуждава своето право на ползуване.
Чл. 57
Ползувателят е задължен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта, включително данъци и такси. Той трябва да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. При предаване на имота се съставя опис, а при липса на такъв се предполага, че имотът е предаден в добро състояние. Ползувателят не носи отговорност за овехтяването и изхабяването на вещта от обикновената употреба. Също така, той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователните премии, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 58
Според Чл. 58 от Закона за собствеността, ползувателят на собствеността има задължението да уведомява собственика за всяко посегателство, което е извършено върху собствеността. Това включва всякакви действия или събития, които могат да повлияят на правото на собственост или да причинят вреда на имота.
Чл. 59
Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, освен ако не е учредено за по-кратък срок. За юридически лица, правото на ползуване се прекратява с изчезването им, освен ако не е предвиден по-кратък срок. Също така, правото на ползуване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Чл. 60
Договорите за наем на полски имоти, сключени от ползувателя, остават валидни до края на текущата стопанска година, дори и правото на ползуване да бъде прекратено преди това.
Чл. 61
Собственикът има право да поиска от съда прекратяване на правото на ползуване на вещта, ако ползувателят, след предупреждение, продължава да я използва по начин, който застрашава нейната цялост, нарушава основни задължения или я променя съществено.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за собствеността уточнява, че правото на ползуване върху държавен или общински имот се регулира от разпоредбите на този раздел, освен ако в друг закон или акт, свързан с учредяването на това право, не е предвидено нещо различно.
Чл. 63
Собственикът на земя може да предостави на друго лице правото да построи сграда върху нея, като след построяването, новият собственик става собственик на постройката. Освен това, собственикът на земята има правото да прехвърли собствеността на съществуваща постройка отделно от земята. Съществува и възможност за създаване на собственост върху постройка, отделно от земята, чрез доброволна делба.
Чл. 64
Собственикът на постройка има право да използва земята, на която е построена, само в необходимия обем за функционирането на самата постройка, освен ако в правния акт, с който е придобито правото, не е указано нещо различно.
Чл. 65
При установяване на право на собственост върху постройка за определен срок, след изтичането на този срок, правото на собственост върху сградата преминава безвъзмездно на собственика на земята, върху която е построена.
Чл. 66
Собственикът на постройка има правото да я продаде на трето лице, следвайки разпоредбите на чл. 33. Правото на строеж не се погасява, дори ако постройката или част от нея погине, освен ако в учредителния акт не е предвидено друго. Правото на строеж може да включва и строежи под повърхността на земята. Също така, правото на надстрояване и пристрояване се учредява за съществуваща сграда.
Чл. 67
Правото на построяване на сграда върху чужда земя се погасява по давност в полза на собственика на земята, ако не е упражнено в срок от 5 години. Тази разпоредба е изменяна и отменяна в различни години, последната отмяна е през 1996 г.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за собствеността определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, независимо дали лично или чрез другиго, като своя. Държането, от своя страна, се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за собствеността предвижда, че всяко лице, което владее вещ, се предполага, че я притежава като собственик, освен ако не бъде доказано, че я владее от името на друго лице. Това означава, че владелецът има правото да се счита за собственик, докато не се предоставят доказателства за противното.
Чл. 70
Според Чл. 70 от Закона за собствеността, владелецът е добросъвестен, когато притежава вещта на правно основание, което би могло да го направи собственик, без да е наясно, че праводателят му не е действителен собственик или че законовата форма е нарушена. Добросъвестността се предполага, докато не бъде доказано противното. При предаване на владението въз основа на предварителен договор с действителния собственик, владелецът придобива правата, посочени в Чл. 71 и 72.
Чл. 71
Добросъвестният владелец на вещ се ползва от правото да използва вещта и да получава добивите от нея, докато не бъде предявен иск за връщането на вещта.
Чл. 72
Добросъвестният владелец на вещ има право да иска заплащане за подобренията, които е извършил, в размер на увеличението на стойността на вещта, определено към момента на съдебното решение. Освен това, той може да иска възстановяване на необходимите разходи за запазване на вещта. До получаване на плащането за подобренията и разходите, владелецът има право да задържи вещта.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за собствеността предвижда, че недобросъвестният владелец е длъжен да възстанови на собственика добивите, които е получил, както и тези, които е могъл да получи. Освен това, той дължи обезщетение за ползите, от които е лишил собственика, след приспадане на направените разноски. Недобросъвестният владелец може също да иска заплащане на необходимите разноски, направени за запазването на вещта.
Чл. 74
Недобросъвестният владелец може да претендира за направените подобрения на имота само в размер на по-малката стойност между разходите за подобренията и увеличението на стойността на имота. Ако собственикът е осъзнавал, че се извършват подобрения и не е възразил, правата на владелеца се регулират съгласно чл. 72.
Чл. 75
Владението на недвижим имот или вещно право върху него, включително сервитут, може да бъде защищавано, ако е продължило непрекъснато повече от шест месеца. Искът за защита на владението може да се предяви в срок от шест месеца.
Чл. 76
Владелецът или държателят на движима или недвижима вещ, отнети чрез насилие или по скрит начин, има право да поиска връщането им в срок от шест месеца от лицето, което е извършило отнемането. Това не пречи на лицето, което е отнело вещта, да предяви иск по предходния член.
Чл. 77
Правото на собственост може да се придобие чрез правна сделка, давност или по други законови начини. Специално за движими вещи, собствеността може да се придобие и чрез добронамерено владеене.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за собствеността определя условията за придобиване на собственост върху движими вещи. Според ал. 1, ако лице придобие владението на движима вещ или ценна книга на приносител по възмезден начин от несобственик, без да знае за това, то придобива собствеността, освен ако за прехвърлянето е необходим нотариален акт или заверка на подписите. Ал. 2 предвижда, че собственикът на открадната или изгубена вещ може да я иска обратно от добросъвестния владелец в срок от три години, освен ако вещта е придобита от държавно или общинско предприятие.
Чл. 79
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие по давност с непрекъснато владение. Срокът за придобиване е 10 години, освен ако владението е добросъвестно, в такъв случай срокът е 5 години.
Чл. 80
Движима вещ може да бъде придобита по давност при условие, че владението е непрекъснато в продължение на 5 години. Лицето, което е придобило владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността по давност.
Чл. 81
С изгубването на владението върху имота за период, по-дълъг от шест месеца, давността за неговото придобиване се прекъсва. Това означава, че времето, през което е изгубено владението, не се зачита за давностния срок.
Чл. 82
Според Чл. 82 от Закона за собствеността, владелецът има право да присъедини владението на своя праводател към своето собствено владение. Това означава, че владението, което е било упражнявано от праводателя, може да бъде включено в правото на собственост на настоящия владелец.
Чл. 83
Според член 83 от Закона за собствеността, ако лице докаже, че е владяло собственост в различни времена, се предполага, че е владяло и през промеждутъка между тези периоди, освен ако не се предоставят доказателства, които да опровергаят това предположение.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за собствеността посочва, че при придобивната давност, освен основните правила, се прилагат и разпоредбите на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите. Това означава, че правилата за задълженията и договорите допълват и уточняват условията и сроковете за придобиване на собственост чрез давност.
Чл. 85
Член 85 от Закона за собствеността установява, че правилата за придобиване на право на собственост върху недвижим имот по давност се прилагат и за придобиване на други вещни права върху същия имот. Това означава, че давността важи не само за собствеността, но и за други права, свързани с недвижимите имоти.
Чл. 86
Член 86 от Закона за собствеността гласи, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Това означава, че вещите, принадлежащи на държавата или общините, не могат да бъдат собственост на частни лица, дори и да са били държани от тях за определен период от време.
Чл. 87
Лицето, което намери движима вещ, е задължено да я върне на собственика или на лицето, което я е изгубило. Възстановяването става след заплащане на възнаграждение и разноски, ако е необходимо.
Чл. 88
Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, намерилият вещта трябва да я предаде на службата "Общинска собственост". Ако собственикът я поиска в срок от една година, той дължи 10% от стойността на вещта плюс разходите за пренасяне и съхранение. Съдът може да намали възнаграждението в зависимост от имотното състояние на изгубилия вещта или ако сумата е прекомерна.
Чл. 89
Ако собственикът на вещ или изгубилият вещта не се яви в срок от една година, вещта става собственост на общината. В случай на бърза развала на вещите или нужда от значителни разходи за тяхното съхранение, те могат да бъдат продадени, а получената сума да бъде предоставена на общината.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за собствеността е бил изменен през 1979 г. и след това отменен през 1996 г. Този член вече не е в сила и няма приложение в настоящото законодателство.
Чл. 91
Съгласно Чл. 91 от Закона за собствеността, вещите, които са заровени, зазидани или скрити и чийто собственик не може да бъде открит, стават собственост на държавата. Лицето, което ги е намерило, има право на 25% от стойността им като възнаграждение.
Чл. 92
Собственикът на земята притежава също и постройките и насажденията, които се намират на нея, освен ако не е предвидено нещо различно в закона.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за собствеността установява, че добивът от вещта, включително плодове, прираст от добитък, наем и други подобни, принадлежи на собственика на вещта. Това означава, че всякакви доходи и ползи, произтичащи от собствеността, са право на собственика.
Чл. 94
Лицето, което е изработило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако разходите за изработването надвишават стойността на материалите и лицето не е знаело, че материалите принадлежат на друг. В противен случай, собственикът на материалите става собственик на новата вещ, но има право да се откаже от нея.
Чл. 95
Собственикът на вещ, изработена от материали на различни собственици, е този, чийто материал е основен. При равнопоставеност на материалите, се създава съсобственост.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за собствеността предвижда, че когато лице придобие собственост върху нова вещ, то е задължено да заплати обезщетение за стойността на материала или за разходите по изработването на вещта, както и за всякакви други причинени вреди, ако има такива.
Чл. 97
Когато чужда вещ е присъединена към главна вещ по начин, който не позволява отделянето ѝ без повреждане на главната вещ, собственикът на главната вещ придобива правото на собственост върху присъединената част. В същото време, той е задължен да обезщети собственика на присъединената вещ.
Чл. 98 и Чл. 99
Чл. 98 определя, че принадлежността следва главната вещ, освен ако не е уговорено или постановено друго. Чл. 99 уточнява, че правото на собственост се изгубва, когато друг го придобие или когато собственикът се откаже от него.
Чл. 100
Отказът от правото на собственост върху недвижим имот е валиден само при условие, че е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и е вписан в имотния регистър. Заявлението за отказ може да бъде оттеглено до момента на вписването му в регистъра.
Чл. 101
Член 101 от Закона за собствеността предвижда, че имоти могат да бъдат отчуждавани за особено важни нужди на държавата и общините, когато няма друга възможност за задоволяване на тези нужди. Процесът на отчуждаване трябва да се извършва при условия и по ред, установени със закон, и с предварително и равностойно обезщетение на собствениците.
Чл. 102
Член 102 от Закона за собствеността е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Чл. 103
Член 103 от Закона за собствеността е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година.
Чл. 104
Член 104 от Закона за собствеността е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 33 от 1996 г.
Чл. 105
Член 105 от Закона за собствеността е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година.
Чл. 106
Член 106 от Закона за собствеността е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 38 от 1989 година. Това означава, че разпоредбите, които са били уредени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 107
Член 107 от Закона за собствеността е отменен с ДВ, бр. 33 от 1996 г. Този член е част от разпоредбите, свързани с защитата на правото на собственост.
Чл. 108
Собственикът на вещ има правото да поиска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без законово основание. Това право е защитено от закона и позволява на собственика да възстанови владението си.
Чл. 109
Собственикът на имот има правото да иска прекратяване на всяко действие, което не е основано на закон и което му пречи да упражнява правото си на собственост. Тази разпоредба подчертава защитата на правото на собственост от неоснователни намеси.
Чл. 109а
Собственикът на недвижим имот има правото да поиска определяне на границите между своя имот и съседните имоти. Това право е регламентирано в чл. 109а от Закона за собствеността, въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 33 от 1996 г.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за собствеността определя недвижимите вещи като земята, растенията, сградите и другите постройки, които са трайно прикрепени към земята или постройката. Всички останали вещи, включително енергията, се класифицират като движими вещи.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за собствеността указва, че правилата за недвижимите вещи се прилагат и за вещните права върху недвижимите имоти, освен ако законът не предвижда друго. За всички останали права се прилагат разпоредбите за движимите вещи. Освен това, разпоредбите в глави V - XI важат за всички видове собственост, освен ако не е предвидено друго.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за собствеността определя актовете, които подлежат на вписване. Те включват прехвърляне на право на собственост, учредяване и изменение на вещни права върху недвижими имоти, договори за наследство, откази от вещни права, договори за делба, молби на кредитори, договори за наем над една година, спогодби по спорове, съдебни решения, завещания и молби за отмяна на съдебни решения.
Чл. 113
Актовете за прехвърляне на права върху недвижим имот, извършени от собственик, не могат да се противопоставят на трети лица, които преди това са придобили права от същия собственик и са вписали тези права. Тоест, само вписаните актове имат правна сила спрямо трети лица.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за собствеността предвижда задължително вписване на определени искови молби, свързани с недвижими имоти. Вписването е необходимо за искове, които искат разваляне, унищожаване или признаване на нищожността на актове, както и за искове за постановяване на решения за сключване на окончателен договор за прехвърляне или учредяване на вещно право. Вписването дава гласност на съдебния спор и защитава правата на ищеца срещу трети лица, които придобиват вещни права след вписването. Молбите не се разглеждат от съдилищата, докато не бъдат вписани.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за собствеността урежда процедурата за вписване на решения, постановени по искови молби. След влизането в сила на решението, ищецът има шестмесечен срок да представи препис за отбелязване. При неизпълнение, вписването на исковата молба губи действието си. Съдът не издава препис от решението, докато не се докаже плащането на разноските и данъците от страна на ищеца. Решението има действие спрямо трети лица само след вписване.
Чл. 116, Преходни разпоредби § 1-7
Законът за собствеността урежда основните принципи и правила относно правото на собственост и вещните права. В член 116 се посочва, че подробностите за вписването и таксите се определят в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет. Преходните разпоредби включват отменяне на редица предишни закони, запазване на правата на собственост, изменения в Закона за задължителната военна служба и правила относно давността. Законът влиза в сила един месец след обнародването му и е предмет на множество изменения и допълнения с времеви рамки за влизане в сила.
§1
Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя редица предходни закони, свързани със собствеността и имуществото, включително Закона за имуществата, Закона за привилегиите и ипотеките, Закона за държавните имоти и други. Също така отменя член от Закона за гражданското съдопроизводство.
§2, Чл. 84
С изменението на Чл. 84 от Закона за задължителната военна служба се въвежда задължение за продавача и купувача на моторни превозни средства да уведомят писмено отдела "Контрола върху автотранспорта при Министерството на вътрешните работи" в срок от десет дни след прехвърлянето на превозното средство.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за собствеността указва, че ако е започнала да тече придобивна давност по отменения закон за давността и срокът за завършване на давността по този закон е по-дълъг от срока, предвиден в настоящия закон, се прилагат разпоредбите на настоящия закон.
§6
Гражданите, които имат признато право на строеж върху урегулирани държавни дворни места, отстъпени или заети до 15 декември 1951 г. и застроени до 1 септември 1956 г., имат право при прехвърляне или отчуждаване на имотите да получат пълната цена за правото на строеж.
§7
Параграф §7 от Закона за собствеността, обнародван през 1974 г., уточнява, че разпоредбата на чл. 67, ал. 2 се прилага и за случаи, при които имотът не е застроен и се владее от лицето, на което е било отстъпено правото на строеж, или от неговите наследници. Тази разпоредба остава в сила, освен ако правото не е отнето от изпълнителния комитет на общинския народен съвет преди влизането в сила на разпоредбата.
§44
Параграф §44 от Закона за собствеността указва, че законът важи и за отчуждителни производства, които не са завършени към момента на влизането му в сила.
§7
С влизането в сила на Закона за собствеността, определени държавни имоти преминават в собственост на общините. Това включва водоизточници, язовири, незастроени парцели за жилищно строителство, общински пътища и площади, жилищни обекти за социални нужди, обекти на общинската инфраструктура и мрежи на техническата инфраструктура, обслужващи само територията на съответната община.
§8
Изпълнението на Закона за собствеността е възложено на председателя на Министерския съвет. Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността е обнародван в Държавен вестник, брой 33 от 1996 година и влиза в сила от 01.06.1996 година. Последното изменение е направено в Държавен вестник, брой 54 от 2008 година.
Параграф §28
Законът за собствеността влиза в сила от 1 юни 1996 г. Заключителните разпоредби от Закона за допълнение на Закона за собствеността, обнародвани в Държавен вестник, Брой 46 от 2006 г., влизат в сила на 01.06.2006 г. и са изменяни и допълвани многократно до 2022 г., с последното изменение обнародвано в Брой 18 от 2022 г.
§1
Давността за придобиване на имоти, които са частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г. Тази разпоредба важи и за земеделски земи, собственост на училища и други държавни и общински институции. Министерският съвет е задължен да представи план за действие до 30 юни 2015 г., който да включва мерки за спазване на срока за давност.
§61
Законът за собствеността влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му. Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
Параграф §1
Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г. Тази разпоредба е изменена и допълнена с изменения от 2006, 2007 и 2008 година, като последното изменение влиза в сила на 31 декември 2008 г. Заключителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността, обнародван в Държавен вестник, брой 113 от 2007 г., и също влизат в сила на 31 декември 2007 г.
§13
Законът за собствеността влиза в сила от 1 май 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г., са в сила от 21.12.2010 г.
§ 26
Законът за собствеността влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на някои параграфи. Параграф 12 влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 13, т. 2 и 21 влизат в сила от 18 юни 2011 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение на Закона за собствеността са обнародвани в "Държавен вестник" бр. 105 от 2011 г. и влизат в сила от 31.12.2011 г.
§2 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за собствеността
Законът за собствеността влиза в сила на 31 декември 2014 г. Заключителните разпоредби относно измененията на закона за собствеността са обнародвани в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г. и влизат в сила от 31 декември 2017 г., с последващи изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 2022 г.
