ЗАКОН ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за Сметната палата определя устройството, функциите и организацията на институцията, както и правомощията на нейните органи. Основната задача на Сметната палата е да осъществява контрол върху изпълнението на бюджета и други публични средства и дейности, в съответствие с предвидените в закона и международно признатите одитни стандарти.
Чл. 2
Сметната палата има за основна задача да осъществява контрол върху финансовите отчети на бюджетните организации, като следи за тяхната надеждност и достоверност. Освен това, тя оценява законосъобразността, ефективността, ефикасността и икономичността на управлението на публичните средства и дейности. Сметната палата също така предоставя на Народното събрание надеждна информация относно тези аспекти.
Чл. 3
Сметната палата е независима институция, която осъществява своята дейност без влияние от външни фактори. Тя е задължена да се отчита пред Народното събрание, което осигурява прозрачност и контрол върху нейната работа.
Чл. 4
Дейността на Сметната палата се основава на принципите на независимост, обективност и добросъвестност, професионализъм, почтеност и безпристрастност, последователност и предвидимост, публичност и прозрачност, както и доверие, сътрудничество и конструктивност.
Чл. 5
Сметната палата извършва различни видове одити, включително финансови одити, одити за съответствие, одити на изпълнението и специфични одити. Освен това, тя има право да извършва документални и фактически проверки, както и други контролни действия, свързани с юридически лица, в рамките на одитната си дейност и по реда на закона.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за Сметната палата определя обхвата на одитната дейност на институцията. Сметната палата одитира различни бюджети, включително държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и общинските бюджети. Освен това, тя одитира и бюджетите на разпоредителите с бюджет, бюджетни организации, средства от ЕС и международни програми, разходите на Българската народна банка, управлението на държавния дълг, приватизацията на публични активи, както и изпълнението на международни спогодби. Сметната палата също така извършва одити на държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие. Доклади за изпълнението на бюджетите се внасят в Народното събрание, а одитите могат да включват и сметки за чужди средства на бюджетни организации.
Чл. 7
Сметната палата ежегодно приема програма за одитната си дейност, която трябва да бъде одобрена след обнародването на закона за държавния бюджет, но не по-късно от 31 декември на предходната година. Народното събрание може да възлага до 5 одита извън годишната програма. Програмата трябва да бъде предоставена на Народното събрание в 7-дневен срок от нейното приемане или изменение, а частта, свързана с одита на средства от ЕС, се изпраща на Европейската сметна палата и Европейската комисия.
Чл. 8
Сметната палата осъществява сътрудничество с държавни органи и професионални, неправителствени организации с цел повишаване на ефективността на контролната система, борба с престъпността и корупцията, а също и за обмен на добри практики и професионално развитие. Формите на сътрудничество се определят чрез съвместни споразумения.
Чл. 9
Сметната палата на Република България сътрудничи с Европейската сметна палата и с одитни институции на други държави, като представлява България в международни организации. Тя може да извършва съвместни одити с Европейската сметна палата и с други одитни институции по международни актове, когато това е предвидено в подписани споразумения.
Чл. 10
Сметната палата е юридическо лице, което се финансира от бюджета и има седалище в София.
Чл. 11
Член 11 от Закона за Сметната палата указва, че бюджетът на Сметната палата е самостоятелна част от държавния бюджет. В глава трета се разглеждат устройството, управлението и организацията на Сметната палата, включително състава й.
Чл. 12
Сметната палата е орган, състоящ се от председател, двама заместник-председатели и двама членове, които се избират от Народното събрание. Всички те заемат длъжността за срок от 7 години.
Чл. 13
Сметната палата се ръководи от председател, който получава основно месечно възнаграждение в размер на 90% от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Председателят не може да бъде преизбиран.
Чл. 14
Член 14 от Закона за Сметната палата определя начина на избор и възнаграждение на заместник-председателите. Те се избират от Народното събрание по предложение на председателя на Сметната палата. Възнаграждението на заместник-председателите е 90% от възнаграждението на председателя, а те могат да бъдат преизбирани.
Чл. 15
Членовете на Сметната палата се избират от Народното събрание по предложение на председателя, като един член е предложен от Института на дипломираните експерт-счетоводители, а друг - от Института на вътрешните одитори. Те получават възнаграждение за участие в заседания, което не може да надвишава 50% от основното месечно възнаграждение на председателя на Сметната палата.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за Сметната палата определя изискванията за избиране на председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата. Лицата трябва да имат висше образование с образователна степен "магистър" и минимум 15 години професионален стаж в области като одит, финансов контрол и счетоводство. Те не трябва да са били орган на изпълнителната власт през последните три години и не трябва да имат осъждания за умишлени престъпления. Освен това, председателят и заместник-председателите не могат да заемат друга платена длъжност, освен в определени случаи. Също така, съдимостта на кандидатите се установява служебно.
Чл. 17
Народното събрание избира председател на Сметната палата три месеца преди изтичането на мандата на действащия председател. В 14-дневен срок след изтичането на мандата на заместник-председателите, председателят предлага нови кандидати пред Народното събрание. Институтите на дипломираните експерт-счетоводители и на вътрешните одитори предлагат нови членове на Сметната палата в 14-дневен срок след изтичането на мандата. Публична процедура е задължителна за избор на председател, заместник-председатели и членове. Избраният председател встъпва в длъжност в деня на изтичането на мандата на предшественика си, а новите членове - от деня на избирането им.
Чл. 18
Председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата полагат клетва пред Народното събрание, в която се ангажират да спазват Конституцията и законите на България, да работят за изпълнението на функциите на Сметната палата, ръководейки се от принципите на независимост, обективност и добросъвестност. Клетвата завършва с "Заклех се."
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за Сметната палата определя условията, при които пълномощията на председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата могат да бъдат прекратени от Народното събрание преди изтичането на техния мандат. Причините включват: писмена молба, невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от 6 месеца, несъвместимост, установен конфликт на интереси и смърт. При прекратяване на пълномощията, Народното събрание назначава временно изпълняващ длъжността, докато не бъде избран нов председател или заместник-председател. Институтите на дипломираните експерт-счетоводители и на вътрешните одитори предлагат нов член в случай на прекратяване на пълномощията на член на Сметната палата. Новоизбраният член или председател довършва мандата на предшественика си.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за Сметната палата описва организацията и функционирането на Сметната палата. Тя е отговорна за одитната дейност, която организира, ръководи и контролира. Решенията на Сметната палата се вземат с явно гласуване, изискващо мнозинство от 4 гласа, и се отразяват в протокол, който се публикува онлайн. Председателят на Сметната палата ръководи заседанията, а палата има редица правомощия, включително утвърждаване на бюджета, приемане на вътрешни актове и одитни доклади, и осъществяване на одитните правомощия чрез одиторите.
Чл. 21
Председателят на Сметната палата ръководи и организира дейността на институцията, представлява я в страната и чужбина, и е основен разпоредител с бюджета. Той определя правомощията на заместник-председателите и назначава свой заместник при отсъствие. Освен това, председателят разработва бюджетната прогноза и проекта на бюджета, сключва и изменя трудови договори със служителите, и оповестява одитни стандарти на интернет страницата на Сметната палата.
Чл. 22
Чл. 22 определя функциите и задълженията на заместник-председателите на Сметната палата. Те ръководят одитни дирекции, планират ресурси за одитни задачи, внасят проекти на одитни доклади за разглеждане, упражняват правомощия, възложени им по закон, и носят отговорност за качеството на одитната дейност. В случай на отсъствие на заместник-председател, неговите правомощия се прехвърлят на друг заместник-председател, определен от председателя на Сметната палата.
Чл. 23
Член 23 от Закона за Сметната палата определя организацията на одитната дейност в Сметната палата, която е структурирана в дирекции, с възможност за обособяване на отдели и сектори. Дирекциите се ръководят от директори, които трябва да имат магистърска степен, минимум 7 години стаж в одит, финансова сфера или счетоводство, да са спечелили конкурс и да имат опит като ръководители поне 3 години. При отсъствие на директор, правомощията му се поемат от друг директор, определен от председателя на Сметната палата.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за Сметната палата определя ръководните органи на институцията, които са председателят и заместник-председателите. Освен тях, служители на Сметната палата са директорите на дирекции, ръководителите на структурни звена, одиторите и служителите от администрацията. Текстът подчертава структурата на ръководството и персонала в Сметната палата.
Чл. 25
Трудовите правоотношения на служителите на Сметната палата се регулират от Кодекса на труда. Ръководните органи имат права, съвместими с тяхното правно положение и Етичния кодекс. Служителите са задължени да спазват Етичния кодекс и наръчника за одитни стандарти, като неизпълнението води до дисциплинарна отговорност.
Чл. 26
За да бъде назначено лице за одитор на Сметната палата, то трябва да отговаря на следните условия: да има висше образование с образователна степен "магистър" и стаж от минимум три години, да е преминало успешно изпит за одитор или да притежава сертификат, и да е спечелило конкурс за назначаване. Одиторските длъжности включват различни нива, а повишаването в длъжност става по установените правила. Стажант-одитор може да бъде назначено лице с магистърска степен, което също е спечелило конкурс и подпомага одитната дейност. Одиторите работят в екипи, ръководени от заместник-председател, отговорен за качеството на одитите.
Чл. 27
Член 27 от Закона за Сметната палата определя условията за назначаване на служители в институцията. Лицата, назначавани за служители, не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или да са лишавани от правото да заемат определени длъжности. В случай на промяна в тези обстоятелства, служителите трябва да уведомят председателя на Сметната палата в срок от 7 дни. Освен това, назначаващият орган служебно проверява съдимостта на кандидатите при постъпване на работа.
Чл. 28
Директорите на дирекции, ръководителите на структурни звена и одиторите на Сметната палата нямат право да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност, освен в определени случаи, като например участие в международни проекти, научна и преподавателска дейност или дейности, регламентирани в Закона за авторското право. Тези обстоятелства трябва да бъдат удостоверени с декларация пред работодателя.
Чл. 29
Служителите на Сметната палата са задължени да декларират своето имотно състояние при сключване на трудовия договор, както и ежегодно до 30 април. Декларацията включва информация за доходи от допълнителен труд, извънтрудови правоотношения и данни за работодателя или възложителя, който е изплатил тези доходи.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за Сметната палата определя, че основните месечни възнаграждения на служителите се установяват от председателя в съответствие с вътрешните правила и бюджета за годината. Освен това, ръководството и служителите могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, съгласно законови разпоредби или актове на Министерския съвет.
Чл. 31
Стажът на директорите, ръководителите на структурни звена, одиторите и служителите с ръководни функции в Сметната палата се признава за служебен стаж по специалността при кандидатстване за длъжности, изискващи такъв стаж. Стажът на лица с висше юридическо образование, придобит в Сметната палата, се зачита за стаж по Закона за съдебната власт и Закона за нотариусите.
Чл. 32
Служителите на Сметната палата имат право да получават ежегодно представително облекло, чиято стойност не надвишава три минимални работни заплати. Финансирането на тези средства се осигурява от бюджета на Сметната палата.
Чл. 33
Служителите на Сметната палата имат право на награди и отличия за изпълнение на определени задачи. Размерът на наградите може да достигне основната месечна заплата и се определя в рамките на бюджета за годината. Правилата за награждаване се уреждат в правилника за устройството и организацията на Сметната палата.
Чл. 34
Член 34 от Закона за Сметната палата задължава ръководните органи, членовете и служителите да опазват класифицираната информация, която представлява държавна или служебна тайна, както и други защитени от закона тайни. Те не трябва да разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни по време на изпълнението на задълженията си. При постъпване на работа, лицата подписват декларация за опазване на тайната и неразгласяване на информацията.
Чл. 35
Служителите на Сметната палата са задължени да участват в обучения, организирани от самата институция с цел поддържане и повишаване на тяхната професионална квалификация. Разходите за тези обучения се покриват от бюджета на Сметната палата.
Чл. 36
Служителите на Сметната палата се оценяват ежегодно по техните трудови изпълнения. Процесът на оценяване се регламентира от правилник, който определя условията и реда за подбор, назначаване, обучение и професионално развитие на служителите. Важно е да се отбележи, че трудовото правоотношение на служител може да бъде прекратено без предизвестие, ако получи най-ниската оценка за годината, в срок от един месец след получаване на окончателната оценка.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за Сметната палата предвижда задължително застраховане на ръководните органи, директорите, ръководителите на структурни звена и одиторите със застраховки "Живот" и "Злополука", като разходите за тези застраховки се покриват от бюджета на Сметната палата.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за Сметната палата определя начина на възлагане на одитите. Одитите по годишната програма се възлагат от заместник-председателя на Сметната палата, докато одитите, свързани с решения на Народното събрание, се възлагат от председателя на Сметната палата. Одитите се провеждат в одитирания обект или в самата Сметна палата, съгласно програма, утвърдена от съответния заместник-председател или председател.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за Сметната палата определя правата на ръководните органи, директорите на дирекции, ръководителите на структурни звена и одиторите по време на одити. Те имат право на свободен достъп до служебни помещения и документи, да изискват справки и информация, както и да получават обяснения от длъжностни и бивши длъжностни лица. Одиторите могат да изискват информация от физически и юридически лица, да получават данни от всички органи в страната и да присъстват на заседания на органите на одитираните организации. Достъпът до класифицирана информация се регулира от Закона за защита на класифицираната информация. Одиторите имат право да изискват инвентаризации.
Чл. 40
Ръководителите и длъжностните лица в организации, подложени на одит от Сметната палата, са задължени да предоставят съдействие, включително осигуряване на помещения и технически средства. Те не могат да се позовават на защитени тайни при одитите. При отказ за съдействие, председателят може да оповести незаконосъобразното поведение и да издаде заповед за проверка. Ако проверката бъде възпрепятствана, Сметната палата уведомява прокуратурата. Събраните доказателства са част от одитната документация.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за Сметната палата предвижда, че ръководните органи, директорите на дирекции, ръководителите на структурни звена и одиторите не носят имуществена отговорност за вреди, причинени при изпълнение на служебните си задължения, освен в случаи на извършено престъпление или умишлени действия. Това означава, че те са защитени от отговорност, ако не действат злонамерено.
Чл. 42
Член 42 от Закона за сметната палата регламентира условията за участие на лица в одити. Лица, които са роднини по права линия без ограничения и по съребрена линия до четвърта степен с длъжностни лица в одитирания обект, както и техните съпрузи или лица в фактическо съжителство, не могат да участват в одита. Освен това, лица, които са работили в одитирания обект или са имали частен интерес в последните три години, също не могат да бъдат одитори. Всички обстоятелства, свързани с несъвместимостта, трябва да бъдат декларирани писмено преди одита и при установяване на несъвместимост по време на одита, лицата са длъжни да направят писмен отвод. Декларациите и отводите са част от документацията на одита.
Чл. 43
В член 43 от Закона за сметната палата се предвижда възможност за привличане на външни експерти за проверка на специфични въпроси по време на одити. Това може да стане при спазване на изискванията на член 42 и международно признатите одитни стандарти. Външните експерти са задължени да подпишат декларация за опазване на тайната и неразгласяване на информация, свързана с одита.
Чл. 44 от Закона за Сметната палата
При одит, ако се установят действия, които могат да доведат до незаконно събиране или разходване на публични средства или увреждане на имущество, заместник-председателят уведомява компетентния орган за предприемане на мерки за спиране на тези действия. Уведомлението се прави по предложение на ръководителя на одитния екип и директора.
Чл. 45
Ръководителят на одитния екип е отговорен за изготвянето на проект на одитен доклад, следвайки одитната програма и спазвайки изискванията на закона, международно признатите одитни стандарти и актовете на Сметната палата.
Чл. 46
Директорът на Сметната палата отговаря за контрола на одитния доклад, оценявайки доказателствата за надеждност и достатъчност. В 30-дневен срок той трябва да одобри или да върне проекта за доработка. При несъгласие с указанията, ръководителят на одитния екип може да подаде възражение, което заместник-председателят разглежда и решава в срок от 7 дни.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за сметната палата определя процедурата за връчване на одитен доклад. Одобреният проект на доклада се връчва на ръководителя на одитираната организация и на бившите ръководители в срок от един месец. Съобщението за връчването се публикува на интернет страницата на Сметната палата, а лицата могат да предоставят писмени становища в 14-дневен срок. Срокът може да бъде удължен с 7 дни по искане на лицата. Заместник-председателят на Сметната палата изготвя мотивирано заключение в срок от 14 дни след получаване на становищата. При закриване на организацията, проектът на доклада се връчва на правоприемника или на органа, взел решението за закриване.
Чл. 48
Сметната палата разглежда проекта на одитен доклад и може да приеме или отхвърли заключенията, да направи промени в констатациите и да отхвърли одитния доклад при наличие на пропуски. При установяване на нарушения, председателят уведомява ръководителя на одитираната организация, който има право да представи възражение в 14-дневен срок. Сметната палата взема окончателно решение по възражението.
Чл. 49
Сметната палата е задължена да изпрати окончателния одитен доклад на ръководителя на одитираната организация в срок от 7 дни след неговото приемане. Ако одитираната организация е второстепенен разпоредител с бюджет, докладът се изпраща и на първостепенния разпоредител. Освен това, Сметната палата може да изпрати доклада и на други заинтересовани органи за сведение или за предприемане на действия.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за Сметната палата определя задълженията на председателя и ръководителите на одитираните организации относно изпълнението на препоръките. Председателят организира контрол, а ръководителят е длъжен да предприеме мерки и да уведоми за тях. При неизпълнение, Сметната палата изготвя доклад с предложения за действия, който се изпраща на съответните институции, включително Народното събрание и Министерския съвет.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за Сметната палата предвижда, че при установяване на нарушения в процедурите за възлагане на обществени поръчки, одитният доклад, който съдържа информация за тези нарушения, трябва да бъде изпратен на Агенцията по обществени поръчки. Срокът за изпращане на доклада е 7 дни след неговото приемане.
Чл. 52
Сметната палата има правото да предложи освобождаване от длъжност на лица, носещи управленска отговорност, ако в резултат на техни действия или бездействия са допуснати нарушения на закона или не са изпълнени препоръки, дадени от Сметната палата. Това може да включва и предложение за ограничаване на разходите на одитирана организация.
Чл. 53
След приемането на окончателния одитен доклад, Сметната палата може да предложи на министъра на финансите да приложи мерки по чл. 107 от Закона за публичните финанси срещу одитирана организация, която нарушава закона или системно не изпълнява препоръките. Предложението не може да включва мерки, които биха довели до преустановяване на дейността на организацията.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за Сметната палата определя задълженията на Сметната палата по отношение на финансовите одити. Тя извършва одити на годишните финансови отчети на бюджетни организации и общини, в зависимост от размера на отчетените разходи. Одитите се провеждат съгласно законодателството и международно признатите одитни стандарти. Сметната палата осъществява контрол върху представянето на отчетите и може да предприема действия при непредставяне или закъснение. Одитният доклад се изготвя от екип и преминава през процес на проверка и одобрение, след което окончателният доклад се изпраща на одитираната организация и на министъра на финансите в случай на отрицателно мнение.
Чл. 55
Член 55 от Закона за Сметната палата указва, че за неуредените въпроси в производството по чл. 38 - 54 се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Освен това, окончателните одитни доклади не могат да бъдат оспорвани по съдебен ред, съгласно измененията от 2017 г.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за Сметната палата предвижда, че Министерският съвет, Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и БНБ са задължени да представят на Сметната палата отчети за изпълнението на съответните бюджети в срок от 7 дни след одобряването им. Сметната палата трябва да изготви доклади със становища по тези отчети в срок не по-късно от три месеца след получаването им.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за Сметната палата предвижда, че при наличие на данни за вреди и нарушения, свързани с бюджети и сметки от ЕС или управлението на имущество, Сметната палата изпраща одитния доклад на компетентния орган. Този орган е задължен да предприеме действия за търсене на отговорност в срок от 14 дни. В срок до два месеца след получаването на доклада, органът трябва да уведоми председателя на Сметната палата за предприетите мерки. Сметната палата оповестява получените уведомления и случаите на неизпълнение на задължението за уведомление.
Чл. 58
Сметната палата е задължена да изпраща одитни доклади на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Прокуратурата уведомява Сметната палата за предприетите действия. Сметната палата не може да огласява информация по тези случаи до приключване на наказателното производство. При установяване на престъпление, свързано с управлението на средства от ЕС, материалите се изпращат и на специализирани органи за борба с измамите и корупцията на ЕС.
Чл. 59
Сметната палата е задължена да оповестява одитните доклади, които не са защитени от закона, включително тези, свързани със средства от Европейския съюз. Оповестяването става чрез интернет страницата на Сметната палата. Одити не се оповестяват преди окончателния одитен доклад, а докладите и становищата се публикуват след внасянето им в Народното събрание.
Чл. 60
Сметната палата е задължена да оповестява информация за неизпълнението на задълженията по чл. 40, за неизпълнението на дадените препоръки, за отказа за освобождаване от длъжност по чл. 52, както и за други обстоятелства, определени с решение на Сметната палата. Информацията се публикува на интернет страницата на Сметната палата.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за сметната палата предвижда, че докладите за извършените одити, включително одитните доказателства, свързани със средствата от Европейския съюз и изпълнението на международни актове, се предоставят на Европейската сметна палата и на Европейската комисия. Този член е част от глава шеста, която се занимава с отчетността и контрола върху дейността на Сметната палата.
Чл. 62
Сметната палата внася в Народното събрание доклади по отчетите за изпълнението на бюджета, доклади за одити с важни резултати и одитни доклади по решение на Народното събрание. Народното събрание разглежда тези доклади в срок от три месеца. При искане, Сметната палата предоставя конкретни одитни доклади.
Чл. 63
Сметната палата има правото да прави предложения до Народното събрание и неговите комисии относно разглеждането на одитни доклади, които са от съществено значение за подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и други публични средства и дейности.
Чл. 64
Сметната палата е задължена да внесе отчет за дейността си в Народното събрание до 30 септември на текущата година, отразяващ предходната година. Този отчет също така се публикува на интернет страницата на Сметната палата.
Чл. 65
Годишният финансов отчет на Сметната палата се одитира от независима комисия с минимум двама регистрирани одитори. Съставът на комисията се определя от Народното събрание. Докладът от одита, заедно с отчета за дейността на Сметната палата, се внася в Народното събрание. Председателят на Сметната палата може да представи писмено становище по доклада. Докладът и становището се оповестяват след разглеждане от Народното събрание. Разходите за одита са за сметка на бюджета на Сметната палата.
Чл. 66
Член 66 от Закона за сметната палата предвижда санкции за нарушения на определени членове. Лицата, които нарушават чл. 40, ал. 1 и 2 и чл. 57, ал. 2, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 2000 до 10 000 лв. Допълнително, ако лицето възпрепятства проверка по чл. 40, ал. 4, то ще бъде санкционирано с имуществена санкция между 2000 и 10 000 лв.
Чл. 67, § 1 - 13
Законът за Сметната палата регламентира дейността на одиторите и процедурите за констатиране на нарушения, като актовете се съставят от одиторите, а наказателните постановления се издават от председателя. Съставянето на актовете и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Определят се понятия като "одит", "финансов одит", "одит за съответствие" и "одит на изпълнението" с цел подобряване на управлението на публични средства. Законът влиза в сила на 1 януари 2017 г., а последващи изменения актуализират текстовете, свързани с противодействието на корупцията.
Параграф §1
Параграф §1 определя ключови термини, свързани с одитите, включително одит, финансов одит, одит за съответствие, одит на изпълнението, одитирана организация, специфични одити, публични средства и активи, бюджетни организации, финансов контрол, повторно нарушение и международно признати одитни стандарти. Одитите се извършват с цел анализ на управлението на публични средства и оценка на отчетността на одитираните обекти.
§3
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за Сметната палата, Народното събрание е задължено да избере председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата. До избора на нов председател, задълженията на председателя и членовете, избрани по отменения закон, продължават да се изпълняват.
Чл. 127в
С измененията в Закона за обществените поръчки се създава нов член 127в, който регламентира процедурата за установяване на нарушения от органите на Сметната палата. Актовете за установяване на нарушения се съставят в срок от 6 месеца от откритие на нарушителя, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от упълномощени от него лица. Процедурата за установяване на нарушенията и обжалването им следва реда на Закона за административните нарушения и наказания.
§10
Параграф 10 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за сметната палата предвижда промяна в Кодекса за социално осигуряване. В чл. 108, ал. 6 от Кодекса, изразът 'чл. 54, ал. 1' ще бъде заменен с 'чл. 57, ал. 1'.
§11
В Закона за здравното осигуряване, в член 72, алинея 1, се извършва промяна, при която думите "чл. 54, ал. 1" се заменят с "чл. 57, ал. 1". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Сметната палата.
§12
В параграф 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Сметната палата се изменя член 2, алинея 1, точка 10 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Според изменението, в точка 10 се добавят председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата, което означава, че те също подлежат на публичност относно имуществото си.
§13
В Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се извършват изменения, касаещи членовете на Сметната палата. В чл. 3, т. 12 се добавят председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата. В чл. 25, ал. 2, т. 1 се заменят думите "председателя и членовете на Сметната палата" с "председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата". Законът е приет от 43-то Народно събрание на 29 януари 2015 г.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на член 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок, и член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 99 от 2017 г. и влизат в сила от 01.01.2018 г.
§15
Законът за Сметната палата влиза в сила от 1 януари 2018 г. Тази разпоредба е част от Преходните и Заключителни разпоредби, свързани със Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Законът е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г.
§68
Законът за Сметната палата влиза в сила от 1 януари 2018 г. Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г.
§36
В Закона за Сметната палата, обнародван през 2015 г. и изменян през 2016 и 2017 г., се извършва замяна на термина "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с новия Закон за противодействие на корупцията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г. и влиза в сила на 06.10.2023 г.
§70
В Закона за Сметната палата се извършва замяна на термина "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "Закона за противодействие на корупцията". Тази промяна е направена с цел актуализиране на законодателството и опростяване на терминологията.
