Виж оригиналния текст на документа
Законът за рибарството и аквакултурите регулира отношенията, свързани със собствеността, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси в България. Основните цели на закона включват устойчиво развитие на рибните ресурси, опазване на биологичното равновесие, развитие на риболова и аквакултурите, прилагане на отговорен риболов и увеличаване на потреблението на риба в страната.
Рибностопанските обекти са собственост на държавата, общините, юридически и физически лица. Правото на собственост върху рибните ресурси принадлежи на собственика на обекта или на лицата, които имат права за ползване по договор. Също така, правото на собственост върху рибните ресурси в обекти за развъждане и отглеждане на риба принадлежи на лицето, регистрирано по реда на чл. 25.
Чл. 3 определя рибностопанските обекти, които включват естествени и изкуствени води, както и специализирани обекти за аквакултури. Рибните ресурси в тези обекти могат да се ползват от физически и юридически лица за стопански и любителски риболов, при условия и ред, определени от закона. Включени са българският участък на р. Дунав, морските води и различни водни обекти за аквакултури и любителски риболов.
Чл. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите определя, че Министерският съвет, по предложение на съответните министри, приема Национална програма за рибарството и аквакултурите. Програмата включва анализ на състоянието на отрасъла, мерки за опазване на биоразнообразието, подпомагане на рибарството и аквакултурите, финансиране от бюджета и международни организации, както и контрол върху изпълнението й. Програмата е с продължителност до 7 години и се отчита ежегодно пред Министерския съвет.
Чл. 4а от Закона за рибарството и аквакултурите определя правилата за предоставяне на държавни помощи в областта на рибарството. Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, определя видовете помощи, съобразно правото на ЕС. Министърът е задължен да уведомява Европейската комисия за нови или променени схеми на помощ. Също така, той поддържа регистри на разрешените помощи и минималните помощи. Държавен фонд "Земеделие" прилага тези помощи, а условията и редът за прилагането им се определят с наредба на министъра.
Чл. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите описва управлението, наблюдението и контрола върху рибарството и аквакултурите, които се извършват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). ИАРА е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в Бургас и разполага с териториални звена. Дейността и структурата на ИАРА се определят от устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е отговорна за управление на Оперативната програма за развитие на сектор 'Рибарство', прилагане на Общата политика по рибарство на ЕС, изпълнение на Националната програма за рибарството, опазване на рибните ресурси, издаване на разрешителни за риболов, поддържане на информационни системи, представяне на България в международни организации, разпределяне на риболовни квоти, предоставяне на права за ползване на рибни ресурси и други законово възложени дейности. Агенцията също така осъществява контрол и регистрация на риболовните кораби в сътрудничество с други агенции.
Изпълнителната агенция по горите и нейните структури отговарят за контрола на рибните ресурси във водните обекти, използвани за любителски риболов. Те следят за спазването на правилата за любителски риболов, съгласно ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ и ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Чл. 8 от Закона за рибарството и аквакултурите описва създаването на Научно-технически съвет по рибарство и аквакултури (НТСРА) към министъра на земеделието и храните. Съветът включва представители от различни министерства и организации, свързани с рибарството. НТСРА обсъжда и дава становища по програми и документи, свързани с отрасъла, а министърът на земеделието и храните издава правилник за неговата дейност.
Чл. 9 от Закона за рибарството и аквакултурите определя, че контролът върху опазването на биологичното разнообразие на рибните ресурси се осъществява от министъра на околната среда и водите, както и от министъра на земеделието и храните. Освен това, въвеждането на неместни видове и повторното въвеждане на местни видове риби и водни организми във водните обекти трябва да се извършва съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 10 от Закона за рибарството и аквакултурите определя процедурата за признаване на организации на производителите на риболовни и аквакултурни продукти от министъра на земеделието и храните. Организациите, които желаят да бъдат признати, трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1379/2013. Процесът включва подаване на заявление, проверка от постоянна комисия и издаване на заповед за признаване или отказ. Съществуват условия за оттегляне на признаването при неспазване на изискванията или установени нарушения. Заповедите могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Член 10а от Закона за рибарството и аквакултурите, който е нов към ДВ, бр. 94 от 2005 г. и е влязъл в сила от 01.01.2006 г., е отменен с ДВ, бр. 36 от 2008 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила.
Член 10б от Закона за рибарството и аквакултурите е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 94 от 2005 година и влиза в сила от 01.01.2006 година. Той е отменен с Държавен вестник, брой 36 от 2008 година.
Чл. 10в от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира процеса на признаване на междубраншови организации в сектора на рибарството. Министърът на земеделието и храните има правомощия да признава такива организации, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1379/2013. Организациите се учредяват от производители, търговци и преработватели с цел изпълнение на мерките, посочени в регламента. Процедурата за признаване включва подаване на заявление, проверка от комисия и издаване на заповед от министъра. Признаването може да бъде оттеглено при определени условия, включително при преставане на изпълнение на условията за признаване или установяване на нарушения.
Член 10г. от Закона за рибарството и аквакултурите определя правомощията на министъра на земеделието и храните да издава наредби относно признаването на организации на производителите от сектора на рибарството, контрола върху тяхната дейност и одобрението на производствени планове. Също така, Министерството и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури са задължени да публикуват актуални списъци на признатите организации и асоциации на своите интернет страници.
Чл. 11 от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира възможността за сдружаване на любителите на риболова в териториални риболовни сдружения, които се регистрират съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тези сдружения могат да образуват регионални и национални сдружения, като последното представлява над половината от регистрираните сдружения в страната. Националното сдружение защитава интересите на риболовците и осъществява дейности за повишаване на риболовната култура, опазване на екосистемите и обогатяване на рибните запаси. Сдруженията не могат да участват в търговски дружества, но могат да учредяват такива без непарична вноска, а печалбата от тях се използва за целите на сдруженията. Освен това, членовете на сдруженията могат да се обединяват с лица, свързани с опазването на дивеча.
Чл. 11а от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда, че организациите, посочени в чл. 11, ал. 1 и 2, участват в мероприятия за разселване на генетичен материал в обекти, предназначени за любителски риболов. Те трябва да осигурят минимум 10% от финансирането, а останалата част идва от определени средства. Освен това, тези организации отговарят за охраната на обектите за любителски риболов и подпомагат опазването на рибните ресурси в техните територии.
Чл. 12 от Закона за рибарството и аквакултурите определя, че риболовът трябва да се организира така, че да не пречи на естественото възпроизводство на рибните ресурси и техните миграционни пътища. Освен това, риболовът не трябва да застрашава устойчивото развитие на запаси и трябва да благоприятства опазването на биоразнообразието. В защитените територии риболовът се извършва съгласно плана за управление на съответната територия.
Според Чл. 13 от Закона за рибарството и аквакултурите, лицата с билет за любителски риболов или право за усвояване на ресурс от риба и водни организми стават собственици на уловените риби и водни организми. При любителски риболов правото на собственост възниква в момента на улов или освобождаване на уловените организми, а при стопански риболов - когато те са уловени и съхранявани във водата, на риболовен кораб или на брега.
Лицата, които извършват стопански риболов, са задължени да притежават свидетелство за правоспособност, издавано от ИАРА след успешен курс за обучение и изпит. Изискването за свидетелство не важи за лица с висше или средно образование по специалност, свързана с рибарството и аквакултурите.
Член 15 от Закона за рибарството и аквакултурите определя условията за ползване на язовирите - държавна собственост. Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите имат правомощия да определят с наредба дали язовирите ще се използват само за любителски риболов или за аквакултури. В язовирите, определени за любителски риболов, могат да се установяват зони за аквакултури. Наредбата също така регламентира правилата за извършване на стопански и любителски риболов, както и аквакултури в язовирите, Черно море и река Дунав. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е задължена да публикува списък на язовирите, които са определени за любителски риболов и аквакултури.
Чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите определя реда за управление на рибните ресурси в реките и водните обекти, които са държавна собственост и предназначени за любителски риболов. Министърът на земеделието и храните възлага управлението на сдружения, които изискват билет за любителски риболов и членска карта. Редът за предоставяне на управлението се определя с наредба от съответните министри. Общинските съвети също могат да възлагат управление на рибните ресурси на сдружения за общественополезна дейност.
Член 15б от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира условията за любителски риболов в язовирите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Риболовът може да се извършва само извън санитарно-охранителните зони. Освен това, в язовирите, описани в приложение № 1 от Закона за водите, са определени технологични зони за експлоатация на водностопанските съоръжения.
Чл. 15в от Закона за рибарството и аквакултурите определя зоните за аквакултури, които трябва да бъдат разположени извън естествените зони за възпроизводство на риба и други водни организми. Техническите съоръжения за аквакултури се разполагат в определените зони, а зоната на действие на тези съоръжения обхваща разрешената площ за ползване на воден обект. Освен това, се предвиждат аварийни зони за преместване на съоръженията при необходимост, а за комплексни язовири се определят защитни водни нива, които осигуряват необходимата дълбочина за мрежени клетки.
Чл. 15г от Закона за рибарството и аквакултурите урежда как се определят зоните за аквакултури, аварийните зони и защитните нива за водни обекти чрез заповед на изпълнителния директор на ИАРА. Заповедта включва параметри на зоните, които се определят по предложение на ръководителя на териториалното звено на ИАРА и в съгласие с други съответни органи. Параметрите трябва да отговарят на изискванията за експлоатация на язовирни стени и санитарно-охранителни зони. В зоната на действие на техническите съоръжения за аквакултури риболовът и достъпът на плавателни съдове, освен обслужващите техническите съоръжения, са забранени.
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури поддържа регистри на различни категории, включително разрешителни за стопански и любителски риболов, лица, занимаващи се с развъждане на риба, риболовни кораби, центрове за продажба на рибни продукти, и документи, свързани с административни нарушения. Осигурява се достъп до регистъра на риболовните кораби за Изпълнителната агенция "Морска администрация". Регистрите се водят по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и храните.
Член 16а е новоприет с ДВ, бр. 94 от 2005 г. и влиза в сила от 01.01.2006 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 36 от 2008 г.
Член 16б от Закона за рибарството и аквакултурите, който е приет през 2005 г. и е в сила от 01.01.2006 г., е отменен през 2008 г. Този член е част от раздел II, който се отнася до стопанския риболов.
Чл. 17 от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира условията за извършване на стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав. За стопански риболов е необходимо издаване на разрешително и придобиване на право за усвояване на ресурси от риба и водни организми. Разрешителните се издават на физически и юридически лица в зависимост от дължината на кораба. Правото за усвояване е възмездно и се удостоверява с годишно удостоверение от ИАРА. Кораби от трети държави могат да риболовстват при спазване на европейските нормативи. Разрешителните и вписването в регистъра на риболовните кораби се извършват при спазване на изискванията на правото на ЕС. Министърът на земеделието и храните определя условията за управление на риболовния флот, а също така и квотираните видове риба, за които се издават специални разрешителни.
Чл. 17а от Закона за рибарството и аквакултурите определя условията за издаване на разрешителни за стопански риболов и специални разрешителни за улов на квотиран вид риба. Таксите за тези разрешителни се определят по тарифа на Министерския съвет, с изключение на случаите на риболов със специализиран уред. Размерът на таксите не може да надвишава административните разходи за издаването им. Членовете от 1 до 3 на чл. 17а са отменени.
Разрешителното за стопански риболов и удостоверението за усвояване на рибни ресурси се издават от изпълнителния директор на ИАРА или упълномощено лице. Министърът на земеделието и храните утвърджава образци на тези разрешителни.
Чл. 18 от Закона за рибарството и аквакултурите определя процедурата за издаване на разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав. Кандидатът трябва да подаде заявление в ИАРА с приложени документи, включително копие от позволителното за плаване, нотариално заверено пълномощно от корабопритежателя, документ за собственост на кораба и документ за платена такса за разрешителното. Такса за маркиране на риболовни уреди също се заплаща в съответствие с тарифата.
Чл. 18а от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира издаването на разрешителни за стопански риболов. Разрешителното се издава в 14-дневен срок след подаване на заявлението, освен в случаи на специализирани уреди. То съдържа информация за риболовния кораб, собственика и риболовните уреди. При непълноти, органът уведомява заявителя, който има 14 дни за отстраняване. Отказ за издаване на разрешително може да бъде обжалван, а внесените такси се възстановяват при отказ.
Разрешителното за стопански риболов е безсрочно, с изключение на случаите, посочени в чл. 21, ал. 7. Притежателят на разрешителното е задължен да уведомява органа, който го е издал, за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 18 в срок от 7 дни след настъпването на промените.
Чл. 18в от Закона за рибарството и аквакултурите определя условията, при които изпълнителният директор на ИАРА или упълномощено лице може да прекрати разрешителни за стопански риболов. Прекратяването може да стане по искане на титуляра, при смяна или смърт на собственика на риболовния кораб, при прекратяване на юридическото лице, при отпадане на основанието за издаване на разрешителното, при неспазване на определени разпоредби или при достигане на наказателни точки. Освен това, разрешителното може да бъде прекратено, ако притежателят не е издавал удостоверение в продължение на две години или е декларирал нулев улов.
Чл. 18г от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира условията за извършване на стопански риболов. Според алинея 1, при стопански риболов е задължително участието на лице, което отговаря на изискванията на чл. 14. Алинея 3 изисква разрешителното и удостоверението за риболов да се съхраняват на борда на плавателния съд от капитана. Според алинея 4, стопанският риболов може да се извършва само с маркирани и вписани в удостоверението риболовни уреди и средства.
Чл. 18д от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда при тежки нарушения в риболовството да се прилага точкова система. Тази система позволява на титулярите на разрешителни за стопански риболов да получават точки за нарушения, свързани с риболовния кораб, съгласно европейски регламенти. Точките следват всеки нов титуляр на разрешителното за съответния кораб. Начинът на прилагане на системата се определя от наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 18е от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира издаването на удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Удостоверението се издава на лица с валидно разрешително за стопански риболов, след заплащане на такса. Заявленията за удостоверение се подават в ИАРА, като се посочват риболовните уреди. Издаването на удостоверението е в срок от 14 до 30 дни, в зависимост от типа на кораба. Отказът за издаване може да се обжалва. Юридическите лица също могат да получат удостоверение, при условие, че капитанът отговаря на изискванията. Освен това, притежателите на разрешителни за риболов в Черно море са длъжни да предоставят годишна информация в ИАРА.
Чл. 19 регламентира задълженията на риболовците относно воденето на риболовен дневник при извършване на стопански риболов. Дневникът трябва да съдържа данни за улова по видове и количества, и се издава от ИАРА. Определят се специфични изисквания за записване на улова в зависимост от вида на рибата и размера на риболовния кораб. Капитаните на кораби с дължина над 10 метра имат допълнителни задължения за отразяване на координати и условия на риболова. В определени случаи, като планувани дейности, дневник не се води, а капитаните трябва да уведомят ИАРА. Корабите с дължина до 10 метра могат да бъдат освободени от водене на дневник, ако съществува план за статистически извадки, а данните за улова се подават в декларация.
Лицата, които имат право да усвояват риба и водни организми, са задължени да попълват риболовния дневник при всяко излизане на вода, с изключение на определени случаи. Попълнената декларация за произход трябва да бъде предадена на длъжностните лица в ИАРА в срок от 48 часа след акостирането. Редът и образецът на риболовния дневник се определят с наредба.
Член 21 определя даляна като специализиран уред за стопански риболов в Черно море. Далянът е стационарен мрежен уред, разположен в определена акватория с точка на привързване. Стопанският риболов с него изисква разрешително, издадено след конкурс, и удостоверение от ИАРА. Местоположението и техническите параметри на уредите се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА. Разрешителното за риболов е валидно за 10 години.
Чл. 21а от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира процедурата за откриване на конкурс за получаване на разрешително за стопански риболов със специализиран уред. Конкурсът се открива със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, която съдържа информация за вида на уреда, изисквания към участниците, критерии за оценка на офертите, минимална цена за усвояване на ресурс, методика за оценка, срокове и място за подаване на оферти, както и информация за обжалване. Заповедта се публикува на интернет страницата на ИАРА в срок от три дни, а срокът за подаване на оферти е между един и два месеца след издаването на заповедта.
Чл. 21б от Закона за рибарството и аквакултурите определя необходимата документация за участие в конкурса, която включва: копие от заповедта, карта на зоната на действие, изисквания за информация по критериите за оценка, методика за оценка на офертите, правила за провеждане на конкурса, образец на офертата, указания за съставяне на офертата, изисквания за приложения и документи, удостоверяващи произхода на средствата за стопански риболов.
Чл. 21в от Закона за рибарството и аквакултурите определя условията за участие в конкурсите. Всеки заинтересован юридически лице или едноличен търговец може да подаде оферта, с изключение на определени категории търговци, които са обявени в несъстоятелност, в производство по несъстоятелност, в процедура по ликвидация, имат задължения към държавата или общината, имат непогасени задължения към Националната агенция за приходите, имат просрочени задължения към работниците, извършили нарушения по закона, или имат осъдени управители за определени престъпления. Участниците трябва да предоставят съответни документи, удостоверяващи липсата на тези обстоятелства, и допълнителна информация за правоспособност и техническо оборудване.
Чл. 21г от Закона за рибарството и аквакултурите определя изискванията за офертите, които участниците трябва да представят при участие в конкурс. Офертата трябва да включва информация за участника, критериите за оценка, заверени документи за регистрация, документи за упълномощаване, удостоверения за липса на обстоятелства, информация за произхода на средствата, списък на документите и запечатан плик с ценова оферта. Офертата трябва да бъде подписана и подадена в запечатан плик с посочени реквизити. Не се приемат оферти, подадени след крайния срок, в незапечатан плик или без посочени реквизити.
След изтичане на срока за приемане на офертите, изпълнителният директор на ИАРА назначава комисия за класиране на участниците, която включва най-малко петима членове, един от които е правоспособен юрист. Членовете на комисията не могат да имат частен интерес или да са свързани лица с участници в конкурса. Те трябва да подават декларации за липса на интерес и да искат освобождаване, ако се установи конфликт. При необходимост, изпълнителният директор назначава нов член на комисията. Работата на комисията трябва да приключи в срок не по-дълъг от един месец.
Отварянето на офертите в конкурса за рибарство и аквакултури се извършва на открито заседание на комисията, в което могат да участват кандидатите или техни представители. Комисията проверява офертите по реда на тяхното постъпване, съобразно изискванията на закона. Тя може да проверява информацията, да иска разяснения и допълнителни документи. Участниците, които не отстранят непълноти в документите в срок, ще бъдат отстранени от конкурса. Офертите на отстранените участници не се разглеждат. Всеки документ трябва да бъде подписан от най-малко трима членове на комисията.
Чл. 21ж от Закона за рибарството и аквакултурите описва процеса на оценка на участниците в конкурса за усвояване на ресурси от риба и други водни организми. Комисията оценява участниците по три критерия: професионален опит и квалификация, технически възможности и предложена цена. Първите два критерия се оценяват по скала от 1 до 10 и се умножават с определени коефициенти. Общата оценка се формира от сбора на оценките, умножен с предложената цена. Комисията съставя протокол, който включва информация за участниците, резултати от оценките и предложение за издаване на разрешително за стопански риболов. При наличие на един или повече участници, с най-висок резултат, се предлага разрешително. Конкурсът може да бъде прекратен при липса на оферти или нарушения. Протоколът се представя на изпълнителния директор на ИАРА в срок от три дни.
Чл. 21з от Закона за рибарството и аквакултурите описва процедурата за издаване на разрешително за стопански риболов със специализиран уред. В 7-дневен срок след представяне на протокола, изпълнителният директор на ИАРА издава заповед, в която определя участника, класиран на първо място. Заповедта съдържа информация за класирането на участниците, мотивите за отстраняване на участници от конкурса, техническите параметри на зоната на действие, годишната цена за усвояване на ресурсите и сроковете за плащане. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва. Риболовът в зоната на действие на специализирания уред от трети лица се забранява след влизането в сила на заповедта.
Изпълнителният директор на ИАРА може да прекрати конкурса за издаване на разрешително за стопански риболов със специализирания уред в три случая: 1. когато няма подадени оферти; 2. когато всички участници са отстранени; 3. когато са установени нарушения при провеждането на конкурса, които не могат да бъдат отстранени. Уведомление за прекратяване на процедурата трябва да бъде изпратено на участниците в срок от три дни. Заповедта за прекратяване може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разрешителното за извършване на стопански риболов със специализиран уред включва наименование на издаващия орган, номер и дата на издаването, наименование и седалище на титуляря, единен идентификационен код, номер и дата на документа по чл. 14, номер на заповедта за зоната на действие, технически характеристики и координати на зоната на действие, външна маркировка и име на плавателния съд, срок за заплащане на годишната цена за правото на риболов и срок на действие на разрешителното.
Чл. 21л. регламентира условията за прекратяване на действието на издаденото разрешително за риболов. То може да бъде прекратено при условията на чл. 18в, ал. 1, освен в случаите, когато юридическото лице е прекратено, но правоприемникът може да поиска продължаване на разрешителното в едномесечен срок. Продължаването става със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, при спазване на изискванията на чл. 21в, ал. 2, и новото разрешително не удължава срока на първоначалното. Заповедта се издава в 10-дневен срок от искането, а отказът може да се обжалва. Изпълнителният директор може да отмени разрешителното при определени обстоятелства, като неизграждане на специализиран уред, повторно нарушение или неплащане на дължима такса. При отнемане на разрешителното, се определя срок за отстраняване на уредите.
Чл. 22 от Закона за рибарството и аквакултурите определя условията за извършване на любителски риболов. Физически лица, притежаващи валиден билет за любителски риболов, могат да практикуват такъв. За получаване на билет, лицата трябва да попълнят декларация, удостоверяваща познаването на нормативната уредба. Декларациите трябва да се представят в ИАРА до 10-о число на всеки месец. Без попълнена декларация не се издава билет. За издаване и презаверка на билета се събира такса, а членовете на сдруженията ползват намаление от 80% при представяне на членска карта.
Чл. 22а регламентира издаването и разпространението на билети за любителски риболов, които се отпечатват от ИАРА и се разпространяват чрез различни организации и лица. Билетите са лични и не могат да се преотстъпват. Те се издават за различни срокове (седмица, месец, шест месеца и година). Лицата, които разпространяват билетите, трябва да превеждат 80% от стойността им на ИАРА и да инвестират минимум 5% от приходите си за зарибяване на водоемите. Министърът на земеделието и храните ежегодно определя обектите за зарибяване.
Физическите лица могат да извършват любителски риболов без билет в Черно море, при спазване на определени условия. Децата до 14 години и хората с увреждания могат да риболуват безплатно с определени видове билети. Лица над 60 години за жени и 65 години за мъже, както и младежи от 14 до 18 години, могат да риболуват срещу заплащане на намалена такса. За насърчаване на риболова сред подрастващите, се предлагат инициативи за обособяване на учебно-практически комплекси. Децата под 14 години трябва да риболуват с придружител, който има билет.
Лицата, които практикуват любителски риболов, трябва да спазват следните правила: да използват до 3 въдици с максимум 2 куки на изкуствени водоеми, Черно море и река Дунав; в реките и езерата - до 2 въдици с 2 куки. Те също така трябва да записват улова и да носят билетите за риболов. Уловената риба не може да се продава, а количествата, които могат да бъдат задържани, са ограничени. Риболовът е разрешен през светлата част на денонощието, а през тъмната част - само от брега и в определени периоди. Забранен е риболовът на квотиран вид риба.
ИАРА осъществява контрол по време на спортни състезания за улов на риба, с изключение на определени разпоредби от закона и правилата на самото състезание. Състезанията могат да се провеждат във водни обекти, които са държавна собственост, само с разрешение на министъра на земеделието и храните, особено в периода на забрана за улов на риба.
Чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира условията за развъждане и отглеждане на риба и водни организми, които могат да бъдат извършвани само от регистрирани еднолични търговци и юридически лица в ИАРА. Лицата, които развъждат риба в Черно море и язовирите, трябва да се регистрират след определяне на лимити за производството и площите, като регистрацията включва и съгласуване с морската администрация. За регистрация се заплаща такса, а условията за лимитите и регистрацията на производителите на генетичен материал се определят с наредби. Контролът на дейността се извършва съгласно Закона за животновъдството. За вписване в регистъра е необходимо притежаване на разрешителни по Закона за водите и други съгласувания.
Чл. 25а от Закона за рибарството и аквакултурите определя процедурата за вписване в регистъра на лицата, занимаващи се с рибарство. За целта те подават заявление до ръководителя на териториалното звено на ИАРА, като в него посочват ЕИК и прилагат редица документи, включително документ за собственост, техническо описание на обекта, документ за платена такса и съгласувателни скици, ако е необходимо. Съдържанието на технологичното описание и схемата на производство се определят с наредба от министъра на земеделието и храните.
Чл. 25б от Закона за рибарството и аквакултурите определя процедурата за регистрация на лицата, подали заявление. В срок от 14 дни след подаване на заявлението, лицето трябва да бъде вписано в регистъра и да получи удостоверение за регистрация. При установени непълноти или неточности в документите, изпълнителният директор на ИАРА уведомява заявителя в срок от 7 дни, след което той има 14 дни да отстрани нередовностите. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, регистрацията се отказва, а отказът може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Регистрацията на лицата, занимаващи се с рибарство и аквакултури, е безсрочна. При промяна на данните, регистрираното лице е задължено да уведоми ИАРА в срок от 30 дни. Освен това, регистрираните лица трябва да представят удостоверение за регистрация на животновъден обект в ИАРА в същия срок след въвеждане на обекта в експлоатация.
Изпълнителният директор на ИАРА може да прекрати регистрацията на лице при определени условия, включително по молба на лицето, при ликвидация на юридическото лице, при преустановяване на дейността за повече от една година, при отнемане на разрешителното по Закона за водите, и при неспазване на изискванията за регистрация и производство. Заповедта за прекратяване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 26 от Закона за рибарството и аквакултурите, който е бил изменен през 2005 г. и е влязъл в сила от 01.01.2006 г., е отменен с изменение от 2010 г. Това означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила и не се прилагат.
Лицата, занимаващи се с развъждане и отглеждане на риба и водни организми, са задължени да предоставят на ИАРА ежегоден формуляр с данни за произведената и продадената риба, информация за наетите лица, приходи и разходи, да водят дневник на продажбите, да издават декларации за произход, да спазват технологични схеми и ограничения за производство, както и да регистрират кораби, използвани в аквакултурите.
Член 27а от Закона за рибарството и аквакултурите изисква предприятията за преработка на риба и водни организми да предоставят на ИАРА ежегодно формуляр за икономическа статистика. Формулярът трябва да бъде подаден до края на месец януари и да съдържа информация за наетите лица, работа без заплащане, приходи и разходи, както и други финансови данни, свързани с дейността на предприятието.
Член 28 от Закона за рибарството и аквакултурите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 59 от 2012 г.
Чл. 28а от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира задължението на ръководителите на териториалните звена на ИАРА да представят служебно извадка от регистъра на производителите на риба и водни организми на областните дирекции "Земеделие". Тази информация ще бъде включена в регистъра на земеделските стопани. Освен това, производителите на аквакултури, регистрирани по закона, имат права на земеделски стопани съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители.
Чл. 29 от Закона за рибарството и аквакултурите задължава органите на държавната власт, местното самоуправление, определени организации и лица, които практикуват риболов и аквакултури, да оказват съдействие на служителите на ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури) при изпълнението на техните задължения, свързани с опазването на рибните ресурси.
Чл. 30 от Закона за рибарството и аквакултурите определя задълженията на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за опазване и възстановяване на рибните ресурси. ИАРА проучва състоянието на рибните запаси, предлага допустим улов и квоти, разработва рибностопански мероприятия и съгласува проекти за миграция на рибите. Министърът на земеделието определя общия допустим улов и забрани за риболов при необходимост. ИАРА следи за устойчивото развитие на рибните популации и налага забрани при критични условия. Също така, разселването на риби и водни организми трябва да е от местен произход, а индивидуалните квоти за риболов се разпределят от ИАРА или признати организации.
Чл. 31 от Закона за рибарството и аквакултурите е бил изменен през 2005 г. и е влязъл в сила от 01.01.2006 г., но по-късно е отменен през 2012 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила по този член, вече не са приложими.
Чл. 32 от Закона за рибарството и аквакултурите забранява улова на риба и водни организми в определени водни обекти по време на размножаване. Забраната може да бъде удължена до 30 дни при нетипични климатични условия. В технологичните обекти забраната се въвежда ежегодно за срок от 20 до 45 дни. Има изключения за любителски риболов в определени водни обекти, разрешен от министъра на земеделието и храните. При случай на прилов по време на забраната, уловените организми трябва да се върнат във водата.
Чл. 33 от Закона за рибарството и аквакултурите определя забрани за пренасяне, превозване и продажба на риба и водни организми в живо, прясно и охладено състояние по време на забранителните периоди, посочени в чл. 30 и чл. 32. Изключение от тази забрана се прави за риби и водни организми, отглеждани в регистрирани обекти, както и за улов с научноизследователски и спортно-развлекателен характер.
Чл. 34 от Закона за рибарството и аквакултурите забранява любителския риболов в реките, когато водата в тях е под минимално допустимия отток, определен от министъра на околната среда и водите. Заповедта за забраната се издава от изпълнителния директор на ИАРА по предложение на ръководителя на териториалното звено на ИАРА, след съгласуване с басейновата дирекция на Министерството на околната среда и водите.
Стопанският и любителският риболов в определени обекти е забранен с използването на специфични уреди и средства, включително взривни материали, отрови, електрически ток, огнестрелно оръжие и харпун. Забраната не важи за любителски риболов с харпун в Черно море, при определени условия. За научни изследвания е разрешено използването на дънни тралиращи и драгиращи средства с разрешение. Министърът на земеделието определя зони, където е забранен бийм трал, и това се публикува на сайта на ИАРА.
Стопанският риболов в р. Дунав и Черно море е забранен, ако се използват мрежи или мрежени уреди, които имат платна или елементи с размер на окото по-малък от определения в наредбата. Освен това, при улов на калкан е забранено използването на допълнителни мрежени приспособления.
Чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите забранява извършването на стопански и любителски риболов в определени обекти, посочени в чл. 3, ал. 1, чрез метод на косене (търмъчене).
Чл. 38 от Закона за рибарството и аквакултурите забранява улова, пренасянето, превозването и продажбата на риба и водни организми с размери под минимално допустимите, определени в приложение № 2. При улов на по-малки индивиди, те трябва незабавно да бъдат върнати във водата. Забраната не важи за научноизследователски цели. Уловените организми се измерват по специфични методи за различни видове. При стопански риболов е допустим прилов на риба с размери под минимално допустимите, но не повече от 5% от общото количество, с изключение на есетрови и квотирани видове.
Чл. 39 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда, че забраната, установена в чл. 38, ал. 1, не важи за улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми, произхождащи от обекти, предназначени за аквакултури. Това означава, че риболовът и търговията с риба от аквакултури са разрешени, въпреки общата забрана.
Чл. 39а от Закона за рибарството и аквакултурите забранява риболова с мрежени риболовни уреди в определени водни обекти, освен в Черно море и река Дунав при определени условия, както и от регистрирани лица в съответните водни обекти. Забранява се също пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, с изключение на лица с валидно разрешително за стопански риболов или регистрирани по реда на чл. 25.
Чл. 40 от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира издаването на разрешителни за улов на риба и водни организми за научноизследователски цели. Изпълнителният директор на ИАРА издава разрешителства, но за определени видове риби разрешението се дава от министъра на земеделието след съгласуване с министъра на околната среда. Заявлението за разрешително трябва да съдържа данни за изследването, целите, водните обекти, видове риба и риболовни уреди. Разрешителството е валидно до края на календарната година, не може да се преотстъпва и съдържа подробна информация за улова. След улова, данните трябва да се вписват и заверяват от ИАРА. Забраните за улов не важат за научни цели, а за издаване на разрешително се заплаща такса.
Член 41 от Закона за рибарството и аквакултурите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 94 от 2005 г., като отменената разпоредба влиза в сила от 01.01.2006 г.
Според Чл. 42 от Закона за рибарството и аквакултурите, е забранено уловът, пренасянето, превозването и търговията на речни раци (Astacus astacus L.) и каменни (поточни) раци (Austropotamobius torrentius). Тази забрана е в сила от 01.01.2006 г.
Чл. 43 от Закона за рибарството и аквакултурите забранява улова, пренасянето, превозването и търговията на морски бозайници. При случай на прилов, уловените животни трябва незабавно да бъдат върнати обратно в морето, без значение от тяхното състояние.
Забранява се пренасянето и превозването на технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток. Изключение правят случаите, когато лицето притежава валидно разрешително за улов за научноизследователски цели, съгласно чл. 40.
Лицата, които стопанисват изпускателните съоръжения на водни обекти, трябва да монтират устройства, които предотвратяват преминаването на риба. При необходимост от пресушаване на водните обекти, те са задължени да осигурят прехвърлянето на рибата и водните организми в друг воден обект или да финансират възстановяването им. Тези задължения се изпълняват след съгласуване с Министерството на околната среда и водите и под контрола на ИАРА.
Собствениците на нови бентове и други съоръжения, преграждащи речното корито, трябва да изградят рибни проходи преди пускането им в експлоатация, след преценка от директора на басейнова дирекция. Съществуващите водноелектрически съоръжения също са задължени да изградят или реконструират рибни проходи след оценка на съответствието с плановете за управление на речните басейни. Наредба на министърите на земеделието и околната среда определя условията и техническите изисквания за изграждане на рибни проходи.
Собствениците и лицата, които стопанисват водноелектрически съоръжения, бентове и прагове, както и собствениците на водни обекти, са задължени да поддържат оптимално ниво на водата през размножителния период на рибите. Това е необходимо за опазване на хвърления хайвер, освен в случаи на аварийно изпускане на водата.
Член 44г. от Закона за рибарството и аквакултурите е нов, приет с ДВ, бр. 94 от 2005 г., и е в сила от 01.01.2006 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 59 от 2012 г.
Собствениците на риболовни кораби с дължина минимум 12 метра са задължени да инсталират и поддържат бордово оборудване за наблюдение и контрол. Напускането на акваторията на пристанищата с неработещо или изключено сателитно проследяващо оборудване е забранено. Условията за ползване и поддръжка на това оборудване се определят с наредба на съответните министри.
На борда на риболовни кораби и други плавателни средства е забранено да се съхраняват, пренасят, превозват и монтират уреди и средства, свързани с извършването на стопански или любителски риболов, съгласно чл. 35, ал. 1.
Риболовните кораби с мощност над 120 KW, включително нови или заместващи двигатели, подлежат на сертифициране, с изключение на корабите, използвани в аквакултурите. Сертификацията и проверката на мощността на двигателите се извършва от министъра на транспорта, в съответствие с определени регламенти и наредби.
Член 46 регламентира първата продажба на риболовни продукти, която се извършва в специално регистрирани центрове или от регистрирани купувачи. Центровете за първа продажба трябва да отговарят на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за храните, осигурявайки условия за равнопоставен пазар. Организацията на продажбата в тези центрове се осъществява от назначен организатор. Условията и редът за първата продажба се определят с наредба от министъра на земеделието и храните.
Центровете за първа продажба на риболовни продукти трябва да се регистрират в ИАРА след получаване на удостоверение за регистрация по Закона за храните. Заявлението за регистрация трябва да съдържа информация за ЕИК или код по БУЛСТАТ, номер и дата на удостоверението за храните, както и документи за собственост на обекта и проект на правилник. Такса за регистрация се заплаща съгласно тарифата. Правилникът на центъра дефинира условията за участие, времето за продажби, реда на търговия и такси за услуги. При промяна на данните организаторът е длъжен да уведоми ИАРА в срок от 30 дни.
Чл. 46б от Закона за рибарството и аквакултурите определя процедурата за регистрация на заявителите. След подаване на заявлението, изпълнителният директор на ИАРА издава удостоверение за регистрация в 14-дневен срок. При установяване на непълноти или неточности, заявителят получава уведомление и има 14 дни за отстраняване на нередовностите. Отказът за вписване може да бъде направен, ако нередовностите не бъдат отстранени или ако представеният проект противоречи на закона. Отказът подлежи на обжалване, а внесените такси за регистрация се възстановяват в срок от един месец след отказа.
Чл. 46в от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира задълженията на организаторите на центрове за първа продажба на рибни продукти. Те трябва да водят регистър на продавачите, включващ името и номера на разрешителното за стопански риболов. Признати организации на производители също могат да се регистрират. Регистрацията е безсрочна, но може да бъде прекратена от изпълнителния директор на ИАРА при определени условия, като например по молба на организатора или при прекратяване на дейността на центъра. Заповедта за прекратяване може да се обжалва.
Организаторите на центрове за първа продажба на риболовни продукти трябва да осигурят свободен достъп и условия за работа на контролните органи на ИАРА и Българската агенция по безопасност на храните. Това включва извършването на проверки и проби от продаваните количества риба и други водни организми.
Чл. 46д урежда условията за първа продажба на продукти от риболов извън определените центрове. Продажбата може да се извършва само от регистрирани купувачи, които са юридически лица или еднолични търговци с валидно удостоверение за регистрация по Закона за храните. За вписване в регистъра на тези лица се заплаща такса, а заявлението включва важна информация относно купувача, включително наименование, адрес, ЕИК и удостоверения. При промяна на данните, лицата трябва да уведомят ИАРА в срок от 30 дни.
Чл. 46е от Закона за рибарството и аквакултурите определя процедурата за регистрация на юридически лица и еднолични търговци, които искат да извършват рибарство. След подаване на заявление, те трябва да бъдат вписани в регистъра в срок от 14 дни. При установени нередности, заявителят получава уведомление за корекции, които трябва да бъдат направени в срок от 14 дни. Ако нередностите не бъдат отстранени, вписването може да бъде отказано, като отказът подлежи на обжалване. Регистрацията е безсрочна, но може да бъде прекратена по различни причини, включително по молба на регистрирания или при прекратяване на дейността. Заповедта за прекратяване също може да бъде обжалвана.
Чл. 46ж регламентира осъществяването на първа продажба на рибни продукти, като изисква водене на дневник на продажбите, който да се предоставя на контролни органи при поискване. За всяка първа продажба се съставя документ. При разтоварване на риба или водни организми, предназначени за преработка или последваща продажба, се изисква декларация за приемане. Продуктите, които не са документирани, трябва да бъдат придружавани от документ за превоз. Всички документи трябва да бъдат изпратени до ИАРА в срок до 48 часа след разтоварването или продажбата. Наредбата по чл. 46, ал. 4 определя условията и реда за съставяне и предаване на документите.
Чл. 46з от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира процеса на категоризиране на продукти от риболов при първа продажба. Категоризацията се извършва по свежест и размер от лица с удостоверение, издадено след обучение и успешно положен изпит. ИАРА организира курсове за обучение и издава удостоверения, за което се заплаща такса, определена с тарифата.
При доставка на риболовни продукти, които не са били предмет на първа продажба, доставчикът е задължен да предостави копие от декларацията за произход на получателя. В случай, че суровината е от внос, е необходимо предоставяне на ветеринарномедицински сертификат.
Чл. 48 от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира задължението на продавача при продажба на риба и водни организми да предостави декларация за произход на центъра за първа продажба. При продажба на риба и водни организми от внос е необходимо предоставянето на ветеринарномедицински сертификат.
Чл. 48а от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира задълженията на доставчиците и продавачите на продукти от аквакултури. При доставка на суровини, доставчикът трябва да предостави декларация за произход, а при доставка на жива риба - и ветеринарномедицинско свидетелство. За вносни суровини е необходим ветеринарномедицински сертификат. При продажба на продукти от аквакултури, продавачът също трябва да предостави декларация за произход и ветеринарномедицинско свидетелство за живи организми. Продажбата на живи продукти е разрешена само на регистрирани лица.
В заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа е забранено доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без наличието на необходимите документи. При първа продажба е необходимо копие от декларация за произход и документ за първа продажба, а в останалите случаи е нужен търговски или платежен документ.
Чл. 49а от Закона за рибарството и аквакултурите изисква представяне на копие от документите по чл. 49 при проверки от контролните органи на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и Българската агенция по безопасност на храните. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2006 г. и е променяна няколко пъти, последно през 2012 г.
Чл. 50 от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира условията за превоз на риба и водни организми, които трябва да се извършват със специализирани транспортни средства. Превозът на жива риба и други живи водни организми изисква лицензирани транспортни средства по Закона за ветеринарномедицинската дейност, докато останалите случаи изискват регистрация по Закона за храните. Продуктите от аквакултури трябва да бъдат придружени от декларация за произход, а живата риба - и от ветеринарномедицинско свидетелство. При превоз на продукти от риболов се изискват декларация за произход и документ за превоз, а ако продуктите са преминали първа продажба, се изискват допълнителни документи.
Чл. 50а от Закона за рибарството и аквакултурите е нов, приет с ДВ, бр. 94 от 2005 г. и е в сила от 01.01.2006 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 59 от 2012 г. Това означава, че разпоредбата е била валидна за определен период, след което е загубила своето действие.
Чл. 51 урежда условията за продажба на носители на генетичен материал от риби и други водни организми. Продажбата може да се извършва от юридически лица и еднолични търговци, регистрирани по чл. 25, ал. 1, както и от акредитирани предприятия, организации, сдружения и научноизследователски институти. При продажбата е задължително представянето на ветеринарномедицински сертификат за здравословно състояние, а за есетровите риби се изискват допълнително ветеринарномедицинско свидетелство и генетичен сертификат от акредитирани лаборатории.
Когато генетичният материал е предназначен за разселване, се съставя протокол за зарибяване. Протоколът трябва да бъде по образец и ред, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1 от закона.
Чл. 53 от Закона за рибарството и аквакултурите определя източниците на средства за управление и опазване на рибните ресурси. Средствата се набират от такси за разрешителни за риболов, регистрация на рибопроизводители, глоби и санкции, дарения и трансфери от бюджета на Министерството на земеделието. Набраните средства се използват за финансиране на дейности на ИАРА, включително разселване на рибни видове, научно обслужване на аквакултурите, изпълнение на международни задължения и борба с болестите по рибите.
Контролът върху ползването и опазването на рибните ресурси в България се осъществява от ИАРА и Главна дирекция 'Гранична полиция' за чуждестранни риболовни кораби. Оправомощените служители на ИАРА проверяват разрешителни за риболов, контролират производството и търговията с риба, задържат нарушители и документират нарушения. При изпълнение на служебните си задължения, служителите носят униформа и имат право на огнестрелно оръжие. Осигуряват се обезщетения за служители, пострадали при изпълнение на служебните задължения.
Сдруженията, отговорни за управлението на рибните ресурси, упражняват контрол над правилата за риболов в определени водни обекти. Контролът се извършва от риболовни надзиратели, определени ежегодно от изпълнителния директор на ИАРА. Те проверяват билетите за любителски риболов и притежават права, сходни на тези на оправомощените лица по закона, с изключения.
Контролът по рибарството и аквакултурите се извършва чрез проверки на водни обекти, плавателни и моторни превозни средства, складове, хладилни помещения и заведения за обществено хранене. При проверки на риболовни кораби в Черно море, контролът не може да спира съдовете при работа на риболовните уреди, а проверките се извършват в движение или след приключване на операцията. Капитаните на риболовните кораби трябва да уведомят контролния орган за приключването на операцията, без да променят технологичния режим. Превозните средства на ИАРА, използвани за проверки, се обозначават с отличителни знаци.
Член 56 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда санкции за лица, които извършват стопански риболов без необходимото разрешително или в неподходящи водни обекти, различни от Черно море и река Дунав. Физическите лица ще бъдат глобени с суми от 1500 до 3000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци ще понесат имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.
Лицата, които не съхраняват разрешителното за стопански риболов и удостоверението за усвояване на рибни ресурси, подлежат на глоба от 200 до 500 лв. или имуществена санкция от 400 до 1000 лв. в съответствие с чл. 57, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Едноличен търговец или юридическо лице, което не уведомява териториалното звено на ИАРА за определени обстоятелства, подлежи на имуществена санкция в размер от 400 до 1200 лв. При повторно нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на предходно наказателно постановление, регистрацията на лицето се прекратява.
Член 58 от Закона за рибарството и аквакултурите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 59 от 2012 година.
Според чл. 58а от Закона за рибарството и аквакултурите, физическите лица, които извършват риболов в нарушение на определени разпоредби, могат да бъдат глобени с суми между 500 и 1000 лв. В случай на нарушение, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, имуществената санкция е между 600 и 1200 лв.
На лице, което не предостави на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) необходимата информация и икономическа статистика за риболовния кораб, данни за броя на наетите лица и риболовната дейност, се налага глоба от 200 до 500 лв. или имуществена санкция от 500 до 750 лв., в зависимост от нарушението.
На лицата, които не водят риболовен дневник или дневник на продажбите, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв. При повторно нарушение, имуществената санкция е в размер от 800 до 1600 лв. Тези мерки се прилагат при нарушения на чл. 19, ал. 1, 3, 4 и 5 и чл. 27, т. 3 от закона.
Едноличен търговец или юридическо лице, което предава улов от един кораб на друг без да го впише в риболовния дневник, подлежи на имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., в съответствие с чл. 60 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Чл. 61 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда санкции за лица, които не представят риболовния дневник, дневника на продажбите и дневника за първа продажба, в съответствие с определени членове от закона. Глобата за физически лица варира от 200 до 500 лв., а имуществената санкция за юридически лица е между 600 и 1200 лв. Също така, санкция се налага и на еднолични търговци или юридически лица, които не предоставят декларация за произход.
Лицата, които нарушават изискванията на чл. 19, ал. 11 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежат на глоба от 200 до 500 лв. или имуществена санкция между 400 и 1000 лв.
Чл. 62 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лов на риба и водни организми в зоната на действие на специализирани риболовни уреди при нарушение на чл. 21, ал. 5. Лицата, извършващи любителски риболов, ще бъдат глобявани с 100 до 400 лв., докато тези, които извършват стопански риболов, ще получат глоба от 600 до 1200 лв. При нарушения, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция от 800 до 2000 лв.
Чл. 63 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лица, които променят параметрите и зоната на действие на специализираните уреди за риболов в нарушение на чл. 21, ал. 5. Физическите лица се наказват с глоба от 600 до 1200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 800 до 2000 лв.
Който извършва любителски риболов без необходимия билет, ще бъде наказан с глоба в размер от 100 до 400 лв. Лице, което издаде билет за любителски риболов в нарушение на закона, също ще понесе наказание, което включва глоба от 100 до 400 лв. или имуществена санкция от 400 до 1600 лв.
Лицата, които извършват любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежат на глоба в размер от 100 до 400 лв.
Законът за рибарството и аквакултурите предвижда следните наказания за нарушения: 1. За улов на риба в количество, надхвърлящо определеното, глоба от 50 до 200 лв. 2. За продажба или покупка на риба в нарушение, глоба от 300 до 600 лв. 3. За любителски риболов в нарушение на определени алинеи, глоба от 400 до 650 лв. 4. За любителски риболов в нарушение на друга алинея, глоба от 300 до 600 лв. 5. За риболов във воден обект без билет и членска карта, глоба от 100 до 300 лв.
Лицата, които извършват любителски риболов извън определените водни обекти и зони за любителски риболов, подлежат на наказание. Глобата за такова нарушение варира от 100 до 500 лева.
Юридическите лица, които нарушават разпоредбата на чл. 22а, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 2000 до 5000 лв.
Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми без необходимата регистрация, са подложени на глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв. Това е нарушение на чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Едноличен търговец или юридическо лице, което наруши разпоредбите на чл. 25в, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежи на имуществена санкция в размер от 600 до 900 лв. Разпоредбата за наказание е въведена с изменения през 2012 г.
Едноличен търговец или юридическо лице, което развъжда и отглежда риба и други водни организми в нарушение на определени разпоредби, подлежи на имуществена санкция. Размерът на глобата варира от 500 до 1000 лв. Конкретните нарушения са посочени в чл. 27, т. 1, 6, 7 или 8 от закона.
Чл. 69а от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за извършване на улов на риба и други водни организми извън определената квота. Физическите лица подлежат на глоба от 600 до 1200 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 2000 до 3000 лв.
На физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 70 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лов на риба и други водни организми по време на забранен период. Физическите лица, които извършат такова нарушение, подлежат на глоба от 1500 до 3000 лв., а юридическите лица и еднолични търговци - на имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.
Законът предвижда наказания за лица, които пренасят, превозват или продават риба и други водни организми в живо, прясно или охладено състояние в нарушение на определени разпоредби. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 2000 до 3000 лв.
Съгласно чл. 72 от Закона за рибарството и аквакултурите, ловът на риба в река, когато количеството вода е под минимално допустимото, е нарушение на чл. 34, ал. 1. За това нарушение се налага глоба в размер от 100 до 500 лв., освен ако не се предвижда по-тежко наказание.
Чл. 73 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лов на риба и водни организми с незаконни риболовни средства. Физическите лица, които нарушават разпоредбите, ще бъдат глобени с суми между 1000 и 2000 лв. А в случаите, когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, санкцията е имуществена и варира от 2000 до 3000 лв.
Член 74 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лов на риба и други водни организми при нарушение на определени разпоредби. Физическите лица, които ловят риба в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6, и ал. 6, подлежат на глоба в размер от 4000 до 6000 лв. При нарушения, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 75 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лов на риба и водни организми с размери или тегло под минимално допустимите. Физическите лица се наказват с глоба от 600 до 900 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция от 1200 до 2000 лв. При задържане на прилов в нарушение на чл. 38, ал. 5, санкцията е между 800 и 2000 лв.
Чл. 75а от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказание за лица, които извършват експерименти в нарушение на чл. 40. Наказанието е глоба в размер от 300 до 500 лв.
Член 76 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лица, които ловят, пренасят, превозват или продават речни и каменни раци в нарушение на чл. 42. Физическите лица се наказват с глоба от 600 до 1200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 1000 до 1500 лв.
Законът предвижда наказания за физически и юридически лица, които ловят, пренасят, превозват или продават морски бозайници в нарушение на установените правила. Физическите лица се наказват с глоба от 2000 до 3000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 4000 до 6000 лв.
Лица, които не монтират съоръжения, предотвратяващи преминаването на риба, в нарушение на чл. 44а, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежат на наказание с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.
Лицата, които не осигурят прехвърлянето на рибата и другите водни организми в друг воден обект, в противоречие на разпоредбите на чл. 44а, ал. 2, подлежат на наказание с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
Лицата, които не изградят рибни проходи, позволяващи миграцията на рибата, в нарушение на чл. 44б, ал. 1 или 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.
Лицата, които не поддържат оптимално ниво на водата в определени водни съоръжения и обекти по време на размножителния период на рибите, нарушавайки разпоредбите на закона, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.
Изпълнителният директор на ИАРА или упълномощено лице може да отнеме правото на разпространение на билети за любителски риболов за срок до една година на лице, което не е издало билет за любителски риболов на определени лица. Заповедта за отнемане може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице може да отнеме разрешителното за стопански риболов за срок от една до две години, ако притежателят не спазва условията на удостоверенията и разрешителните, извършва риболов без право, лови риба в забранени периоди, използва забранени уреди или лови морски бозайници в нарушение на закона. Заповедта за отнемане може да бъде обжалвана, но обжалването не спира нейното изпълнение.
Член 80 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда имуществена санкция за еднолични търговци и юридически лица, които не поддържат бордовото оборудване за наблюдение и контрол на риболовните кораби. Размерът на санкцията е между 2000 и 3000 лв. Санкцията се налага и за нарушения, свързани с чл. 45, ал. 3.
Член 81 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лица, които съхраняват, пренасят или монтират риболовни уреди и средства, които са забранени за извършване на риболов. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. при нарушение на чл. 45а.
Лицата, които пренасят или превозват мрежени риболовни уреди и/или технически устройства за улов с електрически ток в нарушение на определени разпоредби, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 2000 до 3000 лв.
Чл. 82 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за лица, които предлагат или продават риболовни продукти в нарушение на чл. 46, ал. 1. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 1600 лв. Втората алинея е отменена.
Чл. 82а от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда, че лицата, които организират център за първа продажба на риболовни продукти без необходимата регистрация, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв. Това е в нарушение на чл. 46а, ал. 1 от същия закон.
Чл. 82б от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказание за еднолични търговци и юридически лица, които не водят регистър на продавачите за първа продажба на риболовни продукти в регистриран от тях център за първа продажба. Наказанието е имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв. при нарушение на чл. 46в, ал. 1.
Чл. 82в от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда, че лицата, които извършват първа продажба на риболовни продукти в нарушение на чл. 46д, ал. 1, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 1200 лв. Вторият параграф на чл. 82в е отменен.
Еднолични търговци или юридически лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 47 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 1000 и 2000 лв.
Според Чл. 84 от Закона за рибарството и аквакултурите, лицата, които не предоставят документи в нарушение на чл. 48 и 48а, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1200 лв. Освен това, ако не изпълнят задължения по чл. 46ж, ал. 2 - 4, те също ще бъдат наказани с глоба или имуществена санкция, но в по-нисък размер - от 500 до 750 лв.
Член 85 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда наказания за физически или юридически лица, които доставят, предлагат или продават риба и други водни организми в нарушение на чл. 49. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Според чл. 85а от Закона за рибарството и аквакултурите, лицата, които не представят необходимите документи по чл. 49а, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция е в размер от 500 до 1000 лв.
Лицата, които превозват риба, водни организми или продукти от тях в нарушение на установените правила, ще бъдат наказани с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в закона през 2005 и 2012 година.
Лицата, които не представят ветеринарен и генетичен сертификат при сделки с генетичен материал, нарушавайки чл. 51, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, подлежат на наказание с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.
Лицата, които възпрепятстват проверките, извършвани от контролни органи в сферата на рибарството и аквакултурите, подлежат на наказание с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 88а от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда различни наказания за физически лица, които нарушават определени разпоредби. За нарушения на чл. 18г, ал. 3, чл. 18е, ал. 9 и други, глобата е между 400 и 800 лв. За нарушения на чл. 19, ал. 1, 3, 4, 5 или 7 и други, глобата е между 500 и 1200 лв. За нарушения на чл. 19, ал. 6 и чл. 46в, ал. 1, глобата е между 1000 и 1500 лв. Най-тежките нарушения по чл. 45, ал. 1 или 3 предвиждат глоба от 2000 до 3000 лв.
Когато нарушението на разпоредбите от чл. 56 до 78 и от чл. 80 до 88а на Закона за рибарството е извършено повторно в срок от една година след влизане в сила на наказателното постановление за същото нарушение, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 90 от Закона за рибарството и аквакултурите регламентира отнемането на риба и водни организми, както и уредите и средствата, използвани за тяхното придобиване, в полза на държавата при нарушения на закона. При установяване на вреда върху рибните ресурси се дължи обезщетение. Уредите с неизвестен собственик, използвани за улов в нарушение на закона, също се отнемат. Отнетите уреди, които не могат да бъдат продадени, се унищожават. След продажбата на отнетите уреди, направените разходи за тяхното съхранение и транспортиране се възстановяват. Уредите и средствата могат да бъдат предоставени на ИАРА и Изпълнителната агенция по горите за контролни функции.
Законът за рибарството и аквакултурите регламентира правилата и процедурите за риболов, аквакултури и опазване на рибните ресурси в България. Нарушенията по закона се установяват от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от упълномощени от него лица. Законът определя и различни термини, свързани с рибарството, включително 'аквакултури', 'риболов', 'риболовни ресурси' и 'устойчиво развитие'. В него се включват и допълнителни разпоредби относно правата и задълженията на риболовците, както и специфични забрани и минимални размери за улов на различни видове риби и водни организми. Приложението към закона съдържа списъци на забрани за улов по време на размножителния период и минимално допустими размери за улов на риба и други водни организми.
Законът определя термини и понятия, свързани с рибарството и аквакултурите, включително аквакултури, риболов, рибни ресурси, риболовни регулации и устойчиво развитие. В него се уточняват различни видове риболов, включително любителски и стопански, и се описват характеристики на риболовни средства и обекти. Включени са и нови термини, свързани с управлението на риболовния флот и производството на риба.
Министърът на земеделието и горите е задължен да определи подробни правила за риболов, мерки за опазване и контрол върху рибните ресурси, търговията с риба и други водни организми в срок от три месеца след влизането на закона в сила.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите се предвиждат изменения в Закона за водите. Конкретно, в чл. 46, ал. 1, т. 2 терминът "промишлен риболов" се заменя с "стопански риболов". Освен това, в чл. 48, ал. 1, т. 4 след думата "права" се добавя запетая и уточнение, че се включват правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности, съобразно Закона за рибарството и аквакултурите.
В Закона за подпомагане на земеделските производители се добавят нови разпоредби, свързани с рибарството и аквакултурите. Чл. 3, ал. 3 се допълва с нов раздел за рибарството и аквакултурите. Чл. 12, ал. 1, т. 9 се актуализира с нови цели, включващи създаване на ферми за рибовъдство и закупуване на генетичен фонд. Допълнителната разпоредба също е променена, като се добавят нови термини свързани с рибната продукция и рибодобивната и рибопреработвателната индустрия.
В чл. 60 от Закона за стоковите борси и тържищата се въвеждат нови разпоредби, като се добавя нова алинея 4, която задължава длъжностните лица да изготвят месечни отчети за постъпилите и продадени количества риба, водни организми и продукти от тях. Тези отчети ще се основават на информационни фишове и ще бъдат представяни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Досегашната алинея 4 става алинея 5.
Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за рибното стопанство, остават в сила до приемането на нови подзаконови актове, при условие че не противоречат на настоящия закон.
Параграф §14 от Закона за рибарството и аквакултурите определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на земеделието и храните, а в защитените територии - изключителна държавна собственост, на министъра на околната среда и водите. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 11 април 2001 г.
В параграф §63 от Закона за рибарството и аквакултурите се предвижда замяна на израза "министъра на транспорта и съобщенията" с "министъра на транспорта". Тези изменения са част от Преходни и Заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на закона, публикувани в Държавен вестник, брой 94 от 2005 г., и влизат в сила от 01.01.2006 г.
Срокът на действие на разрешителните за ползване на водни обекти, издадени преди влизането в сила на закона, остава в сила. Лицата с права върху специализирани обекти (далян, воля или тоня) също запазват правата си, докато не изтече срокът на правопораждащото основание или обектите не бъдат предоставени на концесия. След изтичане на правото, титулярят може да кандидатства за продължаване на правото, ако обектът не е предоставен на концесия.
Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в мрежени клетки и други плаващи или потопяеми съоръжения, получават лимити за производство, основани на статистически данни от Министерството на околната среда и водите. Тези лимити важат за права, придобити до 30 юни 2005 г.
Сдруженията, регистрирани по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, придобиват права, съгласно чл. 11 от Закона за рибарството и аквакултурите, при условие че са регистрирани за дейности по този закон.
До влизането в сила на наредбата по чл. 22а, ал. 1, издаването на билетите за любителски риболов продължава да се извършва по досегашния ред. Подзаконовите нормативни актове остават в сила до издаването на нови, при условие че не противоречат на закона.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на разпоредбата в § 46, т. 1 относно чл. 35, ал. 1, т. 6, която влиза в сила на 1 януари 2007 г. Преходните и заключителните разпоредби към данъчно-осигурителния процесуален кодекс също са обнародвани и влизат в сила от 1 януари 2006 г.
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения за определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и други специфични разпоредби, посочени в текста.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в целия текст на закона. Тази промяна е направена с цел актуализиране на правната уредба, свързана с административните процедури.
Параграф §142 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на конкретни разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Например, определени параграфи, свързани с обжалването по съдебен ред, ще влязат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса. В допълнение, се споменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за водите, който е в сила от 11.08.2006 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които имат различни срокове за влизане в сила. Параграф 18, т. 3 влиза в сила една година след обнародването на закона. Разпоредбата на чл. 118а, ал. 1, т. 1 от параграф 48 влиза в сила на 22 декември 2013 г. Параграф 60, т. 5 влиза в сила на 1 март 2007 г. Параграф 73 относно чл. 155а, ал. 1, т. 1 влиза в сила една година след влизането в сила на закона.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на Република България за 2007 г., обнародван в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Тези разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за рибарството и аквакултурите, обнародвани в брой 36 от 2008 г.
В параграф 52 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите се предвиждат изменения в наименованията на длъжности и институции. Всички споменавания на "министърът на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите" се заменят с "министърът на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието". Също така, "Министерството на земеделието и горите" се заменя с "Министерството на земеделието и продоволствието", а "Националното управление по горите" с "Държавната агенция по горите".
Лицата, придобили права за стопански риболов чрез далян преди влизането в сила на закона, запазват правата си до провеждане на конкурс. За стопански риболов те трябва да имат разрешително и право за усвояване на рибни ресурси, което се заплаща по установена тарифа. При прекъсване на заварените права след конкурс, платената такса се възстановява пропорционално на оставащия период до края на годината.
В едномесечен срок от влизането в сила на Закона за рибарството и аквакултурите, министърът на земеделието и продоволствието е задължен да издаде наредби относно условията и реда за кандидатстване и разплащане по приоритетните оси на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. Също така, в същия срок, министърът на земеделието и министърът на околната среда и водите трябва да издадат наредба по чл. 15, ал. 1. В тримесечен срок след влизането в сила на закона, министърът на земеделието и министърът на финансите трябва да издадат наредба по чл. 53, ал. 4.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила на 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от обнародването на закона в "Държавен вестник" и други, които влизат в сила от 1 януари 2010 г. Конкретните параграфи, които имат различни дати на влизане в сила, са изброени в текста.
В Закона за рибарството и аквакултурите се извършват изменения, при които се заменят термини, свързани с Министерството на земеделието и продоволствието с новите наименования на Министерството на земеделието и храните, както и на Държавната агенция по горите с Изпълнителната агенция по горите. Тези изменения са част от актуализацията на закона.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се посочва, че разпоредбите свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия са обнародвани в Държавен вестник, брой 73 от 2010 г. и влизат в сила от 17.09.2010 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му с изключение на определени членове и алинеи, които влизат в сила на по-късни дати: член 15, 16, 17, ал. 3, член 29, ал. 1-3, член 30, 33, 34, 44, 72, 107, 110, член 121, ал. 2, т. 10, член 130, член 145, ал. 1, т. 5, член 162, 163, 164, член 166, ал. 2 и 4, член 169 и член 214, ал. 5, които влизат в сила на 5 април 2012 г.; член 94, ал. 1 влиза в сила от 1 март 2011 г.
В Закона за рибарството и аквакултурите се извършват изменения, сред които е заменянето на термина "Националната ветеринарномедицинска служба" с "Българската агенция по безопасност на храните".
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретна дата. Параграф 3, § 9, ал. 9 - 11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, а чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
Параграф §84 от Закона за рибарството и аквакултурите, влязъл в сила на 18.05.2012 г., предвижда, че в срок до един месец от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи са задължени да адаптират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на изискванията на закона.
Параграф §85 урежда правоотношенията с различни администрации, свързани с няколко закона, при условията на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет трябва да направи необходимите промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса също трябва да извършат промени в съответните бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за рибарството и аквакултурите, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на данъци и задължителни осигурителни вноски, да не е по-ниска от брутната заплата, която служителят е получавал до момента, след приспадане на същите задължения. Брутната заплата включва основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите е обнародван в ДВ, бр. 59 от 2012 г. и е изменян в бр. 102 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г., и бр. 107 от 2014 г., допълнен в бр. 102 от 2015 г.
Съгласно §119 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, лицата, осъществяващи стопански риболов с кораби над 10 метра, както и тези, занимаващи се с развъждане и отглеждане на риба, трябва да се регистрират като юридически лица или еднолични търговци до 31 декември 2015 г. След регистрацията е необходимо да подадат заявление за ново разрешително за стопански риболов в ИАРА. Лицата, които не се регистрират в определения срок, ще имат прекратени разрешителните си от 1 януари 2016 г.
Собствениците на риболовни кораби, които са вписани в регистъра към момента на влизане в сила на закона, имат 6-месечен срок да представят декларация в ИАРА или в териториалното звено, удостоверяваща, че техните кораби са регистрирани по Закона за храните.
Параграф §121 от закона предвижда, че лицата, притежаващи разрешително за стопански риболов към момента на влизане в сила на закона, трябва да се регистрират в срок до 31 декември 2012 г. по реда на чл. 25 - 25г. Заключителните разпоредби се отнасят и за изменения в Закона за административните нарушения и наказания, които влизат в сила от 09.10.2012 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на Закона за публичните финанси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключения: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби към измененията на закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2013 г. и влизат в сила от 20.12.2013 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на същия закон, обнародван в брой 102 от 2015 година.
До влизането в сила на плана за статистически извадки, капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра трябва да предават декларации за произход до 5-о число на следващия месец. За непредставяне на декларация се налагат глоби от 200 до 500 лв. и имуществени санкции от 600 до 1200 лв. Актовете за нарушения се съставят по реда на чл. 91. Заключителните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите влизат в сила от 30.12.2016 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, обнародвани в брой 58 от 2017 г., и влизат в сила от 18.07.2017 г.
В параграф §63 от Закона за рибарството и аквакултурите се указва, че всички споменавания на "Министерството на земеделието и храните" и свързаните с него длъжности трябва да бъдат заменени с новото наименование "Министерството на земеделието, храните и горите". Тази промяна е валидна за всички изменения на закона, обнародвани до 2016 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г. и влиза в сила от 04.08.2017 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграфи 64, 68, 69 и 71 имат специфични дати, като например параграф 64 влиза в сила от 1 януари 2022 г., а параграф 71, ал. 1 от 26 април 2017 г. В допълнение, в 6-месечен срок след влизането в сила на закона, подзаконовите нормативни актове, свързани с удостоверения за задължения, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите разпоредби.
Законът влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 1, 4 - 9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването в 'Държавен вестник', а параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от 1 януари 2018 г. Той съдържа преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на закона и взаимодействието му с други нормативни актове, включително Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
В Закона за рибарството и аквакултурите се правят изменения, при които навсякъде в текста се заменят термини, свързани с "Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси" с новото наименование "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с актуализацията на законодателството.
Параграф §37 предвижда, че в срок от два месеца след влизането в сила на закона, административните органи трябва да утвърдят образци на документите, свързани с него, и да ги публикуват на своите интернет страници. Освен това, до 31 декември 2019 г., органите трябва да приведат публичните регистри в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и свързаните подзаконови актове.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията на закона, обнародвани в брой 55 от 2018 г.
Параграф §21 предвижда, че наредбата по чл. 54, ал. 8 трябва да бъде приета в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Разпоредбите са част от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, влязъл в сила на 01.01.2019 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
Браншовите организации, които имат влезли в сила заповеди за признаване по реда на чл. 10в към момента на влизането в сила на закона, имат право да разпределят индивидуални квоти в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона по реда на чл. 30.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за опазване на околната среда, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 98 от 2018 г. и влизат в сила от 27.11.2018 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Специфична разпоредба влиза в сила на 11 август 2006 г. Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за рибарството и аквакултурите са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2019 г., и влизат в сила от 13.12.2019 г.
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че разпоредбата на § 1, т. 1 относно чл. 6, ал. 4 се прилага и за решения за налагане на финансови корекции, които са издадени преди влизането в сила на закона.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която ще влезе в сила от 22 февруари 2021 г. Освен това, се посочва, че Законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители е обнародван в "Държавен вестник", брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Параграф §92 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда замяна на изразите "Министерството на земеделието, храните и горите" и свързаните с него термини с "Министерството на земеделието" и неговите представители. Тази промяна е част от актуализацията на закона, която е извършена с множество изменения от 2001 г. до 2020 г.
Законът за рибарството и аквакултурите влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията са обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г. и влизат в сила от 06.10.2023 г.
В параграф 69 от Закона за рибарството и аквакултурите се предвиждат изменения, включително замяна на термина "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "Закона за противодействие на корупцията" в целия текст на закона.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
Параграф §107 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с термини, свързани с Министерството на земеделието и храните. В документа са включени приложения, които определят сроковете на забрани за улов на риба и минимално допустимите размери за улов на различни видове риби и водни организми. Списъкът на минималните размери включва сладководни, проходни и морски риби, както и водни животни. Прилагането на тези разпоредби е свързано с опазването на рибните ресурси и устойчивото рибарство в България.