Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда подготовката на гражданите за защита на отечеството и регулира обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България.
Резервът на въоръжените сили на Република България включва български граждани и техника, предназначени за комплектуване на военните формирования в мирно и военно време, както и на структурите, предвидени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които действат в системата за национална сигурност по време на война.
Чл. 3 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя принципите за комплектуване на резерва. Резервът може да бъде комплектуван на доброволен и задължителен принцип. Доброволният принцип важи за граждани, които изразяват желание да служат в резерва или да предоставят техника, придобивайки статус на резервисти. Задължителният принцип се прилага за граждани с военна подготовка или притежаващи техника, които получават мобилизационно назначение и придобиват статус на запасни.
Подготовката на гражданите за защита на отечеството е доброволна. Българските граждани, които желаят да получат военна подготовка, могат да го направят при определени условия и ред, установени със закона. След завършване на подготовката, те придобиват статус на запасни.
Чл. 4 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя реда за формиране и използване на резерва в мирно време. Министърът на отбраната отговаря за планирането, организирането, подготовката и ръководството на резерва, докато ръководителите на съответните ведомства управляват резерва на структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната. Отчетът на резерва се води от органите за военен отчет, а финансирането на дейностите е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната или съответното ведомство.
Член 5 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя състава на резерва, който включва доброволен резерв и запас. Доброволният резерв е предназначен за комплектуване на военни формирования и структури за изпълнение на задачи по отбраната и участие в международни операции. Запасът е насочен към комплектуване на военните формирования за военно време, поддържане на комплектуваността при продължителни военни действия и комплектуване на структури за националната сигурност.
Член 6 от закона определя службата на българските граждани в резерва като служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно закона и приложимите актове. Службата в резерва в мирно време включва две категории: доброволния резерв и запаса.
Член 7 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България дефинира различните форми на служба в доброволния резерв. Те включват активна служба, разположение за активна служба и срочна служба. Активната служба е период, в който резервистите и техниката-резерв са извикани за изпълнение на задачи или за обучение. Разположението за активна служба е готовност за изпълнение на активна служба, без да бъдат извикани. Срочната служба е период, в който резервистите преминават военна подготовка и изпълняват задачи. При необходимост, резервистите могат да бъдат извикани на активна служба при повишаване на бойната готовност или при обявяване на извънредно положение.
Чл. 8 определя службата в запаса като период, в който запасните и техниката-запас са готови да изпълняват задачи при обявяване на война или военно положение. Запасните с мобилизационно назначение трябва да са готови веднага след получаване на повиквателна заповед, докато запасните без мобилизационно назначение са готови за действия само след получаване на такава заповед. При обявяване на военно положение те трябва да се явят на определеното място, посочено в повиквателната заповед.
Член 9 определя, че военновременната служба на резервистите и техниката-резерв започва от момента на обявяване на положение на война или военно положение. Резервистите и техниката-резерв, които са на разположение за активна служба, както и запасните и техниката-запас, се считат за на военновременна служба веднага след оповестяването им.
Член 10 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България гарантира специфични права на резервистите, техните работодатели или органи по назначаване, както и на собствениците на техниката-резерв. Тези права са определени в закона и в сключените договори.
Член 11 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че резервистите и запасните получават военни звания, които могат да бъдат повишавани или понижавани съгласно правилника за прилагане на закона. Освен това, те могат да бъдат повишавани посмъртно еднократно с една степен.
Член 12 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя правилата за носене на униформа и отличителни знаци от резервистите и запасните. Резервистите по време на активната служба и запасните по време на военновременната служба са задължени да носят униформа и отличителни знаци, определени със заповед на министъра на отбраната. Правилата за носене на униформите и отличителните знаци са регламентирани в уставите на въоръжените сили. Освен това, запасните от определени структури също носят униформа и отличителни знаци, определени с акт на Министерския съвет по предложение на съответния ръководител.
Чл. 13 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че резервистите, запасните и българските граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната за високи постижения в службата и заслуги към отбраната. Наградите не подлежат на данъчно облагане, ако равностойността им в евро е определена в правилника за прилагане на закона.
Член 14 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя, че ръководството на резерва се осъществява от Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет, министъра на отбраната и ръководителите на структурите, посочени в чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Член 15 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че Народното събрание има две основни функции: 1) да определя военни формирования от въоръжените сили и структури за допълване на въоръжените сили във военно време, по предложение на Министерския съвет; 2) да определя числеността на доброволния резерв и на запаса на въоръжените сили в рамките на общата численост на военните формирования, също по предложение на Министерския съвет.
Член 16 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г., и влиза в сила от 22 декември 2020 г.
Член 17 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя задълженията на Министерския съвет, който включва: 1. Определяне на държавната политика за резерва на въоръжените сили; 2. Предложение на Народното събрание за числеността на доброволния резерв и на запаса; 3. Предложение на Народното събрание за военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време; 5. Определяне на структурите от системата за национална сигурност, които да бъдат включени във въоръжените сили във военно време.
Министърът на отбраната е отговорен за ръководството на държавната политика относно резерва на въоръжените сили. Той организира и управлява дейностите по планирането и използването на резерва, внася предложения за структура и численост на резерва в Министерския съвет, разпределя личния състав и техниката, предлага създаването на нови военни формирования и сключва договори за служба с резервисти.
Ръководителите на структурите, посочени в член 50, алинея 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, трябва да съгласуват с министъра на отбраната предложения за структури и численост, които да бъдат включени във въоръжените сили по време на война. Тези предложения се представят на Министерския съвет.
Член 20 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя задълженията на областните управители и кметовете на общини относно воденето на военния отчет на българските граждани. Те трябва да подпомагат оповестяването и доставянето на запасни и техника-запас, да предоставят помещения за органите, водещи военния отчет, и ежегодно да изготвят предложения за обучение на ръководни кадри по въпросите, свързани с резерва. Финансирането на тези дейности се осигурява от държавния бюджет.
Чл. 21 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя, че дейностите по водене на отчета и планиране на индивидуалната военна подготовка на запаса се осъществяват от министъра на отбраната чрез Централното военно окръжие. Централното военно окръжие е военно формирование и юридическо лице, което е на бюджетна издръжка. Създават се териториални структури - военни окръжия, които отговарят за военния отчет. Устройството и дейността на Централното военно окръжие се определят от закона, плана за развитие на въоръжените сили и акт на министъра на отбраната.
Чл. 22 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира обработването на лични данни от Централното военно окръжие. Личните данни, свързани с военния отчет, могат да се обработват без съгласие на физическото лице, без да бъде информирано, и не се предоставят на трети лица. Съхранението на данните е за срокове, определени от началника на Централното военно окръжие, а те се заличават, когато причината за запазването им отпадне. Личните данни могат да се предоставят само на министъра на отбраната и органите на съдебната власт за конкретни дела, а обработването им трябва да се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Администратори на данните са началникът на Централното военно окръжие и упълномощени от него лица.
Чл. 23 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя, че в състава на доброволния резерв влизат резервистите, както и техниката, която е в резерв.
Кандидатите за резервисти в Република България трябва да отговарят на следните изисквания: да са пълнолетни български граждани без друго гражданство, годни и психологично пригодни за служба, да притежават съответно образование, да не са осъждани за умишлено престъпление, да нямат образувано наказателно производство, да не са освобождавани от военна служба по дисциплинарно наказание, да им остават поне две години до пределната възраст за служба, и да не бъдат назначени в Министерството на отбраната или свързани структури. Пределната възраст за различни длъжности варира от 55 до 65 години, в зависимост от военния ранг.
Чл. 25 регламентира процеса за обявяване и заемане на длъжности в доброволния резерв на въоръжените сили. Длъжностите се обявяват със заповед на министъра на отбраната и се публикуват на интернет страницата на Министерството на отбраната. Заемането на длъжностите става след конкурс, организиран от назначена комисия. Възможно е определяне на специфични изисквания. Български граждани, освободени от военна служба, могат да заемат длъжности без конкурс, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Правоотношението за служба в доброволния резерв възниква с договор и разрешение за достъп до класифицирана информация. Договорът включва длъжността, военното звание, условията за обучение, сроковете, мястото на службата, реда за извикване, участието в мисии, възнаграждението, правата и задълженията на страните, обезщетенията и неустойките.
Член 27 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда възможността за договаряне на допълнителни длъжности за резервисти чрез споразумение към договора. Това включва и длъжности, свързани с участие в операции или мисии извън територията на страната.
Договорът за служба в доброволния резерв е тристранен и се подписва от резервиста, министъра на отбраната или упълномощено лице и работодателя. Копия от договора се съхраняват от резервиста, военния отчет, работодателя и военното формирование. Правилата за сключване, изменение и прекратяване на договора се определят с правилника за прилагане на закона.
Максималният срок на договора за служба в доброволния резерв е 5 години. Договорът може да бъде удължен за същия срок по предложение на резервиста или на министъра на отбраната, като предложението трябва да бъде отправено в тримесечен срок преди изтичането на договора.
Договорът за служба в доброволния резерв на въоръжените сили на Република България може да бъде прекратен без предизвестие в следните случаи: по взаимно съгласие, с изтичане на уговорения срок, при навършване на пределната възраст, при неизпълнение на задължения, при неуспешно завършване на обучението за военна подготовка, при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, при промяна на трудово или служебно правоотношение, при преминаване на платена изборна длъжност, при приемане на военна служба, при отпуск поради бременност или отглеждане на дете, при отпадане на изискванията за приемане на служба, и при смърт на резервиста.
Договорът за служба в доброволния резерв може да бъде прекратен от резервиста с писмено предизвестие до министъра на отбраната. Срокът на предизвестието е три месеца, започващ от деня след получаването му. Предизвестието може да бъде оттеглено с одобрение на министъра или упълномощеното от него лице до изтичане на срока.
Договорът за служба в доброволния резерв може да бъде прекратен с писмено предизвестие от министъра на отбраната или упълномощено лице при: 1. решение на Народното събрание за намаляване числеността на доброволния резерв; 2. организационно-щатни промени, определени от министъра на отбраната. Предизвестието е с едномесечен срок, който започва да тече на следващия ден след получаването му.
Договорът за служба в доброволния резерв може да бъде прекратен с писмена заповед на министъра на отбраната или на упълномощено от него лице. След прекратяването на договора, органите по военен отчет уведомяват работодателя или органа по назначаване на резервиста.
Чл. 34 определя условията за активна служба на резервистите. Активната служба започва с явяване на резервиста за изпълнение на задачи, свързани с военна подготовка или обучение. Началото и краят на активната служба зависят от планираните задачи на военните формирования, за което командирът издава заповед и уведомява военните органи. Резервистът може да работи на пълно или намалено служебно време в зависимост от договора.
Чл. 35 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя, че резервистът от доброволния резерв, който е на активна служба, получава статус на военнослужещ с права и задължения, съответстващи на заеманата длъжност. Изключение правят ограниченията, посочени в чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Времето на активна служба се зачита за трудов стаж от първа категория.
Резервистите получават основно месечно възнаграждение, което зависи от заеманата длъжност и военното звание. Допълнителните възнаграждения се изплащат пропорционално на времето на активна служба. Размерът на основното месечно възнаграждение се определя от министъра на отбраната.
Чл. 37 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира задълженията и правата на резервистите. Резервистът изпълнява активната служба в съответствие с договора, сключен с военното формирование. Уведомлението за извикване на резервиста трябва да бъде направено на работодателя не по-късно от 60 дни преди началото на службата. Освен това, разходите за възнаграждения и пътуване на резервиста се поемат от бюджета на Министерството на отбраната.
Чл. 38 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че резервисти с договор за служба в военно формирование, определено за участие в операции извън страната, могат да бъдат извиквани на активна служба за подготовка до 6 месеца. През годината на подготовка, както и в годината на участие в операция или мисия и две години след завръщането, резервистите не могат да бъдат извиквани на активна служба за обучение в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация.
Член 39 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя условията за явяване на резервистите на активна служба. Резервистът е задължен да се яви на служба за участие в операции и мисии, след уведомление, което трябва да бъде получено не по-късно от 6 месеца преди началото на подготовката. Периодът на подготовка и участие не може да надвишава 12 месеца, но може да бъде променян с писмено съгласие на резервиста.
Резервистите могат да бъдат извиквани на активна служба за заместване на военнослужещи, отсъстващи повече от 30 работни дни, за срок до една година. Редът за заместване се определя с правилник. Възнагражденията на резервистите се финансират от бюджета на Министерството на отбраната.
Резервистите могат да бъдат извиквани на активна служба за временно изпълнение на вакантни длъжности на военнослужещи за срок до една година. Редът за това се определя с правилника за прилагане на закона. Финансовите средства за възнагражденията на резервистите се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната.
Член 42 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя, че резервистите се назначават, преназначават и освобождават от длъжност съгласно реда, указан в правилника за прилагане на закона.
Член 43 от закона предвижда, че резервист, който е извикан на активна служба и не може да се яви, е длъжен незабавно да уведоми съответното длъжностно лице. При виновно поведение, резервистът дължи уговорената неустойка, посочена в договора за служба в доброволния резерв.
Член 44 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предоставя на резервистите правото на неплатен служебен отпуск от работодателя или органа по назначаването по време на активната служба. Това право е регламентирано в Кодекса на труда и в законите за държавния служител и съдебната власт.
Член 45 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че по време на активна служба трудовото или служебното правоотношение на резервиста не може да бъде прекратявано от работодателя или органа по назначаването, освен в случаи на закриване на предприятието или администрацията, съгласно съответните разпоредби от Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Работодателят на резервист, който е на активна служба, има право на парично обезщетение от държавата. Искането за обезщетение трябва да бъде подадено в срок до 30 дни след края на службата. Длъжностното лице разглежда искането в срок до 30 дни, а при положително решение обезщетението се изплаща по банков път в срок до 14 дни. Обезщетение не се полага на работодатели от бюджетни организации и при служба до 30 работни дни годишно. Средствата за обезщетение се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната.
Чл. 47 от Закона за резерва на въоръжените сили определя условията за разположение на резервисти за активна служба. Началото на разположението се счита за датата на сключване на договора. Резервистите получават възнаграждение за всяка навършена година на разположение, което е равно на основното месечно възнаграждение според длъжността и военното звание. Резервисти, които са поели задължение за участие в мисии извън страната, получават увеличено възнаграждение. Възнагражденията се изплащат през месеца след навършването на годината на разположение.
Резервистите, които са в разположение за активна служба, имат право на предимство при приемане на военна служба и обучение във военни училища, както и на ползване на болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, както и на почивни бази на Министерството на отбраната, при условия и ред, определени от министъра на отбраната.
Член 49 от закона уточнява, че времето, през което резервистите са на разположение за активна служба, не се счита за трудов и осигурителен стаж. Раздел VI от закона, който е изменен през 2016 г., е посветен на подготовката на резервистите и на гражданите за защита на отечеството.
Законът определя, че подготовката на резервистите от доброволния резерв включва индивидуална и колективна подготовка. Индивидуалната подготовка цели придобиване на знания и умения за изпълнение на задълженията в резерва и се провежда в специализирани учебни центрове, военни академии и формирования. Колективната подготовка е насочена към съвместимост в действията на военните формирования и се осъществява в съответните формирования, където резервистите имат договор за служба. Планирането и организацията на подготовката се извършват по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
Член 51 от закона регламентира обучението на български граждани без начална военна подготовка, които са спечелили конкурс за резервисти. Те се обучават в различни учебни центрове и полагат военна клетва след завършване на подготовката. Редът за подготовка и полагане на клетва се определя с правилника за прилагане на закона. Резервистите получават основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения по време на специалната подготовка, а средствата за възнагражденията са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Резервистите могат да бъдат извиквани на активна служба за подготовка не повече от три пъти годишно, с обща продължителност до 25 календарни дни. Възнагражденията на резервистите се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната. Работодателят на резервиста трябва да бъде уведомяван за извикването му.
Резервистите могат да бъдат извиквани на активна служба за обучение не повече от веднъж на две години, с максимална продължителност на обучението от 60 дни. Уведомленията за курса трябва да бъдат изпратени най-късно 60 дни преди началото. Резервистите, извикани на служба в учебни центрове, се зачисляват с писмена заповед. След завършване на обучението, информацията се изпраща до съответните органи. Резервистите получават месечно възнаграждение по време на обучението, пропорционално на продължителността на службата.
Член 54 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че разходите за пътуване на резервистите от местоживеенето до мястото за подготовка или курс и обратно се поемат от бюджета на Министерството на отбраната. Тези разходи се предоставят чрез съответното военно формирование.
Чл. 55 от закона предвижда, че резервистите, които успешно завършат подготовка или курс за повишаване на квалификацията или за преквалификация, имат право да бъдат повишавани в следващо военно звание или длъжност. Условията и редът за това се определят с правилника за прилагане на закона. Глава трета 'а' от закона се отнася до подготовката на българските граждани за защита на Отечеството, включваща обучение на ученици и студенти.
Чл. 56 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира обучението на гражданите в училищата за усвояване на знания и умения, свързани с защитата на родината и действията при военни кризи. Учебната програма включва минимум 10 учебни часа в часа на класа, а допълнителното обучение може да се провежда в избираеми и факултативни часове. Обучението се осъществява от военнослужещи или цивилни служители от Министерството на отбраната, които са преминали съответна подготовка.
Член 57 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя условията, при които българските граждани, обучаващи се за бакалавърска и магистърска степен, могат да кандидатстват за висше военно училище и да получат квалификация "Офицер от резерва". Изискванията включват да бъдат пълнолетни, годни за военновременна служба, психологично пригодни, без осъждания и на възраст под 40 години. Обучаемите имат право на настаняване, безплатна храна, застраховка и полагат военна клетва след завършване. Студентите, обучаващи се по граждански специалности, получават частично заплащане на семестриалната такса.
Чл. 57а от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 103 от 2016 г., но е отменена с ДВ, бр. 109 от 2020 г. и е в сила от 22.12.2020 г. Тази статия не е в сила и не регулира никакви дейности след посочената дата.
Член 58 от Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България определя, че съдържанието, редът и начинът на провеждане на обучението по членове 56 и 57 ще се установяват с наредба на Министерския съвет. Осигуряването на това обучение е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Раздел II от закона се отнася до срочната служба в доброволния резерв.
Срочната служба в доброволния резерв е до 6 месеца и се изпълнява от резервистите. Редът за преминаване на тази служба се определя с правилника за прилагане на закона. Финансовото осигуряване на службата е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Срочната служба в доброволния резерв на Република България се състои от три последователни етапа: 1. Начална военна подготовка; 2. Специална военна подготовка; 3. Изпълнение на задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили.
Член 59б от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя изискванията за прием на пълнолетни български граждани в доброволния резерв. Кандидатите трябва да имат най-малко основно образование, да са годни и психологично пригодни за служба, да не са осъждани за умишлено престъпление, да нямат образувано наказателно производство, да нямат друго гражданство, да не навършват 40 години и да не са преминали военна служба. Министърът на отбраната може да определи длъжности за резервисти с двойно гражданство, а годността и психологичната пригодност се определят от специализирани органи.
Чл. 59в от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България описва процедурата за обявяване и заемане на длъжности в доброволния резерв. Министърът на отбраната издава заповед за обявяване на длъжностите, които се публикуват на интернет страниците на Министерството на отбраната и Централното военно окръжие. Длъжностите могат да се заемат само от български граждани, които отговарят на определените изисквания и по ред, посочен в правилника за прилагане на закона.
Правоотношението за изпълнение на срочната служба в доброволния резерв се установява чрез договор с министъра на отбраната или упълномощени лица. Договорът включва длъжност, военно звание, срок, място на служба, възнаграждение и права и задължения на страните. Резервистите имат статус на военнослужещи, с изключение на определени права и ограничения.
Чл. 59д от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя условията, при които договорът по чл. 59г, ал. 1 може да бъде прекратен преди изтичането на срока. Прекратяването може да стане без предизвестие в следните случаи: по взаимно съгласие на страните, след приключване на определен етап по писмено предложение, при неизпълнение на задължения, при отказан достъп до класифицирана информация, при приемане на военна служба, при неспазване на изискванията по чл. 59б, ал. 1, и при смърт на резервиста.
Член 59е от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че резервистите, които служат в доброволния резерв, получават основно месечно възнаграждение, което зависи от заеманата длъжност и присвоеното военно звание. Размерът на това възнаграждение се определя с акт на министъра на отбраната.
Чл. 59ж от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че по време на срочната служба в доброволния резерв, резервистът има право на настаняване. Условията и редът за това настаняване се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 59з от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира правата на резервистите по време на срочна служба в доброволния резерв. Резервистите имат право на неплатен служебен отпуск от работодателя. По време на служба, трудовото или служебното им правоотношение не може да бъде прекратявано, освен при специфични условия, свързани с закриване на предприятието или администрацията. Работодателят има право на парично обезщетение от държавата за времето на служба на резервиста.
Резервистите на въоръжените сили на Република България имат право на платен отпуск от 8 работни дни. При прекратяване на договора, резервистът получава парично обезщетение за неизползвания отпуск. Правилникът за прилагане на закона определя условията и реда за ползване на отпуска, както и размерът на паричното обезщетение.
След изпълнение на договора за срочна служба в доброволния резерв, българските граждани могат да бъдат приети на военна служба или на служба в доброволния резерв без конкурс, ако отговарят на определени изисквания. За военна служба трябва да отговарят на изискванията по чл. 141, ал. 1, чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили. За служба в доброволния резерв се изисква да отговарят на условията по чл. 24.
Българските граждани, които са преминали срочна служба в доброволния резерв, имат предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация и в системата за защита на националната сигурност, при равни крайни резултати от процедурата.
Член 60 от Закона за резерва на въоръжените сили определя, че в състава на запаса влизат запасните лица и техниката-запас. Военните формирования и структурите, посочени в чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната, се комплектуват със запасни и техника-запас по условия и ред, определени в наредбата по чл. 128, ал. 2 от същия закон.
Чл. 61 определя условията за военна служба на запасни лица в Република България. Запасни са лицата, водещи се на военен отчет, които не са сключили договор за служба в доброволния резерв, и отговарят на поне едно от условията: предишна военна служба, успешно завършено обучение по военна подготовка, прекратени служебни правоотношения в определени структури или притежаване на необходима гражданска специалност. Мобилизационното назначение се извършва чрез повиквателна заповед. Пределната възраст за служба в запаса варира в зависимост от званието на лицето, като например: 55 години за войниците, 60 за сержантите и младшите офицери, 62 за старшите офицери и 65 за офицерите с висши военни звания. Лицата без военна подготовка имат пределна възраст от 55 години, а тези, прекратили служебните си правоотношения, до 63 години.
Запасните се освобождават от служба в запаса при навършване на пределна възраст, признаване на негодност за военновременна служба, приемане на военна служба, освобождаване или лишаване от българско гражданство, и смърт на запасния. Важно е да се отбележи, че някои от точките са изменени или отменени с предходни изменения на закона.
Член 62а от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя условията, при които запасните временно се отписват от служба в запаса. Тези условия включват: изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение, отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, както и отпуск за отглеждане на дете, и напускане на страната за повече от 6 месеца.
Член 63 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя видовете техника, които могат да бъдат използвани за комплектуване на военните формирования. Включени са транспортни средства, трактори, инженерни машини, подвижни подемно-транспортни машини и други видове техника.
Член 64 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя техниката за резерва, която включва два основни вида: техника-резерв с договор за предоставяне и техника-запас.
Член 65 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че техниката-резерв се определя след провеждане на конкурс. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с правилника за прилагане на закона. Конкурсът се организира от комисия, назначена от министъра на отбраната или от оправомощено от него лице.
Договорът за предоставяне на техника-резерв се подписва от собствениците на техниката и от министъра на отбраната или упълномощено от него лице. Екземпляри от договора се съхраняват при собственика, в органите по военния отчет и във военното формирование, за чиито нужди е сключен договорът. Редът за сключване, изменение и прекратяване на договора е определен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 67 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя основните елементи, които следва да бъдат включени в договора за предоставяне на техника. Те включват: определяне на техниката и формированието, правата и задълженията на страните, реда за оповестяване и доставка на техниката, неустойките при неизпълнение на договора, както и обезщетения за повреди и щети, причинени при използването на техниката.
Разходите, свързани с доброволния резерв на въоръжените сили, включват заплащане за времето на служба и обезщетения на собствениците на техника, които имат договор за предоставяне. Тези разходи се покриват от бюджета на Министерството на отбраната.
Договорът за предоставяне на техника-резерв има максимален срок от 5 години. Срокът може да бъде удължен за не повече от 5 години по предложение на собственика на техниката или на министъра на отбраната, като предложението трябва да бъде отправено в тримесечен срок преди изтичането на договора.
Договорът за предоставяне на техника-резерв може да бъде прекратен преди изтичането на срока без предизвестие в три случая: 1. По взаимно съгласие на страните, изразено писмено; 2. При настъпила негодност на техниката за експлоатация; 3. При неизпълнение на задължение по договора.
Член 71 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България урежда условията за прекратяване на договор за предоставяне на техника. Договорът може да бъде прекратен с писмено предизвестие от собственика на техниката до министъра на отбраната или упълномощено лице. Срокът на предизвестието е три месеца, започващ от деня след получаването му, и може да бъде оттеглено с разрешение на министъра или упълномощено лице.
Договорът за предоставяне на техника в рамките на резерва на въоръжените сили на Република България може да бъде прекратен с писмено предизвестие от министъра на отбраната или упълномощено лице. Причините за прекратяване включват решение за намаляване на числеността на техниката-резерв или промяна на изискванията за техниката, основана на акт на министъра. Срокът за предизвестие е един месец, започващ от деня след получаването му.
Договорът за предоставяне на техника за военните формирования от въоръжените сили на Република България може да бъде прекратен с писмена заповед, издадена от министъра на отбраната или от упълномощено от него лице.
Собствениците на техника-резерв, които имат договор за предоставяне, имат право да получат възстановяване от бюджета на Министерството на отбраната за разходите, свързани с годишния технически преглед, както и за допълнителни разходи за монтиране на специални съоръжения при предоставянето на техниката.
Чл. 75 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира процедурата по определяне на техниката-запас, необходима за комплектуването на военните формирования. Органите по военния отчет издават повиквателни заповеди на собствениците на техника-запас, които се задължават да я доставят при обявяване на военно положение или война. При предоставяне на техниката заедно с управляващите я лица, тези лица придобиват статус на запасни и са длъжни да я съпровождат и управляват.
Чл. 76 от закона предвижда, че органите по водене на военния отчет са отговорни за организиране и провеждане на преглед на готовността за предоставяне на техника-запас с мобилизационно назначение. Прегледът се извършва от собственици, които могат да бъдат физически или юридически лица, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 4, ал. 3.
Военният отчет на българските граждани и техниката се води от специализирани органи. Гражданите се отчитат по постоянния си адрес, а техниката - по постоянния адрес на собственика.
Член 78 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България посочва, че на военен отчет се водят резервистите и техниката-резерв, както и запасните и техниката-запас. Две от точките в този член са отменени с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.
Член 79 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните с военна подготовка. Възрастовите ограничения са: 55 години за войниците и матросите, 60 години за сержантите и младшите офицери, 62 години за старшите офицери и 65 години за офицерите с висши военни звания. За запасните без военна подготовка пределната възраст е 55 години, а за запасните, прекратили служебните си правоотношения, е 63 години.
Задълженията по военния отчет на българските граждани се прекратяват при навършване на пределна възраст, установена негодност за военновременна служба, приемане на военна служба, възникване на служебно или трудово правоотношение с определена структура, освобождаване или лишаване от българско гражданство, или смърт.
Член 81 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира воденето на военен отчет на българските граждани от съответните органи. Данните, които се събират, включват лична информация като трите имена, ЕГН, адреси, месторабота, гражданство, образование и здравен статус. Общинските администрации са задължени да предоставят необходимата информация на органите по военния отчет. Освен това, данните за професиите на лицата се предоставят от учебни заведения и регистри. Органите по военния отчет имат право на безплатен достъп до лични данни от Националната база данни "Население", а предоставената информация не подлежи на такса.
Началниците на местата за лишаване от свобода са задължени да уведомяват военните окръжия за пълнолетни български граждани, приети в тези места, в срок от 14 дни. Уведомлението трябва да включва информация за постоянния адрес на гражданите, както и за времето, през което те ще изтърпяват наказанието или мярката.
Министърът на правосъдието или упълномощени от него лица са задължени да уведомяват военните окръжия за освобождаването или лишаването от българско гражданство на пълнолетни български граждани в срок от 14 дни след събитието.
Член 82 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира воденето на военен отчет за служебно годната техника, необходима за военните формирования. Вписването и отписването на техниката от военния отчет се извършва служебно, а данните за това се предоставят от съответните министерства и ведомства. За предоставянето на информацията не се заплаща такса.
Член 83 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда създаването и поддържането на отделни регистри за личния състав и техниката на доброволния резерв и запаса, които са необходими за военния отчет. Военноотчетни документи се изготвят за лицата и техниката, с изключение на определени случаи. Редът за водене и съхранение на регистрите и документите се определя с наредба.
Член 84 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България предвижда, че запасни и техника-запас могат да бъдат отсрочвани от повикване във въоръжените сили при мобилизация. Това отсрочване става при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Военните окръжия са задължени да уведомят писмено запасните военни, които попадат под чл. 61, ал. 1, т. 4, относно зачисляването им на военен отчет и свързаните с това задължения съгласно закона. Това уведомление е в сила от 22.12.2020 г., след изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, бр. 109 от 2020 г.
Резервистите в България имат задължения, които включват: съхраняване на военноотчетните документи, лично явяване при извикване за справка, уведомление при изгубване на документи в срок от 7 дни, уведомяване за промяна на адрес в 7-дневен срок, уведомление при напускане на страната не по-късно от 7 дни преди и след завръщането, уведомление за трайна промяна в здравословното състояние в едномесечен срок и уведомление за промяна в трудовото или служебното правоотношение в 30-дневен срок.
Член 86 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България задължава освободените от военна служба и служителите с прекратени служебни или трудови правоотношения в структурите на отбраната, ненавършили пределна възраст за водене на военен отчет, да се явят в органите по военния отчет в 30-дневен срок от отчисляването си за вписване на военен отчет.
Запасните с мобилизационно назначение имат следните задължения: 1. Да се явят в срок и на място, определени в повиквателната заповед при оповестяване. 2. Да уведомят органите по военния отчет за трайна промяна в здравословното си състояние в едномесечен срок. 3. При напускане на страната за повече от 6 месеца или при ползване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, да уведомят органите по военния отчет не по-късно от три дни преди напускането и 30 дни след завръщането. 4. Да се явят в органите по военния отчет при повикване. 5. Да уведомят органите по военния отчет за промяна на адреса в 30-дневен срок. 6. Да съхраняват и пазят военноотчетните си документи.
Запасният без мобилизационно назначение е длъжен да уведоми органите по военния отчет за трайна промяна в здравословното си състояние в срок от един месец. При повикване, той трябва да се яви в органите по военния отчет и да получи повиквателна заповед. Освен това, запасният е задължен да съхранява и пази военноотчетните си документи от повреждане и изгубване.
Собственикът на техника-резерв е задължен да уведомява органите по военния отчет за промени в собствеността, регистрацията и местопребиваването на техниката в 30-дневен срок. Той трябва също така да информира за промени в техническото състояние, които затрудняват ползването на техниката. При повикване, собственикът е длъжен да се яви в органите по военния отчет. При напускане на страната за повече от 6 месеца, собственикът трябва да се яви в органите не по-късно от три дни преди напускането и 30 дни след завръщането. Освен това, той трябва да осигури условия за провеждане на преглед на готовността на техниката-резерв.
Собствениците на техника-запас с мобилизационно назначение имат следните задължения: да доставят техниката в експлоатационна изправност при оповестяване, да уведомят органите по военния отчет за промени в собствеността и местопребиваването в срок от 30 дни, да уведомят за напускане на страната за повече от 6 месеца три дни предварително, да уведомят за промени в техническото състояние на техниката в 30-дневен срок и да осигуряват условия за провеждане на преглед на готовността на техниката.
Собственикът на техника-запас, която не е с мобилизационно назначение, е задължен да се яви в органите по военния отчет при повикване. Той трябва да получи повиквателната заповед съгласно чл. 75, ал. 1 от закона.
Министърът на правосъдието е задължен да информира министъра на отбраната за лицата, които са придобили, лишени или освободени от българско гражданство. Уведомлението трябва да бъде направено в срок от 30 дни след настъпването на съответното обстоятелство.
Чл. 93 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира събирането на такси за издаване на документи по военния отчет и предоставяне на достъп до информационните фондове на Централното военно окръжие. Таксите се определят с тарифа на Министерския съвет и могат да бъдат безвъзмездни, ако това е предвидено в закон или друг нормативен акт. Събраните такси постъпват в бюджета на Министерството на отбраната.
Длъжностните лица, които не изпълняват задължения, възложени им по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, подлежат на наказание с глоба в размер от 270 до 1800 лв.
Запасен, който не изпълни задължение, възложено му с този закон, подлежи на наказание с глоба в размер от 270 до 1000 лв.
Собствениците на техника-запас, които не изпълнят задълженията си по Закона за резерва на въоръжените сили, подлежат на глоби. Физическите лица могат да получат глоба от 270 до 1500 лв., а юридическите лица - имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
Лицата, задължени по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, които изгубят или унищожат военноотчетен документ, подлежат на наказание с глоба в размер от 20 до 50 лв.
Нарушенията по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България се установяват чрез актове, съставени от упълномощени длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от началника на Централното военно окръжие или от упълномощени от него лица. Процесът на съставяне на актове, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Законът регламентира структурата и функционирането на резерва на въоръжените сили в България. Чл. 99 предвижда, че събраните глоби постъпват в бюджета на Министерството на отбраната. В допълнителните разпоредби се дефинират термини като "мобилизационно назначение" и "военна подготовка". Определят се срокове за приемане на правилници и подзаконови актове от Министерския съвет. Законът предвижда запазване на военни звания след освобождаване от служба и урежда условията за служба в доброволния резерв. Правят се изменения и допълнения в няколко свързани закона, включително Закона за военноинвалидите и Закона за държавния служител, за да се осигури интегрирано управление на резервистите и техните права.
Законът за резерва на въоръжените сили на Република България регламентира условията, при които работниците и служителите, повикани на активна служба в доброволния резерв, получават служебен неплатен отпуск. Те имат право на два дни неплатен отпуск преди и след службата, ако тя продължава повече от 15 дни, като за времето на отпуската им се заплаща възнаграждение от бюджета на Министерството на отбраната. В закона се правят изменения и допълнения в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс относно статуса на резервистите. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-ранни дати.
Параграф §1 от закона определя ключови термини, свързани с мобилизацията и военната подготовка. "Мобилизационно назначение" се отнася до длъжността, която запасният заема по време на военно положение, и до техниката, необходима за комплектуване на формированията. "Военна подготовка" е процес на придобиване и усъвършенстване на военните способности, включваща начална и специална подготовка.
Министърът на отбраната е задължен да приведе структурата, организацията, подготовката и отчета на резерва, както и военния отчет на българските граждани в съответствие с изискванията на закона в срок от 6 месеца след приемането на актовете по § 2.
Параграф §3а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България определя условията и реда за приемане на служба в доброволния резерв за Служба "Военно разузнаване". Той включва аспекти като сключването, изменението и прекратяването на договорите за служба, назначаването и освобождаването на длъжност, както и подготовката и повишаването на резервисти, които ще бъдат регламентирани в правилника за устройството и дейността на Службата.
Лицата с военни звания запазват своите звания след освобождаване от военна служба. Съответствието на длъжностите на служителите от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция "Национална сигурност" и "Разузнаване" с военните звания се урежда с акт на Министерския съвет, по предложение на съответните ръководители и в съгласие с министъра на отбраната.
В преходните и заключителни разпоредби се предвиждат изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, включително добавяне на нови задължения за органите на Министерството на отбраната, изменения в членове, касаещи военновременната служба и статута на резервистите, както и изменения в административните структури и процедури, свързани с военния отчет. Отменят се стари разпоредби и се уточняват нови задължения и права на различни органи и служби.
В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите се въвеждат допълнения, които уточняват термини свързани с резервите. В чл. 3, ал. 1 се добавят 'доброволния резерв и запаса' след 'постоянния резерв', а в чл. 4, т. 1 след 'резерв' се добавя 'доброволния резерв или запаса'.
В Закона за държавния служител, чл. 62, ал. 1, т. 6, се въвеждат нови правила относно правата на държавните служители при повикване на активна служба в доброволния резерв. Държавният служител има право на неплатен отпуск от два календарни дни преди и след службата, ако тя продължава повече от 15 календарни дни.
В Закона за съдебната власт се отменя член 214. В член 332, алинея 2, се уточнява, че съдии, прокурори, следователи и други правни лица имат право на неплатен отпуск, когато бъдат повикани на активна служба в доброволния резерв. Отпускът обхваща времето на службата, включително деня на заминаване и връщане, а при служба над 15 дни, служителите имат право на два дни неплатен отпуск преди и след службата.
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България изменя чл. 158 от Кодекса на труда. Според новите разпоредби, работниците и служителите, повикани на активна служба в доброволния резерв, се считат в служебен неплатен отпуск. При служба над 15 календарни дни, те имат право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането, като за времето на този отпуск им се заплаща възнаграждение от бюджета на Министерството на отбраната.
В Наказателно-процесуалния кодекс, в член 396, алинея 1, точка 4, се прави изменение, което уточнява, че резервистите, които изпълняват активна служба в доброволния резерв, както и лицата на военновременна служба, са включени в определението за лица, които подлежат на наказателно преследване.
Параграф §11 внася изменения в Наказателния кодекс, включващи: 1. Отмяна на ал. 2 на чл. 361; 2. Заместване на термина "хората, животните, превозните средства или други снаряжения" с "българските граждани и техниката" в чл. 366; 3. Добавяне на "и запасни" след "резервисти" в чл. 368 и замяна на текста относно прегледа; 4. Изменение на буква "г" в чл. 371, касаещо резервистите и лицата на военновременна служба.
Законът за резерва на въоръжените сили на Република България влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 23 февруари 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г., и влизат в сила от 26.07.2013 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с приемането на Закона за държавна агенция "Разузнаване", който е обнародван в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влиза в сила от 01.11.2015 г.
Законът влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила на 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на Закона за военното разузнаване, който е обнародван в Държавен вестник, брой 88 от 2015 г. и също влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
Длъжностните нива, наименования и основни заплати на цивилните служители в служба 'Военна информация' се приравняват на тези от министерството. Статусът на цивилните служители по служебно и трудово правоотношение се урежда с този закон и свързани закони. Директорът на служба 'Военна информация', заварен на длъжност, остава на поста до назначаване на нов директор.
В рамките на 6 месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме правилника за устройството и дейността на служба 'Военна информация'. До приемането на новия правилник, се прилага съществуващият правилник от 2010 г. и други подзаконови актове, свързани с отбраната, стига да не противоречат на новия закон.
Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за резерва на въоръжените сили, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2016 г. и влиза в сила от 27 декември 2016 г.
Параграф §37 от Закона предвижда, че подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на закона, трябва да бъдат приети или приведени в съответствие в срок от 6 месеца след влизането му в сила. До тяхното приемане ще важат действащите подзаконови актове, освен ако те не противоречат на новия закон.
Договорите за служба в доброволния резерв, сключени с лица, назначени в Министерството на отбраната и свързаните структури, както и с лица, отсрочени от повикване, запазват действието си до изтичането на срока, за който са сключени, дори след влизането в сила на новия закон.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
Законът за резерва на въоръжените сили на Република България влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на този закон са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г. и влизат в сила от 22 декември 2020 г.
Българските граждани, които са завършили начална военна подготовка до края на 2019 г., имат право да сключат договор за срочна служба в доброволния резерв. Това става при условията и по реда, предвидени в закона, и включва втория и третия етап на срочната служба.
Подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след влизането му в сила. До приемането на новите подзаконови актове, ще се прилагат съществуващите, при условие че не противоречат на новия закон.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за въвеждане на еврото в Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 70 от 2024 г.
В параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби се указва, че действащите нормативни актове, които определят задължения за плащане на такси, санкции и глоби, остават в сила и ще се прилагат по правилата за превалутиране, предвидени в закона. Освен това, при изменения на закони или подзаконови нормативни актове, когато суми в левове са свързани с правни актове на Европейския съюз, тези суми ще бъдат посочвани в евро, както е указано в съответния правен акт на ЕС.
Параграф 60 уточнява, че определени разпоредби от закона, включително параграфи 5, 8 - 36, 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, както и 38 - 59, ще влязат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това решение трябва да бъде прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.