Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда обществените отношения, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности в България. Основните принципи включват автономия на висшите училища, свободен избор на научно развитие, гарантиране на обществения интерес и международно признание. Конкретните условия за придобиването на научни степени и заемането на длъжности се определят от правилниците на висшите учебни заведения, при спазване на единните държавни изисквания.
Академичният състав в Република България включва лица, заемащи академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица, определени в Закона за висшето образование. Научните степени са "доктор" (образователна и научна) и "доктор на науките". Академичните длъжности са: "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор".
Министърът на образованието и науката създава и поддържа публичен електронен регистър, в който се вписват лица с образователна и научна степен "доктор" и "доктор на науките", защитени дисертационни трудове и хабилитираните лица. Регистърът включва и лица с научни степени, признати в България, както и информация от висшите училища за защитени трудове и дипломи. Поддържа се архив на дисертационните трудове с публичен достъп. Вписаните лица имат електронни профили с наукометрични показатели и академични постижения. Информацията се обработва при спазване на защитата на личните данни. Изпълнителният директор на Националния център за информация и документация може да откаже вписване при установяване на неистински данни.
Кандидатите за научна степен и академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" трябва да отговарят на минимални национални изисквания, които се определят чрез обективно измерими показатели в научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност. Тези изисквания включват наукометрични показатели, академични резултати и могат да бъдат допълнени с специфични условия от висшите училища и научните организации. Минималните точки за всяка длъжност се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България описва процедурите за прием на докторанти и за заемане на академични длъжности. Процедурите се откриват с решение на висшето училище или научната организация и се обявяват в "Държавен вестник" и на интернет страницата на съответната институция. Кандидатите подават документи в срок от два месеца след обявлението. Оценяването на дисертационни трудове и кандидатите за академични длъжности се извършва само за тези, които отговарят на минималните национални изисквания.
Чл. 4 от Закона за развитието на академичния състав в Република България регламентира оценяването на кандидатите за академични длъжности и дисертационни трудове от научно жури. Съставът на журито се предлага от първичното звено и утвърджава от факултетния или научния съвет, а ректорът определя членовете със заповед. Членовете на журито трябва да са хабилитирани в съответната специалност, а при интердисциплинарност - да има поне един член от друга научна област. Има ограничения за избор на членове на журито, включително конфликт на интереси и доказано плагиатство. Процедурите за оценяване са прозрачни, с публичен достъп до рецензии и становища.
Чл. 5 от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя условията за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и научната степен "доктор на науките". Те могат да се получават само във висши училища и научни организации с акредитация от НАОА. Степените са безсрочни и важат на територията на страната. Признаването на научни степени, придобити в чужбина, се извършва от министъра на образованието и науката или от висши училища и научни организации, при определени условия. Процедурата за признаване може да бъде обжалвана, а удостоверенията за признатите степени се вписват в регистър.
Образователната и научна степен 'доктор' може да се придобива чрез съвместно ръководство от български и чуждестранен ръководител при акредитирани висши училища или научни организации. Съществува договор за съвместно ръководство, който определя условията за прием, мобилност на докторанта и защита на дисертациите. След завършване на обучението, се издава обща диплома или отделни дипломи с отбелязване на съвместното ръководство.
Според чл. 6 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, образователната и научна степен "доктор" може да бъде придобита от лица с образователно-квалификационна степен "магистър", които отговарят на минималните национални изисквания. За да получат тази степен, кандидатите трябва да защитят дисертационен труд, който трябва да съдържа оригинални научни или научноприложни резултати и да демонстрира задълбочени теоретични знания и способности за самостоятелни изследвания. Дисертационният труд може да се подготвя чрез редовно, задочно или дистанционно обучение в акредитирана докторска програма.
Чл. 7 от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя процедурата за приемане на докторанти. Конкурсът за редовни и задочни докторанти се провежда не по-рано от един месец след края на срока за подаване на документи. Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка трябва да представят проект на дисертационния труд и библиография за обсъждане. Зачисляването на успешно преминалите конкурса кандидати става с решение на факултетен или научен съвет на съответното висше училище или научна организация.
Обучението на докторантите в България се извършва по план, съобразен с Закона за висшето образование и правилниците на съответните висши училища или научни организации. Продължителността на редовната форма на обучение е до 3 години, а на задочната и дистанционната - до 4 години. Докторантите на самостоятелна подготовка имат срок до 5 години. При специални условия, срокът може да бъде удължен с до 1 година. След изтичането на срока, първичното звено предлага на факултетния или научния съвет да отчисли докторанта, а решението се взема на следващото заседание. Правото на защита може да се упражни в срок, определен от правилника, но не по-късно от 5 години след решението на съвета.
Научното жури за защита на дисертационен труд се състои от пет члена, от които най-малко трима трябва да са външни за висшето училище или научната организация. Най-малко един член на журито трябва да бъде професор. Лицата, които желаят да защитят дисертационен труд, трябва да отговарят на минималните национални изисквания, определени в чл. 2б, ал. 2 и 3.
Член 10 от Закона за развитието на академичния състав определя задълженията на членовете на журито при оценяване на дисертационни трудове. Журито изготвя две рецензии и три становища, които завършват с положителна или отрицателна оценка. В рецензиите и становищата се включва и оценка за наличие на плагиатство. Рецензиите и становищата трябва да бъдат изготвени в срок до три месеца и публикувани на интернет страницата на висшето училище. Научното жури взема решение относно плагиатството с обикновено мнозинство в срок до 7 дни след изтичането на срока за рецензии. Кандидатът не може да защитава дисертационния труд, ако е установено плагиатство. Решението на журито може да бъде оспорено пред факултетния или научния съвет.
Чл. 11 от Закона за развитието на академичния състав в Република България описва процедурата за защита на дисертация. След публикуването на рецензиите и становищата, журито провежда открито заседание за защита на дисертацията в едномесечен срок. За успешна защита се изискват най-малко три положителни оценки от членовете на журито. Неуспешно защитената дисертация може да бъде преработена и да се обяви нова процедура за защита в срок до една година. Образователната и научна степен "доктор" се придобива от деня на успешната защита на дисертацията.
Научната степен "доктор на науките" се придобива от лице с образователна и научна степен "доктор", което отговаря на минималните изисквания. За придобиването на тази степен е необходимо защита на дисертационен труд, който трябва да съдържа оригинални научни приноси и да не повтаря предишни теми. Кандидатите, които отговарят на изискванията, могат да се допуснат до защита, а трудът и авторефератът се обсъждат в съответната академична структура.
Защитата на дисертационния труд за придобиване на научната степен 'доктор на науките' се извършва публично пред жури от седем хабилитирани лица, от които минимум трима трябва да са професори. Четирима от членовете на журито трябва да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация. Трима от членовете изготвят рецензии, а останалите - становища, като две от рецензиите трябва да са от професори и поне една от външно лице. За успешна защита се изискват най-малко четири положителни оценки, обявени публично от членовете на журито. Научната степен 'доктор на науките' се придобива от деня на успешната защита.
Образователната и научна степен "доктор" и научната степен "доктор на науките" се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация. Дипломата се издава по единен образец, утвърден от министъра на образованието и науката. Тя се издава на български език, а при искане от лицето, се издава и приложение на английски език.
Чл. 14а от Закона за развитието на академичния състав в Република България предвижда, че лицата с научна степен "доктор на науките" имат предимство при заемане на академични длъжности. Освен това, лицата с образователна и научна степен "доктор" или "доктор на науките", свързана с работата, получават допълнително месечно възнаграждение, определено от Министерския съвет.
Чл. 15 регламентира откритията и заемането на академични длъжности във висши училища и научни организации. Академичните длъжности се определят от закона и правилниците на съответните институции, които могат да наложат допълнителни изисквания. Заемането на академичната длъжност е по трудово правоотношение. Преминаването между академични длъжности в различни институции може да става без конкурс. Висшите училища и факултети по изкуства и спорт могат да приемат кандидати с художествени и спортни постижения. При прекратяване на трудовия договор по вина на работодателя, хабилитираните лица запазват правата си, включително участие в научни журита.
Лицата, заемащи академични длъжности, трябва да преминават периодично атестиране на всеки 5 години. Процедурата за атестиране се определя от Закона за висшето образование и правилниците на съответните висши училища и научни организации.
Висшите училища и научните организации в България имат правото да назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор. Процедурата за назначаване се извършва при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.
Академичната длъжност "главен асистент" може да се заема само от лица, които отговарят на минималните изисквания и притежават образователна и научна степен "доктор". За специалности от регулираните професии в направление "Здравни грижи" е допустимо да се заема и от лица с докторска степен по специалност от направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" или "Обществено здраве". В определени случаи, като в медицинските университети, длъжността може да се заема и от лица без научна степен, ако това е предвидено в правилника на съответното висше училище. Назначаването става след конкурс и избор.
Кандидатите за участие в конкурса за академичен състав в Република България трябва да подадат молба и следните документи: автобиография, диплома за образователната и научна степен "доктор", медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, удостоверение за стаж по специалността (ако има такъв), списък на публикации и научно-приложни резултати, както и справка за изпълнение на минималните национални изисквания с приложени доказателства.
Конкурсът за академичен състав се провежда от петчленно научно жури, което трябва да включва най-малко двама външни членове от съответното висше училище или научна организация. Журито се определя в срок не по-късно от два месеца след обявлението в "Държавен вестник".
Чл. 21 от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя условията за участие в конкурси. Кандидатите трябва да отговарят на законовите изисквания и на специфичните изисквания на висшето училище или научната организация. Уведомление за резултатите от допускането се изпраща в срок от 14 дни, а конкурсът трябва да се проведе не по-късно от един месец след уведомлението. По време на конкурса кандидатите представят изложение по предварително зададена тема, а журито може да изисква и допълнителни представяния.
Членовете на журито оценяват кандидатите поотделно, съобразявайки се с минималните национални изисквания и изискванията на висшето училище или научната организация. Те са задължени да дават становище относно плагиатството и недостоверността на представените научни данни. Председателят на журито изготвя обобщен доклад-заключение, който включва решението на журито и го представя в срок от 7 дни след конкурса. При наличие на повече от един успешен кандидат, журито прави мотивирано предложение за избор.
Чл. 23 от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя реда за провеждане на избори за академични длъжности. Факултетният или научният съвет трябва да проведе изборите в срок до 14 дни след предложението на журито, като правилата за гласуването се определят в правилника на съответното висше училище или научна организация. В гласуването участват само хабилитирани лица и лица с образователна и научна степен "доктор" или "доктор на науките". Кандидатите получават писмено уведомление за резултатите в срок до 14 дни след заседанието, а назначаването на избраните кандидати се извършва от ръководителя на съответната институция в срок до един месец от съобщението за избора.
Кандидатите за заемане на длъжността "доцент" трябва да имат образователна и научна степен "доктор" и минимум две години опит в академичната или научна сфера. Те трябва да представят публикуван монографичен труд или равностойни публикации, да отговарят на минималните национални изисквания и да нямат доказано плагиатство. Конкурсът за длъжността се открива при осигурена преподавателска или изследователска натовареност.
Конкурсът за академичен състав в Република България се провежда от седемчленно научно жури. В журито трябва да има най-малко трима външни членове от съответното висше училище или научна организация, както и най-малко трима професори.
Чл. 26 от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя изискванията и процедурите за кандидатстване за академични длъжности. Кандидатите трябва да представят справки за изпълнение на минималните национални изисквания и оригиналните научни приноси. Оценяването на кандидатите се извършва от научно жури, което определя рецензенти и изготвя становища. Журито трябва да се произнесе относно плагиатството и достоверността на научните данни в представените публикации, а решенията могат да се оспорват пред факултетния или научния съвет.
Чл. 27 от Закона за развитието на академичния състав в Република България регулира процедурата за провеждане на конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент". В срок до един месец преди заключителното заседание на научното жури, висшите училища и научни организации публикуват резюмета на трудовете на кандидатите, рецензии и становища на журито. Конкурсът трябва да бъде проведен в срок до 6 месеца от обявлението в "Държавен вестник". Научното жури оценява кандидатите на базата на справките и представянето на кандидатите по избрана тема. При равни условия, журито взема предвид допълнителни показатели, свързани с учебната, научната и художественотворческата дейност на кандидатите.
Член 27а от Закона за развитието на академичния състав регламентира процедурата по класиране и избор на кандидати за доценти. Журито класира кандидатите с явно гласуване и изготвя предложение за избор, което се подписва от членовете в срок от 7 дни. Факултетният или научният съвет взема решение за избор на доцент по предложението на журито, като изборът се провежда в срок до един месец след получаване на предложението. В гласуването участват само хабилитирани лица и притежатели на образователната и научна степен "доктор". Съветът може да отхвърли предложението с мотивирано решение.
Чл. 28 от закона предвижда, че избраният доцент е задължен да изнесе публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация. Тази лекция е част от процеса на утвърдяване на академичната длъжност и е важен елемент от публичността и прозрачността в академичната среда.
Кандидатите за академичната длъжност "професор" трябва да отговарят на следните условия: 1. Да имат образователна и научна степен "доктор", с изключение на специалности от регулираните професии, където се допуска и докторска степен по свързани специалности. 2. Да са заемали длъжността "доцент" поне две години или да имат опит в преподаването, научната работа, художественото творчество или практическата дейност. 3. Да представят публикуван монографичен труд или равностойни публикации, които не повтарят вече представени за докторска степен. 4. Да представят оригинални научни трудове, публикации или художествени постижения. 5. Да отговарят на минималните национални изисквания. 6. Да нямат установено плагиатство или недостоверност в научните данни. При липса на опит като "доцент", се изисква допълнителен монографичен труд. Конкурсът за заемане на длъжността "професор" се открива при осигурена натовареност.
Чл. 29а определя състава и функциите на научното жури, което е съставено от седем членове, от които минимум четирима трябва да са професори и минимум трима - външни лица. Журито изготвя три рецензии и четири становища. В допълнение, за определени случаи, посочени в чл. 4, ал. 11, се прилагат разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и 5.
Член 29б определя условията за допускане до оценяване на кандидатите за академичната длъжност "професор". Лицата, които отговарят на изискванията по чл. 29, ал. 1 и 2, както и на минималните национални изисквания, могат да бъдат оценявани от научно жури. Оценката се основава на постиженията на кандидатите, като при равни условия се вземат предвид допълнителни показатели, свързани с учебната, научноизследователската и художествено-творческата или спортната дейност. Възможно е научноизследователската дейност да бъде заменена с художествено-творческа в специалности в областта на изкуствата.
Чл. 29в от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя условията, при които факултетният или научният съвет може да се произнася по процедури за заемане на академичната длъжност "професор". Според алинея 1, необходимо е поне една трета от членовете на съвета с право на глас да бъдат "професори" или да притежават научната степен "доктор на науките". При невъзможност да се спази това условие, могат да бъдат включени и външни членове, отговарящи на същите изисквания. За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на раздел III.
Чл. 30 от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя контрола на министъра на образованието и науката върху процедурите за придобиване на научна степен и заемане на академични длъжности. Контролът включва проверки на нарушения, конфликти на интереси, плагиатство и недостоверност на научни данни. Сигналите за нарушения трябва да бъдат подадени с необходимата информация и в срок до приключване на процедурата. Министърът назначава комисия за проверка, която включва юрист и експерт. Комисията по академична етика извършва допълнителна проверка и изготвя доклад относно наличието на нарушения. Сроковете за проверка и произнасяне са строго регламентирани, а членовете на комисията трябва да нямат конфликти на интереси.
Законът за развитието на академичния състав в България създава Комисия по академична етика, която разглежда сигнали за нарушения при присъждане на научни степени, плагиатство в дисертации и публикации, недостоверност на научни данни и конфликти на интереси. Комисията се състои от петима членове, един от които е юрист, и е назначавана от министъра на образованието. Членовете не могат да заемат определени академични длъжности, а освобождаването им става при определени условия, включително по искане или при конфликт на интереси.
Член 31 от Закона определя правомощията на министъра на образованието и науката относно контрола на процедурите за защита на дисертации и академични назначения. Министърът може да изисква информация от висшите училища и научните организации, да спира процедурите при нарушения и да определя срок за отстраняване на тези нарушения. Спирането е еднократно и за срок до един месец. Ако нарушенията бъдат отстранени, процедурите могат да се възобновят. В случай на системни нарушения, министърът може да предложи отнемане на акредитацията на докторски програми.
Чл. 32 от Закона за развитието на академичния състав описва процедурата за оспорване на актовете на органите на висшите училища и научните организации. Жалбите могат да се подават пред министъра на образованието и науката в 14-дневен срок от уведомяването за приетите актове. Ректорите имат право да отменят оспорените актове след становище от факултетния съвет. Ако не отменят акта, жалбата се изпраща на министъра, който организира проверка и издава заповед за потвърждаване или отмяна на акта. Актовете могат да бъдат обжалвани и пред съда, но обжалването не спира изпълнението им. При установени нарушения, производствата могат да бъдат възобновени.
При установяване на конфликт на интереси, членовете на научните журита не могат да участват в състава им за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на акта за установяване на конфликта.
Член 34 от Закона за развитието на академичния състав в Република България е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 101 от 2010 година.
Член 35 от Закона за развитието на академичния състав в Република България определя условията, при които лице може да бъде освободено от академична длъжност. Освобождаването може да настъпи при доказано плагиатство или недостоверност на научни данни, участие в престъпление, свързано с оценяване, или при две последователни отрицателни атестации. Освен това, при установяване на плагиатство, се отнема и научната степен. Процедурата за освобождаване и отнемане на степен се извършва от ректора или ръководителя на научната организация в срок от един месец след уведомяване за нарушението.
Законът за развитието на академичния състав в Република България регулира условията и реда за заемане на академични длъжности и придобиване на научни степени. Чл. 36 предвижда, че при освобождаване от академична длъжност и отнемане на научна степен, всички права на лицето, произтичащи от тези статуси, се отменят. Законът определя термини като "висши училища и научни организации", "докторска програма", "конфликт на интереси", "плагиатство" и други, които са важни за разбирането на академичния контекст. Включени са разпоредби за процедури по академични назначения, конфликти на интереси и етика в научните изследвания. Законът е приет на 15 април 2010 г. и е изменян многократно, последно през 2021 г.
Този закон определя основни термини и понятия, свързани с висшето образование и научната дейност в България. Включва определения на 'висши училища и научни организации', 'докторска програма', 'конфликт на интереси', 'частен интерес', 'облага', 'свързани лица', 'плагиатство', 'единични държавни изисквания', 'реферирани и индексирани издания', 'монография', 'студия', 'обзор', 'статия', 'цитат', 'автоцитат', 'недостоверност на представените научни данни', 'хабилитирани лица', 'факултетен съвет', 'научен съвет' и 'заинтересовано лице'.
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд (РКС № 11 от 2010 г.), публикувано в Държавен вестник, брой 81 от 2010 г. Според него, в правилника на висшето училище или научна организация може да се предвиди по-голям нечетен брой на членове на научното жури, при условие че се запазват законоустановените съотношения.
В параграф §2а от Закона за развитието на академичния състав в Република България, който е нов и влиза в сила от 04.05.2018 г., се уточнява, че в показателите по чл. 2б, ал. 2 могат да бъдат включвани публикации и цитати от научни издания, които не са реферирани и индексирани. Тези публикации и цитати могат да бъдат приведени към статии и цитати от реферирани и индексирани издания чрез определени числови стойности на съответствие.
Параграф §2б от преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България позволява в определени професионални направления, в зависимост от спецификата им, да се допуска само монографичен труд, без да е необходимо той да бъде приравняван към равностойни публикации в специализирани научни издания. Това правило влиза в сила от 04.05.2018 г.
Параграф §3 от закона е обявен за противоконституционен. Според него самостоятелните колежи нямат право да провеждат процедури за заемане на академични длъжности. Вместо това, тези процедури трябва да се провеждат от висше училище или научна организация, които предлагат обучение в същата област на висшето образование, на база на договор със самостоятелния колеж.
Параграф §3а от закона определя, че решенията относно процедурите за заемане на академични длъжности в филиалите и основните звена на висшите училища, с изключение на факултетите, се взимат от академичния съвет на съответното висше училище. Тази разпоредба е в сила от 04.05.2018 г.
Съгласно новия параграф §3б от 2021 г., академични длъжности могат да се откриват в научните групи към музеите, съгласно чл. 28, ал. 4 от Закона за културното наследство. Процедурите за заемане на тези длъжности се извършват от Българската академия на науките и се осъществяват по трудово правоотношение в научната група на съответния музей.
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България указва, че всички обявления, публикувани в интернет страницата по този закон, трябва да съдържат дата на публикуване, която съвпада с датата на публикуване в "Държавен вестник". При публикуване само в интернет, се съставя протокол за достоверността на съдържанието и датата, подписан от председателя на научното жури, факултетния или научния съвет и поне един кандидат. Освен това, заседанията, свързани с класифицирана информация, са закрити и се прилагат изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Министърът на образованието и науката, чрез Националния център за информация и документация, поддържа Списък на съвременни български научни издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни. Освен това, той извършва справки относно чуждестранни научни издания с подобно рефериране и индексиране. Също така, се създава и поддържа Национален референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране.
Параграф §4б от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България установява, че военните академии и висшите военни училища прилагат разпоредбите на този закон, освен ако в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не е предвидено нещо друго.
Параграф §4в от закона предвижда, че сигналите за плагиатство и недостоверност на научни данни, свързани с приключили процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, се разглеждат от Комисията по академична етика. Процедурата за разглеждане на сигналите е регламентирана в чл. 30, ал. 5 - 12 от същия закон. Тези изменения са в сила от 04.05.2018 г. и са актуализирани през 2022 г.
Законът отменя предишния Закон за научните степени и научните звания, но запазва правата на лицата, придобили научни степени при условията на отменения закон. Трудовите правоотношения на лицата, заемащи научно-преподавателски или научни длъжности, се запазват на определени академични длъжности в зависимост от придобитите научни степени. Лица, които не притежават научна степен, също запазват длъжностите си, но с условие за преназначаване на "асистент" при непостигане на докторска степен в срок от 4 години. Научните звания и степени на лицата, придобити по отменения закон, остават валидни и след прекратяване на заеманите длъжности.
Висшите училища и научните организации са задължени да предоставят условия на заварените лица на длъжности "асистент", "старши асистент" и "главен асистент", както и на "научен сътрудник" III, II и I степен, които нямат образователна и научна степен "доктор", за да могат да се зачислят за придобиване на тази степен в самостоятелна подготовка.
Параграф §7 от закона гласи, че лицата, които са придобили научна степен "доктор на науките" съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, запазват правата си, произтичащи от тази степен. Те могат да заемат академичните длъжности, предвидени в настоящия закон, дори и без да притежават образователна и научна степен "доктор".
Съгласно §8 от закона, Висшата атестационна комисия ще бъде закрита на 31 март 2011 г., а специализираните научни съвети ще продължат дейността си до 28 февруари 2011 г. Активите и архивът на комисията ще преминат към Министерството на образованието, младежта и науката, което ще назначи ликвидационна комисия, отговорна за ликвидацията в срок три месеца. Разходите за ликвидацията ще бъдат покрити от бюджета на комисията и на министерството. Правоотношенията с ръководството на комисията ще бъдат прекратени от министър-председателя и министъра на образованието.
Параграф §9 от закона предвижда, че откритите и неприключили процедури пред Висшата атестационна комисия ще бъдат завършени при досегашните условия и ред. Процедурите, считани за открити, са тези, за които вече са избрани рецензенти или е платена такса. В допълнение, Министерският съвет е задължен да приеме правилник за прилагането на закона в двумесечен срок от неговото влизане в сила, като част от текста, свързана с „единните държавни изисквания“, е обявена за противоконституционна.
Параграф §9а регламентира преходните разпоредби за процедури по заемане на академични длъжности, открити преди влизането в сила на новия закон. Процедурите за "асистент" с участници, притежаващи образователната и научна степен "доктор", ще се довършат по досегашния ред. Процедурите без кандидати с "доктор" могат да бъдат прекратени от Академичния съвет. Конкурсите за "главен асистент" без кандидати с "доктор" се прекратяват. Конкурсите за "доцент", "старши научен сътрудник II степен", "професор" и "старши научен сътрудник I степен" ще се довършат по новия закон без необходимост от ново обявление, при условие, че кандидатите допълнят документите си съгласно новите изисквания.
Параграф §9б от Закона за развитието на академичния състав в България предвижда процедура за издаване на удостоверение от Националния център за информация и документация, когато дипломата за научна степен или свидетелството за научно звание, издадени по отменения Закон за научните степени и звания, са изгубени или повредени. Удостоверението съдържа основна информация за лицето и неговата научна степен или звание. Издаването му става по заявление и при наличие на необходимата документация. Притежателите на удостоверение ползват правата на притежателите на оригиналните документи.
Параграф §10 от Закона за развитието на академичния състав в Република България предвижда, че висшите училища и научните организации трябва да изготвят и приемат свои правилници за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в срок от един месец след влизането в сила на правилника за прилагане на закона. Правилниците се приемат от Академичния съвет на висшето училище или от ръководния орган на научната организация.
Параграф §12 внася изменения и допълнения в Закона за висшето образование. Основните промени включват: 1) Заличаване на термина "старши асистент" от чл. 48, ал. 1, т. 2; 2) Промяна на чл. 48, ал. 3, относно условията за заемане на академични длъжности; 3) Отмяна на чл. 49; 4) Замяна на "три" с "два" в чл. 50, ал. 2; 5) Замяна на "две" с "едно" в чл. 77, ал. 3; 6) Заличаване на част от текста в чл. 87, ал. 4; 7) Замяна на термина "Закона за научните степени и научните звания" с "Закона за развитието на академичния състав в Република България" навсякъде в текста.
В Закона за обществените библиотеки, чл. 20, се извършва замяна на термина "Закона за научните степени и научните звания" с "Закона за развитието на академичния състав в Република България". Тази промяна е обнародвана в Държавен вестник, бр. 42 от 2009 г. и изменена в бр. 74 от 2009 г.
В чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения се добавя уточнение, че специалистите, които могат да бъдат включени, трябва да са в областта на медицината, биологията, химията и физиката, както и в други немедицински специалности. Промяната е извършена чрез добавяне на запетая и нов текст в края на параграфа.
Параграф §15 предвижда, че Министерският съвет трябва да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на съществуващите закони в срок от един месец след влизането в сила на Закона за развитието на академичния състав. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 15 април 2010 г. и е официално подписан на 13 май 2010 г.
Параграф §59 предвижда, че Министерският съвет трябва да измени и допълни правилника по § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби в срок до един месец след влизането в сила на закона. След това, в срок от един месец, висшите училища и научните организации трябва да приведат своите правилници в съответствие с новите изисквания на закона и правилника за неговото прилагане.
В §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България се указва, че термините "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката" трябва да бъдат заменени с "министърът на образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката".
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Промените и допълненията в закона са обнародвани в брой 30 от 2018 година и влизат в сила от 04.05.2018 г.
Параграф §41 указва, че всички материали от приключилите процедури преди влизането в сила на закона, проведени съгласно предишния закон за развитието на академичния състав, трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Публикацията трябва да се извърши по реда на чл. 4, ал. 13.
Съгласно §42 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, в срок до два месеца от влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да направи изменения и допълнения в правилника по чл. 2б, ал. 3 и класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. В същия срок, министърът на образованието и науката трябва да издаде наредбата по чл. 2а, ал. 10, да изменя и допълва правилника за устройството и дейността на Националния център за информация и документация, да издаде правилника за дейността на Комисията по академична етика, както и да създаде Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране.
В срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, висшите училища и научните организации са задължени да актуализират своите правилници, за да отговарят на изискванията на закона и правилника за неговото прилагане. Освен това, те трябва да приемат Европейската харта за изследователи, Кодекса за поведение при подбор на изследователи и Етичния кодекс.
Параграф 44 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в България определя задълженията на Националния център за информация и документация, който трябва да формира регистър на защитените дисертационни трудове и хабилитираните лица в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. Висшите училища и научните организации трябва да подадат справки и декларации относно научните им постижения, художествено-творческата и спортната дейност, както и академичните постижения в преподавателската дейност. Съставът на научните журита ще продължи да се формира по досегашния ред до изпълнението на новите задължения. Лицата, които не отговарят на минималните национални изисквания, ще бъдат вписвани в регистъра след представяне на доказателства за съответствие.
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Съществуват и допълнителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за признаване на професионални квалификации, обнародвани в брой 21 от 2021 година.
Законът въвежда изискванията на две директиви на Европейския парламент и Съвета: Директива (ЕС) 2018/958 относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии и Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, обнародван в Държавен вестник, брой 21 от 2021 г.
Лицата, които заемат академични длъжности в научни групи към музеите, имат право на вписване в регистъра, съгласно новия закон.