ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за радиото и телевизията урежда медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България, както и услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, предоставяни от доставчици на такива платформи, при условие че те попадат в обхвата на Директива 2010/13/ЕС и нейното изменение с Директива (ЕС) 2018/1808. Тези разпоредби се отнасят до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за радиото и телевизията определя медийните услуги, които включват аудио-визуални и радиоуслуги. Аудио-визуалната медийна услуга е насочена към предоставяне на предавания за обществеността с цел информиране, забавление или образоване. Законът уточнява какво представлява аудио-визуално предаване и радиопредаване, и изброява изключения от приложението на закона, като медийни услуги за лична употреба и нестопански дейности. Включени са и нови понятия, като услуги на платформи за споделяне на видеоклипове и генерирани от потребители видеоклипове.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за радиото и телевизията определя два основни типа медийни услуги: линейни и нелинейни. Линейните услуги се предоставят за едновременно гледане или слушане на предавания по програмна схема, докато нелинейните услуги са тези, които позволяват на потребителя да гледа или слуша предавания в удобен за него момент, избирайки от каталог на предавания. Освен това, терминът "едновременно гледане/слушане" включва и случаи на привидно едновременно гледане/слушане, причинени от технически забавяния.
Чл. 4
Законът определя доставчиците на медийни услуги като физически или юридически лица, които носят редакционна отговорност за съдържанието на медийната услуга. Радио- или телевизионен оператор е доставчик на линейни медийни услуги. Редакционно решение е свързано с ежедневното функциониране на медийната услуга. Лица, които само разпространяват програми, не са считани за доставчици на медийни услуги.
Чл. 4а
Член 4а от Закона за радиото и телевизията определя доставчика на платформа за споделяне на видеоклипове като физическо лице - едноличен търговец или юридическо лице, което предлага такава услуга. Тази разпоредба е нова и е в сила от 22.12.2020 г.
Чл. 4б
Чл. 4б от Закона за радиото и телевизията насърчава саморегулирането и съвместното регулиране в медиите чрез кодекси за поведение и стандарти. Основните изисквания за тези кодекси включват широкото им приемане от заинтересованите страни, ясно поставени цели, механизми за наблюдение и оценка, както и средства за спазване и санкции. Доставчиците на медийни услуги и платформи за споделяне на видеоклипове са задължени да спазват установените правила. Също така, България може да приеме по-строги правила спрямо директивите на ЕС, ако е необходимо.
Чл. 5
Законът за радиото и телевизията гарантира независимостта на доставчиците на медийни услуги от политическа и икономическа намеса. Забранява се цензурирането на медийните услуги в каквато и да е форма. Някои разпоредби, свързани с независимостта и цензурата, са отменени през 2020 г.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за радиото и телевизията осигурява свобода на приемането и неограничаване на препредаването на медийни услуги от държави членки на ЕС. Има условия, при които това може временно да не се прилага, ако услугата грубо нарушава определени членове от закона или засяга общественото здраве и сигурност. Включени са процедури за уведомление и защита на правата на доставчиците, както и срокове за произнасяне на Европейската комисия относно съвместимостта на мерките.
Чл. 5б
Чл. 5б от Закона за радиото и телевизията определя условията, при които Съветът за електронни медии може да предприеме мерки срещу доставчици на медийни услуги от други държави членки на ЕС, ако техните услуги са насочени към България. Включва процедури за сътрудничество между държавите членки, изисквания за уведомление и обоснованост на мерките, както и защита на правата на доставчиците. Също така, подчертава, че доставчиците трябва да спазват българското законодателство, когато предлагат услуги в България.
Чл. 5в
Доставчиците на медийни услуги са задължени да уведомят Съвета за електронни медии за промени, влияещи на юрисдикцията. Съветът поддържа публичен регистър на доставчиците, информира Европейската комисия за актуализации и сътрудничи при несъответствия с други държави. Европейската комисия поддържа централизирана база данни с актуални списъци на държавите. При липса на съгласие между държавите членки относно юрисдикцията, Съветът отнася въпроса до Европейската комисия за решение.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за радиото и телевизията определя доставчиците на медийни услуги като обществени и търговски. Обществените доставчици, като Българското национално радио и Българската национална телевизия, предлагат информация от различно естество, осигуряват достъп до културни ценности, защитават националните интереси и популяризират българската култура и език. Търговските доставчици не са лицензирани или регистрирани като обществени.
Чл. 7
Доставчиците на медийни услуги трябва да осигурят лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни на своята интернет страница, включително наименование, седалище и адрес на управление, данни за контакт, както и информация за Съвета за електронни медии. Съветът включва в регистрите си информация за структурата на собствеността и действителните собственици на доставчиците.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за радиото и телевизията определя ограниченията за медийните услуги, като забранява подбуждане към насилие или омраза, насочени към групи лица, и публично подбуждане към тероризъм. Съветът за електронни медии има правомощия да контролира спазването на тези забрани, като действията му трябва да бъдат необходими и пропорционални, с уважение към правата, установени в Хартата на основните права на ЕС.
Чл. 8а
Чл. 8а от Закона за радиото и телевизията изисква доставчиците на медийни услуги да осигурят достъпност на съдържанието за хора с увредено зрение или слух. Това включва предоставяне на жестомимичен превод, субтитри и звуково описание. Доставчиците трябва да представят планове за действие и годишни отчети на Съвета за електронни медии. Информацията за извънредни ситуации също трябва да бъде достъпна. Обществените доставчици имат задължение да осигурят новинарски предавания, достъпни за хора с увреждания. Съветът за електронни медии следи изпълнението на тези задължения и докладва на Европейската комисия.
Чл. 8б
Съветът за електронни медии има правомощия да предприема действия за осигуряване на достатъчна видимост на медийните услуги, които са от общ интерес, с цел постигане на медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие.
Чл. 8в
Аудио-визуалните медийни услуги не могат да бъдат допълвани с нови търговски елементи или изменяни без съгласието на доставчиците на медийни услуги. Съветът за електронни медии не прилага това правило, когато става въпрос за защита на законните интереси на потребителите, в съответствие с европейските директиви, като същевременно се зачитат правата и интересите на доставчиците.
Чл. 9
Доставчиците на медийни услуги са задължени да разпространяват програми и предавания само след уредени авторски права. Аудио-визуалните доставчици не могат да разпространяват кинематографични произведения извън договорените периоди. Годишно те трябва да представят доказателства за авторски права на Съвета за електронни медии, който обобщава информацията и я изпраща на съответните органи. При използване на предавания от други оператори, това трябва да бъде посочено и да е в съответствие с авторското право.
Чл. 10
Доставчиците на медийни услуги трябва да се ръководят от следните основни принципи: гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация; запазване на тайната на източника на информация; защита на личната неприкосновеност; недопускане на предавания, които насаждат нетърпимост; недопускане на предавания, противоречащи на добрите нрави; гарантиране на правото на отговор; защита на авторските права; и съхраняване на чистотата на българския език.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за радиото и телевизията регламентира свободата на изразяване на мнения в медийните услуги, правата на журналистите и условията за работа в медиите. Журналистите не могат да получават указания от лица извън управлението на медийните доставчици и имат право на публична критика. Те могат да откажат задачи, които противоречат на закона или личните им убеждения, но не и техническо-редакционна обработка. Редакционният статут, който може да бъде договорен между журналистите и работодателите, трябва да осигури защита на свободата и отговорността на журналистическия труд, професионално-етични норми и механизми за разрешаване на спорове.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Закона за радиото и телевизията, програмите трябва да се излъчват на официалния език на България. Възможно е обаче да се излъчват и на друг език при определени условия, като например за образователни цели, за български граждани, за които българският не е майчин език, за чуждестранни слушатели или зрители, и при предаване на чуждестранни програми.
Чл. 13
Доставчиците на медийни услуги имат право да получават необходимата информация от държавните и общинските органи, при условие че информацията не съдържа законова тайна. Те са задължени да използват информацията точно и без тенденциозност. Освен това, доставчиците трябва да предоставят информация за своята дейност в съответствие с предвидените от закона случаи.
Чл. 14
Доставчиците на линейни медийни услуги са задължени да записват и съхраняват програмите и предаванията за период от 3 месеца. Ако в този срок постъпи искане за отговор или иск, записите се пазят до приключване на делото. Лицата, които смятат, че са засегнати от предаване, имат право на достъп до записа и могат да поискат копие за своя сметка. Съветът за електронни медии може да изисква материали и да провежда проверки за спазването на закона.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за радиото и телевизията определя правата и задълженията на доставчиците на медийни услуги и журналистите относно разкриването на източниците на информация. Според текста, те не са длъжни да разкриват своите източници, нито пред аудиторията, нито пред ръководството на медийните услуги. Освен това, те могат да използват информация от неизвестен източник, при условие, че посочват, че източникът е анонимен. Журналистите са задължени да пазят в тайна източника на информация, ако това е поискано от лицето, предоставило информацията.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за радиото и телевизията определя задълженията на доставчиците на медийни услуги относно правото на личен живот и защитата на личните данни. Те трябва да спазват законодателството за защита на личните данни и да балансират между правото на личен живот и правото на свобода на изразяване и информация. Доставчиците имат право да публикуват информация в публичен интерес, свързана с личния живот на граждани, които заемат длъжности в държавни органи или чиито решения влияят на обществото.
Чл. 17
Доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на предлаганите от тях медийни услуги. Те са задължени да не допускат предавания, които нарушават принципите на чл. 10, както и такива, които насърчават нетърпимост или насилие. Отговорността не важи за сведения, получени по официален ред, цитати от официални документи и точно възпроизвеждане на публични изявления. При цитиране не се допускат изменения, а новините трябва да бъдат разграничавани от коментарите.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за радиото и телевизията регламентира задълженията на доставчиците на медийни услуги относно защитата на децата. Те не трябва да създават или разпространяват предавания, които могат да увредят развитието на децата. Изключения се правят за предавания, които са кодиран или излъчвани в часовия интервал между 23:00 и 6:00 ч., при условие че са ясно обозначени. Съветът за електронни медии, в сътрудничество с доставчиците, ще изработи Кодекс за поведение, който ще включва мерки за оценка и ограничаване на достъпа до вредно съдържание. Освен това, доставчиците трябва да спазват правата на децата, да не допускат участие на деца в неблагоприятни предавания и да защитават личните данни на децата от търговска обработка. Информация относно неблагоприятното съдържание трябва да бъде предоставена на аудиторията.
Чл. 18
Лицата и държавните и общински органи, засегнати в линейни медийни услуги, имат право на отговор, ако не са участвали в предаването. Те могат да поискат отговор в 7-дневен срок след предаването, посочвайки оспорваните твърдения. Операторът е задължен да включи отговора в следващото издание на предаването без изменения и безплатно. Времето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за радиото и телевизията задължава доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка да осигуряват минимум 30% дял за европейски произведения в своите каталози, с видимо присъствие на тези произведения. Видимото присъствие включва атрактивно представяне и достъпност на европейските произведения. Изключения от задължението важат за микропредприятия и доставчици с дял под 1% от общата аудитория. Съветът за електронни медии следи и докладва за изпълнението на тези задължения.
Чл. 19а
Член 19а от Закона за радиото и телевизията предвижда, че телевизионните програми трябва да отделят най-малко 50% от годишното си програмно време за европейски произведения, с изключение на новини, спортни предавания и реклами. От тези 50%, поне 12% трябва да са произведения на независими продуценти. Изискванията трябва да се изпълняват постепенно и не важат за местни програми, разпространявани от оператори извън националната мрежа. Съветът за електронни медии е отговорен за изготвянето на ежегодни справки относно европейските произведения.
Чл. 19б
Чл. 19б от Закона за радиото и телевизията задължава радио- и телевизионните оператори, които притежават изключително право върху събития с важно обществено значение, да осигурят достъп на други оператори за информационно отразяване на тези събития. Това задължение е в съответствие с международните договори, поети от Република България.
Чл. 19в
Чл. 19в от Закона за радиото и телевизията предоставя на телевизионни и радиооператори в ЕС правото на достъп до значителни обществено интересни събития, предавани от български оператори. Достъпът трябва да бъде на справедлива, разумна и недискриминационна основа. Операторите могат да използват кратки откъси от предаванията за новини в срок от 24 часа след събитието, като се изисква посочване на източника. Правото на информационно отразяване включва и достъп до мястото на събитието, а правото е безплатно, освен в случаи на компенсация за разходи. Повторна употреба на репортажи не е разрешена, освен в специфични случаи.
Чл. 19г.
Чл. 19г. от Закона за радиото и телевизията предвижда, че Съветът за електронни медии поддържа публичен регистър на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, установени в България. Регистърът съдържа информация за юрисдикцията на доставчиците и се актуализира редовно. Съветът информира Европейската комисия за актуализациите, а несъответствията между списъците на различни държави се уреждат в сътрудничество с нея. Европейската комисия поддържа централизирана база данни с актуални списъци и осигурява достъп до националните регулаторни органи. При спор относно юрисдикцията, въпросът се отнася до Европейската комисия.
Чл. 19д
Чл. 19д от Закона за радиото и телевизията предвижда мерки, които доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове трябва да предприемат за защита на децата и аудиторията от вредно съдържание. Те трябва да осигурят защита от видеоклипове и търговски съобщения, които могат да увредят физическото, психическото или социалното развитие на децата, да подбуждат към насилие или да нарушават закона. Доставчиците трябва да спазват определени изисквания за аудио-визуални търговски съобщения и да информират потребителите за съдържанието на видеоклиповете. Освен това, те трябва да разработят механизми за сигнализиране на вредно съдържание, системи за родителски контрол и да не обработват лични данни на деца за търговски цели. Общите условия на платформите трябва да бъдат съгласувани със Съвета за електронни медии и да осигуряват защита на правата на потребителите.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за радиото и телевизията определя Съвета за електронни медии като независим орган, който регулира медийните услуги и платформите за споделяне на видеоклипове. Съветът осъществява дейността си безпристрастно и прозрачно, в съответствие с целите на съответните директиви на ЕС, и защитава интересите на обществото, свободата на словото, плурализма и правата на потребителите. Съветът не може да приема указания от други органи при изпълнение на своите правомощия.
Чл. 21
Съветът за електронни медии е юридическо лице на бюджетна издръжка, разположено в София. Неговият председател е първостепенен разпоредител с бюджет, което означава, че той има основна роля в управлението на бюджета на съвета.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за радиото и телевизията урежда организацията на администрацията на Съвета за електронни медии. Съветът самостоятелно определя структурата и щата на администрацията в съответствие с бюджета за годината. Администрацията работи в рамките на Закона за администрацията, освен ако в закона не е предвидено нещо друго. Служителите в администрацията могат да бъдат държавни служители или лица на трудови правоотношения, като за последните важи чл. 107а от Кодекса на труда.
Чл. 23
Съветът за електронни медии е задължен да приеме правилник, който да определя устройството и дейността му. Това е изменение, което е направено с ДВ, бр. 96 от 2001 г.
Чл. 24
Съветът за електронни медии включва 5 членове: 3 от Народното събрание и 2 назначени от президента на републиката. Член 24, алинея 2 е отменен с изменение от 2018 г.
Чл. 25
Членовете на Съвета за електронни медии трябва да бъдат български граждани, да притежават висше образование и опит в области като електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика. Освен това, те трябва да имат обществен авторитет и професионално признание.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за радиото и телевизията определя условията, при които лица не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии. Те включват: осъждане на лишаване от свобода за умишлени престъпления, участие в търговски дружества и кооперации в определени роли, а също така и принадлежност към Държавна сигурност, която е обявена за противоконституционна.
Чл. 27
Членовете на Съвета за електронни медии имат ограничения по време на мандата си и след неговото изтичане. Те не могат да заемат друга платена длъжност, да бъдат изборни лица в държавни органи, да участват в управлението на търговски дружества, да бъдат консултанти на медийни доставчици, да получават възнаграждение от тях, както и да имат дялове в подобни организации. Работодателите са задължени да предоставят неплатен отпуск на членовете по време на мандата им и да ги възстановят след него.
Чл. 28
Членовете на Съвета за електронни медии преди да започнат работа, трябва да подпишат декларация, удостоверяваща, че отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията. Тези декларации се съхраняват в архива на Съвета.
Чл. 28а
Членовете на Съвета за електронни медии и конкурсната комисия са длъжни да разкрият писмено всеки частен интерес, свързан с медийните услуги и управленски позиции в съответните организации. Частен интерес се счита за наличие на икономически връзки с медийни услуги или назначаване в управителни органи на медийни или рекламни предприятия. Декларациите за частни интереси се подават до Съвета за електронни медии и се съхраняват в публичен регистър. Член, който има частен интерес при вземането на решение, трябва да го заяви и да не участва в обсъждането. Всеки заинтересован може да оспори решенията, взети в нарушение на тези изисквания пред Административния съд - София област.
Чл. 29
Членовете на Съвета за електронни медии се избират или назначават за срок от шест години. Съставът на Съвета се обновява на две години от квотата на Народното събрание и на три години от квотата на президента. Лице не може да бъде член на Съвета повече от два мандата, като мандатите не могат да бъдат последователни. Членовете изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за радиото и телевизията урежда условията за предсрочно прекратяване на мандата на член на Съвета за електронни медии. Мандатът може да бъде прекратен при освобождаване от длъжност, смърт или при определени обстоятелства, като подаване на оставка, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията, несъвместимост с изискванията на закона, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление или установяване на конфликт на интереси. При предсрочно прекратяване, нов член се избира в срок до 1 месец.
Чл. 31
На първото заседание членовете на Съвета за електронни медии избират председател за срок от една година. Председателят представлява Съвета, свиква и ръководи заседанията, подписва актовете и осъществява връзките с държавните органи и медийните услуги. Той издава наказателни постановления за нарушения, подготвя заседанията, ръководи администрацията и контролира изпълнението на актовете. Освобождаването на председателя става автоматично след изтичане на мандата или по негово желание, а Съветът може да прекрати мандата предсрочно при неизпълнение на задълженията.
Чл. 32
Чл. 32 определя правомощията и задълженията на Съвета за електронни медии (СЕМ) в България. СЕМ осъществява надзор над медийните услуги, избира и освобождава ръководители на БНР и БНТ, утвърджава управителни съвети, дава становища по нормативни актове и бюджетни проекти. Освен това, СЕМ организира оценка на медийните услуги, взема решения за лицензи и контролира спазването на законодателството. Съветът също така води публичен регистър на медийните програми, представлява България в международни организации и работи за развитие на медийната грамотност. В случай на нарушения, СЕМ може да издава задължителни указания и да предприема мерки за защита на обществените интереси.
Чл. 33
Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги, като следи за спазването на принципите на свободата на изразяване, изискванията за търговски съобщения, отразяването на избори, защита на правата на потребителите и техническото качество на предаванията. Освен това, Съветът контролира спазването на условията на издадените лицензии и международни договори, свързани с медийната дейност.
Чл. 33а
Чл. 33а от Закона за радиото и телевизията описва политиката за медийна грамотност, която включва мерки за развитие на умения и знания на гражданите за информирано използване на медийното съдържание и услуги. Министърът на културата отговаря за инициирането и ръководенето на националната политика за медийна грамотност и докладва на Европейската комисия. Съветът за електронни медии работи в сътрудничество с различни заинтересовани страни за развитие на медийната грамотност, участва в изготвянето на политика, събира информация и изготвя ежегоден доклад за изпълнението на политиката.
Чл. 34
Съветът за електронни медии се свиква на заседания по инициатива на председателя или по искане на най-малко една трета от членовете. Поканата за заседанието трябва да съдържа проект за дневния ред, който се публикува на интернет страницата на Съвета не по-късно от 24 часа преди заседанието.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за радиото и телевизията определя правилата за провеждане на заседанията на Съвета за електронни медии. Заседанията са редовни, ако присъстват необходимия брой членове за вземане на решения, които се гласуват лично и с явно гласуване. Заседанията са публични, но определени точки могат да бъдат обсъждани на закрито, когато информацията е защитена от закон. Съветът огласява публично взетите решения и публикува пълните протоколи от заседанията на своята интернет страница в тридневен срок. Всички решения трябва да бъдат мотивирани.
Чл. 36
Членовете на Съвета за електронни медии следват пет основни принципа при вземането на решения: колегиалност, публичност и прозрачност, независимост, сътрудничество с държавни органи и неправителствени организации, и защита на интересите на зрителите и слушателите.
Чл. 37
Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство, освен в определени случаи, когато е необходимо мнозинство две трети. Ако не се вземе решение по тези случаи на три поредни заседания в един месец, то решението може да бъде взето с обикновено мнозинство.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за радиото и телевизията регламентира, че решенията на Съвета за електронни медии могат да бъдат обжалвани пред Административния съд - София област. Важно е да се отбележи, че обжалването на определени решения, свързани с избор и освобождаване на членове на управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ, не спира тяхното изпълнение.
Чл. 39
Съветът за електронни медии е задължен да представя годишен отчет за дейността си на Народното събрание до 31 март на следващата година и да го публикува на своята интернет страница. Освен това, той ежемесечно издава информационен бюлетин, в който се отразяват взетите решения, актуални статии, резултати от мониторинг на доставчиците на медийни услуги, проучвания на общественото мнение, административни нарушения, наказателни постановления и свързани съдебни решения. Бюлетинът също се публикува на интернет страницата на Съвета.
Чл. 40
Съветът за електронни медии получава своето финансиране от фонд "Радио и телевизия". Това е регламентирано в изменението на закона от ДВ, бр. 96 от 2001 г.
Чл. 41
Членовете на Съвета за електронни медии получават месечно възнаграждение, което е равно на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство, определяни от Националния статистически институт. Възнаграждението се преизчислява на всеки три месеца на базата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за радиото и телевизията регламентира обмена на информация между Съвета за електронни медии и националните регулаторни органи на другите държави - членки на ЕС, с цел прилагане на Директива 2010/13/ЕС. Съветът уведомява националния регулатор на съответната държава, когато български доставчик на медийни услуги насочва услугата си към аудитория в друга държава от ЕС. При искане от регулаторния орган на друга държава, Съветът трябва да отговори в двумесечен срок. Освен това, при целева територия в България от доставчик на медийни услуги от друга държава, Съветът може да отправи искане за информация до съответния регулаторен орган.
Чл. 41б
Чл. 41б от Закона за радиото и телевизията предвижда, че Съветът за електронни медии участва с представители в дейността на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA). Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 22 декември 2020 г., както е посочено в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за радиото и телевизията определя Българското национално радио и Българската национална телевизия като юридически лица със седалище в София. Генералните директори на тези институции са първостепенни разпоредители с бюджет. Те осъществяват оперативно управление върху предоставеното им имущество, което е държавна собственост, до момента на влизането на закона в сила.
Чл. 43
Член 43 от Закона за радиото и телевизията е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 12 от 2010 година.
Чл. 44
Член 44 от Закона за радиото и телевизията регулира разпространението на програмите на БНР и БНТ. То се осъществява чрез собствени мрежи или по договор със предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги. Държавата гарантира разпространението на програмите на цялата територия на страната. БНР и БНТ осигуряват излъчване на националните си програми чрез спътници, покриващи територии с български граждани. Финансирането на тези дейности е от държавния бюджет, а програмите се предоставят безвъзмездно на оператори на електронни съобщения.
Чл. 45
Член 45 от Закона за радиото и телевизията регламентира задълженията на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) по отношение на новите медийни услуги и цифровите технологии. Според чл. 45, БНР и БНТ трябва да предлагат нови медийни услуги и да създават условия за разпространение на цифрови технологии в радио и телевизионната дейност. Държавата, чрез Съвета за електронни медии, издава лицензии на БНР и БНТ за разпространение на програмите им чрез електронни мрежи за цифрово радиоразпръскване и осигурява необходимото цифрово оборудване.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за радиото и телевизията определя правомощията на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Те имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудио-визуални произведения, както и да сключват договори с други доставчици на медийни услуги за доставка, препредаване или обмен на предавания и програми. Освен това, Българското национално радио е задължено да създава и поддържа музикални състави, които развиват звукозаписна и концертна дейност.
Чл. 47
Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) имат право да създават собствени програми и предавания, да възлагат на независими продуценти и да участват в съвместни продукции. Продуцентите на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика могат да бъдат само БНР и БНТ. Независимите продуценти могат да създават аудио- и аудио-визуални произведения чрез конкурс и след сключване на договор с БНР и БНТ. Правилата за отношенията и производството на съвместни продукции се определят в правилник, приет от управителния съвет.
Чл. 47а
Член 47а е нова разпоредба, която е била въведена с Държавен вестник, брой 37 от 2009 г., и е влязла в сила на 19 май 2009 г. Впоследствие е отменена с Държавен вестник, брой 12 от 2010 г.
Чл. 48
Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) имат правото да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които други оператори имат изключителни права за отразяване. Те трябва да спазват Закона за авторското право и сродните му права и да посочват източника на информацията.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за радиото и телевизията предвижда, че Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми, включително предавания за българите в чужбина и за български граждани, за които българският език не е майчин. Регионалните програми отразяват местни събития и се създават в регионалните центрове, като са предназначени за населението на съответния регион и за участие в националните програми. Управителните съвети на БНР и БНТ утвърдиха територията на регионите и участието на центровете в националните програми.
Чл. 50
Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са задължени да изготвят своята програмна политика в съответствие с изискванията, които важат за националните обществени оператори в сферата на радио- и телевизионната дейност.
Чл. 51
Българското национално радио и Българската национална телевизия имат задължението да предоставят незабавно и безвъзмездно програмно време за служебни съобщения от представители на държавни органи. Това се отнася за случаи на бедствие или непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за радиото и телевизията определя правото на обръщение по БНР и БНТ на определени държавни лица, включително президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и главните прокурори. БНР и БНТ са длъжни да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания по решение на Народното събрание, и това предоставяне е безвъзмездно. Също така, БНТ осигурява програмно време на Народното събрание за публичност и прозрачност, а Българската национална телевизия предоставя сигнал за откритите заседания за безвъзмездно ползване.
Чл. 53
Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да предоставят програмно време за обръщения към вярващите и за предаване на важни религиозни церемонии. Това може да стане по искане на Българската православна църква или други официално регистрирани вероизповедания. Условията и редът за предоставяне на това програмно време се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.
Чл. 54
Член 54 от Закона за радиото и телевизията предвижда, че условията и редът за предоставяне на програмно време от Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) по време на предизборни кампании ще бъдат определени със закон. Това означава, че съществуват специфични правила, които ще регулират как кандидатите и политическите партии могат да използват програмното време на тези медии в контекста на предизборната дейност.
Чл. 55
Член 55 от Закона за радиото и телевизията определя органите на управление на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Според параграф 1, органите на управление на БНР са управителният съвет и генералният директор на БНР. Параграф 2 посочва, че органите на управление на БНТ също са управителният съвет и генералният директор на БНТ.
Чл. 56
Генералните директори на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), както и членовете на техните управителни съвети, осъществяват дейността си въз основа на договори, които им предоставят правото да управляват съответните институции.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за радиото и телевизията определя задълженията на работодателите по отношение на лицата, избрани по чл. 55. Работодателят е длъжен да предостави неплатен отпуск за времето на мандата и да възстанови лицето на предишната му длъжност след изтичането на мандата. Лицата, които са в трудово правоотношение с друг работодател, могат да го прекратят при определени условия. Освен това, лицата, заемащи академични длъжности, могат да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си.
Чл. 58
Управителните съвети на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) се състоят от петима членове, утвърдявани от Съвета за електронни медии по предложение на генералните директори на съответните медии. Генералният директор е председател на съвета по право. При отсъствие на генералния директор, той може да упълномощи член на управителния съвет да го замества.
Чл. 59
Членовете на управителните съвети на БНР и БНТ трябва да са български граждани с местожителство в България, висше образование и опит в радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, аудиовизията, електронните съобщения, правото или икономиката. Лица, осъждани за умишлени престъпления, еднолични търговци, управители на търговски дружества и бивши сътрудници на Държавна сигурност не могат да бъдат членове.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за радиото и телевизията определя, че мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е три години. Лице може да бъде избирано за член на управителен съвет на БНР или БНТ за не повече от два мандата. Забранява се на едно лице да бъде член на управителните съвети на двете медии едновременно, както и да е член на един от тях и на Съвета за електронни медии. При изтичане на мандата на генералните директори, ако изборът на нови членове не е осъществен, настоящите членове продължават да изпълняват своите правомощия до утвърдителния избор от Съвета за електронни медии.
Чл. 61
Член на управителен съвет може да бъде предсрочно освободен от Съвета за електронни медии по предложение на генерален директор, при спазване на основанията, определени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии. Чл. 61, ал. 2 е отменен.
Чл. 62
Управителният съвет на БНР и БНТ има редица задължения, включително определяне на основните насоки за развитие и структура на програмата, приемане на правилници за организация на дейността, одобряване на бюджети и отчети, както и управлението на персонала. Съветът също така отговаря за откриването и закриването на регионални центрове, определяне на професионални изисквания и утвърдителни действия свързани с трудови договори и рекламни споразумения.
Чл. 63
Управителните съвети на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) се свикват на заседания от генералния директор, който може да го направи по своя инициатива или по искане на поне двама членове на съвета. Поканата за заседание включва проект за дневния ред, а заседанията се считат за редовни, ако присъстват достатъчно членове за вземане на решения по обявения дневен ред.
Чл. 64
Управителните съвети на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) вземат решения с обикновено мнозинство от всички свои членове. Това означава, че за да бъде взето решение, е необходимо да гласуват "за" повече от половината от членовете на съвета.
Чл. 65
Членовете на управителните съвети на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) получават месечно възнаграждение, което е равно на 75% от месечното възнаграждение на членовете на Съвета за електронни медии, за времето на мандата си.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за радиото и телевизията определя изискванията за избор на генерални директори на БНР и БНТ. Кандидатите трябва да имат минимум петгодишен трудов стаж в съответната област (радио или телевизия). Мандатът на генералните директори е три години, като те могат да бъдат преизбирани за не повече от два последователни мандата. Ако изборът на нов генерален директор не е осъществен при изтичане на мандата, текущият директор продължава да изпълнява задълженията си до назначаване на новия.
Чл. 67
Мандатът на генералния директор на БНР и БНТ може да бъде прекратен предсрочно при определени обстоятелства. Това включва основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии, както и случаи, когато се установи извършване на груби или системни нарушения на принципите за дейността на радио- и телевизионните оператори. При предсрочно прекратяване на мандата, ръководството на организацията се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии, до провеждане на нов избор в срок до три месеца.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за радиото и телевизията определя задълженията на генералния директор на БНР и БНТ. Той отговаря за програмната политика, оперативното ръководство и управлението на имуществото на съответните институции. Генералният директор предлага членове на управителния съвет на Съвета за електронни медии и може да инициира предсрочно прекратяване на техния мандат. Също така, той свиква и председателства заседанията на управителния съвет, сключва трудови договори, представлява институцията пред трети лица, и организира съставянето и изпълнението на бюджета. Освен това, генералният директор на БНТ има правото да избира оператори за съвместни радио- и телевизионни програми.
Чл. 69
Генералните директори на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) получават месечно възнаграждение, което е равно на това на председателя на постоянна комисия в Народното събрание.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за радиото и телевизията регламентира бюджетните процедури на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Те съставят, изпълняват и отчитат бюджет, в който включват бюджетите на регионалните центрове. Приходите на БНР и БНТ идват от различни източници, включително финансиране от фонд 'Радио и телевизия', субсидии от държавния бюджет, собствени приходи от реклама, дарения и други. Субсидията от държавния бюджет е за програми и за дълготрайни активи. Разходите се класифицират по държавния бюджет, а всяко превишение на приходите над разходите се включва в бюджета за следващата година.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за радиото и телевизията определя задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия относно финансирането на българска аудио- и аудио-визуална продукция. Българското национално радио трябва да отделя минимум 5% от субсидията си за нови музикални и радиодраматични произведения и максимум 10% за издръжка на музикалните си състави. Българската национална телевизия е задължена да отделя минимум 10% от субсидията си за българско филмово телевизионно творчество.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за радиото и телевизията определя търговските съобщения като аудио-визуални търговски съобщения и търговски съобщения, които се предават в радиоуслуги. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 12 от 2010 г.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за радиото и телевизията определя аудио-визуалните търговски съобщения като изображения със или без звук, които рекламират стоки, услуги или репутация на физически или юридически лица, или популяризират кауза или идея, срещу заплащане или с цел самопромоция. Търговските съобщения в радиоуслуги са звукови съобщения с аналогични цели и условия.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за радиото и телевизията определя четири основни понятия, свързани с търговските съобщения: Реклама, спонсорство, телевизионен и радиопазар, както и позициониране на продукт. Рекламата е платено търговско съобщение, целящо популяризиране на стоки, услуги или идеи. Спонсорството е принос за финансиране на медийни услуги с цел популяризиране на името или продуктите на спонсора. Телевизионният и радиопазар представляват директни предложения за стоки или услуги в аудио-визуални предавания. Позиционирането на продукт е включване на продукт в предаване срещу заплащане.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за Радиото и Телевизията определя правилата за търговските съобщения, предоставяни от доставчиците на медийни услуги. Търговските съобщения трябва да бъдат ясно обозначени и забранени са скритите търговски съобщения, които могат да подведат аудиторията. Производителите на стоки и доставчиците на услуги не могат да влияят на редакционното съдържание, а в търговските съобщения не трябва да се използват техники за подсъзнателно внушение. Забранени са търговски съобщения, които засягат човешкото достойнство, насърчават дискриминация или поведение, застрашаващо здравето. Съществуват специфични ограничения за реклама на тютюневи изделия, алкохол и лекарствени продукти. Търговските съобщения за деца трябва да бъдат особено внимателни и да не злоупотребяват с тяхната доверчивост.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за радиото и телевизията предвижда, че доставчиците на медийни услуги трябва да изготвят правила в етичния кодекс относно неподходящи търговски съобщения в детски предавания. Това включва ограничения за храни и напитки, съдържащи вредни съставки, като мазнини, трансмастни киселини, сол и захар, с цел да се намали излагането на деца на подобни реклами. Освен това, доставчиците трябва да създадат правила за ограничаване на търговските съобщения за алкохолни напитки, насочени към деца.
Чл. 77
Законът за радиото и телевизията забранява разпространението на търговски съобщения, които съдържат порнография, подтикват към насилие или незачитане на човешкото достойнство. Също така, не се допускат съобщения, които нарушават обществения ред и моралните норми. Особено се забраняват търговски съобщения с еротично съдържание, в които участват деца или които са предназначени за тях.
Чл. 78
Доставчиците на медийни услуги са задължени да регламентират включването на търговски съобщения чрез писмени договори. Това изискване е установено в Закона за радиото и телевизията, с изменения от 2010 г.
Чл. 79
Доставчиците на медийни услуги са задължени да оказват съдействие на Съвета за електронни медии при прилагането на закона. Те трябва да предоставят необходимите данни и документи, когато получат мотивирано искане от Съвета.
Чл. 80
В търговските съобщения е забранено използването на герба, знамето и химна на Република България, както и на гласовете и образите на действащи журналисти, които водят новини. Въпреки това, тези лица могат да участват в популяризиране на кауза или идея.
Чл. 81
Търговските съобщения за стоки и услуги, които подлежат на лицензионен режим или изискват разрешение за реклама, могат да се включват в медийните услуги само след представяне на необходимия лиценз или разрешение. Това правило е въведено с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник.
Чл. 82
Спонсорираните медийни услуги и предавания трябва да спазват следните изисквания: 1) да не засягат редакторската независимост на доставчика; 2) да не насърчават пряко закупуването на стоки или услуги; 3) зрителите да бъдат информирани за спонсорството; 4) да се разпознават ясно по името или логото на спонсора. Спонсориране от производители на цигари и тютюневи изделия е забранено, както и от производители на лекарства с рецепта. Новини и актуално-публицистични предавания не могат да бъдат спонсорирани. Политически и религиозни организации също не могат да бъдат спонсори. Забранено е показването на логото на спонсор в детски и религиозни предавания.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за радиото и телевизията регулира позиционирането на продукти в медийните предавания, като забранява такова в новини, актуално-публицистични предавания, детски предавания и аудио-визуални услуги на обществени доставчици, освен в кинематографични произведения. Не се счита за позициониране на продукти, когато включването на продукт или услуга е безплатно и не е с значителна стойност, която е над 5 пъти средната стойност на търговските съобщения в предаването. Доставчиците могат да обявят предоставянето на стоки и услуги в финалните надписи на предаването.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за радиото и телевизията определя изискванията за предавания, съдържащи позициониране на продукти. Те трябва да не влияят на редакционната независимост на доставчика на медийни услуги, да не насърчават пряко покупката на стоки или услуги, да не изтъкват неоправдано продукта и аудиторията да бъде информирана за позиционирането. Има забрани за позициониране на тютюневи изделия и определени лекарствени продукти, които се прилагат само за предавания след 19 декември 2009 г.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за радиото и телевизията определя принципите за реклама и телевизионен пазар. Рекламата трябва да бъде ясно разпознаваема и отделена от редакционното съдържание, като за целта могат да се използват визуални, звукови или пространствени средства. При разпространение на спортни събития се допуска използването на единични рекламни спотове и спотове за телевизионно пазаруване, докато в другите случаи тези практики са изключение.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за радиото и телевизията регламентира условията за разполагане на рекламни и телепазарни спотове. Според него, рекламите не трябва да нарушават целостта на предаванията. Филми за телевизия, с изключение на определени категории, могат да бъдат прекъсвани от реклама веднъж на всеки 30 минути. Детските предавания също могат да бъдат прекъсвани от реклама, но само при определена продължителност, а телепазарни спотове са забранени по време на тях. Реклама не се допуска по време на национални чествания и религиозни служби, а платени репортажи в новини са забранени.
Чл. 87
Член 87 от Закона за радиото и телевизията забранява телевизионната реклама на лекарствени продукти, които изискват разрешение за употреба по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и реклама на лечебна дейност.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за радиото и телевизията определя ограниченията за реклама на алкохолни напитки. Рекламата не трябва да е насочена към деца, да свързва алкохола с постижения или управление на превозни средства, да създава илюзии за социален или сексуален успех, да твърди, че алкохолът има терапевтични свойства, да насърчава прекомерната употреба или да представя въздържанието в негативна светлина, както и да акцентира на високото алкохолно съдържание като положително качество.
Чл. 89
Делът на рекламните спотове в телевизионния ефир е ограничен до 20% от времето между 6:00 и 18:00 ч. и между 18:00 и 00:00 ч. Тези ограничения не важат за самопромоция, промоция на европейски филми, призиви за благотворителност, съобщения за спонсорство, позициониране на продукти и неутрални елементи между съдържанието и рекламите.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за радиото и телевизията определя максималното времетраене на рекламата за различни медии. За БНТ е ограничено до 15 минути на денонощие и 4 минути на час, а за БНР - до 6 минути на час. БНТ може да използва до една трета от рекламното време между 19:00 и 22:00 ч. В регионалните програми на БНР и БНТ общото рекламно време не може да надвишава 6 минути на час. Ограниченията не важат за реклами по време на отразяване на значими културни и спортни събития, където се прилагат общите разпоредби.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за радиото и телевизията изисква прозорците за телевизионен пазар да бъдат ясно обозначени с визуални и звукови средства. Продължителността на тези прозорци трябва да бъде минимум 15 минути без прекъсване.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за радиото и телевизията посочва, че разпоредбите на раздели I, II и III важат за телевизионни програми, които са изцяло посветени на реклама и телевизионен пазар, както и за програми, посветени на самопромоция. Тези разпоредби трябва да се тълкуват и прилагат в зависимост от характера на програмите. Освен това, разпоредбите относно спазването на авторските права и сродните им права, както и определени членове от закона, важат и за рекламата в радио и радиопазара.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за радиото и телевизията определя, че за финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса на база всеки регистриран електромер. Таксата не се дължи за електромер, използван за трифазен ток за производствени нужди. Лица без радио- и телевизионни приемници могат да се освободят от таксата, ако подадат декларация. Службата може да извършва проверки на декларацията, а при установена неверност таксата се дължи в двоен размер.
Чл. 94
Гражданите дължат месечна такса, равна на 0,6% от минималната работна заплата за страната, за всеки регистриран електромер. Юридическите и физическите лица, които извършват търговска дейност, както и държавните и общинските организации, дължат месечна такса в размер на 2,5% от минималната работна заплата за страната за всеки регистриран електромер.
Чл. 95
Таксата за радио и телевизия, посочена в чл. 94, се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия. Плащането се извършва по установения ред чрез касите на електроснабдителните предприятия на "Националната електрическа компания" - ЕАД.
Чл. 96
Гражданите с увреден слух или зрение, които са с II група инвалидност, са освободени от заплащане на такси, свързани с радио и телевизионни услуги.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за радиото и телевизията предвижда освобождаване от такси за ползване на радио и телевизионни приемници и устройства в здравни заведения, детски домове, градини и образователни, социални и културни институции, при условие че тези места са включени в списък, предложен от съответните министерства и утвърден от Съвета за електронни медии. Списъкът се публикува в Информационния бюлетин на Съвета и се актуализира периодично.
Чл. 98
Създава се фонд "Радио и телевизия" към Съвета за електронни медии, който е предназначен за финансиране на радио- и телевизионната дейност. Тази мярка е въведена с изменение на закона, обнародван в Държавен вестник, брой 96 от 2001 г.
Чл. 99
Фонд "Радио и телевизия" се управлява от управителен съвет, определен от Съвета за електронни медии. Управителният съвет включва представители на Министерството на финансите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на обществените и търговските радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги. Съветът за електронни медии е отговорен за приемането на правилници, свързани с устройството и дейността на фонда и неговия управителен съвет.
Чл. 100
Управителният съвет на радиото и телевизията има правомощието да избира председател от своя състав.
Чл. 101
Съветът за електронни медии назначава изпълнителен директор на фонд "Радио и телевизия", който отговаря за оперативната дейност на фонда. Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.
Чл. 102
Фонд "Радио и телевизия" набира средства от месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми, лицензионни и регистрационни такси, лихви, дарения и други законови източници. Таксите покриват разходите на Съвета за електронни медии за лицензирането и надзора на операторите. Операторите заплащат първоначални и годишни такси за лицензии и регистрация, а доставчиците на медийни услуги по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове също имат задължения за такси. Размерът на таксите се определя от административните разходи и се регулира с Тарифа, одобрена от Министерския съвет. Принципите за определяне на таксите включват равнопоставеност, пропорционалност и насърчаване на конкуренцията.
Чл. 103
Средствата от фонд "Радио и телевизия" се използват за финансиране на БНР и БНТ, Съвета за електронни медии, проекти с национално значение, културни и образователни проекти, разширяване на разпространението на медийните програми, управлението на фонда и за събиране на таксите от "Националната електрическа компания". Финансирането на БНР и БНТ включва средства за програми и целево финансиране за дълготрайни активи. Съветът за електронни медии управлява извънбюджетна сметка за средствата на фонда.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за радиото и телевизията определя, че превишението на приходите над разходите в края на годината представлява преходен остатък, който трябва да бъде използван през следващата година по предназначение. Глава шеста от закона се отнася до лицензирането и регистрирането на радио- и телевизионни оператори, като заглавието е изменено с ДВ, бр. 96 от 2001 г.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за радиото и телевизията определя условията за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, изисквайки индивидуални лицензии от Съвета за електронни медии. Кандидатстването за лицензии е позволено на физически лица и юридически лица, регистрирани в България или в държави-членки на ЕС. Българското национално радио и телевизия действат като обществени оператори без конкурс. Съществуват ограничения за кандидатите, включително лица с отказани лицензи, обявени в несъстоятелност или с недоказана собственост. Кандидатите трябва да представят документи, удостоверяващи актуалното им състояние и произхода на капитала.
Чл. 106
Лицензията за радио и телевизионна дейност е лична и нейното прехвърляне се допуска от Съвета за електронни медии, при спазване на изискванията за първоначално лицензиране. При прехвърляне на лицензия, Съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията в срок от 14 дни. След уведомлението, Комисията прехвърля разрешението за ползване на радиочестотен спектър в срок от 10 дни, при спазване на условията по Закона за електронните съобщения.
Чл. 107
Член 107 от Закона за радиото и телевизията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 96 от 2001 година.
Чл. 108
Кандидатите за лицензии по чл. 111 от Закона за радиото и телевизията трябва да декларират, че не притежават дялове, акции или права за участие в радио- и телевизионни оператори, които надвишават допустимия размер, определен от антимонополното законодателство на Република България.
Чл. 109
Лицензиите за радиочестотен спектър се издават за срок до 20 години и могат да бъдат удължавани по решение на Съвета за електронни медии. Разрешението за ползване на радиочестотен спектър за радиоразпръскване трябва да съответства на срока на лицензията.
Чл. 110
Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа основна информация за операторите, включително наименование, седалище, вид (обществен или търговски), дата на издаване и начална дата на разпространение на програмата, обхват на разпространение, срок на лицензията и технически изисквания. В лицензията се включват и задължения за спазване на определени изисквания и принципи за осъществяване на дейността.
Чл. 111
Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност трябва да подадат писмено заявление до Съвета за електронни медии, придружено от редица документи. Те включват учредителен акт, удостоверение за търговска регистрация, предложение за способ на разпространение на програмите, декларации относно обстоятелствата по чл. 105, ал. 4, доказателства за финансовите възможности, програмни проекти и предварителни договори за авторски права. Допълнително, кандидатите трябва да предоставят документи за произхода на капитала, структурата на капитала и списък на медийните предприятия, в които имат участие. Всички документи трябва да бъдат на български език, а Съветът за електронни медии ще изисква информация относно задълженията на кандидата по служебен път.
Чл. 112
Съветът за електронни медии проверява редовността на подадените документи. При установяване на пропуски, кандидатите имат 7 дни да ги отстранят. Ако не го направят в този срок, документите им не се разглеждат.
Чл. 113
Член 113 от Закона за радиото и телевизията е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 96 от 2001 година.
Чл. 114
Членовете на Съвета за електронни медии, неговите служители и членовете на конкурсната комисия имат задължението да опазват тайната на информацията, която се съдържа в документите на кандидатите. Това задължение е въведено с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2001 г.
Чл. 115
Член 115 от Закона за радиото и телевизията е изменен с ДВ, бр. 96 от 2001 г., но по-късно е отменен с ДВ, бр. 14 от 2009 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до 2009 г. по отношение на този член, вече не са приложими.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за радиото и телевизията регламентира процеса на издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Лицензията се издава след конкурс, който може да бъде иницииран по искане на заинтересовано лице или от Съвета за електронни медии. След получаване на искането, Съветът изисква информация от Комисията за регулиране на съобщенията относно техническите параметри и свободните радиочестоти. Комисията е длъжна да предостави своето решение в срок до три месеца, а при необходимост от международно координиране - до осем месеца. При наличие на свободен радиочестотен спектър, Комисията прилага проект на разрешение за ползване на радиочестотен ресурс.
Чл. 116а
Чл. 116а от Закона за радиото и телевизията описва процедурата, по която Съветът за електронни медии взема решения за откриване на конкурси за свободен радиочестотен спектър. В срок от 14 дни след получаване на отговор, Съветът обнародва решението в "Държавен вестник", което включва информация за датата, мястото и часа на конкурса, както и условията за участие. Конкурсните книжа трябва да съдържат проект на разрешение, изисквания за развитие, опазване на околната среда, качество и финансови възможности. Конкурсът не може да се провежда по-рано от 30 дни след обнародването. Ако не бъде взето решение в срок от три месеца, Комисията за регулиране на съобщенията може да предложи преразглеждане на целите за предоставяне на радиочестотния спектър.
Чл. 116б
Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност трябва да подадат заявление, придружено от следните документи: 1) документи по чл. 111 (без информацията по ал. 4), 2) предварителен технически проект за радиоразпръскване, 3) проект на бизнесплан, 4) декларация за опазване на поверителността, 5) доказателства за заплатени конкурсни книжа, 6) други свързани документи.
Чл. 116в
Чл. 116в от Закона за радиото и телевизията определя процедурата за провеждане на конкурси за издаване на лицензии за радио и телевизионна дейност. Съветът за електронни медии назначава експертна комисия, която включва членове от Съвета и Комисията за регулиране на съобщенията, а също така и експерти от други организации. Комисията оценява кандидатите на базата на конкурсни документи и критерии, след което взема решение за издаване на лицензии. Лицензии не могат да се издават на лица, които вече притежават подобни лицензии с регионален или местен обхват, освен при определени условия. След вземане на решение, Съветът уведомява Комисията и в срок от 10 дни издава необходимите лицензии и разрешения.
Чл. 116г
Чл. 116г от Закона за радиото и телевизията регламентира процедурата при отказ от издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Ако одобреният кандидат се откаже в 10-дневен срок след решението на Съвета за електронни медии, лицензията се предлага на участника, класиран на второ място. При отказ и на втория участник процедурата се закрива.
Чл. 116д
Чл. 116д от Закона за радиото и телевизията регламентира, че радио- и телевизионна дейност за създаване на програми за наземно цифрово радиоразпръскване се извършва след получаване на лицензия от Съвета за електронни медии. Лицензията позволява разпространение на програми от предприятие, което има разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на радиочестотен спектър. Предприятието може да разпространява лицензирани програми, определени или съгласувани със Съвета за електронни медии.
Чл. 116е
Процедурата за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност, която може да се разпространява чрез електронни съобщителни мрежи, се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии или Комисията за регулиране на съобщенията. Съветът обявява процедурата на своята интернет страница и в "Държавен вестник", като посочва сроковете за подаване на заявления. Кандидатите трябва да представят доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция и проект на бизнес план. След изтичане на срока, председателят на Съвета определя експертна комисия, която разглежда исканията на кандидати по критерии като оригиналност на програмата и опит в медийната дейност. Съветът за електронни медии взима решение в 30-дневен срок и издава лицензии в 10-дневен срок след решението.
Чл. 116ж
Съветът за електронни медии определя вид и профил на лицензираните телевизионни и радиопрограми, които задължително трябва да се разпространяват чрез наземно цифрово радиоразпръскване. Максималният брой на програмите, разрешени за всяка електронна съобщителна мрежа, е две.
Чл. 116з
Чл. 116з от Закона за радиото и телевизията определя процедурата, по която предприятието предлага на Съвета за електронни медии вида и профила на лицензираните радио- и телевизионни програми в срок от един месец след получаване на разрешение. Съветът провежда консултации и в срок от седем дни след изтичането на консултациите трябва да съгласува предложените програми. Ако Съветът не се произнесе в определения срок, предложението се счита за одобрено.
Чл. 116и
Член 116и от Закона за радиото и телевизията, който е бил въведен през 2009 г. и отменен през 2016 г., се отнася до надзора, измененията и прекратяването на лицензията за радио и телевизионни услуги. Този член е част от Раздел III на закона.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за радиото и телевизията регламентира надзора за спазването на закона и изискванията по лицензията от Съвета за електронни медии. Длъжностните лица имат право на достъп до документи, да искат сведения за нарушения и да извършват проверки на място. Председателят на Съвета може да разпореди на нарушителите да преустановят нарушения, да изисква декларации за преустановяване на нарушения и да забранява нарушенията, като също така може да направи разпорежданията обществено достояние.
Чл. 118
Съветът за електронни медии е задължен да разгледа и обсъди документи за нарушения в срок от един месец. Възможните действия включват налагане на имуществена санкция или отнемане на лицензията.
Чл. 119
Съветът за електронни медии може да прекрати лицензията на оператор, ако той промени дейността си от обществена на търговска. Операторът има право да кандидатства за нова лицензия като търговски оператор и може да поиска изменение на съществуващата лицензия при необходимост от промяна на характера на дейността си.
Чл. 120
Съветът за електронни медии има правомощия да взема решения относно изменение или прекратяване на лицензията в случаите, предвидени в чл. 119 от Закона за радиото и телевизията. Това е регламентирано в чл. 120 от закона, изменен с ДВ, бр. 96 от 2001 г.
Чл. 121
Лицензията за радио и телевизионна дейност може да бъде прекратена по няколко причини: изтичане на срока, отнемане на лицензията, прекратяване на юридическото лице или смърт на физическото лице-едноличен търговец, или предсрочно по искане на лицензианта. При прекратяване на лицензията, Съветът за електронни медии изисква от Комисията за регулиране на съобщенията да прекрати разрешението за ползване на радиочестотен спектър.
Чл. 122 от Закона за радиото и телевизията
Лицензията за радио и телевизионна дейност може да бъде отнета при груби нарушения на принципите на дейността, системни нарушения на конкретни разпоредби от закона, или установяване на неверни данни в декларациите на оператора.
Чл. 123
Съветът за електронни медии може да отнеме лицензията на радио- и телевизионен оператор с мотивирано решение, след отправяне на писмено предупреждение и налагане на две имуществени санкции за едно и също нарушение. Ако операторът не отстрани нарушението в указан срок, лицензията се отнема. С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за нова лицензия, който е минимум две години.
Чл. 123а
Чл. 123а от Закона за радиото и телевизията предвижда, че при отнемане на лицензия за радио- и телевизионна дейност, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията. Комисията трябва да прекрати издаденото разрешение за ползване на радиочестотен спектър в срок от 10 дни.
Чл. 124
Според Чл. 124 от Закона за радиото и телевизията, при отнемане на лицензията, лицензиантът е задължен да прекрати радио- и телевизионната си дейност. Това означава, че след загуба на лицензия, лицензираната компания не може да продължава да извършва дейност в тези области.
Чл. 125
Лицензиантите трябва да заявят намерение за продължаване на срока на лицензията не по-късно от шест месеца преди изтичането й. Съветът за електронни медии разглежда искането и взема решение до три месеца преди изтичането на срока, уведомявайки писмено лицензианта. При положително решение, Съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок продължава разрешението за радиочестотен спектър.
Чл. 125а
Лицата, желаещи да създават радио- или телевизионни програми, трябва да се регистрират при спазване на определени изисквания, включително зачитане на човешкото достойнство, осигуряване на съотношение за европейска продукция, закрила на децата и спазване на авторските права. Заявлението за регистрация се подава до Съвета за електронни медии, който се произнася по него в 14-дневен срок. Регистрацията може да бъде отказана при наличие на определени обстоятелства или нередовности. Регистрираните оператори трябва да уведомяват Съвета за всяка промяна в условията на разпространение.
Чл. 125б
Член 125б от Закона за радиото и телевизията е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 96 от 2001 година. Той е изменян в ДВ, бр. 14 от 2009 година, но впоследствие е отменен в ДВ, бр. 12 от 2010 година.
Чл. 125в
Член 125в от Закона за радиото и телевизията задължава предприятията, които разпространяват или препредават български и чуждестранни програми, да предоставят на Съвета за електронни медии актуализиран списък на програмите на всеки 6 месеца. Освен това, те трябва да предоставят документи, свързани с придобиването на правата за разпространение на програмите и правата за разпространение на произведения, звукозаписи и аудиовизуални произведения, включени в програмите.
Чл. 125г.
Член 125г. от Закона за радиото и телевизията, който е нов от ДВ, бр. 14 от 2009 г., е отменен с ДВ, бр. 12 от 2010 г. Това означава, че разпоредбата, която е била въведена в закона, вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 125д
Съветът за електронни медии може да заличи регистрацията на електронни медии при установени нарушения на изискванията или при определени обстоятелства, свързани с продължителността на разпространение и неизпълнение на задължения. Заличаването става след предупреждение и в случай, че операторът не отстрани нарушенията в 30-дневен срок.
Чл. 125е
Чл. 125е от Закона за радиото и телевизията определя реда, по който Съветът за електронни медии изисква информация от радио- и телевизионни оператори. Съветът посочва причините и целите за искането на информация, а операторите трябва да определят коя част от информацията представлява търговска тайна. Съветът приема правила за достъп и работа с тази информация, а членовете на съвета и администрацията са задължени да не я разпространяват. При искане на информация във връзка с членството на България в ЕС, се изисква спазване на търговската тайна.
Чл. 125ж.
Лицата, които желаят да предлагат медийни услуги по заявка, трябва да уведомят Съвета за електронни медии. Уведомлението включва идентификационни данни на лицето, описание на услугите, териториален обхват, контактна информация и дата за започване на услугите. То трябва да бъде подадено на български език. При непълнота, Съветът уведомява лицето в 7-дневен срок, а вписването в регистъра става в 14-дневен срок след получаването на уведомлението или отстраняването на непълнотите.
Чл. 125з
При прекратяване на медийните услуги по заявка, лицето е задължено да уведоми Съвета за електронни медии. Това е регламентирано в Чл. 125з от Закона за радиото и телевизията, въведен с изменение в ДВ, бр. 12 от 2010 г.
Чл. 125и
Лицата, които предоставят медийни услуги по заявка, имат право да поискат удостоверение за вписване в регистъра от Съвета за електронни медии. Искането трябва да бъде подадено писмено, а за издаването на удостоверението се заплаща еднократна административна такса. Съветът е длъжен да издаде удостоверението в срок от 7 дни след постъпване на искането.
Чл. 125к.
Съветът за електронни медии поддържа публичен регистър, който е разделен на шест самостоятелни раздела: 1) български радио- и телевизионни програми; 2) чуждестранни програми; 3) български програми, разпространявани чрез наземно радиоразпръскване; 4) медийни услуги по заявка; 5) предприятия, разпространяващи програми; 6) платформи за споделяне на видеоклипове. Регистърът включва информация за юридически и физически лица, контролиращи медийните услуги, органи на управление, данни за предоставяните услуги и териториален обхват.
Чл. 125л
Чл. 125л от Закона за радиото и телевизията определя публичния регистър на Съвета за електронни медии, който се публикува онлайн. Лицензираните оператори трябва да уведомят Съвета за всяка промяна в данните в 30-дневен срок. Лица, предоставящи медийни услуги по заявка, и доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, имат задължение да уведомят Съвета за промени в данните в 14-дневен срок. Съветът събира данни служебно от търговския регистър и предприятията трябва да предоставят информация при промяна.
Чл. 125м
Лицата, които произвеждат радио- или телевизионни програми за разпространение извън територията на Република България, трябва да се регистрират в Съвета за електронни медии. Тази регистрация е задължителна за излъчвания, предназначени за приемане чрез електронни съобщителни мрежи или спътниково радиоразпръскване.
Чл. 125н
Член 125н от Закона за радиото и телевизията установява изискванията за регистрация на лица, които създават радио- или телевизионни програми за разпространение извън територията на България. Регистрацията се извършва от Съвета за електронни медии и включва спазване на принципите за защита на човешкото достойнство, закрила на децата, авторски права и предоставяне на информация при искане. Заявленията трябва да бъдат подадени с необходимите документи и Съветът се произнася в 14-дневен срок. Регистрацията е безсрочна, но операторите трябва да уведомяват за промени в данните си.
Чл. 125о
Член 125о от Закона за радиото и телевизията задължава предприятията, които разпространяват радио- или телевизионни програми за аудитория извън България, да предоставят информация и документи на Съвета за електронни медии, съгласно чл. 125в. Този член е нов и е в сила от 29 декември 2011 г.
Чл. 125п
Съветът за електронни медии има правомощието да заличава регистрацията на оператори на електронни медии, когато се установят нарушения на изискванията по чл. 125н, ал. 1. Тази разпоредба е в сила от 29.12.2011 г. Освен това, раздел VIII от закона, който касае услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, е нов и влиза в сила от 22.12.2020 г.
Чл. 125р.
Лицата, които желаят да предоставят услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, трябва да уведомят Съвета за електронни медии, следвайки процедурата, описана в чл. 125с от Закона за радиото и телевизията.
Чл. 125с
Чл. 125с от Закона за радиото и телевизията изисква лицата по чл. 125р да подадат уведомление до Съвета за електронни медии, което включва идентификационни данни, интернет адрес на платформата, териториален обхват, контактна информация и предполагаема дата за стартиране на дейността. Уведомлението трябва да бъде на български език и да включва проект на общи условия за ползване на платформата.
Чл. 125т
Чл. 125т от Закона за радиото и телевизията изисква общите условия на платформите за споделяне на видеоклипове да съдържат идентификационни данни на доставчика, условия за ползване, права и задължения на потребителите, описание на мерките за защита, отговорности при неизпълнение на условията и ред за ограничаване на достъпа при нарушения. Съветът за електронни медии следи за спазването на тези изисквания и може да дава указания за отстраняване на недостатъци. Общите условия трябва да бъдат публикувани на сайта на доставчика.
Чл. 125у
Чл. 125у от Закона за радиото и телевизията предвижда, че изменението на общите условия може да се извърши по инициатива на доставчика на услуги или на Съвета за електронни медии. При инициатива от страна на доставчика, изменението следва да се извърши по реда на чл. 125с и 125т. Когато Съветът за електронни медии инициира изменения, те се правят с цел защита на интересите на потребителите, като Съветът издава задължителни указания за съответните изменения. Промените влизат в сила след съгласуването им по реда на чл. 127т, ал. 4.
Чл. 125ф
При прекратяване на услугите на платформа за споделяне на видеоклипове, доставчикът е задължен да уведоми Съвета за електронни медии в срок от 14 дни. След получаване на уведомлението, Съветът за електронни медии има 14-дневен срок да заличи доставчика от съответния регистър.
Чл. 125х
Доставчик на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове има право да поиска удостоверение за вписване в регистъра от Съвета за електронни медии. Съветът е задължен да издаде удостоверението в срок от 7 дни след получаване на искането.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за радиото и телевизията предвижда имуществени санкции за доставчиците на медийни услуги при нарушения на определени разпоредби от закона. За основни нарушения (ал. 1) санкцията е между 3000 и 20000 лв., а за нарушения на чл. 9, ал. 3 (ал. 2) - между 3000 и 7000 лв. При повторно нарушение санкцията се удвоява. Допълнителни санкции (ал. 4) за нарушения на чл. 17а, ал. 1, чл. 75, ал. 7 и 9 и чл. 77 са между 15000 и 30000 лв. Неизпълнението на решения по чл. 32, ал. 1, т. 12а също води до санкция от 15000 до 30000 лв. Повторните нарушения по ал. 4 и 5 също се наказват с удвоени санкции.
Чл. 126а
Законът предвижда различни имуществени санкции за нарушения на условията на лицензията и регистрацията на оператори. За нарушения на лицензията санкцията е между 1000 и 7000 лв., а при повторно нарушение е в двоен размер. За нарушения на условията на регистрацията санкцията е също от 1000 до 7000 лв. При определени нарушения, свързани с чл. 125а, санкциите варират от 4000 до 15 000 лв. и 3000 до 7000 лв. За непредоставяне на информация или невярна информация санкцията е от 3000 до 7000 лв., а за разпространение на програми без авторски права - от 7000 до 30 000 лв. При системни нарушения регистрацията на операторите може да бъде заличена.
Чл. 126б
Чл. 126б от Закона за радиото и телевизията предвижда имуществена санкция за неизпълнение на разпореждане по чл. 117, ал. 2, т. 2 и ал. 3. Размерът на санкцията е от 1000 до 4000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в двоен размер.
Чл. 126в
На лица, които предоставят радио- и телевизионни програми без необходимата лицензия, регистрация или уведомление, се налагат имуществени санкции, вариращи от 2000 до 30 000 лв., в зависимост от нарушението. Повторните нарушения водят до удвояване на санкцията.
Чл. 126г
Чл. 126г от Закона за радиото и телевизията предвижда налагане на имуществени санкции на доставчици на медийни услуги и платформи за споделяне на видеоклипове, които не изпълнят в срок решения на съответните етични комисии. Санкциите варират от 2000 до 5000 лв. за всяко нарушение.
Чл. 126д
Законът за радиото и телевизията предвижда, че при нарушения на неговите разпоредби, доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове подлежат на имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение санкцията се удвоява.
Чл. 127
Член 127 от Закона за радиото и телевизията определя реда за констатиране и наказване на нарушения в електронните медии. Нарушенията се установяват от длъжностните лица на Съвета за електронни медии, а наказателните постановления се издават от председателя на същия съвет. Процедурите по установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват реда на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако не е предвиден друг ред в настоящия закон.
Чл. 128
Актът за установяване на административно нарушение се връчва на търговеца или упълномощено лице. При отсъствие на нарушителя, актът може да бъде изпратен по пощата или електронно. Пощенското изпращане се счита за връчено на датата на подписване на обратната разписка, а електронното съобщение - при потвърждение от адресата в 7-дневен срок. При връчване по двата начина, се взема предвид по-късната дата.
Чл. 129, § 1 - § 2, § 1, § 1а
Законът за радиото и телевизията регламентира дейността на радио- и телевизионните оператори в България. Председателят на Съвета за електронни медии издава наказателни постановления и резолюции за прекратяване на административнонаказателни производства. Определя се разпространението на програми, създаването на предавания и програми, и правата и задълженията на медийните оператори. Законът включва разпоредби относно българските и европейските аудио-визуални произведения, значими събития и правото на отразяване. Включени са и разпоредби за финансирането на обществени медии, както и за контрол и управление на медийните услуги. Законът е в съответствие с директивите на Европейския съюз, които регулират аудиовизуалните медийни услуги.
§1
Законът за радиото и телевизията определя основни термини и концепции, свързани с медийната среда в България. Разпространението на програми се определя като първоначално предаване на радио- или телевизионна програма, а творческият акт на създаване включва авторски замисъл. Програмите могат да бъдат български или европейски в зависимост от произхода и условията за тяхното създаване. Законът уточнява важни понятия като "значимо събитие", "изключително право", "информационно отразяване" и "доставчици на медийни услуги". Въведени са нови разпоредби за независими продуценти и платформи за споделяне на видеоклипове, с акцент върху правото и условията за установяване на юрисдикция в рамките на Европейския съюз.
§1а
Този закон въвежда редица директиви на Европейския съюз, свързани с координирането на законодателството в областта на телевизионната дейност и аудио-визуалните медийни услуги. Включени са директиви от 1989, 1997, 2007, 2010 и 2018 г., които актуализират и разширяват правната рамка за телевизионно разпространение и медийни услуги в контекста на променящите се пазарни условия.
§2
Съветът за електронни медии, Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидии от държавния бюджет до 31 декември 2024 г. След 1 януари 2025 г. финансирането им ще бъде изцяло от фонд "Радио и телевизия", а размерът му ще се определя по специфичен ред. Субсидията за тези медии е предмет на редовни изменения и актуализации през годините.
§3
Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията предвижда, че до 1 януари 2003 г. правомощията на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" по контрола на постъпленията ще се осъществяват от Съвета за електронни медии. Освен това, не по-късно от 3 месеца преди изтичането на срока, Съветът за електронни медии е задължен да определи членовете на управителния съвет на фонда, да назначи изпълнителен директор и да приеме правилниците по чл. 99, ал. 3.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Радиото и Телевизията предвижда, че радио- и телевизионните оператори, лицензирани преди влизането в сила на закона, ще бъдат лицензирани по реда на чл. 125. Юридическите лица, които извършват радио- и телевизионна дейност, трябва да се лицензират по реда на чл. 105 в срок от 3 месеца след влизането на закона в сила. Българското национално радио и Българската национална телевизия са задължени да представят необходимите документи за лицензиране в съответствие с чл. 111 в посочения срок.
§ 5
Управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на предишния закон, довършват мандата си. Съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява по жребий през първия мандат след влизането в сила на новия закон. След две години се добавят двама представители от Народното събрание и един от президента, а след четири години - един от Народното събрание и двама от президента. Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на закона.
§6
Договорите за реклама и спонсорство, сключени от БНР и БНТ, трябва да бъдат преразгледани, за да отговарят на новите изисквания на закона. Ако времетраенето на рекламата по тези договори надвишава разрешеното съгласно чл. 86, БНР и БНТ са задължени да предложат редуциране или да прекратят договорите, считано от 1 януари 1999 г.
Параграф §9а
Параграф §9а от Закона за радиото и телевизията регламентира условията, при които лица с индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност могат да продължат или възобновят своята дейност. Лицата, получили лицензии по реда на Закона за далекосъобщенията, могат да работят до приключване на конкурсите за издаване на лицензии в населени места без проведени конкурси. Също така, лица с лицензии, които са загубили правото си поради решение на Върховния административен съд, могат да продължат дейността си до финализиране на конкурсите. Всички тези лица са задължени да спазват разпоредбите на двата закона.
§10
С §10 от Закона за радиото и телевизията се отменя предходният Закон за радиото и телевизията, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 1996 г. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 23 септември 1998 г. и на 13 ноември 1998 г., и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, обнародван в ДВ, брой 96 от 2001 г. и изменен в ДВ, брой 93 от 2005 г.
§51
Параграф 51 от закона определя процедурата за избор и назначаване на членове на Съвета за електронни медии. Народното събрание трябва да избере членовете в срок от 14 дни след влизането на закона в сила, а президентът на републиката да ги назначи. Съставът на съвета се обновява по жребий след втората и четвъртата година от неговото съществуване. След две години, съветът се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента, а след четири години - с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента. Мандатът на новоизбраните членове е 6 години.
§52
Със създаването на Съвета за електронни медии, Националният съвет за радио и телевизия се закрива, а членовете му се освобождават. Всички права, задължения, имущество и архив на Националния съвет преминават към новосъздадения Съвет за електронни медии.
§53
В срок от 6 месеца след конституирането на Съвета за електронни медии, той трябва да издаде удостоверения за регистрация на радио- и телевизионни оператори, притежаващи лицензии за кабелна или сателитна дейност. Операторите не дължат първоначална регистрационна такса и трябва да представят документи по чл. 125а, ал. 5. Комисията за регулиране на съобщенията е задължена да предостави необходимата информация и документи на Съвета.
§ 5
Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Тя трябва да включва националните приоритети и обществени интереси при лицензирането, с цел по-ефективно използване на радиочестотния спектър. Стратегията може да бъде актуализирана на всеки три години или по-рано, в зависимост от развитието на електронния медиен пазар.
§6
Параграф §6 предвижда, че нови конкурсни процедури за радио и телевизионна дейност ще се откриват след приемането на стратегията за развитие от Народното събрание. Конкурсите и лицензионните процедури, започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат финализирани в съответствие с новата стратегия.
§ 2
Лицата, посочени в § 9а, трябва да предоставят информация на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок след влизането в сила на закона. Те също така трябва да внесат годишни такси за ползване на радиочестотен спектър в тримесечен срок. Комисията за регулиране на съобщенията ще определи техническите условия за излъчване в срок от един месец след координацията с радиослужбите. След изпълнението на условията, тя издава лицензии за изграждане и поддържане на мрежа за радио- и телевизионно разпръскване. Лицата по § 9а следва да спазват разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.
§ 2
Лицата, които не са изпълнили условията за лицензиране по предходни разпоредби, трябва да подадат нови заявления в двумесечен срок след влизането в сила на закона. Тези заявления трябва да съдържат необходимите документи за радио- и телевизионна дейност. Комисията за регулиране на съобщенията ще изпрати уведомление за дължимите годишни такси в срок от един месец след подаване на заявлението. Лицата са задължени да внесат таксите в срок от един месец след получаването на уведомлението. След координация на електромагнитната съвместимост, Комисията ще определи техническите условия за излъчване в срок от един месец. Лицензиите ще бъдат издавани в 14-дневен срок след изпълнение на условията, със срок на действие до приключване на конкурсите за лицензии.
§ 3
Лицата, които са получили отказ от Комисията за регулиране на съобщенията за лицензия по § 2, ал. 4 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията, могат да подават нови заявления за лицензия за изграждане и поддържане на далекосъобщителни мрежи за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие, но не по-рано от един месец след получаване на отказа.
§4 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за радиото и телевизията
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията уточнява, че лицензии, издадени на основание § 2, ал. 4 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията, запазват действието си. Допълнително, се посочва, че Законът за държавния бюджет на Република България за 2005 г. е обнародван в Държавен вестник, брой 115 от 2004 г. и влиза в сила от 01.01.2005 г.
§13
Министерският съвет е задължен да одобри тарифата по чл. 102, ал. 6 в срок от три месеца след влизането в сила на Закона за радиото и телевизията. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г., който влиза в сила на 1 януари 2006 г.
§88
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, изключенията включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и други разпоредби, посочени в параграфа.
§ 56
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 105 от 2006 г. и влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§12
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на Република България за 2007 г.
Параграф §106
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, обнародван в Държавен вестник, брой 10 от 2007 г. и в сила от 01.01.2007 г.
§5
Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за електронните съобщения, обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2007 г.
§4
Законът за радиото и телевизията трябва да бъде приведен в съответствие с новите разпоредби в срок до 6 месеца от влизането в сила на измененията. Българската телекомуникационна компания има право да разпространява лицензирани телевизионни програми, както и чуждестранни програми от компании, регистрирани в ЕС или ЕИП, при условията на издадената лицензия за далекосъобщения. Съветът за електронни медии е задължен в 6-месечен срок да определи две български програми за разпространение, една от които е Канал 1 на БНТ.
§5
Разрешенията за индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване, ще бъдат издавани до 31 декември 2008 г. с максимален срок на валидност до 31 декември 2012 г. Тези разпоредби са част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г., който влиза в сила от 01.01.2008 г.
Параграф §99
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 110 от 2008 г., и влизат в сила от 1 януари 2009 г.
§ 104
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7, която влиза в сила на 1 април 2009 г., при условие че са изпълнени условията на § 102. Заключителните разпоредби отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за радиото и телевизията, обнародван в ДВ, бр. 14 от 2009 г. и изменен в ДВ, бр. 37 от 2009 г., с влизане в сила от 19.05.2009 г. и допълнителни изменения в ДВ, бр. 12 от 2010 г.
Параграф §34
Съветът за електронни медии е задължен в двумесечен срок след влизането в сила на закона да приведе досегашния регистър в съответствие с новия публичен регистър. Регистрираните оператори ще бъдат служебно вписани без такси. Операторите имат един месец да представят документи за попълване на данни в регистъра и могат да искат промени в данните. В тримесечен срок ще бъдат издадени удостоверения на операторите. При ненавременно изпълнение на задължението за представяне на документи, регистрацията може да се заличи. Съветът ще открие процедура за издаване на лицензии в двумесечен срок.
§35
Параграф 35 от Закона за радиото и телевизията регламентира разпространението на програмите на БНР и БНТ чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. БНТ и БНР разпространяват програми с национален и регионален обхват, включително и за предавания в чужбина. Разрешението за ползване на радиочестотен спектър се издава от Комисията за регулиране на съобщенията. Предприятията, получили такова разрешение, са задължени да разпространяват определен брой телевизионни и радиопрограми на БНТ и БНР, които трябва да са с одобрен вид и профил от Съвета за електронни медии и да се разпространяват в некодиран вид.
§36
Параграф 36 от Закона за радиото и телевизията определя задълженията на предприятия, получили разрешение за ползване на радиочестотен спектър. Те трябва да осигуряват достъп за разпространение на радио- и телевизионни програми, спазвайки принципите на обективност, справедливост, недискриминация и равнопоставеност. При липса на съгласие за условията на разпространение между предприятието и телевизионния оператор, всяка страна може да поиска от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията да определи условията. Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение, освен ако съдът не реши иначе.
Параграф §37
Параграф 37 от Закона за радиото и телевизията определя условията за предприятия, получили разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Те трябва да разпространяват програмите на лицензирани радио- и телевизионни оператори, които имат лицензия с национален обхват и осигуряват достъп до програмите на поне 50% от населението. Програмите трябва да се разпространяват в некодиран вид. Също така, предприятията могат да разпространяват само лицензирани телевизионни програми, съгласувани със Съвета за електронни медии. В срок от 14 дни след влизането в сила на закона, Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на операторите.
§37а
Параграф §37а от Закона за радиото и телевизията описва задълженията на предприятията, получили разрешение за ползване на радиочестотен спектър за цифрово телевизионно радиоразпръскване. Те трябва да разпространяват програми на телевизионни оператори, които предоставят услуги чрез аналогово радиоразпръскване и осигуряват достъп до поне 50% от населението. Освен това, предприятията са задължени да разпространяват две лицензирани програми от оператори, чийто срок на разрешение изтича след 2010 г. Програмите трябва да отговарят на специфични изисквания.
§38
Параграф §38 от Закона за радиото и телевизията регламентира задълженията на предприятия, които получават разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване. Те са длъжни да разпространяват три лицензирани български телевизионни програми, определени от Съвета за електронни медии. Програмите трябва да се разпространяват в некодиран вид, а също така предприятието е задължено да разпространява и три лицензирани програми на телевизионни оператори, както и програми, произведени от свързани лица. Всички програми трябва да отговарят на изискванията на Съвета за електронни медии.
Параграф §39
Параграф §39 от Закона за радиото и телевизията задължава предприятията, получили разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, да разпространяват три лицензирани български телевизионни програми. Тези програми трябва да отговарят на определени критерии, установени от Съвета за електронни медии, и да се разпространяват в некодиран вид.
§40
Министерският съвет е задължен да осигури прехода от аналогово към цифрово телевизионно и радиоразпръскване. До 1 юни 2010 г. трябва да бъде приета програма за реализирането на този преход. Програмата включва и мерки за подпомагане на социално слаби граждани.
§ 41
Лицензиите за изграждане и поддържане на далекосъобщителна мрежа за телевизионно радиоразпръскване с местно покритие се прекратяват, когато радиочестотният спектър, използван от лицата, е необходим за изграждане на цифровата електронна съобщителна мрежа. Това се случва съобразно разрешението, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, за ползване на радиочестотния спектър за електронни съобщения чрез цифрово радиоразпръскване с национален или регионален обхват.
Параграф §42
Лицата с лицензии за изграждане и поддържане на радиоразпръсквателни мрежи трябва да подадат заявления за издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс в срок от един месец след влизането в сила на закона. Комисията за регулиране на съобщенията е длъжна да издаде разрешения в срок от три месеца, като те трябва да са съобразени с правата на лицата, посочени в техните индивидуални лицензии за радиодейност. Срокът на разрешенията ще бъде в зависимост от срока на лицензията за радиодейност.
§43
Конкурсните процедури за лицензии за радиодейност, започнати преди влизането в сила на закона, ще бъдат завършени по стария ред. Свободният радиочестотен спектър, за който не са обявени конкурси в срок от две години, се счита за свободен и Комисията за регулиране на съобщенията може да промени предназначението му след съгласуване със Съвета за електронни медии.
§ 8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юли 2009 г. Следващите разпоредби се отнасят към Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 99 от 2009 г. и влиза в сила от 01.01.2010 г.
§ 84
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, обнародван в Държавен вестник, брой 12 от 2010 г.
Параграф §89
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за радиото и телевизията, Комисията за регулиране на съобщенията е задължена да открие процедура за избор на предприятие, на което да издаде разрешение за ползване на радиочестотен спектър. Целта е осъществяване на електронни съобщения чрез наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, съобразно предвидените етапи и срокове в приетия от Министерския съвет План за въвеждане на подобно радиоразпръскване.
§ 92
В едномесечен срок след влизането в сила на закона, Съветът за електронни медии трябва да приведе регистъра в съответствие с новите изисквания. Доставчиците на медийни услуги по заявка, които вече осъществяват дейност, са задължени да представят необходимите данни. Също така, предприятията, разпространяващи български и чуждестранни програми, трябва да предоставят данни по определени параграфи от закона.
Параграф §94
Съветът за електронни медии е задължен в срок от три месеца след влизането в сила на закона да публикува на своята интернет страница пълните протоколи от заседанията си, проведени преди влизането на закона в сила. Тази разпоредба е част от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 47 от 2010 година и влиза в сила на 22 юни 2010 година.
§4
След две години от влизането в сила на Закона за радиото и телевизията, съставът на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание ще бъде обновен. Мандатът на един от членовете, избрани през 2010 г., ще бъде прекратен чрез жребий.
§6
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят измененията и допълненията на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2010 г. и влизат в сила от 10.12.2010 г.
§55
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията се предвижда замяна на термина "Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси" с "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси". Тази промяна е валидна за всички текстове в закона, обнародван в Държавен вестник, с множество изменения и допълнения от 1998 г. до 2010 г.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9 и останалите посочени параграфи от § 11 до § 23 влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 86
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на § 27, ал. 1 - 3, които влизат в сила по-рано, на 20 декември 2010 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, обнародван в Държавен вестник, брой 28 от 2011 г.
§8
Параграф §8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията предвижда разработването и приемането на критерии по чл. 32, ал. 5 в срок до 5 месеца от влизането в сила на закона. Също така, споразумението по чл. 32, ал. 6 за 2011 г. трябва да бъде прието в срок до два месеца след приемането на тези критерии.
§ 100
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на § 76, който влиза в сила от 15 декември 2011 г. Също така, в документа се споменава за изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г. и влизат в сила от 29 декември 2011 г.
§220
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, който е обнародван в брой 38 на Държавен вестник от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно параграф §84 от Закона за радиото и телевизията, в срок до един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет е длъжен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи трябва да актуализират устройствените актове на съответната администрация, така че да отговарят на изискванията на закона.
§ 85
Този параграф урежда правоотношенията между администрациите, свързани с различни закони, включително Закона за радиото и телевизията и други. Назначаването на държавен служител включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Осигурителните вноски се покриват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет е задължен да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да адаптират своите бюджети. Неизползваните отпуски не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф §86 от закона предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след удръжките за данъци и осигуровки, тя да не е по-ниска от брутната заплата, която служителите получавали до момента, също намалена с дължимите осигурителни вноски и данъци. В брутната заплата се включват основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят единствено от отработеното време.
§ 87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.01.2013 г.
§78
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в "Държавен вестник", брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 1 януари 2014 г.
Параграф §123
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите, обнародвани в Държавен вестник, брой 27 от 2013 г.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията описва изменения и допълнения, направени в закона от 1998 г. до 2013 г. Тези изменения включват множество поправки, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник, които отразяват развитието и адаптацията на закона към променящите се условия в сферата на радиото и телевизията.
§10 от Закона за радиото и телевизията
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Изборния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 19 от 2014 г. и влизат в сила на 5 март 2014 г.
§30
Кодексът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът за държавния бюджет на Република България за 2015 г. е обнародван в бр. 107 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
§ 21 от Закона за радиото и телевизията
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. В допълнение, законът за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е обнародван в Държавен вестник, брой 96 от 2015 г. и влиза в сила от 1 януари 2016 г.
§ 14
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на параграфи 9 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за допълнение на закона за радиото и телевизията, обнародван в Държавен вестник, брой 61 от 2016 г., и в сила от 5 август 2016 г.
§2
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 5 август 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г.
§3
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г., и в сила от 04.08.2017 г.
§ 83
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати, както следва: Параграф 64 - 1 януари 2022 г.; Параграф 68, т. 1 - 1 януари 2018 г.; Параграф 68, т. 2 - 30 юни 2017 г.; Параграф 69 - 1 януари 2018 г.; Параграф 71, ал. 1 - 26 април 2017 г.; Параграфи 6 и 72 - 82 - 1 януари 2018 г. Подзаконовите актове, свързани с удостоверение за задължения, трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца.
Параграф §31
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник", а параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§15
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на закона и взаимодействието му с други нормативни актове, включително Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
§35 от Закона за радиото и телевизията
В Закона за радиото и телевизията се въвеждат изменения, сред които е замяната на термина "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези изменения са част от по-широки промени в законодателството, които са в сила от 01.01.2019 г.
§156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105 (т. 1 и т. 2) влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването в "Държавен вестник"; параграф 79 (т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7), § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
§21
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи. Параграф 9, т. 1, параграфи 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник', а параграф 18 влиза в сила от 20 май 2019 г. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за радиото и телевизията, обнародван в Държавен вестник, брой 106 от 2018 г.
§21
Министърът на културата е задължен да внесе проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията в Министерския съвет до 31 март 2020 г. Целта е да се актуализира частта за фонд "Радио и телевизия" в съответствие с Закона за публичните финанси и да се осигури финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавни помощи.
§ 23
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., освен разпоредбите на § 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са обнародвани в ДВ, бр. 104 от 2020 г. и влизат в сила от 01.01.2021 г.
§ 15
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията са обнародвани в "Държавен вестник", брой 109 от 2020 г. и влизат в сила от 22.12.2020 г.
§53
Доставчиците на медийни услуги са задължени в срок от 8 месеца след влизането в сила на закона да представят планове за действие, които да осигурят непрекъснато и постепенно увеличаване на достъпността на услугите за хора с увреждания, съгласно чл. 8а, ал. 2, т. 1.
§57
Съветът за електронни медии е задължен да изработи и приеме Кодекс за поведение в срок от 8 месеца след влизането в сила на закона, в сътрудничество с доставчиците на медийни услуги. До приемането на Кодекса, ще се прилагат предишните критерии за оценка на съдържание, което може да бъде неблагоприятно за развитието на децата.
§60
Съгласно параграф §60 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията, лицата, които предлагат услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, трябва да подадат уведомление до Съвета за електронни медии в срок от два месеца след влизането в сила на закона, съобразно чл. 125с, ал. 1.
§61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят прилагането на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Обнародването на закона е в "Държавен вестник", брой 8 от 2022 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г.
§14
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от 1 януари 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Обнародването на тези разпоредби е в Държавен вестник, брой 104 от 2022 г., и те влизат в сила от 1 януари 2023 г.
§16
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключения: параграф 2 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 8 влиза в сила от 1 декември 2022 г., а параграф 10 влиза в сила с влизането на Закона за държавния бюджет за 2023 г.
Параграф §68
В параграф §68 от Закона за радиото и телевизията се предвижда замяна на наименованието на "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "Закона за противодействие на корупцията". Тази промяна е част от по-широките изменения в закона, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 1998 г. до 2022 г.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който ще влезе в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за авторското право и сродните му права, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 100 от 2023 г. и влизат в сила от 01.12.2023 г.
§ 81
Законът за радиото и телевизията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 46, които влизат в сила една година след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. са обнародвани в брой 108 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2024 г.
§29
Законът за радиото и телевизията влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 13, който влиза в сила на 22 декември 2023 г. Съществуват релевантни актове от Европейското законодателство, включително Директива (ЕС) 2018/1808 и Директива 2010/13/ЕС, които координират разпоредбите относно аудиовизуалните медийни услуги.
