ЗАКОН ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, с цел насърчаване на равнопоставеността и създаване на институционална среда. Определят се органите и механизмите за провеждане на тази политика.
Чл. 2
Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се основава на следните принципи: равни възможности за всички сфери на живота; равен достъп до ресурси; равно третиране и недопускане на дискриминация; балансирано представителство в органите на вземане на решения; преодоляване на половите стереотипи.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете задължава органите на държавната власт, местното самоуправление, обществените органи и стопанските субекти да предприемат мерки за прилагане на принципите на държавната политика за равнопоставеност между половете. Това включва активни действия за осигуряване на равноправие и справедливост в различни сфери на обществения живот.
Чл. 4
Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете включва интегриране на принципа на равнопоставеност в законодателството и всички политики, прилагане на временни насърчителни мерки, междусекторен подход, сътрудничество между институции и гражданско общество, както и осигуряване на ресурси и финансиране. Временните насърчителни мерки не се считат за дискриминация.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете определя задълженията на Министерския съвет да формулира държавната политика по равнопоставеност и да приеме Национална стратегия, както и планове за нейното изпълнение. Централните и териториалните органи на изпълнителната власт са задължени да следват тази политика в съответствие с приетата стратегия.
Чл. 6
Законът предвижда създаването на Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет, който ще осъществява консултации и координация между изпълнителната власт и гражданското общество. Съветът ще включва представители на министерства, работнически и работодателски организации, общини и НПО, ангажирани с равнопоставеността. Председателят на съвета е министърът на труда и социалната политика, а дейността му ще се обслужва от същото министерство. Съветът ще предоставя становища по стратегически документи, ще участва в разработването на национална стратегия и ще предлага мерки за насърчаване на равнопоставеността.
Чл. 7
Министърът на труда и социалната политика отговаря за ръководството, координацията и контрола на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. Той разработва и предлага нормативни актове, организира дейността на Националния съвет, координира стратегии и планове, създава система за наблюдение, оказва методическа помощ, представлява държавата в международни организации и ръководи участието в програми и проекти, свързани с равнопоставеността.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете определя задълженията на координаторите, назначени от централните и териториалните органи на изпълнителната власт. Те участват в разработването и прилагането на политики по равнопоставеност, оценяват въздействието на нормативните актове, координират мерки и събират информация. Служителите си сътрудничат с Министерството на труда и социалната политика, а техните функции се описват в длъжностните характеристики или чрез заповеди.
Чл. 9
Член 9 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете предвижда, че органите на изпълнителната власт са задължени да събират, регистрират и обработват данни, свързани с пола, с цел осигуряване на система за наблюдение по определени цели, включително равнопоставеността между половете.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете определя, че държавната политика в тази област се реализира от областните управители и органите на местното самоуправление, в сътрудничество с териториалните звена на министерствата, държавните агенции, представителните организации на работниците и работодателите, неправителствените организации и други съответни организации.
Чл. 11
Областният управител е отговорен за координирането на националните и местните интереси относно равнопоставеността на жените и мъжете. Той взаимодействува с местната администрация и представителните организации на работниците и работодателите. За изпълнението на тези задължения, областният управител разполага с определени служители, които действат като координатори по равнопоставеност.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете определя, че Националната стратегия е основен програмен документ, който включва цели за равнопоставеност на половете, отговорни органи, приоритетни области на действие и индикатори за изпълнение.
Чл. 13
Член 13 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете предвижда, че националната стратегия се реализира чрез конкретни планове. Тези планове трябва да съдържат информация за дейностите, отговорните органи, финансовите средства, нужни за реализиране на дейностите, и индикатори, които ще следят изпълнението на тези дейности.
Чл. 14
Член 14 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете предвижда, че оценките на въздействието на нормативните актове и стратегическите документи трябва да включват и анализ на въздействието по признак пол. Това означава, че при оценка на нови закони или политики е необходимо да се вземе предвид как те ще повлияят на жените и мъжете, за да се осигури равнопоставеност.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете предвижда временни насърчителни мерки, които се включват в плановете за изпълнение на Националната стратегия по равнопоставеност. Тези мерки се прилагат от органите на изпълнителната власт за определен срок, целейки постигане на балансирано представителство и равни възможности в области с установена неравнопоставеност. Финансирането на мерките идва от държавния и общинските бюджети, както и от международни и европейски източници.
Чл. 16
Законът за равнопоставеност на жените и мъжете цели да осигури равни права и възможности за реализация на жените и мъжете в обществото. Министърът на труда и социалната политика е отговорен за създаването на отличителен знак за значими постижения в тази област, а условията за получаване на знака ще бъдат утвърдени след съгласуване с Националния съвет по равнопоставеността. Законът определя важни термини, свързани с равнопоставеността, като "равни възможности", "балансирано представителство" и "интегриране на равнопоставеността". Включени са и срокове за изпълнение на различни мерки, свързани с прилагането на закона.
§1
Този закон определя равнопоставеността на жените и мъжете като равни права и възможности за реализация в обществото. Включва понятия като "равни възможности", "балансирано представителство", "интегриране на равнопоставеността", "оценка на въздействието по признак пол", "временни насърчителни мерки" и "хоризонтален междусекторен подход", които служат за основа при постигане на равнопоставеност в различни сфери на живота.
§3
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, Министерският съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, трябва да приведе в съответствие Правилника за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете. Правилникът е обнародван в Държавен вестник и е подлаган на изменения през различни години.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете добавя нова точка 20 в чл. 7, ал. 1 на Закона за защита от дискриминация. Тази нова точка определя временните насърчителни мерки, които се прилагат в съответствие с разпоредбите на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.
§6
Изпълнението на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете е възложено на министъра на труда и социалната политика. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 15 април 2016 г. и е официално подпечатан.
