Виж оригиналния текст на документа
Законът за пътищата урежда обществените отношения, свързани с управлението, изграждането, поддържането и финансирането на пътищата в България. Той се отнася до безопасността на пътната инфраструктура, но не обхваща улиците в населени места, селскостопанските и горските пътища, както и частните пътища, които не са отворени за обществено ползване.
Член 2 от Закона за пътищата описва основните функции на пътищата, които образуват единна пътна мрежа, предназначена основно за превоз на пътници и товари. Пътната мрежа се развива с оглед на транспортните и социалните нужди на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията на нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението.
Чл. 3 от Закона за пътищата определя класификацията на пътищата в републикански и местни. Републиканските пътища включват автомагистрали, скоростни пътища и пътища от първи, втори и трети клас, които са от национално значение и част от държавната пътна мрежа. Местните пътища са общински и частни, осигуряващи транспортни връзки от местно значение. Списъците на републиканските и общинските пътища се утвърдяват от Министерския съвет. Автомагистралите и скоростните пътища имат специфични характеристики, включително самостоятелни платна, пресичане на различни нива и специализирани площадки.
Чл. 4 от Закона за пътищата регламентира условията за движение по републиканските и общинските пътища в урбанизираните територии. Според алинея 1, тези участъци имат ограничени връзки с уличната мрежа и движението по тях е с предимство. Алинея 2 уточнява, че трасетата на тези пътища в населените места се определят с общия устройствен план.
Чл. 5 от Закона за пътищата определя основните елементи на пътната инфраструктура, които включват обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Обхватът на пътя обхваща площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, както и въздушното пространство над него. Ограничителните ивици имат широчина до 2 метра. Широчината на обхвата на пътищата се определя с проект, а за първостепенните улици в урбанизираните територии - с подробен устройствен план. Освен това, при изграждане или реконструкция на пътища, могат да се изграждат велосипедни алеи, отделени от платното за движение. Пътните съоръжения и принадлежности обикновено се разполагат в обхвата на пътя, с изключение на определени съоръжения, които могат да бъдат извън него.
Републиканските и общинските пътища имат ограничителни строителни линии, разположени на 50 м за автомагистрали, 25 м за републикански пътища и 10 м за общински пътища. При наличие на ограничителна строителна линия в обхвата на пътя, тя се измества до външния край на ограничителната ивица. В урбанизирани територии, линията се определя с устройствените и застроителните планове.
Чл. 7 от Закона за пътищата определя, че републиканските пътища извън урбанизираните територии имат обслужващи зони от 100 м (за автомагистрали) и 50 м (за други републикански пътища). Обслужващата зона е 1000 м по дължината на пътни съоръжения и тунели, като промяната на широчината става плавно на 1000 м преди и след съответния участък.
Според Закона за пътищата, пътищата могат да бъдат публична или частна собственост. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост, докато общинските пътища са публична собственост на общините. Частните пътища принадлежат на отделни физически или юридически лица. Собствеността обхваща всички основни елементи, определени в чл. 5.
Чл. 9 от Закона за пътищата регламентира условията за обществено ползване на пътищата. Пътищата са достъпни за обществото, ако се спазват правилата на закона и Закона за движението по пътищата. Частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване при обществен интерес, с инициатива на общинския съвет и съгласие на собственика. Временни забрани за ползване на пътищата могат да се въвеждат при ремонт, природни бедствия или опасности за движението. Агенция "Пътна инфраструктура" може да налага забрани за определени превозни средства, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Контролът върху организацията на движението се осъществява от упълномощени служители на МВР и администрацията, управляваща пътя.
Чл. 10 от Закона за пътищата регламентира таксуването за ползване на платената пътна мрежа в България. Въведена е смесена система за таксуване, която включва винетни такси за определен срок на ползване и тол такси за изминато разстояние, в зависимост от категорията на превозното средство и характеристиките на пътя. При неплащане на таксата, водачът може да заплати компенсаторна такса, за да избегне административнонаказателна отговорност. Уведомления за неплатени такси се изпращат на контактни данни, предоставени при последното плащане. Агенция "Пътна инфраструктура" отговаря за събиране на таксите и управлението на системата за таксуване. Таксите се определят с тарифа на Министерския съвет и се събират по електронен и банков път, както и в брой.
Чл. 10а от Закона за пътищата регламентира винетните такси, които се диференцират в зависимост от срока на валидност: годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд. Таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътно превозно средство и е валидна само за декларирания регистрационен номер. При неправилно деклариране на данни, отговорността е на собственика или ползвателя. Електронната винетка удостоверява заплащането на таксата и следва превозното средство при смяна на собствеността. Винетна такса се дължи за превозни средства с максимална маса до 3,5 тона и за къмпинг автомобили от категория М1. При движение с прикачено ремарке, се дължи допълнителна винетна такса.
Чл. 10б регламентира диференцирането на тол таксите в зависимост от различни фактори, като технически характеристики на пътя, категория на превозното средство и екологични характеристики. Таксите се събират чрез електронна система и се дължат от собствениците на превозни средства над 3,5 тона. Възможно е заплащане на тол такси чрез маршрутна карта, като отговорността за неправилно декларирани данни лежи на собственика или ползвателя. Предвидени са и намаления на таксите за екологични превозни средства. При недеклариране на данни, собствениците имат право да заплатят таксата в срок от 14 дни, без да се образува наказателно производство.
Законът за пътищата предвижда освобождаване от заплащане на винетна такса за лица с 50% и над 50% намалена работоспособност или с увреждания, за един лек автомобил с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 160 к.с., както и за електрически автомобили с аналогични характеристики. Освобождаването важи и за семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст. Винетката не следва автомобила при прехвърляне на собственост, а прехвърлителят е длъжен да уведоми Агенция "Пътна инфраструктура" в срок от три работни дни.
Според чл. 10г от Закона за пътищата, пътни превозни средства с чуждестранна регистрация не подлежат на такса по чл. 10, ал. 1, ако съществува международен договор или конвенция, в които Република България е страна. Това изменение е в сила от 22.12.2015 г.
Чл. 10д от Закона за пътищата предвижда, че за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, която е регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, не се заплаща такса по чл. 10, ал. 1. Тази разпоредба е влязла в сила на 22.12.2015 г.
Чл. 10е от Закона за пътищата регламентира контрола на граничните контролно-пропускателни пунктове относно заплащането на таксите за пътни превозни средства. Длъжностни лица на Агенция "Митници" осъществяват контрол, като пътните превозни средства, които не са заплатили необходимите такси, могат да напуснат страната само след тяхното заплащане. Специфични условия важат за различните категории такси, а контролът се осъществява и на територията на съседни държави при необходимост.
Чл. 10ж от Закона за пътищата предвижда освобождаване от такса за пътно превозно средство, извършващо комбиниран транспорт, при придвижване от границата до най-близкия интермодален терминал и обратно. Условието е наличието на удостоверение за вътрешен комбиниран превоз, издадено по утвърден образец от министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 10з от Закона за пътищата регламентира смесената система за таксуване на пътни превозни средства, включваща Европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), която е допълваща националната услуга. Доставчиците на ЕУЕПТ трябва да отговарят на определени изисквания и да бъдат регистрирани в националния регистър. Споровете между събиращите пътни такси и доставчиците се разглеждат от Помирителна комисия. Доставчиците на ЕУЕПТ са задължени да предоставят данни на лицето, събиращо таксите, при неплащане, а обработката на данни трябва да съответства на регламента за защита на личните данни.
Чл. 10и регламентира условията за регистрация и дейност на националните доставчици на услуги за пътно таксуване в България. Търговци, регистрирани в страната или в друга страна от ЕС, могат да предоставят услуги за пътно таксуване, ако отговарят на определени изисквания и са вписани в съответния регистър. Споровете между доставчиците и лицето, събиращо пътни такси, ще се решават по определен ред. Наредбата по чл. 10, ал. 7 ще уточни условията за водене на регистрите и необходимите документи за регистрация.
Чл. 10к от Закона за пътищата определя доставчика на декларирани данни като лице, което събира и предоставя данни за географското позициониране и изминатото разстояние на пътни превозни средства. Доставчиците, които отговарят на определени изисквания, се вписват в публичен списък, воден от Агенция 'Пътна инфраструктура', и сключват договори с доставчици на услуги за пътно таксуване.
Чл. 10л. регламентира дейността на Агенция "Пътна инфраструктура" относно електронните системи за пътно таксуване (ЕУЕПТ). Агенцията изготвя заявление за област на ЕУЕПТ, което определя условията за достъп и оперативна съвместимост. При създаване на нова система, отговорното лице трябва да публикува план за оценка на съответствието, позволяващ интегриране на доставчици преди старта на системата. При съществени изменения на съществуваща система, също се изисква план за повторно оценяване. Лицето, отговорно за пътните такси, трябва да осигури среда за изпитвания на бордова апаратура. Разходите за изпитванията са за сметка на доставчиците. Съставните елементи с маркировка СЕ могат да се пускат на пазара без допълнителни проверки, освен ако не се установи несъответствие, при което Агенцията уведомява Европейската комисия.
Чл. 10м от Закона за пътищата описва процедурите за оценяване на съответствието на съставните елементи на оперативната съвместимост, свързани с Европейската услуга за електронно пътно таксуване. Оценяването се извършва съгласно определени процедури и изисква нотифициран орган, който трябва да отговаря на специфични условия, включително правосубектност, технически средства, независимост и наличие на валидна застраховка. Разрешението за оценяване се издава от Агенция "Пътна инфраструктура" и е безсрочно, като може да бъде отнето при установяване на несъответствия. Процедурите и условията за оценяване ще бъдат уточнени в наредба, издадена от министъра на регионалното развитие.
Чл. 11 от Закона за пътищата урежда условията за възлагане на концесии върху републиканските и общинските пътища, както и върху отделни участъци и пътни съоръжения. Концесиите се предоставят съгласно Закона за концесиите. Документацията за концесията определя условията и реда, при които концесионерът може да събира концесионна ТОЛ такса и/или да получава други плащания, включително от концедента.
Член 12 от Закона за пътищата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 36 от 2006 година, и е в сила от 1 юли 2006 година.
Член 13 от Закона за пътищата е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 36 от 2006 година, и влязъл в сила на 1 юли 2006 година.
Чл. 14 от Закона за пътищата определя обектите на концесия, които могат да включват конкретен републикански път или участък от него, както и свързаните с тях площи. При концесия на автомагистрала, територията обхваща и площите за изграждане на крайпътни обслужващи комплекси. Определянето на обекта на концесия става въз основа на одобрен проект съгласно Закона за устройство на територията.
Член 15 от Закона за пътищата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 36 от 2006 г., и влязъл в сила от 1 юли 2006 г.
Член 16 от Закона за пътищата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 36 от 2006 г., и влиза в сила от 01.07.2006 г.
Член 17 от Закона за пътищата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 36 от 2006 г., и е в сила от 01.07.2006 г.
Специалното ползване на пътищата изисква разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Физическите и юридическите лица заплащат такси, освен ако международен договор предвижда друго. Таксите се определят от Министерския съвет за републиканските пътища, от общинските съвети за общинските пътища и от собствениците за частните пътища. Лицата, получили разрешение, са отговорни за отстраняването на повреди и щети, причинени от тях. Специалното ползване се извършва при условия, определени с наредба на Министерския съвет.
Според Чл. 19 от Закона за пътищата, управлението на пътищата в България се осъществява от различни органи в зависимост от типа на пътя. Републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", общинските пътища - от кметовете на съответните общини, а частните пътища - от техните собственици. Управлението включва оперативно планиране, осигуряване на проекти и строителство, контрол на автомобилното движение, защита на пътищата и предоставяне на информация за пътния трафик. Общините и собствениците на частни пътища трябва да съгласуват проектите си с Агенция "Пътна инфраструктура".
Чл. 19а от Закона за пътищата определя, че Министерският съвет отговаря за държавната политика относно планирането, изграждането, управлението и поддържането на пътната инфраструктура в България. В изпълнение на тази политика, Министерският съвет приема стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна оперативна програма за нейното изпълнение.
Чл. 19б от Закона за пътищата определя функциите на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", която включва разработване на нормативни актове за безопасността на пътната инфраструктура, провеждане на оценки и проверки на пътната мрежа, съгласуване на документи и подпомагане на контрола на процедурите за безопасност. Агенцията също така предоставя препоръки и методически указания за изпълнение на държавната политика в областта на безопасността на пътната инфраструктура.
Чл. 20 от Закона за пътищата определя задълженията на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството относно развитието и управлението на пътната инфраструктура. Те съвместно с председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" осъществяват държавната политика, предлагат стратегии за развитие и внасят проекти на закони и подзаконови актове. Министърът на транспорта е отговорен за международните инициативи и договори за трансевропейската пътна мрежа, докато министърът на регионалното развитие отговаря за управлението и концесиите на републиканските пътища. Освен това, те трябва да изготвят стратегия за развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика.
Член 21 от Закона за пътищата описва структурата и функциите на Агенция "Пътна инфраструктура", която е юридическо лице към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Агенцията отговаря за управлението на републиканските пътища, разработването на стратегии за пътната инфраструктура, провеждането на обществени поръчки, контрол на пътната безопасност, събиране на пътни такси и взаимодействие с други държавни органи. Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява контрол върху дейността на агенцията, включително утвърдяване на бюджета и годишния отчет.
Чл. 21а от Закона за пътищата определя структурата и функциите на управителния съвет на Агенцията. Управителният съвет се състои от председател и двама членове с необходимата квалификация и опит в управлението на пътната инфраструктура. Агенцията се представлява от председателя, а договорите с членовете на съвета се сключват от министъра на регионалното развитие.
Членовете на управителния съвет на агенцията не могат да бъдат: лица под запрещение, осъждани за умишлени престъпления, заемащи длъжности по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията, свързани лица с търговци, ръководни лица в политически партии, лишавани от право на търговска дейност, или несъгласни граждани. Те трябва да подават декларации за липса на обстоятелства, а при промяна - в тридневен срок. При несъвместими обстоятелства договорът им се прекратява.
Управителният съвет на агенцията взема решения относно разпределението и разходването на средства за републиканските пътища, приемането на бюджета, извършването на сделки с държавна собственост, предложения за промени в списъка на републиканските пътища, проекти на нормативни актове и одобряване на технически спецификации. Освен това, той възлага обществени поръчки, изготвя годишен отчет и проект на тригодишна програма за управление на пътищата. Решенията се вземат с мнозинство от членовете на съвета, а правилата за работа се одобряват от министъра на регионалното развитие.
Чл. 21г от Закона за пътищата определя задълженията на председателя на управителния съвет на агенцията. Той организира дейността на агенцията, назначава и освобождава служителите, сключва договори за обществени поръчки и други споразумения, организира изпълнението на решенията на управителния съвет, определя длъжностни лица за установяване на административни нарушения и издава наказателни постановления. Освен това, той решава въпроси, предвидени в нормативен акт, които не са от компетентността на управителния съвет.
Член 21д от Закона за пътищата урежда прилагането на Закона за администрацията от Агенцията, освен ако в закона не е предвидено друго. Правоотношенията на служителите с агенцията се регулират от Закона за държавния служител и Кодекса на труда, като за служителите по трудово правоотношение важи чл. 107а от Кодекса на труда. Структурата и организацията на работа на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 21е от Закона за пътищата описва съществуването на Експертния технико-икономически съвет като помощен орган на агенцията. Той разглежда, приема и предлага на управителния съвет проекти за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Съветът също така изпълнява функции на държавно-обществен орган в областта на пътищата, когато това е определено с решение на управителния съвет на агенцията.
Агенцията за пътищата осъществява своята дейност чрез централна администрация и специализирани звена. Дейността на администрацията се извършва от държавни служители и лица с трудови правоотношения. Ръководителите на звената представляват агенцията в свързаните с дейността дела, както и по съдебни дела, произтичащи от тези правоотношения.
Кметовете на общините имат правомощия по управлението на общинските пътища, които се определят чрез наредба, приета от общинския съвет. Това означава, че конкретните задължения и права на кметовете в тази сфера зависят от местната нормативна уредба.
Чл. 24 от Закона за пътищата регламентира условията за отдаване под наем на имоти и вещи - държавна собственост, предоставени за управление на агенцията. Наемането става с решение на управителния съвет чрез търг или конкурс, съгласно условия и ред, определени от Министерския съвет. Освен това, помещения и земи в границите на опорните пунктове могат да се предоставят за ползване на служители на пътните управления при специфични условия, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 25 от Закона за пътищата регламентира забраните и условията за строителство и дейности в зоната около пътищата. Забранено е строителството в зоната от оста на пътя до ограничителната линия, освен ако е за обслужване на пътуващите и е безопасно. В обхвата на пътя е забранено извършването на работи без знаци, складирането на ненужни материали, движение на определени машини, превоз на мокри товари, замърсяване на пътя, влачене на материали и реклама на пътните съоръжения. Забранява се изграждането на крайпътни обекти и рекламни съоръжения преди тунели. Разрешава се изграждането на обслужващи комплекси само в определени зони на автомагистралите. За предотвратяване на опасности от падащи дървета, Агенция 'Пътна инфраструктура' може да ги премахва в определени зони.
Чл. 26 от Закона за пътищата определя забраните за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение. Забраните включват: засаждане и изсичане на дървета, косене на трева, поставяне на пътни знаци и изграждане на сгради в обхвата на пътя. За дейности от специалното ползване, като движение на извънгабаритни превозни средства и изграждане на рекламни съоръжения, също се изисква разрешение. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от кметовете на общините в определени срокове. Срокът на валидност на разрешенията варира в зависимост от вида на дейността.
Чл. 27 от Закона за пътищата определя отговорностите на Агенция "Пътна инфраструктура" и Агенция "Митници" за контрол на пътните превозни средства. Агенция "Пътна инфраструктура" следи интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритите на превозните средства, събирайки такси при превишаване на допустимите стойности. На граничните контролно-пропускателни пунктове, контролът се осъществява от Агенция "Митници", която също събира такси при превишаване. Освен това, служби на Министерството на вътрешните работи са задължени да помагат на Агенция "Пътна инфраструктура" в проверките. В случай на проверки, свързани с паспортно-визовия режим на територията на съседна държава, Агенция "Митници" осъществява контрол в граничната зона.
Глава четвърта "а" от Закона за пътищата е посветена на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти", която е създадена с нова редакция през 2011 г. Тази глава е била отменена през 2016 г., но е в сила от 15.04.2016 г.
Член 28а от Закона за пътищата, който е новоприет с ДВ, бр. 55 от 2011 г., е отменен с ДВ, бр. 30 от 2016 г. и е в сила от 15.04.2016 г.
Член 28б от Закона за пътищата е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 55 от 2011 г. Въпреки това, той е отменен с Държавен вестник, брой 30 от 2016 г., и е в сила от 15 април 2016 г.
Член 28в от Закона за пътищата е новоприет с ДВ, бр. 55 от 2011 г., но е отменен с ДВ, бр. 30 от 2016 г., като отменянето влиза в сила от 15.04.2016 г.
Член 28г. от Закона за пътищата е бил ново въведен с ДВ, бр. 55 от 2011 г., но е отменен с ДВ, бр. 30 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г. Този член вече не е в сила и не се прилага.
Член 28д от Закона за пътищата е нов, приет с ДВ, бр. 55 от 2011 г. и е подлаган на изменения в ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г. и в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. В крайна сметка, членът е отменен с ДВ, бр. 30 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.
Член 28е от Закона за пътищата, който е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 55 от 2011 г., е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, брой 30 от 2016 г. Отмяната е в сила от 15 април 2016 г.
Член 28ж от Закона за пътищата, който беше въведен с изменение в Държавен вестник, бр. 55 от 2011 г., е отменен с Държавен вестник, бр. 30 от 2016 г. Отмяната влиза в сила от 15 април 2016 г.
Член 28з от Закона за пътищата, който беше въведен с ДВ, бр. 55 от 2011 г., е отменен с ДВ, бр. 30 от 2016 г. и влезе в сила на 15.04.2016 г.
Член 28и от Закона за пътищата е нов, но е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 30 от 2016 г., с влизане в сила от 15 април 2016 г. Този член е част от глава пета, която се отнася до изграждане, ремонт, поддържане и управление на безопасността на пътната инфраструктура.
Агенцията и общините са отговорни за поддържането на републиканските и общинските пътища, като това се извършва в съответствие с транспортното значение на пътищата, изискванията на движението и принципите за опазване на околната среда.
Чл. 30 от Закона за пътищата определя задълженията на Агенцията и общините относно изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Агенцията отговаря за дейностите по републиканските пътища, докато общините организират свързаните съоръжения и инфраструктура в урбанизираните територии. Освен това, Агенцията осъществява текущ ремонт и зимно поддържане на пътищата в населени места с население до 100 000 души. Възможно е съвместно изпълнение на дейности между Агенцията и общините, а финансирането на участъци извън урбанизирана територия се осигурява от общините. Условията за финансиране и промяна в списъка на пътищата се определят в споразумителни протоколи между страните.
Чл. 31 от Закона за пътищата предвижда, че общините са отговорни за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Това означава, че всяка община трябва да организира и реализира тези дейности в своята територия.
Собствениците на частни пътища са отговорни за тяхното изграждане, ремонт и поддръжка.
Чл. 33 от Закона за пътищата определя, че изместването на отделни пътища или техни участъци, свързано с изграждането или реконструкцията на нови или съществуващи обекти, е задължение на инвеститора, който е предизвикал това изместване. Разходите за изместването са за сметка на съответния инвеститор.
Чл. 34 от Закона за пътищата регламентира начина на финансиране за изграждането, реконструкцията и ремонта на пътните възли и кръстовища. Новите пътни възли и кръстовища се финансират от собствениците на новите пътища. Съществуващите пътни възли и кръстовища се ремонтират съвместно от собствениците на основните и второстепенни пътища, а средствата им се определят по ред, установен в правилника за прилагането на закона. Пътните връзки към крайпътните обекти се финансират от собствениците на тези обекти.
Чл. 35 от Закона за пътищата определя, че изграждането и поддържането на железопътните прелези по пътищата се извършва по ред, който се определя с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията. Законът е изменян многократно, последното изменение е в сила от 13.02.2024 г.
Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата трябва да се извършват в съответствие с техническите норми и правила, установени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Член 36а от Закона за пътищата е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, брой 69 от 2008 година, но по-късно е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година. Това означава, че положението, регулирано от този член, вече не е в сила.
Чл. 36б от Закона за пътищата определя задължителни процедури за управление на безопасността на пътната инфраструктура, които включват: цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа, оценка на въздействието върху пътната безопасност, одит за пътна безопасност, целенасочени и периодични инспекции за пътна безопасност. Процедурите се прилагат за трансевропейската пътна мрежа, автомагистрали и пътища първи клас, с изключения за тунели и определени пътища извън урбанизирани територии. Министърът на регионалното развитие и председателят на Държавна агенция
Чл. 36б от Закона за пътищата определя процедурата за цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа в България. Оценката включва визуален оглед на пътя и анализ на участъци с пътнотранспортни произшествия. Тя се извършва от Държавна агенция 'Безопасност на движението по пътищата' на всеки 5 години. При установена необходимост от коригиращи действия, администрациите, управляващи пътя, трябва да предприемат съответните мерки. Участъците от пътната мрежа се класифицират в минимум три категории според нивото на безопасност, а резултатите се докладват на Европейската комисия на всеки 5 години.
Чл. 36в от Закона за пътищата задължава извършването на оценка на въздействието върху пътната безопасност на етап планиране, преди одобряване на инвестиционни проекти за нова пътна инфраструктура или съществени изменения на съществуващата мрежа. Оценката представлява стратегически сравнителен анализ на въздействието на новите или изменените пътища върху безопасността на пътната мрежа. Извършването на оценката се осъществява от експертни екипи, определени с наредба.
Чл. 36г от Закона за пътищата определя одита за пътна безопасност като независима и подробна проверка на техническата безопасност на проектите. Този одит е задължителен на четири етапа: преди одобрение на идейния проект, преди одобрение на техническия проект, след подписване на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията и при началната експлоатация на пътя. Одитът се извършва от лицензирани одитори по пътна безопасност.
Чл. 36д от Закона за пътищата определя изискванията за физически лица, които искат да станат одитори по пътна безопасност. Кандидатите трябва да имат минимум 5 години опит в транспортното строителство, диплома за "строителен инженер" или еквивалент, сертификат за професионална квалификация от акредитирано висше училище и застраховка за професионална отговорност. Одиторите не могат да участват в проектирането или строителството на инфраструктурни проекти в друго качество. Те трябва да поддържат квалификацията си чрез периодични курсове на всеки 5 години. Условията за придобиване на квалификацията и обучението се определят с наредба.
Чл. 36е от Закона за пътищата урежда задълженията на одитора за пътна безопасност, който проверява проектните характеристики на инфраструктурни проекти по отношение на изискванията за пътна безопасност. При установяване на съответствие, одиторът заверява документацията, а при несъответствие - изготвя доклад с указание на опасните характеристики. Възложителят е отговорен за отстраняване на тези характеристики преди завършване на етапа. Одобрението на проектите зависи от наличието на предпоставките за безопасност.
Чл. 36ж от Закона за пътищата предвижда задължението на одиторите да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия. Задължителното застраховане, включително условията и минималните суми, се определят с наредба.
Чл. 36з регламентира задълженията на службите за контрол и администрациите, управляващи пътищата, относно установяването и обезопасяването на участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Те трябва ежегодно до 31 юли да идентифицират такива участъци за предходния период и да информират Държавната агенция 'Безопасност на движението по пътищата'. След установяване, администрациите са задължени да предприемат мерки за обезопасяването им в срок до една година. Условията и редът за тези действия се определят с наредба.
В Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" се води публичен регистър на одиторите по пътна безопасност, достъпен онлайн. Вписването е безплатно и става чрез заявление по образец с приложени документи, доказващи изискванията. Лицата, които са получили право на одитна дейност в други държави от ЕС или ЕИП, трябва да предоставят удостоверения и документи с легализиран превод. При непълнота на документите, агенцията уведомява заявителя за корекции. Одиторите извършват дейността си по установен ред, а отказите за вписване и заличаване могат да се обжалват.
Чл. 36и от Закона за пътищата, изменен с ДВ, бр. 23 от 2021 г., определя условията и реда за организация на безопасността на движението по пътищата, които се регулират чрез наредбите свързани с Закона за движението по пътищата. Освен това, наредбите също определят условията за използване на пътните светофари, знаци, маркировка и други средства за сигнализиране. Контролът върху тези дейности се осъществява от упълномощени служители на Министерството на вътрешните работи и Агенция "Пътна инфраструктура".
Чл. 36к от Закона за пътищата предвижда вписване в регистъра на данни за лица, притежаващи сертификат за професионална квалификация в областта на транспортното строителство. В регистъра се вписват номер на сертификата, дата на вписване, регистрационен номер, дата и основания за заличаване. Лицата са задължени да уведомяват председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" за промени в обстоятелствата, свързани с регистрацията, в срок от 7 дни. Условията и редът за регистрация и прекратяване на регистрация се определят с наредбата по чл. 36б, ал. 9.
Целенасочената инспекция за пътна безопасност представлява независимо обследване на пътища за установяване на опасни условия и недостатъци, които увеличават риска от произшествия. Инспекцията включва задължително оглед на място и на базата на констатациите администрациите предприемат коригиращи действия за осигуряване на безопасност на движението. Инспекциите се извършват от експертни екипи, включващи одитор по пътна безопасност.
Чл. 36м от Закона за пътищата определя изискванията за периодични инспекции на пътната инфраструктура с цел осигуряване на безопасност. Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверки на републиканските пътища поне два пъти годишно, докато общинските администрации правят инспекции на общинските пътища поне веднъж годишно. Освен това, администрациите, отговорни за пътищата и тунелите, провеждат съвместни инспекции на участъците, свързани с тунели, на всеки 6 години.
Чл. 36н от Закона за пътищата урежда подаването на сигнали относно рискове за безопасността на пътната инфраструктура чрез единна електронна платформа. Достъпът до тази платформа е свободен, а условията и редът за нейното управление ще бъдат определени от Министерския съвет.
Член 37 от Закона за пътищата регламентира условията за отчуждаване на недвижими имоти, необходими за изграждане и реконструкция на републиканските и общинските пътища. Отчуждаването се извършва по реда на съответните закони за държавната и общинската собственост. Промените в предназначението на земеделски земи и горски територии се регулират от Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите. Имоти в урбанизирани територии се отчуждават по законово определени условия. При засягане на горски територии - частна собственост, разпореждането с дървесината след отчуждаването се осъществява по реда на Закона за горите. Таксите за промяна на предназначението на имотите са за сметка на инвеститора, който е инициатор на държавната нужда.
Чл. 38 от Закона за пътищата урежда временното ползване на земи извън урбанизираните територии, собственост на физически или юридически лица, за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските и общинските пътища. За земеделски земи се прилага Законът за опазване на земеделските земи, а за горски територии - Законът за горите. Договори за временно ползване се сключват с управителния съвет на агенцията за републиканските пътища или с кмета на общината за общинските пътища. Договорът определя условията, срока на ползване, наема и обезщетението. Срокът на временното ползване е до 5 години, след което земята трябва да бъде възстановена и върната на собственика.
Чл. 39 от Закона за пътищата регламентира процедурата за временно завземане на земи при стихийни бедствия и аварии, които прекъсват движението по пътищата. При необходимост от построяване на обходен път, завземането може да се извърши преди започване на стандартната процедура. Временното завземане се извършва с решение на управителния съвет на агенцията или заповед на упълномощено лице за републиканските пътища, а за общинските пътища - от кмета на общината. Собствениците на земите имат право на обезщетение.
Паричните обезщетения за отчуждени или временно използвани земи се изплащат от инвеститора при изграждане на нов път или от собственика на пътя при реконструкция. Обезщетенията за отчуждени имоти за републикански пътища в урбанизирани територии се изплащат от Агенция "Пътна инфраструктура". Не се дължат обезщетения за държавни земи, освен за горски територии. Имоти - публична общинска собственост могат да се предоставят безвъзмездно за изграждане на републикански пътища.
Собствениците или наемателите на имоти, разположени по-ниско от земното платно, имат задължението да осигурят нормалното функциониране на водоотводните съоръжения, свързани с техните имоти.
Чл. 42 от Закона за пътищата предвижда, че в земи, които граничат с пътни участъци, подложени на интензивни снегонавявания, е позволено временно да се разполагат снегозащитни огради и съоръжения. Разполагането на тези съоръжения става по реда на чл. 38 от същия закон.
Изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на републиканските и общинските пътища се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети, безвъзмездни средства и заеми от международни финансови институции. Бюджетните средства за тези дейности се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.
Чл. 44 от Закона за пътищата определя източниците на финансиране на агенцията, които включват: субсидии от държавния бюджет, такси, лихви, дарения и други средства, определени със закон или акт на Министерския съвет. Средствата се разходват за изграждане на нова пътна инфраструктура, поддържане и ремонт на републиканските пътища, както и за административно-стопански разходи.
Член 44а от Закона за пътищата е бил новоразработен с обнародването в Държавен вестник, бр. 6 от 2004 г., но впоследствие е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 64 от 2006 г.
Чл. 44б от Закона за пътищата регламентира, че приходите от такси, събирани по този закон, постъпват в бюджета на агенцията. Предишните алинеи (2) и (3) са отменени и не са в сила от 2007 г. и 2015 г. съответно.
Член 44в от Закона за пътищата, който е бил нов, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 101 от 2015 г., и е влязъл в сила на 22 декември 2015 г.
Член 44г. от Закона за пътищата е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, бр. 6 от 2004 г. Впоследствие е променян с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 64 от 2006 г., но е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 108 от 2006 г., с влизане в сила от 01.01.2007 г.
Член 44д от Закона за пътищата е новоприет с обнародване в Държавен вестник, брой 6 от 2004 г., но е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 64 от 2006 г.
Член 44е от Закона за пътищата, който е бил нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 6 от 2004 г., е отменен с изменение в Държавен вестник, бр. 64 от 2006 г.
Член 44ж от Закона за пътищата е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 6 от 2004 г., но е отменена с ДВ, бр. 64 от 2006 г. Това предполага, че разпоредбата е била в сила за кратък период и след това е била премахната.
Член 44з от Закона за пътищата е нова разпоредба, която е била въведена с Държавен вестник, брой 6 от 2004 г., но е отменена с Държавен вестник, брой 64 от 2006 г. Това означава, че разпоредбата не е в сила и не се прилага.
Член 45 от Закона за пътищата е отменен с Държавен вестник, брой 112 от 2003 г., и влиза в сила от 01.01.2004 г.
Член 46 от Закона за пътищата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 112 от 2003 г., и е в сила от 01.01.2004 г.
Член 47 от Закона за пътищата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 112 от 2003 година, и е в сила от 1 януари 2004 година.
Член 48 от Закона за пътищата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 112 от 2003 г., като отменянето влиза в сила от 01.01.2004 г.
Чл. 49 от Закона за пътищата определя приоритетите за финансиране на разходи от бюджета на агенцията. Тези приоритети включват изплащане на българско дялово участие по международни договори, погасяване на заеми от международни финансови институции, изграждане и поддържане на републиканските и общинските пътища, както и проучвателни и проектни разработки. Допълнително, средствата от такси се разходват в съответствие с принципите на Директива 1999/62/ЕО.
Чл. 50 от Закона за пътищата определя начина на финансиране на строителството, ремонта и поддръжката на общинските пътища. Финансирането се осъществява чрез собствени бюджетни средства на общините, целеви субсидии от централния бюджет и други източници. Освен това, общините са задължени да финансират програми, които целят повишаване на безопасността на движението по общинските пътища.
Частните пътища се финансират с средства на техните собственици, съгласно разпоредбите на закона. Тази финансова отговорност е изцяло на собствениците на частните пътища.
Чл. 52 от Закона за пътищата предвижда глоба от 200 до 500 лв. за физически лица, които извършат или разпоредят определени дейности в обхвата на пътя без разрешение. Тези дейности включват: изсичане на дървета, паша на добитък, движение с непочистени машини, превозване на мокри товари и насипни материали, поставяне на неразрешени материали, влачене на предмети и движение с верижни машини. При повторно нарушение глобата се увеличава от 500 до 1000 лв.
На физическите лица, които нарушават разпоредбите на Закона за пътищата, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. за деяния, които не представляват престъпление. Нарушенията включват нанасяне на повреди на пътищата, движение на извънгабаритни превозни средства без разрешение, разпиляване на вредни вещества, както и извършване на строителни и ремонтни работи без разрешение на администрацията. При повторно нарушение глобата е от 2000 до 7000 лв. Администрацията, управляваща пътя, е задължена да уведомява районната дирекция за строителен контрол при нарушения, застрашаващи безопасността на движението.
Чл. 54 от Закона за пътищата предвижда имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци при нарушения на чл. 52 и чл. 53. Размерът на санкцията за нарушения по чл. 52 е от 1000 до 5000 лв., а за нарушения по чл. 53 - от 3000 до 8000 лв. При повторно нарушение санкцията за чл. 52 е от 2000 до 7000 лв., а за чл. 53 - от 4000 до 12000 лв. Работодателят носи солидарна отговорност за щетите, причинени от работника или служителя.
Чл. 55 от Закона за пътищата регламентира събирането и възстановяването на такси, свързани с пътищата. Невнесените такси по чл. 10 и 18 се събират от Националната агенция за приходите с начислени лихви. Възстановяването на недължимо внесени такси и глоби се извършва по реда на Закона за държавните такси и по искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни.
Лица, които не посочат или посочат неверни данни в декларацията по чл. 26, ал. 7, т. 4, подлежат на глоба или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение санкцията е увеличена и варира от 2000 до 6000 лв.
Наказанията за извършване на одит по пътна безопасност без регистрация или за неизпълнение на задължения от вписан одитор са следните: 1) Лице, което не е вписано в регистъра и извършва одит, подлежи на глоба от 500 лв. 2) Вписан одитор, който не изпълни задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. 3) При повторно нарушение глобата е между 2000 и 4000 лв.
Чл. 55в от Закона за пътищата предвижда наказания за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 36б, ал. 7, свързани с процедурите по чл. 36б, ал. 1, т. 2 - 5. Първоначалната глоба е 500 лв., а при повторно нарушение глобата нараства до 1000 лв. Наказанията се прилагат само ако деянието не съставлява престъпление.
Член 56 от Закона за пътищата определя реда за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и тяхното обжалване. Нарушенията се установяват от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура", Агенция "Митници" и Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", в зависимост от типа на пътя. Наказателните постановления се издават от председателя на съответната агенция или упълномощени лица. При наличие на признаци на престъпление, преписката се изпраща на прокурора.
Чл. 57 от Закона за пътищата предвижда, че при нарушения по чл. 52, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, нарушителят е задължен да отстрани последиците от нарушението в определен срок. При неизпълнение, администрацията, управляваща пътя, може да отстрани последиците за сметка на нарушителя. Стойността на извършените работи се установява със счетоводни документи. В случай на специално ползване на пътищата без разрешение, се налагат санкции, включително прекъсване на достъпа до обекта или демонтиране на съоръжения. Демонтираните съоръжения се съхраняват, а ако не бъдат потърсени в срок, стават собственост на агенцията. При поискване, те се връщат след заплащане на разходите и санкцията.
Законът за пътищата регулира изграждането, поддържането и експлоатацията на пътната инфраструктура в България. Той дефинира основни термини, свързани с пътищата, включително "път", "земно платно", "пътни съоръжения" и "пътни принадлежности". Законът определя също така различни видове ползване на пътищата, включително обществено и специално ползване. Включени са и разпоредби относно безопасността на пътната инфраструктура и електронното таксуване. Законът отменя предходния закон за пътищата и въвежда нови правила и изисквания, свързани с управлението на пътната мрежа и събирането на пътни такси.
Производителите на течни горива начисляват такси за количествата, които реализират в страната, а вносителите внасят таксите преди митническото оформяне. Митническите органи контролират този процес. Доставките на течни горива могат да се извършват само след заплащане на таксите от купувачите. Актовете за административни нарушения се съставят от служители, определени от министъра на околната среда, а наказателните постановления се издават от него или упълномощено лице. Процедурите за съставяне, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват Закона за административните нарушения и наказания.
Законът за пътищата определя правилата за управление на пътната инфраструктура, включително събирането на глоби и имуществени санкции, които се внасят в Националния фонд за опазване на околната среда. Министерският съвет е задължен да приеме наредба за управлението на средствата от фонда. Законът предвижда изменения в свързани закони, включително Закона за държавната собственост и Закона за опазване на околната среда, които регулират процедурите за отчуждаване на имоти и оценка на въздействието върху околната среда. Измененията въвеждат нови изисквания за строителство на нови пътища, а също така се определят правила за таксуване на пътни превозни средства, включително винетни такси и тол такси. Законът е приет от Народното събрание и е обнародван в Държавен вестник, с последващи изменения и допълнения.
Този раздел от Закона за пътищата определя термини и понятия, свързани с пътищата и тяхното ползване. Включва дефиниции на "път", "земно платно", "пътни съоръжения", "пътни принадлежности", "обслужваща зона", "обществено ползване на пътищата", "специално ползване на пътищата" и много други. Всяка дефиниция уточнява какво представлява съответният термин в контекста на закона, например, "пътно дело" обхваща изграждането, ремонта и поддържането на пътищата, а "платена пътна мрежа" обозначава пътища, за които се събират такси. Разпоредбите също така разглеждат спецификации за пътни такси и електронни системи за събиране на такси.
Параграф §1а от Закона за пътищата, въведен с изменения в Държавен вестник, обнародван на 23 март 2021 г. и допълнен на 13 февруари 2024 г., предвижда адаптиране на българското законодателство към разпоредбите на две директиви на Европейския съюз. Първата директива (ЕС) 2019/1936 касае управлението на безопасността на пътната инфраструктура, а втората директива (ЕС) 2019/520 се отнася до оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси.
В § 7, т. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация се извършва промяна, при която думата "местните" се заменя с "общинските". Тази промяна е част от актуализацията на закона, обнародван в Държавен вестник.
В параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за пътищата се предвижда замяна на думата "местните" с "общинските" в чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската собственост. Тази промяна е част от измененията на закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 1996 до 1999 година.
Съгласно параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пътищата, фонд "Републиканска пътна мрежа" се закрива. Средствата, налични в него, се прехвърлят по бюджета на Изпълнителната агенция "Пътища".
В Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда се правят следните изменения: 1. Заглавието се променя на "Закон за таксите върху течните горива за Националния фонд за опазване на околната среда". 2. В чл. 1 алинея 1 се отменя, алинея 3 се изменя, за да предвижда 30% от таксите да се разходват за екологични проекти в планинските райони, а алинеи 4, 4а и 6 се отменят. 3. Членове 3 и 4 се изменят, като таксите за различни видове горива се определят в конкретни размери. 4. Членове 7 и 8 се изменят, като се уточняват процедурите за установяване на административни нарушения и внасяне на глоби в Националния фонд. 5. Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби се изменя, като Министерският съвет приема наредба за управление на средствата от фонда.
С измененията в Закона за държавната собственост, чл. 34 ал. 1, се уточнява процедурата за отчуждаване на имоти. Заинтересуваното учреждение трябва да подаде мотивирано искане до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. След подаването на искането, областният управител е задължен да издаде мнение относно основателността на искането в срок от 14 дни.
Параграф §9 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за пътищата внася изменения в Закона за опазване на земеделските земи. В чл. 20 се добавя ал. 6, която позволява започване на процедура за определяне на трасе и промяна на предназначението на земеделски земи след издаване на положително решение по ОВОС, основано на предварителен доклад. В чл. 24 се добавя ал. 4, която позволява за строителство на нови републикански пътища, при наличие на утвърден план, предложението за промяна на предназначението на земеделски земи да се внесе едновременно с предложението за утвърждаване на окончателно трасе.
В Закона за опазване на околната среда са направени изменения и допълнения. В приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 се добавя, че строителството на нови пътища подлежи на оценка за въздействие върху околната среда. Освен това, в чл. 23а се създава нова алинея, която указва, че за строителство на пътища компетентният орган организира обсъждане само на резултатите от предварителния доклад за оценка на въздействието.
Изпълнението на Закона за пътищата е възложено на министъра на транспорта и съобщенията, както и на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Текстът е изменян многократно, като последните изменения влизат в сила на 13.02.2024 г.
Министерският съвет е задължен да приеме правилник и наредби за прилагането на Закона за пътищата в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 16 март 2000 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 9 от 2003 г.
Параграф §4 предвижда, че в срок от три години след въвеждането на таксата по чл. 10, ал. 3, размерът на таксата за моторни превозни средства, регистрирани в страните - членки на Европейския съюз и в Република България, ще бъде изравнен. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, публикуван в Държавен вестник, брой 6 от 2004 г., с изменения в брой 64 от 2006 г. и допълнения в брой 105 от 2006 г.
От 1 април 2004 г. за преминаване по републикански пътища или пътни участъци от пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация могат да се събират само таксите по чл. 10, ал. 2 - 5, с изключение на таксите за ползване на пътни принадлежности.
От 1 април 2004 г. за преминаване по републикански пътища или пътни участъци от пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация могат да се събират само таксите, предвидени в чл. 10, ал. 2 - 5 от Закона за пътищата, с изключение на таксите за ползване на пътни принадлежности.
От 1 януари 2005 г. за преминаване по републиканските пътища или пътни участъци от пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация могат да се събират само таксите по чл. 10, ал. 2 - 5. Изключение правят таксите за ползване на пътни принадлежности.
Винетните такси се заплащат за всички превозни средства с българска и чуждестранна регистрация. Въвеждат се различни видове винетни такси в следните срокове: от 1 април 2004 г. - годишна, месечна и седмична такса за превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2; от 1 януари 2005 г. - същите такси за превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 3; от 1 януари 2007 г. - дневна винетна такса за превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2.
До 1 януари 2005 г. е позволено издаването на заместващи удостоверителни документи на хартиен носител вместо винетки. Тези документи се издават от Изпълнителната агенция "Пътища" по ред, определен с наредбата по чл. 10, ал. 7 от закона.
До 1 януари 2007 г. контролът за спазване на задължението за движение на пътни превозни средства с чуждестранна регистрация по републиканските пътища, след заплащане на винетна такса, се извършва единствено на граничните контролно-пропускателни пунктове от специализираните звена на Фонд 'Републиканска пътна инфраструктура'.
Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, е задължен да направи необходимите промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и в бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети за 2004 г., произтичащи от измененията на закона.
С изменението в параграф §24 от Закона за пътищата се заменят термините "чертите на населените места" и "границите на населените места" с "границите на урбанизираните територии". Това уточнение е важно за правната и административната практика, свързана с управлението на територии и инфраструктура.
Законът за пътищата влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Специфични разпоредби, свързани с отмяна на глава трета и замени на термини, ще влязат в сила на 1 март 2007 г. Други параграфи ще влязат в сила на 1 януари 2007 г. или в деня на обнародването на кодекса.
Законът за пътищата влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
Съгласно параграф 30 от Закона за пътищата, фонд "Републиканска пътна инфраструктура" се закрива като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наличните средства от закрития фонд се прехвърлят в бюджета на новосъздадения фонд "Републиканска пътна инфраструктура", създаден с този закон.
Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" наследява активите, пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Пътища". Трудовите правоотношения на служителите в агенцията ще се регулират по Кодекса на труда. Служебните правоотношения ще се преобразуват в трудови в срок от 14 дни след влизането в сила на закона, като служителите запазват ранговете и неизползваните отпуски. За преобразуването е необходимо писмено заявление в тридневен срок след уведомление.
Законът за пътищата влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.
Законът за пътищата влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно особени правила за производство по граждански дела, параграфи относно отмяната на глава тридесет и втора "а", и други специфични параграфи и алинеи.
Параграф §16 от закона въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, като е изменена с Директива 2006/38/EC. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в Държавен вестник, брой 43 от 2008 година.
Министерският съвет е задължен да определи таксите за пътните превозни средства, които отговарят на екологични категории "ЕВРО III", "ЕВРО IV", "ЕВРО V", "ЕЕV" и по-високи, в срок до 2010 г. Таксите са свързани с чл. 10а, ал. 10 и чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2 от закона.
Съгласно §32 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за пътищата, фонд "Републиканска пътна инфраструктура" се закрива, а наличните средства от него се прехвърлят в бюджета на Национална агенция "Пътна инфраструктура", която е създадена с този закон. Министърът на финансите остава второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Национална агенция "Пътна инфраструктура" поема активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Трудовите отношения на работниците и служителите в този фонд ще бъдат уредени по реда на Кодекса на труда.
Законът за пътищата влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от различни дати. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването в "Държавен вестник", докато параграфи 2-10, 12, 13-22, 24-35, 36 (ал. 1-4), 37-51, 52 (т. 1-3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12) и 53-64 влизат в сила от 1 януари 2010 г.
Законът за пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г. Параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 влизат в сила от 1 юли 2009 г. Параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г.
Съгласно §29 от Закона за пътищата, бюджетните кредити на Национална агенция "Пътна инфраструктура" преминават към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Агенцията става правоприемник на всички активи и задължения на предишната агенция. Трудовите отношения с работниците в старата агенция ще се уреждат по Кодекса на труда, с изключение на определени случаи, свързани с управление "Пътни такси и разрешителни", където отношенията ще се прекратяват по специфични условия.
Съгласно параграф §30 от Закона за пътищата, правомощията на надзорния съвет, изпълнителния директор и заместник изпълнителните директори на Национална агенция "Пътна инфраструктура" се прекратяват от датата на влизане в сила на закона. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за регионалното развитие, който е обнародван в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. и влиза в сила от 16.10.2009 г.
Законът за пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения в Закона за Министерството на вътрешните работи, които са обнародвани на 24.11.2009 г.
Законът за пътищата влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Изключените параграфи са: 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретни дати. Параграфи 3, § 9, ал. 9 - 11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, а чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
Параграф §16 от Закона за пътищата посочва, че законът въвежда изискванията на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която се отнася до управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Директивата е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз, том L 319, страница 59, на 29 ноември 2008 г.
Параграф §17 от Закона за пътищата уточнява, че изискванията и процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура не важат за тунелите по републиканските пътища, които са част от трансевропейската пътна мрежа в България. Тези тунели подлежат на специфични изисквания, определени в Наредба № 1 за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, свързани с трансевропейската пътна мрежа.
Параграф §20 предвижда, че наредбата по чл. 36ж, ал. 3 трябва да бъде приета в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за пътищата, обнародвани в Държавен вестник, брой 55 от 2011 г. и изменени с брой 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.
Ръководителят на Оперативна програма "Транспорт" и изпълнителният директор на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" подписват оперативно споразумение за изпълнение на проекти, финансирани от Оперативна програма "Транспорт", Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Правата и задълженията на Агенция "Пътна инфраструктура" за изграждане на определени автомагистрали се прехвърлят на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" в срок от един месец след подписване на споразумението.
Агенция 'Пътна инфраструктура' и Национална компания 'Стратегически инфраструктурни проекти' са задължени да изработят и представят на министъра на регионалното развитие и благоустройството проект на програмите си в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
Законът за Пътищата влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 76, който влиза в сила на 15 декември 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г. и влизат в сила от 1 юли 2012 г.
Съгласно параграф 84 от Закона за пътищата, в срок до един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, за да съответства на новите разпоредби на закона. Също така, компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с изискванията на закона.
Параграф §85 урежда правоотношенията на администрациите, свързани с различни закони, при условията на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавен служител включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Необходимите средства за осигурителни вноски се осигуряват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски не се компенсират с парични обезщетения.
В едномесечен срок след влизането в сила на Закона за пътищата, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски, да не е по-ниска от брутната месечна заплата, която служителят е получавал до момента, също след приспадане на данъци и вноски. Брутната заплата включва основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят единствено от отработеното време.
Законът за пътищата влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тези разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който също е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила на същата дата.
Съгласно параграф 54 от Закона за пътищата, Главна дирекция "Национална полиция" наследява активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на двете дирекции се осъществява от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
С влизането в сила на Закона за пътищата, служебните и трудовите правоотношения на държавните служители и работещите по трудово правоотношение в Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" се преобразуват в съответствие с новите условия за работа в Главна дирекция "Национална полиция".
Параграф §57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за пътищата предвижда, че стажът, придобит от служителите, посочени в § 64 от същите разпоредби, по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, се зачита за работа при един и същ работодател или орган по назначаване.
Параграф 6 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за пътищата урежда условията за приключване на неприключили производства и издаване на разрешения за експлоатация на крайпътни обслужващи комплекси. Неприключилите искания за разрешения за специално ползване на пътя, подадени преди влизането в сила на закона, се приключват при условията, действали преди това. Разрешения за експлоатация на комплекси, за които вече са издадени разрешения за специално ползване, също се издават при предишните условия.
Министерският съвет е задължен да приеме измененията в наредбата по чл. 18, ал. 5 в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за Пътищата.
Законът за пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила в различни срокове: член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 - две години след влизането в сила на закона; член 33, ал. 4 и чл. 34 - от 1 януари 2013 г.; член 49, ал. 8 - от 1 януари 2015 г.
Законът за пътищата влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи: § 115, който влиза в сила на 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г., и влизат в сила от 26 юли 2013 г.
В Закона за пътищата се извършват изменения, като се заменят термините, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с новите наименования на Министерството на регионалното развитие. Това включва замяна на всички съществени термини, свързани с министерството и министъра, за да се отразят актуалните наименования.
Законът за пътищата въвежда разпоредбите на чл. 1, параграф 2, чл. 7а от Директива 2011/76/ЕС, която касае заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
В Закона за пътищата се извършват изменения, при които се заменят термините 'Министерството на регионалното развитие', 'министъра на регионалното развитие' и 'министърът на регионалното развитие' с новите термини 'Министерството на регионалното развитие и благоустройството', 'министъра на регионалното развитие и благоустройството' и 'министърът на регионалното развитие и благоустройството'.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, който е обнародван в Държавен вестник, брой 10 от 2015 г. и влиза в сила от 06.02.2015 г.
Законът за пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за националната служба за охрана са обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2015 г. и влизат в сила от 01.11.2015 г.
Законът за пътищата влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48-52, които влизат в сила на 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2015 г., с в сила от 22.12.2015 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение на Закона за пътищата, който е обнародван в бр. 30 от 2016 г. и влиза в сила от 15.04.2016 г.
Трудовите правоотношения на служителите на прекратеното държавно предприятие "Национална компания 'Стратегически инфраструктурни проекти'" ще се уреждат по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, без да се прилагат разпоредбите на чл. 123. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е задължен да заличи предприятието от търговския регистър и да прекрати договорите на управителния съвет в срок до един месец след влизането в сила на закона. Пълномощията на изпълнителния директор и членовете на управителния съвет ще бъдат прекратени от датата на вписването по посочената процедура.
Съгласно параграф §8 от Закона за пътищата, всички активи, пасиви, архивът и другите права и задължения на прекратеното държавно предприятие Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" преминават към Агенция "Пътна инфраструктура".
Параграф 9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пътищата предвижда възстановяване на наличните средства на прекратеното държавно предприятие "Национална компания 'Стратегически инфраструктурни проекти'" чрез трансфер от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е задължен да направи промени в бюджета на министерството, съгласно чл. 112, ал. 3 от Закона за публичните финанси, за сметка на неусвоената сума от трансфера за 2016 г. за прекратеното предприятие.
Министерският съвет е задължен да извърши изменения в показателите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., свързани с прилагането на определени параграфи от Закона за пътищата. Това се отнася до параграфи 5, 6, 7 и 8, които влияят на разходите по чл. 22, ал. 1, раздел ІІ, т. 1.1 и ал. 3 от същия закон.
Съгласно §11 от Преходните и Заключителните разпоредби, информацията и документацията, свързани с отменените чл. 28б обекти, включително автомагистрали "Хемус", "Струма" и "Черно море", както и проекти, финансирани по Оперативни програми за транспорт, трябва да бъдат предадени на упълномощени длъжностни лица от Агенция "Пътна инфраструктура" в срок от един месец след влизането в сила на закона.
Агенция "Пътна инфраструктура" е отговорна за поддържането на актуална информация относно процедурите, които са били открити от прекратеното държавно предприятие Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти".
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за пътищата, упълномощени длъжностни лица от прекратеното предприятие "Национална компания 'Стратегически инфраструктурни проекти'" трябва да предадат на длъжностни лица от Агенция 'Пътна инфраструктура' всички незавършени преписки и открити процедури, свързани с автомагистралите 'Хемус', 'Струма' и 'Черно море'. След предаването, Агенция 'Пътна инфраструктура' ще довърши започнатите процедури.
Имотите и движимите вещи на прекратеното държавно предприятие "Национална компания 'Стратегически инфраструктурни проекти'" ще бъдат използвани от Агенция "Пътна инфраструктура" за изпълнение на функциите на агенцията до момента на предоставянето им в съответствие с условията и реда, определени в Закона за държавната собственост.
Ръководителите на Управляващите органи на Оперативни програми "Транспорт" за периодите 2007 - 2013 и 2014 - 2020, както и председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", подписват споразумение за изпълнението на проекти, финансирани от тези програми и фондове на ЕС, свързани с прекратеното държавно предприятие Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти".
Параграф 18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пътищата определя, че разходите за прекратяване на дейността на държавното предприятие Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти", включително обезщетенията по Кодекса на труда, ще бъдат покрити от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Законът за пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане, който е обнародван в "Държавен вестник" на бр. 75 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2016 г.
Законът за пътищата влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключения: параграф 13, ал. 2, т. 2 влиза в сила от 1-во число на месеца след обнародването му, а параграфи 2, 8, 9, 10, 17 и 18 влизат в сила от датата на обнародването му. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата са обнародвани в Държавен вестник, брой 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Конкретно, § 3, т. 1 относно чл. 10а, ал. 3 и 4, както и едногодишния срок на валидност на годишната винетка. Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за концесиите са обнародвани с ДВ, брой 96 от 2017 г. и влизат в сила от 02.01.2018 г.
Законът за пътищата влиза в сила в срок от един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове: член 45, ал. 5 влиза в сила след 12 месеца, а член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата са обнародвани в "Държавен вестник", бр. 80 от 2018 г. и влизат в сила от 28.09.2018 г., с последващи изменения и допълнения, обнародвани в бр. 105 от 2018 г. и бр. 60 от 2019 г.
Министерският съвет е задължен да приведе в съответствие актовете по прилагането на Закона за пътищата в срок до два месеца след влизането в сила на закона.
Съгласно новия параграф §19а от Закона за пътищата, таксуването на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона с тол такса, ще влезе в сила от деня след обнародването на решение на Министерския съвет, предложено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, но не по-късно от 1 март 2020 г.
Параграф 20 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пътищата урежда таксуването на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. До въвеждането на новата такса, тези превозни средства заплащат винетна такса, която може да бъде месечна, седмична или дневна. За превозни средства, отговарящи на екологични категории "ЕВРО III" и по-високи, се прилагат по-ниски такси, докато превозни средства с по-ниски категории заплащат общия размер на таксите. Доказването на правото за по-ниска такса става чрез представяне на свидетелство за регистрация или сертификат за съответствие. Превозни средства, регистрирани след 30 септември 2001 г., се считат автоматично за "ЕВРО III".
Съгласно §21 от Закона за пътищата, хартиените винетни стикери за всички видове пътни превозни средства ще се валидизират (перфорират) при закупуване и ще имат валидност от деня на валидизирането (перфорирането).
Параграф §22 от Закона за пътищата указва, че от момента на влизането в сила на закона, платената винетна такса за пътни превозни средства с максимална маса над 3,5 тона остава валидна до изтичането на нейния срок. При това положение, такса за ползване на пътища (тол такса) не се дължи.
От 1 март 2020 г. за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, преминаващи по платената пътна мрежа, се събират само таксите по чл. 10, ал. 1, т. 2, след обнародването на решението на Министерския съвет по § 19а в "Държавен вестник".
Собствениците или ползвателите на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона, които са закупили хартиен винетен стикер с валидност, изтичаща след 1 януари 2019 г., запазват правото си да ползват платената пътна мрежа до края на срока на валидност на стикера. Същото важи и за собствениците или ползвателите на превозни средства с маса над 3,5 тона.
Параграф 25 от Закона за пътищата уточнява, че от 1 януари 2019 г. до въвеждане на таксуването по чл. 10, ал. 1, т. 2, пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, които не са заплатили винетна такса и компенсаторна такса, дължат минимална пътна такса, равна на седмичната винетна такса за съответното превозно средство.
Собственикът и ползвателят на пътното превозно средство имат задължение да не премахват частта от винетния стикер, залепена на стъклото на автомобила, до момента на изтичане на валидността му.
Законът за пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с някои изключения: 1) Параграф 1, т. 1, § 3 и 16 влизат в сила от 16 август 2019 г.; 2) Параграф 2 влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на чл. 10а, ал. 1, 6 и 7, които влизат в сила за превозни средства над 3,5 тона от 16 август 2019 г.; 3) Параграф 32 влиза в сила в 9-месечен срок от обнародването, с изключения за определени алинеи, които влизат в сила в 18-месечен срок.
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграф 21, т. 1, буква "в" от 1 март 2019 г.; параграф 4, т. 2 и други от 16 август 2019 г.; параграф 14, т. 1 за превозни средства над 3,5 тона от 16 август 2019 г.; параграф 8, т. 2, буква "в" от 1 май 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.
Параграф §8 от Закона за пътищата, в сила от 16.08.2019 г., определя максималните размери на винетните такси за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Таксите са различни в зависимост от броя на осите и категорията на замърсяване на превозното средство (ЕВРО 0 до ЕВРО ІV). Размерите на таксите са определени на годишна база и са пропорционални на продължителността на ползването на инфраструктурата, с максимални дневни, седмични и месечни такси, които не надвишават 2%, 5% и 10% от годишния размер съответно. Максималната дневна такса е 12 евро.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно, параграф 1, т. 1, § 2, § 8 и § 9, т. 3 влизат в сила от 16 август 2019 г., а параграф 7, т. 7 влиза в сила от 15 юли 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г. и влизат в сила от 19.03.2021 г.
Параграф §24 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пътищата освобождава одиторите по пътна безопасност, притежаващи сертификати за професионална квалификация, от изискванията на чл. 36д, ал. 1, т. 1, 2 и 3. Те трябва да се впишат в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 в срок, определен от наредбата по чл. 36б, ал. 9. До създаването на този регистър, одиторите могат да продължат да работят по досегашния ред.
Съгласно параграф 25 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пътищата, първото определяне на обхвата на пътищата, което е включено и изключено от процедурите по член 36б, алинея 1, трябва да бъде докладвано на Европейската комисия до 17 декември 2021 г.
Според Параграф 27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пътищата, първата цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа трябва да бъде извършена до 31 декември 2024 г. На базата на резултатите от тази оценка, Държавна агенция 'Безопасност на движението по пътищата' е задължена да предостави доклад на Европейската комисия за класифицирането на безопасността на пътната мрежа до 31 октомври 2025 г.
Параграф §29 указва, че наредбата по чл. 36д, ал. 3 ще бъде в сила до момента на влизането в сила на наредбата по чл. 36б, ал. 9, освен ако не противоречи на настоящия закон.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 18, който влиза в сила една година след обнародването, и § 33, който влиза в сила от 6 април 2021 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за пътищата, обнародвани в "Държавен вестник" на 10.02.2023 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат специфични дати на влизане в сила: 1) чл. 10, ал. 2а - 2д влиза в сила от 1 август 2023 г.; 2) чл. 10а, ал. 4а - 4в влиза в сила от 1 юни 2023 г.; 3) чл. 10б, ал. 7 - 9 влиза в сила от 1 януари 2024 г.; 4) чл. 179, ал. 3д и чл. 189ж, ал. 3а влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Законът за пътищата влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати, вариращи от 1 юли 2023 г. до 1 януари 2024 г. Някои разпоредби ще влязат в сила три дни след обнародването им в 'Държавен вестник', а други - 9 месеца след обнародването. Параграф 32 влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд.
В преходните разпоредби на Закона за пътищата се предвиждат промени в терминологията, като абревиатурата "ЕУЕСТ" се заменя с "ЕУЕПТ", а термините свързани с електронното събиране на такси за изминато разстояние се актуализират на "пътно таксуване". Също така, се извършват замени в наименованията на министъра, отразявайки новото наименование "министърът на транспорта и съобщенията". Заключителните разпоредби указват, че измененията влизат в сила от 13.02.2024 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 12, т. 4 и 5, които влизат в сила 6 месеца след обнародването. Приложенията към закона съдържат специфични екологични категории на моторните превозни средства, описващи допустимите емисии на вредни вещества за различните класове на превозни средства (ЕВРО 0 до ЕВРО VI). Релевантните актове от Европейското законодателство включват директиви и регламенти, свързани с пътното таксуване и безопасността на пътната инфраструктура.