Виж оригиналния текст на документа
Законът за пчеларството урежда обществените отношения, свързани с организацията и управлението на пчеларството, собствеността и регистрацията на пчелните семейства, условията за отглеждане и търговия с пчелни майки и рояци, производството и окачествяването на пчелни продукти, опазването на медоносната растителност и защитата на пчелите.
Законът за пчеларството цели да създаде условия за развитие на пчеларството като важен подотрасъл на животновъдството. Той се стреми да осигури необходимия брой пчелни семейства, да поддържа биологичното разнообразие и екологичното равновесие, да гарантира нормални добиви от културните растения и да осигури производството на качествени пчелни продукти.
Министърът на земеделието и храните е отговорен за осъществяването на държавната политика в областта на пчеларството. Този член е бил изменян няколко пъти, последното изменение е в сила от 01.01.2023 г.
Научноизследователската и образователната дейност в сферата на пчеларството се осъществява от научни институти, опитни станции, лаборатории и висши учебни заведения.
Член 5 от Закона за пчеларството предвижда създаването на Съвет по пчеларство като консултативен орган към министъра на земеделието и храните. Съветът има за задача да подпомага министъра при реализиране на държавната политика в областта на пчеларството. Съставът на Съвета се определя от министъра чрез заповеди и включва представители на различни институции и пчеларски организации. Председател на Съвета е министърът на земеделието и храните.
Член 6 от Закона за пчеларството е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 13 от 2021 година.
Член 7 от Закона за пчеларството, който е изменян многократно, описва процедурата за регистриране и настаняване на пчелните семейства. Този член е отменен с ДВ, бр. 13 от 2021 г.
Чл. 8 от Закона за пчеларството предвижда, че пчелните семейства трябва да се настаняват в регистрирани пчелини. Собствениците на пчелини подават заявление до областната дирекция по безопасност на храните, а за лични стопанства - чрез кмета. Постоянните пчелини трябва да имат ограждение за безопасност и да бъдат обозначени с табелка с регистрационен номер. В горски територии огражденията не се считат за строителство, а в защитени територии изискванията за ограждения не важат.
Собствениците на пчелини могат да бъдат физически и юридически лица. В кметствата се води регистър на пчелните семейства на подвижно пчеларство, който включва информация за собственика, адреса, местонахождението на пчелина, регистрационния номер, броя на пчелните семейства и GPS координати на мястото на настаняване.
Чл. 10 от Закона за пчеларството указва, че собственикът на пчелното семейство притежава и излезлия от него пчелен рояк. В случай че роякът заседне в чужд имот, собственик на рояка става собственикът на имота. В други ситуации, лицето, което намери рояка, придобива правото на собственост върху него.
Чл. 11 от Закона за пчеларството регламентира условията за настаняване на пчелни семейства върху земеделски земи и горски територии. Пчелните семейства могат да се настаняват на различни видове имоти, включително държавни и общински. За създаване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства, държавата или общините могат да учредят право на ползване. Това право може да бъде прекратено при преустановяване на отглеждането на пчелите или със смъртта на лицето, на което е учредено. При продажба на земи от общината, ползвателят на пчелина има предимство да закупи земята, ако е ползвана над 20 години и отговаря на определени условия.
Член 12 от Закона за пчеларството предвижда, че за учредяване на право на ползване върху държавни земеделски земи и горски територии за постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства, се прилагат разпоредбите на няколко закона: Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Чл. 13 от Закона за пчеларството определя условията за учредяване на право на ползване на пчелини. Правото може да се учреди, когато: 1) в радиус от 2,5 км не са настанени повече от 50 пчелни семейства; 2) пчелините да са на разстояние не по-малко от 5 м или 3 м от границите на съседите, в зависимост от ориентацията на входовете; 3) в района да няма констатирано заразно заболяване по пчелите. Изключение от първото условие се прави за райони с обилно нектароотделяне.
Чл. 14 от Закона за пчеларството предвижда, че при подвижно пчеларство, разрешение за настаняване или преместване на временен пчелин се издава от кмета в деня на подаване на молбата, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 1. За поземлените имоти в горски територии, разрешението се издава по реда на Закона за горите.
Чл. 15 от Закона за пчеларството определя минималните разстояния, на които не могат да се устройват постоянни и временни пчелини. Тези разстояния включват: 100 м от административни сгради, училища, детски градини и болници; 10 км от райони с регистрирани племенни пчелини за елитни пчелни майки; 5 км от репродуктивни пчелини; територията на обекти, свързани с националната сигурност; и 500 м от замърсяващи химически заводи и други специфични индустриални обекти.
Временните пчелини трябва да бъдат разположени на разстояние над 300 метра от съседни пчелини и над 100 метра от републиканската пътна мрежа.
Чл. 17 от Закона за пчеларството указва, че земеделските производители са задължени да заплащат на пчеларите за услугата по опрашване на земеделски култури, която се договаря между страните. Законът включва и разпоредби относно отглеждането, производството и търговията с пчелни майки, семейства и рояци.
Член 18 от Закона за пчеларството постановява, че в България могат да се отглеждат само местни отродия пчели и техните кръстоски. Селекцията и репродукцията в пчеларството се осъществяват от развъдни асоциации, които имат разрешение по Закона за животновъдството. Тези асоциации действат под контрола на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Чл. 19 от Закона за пчеларството регламентира производството и търговията с елитни и племенни пчелни майки и отводки. Министърът на земеделието и храните определя правилата и реда за водене на регистър. Производството се извършва в регистрирани пчелини, а регистрацията изисква подаване на заявление, положително становище от развъдната организация и документ за квалификация. Становището се издава при спазване на определени условия, а регистрацията е валидна до изтичането на срока на становището. Собствениците на пчелини трябва да уведомяват за промени в срок от един месец. Регистрацията може да бъде заличена по различни причини, включително по молба на производителя.
Член 19а от Закона за пчеларството определя задължението на Министерството на земеделието и храните да води публичен списък на регистрираните лица, занимаващи се с пчеларство. В списъка се вписват името или наименованието на юридическото лице, координати за връзка, дата на последна регистрация и вид дейност. Областните дирекции 'Земеделие' са задължени да уведомяват Министерството за всяка промяна в регистрацията в срок от един месец.
Чл. 20 от Закона за пчеларството забранява вноса, разпространението и отглеждането на пчелни майки, семейства и рояци, освен ако не са определени по чл. 18, ал. 1. Търговията и превозването на пчелни майки и рояци е разрешено само с сертификат за произход и ветеринарномедицинско свидетелство. Министърът на земеделието може да разреши внос на пчелни майки за научни цели при определени условия.
Чл. 21 от Закона за пчеларството определя, че производството на пчелни продукти включва всички етапи от получаването до съхранението на различни пчелни продукти, като мед, прашец, млечице, восък, прополис и отрова.
Чл. 22 от Закона за пчеларството забранява влагането на примеси и фалшифицирането на пчелния мед и пчелните продукти. Забранява се също така употребата на захар и други подсладители по време на медосбора, ако това може да доведе до остатъци в меда, предназначен за продажба. Предприятията, занимаващи се с преработка на восък и производство на пчелни продукти, трябва да бъдат одобрени и регистрирани по ред, определен от министъра на земеделието и храните.
Чл. 23 от Закона за пчеларството предвижда, че добивът, транспортирането, преработката и съхранението на пчелен мед и пчелни продукти трябва да се извършват в амбалаж, който отговаря на изискванията на специализирани наредби, а именно Наредба № 1 от 2002 г. и Наредба № 24 от 2001 г. Тези наредби определят хигиенните изисквания за материалите, които влизат в контакт с храни.
Чл. 24 от Закона за пчеларството забранява употребата на антибиотици и сулфонамиди при отглеждането и лечението на пчелите и пчелното пило. Тази забрана е в сила от 21 юли 2020 г. след изменения, направени през 2014 г. и 2020 г.
При установяване на заразни заболявания при пчелите и пчелното пило, се прилага Наредба № 30 от 2002 г., която е посветена на профилактиката и борбата с определени заразни болести по пчелите.
Националният браншови пчеларски съюз има задължението да осъществява контрол върху качеството на пчелните продукти, които се предлагат на вътрешния пазар. Съюзът е длъжен също да информира министъра на земеделието и храните за всички установени нарушения.
С наименованието "Пчелен мед" се обозначават само тези продукти, които отговарят на изискванията, определени в Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека.
Според Чл. 28 от Закона за пчеларството, пчелен мед, предназначен за продажба, не може да бъде смесван с никакви други продукти, различни от пчелния мед. Това правило гарантира чистотата и качеството на предлагания на пазара мед.
Чл. 29 от Закона за пчеларството регламентира условията за покупко-продажба, окачествяване и съхранение на пчелните продукти, които трябва да се осъществяват по партиди на отделни производители. Всяка партида е задължително да бъде придружена от сертификат за съответствие на качеството, издаден от акредитирана лаборатория. Процедурата за вземане на проби и окачествяване на пчелните продукти е определена в Наредба № 2 от 1997 г. за вземане на проби от хранителни продукти.
Пчелният мед и пчелните продукти трябва да се предлагат за продажба в опаковки, които отговарят на изискванията, установени в чл. 14 от Закона за храните. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 52 от 2020 г. и влиза в сила на 09.06.2020 г.
Вносът на пчелен мед и пчелни продукти е разрешен само при наличие на сертификат за произход и качество, както и ветеринарномедицински сертификат, издадени от компетентните органи на страната износител.
Физически и юридически лица, които извършват дезинфекционни и дезинсекционни дейности, трябва да осигурят мерки за защита на пчелите от отравяне. Специфичните мерки и методи за защита на пчелите при провеждане на тези дейности се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните.
Чл. 33 от Закона за пчеларството забранява употребата на препарати за растителна защита и дезинфекция върху цъфтящи култури и медоносни растения. При масово проявление на вредители, третиране на култури в близост до пчелини е разрешено само след писмено разрешение от областната дирекция по безопасност на храните.
При механизирана коситба на цъфтяща медоносна растителност през деня, техниката е задължена да бъде оборудвана със специални устройства, които да прогонват пчелите. Това е необходимо за опазване на пчелите и осигуряване на безопасност при коситбата.
Член 35 от Закона за пчеларството разрешава използването на система кошери "тръвна" за отглеждането на пчелни семейства. Обаче, не се допуска тяхното придвижване и използване при подвижно пчеларство.
Член 36 от Закона за пчеларството регламентира създаването на постоянни комисии за профилактика на заболяванията и опазване на пчелните семейства. Комисиите се състоят от представители на различни институции, включително общинска служба по земеделие и областна дирекция по безопасност на храните. Министърът на земеделието и храните издава правилник за организацията и дейността на тези комисии. Членовете им извършват пролетен и есенен преглед на пчелните семейства и имат право да влизат в пчелини за извършване на проверки.
Чл. 37 от Закона за пчеларството предвижда санкции за лица, които не поставят регистрационен номер на пчелина, в нарушение на чл. 8, ал. 3 или 4. Физическите лица се наказват с глоба от 50 до 100 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 200 до 300 лв.
Чл. 38 от Закона за пчеларството предвижда наказания за нарушения на разпоредбите по чл. 15. Физическите лица, които нарушат т. 1 и 4, подлежат на глоба от 100 до 200 лв., а за нарушения по т. 2, 3 и 5 глобата е между 500 и 700 лв. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 1500 до 2000 лв.
При нарушения на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за пчеларството, пчелинът се отнема в полза на държавата.
Законът за пчеларството предвижда наказания за лица, които произвеждат или търгуват с елитни и племенни пчелни майки и отводки, в случай на нарушения на установените правила. Лицата, нарушаващи правилата по чл. 19, ал. 1, подлежат на глоба от 1500 до 2000 лв. При производство на пчелни майки и отводки без регистрация по чл. 19, ал. 2, глобата е 500 лв. За юридически лица или еднолични търговци санкцията е имуществена и варира от 2500 до 3000 лв.
Нарушението на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от Закона за пчеларството се наказва с глоба от 800 до 1000 лв., като внесените пчелни майки, рояци и пчелни семейства се отнемат в полза на държавата. При нарушения, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 1300 до 1500 лв.
Чл. 42 от Закона за пчеларството предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и чл. 24. Физическите лица, които нарушат тези разпоредби, се наказват с глоба от 500 лв., а подправената, имитирана или некачествена продукция се отнема в полза на държавата. При нарушения от юридически лица или еднолични търговци, имуществената санкция е 1000 лв., с отнемане на некачествената продукция в полза на държавата.
Чл. 43 от Закона за пчеларството предвижда наказания за нарушения на правилата, определени по реда на чл. 22, ал. 3. Физическите лица, които нарушат тези правила, подлежат на глоба от 5000 лв., докато юридическите лица или едноличните търговци, извършили същото нарушение, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 7000 лв.
Законът предвижда наказания за лица, които не спазват мерките за опазване на пчелите от отравяне и правилата за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми между 3000 и 5000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 8000 до 10 000 лв.
Чл. 45 от Закона за пчеларството предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на чл. 33. Физическите лица, които нарушат тези разпоредби, ще бъдат глобени с сума между 4000 и 5000 лв. В случай, че нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, санкцията е имуществена и варира от 8000 до 10 000 лв.
Чл. 46 от Закона за пчеларството предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на чл. 34. Физическите лица, които извършат такова нарушение, подлежат на глоба от 400 до 500 лв. В случай че нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 800 до 1000 лв.
Чл. 47 от Закона за пчеларството предвижда, че при повторно нарушение на разпоредбите по чл. 37, 38 и чл. 40 - 46, наложените глоби или имуществени санкции ще бъдат в двоен размер.
Законът за пчеларството регламентира дейностите, свързани с отглеждането на медоносни пчели и производството на пчелни продукти. Установява се, че актовете за нарушения се съставят от контролни органи на Българската агенция по безопасност на храните, областните дирекции "Земеделие" и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Законът определя термини като "пчеларство", "пчелен мед", "подвижно пчеларство" и др. Освен това, законът предвижда преходни и заключителни разпоредби, които предписват срокове за адаптиране на дейността на собствениците на пчелини и издаване на наредби.
Законът за пчеларството определя различни термини, свързани с пчеларската дейност. Сред тях са 'енитомофилни растения', 'пчелен мед', 'подвижно пчеларство', 'пчеларство', 'пчелен рояк', 'пчелно семейство', 'пчелин', 'пчелни продукти', 'пчелно пило', 'пчелар проверител', 'имитиран' или 'подправен' продукт, 'повторно' нарушение, 'тръвна', 'временен пчелин' и 'пчелин - лично стопанство'. Всеки от тези термини има специфично значение, което е важно за правилното прилагане на закона.
В тримесечен срок след влизането в сила на Закона за пчеларството министърът на земеделието и горите е задължен да издаде наредби по чл. 19, ал. 1, чл. 22, ал. 3 и чл. 32, ал. 2, както и правилник по чл. 36, ал. 2. До приемането на наредбата по чл. 32, ал. 2 остава в сила Наредба № 5 от 1985 г., която регламентира опазването на пчелните семейства от отравяне при пръскането и прашенето на растителността.
Параграф §7 от Закона за пчеларството определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на земеделието и храните. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юни 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. В текста са посочени и измененията на закона, включително датите на влизане в сила на последните изменения.
Законът за пчеларството влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му, с изключение на определени параграфи и членове, които влизат в сила на различни дати: параграф 22 - от 26 октомври 2005 г.; членове 259-275 - от 1 януари 2006 г.; членове 56, 61 и 192 - от 1 октомври 2006 г.; и множество членове, включително член 52-54, 60, 67-76 и други, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.
В Закона за пчеларството, публикуван в Държавен вестник, бр. 57 от 2003 г. и изменен с бр. 87 от 2005 г., се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" навсякъде в текста на закона.
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключения за конкретни параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Например, определени разпоредби влизат в сила от 1 март 2007 г., а други от 1 януари 2007 г. Някои параграфи, като § 3, влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". В допълнение, споменават се и Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, обнародван в "Държавен вестник" на 26.06.2007 г.
Законът за пчеларството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за рибарството и аквакултурите, обнародван в Държавен вестник, брой 36 от 2008 година.
С промените в Закона за пчеларството, обнародвани в Държавен вестник, бр. 57 от 2003 г. и изменяни в последствие, се заменят термините, свързани с Министерството на земеделието и горите, с новите наименования на Министерството на земеделието и продоволствието. Това изменение се отнася до всички споменавания на съответните длъжности и институции в текста на закона.
В Закона за пчеларството, обнародван в Държавен вестник, бр. 57 от 2003 г., се извършват промени, при които термините "Земеделие и гори" се заменят с "Земеделие", а изразът "по земеделие и гори" се заменя с "по земеделие". Тези изменения са част от преходните и заключителните разпоредби, свързани с Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в бр. 8 от 2011 г. и влиза в сила от 25.01.2011 г.
В Закона за пчеларството се извършват изменения, включително замяна на термина "Националната ветеринарномедицинска служба" с "Българската агенция по безопасност на храните" и замяна на думата "продоволствието" с "храните". Тези изменения целят актуализация на термини, свързани с организацията и управлението на безопасността на храните.
Законът за пчеларството влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретно, параграф 3, § 9, ал. 9 - 11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, а чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
В Закона за пчеларството се извършват промени, като навсякъде думите "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" се заменят с "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите".
Законът за пчеларството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 2018 г. и влиза в сила от 22.05.2018 г.
Законът за пчеларството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от стопанската 2019 - 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за храните, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 52 от 2020 г. и влиза в сила от 09.06.2020 г.
Законът за пчеларството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на растенията, който е обнародван в "Държавен вестник" на 21 юли 2020 г.
Законът за пчеларството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата в § 26 относно чл. 36, ал. 5, която влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в ДВ, бр. 102 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
Параграф §90 от Закона за пчеларството предвижда замяна на наименованията на институции и длъжностни лица. Всички споменавания на 'Министерството на земеделието, храните и горите' и свързаните с него длъжностни лица се заменят с 'Министерството на земеделието' и съответните длъжности, без да се променя същността на закона.
Законът за пчеларството влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Допълнително, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за защита на растенията, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за пчеларството се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието. Всички споменавания на 'Министерството на земеделието', 'министърът на земеделието' и 'министъра на земеделието' ще бъдат заменени съответно с 'Министерството на земеделието и храните', 'министърът на земеделието и храните' и 'министъра на земеделието и храните'.