Виж оригиналния текст на документа
Законът за публичните финанси определя бюджетната рамка, устройството и структурата на публичните финанси в България. Той включва обхвата на публичните финанси, структурата на консолидираната фискална програма, фискалните правила и ограничения, както и процедурите за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на държавния и общинските бюджети. Освен това, законът урежда режима на сметките за средства от Европейския съюз и чужди средства, финансовите взаимоотношения с бюджета на ЕС, банковото обслужване на бюджетните организации, централизираното разплащане на данъци и осигурителни вноски, и отчетността на бюджетните организации. Част от елементите на бюджетната рамка могат да бъдат регулирани и с други закони.
Член 2 от Закона за публичните финанси установява, че не може да се създава уредба на материята, която е предмет на този закон, с друг закон, ако тя отклонява от принципите и правилата, определени в него. Това означава, че законодателството, свързано с публичните финанси, трябва да бъде в съответствие с основните принципи, заложени в настоящия закон.
Публичните финанси представляват система, която осигурява и финансира публични блага и услуги, извършва преразпределение и трансфериране на доходи, както и акумулиране на ресурси от бюджетните организации чрез различни източници като приходи, помощи, дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг.
Консолидираната фискална програма представлява система от обобщени финансови показатели, които обхващат централния бюджет, бюджетите на бюджетните организации, сметките за средства от ЕС и чужди средства.
Бюджетът на бюджетната организация представлява годишен финансов план, който се съставя, приема, променя, изпълнява и отчита в съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси.
Чл. 6 от Закона за публичните финанси определя, че бюджетите на бюджетните организации обхващат всички постъпления и плащания за съответната бюджетна година, с изключение на тези, свързани със средства от ЕС и операции с чужди средства, за които са предвидени отделни сметки. Централният бюджет обединява постъпления и плащания, които не са включени в другите бюджети от консолидираната фискална програма.
Чл. 7 от Закона за публичните финанси определя отговорностите на различни органи по отношение на съставянето и изпълнението на бюджета в България. Министерският съвет, чрез министъра на финансите, ръководи държавния бюджет. Висшият съдебен съвет отговаря за бюджета на съдебната власт, а председателят на Народното събрание - за бюджета на самото Народно събрание. Органите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса управляват бюджетите на социалноосигурителните фондове. Кметовете ръководят бюджетите на общините, а ръководителите на бюджетни организации, извън посочените, отговарят за своите бюджети. Първостепенните разпоредители с бюджет също разработват вътрешни правила за организация на бюджетния процес.
Чл. 8 от Закона за публичните финанси определя правилата за администриране и управление на средствата от Европейския съюз и свързаното с тях национално съфинансиране. Бюджетните организации управляват тези средства чрез специални сметки, които служат за получаване, разпределяне и разходване на тези средства. Освен това, средствата могат да се разходват и чрез бюджетите на съответните организации, ако това е предвидено от закон или акт на Министерския съвет. Министърът на финансите има правомощия да разшири приложението на режима на сметките и за средства от други международни програми, освен ако с нормативен акт не е предвидено друго.
Чл. 9 от Закона за публичните финанси урежда управлението на чуждите средства от бюджетните организации чрез специални сметки. Тези сметки служат за получаване, съхраняване, разпределяне и разходване на чужди средства. Сметките за чужди средства се използват само когато операциите не се извършват чрез съответните бюджети и сметки за средства от Европейския съюз.
Член 10 от Закона за публичните финанси определя, че бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз се съставят и изпълняват за една бюджетна година, която започва на 1 януари и приключва на 31 декември. Също така, те трябва да бъдат изготвени в български левове.
Чл. 11 от Закона за публичните финанси определя различните видове разпоредители с бюджет, включително първостепенни и второстепенни разпоредители. Първостепенните разпоредители с бюджет са ръководителите на бюджети на организации, като председателя на Народното събрание, Висшия съдебен съвет и кметовете на общини. Те могат да делегират правомощия на заместници или определени членове на колективни органи. Второстепенните разпоредители се определят от първостепенните разпоредители или от съответните органи, а те прилагат делегиран бюджет, когато е посочено в закона. Първостепенните разпоредители упражняват контрол върху бюджетите на разпоредителите от по-ниска степен.
Чл. 12 от Закона за публичните финанси определя, че Централният бюджет се администрира от министъра на финансите, съобразно изискванията на закона и на закона за държавния бюджет за съответната година, както и в изпълнение на актове на Министерския съвет. Освен това, отделни постъпления и плащания на централния бюджет могат да се администрират и от други бюджетни организации, на основание закон или нормативен акт на Министерския съвет.
Чл. 13 от Закона за публичните финанси определя процедурата за приемане на бюджетите на различни институции в България. Държавният бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса се приемат от Народното събрание. Общинските бюджети се приемат от общинските съвети. Бюджетите на Българската академия на науките, държавните висши училища и медиите се приемат от техните управителни органи, като се осигурява съгласуваност с държавния бюджет. Бюджетните параметри на други икономически обособени лица също се приемат от техните управителни органи при съответствие с държавния бюджет.
Чл. 14 от Закона за публичните финанси определя основните показатели на бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз, които включват приходи, помощи и дарения, разходи, бюджетни взаимоотношения, бюджетно салдо и финансиране на бюджетното салдо. Министърът на финансите е отговорен за утвърдяване на единна бюджетна класификация с унифицирани кодове за тези показатели. Планирането, изпълнението и отчитането на показателите по консолидираната фискална програма се извършва на касова основа.
Чл. 15 от Закона за публичните финанси определя, че разликата между приходите и разходите, както и бюджетните взаимоотношения и нето операциите по финансиране на съставните бюджети на държавния бюджет (с изключение на бюджета на съдебната власт) се покрива от бюджетното взаимоотношение с централния бюджет. Освен това, за целите на съставянето и изпълнението на бюджета, сумата на тази разлика е както резултативна, така и индикативна величина за съответните бюджети и централния бюджет.
Чл. 16 регламентира начина на набиране на данъчно-осигурителни и неданъчни приходи от физически и юридически лица, като тези приходи се определят съгласно действащите закони към момента на влизане в сила на годишния бюджет. Промените в данъците и осигурителните вноски не могат да влизат в сила преди одобряване на бюджета. Министерството на финансите е задължено да публикува информация за въздействието на данъчните разходи върху бюджетните приходи.
Чл. 17 от Закона за публичните финанси определя, че постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията. Средствата от помощи и дарения по международни програми се разходват според изискванията на съответните договори. Държавните инвестиционни заеми се използват съгласно условията на договорите. Средствата от бюджета и сметките за средства от ЕС могат да се използват за финансиране на плащания по програми и проекти, дори когато не е налично финансиране от ЕС или донори, при условие, че това не противоречи на законодателството на ЕС и условията на проектите.
Чл. 18 от Закона за публичните финанси определя начина на класификация на разходите в бюджетите на разпоредителите с бюджет, като те се разделят по икономически и функционален признак. Първостепенните разпоредители, включително Министерския съвет и министерствата, прилагат програмен формат на бюджет, който включва класификация по области на политики и бюджетни програми. Министерският съвет утвърджава тази класификация, която може да се променя при организационни или нормативни промени. Проектите за утвърдяване на класификацията се изготвят от министъра на финансите по предложение на съответния разпоредител.
Чл. 19 от Закона за публичните финанси регламентира, че разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите или намаляване на приходите след приемането на годишните бюджети, не могат да влизат в сила преди изменението им или преди началото на следващата бюджетна година.
Чл. 20 от Закона за публичните финанси очертава основните принципи за управление на публичните финанси, които включват всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност. Всеки от тези принципи е насочен към осигуряване на оптимално управление и контрол на публичните средства, с цел постигане на макроикономическите и социално-икономическите цели на страната.
Ръководителите на бюджетни организации носят отговорност за изграждането и функционирането на системи за финансово управление и контрол, както и за отчитането им в съответствие с действащото законодателство. Те трябва да извършват оценки за съответствие със законодателството относно държавните помощи, когато се отпускат средства на небюджетни организации. Оценките се правят преди отпускането на средства и в случаи на освобождаване от плащания, получаване на права или услуги при нетърговски условия и получаване на селективни преференции. Министърът на финансите издава указания за извършване на тези оценки.
Чл. 22 от Закона за публичните финанси регламентира задължението на различни органи и институции да спазват фискалните правила при съставяне, приемане и изпълнение на бюджетите си. Министерският съвет, първостепенните разпоредители с бюджет, общинските съвети и кметовете, органите на управление на социалноосигурителните фондове и бюджетните организации, включени в консолидираната фискална програма, са длъжни да се съобразяват с тези правила.
Чл. 23 от Закона за публичните финанси определя средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор "Държавно управление". Основната цел е дефицитът да не надвишава 0,5% от БВП. Възможно е отклонение до 1% при определени условия. При значително отклонение от целта се прилагат автоматични корективни механизми. Средносрочната цел се актуализира на всеки три години или при структурни реформи.
Чл. 24 от Закона за публичните финанси определя условията, при които може да се допуска неизпълнение на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит. Такова неизпълнение е разрешено при извънредни обстоятелства, които не застрашават устойчивостта на публичните финанси, и при провеждане на значителни структурни реформи, без да се надвишава максимално допустимият дефицит. Извънредните обстоятелства включват необичайни събития извън контрола на Министерския съвет и икономически спад над 3%.
Чл. 25 от Закона за публичните финанси определя целта за салдото на сектор "Държавно управление" да бъде нулево или положително. Дефицитът не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт на годишна основа. При извънредни обстоятелства, обаче, е възможно да се допуска по-висок дефицит. В случай на дефицит, Министерският съвет е задължен да определи срокове и мерки за възстановяване на баланса.
Чл. 26 от Закона за публичните финанси определя правилата за годишния ръст на разходите, който не трябва да надвишава референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт. Допускат се изключения при извънредни обстоятелства или при компенсиране с мерки за увеличаване на приходите. При очаквано превишение на разходите, се определят допълнителни мерки за следващата година. При преизпълнение на приходите, разходите могат да надвишават ръста, но с условия. Има специфични изключения за определени бюджети и видове приходи.
Чл. 27 от Закона за публичните финанси определя целите и механизмите за управление на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма. Основната цел е постигане на нулево или положително салдо. При очаквано негативно отклонение, министърът на финансите предлага компенсиращи мерки на Министерския съвет. Ако тези мерки изискват промени в основни бюджетни показатели, Министерският съвет внася предложения за изменения в бюджета в Народното събрание. Годишният бюджетен дефицит не може да надвишава 3% от БВП, с изключение на извънредни обстоятелства. При наличие на дефицит, в бюджетната прогноза и закона за бюджета се предвиждат мерки за неговото намаление.
Чл. 28 от Закона за публичните финанси определя, че максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40% от брутния вътрешен продукт. Разходите, свързани със средства от Европейския съюз и международни програми, не се включват в този лимит. При очаквано превишение на установените разходи, се предвиждат допълнителни мерки за корекция в следващата година.
Чл. 29 от Закона за публичните финанси определя, че номиналният размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" не може да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт. При превишение, в бюджетната прогноза и закона за бюджета се предвиждат мерки за ежегодно намаление на дълга с минимум 5% от превишението. Освен това, дългът не може да надвишава съотношението от предходната година, докато е над 60%. Законът предвижда и допълнителни ограничения за поемането на дълг от общини и социалноосигурителни фондове в случаи на превишение.
Член 30 от Закона за публичните финанси предвижда, че средносрочната цел за бюджетното салдо на общината, изчислено на касова основа, е да се придържа към балансирано бюджетно салдо. Това означава, че приходите и разходите на общината трябва да бъдат в равновесие в дългосрочен план.
Чл. 31 от Закона за публичните финанси регламентира ограниченията за нарастване на разходите за местни дейности в общинските бюджети. Според ал. 1, средният темп на нарастване на разходите не трябва да надхвърля темпа на нарастване на отчетените разходи за последните четири години. Ал. 2 предвижда, че по-висок темп на нарастване е допустим само при наличието на допълнителни мерки за увеличаване на бюджетните приходи, които трябва да осигурят устойчиво нарастване на собствените приходи на общините. Ал. 3 уточнява, че мерки, водещи до трайно намаляване на приходите, трябва да бъдат компенсирани с мерки за трайно намаляване на разходите.
Чл. 32 от Закона за публичните финанси регламентира ограниченията за плащанията по общинския дълг. Годишните плащания не могат да надвишават 15% от средногодишните собствени приходи и изравнителната субсидия за последните три години. Общинските гаранции за текущата бюджетна година не могат да надвишават 5% от приходите. Плащанията по дълга включват главница, лихви и такси. Общината е задължена да заделя резерви за предстоящи плащания по рефинансиран дълг. Изключения от ограниченията важат за временни безлихвени заеми и заеми от държавния сектор. Законът за държавния бюджет може да определи максимален размер на дълга за авансово финансиране на проекти от ЕС.
Член 33 от Закона за публичните финанси урежда правилата относно поемането на дългове от социалноосигурителните фондове. Те могат да поемат дълг само в три случая: за временни безлихвени заеми, дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание, и финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа. Също така, законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове могат да определят лимити за поемане на дълг по третия случай. Социалноосигурителните фондове нямат право да издават гаранции.
Чл. 34 от Закона за публичните финанси определя, че държавните висши училища, Българската академия на науките, БНТ, БНР и БТА не могат да поемат дълг, освен в определени случаи: временни безлихвени заеми, дълг по международни програми и финансов лизинг. Също така, законът допуска определяне на лимити за дългове чрез закона за държавния бюджет и забранява издаването на гаранции от тези институции. Разпоредбите важат и за други лица от подсектор "Централно управление", с изключение на определени случаи.
Министърът на финансите е отговорен за определяне на реда, начина и сроковете за предоставяне на информация относно дълга на общините и социалноосигурителните фондове. Това включва информация за състоянието и движението на дълга, притежаваните активи под формата на дългови инструменти, намеренията за поемане на дълг и издаването на гаранции от общините.
Чл. 36 от Закона за публичните финанси определя задълженията на Министерството на финансите относно публикуването на информация за консолидирания дълг и гаранциите на сектор "Държавно управление". Информацията се публикува в месеца след публикуването на данните от Европейската комисия (Евростат). Освен това, Министерството на финансите е задължено да публикува ежемесечно информация за дълга и гаранциите на подсектор "Централно управление".
Чл. 37 от Закона за публичните финанси определя ограниченията за максималния размер на новия държавен дълг, новите държавни гаранции, държавния дълг към края на годината и други гаранции, свързани с международни задължения и правото на ЕС, които могат да бъдат поети през съответната година. Законът за държавния бюджет на годината включва и ограничения за дълга на подсектор "Централно управление", одобрени инвестиционни проекти и програми, които ще се финансират с държавни или държавногарантирани заеми, както и проекти, надвишаващи определен стойностен праг. Изключение от алинея 4 правят бюджетите на Народното събрание и съдебната власт.
Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг имат приоритетно значение и задължават държавния бюджет да ги покрива. Това означава, че тези задължения са сред най-важните, които бюджетът трябва да изпълнява.
Съгласно Чл. 39 от Закона за публичните финанси, общинският съвет, с решението за приемане на бюджета за годината, определя максималния размер на новия общински дълг, общинските гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, както и максималния размер на дълга и гаранциите към края на бюджетната година.
Дълговите задължения на общинския бюджет, включително лихви и погашения по главниците по общинския дълг, имат приоритетно значение. Това означава, че общинският бюджет трябва първо да покрива тези задължения, преди да разпределя средства за други разходи.
Чл. 41 от Закона за публичните финанси предвижда, че с годишния закон за държавния бюджет се определя минималното ниво на фискалния резерв, което трябва да бъде налично към края на годината. Раздел I от Глава трета се фокусира върху структурата на държавния бюджет.
Държавният бюджет включва централния бюджет, самостоятелните бюджети на Народното събрание и съдебната власт, както и бюджетите на органите на изпълнителната власт и други държавни органи. Не се включват бюджетите на общините и социалноосигурителните фондове. В бюджета се предвиждат резерви за непредвидени разходи, които се определят с закона за държавния бюджет за съответната година.
Чл. 43 от Закона за публичните финанси описва основните постъпления и плащания на централния бюджет, които включват данъчни приходи, доходи от ценни книжа, заеми, средства от фискалния резерв, приватизация, вноски в бюджета на ЕС и трансфери от ЕС. Освен това, законът предвижда финансиране за останалите бюджети и лица, а разходите се извършват по законодателството. Резервите за непредвидени разходи се разходват по акт на Министерския съвет. Централният бюджет консолидира постъпленията и плащанията, без да засяга индивидуалните сметки на бюджетните организации.
Чл. 44 от Закона за публичните финанси определя начина на разходване на резервите за непредвидени и/или неотложни разходи. Резервът за Народното събрание се разходва по решение на председателя на Народното събрание, докато резервът за съдебната власт се разходва по решение на Висшия съдебен съвет. В текста е посочено, че резервите са предназначени за неотложни разходи, което подчертава важността на тяхното управление.
Общинският бюджет включва приходи от местни данъци, такси, услуги, разпореждане с общинска собственост, глоби, лихви, помощи и дарения. Разходите обхващат делегирани от държавата и местни дейности, включително персонал, издръжка, помощи и капиталови разходи. Бюджетът също така отразява взаимоотношенията с централния бюджет и финансирането. Държавата компенсира намалението на приходите от данъци и такси, когато това е следствие на държавна политика.
Чл. 46 от Закона за публичните финанси определя, че в бюджетите на второстепенните и по-ниските разпоредители с бюджет на общините не се предвиждат приходи, освен помощи и дарения. Изключение от това правило правят делегираните бюджети, за които алинея 1 не се прилага.
Чл. 47 от Закона за публичните финанси определя, че общинският бюджет е публичен и подлежи на контрол от местната общност. Контролът се осъществява по ред, определен от общинския съвет и от компетентни органи, определени със закон.
Чл. 48 от Закона за публичните финанси определя бюджетните взаимоотношения между държавния бюджет и социалноосигурителните фондове. Годишният размер на тези взаимоотношения се определя със закона за държавния бюджет. Показателите на социалноосигурителните фондове трябва да съответстват на държавния бюджет. При неизпълнение на приходите, Министерският съвет може да одобри допълнителни трансфери от централния бюджет, при условие че това не влошава бюджетното салдо. Също така, при превишение на разходите за пенсии и помощи, могат да се одобрят допълнителни трансфери, ако няма възможности за финансиране от преизпълнение на приходите.
Чл. 49 от Закона за публичните финанси описва включването на бюджетните взаимоотношения с други бюджетни организации в държавния бюджет. Средствата, предвидени в този член, се предоставят чрез бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или директно от централния бюджет, в зависимост от предвижданията на закон или акт на Министерския съвет.
Член 50 от Закона за публичните финанси предвижда, че в държавния бюджет се включват трансфери, предназначени за сметки, свързани със средства от Европейския съюз. Тази разпоредба подчертава важността на европейските средства в рамките на публичните финанси и тяхното интегрирано управление.
Чл. 51 от Закона за публичните финанси определя, че размерът на основните бюджетни взаимоотношения между общинските бюджети и централния бюджет се приема с закона за държавния бюджет за съответната година. Тези взаимоотношения могат да бъдат променяни от съответния орган, когато това е необходимо на основание закон, преструктуриране на делегираните от държавата дейности или при промени в натурални и/или стойностни показатели за финансиране на дейностите на общините.
Чл. 52 от Закона за публичните финанси регламентира бюджетните взаимоотношения между общинския и централния бюджет. Те включват трансфери за обща субсидия за делегираните от държавата дейности, местни дейности, целеви субсидии за капиталови разходи, други целеви разходи и финансови компенсации. Освен това, общинският бюджет отчита и взаимоотношения с други бюджети и сметки от ЕС. Средствата се предоставят въз основа на закона за държавния бюджет и в срокове, определени с него.
Държавата осигурява финансиране за делегираните на общините дейности чрез обща субсидия, която идва от централния бюджет и бюджетите на първостепенните разпоредители. Размерът на субсидията се определя въз основа на стандарти и натурални показатели, приети от Министерския съвет.
Чл. 54 от Закона за публичните финанси регламентира общата изравнителна субсидия, която е предназначена да осигури минимално равнище на местните услуги в общините. Размерът на субсидията не може да е по-малък от 10% от отчета на собствените приходи на общините. Проектът на механизма за разпределение на субсидията се съгласува с Националното сдружение на общините в България.
Чл. 55 от Закона за публичните финанси определя, че размерът на целевата субсидия за капиталови разходи и механизмът за разпределение на тези средства по общини се определят със закона за държавния бюджет за съответната година. Проектът на механизма трябва да бъде съгласуван с Националното сдружение на общините в Република България.
Чл. 55а от Закона за публичните финанси позволява промени в бюджетните взаимоотношения между общинските и централния бюджет, освен в случаите по чл. 51, ал. 2. Тези промени могат да се извършват по реда на раздел II на глава осма от съответния орган, включително чрез намаление на бюджетното взаимоотношение на бюджета на първостепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет, с цел изпълнение на политики, проекти и програми.
Член 56 от Закона за публичните финанси определя, че промените в бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет влизат в сила от датата, посочена в уведомление от министъра на финансите. Освен това, измененията в общинския бюджет, произтичащи от трансфери или временни безлихвени заеми от държавния бюджет, могат да се извършват без необходимост от решение на общинския съвет.
Член 57 от Закона за публичните финанси определя, че размерът на вноската от централния бюджет в общия бюджет на Европейския съюз се одобрява със закона за държавния бюджет за съответната година. Вноската се определя в съответствие с европейското законодателство относно системата на собствените ресурси на ЕС. Освен това, вноската, лихвите за забавено предоставяне и други корекции се превеждат по сметка в Българската народна банка на името на Европейската комисия, съгласно установените условия и срокове в европейското законодателство.
Чл. 58 от Закона за публичните финанси предвижда, че от държавния бюджет се осигуряват средства за вноски и плащания към бюджета на Европейския съюз. Освен това, законът регулира финансовите взаимоотношения, свързани с управлението на средства от Европейския съюз и други международни програми и договори.
Чл. 59 от Закона за публичните финанси регламентира начина на получаване, разходване и управление на средства, предоставени на Република България по програми и механизми на Европейския съюз, както и по други международни програми и договори. Тези действия трябва да се извършват в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство и изискванията на съответните програми и договори.
Член 60 от Закона за публичните финанси предвижда, че националното съфинансиране по програми и механизми на Европейския съюз, както и по други международни програми и договори, може да бъде осигурено по два начина: 1) от бюджета на бюджетната организация, която е бенефициент; 2) чрез трансфер от централния бюджет или от друг бюджет.
Член 61 от Закона за публичните финанси позволява на Министерския съвет да одобрява допълнително финансиране за покриване на разходи, които надвишават планираното усвояване на средства от помощите на Европейския съюз. Това трябва да става при спазване на фискалните правила, установени в закона.
Чл. 62 от Закона за публичните финанси определя задълженията на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз. Те трябва да предприемат действия за събиране на недължимо платените, надплатените, неправомерно получените или усвоените средства по проекти, както и за глобите и паричните санкции, предвидени в националното законодателство и правото на ЕС.
Чл. 63 от Закона за публичните финанси предвижда, че в случай на наложени финансови корекции, които не подлежат на възстановяване от бенефициентите, и когато недопустимите разходи произтичат от сметки на Европейския съюз, те се възстановяват в рамките на бюджетната година от бюджета на първостепенния разпоредител, свързан с финансовото управление на програмата. Това възстановяване става, освен ако с друг закон или акт на Министерския съвет не е предвидено друго.
В случай на оттегляне на проекти от финансиране със средства от Европейския съюз, органът за финансово управление спира плащанията. Изплатените недопустими разходи се покриват от бюджета на разпоредителя. Сумите се възстановяват от бюджета на първостепенния разпоредител. Финансовият ресурс за завършване на проектите се осигурява от бюджета на съответния разпоредител, освен ако не е предвидено друго с закон или акт на Министерския съвет.
Чл. 65 от Закона за публичните финанси предвижда, че разпоредбите на чл. 61 - 64 се прилагат и за средства от международни програми и договори, освен ако не е предвидено друго със закон или акт на Министерския съвет. В глава шеста се разглеждат процедурите за съставяне на средносрочната бюджетна прогноза, държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
Член 66 от Закона за публичните финанси определя, че Министерският съвет, чрез министъра на финансите, е отговорен за организирането на съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет. Средносрочната бюджетна прогноза се изготвя за период от три години.
Чл. 67 от Закона за публичните финанси регламентира ежегодната бюджетна процедура, която Министерският съвет приема до 31 януари по предложение на министъра на финансите. Процедурата включва етапи, срокове и отговорности за съставяне на средносрочната бюджетна прогноза и проекта на държавния бюджет. Тя обхваща всички разпоредители с бюджет, както и юридически лица, контролирани от държавата или общините. Министърът на финансите дава указания за изпълнението на процедурата, а Националният статистически институт предоставя необходимата информация за лицата в сектор "Държавно управление".
Министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза до 25 март и 25 септември, съответно. Прогнозите, заедно с основните допускания, се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след изготвянето им.
Чл. 69 от Закона за публичните финанси определя процеса на разработка на бюджетните прогнози и проекти на бюджети от различни разпоредители с бюджет, включително общини и първостепенни разпоредители. Те трябва да следват указанията на министъра на финансите и да спазват разходните тавани, одобрени от Министерския съвет. Информация за делегираните дейности и прогнози за средства от ЕС също трябва да бъдат представени на министъра на финансите. Бюджетните прогнози и проекти на Народното събрание и съдебната власт се внасят в Министерския съвет за одобрение в определените срокове. Министърът на финансите уведомява Народното събрание и Висшия съдебен съвет за своето становище по тези проекти.
Чл. 70 от Закона за публичните финанси регламентира процедурата за представяне на бюджетни прогнози от първостепенните разпоредители с бюджет. При несъответствие с изискванията, министърът на финансите има право да върне проектите за преработка. Ако проектите не бъдат представени или преработени в срок, министърът изготвя сам проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на държавния бюджет, основавайки се на оценки и прогнози на Министерството на финансите.
Член 71 от Закона за публичните финанси определя, че Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, приема стандарти за делегираните от държавата дейности. Тези стандарти включват натурални и стойностни показатели и служат за определяне на общия размер на средствата за финансиране на тези дейности, както и за тяхното разпределение по първостепенни разпоредители с бюджет. Разработването на стандартите става съвместно между съответния министър, Националното сдружение на общините и министъра на финансите, а те могат да бъдат променяни в изпълнение на нормативен акт.
Чл. 72 от Закона за публичните финанси предвижда, че Министерският съвет ежегодно, до 20 април, одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите три години по предложение на министъра на финансите. Прогнозата се разработва от Министерството на финансите, като се основава на макроикономически сценарий, утвърдени фискални цели, оценки на въздействието на политиките, бюджетни прогнози от разпоредителите с бюджет и други оценки. При промяна на фискалните цели, различията се отразяват в прогнозата. Одобрената прогноза се публикува на сайта на Министерството на финансите и се представя на Народното събрание.
Чл. 73 от Закона за публичните финанси определя съдържанието на средносрочната бюджетна прогноза, която включва описание на правителствените приоритети, основни допускания за икономическото развитие, цели на фискалната политика, информация за бюджетни показатели за последните и текущата година, прогнози за разходи и приходи на сектор "Държавно управление" за следващите три години, информация за влиянието на държавни и общински юридически лица, условни задължения и тавани на разходите по разпоредители с бюджет.
Чл. 74 от Закона за публичните финанси регламентира процеса на съгласуване на разходните тавани и бюджетните взаимоотношения. Министърът на финансите трябва да се съгласува с първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на кметовете на общините, относно техните разходни тавани и бюджетни взаимоотношения по средносрочната бюджетна прогноза. Освен това, той трябва да се съгласува с Националното сдружение на общините за размера на бюджетните взаимоотношения между централния и общинските бюджети.
Чл. 75 определя задълженията на Министерството на финансите при разработването на средносрочната бюджетна прогноза и проекта на държавния бюджет. Министерството трябва да сравнява своите макроикономически прогнози с тези на Европейската комисия и да обосновава съществени разлики. Прогнозите могат да се сравняват и с данни от независими организации. При изготвянето на прогнозите се вземат предвид рискови сценарии. В случай на значителни отклонения, Министерството е задължено да публикува анализ на причините за тези отклонения и мерките за преодоляване на пропуските.
Чл. 76 от Закона за публичните финанси указва, че Конвергентната програма, Националната програма за реформи и средносрочната бюджетна прогноза трябва да се разработват на базата на еднакви макроикономически и фискални прогнози и допускания. Това осигурява координация и последователност в бюджетната политика.
Националното сдружение на общините в България има право да предлага размера на бюджетните взаимоотношения на общинските бюджети с централния бюджет, както и други предложения по проекта на държавния бюджет. Министърът на финансите е задължен да проведе консултации с това сдружение относно направените предложения, като за консултациите се съставя двустранен протокол.
Чл. 77а от Закона за публичните финанси предвижда, че Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, ежегодно одобрява стратегия за управление на държавния дълг. Одобрението трябва да бъде извършено до 31 октомври и се отнася за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза, в съответствие с разпоредбите на Закона за държавния дълг.
Министърът на финансите отговаря за разработването на проекта на държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Процесът включва взаимодействие с първостепенните разпоредители на бюджет, основавайки се на макроикономически сценарии, проекти на бюджети на разпоредителите, бюджети на Народното събрание и съдебната власт, както и на други оценки и прогнози. Всички проекти трябва да спазват одобрените разходни тавани.
Чл. 79 от Закона за публичните финанси описва задълженията на министъра на финансите относно изготвянето и внасянето на законопроекта за държавния бюджет в Министерския съвет. Министърът трябва да подготви и представи различни документи, включително актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и становище по бюджета на съдебната власт. Министерският съвет одобрява законопроекта и в срок до 31 октомври го внася в Народното събрание. Също така, първостепенните разпоредители с бюджет са задължени да приведат своите програмни формати в съответствие с одобрените параметри.
Чл. 80 от Закона за публичните финанси определя реда за съставяне на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса, който се определя в специални закони, освен ако в този закон не е предвидено друго. Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса са задължени да представят информация на министъра на финансите в сроковете, определени с бюджетната процедура, необходима за разработването на средносрочната бюджетна прогноза и проекта на държавния бюджет за съответната година.
Чл. 81 от Закона за публичните финанси позволява на Министерския съвет да предлага изменения и допълнения в други закони чрез законопроекта за държавния бюджет, само ако тези изменения са свързани със съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма. Освен това, в раздел II се разглежда съставянето на бюджетна прогноза за местните дейности за следващите три години и на общинския бюджет.
Чл. 82 от Закона за публичните финанси регламентира процеса по съставяне и управление на общинския бюджет. Общинският съвет е отговорен за приемането на наредба, която определя условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за три години. Кметът организира съставянето на бюджета, който включва прогнози за приходите и разходите, общинския дълг, както и информация за финансирането от Европейския съюз и контролираните от общината дружества. Министърът на финансите може да дава указания относно информацията, а Министерството на финансите има право да изисква данни от общините.
Чл. 83 от Закона за публичните финанси определя процеса на разработване на бюджетната прогноза на общината. Кметът на общината, в сътрудничество с кметовете на кметства и райони, изготвя прогнозата на базата на указания, регионални допускания, стратегии и планове на общината, фискални правила, предложения от местната общност и бюджетни организации. Общинският съвет одобрява прогнозата, а кметът я представя в Министерството на финансите в определените срокове.
Кметът на общината отговаря за разработването на проекта за общинския бюджет, основавайки се на одобрената средносрочна бюджетна прогноза, указания от Министерството и различни показатели, свързани с делегираните дейности и задължения. Проектът на бюджета трябва да бъде внесен в общинския съвет в срок до 20 работни дни след обнародването на закона за държавния бюджет. Кметът е задължен да организира публично обсъждане на проекта, като информира местната общност поне 7 дни предварително. След обсъждането се съставя протокол с предложения, който се внася в общинския съвет.
Законопроектите за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса се разглеждат по реда, установен в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията, отговорна за бюджета, обобщава становищата на постоянните комисии и предложенията на народните представители, като запазва предложеното бюджетно салдо. Бюджетите на бюджетните организации, които прилагат програмен формат, се представят на постоянните комисии от първостепенния разпоредител с бюджет. Бюджетните организации предоставят допълнителни справки при поискване от постоянните комисии.
Чл. 86 от Закона за публичните финанси описва процедурата по разглеждане на законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание. Народното събрание изслушва доклади от министъра на финансите, председателя на Народното събрание, представител на Висшия съдебен съвет и ресорни министри. Държавният бюджет се приема със закон, който включва обобщени показатели за приходите, разходите и бюджетните взаимоотношения, бюджети на първостепенните разпоредители, разходите на съдебната власт, както и максимални размери на ангажименти и нови задължения за разходи. Законът може да определя и лимити за разходи за персонал и други показатели.
Чл. 87 от Закона за публичните финанси предвижда мерки за управление на бюджета, ако той не бъде приет преди началото на бюджетната година. Приходите се събират съгласно действащите закони, а разходите и трансферите не могат да надвишават размера им от предходната година, като се вземат предвид постъпили приходи и одобрени актове. Министерският съвет може да поема дългове за рефинансиране до размера на годишните погашения. Разпоредбата важи максимум три месеца, освен ако няма избрано Народно събрание. Ако бюджетът не е приет в този срок, Народното събрание може да определи допълнителен срок за управление на бюджета.
Чл. 88 от Закона за публичните финанси забранява на първостепенните разпоредители с бюджет и разпоредителите с бюджет по чл. 86, ал. 3 да натрупват нови задължения за разходи или да поемат ангажименти за разходи над определените лимити. Изключение се прави само при извършени промени в тези показатели или с решение на Народното събрание.
Чл. 89 от Закона за публичните финанси описва процеса на разглеждане на бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва изслушване на доклади от ресорния министър, управителя на Националния осигурителен институт и комисията, отговаряща за бюджета. Бюджетът включва консолидирани бюджети на социалноосигурителните фондове и детайлни бюджети на отделните фондове. Приемането на бюджета става по основните показатели и включва елементи като приходи от осигурителни вноски, разходи за персонал, пенсии и други трансфери.
При разглеждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, Народното събрание изслушва доклади от ресорния министър, управителя на касата и комисията, отговаряща за бюджета. Бюджетът трябва да включва основните показатели и приложимите елементи, като здравноосигурителните плащания се посочват на отделен ред. Разходите в бюджета могат да бъдат приети и по области на политики или по бюджетни програми.
Чл. 91 от Закона за публичните финанси предвижда, че трансферите и другите форми на финансиране от централния бюджет са предназначени за покриване на недостига от средства на бюджетите по чл. 89 и 90. Това включва осигуряване на средства за финансиране на плащанията, необходими за функционирането на тези бюджети.
Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, е задължен да приеме постановление за изпълнението на държавния бюджет в срок от един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет. В него се конкретизират показателите по бюджетите, с изключение на тези на Народното събрание и съдебната власт, както и показателите по отделните бюджетни програми на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет, в рамките на утвърдените разходи.
Бюджетните организации са задължени да публикуват утвърдените си бюджети на своите интернет страници, като спазват изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 94 от Закона за публичните финанси описва процедурата за разглеждане и приемане на бюджета на общината от общинския съвет. Бюджетът трябва да бъде одобрен в срок до 15 работни дни след внасянето му от кмета. Общинският съвет определя максималните размери на новите задължения и ангажиментите за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината, и одобрява разчети за капиталови разходи, просрочени задължения и вземания. Също така, бюджетът се разпределя по тримесечия и следва да отразява ограниченията, установени от закона за държавния бюджет.
Член 95 от Закона за публичните финанси позволява на общинския бюджет да включва резерв за непредвидени и/или неотложни разходи, който не може да надвишава 10% от общите разходи по бюджета на общината.
Чл. 96 от Закона за публичните финанси предвижда, че общинският съвет може да реши допълнително финансиране на делегираните от държавата дейности. Това финансиране може да се осъществи чрез средства от собствените приходи на общината, както и от изравнителната субсидия, предоставяна на общините.
Бюджетът на общината трябва да бъде публикуван на интернет страницата на общината в срок до 10 работни дни след неговото приемане от общинския съвет. Освен това, той трябва да бъде предоставен на Сметната палата и Министерството на финансите в срок до един месец след приемането му. Информацията за одобрените показатели по чл. 94, ал. 3 също се предоставя на съответните институции по ред, определен от министъра на финансите.
Чл. 98 от Закона за публичните финанси урежда разходите на общините в случай на неприет държавен или общински бюджет. При неприет държавен бюджет, общинските приходи се събират съгласно действащите закони, а разходите не могат да надвишават разходите за същия период на предходната година. При приет държавен бюджет, разходите за делегираните от държавата дейности не могат да надвишават утвърдените бюджетни взаимоотношения, а разходите за местни дейности също не могат да надвишават предходногодишните разходи.
Чл. 99 от Закона за публичните финанси определя сроковете и процедурите за приемане на общинските бюджети при промени в административно-териториалното устройство. При отделяне на нова община, съществуващият общински съвет трябва да приеме изменението на бюджета в срок до 60 дни. Новообразуваната община също трябва да приеме свой бюджет не по-късно от 60 дни след предсрочните избори. При сливане на общини, новият бюджет се приема от новия общински съвет в същия срок. Министърът на финансите определя бюджетните взаимоотношения на общините с държавния бюджет, а кметовете на съществуващите и новообразуваните общини трябва да представят необходимата информация в срок до 14 дни след установените срокове.
Чл. 100 от Закона за публичните финанси регламентира задълженията на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет. Първостепенните разпоредители организират и ръководят изпълнението на своите бюджети, а също така определят и утвърдяват бюджетите на второстепенните разпоредители. Второстепенните разпоредители от своя страна определят и утвърдяват бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен.
Министърът на финансите е отговорен за даването на указания относно изпълнението на държавния бюджет и сметките за средства от Европейския съюз. Тези указания се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.
Първостепенните разпоредители с бюджет не могат да извършват разходи или да поемат задължения, които надхвърлят утвърдените им бюджети за текущата година. Наложените санкции и неправомерно усвоеното финансиране се отразяват на техния утвърден бюджет, освен ако законът не предвижда друго.
Чл. 103 от Закона за публичните финанси регламентира отпускането на безлихвени заеми от централния бюджет на общини и бюджетни организации при временни касови разриви. Министърът на финансите може да отпуска тези заеми за срок не по-дълъг от края на следващата бюджетна година. Общинските съвети също могат да отпускат безлихвени заеми на други общини и бюджетни организации, при условие че това не възпрепятства разплащането на задълженията по техния бюджет. Съществува възможност за удължаване на срока за възстановяване на заемите и отпускане на нови заеми при наличие на мотивирано предложение от кмета. Максималният размер на заемите не може да надвишава определени субсидии, а безлихвени заеми не се отпускат на общини, ако решението за поемане на дълг е взето след 39 месеца от избора на общинския съвет.
Чл. 104 от Закона за публичните финанси регламентира условията за авансово финансиране на плащания по проекти, финансирани от Европейския съюз и други международни програми. Позволява се отпускането на временни безлихвени заеми от различни източници, включително централния бюджет, сметки от ЕС и общински бюджети, при определени условия. Срокът за погасяване на заемите е свързан с времето на финансирането и не трябва да затруднява плащанията по сметките за средства от ЕС.
Чл. 105 от Закона за публичните финанси регламентира последиците при невъзстановяване на временни безлихвени заеми, отпуснати от централния и общинските бюджети. При ненавременно възстановяване, се дължат лихви, съгласно Закона за лихвите върху данъци и такси. Също така, за тези заеми могат да се изискват обезпечения, определени от Министерския съвет или общинския съвет.
Чл. 106 от Закона за публичните финанси предвижда, че трансферите, които могат да бъдат отпускани на бюджетни организации, могат да се прихващат с трансфери, които подлежат на възстановяване, както и с безлихвени заеми от тези организации. Това важи за съответните бюджети или сметки за средства от Европейския съюз, освен ако с друг закон или акт на Министерския съвет не е указано друго.
Министърът на финансите има право да ограничи или преустанови трансфери и лимити за плащания на бюджетните организации при нарушения на бюджетната дисциплина. Това ограничение не може да доведе до спиране на дейността на засегнатите организации или до неизпълнение на задължения по нормативни актове или международни договори. Ограничението не се прилага за бюджетите на Народното събрание и съдебната власт.
Чл. 108 от Закона за публичните финанси регламентира задълженията на първостепенните разпоредители с бюджет и ресорните министри относно представянето на разпределение на бюджетите в Министерството на финансите. Първостепенните разпоредители трябва да представят месечно разпределение на годишните си бюджети, а ресорните министри - обобщения бюджет на държавните висши училища и бюджета на Българската академия на науките. Сроковете за представяне са определени с указания по чл. 101, ал. 1. При установяване на грешки или несъответствия министърът на финансите уведомява съответните разпоредители и определя срок за отстраняване на проблемите.
Чл. 109 от Закона за публичните финанси регламентира правомощията на Министерския съвет относно одобряване на промени в бюджета. Той може да одобрява вътрешнокомпенсирани промени на разходите по области на политики и бюджетни програми, промени на разходите за персонал, както и допълнителни разходи/трансфери за първостепенните разпоредители с бюджет. Промените се извършват по предложение на разпоредителите, съгласувано с министъра на финансите, с изключение на определени случаи. Министерският съвет също така одобрява промени, свързани с финансирането на бюджетното салдо, и уведомява министъра на финансите за извършените промени.
Чл. 110 от Закона за публичните финанси определя правомощията на министъра на финансите относно извършването на промени в бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет. Министърът може да прави промени за сметка на помощи, дарения, застрахователни обезщетения и непредвидени разходи, както и да извършва вътрешнокомпенсирани промени, без да променя общите разходи за персонал. Също така, той може да извършва промени в разходите, свързани с трансфери от Европейския съюз, и да прави промени в бюджетните взаимоотношения с централния бюджет. В определени случаи, министърът може да извършва промени и в бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, при условие че неусвоените средства се компенсират с намаляване на разходи по държавния бюджет.
Член 111 от Закона за публичните финанси урежда правомощията на министъра на финансите относно промяната на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет. При промени, произтичащи от закон или акт на Министерския съвет, министърът извършва компенсирани промени в бюджетите на общините. Освен това, той е отговорен за изменения в тези взаимоотношения, свързани с промени в административно-териториалното устройство на страната.
Чл. 112 от Закона за публичните финанси регулира правомощията на първостепенните разпоредители с бюджет относно извършването на промени в бюджета. Те могат да правят вътрешни компенсирани промени, без да засягат разходите по области на политики и бюджетни програми, и да променят бюджетни взаимоотношения с други бюджети, при условие че не се променят целта и предназначението на средствата. След извършване на промените, разпоредителите са задължени да представят актуализирано разпределение на бюджета в Министерството на финансите. Освен това, ако са определени максимални размери на показателите по закона за държавния бюджет, разпоредителите могат да правят промени само в специфични случаи, като получаване на помощи и трансфери от други бюджети. При необходимост, те уведомяват министъра на финансите за извършените промени.
Чл. 113 от Закона за публичните финанси указва, че определени разпоредби не се прилагат за бюджетите на Народното събрание и съдебната власт. Промените по тези бюджети се извършват от първостепенните разпоредители с бюджет и включват компенсирани промени, трансфери от ЕС, средства от помощи и дарения, както и неусвоени средства от минали години. Съответният разпоредител е задължен да уведомява министъра на финансите за извършените промени.
Надзорният съвет на Националния осигурителен институт може да одобрява компенсирани промени в бюджета на държавното обществено осигуряване, свързани с разходите и трансферите за пенсии и социални плащания. Промените в бюджета на Националния осигурителен институт са допустими, освен ако не увеличават разходите за персонал, освен в случаи на необходимост от финансиране на пенсии или при неизпълнение на приходите. Управителят на института отразява промените, произтичащи от допълнителни трансфери от държавния бюджет.
Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса може да одобрява компенсирани промени в разходите и трансферите за здравноосигурителни плащания, както и в бюджета на касата, с изключение на увеличаване на разходите за персонал. Тези промени не важат, когато е необходимо финансиране за здравноосигурителни плащания или при неизпълнение на приходите. Управителят на касата отразява промените, произтичащи от допълнителни трансфери от държавния бюджет.
Резервът за непредвидени и неотложни разходи в бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса може да се разходва само по решение на съответния надзорен орган. Тези средства могат да се използват единствено за социалноосигурителни и здравноосигурителни плащания.
Чл. 117 от Закона за публичните финанси определя условията за извършване на промени в бюджетите на социалноосигурителните фондове. Според алинея 1, промените могат да се правят за сметка на помощи, дарения и приходи от застрахователни обезщетения от първостепенния разпоредител с бюджет. Алинея 2 посочва, че промените в бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса изискват одобрение от надзорен орган при наличие на неусвоени средства. Алинея 3 позволява на първостепенните разпоредители да променят разходите си за сметка на трансфери от ЕС.
Чл. 118 от Закона за публичните финанси постановява, че бюджетите, администрирани от Националния осигурителен институт, трябва да се изпълняват и управляват интегрирано. При това, трябва да се спазват изискванията за обособено отчитане, наблюдение и контрол на отделните бюджети и техните показатели.
Чл. 119 от Закона за публичните финанси определя, че не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават фискалното салдо, освен ако Народното събрание не е приело изменения в бюджета след предложение на Министерския съвет. Освен това, не могат да се започват програми или проекти, за които разходите не са предвидени в бюджета.
Чл. 120 от Закона за публичните финанси регламентира изплащането на дължими суми от централния бюджет на физически и юридически лица по влезли в сила съдебни и арбитражни решения. Изплащането се извършва от бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет, а при необходимост се правят промени в бюджетните им взаимоотношения. Ако не може да се установи разпоредителят, сумите се изплащат чрез бюджета на Министерството на финансите. Плащанията могат да се извършат и чрез сметки за чужди средства на разпоредителите. Освен това, разпоредбите важат и за обезщетения, предвидени в централния бюджет, дължими от държавата на физически и юридически лица.
Чл. 121 от Закона за публичните финанси регламентира начина на внасяне на приходите от глоби, имуществени санкции, такси и други неданъчни приходи. Приходите, когато не е указано в закон или в акт на Министерския съвет, постъпват по бюджета на съответната бюджетна организация. В случай, че приходите са от глоби и санкции, събирани от органи, администриращи данъците за централния бюджет, те постъпват по банковите сметки на централния бюджет.
Изпълнението на общинския бюджет се организира от кмета на общината, който работи с кметовете на кметства и ръководителите на бюджетни звена. Общинският съвет има право да открива, закрива или преструктурира бюджетни звена в рамките на своята компетентност. Финансовите последици от решенията на общинския съвет, свързани с освобождаването на лица от публични задължения, се покриват от собствените приходи на общината или от разходите за местни дейности.
Приходите, които постъпват в общинския бюджет, се събират от общинската администрация, освен ако в закон е предвидено нещо различно.
Чл. 124 от Закона за публичните финанси регламентира условията и реда за извършване на промени в общинския бюджет през бюджетната година. Промените, освен тези по чл. 56, ал. 2, се одобряват от общинския съвет. За делегираните от държавата дейности, одобрението е при спазване на ограниченията по чл. 125, ал. 1, т. 1. Общинският съвет може да одобрява компенсирани промени между капиталовите разходи и обектите, финансирани със целеви субсидии, само в рамките на бюджетната година. Кметът отразява промените по бюджета, а условията и редът за извършване на промени се определят с наредба.
Чл. 125 от Закона за публичните финанси определя правомощията на общинския съвет и кмета на общината относно извършването на компенсирани промени в бюджета. Общинският съвет може да упълномощи кмета да извършва промени в разходите за делегираните от държавата дейности, при условие че не се нарушават стандартите и няма просрочени задължения, както и в местните дейности, без да се променя общият размер на разходите. Кметът издава заповеди за извършване на тези промени и представя актуализирано разпределение на бюджета на общинския съвет тримесечно.
Чл. 126 от Закона за публичните финанси предвижда, че временно свободните средства по бюджета на общината могат да се използват за финансиране на одобрените разходи и плащания. Важно е да се спазва своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности и местните дейности, без да се нарушават фискалните правила. В края на годината предназначението на средствата не може да бъде променяно.
Чл. 127 от Закона за публичните финанси регламентира капиталовите разходи на общините. Те могат да се извършват с приходи от бюджета на общината, с целеви субсидии и чрез дългове, при спазване на фискалните правила. Постъпления от продажба на общински нефинансови активи могат да се използват единствено за изграждане и ремонт на инфраструктура, както и за погасяване на заеми. Приходите от приватизация са предназначени за придобиване и ремонт на дълготрайни активи и покриване на разходи, свързани с приватизацията.
Чл. 128 от Закона за публичните финанси регламентира забраните относно разходите и ангажиментите на общините. Според текста, не се разрешава извършването на разходи, натрупването на нови задължения и поемането на ангажименти, които не са предвидени в годишния бюджет. Кметовете не могат да поемат ангажименти, ако общината не е спазила ограниченията за задължения. Също така, не се допуска натрупване на нови задължения за капиталови разходи при неизпълнение на планираните приходи. Накрая, увеличението на просрочените задължения не може да надвишава 5% от отчетените разходи в края на предходната година.
Чл. 129 от Закона за публичните финанси определя правилата за разходване на средства от трансфери по бюджетите на общините. Според алинея 1, неизразходваните средства към края на бюджетната година могат да се използват за същата цел през следващата година, като остатъкът трябва да бъде възстановен в държавния бюджет в срок от един месец, но не по-късно от 20 декември. Алинея 2 уточнява, че средства от трансфери по определени параграфи не се възстановяват и могат да се използват и в следващи години. В алинея 3 се посочва, че тези правила не важат, ако в закона за държавния бюджет или с акт на Министерския съвет е указано друго.
Кметът на общината има правото да ограничава или спира финансирането на бюджетни организации и субсидирани дейности при нарушения на бюджетната дисциплина, но това не може да доведе до спиране на дейността им или до неизпълнение на задължения по нормативни актове или международни договори.
Чл. 130а от Закона за публичните финанси определя условията, при които общините се считат за изпитващи финансови затруднения. Тези условия включват неспазване на фискалните правила, високи задължения за разходи, значителни поети ангажименти, просрочени задължения, отрицателно бюджетно салдо и ниска събираемост на данъците. Министърът на финансите може да предостави временен безлихвен заем на общини, които отговарят на тези критерии.
Чл. 130б от Закона за публичните финанси предвижда откриването на процедура за финансово оздравяване на общини с финансови затруднения. Целта е постигане на финансова устойчивост и стабилност. Процедурата може да продължи от една до три години и при нейното провеждане се вземат предвид интересите на местната общност.
Министерството на финансите осъществява наблюдение на общините с цел преценка на показателите, установени в чл. 130а. Ако се установят три или повече условия по този член, министърът уведомява кмета на общината, за да предприеме необходимите действия, посочени в чл. 130д, ал. 2.
Чл. 130г от Закона за публичните финанси задължава министъра на финансите да издава методически насоки и указания, свързани с прилагането на чл. 130а, ал. 1, като тези насоки се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. Освен това, на всеки три месеца, Министерството публикува информация относно финансовото състояние на общините, основана на отчетните данни.
Чл. 130д от Закона за публичните финанси определя процедурата, която кметът на общината трябва да следва при оценка на финансовото състояние на общината. До 10 март всяка година той извършва оценка за наличие на условията по чл. 130а, ал. 1. При установяване на три или повече условия на финансово затруднение, кметът уведомява общинския съвет в 7-дневен срок и предлага процедура за финансово оздравяване. Общинският съвет трябва да вземе решение в 10-дневен срок, което включва откриване на процедурата, възлагане на кмета да изготви план за оздравяване, и определяне на срокове за обсъждане. След публичното обсъждане, в срок от 20 дни, съветът приема плана за оздравяване и може да поиска финансово подпомагане от министъра на финансите. Кметът е задължен да наблюдава условията и да прави оценки и прогнози за тяхното изменение.
Чл. 130е от Закона за публичните финанси описва изискванията за план за финансово оздравяване на общините, който включва система от критерии, индикатори за изпълнение, управленски действия, оценка на влиянието върху услугите и други мерки за оздравяване. Определят се отговорности на кмета и общинския съвет. При наличие на просрочени задължения, се прилага програма за тяхното изплащане с мерки за оптимизация на разходите и повишаване на събираемостта на приходите. Планът, ако включва безлихвен заем, се съгласува с министъра на финансите, който може да дава указания. Кметът публикува информация за изпълнението на плана на интернет страницата на общината.
Министърът на финансите има правомощието да отпуска временни безлихвени заеми от централния бюджет за общини, които изпълняват планове за финансово оздравяване, съобразени с неговото становище. Условията за отпускане на заемите и срокът за възстановяване се определят от министъра, като срокът не може да надвишава срока на процедурата за финансово оздравяване, утвърдена от общинския съвет. За заемите се прилагат разпоредбите на чл. 105 и 106.
Кметът на общината е задължен да докладва на министъра на финансите на тримесечие за изпълнението на плана за финансово оздравяване, свързан с получен заем. При наличие на проблеми с финансовата устойчивост, общинският съвет може да взема решения за безлихвени заеми и общински дълг, но само след съгласие на министъра на финансите. Министърът трябва да изрази своето становище в срок от 30 дни след уведомление от общината.
Чл. 130и от Закона за публичните финанси предвижда, че Министерството на финансите извършва тримесечно наблюдение на изпълнението на финансовия план. При отклонения от целите на плана или при наличие на определени условия, министърът на финансите може да преустанови отпускането на заема, да изиска предсрочното му възстановяване или да предприеме действия за разрешаване на ситуацията след представяне на обосновка от кмета на общината.
Чл. 130к от Закона за публичните финанси предвижда възможност за отпускане на допълнителна субсидия от централния бюджет на общини, които демонстрират трайно подобрение на финансовото си състояние. За целта общината трябва да изпълни определени условия, включително намаляване на просрочените задължения, постигане на бюджетен излишък, устойчиво нарастване на приходите, повишена събираемост, намаление на административните разходи и спазване на фискалните правила. Искането за субсидия се подава от кмета на общината след 12 месеца от приемането на плана за финансово оздравяване и трябва да включва доказателства за изпълнението на плана.
Чл. 130л. от Закона за публичните финанси предвижда възможността общинският съвет да прекрати процедурата за финансово оздравяване по предложение на кмета, ако общината е излязла от финансово затруднение. В случай на предсрочно прекратяване на процедура, която включва безлихвен заем от държавния бюджет, предложението трябва да бъде предварително одобрено от министъра на финансите.
Министерството на финансите е отговорно за наблюдението на текущото изпълнение на консолидираната фискална програма. Това включва следене на финансовите потоци и осигуряване на спазването на фискалната политика на страната.
Чл. 132 от Закона за публичните финанси определя реда за установяване на лимити за плащания за бюджети, сметки от ЕС и чужди средства. Целта на лимитите е да се осигури извършването на разходи в рамките на предвидените средства и показатели, както и да се спазват изискванията на закона. Министерството на финансите има право да коригира или отлага лимитите при неблагоприятни финансови условия, с изключение на бюджетите на Народното събрание и съдебната власт.
Първостепенните разпоредители с бюджет са задължени да представят ежемесечно и на тримесечие отчети за изпълнението на бюджетите в Министерството на финансите, включително информация за средства от ЕС. Те, които прилагат програмен формат на бюджет, предоставят и тримесечна информация за разходите по бюджетни програми, както и подробен отчет за изпълнението на програмните бюджети към полугодието и за годината. Отчетите и информацията се публикуват на интернет страниците на съответните разпоредители, спазвайки изискванията за защита на класифицираната информация. Министърът на финансите определя указания относно формата и сроковете за представяне на отчетите.
Първостепенните разпоредители с бюджет са задължени да представят в Министерството на финансите оценки за очакваното изпълнение на бюджета. Тези оценки трябва да бъдат подготвени по ред и в срокове, които са определени от министъра на финансите.
Министърът на финансите е задължен да внася в Министерския съвет информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и основните показатели на фискалната програма за всяко тримесечие. Отчетите се предоставят от първостепенните разпоредители с бюджет в срок до 45 дни след края на отчетния период, освен ако не е определен друг срок от Министерския съвет. Информацията се публикува на интернет страницата на Министерския съвет.
Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за полугодието на текущата бюджетна година до 15 септември. Тази информация също така трябва да бъде публикувана на интернет страницата на Министерския съвет.
Кметът на общината осъществява текущо наблюдение на изпълнението на общинския бюджет, сметките за средства от ЕС, контролира показателите за лица в подсектор "Местно управление", и сделки, които не влияят пряко на бюджета. Той представя информация на общинския съвет за полугодието и информира местната общност. Министърът на финансите може да дава указания относно прилагането на тези задължения.
Министърът на финансите е отговорен за изготвянето на годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет и консолидираната фискална програма. Отчетите трябва да бъдат представени на Сметната палата до 30 юни на следващата бюджетна година и на Министерския съвет до 30 септември. Министерският съвет след това внася отчетите в Народното събрание. При установяване на грешки от Сметната палата, министърът на финансите е длъжен да уведомява съответните органи и може да направи корекции в отчетните данни.
Чл. 139 от Закона за публичните финанси предвижда, че при обсъждането на отчета за изпълнението на държавния бюджет в Народното събрание, министърът на финансите представя годишния отчет за основните показатели на бюджета, изпълнението на фискалните цели, информация за консолидираната фискална програма и състоянието на държавния дълг. Министрите също представят годишни отчети за политиките, за които отговарят. Народното събрание трябва да приеме отчета не по-късно от 31 декември на годината след отчетната.
Кметът на общината изготвя годишния отчет за бюджета до 31 август на следващата година, който се внася за приемане от общинския съвет. Ако Сметната палата извършва финансов одит, кметът внася одитирания отчет и одитното становище. Отчетът включва информация за изпълнението на сметките от ЕС и друга отчетна информация. Председателят на общинския съвет организира публично обсъждане на отчета, което се обявява предварително. Общинският съвет приема отчета до 30 септември на следващата година, а приеманият отчет се публикува на интернет страницата на общината.
Съгласно член 141 от Закона за публичните финанси, сметките за средства, получени от Европейския съюз, не се включват в държавния бюджет, общинските бюджети и други бюджети. Това означава, че средствата от ЕС се управляват отделно от основните бюджети на страната и общините.
Чл. 142 от Закона за публичните финанси регламентира авансовото финансиране на плащания на бенефициенти, включително бюджетни организации, чрез сметките за средства от ЕС. Това финансиране може да бъде осигурено под формата на безлихвени заеми, с условия, определени от министъра на финансите. Също така, авансово финансиране може да бъде предоставяно и на държавни или общински контролирани предприятия, при спазване на правилата на ЕС за държавна помощ. При неизпълнение на задължението за възстановяване на средствата в срок, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци и такси.
Разпоредбите на глава 143 от Закона за публичните финанси важат и за средства, получени по международни програми и договори, които имат режим на сметки за средства от Европейския съюз, съгласно член 8, алинея 4.
Чл. 144 от Закона за публичните финанси урежда съставянето, утвърдителството и актуализирането на разчетите за сметките за средства от Европейския съюз. Министерският съвет определя сметките, за които ще утвърдява годишни разчети чрез закона за държавния бюджет. Актуализацията на разчетите се извършва по определен ред, освен ако не е предвидено друго в закона за бюджета. Разчетите на общините се изготвят от кмета и се утвърдяват от общинския съвет. Разчетите, извън тези на общините, се утвърдяват от първостепенния разпоредител с бюджет, който може да делегира правомощия на второстепенни разпоредители. Разчетите имат индикативен характер и съдържат основни показатели. Те могат да бъдат изготвяни обобщено за всички сметки за средства от ЕС, а разчетите за международни програми се съставят отделно.
Сметките за чужди средства не се включват в държавния бюджет, общинските бюджети и останалите бюджети, които са част от консолидираната фискална програма.
Чл. 146 от Закона за публичните финанси гласи, че за сметките за чужди средства не се изготвят и одобряват бюджети и разчети. Това означава, че финансовото управление на тези средства не подлежи на стандартните процедури за бюджетиране.
Чл. 147 от Закона за публичните финанси предвижда, че сметките за чужди средства могат да се използват единствено за администриране на тези средства, както и за дейности, свързани с принудително изпълнение и конфискуване на активи. Всички действия с тези средства трябва да се извършват в съответствие с приложимото законодателство.
Постъпления и плащания, които не представляват чужди средства, с изключение на тези по чл. 147 и 149, се отразяват като приходи, разходи, трансфери или финансиране само по съответните бюджети или сметки за средства от ЕС. Тези операции трябва да съответстват на единната бюджетна класификация и указанията на министъра на финансите, независимо от прилагането на сметки за чужди средства.
Чл. 149 от Закона за публичните финанси регламентира, че изплащането на задължения по сметки за чужди средства може да се извърши от съответния бюджет след трансфер на необходимата сума. Също така, министърът на финансите има правомощия да определи начините за изплащане на тези задължения, с цел оптимизиране на касовото управление на средствата и плащанията по консолидираната фискална програма.
Министърът на финансите е отговорен за даването на указания относно прилагането на режима на сметките за чужди средства. Тези указания са важни за правилното управление и контрол на публичните финанси, свързани с чужди средства.
Чл. 151 от Закона за публичните финанси регламентира обслужването на банковите сметки и плащанията на бюджетните организации, което се осъществява от Българската народна банка и от търговските банки. Българската народна банка отговаря за системата на единна сметка и други сметки на бюджетните организации, а банките предоставят услуги безплатно, освен в определени случаи, като плащания в електронни системи, безналични плащания в чуждестранна валута, картови плащания и операции, предвидени със закон. Министърът на финансите и управителят на БНБ определят реда за годишното приключване на сметките, а банковата тайна не важи за операции и наличности по сметките на бюджетните организации, когато е поискано от министъра на финансите.
Чл. 152 от Закона за публичните финанси регламентира обезпечаването на наличните парични средства по сметки на бюджетни организации. Банките са задължени да обезпечават тези средства чрез блокиране на държавни ценни книжа, които са свободни от тежести. Деблокирането на ценни книжа е разрешено само при условие, че не води до недостиг на обезпечение. Министърът на финансите и управителят на БНБ могат да променят условията за обезпечаване. При несъстоятелност на банка, активите, служещи за обезпечение, не влизат в масата на несъстоятелността. Всякакви тежести върху блокираните активи са недействителни за времето на залога.
Чл. 152а регулира ситуацията, когато банка е под специален надзор или е с отнет лиценз. При падеж на държавни ценни книжа, които обезпечават наличности на бюджетни организации, особеният залог преминава върху вземанията по заложените ценни книжа. Средствата се превеждат по определена сметка, освен в специфични случаи. При съгласие на министъра на финансите средствата могат да се блокират в сметка в Българската народна банка. Ако банката не е подала искане за откриване на сметка, средствата се превеждат по служебно открита сметка. Разпоредбите важат и за банки, подлежащи на преструктуриране.
Чл. 152б от Закона за публичните финанси урежда процедурата за възстановяване на средства на бюджетни организации при обявяване на банка в несъстоятелност. При влязло в сила решение за несъстоятелност, средствата по сметки на бюджетните организации се трансформират във вземане на Министерството на финансите, което се възстановява от централния бюджет. Процесът на възстановяване включва различни механизми и условия за различни категории бюджетни разпоредители, а също така предвижда прехвърляне на средства по сметки за средства от ЕС и чужди средства. Обезпеченията, свързани с тези вземания, служат за удовлетворяване на вземането на Министерството на финансите. При наличие на излишък от активи, те се връщат в масата на несъстоятелността. Срокът за възстановяване на средствата не може да надвишава четири месеца.
Чл. 152в от Закона за публичните финанси регламентира възстановяването на средства на бюджетни организации, които имат сметки и депозити в банки в режим на преструктуриране или под специален надзор. Възстановяването се извършва от централния бюджет на Българската народна банка, след акт на Министерския съвет, който определя условията и сроковете за възстановяване. Министърът на финансите уведомява съответната банка за прехвърляне на средствата. При обявяване на несъстоятелност или ликвидация на банка се прилагат специфични разпоредби от закона.
Чл. 152г от Закона за публичните финанси предвижда, че при прилагането на чл. 152 и чл. 152а - 152в, разпоредбите на глави седма и осма от Закона за особените залози, както и на чл. 152 и чл. 156, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите не се прилагат. Това означава, че определени правила и разпоредби от тези закони не важат в контекста на публичните финанси.
Чл. 153 от Закона за публичните финанси регламентира обслужването на сметки и плащания на първостепенните разпоредители с бюджет. Основното правило е, че те се обслужват от Българската народна банка, с изключение на определени случаи, когато се допуска обслужване от други банки. Общините и разпоредителите извън София имат специфични условия за обслужване. Министърът на финансите може да разреши откриването на сметки в други банки за определени операции. Средствата от Европейския съюз и международни програми също подлежат на специфично обслужване, като в някои случаи е възможно те да не се обработват от Българската народна банка. Допълнителни разпоредби касаят държавногарантирани заеми и определяне на обхвата на сметките, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка.
Чл. 154 от Закона за публичните финанси описва организацията и обслужването на сметките на бюджетните организации в Българската народна банка. Въведена е единна система за събиране, съхраняване и разплащане на бюджетни средства, която включва средства от съдебната власт и средства от ЕС. Бюджетните разплащания се извършват чрез Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), а Министерството на финансите упражнява контрол и управление на ликвидността. Обслужването на плащанията е без такси за физически и юридически лица. Има специфични разпоредби за депозити, лимити и автоматично финансиране при превишение на плащанията.
Член 155 от Закона за публичните финанси регламентира касовото управление и оптимизацията на сметките и плащанията на бюджетните организации. Министърът на финансите има право да определя централизация на постъпления и плащания за бюджети, администрирани от една бюджетна организация, и да не обособява отделни сметки за средства от ЕС, а да използва съществуващите банкови сметки. Плащанията се финансират със средства от сметката и от допустимите форми за финансиране. Отчетността за отделните бюджети и сметки от ЕС трябва да бъде обособена, а министърът дава указания за прилагането на тези разпоредби.
Чл. 156 от Закона за публичните финанси предвижда, че Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, може да реши да включи в единната сметка и/или в СЕБРА средства, постъпления и/или плащания на държавни предприятия, търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и други контролирани от държавата юридически лица. Въпреки това, се запазва тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.
Съгласно Чл. 157 от Закона за публичните финанси, Министерският съвет определя с нормативен акт реда, начина, сроковете и обхвата на информацията, която подлежи на публикуване от Системата за електронен бюджет и разходи (СЕБРА).
Министърът на финансите отговаря за общото методологическо ръководство относно банковото обслужване на бюджетните организации и за системата на единната сметка. Законът предвижда централизирано разплащане на осигурителни вноски, данъци и други публични вземания.
Чл. 159 от Закона за публичните финанси урежда начина на начисляване, отчитане, удържане и разплащане на осигурителни вноски от бюджетните организации чрез схема за централизирано разплащане. Вноските се отразяват като разходи за персонал и трансфери, а дължимите суми се превеждат директно на социалноосигурителните фондове. Годишното разчитане между бюджета и фондовете се извършва до 30 юни на следващата година. Съществуват специфични срокове и условия за внасяне на дължимите суми, включително и при трансфери от централния бюджет. Бюджетните организации, включени в схемата, не превеждат осигурителни вноски по сметки на администратори на публични вземания.
Чл. 160 регламентира процеса на вноски за допълнително задължително пенсионно и друго осигуряване, които се извършват от бюджетните организации. Вноските се определят, начисляват и отчитат по реда на чл. 159. Дължимите суми се превеждат от централния бюджет в Българската народна банка и трябва да бъдат изплатени до 20-о число на следващия месец. Разходите за вноски се начисляват по бюджетите на социалноосигурителните фондове и също се превеждат до 20-о число на следващия месец. Постъпилите суми се прехвърлят на съответните фондове до последното число на месеца. Правилата важат, когато вноските се администрират от бюджетна организация и подлежат на превод към фондове извън сектор "Държавно управление".
Министърът на финансите има правомощия да определи как бюджетните организации да начисляват, удържат, отчитат и внасят данъци върху доходите на физически лица, както и други данъци и публични вземания. Включването на тези организации в схемата за централизирано разплащане става по ред, определен от министъра. Декларирането на данъчни данни и предоставянето на информация на администратори на публични вземания се извършва по общия ред. Бюджетните организации не превеждат данъчните суми по сметки на администраторите на публични вземания.
Министърът на финансите е отговорен за даването на указания относно прилагането на разпоредбите в глава петнадесета, която се отнася до бюджетното счетоводство.
Бюджетните организации са задължени да водят счетоводството си в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за публичните финанси, както и на базата на приложимите стандарти, сметкоплан и указания, предвидени в чл. 164.
Чл. 164 от Закона за публичните финанси регламентира утвърждаването на счетоводни стандарти и сметкоплан от министъра на финансите. Тези стандарти и указания трябва да отговарят на изискванията на ЕС, принципите на международната финансова статистика, международните счетоводни стандарти за публичния сектор, както и на българското законодателство за бюджетирането и отчитането. Проектите на стандартите се разработват от Министерството на финансите и се публикуват на неговия сайт. При неуредени въпроси могат да се прилагат разпоредби от стандартите за други предприятия, по ред, определен от министъра.
Министърът на финансите, със заповед, съгласувана с председателя на Националния статистически институт, може да определи предприятия, които не са бюджетни организации, да прилагат определени стандарти и сметкоплан, ако те попадат в сектор "Държавно управление" и не са търговски дружества. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на сайтовете на Министерството на финансите и на Националния статистически институт.
Бюджетните организации и предприятията, посочени в чл. 165, ал. 1, са задължени да изготвят и представят годишните си финансови отчети, съобразно стандартите, указанията и сметкоплана, определени в чл. 164, ал. 1 и 3. Министърът на финансите определя формата, структурата и съдържанието на тези отчети.
Чл. 167 от Закона за публичните финанси предвижда, че Министерството на финансите консолидира отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на всички бюджетни организации и предприятията по чл. 165, ал. 1. Консолидирането се извършва на база представени оборотни ведомости и друга информация, съгласно условия, срокове и ред, определени от министъра на финансите.
Министърът на финансите има право да изисква допълнителни отчети и информация от предприятия, контролирани или подпомагани от държавата или общините, за целите на отчетността и статистиката на публичните финанси. Това включва информация за условни задължения, които могат да повлияят на публичните финанси, и тя трябва да бъде публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите.
Чл. 169 от Закона за публичните финанси предвижда, че стандартите, указанията и сметкопланът, както и счетоводните системи на бюджетните организации и предприятията, трябва да осигуряват данни за сектор "Държавно управление" и неговите подсектори, в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Чл. 170 от Закона за публичните финанси определя, че министърът на финансите е отговорен за установяване на реда, начина и сроковете за изготвяне, представяне и публикуване на годишните финансови отчети на бюджетните организации.
Министърът на финансите може да включва в консолидираната фискална програма средства и операции на други лица или техни структурни единици, които подлежат на включване в сектор "Държавно управление". Включените средства и операции, в зависимост от тяхната природа, се приравняват на бюджети и сметки от ЕС и чужди средства. Приравнените средства не са част от държавния бюджет и бюджетите на общините и социалноосигурителните фондове. Операции и средства на търговските дружества не се включват в консолидираната фискална програма.
Чл. 172 от Закона за публичните финанси предвижда, че за целите на касовото изпълнение на бюджета, отчетността и статистиката, измененията по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет могат да се извършват с дата 1-во число на месеца. Това зависи от указанията на министъра на финансите и конкретната структурна промяна, като се вземат предвид изискванията на съответния нормативен акт и свързаните обстоятелства.
Чл. 173 от Закона за публичните финанси предвижда наказания за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си за публикуване на информация или документи на интернет страница, съгласно изискванията на закона. Първоначалната глоба за такова нарушение е между 100 и 500 лв. При повторно нарушение глобата е в двоен размер.
Кметовете на общини, които не спазват задълженията си по чл. 130д, ал. 2 от Закона за публичните финанси, подлежат на санкции. Наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 173б от Закона за публичните финанси предвижда, че длъжностни лица, които не изпълняват задължението си за предоставяне на информация по чл. 35, подлежат на глоба от 100 до 500 лв. При повторно нарушение глобата е в двоен размер.
Член 174 от Закона за публичните финанси определя, че нарушение, извършено от нарушител в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление за същото по вид нарушение, се счита за повторно. Това означава, че при ново нарушение в този период, нарушителят може да бъде подведен под отговорност отново.
Законът за публичните финанси регламентира процедурите и механизмите, свързани с бюджетния процес в България. Актовете за установяване на нарушения по бюджета се съставят от упълномощени лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите. Законът определя термини като "бюджетна програма", "бюджетна рамка", "бюджетна субсидия", и "бюджетни взаимоотношения". Освен това, законът предвижда правила за управление на дълговете на различни подсектори на държавното управление. Включва изискванията на Директива 2011/85/ЕС и установява, че неизпълнението на закона е нарушение на бюджетната дисциплина. Законът може да бъде изменян само с нов закон за публичните финанси.
Законът за публичните финанси претърпя множество изменения, които основно се състоят в замяна на термина "бюджетни кредити" с "бюджет" в различни членове на закона и свързани нормативни актове. Освен това, в редица членове се заменя термина "републиканския" с "държавния". Някои алинеи бяха отменени, а нови разпоредби бяха добавени, касаещи управлението на бюджета и правомощията на различни органи. Също така, измененията включват уточнения относно бюджетната издръжка на различни институции и фондове, както и адаптации на текстове в контекста на европейското финансиране.
Законът за публичните финанси определя структурата и управлението на бюджета в България. Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет, а ръководителите на териториалните поделения са второстепенни. Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на закона. Приходите на комисията включват такси, продажби на издания, субсидии и наложени глоби. Законът е изменен многократно, за да адаптира терминологията и да отрази актуалните изисквания, като заменя термини като "бюджетни кредити" с "бюджет" и прави редица корекции в различни свързани закони.
Текстът представя определения на ключови термини, свързани с публичните финанси, включително "бюджетна програма", "бюджетна рамка", "бюджетна субсидия", "бюджетни организации" и "бюджетни средства". Определя се също така какво представляват бюджетните взаимоотношения, временно безлихвени заеми, данъчни разходи, дългове на различни подсектори, задължения за разходи и ангажименти. Обхваща и понятия, свързани с финансова отчетност и управление на бюджета, включително "касова основа", "консолидиран дълг" и "фискален резерв". Текстът подчертава важността на прозрачността и отчетността в бюджетния процес.
Неизпълнението на закона за публичните финанси, закона за държавния бюджет, законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове, Закона за държавния дълг, Закона за общинския дълг, както и на нормативните актове и указанията на министъра на финансите, представлява нарушение на бюджетната дисциплина.
Законът за публичните финанси може да бъде изменян, допълван или отменян само чрез нов закон за публичните финанси или със специален закон, който е предназначен за изменение и допълнение на настоящия закон.
С §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се отменя Законът за устройството на държавния бюджет, който е обнародван през 1996 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2011 г.
С §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се отменя Законът за общинските бюджети, който е обнародван през 1998 г. и е подлаган на множество изменения и допълнения до 2011 г.
Параграф §7 определя условията, при които юридически лица стават бюджетни организации. В първото алинея се посочва, че юридическите лица, включени в консолидираната фискална програма към датата на влизане в сила на закона, се считат за бюджетни организации. Второто алинея уточнява, че юридическите лица, чийто средства и плащания са част от единната сметка или системата за електронни бюджетни разплащания, също се считат за включени в тези системи.
Параграф 8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси уточнява, че съществуващите извънбюджетни сметки, свързани с Европейския съюз и международни програми, ще се считат за сметки за средства от ЕС след влизането в сила на закона. Сметките на Националния фонд, които не са в Българската народна банка, ще продължат да се обслужват по текущия ред до приключване на съответните програми и договори.
С влизането в сила на закона Държавен фонд "Земеделие" става първостепенен разпоредител с бюджет, част от държавния бюджет. Извънбюджетната сметка на фонда се квалифицира като сметка за средства от Европейския съюз. Наличните средства по извънбюджетната сметка към датата на влизане в сила на закона се включват в новата сметка за средства от ЕС.
Съгласно §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, извънбюджетната сметка по чл. 142в от Закона за опазване на околната среда става сметка за средства от ЕС. Операции по тази сметка могат да се извършват само за договори, сключени преди влизането в сила на закона. След приключване на тези договори, сметките се закриват, а наличните средства се прехвърлят в бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Приходите от продажби на емисионни единици, освен тези по предходната алинея, също се предоставят за разходване чрез бюджета на същото предприятие.
С влизането в сила на Закона за публичните финанси, Фондът за покриване на разходите по приватизация и следприватизационен контрол се закрива. Приходите и разходите на фонда ще бъдат включени в бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а също и в бюджета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
С влизането в сила на закона извънбюджетните сметки на общините за средства от ЕС и международни програми се считат за сметки по чл. 8, ал. 2 и 4. Останалите извънбюджетни сметки на общините се закриват, а остатъците се прехвърлят в бюджета на общината в срок от един месец. Средствата от общинската приватизация, прехвърлени по бюджета, могат да се разходват за финансиране на дейности, свързани с приватизационния процес, съгласно предишните правила.
Съгласно §13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, средствата и операциите на държавните предприятия, включени в консолидираната фискална програма към датата на влизане в сила на закона, се третират като бюджети, които не са част от държавния бюджет.
С влизането в сила на закона, постъпленията и плащанията на сметката за чужди средства, свързани с българските документи за самоличност, ще се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Наличностите по тази сметка ще бъдат прехвърляни и отчитани като приходи от такси. Министърът на финансите ще извършва необходимите промени в бюджета на министерството, произтичащи от новите разпоредби. Банковата сметка може да се използва само за събиране на такси и превеждане по бюджета. Задълженията, свързани с българските документи, ще се изплащат от бюджета на Министерството на вътрешните работи, а министърът на финансите ще може да прави промени в плащанията.
Параграф §15 от Закона за публичните финанси предвижда прехвърляне на наличностите по банковата сметка за чужди средства на Министерството на физическото възпитание и спорта, като тези средства ще се отразяват като неданъчни приходи. Средствата от Закона за хазарта също ще постъпват по тази сметка и ще се разходват чрез бюджета на същото министерство. Министърът на финансите ще извърши необходимите промени в бюджета, ако тези приходи и разходи не са били предварително предвидени.
Договорите, свързани с обслужването на единната сметка, СЕБРА и транзитните сметки, които са сключени по закона за държавния бюджет за съответната година и чл. 43, ал. 1 от Закона за Българската народна банка, се считат за сключени по реда на чл. 154, ал. 8, 9, 10 и 12.
Дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, здравно осигуряване, Учителския пенсионен фонд и допълнително задължително пенсионно осигуряване от бюджетните организации ще се начисляват, внасят и отчитат по досегашния ред. Бюджетните организации, които са част от централизираното разплащане на осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица към момента на влизане в сила на закона, ще останат включени в тази схема.
Съгласно параграф §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, в срок от 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник": 1. Министерският съвет трябва да внесе предложение в Народното събрание за определяне на независим орган, съгласно чл. 6 от Директива 2011/85/ЕС. 2. Министърът на културата е задължен да внесе проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, за да се отразят промените, произтичащи от настоящия закон, в частта за фонд "Радио и телевизия".
Общините имат срок от три години след влизането в сила на Закона за публичните финанси, за да приведат показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията, посочени в чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2.
Параграф §20а от Закона за публичните финанси позволява на банките да обезпечават наличните парични средства по сметките с вземания по дълга на Република България, произтичащи от ратифицирани договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти. Обезпечаването се извършва с писмено споразумение и има силата на договор за финансово обезпечение, като вземанията трябва да бъдат свободни от тежести. Разпореждането с тези вземания е възможно само със съгласие на Министерството на финансите. Разпоредбите на чл. 152, ал. 9, 10 и 13 се прилагат и за тези обезпечения.
Параграф 21 от Закона за публичните финанси въвежда изменения и допълнения в Закона за общинския дълг, които включват: промени в определенията на дълговите инструменти, задължения за наблюдение на дълга на търговските дружества с общинско участие, нови изисквания за отчетност и информация относно дълговете на местното управление и контролирани лица, както и санкции за неизпълнение на задълженията от страна на кметовете. Създават се нови членове и алинеи, които уточняват как се осъществява контролът и отчетността на дълговете на общините.
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват изменения, които включват заличаване на термини свързани с "военновременен бюджет" в чл. 12, изменение на ал. 4 в чл. 13, отмяна на т. 8 в чл. 22, отмяна на чл. 36, замяна на термини в чл. 60д, както и в чл. 105, чл. 105а, чл. 105б и чл. 107. Също така, в чл. 327, ал. 6 терминът "бюджетни кредити" е заменен с "бюджет".
В параграф 23 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси се предвижда изменение в Закона за достъп и разкриване на документите. Конкретно, в член 4, алинея 2, терминът "бюджетни кредити" ще бъде заменен с "бюджет".
В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се извършват следните изменения: 1. В чл. 5, ал. 2 се заличават думите "и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити". 2. В чл. 6 се добавя нова ал. 6, която гласи: "Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет." 3. В чл. 18 думата "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се въвеждат изменения, като в чл. 2 се заличават определени термини и се добавя нова алинея, която определя председателя на агенцията като първостепенен разпоредител с бюджет. Освен това, в чл. 77 и чл. 79 се заменя терминът "републиканския" с "държавния".
С измененията в Закона за Министерството на вътрешните работи се променят термини в няколко члена. В чл. 206, чл. 208, ал. 1 и чл. 261, ал. 1 и ал. 3, т. 2 думата "републиканския" се заменя с "държавния". В чл. 264, ал. 2 думите "бюджетни кредити" се заменят с "бюджет".
В Закона за правната помощ се извършват изменения, включително замяна на термина "републиканския бюджет" с "държавния бюджет" в чл. 4. В чл. 6 се заличава част от ал. 3, свързана с второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а алинея 4 се отменя.
В Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се извършват следните изменения: 1. В чл. 9, ал. 1 се заличават думите "или извънбюджетни". 2. В чл. 22а, ал. 3 думите "бюджетни кредити" се заменят с "бюджет". 3. В чл. 42 се заменят думите "се внасят в приход на републиканския бюджет" с "постъпват по бюджета на комисията".
В Закона за защита на личните данни се извършват две основни промени: 1. В член 6, алинея 3, терминът "бюджетни кредити" е заменен с "бюджет". 2. Създава се нова алинея 5 в член 43, която указва, че събраните суми от имуществени санкции и глоби ще постъпват по бюджета на комисията.
В Закона за защита от дискриминация се въвеждат изменения в два члена: в чл. 40, ал. 3 вместо "бюджетни кредити" се използва терминът "бюджет"; в чл. 83 вместо "се внасят в републиканския бюджет" се уточнява, че средствата "постъпват по бюджета на комисията".
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се извършват изменения, свързани с терминологията, като "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" се заменя с "на бюджетна издръжка" в чл. 12, ал. 2. Също така, терминът "републиканския бюджет" се заменя с "държавния бюджет" в чл. 24, ал. 3 и 5; чл. 128, ал. 2; и чл. 233, ал. 2.
В Закона за омбудсмана се извършва промяна в чл. 7, където изразът "първостепенен разпоредител с бюджетни кредити" се заменя с "първостепенен разпоредител с бюджет". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
С §35 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се изменя чл. 4, ал. 2 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, като се заличават думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити".
С §36 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се въвеждат изменения в Закона за особените залози. В чл. 22, ал. 1 след думата "издръжка" се добавя "към министъра на правосъдието", а алинея 2 се отменя.
Съгласно параграф 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, в Закона за Националния архивен фонд, член 28, алинея 1, е отменен. Тази промяна е част от измененията, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 2007 до 2012 година и включва решения на Конституционния съд.
С измененията в Закона за съдебната власт се актуализират термини и формулировки, свързани с бюджета. Конкретно, думите "бюджетната сметка" се заменят с "бюджета" в членове 54 и 60, а "републиканския бюджет" се заменя с "държавния бюджет" в член 60и. Допълнително, в член 364, ал. 2 се премахва текстът "непосредствено след доклада на Министерския съвет", а в член 391, ал. 2 се заличава частта "и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити."
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси е предвидена промяна в Закона за "Държавен вестник". Конкретно, в чл. 2, ал. 2 се заменят думите "бюджетни кредити" с "бюджет". Тази промяна е обявена с редица изменения и поправки на закона от 1995 г. до 2008 г.
В Закона за Сметната палата се извършват редица изменения, включително заличаване на термини свързани с извънбюджетните сметки и фондове, замяна на 'бюджетни кредити' с 'бюджет', както и уточнения относно самостоятелността на бюджета на Сметната палата. В допълнение, се въвеждат нови разпоредби относно уведомяването на министъра на финансите при отказ от заверка и се променят терминологията и формулировките в различни членове на закона.
В Закона за регистър БУЛСТАТ, в член 3, алинея 3, думите "бюджетни кредити" се заменят с "бюджет". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
В Закона за държавната финансова инспекция се въвеждат редица изменения: добавя се, че инспекцията обхваща и общинските предприятия; заличават се термини, свързани с извънбюджетни сметки или фондове; заменя се терминът 'републиканския' с 'държавния'; увеличава се лимитът в чл. 32, ал. 1, т. 1 от 1000 на 2000; уточнява се определението за 'бюджетни организации' и се заличават термини, свързани с извънбюджетни сметки или фондове в допълнителните разпоредби.
В Кодекса за социално осигуряване се правят изменения, свързани с термина 'републиканския бюджет', който се заменя с 'държавния бюджет' в различни членове. Въвеждат се нови алинеи, касаещи Учителския пенсионен фонд, които определят, че годишният бюджет на фонда се приема с бюджета на държавното обществено осигуряване. При неприемане на бюджета, приходите и разходите на фонда ще се управляват по действащата нормативна уредба. Също така, терминът 'извънбюджетна сметка' се заменя с 'бюджета'.
В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се въвеждат следните изменения: Чл. 16 се изменя, за да се уточни, че временно свободните средства на фонда се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване. Чл. 17, ал. 2 се допълва с условия за администриране на постъпления и плащания на фонда. В чл. 18 думата 'републиканския' се заменя с 'държавния'. В чл. 19 се заменят термини свързани с 'Годишната план-сметка' и 'план-сметката' с 'Годишният бюджет' и 'бюджета на фонда', съответно.
Параграф 45 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси внася изменения в Закона за закрила и развитие на културата. Основните промени включват замяна на термина "със самостоятелен бюджет" с "с бюджет" в чл. 8 и чл. 9, както и замяна на "републиканския бюджет" с "държавния бюджет" в няколко члена (чл. 9, ал. 3 и 4; чл. 14, ал. 2, т. 2; чл. 31, ал. 1, т. 2). Допълнително, в чл. 24, ал. 2 се променя определението за "юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" на "юридическо лице на бюджетна издръжка".
С §46 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси се отменя алинея 1 от член 16 на Закона за филмовата индустрия. Тази промяна е част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2003 до 2012 година.
В Закона за обществените библиотеки се извършват изменения, свързани с термина "бюджет". Думите "бюджетни кредити" в чл. 58, ал. 1 са заменени с "бюджет". В чл. 60, "самостоятелен бюджет" също е заменен с "бюджет". В чл. 61, т. 2 думата "републиканския" е заменена с "държавния", а в чл. 63 отново "самостоятелен бюджет" е заменен с "бюджет".
В Закона за културното наследство се извършват следните изменения: 1. В чл. 18, ал. 2 се заличават тирето и думите 'второстепенен разпоредител с бюджетни кредити'. 2. В чл. 21, ал. 2 се заличават думите 'и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити'. 3. В чл. 39, т. 1 'републиканския бюджет' се заменя с 'държавния бюджет'. 4. В чл. 40, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 5 'републиканския бюджет' се заменя с 'държавния бюджет'. 5. В чл. 41, ал. 1 'бюджетни кредити' се заменя с 'бюджет'.
В Закона за обществените поръчки се добавя нова точка 8 в член 4, която предвижда, че договорите, свързани с обслужването, програмното и ресурсното осигуряване на СЕБРА, както и операциите по събиране на приходи и други постъпления на бюджетните организации чрез картови разплащания, се регулират от чл. 154, ал. 9 и 8 и 10 от Закона за публичните финанси. Освен това, се включват и операциите по управление на ликвидността на системата на единна сметка и извършването на гаранционни и други депозити по чл. 154, ал. 22 и 23 от същия закон.
С §50 от Закона за публичните финанси се извършват изменения в Закона за държавния служител. Първото изменение е заличаване на тирето и израза "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" в чл. 35а, ал. 1. Второто изменение е замяна на термина "разпоредителите с бюджетни кредити" с "разпоредителите с бюджет" в чл. 67, ал. 2 и 9.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се предвиждат изменения в Закона за администрацията. В член 46, алинея 5, терминът "бюджетни кредити" се заменя с "бюджет", а член 54, алинея 3, се отменя.
Съгласно параграф 52 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси, в Закона за Българската телеграфна агенция се извършва изменение на чл. 2, ал. 1. Според новия текст, Българската телеграфна агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, а генералният директор е определен като първостепенен разпоредител с бюджет.
Параграф §53 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси предвижда изменения в Закона за насърчаване на научните изследвания. В чл. 13, ал. 1 е добавено уточнение, че лицето е към министъра на образованието, младежта и науката. Освен това, алинея 4 от същия член се отменя.
В Кодекса на труда, в чл. 107а, ал. 8 и 15, терминът "разпоредителите с бюджетни кредити" се заменя с "разпоредителите с бюджет". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
В Закона за социално подпомагане се въвеждат следните изменения: 1. В чл. 5, ал. 2 се заличават тирето и думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити". 2. В чл. 17, ал. 2 "републиканския" се заменя с "държавния". 3. В чл. 24, ал. 1, т. 1 "републиканския" се заменя с "държавния". 4. В чл. 24а "републиканския" се заменя с "държавния". 5. В чл. 25, ал. 1 се заличават тирето и думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити". 6. В чл. 26, т. 1 и 3 и в чл. 27, ал. 3 "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за интеграция на хората с увреждания се въвеждат две основни изменения: 1. Заличаване на тирето и израза "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" в чл. 7, ал. 2. 2. Замяна на думата "републиканския" с "държавния" в чл. 26, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 49, т. 1.
В параграф §57 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси се предвижда изменение в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Конкретно, в член 44, алинея 1, се заличават тирето и израза "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити".
Параграф 58 от Закона за публичните финанси предвижда изменение в Закона за насърчаване на заетостта, като заличава тирето и израза "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" от член 7, алинея 2. Това изменение е част от последните поправки в закона, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник.
В Закона за закрила на детето, в чл. 44, ал. 1, т. 1, думата "републиканския" е заменена с "държавния". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
С §60 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се предвижда замяна на термина "републиканския" с "държавния" в чл. 5 и 10б на Закона за семейни помощи за деца. Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани през различни години от 2002 г. до 2012 г.
В Закона за здравето се извършват редица изменения, свързани основно със замяна на термина "републиканския" с "държавния" в различни членове и алинеи. Освен това, от някои членове се заличават термини, свързани с "второстепенни разпоредители с бюджетни кредити". Промените засягат членове 3, 5, 8, 10а, 22, 24, 25, 28а, 53, 63, 82, 82б, 86, 115, 116а, 116б и 228а.
В Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се извършват две основни изменения: Първо, в член 11а, алинея 1, точка 1 думата "републиканския" се заменя с "държавния". Второ, в член 46, алинея 2, точка 3 се изменя, за да уточни, че съответният първостепенен разпоредител с бюджет е този, към когото лечебните заведения по член 13, алинея 3 са второстепенни разпоредители с бюджет.
В Закона за лечебните заведения се извършват изменения, свързани с подмяна на термини и уточняване на текстове. Думата "републиканския" се заменя с "държавния" в чл. 6, ал. 4; чл. 30, ал. 2 и 3; чл. 96, т. 2; чл. 97, т. 4 и § 68, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби. Също така, в § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "бюджетни кредити" се заменят с "бюджет".
Параграф §64 внася изменения в Закона за здравното осигуряване, включващи отмяна на точка в чл. 15, промяна на термина "републиканския" на "държавния" в различни членове (чл. 23, чл. 40, чл. 59, чл. 64а и чл. 108), и отмяна на алинея в чл. 108. Тези промени целят актуализиране на терминологията и подобряване на законовата рамка.
В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се извършват следните изменения: 1. В член 17, алинея 2 се заличават тирето и думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити". 2. В член 20, алинея 2, в член 262, алинея 1 и в член 263 думата "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за физическото възпитание и спорта се въвеждат изменения, включващи: замяна на термина "бюджетни кредити" с "бюджет" в чл. 8, ал. 4; корекция на позоваване в чл. 57а, т. 1 от "§ 11, ал. 3" на "§ 9, ал. 2"; и изменение на чл. 59б, ал. 1, което уточнява, че средствата от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" ще се съхраняват и разходват чрез бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта, в съответствие с правилата на Закона за публичните финанси.
В Закона за радиото и телевизията се извършват изменения в следните членове: Чл. 21 - Съветът за електронни медии става юридическо лице на бюджетна издръжка. Чл. 42, ал. 1 - Българското национално радио и телевизия стават юридически лица със седалище в София. Чл. 62 - Добавят се нови задължения за управление на бюджета. Чл. 70 - Заличават се определени термини, свързани с бюджета.
В Закона за Българската агенция по безопасност на храните се въвеждат изменения, които включват заличаване на определени термини, свързани с второстепенни и третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Конкретно, заличават се фразите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" и "третостепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните". Освен това, в т. 1 на чл. 12 се уточнява, че става въпрос за трансфери от бюджета на Министерството на земеделието и храните.
В Закона за подпомагане на земеделските производители се въвеждат изменения, включващи добавяне на нова алинея в чл. 11, която уточнява, че фондът съставя и отчита бюджет на първостепенен разпоредител с бюджет. Отменят се алинеи 3 и 4 в чл. 14. В чл. 17 се изменя алинея 1, като фондът ще се обслужва от Българската народна банка, а нова алинея 4 уточнява, че за средствата от европейски фондове се прилагат сметки съгласно закона за публичните финанси. В чл. 18 се добавя алинея 4, която определя изпълнителния директор на фонда като първостепенен разпоредител с бюджет.
В Закона за Селскостопанската академия се въвеждат изменения в чл. 1. В ал. 3 се заменят "бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните" с "бюджет към министъра на земеделието и храните". В ал. 4 се заличават думите "включително и за капитални вложения" и в т. 1 думата "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за измерванията се извършват изменения, които включват замяна на "Министерския съвет" с "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" в чл. 10, ал. 1, както и замяна на "държавния бюджет" с "бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма" в чл. 10а, ал. 1. Освен това, в чл. 10в, ал. 1 се заличават тирето и думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити".
В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника се извършват следните изменения: отменя се алинея 2 на член 3 и в алинея 2 на член 6 се заменят думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" с "на бюджетна издръжка към министъра на земеделието и храните".
В Закона за пътищата се извършват изменения, които включват замяна на термини и корекции в текстовете на членове. В член 21, алинея 2, терминът "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" се променя на "на бюджетна издръжка". В член 28в, алинея 1, точка 1, се уточнява, че средствата идват от "държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството", а в алинея 3 думата "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за дипломатическата служба се въвеждат изменения, касаещи членове 81 и 84. В член 81, алинея 1 заменя термина 'и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити' с 'на бюджетна издръжка', а алинея 2 е отменена. В член 84, алинея 1 също заменя 'и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити' с 'на бюджетна издръжка', а алинея 2 е отменена.
В Закона за енергийната ефективност се извършват следните промени: 1. В чл. 6: а) Заличава се тирето и думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити" в ал. 1; б) Думата "републиканския" в ал. 4, т. 1 се заменя с "държавния"; в) Алинея 5 се отменя. 2. В чл. 55, ал. 2 думите "консолидирания държавен бюджет" се заменят с "консолидираната фискална програма."
В параграф 76 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси се изменя чл. 28 от Закона за Комисията за финансов надзор. Председателят на комисията става първостепенен разпоредител с бюджет, а ръководителите на териториалните поделения - второстепенни разпоредители. Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси. Приходите в бюджета на комисията включват такси, продажби на издания и формуляри, субсидии, наложени санкции и други източници.
В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се правят изменения, които включват замяна на термина "бюджетни кредити" с "бюджет" в чл. 31, ал. 3 и замяна на "второстепенни разпоредители с бюджетни кредити" с "на бюджетна издръжка" в чл. 33, ал. 1, изречение второ.
В Закона за рибарството и аквакултурите се правят изменения, касаещи финансирането на програмата от бюджета на Министерството на земеделието и храните. В член 4, алинея 3 се уточнява, че програмата се финансира от бюджета на Министерството на земеделието и храните, а в член 53, алинея 1, точка 5 се добавя, че трансферите също произхождат от бюджета на същото министерство.
Параграф §79 в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България внася изменения и допълнения. В чл. 77 се добавя уточнение за юридическите лица на бюджетна издръжка, отменя се алинея 3 и се изменя алинея 4, която уточнява приходите от собствена дейност на агенцията. В чл. 113, ал. 2 се заличават думите "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити". В чл. 115с, ал. 1, т. 5 думата "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за виното и спиртните напитки се извършват следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 4 т. 1 се добавя, че трансферите от бюджета на Министерството на земеделието и храните са допустими. 2. В чл. 7, ал. 1, т. 8 и ал. 2, т. 5 терминът "второстепенни разпоредители с бюджетни кредити" се заменя с "други органи на изпълнителната власт".
С измененията в Закона за публичните финанси, в Закона за горите се заличава част от текста в чл. 154, ал. 2, а именно тирето и израза "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити".
С §82 от Закона за публичните финанси се извършва промяна в Закона за енергетиката, като в член 26, алинея 2 вместо "бюджетни кредити" се записва "бюджет". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
С §83 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси се извършва изменение в Закона за защита на потребителите. Конкретно, в чл. 165, ал. 1 от закона се заличават тирето и израза "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити".
С измененията в Закона за железопътния транспорт се предвиждат следните корекции: 1. В член 6, алинея 1, след "Изпълнителна агенция 'Железопътна администрация'" се добавя описание на агенцията като "юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията". 2. Член 8, алинея 1 се отменя. 3. В член 26, алинея 1, точка 1 и в член 30, алинея 5, думата "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за опазване на околната среда се извършват следните изменения: отменя се алинея 3 на член 14; в алинея 2 на член 21 се заменят думите "се разпореждат със средствата от консолидирания държавен бюджет" с "са част от консолидираната фискална програма"; в член 73 думата "републиканския" се заменя с "държавния".
В Закона за електронните съобщения се извършват изменения, като в чл. 50 терминът "бюджетни кредити" се заменя с "бюджет", а в чл. 148, ал. 2, терминът "републиканския" се заменя с "държавния".
В Кодекса на търговското корабоплаване се въвеждат изменения, свързани с термина "бюджетни кредити", който се заменя с "бюджет" в чл. 6б. Освен това, в чл. 360, ал. 1 се заличават думите "и собствени приходи, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити".
В Закона за автомобилните превози се извършват изменения, които включват заличаване на част от текста в чл. 2, ал. 3 и замяна на термина "републиканския" с "държавния" в чл. 106а, ал. 5, т. 1 и 2.
С §89 от Закона за публичните финанси се извършват изменения в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Добавя се, че председателят на агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет. Освен това, в чл. 54, ал. 3 се заменя израза относно реда на Закона за устройството на държавния бюджет с реда на Закона за публичните финанси. В чл. 97, ал. 3 се заличава част от текста, свързана с предложението на Министерството на финансите.
В Закона за биологичното разнообразие се извършва промяна в чл. 107, ал. 1, като израза "републиканския бюджет" се заменя с "бюджета на Министерството на околната среда и водите". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се извършват следните изменения: 1. В чл. 108, ал. 1 "целево от републиканския бюджет" се заменя с "от бюджета на Министерството на земеделието и храните". 2. В чл. 120, ал. 2 се заличават думите "държавния бюджет, разчетени по". 3. В § 190, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност се заличават думите "републиканския бюджет, разчетени по".
С §92 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се въвежда нова разпоредба в Закона за гражданското въздухоплаване, която добавя трето изречение в чл. 64б, ал. 1. Според новата разпоредба, Генералният директор на Авиоотряд 28 става първостепенен разпоредител с бюджет.
В параграф 93 от Закона за публичните финанси се внасят изменения в Закона за държавните резерви и военновременните запаси. В член 5, алинея 2 на този закон се добавя ново изречение, което гласи, че председателят на агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет.
В Закона за експортното застраховане, в член 10, алинея 4 и 5, думата "републиканския" се заменя с "държавния". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси.
В Закона за защита на конкуренцията се въвеждат изменения, свързани с термини от Закона за публичните финанси. В член 3, алинея 1 се заменят 'бюджетни кредити' с 'бюджет'. В член 13, алинея 1 се заменя 'Закона за устройството на държавния бюджет' с 'Закона за публичните финанси'.
В Закона за кадастъра и имотния регистър, в член 9, терминът "субсидия" ще бъде заменен с "трансфер". Тази промяна е част от измененията, които се въвеждат с новия Закон за публичните финанси.
В Закона за лова и опазване на дивеча, в член 54, алинея 3, се извършва промяна, при която изразът "държавния бюджет" се заменя с "бюджета на Министерството на земеделието и храните". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
В Закона за насърчаване на инвестициите, в член 15, алинея 3, се извършва замяна на текста "Средствата от републиканския бюджет, необходими" с "Необходимите средства". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси.
Съгласно параграф 99 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, в Закона за статистиката, чл. 6, ал. 2, се добавя ново изречение, което гласи, че председателят на Националния статистически институт е първостепенен разпоредител с бюджет.
В Закона за съхранение и търговия със зърно, член 4а, алинея 1, точка 1, се въвежда изменение, което предвижда трансфер от бюджета на Министерството на земеделието и храните.
В Закона за устройство на територията, в чл. 141, ал. 2, изречение първо, думата "републиканския" е заменена с "държавния". Тази промяна е част от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси.
В Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор се извършват следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 се уточнява, че бюджетните организации включват и общинските предприятия, а точки 2, 3 и 4 се отменят. 2. В чл. 8, ал. 1 терминът "бюджетни кредити" се заменя с "бюджет", а точките 2, 3 и 4 се променят на 1, 5 и 6. 3. В чл. 21, ал. 1 също се заменят точките 2, 3 и 4 с 1, 5 и 6 и терминът "бюджетни кредити" с "бюджет".
Параграф §103 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси предвижда изменения в Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Основните промени включват: 1. В чл. 9 се уточнява, че бюджетните организации включват и общинските предприятия, а точки 2, 3 и 4 се отменят. 2. В чл. 12 се променят условията за администрациите на разпоредителите с бюджет, а терминът "бюджетни кредити" се заменя с "бюджет" в различни членове. 3. В чл. 13, 14, 34, 40 и 55 също се правят изменения, свързани с термина "бюджет".
В Закона за движението по пътищата се добавят нови алинеи в допълнителните разпоредби. Алинея 5 предвижда, че министърът на финансите, по предложение на министъра на вътрешните работи, одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за Фонда за безопасност на движението, до размера на приходите от глоби. Алинея 6 уточнява, че превишението на приходите над разходите в края на годината ще се използва за същите цели през следващата бюджетна година.
В Закона за държавния дълг се извършват следните изменения: отменят се член 7 и глава трета "Лимит за дълга"; заменят се думи в чл. 15, ал. 2; отменя се ал. 2 на чл. 16; изменя се ал. 2 на чл. 38, като се уточнява, че информацията за дълга се публикува ежемесечно от Министерството на финансите; отменят се членове 39, 40 и 44; отменя се т. 5 от § 1 на допълнителните разпоредби.
В Закона за счетоводството се въвеждат промени, свързани с бюджетните предприятия и предприятията от сектор "Държавно управление". Бюджетните предприятия трябва да водят счетоводство по изискванията на Закона за публичните финанси. Годишните финансови отчети на тези предприятия ще се изготвят в съответствие с определени членове от същия закон. Министърът на финансите ще определя формата и съдържанието на отчетите. Консолидирането на отчетните данни ще се извършва от Министерството на финансите. Освен това, изменят се определенията за "бюджетни предприятия" и "сектор Държавно управление" в допълнителните разпоредби на закона.
В Закона за концесиите се въвеждат изменения, касаещи членове 19 и 81. В чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 "бюджетни кредити" се заменят с "бюджет". В чл. 81, ал. 5 се заменя позоваването на "чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет" с "чл. 109 или 110 от Закона за публичните финанси".
В Закона за приватизация и следприватизационен контрол са направени изменения в членове 8, 9, 10 и 10а. В член 8, алинея 9, паричните постъпления от юрисконсултски възнаграждения ще се внасят в централния бюджет и ще се разпределят за Държавния фонд за пенсионна система. Член 9 уточнява, че разходите за приватизация и контрол ще се извършват чрез бюджета на Агенцията. Член 10 описва как паричните постъпления от приватизация на общинско участие ще постъпват в бюджета на общината и как част от тях може да се използва за гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Член 10а, алинея 3, точка 1, променя процента на постъпленията, които ще отиват по бюджета на общината на 20%.
В Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, в чл. 11, ал. 1, т. 1, 2 и 3 думата "републиканския" се заменя с "държавния". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси.
В параграф 110 от Закона за публичните финанси се извършва изменение в Закона за публично-частното партньорство, като в член 19, алинея 2 се заменят думите "Закона за общинските бюджети" с "Закона за публичните финанси".
В Закона за Българската академия на науките се извършва промяна в чл. 11, ал. 1, като се заменят думите "има самостоятелен бюджет" с "съставя, изпълнява и отчита бюджет". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси.
С §112 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси се предвижда изменение в Закона за висшето образование, при което в чл. 90, ал. 1 се заличава думата "самостоятелен".
В Гражданския процесуален кодекс се извършват изменения в чл. 520. Първо, думата 'републиканския' в ал. 1 се заменя с 'държавния'. Второ, се добавя нова ал. 2, която забранява изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси се извършват изменения и допълнения в Закона за митниците. Основните промени включват: забрана за налагане на запори върху стоки под митнически надзор, уточняване на основанията за прекратяване на трудови отношения на митнически служители, нови правомощия за Агенция 'Митници' относно достъпа до Регистъра на населението, изменения в глобите за нарушения и нови класификации на информацията. Създадени са нови членове, касаещи наказания за използване на тайници в превозни средства и разпореждане с акцизни стоки, отнети в полза на държавата. В допълнителната разпоредба се уточняват определения за 'служебна тайна', 'тайник' и 'повторно' нарушение.
Параграф §115 от Закона за публичните финанси, в сила от 01.01.2013 г., предвижда изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. В чл. 75, ал. 3 се добавя срок от 30 дни за уведомления. В чл. 219 се създават нови алинеи 4 и 5, които определят, че данъкът върху помощните и спомагателните дейности по Закона за хазарта се декларира до 31 март на следващата година, а данъчно задължените лица подават годишен отчет за дейността в същия срок.
В Закона за общинската собственост се извършват изменения в чл. 52. В алинея 1 се заличават думите "или от извънбюджетните сметки и фондове", а в алинея 5 думите "бюджетни кредити" се заменят с "бюджет".
В Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България, думата "републиканския" в § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба се заменя с "държавния".
В Закона за убежището и бежанците се извършват две основни изменения: отменя се член 55 и се отменя алинея 2 от член 56. Тези изменения са част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси.
В Закона за независимия финансов одит, в чл. 35б, ал. 1, изречение второ, думите "бюджетни кредити" се заменят с "бюджет". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
Съгласно §120 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, в Закона за местното самоуправление и местната администрация се извършват следните изменения: 1. Алинея 1 на чл. 34 се изменя, като възнаграждението на общинските съветници за участие в заседанията на общинския съвет и неговите комисии се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници. 2. Създава се нова алинея 8, която уточнява, че възнаграждението по алинея 2 не включва възнаграждението за участие в специализирани органи на общинския съвет.
Параграф §121 от Закона за публичните финанси, в сила от 01.02.2013 г., уточнява, че разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се прилага единствено за възнагражденията, получавани за участие в специализирани органи на общинския съвет, които са създадени до датата на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Законът за публичните финанси влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на отделни параграфи. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 31 януари 2013 г. и е официално подпечатан.
Законът за публичните финанси влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48 до 52, които влизат в сила на 1 януари 2017 г. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, обнародван в Държавен вестник, брой 43 от 2016 г.
Параграф 33 предвижда, че министърът на финансите трябва да издаде указания по чл. 130г, ал. 1 в срок от един месец след влизането в сила на закона. Заключителните разпоредби касаят измененията и допълненията на закона за публичните финанси, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2020 г., с влизане в сила от 17 ноември 2020 г.
Законът за публичните финанси влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съществуват и релевантни актове от Европейското законодателство, включително Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки и Регламенти, свързани с процедурата при прекомерен дефицит и надзора върху бюджета.