ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България в процесите на държавната и местната власт. Освен това, той включва мерките за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/788, свързан с европейската гражданска инициатива.
Чл. 2
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление излага основните принципи, които ръководят участието на гражданите в управлението. Те включват свободно изразяване на волята, общо и равно участие с тайно гласуване, равен достъп до информация и еднакви условия за представяне на различни становища.
Чл. 3
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда различни форми на участие, включително референдум, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива и общо събрание на населението. Референдумите могат да бъдат организирани на национално и местно ниво, докато гражданските инициативи и общите събрания на населението могат да се провеждат на различни нива в зависимост от контекста.
Чл. 4
Гражданите на Република България с избирателни права имат право да гласуват на национален референдум, ако имат постоянен адрес в страната към деня на насрочване на референдума. За местен референдум и общо събрание на населението, правото на гласуване имат граждани с постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или населено място, при условие че адресът е бил валиден поне 6 месеца преди насрочването на референдума.
Чл. 5
Законът предвижда, че финансовите средства за национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за местен референдум - от общинския бюджет. Гражданската инициатива, свързана с организиране на подписка, се финансира от граждани и юридически лица. Всички документи по този закон са освободени от такси.
Чл. 6
Чл. 6 урежда споровете, свързани с референдумите. Споровете за конституционност на решенията на Народното събрание относно национален референдум се решават от Конституционния съд преди определяне на датата за провеждане. Резултатите от националния референдум се проверяват от Върховния административен съд, а за местните референдуми и техните резултати - от съответния административен съд.
Чл. 7
Член 7 от Закона за пряко участие на гражданите определя функциите на Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии по отношение на организирането на национални и местни референдуми. Централната избирателна комисия е отговорна за провеждането на национални референдуми, докато районните комисии организират референдуми на територията на изборните райони. При съвпадение на национален референдум и общи избори, общинските комисии поемат съответните функции за референдумите в общините. Кметовете на общините играят роля в определянето на обхвата и номерата на избирателните секции, като предлагат състава на секционните комисии след консултации с инициативни комитети и политически партии.
Чл. 8
Член 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда, че националният и местният референдум се провеждат въз основа на актуализирани избирателни списъци, свързани с изборите за народни представители и общински съветници и кметове. Също така, за съставянето, промяната и обявяването на избирателните списъци се прилагат изискванията на Изборния кодекс.
Чл. 9 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
Националният референдум се провежда за решаване на въпроси с национално значение, които са в компетентността на Народното събрание. Не могат да се решават въпроси, свързани с определени членове от Конституцията, размера на данъците и таксите, държавния бюджет, както и вътрешната организация на Народното събрание. Кодекси и закони, които изцяло уреждат дадена материя, също не могат да бъдат подлагани на референдум. Референдум може да се проведе и за въпроси, уредени в международни договори преди тяхната ратификация. Решенията от референдума не подлежат на одобрение от Народното събрание, но ако то не предприеме действия в срок от три месеца след обявяване на резултатите, актовете му, които противоречат на решението, не се прилагат.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда, че предложение за произвеждане на национален референдум може да направи не по-малко от една пета от общинските съвети в страната. За да бъде прието такова предложение, то трябва да е в съответствие с ограниченията на чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от същия закон. Председателят на Народното събрание организира публичен регистър на предложенията и инициативните комитети, а самото предложение трябва да включва въпроси, на които гражданите отговарят с "да" или "не", формулирани на ясен и точен български език.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва процеса за организиране на национален референдум. Предложението за референдум се инициира от общинските съвети, които трябва да обосноват необходимостта от него и да формулират въпроса за гласуване. Създава се инициативен комитет от 5 до 15 членове, избрани от общинските съвети, който отговаря за организацията на подписката. Комитетът трябва да изпрати решенията на общинските съвети до другите съвети, да събере необходимите документи и да внесе подписката в Народното събрание. Предложението включва въпроса за гласуване, данни за членовете на комитета, мотиви и заверени копия от решенията на съветите. Финансирането на инициативата идва от бюджета на общинските съвети.
Чл. 12
Национален референдум може да бъде организиран от инициативен комитет, състоящ се от 5 до 15 членове, чрез подписка. Комитетът подготвя бланки, определя места за събиране на подписи, уведомява председателя на Народното събрание и внася подписката. Бланките трябва да съдържат исканията и личните данни на гражданите, които подписват. Всеки гражданин може да подпише само веднъж. Подписката трябва да бъде внесена в Народното събрание в срок от три месеца, иначе процедурата се прекратява. Нова подписка по същия въпрос може да бъде започната след 6 месеца.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва процедурата за внасяне на подписка от инициативен комитет в Народното събрание. Подписката трябва да бъде подадена в структурирана електронна форма и да съдържа данните на гражданите, положили саморъчни подписи. Председателят на Народното събрание изпраща подписката за проверка в срок до 45 дни. Ако се установи необходимия брой валидни подписи, Народното събрание обсъжда предложението. При нередовности, председателят уведомява инициативния комитет и определя срок за отстраняване на недостатъците. Постоянните комисии разглеждат предложението и представят становища, а Народното събрание може да редактира предложението и да вземе решение за провеждане на референдум в срок до три месеца след внасянето на предложението.
Чл. 14
Министерският съвет има определени правомощия, свързани с организирането и провеждането на референдуми. Той е отговорен за подготовката на референдума, осигуряването на необходимите условия и ресурсите, както и за координирането на действията на различни институции, участващи в процеса. Също така, Министерският съвет следва да информира гражданите за целите и въпросите, които ще бъдат поставени на референдума, и да гарантира прозрачност и честност в провеждането на гласуването.
Чл. 15
Член 15 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя, че организационно-техническата подготовка на национален референдум се извършва от Министерския съвет. Той е отговорен за издаването на информационен лист, който включва формулировката на въпроса, кратка информация за мотивите на референдума и информация за времето, мястото и реда за провеждане на референдума.
Чл. 16
Член 16 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва правилата за провеждане на информационно-разяснителна кампания за референдумите. В него се гарантира, че различните становища по въпросите на референдума имат равни възможности за представяне. Регистрирани партии, коалиции и инициативни комитети могат да подкрепят въпросите на референдума и да получат средства за медийни пакети. Гражданите имат право на информация за различните позиции, а общините са задължени да предоставят подходящи помещения за обсъждания. Кампанията започва 30 дни преди референдума и приключва 24 часа преди него.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя характеристиките на бюлетините за референдума. Бюлетините са бели и съдържат надпис "Национален референдум", както и въпросите, на които гласоподавателите трябва да отговорят. Всеки въпрос има две оградени полета с надписи "да" и "не", изписани с еднакъв едър шрифт. При множество въпроси, те се изписват в общата бюлетина с отделяне чрез празен ред и плътна черна хоризонтална линия.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва процедурата за гласуване на референдуми. Гласоподавателите поставят бюлетината в плик и я пускат в избирателната кутия, след като зачертаят избрания отговор "да" или "не". Също така, при референдуми с повече от един въпрос, гласоподавателят не е задължен да отговаря на всички въпроси. Поради това, ако бюлетината не отговаря на тези изисквания, тя може да бъде обявена за недействителна.
Чл. 19
Бюлетината се счита за недействителна в следните случаи: когато е намерена без плик, не отговаря на образеца, е напълно зачертана или не е зачертан отговорът, или са зачертавани и двата отговора на един въпрос. Обаче, зацапвания и механични повреди не правят бюлетината недействителна, стига да е ясна волята на гласоподавателя.
Чл. 20
След приключване на гласуването, секционната комисия изготвя протокол, в който отразява данните за гласуването, включително наименованието на района, номера на секцията, часа на започване и завършване на гласуването, броя на гласоподавателите, гласувалите, действителните и недействителните бюлетини, както и подадените заявления и жалби. Протоколът се съставя в три екземпляра, от които два се изпращат на районната избирателна комисия, а третият на общинската администрация. Секционната комисия трябва да отчете резултатите в срок до 24 часа след края на гласуването.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва процедурите за обобщаване на резултатите от гласуването на референдум. Районната комисия обобщава данните от секционните комисии и съставя протокол, в който се посочват важни статистически данни, като броя на избирателите, гласувалите, действителните и недействителните бюлетини и подадените заявления. Протоколът се изпраща на Централната комисия, а районната комисия трябва да отчете резултатите в срок до 48 часа.
Чл. 22
Централната комисия за произвеждане на национален референдум е задължена да обобщи данните и да обяви резултатите от гласуването в срок от 5 дни след приключването на референдума. Резултатите могат да бъдат за приемане или отхвърляне на предложението, предмет на референдума.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя условията за приемане на предложения, предмет на референдума. Предложението е прието, ако в гласуването участват не по-малко от избирателите на последните избори за Народно събрание и ако повече от половината от гласувалите са гласували с "да". Ако предложението не бъде прието, нов референдум по същия въпрос може да се инициира след две години. В случай на участие под броя на избирателите от последните избори, но над 20%, и ако отново повече от половината гласуват с "да", предложението се внася в Народното събрание.
Чл. 24
Чл. 24 от закона предвижда, че резултатите от национален референдум могат да бъдат оспорени от определени лица в 7-дневен срок след тяхното обявяване. Оспорването става пред тричленен състав на Върховния административен съд, който трябва да се произнесе в 14-дневен срок. Решението на тричленния състав може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на съда, който също има 14-дневен срок за произнасяне.
Чл. 25
Решението, прието чрез национален референдум, трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник" от председателя на Народното събрание в срок от три дни след получаването му от Централната комисия. То влиза в сила от деня на обнародването му.
Чл. 26
Местен референдум може да се провежда в общини, райони или кметства за решаване на въпроси от местно значение, които са в компетенцията на местните органи. Не могат да се решават въпроси, свързани с общинския бюджет, местните данъци и такси, както и правилата на вътрешната организация на общинския съвет. Гласуването може да бъде по един или повече въпроса, а решенията, приети с референдум, не изискват одобрение от общинския съвет, освен ако не е необходимо за изпълнението им.
Чл. 27
Местен референдум може да бъде произведен по предложение на: 1) поне 3 общински съветници или 1/5 от тях; 2) кмета на общината; 3) инициативен комитет с подписи на 1/20 от гражданите с избирателни права в съответната община. Общинският съвет може да приеме решение за референдум, ако е поискано от инициативен комитет с подписка от 1/10 от гражданите с избирателни права. Ако в срок от един месец след решение на съвета се подаде искане за референдум, кметът определя дата за провеждането му в срок до два месеца. Предложението се адресира до председателя на общинския съвет, който уведомява съветниците и кмета в тридневен срок. В предложението се формулират въпроси, на които гражданите отговарят с "да" или "не", изписани на общ български език.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва процедурата за организиране на местен референдум чрез подписка от инициативен комитет, състоящ се от 3 до 7 члена. Комитетът отговаря за подготовката на бланките, определянето на места за събиране на подписи, уведомяването на общинския съвет и внасянето на подписката. Бланките за подписка трябва да съдържат лични данни на гражданите, които искат да подкрепят предложението, и да уточняват, че данните ще се използват само за референдума. Подписката трябва да бъде внесена в общинския съвет в срок от три месеца, в противен случай процедурата се прекратява. Нова подписка по същия въпрос може да бъде започната след 6 месеца от прекратяването.
Чл. 29
Чл. 29 от закона регламентира процеса по внасяне и проверка на подписки от инициативни комитети в общинските съвети. Подписките се вписват в публичен регистър и се изпращат в структурирана електронна форма. Председателят на общинския съвет е отговорен за изпращането на подписките за служебна проверка в Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". При установяване на необходимия брой валидни подписи, се изготвя протокол. В случай на нередности, инициативният комитет получава уведомление и срок за отстраняване на проблемите. Общинският съвет обсъжда подписката, ако тя отговаря на необходимите изисквания.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва процедурата за произвеждане на местен референдум. В срок до три дни след постъпване на подписката, председателят на общинския съвет уведомява общинските съветници, назначава водеща комисия и насрочва заседание на общинския съвет в срок до един месец. Постоянните комисии и кметът трябва да обсъдят предложението и да представят становища до три дни преди заседанието. Общинският съвет решава за произвеждане на референдум или отхвърля предложението. Ако решението е положително, се определя дата за референдума в срок от 45 до 60 дни след решението.
Чл. 31
Общинският съвет има право да редактира въпросите за местен референдум, без да променя техния смисъл. В случай, че установи незаконосъобразност на въпроса, той може да откаже произвеждането на референдума с мотивирано решение. Също така, общинският съвет може да не приеме предложението за референдум, освен в определени случаи, при условие че са изпълнени изискванията на закона.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление регламентира правото на обжалване на решенията на общинския съвет относно местните референдуми. Лицата, упоменати в чл. 27, ал. 1, 2 и 3, или областният управител могат да обжалват решението в 7-дневен срок пред административния съд, който разглежда жалбата в тричленен състав. Ако съдът отмени отказа за референдум, общинският съвет е задължен да насрочи референдум в предвидените срокове. При неуспех на общинския съвет да насрочи референдум, инициативният комитет може да поиска от областния управител да го направи, а областният управител изисква подписката от председателя на общинския съвет в тридневен срок.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда, че общинският съвет взема решение за провеждане на местен референдум, като одобрява необходимите разходи за неговото организиране и финансиране от общинския бюджет. Кметът и общинската администрация отговарят за организационно-техническата подготовка на референдума.
Чл. 34
Кметът организира информационната кампания, която започва 30 дни преди референдума и приключва 24 часа преди него. Той отговаря за отпечатването на информационен лист, който включва формулировката на въпроса, мотивите за референдума и информация за времето и мястото на провеждането му. Кампанията се открива с разпространение на информационния лист, включително чрез медии и на обществени места. Кметът също така осигурява подходящи помещения за обсъждания по въпроса на референдума.
Чл. 35
Кметът на общината, района или кметството е отговорен за осигуряване на отпечатването на бюлетини и образци за протоколи, снабдяване на секционните комисии с необходимите материали за тайно гласуване, включително пликове, кутии, бюлетини и протоколи, както и за изпълнение на всички други правомощия, предвидени в Изборния кодекс.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя, че бюлетините за референдума са бели и съдържат определени елементи. Всяка бюлетина трябва да има надпис "Местен референдум" и наименованието на съответната община, район или кметство. В бюлетината се изписват въпросите, на които гласоподавателите трябва да отговорят, с две оградени полета за "да" и "не". При наличие на повече от един въпрос, те се изписват в определен ред, отделени с празен ред и плътна черна линия.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва процедурата за гласуване на референдум. Гласоподавателят отбелязва отговор "да" или "не", поставя бюлетината в плик и я пуска в избирателната кутия. При референдуми с повече от един въпрос, гласоподавателят не е задължен да отговаря на всички въпроси, което предполага, че бюлетината може да бъде недействителна, ако не са отговорени на всички въпроси.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя условията, при които бюлетината се счита за недействителна. Недействителна е бюлетина, ако е намерена в кутията без плик, не е по образец, е зачертана изцяло, или не е зачертан един отговор, като и двата отговора на един въпрос са зачертан. Зацапвания и повреди не правят бюлетината недействителна, ако волята на гласоподавателя е ясна.
Чл. 39
След приключване на гласуването, секционната комисия съставя протокол, в който отразява важни данни, включително наименованието на общината, номер на секцията, часове на гласуването, брой гласоподаватели, гласували и бюлетини, както и решения по заявления и жалби. Протоколът се изготвя в два екземпляра, един от които се изпраща на общинската избирателна комисия, а другият на кмета. Резултатите трябва да бъдат отчетени в срок до 24 часа.
Чл. 40
Чл. 40 описва задълженията на общинската комисия за референдумите относно обобщаването на данните от секционните избирателни комисии. Комисията съставя протокол, в който се отразяват важни данни като броя на секционните комисии, гласувалите граждани, действителните и недействителните бюлетини, както и подадените жалби. Протоколът се изготвя в два екземпляра, един от които се предава на общинския съвет, а другият на областния управител. Резултатите от гласуването трябва да се отчетат пред Централната комисия в срок до 48 часа след предаването на последния протокол.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя процедурата за обобщаване на резултатите от референдумите. Общинската комисия обявява резултатите, а предложението е прието, ако 40% от избирателите с право на глас в общината са участвали и повече от половината от тях са гласували "да". При референдум, проведен едновременно с общи избори, предложението се приема, ако повече от половината от действителните гласове в изборите за общински съветници са "да". Ако предложението не бъде прието, нов референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от една година след предходния.
Чл. 42
Законността на резултатите от местен референдум може да бъде оспорена от определени лица или от областния управител в срок от 7 дни след обявяването на резултатите. Административният съд разглежда делото в срок от 14 дни. Решението на административния съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, който също се произнася в срок от 14 дни, а неговото решение е окончателно.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя процедурата за обявяване и изпълнение на решения, приети чрез местен референдум. Решението трябва да бъде обявено в тридневен срок от председателя на общинския съвет на официалната интернет страница на общината, в един регионален вестник и в една регионална електронна медия. То влиза в сила веднага след обявяването му, а изпълнението му се организира от кмета на общината, района или кметството.
Чл. 44
Националната гражданска инициатива позволява на гражданите да правят предложения до Народното събрание или органите на централната изпълнителна власт по въпроси от национално значение. Инициативата се реализира чрез подписка, която се организира от инициативен комитет на територията на цялата страна.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя условията за организиране на национална гражданска инициатива. Тя може да бъде организирана от събрание на минимум 50 граждани с избирателни права. Събранието одобрява предложението, избира инициативен комитет, одобрява бланка за събиране на подписи и определя сроковете и местата за това. За събранието се съставя протокол с данни за участниците.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда, че гражданите могат да предлагат решения по въпроси от местно значение чрез местна гражданска инициатива. Тази инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на общината, района, кметството или населено място.
Чл. 47
Местната гражданска инициатива може да бъде организирана от минимум 50 граждани с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община. Събранието на гражданите одобрява предложение за събиране на подписи, избира инициативен комитет от 3 до 5 членове, одобрява бланка за подписите и определя сроковете и местата за събиране на подписите. Протокол от събранието се съставя и включва списък с данни на участниците.
Чл. 48
Националната и местната гражданска инициатива се осъществяват чрез подписка, която трябва да бъде проведена в срок, определен от събранието, но не по-дълъг от три месеца за националната инициатива и два месеца за местната. Всеки гражданин с избирателни права може да подпише еднократно, като за националната инициатива може да го направи и на място, различно от постоянния си адрес, а за местната - в съответствие с постоянния или настоящия адрес.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя изискванията за подписка. Подписката трябва да съдържа одобрено предложение, протокол и бланки със събрани подписи. Бланките включват наименование на общината, пореден номер, както и лични данни на подписващите, които трябва да бъдат защитени и използвани само за целите на инициативата. Освен това, ако лицето е с физически или зрителни увреждания, е необходимо да се впишат данни за придружителя.
Чл. 50
Член 50 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление задължава инициативния комитет да организира информационна кампания и обществени дискусии, свързани с предложението, по което се провежда подписка. Тази стъпка е важна за информираността на гражданите и за събиране на мнения относно предложението.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление регламентира процедурата за внасяне на подписки от инициативни комитети. Подписките за национални и местни граждански инициативи трябва да се внесат в съответните органи, като се предават и в електронен вид. Те трябва да съдържат данни за гражданите, подписали инициативата, както и информация за членовете на инициативния комитет. След постъпване на предложението, компетентният орган извършва служебна проверка на подписката и изготвя протокол за резултатите.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя задълженията на органите, до които е отправена подписката за национална или местна гражданска инициатива. Националната инициатива трябва да бъде разгледана в срок от три месеца, а местната - в срок от един месец. Резултатите от разглеждането трябва да бъдат обявени на интернет страниците на съответните органи, в национален и регионален печат, както и по обществените медии. Освен това, органите са задължени да уведомят писмено инициативния комитет за своето решение.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда, че разходите за организиране на подписка се покриват от граждани и юридически лица, които могат да открият специална набирателна сметка. Глава трета "а" касае удостоверяването на изявленията за подкрепа онлайн на европейска гражданска инициатива, което е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 42 от 2012 г.
Чл. 53а
Чл. 53а регламентира процедурата за европейска гражданска инициатива, която се осъществява чрез подписка в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/788. Подкрепата може да бъде събирана на хартиен носител или електронно. При онлайн събиране, министърът на електронното управление удостоверява съответствието на системата. Преди започване на събирането, организаторите искат удостоверение. Правилата за оценка на съответствието се определят с наредба на Министерския съвет. Техническите спецификации са определени в Регламент (ЕС) № 1179/2011. Удостоверенията за съответствие от други държави членки на ЕС също се признават.
Чл. 53б
Чл. 53б от Закона определя, че Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" е компетентният орган за проверка и удостоверяване на действителните изявления за подкрепа, събрани за европейска гражданска инициатива в България. Проверката трябва да бъде извършена в срок до три месеца, след което на организаторите се издава удостоверение за броя на действителните изявления. Финансирането на проверката е осигурено от държавния бюджет.
Чл. 53в
Чл. 53в от закона определя, че събирането и обработването на лични данни, свързани с участието на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, трябва да се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Тази разпоредба подчертава важността на защитата на личната информация на гражданите в контекста на тяхното участие в обществени процеси.
Чл. 54
Общото събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, които са в компетенцията на общинския съвет или кмета. След приемането на решението от събранието, общинският съвет или кметът имат задължение да предприемат необходимите действия в срок до един месец, освен ако не е уговорен по-дълъг срок от самото събрание. Действията трябва да бъдат предприети от общинския съвет в рамките на същия срок.
Чл. 55
Общото събрание на населението се организира в общини, райони, кметства, населени места и квартали, като за население до 10 000 жители се провежда на едно място. При население над 1000 жители, събранието може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок, като за всяко отделно събрание се прилагат съответните разпоредби.
Чл. 56
Общото събрание на гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала се свиква от кмета, който изготвя и поддържа актуализирани списъци на гражданите с избирателни права. Събранието включва всички граждани с постоянен или настоящ адрес в съответната територия, преди определената дата за събранието.
Чл. 57
Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината по негова инициатива, по решение на общинския съвет или по искане на граждани. За искането е необходимо минимум 20 граждани с избирателни права. Инициативният комитет организира подписката, като данните на гражданите се използват само за целите на събранието. Подписката се внася при кмета, който е длъжен да свика събранието в определения срок. Съобщението за събранието трябва да бъде оповестено поне 15 дни преди датата на провеждане.
Чл. 58
Общото събрание на гражданите се провежда в срок от 15 дни до един месец след оповестяването му. Събранието трябва да се организира в извънработно време.
Чл. 59
Разходите, свързани с организацията на общото събрание на населението, се покриват от бюджета на общината. Това означава, че средствата за провеждане на такова събрание са за сметка на общинския бюджет, осигурявайки финансова подкрепа за участието на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Чл. 60
Общото събрание на населението е редовно, ако присъстват минимум 25% от гражданите с избирателни права. В населени места с до 150 жители, изискването е минимум 33%. Ако не се явят достатъчно граждани, събранието се отлага с един час и може да се проведе с минимум 10% от гражданите. Решението се приема с минимум половината от присъстващите на събранието.
Чл. 61
Общото събрание на населението се провежда от комисия, състояща се от трима до пет члена, избрани с мнозинство от присъстващите граждани с избирателни права. Гласуването е тайно, освен ако не се реши друго. Комисията одобрява бюлетините и организира гласуването. Решенията се приемат с мнозинство от присъстващите и се обявяват незабавно от председателя на комисията.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя изискванията за изготвяне на протокол от комисията. В него се отразяват основни данни за събранието, обсъжданите въпроси, резюме от предложенията, мотивите и резултатите от гласуването. Протоколът трябва да бъде подписан от председателя на комисията и да се съхранява в съответната администрация или кметство.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление определя процедурата за провеждане на общо събрание. Резултатите от гласуването се определят на база събраните резултати от отделните събрания, управлявани от кмета и председателите на събранията. Решението на общото събрание се обявява от кмета, който в срок от 7 дни издава заповед за мерките за изпълнение или внася предложение в общинския съвет.
Чл. 64
Законът регламентира правото на гражданите да участват пряко в държавната власт и местното самоуправление. Чл. 64 предвижда процедури за обжалване на мълчалив отказ на кмета за свикване на общо събрание, както и обжалване на законността на решенията на общото събрание. Сроковете за обжалване са 7 дни, а съдът се произнася в 14-дневен срок. Законът уточнява определения, като "квартал", и регламентира финансирането на служебни проверки на подписки за местни инициативи. Включени са и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения в други закони и правила за провеждане на референдуми. Законът е приет на 29 май 2009 г. и е подложен на последващи изменения и допълнения.
§1а
Параграф §1а от закона предвижда, че финансовите средства за служебни проверки на подписките за местен референдум, местна гражданска инициатива и свикване на общо събрание на населението ще се осигуряват от общинския бюджет на съответната община. Тези средства ще бъдат предоставяни по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
§4
С §4 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в чл. 25, ал. 10 на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се извършва замяна на текста "чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за допитване до народа" с "глава четвърта от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление".
§5
В параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се отменя алинея 5 от член 17 на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 29 май 2009 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.
§5
Параграф §5 от закона определя приложимостта на разпоредбите относно предложенията за национален и местен референдум, както и за граждански инициативи, които са постъпили преди влизането му в сила. Сроковете за проверка на подписките, установени в чл. 13, ал. 8 и чл. 30, ал. 1, не текат за времето, необходимо за извършване на проверката от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване".
§6
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби касаят измененията и допълненията на закона, обнародвани в брой 42 от 2012 г.
§5
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в параграф §5 е указано, че терминът "кутията" се заменя с "урната". Тази промяна е част от по-широките изменения и допълнения, свързани със закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 година, в сила от 26.07.2013 г.
§84
В §84 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се указва, че навсякъде в закона терминът "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" се заменя с "Министерството на регионалното развитие". Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник, бр. 44 от 2009 г. и последващи изменения до 2013 г.
§22
Съгласно параграф §22 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в текста на закона се извършват изменения, при които термините "урна", "урни" и "урната" се заменят с "кутия", "кутии" и "кутията". Тези изменения са част от актуализацията на закона, публикувана в Държавен вестник, бр. 44 от 2009 г. и последващите изменения до 2013 г.
Параграф §23
Параграф §23 указва, че подписките, започнати преди влизането в сила на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, ще се внасят по досегашния ред. Това означава, че съществуващите процедури за внасяне на подписки остават в сила за тези случаи.
Параграф §30
Параграф §30 указва, че Кодексът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят до Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§84
В §84 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се предвижда замяна на наименованието "Министерството на регионалното развитие" с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Тази промяна е в сила за всички текстове на закона, обнародван в Държавен вестник, като измененията са направени в различни години от 2009 до 2014.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 56 от 2015 г., и влизат в сила от 24.07.2015 г.
§10
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 94 от 2019 г. и влиза в сила от 29.11.2019 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Допълнителни преходни и заключителни разпоредби са включени в Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, обнародван в "Държавен вестник", брой 15 от 2022 г. и влизащ в сила от 22.02.2022 г.
§29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се посочват релевантни актове от Европейското законодателство, включително Регламент (ЕС) 2019/788 относно европейската гражданска инициатива и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1179/2011, който определя технически спецификации за системите за събиране на изявления за подкрепа онлайн.
