ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда противодействието на тероризма и предвижда всеобхватна, общонационална дейност с единно ръководство и децентрализирано изпълнение. Целите включват защита на правата на гражданите и обществото, превенция на тероризма чрез отстраняване на причините за него, и разработване на механизми за идентификация и оценка на рисковете.
Чл. 2
Законът за противодействие на тероризма установява основните принципи, които трябва да се спазват в борбата с тероризма. Те включват спазване на Конституцията и международните договори, зачитане на правата на човека, приоритет на спасяването на човешкия живот, сътрудничество с гражданите, откритост и прозрачност в политиките, централизирано управление на дейностите, своевременен обмен на информация между органите и съгласувано провеждане на действията.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за противодействие на тероризма установява, че мерките и ограниченията, предвидени в закона, трябва да бъдат приложени в необходимата степен за постигане на техните цели. Това означава, че всяко действие трябва да бъде пропорционално и адекватно на целите, които се стремят да бъдат постигнати.
Чл. 4
Член 4 от Закона за противодействие на тероризма предвижда, че за случаите, които не са уредени с този закон, се прилага Законът за защита при бедствия. Това означава, че в ситуации, които не са конкретно разгледани в закона за тероризма, ще се следват разпоредбите на закона за защита при бедствия.
Чл. 5
Държавните и местните органи и структури са задължени да изпълняват функции и задачи, свързани с противодействието на тероризма, както е предвидено в закона и други нормативни актове. Те трябва да си взаимодействат и да обменят информация, спазвайки действащото законодателство. Освен това, тези органи сътрудничат с компетентни органи на други държави и международни организации, за да се борят с тероризма, в съответствие с международните договори, по които България е страна.
Чл. 6
Министерският съвет осъществява общо ръководство на дейността по противодействието на тероризма. Той е отговорен за приемането на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, както и на планове за нейното изпълнение. Освен това, Министерският съвет приема и Национален план за противодействие на тероризма.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за противодействие на тероризма урежда ролята на Министерския съвет и Съвета по сигурността в изпълнението на дейностите по чл. 6. Съветът по сигурността предоставя подкрепа на Министерския съвет, а неговият секретариат отговаря за поддържането на информация относно плановете за противодействие на тероризма, разработени от различни държавни и местни органи.
Чл. 8
Националният контратерористичен център, разположен в ДАНС, осигурява денонощна информация на компетентните органи за предотвратяване на терористични заплахи. Той анализира и оценява терористичната заплаха за конкретни обекти и лица на различни нива и предлага на министъра на вътрешните работи да определи нивото на заплахата и да въведе степен на готовност.
Чл. 8а
Създава се междуведомствено контратерористично звено в Държавна агенция "Разузнаване", което включва представители от различни институции, като ДАНС, МВР и главния прокурор. Звеното има за цел да осигури взаимодействие и обмен на информация между органите при извършване на превантивни и оперативни дейности. Редът и организацията на дейностите ще бъдат определени със съвместна инструкция.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за противодействие на тероризма определя ролята на въоръжените сили на Република България в борбата с тероризма. Те участват в действията за противодействие и преодоляване на последствията от тероризма, съгласно планирани мерки. Военнослужещите имат право да извършват проверки на самоличността, да задържат лица, да извършват обиски и проверки на лични вещи и превозни средства, дори без съгласие на собствениците. Правомощията им се основават на специално обучение, а правилата за използване на физическа сила и оръжие се определят от министъра на отбраната.
Чл. 10
Военнослужещите от въоръжените сили имат право да извършват проверки на самоличността на лица, свързани с тероризъм, на контролни пунктове и при охрана на стратегически обекти. Установяването на самоличността може да се извършва чрез документи за самоличност, сведения от граждани или по друг начин, който осигурява достоверни данни.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за противодействие на тероризма предоставя правомощия на военнослужещите от въоръжените сили да задържат лица при определени условия, свързани с тероризъм, пречки на държавни органи, нарушения на обществения ред или невъзможност за установяване на самоличността. След задържането, военнослужещите незабавно уведомяват органите на МВР и предават лицето, като се съставя протокол с подробности за задържането и самоличността на лицето.
Чл. 12
Военнослужещите от въоръжените сили имат право да извършват лични обиски и проверки на вещи и превозни средства на задържани лица или на лица с данни за притежание на опасни предмети. Личен обиск може да се извърши само от лице от същия пол. За всяка проверка се съставя протокол, в който се отразяват важни данни като дата, място, самоличност на обискираното лице и опис на проверените вещи.
Чл. 13
Военнослужещите от въоръжените сили имат право да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя при определени условия: предотвратяване на терористичен акт, укриване на лице, свързано с тероризъм, или оказване на неотложна помощ. При извършване на проверки се съставя протокол, който включва данни за проверката, съставителя, свидетелите и обстоятелствата. Протоколът трябва да бъде подписан от съставителя и свидетелите, а копие се предоставя на собственика или обитателя.
Чл. 14
Военнослужещите от въоръжените сили могат да използват физическа сила и помощни средства само в случаи на абсолютна необходимост, като например при отказ за изпълнение на законно разпореждане, задържане на лица, опити за бягство, нападения срещу граждани и органи, освобождаване на заложници и други. Помощните средства включват белезници, палки, химически вещества, служебни кучета и други устройства. Използването на сила трябва да бъде минимално и да се преустановява веднага след постигане на целта, като се вземат мерки за опазване на живота и здравето на всички участници.
Чл. 15
Военнослужещите от въоръжените сили имат право да използват служебно оръжие и бойни средства в определени ситуации, включително при въоръжено нападение, освобождаване на заложници, неизбежна отбрана, и при задържане на терористи, които оказват съпротива. Те са длъжни да вземат мерки за опазване на живота на лицата, срещу които е насочено оръжието, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за противодействие на тероризма определя задълженията на държавните и местните органи и структури в рамките на тяхната компетентност. Те трябва да участват в разработването на Националния план за противодействие на тероризма, да поддържат готовност за участие в него, да взаимодействат помежду си и да осъществяват сътрудничество с юридически лица и граждани. Освен това, те трябва да извършват информационно-аналитична дейност, да приемат планове за противодействие, да контролират изпълнението на дейностите, да осигуряват подготовка на служители и провеждане на тренировки, както и да поддържат плановете актуални.
Чл. 17
Министър-председателят създава Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма. Ръководител на щаба е министърът на вътрешните работи. В състава му влизат министри, заместник-министри, ръководители на ведомства и други длъжностни лица. При заплаха от тероризъм или след терористичен акт, щабът въвежда Националния план за противодействие на тероризма. Той координира действията на национално ниво, анализира обстановката, контролира изпълнението на мерките и информира населението. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за противодействие на тероризма описва превантивната дейност, която се извършва от компетентните органи с цел намаляване на риска от тероризъм. Тази дейност включва анализ и оценка на рисковете, сътрудничество и обмен на информация с международни органи, изготвяне на планове за противодействие, прилагане на превантивни мерки и спазване на действащото законодателство.
Чл. 19
Законът за противодействие на тероризма определя три нива на заплаха от терористичен акт: ниско ("Трето ниво"), високо ("Второ ниво") и много високо ("Първо ниво"). Нивото на заплаха се оценява на базата на наличната информация и събития, които предполагат вероятността за извършване на терористичен акт. При "Трето ниво" вероятността е ниска, при "Второ ниво" съществува реален риск, а при "Първо ниво" рискът е висок и всички елементи на заплаха са налични.
Чл. 20
Законът определя четири степени на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха: "Зелена степен" (постоянна готовност), "Жълта степен" (предупреждение), "Оранжева степен" (повишена готовност) и "Червена степен" (реагиране). За всяка степен са предвидени специфични мерки: за "Зелена" - превантивни действия; за "Жълта" - наблюдение и готовност за допълнителни мерки; за "Оранжева" - активиране на специфични мерки; за "Червена" - незабавно действие по плановете за противодействие.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за противодействие на тероризма предвижда, че при заплаха от терористичен акт ръководителят на Националния оперативен щаб е отговорен за оценката на нивото на заплаха. След оценката, той издава заповед, с която определя степента на готовност, в която следва да преминат различни институции и обекти.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за противодействие на тероризма предвижда изготвянето на планове на национално, областно и общинско ниво, които да съдържат мерки за оповестяване, координиране на действия, реагиране на терористични актове, разпределение на задължения и преодоляване на последствията от тероризъм. Областният управител и кметът организират разработването на съответните планове, които се утвърдват след съгласуване с ДАНС и МВР. Плановете на стратегическите обекти, свързани с националната сигурност, също трябва да се съгласуват с МВР и ДАНС и да включват мерки за информационна защита.
Чл. 23
Собствениците и ползвателите на сгради и съоръжения за обществено обслужване, които представляват строежи от първа, втора и трета категория, както и институции в предучилищно, училищно и висше образование и детски ясли, са задължени да разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма. Минималните изисквания и редът за контрол на тези мерки ще бъдат определени с наредба от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.
Чл. 24
Член 24 от Закона за противодействие на тероризма предвижда възможност за прилагане на превантивни мерки спрямо лица, за които има данни, че могат да представляват заплаха от тероризъм. Целта на тези мерки е да се предотврати участието на лицето в тероризъм и да се избегне опасността от извършване на терористичен акт.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за противодействие на тероризма определя превантивни мерки, които могат да бъдат наложени на лица с цел предотвратяване на терористични действия. Те включват забрани за промяна на местоживеенето, напускане на страната, посещаване на определени места, осъществяване на контакт с определени лица, както и задължение за периодично явяване в МВР. Отнемането на паспорти и забраната за издаване на нови документи също са част от мерките. Периодичността на явяването не може да е по-голяма от веднъж седмично, а органът, който контролира мярката, е длъжен да уведомява ДАНС за всяко явяване или неявяване.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за противодействие на тероризма определя процедурата за прилагане на превантивни мерки, които се издават с мотивирана заповед от председателя на ДАНС или главния секретар на МВР. Предложение за заповед могат да правят ръководители на основни структури на МВР и ДАНС, като в него трябва да се съдържат правно основание, данни за лицето, мерките, срок на прилагане, факти и обстоятелства за налагане на мярката, и предложение за контрол. Заповедта трябва да включва наименование на органа, данни за лицето, основания за издаване, приложими мерки, контролен орган, срок и мотиви, информация за обжалване, дата и подпис. Ако фактическите основания съдържат класифицирана информация, тя се посочва в отделен документ. Заповедта се изпраща на контролиращия орган, който я връчва на лицето, спрямо което е взета мярката.
Чл. 27
Член 27 от Закона за противодействие на тероризма регламентира процедурата за обжалване на заповеди, издадени по член 26, ал. 1. Жалбата може да бъде подадена в 7-дневен срок след получаване на заповедта, но не спира нейното изпълнение. Делото се разглежда от трима съдии в открито заседание, с участието на лицето, на което е наложена мярка, и органа, издал заповедта. Съдът проверява редовността на жалбата и може да прекрати делото, ако жалбата е недопустима или нередовна. Решението на съда е окончателно и за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 28
Съгласно Чл. 28 от Закона за противодействие на тероризма, срокът за прилагане на превантивните мерки е до 6 месеца. При необходимост, този срок може да бъде удължен с до 3 месеца, съгласно реда на Чл. 26.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за противодействие на тероризма установява реда, по който органът, издал заповед за превантивна мярка, трябва да се произнесе по искане на лицето за разрешение или отмяна на мярката в срок от 24 часа. Отказът за разрешение може да бъде обжалван в тридневен срок пред Върховния административен съд, който разглежда жалбата незабавно. Отказът за отмяна на мярката подлежи на обжалване по реда на чл. 27. При потвърден отказ за разрешение, ново искане може да се подава само при промяна в обстоятелствата, а при потвърден отказ за отмяна, ново искане е недопустимо в срок от три месеца.
Чл. 30
Преустановяването на превантивната мярка настъпва при изтичане на срока или при отпадане на нуждата от мярката. В случай на отпаднала нужда, съответният орган издава заповед за отмяна. Органът, издал заповедта за прилагане на мярката, е задължен да уведоми служебно лицето, на което е наложена мярката.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за противодействие на тероризма определя, че спазването на превантивните мерки се контролира от МВР и ДАНС. Редът за взаимодействие между тези структури, упражняването на контрол и управлението на преписките се определя с наредба от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за противодействие на тероризма регламентира процедурата за спиране на достъпа до интернет страници, които подбуждат към тероризъм. МВР и ДАНС могат да подават искания до Софийския градски съд за спиране на достъпа до такива страници. Искането трябва да съдържа информация за страницата и мотиви за спирането. Съдът се произнася в срок от 24 часа, а разпореждането се публикува на официалните сайтове на МВР и ДАНС. Предприятията, предоставящи електронни услуги, са задължени незабавно да спрат достъпа. Проверки на съдържанието се извършват на всеки три месеца, а при установяване на заличаване на подбуждащото съдържание, съдът може да разреши възстановяване на достъпа.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за противодействие на тероризма предвижда, че ако има данни, които обосновават предположение за свързаност на юридическо лице с тероризъм, това лице може да бъде прекратено по законов ред.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за противодействие на тероризма определя, че Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху процедурите за налагане и прилагане на превантивните мерки, посочени в чл. 25. Законът съдържа и разпоредби относно провеждането на антитерористични операции и извънредни положения.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за противодействие на тероризма предвижда провеждане на антитерористични операции при наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен такъв. Също така, операции могат да се проведат при опасност от употреба на оръжие за масово унищожение с цел тероризъм. Ръководителят на Националния оперативен щаб е задължен да уведомява министър-председателя, президента и председателя на Народното събрание за предприетите действия.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за противодействие на тероризма регламентира провеждането на антитерористични операции. Операцията се инициира със заповед на ръководителя на Националния оперативен щаб, в която се определят ръководителят на операцията, границите на зоната на операцията и началото на операцията. След отпадане на заплахата от терористичен акт или опасността за живота и здравето на хората, ръководителят на Националния оперативен щаб е задължен незабавно да прекрати операцията.
Чл. 37
Ръководителят на антитерористичната операция осъществява общо ръководство, назначава заместник и отговорни лица, определя състава на силите и средствата, обхвата на мерките и временните ограничения, създава оперативен щаб, издава задължителни разпореждания, определя преговарящи при задържане на заложници, организира отчет след операцията и информира министъра на вътрешните работи за изпълнението на операцията.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за противодействие на тероризма предвижда, че в зоната на антитерористичната операция могат да се наложат ограничения на правата на гражданите. Лицата в тази зона са длъжни да спазват мерките, да оказват съдействие на органите, да предоставят технически средства, да допускат влизането на органите и да дават информация за терористични заплахи. Средствата за масово осведомяване трябва да предават информация незабавно и безвъзмездно, но не могат да разкриват специални техники и самоличността на участниците в операцията.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за противодействие на тероризма определя мерките и временните ограничения, които органите на МВР и военнослужещите могат да прилагат в зоната на антитерористичната операция. Те включват проверка на самоличността, задържане на лица, извеждане на хора, спиране на дейности с опасни вещества, проверка на превозни средства и вещи, ограничаване на движението, осигуряване на достъп до сгради, и спиране на образователни институции и обществени прояви. Освен това, органите имат право на тактически действия и управление на комуникационни средства, които трябва да се спазват от доставчиците на телекомуникационни услуги. Частните охранителни структури трябва да следват указанията на ръководителя на операцията. Възможно е и ограничаване на ползването на електронни съобщителни услуги.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за противодействие на тероризма предвижда обявяване на извънредно положение при терористичен акт, който е довел до смърт, увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или значителни последици за околната среда. Извънредното положение се обявява от Народното събрание или президента и се оповестява чрез медиите. При него могат да се прилагат мерки, включително охрана на обекти, ограничения на въздушния и морския транспорт, забрана на преминаване през границата, контрол върху движението и достъпа до критична инфраструктура.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за противодействие на тероризма регламентира задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, при обявяване на извънредно положение. Те трябва да осигурят възможност за електронни съобщения, достъп на компетентните органи до мрежата и услуги, както и да прекратят временно работата на мрежите по разпореждане на тези органи. Също така, предприятията трябва да поддържат мрежите в готовност за осигуряване на електронни съобщения. Условията за това се определят от Министерския съвет.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за противодействие на тероризма предвижда задължения на Министерството на вътрешните работи (МВР), Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) и Министерството на отбраната за изграждане и поддържане на необходимите материални средства за противодействие на тероризма. Разходите за допълнителни сили и средства по време на антитерористични операции или извънредни положения се възстановяват от държавния бюджет. Финансовите средства за тези дейности се предвиждат в централния бюджет и се предоставят с акт на Министерския съвет.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за противодействие на тероризма предвижда право на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на действия, свързани с предотвратяване или преодоляване на терористични актове. Изключение правят лицата, които са извършили тероризъм или са помагали за него. Финансирането на обезщетенията се осигурява от централния бюджет и условията за тяхното предоставяне се определят от Министерския съвет.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за противодействие на тероризма предвижда, че органи, определени от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС, имат право да извършват проверки в определени обекти след писмено уведомление на ръководителя на обекта. Ръководителите на тези обекти са задължени да осигурят достъп на проверяващите органи и да им оказват необходимото съдействие при изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за противодействие на тероризма определя задълженията на органите, извършващи проверки. Те трябва да се легитимират, да отразяват точно резултатите и да не разпространяват информация, получена по време на проверката. Длъжностните лица могат да изискват само документи и сведения, свързани с изпълнението на задълженията по чл. 23, и за всяка проверка се съставя протокол.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за противодействие на тероризма предвижда, че органите по чл. 44, ал. 1 могат да издават задължителни разпореждания за предотвратяване и преустановяване на нарушения, които подлежат на обжалване съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Разпорежданията трябва да бъдат изпълнени незабавно, освен ако съдът не реши иначе.
Чл. 47
Нарушителите на Закона за противодействие на тероризма, които не спазват наложените мерки или не изпълняват разпореждания на органи на власт, могат да бъдат наказани с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание. Длъжностни лица, които не изпълняват задължения по закона или свързани подзаконови актове, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 48
Законът за противодействие на тероризма определя правилата и процедурите за установяване на нарушения, свързани с тероризма. Актовете за установяване на нарушения се съставят от органи, определени от министъра на отбраната, а наказателните постановления се издават от министри и председателя на ДАНС. Определя се какво представлява тероризъм и терористичен акт, както и какви действия се предприемат в рамките на антитерористични операции. Законът предвижда и изменения в свързани закони, касаещи българското гражданство, ДАНС, отбраната, убежището, чужденците и електронните съобщения. Въвеждат се нови правила за задържане, обиск, призоваване на граждани и за контрол на електронните съобщения с цел предотвратяване на тероризма.
§1
В настоящия закон се дефинират ключови термини, свързани с тероризма и антитерористичните операции. "Тероризъм" обхваща конкретни престъпления, посочени в Наказателния кодекс. "Терористичен акт" е акт, чрез който се осъществява тероризъм. "Антитерористична операция" представлява координирани действия с цел предотвратяване или преодоляване на терористичен акт. "Граница на зона на операция" обозначава територията, в която се провеждат антитерористични действия.
§2
Параграф §2 предвижда срокове за издаване на наредба и изготвяне на мерки, свързани с противодействието на тероризма. Наредбата по чл. 23, ал. 2 трябва да бъде издадена в срок до 6 месеца след влизането в сила на закона. Мерките по чл. 23, ал. 1 трябва да бъдат изготвени от задължените лица в срок до 4 месеца след влизането в сила на наредбата.
§3 от Преходните и Заключителни разпоредби
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за противодействие на тероризма предвижда изменения в Закона за българското гражданство. В чл. 22, ал. 2 се уточнява, че отмяната на натурализацията е допустима до 10 години след придобиването на гражданството, освен в случаи на участие в тероризъм. В чл. 35 се добавят нови срокове за обработване на предложения за отмяна на натурализацията, свързани с тероризъм, като срокът е един месец, а за Министерството на вътрешните работи и ДАНС - 20 и 10 дни преди изтичането на срока.
§4
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за противодействие на тероризма се извършват изменения и допълнения в Закона за Държавна агенция 'Национална сигурност'. Основните изменения включват: създаването на нови алинеи и членове, които регламентират взаимодействието между агенцията и други държавни органи, правомощия за задържане на лица, провеждане на обиски и интервюта с чужденци, както и процедури за призоваване на граждани. Въвеждат се нови права на задържаните лица и задължения на органите на агенцията, свързани с тяхното задържане и защита.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за противодействие на тероризма предвижда изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В чл. 57, ал. 1, т. 1 се заличава думата "международен", а в т. 2 се заменят изразите "участие в" с "провеждане на специални операции за противодействие на тероризма и преодоляване на последиците от тероризъм". В ал. 2 накрая се добавя, че измененията са в съответствие и със Закона за противодействие на тероризма.
§6
В Закона за убежището и бежанците се въвеждат изменения в чл. 78, които предвиждат нова алинея 6. Според нея, когато новите данни показват, че чужденец е съпричастен или е бил съпричастен към тероризъм, срокът за вземане на решение от председателя на Държавната агенция за бежанците е до един месец от образуване на производството. Досегашната алинея 6 става алинея 7.
Чл. 20в
В Закона за чужденците в Република България се добавя нов член 20в, който позволява на органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците да провеждат интервюта с чужденците, влизащи на територията на страната. Целта на тези интервюта е осъществяване на контролна дейност. За всяко интервю се изготвя протокол, а интервюта могат да провеждат и други органи по предвидения в закона ред.
§8
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел се въвеждат нови изисквания относно включването на юридически лица в списъка за мерките срещу финансирането на тероризма. В член 13, алинея 1, точка 3 се добавя нова буква "в", която указва, че юридическото лице не трябва да е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или да има данни за подпомагане на тероризма. В алинея 2 се уточнява, че решението за това се постановява по иск на главния прокурор, а алинея 3 уточнява изключенията от правилото.
§9
В Закона за специалните разузнавателни средства се въвеждат редица изменения, които включват добавяне на нови членове и алинеи, уточняване на правомощия и процедури за използване на специални разузнавателни средства. Основните промени включват: разширяване на обхвата на член 13 с нова алинея, която определя условията за искане на специални разузнавателни средства за предотвратяване на определени престъпления; нова процедура за одобрение на исканията от Специализирания наказателен съд; удължаване на сроковете за съхранение на данни; и уточнения относно ролята на различни държавни органи и служители в процеса на прилагане на специални разузнавателни средства.
§10
В Закона за електронните съобщения се въвеждат нови правила за регистриране на телефонни номера и достъп до данни, свързани с предотвратяване на престъпления. Предприятията, предоставящи телефонни услуги, не могат да регистрират повече от 10 предплатени номера на един потребител. Създават се нови членове, които определят срокове за издаване на разрешения за достъп до данни и условия за незабавен достъп при непосредствена опасност от престъпления. Данните, предоставени по искане, трябва да бъдат унищожавани, ако не се потвърдят в срок.
§11
В Закона за Министерството на вътрешните работи се въвеждат изменения, свързани със служителите на прикритие. Полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, а служителите на прикритие имат особен статут и права, определени от закона. Изискванията за несъвместимост не се прилагат за тях, освен в случаите на службите за сигурност. Условията за използване на служители на прикритие ще се определят с наредба на Министерския съвет. Въвеждат се и нови правила в отношенията с служителите на прикритие, включително нови основания за прекратяване на служебното правоотношение.
§12
С измененията в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, които влязоха в сила на 28.06.2017 г., се добавят нови изисквания за идентификационни данни на лицата, употребяващи огнестрелни оръжия на стрелбища. Въвеждат се и нови задължения за предоставяне на данни от регистъра на лицата, които използват огнестрелни оръжия, на съответните органи в срок до 10 работни дни след края на месеца. Министърът на вътрешните работи ще определи с наредба условията и реда за предоставяне на тези данни.
§13
Съгласно параграф §13 от Преходните и Заключителни разпоредби, министърът на вътрешните работи е задължен да издаде наредба по чл. 95а, ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за противодействие на тероризма.
§14
Потребителите, регистрирали повече от 10 предплатени телефонни номера, имат 6 месеца след влизането в сила на закона да заявят кои номера ще ползват. Ако не го направят, операторите са задължени да закрият всички регистрирани номера на потребителя.
§ 15
Предприятията, предоставящи предплатени телефонни услуги, са задължени да информират потребителите си за правото им по § 14 и последствията от неупражняването на това право. Информационната кампания трябва да се проведе в срок от 4 месеца след влизането в сила на закона, като се използват кратки текстови съобщения или телефонни обаждания, в зависимост от вида на предоставяната услуга (мобилна или фиксирана).
§16
Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на тероризма указва, че параграф 12 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник', с изключение на т. 2, буква 'в', която влиза в сила от деня на обнародването. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 15 декември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за Държавна агенция 'Разузнаване', обнародвани в 'Държавен вестник', брой 51 от 2020 г.
§33
Параграф §33 предвижда, че инструкцията по чл. 8а, ал. 4 от Закона за противодействие на тероризма трябва да бъде издадена в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за военното разузнаване, обнародвани в Държавен вестник, брой 69 от 2020 година.
§43
В Закона за противодействие на тероризма, думите "служба 'Военна информация'" се заменят със "Служба 'Военно разузнаване'". Това изменение е направено с цел актуализиране на наименованието на службата. Разпоредбите влизат в сила с обнародването на закона.
§29 от Закона за противодействие на тероризма
Законът за противодействие на тероризма влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2022 г. и влиза в сила от 28.07.2022 г.
§67
Законът за противодействие на тероризма влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58), които влизат в сила от деня на обнародването. Освен това, законът е свързан с Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма, която заменя предишни рамкови решения на Съвета.
