ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за регистрация на промишлен дизайн, правата, произтичащи от регистрацията, и защитата на тези права.
Чл. 2
Законът за промишления дизайн се прилага за български физически и юридически лица, както и за чуждестранни лица от държави, участващи в международни договори, по които България е страна. За чуждестранни лица от други държави, приложението на закона е при условие на взаимност, оценявана от Патентното ведомство.
Чл. 3
Според Закона за промишления дизайн, дизайнът представлява видимия външен вид на продукт, който е определен от формата, линиите, рисунъка, орнаментите и цветовото съчетание. Продуктът може да бъде всяко изделие, произведено по промишлен или занаятчийски начин, включително части за сглобяване, комплекти, опаковки и графични символи, но не включва компютърни програми.
Чл. 4
Лицето, създало дизайн, притежава безсрочно и непрехвърляемо право на авторство, което е защитено от закона. Когато дизайнът е създаден от повече от едно лице, всички те са съавтори, освен ако не са участвали само с техническа или материална помощ. Авторите се вписват в свидетелството за регистрация и в публикацията, а Патентното ведомство следи за правилното установяване на авторството, включително при съдебни спорове.
Чл. 5
Според чл. 5 от Закона за промишления дизайн, всяко лице, което има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да го прави лично, чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост. Лица, които не са установени в България или в друга държава от ЕС, трябва да действат чрез адвокат или представител. Представителите по индустриална собственост трябва да отговарят на изискванията, посочени в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за промишления дизайн определя изискванията за представяне на документи и кореспонденция пред Патентното ведомство. Всички документи трябва да бъдат на български език или с превод. Кореспонденцията може да се води на адрес в България или електронно. При промяна на адреса, страната по производството трябва да уведоми Патентното ведомство в 7-дневен срок. Ако не е посочен адрес, се изпраща уведомление с 7-дневен срок за посочване на адрес. Непоправените нередовности водят до прекратяване на производството. Проверка за изискванията за адреса се извършва по реда на чл. 36.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за промишления дизайн предвижда събиране на такси от Патентното ведомство за различни услуги, свързани с регистрацията и управлението на промишлени дизайни. Таксите включват: заявяване, експертиза, регистрация, издаване на свидетелство, подновяване на регистрацията, поправка на грешки, обжалване на откази, заличаване на регистрацията и други. Размерите на таксите се определят в тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за промишления дизайн определя правилата за поддържане и достъп до досието на промишлените дизайни. Патентното ведомство поддържа досие за всеки дизайн, което включва документация за регистрация и вписвания. Правото на достъп до досието имат заявителят, притежателят, техните представители и упълномощени лица. Достъп до административната преписка по спорове имат страните и техните представители. Всеки може да получи информация за данните, които подлежат на вписване, а трети лица имат право на достъп само до документацията, свързана с вписването. Правото на достъп включва и получаване на копия от документите, с изключение на вътрешноведомствените. Редът за достъп се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.
Чл. 8
Държавният регистър на промишлените дизайни, воден от Патентното ведомство, съдържа данни като номер и дата на заявка, изображение на дизайна, информация за продуктите, брой дизайни, регистрационен номер, публикации, данни за приоритет, информация за заявителя и автора, правен статус на регистрацията, данни за производства за заличаване и други важни сведения. Регистърът осигурява достъп до информация относно промишлените дизайни, включително срокове и условия за подновяване.
Чл. 9
Държавният регистър на промишлените дизайни е електронен и публичен, достъпен на интернет страницата на Патентното ведомство. Регистрацията на дизайни осигурява правна закрила на правата върху тях.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за промишления дизайн определя, че правото върху дизайн се придобива чрез регистрация в Патентното ведомство от датата на подаване на заявка. Правото върху дизайна е изключително, което означава, че само притежателят на регистрацията има право да използва дизайна.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за промишления дизайн определя условията за регистрация на дизайн. Според алинея 1, дизайнът трябва да бъде нов и оригинален, за да бъде регистриран. Алинея 2 изброява случаите, в които не се допуска регистрация: 1) дизайн, който е в противоречие с обществения ред или добрите нрави; 2) дизайн, чиято форма е определена единствено от техническата функция на продукта; 3) дизайн, чийто особености са необходими за механично свързване на продукта с друг продукт, освен ако не е предназначен за модулна система.
Чл. 12
Дизайнът се счита за нов, ако преди подаването на заявката не е бил известен идентичен дизайн, достъпен чрез публикации или други средства. Дизайни са идентични, ако се различават само в несъществени детайли.
Чл. 13
Според чл. 13 от Закона за промишления дизайн, дизайнът се счита за оригинален, ако създава различно цялостно впечатление у информирания потребител в сравнение с общодостъпни дизайни преди подаването на заявката. При оценка на оригиналността се взема предвид свободата на дизайнера при създаването на дизайна.
Чл. 13а
Според Чл. 13а от Закона за промишления дизайн, дизайнът, приложен към част от съставен продукт, се счита за нов или оригинален, ако видимата част остава видима при обичайната употреба на продукта и ако видимите особености отговарят на изискванията за новост и оригиналност. Разгласяването на дизайна не влияе на новостта, ако условията по-горе са изпълнени.
Чл. 14
Разгласяването на дизайн, който е обект на заявка за регистрация, не влияе на новостта му, ако е извършено в срок от 12 месеца преди подаването на заявката или датата на приоритета. Това разгласяване може да е направено от автора, неговия правоприемник или трето лице, при условие че е резултат от информация или действие на автора или правоприемника. Разгласяването може да бъде и от трето лице, което е направено във вреда на автора.
Чл. 15
Срокът на действие на регистрацията на промишлен дизайн е 10 години от подаването на заявката. Тази регистрация може да бъде подновявана за три последователни периода от по 5 години всеки.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за промишления дизайн определя правото на заявяване на дизайн, което принадлежи на автора или на неговия правоприемник. При съвместно право на заявяване, отказът на едно от лицата не пречи на останалите. В случай на служебен дизайн, правото на заявяване принадлежи на работодателя или поръчващия, но преминава на автора, ако те не подадат заявка в 3-месечен срок. Правото на заявяване може да бъде уговорено да принадлежи съвместно на работодателя и автора. Заявителят запазва правото си, докато не бъде установено друго по съдебен ред, а правото на регистрация принадлежи на първия заявител.
Чл. 17
Дизайнът се счита за служебен, ако е създаден в рамките на трудово правоотношение или по поръчка, освен ако не е уговорено друго. Авторът на служебния дизайн има право на допълнително възнаграждение, което може да бъде определено като част от приходите от дизайна, еднократна сума или по друг начин. При явна несъразмерност на възнаграждението спрямо приходите, авторът може да поиска увеличение, а при липса на съгласие, спорът се решава от съда.
Чл. 18
Правната закрила на промишления дизайн обхваща изображението или изображенията на регистрирания дизайн. Тя се прилага за всеки дизайн, който не предизвиква различно цялостно възприятие у информирания потребител. Това означава, че защитата обхваща дизайни, които са достатъчно сходни, за да не създават ново впечатление у потребителя.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за промишления дизайн определя правото на притежателя на регистриран дизайн, което включва правото да използва, разпорежда и забранява на трети лица да копират или използват дизайна. Използването обхваща производството, предлагането, излагането на пазара, вноса, износа и съхраняването на продукт, съдържащ дизайна. Правото важи спрямо добросъвестни трети лица от момента на публикуване на регистрацията на дизайна.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за промишления дизайн определя изключения от правото, предоставено по чл. 19. Те включват: 1. Използване на дизайн за лични нужди или експериментални цели; 2. Използване на дизайн за цитиране или обучение, при условие че е в съответствие с добросъвестната търговска практика и не вреди на нормалното използване на дизайна, като се посочва източникът; 3. Използване на дизайн в превозни средства, които временно навлизат в страната, за техни нужди, включително внос на резервни части за ремонт.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за промишления дизайн урежда правата на притежателя на дизайн. Според ал. 1, притежателят не може да забрани използването на регистрирани продукти, когато те са пуснати на пазара в държави от ЕС или ЕИП с негово съгласие. Ал. 2 уточнява, че забраната е възможна, ако продуктите са променени или подправени.
Чл. 22
Правото върху промишлен дизайн може да бъде притежавано от едно или повече лица. В случай, че правото принадлежи на няколко лица, всеки от тях има правото да използва дизайна без необходимост от съгласие на останалите, освен ако не е уговорено писмено нещо различно между тях.
Чл. 23
Лице, което е използвало дизайн или е извършило подготовка за това преди подаването на заявка за регистрация, има право да продължи да го използва след тази дата, при условие че е действало добросъвестно.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за промишления дизайн предвижда, че правата по закона могат да се прехвърлят, освен ако не е указано друго. При съпритежание на право върху дизайн, прехвърлянето изисква писмено съгласие на всички съпритежатели. Допуска се прехвърляне на права и при множествени заявки, както и вписване на прехвърлянето в Държавния регистър, което влиза в сила за трети лица от датата на вписването.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за промишления дизайн установява, че правото, произтичащо от преждеползване, може да бъде прехвърлено единствено заедно с търговското предприятие, в което това право е възникнало. Тоест, прехвърлянето на правото не може да се осъществи самостоятелно, а е свързано с цялостното прехвърляне на предприятието.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за промишления дизайн регламентира правото на притежателя на дизайн да предоставя лицензии за използване на дизайна. Лицензионният договор може да бъде изключителен или неизключителен, като по подразбиране се счита за неизключителен, освен ако не е уговорено друго. Изключителният лицензодател не може да предоставя лицензи на трети лица, освен ако не е уговорено. Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни, което му придава действие спрямо трети лица. Извлечението от договора трябва да съдържа необходимите идентификационни данни и срок на действие.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за промишления дизайн регламентира правото върху промишлен дизайн като обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът може да допуска обезпечителни мерки, включително забрана за използване или разпореждане с правата върху дизайна. Налагането на мярката става незабавно от съдебен изпълнител, който уведомява притежателя на дизайна. Допуснатото обезпечение се вписва в Държавния регистър и има действие спрямо притежателя и лицензополучателя от датата на уведомлението, а за трети лица - от датата на вписването.
Чл. 26б
Правото върху регистриран промишлен дизайн може да бъде предмет на особен залог, включително при множествени заявки, когато може да се заложи правото върху всички или част от дизайните. За вписването на залога в Държавния регистър се прилагат разпоредбите на Закона за особените залози, като на залогодателя се издава удостоверение. Залогът става ефективен спрямо трети лица от момента на публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Чл. 26в
Правото върху регистриран промишлен дизайн попада в масата на несъстоятелността при образуване на производство по несъстоятелност на притежателя. При съвместен промишлен дизайн, в имуществото на длъжника се включват само правата, съобразно неговия дял. Когато правата върху промишления дизайн са включени в масата на несъстоятелността, това се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Чл. 27
Регистрацията на промишлен дизайн може да бъде прекратена по няколко причини: изтичане на срока на регистрацията, отказ на притежателя или прекратяване на юридическо лице, притежаващо дизайна, без правоприемство. Прекратяването по последната причина може да бъде поискано от всяко лице. С прекратяването на регистрацията правото върху дизайна се погасява.
Чл. 28
Притежателят на правото върху дизайн може да се откаже от него, като отказът не води до прекратяване на правната закрила. Отказът може да се отнася за всички или част от регистрираните дизайни. При наличие на лицензионен договор, отказът се вписва след уведомление на лицензополучателя и изтичане на двумесечен срок. Отказът се извършва с писмена декларация до председателя на Патентното ведомство и влиза в сила от датата на вписването в Държавния регистър.
Чл. 29 от Закона за промишления дизайн
Заличаването на регистрацията на промишлен дизайн води до следните правни последици: 1. Дизайнът вече не е защитен и може да бъде използван от трети лица без разрешение на бившия притежател. 2. Лицата с правен интерес могат да предявят искове за защита на собствените си права, свързани с авторското право или индустриалната собственост. 3. При заличаване на част от дизайните в множествена заявка, останалите дизайни остават валидни. 4. В случай на съдебно решение, установяващо, че вписаният притежател не е действителният, регистрацията ще бъде заличена, ако не се подаде искане за вписване на действителния притежател в срок от един месец. 5. Патентното ведомство може служебно да заличи регистрацията, ако дизайнът не отговаря на законовите изисквания.
Чл. 30
Заличаването на регистрацията на промишлен дизайн влиза в сила от датата на подаване на заявката. То не засяга вече влезлите в сила решения по искове за нарушение и лицензионни договори, които са били изпълнени преди заличаването, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 31
Член 31 от Закона за промишления дизайн определя начина на подаване на заявка за регистрация на промишлен дизайн. Заявката може да бъде подадена по пощата, факс или електронен път. При електронно подаване не са задължителни уникален идентификатор и електронен подпис. Датата на подаване се счита за датата, на която в Патентното ведомство са получени искането за регистрация, името и адресът на заявителя, както и графични или фотографски изображения на дизайна.
Чл. 32
Чл. 32 определя изискванията за подаване на заявка за промишлен дизайн. Заявката трябва да съдържа данни за гражданството и адреса на заявителя, информация за представителя, претенция за приоритет, копия на изображението на дизайна, брой на дизайните, описание на продуктите, указание за класификационния индекс, описание на изображенията, информация за автора, документ за платени такси и евентуално искане за отлагане на публикацията. Допуска се включване на кратко описание на особеностите на дизайна. Всички документи трябва да бъдат на български език, с възможност за представяне на друг език в двумесечен срок.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за промишления дизайн предвижда, че в една множествена заявка могат да се включат няколко дизайна, при условие че те принадлежат към един клас на Международната класификация или към един и същ комплект изделия. В случай на орнаменти, условията за клас не се прилагат. За всеки следващ дизайн след първия в заявката се заплащат допълнителни такси.
Чл. 34
Заявителят има право да раздели своята заявка до вземането на решение по нея. Самостоятелните заявки, които произтичат от разделянето, могат да ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са подадени в двумесечен срок от разделянето. Патентното ведомство може да предложи на заявителя да раздели заявка, която не отговаря на условията, в двумесечен срок. При спазване на този срок, самостоятелните заявки за отделените части ще ползват същия приоритет.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за промишления дизайн установява правото на приоритет на заявителя от датата на подаване на заявката, което важи за идентични дизайни, подадени по-късно. За да се признае правото на приоритет, трябва да се спазят определени условия: предходната заявка да е редовно подадена в България или в страна - членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация; да е първа по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция; да бъде подадена в срок от 6 месеца; да се направи претенция за приоритет в срок от 2 месеца; и да се заплати такса за приоритет в срок от 3 месеца, като се представи и приоритетно свидетелство. Редовно подадената заявка е тази, която има установена дата на подаване. При множествена заявка може да се претендира за право на приоритет на база на повече от една предходна заявка, при спазване на условията.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за промишления дизайн описва процедурите, свързани с подаването и обработването на заявки за регистрация на промишлен дизайн. Заявките се проверяват за спазване на изискванията за установяване на дата на подаване, а при липса на документ за платени такси, на заявителя се предоставя срок за отстраняване на недостатъците. При неотстраняване на недостатъците в определения срок, заявката се счита за оттеглена. След представяне на документа за платени такси, се извършва формална експертиза, като при установяване на недостатъци се предоставя допълнителен срок за тяхното отстраняване. При неотстраняване на недостатъците, производството се прекратява. Ако е претендиран приоритет, се проверява дали са изпълнени съответните изисквания, в противен случай претенцията не се уважава.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за промишлен дизайн предвижда процедура за възражение срещу регистрацията на дизайна. Възражението може да бъде подадено от заинтересовани лица в определен срок след публикуването на регистрацията. След разглеждане на възражението, компетентният орган взема решение, което може да доведе до отмяна на регистрацията на дизайна, ако възражението е основателно.
Чл. 36б
Член 36б от Закона за промишления дизайн е изменен и отменен. Първоначално е бил въведен с ДВ, бр. 73 от 2006 г. и е влязъл в сила на 06.10.2006 г. След това е отменен с ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г. Изменението на заглавието на член 36б е извършено с ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за промишления дизайн описва процедурата за експертиза на заявен дизайн след изтичането на срока по чл. 36, ал. 3. В срок от два месеца се проверява дали дизайнът отговаря на законовите изисквания и не е изключен от закрила. При отказ на регистрация, заявителят се уведомява и има двумесечен срок за възражение. При липса на основателни възражения, се взема решение за отказ. Ако дизайнът може да бъде регистриран, заявителят получава уведомление и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на таксите. При неплащане, заявката се счита за оттеглена. При множествени заявки, ако част от дизайните не могат да бъдат регистрирани, заявителят също получава уведомление и срок за отговор. Решенията за регистрация се вземат от държавен експерт.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за промишления дизайн позволява на заявителя да оттегли заявката за регистрация на дизайн, преди да бъде взето решение. Оттеглянето може да се отнася за всички дизайни или за част от тях. Промени в заявката са допустими само при промяна на името или адреса на заявителя, или за коригиране на очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат самия дизайн. Измененията се извършват по искане на заявителя.
Чл. 39
Регистрацията на дизайн може да бъде подновена по искане на притежателя, като искането трябва да съдържа регистровия номер и документ за платена такса. Искането може да се подаде в последната година от срока или до 6 месеца след изтичането му, срещу допълнителна такса. Ако изискванията не са изпълнени, подновяването се отказва. Притежателят може да поиска подновяване само за определени дизайни, които трябва да бъдат посочени в искането. Подновяването влиза в сила от деня след изтичането на предходната регистрация.
Чл. 40
Притежателят на правото върху дизайн е задължен да уведоми Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в срок от 3 месеца. Промяната се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на притежателя. Всички уведомления се изпращат на последно вписания адрес в регистъра.
Чл. 41
Отделът по спорове на Патентното ведомство разглежда жалби срещу решения за отказ на регистрация, прекратяване на производството и искания за заличаване на регистрацията. Съставите на отдела включват двама експерти и един юрист за жалбите, и трима експерти и двама юристи за исканията. Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за промишлен дизайн определя сроковете и условията за подаване на жалби и искания. Жалбата трябва да се подаде в 3-месечен срок от уведомяване за решението. Исканията могат да се подават през целия срок на действие на регистрацията, а след изтичането му - само от ответника в случай на иск за нарушение на права. Член 42, алинея 3 е отменен с изменения от 2005 г.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за Промишления Дизайн регламентира изискванията за подаване на жалба. Жалбата трябва да съдържа данни за жалбоподателя, данни за заявката и възражения срещу решението за отказ. Искането, което е в два екземпляра, трябва да включва данни за молителя, правния интерес, мотиви за заличаване и, ако е необходимо, доказателства. Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за промишления дизайн определя процедурата за обработка на жалби и искания. За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът за подаване и дали е представен документ за платена такса. При искания също се проверява наличието на платена такса и правен интерес, когато е необходимо. Ако не са приложени нужните документи или не е обоснован правният интерес, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците. Жалби и искания, които не отговарят на изискванията, не са допустими и производството не се образува. Допустимите жалби и искания се проверяват за съответствие с другите изисквания, а при недостатъци се уведомява заявителят и му се предоставя същият срок за отстраняването им. Ако недостатъците не бъдат отстранени, производството се прекратява.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за промишления дизайн описва процедурата за разглеждане на жалби срещу решения за отказ на регистрация на промишлен дизайн. При неоснователна жалба, решението за отказ се потвърджава, докато при основателна жалба, решението се отменя и може да се вземе решение за регистрация или за повторно разглеждане. Решението по жалбата трябва да бъде взето в срок от три месеца, а решенията се вземат от председателя или заместник-председателя на Патентното ведомство.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за промишления дизайн регламентира процедурата по исканията за заличаване на регистрации на дизайни. При подаване на искане, притежателят на правото има 3 месеца за възражение. Исканията могат да бъдат отхвърлени, ако са неоснователни, или да доведат до пълно или частично заличаване на регистрацията, в зависимост от основателността им. При частично заличаване, свидетелството за регистрация се заменя с ново. Съставът по чл. 41, ал. 2 може да изисква допълнителни доказателства от страните, които трябва да бъдат предоставени на другата страна за становище в срок от един месец. Решенията относно исканията за заличаване се вземат в срок от 6 месеца след приключване на събирането на доказателствата. Те се подписват от председателя или заместник-председателя на Патентното ведомство.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за промишления дизайн предвижда, че сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 3 и чл. 45, ал. 1 могат да бъдат удължени еднократно със същата продължителност. Заявителят или притежателят трябва да подадат искане преди изтичането на съответния срок. Искането за удължаване не се приема, ако не е приложен документ, удостоверяващ платена такса.
Чл. 47
Съгласно Чл. 47 от Закона за промишления дизайн, сроковете, пропуснати поради особени и непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или притежателя на правото върху дизайн. Искането трябва да бъде подадено в срок до 3 месеца след отпадане на причината за пропускането, но не по-късно от една година от изтичането на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.
Чл. 48
Съгласно Чл. 48 от Закона за промишления дизайн, Патентното ведомство публикува всички регистрирани дизайни и последващите промени в тях в Официалния бюлетин. Публикацията е важна за уведомяване на обществеността относно правата на дизайна.
Чл. 48а
Заявителят на дизайн може да поиска отлагане на публикацията на регистрацията на дизайна за срок от 30 месеца, като искането трябва да бъде придружено от документ за платена такса. При множествени заявки отлагането може да се отнася само за част от дизайните. Регистрираният дизайн се вписва в Държавния регистър, но не е публично достъпен. Публикува се съобщение в официалния бюлетин с основна информация за дизайна и притежателя. Достъп до информацията може да се получи с писмено съгласие на притежателя или при доказано нарушение.
Чл. 48б
Притежателят на дизайна трябва да подаде искане за публикация на регистрацията в срок до 27-ия месец от подаването на заявката, придружено с документ за платена такса. При множествена заявка е необходимо да се предоставят допълнителни документи за платени такси за всеки дизайн. Ако документът за платена такса не е приложен, притежателят получава едномесечен срок за заплащане. При липса на искане за публикация или неплатена такса, заявката се счита за оттеглена.
Чл. 48в
Когато е подадено искане за публикация в срока по чл. 48б, ал. 1 и съответната такса е заплатена, регистрацията на дизайна се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство след изтичането на 30 месеца. В публикацията се указва, че е имало искане за отлагане на публикацията.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за промишления дизайн предоставя възможност за обжалване на решенията на председателя на Патентното ведомство пред Административния съд в София. Срокът за обжалване е 3 месеца от получаване на съобщението за решението. В допълнение, законът съдържа разпоредби относно регистрацията на промишлени дизайни по Хагската спогодба, в сила от 12.08.2010 г.
Чл. 50
Международната регистрация на дизайн, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, има действие на територията на Република България след изтичането на 6-месечен срок от съответните членове на Хагската спогодба. Ако в този срок не е постановен отказ по заявката, регистрацията има същото действие, както ако е била директно заявена в България.
Чл. 51
Срокът на действие на международната регистрация на промишлен дизайн в България започва да тече от датата на регистрацията в Бюлетина на международните дизайни на Световната организация за интелектуална собственост. Този срок е регламентиран от закона и е в сила от 12.08.2010 г.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за промишления дизайн описва процедурата, по която Патентното ведомство на Република България извършва експертиза на международни заявки, свързани с дизайни. Ведомството проверява дали дизайнът отговаря на определението за дизайн и дали не е изключен от закрила в срок от 6 месеца от датата на публикация на международната регистрация. В случай на отказ, ведомството уведомява Международното бюро, посочвайки мотивите за отказа и предоставяйки възможност за възражение.
Чл. 53
Физически и юридически лица с постоянен адрес или действащо предприятие в България могат да подават международни заявки за регистрация на промишлен дизайн чрез Патентното ведомство. Заявките се изпращат в Международното бюро в срок от един месец след получаването им, а таксите за регистрация се заплащат от заявителя директно в бюрото. Заявката трябва да бъде придружена с документ за платена такса за препращане.
Чл. 54
Член 54 от Закона за промишления дизайн указва, че международна заявка, за която Република България е страна на произход, не притежава действие на територията на страната. Освен това, в закона е включена и нова глава четвърта "а", която се отнася до регистрацията и действието на дизайн на Общността, влязла в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 54а
Чл. 54а от Закона за промишления дизайн определя дизайна на Общността като регистриран или нерегистриран дизайн, съгласно Регламент 6/2002/ЕС. Заявката за дизайн на Общността, подадена с установена дата, се счита за редовно подадена и на територията на България. Патентното ведомство на България е централно ведомство по индустриална собственост, а председателят му издава сертификати за представители по индустриална собственост пред Службата на ЕС за интелектуална собственост.
Чл. 54б
Заявката за дизайн на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 36 от Регламента. Тя може да бъде подадена директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар или чрез Патентното ведомство. При подаване в Патентното ведомство, заявката трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането. Патентното ведомство е длъжно да изпрати заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар в срок от две седмици.
Чл. 54в
Чл. 54в от Закона за промишления дизайн предвижда, че гражданскоправната защита при нарушение на правата върху дизайн на Общността се осъществява съгласно Регламента. Ако исковете и мерките, свързани със защитата на дизайна, се предявяват в България, се прилага българското законодателство, освен ако Регламентът не указва друго. Исковете са подсъдни на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд, които са определени като съдилища за дизайн на Общността.
Чл. 54г
Чл. 54г от Закона за промишления дизайн указва, че за въпросите, които не са уредени в съответната глава, се прилагат разпоредбите на Регламента. Това означава, че при липса на конкретни разпоредби в закона, следва да се спазват правилата, установени в Регламента, който регулира защитата на правото върху дизайна.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за промишления дизайн гласи, че всяко търговско използване на регистриран дизайн без съгласието на притежателя на правото представлява нарушение. В този случай, притежателят на правото върху дизайна има право на иск срещу нарушителя.
Чл. 56
Притежателят на правото върху дизайн и лицензополучателят на изключителна лицензия имат право да предявят иск за нарушение на правото. Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, освен ако в договора не е предвидено друго.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за промишления дизайн предвижда различни видове искове, които могат да бъдат подадени при нарушение на правата по този закон. Исковете включват: иск за установяване на факта на нарушението, иск за преустановяване на нарушението, иск за обезщетение за вреди, и иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението. Освен това, ищецът може да поиска предаване на продуктите, заплащане на разходите за съхранение и унищожаване на продуктите, както и разгласяване на решението на съда за сметка на нарушителя.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за промишления дизайн предвижда, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, както и пропуснати ползи, произтичащи от нарушението. При определяне на размера на обезщетението, съдът взема предвид обстоятелствата, свързани с нарушението, и приходите, получени от него. Целта е да се определи справедливо обезщетение, което да има възпиращ и предупредителен ефект.
Чл. 57б
Чл. 57б от Закона за промишления дизайн предвижда, че когато искът е установен, но не е известен размерът на обезщетението, ищецът може да поиска: 1) обезщетение в диапазона от 500 до 100 000 лв., определено по преценка на съда, или 2) равностойността на нарушените продукти по цени на дребно на правомерно произведени изделия, към които е приложен дизайн. При определяне на обезщетението се вземат предвид и приходите от нарушението.
Чл. 57в
Чл. 57в от Закона за промишления дизайн предвижда, че изземването на продукти, свързани с нарушения, може да се иска както за продукти, които се намират на определено място, така и за тези, които са в търговската мрежа. Това означава, че при установено нарушение, отговорните лица могат да бъдат задължени да изземат съответните продукти от различни места, включително от магазини и складове.
Чл. 57г
Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушения на права по Закона за промишления дизайн, извършени от техните представители, служители или наети лица. Вината на тези лица се предполага, докато не бъде доказано противното.
Чл. 57д
Чл. 57д от Закона за промишления дизайн предвижда, че когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, съдът може да задължи ответника да предостави допълнителни доказателства, които се намират под негов контрол. Съдът може да изиска и достъп до банкови, финансови и търговски документи на ответника. Ищецът е задължен да не разгласява информацията от тези документи. Основание за искането на доказателства може да бъде представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закрилян дизайн. Наличието на обстоятелства, свързани с нарушение, може да се установи и чрез доказателства за неправомерно използване на дизайна.
Чл. 57е
Чл. 57е от Закона за промишления дизайн предвижда, че съдът може да задължи ответника или трето лице да предостави информация, която е важна за решаване на делото. Трети лица могат да бъдат производители, разпространители или доставчици на продукти, предмет на нарушение. Информацията може да включва имена и адреси на производители и разпространители, както и данни за количества и приходи от продукти или услуги. Разпоредбите не се прилагат, ако изпълнението би нарушило друг закон и важат само за действия с икономическа или търговска изгода.
Чл. 57ж
Чл. 57ж от Закона за промишления дизайн предвижда мерки, които съдът може да наложи при нарушение на правото върху дизайн. При наличие на достатъчно данни за нарушение или риск от загуба на доказателства, съдът може да предприеме мерки, като забрана за неправомерно използване на дизайн, изземване на продукти и запечатване на помещения. Процедурата следва разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, с някои изключения. Привременните мерки могат да се налагат и на трети лица, които помагат за нарушението. Притежателят на правото е длъжен да запази в тайна информацията, свързана с мерките.
Чл. 58
Член 58 от Закона за промишления дизайн предвижда, че всяко заинтересувано лице има правото да предяви иск за установяване на служебен дизайн. Искът трябва да бъде подаден в срок от една година от момента, в който лицето е узнало за регистрацията. В случаите на спорове относно възнаграждението, страната, която не е съгласна с определеното възнаграждение, може да предяви иск за размера му.
Чл. 59
Член 59 от Закона за промишления дизайн позволява на всяко заинтересувано лице да предяви иск за установяване на преждеползване. Това означава, че лицата, които считат, че имат права върху определен промишлен дизайн, могат да търсят правна защита и да установят своите права чрез иск в съда.
Чл. 60
Лице, което иска да докаже авторство или съавторство върху промишлен дизайн, има право да предяви иск през целия период на регистрация. При влязло в сила съдебно решение, Патентното ведомство вписва автора в Държавния регистър на промишлените дизайни.
Чл. 60а
Член 60а от Закона за промишления дизайн, който е влязъл в сила на 21.08.2005 г. и е отменен на 12.08.2010 г., определя подсъдността по дела, свързани с промишлени дизайни. След отмяната му, разпоредбите относно подсъдността са променени и не се прилагат.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за промишления дизайн определя, че исковете, свързани с този закон, са подсъдни на Софийския градски съд. В допълнение, в закона е предвидена глава шеста, която се отнася до мерките за защита от страна на митническите органи, както и мерките за граничен контрол, с изменения, обнародвани в Държавен вестник.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за промишления дизайн определя мерките, които митническите органи прилагат спрямо стоки, които се предполага, че нарушават права върху промишлен дизайн. Тези мерки се осъществяват в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013 и важат за всички стоки под митнически надзор, независимо от митническия режим. Мерките се прилагат и за стоки, открити при проверки на митническите органи на територията на България. Митническите органи също така събират такси за съхранение на стоките, определени от Министерския съвет.
Чл. 63
Член 63 от Закона за промишления дизайн, който е изменен и отменен, предвижда действия, предприети по инициатива на митническите органи. Този член е бил в сила до 21.08.2005 г., след което е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 98 от 2019 г.
Чл. 63а
Член 63а от Закона за промишления дизайн, въведен с ДВ, бр. 73 от 2006 г. и отменен с ДВ, бр. 98 от 2019 г., предвижда допълнителна регламентация, свързана с промишления дизайн. След отмяната му, разпоредбите, свързани с него, вече не са в сила.
Чл. 64
Член 64 от Закона за промишления дизайн е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 98 от 2019 г. Този член се е отнасял до прилагането на Регламент на Съвета 1383/2003/ЕС.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за промишления дизайн, въведен с ДВ, бр. 73 от 2006 г. и отменен с ДВ, бр. 98 от 2019 г., се отнася до глава седма, която е посветена на административнонаказателната отговорност. В тази глава се разглеждат административните нарушения и предвидените наказания за тях. Заглавието е изменено с ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за промишления дизайн предвижда санкции за лица, които произвеждат, предлагат или съхраняват продукти, изработени чрез копиране на защитен дизайн без съгласието на притежателя. Първоначалната глоба е между 500 и 1500 лв., а за повторно нарушение глобата е между 1500 и 3000 лв. За юридически лица и еднолични търговци санкциите са по-високи. Продуктите, свързани с нарушението, се отнемат и унищожават, като притежателят на дизайна може да присъства на унищожаването. Мерките не важат за стоки в транзит.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за промишления дизайн определя, че нарушението се установява с акт, съставен от длъжностно лице, назначено от председателя на Патентното ведомство. Проверка за установяване на нарушения може да се извършва с помощта на органите на Министерството на вътрешните работи. Член 66, алинея 2 е отменен.
Чл. 67
Длъжностното лице, отговорно за контрола по Закона за промишлен дизайн, има правото да изисква достъп до обекти и документи, необходими за проверки. Освен това, то е длъжно да отразява точно фактите в акта за нарушение, да опазва търговската тайна и да не разгласява данни от проверките, използвайки информацията само за административни цели.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за промишления дизайн задължава лицата, при които се извършва проверка, да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти, да предоставят исканите документи и доказателства, да съхраняват оставените на отговорно пазене продукти и да оказват съдействие на длъжностните лица по време на проверката.
Чл. 69
Наказателните постановления по Закона за промишления дизайн се издават от председателя на Патентното ведомство или упълномощено лице. Глобите или имуществените санкции трябва да се изпълняват доброволно в 7-дневен срок. При неизпълнение, копие от постановлението се изпраща на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение. След влизането в сила на наказателното постановление, отнетите продукти се предават на Министерството на вътрешните работи за унищожаване.
Чл. 70
Законът за промишления дизайн регулира установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В допълнителните разпоредби се дефинират термини като "Хагска спогодба", "Парижка конвенция", "представител по индустриална собственост" и други. Законът осигурява правна защита на дизайна и предвижда, че тази защита не изключва и авторското право. Включва и преходни разпоредби, касаещи искания за регистрация на промишлен дизайн, които не са получили окончателно решение преди влизането на закона в сила. Законът отменя предходни разпоредби и прави изменения в свързани закони.
§1
Параграф §1 от Закона за промишления дизайн дефинира редица термини, свързани с международните спогодби и концепции в областта на промишления дизайн. Основни термини включват "Хагска спогодба", "Парижка конвенция", "Спогодба от Локарно", "Представител по индустриална собственост", "Държавен експерт", както и определения за изделия, съставни изделия, части от съставни изделия, комплекти и композиции от изделия, опаковки, графични символи, печатни шрифтове и информирани потребители. Също така, се уточнява понятието за внос и износ на стоки с приложен дизайн.
§1а
Параграф §1а от Закона за промишления дизайн указва, че разпоредбите на закона, приложими за държавите - членки на Европейския съюз, важат и за останалите държави от Европейското икономическо пространство. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§4
Срокът на действие на закрилата за регистриран промишлен образец, който е валиден към момента на влизане в сила на Закона за промишления дизайн, ще бъде определен в съответствие с разпоредбите на чл. 15 от закона. Това означава, че ако закрилата не е изтекла, тя остава в сила, докато не се прилагат условията на чл. 15.
§5
Параграф §5 от Закона за промишления дизайн отменя раздел II от Закона за търговските марки и промишлените образци, както и определени членове (чл. 1, 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52) от същия закон, но само в частта им, касаеща промишлените образци.
§ 6
В Закона за патентите се правят изменения в чл. 80, т. 2, където терминът "промишлени образци" се заменя с "промишлени дизайни". Освен това, в § 10 от преходните и заключителните разпоредби след термина "служебните изобретения" се добавя уточнението "полезни модели и промишлен дизайн".
§7
В Наказателния кодекс се извършват изменения, свързани с термини, използвани в контекста на промишления дизайн. В чл. 173, ал. 2 термина "промишлен образец" се заменя с "промишлен дизайн", а "рационализация" с "полезен модел". Аналогични промени са направени и в чл. 174, където също се заменят съответните термини.
§8
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за промишления дизайн се предвиждат изменения в Търговския закон. Конкретно, в член 587, алинея 1, терминът "промишлен образец" се заменя с "промишлен дизайн", а в член 588 също се заменя терминът "промишлен образец" с "промишлен дизайн". Тези изменения целят актуализиране на терминологията в закона.
§ 9
С изменения в § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за промишления дизайн, терминът "промишлен образец" в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане се заменя с "промишлен дизайн". Това изменение е част от актуализацията на терминологията в законодателството.
Параграф §10
В параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за промишления дизайн се предвижда изменение в чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите. В текста на закона думите "промишлени образци" се заменят с "промишлени дизайни", с цел актуализиране на терминологията, свързана с промишления дизайн.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за промишления дизайн предвижда изменение в чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството. В него след думата "марки" се добавя "промишлени дизайни", което означава, че промишлените дизайни също ще бъдат включени в счетоводните разпоредби, касаещи марки.
§15
Законът за промишления дизайн влиза в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от XXXVIII Народно събрание на 2 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Допълненията и измененията към закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 43 от 2005 г. и влизат в сила от 21.08.2005 г.
§34
Законът за промишления дизайн влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към него не са представени в текста. В допълнение, данъчно-осигурителният процесуален кодекс е обнародван в "Държавен вестник" (бр. 105 от 2005 г.) и влиза в сила от 01.01.2006 г.
§ 88
Законът за промишления дизайн влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, изключенията включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби.
Параграф §142
Законът за промишления дизайн влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретно, дял трети и определени параграфи, свързани с обжалване и замени на термини, ще влязат в сила на 1 март 2007 г. Други параграфи влизат в сила на 1 януари 2007 г. и в деня на обнародването на закона.
§28
Дизайни на Общността, действащи към датата на присъединяване на Република България към ЕС, и подадени заявки за дизайн на Общността до тази дата, ще имат действие на територията на България от момента на присъединяването.
§ 29
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, а един от параграфите влиза в сила на 13 юли 2006 г.
§61
Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела при действие на правото на ЕС, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§ 68
Законът за промишления дизайн влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването на закона, докато останалите параграфи, включително § 2 - 10, § 12 и § 13 - 22, влизат в сила от 1 януари 2010 г. Допълнителни изменения и допълнения към закона са обнародвани на 12.08.2010 г.
§41
Законът за промишления дизайн се прилага за заявки за регистрация на промишлени дизайни, подадени след неговото влизане в сила, както и за тези, по които няма влязло в сила решение. Заявките, публикувани преди влизането на закона, ще се разглеждат по досегашния ред.
§ 44
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила девет месеца след обнародването. Конкретно, § 2, 3, 5, § 14, т. 3, § 15, § 16, т. 1, буква "г" и т. 2, § 18, § 19, т. 2 и 3, § 20, 21, 24, 27 и 29 са изключени от тримесечния срок и влизат в сила след девет месеца.
§ 48
Законът за промишления дизайн се прилага за заявки и искания, по които няма влязло в сила решение до неговото влизане в сила. За заявки за патенти, по които не е постановено окончателно решение и не са заплатени таксите за проучване и експертиза, на заявителя се изпраща уведомление за заплащане в тримесечен срок. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена. Законът не се прилага за срокове, започнали преди влизането му в сила.
Параграф §49
Параграф §49 от Закона за промишления дизайн предвижда, че представителите, вписани в регистъра по Наредбата за представителите по индустриална собственост, запазват регистрацията си и правото да упражняват професията. Лицата, които са положили успешно изпита по наредбата преди влизането в сила на закона, ще бъдат вписани в регистъра без нов изпит. Съдружията на представители, вписани в регистъра, също запазват правото си на дейност, при условие че подадат писмено искане в двумесечен срок. В противен случай, те ще бъдат отписани от регистъра.
