ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ, ПОСТАНОВЯВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 16 ОТ 2018 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 56 ОТ 2022 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество, издадени в държави - членки на Европейския съюз. Освен това, той определя процедурата за постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество от български органи, които подлежат на изпълнение в други държави - членки на ЕС.
Чл. 2
Актовете за обезпечаване на имущество включват актовете на компетентните органи от други държави членки на Европейския съюз, както и актовете на български компетентен орган, издадени в наказателно производство. Тези актове имат за цел да предотвратят унищожаването, трансформирането, преместването, предаването или прехвърлянето на имущество, което може да бъде предмет на отнемане.
Чл. 3
Актовете, свързани с обезпечаване на имущество, трябва да бъдат придружени от удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, която е постановила акта. Удостоверението трябва да бъде придружено от превод на български език. Съдът, посочен в член 19, издава удостоверението и осигурява превода на официалния език на изпълняващата държава или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, приет чрез декларация.
Чл. 4
Законът урежда условията и процедурите за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество, издадени в друга държава-членка на Европейския съюз. Актовете по чл. 2 се придружават с искане за отнемане на обезпеченото имущество с цел изпълнение на акта. В удостоверението по чл. 3 може да се посочи, че имуществото остава в изпълняващата държава до получаване на искането за отнемане.
Чл. 5
Актовете за обезпечаване на имущество, издадени в наказателни производства, се признават и изпълняват в България, ако са постановени за престъпления, които съставляват престъпления и по българското законодателство. Не се изисква двойна наказуемост за определени тежки престъпления, включително тероризъм, трафик на хора, корупция и др. Изпълнението не може да бъде отказано на основание различия в данъчното законодателство между България и издаващата държава.
Чл. 6
Законът определя компетентните органи за признаване на актове за обезпечаване на имущество в България. Окръжните съдилища са отговорни за признаването на актите, като местоположението на съда зависи от местоживеенето на лицето или местонахождението на имота. При наличие на множество актове, компетентен е съдът, който пръв е образувал производство. В случай на липса на установено местоживеене, компетентен е Софийският градски съд.
Чл. 7
Чл. 7 от закона предвижда, че актът за обезпечаване на имущество, удостоверението и искането могат да се приемат по пощата, електронната поща или по факса. Съдът има право да изиска оригиналите на получените документи и удостоверяване на тяхната автентичност да се извърши с експресна поща.
Чл. 8
Съдът образува производство незабавно след получаване на акта и удостоверението, разглежда делото в закрито заседание и може да изиска допълнителна информация от издаващата държава. Възможните решения на съда включват признаване на акта за обезпечаване и изпращане на компетентния орган, отказ за признаване или изпълнение, или признаване с отлагане на изпълнението. Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за своето решение, а в случай на отлагане, също и за други обезпечителни мерки.
Чл. 9
Съдът може да откаже признаване или изпълнение на акт за обезпечаване при следните условия: 1. Не е представено удостоверение или то е непълно и не съответства на акта; 2. Лицето, срещу което се води производството, има имунитет или привилегия; 3. Има основание по Наказателно-процесуалния кодекс, свързано с искането; 4. Деянието не е престъпление по българското законодателство, освен в определени случаи. Съдът може да определи срок за представяне на удостоверение, да приеме друг документ или да освободи органа от представяне на удостоверението, ако информацията е достатъчна. При невъзможност за изпълнение поради унищожено имущество или неясно местоположение, съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество предвижда случаи, в които съдът може да отложи изпълнението на акта за обезпечаване. Основните основания за отлагане включват: 1) наличие на незавършено наказателно производство, 2) имуществото да е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство, и 3) имуществото да е вече предмет на акт за обезпечаване по друго производство, при условие че този акт би имал предимство. Уведомлението за отлагане трябва да съдържа основанията и очакваната продължителност на отлагането. След отпадане на основанието за отлагане, компетентният орган незабавно предприема мерки за изпълнение и уведомява съответния съд.
Чл. 11
Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява от компетентния орган в съответствие с процедурата, описана в Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че изпълнението трябва да следва установените правни норми и правила, които гарантират правната сигурност и защитата на правата на страните.
Чл. 12
Член 12 от закона, който касае действията, съпътстващи изпълнението на акта за обезпечаване, е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 16 от 2018 г.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество предвижда, че когато за изпълнението на акта за обезпечаване в България е необходимо извършването на съпътстващи действия, тези действия се реализират съгласно българското законодателство.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество предвижда, че органът, извършил обезпечението, е длъжен незабавно да уведоми съответния съд. След това, съдът е задължен да уведоми компетентния орган на издаващата държава за извършеното обезпечение. Тези изменения в закона са в сила от 2022 г.
Чл. 15
Чл. 15 регламентира действието на обезпечаването на имущество, което продължава до произнасянето по искането за отнемане. Българският съд може да наложи ограничителни условия за срока на обезпечаването, след консултация с компетентния орган на издаващата държава. При отмяна на акта за обезпечаване от компетентния орган, българският съд незабавно отменя обезпечението.
Чл. 15а
Член 15а от закона постановява, че имуществото, което е обезпечено по реда на член 8, трябва да се управлява и пази в съответствие с разпоредбите на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тази разпоредба е в сила от 06.10.2023 г. и е част от измененията, внесени в закона с ДВ, бр. 56 от 2022 г. и бр. 84 от 2023 г.
Чл. 16
Член 16 от закона определя процедурата за разглеждане на искания по чл. 4. Искането се разглежда незабавно след получаване на уведомление, ако е подадено преди обезпечаването, или незабавно след получаване, ако е след уведомлението. Исканията за отнемане на обезпеченото имущество се разглеждат по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, на които България е страна. Членове 3 и 4 са отменени с изменения от 2018 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество регламентира правото на заинтересованите страни, включително добросъвестни трети лица, да обжалват определението за признаване и изпълнение на акт за обезпечаване пред апелативния съд в 14-дневен срок от узнаването. Жалбата не спира изпълнението. Освен това, жалба срещу акта за обезпечаване може да бъде подадена и разгледана в съда на издаващата държава, а българският съд уведомява компетентния орган на тази държава за подадената жалба и резултата от производството. Страните имат право на информация за защитата на правата си и могат да обжалват действията по изпълнението на акта.
Чл. 18
Чл. 18 от закона предвижда, че когато Република България носи отговорност за вреди, причинени на страните по чл. 17 от изпълнението на акт за обезпечаване, издаващата държава е задължена да възстанови на Република България сумата, изплатена за обезщетение. Изключение правят случаите, когато вредата или част от нея е резултат от действия на български компетентен орган. Законът също така урежда постановяването на актове за обезпечаване на имущество в България, като посочва компетентните органи за това.
Чл. 19
Чл. 19 от закона урежда условията за постановяване на определения за обезпечаване на имущество, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз. Тези определения се издават от първоинстанционния съд по искане на прокурора, който може да иска мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата. Част от текста, свързана с уведомяването на изпълняващата държава, е отменила.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество предвижда, че когато българското законодателство изисква определени формалности или процедури за обезпечаване на имуществото, компетентният орган в България трябва да уведоми изпълняващата държава за тези изисквания.
Чл. 21
Чл. 21 от закона определя процедурата за изпращане на определения за обезпечаване на имущество за признаване и изпълнение в компетентния орган на изпълняващата държава. Искането може да бъде отправено от прокурора в досъдебната фаза и от съда в съдебната фаза на наказателното производство. Документите могат да се изпращат по поща, електронна поща или факс, а при необходимост и с експресна поща. Трудностите при издаване или изпълнение на акта се решават чрез преки контакти между компетентните органи.
Чл. 22
Когато българският орган отмени акт за обезпечаване, той е задължен незабавно да уведоми компетентния орган на изпълняващата държава. Това уведомление включва указание за незабавна отмяна на обезпечението. Правните средства за защита могат да бъдат приложени в случай на неправилно или забавено уведомление от страна на българския орган, което може да доведе до вреди за засегнатите лица.
Чл. 23
Чл. 23 от закона позволява на всяка заинтересована страна, включително добросъвестни трети лица, да обжалва определението за обезпечаване на имущество в 14-дневен срок от узнаването му. Обжалването не спира изпълнението на определението. При наличие на жалба в съда на изпълняващата държава, българският орган, който е постановил акта, може да представи аргументи и доказателства. Българският компетентен орган е задължен да предостави необходимата информация на заинтересованите страни за защита на правата им. Глава трета от закона урежда признаването и изпълнението на актове за обезпечаване въз основа на Регламент (ЕС) 2018/1805.
Чл. 24
Чл. 24 от закона определя процедурата за признаване на актовете за обезпечаване на имущество от съда. Съдът образува производство незабавно след получаване на акта и удостоверението. Делото се разглежда в закрито заседание от един съдия, който може да признае акта, да откаже признаването или да го отложи за изпълнение. В определени случаи производството може да бъде прекратено или спряно. При спиране, производството може да се възобнови при определени условия. Също така, съдът се произнася относно връщането на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление.
Чл. 25
Чл. 25 от закона определя реда за изпълнение на акта за обезпечаване на имущество, като посочва, че той се изпълнява по реда на чл. 11. След извършване на обезпечаването, органът е длъжен незабавно да уведоми съда. Обезпеченото имущество се управлява и пази съгласно Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, в сила от 06.10.2023 г.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество предвижда, че всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, има право да обжалва определението за признаване на акта за обезпечаване на имущество пред апелативния съд в 14-дневен срок от узнаването за него. Обжалването не спира изпълнението на акта. Също така, лицата могат да обжалват и действията по изпълнението на акта в 14-дневен срок от узнаването.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона определя, че определението за обезпечаване на имущество, което се признава и изпълнява в друга държава - членка на ЕС, се постановява от съда по реда на чл. 19. Също така, удостоверението за обезпечаване, съгласно Регламент (ЕС) 2018/1805, се издава от съда, който е постановил определението за обезпечаване.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество предвижда, че удостоверението по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 и определението за обезпечаване на имущество се изпращат за признаване и изпълнение на компетентния орган в изпълняващата държава. Изпращането се извършва от прокурора в досъдебната фаза на наказателното производство и от съда, който е постановил определението, в съдебната фаза.
Чл. 29
Законът регулира признаването и изпълнението на актове за обезпечаване на имущество в държавите членки на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия. Определя понятието "издаваща" и "изпълняваща" държава, както и условията за обезпечаване на имущество, свързано с престъпления. Включва разпоредби за статистическите данни, разноските по изпълнението и процедурите за съдебни производства. Законът влиза в сила с присъединяването на България към ЕС и предвижда преходни разпоредби за неприключили производства.
§ 1
Параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби на закона определя термини и понятия, свързани с издаването и изпълнението на актове за обезпечаване на имущество. "Издаваща държава" е членка на ЕС, която е постановила акт за обезпечаване, а "изпълняваща държава" е държавата, на чиято територия се намира имуществото. "Имущество" обхваща права и вещи, а "отнемане" се отнася до конфискация в полза на държавата, свързана с престъпление.
§1а
Съгласно новия параграф §1а, Националният статистически институт е задължен да събира статистически данни относно актовете за обезпечаване от компетентните органи и да ги предоставя на Европейската комисия, в съответствие с изискванията на чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805.
§1б
Законът предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2018/1805, който касае взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Тези разпоредби целят да осигурят ефективно изпълнение на регламента в България.
§3
Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Той е приет от 40-то Народно събрание на 7 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят към Закона за европейската заповед за разследване, обнародван в Държавен вестник, брой 16 от 2018 г.
§4
В §4 от Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество, са направени изменения, които включват заличаване на термините "или доказателства" и свързаните с тях изрази в останалите текстове на закона. Това изменение цели да опрости текста и да се фокусира само върху актовете за обезпечаване на имущество, без да се включват доказателствата.
§6
Параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби на закона предвижда, че всички производства, които са образувани преди влизането в сила на новия закон, ще продължат да се разглеждат и завършват по предходния ред, който е бил в сила до момента на приемането на новите изменения. Това осигурява правна сигурност и непрекъснатост на производствата, които вече са започнали.
§16
Параграф 16 от Преходните и заключителни разпоредби на закона уточнява, че съдебните производства по актове за обезпечаване, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще продължат по досегашния ред, ако са образувани до 19 декември 2020 г. За производства, образувани след 20 декември 2020 г., те ще се разглеждат от Софийския градски съд.
§18
Параграф §18 регламентира начина на приключване на съдебните производства по решения за конфискация в зависимост от датата на образуване. Производствата, започнали до 19 декември 2020 г., ще се довършват по досегашния ред, докато тези, образувани след 20 декември 2020 г., ще се разглеждат от съда, който ги е образувал.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. В приложението към чл. 3 се описват детайлно изискванията за удостоверение, свързано с актовете за обезпечаване, включително информация за органите, издаващи и изпълняващи акта, данни за имуществото, информация за заподозряните лица и правни мерки, които могат да се предприемат. Също така, се посочват релевантни актове от Европейското законодателство, включително директиви и регламенти, свързани с взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация.
