ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И РЕШЕНИЯ ЗА ПРОБАЦИЯ С ОГЛЕД УПРАЖНЯВАНЕ НА НАДЗОР ВЪРХУ ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ САНКЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация, издадени в друга държава - членка на ЕС. Той обхваща също упражняването на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, както и изпращането на съдебни решения от България за признаване и изпълнение в други държави - членки на ЕС.
Чл. 2
Законът регулира признаването и изпълнението на съдебни решения по наказателни дела и решения за пробация, постановени в други държави - членки на ЕС. Той обхваща надзора върху пробационни мерки, изпращането на български съдебни решения за пробация в други държави - членки на ЕС, и други свързани решения.
Чл. 3
Законът определя различни видове пробационни мерки и алтернативни санкции, които могат да бъдат наложени на физически лица, осъдени за престъпления. Пробационните мерки включват задължения и предписания, които се прилагат в контекста на наказание с отложено изпълнение, условно отложено осъждане или условно освобождаване. Алтернативните санкции са различни от наказанията лишаване от свобода и включват задължения или предписания, наложени от компетентен орган.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация определя пробационни мерки и алтернативни санкции, които включват задължения за осъденото лице, като информираност за промяна на местопребиваване или работа, ограничения за посещение на определени места, ограничения за напускане на територията на държавата, предписания свързани с поведението и образованието, отчетност пред определен орган, избягване на контакти с определени лица или предмети, извършване на труд в полза на обществото, сътрудничество с пробационен служител и терапевтично лечение.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация регламентира условията за адаптиране на пробационни мерки и алтернативни санкции, когато те не съответстват на българското законодателство. Българският компетентен орган може да адаптира мерките, съобразявайки се с наложените в издаващата държава, при условие че адаптацията не надвишава максималната продължителност на наказанията, предвидени в българското законодателство. Адаптираните наказания не могат да бъдат по-строги или по-продължителни от първоначално наложените.
Чл. 6
Чл. 6 от закона указва, че решенията по чл. 2, т. 1 и 3, или заверени копия от тях, трябва да бъдат придружени от удостоверение, издадено от компетентен орган на държава членка. Удостоверението трябва да бъде по образец, определен в приложение № 1.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация определя изискванията за изпращане на удостоверения. Според алинея 1, удостоверението по чл. 6 трябва да се изпрати с превод на официалния език на изпълняващата държава или на друг посочен от нея език. Алинея 2 уточнява, че удостоверението, изпратено до компетентен орган в България, трябва да бъде придружено с превод на български език.
Чл. 8
Според Чл. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения, окръжните съдилища в България са компетентни да признават решения издадени в други държави членки на ЕС, в зависимост от местоживеенето на осъденото лице. Ако местоживеенето е неизвестно или лицето не живее в страната, компетентен е Софийският градски съд. При получаване на решение, което не е в тяхната компетентност, органът го изпраща на съответния съд и уведомява органа в издаващата държава.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения указва, че решенията, отнасящи се до пробационни мерки и алтернативни санкции, се изпращат от българския съд, който ги е постановил в качеството си на първа инстанция. Това означава, че съда, който е разгледал делото първи, е отговорен за изпращането на тези решения.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения определя реда за кореспонденция и обмен на информация между българските компетентни органи и органите на други държави членки. Българският съд е задължен да извършва запитвания за компетентния орган в изпълняващата държава, ако не разполага с такава информация. Решенията и заверените им копия, придружени с преводни удостоверения, могат да се изпращат по различни защитени канали. Оригиналите на решенията и удостоверенията се изпращат на искане на компетентния орган на изпълняващата държава.
Чл. 11
Член 11 от закона определя, че решения, постановени в друга държава членка на Европейския съюз и признати в България, се изпълняват в съответствие с българското законодателство. Това включва правила и процедури за изпълнение на съдебни решения и решения за пробация.
Чл. 12
Чл. 12 от закона предвижда условията за амнистия и помилване в контекста на решения, свързани с пробация. При спазване на българското законодателство, може да се постанови амнистия или помилване, за което се уведомява компетентният орган на другата държава членка. Ако акт на амнистия или помилване е издаден в друга държава членка, той се изпълнява в България след уведомление до компетентния български съд. Молбите за възобновяване на наказателното производство се разглеждат от съответния компетентен орган на издаващата държава.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения уточнява, че разноските, свързани с признаването и изпълнението на решения, поети от изпълняващата държава, са за нейна сметка. Изключение правят разходите, които възникват само на територията на издаващата държава.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация в България определя условията за признаване и изпълнение на решения, постановени в друга държава - членка на Европейския съюз. Решенията се признават, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, без изискване за двойна наказуемост за определени тежки престъпления. Съдът може да признае решения, ако осъденото лице има местоживеене в България или в изключителни случаи, когато пребивава в друга държава членка, но се е върнало или ще се върне в България. Не може да се откаже изпълнение на решения, свързани с данъци и такси, на основание различия в законодателствата.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения определя условията, при които съдът може да откаже признаването на съдебно решение и упражняването на надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции. Отказът може да бъде основан на непредставяне или недостатъчност на удостоверението, липса на местоживеене на осъденото лице в България, несъответствие с българското законодателство, както и на редица други критерии, включително възраст, имунитет и условия за явяване на съдебния процес. Съдът е задължен да се свърже с компетентния орган на издаващата държава за допълнителна информация преди да вземе решение за отказ. В определени случаи, дори при основание за отказ, съдът може да реши да упражни надзор.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация описва процедурата за признаване на решения от чужди държави. След получаване на решението и удостоверението, съдът образува производство и насрочва делото в 7-дневен срок. Делото се разглежда от трима съдии в открито заседание с участие на прокурор и призоваване на осъденото лице. Ако лицето не може да бъде намерено, му се назначава защитник. Съдът може да изиска допълнителна информация от издаващата държава и се произнася с решение за признаване или отказ на решението, като информира компетентните органи след влизането му в сила.
Чл. 17
Решението на окръжния съд по чл. 16, ал. 7 подлежи на обжалване в 5-дневен срок от обявяването му. Жалбата или протестът се разглеждат в 5-дневен срок от тяхното постъпване в открито съдебно заседание с участието на страните. Решението на апелативния съд е окончателно.
Чл. 18
Чл. 18 от закона предвижда, че съдебното производство трябва да приключи в срок от 60 дни след получаване на решението. В случай на изключителни обстоятелства, когато срокът не може да бъде спазен, съдът е задължен да уведоми компетентния орган на издаващата държава с указание за причините за забавянето и необходимия срок за вземане на окончателно решение.
Чл. 19
Член 19 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация указва, че след признаване на решение, надзорът върху пробационните мерки и алтернативните санкции се осъществява от компетентните органи, определени от българското законодателство. Това означава, че отговорността за надзора е възложена на съответните институции, които имат правомощия в тази сфера.
Чл. 20
Чл. 20 от закона предвижда, че ако осъденото лице, по отношение на което е признато решение, се укрива или няма местоживеене в България, съдът може да прехвърли компетентността обратно на издаващата държава. Също така, по искане на компетентния орган на издаващата държава, съдът може да прехвърли компетентността и при образувано ново наказателно производство в издаващата държава.
Чл. 21
Чл. 21 от закона предвижда мерки, които българският съд може да предприеме, когато осъденото лице не изпълнява наложената пробационна мярка или алтернативна санкция без основателна причина, или извърши ново престъпление. Възможностите включват промяна на задълженията в пробационната мярка, изпълнение на отложено наказание лишаване от свобода или замяна на алтернативната санкция с наказание лишаване от свобода. Всички решения и последствия от тях подлежат на българското законодателство.
Чл. 22
Чл. 22 от закона регламентира уведомяването на компетентния орган на издаващата държава за решенията по чл. 21, ал. 1, а също така и за изтичането на срока на пробационната мярка или алтернативната санкция. Съдът е задължен да предостави информация за максималната продължителност на наказанието лишаване от свобода, ако бъде поискана от компетентния орган. Уведомлението за неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция се извършва чрез формуляр, предвиден в приложение № 2.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация указва, че когато осъденото лице има местоживеене в друга държава членка на ЕС, решението, постановено в България, трябва да се изпрати на компетентния орган на тази държава за признаване и изпълнение. Осъденото лице може да поиска решението да бъде изпратено и на друг компетентен орган в различна държава членка, при което съдът трябва да се консултира с този орган и да получи неговото съгласие.
Чл. 24
Чл. 24 от закона предвижда, че решението по чл. 2, т. 3 се изпраща директно на компетентния орган на изпълняващата държава, заедно с удостоверението по чл. 6, като Министерството на правосъдието също се уведомява. Решението може да бъде изпратено за признаване и изпълнение само на една държава. Удостоверението може да включва и допълнителни мерки или санкции, ако изпълняващата държава е посочила, че е готова да упражнява надзор над тях.
Чл. 25
Когато осъденото лице не изпълнява наложената пробационна мярка или алтернативна санкция, българският съд може да предприеме следните действия: 1. Да промени задълженията или предписанията на пробационната мярка; 2. Да постанови изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода; 3. Да замени алтернативната санкция с наказание лишаване от свобода. Съдът уведомява компетентния орган на изпълняващата държава за своето решение и за изтичането на срока на мярката. При необходимост, съдът може да разпита осъденото лице чрез делегация или видеоконференция.
Чл. 26
Чл. 26 от закона предвижда, че съдът може да поиска информация от изпълняващата държава относно максималната продължителност на наказанието лишаване от свобода за деяние, което е аналогично на престъплението, свързано с постановеното решение. Освен това, българският съд е задължен да уведомява компетентния орган на изпълняващата държава за обстоятелства, които могат да доведат до последващи решения в изпълняващата държава.
Чл. 27
Удостоверението по чл. 6 от закона може да бъде оттеглено, ако надзорът в изпълняващата държава не е започнал. Това може да стане след получаване на информация по чл. 26, ал. 1 или след получаване на решението за адаптиране на пробационните мерки или алтернативните санкции с мотивите. Решението за оттегляне трябва да бъде взето и съобщено на изпълняващата държава в срок от 10 дни след получаване на информацията.
Чл. 28
Законът регулира прекратяването и възстановяването на надзора върху пробационни мерки и алтернативни санкции, в зависимост от уведомленията от изпълняващата държава. Компетентността на българския съд се възстановява при определени условия, включително укриване на осъденото лице или ново наказателно производство. Законът също така въвежда изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР и указва, че при липса на специални правила важат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Заварените производства продължават по досегашния ред.
Чл. 470а
Законът регулира признаването, изпълнението и изпращането на съдебни решения и решения за пробация в контекста на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Разпоредбите в него се прилагат, освен ако не е предвидено друго в закон или международен договор, ратифициран от България. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Приет е от 41-ото Народно събрание на 14 март 2012 г.
§1
Законът въвежда изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, което се отнася до принципа на взаимното признаване на съдебни решения и решения за пробация. Целта е да се осигури надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
§3
Параграф §3 предвижда, че заварените производства по признаване на съдебни актове на държави - членки на Европейския съюз, свързани с мерки на пробационен надзор, ще се довършват по досегашния ред, съгласно глава тридесет и шеста от Наказателно-процесуалния кодекс.
§4
В Наказателно-процесуалния кодекс се извършват изменения, включително заличаване на фразата 'освен ако друго е предвидено в закон' в чл. 469 и създаване на нов чл. 470а, който уточнява, че разпоредбите на раздела се прилагат, освен ако в закон или международен договор не е предвидено друго.
§5
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Приет е от 41-ото Народно събрание на 14 март 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Включва удостоверение и формуляр за доклад за нарушения на пробационни мерки или алтернативни санкции, съгласно Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г.
