ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ АКТОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИЛИ НА МЕРКИ, ВКЛЮЧВАЩИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за признаване и изпълнение на съдебни актове, свързани с наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, които са постановени в друга държава членка на Европейския съюз. Също така, той регулира изпращането на актове, постановени в Република България, за признаване и изпълнение в друга държава членка.
Чл. 2
Законът регулира условията, при които съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, могат да бъдат признати и изпълнени на територията на държава членка. Той се прилага, когато осъденото лице се намира в такава държава. Освен наказанията, законът включва и случаи, в които е наложена глоба или конфискация, които не са изпълнени.
Чл. 3
Съгласно Чл. 3 от закона, съдебните актове или заверени копия от тях трябва да бъдат придружавани от удостоверение, издадено от компетентен орган на държавата членка. Това удостоверение следва да бъде по образец, определен в приложение № 1 на закона.
Чл. 4
Чл. 4 регламентира изискванията за изпращане на удостоверение по чл. 3, включително необходимостта от превод на официалния език на изпълняващата държава или на друг посочен език на ЕС. За удостоверението, изпратено до България, е необходим превод на български. Не се изисква превод на самия съдебен акт, но компетентните органи могат да уточнят частите, които подлежат на превод.
Чл. 5
Законът регламентира обмена на информация между съдилищата и компетентните органи на другите държави членки относно съдебни актове, които налагат лишаване от свобода. Съдилищата са задължени да предоставят информация на Министерството на правосъдието за затруднения или бездействие от страна на друга държава членка, свързани с признаването и изпълнението на искания за признаване на съдебни актове, постановяващи лишаване от свобода, до 31 декември всяка година.
Чл. 6
Чл. 6 от закона определя разпределението на разноските при признаване и изпълнение на съдебни актове, свързани с наказание лишаване от свобода. Когато България е изпълняваща държава, разноските за признаване и изпълнение се поемат от българската държава, с изключение на разходите за трансфер на осъденото лице, които се поемат от издаващата държава. Когато България е издаваща държава, тя поема разходите за издаване и изпращане на актовете, трансфера на осъденото лице и всички останали разходи, възникнали на нейна територия.
Чл. 7
Чл. 7 определя компетентните органи в България за признаване на съдебни актове, свързани с наказание лишаване от свобода. Окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице е основният компетентен орган. При неизвестно местоживеене, компетентен е Софийският градски съд. Ако съдебният акт е изпратен на неправилен орган, той служебно го препраща на компетентния съд, който уведомява издаващата държава. Съдът може да поиска допълнителни документи от издаващата държава.
Чл. 8
Съгласно Чл. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове, съдебните актове от друга държава членка се признават и изпълняват в България, ако деянията са престъпления и по българското законодателство. Не се изисква двойна наказуемост за определени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за минимум три години, като например тероризъм, трафик на хора, убийство и др.
Чл. 9
Преди изпращането на съдебния акт и удостоверението, компетентният орган на издаващата държава и съдът могат да проведат консултации. Консултациите са задължителни, когато България е страна по определени условия, като съдът информира компетентния орган за приемането на съдебния акт. В рамките на консултациите съдът може да изрази становище относно невъзможността за ресоциализация на осъденото лице в България. Ако консултации не са проведени, становището може да бъде представено след изпращането на актовете.
Чл. 10
След получаване на съдебния акт и удостоверението от компетентния орган на издаващата държава, съдът служебно изисква справка за съдимост и неприключени наказателни производства за осъденото лице. При искане от съда, органите на МВР проверяват местонахождението на осъденото лице. Съдът може да проведе консултации с компетентния орган на издаващата държава за установяване на социални и икономически отношения на осъденото лице в България, с цел подобряване на възможностите за ресоциализация.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове предвижда, че при наличие на осъдено лице на територията на Република България, съдът може по искане на издаващата държава да постанови задържане на лицето или да наложи друга мярка преди получаването на съдебния акт. Определението за мярката подлежи на обжалване, но не може да удължи срока на наказанието.
Чл. 12
Законът предвижда, че след получаване на съдебния акт, съдът образува производство по признаване и в 14-дневен срок насрочва открито заседание. Ако актът не е придружен от удостоверение, съдът може да определи срок за получаването му. Делото се разглежда еднолично с участието на прокурор, а при необходимост се назначават защитник и преводач. Съдът обсъжда условията за признаване, отлагане, отказ или частично признаване на акта и постановява решение незабавно. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок, а апелативният съд разглежда жалбата в 5-дневен срок. Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за влизането в сила на решението.
Чл. 13
Член 13 от закона предвижда, че когато максималният срок на наказанието за престъпление в България е по-кратък от наложеното в друга държава, съдът трябва да намали наказанието до максималния срок в България. Освен това, съдът може да приспособи наложеното наказание, ако не съответства на българското законодателство, като то трябва да е максимално близко до оригиналното наказание. Приспособеното наказание не може да бъде по-тежко от наложеното в издаващата държава и не може да бъде заменено с глоба.
Чл. 14
Чл. 14 от закона предвижда, че ако удостоверението по чл. 3 е непълно, не съответства на съдебния акт или не е преведено на български, съдът може да изиска от издаващата държава да отстрани нередовностите в срок от 14 дни. Делото се отлага до изтичането на този срок. Съдът има право да извърши превод на съдебния акт или части от него за своя сметка, ако прецени, че е необходим такъв.
Чл. 15
Съдът може да откаже признаването и изпълнението на съдебен акт в определени случаи, като например при липса на удостоверение, ако лицето не е на територията на България или издаващата държава, при противоречие с принципа "ne bis in idem", ако актът е постановен за деяние, което не е престъпление по българското законодателство, или ако наказанието е погасено по давност. Съдът също така може да откаже, ако осъденото лице е имунитет или е непълнолетно, или ако остават по-малко от 6 месеца до изтичането на наказанието. Решението за отказ по определени основания изисква консултация с компетентния орган на издаващата държава.
Чл. 16
Чл. 16 от закона предвижда възможността съдът да признае частично съдебен акт, дори и да има основание за отказ. Това става след консултация с компетентния орган на издаващата държава. Частичното признаване и изпълнение не може да удължи срока на наказанието. Ако не се постигне съгласие, след оттегляне на удостоверението, съдът прекратява производството.
Чл. 17
Окончателното решение за признаване на съдебния акт трябва да бъде постановено в срок от 90 дни след получаването на съдебния акт и удостоверението. В случай на изключителни обстоятелства, когато срокът не може да бъде спазен, съдът е задължен да уведоми компетентния орган на издаващата държава, посочвайки причините за забавянето и необходимия срок за вземане на окончателно решение.
Чл. 18
Чл. 18 от закона регламентира процедурата по признаване и изпълнение на съдебни актове, свързани с лишаване от свобода. След признаването на съдебния акт, съдът незабавно изпраща заверено копие на прокуратурата и на Министерството на правосъдието, за да се предприемат необходимите действия. Съдът може да зачита и приспада работни дни от наказанието, ако това е предвидено в законодателството на издаващата държава. Освен това, съдът предоставя информация по молба на компетентния орган на издаващата държава относно предсрочното освобождаване и уведомява компетентния орган за важни обстоятелства, свързани с лицето, изтърпяващо наказанието.
Чл. 19
Съдът прекратява незабавно изпълнението на наказанието или мярката, когато получи уведомление от компетентния орган на издаващата държава за съдебно решение, което не позволява изпълнението, или при оттегляне на удостоверението от издаващата държава. Решението на съда е окончателно и се взема в съдебно заседание с участието на прокурор и призоваване на осъденото лице. Изпълнението се прекратява и при амнистия или помилване в България.
Чл. 20
Съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, се изпращат от съда, който ги е постановил, на компетентния орган на изпълняващата държава. Оригиналите на актовете или техни заверени преписи, както и удостоверението по чл. 3, се изпращат само при изрично искане от компетентния орган. Не е позволено изпращането на съдебния акт и удостоверението за признаване и изпълнение на повече от една държава членка едновременно.
Чл. 21
Съдът може да изпрати съдебен акт, ако осъденото лице е на територията на България или на територията на изпълняващата държава и е дало съгласие. Съдебният акт и удостоверението могат да се изпратят на държава, в която лицето е гражданин и има местоживеене, на държава, в която ще бъде депортирано, или на друга държава, която е дало съгласие. Съдът може да се консултира с компетентния орган на изпълняващата държава за възможностите за ресоциализация на лицето. Консултацията е задължителна в определени случаи, а ако не е проведена, съдът взема предвид становището на компетентния орган.
Чл. 22
Съдът изпраща съдебния акт и удостоверението до компетентния орган на изпълняващата държава, придружени от писмено съгласие на осъденото лице, освен в определени случаи, когато такова съгласие не е необходимо. При изпращане на акта, съдът предоставя на лицето възможност да изрази становище, което се взема предвид. Съдът информира лицето на разбираем език за процедурата и правото му да даде съгласие за трансфер.
Чл. 23
Съдът може да изпрати съдебен акт или заверен препис на компетентния орган на изпълняващата държава по искане на прокурора или осъденото лице. Изпращането може да се извърши по поща, електронна поща, факс или друг начин. При липса на информация за компетентния орган, съдът отправя запитване. Делото се разглежда в срок от 14 дни с участието на прокурор. Лицето, което е в лишаване от свобода или има адрес в България, се призовава. Определението на съда може да се обжалва в 5-дневен срок. Удостоверението се подписва от председателя на състава на съда и завереното определение се изпраща на прокуратурата и Министерството на правосъдието.
Чл. 24
Съгласно Чл. 24 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове, съдът е задължен незабавно да уведоми компетентния орган на изпълняващата държава за всяко съдебно решение или акт, които изменят или прекратяват изпълнението на наказанието, както и за настъпила амнистия, помилване или при възобновяване на производството.
Чл. 25
Чл. 25 от закона предвижда условията, при които съдът може да оттегли удостоверението за признаване и изпълнение на наказание лишаване от свобода. Съдът оттегля удостоверението, когато не е постигнато съгласие с компетентния орган на изпълняващата държава. Оттеглянето може да се извърши преди или след започване на изпълнението на наказанието, при наличие на мотиви, или ако разпоредбите за предсрочно или условно освобождаване са несъвместими с българското законодателство.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове определя процедурата за предаване на осъдени лица от Република България на изпълняваща държава. Предаването се осъществява по уговорка между Върховната касационна прокуратура и компетентния орган на изпълняващата държава, но не по-късно от 30 дни след окончателното решение за признаване на наказанието. Охраната и конвоирането на лицето се осигуряват от Министерството на правосъдието. В случай на непредвидени обстоятелства, които възпрепятстват предаването, компетентните органи на двете държави установяват контакт и уговарят нова дата за предаване, което трябва да се извърши в срок от 10 дни от уговарянето. Правилата важат и когато България е изпълняваща държава.
Чл. 27
Член 27 от Закона определя, че българските органи не могат да предприемат действия по изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, ако те вече са започнали в друга държава. Също така, ако изпълняващата държава уведоми българския съд, правото на българските органи да изпълняват наказанието или мярката се възстановява.
Чл. 28
Лице, предадено на Република България, не може да бъде наказателно преследвано за престъпление, извършено преди трансфера, освен при определени условия, като например: ако не е напуснало страната в рамките на 45 дни след освобождаването, ако за деянието не се предвижда лишаване от свобода, ако лицето е дало съгласие за трансфера или е декларирало отказ от правото си по тази разпоредба. Също така, ако България е издаваща държава, искането за съгласие се подава до съответния съд.
Чл. 29
Чл. 29 от закона урежда условията за изпълнение на Европейска заповед за арест в България. Когато издирваното лице е на територията на страната или е български гражданин, съдът може да реши да изпълни наказанието съгласно българското законодателство. Лицата, предадени на друга държава на основание заповедта, се връщат след предоставени гаранции. Решението на съда трябва да бъде взето в срок от 30 дни след получаване на искането.
Чл. 30
Законът регламентира процедурата за признаване и изпълнение на съдебни актове, свързани с наказания лишаване от свобода, в контекста на Европейския съюз. Министърът на правосъдието приема молби за транзит на осъдени лица, които следва да бъдат изпратени на Върховната касационна прокуратура. Тя разглежда молбата и взема решение в срок до 7 дни. Осъдените лица не могат да бъдат задържани за срок, по-дълъг от необходимия за транзита. Законът въвежда изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР и определя термини и условия за взаимодействие между издаващите и изпълняващите държави. Освен това, законът предвижда прилагането на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, когато не са установени специални правила.
§1
Параграф §1 от закона дефинира основни термини, свързани с наказателното право и международното правно сътрудничество. "Съдебен акт" се отнася до окончателен акт на съд, налагащ наказание на физическо лице. "Наказание" включва лишаване от свобода или мерки, свързани с такова лишаване, постановени във връзка с престъпление. "Издаваща държава" е държавата, в която е постановен съдебният акт, докато "изпълняваща държава" е държавата, в която актът е изпратен за признаване и изпълнение. "Държава по местоживеене на лицето" е държавата с трайна фактическа връзка с лицето, а "държава членка" е членка на Европейския съюз.
§2
Законът въвежда изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, което цели взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, свързани с наказания лишаване от свобода. Той също така отразява измененията от Рамково решение 2009/299/ПВР, което укрепва процесуалните права на лицата и насърчава прилагането на принципа на взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице.
§3
Съгласно §3 от Преходните и Заключителни разпоредби, изменен с ДВ, бр. 56 от 2022 г., изпълнението на съдебните актове, касаещи наложени глоби и/или конфискации, се извършва по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
§5
В §5 се предвиждат изменения в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. В чл. 40, ал. 1, т. 4 се добавя уточнение за прилагане на чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове. В чл. 41, ал. 3 се изменя второто изречение, което уточнява, че се прилагат разпоредбите на същия закон в определени случаи.
Параграф §6
Параграф §6 от закона предвижда, че в отношенията между България и държавите членки на ЕС, които са приели изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР, този закон ще се прилага вместо няколко предходни конвенции, свързани с трансфер и признаване на присъди. Конкретно, законът замества Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г., Европейската конвенция за международното признаване на присъди от 1970 г., част от Конвенцията за Шенген и Конвенцията относно изпълнението на наложени в чужбина наказания от 1991 г.
§7
В §7 от преходните и заключителни разпоредби на закона се посочва, че Република България има право да продължи да прилага съществуващите двустранни и многостранни споразумения с държавите членки, както и да сключва нови споразумения след влизането на закона в сила, при условие че това улеснява процедурата за изпълнение на наказанията по закона.
§9
Законът за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, влиза в сила на 1 януари 2020 г. Той е приет от 44-то Народно събрание на 29 май 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Законът предвижда процедура за издаване на удостоверение от издаващата държава, което да съдържа информация относно съдебния акт, органите за контакт и данни за лицето, на което е наложено наказанието.
