ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА, РАЗЛИЧНИ ОТ МЕРКИТЕ, ИЗИСКВАЩИ ЗАДЪРЖАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя условията и реда за признаване и изпълнение на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, които не изискват задържане. Тези актове могат да бъдат постановени в друга държава - членка на Европейския съюз, и също така регулира изпращането на актове, издадени в Република България, за признаване и изпълнение в други държави - членки на ЕС.
Чл. 2
Законът регулира актовете, с които в наказателното производство на обвиняемия се налагат мерки за процесуална принуда. Тези мерки включват задължения и забрани, свързани с местоположението на обвиняемия, посещение на определени места, явяване пред органи, контакти с определени лица и упражняване на определени дейности. Основната цел е да се осигури ефективно протичане на наказателното производство, като се гарантира спазването на наложените ограничения.
Чл. 3
Чл. 3 от закона задължава органите по чл. 4 и 15 да изпращат на Министерството на правосъдието информация за актовете за налагане на мерки за процесуална принуда. Информацията включва броя на получените, признатите, постановените и изпратените актове и трябва да бъде предоставена до 31 януари на всяка година за предходната година.
Чл. 4
Компетентен орган за признаване на акт за налагане на мерки за процесуална принуда, издаден в друга държава - членка на ЕС, е окръжният съд по местоживеене на лицето, за което е постановена мярката. Ако лицето няма местоживеене в България, компетентен е Софийският градски съд. При изпращане на акт до некомпетентен орган, той го препраща на съответния съд и уведомява компетентния орган в издаващата държава.
Чл. 5
Актът за налагане на мерки за процесуална принуда трябва да бъде придружен от удостоверение по образец, с превод на български език или заверено копие от него. Съдът има право да изиска оригинала на акта и удостоверението от компетентния орган на издаващата държава.
Чл. 6
Законът регламентира условията за признаване и изпълнение на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, издадени в друга държава - членка на ЕС. Актовете се признават, ако се отнасят за деяние, което е престъпление и по българското законодателство. Не се изисква двойна наказуемост за определени тежки престъпления, като тероризъм, трафик на хора, корупция и др. Съдът може да признае акт, ако лицето пребивава в България или е поискало изпълнение на мярката в страната. Производството по признаване се извършва в закрито заседание.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона определя процедурата за признаване и изпълнение на актове за налагане на мерки за процесуална принуда. Съдът образува производство в 14-дневен срок след получаване на акта и удостоверението. Делото се разглежда еднолично с участието на прокурор и призоваване на лицето, за което е постановена мярката. При непълно удостоверение, съдът може да изиска допълнителна информация от издаващата държава. Съдът може да признае мярката, като не може да наложи по-тежка мярка от тази в издаващата държава, или да откаже признаване при наличие на основания за отказ. Определението се обявява веднага, а компетентният орган на издаващата държава се уведомява за влизането в сила на определението и за невъзможност за упражняване на надзор, ако местонахождението на лицето не може да бъде установено. Заверен препис от определението се изпраща на прокурора за изпълнение.
Чл. 8
Определението по чл. 7, ал. 5 от закона може да бъде обжалвано и протестирано съгласно реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил акта. Съдът е задължен да уведоми компетентния орган на издаващата държава за обжалването, включително сроковете за разглеждане на жалбата и протеста.
Чл. 9
Съдът може да откаже да признае акт за налагане на мерки за процесуална принуда при наличие на определени условия, включително ако не са изпълнени изискванията на предходни членове, ако актът противоречи на принципа "ne bis in idem", или ако лицето е с имунитет или е ненавършило наказателна отговорност. Съдът уведомява издаващия орган за основанията за отказ и може да признае акта, ако не се оттегли удостоверението.
Чл. 10
Чл. 10 от закона описва реда за упражняване на надзор върху мерките за процесуална принуда, наложени с признат акт. Прокурорът уведомява съда за промяна на местоживеенето на лицето или за нарушения на мярката. Съдът може да поиска информация от издаващата държава относно продължаването на надзора. При нарушения или промени, съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава. Ако не се предприемат действия от страна на издаващата държава, съдът може да спре надзора и да прехвърли отговорността обратно на нея.
Чл. 11
Надзорът над изпълнението на мерките за процесуална принуда се прекратява при определени условия, включително когато лицето пребивава в друга държава или когато компетентният орган оттегли удостоверението. Съдът взема решение за прекратяване в закрито заседание и уведомява заинтересованите страни. Съдът също така провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава за осигуряване на непрекъснат надзор.
Чл. 12
Член 12 от закона регулира процеса по получаване и обработка на актове от компетентния орган за подновяване, изменение или отмяна на мерките за процесуална принуда. Съдът се произнася с определение, като при изменение на мерките може да откаже надзор само в случай, че новите мерки са различни от предписаните в чл. 2. Съдът не разглежда повторно основанията за отказ, освен в специфичните случаи, посочени в ал. 2. Определението е окончателно и съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава, както и изпраща заверен препис на прокурора за изпълнение.
Чл. 13
Чл. 13 от закона указва, че когато компетентен орган на издаващата държава поиска задържане на лице, за което вече е изпълнена мярка за процесуална принуда, искането трябва да бъде разгледано по реда на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Това означава, че процедурата за задържане ще следва специфичен правен ред, който е предвиден за екстрадиция и арест в рамките на Европейския съюз.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда предвижда, че разноските, свързани с признаването на актовете и надзора върху изпълнението на мерките, се поемат от българската държава. Изключение правят разходите, които са възникнали единствено на територията на държавата, която е издала акта.
Чл. 15
Член 15 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда определя, че наблюдаващият прокурор е компетентен да изпрати акт за налагане на мярка за процесуална принуда, когато става въпрос за упражняване на надзор в друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 16
Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща на компетентния орган на държавата, в която обвиняемият пребивава, след писмено съгласие от него. По искане на обвиняемия, актът може да бъде изпратен и в друга държава - членка на ЕС, след консултации с компетентния орган там. Прокурорът може да отправи запитване за компетентния орган, ако няма информация, и актът може да се изпраща по различни начини, включително по поща и електронна поща. Актът може да се изпрати само до една държава и оригиналът или завереното копие се изпращат, ако е поискано.
Чл. 17
Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща с удостоверение, подписано от прокурора. Удостоверението може да включва определени мерки за процесуална принуда, както и информация за адреса на лицето и други детайли, улесняващи надзора. То трябва да бъде преведено на официалния език на изпълняващата държава или на друг посочен език.
Чл. 18
Прокурорът упражнява надзор върху наложените мерки за процесуална принуда до признаването на акта от компетентния орган на изпълняващата държава. След получаване на уведомление от този орган, прокурорът възстановява надзора, ако лицето не пребивава в изпълняващата държава, ако е постановен отказ за надзор, ако е изтекъл максималният срок за надзор или ако е спрян надзорът поради бездействие на съда. Надзорът се възстановява и при оттегляне на удостоверението от прокурора, след което се провеждат консултации с компетентния орган на изпълняващата държава.
Чл. 19
Чл. 19 от закона предвижда, че прокурорът може да поиска продължаване на надзора върху мерките за процесуална принуда от компетентния орган на изпълняващата държава, преди да е изтекъл максималният срок за упражняването му. В искането трябва да се посочи срокът, за който е необходимо продължаване на надзора.
Чл. 20
Чл. 20 предвижда задължения на прокурора по отношение на информацията, свързана с мерките за процесуална принуда. Прокурорът трябва незабавно да предостави информация за самоличността, местонахождението и съдимостта на лицето, както и за необходимостта от продължаване на надзора. Освен това, прокурорът уведомява компетентния орган при изменение или отмяна на мярката, при обжалване на акта и при издаване на заповед за задържане. Той може също да провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава.
Чл. 21
Прокурорът има право да оттегли удостоверението, издадено по чл. 17, след като получи информация от компетентния орган на изпълняващата държава относно максималния срок за надзор над мерките за процесуална принуда и решението на компетентния орган за привеждане на мерките в съответствие с местното законодателство. Оттеглянето на удостоверението може да стане в 10-дневен срок, ако надзорът не е започнал.
Чл. 22 и Допълнителни разпоредби (§ 1-5)
Законът определя условията за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане. Разноските по изпращането на тези актове се поемат от българската държава. Законът въвежда термини, свързани с актовете за налагане на мерки за процесуална принуда и определя издаващата и изпълняващата държава. Той е в съответствие с Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета на ЕС и включва разпоредби относно надзора и процедурите за прилагане на мерките.
§1
Този закон дефинира актовете за налагане на мерки за процесуална принуда, които са издадени от компетентен орган на държава - членка на ЕС. Специфицират се различията между мерките за процесуална принуда и мерките, изискващи задържане. Определят се понятията 'издаваща държава' и 'изпълняваща държава', свързани с изпълнението на тези мерки.
§2
Законът въвежда изискванията на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г., което предвижда взаимно признаване на актове за налагане на мерки за процесуална принуда между държавите - членки на Европейския съюз, като алтернатива на предварителното задържане.
§ 4
В Закона за Европейската заповед за защита се добавят нови разпоредби, които разширяват обхвата на мерките, свързани с процесуалната принуда. По-конкретно, в чл. 10, ал. 2, т. 3 се включва възможността за налагане на мярка за процесуална принуда, а в допълнителните разпоредби се уточнява, че актовете за налагане на мярка за процесуална принуда също попадат в обхвата на закона.
§5
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Приет е от 43-то Народно събрание на 14 април 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Включва приложения, които описват удостоверения и формуляри за докладване на нарушения на мерки за процесуална принуда, съгласно Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета на Европейския съюз.
