КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Член 1 от Конституцията на Република България определя България като република с парламентарно управление, при което цялата държавна власт произтича от народа. Тази власт се осъществява както непосредствено от народа, така и чрез органите, предвидени в Конституцията. Освен това, се подчертава, че никоя част от народа, политическа партия, организация, държавна институция или индивидуална личност не може да присвоява народния суверенитет.
Чл. 2
Република България е единна държава, в която се осигурява местно самоуправление. Не са позволени автономни териториални образувания. Териториалната цялост на страната е неприкосновена.
Чл. 3
В Република България официалният език е българският. Тази разпоредба подчертава значението на българския език в държавните институции и обществения живот.
Чл. 4
Член 4 от Конституцията на Република България установява, че страната е правова държава, управлявана съгласно Конституцията и законите. Тя гарантира живота, достойнството и правата на личността, като създава условия за свободно развитие на индивидите и гражданското общество. Освен това, България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5
Конституцията на Република България е върховен закон, който не може да бъде противоречен от другите закони. Тя има непосредствено действие и никой не може да бъде осъден за действие, което не е било обявено за престъпление към момента на извършването му. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство. Всички нормативни актове трябва да бъдат публикувани и влизат в сила три дни след обнародването, освен ако не е посочен друг срок.
Чл. 6
Член 6 от Конституцията на Република България постановява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Осигурява се равенство пред закона за всички граждани, като се забраняват ограничения на правата или привилегии, основани на различия като раса, народност, пол, религия и други.
Чл. 7
Член 7 от Конституцията на Република България предвижда, че държавата носи отговорност за вреди, които са причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Това означава, че гражданите имат право на обезщетение, ако са пострадали от неправомерни действия на държавни служители.
Чл. 8
Член 8 от Конституцията на Република България установява принципа на разделение на държавната власт на три основни клона: законодателна, изпълнителна и съдебна. Това разделение е основополагающо за функционирането на демократичната система в страната и гарантира независимостта на всеки от клоновете.
Чл. 9
Член 9 от Конституцията на Република България определя ролята на въоръжените сили в защитата на суверенитета, сигурността и независимостта на страната, както и в охраната на териториалната й цялост. Дейността на въоръжените сили е регламентирана със закон.
Чл. 10
Чл. 10 от Конституцията на Република България установява, че изборите, както и националните и местните референдуми, се провеждат на основата на общо, равно и пряко избирателно право. Гласуването е тайно, което гарантира защитата на индивидуалните права на избирателите.
Чл. 11
Член 11 от Конституцията на Република България установява принципа на политическия плурализъм, забранява утвърдяване на политически партии или идеологии като държавни, и подчертава ролята на партиите в изразяването на политическата воля на гражданите. Законодателството регулира образуването и прекратяването на политически партии, като забранява съществуването на партии, основани на етническа, расова или верска основа, както и такива, които целят насилствено завземане на властта.
Чл. 12
Чл. 12 от Конституцията на Република България определя, че сдруженията на гражданите имат за цел да задоволяват и защитават интересите на техните членове. Важно е да се подчертае, че тези сдружения, включително синдикалните, нямат право да преследват политически цели или да извършват политическа дейност, която е присъща само на политическите партии.
Чл. 13
Член 13 от Конституцията на Република България гарантира свободата на вероизповеданията и отделянето на религиозните институции от държавата. Източноправославното вероизповедание е признато за традиционна религия в страната. Освен това, религиозните общности и институции, както и верските убеждения, не могат да бъдат използвани за политически цели.
Чл. 14
Член 14 от Конституцията на Република България постановява, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Това означава, че държавата има задължение да осигури защита и подкрепа на семействата и децата, признавайки тяхната важност за обществото.
Чл. 15
Чл. 15 от Конституцията на Република България предвижда, че държавата е отговорна за опазването и възпроизводството на околната среда. Тя трябва да осигури поддържането и разнообразието на живата природа, както и разумното използване на природните ресурси и богатства на страната.
Чл. 16
Член 16 от Конституцията на Република България установява, че трудът е гарантиран и защитен от закона. Това означава, че законодателството осигурява правна защита на правата на работниците и служителите, както и условията на труд.
Чл. 17
Член 17 от Конституцията на Република България гарантира правото на собственост и наследяване, което е защитено от закона. Собствеността се класифицира на частна и публична, като частната собственост е неприкосновена. Режимът на държавната и общинската собственост се определя със закон. Принудителното отчуждаване на собственост за нуждите на държавата или общината е допустимо само при наличие на законови основания, когато нуждите не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетение на собственика.
Чл. 18
Член 18 от Конституцията определя, че подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, горите и парковете с национално значение, както и природните и археологическите резервати са изключителна държавна собственост. Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и изключителната икономическа зона за ресурси, радиочестотния спектър и геостационарната орбита. Със закон може да се установява държавен монопол върху определени дейности, а условията за концесии и разрешения се уреждат със закон. Държавните имоти се управляват в интерес на гражданите и обществото.
Чл. 19
Член 19 от Конституцията на Република България установява основите на икономиката на страната, която се базира на свободната стопанска инициатива. Законодателството гарантира равни правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, като се стреми да предотврати злоупотребата с монополизъм и нелоялна конкуренция, както и да защитава потребителите. Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни лица са защитени от закона, който също така създава условия за коопериране и сдружаване с цел икономически и социален напредък.
Чл. 20
Държавата е задължена да създава условия за равномерно развитие на различните райони на страната. Освен това, тя трябва да оказва подкрепа на териториалните органи и дейности чрез различни политики, включително финансовата, кредитната и инвестиционната политика.
Чл. 21
Член 21 от Конституцията на Република България постановява, че земята е основно национално богатство и е под особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя може да се използва само за земеделски цели, а промяна на нейното предназначение е разрешена само при доказана нужда и съгласно условия и ред, определени със закон.
Чл. 22
Член 22 от Конституцията на Република България регламентира правото на чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват собственост върху земя. Това е възможно при условия, свързани с членството на България в Европейския съюз или на основата на международни договори, които са ратифицирани и обнародвани. Придобиването на собственост може да се осъществи и чрез наследяване по закон. За ратификация на международен договор е необходимо мнозинство от две трети от народните представители, а режимът на земята се определя със закон.
Чл. 23
Държавата осигурява условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата, като ги подпомага. Освен това, тя има задължението да се грижи за опазването на националното историческо и културно наследство.
Чл. 24
Външната политика на Република България се ръководи от принципите на международното право и има за основни цели националната сигурност, независимостта на страната, благоденствието и правата на гражданите, както и съдействие за справедлив международен ред.
Чл. 25
Чл. 25 определя условията за придобиване на българско гражданство. Български гражданин е лице, на което поне един родител е български гражданин или което е родено в България, освен ако не придобива друго гражданство. Лицата от български произход могат да придобият гражданство по облекчен ред. Гражданите по рождение не могат да бъдат лишени от гражданство. Български гражданин не може да бъде предаден на друга държава за наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор. Българските граждани в чужбина са под закрилата на България. Условията за придобиване и загубване на гражданство се определят със закон.
Чл. 26
Член 26 от Конституцията на Република България определя, че всички граждани на страната, независимо от местоположението си, притежават правата и задълженията, установени в Конституцията. Чужденците, които пребивават на територията на България, също имат права и задължения по Конституцията, но с изключение на тези, за които е необходимо българско гражданство.
Чл. 27
Член 27 от Конституцията на Република България защитава правата на чужденците, които легално пребивават в страната. Те не могат да бъдат изгонвани или предавани на друга държава против тяхната воля, освен ако законът не предвижда друго. България осигурява убежище на чужденци, преследвани за техните убеждения или дейности, свързани с международно признати права и свободи. Условията и редът за предоставяне на убежище се определят със закон.
Чл. 28
Член 28 от Конституцията на Република България гарантира правото на живот на всеки гражданин. Посегателствата върху човешкия живот се считат за най-тежки престъпления и подлежат на строгото наказание от закона.
Чл. 29
Чл. 29 от Конституцията на Република България гарантира правото на личността на защита от мъчения и жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Освен това, се подчертава, че никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно и писмено съгласие.
Чл. 30
Член 30 от Конституцията на Република България гарантира правото на лична свобода и неприкосновеност на всеки гражданин. Никой не може да бъде задържан или подлаган на посегателства върху личната му неприкосновеност, освен при условия, определени от закона. В неотложни случаи, компетентните органи могат да задържат граждани, но трябва незабавно да уведомят съдебната власт, която в срок от 24 часа проверява законосъобразността на задържането. Всеки има право на адвокатска защита и на конфиденциални срещи с адвоката си.
Чл. 31
Чл. 31 от Конституцията на Република България определя правата на обвиняемите в наказателни производства. Всеки обвинен в престъпление трябва да бъде предаден на съд в законно определен срок. Обвиняемият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда и не може да бъде принуждаван да се признае за виновен. Ограниченията на правата на обвиняемия не трябва да надхвърлят необходимото за правосъдието. Лишените от свобода имат право на основни права, а наказанието лишаване от свобода се изпълнява само в законно определени места. Наказателното преследване за престъпления против мира и човечеството не се погасява по давност.
Чл. 32
Член 32 от Конституцията на Република България гарантира неприкосновеността на личния живот на гражданите. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот, както и срещу посегателства на честта, достойнството и доброто име. Също така, никой не може да бъде следен, сниман, записван или подлаган на подобни действия без негово знание или изрично съгласие, освен в случаи, предвидени от закона.
Чл. 33
Жилището е защитено от неприкосновеност, като за влизане или оставане в него без съгласие на обитателя е необходимо разрешение от съдебната власт, освен в определени случаи. Тези случаи включват предотвратяване на престъпление, залавяне на извършителя или в ситуации на крайна необходимост.
Чл. 34
Чл. 34 от Конституцията на Република България гарантира неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения. Изключения от това правило могат да се правят само с разрешение на съдебната власт, в случаи, когато е необходимо за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Чл. 35
Член 35 от Конституцията на Република България гарантира правото на всеки гражданин да избира местожителството си, да се движи свободно в страната и да напуска нейните граници. Ограничения на това право могат да бъдат наложени само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата на другите граждани. Освен това, всеки български гражданин има правото да се завръща в страната.
Чл. 36
Член 36 от Конституцията на Република България определя правото и задължението на българските граждани да изучават и ползват българския език. Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и своя език, наред с българския. Съществуват случаи, в които се използва само официалният език, които се уточняват в закона.
Чл. 37
Член 37 от Конституцията на Република България гарантира свободата на съвестта, мисълта и изборът на вероизповедание. Държавата е задължена да насърчава търпимост и уважение между различните религиозни общности и между вярващи и невярващи. Свободата на съвестта и вероизповеданието обаче не трябва да противоречи на националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, нито на правата и свободите на другите граждани.
Чл. 38
Чл. 38 от Конституцията на Република България гарантира, че никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения. Освен това, никой не може да бъде задължаван или принуждаван да предоставя информация за свои или чужди убеждения.
Чл. 39
Член 39 от Конституцията на Република България гарантира правото на всеки да изразява и разпространява мнение чрез различни средства. Въпреки това, това право е ограничено от забраната за накърняване на правата и доброто име на други лица, както и от призиви за насилствена промяна на конституционния ред и извършване на престъпления.
Чл. 40
Чл. 40 от Конституцията на Република България гарантира свободата на печата и другите средства за масова информация, като забранява цензура. Спирането и конфискацията на печатни издания могат да се извършват само с акт на съдебната власт, при условия на накърняване на добрите нрави или призиви за насилие. Ако в срок от 24 часа не бъде извършена конфискация, спирането се отменя.
Чл. 41
Чл. 41 от Конституцията на Република България гарантира правото на всеки гражданин да търси, получава и разпространява информация. Това право обаче не може да бъде упражнявано по начин, който да нарушава правата и доброто име на други граждани, както и националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право да получават информация от държавни органи по въпроси от законен интерес, освен ако информацията е защитена от закона или засяга чужди права.
Чл. 42
Чл. 42 от Конституцията на Република България гарантира правото на гражданите, навършили 18 години, да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа, с изключение на тези, които са поставени под запрещение или изтърпяват наказание лишаване от свобода. Организацията и редът за провеждане на избори и референдуми се определят със закон. Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в местни избори също се уреждат със закон.
Чл. 43
Гражданите на Република България имат правото да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. Редът за организиране и провеждане на тези събития се определя със закон. За събрания, които се провеждат на закрито, не е необходимо разрешение.
Чл. 44
Член 44 от Конституцията на Република България гарантира правото на гражданите да се сдружават свободно, но поставя ограничения за организации, които застрашават суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, както и такива, които разпалват вражда или нарушават правата на гражданите. Законодателството определя условията за регистрация и прекратяване на организациите, както и техните отношения с държавата.
Чл. 45
Член 45 от Конституцията на Република България гарантира на гражданите правото да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи. Това право осигурява възможност на гражданите да изразяват своите мнения и искания пред властите.
Чл. 46
Бракът в България е доброволен съюз между мъж и жена, като законен е само гражданският брак. Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Условията, редът за сключване и прекратяване на брака, както и личните и имуществените отношения между съпрузите, се уреждат със закон.
Чл. 47
Чл. 47 от Конституцията на Република България определя, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е както право, така и задължение на родителите, като държавата предоставя подкрепа. Жените майки получават специална защита от държавата, включваща платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ и социални помощи. Децата, независимо от брачния статус на родителите, имат равни права. Децата без грижа от близките си са под специална закрила на държавата и обществото. Законът определя условията за ограничаване или отнемане на родителските права.
Чл. 48
Член 48 от Конституцията на Република България гарантира правото на труд на гражданите и задължава държавата да създава условия за осъществяването му. Освен това, се предвиждат специфични мерки за лицата с физически и психически увреждания. Всеки гражданин има свободата да избира своята професия и работно място, като е забранено принудителното трудово изпълнение. Работниците и служителите имат право на безопасни и здравословни условия на труд, минимално трудово възнаграждение и адекватно заплащане, както и на почивка и отпуск, определени със закон.
Чл. 49
Член 49 от Конституцията на Република България гарантира правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи с цел защита на своите интереси в сферата на труда и социалното осигуряване. Също така, работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.
Чл. 50
Член 50 от Конституцията на Република България гарантира правото на работниците и служителите да провеждат стачки за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Условията и реда за осъществяване на това право са определени със закон.
Чл. 51
Член 51 от Конституцията на Република България гарантира правото на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане. Лицата, които временно са без работа, имат право на социално осигуряване при условия и ред, определени от закона. Държавата и обществото осигуряват особена закрила на възрастните хора без близки и на лицата с физически и психически увреждания, които не могат да се издържат сами.
Чл. 52
Чл. 52 от Конституцията на Република България гарантира правото на гражданите на достъпно здравно осигуряване и безплатно медицинско обслужване, при условия и ред, определени със закон. Здравеопазването се финансира от държавния бюджет, работодателите, осигурителни вноски и други източници. Държавата има задължението да закриля здравето на гражданите и да насърчава спорта и туризма. Принудителното лечение и санитарни мерки са разрешени само в предвидените от закона случаи. Държавата контролира здравните заведения и производството на лекарства и медицинска техника.
Чл. 53
Конституцията на Република България гарантира правото на образование за всеки гражданин. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително, а основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени условия, висшето образование в държавните училища също е безплатно. Висшите училища имат академична автономия, а граждани и организации могат да създават училища, които трябва да отговарят на държавните изисквания. Държавата активно насърчава образованието чрез финансиране на училища и подпомагане на ученици и студенти.
Чл. 54
Чл. 54 от Конституцията на Република България гарантира правото на всеки индивид да се ползва от културни ценности и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност. Освен това, свободата на художественото, научното и техническото творчество е призната и защитена от закона. Законодателството осигурява закрила на изобретателските, авторските и сродните на тях права.
Чл. 55
Гражданите на Република България имат право на здравословна и благоприятна околна среда, която трябва да отговаря на установените стандарти и нормативи. В същото време, те имат задължението да опазват околната среда.
Чл. 56
Чл. 56 от Конституцията на Република България гарантира на всеки гражданин правото на защита в случай на нарушаване или застрашаване на негови права или законни интереси. Гражданите имат право да се явяват в държавните учреждения и със защитник.
Чл. 57
Чл. 57 от Конституцията на Република България определя, че основните права на гражданите са неотменими и не могат да бъдат злоупотребявани. Упражняването на права не трябва да накърнява правата и законните интереси на други. В случай на война или извънредно положение, законодателството може временно да ограничи упражняването на определени права, с изключение на посочените в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
Чл. 58
Гражданите на Република България имат задължението да спазват Конституцията и законите, както и да уважават правата и законните интереси на другите. Религиозните и другите убеждения не могат да служат като оправдание за неизпълнение на тези задължения.
Чл. 59
Член 59 от Конституцията на Република България постановява, че защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството се считат за най-тежки престъпления и подлежат на строго наказание. Освен това, подготовката на гражданите за защита на Отечеството се регламентира с закон.
Чл. 60
Гражданите на Република България имат задължението да плащат данъци и такси, които са установени със закон, в зависимост от техните доходи и имущество. Данъчните облекчения и утежнения могат да бъдат въведени само чрез законодателна инициатива.
Чл. 61
Според Чл. 61 от Конституцията на Република България, гражданите имат задължението да оказват съдействие на държавата и обществото в случаи на природни и други бедствия. Условията и редът за това съдействие се определят със закон.
Чл. 62
Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. То разполага със самостоятелен бюджет.
Чл. 63
Народното събрание на Република България е съставено от 240 народни представители, които представляват народа и вземат решения по важни въпроси на държавната политика.
Чл. 64
Народното събрание в България се избира за срок от четири години. При настъпване на война, военно или друго извънредно положение, срокът на мандата на Народното събрание се удължава до отпадането на тези обстоятелства. Изборите за ново Народно събрание трябва да се проведат не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащото Народно събрание. Пълномощията на предишното Народно събрание се прекратяват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители.
Чл. 65
За да бъде избран за народен представител, българският гражданин трябва да е навършил 21 години, да няма друго гражданство (освен ако е живял в България последните 18 месеца), да не е под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Кандидатите, които заемат държавна служба, трябва да прекъснат служебните си задължения след регистрацията си.
Чл. 66
Член 66 от Конституцията на Република България предвижда, че законността на изборите може да бъде оспорена пред Конституционния съд, като процедурата за това е определена със закон. Това означава, че има установен ред и правила, по които заинтересованите лица могат да предявят своите искания за проверка на законността на проведените избори.
Чл. 67
Народните представители в България имат задължението да представляват не само своите избиратели, но и целия народ. Те не са обвързани със задължителен мандат, което означава, че могат да действат свободно, без да следват конкретни указания от избирателите. Действията им трябва да се основават на Конституцията и законите, като те са ръководени от своята съвест и убеждения.
Чл. 68
Член 68 от Конституцията на Република България определя, че народните представители не могат да заемат друга държавна служба или да извършват дейности, несъвместими с тяхната роля. Ако народен представител бъде избран за министър, той прекъсва пълномощията си и се замества по законов ред.
Чл. 69
Чл. 69 от Конституцията на Република България постановява, че народните представители не могат да бъдат подлагани на наказателна отговорност за мненията, които изразяват, и за гласуванията, които извършват в Народното събрание. Това означава, че те са защитени от правни последици за действия, свързани с изпълнението на техните задължения като представители на народа.
Чл. 70
Член 70 от Конституцията на Република България урежда правния статус на народните представители по отношение на задържане и наказателно преследване. Според текста, народните представители не могат да бъдат задържани или да им бъде възбуждано наказателно преследване, освен за престъпления от общ характер и с разрешение на Народното събрание или на председателя му, когато Народното събрание не заседава. При заварено тежко престъпление разрешение за задържане не се изисква, но Народното събрание или председателят му трябва да бъдат уведомени незабавно. Освен това, ако народният представител даде писмено съгласие, разрешение за възбуждане на наказателно преследване не е необходимо.
Чл. 71
Член 71 от Конституцията на Република България постановява, че народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание. Това означава, че самото Народно събрание има правомощия да определи каква сума ще получават народните представители за тяхната работа.
Чл. 72
Пълномощията на народния представител могат да бъдат прекратени предсрочно по четири основни причини: подаване на оставка, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, установяване на неизбираемост или несъвместимост, и смърт. Решенията за прекратяване по точки 1 и 2 се вземат от Народното събрание, докато за точка 3 решава Конституционният съд.
Чл. 73
Член 73 от Конституцията на Република България указва, че организацията и дейността на Народното събрание се извършват в съответствие с разпоредбите на Конституцията и на правилник, който трябва да бъде приет от самото Народно събрание.
Чл. 74
Народното събрание в България е постоянен орган, който има правото да определи времето, през което не провежда заседания.
Чл. 75
Новоизбраното Народно събрание трябва да бъде свикано на първо заседание от президента на републиката в срок не по-късно от един месец след изборите. В случай че президентът не свика Народното събрание в този срок, то може да бъде свикано от една пета от народните представители.
Чл. 76
На първото заседание на Народното събрание, което се открива от най-възрастния народен представител, народните представители полагат клетва да спазват Конституцията и законите на Република България, ръководейки се от интересите на народа. Също така, на това заседание се избират председател и заместник-председатели на Народното събрание.
Чл. 77
Чл. 77 от Конституцията на Република България описва основните функции на председателя на Народното събрание. Той представлява институцията, предлага проект за дневен ред, ръководи заседанията, удостоверява приетите актове, обнародва решения и организира международните връзки. Заместник-председателите подпомагат председателя в неговите задължения.
Чл. 78
Член 78 от Конституцията на Република България определя условията, при които Народното събрание може да бъде свиквано на заседания. То може да бъде свиквано по инициатива на председателя, по искане на една пета от народните представители, по искане на президента или по искане на Министерския съвет.
Чл. 79
Член 79 от Конституцията на Република България регламентира избора на постоянни и временни комисии от Народното събрание. Постоянните комисии имат за задача да подпомагат дейността на Народното събрание и да упражняват парламентарен контрол от негово име. Временните комисии се създават за целите на проучвания и анкети.
Чл. 80
Чл. 80 от Конституцията на Република България постановява, че длъжностните лица и гражданите са задължени да се явяват пред парламентарните комисии, когато бъдат поканени. Те трябва да предоставят исканите от комисията сведения и документи.
Чл. 81
Народното събрание открива заседанията си и приема актове при наличие на повече от половината от народните представители. Законите и другите актове се приемат с мнозинство над половината от присъстващите, освен ако Конституцията не предвижда друго. Гласуването е лично и явно, освен ако Конституцията не указва или Народното събрание реши за тайно гласуване.
Чл. 82
Заседанията на Народното събрание в България са открити за обществеността, с изключение на случаи, когато Народното събрание реши да проведе отделни заседания при закрити врати.
Чл. 83
Членовете на Министерския съвет имат право да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии, като могат да бъдат изслушвани с предимство по тяхно искане. Народното събрание и комисии могат да задължават министрите да присъстват на заседанията и да отговарят на въпроси.
Чл. 84
Народното събрание на Република България изпълнява редица важни функции, включително приемане и изменение на закони, одобряване на държавния бюджет, установяване на данъци, насрочване на избори, произвеждане на референдуми, избор и освобождаване на министър-председателя и правителството, създаване и закриване на министерства, управление на държавни заеми, обявяване на война и мир, както и разрешаване на извънредни положения. Също така, то дава амнистия, учредява награди и определя официални празници. Народното събрание изслушва и приема годишни доклади от съдебната система и прокуратурата, а също така и доклади от органи, избирани от него.
Чл. 85
Чл. 85 от Конституцията на Република България определя, че Народното събрание ратифицира и денонсира международни договори със закон, когато те имат политически или военен характер, се отнасят до участие в международни организации, предвиждат коригиране на границата, съдържат финансови задължения, предвиждат участие в арбитраж или съдебно уреждане на спорове, се отнасят до основните права на човека, изискват законодателни мерки за изпълнение, изрично предвиждат ратификация или предоставят правомощия на Европейския съюз. Законът за ратификация на договори, предоставящи правомощия на ЕС, се приема с мнозинство две трети от народните представители. Ратифицираните договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по установения ред в тях или съгласно международното право. Договори, изискващи изменения в Конституцията, трябва да бъдат предшествани от приемането на тези изменения.
Чл. 86
Член 86 от Конституцията на Република България определя, че Народното събрание има правомощия да приема закони, решения, декларации и обръщения. Приетите закони и решения са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани.
Чл. 87
Всеки народен представител и Министерският съвет имат право на законодателна инициатива. Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Чл. 88
Законите в България се обсъждат и приемат с две гласувания на отделни заседания, освен в изключителни случаи, когато Народното събрание може да реши двете гласувания да се проведат в едно заседание. Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване. Приетите актове трябва да бъдат обнародвани в "Държавен вестник" в срок не по-късно от 15 дни след тяхното приемане.
Чл. 89
Чл. 89 от Конституцията на Република България регламентира процедурата за гласуване на недоверие на Министерския съвет. Предложение за недоверие може да направи една пета от народните представители, а то се приема, ако за него гласуват повече от половината от всички народни представители. В случай на одобрение, министър-председателят подава оставка на правителството. Ако предложението бъде отхвърлено, ново предложение на същото основание не може да бъде направено в рамките на следващите шест месеца.
Чл. 90
Народните представители в България имат право да задават въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са задължени да отговарят. При предложение на една пета от народните представители, питането може да бъде обсъдено и да се приеме решение.
Чл. 91
Сметната палата е орган, избираем от Народното събрание, който има за задача да осъществява контрол върху изпълнението на бюджета. Правомощията и организацията на Сметната палата се определят със закон.
Чл. 91а
Чл. 91а от Конституцията на Република България предвижда, че Народното събрание избира омбудсман, който защитава правата и свободите на гражданите. Правомощията и дейността на омбудсмана се определят с закон.
Чл. 91б
Член 91б от Конституцията на Република България, въведен с ДВ, бр. 106 от 2023 г. и обявен за противоконституционен през 2024 г., предвижда, че Народното събрание трябва да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които се избират от него. Решенията за избор трябва да се приемат с мнозинство от две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.
Чл. 92
Президентът е държавен глава и олицетворява единството на нацията, представлявайки България в международните отношения. В своята дейност президентът е подпомаган от вицепрезидента.
Чл. 93
Президентът на Република България се избира пряко от избирателите за срок от пет години. За президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, без друго гражданство и без наказания. Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове при участие на повече от половината избиратели. При липса на избран кандидат, се провежда нов избор с двамата кандидати с най-много гласове. Изборът за нов президент се провежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на действащия президент. Споровете относно законността на избора се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.
Чл. 94
Вицепрезидентът на Република България се избира заедно с президента в една и съща избирателна листа. Процесът на избор следва същите условия и ред, които са установени за избора на президента.
Чл. 95
Президентът и вицепрезидентът на Република България могат да бъдат преизбрани само за един допълнителен мандат. Те нямат право да бъдат народни представители, да извършват други държавни, обществени или стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.
Чл. 96
Член 96 от Конституцията на Република България предвижда, че президентът и вицепрезидентът полагат клетва пред Народното събрание, съгласно разпоредбите на член 76, алинея 2. Това е важен ритуален момент, който удостоверява тяхната ангажираност към служебните задължения и Конституцията.
Чл. 97
Пълномощията на президента и вицепрезидента на Република България могат да бъдат прекратени предсрочно в следните случаи: подаване на оставка, трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване, при условията на чл. 103 или смърт. При подаване на оставка или установена трайна невъзможност, прекратяването на пълномощията става след установяване от Конституционния съд. Вицепрезидентът встъпва в длъжност президент до края на мандата, а ако и той не може да заеме поста, правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание, докато не се проведат избори в двумесечен срок.
Чл. 98
Чл. 98 от Конституцията на Република България определя правомощията на президента, които включват насрочване на избори, отправяне на обръщения, сключване на международни договори, обнародване на закони, утвърдителни промени на административно-териториалните единици, назначаване и освобождаване на дипломати и държавни служители, награждаване с ордени, предоставяне на гражданство и убежище, упражняване на правото на помилване, опрощаване на дългове, наименуване на обекти и информиране на Народното събрание.
Чл. 99
Чл. 99 от Конституцията на Република България описва процедурата за назначаване на министър-председател и съставяне на правителство. Президентът възлага на кандидат за министър-председател от най-голямата парламентарна група да състави правителство. Ако той не успее в 7-дневен срок, президентът може да възложи на втория по големина кандидат, и така нататък. Ако не се постигне съгласие за правителство, президентът назначава служебно правителство и насрочва нови избори. Служебният министър-председател може да бъде избран от определени висши длъжности. В определени случаи, свързани с чл. 111, ал. 1, се прилага същият ред. Президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от мандата си, но ако парламентът не може да състави правителство, той назначава служебно правителство.
Чл. 100
Член 100 от Конституцията на Република България определя ролята на президента като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Президентът има правомощия да назначава и освобождава висшия команден състав на армията, да възглавява Консултативния съвет за национална сигурност и да обявява мобилизация, както и положение на война. Обявяването на война може да се извърши при извънредни ситуации, когато Народното събрание не заседава, като в тези случаи то трябва да бъде свикано незабавно.
Чл. 101
Чл. 101 от Конституцията на Република България регламентира правото на президента да върне закон за ново обсъждане в Народното събрание в срок от 7 дни. Народното събрание е задължено да обсъди закона повторно и може да го приеме с мнозинство от повече от половината от всички народни представители. След повторно приемане, законът трябва да бъде обнародван от президента в срок от 7 дни.
Чл. 102
Член 102 от Конституцията на Република България определя правомощията на президента. Той издава укази, отправя обръщения и послания, които се приподписват от министър-председателя или съответния министър, с изключение на указите за назначаване на служебно правителство, възлагане на проучвателен мандат, връщане на закони за повторно обсъждане, определяне на организацията и реда на дейност на службите към Президентството, насрочване на избори и референдум, както и обнародване на закони.
Чл. 103
Президентът и вицепрезидентът на Република България не носят отговорност за действията си, освен в случай на държавна измяна или нарушение на Конституцията. Обвинение може да бъде повдигнато от една четвърт от народните представители и трябва да бъде подкрепено от две трети от тях. Конституционният съд разглежда обвинението в срок от един месец, а ако се установи, че е извършено нарушение, пълномощията на президента или вицепрезидента се прекратяват. Те не могат да бъдат задържани или подложени на наказателно преследване.
Чл. 104
Член 104 от Конституцията на Република България предвижда, че президентът има право да делегира определени правомощия на вицепрезидента. Конкретно, става въпрос за правомощията, описани в член 98, точки 7, 9, 10 и 11.
Чл. 105
Министерският съвет ръководи вътрешната и външната политика на България, осигурява обществения ред и националната сигурност, и ръководи държавната администрация и Въоръжените сили. Освен това, той информира Народното събрание за задълженията на страната, произтичащи от членството в Европейския съюз, и преди да участва в разработването на актове на ЕС, също така предоставя информация на Народното събрание и отчита своите действия.
Чл. 106
Чл. 106 от Конституцията на Република България определя основните функции на Министерския съвет. Той е отговорен за ръководството на изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисването на държавното имущество, както и за сключването, утвърдяването и денонсирането на международни договори, когато това е предвидено в закона.
Чл. 107
Член 107 от Конституцията на Република България предвижда, че Министерският съвет има правомощието да отменя актове на министрите, които са незаконосъобразни или неправилни. Това осигурява контрол върху действията на министрите и гарантира спазването на закона в управлението.
Чл. 108
Член 108 от Конституцията на Република България определя структурата и функциите на Министерския съвет. Той се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Министър-председателят е отговорен за координирането на политиката на правителството и назначаването на заместник-министрите. Министрите ръководят отделни министерства и носят отговорност за своите действия, освен ако Народното събрание не реши друго.
Чл. 109
Членовете на Министерския съвет в България са задължени да положат клетва пред Народното събрание, съгласно разпоредбите на член 76, алинея 2 от Конституцията. Тази клетва е символ на тяхната отговорност и ангажимент към изпълнение на задълженията им.
Чл. 110
Членовете на Министерския съвет в България трябва да бъдат български граждани и да отговарят на условията за избиране на народни представители. Това е изискване, което е установено в Конституцията на Република България и е актуализирано с изменения през 2023 и 2024 година.
Чл. 111
Правомощията на Министерския съвет се прекратяват в три случая: при гласуване на недоверие, при приемане на оставка или при смърт на министър-председателя. След подаване на оставка, Министерският съвет остава в длъжност до избора на нов. Правомощията могат да бъдат прекратени по инициатива на Народното събрание или по обективни причини.
Чл. 112
Член 112 от Конституцията на Република България урежда правото на Министерския съвет да поиска доверие от Народното събрание по цялостната си политика, програма или конкретен повод. Решението се взема с мнозинство от повече от половината от присъстващите народни представители. В случай, че Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят е задължен да подаде оставка на правителството.
Чл. 113
Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, несъвместими с положението на народен представител. Народното събрание има правомощия да определя и допълнителни длъжности и дейности, които са несъвместими за членовете на Министерския съвет.
Чл. 114
Чл. 114 от Конституцията на Република България определя правомощията на Министерския съвет, който на основание и в изпълнение на законите приема постановления, разпореждания и решения. Сред тези актове са включени и правилници и наредби, които се приемат чрез постановления.
Чл. 115
Член 115 от Конституцията на Република България определя правомощията на министрите да издават подзаконови актове, включително правилници, наредби, инструкции и заповеди. Това подчертава значението на министърските решения в управлението и регулирането на различни области в страната.
Чл. 116
Държавните служители в България са задължени да изпълняват волята и интересите на нацията, ръководейки се единствено от закона и запазвайки политическа неутралност. Условията за назначаване и освобождаване на държавни служители, както и правото им да членуват в политически партии и синдикати, се регулират от закон.
Чл. 117
Чл. 117 от Конституцията на Република България определя основните принципи на съдебната власт. Тя защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съдебната власт е независима, като основният ѝ носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи също са част от системата на съдебната власт. При изпълнение на функциите си, съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона. Съдебната власт разполага със самостоятелен бюджет.
Чл. 118
Член 118 от Конституцията на Република България установява, че правосъдието се осъществява в името на народа, което подчертава принципа на демократичност и обществена отговорност в правната система.
Чл. 119
Правораздаването в България се извършва от различни съдилища, включително Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Законодателството позволява създаването на специализирани съдилища, но извънредни съдилища не са разрешени.
Чл. 120
Съдилищата в България осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Гражданите и юридическите лица имат правото да обжалват всички административни актове, които ги засягат, с изключение на тези, които са изрично посочени със закон.
Чл. 121
Член 121 от Конституцията на Република България определя основните принципи на съдебния процес. Съдилищата гарантират равенство и състезателност на страните, осигурявайки условия за справедливост. Производствата по делата целят установяване на истината, а разглеждането на делата е публично, освен ако законът предвижда друго. Всички актове на правораздаването трябва да бъдат мотивирани.
Чл. 122
Гражданите и юридическите лица в България имат право на защита през всички етапи на съдебния процес. Начинът, по който това право се упражнява, се регламентира от закона.
Чл. 123
Член 123 от Конституцията на Република България предвижда, че в определени случаи, предвидени от закона, в процеса на правораздаването могат да участват и съдебни заседатели. Това означава, че съдебната система може да включва граждани, които да помагат при вземането на решения по дела.
Чл. 124
Върховният касационен съд в България осъществява върховен съдебен надзор с цел да гарантира точното и равноправно прилагане на законите от всички съдилища в страната.
Чл. 125
Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Той разглежда спорове относно законността на актовете на Министерския съвет, министрите и други актове, посочени в закона.
Чл. 126
Член 126 от Конституцията на Република България определя структурата на прокуратурата, която е в съответствие със съдилищата, разглеждащи наказателни дела. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство на прокурорите. Той утвърджава общи методически правила за досъдебното производство по предложение на Върховната прокуратура, които могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Чл. 127
Прокуратурата в Република България следи за спазването на законността чрез ръководене на разследвания, извършване на разследвания, привличане на отговорност на извършителите на престъпления, упражняване на надзор при изпълнение на наказателни и принудителни мерки, оспорване на незаконосъобразни актове пред съда и участие в дела за защита на обществения интерес или на лица, нуждаещи се от специална закрила.
Чл. 128
Следствените органи в България имат задължението да осъществяват разследване по наказателни дела, когато това е предвидено в закона. Промените в текста са направени през 2006 г. и 2023 г.
Чл. 129
Чл. 129 от Конституцията на Република България регламентира назначаването, повишаването, понижаването, преместването и освобождаването от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите от съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Председателите на Върховния касационен и административен съд, както и главният прокурор, се назначават от президента по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години. След пет години работа и атестиране, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, а освобождаването им е възможно само при определени условия, включително навършване на 65 години, подаване на оставка или влизане в сила на присъда за умишлено престъпление. Административните ръководители в съдебната власт се назначават за срок от пет години с право на повторно назначаване.
Чл. 130
Член 130 от Конституцията на Република България регламентира състава и функционирането на Висшия съдебен съвет. Той се състои от 25 членове, включително председателите на Върховния касационен и административен съд, както и Главния прокурор, които са членове по право. Останалите членове се избират от Народното събрание и органите на съдебната власт, като за тях се изисква юристите да имат минимум 15 години стаж. Мандатът на избраните членове е пет години, без възможност за незабавно преизбиране. Мандатът може да бъде прекратен по различни причини, включително оставка, осъдителна присъда или дисциплинарно освобождаване.
Чл. 130а
Член 130а определя структурата и правомощията на Висшия съдебен съвет, който се състои от пленум, съдийска и прокурорска колегия. Пленумът включва всички членове на Висшия съдебен съвет и е отговорен за приемането на бюджета на съдебната власт, организирането на квалификацията на съдиите и прокурорите, управлението на недвижимите имоти на съдебната власт и назначаването на председатели на Върховния касационен и административен съд, както и на главния прокурор. Съдийската колегия включва 14 членове, а прокурорската колегия - 11 членове, които осъществяват назначения, атестации и дисциплинарни наказания на съдии и прокурори.
Чл. 130б
Чл. 130б от Конституцията на Република България определя структурата на председателстването на заседанията на Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието председателства пленума, но не участва в гласуването. Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската колегия - от главния прокурор. Министърът на правосъдието и главният инспектор могат да присъстват на заседанията, без право на глас. Правилата за участие и председателстване са ясно разписани, за да се осигури независимостта на съдебната система.
Чл. 130в
Чл. 130в от Конституцията на Република България определя правомощията на министъра на правосъдието, включително предложението на проект на бюджет за съдебната власт, правото да прави предложения за назначаване и освобождаване на съдии и прокурори, както и участие в управлението на съдебното обучение. Някои от предишните правомощия са отменени.
Чл. 131
Член 131 от Конституцията на Република България е бил изменен и отменен през различни години. Първоначално е бил изменен с ДВ, бр. 85 от 2003 г. и отново с ДВ, бр. 12 от 2007 г. В крайна сметка, членът е отменен с ДВ, бр. 100 от 2015 г.
Чл. 132
Чл. 132 от Конституцията на Република България предвижда, че съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за своите служебни действия и актове, освен в случай на умишлено престъпление от общ характер. Останалите параграфи на чл. 132 са отменени.
Чл. 132а
Чл. 132а от Конституцията на Република България регламентира създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор се избира от Народното събрание за срок от пет години, а инспекторите - за срок от четири години. Те могат да бъдат преизбирани само веднъж. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост, и извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси. Дейността му е служебна, а той представя годишен доклад на Висшия съдебен съвет и може да отправя сигнали до други държавни органи.
Чл. 133
Чл. 133 от Конституцията на Република България определя, че организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, съдилищата, прокурорските и следствените органи, както и статутът и условията за назначаване и освобождаване на съдиите, прокурорите и следователите, се уреждат със закон. Текстът акцентира на необходимостта от законодателна уредба за функционирането на съдебната система и отговорността на магистратите.
Чл. 134
Адвокатурата в България е свободна, независима и самоуправляваща се институция, която има за цел да подпомага гражданите и юридическите лица в защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се определят със закон.
Чл. 135
Територията на Република България е организирана в общини и области, като правомощията на столичната община и на големите градове се определят със закон. Освен това, могат да се създават и други административно-териториални единици и органи на самоуправление, също по закон.
Чл. 136
Общината е основната административно-териториална единица за местно самоуправление в България. Гражданите участват в управлението на общината чрез избрани органи, референдуми и общи събрания. Границите на общините се определят след допитване до населението, а общината е юридическо лице.
Чл. 137
Член 137 от Конституцията на Република България предвижда, че самоуправляващите се териториални общности имат правото да се сдружават с цел решаване на общи въпроси. Освен това, законодателството осигурява условия за такова сдружаване на общините.
Чл. 138
Член 138 от Конституцията на Република България определя, че орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет. Той се избира от населението на съответната община за срок от четири години, по ред, определен със закон.
Чл. 139
Чл. 139 от Конституцията на Република България определя кмета като орган на изпълнителната власт в общината. Кметът се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години, по ред, определен със закон. В своята дейност кметът е задължен да се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.
Чл. 140
Член 140 от Конституцията на Република България утвърджава, че общината притежава право на собственост, която може да използва в полза на териториалната общност. Това означава, че имуществото на общината е предназначено за обслужване на нуждите и интересите на местното население и общността като цяло.
Чл. 141
Член 141 от Конституцията на Република България определя, че общината има самостоятелен бюджет, като финансовите източници се определят със закон. Общинският съвет има правомощия да определя размера на местните данъци и такси, при условия и ред, установени със закон. Държавата предоставя финансова помощ на общините за нормалната им дейност.
Чл. 142
Член 142 от Конституцията на Република България определя областта като административно-териториална единица, която служи за основа за провеждане на регионална политика, осъществяване на държавно управление на местно ниво и осигуряване на баланс между националните и местните интереси.
Чл. 143
Управлението в областите се осъществява от областен управител, който е назначаван от Министерския съвет. Областният управител отговаря за провеждането на държавната политика, защитата на националните интереси, законността и обществения ред, както и за осъществяването на административен контрол.
Чл. 144
Член 144 от Конституцията на Република България предвижда, че централните държавни органи и техните представители по места имат правомощия да осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само в случаите, когато това е изрично предвидено в закон.
Чл. 145
Чл. 145 от Конституцията на Република България предоставя на общинските съвети правото да оспорват пред съда актовете и действията, които нарушават техните права. Това право е важен инструмент за защита на интересите на местното самоуправление и осигурява правна защита на решенията и действията, които засягат правомощията на общинските съвети.
Чл. 146
Чл. 146 от Конституцията на Република България предвижда, че организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон. Това означава, че законодателството трябва да регламентира как функционират тези органи и какви са техните правомощия.
Чл. 147
Конституционният съд на Република България се състои от 12 съдии, избирани по три начина: една трета от Народното събрание, една трета от президента и една трета от общо събрание на съдиите от Върховния касационен и административен съд. Мандатът на съдиите е 9 години, без възможност за повторно избиране. Съдиите трябва да имат поне 15 години юридически стаж и да притежават високи професионални и нравствени качества. Председателят на съда се избира за три години чрез тайно гласуване. Членството в Конституционния съд е несъвместимо с други длъжности и с членство в политически партии или синдикати. Членовете на съда имат имунитет, подобен на този на народните представители.
Чл. 148
Мандатът на съдия в Конституционния съд на Република България може да бъде прекратен по няколко причини: изтичане на срока, подаване на оставка, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от една година, несъвместимост с длъжности и смърт. Конституционният съд решава за снемането на имунитета и установява фактическата невъзможност с тайно гласуване и мнозинство от две трети от всички съдии. При прекратяване на мандата, нов съдия трябва да бъде избран в срок от един месец.
Чл. 149
Конституционният съд в България има редица основни функции, включително: дава задължителни тълкувания на Конституцията; произнася се по искания за установяване на противоконституционност на закони и актове на Народното събрание и президента; решава спорове за компетентност между различни органи; проверява съответствието на международни договори с Конституцията; разглежда спорове за конституционността на политически партии; проверява законността на изборите за президент, вицепрезидент и народни представители; и разглежда обвинения срещу президента и вицепрезидента, повдигнати от Народното събрание. Правомощията на Конституционния съд не могат да бъдат изменяни с закон.
Чл. 150
Конституционният съд в България може да бъде сезиран по инициатива на различни субекти, включително народни представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен и административен съд, главния прокурор и общински съвети. Съдиите могат да сезират съда за установяване на несъответствие между закон и Конституция. Главният прокурор, Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет имат право да сезират Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закони, нарушаващи правата и свободите на гражданите.
Чл. 151
Конституционният съд взема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии. Решенията се обнародват в "Държавен вестник" в срок от 15 дни след приемането им и влизат в сила три дни след обнародването. Актът, който е обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в сила на решението. Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, остава в сила.
Чл. 152
Чл. 152 от Конституцията на Република България предвижда, че организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон. Тази разпоредба е част от глава девета, която се отнася до изменението и допълнението на Конституцията, както и до приемането на нова Конституция.
Чл. 153
Народното събрание има правомощия да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, с изключение на тези, които са в правомощията на Великото народно събрание.
Чл. 154
Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията в Република България принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. Предложението за изменение се разглежда от Народното събрание в срок от един до три месеца след постъпването му.
Чл. 155
Народното събрание може да приеме закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство от три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Ако предложението получи между две трети и три четвърти от гласовете, то може да бъде разгледано отново след минимум два и максимум пет месеца, а при новото разглеждане е необходимо отново две трети от гласовете за приемането му.
Чл. 156
Законът за изменение или допълнение на Конституцията трябва да бъде подписан и обнародван от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в срок от седем дни след неговото приемане.
Чл. 157
Великото народно събрание на Република България е съставено от 400 народни представители, които се избират по общия ред, определен от закона.
Чл. 158
Великото народно събрание в Република България има следните основни функции: приема нова Конституция, решава изменения в територията на страната и ратифицира международни договори, свързани с тези изменения, извършва промени във формата на държавното устройство и управление, а също така и изменения на конкретни членове от Конституцията, включително и на глава девета.
Чл. 159
Член 159 от Конституцията на Република България определя правото на инициатива за изменение на Конституцията. То може да бъде упражнено от най-малко половината от народните представители или от президента. Проектите за нова Конституция или за изменение на действащата Конституция, както и за промени в територията на страната, трябва да бъдат разгледани от Народното събрание в срок от два до пет месеца след тяхното внасяне.
Чл. 160
Народното събрание може да реши за произвеждане на избори за Велико народно събрание с мнозинство от две трети. Президентът е задължен да насрочи изборите в срок от три месеца след решението на Народното събрание. След произвеждането на изборите, пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Чл. 161
Великото народно събрание в България приема решения по внесените проекти, като за това е необходимо мнозинство от две трети от всички народни представители. Гласуването се извършва на три отделни дни.
Чл. 162
Великото народно събрание в България има правомощия да решава само определени въпроси от Конституцията, за които е избрано. В извънредни ситуации, то може да изпълнява и функциите на Народно събрание. След като се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано, правомощията му се прекратяват и президентът е задължен да насрочи нови избори по законов ред.
Чл. 163
Актовете, приети от Великото народно събрание, трябва да бъдат подписани и обнародвани от председателя в срок от седем дни след тяхното приемане.
Чл. 164
Гербът на Република България представлява изправен златен лъв, разположен на тъмночервено поле, оформен във вид на щит.
Чл. 165
Член 165 от Конституцията на Република България указва, че на държавния печат е изобразен гербът на Република България, което подчертава символиката на държавността и идентичността на страната.
Чл. 166
Знамето на Република България е трицветно и се състои от три хоризонтални ленти в следния ред: бял, зелен и червен, като бялото е най-отгоре и червеното е най-отдолу.
Чл. 167
Член 167 от Конституцията на Република България предвижда, че редът за полагане на държавния печат и издигане на националното знаме се определя със закон. Това означава, че конкретните процедури и правила ще бъдат установени в законодателен акт, който да регламентира тези действия.
Чл. 168
Член 168 от Конституцията на Република България определя, че химн на Република България е песента "Мила Родино".
Чл. 169, Преходни и Заключителни разпоредби
Конституцията на Република България определя София за столица на страната. След приемането й, Великото народно събрание се саморазпуска, но продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново такова. Народното събрание трябва да приеме закони за избори, образуване на Конституционен съд и Висш съдебен съвет в определени срокове. Правомощията на Върховния касационен и административен съд временно се упражняват от Върховния съд. Разпоредбите на заварените закони остават в сила, освен ако противоречат на Конституцията. Изборите за Народно събрание и местни органи на самоуправление трябва да се проведат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание. Конституцията влиза в сила от деня на обнародването й и отменя предходната Конституция. Преходните и заключителни разпоредби на измененията и допълненията на Конституцията предвиждат срокове за приемане на нови закони и назначаване на административни ръководители в съдебната власт.
§1
След приемането на Конституцията, Великото народно събрание се саморазпуска, но продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново такова. В този период то приема закони за избор на Народно събрание, президент и органи на местно самоуправление, както и други закони. Също така се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. На първото заседание на новото Народно събрание, народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат клетва.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България указва, че до момента на избиране на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, техните правомощия, определени в чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1, ще се изпълняват от Върховния съд на Република България.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България предвижда, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, освен ако противоречат на Конституцията. Народното събрание е задължено да отмени разпоредбите на заварените закони, които не са отменени по чл. 5, ал. 2 на Конституцията, в срок от една година след влизането на Конституцията в сила. Освен това, в срок от три години, Народното събрание трябва да приеме законите, изрично посочени в Конституцията.
§ 6
Параграф 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България предвижда, че до приемането на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, Народното събрание ще изпълнява функциите, които Великото народно събрание е имало по отношение на тези институции.
§7
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България регламентира сроковете за провеждане на избори. Изборите за Народно събрание и местни органи на самоуправление трябва да се проведат до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание, а датата им се определя от президента. Изборите за президент и вицепрезидент се организират в срок до три месеца след избирането на Народно събрание. Междувременно, председателят и заместник-председателят изпълняват функциите на президент и вицепрезидент.
§9
Конституцията на Република България влиза в сила от деня на обнародването и отменя предишната Конституция, приета на 18 май 1971 г. Тази разпоредба е обнародвана в "Държавен вестник" от председателя на Великото народно събрание. Освен това, разпоредбите включват изменения и допълнения, обнародвани в различни броеве на "Държавен вестник" през 1990 и 2003 г.
§ 4
Народното събрание е задължено да приеме закони за прилагане на измененията и допълненията на Конституцията в срок от три месеца след влизането им в сила. Висшият съдебен съвет трябва да назначи административните ръководители в съдебната власт в същия срок от три месеца след влизането в сила на определени изменения.
§5
Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали поста повече от пет години преди влизането в сила на закона, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.
§ 6
Съдиите, прокурорите и следователите, които не са навършили тригодишен стаж на заеманата длъжност към момента на влизане в сила на закона, стават несменяеми при условията на предходните разпоредби.
§ 7
Параграф 7 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България посочва, че параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Той не се прилага към заварените международни договори. Заключителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Конституцията, обнародвани в Държавен вестник, брой 12 от 2007 година.
§12
Народното събрание е задължено да приеме закони, свързани с прилагането на измененията и допълненията на Конституцията, в срок от една година след влизането им в сила.
§11
Параграф §11 предвижда задължение на Висшия съдебен съвет да разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия в едномесечен срок след влизането в сила на закона, отнасящ се до чл. 130а и 130б. Ако Висшият съдебен съвет не успее да извърши разпределението в определения срок, Народното събрание може да го направи с решение.
§ 22
Народното събрание е задължено да приеме законите, свързани с измененията и допълненията на Конституцията, в срок от шест месеца след влизането им в сила. Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет остават в сила и ще бъдат регулирани според действащото законодателство при прехвърляне към друг работодател.
§23
Параграф §23 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България предвижда, че изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет трябва да бъдат избрани в срок от три месеца след влизането в сила на съответните закони. До тяхното избиране, функциите на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет ще се изпълняват от Съдийската и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет, с изключение на определени правомощия.
