Виж оригиналния текст на документа
Правилникът урежда всички правоотношения, свързани с международните превози по река Дунав, като се прилагат разпорежданията от специфични глави на Указа за търговското корабоплаване на Народна република България. Конкретно се споменават глави I, II, III, VI, VII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV.
Чл. 2 от Правилника урежда международните търговски превози по р. Дунав. Според (1) те се регулират от международни съглашения. В случай на липса на такива, (2) се прилагат правила, одобрени от министъра на транспорта, а при тяхно отсъствие - разпорежданията от глава IV на Указа за търговското корабоплаване на НР България.
Чл. 3 определя, че взаимоотношенията, свързани с договорите за влачене по р. Дунав, се регулират от международни съглашения. При отсъствие на такива, се прилагат правила, одобрени от министъра на транспорта. Ако и те липсват, се прилагат разпорежданията от глава V на Указа за търговското корабоплаване на НРБ.
Член 4 от Правилника за приложение на указа за търговското корабоплаване в България предвижда, че възнагражденията за оказване на помощ на корабите по р. Дунав се определят от международните споразумения. В случай, че такива споразумения липсват, се прилага глава VIII от указа.
Член 5 от Правилника определя, че особеностите на търговското корабоплаване по р. Дунав, при липса на специални международни споразумения, се уреждат чрез правилници, издадени на основание разпорежданията на Указа за търговското корабоплаване на НР България. Тези правилници разглеждат въпросите, свързани с прилагането на указа в контекста на р. Дунав.
Правилникът за приложение на Указа за търговското корабоплаване на НР България относно международните превози по река Дунав е издаден на основание чл. 91 от съответния указ и по поръчение на Министерския съвет, съгласно писмо № 17 - 44 от 5 май 1954 г.