ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВЪЗДУХА, ВОДИТЕ И ПОЧВАТА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Атмосферният въздух се опазва от замърсяване с отпадни вещества, произвеждани от различни източници, включително промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и транспортни средства, както и от определени битови дейности на населението.
Чл. 2
Член 2 от Правилника определя начина на оценка на вредностите на замърсителите в атмосферния въздух. Според алинея 1, те се оценяват въз основа на утвърдени норми и правила за пределно допустимите концентрации, определени от Министерството на народното здраве в сътрудничество с Комитета за опазване на природната среда. Алинея 2 уточнява, че за замърсители без утвърдени санитарни норми, вредностите се определят чрез проучвания на научни институти.
Чл. 3
Чл. 3 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване предвижда, че концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух се измерва в тегло на 1 куб. м въздух. В райони с действащи предприятия, концентрацията се определя чрез утвърдени методики за вземане на проби и анализи. В райони, където се изграждат нови промишлени обекти, концентрацията се изчислява.
Чл. 4
Чл. 4 от Правилника регламентира процедурите за вземане на проби и анализи на атмосферния въздух. Вземането на проби и анализите трябва да се извършват съгласно утвърдените стандарти от Министерството на народното здраве, в координация с Комитета за опазване на природната среда. Методите за изчисляване на концентрацията на замърсители и указанията за проектиране на газопречистващи уредби се утвърдиха от Комитета по архитектура и благоустройство, в сътрудничество с Министерството на народното здраве и Комитета за опазване на природната среда. Нормите за емисии от замърсители се утвърдяват от Комитета за опазване на природната среда, съгласувано с Министерството на народното здраве.
Чл. 5
Чл. 5 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване предвижда, че концентрацията на замърсители в атмосферния въздух на границата на защитните зони на предприятията не трябва да надвишава допустимите максимални и средно-денонощни концентрации, определени по санитарните норми.
Чл. 6
Чл. 6 от правилника предвижда изграждане на пречиствателни съоръжения за предотвратяване на замърсяването на атмосферния въздух от различни източници, като промишлени предприятия и животновъдни стопанства. Устройството на тези съоръжения трябва да осигурява необходимото ниво на очистване дори при аварии или ремонти. В случай на промяна в технологията, пречиствателните съоръжения също трябва да бъдат модифицирани, за да отразят тези промени.
Чл. 7
Чл. 7 предвижда мерки за предпазване на населените места от замърсяване, като освен изграждане на пречиствателни съоръжения, се включва и създаване на защитна дървесна растителност между населените места и промишлените зони, както и озеленяване на свободните площи на предприятията.
Чл. 8
Чл. 8 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване определя, че височината на комините на промишлени предприятия и топлоелектрически централи се определя в зависимост от количеството отделяни замърсители, възможността за разсейването им в атмосферата и наличието на пречиствателни съоръжения. Процесът трябва да бъде съгласуван с Държавната санитарна инспекция.
Чл. 9
Чл. 9 от правилника предвижда, че в населени места и райони, където атмосферният въздух се замърсява от промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и други дейности, се организират контролни пунктове. Тези пунктове са част от Единната национална система за наблюдение и информация относно състоянието на природната среда.
Чл. 10
Член 10 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвите от замърсяване посочва, че зоните за строителство на предприятия в населени места се определят в съответствие с изискванията на правилника. Местоположението на предприятията трябва да се съобразява с тяхната санитарна класификация и да спазва санитарнозащитните зони, одобрени от Министерството на народното здраве.
Чл. 11
Член 11 от Правилника определя как предприятията в промишлената зона трябва да бъдат групирани по производствени отрасли. Целта е да се предотврати неблагоприятното влияние на източниците на замърсяване върху предприятията с безвредна производствена дейност. Освен това, предприятията от хранителната промишленост трябва да се изграждат в самостоятелна промишлена зона или на разстояние от други предприятия, за да се спазят изискванията за строителство на жилищни квартали.
Чл. 12
Чл. 12 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване предвижда, че площите за промишлени предприятия, топлоелектрически централи и животновъдни стопанства, разположени извън промишлената зона, се определят със съгласието на няколко институции. Необходима е координация между Комитета по архитектура и благоустройство, Министерството на народното здраве, Министерството на земеделието и хранителната промишленост, и Комитета за опазване на природната среда, след като бъде изяснена перспективната производствена мощност от Държавния комитет за планиране.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване изисква преди изграждането, разширяването или преустройството на промишлени предприятия и други обекти да се прецени каква ще бъде замърсеността на атмосферния въздух след пускането им в експлоатация. Оценката се основава на наличната концентрация на замърсяващи вещества, която се определя от данните на Единната национална система за наблюдение на природната среда. При липса на статистически данни, се извършват измервания при неблагоприятни метеорологични условия.
Чл. 14
Чл. 14 от Правилника определя условията за избор на площадки за строителство на топлоелектрически централи и предприятия от металургията, циментната и химическата промишленост. Площадките се избират в зависимост от производствената мощност, суровините и ефективността на пречиствателните съоръжения. Санитарнозащитната зона се определя от Държавната санитарна инспекция, като се вземат предвид жилищните квартали и предприятията от хранителната промишленост. Инвеститорите и Комитетът по архитектура трябва да изготвят схема за замърсяването и оценка на загубите за селското стопанство, както и разходите за евентуално разместване на населението.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника забранява въвеждането в експлоатация на определени промишлени предприятия и животновъдни стопанства, ако не са завършени предвидените в проектите пречиствателни съоръжения. Пречиствателните съоръжения се считат за завършени само след успешна пробна експлоатация, при която се получава предвиденият коефициент на полезно действие. Приемателните комисии за тези съоръжения включват и представител на Комитета за опазване на природната среда.
Чл. 16
Член 16 от Правилника гласи, че пречиствателните съоръжения не могат да бъдат спирани, освен в случаите, когато се преустановява съответната производствена дейност. Това подчертава важността на непрекъснатата работа на тези съоръжения за опазване на околната среда.
Чл. 17
В съответствие с Чл. 17 от правилника, всички ведомства, учреждения, народни съвети и предприятия са задължени да осигуряват необходимите специалисти и материална база за поддържане на пречиствателните съоръжения в изправност и непрекъснато действие. Комитетът за опазване на природната среда издава задължителни указания и инструкции за експлоатацията на газопречистващите съоръжения, които трябва да бъдат спазвани от всички организации.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване задължава промишлените предприятия и топлоелектрическите централи да контролират технически непрекъснато коефициента на полезно действие на пречиствателните съоръжения. Данните от тези контролни наблюдения трябва да се вписват в дневник.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника определя правомощията на органите на Комитета за опазване на природната среда относно контрола на пречиствателните съоръжения на предприятията. Те извършват периодични проверки и, ако установят, че концентрацията на замърсители превишава допустимите норми, издават задължителни предписания на предприятията за предприемане на допълнителни мерки за опазване на въздуха, включително възможността за спиране на дейността на предприятието.
Чл. 20
Член 20 от Правилника е заличен с обнародването му в Държавен вестник, брой 9 от 1978 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила, вече не е приложима и е отменена.
Чл. 21
Член 21 от Правилника е заличен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 9 от 1978 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 22
Чл. 22 от Правилника предвижда мерки за предотвратяване на замърсяването на атмосферния въздух от моторни превозни средства. Включва организиране на транзитен транспорт, проверки на техническата изправност на автомобилите, забрана на достъпа на замърсяващи превозни средства в определени зони и подобрения в инфраструктурата на кръстовищата. При надвишаване на допустимите норми за замърсяване, Комитетът за опазване на природната среда може да предписва ограничаване или спиране на автомобилното движение по застрашените улици.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника определя, че водните течения и басейни, включително реки, язовири и подпочвени води, трябва да се опазват от замърсяване. Замърсяването се определя като всяко изменение в качествата на водите, което ги прави опасни или негодни за употреба, включително за битови, промишлени и мелиоративни цели, както и за животните, рибите и растителността.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване забранява изпускането на отпадни води и изхвърлянето на отпадъци във водните течения и басейни, както и в крайбрежните морски води, без предварително писмено разрешение от Комитета за опазване на природната среда. Отпадните води включват всички води, които са оттекли след използването им за различни цели, включително културно-битови и промишлени.
Чл. 25
Член 25 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване определя три категории води в зависимост от тяхното ползване. Първата категория включва води за питейни нужди и хранителна промишленост. Втората категория обхваща води за водопой на добитък и рибовъдство. Третата категория е за води, използвани за напояване и промишленост.
Чл. 26
Чл. 26 регламентира процеса на категоризиране на замърсеността на водите, който се извършва по определени показатели и норми. Тези показатели и норми, които определят степента на замърсеност, се утвърдиха от Министерството на народното здраве, Комитета за опазване на природната среда и Комитета по архитектура и благоустройство, в съгласие със заинтересуваните ведомства, на базата на проучвания и нужди на потребителите.
Чл. 27 и Чл. 28
Чл. 27 определя, че водните течения, басейните, подпочвените и крайбрежните морски води се категоризират чрез проекти, изготвени от проектантски институти, следвайки задание от Комитета за опазване на природната среда. Чл. 28 уточнява, че проектите за категоризиране на водните ресурси се изработват по поречия, базирани на одобрени програми в годишните планове, а категориите на водоприемниците се утвърдят от председателя на Комитета, в съгласие със заинтересуваните ведомства.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване задължава проектирането, изграждането, преустройството и разширението на промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и канализации да включва съоръжения за пречистване на отпадните води. Тези съоръжения могат да бъдат проектирани отделно или в кооперация с други предприятия или населени места. Проектите, които не предвиждат такива съоръжения, няма да бъдат утвърдени.
Чл. 30
Чл. 30 от правилника установява, че водните течения, басейни, подпочвени и крайбрежни морски води не трябва да надвишават пределно допустимите концентрации на замърсители след изпускането на битови и промишлени отпадни води. Тези концентрации са определени в утвърдените санитарни и технически норми и правила.
Чл. 31
Чл. 31 от Правилника забранява въвеждането в експлоатация на промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и канализации, преди да са активирани пречиствателните съоръжения за отпадни води. Построените съоръжения трябва да преминат през предварителна пробна експлоатация за ефективността им в рамките на един пречиствателен цикъл, като в приемателните комисии участва и представител на Комитета за опазване на природната среда.
Чл. 32
Изпускането на отпадни води във водни течения, басейни, рибовъдни стопанства и крайбрежни морски води е разрешено само с писмено разрешение от Комитета за опазване на природната среда. Това разрешение трябва да бъде съгласувано с Министерството на народното здраве и други заинтересувани ведомства. Ако водоемът се използва за битово водоснабдяване или е в вододайна зона, е необходимо и съгласие от Комитета по архитектура и благоустройство. Разрешението уточнява условията за изпускане на отпадните води.
Чл. 33
Чл. 33 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване определя, че разрешенията за изпускане на отпадни води се делят на проектни и окончателни. Проектните разрешения се издават преди изработването на идейни проекти, след писмено искане от инвеститора с информация за производството и отпадните води. Окончателните разрешения се издават след проверка на пречиствателните съоръжения от комисия, назначена от председателя на Комитета за опазване на природната среда. Временни разрешения могат да се дават за пусковия период на предприятията, а решенията на комисията се одобряват от председателя на Комитета.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване предвижда, че органите, които са издали разрешение, имат правото да го изменят или отменят. Това може да се случи в случай, че условията, при които е било издадено разрешението, са се променили и това е довело до нарушаване на съответните технически, хигиенни и стопански изисквания.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване определя отговорностите за контрол на водопречиствателните съоръжения и качеството на водите. Контролът на водопречиствателните съоръжения се осъществява от Комитета за опазване на природната среда, санитарният контрол на водоприемниците - от Министерството на народното здраве, а контролът на водите за селскостопански нужди - от Министерството на земеделието. Наблюдението на водните течения, подпочвените води и крайбрежните морски води се извършва в определени пунктове от Единната национална система за наблюдение на природната среда.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване определя, че всички ведомства, народни съвети, учреждения, предприятия, обществени организации и частни лица имат задължението да поддържат в изправност съоръженията за пречистване на отпадните води и да осигуряват тяхното непрекъснато правилно действие.
Чл. 37
Член 37 от Правилника предвижда, че промишлени предприятия, топлоелектрически централи и животновъдни стопанства, чиито канализационни оттоци са изградени без разрешение или с нарушение на условията на разрешението, могат да бъдат спрени. Спирането става по заповед на председателя на Комитета за опазване на природната среда, след извършване на акт за нарушение от съответните контролни органи. Срокът за привеждане в ред се определя от контролните органи.
Чл. 38
Според Чл. 38 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване, почвата в населените места, курортите, излетните места и горите около водохващанията за питейно водоснабдяване, както и почвата, използвана за селскостопански нужди, трябва да бъде защитена от замърсяване.
Чл. 39
Замърсяването на почвата се определя като изменения в състава, свойствата и качествата на почвата, причинени от механически, химически и радиоактивни вещества, както и от биологични причинители, които я правят опасна за хората и животните и вредна за растенията.
Чл. 40
Чл. 40 от Правилника задължава различни институции и частни лица да изграждат и поддържат пречиствателни станции и съоръжения, както и да провеждат мероприятия за опазване на почвата от замърсяване. Тези мероприятия включват санитарни, технически, санитарно-ветеринарни и агротехнически действия.
Чл. 41
Преди започване на основно строителство на жилищни и курортни комплекси, промишлени предприятия и други строежи, е задължително изграждането на необходимите водопроводни и канализационни мрежи, както и хигиенични отходни места.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника задължава при избиране на площадки за промишлени предприятия, които отделят отпадъци като сгур, шлак и отпадъци от рудодобива и рудопреработването, да се определят подходящи места за тяхното изхвърляне.
Чл. 43
Чл. 43 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване предвижда задължително обезвреждане на трупове на животни и птици, конфискатите от кланици и извънкланични, както и отпадъците от животински произход в промишлеността. Всички тези отпадъци трябва да се оползотворяват в екарисажи.
Чл. 44
Народните съвети са отговорни за организирането на почистването на населените места, събирането на смет и доставянето на отоплителни материали. В райони, където това не е организирано, ТКЗС, ДЗС и частни лица трябва да събират отпадъците в определени места от народния съвет и санитарните органи.
Чл. 45
При замърсяване на почвата с тор, урина и отпадъци от болни животни, е задължително извършване на обеззаразяване от ТКЗС, ДЗС и частни лица, съгласно указанията на ветеринарно-санитарните и санитарните органи.
Чл. 46
Член 46 от правилника задължава различни институции и частни лица да изграждат и поддържат хигиенни отходни места. В мините и шахтите също трябва да се осигурят хигиенични отходни места, а работата в заразените с анкилостомидоза подземни работни места се спира до оздравяването им.
Чл. 47
Член 47 от Правилника забранява използването на почви, наторени с пресни и необезвредени фекални утайки и непречистени канални води, за засаждане на зеленчукови, плодови и други нискостеблени култури. Тази забрана важи за период най-малко две години след наторяването.
Чл. 48
Чл. 48 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване забранява замърсяването на почвата с хербицидни и други препарати за борба с вредителите по селскостопански култури в концентрации, надвишаващи допустимите норми, утвърдени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на народното здраве.
Чл. 48а
Чл. 48а от правилника определя, че органите на Комитета за опазване на природната среда имат задължението да контролират изграждането и поддържането на сметища и инсталации за третиране на отпадъците. В случай на нарушения, те са задължени да издават предписания за отстраняването им.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване определя изискванията за утвърждаване на предварителни проучвания и проекти за нови промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и канализации. Тези проекти не могат да бъдат одобрени, ако не отговарят на изискванията на правилника, освен в определени случаи. Контролът върху проектирането и строителството на пречиствателни съоръжения се осъществява от органите на Комитета за опазване на природната среда. Преди започване на строителството, инвеститорите трябва да представят проектите за пречиствателни съоръжения за проверка от районната инспекция за опазване на природната среда, която може да откаже съгласие, ако изискванията не са спазени, а финансирането от Българската народна банка няма да бъде открито.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване предвижда, че органите на Комитета за опазване на природната среда имат задължението да контролират стопанските и другите организации, както и отделните граждани. Този контрол е свързан с спазването на нормите и технологиите за торене и растителна защита, както и с карантинните срокове и движението на препаратите, с цел предотвратяване на замърсяването на почвата и увреждането на растителността и животните.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника предвижда, че народните съвети, предприятията, топлоелектрическите централи, учрежденията, обществените организации и частни лица трябва да осигурят свободен достъп на контролните органи до територията, която стопанисват. Това е необходимо за изпълнение на задачите, възложени им по правилника и други действащи разпоредби.
Чл. 52
Лабораториите на промишлените предприятия, топлоелектрическите централи и пречиствателните станции за отпадни води са задължени да извършват периодични изследвания на специфичните замърсители на въздуха, водите и почвата. Изследванията се извършват както периодично, така и по искане на контролните органи. Резултатите от изследванията се записват в дневник.
Чл. 53
Чл. 53 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване определя, че общото ръководство и контролът по опазване на тези природни ресурси се осъществяват от Комитета за опазване на природната среда.
Чл. 54
Чл. 54 от Правилника предвижда, че за нарушения на разпоредбите, за които не е предвидено наказание в Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване, виновниците ще бъдат наказвани по чл. 207, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Чл. 55
Правилникът за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване е издаден на основание чл. 25 от същия закон. Той регламентира мерките и процедурите за опазване на природните ресурси от замърсяване.
