ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 56 ОТ 2022 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя условията и реда за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане, както и за налагане на финансови санкции, издадени от държави членки на Европейския съюз. Той също така урежда признаването и изпълнението на влезли в сила актове за конфискация.
Чл. 2
Чл. 2 от закона определя, че решенията за конфискация или отнемане, издадени от съдилища в държави членки на ЕС, са влезли в сила и водят до окончателно отнемане на имущество. Имуществото, подлежащо на конфискация, включва облаги от престъпление, средства на престъпление, имущество свързано с тероризъм и организирана престъпност, а също и имущество, подлежащо на конфискация в други законово предвидени случаи. Законът също така предвижда налагане на финансови санкции.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона определя какво представлява решение за налагане на финансови санкции, което е влязло в сила в държава - членка на ЕС. Такова решение може да включва глоба, имуществена санкция, обезщетение за пострадал, разходи по процедури или парична сума за обществен фонд. Актовете, които имат гражданскоправен характер и произтичат от иск за вреди, не подлежат на взаимно признаване и изпълнение, а се изпълняват по Регламент (ЕО) № 44/2001.
Чл. 4
Актовете по чл. 2 и 3, както и заверените копия от тях, трябва да бъдат придружени от удостоверение, издадено по образец, съгласно приложения № 1 и 2. Това удостоверение се издава и подписва от компетентния орган на държавата, която е издала акта.
Чл. 5
Чл. 5 от закона указва, че удостоверенията, изпратени по чл. 4, трябва да бъдат придружени с превод на официалния език на изпълняващата държава или на друг официален език на институции на ЕС, приет чрез декларация. Удостоверенията, изпратени до компетентен орган в България, изискват превод на български език.
Чл. 6
Според Чл. 6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация и решения за налагане на финансови санкции, окръжните съдилища в България са компетентни да признават и да постановяват изпълнението на решения, издадени в други държави - членки на ЕС. Националната агенция за приходите е компетентна за изпълнението на признатите актове. Ако български съд получи решение, което не е в неговата компетенция, той го изпраща на съответния компетентен съд и уведомява органа в издаващата държава.
Чл. 7
Чл. 7 от закона определя компетентните органи, отговорни за изпращането на решения за конфискация или отнемане, както и решения за налагане на финансови санкции. Според (1), компетентен орган за изпращане на решения, постановени от съд в България, е районният или окръжният съд, който е постановил решението. Според (2), за изпращане на наказателни постановления от административен орган, компетентен е Националната агенция за приходите.
Чл. 8
Законът определя Министерството на правосъдието като отговорен орган за административното изпращане и получаване на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции в България, когато директен контакт между компетентните органи е невъзможен. Българските компетентни органи са задължени да уведомяват Министерството на правосъдието за затруднения или бездействие от страна на други държави членки на ЕС до 31 декември всяка година.
Чл. 9
Чл. 9 от закона описва процедурата за кореспонденция между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава. Кореспонденцията може да се осъществява директно, а ако издаващият орган не знае кой е компетентният орган в изпълняващата държава, той може да извърши допитвания, включително чрез Европейската съдебна мрежа. Документите, свързани с конфискация или финансови санкции, могат да бъдат изпращани по различни защитени канали. Компетентният орган на изпълняващата държава може да поиска оригинали или заверени копия на документите с експресна поща.
Чл. 10
Член 10 от закона урежда изпълнението на решенията за конфискация или отнемане и на решенията за налагане на финансови санкции в Република България, като посочва, че те се регулират от българското законодателство. Освен това, решенията, касаещи юридически лица, подлежат на признаване и изпълнение в страната.
Чл. 11
Член 11 от закона определя условията за издаване на акт на амнистия или помилване, който може да бъде издаден от издаващата или изпълняващата държава, в зависимост от националното им законодателство. Само издаващата държава има правото да отмени влязло в сила решение за конфискация, отнемане или налагане на финансови санкции.
Чл. 12
Чл. 12 от закона предвижда, че компетентният орган на изпълняващата държава може да наложи алтернативни мерки в случай, че не може да се изпълни изцяло или частично решението за конфискация, отнемане или финансови санкции. Тези алтернативни мерки могат да включват наказание лишаване от свобода или други ограничения на свободата на засегнатото лице, при условие че издаващата държава е посочила това в удостоверението и законодателството на изпълняващата държава позволява такива санкции. Тежестта на алтернативната санкция се определя в съответствие с местното законодателство, но не може да надвишава максималния размер, посочен в удостоверението.
Чл. 13
Законът урежда, че разходите по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане, както и на финансови санкции на територията на България, се поемат от страната. При наличие на големи или прекомерни разходи, България може да предложи на издаващата държава да раздели разходите.
Чл. 14
Законът регламентира признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане, постановени в държави членки на Европейския съюз. Решенията се признават, ако се отнасят за престъпления, които съставляват престъпления по българското законодателство. Не се изисква двойна наказуемост за определени тежки престъпления, като организирана престъпност, тероризъм, трафик на хора и др. Изпълнението на решения не може да бъде отказано на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса. Съдът признава решенията при условие, че имуществото или лицето, срещу което е постановено решението, се намират на територията на България.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции определя реда за признаване на решения за конфискация или отнемане от окръжния съд. Решението се признава по местоживеенето на физическите лица или по седалището на юридическите лица. При конфискация на конкретно имущество, решението се признава по местонахождението на имота или по мястото на източника на доходи. Ако има повече от един имот, решението се признава по имота с най-висока данъчна оценка. При наличие на множество решения за едно и също лице или имущество, компетентен е съдът, който пръв е образувал производство. При невъзможност да се установи местоживеенето на лицето, компетентен е Софийският градски съд.
Чл. 16
Съдът образува производство в 7-дневен срок от получаване на решението за конфискация или отнемане. Делото се разглежда от трима съдии с участието на прокурор и засегнатото лице. Неявяването на лицето не спира делото, а при невъзможност за призоваване му се назначава защитник. Съдът изслушва засегнатото лице и може да изисква допълнителна информация от издаващата държава. Решението може да признае акта, да откаже признаване или да отложи изпълнението. В случай на конфискация на парична сума, съдът определя равностойността в лева. При конфискация на имущество, може да се наложи плащане на стойността му. Съдът уведомява издаващата държава при невъзможност за изпълнение на решението.
Чл. 17
Член 17 предвижда, че ако засегнатото лице предостави доказателство за пълно или частично изпълнение на решение за конфискация или отнемане в друга държава членка на ЕС, българският орган по признаване и изпълнение след консултации с компетентния орган на издаващата държава може да приспадне равностойността на изпълнената част от общото задължение.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона урежда произнасянето на българските съдилища по две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с едно и също лице или имущество. Съдът взема решение за изпълнение, като оценява обстоятелствата, включително наличието на обезпечено имущество и тежестта на престъпленията.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона регламентира условията, при които съдът може да откаже признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане. Основните основания за отказ включват: непълно или невалидно удостоверение, наличие на друго решение за същото деяние, изтекла давност, имунитети, деяния, които не са наказуеми по българското законодателство, неналичност на лична защита на осъденото лице, права на заинтересовани страни, и случаи, при които конфискацията не е допустима по българските закони. Също така, съдът може да изпълни решения за конфискация, ако те не противоречат на правото на ЕС.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предвижда, че всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, може да обжалва акта на окръжния съд за признаване на решението за конфискация или отнемане в 7-дневен срок от узнаването за него. Обжалването не спира изпълнението на решението. Въззивният съд разглежда делото в открито заседание с участието на прокурор, засегнатото лице, неговия защитник и допустимото трето лице. Решението на апелативния съд е окончателно, а решенията за конфискация или отнемане подлежат на отмяна само от съда на издаващата държава.
Чл. 21
Съдът има правомощието да отложи изпълнението на решения за конфискация или отнемане при определени условия, като например риск от превишаване на стойността на конфискуваното имущество, възможност за вреда на висящо наказателно производство, необходимост от превод на документа или наличие на вече висящо производство. По време на отлагането съдът е длъжен да предприеме мерки за защита на имуществото. След отпадане на основанията за отлагане, съдът уведомява компетентния орган за изпълнение на решението.
Чл. 22
Член 22 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация предвижда, че признатите решения се изпращат на Националната агенция за приходите за изпълнение, в съответствие с действащото законодателство. Агенцията е задължена да уведоми съответния съд за предприетите действия по изпълнението на решението. Съществува възможност за прекратяване на изпълнението по искане на издаващата държава.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предвижда, че когато българският съд бъде уведомен от компетентния орган на издаващата държава за оттегляне на решението или за друга причина, поради която изпълнението е недопустимо, той незабавно прекратява изпълнението.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане предвижда задължения за съда да уведомява компетентния орган на издаващата държава при различни обстоятелства, свързани с решения за конфискация или отнемане. Уведомленията трябва да включват информация за признаване и изпращане на решения, откази за признаване, непривеждане в изпълнение, приключване на изпълнението, обжалвания и отлагания на изпълнението. Копие от уведомлението се изпраща и на Министерството на правосъдието на Република България.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции указва, че българският съд изпраща решения за конфискация или отнемане на компетентен орган в друга държава - членка на Европейския съюз, за признаване и изпълнение, когато имуществото, предмет на решението, се намира в тази държава или лицето, срещу което е постановено решението, има имущество, доходи, местоживеене или обичайно пребиваване там. За юридическите лица се вземат предвид седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция. Съдът издава удостоверение по чл. 4.
Чл. 26
Съдът има право да изпраща решения за конфискация или отнемане на имущество едновременно до няколко държави, когато има основателни причини за наличието на имуществото в различни държави или когато действията, свързани с конфискацията, се извършват в повече от една държава. Също така, съдът може да изпраща решения за конфискация на парични суми, когато прецени за необходимо, особено ако имуществото не е обезпечено или стойността му е недостатъчна. Общата сума, получена от изпълнението на решенията, не може да надхвърля посочената максимална сума в решението.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация и решения за налагане на финансови санкции предвижда, че изпращането на решение за конфискация или отнемане до изпълняващи държави не ограничава правото на България да го изпълни сама. Българският компетентен орган е задължен да уведомява изпълняващите държави за рискове, изпълнение на решението и получаване на плащания, както и за оттегляне на решението или недопустимост на изпълнението.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона определя реда за разпореждане с предмета на решенията за конфискация или отнемане, които се изпълняват в Република България. При разпореждане с парични суми, ако сумата е до 10 000 евро, тя остава в България, а при по-високи суми 50% от тях се превеждат на издаващата държава. Разпореждането с имущество, различно от пари, може да се извърши чрез продажба или прехвърляне на издаващата държава, при спазване на определени условия. България не е задължена да се разпорежда с културни ценности. Когато България е издаваща държава, условията за разпореждане се уговарят с изпълняващата държава.
Чл. 29
Чл. 29 от закона предвижда, че когато изпълняващата държава носи отговорност за вреди, причинени от изпълнението на решение за конфискация или отнемане, издаващата държава е задължена да възстанови на изпълняващата държава сумата, изплатена за обезщетение, освен ако вредата не е резултат от действия на компетентен орган на изпълняващата държава. Законът също така определя условията и реда за признаване и изпълнение на решения за налагане на финансови санкции от други държави членки на ЕС.
Чл. 30
Чл. 30 от закона урежда признаването и изпълнението на решения за налагане на финансови санкции, постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държави-членки на ЕС на територията на Република България. Санкциите се признават независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава, ако деянията съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство. Не се изисква двойна наказуемост за определени деяния, включително нарушения на правилата за движение, контрабанда, нарушаване на правата върху интелектуалната собственост, заплахи и насилие, кражба и други. Съдът признава санкции, ако лицето или юридическото лице, срещу което е постановено решението, има имущество, доходи или местоживеене в България.
Чл. 31
Решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд в зависимост от местоживеенето на физическите лица или седалището на юридическите лица в България. Ако тези данни не са посочени в удостоверението, признаването се извършва по местонахождението на имуществото или мястото на доходите на засегнатото лице. Допълнително се прилага и разпоредбата на чл. 15, ал. 4 и 5 относно подсъдността.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции описва производството по признаване на решения за налагане на финансови санкции. То се извършва по реда на чл. 16, ал. 1 - 8. Окръжният съд може да намали размера на финансовата санкция, ако деянието не е извършено на територията на издаващата държава и попада под наказателната юрисдикция на България. Съдът трябва да се консултира с компетентните органи на издаващата държава преди да вземе решение за неприемане на санкцията. При липса на специални правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предвижда, че ако засегнатото лице представи доказателство за пълно или частично изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, се прилага разпоредбата на чл. 17. Това означава, че наличието на доказателство за изпълнение може да повлияе на производството пред въззивния съд, като се вземат предвид обстоятелствата около наложената финансова санкция.
Чл. 34
Засегнатото лице има право да обжалва акта на окръжния съд, който признава решението за налагане на финансови санкции. Обжалването се извършва по реда на чл. 20, ал. 1 - 3. Решението за налагане на финансови санкции може да бъде отменено само от съда на издаващата държава, в съответствие с нейното национално законодателство.
Чл. 35
Съдът може да откаже да признае и изпълни решение за финансови санкции при наличие на определени условия, включително непълно удостоверение, предходно наложени санкции за същото деяние, изтекла давност, имунитет, ниска стойност на санкцията, или ако деянието не е престъпление по българското законодателство. Освен това, отказ може да се основава на липса на уведомление на засегнатото лице за правото му на обжалване или явяване на съдебния процес.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предвижда, че признатото решение се изпълнява в съответствие с чл. 22. В допълнение, изпълнението може да бъде прекратено по искане на издаващата държава.
Чл. 37
Чл. 37 от закона предвижда, че изпълнението на актовете за конфискация или отнемане се прекратява при условията, описани в чл. 23 от същия закон. Съществува задължение за уведомяване, свързано с това прекратяване.
Чл. 38
Чл. 38 от закона задължава съда да уведомява компетентния орган на издаващата държава при признаване и изпращане на решения за налагане на финансови санкции, откази за признаване, непривеждане в изпълнение и приключване на изпълнението. Уведомлението трябва да бъде изпратено и на Министерството на правосъдието на Република България.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции регламентира процедурата за изпращане на решения за финансови санкции от българския съд и Националната агенция за приходите към компетентни органи в други държави - членки на Европейския съюз. Съдът изпраща решения, когато лицето притежава имущество или доходи в друга държава, а НК изпраща наказателни постановления при същите условия. При наличие на обезщетение за пострадал, съдът също може да изпрати решението по молба на пострадалото лице. Изпращащият орган издава удостоверение по чл. 4.
Чл. 40
Член 40 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предвижда, че компетентният български орган изпраща решението за налагане на финансови санкции само на една изпълняваща държава. Това означава, че при изпращането на такова решение, то ще бъде валидно и приложимо единствено в определената държава, което може да има значителни последици за лицата, на които се налагат санкции.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции определя условията, при които българският орган може да предприеме изпълнение на решения за финансови санкции, изпратени до друга държава. Изпълнението е допустимо само след уведомление от компетентния орган на изпълняващата държава за акт на амнистия, помилване или отказ за признаване и изпълнение на решението. Българският орган трябва да уведомява незабавно за получени доброволни плащания, оттегляне на решението или други причини, поради които изпълнението е недопустимо.
Чл. 42
Чл. 42 от закона определя как се разпореждат приходите от изпълнението на решения за налагане на финансови санкции. Когато България е изпълняваща държава, приходите отиват в бюджета на страната, освен ако не е уговорено друго. Ако България е издаваща държава, разпореждането с приходите се уговаря с изпълняващата държава. Компетентните органи за сключване на споразумения по тези въпроси са определени в чл. 6 и 7.
Чл. 43
Разпоредбите на настоящата глава, както и на глави първа и втора, относно решенията за конфискация, се прилагат за Дания и Ирландия. Глава четвърта разглежда признаването, изпълнението и изпращането на актове за конфискация на основание Регламент (ЕС) 2018/1805, който касае взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация.
Чл. 44
Чл. 44 определя, че компетентният орган за признаване и изпълнение на актове за конфискация е съдът, посочен в чл. 6. Правилата от чл. 6 и чл. 15 се прилагат съответно в производствата по признаване на актовете за конфискация.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация и решения за налагане на финансови санкции определя процедурата за разглеждане на делата от съда. Съдът образува производство незабавно и разглежда делото с трима съдии. Неявяването на призованото лице не пречи на разглеждането. При невъзможност за призоваване на лицето, му се назначава защитник. Съдът запознава лицето с акта за конфискация и го изслушва. След изясняване на делото, съдът се произнася с решение в срок, като може да признае акта, да откаже признаване или да отложи изпълнението му. Прилагането на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс е задължително, освен ако не са установени специални правила.
Чл. 46
Според Чл. 46 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация и решения за налагане на финансови санкции, всяко засегнато лице, включително трето добросъвестно лице, има право да обжалва решението на окръжния съд за признаване на акта за конфискация. Обжалването се извършва по реда на чл. 20, ал. 1 - 3 от съответния закон.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предвижда, че разпоредбата на чл. 22 се прилага съответно и за акта за конфискация. Това означава, че правилата и процедурите, установени в чл. 22, важат и за актовете за конфискация, като се уточнява, че компетентният орган за изпращането на тези актове е определен от закона.
Чл. 48
Чл. 48 от закона посочва, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 се прилага и за актовете за конфискация. Удостоверението по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 се издава от българския съд, който е постановил акта за конфискация.
Чл. 49
Разпоредбата на чл. 8 от закона се прилага аналогично и за акта за конфискация, съгласно новия член 49, въведен с измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 56 от 2022 г.
Чл. 50, § 1, § 2, § 3, § 3а, § 4, § 5, § 6, § 7
Законът регулира условията и процедурите за признаване и изпълнение на решения за конфискация и финансови санкции между държавите - членки на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия. Определя понятия като "издаваща държава", "изпълняваща държава" и "засегнато лице". Предвижда събиране на статистически данни от Националния статистически институт и прилагане на международни споразумения за опростяване на процедурите. Включва изменения в свързани закони и предвижда преходни разпоредби за незавършени производства.
§1
Законът определя термини, свързани с конфискация и финансови санкции. "Издаваща държава" е държава членка, в която е постановено решение за конфискация или финансови санкции. "Изпълняваща държава" е държава членка, на която е изпратено такова решение за изпълнение. "Засегнато лице" е лицето, срещу което е постановено решение. "Облага" е икономическа изгода от престъпление. Дания и Ирландия са определени като държави членки на ЕС по отношение на решенията за конфискация.
§2
Република България ще прилага действащите двустранни и многостранни споразумения или договори с други държави - членки на Европейския съюз, които допринасят за опростяване или улесняване на процедурите свързани с изпълнението на решения за конфискация и налагане на финансови санкции.
§2а
Националният статистически институт е отговорен за събиране и предоставяне на статистически данни на Европейската комисия относно актовете за обезпечаване, съгласно чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805. Тази разпоредба е въведена с изменение в Държавен вестник, брой 56 от 2022 г.
§3
Параграф §3 от закона посочва, че той въвежда изискванията на две рамкови решения на Съвета на Европейския съюз: Рамково решение 2005/214/ПВР, което касае взаимното признаване на финансови санкции, и Рамково решение 2006/783/ПВР, което се отнася до взаимното признаване на решения за конфискация.
§3а
Законът предвижда мерки, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1805, касаещ взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Въведен е нов параграф §3а, който уточнява тези мерки.
§5
С измененията в Закона за Националната агенция за приходите, чл. 3, ал. 1, се добавя нова точка 16, която предвижда, че агенцията ще изпълнява решения за конфискация или отнемане на имущество и решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави - членки на ЕС, и признати в България. Досегашната точка 16 става точка 17.
§6 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в чл. 162 се добавя нова алинея 6, която определя публичните вземания да включват вземанията на държавите членки на Европейския съюз по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, както и решения за налагане на финансови санкции, които са признати и подлежат на изпълнение в България.
§7
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация и решения за налагане на финансови санкции, се посочват изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. По-конкретно, в чл. 4, ал. 2 се заменя израза 'този кодекс' с 'българското законодателство', а в чл. 469 се добавя клауза, която уточнява, че законът може да предвижда друго.
§18 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация.
Законът предвижда, че неприключилите съдебни производства по решения за конфискация, образувани до 19 декември 2020 г., ще се довършват по досегашния ред, докато тези, образувани след 20 декември 2020 г., ще се разглеждат от съда, който ги е образувал. Включва и образци на удостоверения за изпълнение на решения за конфискация и финансови санкции, с информация за издаващата и изпълняваща държава, съдебни органи и детайли за контакт. Допълнително, разпоредбите описват условията за изпълнение на решения за конфискация и финансови санкции, включително информация относно физически и юридически лица, срещу които са издадени решения.
