Виж оригиналния текст на документа
Земеделските земи, съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, са предназначени за земеделско производство и не трябва да са в урбанизирани територии, да не са част от горски фонд, да не са застроени с промишлени сгради или други обществени сгради, както и да не са заети от открити мини и съоръжения за общо ползване. Стопанските дворове на ТКЗС и ДЗС извън урбанизираните територии също се считат за земеделски, при условие че не са застроени и са годни за производство. Земите със стари или малоценни постройки също могат да бъдат определени като земеделски, ако са годни за производство.
Член 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 45 от 2008 година.
Член 2а от Правилника, който е бил нов, е публикуван в Държавен вестник, бр. 48 от 1995 г. и е влязъл в сила на 26.05.1995 г. Впоследствие, той е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, бр. 122 от 1997 г.
Член 2б от Правилника, който е бил нов през 1995 г. и е влязъл в сила на 26 май 1995 г., е отменен през 1997 г. В момента той не е в сила.
Собствениците на земеделски земи имат правото свободно да избират начина на ползване на своите имоти. Възстановените земи, които са гори, трябва да се стопанисват в съответствие с разпоредбите на Закона за горите. Земите, върху които е възстановено правото на собственост и които са в урбанизирани територии, трябва да се ползват и застрояват при спазване на Закона за устройство на територията. Застрояване на земеделски земи е допустимо само с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята. Собствениците могат да извършват строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването на земеделските земи, без промяна на предназначението, при условия, определени от съответните министри.
Собствениците и ползвателите на земеделска земя трябва да стопанисват земите си с грижата на добър стопанин и да не нарушават правата на съседите. Те са задължени да спазват противопожарни, санитарно-хигиенни и екологични норми, да опазват земята от увреждания, да използват одобрени химически торове и безопасни води за напояване. Освен това, те трябва да осигуряват финансирането на мероприятия за опазване на земите от ерозия и други увреждания.
Чл. 4а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че средствата за възстановяване на продуктивните качества на замърсените земи, включително блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Тези средства се разпределят по ежегодно утвърдена програма от Министерския съвет, която се изготвя от Министерството на земеделието и храните в съгласие с Министерството на околната среда и водите.
Собствениците и ползвателите на земеделски земи имат задължението да опазват археологическите обекти, паметниците на културата, защитените територии и различни съоръжения, намиращи се в техните имоти. Те трябва да осигурят достъп на длъжностните лица за наблюдение и проучване на археологически обекти и да не пречат на правата на други собственици и ползватели.
Съгласно Чл. 6 от Правилника, собствениците на бракувани или ненужни съоръжения и инсталации са задължени да ги премахнат след прибиране на реколтата. Ако те създават непосредствена опасност, премахването трябва да бъде незабавно, като собствениците носят отговорност за щетите. При неизпълнение на задължението за премахване, земята може да бъде освободена от ползвателя или собственика на земята за сметка на собствениците на съоръженията. След премахването, собствениците на имотите могат да придобият правото на собственост върху освободената земя по определени цени или с компенсационни бонове.
Чл. 7 от Правилника предвижда, че службите по вписванията трябва да уведомяват общинските служби по земеделие за извършените вписвания или отбелязвания, свързани с делба, прехвърляне на собственост и учредяване на вещни права върху земеделска земя, в срок от един месец след извършването им. Също така, при промяна на предназначението на земеделските земи, уведомление трябва да бъде направено от комисиите по Закона за опазване на земеделските земи.
Член 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 34 от 1992 година.
Член 9 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 34 от 1992 година.
Член 10 от Правилника установява минималните размери на реалните дялове за различни видове земеделски имоти: 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за лозята и овощните градини. Делбата на земеделски имоти или разпореждането с реални части от тях може да се извърши, ако отделните части могат да бъдат обособени в самостоятелни имоти, съобразно одобрен проект от общинската служба по земеделие.
Чл. 11 от Правилника определя процедурата за възстановяване на правото на собственост върху имоти в урбанизирани територии. Общинската служба по земеделие взема решения въз основа на удостоверения и скици, като възстановява правата на собствениците върху незастроени имоти, предназначени за жилищно, вилно и обществено строителство, а също така и в производствени зони. Застроената част на имотите, която не се възстановява, включва площта на сградата и прилежащия терен, и се определя от техническата служба на общината. Решенията на техническата служба подлежат на одобрение от кмета и могат да бъдат обжалвани. Незастроените земи в стопанските дворове в урбанизирани територии също се възстановяват на собствениците по предвидения ред.
Член 12 от Правилника определя, че тригодишният срок за прехвърляне на собствеността за лицата по чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ започва да тече от деня, в който решението на общинската служба по земеделие или на съда, с което е възстановено правото на собственост, влезе в сила. При неспазване на този срок, земите ще бъдат изкупувани от държавата по цени, определени от Министерския съвет.
Чл. 13 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя изискванията за подаване на заявление за възстановяване правото на собственост. Заявлението трябва да съдържа информация за общинската служба по земеделие, данни за заявителя и наследодателя, описание на имотите, искането и приложените доказателства. Към него се прилагат писмени доказателства за собственост, декларация с нотариално заверен подпис при липса на доказателства и удостоверение за наследници, ако е необходимо. В допълнение, се изискват удостоверение и скица от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на право на собственост в урбанизирани територии. Удостоверението и скицата трябва да съдържат конкретна информация за имота, включително неговото местоположение, размери и ограничения на собствеността.
Чл. 13а от правилника описва процеса за установяване на границите на имоти, когато в одобрената кадастрална карта няма данни за тях. При необходимост се изработва помощен план, който включва границите и номерата на бившите и съществуващите имоти. Плановете се изработват от правоспособни лица и се приемат от комисия, назначена от кмета на общината. След приемането им, те се съобщават на заинтересованите лица, които могат да подават възражения в срок от 30 дни. Комисията разглежда възраженията и може да направи изменения в плановете. Техническите изисквания за плановете се определят със заповед.
Член 14 от Правилника указва, че заявление, подадено от един наследник, е валидно и за всички останали наследници. Вторият параграф е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 34 от 1992 г.
Чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за подаване на заявления за възстановяване на права върху земеделски земи. Заявленията се подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите. При нередовности в документите, заявителят се уведомява да ги отстрани, а до отстраняването им заявлението остава без движение. Ако нередовностите не бъдат отстранени, се взема решение на базата на наличните доказателства. Когато имотите са в съседно землище, се постановява ново решение. Ако заявлението касае имоти, подлежащи на реституция по други закони, то се изпраща на компетентните органи. Земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците.
Чл. 15а от Правилника позволява на лица, които не са заявили имоти в срок или на които е отказано възстановяване на собствеността, да подадат допълнително заявление в общинската служба по земеделие. Заявленията трябва да бъдат придружени с необходимите доказателства и могат да бъдат подадени в тримесечен срок след влизането в сила на измененията на закона. Общинската служба по земеделие е задължена да се произнесе по заявленията в едномесечен срок.
Член 16 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 31 от 2003 година.
Член 17 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 34 от 1992 година.
Чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя задълженията на кмета на общината да предостави информация на общинската служба по земеделие относно измененията в земеделските земи в срок до шест месеца след влизането в сила на закона. Информацията включва данни за границите на землищата, размера на земеделските земи, намалението и увеличението на техния размер, както и наличните земеделски земи за възстановяване. При невъзможност кметът да предостави информацията, тя се подготвя от общинската служба. Споровете за граници между землищата се решават по установен ред.
Чл. 18а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя старите реални граници на имоти като топографски елементи, включващи слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни. За да се считат за стари, тези граници не трябва да са променяли местоположението си след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС.
Чл. 18б от Правилника определя условията за възстановяване на стари реални граници на имоти, които могат да бъдат установени чрез различни кадастрални и геодезически документи. В случай на липса на материали за имоти в блок на ТКЗС или ДЗС, възстановяването е възможно след уточняване на местоположението в присъствието на поне 50% от собствениците или наследниците им. Имотите на неявилите се собственици ще бъдат разположени на незаети места, а картата на разположението ще бъде одобрена по установен ред.
Чл. 18в от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя задълженията на Министерството на земеделието и храните относно възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Според параграф 1, министерството възлага техническите работи на изпълнител, съгласно Закона за обществените поръчки. Параграф 2 уточнява, че министерството чрез търг определя изпълнител за поддържането и осъвременяването на плановете за земеразделяне, по предложение на общинската служба по земеделие, в срок от един месец след завършване на техническата работа.
Чл. 18г. от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя процеса на възстановяване на собствеността на земите от Общинската служба по земеделие. Възстановяването може да се извърши в територии, където собствеността се възстановява по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, на стари реални граници, както и на нови реални граници с план за земеразделяне. Определените граници се утвърждават с решение и се отразяват върху картната основа.
Чл. 18д от Правилника описва задълженията на Общинската служба по земеделие относно разглеждането на заявления и разпределението на имоти. Службата съставя списък на имотите, който се обявява на видно място. Определят се имоти, върху които не може да се възстанови собственост, и заинтересуваните лица се уведомяват. Те имат 14-дневен срок да подадат искания за обезщетение. Службата организира съвместно уточняване на границите на земеделските земи, което се обнародва и разгласява. След уточняването се изготвят карти и регистри на имотите, които също се обявяват. Заинтересованите лица могат да подават възражения в 14-дневен срок, а службата разглежда възраженията и се произнася с решение.
Чл. 18е от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя начина, по който се класифицират категориите на земеделската земя за собствениците. Категорията се определя на базата на данните от заявлението и картните материали. За земи без данни за точното им местоположение, категориите се определят равнопоставено, пропорционално на разпределението им в местността. При застроени земи или такива с проведени мероприятия, категорията се определя спрямо прилежащите територии.
Чл. 18ж регламентира процедурата по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Общинската служба по земеделие издава решения, които описват имота, включително размер, категория, местоположение и граници. Решенията се придружават от скица и удостоверяват правото на собственост, освен в специфични случаи. При разлики в площта на имота, службата признава правото на собственост в зависимост от измерената и доказаната площ. Решенията могат да се обжалват пред районния съд. С влизането в сила на плана за земеразделяне, имотите получават уникални номера, а промяната на границите не променя собствеността.
Чл. 18з от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя процедурата за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в определени случаи. Общинската служба по земеделие взема решение за възстановяване на правото на собственост, което води до отписване на имота от актовите книги за държавните имоти. В случай на замяна на имоти, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, независимо от извършените разпоредителни сделки с новозаменената земя.
Член 18и от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил добавен през 1992 г. и е отменен през 2003 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за определен период, след което е загубила своето действие.
Чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя процедурата за възстановяване на земеделски земи в случай на намаление на техния размер. Общинската служба по земеделие установява коефициент, който служи за определяне на размера на подлежащите на възстановяване земи. При наличие на неверни заявления, службата проверява документите и докладва на министъра на земеделието. Също така, службата определя правото на обезщетение и изготвя списък на наличната свободна земя. Процедурата включва и мотивирани предложения за обезщетяване на собствениците, както и изработване на планове за обезщетяване.
Чл. 19а определя процедурата за подаване на заявления от български граждани, имащи право на обезщетение за земеделски земи. Заявленията се подават в определени срокове до Министерството на земеделието и храните или общинските служби по земеделие, в зависимост от случая. Всяко заявление трябва да съдържа лични данни на заявителя и на собственика, както и необходимите документи, свързани с правото на собственост. Министърът на земеделието и храните издава заповед за размера на дължимото обезщетение, която може да бъде обжалвана. Правоимащите лица могат да изберат обезщетение със земеделски земи или с компенсационни бонове, в зависимост от наличността на земи.
Чл. 19б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира процеса на обезщетяване на собствениците със земи от общинския и държавния поземлен фонд. Обезщетяването се извършва по писмено искане на собствениците от общинската служба по земеделие, в случаите посочени в чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1 и ал. 4. Земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване се определят по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Чл. 19в определя процедурите, свързани с обезщетяването на собствениците на земеделски земи чрез поименни компенсационни бонове. Общинската служба по земеделие е отговорна за изпращането на информация за издадените решения за обезщетяване на Централния регистър. Документите, удостоверяващи правото на обезщетяване, се съхраняват от общинските служби. Централният депозитар издава удостоверителни документи за регистрация на боновете, които се връчват на притежателите или упълномощени лица. При смърт на собственик, удостоверителният документ се получава от наследниците с необходимите документи.
Чл. 20 от Правилника описва процеса на земеразделяне, който включва планиране, обявяване, одобряване, трасиране и въвеждане във владение на земеделските земи. Дейностите по поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне се извършват в съответствие с определени членове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Изпълнението на дейностите се основава на техническо задание, което трябва да отразява конкретните условия от общинската служба по земеделие. Техническото задание съдържа информация за площите на землището, брой собственици, досиета на границите, широчина на полските пътища, разпределение на териториите, благоустройствени мероприятия и граници на урбанизираните територии, сред други.
Чл. 21 от Правилника определя процедурата за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Общинската служба по земеделие взема решения на база съдебни решения и заповеди на министъра. Решенията, взети преди обнародване на проектоплана за земеразделяне, се отразяват в него. Службата издава решения за обезщетяване на собственици с влезли в сила съдебни решения след обнародването на проект на плана за земеразделяне.
Чл. 22 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя, че планът за земеразделянето трябва да бъде изработен на картна основа с мащаб не по-дребен от 1:10 000. Той трябва да включва както текстови, така и графичен материал.
Чл. 23 от Правилника определя процеса по изработване на план за земеразделяне, включващ определяне на местностите и границите, проектиране на територията, анкети, проектиране на имотни граници и ограничения на собствеността. За територии с трайни насаждения и хидромелиоративни съоръжения се изготвят отделни планове, като се допуска различен коефициент за редукция. При възстановяване на право на собственост в местност с недостатъчна площ, площите на всички собственици се намаляват пропорционално, с изключение на определени случаи.
Чл. 23а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя изискванията към плана за земеразделяне. Собственикът трябва да получи равностойна земя по количество и качество, предпочитано в местността на предишните имоти. Имотите трябва да са проектирани в удобна форма за обработка с осигурен транспортен достъп. По-малките имоти трябва да се разполагат близо до населени места.
Чл. 23б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи урежда процедурата за съвместно уточняване на местоположението на имоти с възстановено право на собственост. Общинската служба по земеделие обявява срок за анкета, която започва 14 дни след обнародването на обявлението. Анкетата се провежда на място или в кметството с участието на представители на службата, собственици и съседи. Резултатите от анкетата се документират и подписват от участниците. При недостатъчно явили се лица, службата уведомява неявилите се да се явят.
Чл. 24 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че Общинската служба по земеделие контролира изпълнението на техническото задание по време на изработването на плана за земеразделяне. При установяване на различия и констатации, се изготвят протоколни решения, които изпълнителят е длъжен да отрази в плана.
Чл. 25 от Правилника определя процедурата за обнародване и обсъждане на проект на план за земеразделяне от общинската служба по земеделие. Проектът се обнародва в "Държавен вестник" и се излага в кметството. Заинтересованите лица могат да подават писмени възражения в 14-дневен срок. Общинската служба разглежда възраженията и може да коригира проекта. Одобреният план също се обнародва и може да бъде оспорен в 14-дневен срок. Одобряването на плана влиза в сила, ако не е обжалвано.
Чл. 26 от Правилника регламентира процедурата за коригиране на явни фактически грешки в плана за земеразделяне и картата на земеделските земи. Явна фактическа грешка се определя като несъответствие между реалните топографски елементи и техните отразявания в плана. Корекцията се извършва чрез заповед на министъра на земеделието и храните, която се обнародва в "Държавен вестник". Процесът включва установяване на грешката, изготвяне на план за отстраняване, приемане на план от комисия и уведомяване на заинтересованите лица. Решенията на общинската служба по земеделие могат да бъдат обжалвани, а обезщетенията за засегнатите имоти могат да се извършват чрез земеделска земя или поименни компенсационни бонове.
Чл. 26а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя процедурите, свързани с сделки и разпореждане с вещни права върху земеделски земи. За установяване на границите и местоположението на имотите е необходимо изработване или заверяване на скица от общинската служба по земеделие. Сделките по чл. 10, ал. 2 също изискват заверен проект. Общинската служба поддържа плановете за земеразделяне и издава скици при различни разпоредителни сделки. Изработването на проекти за скици и оценки може да бъде възлагано на изпълнители от министъра на земеделието и храните.
Чл. 26б от Правилника задължава лицата, определени от общото събрание, да предоставят данни за амортизационния срок на масиви с трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения на общинската служба по земеделие в едномесечен срок. При необходимост от бракуване на тези обекти преди изтичане на срока, собствениците подават молба до областната дирекция "Земеделие", която оценява нуждата от бракуване и изпраща предложение до министъра на земеделието. Всички агротехнически и агрохимически дейности в масивите и полетата трябва да се извършват съвместно от собствениците или техни наематели. Контролът и санкционирането на нарушенията в тези дейности се извършва от областната дирекция "Земеделие" и регионалните служби.
Член 27 описва процедурата за възстановяване на правото на собственост върху земеделски имоти на основание влязъл в сила план за земеразделяне. Общинската служба по земеделие издава решение, в което се посочват размерът, категорията, местоположението и границите на имота, както и ограниченията на собствеността. Решението се съобщава на заинтересуваните лица и прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, заедно със скицата, удостоверява правото на собственост и действа като нотариален акт.
Чл. 27а описва процедурата за обезщетяване със земя от общинската служба по земеделие. След обявяване на плана, решение за обезщетяване се съобщава на заинтересуваните лица и може да се обжалва в срок от 14 дни. Влязлото в сила решение, придружено със скица, има силата на нотариален акт за собственост. Трасирането на имотите и въводът във владение се извършват по определен ред. При отменено решение, общинската служба постановява ново обезщетение. Ако обезщетението не може да бъде извършено изцяло със земя, се издава решение за компенсационни бонове.
Чл. 27б определя правилата за определяне на паричното обезщетение и броя на поименните компенсационни бонове от общинските служби по земеделие. Продажбата на земи от държавния поземлен фонд чрез компенсационни бонове е ограничена до притежатели с регистрация в Централния депозитар. Притежателите на поименни компенсационни бонове могат да ги прехвърлят свободно, а сделките с тях се извършват по реда на Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Някои параграфи са отменени или изменени с нови разпоредби, които влизат в сила в определени дати.
Чл. 28 от Правилника описва процеса на изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти, свързан с предоставянето на земеделски имоти за ползване. Помощният план включва данни за имотите, границите им, сгради, инфраструктура и релеф. Установяването на границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, се извършва чрез различни методи, включително геодезическо заснемане и анкета. Планът на новообразуваните имоти трябва да осигури достъп до улица или път и да спазва минимални размери за имотите. Разликите в площите над определени граници се възстановяват на бившите собственици. Конкретните изисквания за плана се определят от техническата служба на общината, а техническите изисквания към плановете се определят със съвместна заповед на съответните министри.
Член 28а от Правилника определя процедурата за възстановяване и придобиване на правото на собственост върху новообразуваните имоти. За целта се издава заповед от кмета на общината, която трябва да включва индивидуализация на имота, основана на влязъл в сила план и документ за заплатена оценка. Заповедта съдържа информация за номер, местоположение, размер, граници, съседи, налични сгради и ограничения на собствеността. Обжалването на заповедта става по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Бившите собственици, на чиито земи не може да се възстанови собствеността, имат право на обезщетение.
Чл. 28б определя процедурата за изработване и одобряване на планове за новообразувани имоти, която включва: изработка от правоспособни лица, приемане от комисия, разглеждане на искания и възражения, одобрение от областния управител, и обнародване в "Държавен вестник". Заинтересованите лица могат да подават жалби в 14-дневен срок след обнародването. Планът влиза в сила, ако не е обжалван, а до одобряване на кадастралната карта, плановете се поддържат от общинската администрация.
Чл. 28в от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи урежда процедурата за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти или кадастралната карта. Такова изменение може да бъде поискано от заинтересуваните лица до органа по чл. 28б, ал. 11, в съответствие с условията, посочени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). При определени случаи, заинтересуваните лица трябва да подават искане до кмета на общината, за да бъде разгледано от комисията, посочена в същите разпоредби.
Член 29 от Правилника указва, че когато се възстановява правото на собственост на починал собственик, решението за възстановяване се издава на наследниците му като цяло. Дяловете на наследниците се определят в съответствие със Закона за наследството, но не се посочват в самото решение.
Член 30 от Правилника описва процедурите за трасиране и документиране на граничните точки на поземлените имоти. Граничните точки на имотите, установени с влязъл в сила план за земеразделяне, се трасират на терена и се документират с протокол. В случай на имоти извън урбанизираните територии, те се заснемат или трасират на място, а в урбанизираните територии - от общинската служба. Общинската служба по земеделие издава решение за възстановяване на правото на собственост в урбанизираните територии. Граничните точки на имотите, попадащи в определени територии, се означават с трайни знаци. Координатите на граничните точки се определят в различни координатни системи в зависимост от местоположението на имота.
Член 31 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 122 от 1997 г.
Чл. 32 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира процеса на въвод във владение на земеделски земи. Общинската служба по земеделие определя срок и дати за въвод, който се обявява публично. Въводът се извършва от длъжностно лице в присъствието на собственика или упълномощено лице, след представяне на решение за възстановяване на собствеността. При закъснение за въвод се събира такса, а ако собствениците не се явят, общината може да въведе владение на земите и да ги отдава под наем за срок до 1 година.
Чл. 33 от Правилника определя условията за въвод във владение на земеделски земи. Въводът обикновено се извършва след прибиране на реколтата, но собственикът може да бъде въведен и преди това, ако заплати обезщетение на засялото лице. Общинската служба по земеделие може да определи срок за прибиране на реколтата, след който собственикът може да бъде въведен във владение, заплащайки само разходите за производството. Специални условия важат за земи в определени територии, където въводът става по заповед на общината.
Член 34 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 34 от 1992 година.
Член 35 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 34 от 1992 година.
Член 36 от Правилника регламентира условията за замяна на земеделски земи, които са частна държавна или частна общинска собственост, със земеделски земи, собственост на граждани и юридически лица. Замяната се допуска при парична равностойност, определена по наредбата. Замяната със земи от общинския поземлен фонд изисква решение на общинския съвет, докато замяната със земи от държавния поземлен фонд се извършва със заповед на министъра на земеделието. За осъществяване на замяната се сключва писмен договор, който се вписва в службата по вписванията, без необходимост от нотариална форма. Физическите и юридическите лица, които уедрят земеделските си земи чрез замяна, не могат да ги раздробяват за срок от 10 години.
Член 36а от Правилника, който е нов, е бил публикуван в Държавен вестник, бр. 45 от 2008 г., но е отменен с Държавен вестник, бр. 62 от 2009 г. Това означава, че разпоредбата, която е била добавена, вече не е в сила.
Член 36б от Правилника е въведен с изменения от Държавен вестник, брой 45 от 2008 г., но по-късно е отменен с изменения от Държавен вестник, брой 62 от 2009 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Член 36в от Правилника, който е новоразработен с ДВ, бр. 45 от 2008 г., е отменен с ДВ, бр. 62 от 2009 г. Това означава, че разпоредбата не е в сила и не се прилага.
Член 36г от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, създаден с ДВ, бр. 45 от 2008 г., но е отменен с ДВ, бр. 62 от 2009 г. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила.
Член 36д, който е бил въведен с изменения в Държавен вестник (ДВ) бр. 45 от 2008 г., е отменен с изменения в ДВ бр. 62 от 2009 г. Това означава, че разпоредбите, предвидени в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Член 36е, въведен с ДВ, бр. 45 от 2008 г., е отменен с ДВ, бр. 62 от 2009 г. Този член е бил част от правилника, но вече не е в сила след отмяната.
Член 37 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година.
Член 37а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил нов, обнародван в Държавен вестник, брой 48 от 1995 г. и е влязъл в сила на 26.05.1995 г. Впоследствие, този член е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г.
Член 38 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година.
Член 39 от Правилника е бил изменен през 1995 г., но по-късно е отменен през 2011 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Член 40 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година.
Член 41 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 44 от 2001 г.
Член 42 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил изменян многократно, но в крайна сметка е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 39 от 2011 г. Тази статия е важна за разбирането на развитието на правната уредба относно земеделските земи в България.
Член 43 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година.
Чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е изменен през 2003 г. и отменен през 2011 г. Глава трета от правилника се отнася до земята, собственост на държавата, общините и други юридически лица, като заглавието е изменено през 1997 г.
Правилникът регламентира установяването, управлението и устройството на земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд. Общинските служби по земеделие служебно установяват земеделските земи и вземат решения за новообразуваните имоти, свързани със сгради и съоръжения. Изработването на планове за новообразуваните имоти е задължително, като те трябва да се приемат от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие". Приетите планове се одобряват със заповед на директора и могат да се обжалват. Техническите изисквания за определяне на площите се определят със заповед на двама министри. Земите, които не са подходящи за земеделско ползване, се считат за държавна собственост и се актуват от областния управител.
Чл. 45а от Правилника предвижда, че застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ могат да се продават на собственика на сградата или съоръжението по негово искане, без провеждане на търг. Лице, придобило сградата като строителен материал, не може да бъде купувач. Стойността на земите се внася в бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с поименни компенсационни бонове. Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. Продажната цена на земите се определя по реда на чл. 90 ППЗДС, а срокът и начинът на плащане се уточняват в заповедта и договора.
Чл. 45б от Правилника определя условията за придобиване на земи в стопански дворове, които са незаети със сгради и негодни за земеделско ползване. Тези земи могат да бъдат придобити чрез търг, организиран от областната дирекция "Земеделие" след получаване на съгласие от министъра на земеделието. При несъответствия в парцеларните планове, те се отстраняват по установен ред, без да се засяга правото на собственост. Констатацията на обстоятелствата става с протокол от назначена комисия.
Чл. 45в от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за назначаване на комисия от директора на областната дирекция "Земеделие" и нейните задължения. Комисията взема решения с обикновено мнозинство и има срокове за предоставяне на данни и одобряване на протоколни решения. Включва се и възможността за преразглеждане на решенията при откритие на нови обстоятелства или доказателства. Освен това, се предвижда безвъзмездно предаване на земеделски земи към общинския поземлен фонд, които не са били заявени за възстановяване.
Чл. 45г от Правилника предвижда, че за имотите, посочени в чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), се съставят актове за общинска собственост. В тези актове се записват одобреното протоколно решение и начинът на възстановяване на собствеността, който може да бъде в съществуващи или възстановими стари реални граници или чрез план за земеразделяне.
Чл. 45д определя процедурата за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, когато правото е признато с решение на общинската служба по земеделие или съдебно решение. Искането за възстановяване се подава в два екземпляра от един от собствениците или негов представител, и ползва всички останали. Към искането се прилагат необходимите решения, а общинската служба издава решение за възстановяване след установяване на границите на имотите. Общинският съвет и кметът осигуряват предоставянето на земи по установения ред, а общинската служба по земеделие предоставя данни при искане от кмета.
Чл. 45е от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за установяване на границите на имотите. Установяването се извършва от определено лице на място с присъствието на представител на общинската служба по земеделие. При наличие на одобрени кадастрални карти, общинската служба следва да изпрати искане за издаване на решение за възстановяване на правото на собственост. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект, а общинската служба изготвя протокол с координатите на граничните точки. В случай на несъответствия, общинската служба уведомява съответните лица за корекции. Предадените на общините залесени земеделски земи се възстановяват след установяване на имотните граници.
Чл. 45ж от Правилника описва процедурите, свързани с искания за възстановяване на права на собственост върху земеделски земи. Общинската служба по земеделие подава мотивирано искане до кмета на общината, заедно със скица на имота, когато имотът е с признато право на възстановяване. Общинският съвет разглежда искането на първото си заседание и взема решение, което се връчва на заинтересованите лица. След влизане в сила на решението, общинската служба по земеделие издава решение за възстановяване на правото на собственост и предоставя информация на службата по геодезия за нанасяне в кадастралната карта. Също така, в определени случаи, се издава решение за обезщетяване.
Чл. 45з от Правилника определя условията за изработване на проекти за обекти със селскостопанско предназначение на земеделски земи, останали след възстановяване на собствеността и предадени на общината. Проектите могат да включват и други земеделски имоти със съгласие на собствениците. Не се включват имоти с изработен подробен устройствен план или имоти в територии за възстановяване на собствеността. Проектите се изработват по Наредба № 19 от 2012 г.
Член 45и от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, обнародван в Държавен вестник, бр. 62 от 2009 г., но е отменен с Държавен вестник, бр. 34 от 2016 г., в сила от 03.05.2016 г.
Чл. 46 от Правилника определя процедурите за предоставяне на право на ползване и придобиване на собственост върху земи от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на ползване се предоставя от министъра на земеделието или упълномощени лица, а собствеността може да се придобие безвъзмездно от лица, обработвали земите повече от 10 години, с решение на общинския съвет или заповед на министъра. Придобиването на собственост върху държавни земи изисква предварително съгласие на Министерството на финансите. Минималните размери на поземлените имоти не могат да бъдат по-малки от определените, освен в случаи на съществуващи имоти с по-малки размери.
Чл. 47 от Правилника определя правата и задълженията на министъра на земеделието и храните относно управлението на държавния поземлен фонд, включително отдаване под наем, учредяване на ограничени вещни права, продажба и замяна на земеделски земи. Министърът издава заповеди за предоставяне на земи и може да изменя или отменя предишни заповеди. Областните дирекции 'Земеделие' играят роля в искането за безвъзмездно предоставяне на земи и в ежегодните проверки на състоянието на земите. Освен това, правилникът предвижда процедури за учредяване на права на строеж и сервитут, както и за предоставяне на земи за временно ползване и концесии.
Чл. 47а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, отнети от Българската православна църква и други религиозни общности, кооперации и организации. Възстановяването не важи, ако имотите са законно застроени с неселскостопански сгради или са оземлени граждани. В такива случаи се предоставя равностоен имот от държавния или общински фонд, а при липса на такъв, обезщетението се извършва с компенсационни бонове.
Чл. 47б от Правилника определя условията за отдаване под наем или аренда на свободни земи от държавния поземлен фонд чрез търг, който се провежда в две сесии. Началната цена на търга и размерът на депозита за участие се определят от министъра на земеделието и храните. За земите, посочени в чл. 47, ал. 9, депозитът е равен на стойността на незавършеното производство, оценено от директора на областната дирекция "Земеделие".
Правото на участие в търгове за земеделски земи имат физически лица, кооперации, еднолични търговци и юридически лица, при спазване на определени условия. Кандидатите трябва да бъдат регистрирани като земеделски стопани, да не имат задължения към държавата, да не са в ликвидация или несъстоятелност, и да отговарят на изисквания за местонахождение на имотите. Допълнителни условия важат за участниците в първата и втората тръжна сесия, свързани с предходни години на стопанска дейност и регистрация на животновъдни обекти.
Чл. 47г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че търговете се провеждат с тайно наддаване. Това означава, че участниците в търга подават своите оферти без да знаят предложенията на другите участници, което цели да осигури по-справедлив и конкурентен процес.
Чл. 47д от правилника е нов, като е публикуван в Държавен вестник, брой 31 от 2003 г. и е изменян многократно - през 2008 г., 2017 г. и 2024 г. С измененията от 2024 г. членът ще бъде отменен с влизане в сила на 09.07.2024 г.
Чл. 47е от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че министърът на земеделието и храните открива ежегодно процедура за провеждане на търг за свободните земи от държавния поземлен фонд до 31 март. Заповедта му включва обекта на търга, реда за провеждане и задълженията на областните дирекции "Земеделие". Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува в централен ежедневник. Министърът съгласува списъците на свободните земеделски земи предложени от директорите на областните дирекции.
Чл. 47ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира процедурата по провеждане на търгове (тръжни сесии) за държавни земи. Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед, която включва описание на обекта, вида на търга, условия за участие, размер на депозита, места и срокове за подаване на документи, информация за обявяване на търга и детайли за провеждането му. Тръжната комисия се състои от минимум трима членове, един от които е правоспособен юрист. Първата тръжна сесия се провежда не по-рано от 30 дни след публикуването на обявата. Информация за предлаганите земи се предоставя на интернет страницата на областната дирекция и в общинските служби по земеделие.
Чл. 47з от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя изискванията за кандидатите, които желаят да участват в търг. Те трябва да представят заявление-оферта, банково бордеро за внесен депозит, нотариално заверено пълномощно (ако участват чрез пълномощник) и декларация за съгласие с клаузите на договора. За участие в търг за повече от един имот, кандидатите трябва да предоставят документи за всеки имот поотделно. Допълнителен документ за самоличност на заявителя или упълномощеното лице трябва да бъде представен в деня на търга.
Чл. 47и от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи урежда реда за подаване на документи за участие в търгове за земеделски имоти. Документите се подават в запечатан непрозрачен плик в областните дирекции "Земеделие" и се регистрират в дневник. Офертата трябва да съдържа предложена цена, изписана с цифри и думи. Участниците могат да подават само една оферта за имот и не могат да правят промени в нея след подаването. Документи, представени след крайния срок или в нарушена форма, не се приемат. Комисията по търговете има право да събира доказателства за определени обстоятелства, свързани с участниците.
Чл. 47к от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира условията за разглеждане на предложения в търгове. Не се приемат предложения при отсъствие на кандидата или при неспазване на изискванията. Председателят на комисията проверява присъствието и редовността на документите, обявява допуснатите кандидати и класира предложенията. Търгът се печели от участника с най-висока цена, а при наличие на единствен кандидат, той се обявява за спечелил при условие, че предложената цена е равна или над началната. Протокол от търга се съставя и разпространява на съответните институции.
Чл. 47л. от Правилника предвижда, че когато няколко участници предлагат една и съща цена за имот, се провежда търг с явно наддаване, като началната цена е равна на предложената от кандидатите цена. Ако някой от участниците откаже да участва в наддаването, търгът се прекратява.
Чл. 47м описва процедурата за сключване на договори за наем или аренда след провеждане на търг за земеделски имоти. След изтичането на срока за обжалване, директорът на областната дирекция "Земеделие" сключва договор с победителя в търга, в който се включват условията на спечелване. Депозитът на спечелилия участник се прихваща от наемната цена. Има специфични правила за първа тръжна сесия, уведомление на спечелилия кандидат и информация за площите, одобрени за подпомагане. Лицата, сключили договори за ползване, могат да изграждат определени съоръжения след съгласие на министъра на земеделието. След края на договора, те имат право да премахнат изградени постройки. Има и правила за възстановяване на депозити в случай на отказ за сключване на договор.
Участниците в търга имат право да обжалват протокола на тръжната комисия в срок от 14 дни пред районния съд. Жалбите се подават чрез областната дирекция "Земеделие".
Чл. 47о регламентира условията при провеждане на търгове за земеделски имоти. При подадено предложение само от един кандидат, той печели търга на предложената от него цена, която не може да е под началната тръжна цена. При три последователни търга без подадени предложения, министърът на земеделието може да намали началната цена до 50% или да определи нови условия за плащане по предложение на директора на областната дирекция "Земеделие".
Член 47п от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 31 от 2003 г., е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, бр. 58 от 2024 г. Отмяната влиза в сила от 09.07.2024 г.
Член 47р, който е нов и е бил в сила от 2003 г., е отменен с изменения, обнародвани в ДВ, бр. 58 от 2024 г. Отмяната влиза в сила на 09.07.2024 г.
Член 47с е новоприет, но е отменен с ДВ, бр. 58 от 2024 г. и ще влезе в сила на 09.07.2024 г.
Член 47т. от Правилника, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 31 от 2003 г. и е отменен с Държавен вестник, брой 58 от 2024 г. Отмяната влиза в сила на 09.07.2024 г.
Член 47у от Правилника, който е бил нов, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 58 от 2024 г. Отмяната влиза в сила на 9 юли 2024 г.
Член 47ф е нова разпоредба, която е била въведена с ДВ, бр. 31 от 2003 г., но е отменена с ДВ, бр. 58 от 2024 г. Отмяната влиза в сила на 09.07.2024 г.
Чл. 47х от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нова разпоредба, която е включена в Държавен вестник, брой 31 от 2003 г. Въпреки това, тази разпоредба е отменена с публикуването в Държавен вестник, брой 58 от 2024 г., и ще влезе в сила на 09.07.2024 г.
Член 47ц от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е нов, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 58 от 2024 г. Отмяната влиза в сила на 09.07.2024 г.
Член 47ч. от Правилника определя условията за обжалване на търгове по съдебен ред. Договорите за наем или аренда се сключват до произнасяне на съда и могат да бъдат за срок до влязло в сила решение. Земеделските земи могат да се ползват само за отглеждане на едногодишни култури, освен ако не са заети с трайни насаждения. Съдебното решение се изпълнява след изтичането на стопанската година.
Чл. 47ш от Правилника урежда условията за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд, заети с трайни насаждения. Отдаването без търг е възможно в два случая: 1) когато насажденията са създадени по договор за наем или аренда и срокът е изтекъл, но насажденията продължават да плододават; 2) когато насажденията са частна собственост и амортизационният срок е изтекъл, но те също продължават да плододават. Заявленията за предоставяне се подават до директора на областната дирекция "Земеделие" и трябва да съдържат необходимите документи. Процедурата включва теренна проверка на състоянието на насажденията, изготвяне на протокол и предложение до министъра на земеделието и храните за одобрение. Земите с хидромелиоративни съоръжения могат да се отдават без търг само на собствениците на съоръжението. Оценката на пазарните цени се извършва от независим оценител.
Областната дирекция "Земеделие" представя до 1 август предложение за отдаване под наем на маломерни имоти от държавния поземлен фонд. Одобреният списък с условията за наем се обявява на видно място. Срокът за подаване на заявления е не по-кратък от 30 дни. Комисия назначена от директора на областната дирекция разглежда заявленията по реда на постъпването им и класира кандидатите. Заявления на лица с задължения към Държавен фонд "Земеделие" не се разглеждат. След класирането, директорът сключва договори за наем с класираните лица.
Чл. 48 от Правилника урежда имуществото на трудовокооперативните земеделски стопанства и организации, включващо право на собственост и други вещни права върху активи. Активите подлежат на разпределение след приспадане на задълженията. От имуществото се приспадат парични средства от продажба на земи и обезщетения. Ликвидационният съвет може да изключи стойността на недвижими имоти, предназначени за обществено обслужване. Възстановеното имущество следва да се прибави към имуществото за разпределение. Продажбата на дълготрайни активи става чрез търг, освен в определени случаи. Продажбата на животни и племенни животни изисква съгласуване с Министерството на земеделието и храните.
Чл. 48а от Правилника предвижда, че при продажба на недвижими имоти на търг, ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3. За целта към тръжните книжа се прилага скица, издадена от техническата служба на общината и заверена от общинската служба по земеделие. Купувачът заплаща тръжната цена, като стойността на постройките се плаща по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята - по Държавен фонд "Земеделие".
Чл. 49 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че преди разпределението на имуществото на дялове е необходимо да се извърши оценка на дълготрайните и краткотрайните активи, включително вземания и задължения. Оценката се предшества от инвентаризация на активите, която трябва да се осчетоводи. Оценката на имуществото, което подлежи на разпределение, се извършва от независима експертна комисия, одобрена от Министерството на земеделието и храните, и се състои от минимум трима експерти с необходимата квалификация. Оценителните протоколи се представят за становище от експертен съвет и оценката се приема с решение на ликвидационния съвет, след което подлежи на финансов контрол.
Чл. 49а от Правилника описва правилата за оценка на различни видове имущество, включително дълготрайни активи, нематериални активи и краткотрайни активи. Дълготрайните активи се оценяват по техническо равнище, състояние, остатъчен срок за експлоатация и продажна цена. Специално внимание се отделя на оценката на сгради, машини, земи и животни, като се вземат предвид пазарни цени и експертни оценки. При продажба на търг, началната цена се определя от независими експерти, като се взема предвид имуществената стойност и потенциалната доходност на обектите.
Чл. 49б от Правилника определя как се отразява увеличаването или намаляването на стойността на имуществото след оценка. Увеличението или намалението се записва счетоводно в основния капитал. Резултатите от оценката не се включват в отчета за приходите и разходите, освен ако не произтичат от текущата стопанска дейност или от отрицателни разлики от ценни книжа и валутни курсове. Коригираната стойност на собствения капитал, след отчитане на привлечените средства, се използва за формиране на дяловете.
Размерът на дяловете от имуществото на ТКЗС и други организации, образувани на тяхна основа, се определя на база приноса на лицата. Този принос включва внесена земя, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски. При определянето на дяловете, внесената земя и трудовият стаж имат равно значение, след приспадане на неизплатените инвентарни вноски.
Чл. 50а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя, че размерът на земеделската земя, включена в ТКЗС или ДЗС, се установява от общинската служба по земеделие. Площта на земеделската земя се изчислява в условни декари, като се използва бонитетната оценка. Условните декари се умножават по броя на годините от включването на земите в ТКЗС или ДЗС до прекратяването на организациите, за да се определи базата за участие при разпределянето на имуществото, полагащо се за земята. Разчетите се извършват с предварителни данни до решенията на общинската служба.
Чл. 50б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя как се измерва трудовото участие на кооператорите в земеделските стопанства. То се изчислява в човекодни, включващо времето на работа, отпуск по болест и майчинство. Вложените трудодни се преобразуват в човекодни чрез индивидуални коефициенти. Трудовото участие не се взема предвид, ако е под пет години, освен ако работникът не е внесъл земя и инвентар. Работници, които не са внесли земя, но са работили над пет години, имат право на дял пропорционално на отработеното време.
Чл. 50в от Правилника установява реда за определяне на инвентарната вноска на кооператорите. Ако има архивни документи, размерът на вноската се определя от тях. При липса на писмени доказателства, вноската се изчислява по формула, която умножава размера на земята с норматив за всяко селище. Нормативът се утвърджава от ликвидационния съвет. Стойността на вноската се преизчислява по текущи цени и се коригира с инфлационен индекс, ако няма данни за внесените инвентарни предмети. Актуализираната стойност на неизплатените вноски не се включва в разпределението на имуществото.
Член 51 от Правилника определя правото на дял от имуществото на лицата, свързани с ТКЗС и АПК. Лицата, които имат право на дял, включват тези, които са внесли земя и инвентар, имат трудово участие, или са предоставили земя за ползване. Лица, които не са внесли земя и инвентар и са работили по-малко от пет години, нямат право на дял. Работници и служители в АПК имат право на дялове за трудово участие, а наследниците на кооператорите също имат право на дялове. Отработеното време в ДЗС и МТС не се признава, освен при определени условия.
Чл. 52 определя начина на формиране на дяловете на собствениците на имоти, като те се изразяват в определен брой дялове, основаващи се на общата стойност на имуществото. Лицата, които имат право на дял, могат да получат имуществото в натура или в пари, а решението за разпределението му се взема от общото събрание на правоимащите. Окончателното разпределение може да бъде обжалвано в определени срокове, в зависимост от присъствието на жалбоподателя на събранието. Съществуват специфични условия за възстановяване на правото на собственост и доплащане при получаване на имущество, надвишаващо определените дялове.
Чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя начина на разпределение на имуществото на междукооперативните предприятия, като птицекомбинати и свинекомплекси, създадени с дялови вноски на ТКЗС. Разпределението се извършва по споразумение между страните, като дяловото участие на ТКЗС се формира от преоценените дялови вноски и половината от прираста на имуществото. Останалата част от имуществото се разпределя на база трудов стаж, съгласно чл. 50б.
Чл. 54 от Правилника предвижда, че имуществото на специализираните предприятия, създадени от АПК за различни дейности, се възстановява на ТКЗС или неговите правоприемници. Възстановяването на имуществото става по споразумение между страните или по исков ред, ако споразумение не бъде постигнато. При неделимо имущество, собствеността се възстановява като дялово участие, а възстановената част влиза в имуществото на ТКЗС за разпределение в дялове.
Чл. 54а от Правилника урежда разпределението на имуществото на селскостопанските организации, образувани от ТКЗС и ДЗС. Имуществото се коригира по пазарни цени към датата на разпределянето. Бившето ДЗС и държавното имущество се приспадат, а създаденото имущество по време на съвместното функциониране на ТКЗС и ДЗС се разпределя по равно на база принос на земята и трудовия стаж. Разпределението на имуществото за използваната земя се извършва на база количеството, качеството и годините на ползване, а частта от държавната земя не подлежи на разпределение.
Член 55 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира, че разпределението на имуществото в дялове става с решение на ликвидационния съвет, което подлежи на последващ финансов контрол до заличаване на организацията. В случай на починал собственик, решението за дяловете се издава общо за всички наследници.
Чл. 56 от Правилника описва задълженията на определени лица, които са част от общото събрание на правоимащите лица по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Те имат задължения като разпределение на имуществото на заличените организации, свикване на общи събрания, представителство пред съдилища и събиране на вземания. Освен това, те отговарят за трудовоправните отношения с работниците на заличените организации. Съществуват и разпоредби за освобождаване и избор на нови лица, контрол от областния управител и срокове за разпределение на имуществото.
Чл. 56а от Правилника описва процедурата за придобиване на право на собственост върху застроени и прилежащи площи към сградите и/или съоръженията, притежавани от лица, които са придобили собствеността от организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Заявленията се подават до министъра на земеделието и храните или до упълномощен директор на областната дирекция "Земеделие". Необходими документи включват удостоверение за собственост, личен документ, пълномощно (при нужда) и други специфични документи. При подаване от юридически лица се изисква единен идентификационен код и протокол от заседание на органа, взел решение за покупка. Областната дирекция проверява редовността на документите и прилага мотивирано становище.
Член 56б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е бил въведен с ДВ, бр. 62 от 2009 г., е отменен с ДВ, бр. 79 от 2017 г., като отмяната влиза в сила от 03.10.2017 г.
Чл. 56в от Правилника определя, че застроените и прилежащите площи, включително тези извън урбанизирана територия, се оценяват по реда на чл. 90 ППЗДС. Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници, което трябва да бъде изрично посочено в удостоверението за данъчна оценка. Вторият параграф е отменен през 2017 г.
Чл. 56г. урежда състава и дейността на комисията, която разглежда преписки за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащите площи към сгради и/или съоръжения от имуществото на организации. Комисията се назначава от министъра на земеделието и храните или от директора на областната дирекция "Земеделие" и включва длъжностни лица от двете институции. Съставът е нечетен и включва председател, секретар и юрист, както и резервни членове. Дейността на комисията се ръководи от одобрени правила, а решенията се документират в протокол, който се одобрява от съответния министър или директор.
Чл. 56д регламентира процедурата по покупко-продажба на земеделски имоти. Министърът на земеделието издава заповед за продажба въз основа на протокол от комисия. Областната дирекция уведомява заявителя за стойността на имота и дължимите плащания, които трябва да се извършат в срок от три месеца. При плащане с компенсационни бонове, заявителят трябва да представи нареждане в срок от шест месеца. След заплащането, министърът или упълномощено лице сключва договор за продажба в срок от един месец. При неспазване на сроковете, заявителят се счита за отказал се от сделката. Областната дирекция уведомява Министерството за отказите и изпраща копие от договора след вписването му.
Чл. 56е от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира провеждането на търгове за продажба на земи, които са подготвени с парцеларен план в цифров вид или с план на новообразуваните имоти. Имотите се предлагат на търг в определените размери и граници, а участие в търга за част от имот не е разрешено.
Член 56ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира условията за провеждане на търгове за продажба на имоти. Търговете се извършват с тайно наддаване, а началната тръжна цена е определена на база пазарната оценка от независим оценител и не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, увеличена с 10%.
Процедурата за провеждане на търг за продажба на земеделски имоти се открива със заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено лице. Търговете се обявяват, ако има основания по чл. 27, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Министърът дава съгласие за включване на имоти след предложение от комисия, назначена от него. Комисията разглежда предложенията и изготвя протокол за съгласие или отказ. Заповедите за търговете се публикуват на видно място и в интернет, с указания за условията и сроковете за участие.
Търговете за земеделски земи се организират от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие". Комисията се състои от 3 до 5 членове, включително председател, секретар и резервни членове. Задължително в комисията участва юрисконсулт или правоспособен юрист, който не е задължително служител в дирекцията. Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете.
Чл. 56к определя процедурата за подаване на заявления за участие в търгове за държавни имоти. Заявленията се подават в областна дирекция "Земеделие" от заявители или упълномощени лица с нотариална заверка. Необходими са данни за имота, цена и документи, включително удостоверение за самоличност и платежен документ. Търгът се провежда при наличие на минимум двама кандидати, а право на участие в специален търг имат само собственици на съседни имоти. Имотите, останали след търга, могат да бъдат предложени в следващи търгове. Свързани лица не могат да участват самостоятелно за един и същ имот.
Член 56л. от Правилника определя условията за подаване на заявления за участие в търгове за земеделски земи. Заявленията трябва да бъдат в запечатан плик, а пликовете се записват и регистрират без да се разпечатват. Предлаганата цена трябва да е минимум равна на началната тръжна цена. Кандидатите, подали заявления след определения срок или не отговарящи на изискванията, не се допускат до участие. Директорът на областната дирекция назначава тръжна комисия в срок от 3 дни след крайния срок за подаване на заявленията, а комисията разглежда и класира предложенията в срок от 14 дни. Търгът се печели от участника с най-висока предложена цена.
Чл. 56м от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя процедурата по съставяне на протокол за резултатите от търга. Протоколът включва информация за постъпилите заявления, кандидатите, които не са допуснати, класираните кандидати и имотите без купувач. Участниците в търга могат да възразят в 7-дневен срок след обявяване на протокола, а комисията разглежда възраженията в 5-дневен срок. Одобрението на протоколите се извършва от министъра на земеделието в срок от 3 дни след разглеждането на възраженията. Министърът издава заповед за класираните кандидати и при отказ за одобрение, процедурата може да бъде прекратена. Участниците в търга имат право на жалба в 14-дневен срок от уведомлението за заповедите.
Чл. 56н от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за провеждане на търг с явно наддаване, когато кандидатите за един и същ имот предлагат еднаква цена. Председателят на тръжната комисия уведомява кандидатите за детайлите на търга, който се провежда на определен ден и час. Комисията проверява присъствието на членовете си и документите на участниците. При отсъствие на повече от един член на комисията, търгът се отлага за следващия ден. В случай на непредвидени обстоятелства, които пречат на провеждането на търга, се изготвя протокол и се насрочва нов търг.
Чл. 56о от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за провеждане на търгове. Председателят на тръжната комисия обявява началната тръжна цена и стъпката на наддаването, която е 100 лв. Началната цена е равна на предложената от кандидатите цена, увеличена с една стъпка. Наддаването става чрез обявяване на последователни суми, а при последното обявяване се предупреждава участниците. Кандидатът с най-висока цена печели търга, а при един кандидат той се обявява за спечелил с предложената от него цена. Имотите без кандидати се включват в следващия търг.
Чл. 56п. от Правилника описва процедурата след провеждане на явен търг за земеделски земи. Министърът на земеделието одобрява протокола и издава заповед за спечелилия участник, която се публикува на интернет страницата на Министерството. Участниците в търга се уведомяват за заповедта, след което имат 14 дни да подадат жалба, ако желаят. Ако спечелилият участник не внесе необходимата сума в срок, директорът уведомява втория класиран кандидат.
Чл. 56р определя процедурата за прехвърляне на собствеността върху земеделски земи, спечелени на търг. Министърът на земеделието или упълномощено лице сключва писмен договор с победителите след извършване на плащането. Договорът трябва да бъде вписан, а промените в собствеността отразени в регистъра. Договор не се сключва, ако участникът не се яви в срок, не е извършено плащане или е подадена жалба. Имотите, за които не са сключени договори, ще бъдат включени в следващия търг.
Член 56с, който е бил въведен с ДВ, бр. 62 от 2009 г., е отменен с ДВ, бр. 39 от 2011 г. Тази отмяна означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила.
Член 56т. от Правилника е бил нов, създаден през 2009 г., но е отменен през 2011 г. Това показва, че разпоредбата е била в сила за кратък период и е била предмет на промяна в законодателството.
Член 56у, който е бил нов, е бил включен в правилника през 2009 г. и е отменен през 2011 г. Съответно, този член вече не е в сила и не оказва влияние върху приложението на закона.
Член 56ф, който е нов, е бил въведен с обнародването в Държавен вестник, брой 62 от 2009 г. и е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г. Тази информация показва, че разпоредбата е била валидна за кратък период и след това е премахната.
Член 56х от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е нов и впоследствие отменен, се отнася до оцифряване на парцеларни планове и изработване на планове на новообразувани имоти. Този член е бил въведен с изменение в Държавен вестник, брой 62 от 2009 г. и отменен с изменение в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г.
Чл. 56ц от Правилника определя начина на определяне на границите на имоти, предмет на разпоредителни сделки, въз основа на цифрови парцеларни планове и планове на новообразуваните имоти. Изпълнението на техническите дейности по оцифряването на плановете се възлага на съответната областна дирекция "Земеделие" или на лицензирани лица, в зависимост от случая. Точността на плановете трябва да отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 31 ЗКИР.
Член 56ч от Правилника определя реда за приемане и одобряване на дейности, свързани с чл. 56ц, ал. 2, 4 и 6, който се извършва по реда на чл. 45, ал. 5 и 6. При служебно възлагане, стойността на техническите дейности се покрива от бюджета на областната дирекция 'Земеделие'. Стойността на тези дейности се определя съгласно Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлена собственост.
Чл. 56ш от Правилника определя задълженията на лицата, които придобиват имоти по чл. 27, ал. 6 и 8 от ЗСПЗЗ. Те трябва да заплатят съответната част от разходите, свързани с площта на имота, и разходите по изготвяне и актуализация на оценките на имотите. Тези суми се включват в тръжната документация и в договора за прехвърляне на правото на собственост.
Член 57 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва органите по поземлената собственост, които включват Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие. Тези органи имат правомощия за управление, контрол и регулиране на поземлените отношения. Членът е бил изменян многократно, като последните изменения влизат в сила на 01.02.2024 г.
Член 58 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 34 от 1992 година.
Чл. 59 от правилника определя функциите на Министъра на земеделието и храните, включително координация на дейности по изпълнението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), ръководство на общинските служби по земеделие, определяне на размерите на предоставените земи, утвърждаване на категории земеделски земи и условия за предоставяне под наем или аренда. Министърът има правомощия да отменя актове на ликвидационни съвети и да установява нарушения, свързани с преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ.
Член 59а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 31 от 2003 година, но е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година.
Областните дирекции "Земеделие" отговарят за провеждането на държавната аграрна политика в съответната област. Те имат задачата да ръководят, контролират и координират дейността на общинските служби по земеделие.
Чл. 60 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва функциите на общинските служби по земеделие. Те включват възстановяване на собствеността върху земи, признаване на правото на обезщетяване, съхранение и актуализация на данни за земеразделяне, издаване на скици за различни сделки, участие в комисии за отдаване под наем на земи и уведомяване на дирекции при установени нарушения. Сумите от определени дейности постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните.
Чл. 60а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за подписване на решенията на общинските служби по земеделие. Тези решения касаят възстановяването на собствеността, обезщетяване на собствениците и оземляването на граждани. Подписите са изисквани от началника на общинската служба, служители от областната дирекция "Земеделие" и длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните.
Чл. 61 от Правилника задължава държавните и общинските органи да оказват съдействие на общинските служби по земеделие. Ликвидационните съвети и юридическите лица трябва да предоставят информация и копия от документация на държавните органи и общините в 10-дневен срок, безвъзмездно, освен за действителните разходи за копия. Областният управител координира взаимодействието между различните служби и организации в областта. Средствата за осигуряване на данните по чл. 18, ал. 1 се предоставят от министъра на земеделието и храните.
Чл. 62 от Правилника предвижда, че служителите на общинските служби по земеделие и техническите лица, отговорни за поддръжката на картите на възстановената собственост, имат право на достъп до земеделските земи и имотите в урбанизираните територии. Това право е необходимо за поставяне на трайни знаци, които да означават границите на собствеността и ползването на тези имоти.
Член 63 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи указва, че органите по поземлената собственост са финансирани от бюджета. Тази разпоредба подчертава, че тези органи функционират на бюджетна издръжка, което означава, че тяхната дейност е осигурена чрез публични средства.
Член 64 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи съдържа четири алинеи. Първите две алинеи преминават през множество изменения и допълнения, с последни изменения през 2009 г. и 2011 г. Третата и четвъртата алинея са нови, но също така са отменени през 2003 г. Текстът е бил актуализиран многократно, което показва динамиката на законодателството в тази област.
Чл. 65 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва механизма за набиране и разходване на средства, свързани с преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността на земеделските земи. Средствата, както и лихвите върху тях, се набират по набирателна сметка, открита в общината, и могат да се използват единствено за разплащане между бивши собственици и ползватели на земеделски земи.
След приключване на дейността по прилагането на определени параграфи от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, остатъците от депозираните суми се внасят в централния републикански бюджет.
Член 67 от Правилника, който е нов с публикуването в Държавен вестник, бр. 80 от 1991 г., е отменен с Държавен вестник, бр. 61 от 1997 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 68 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е нов от 1995 г. и е изменен през 1997 г., а по-късно отменен през 1999 г., се отнася до глава седма, която касае ползването на земеделските земи. Тази глава е нова и е въведена с изменение от 2003 г.
Собствениците на земеделски земи са задължени да декларират формата на стопанисване и начина на трайно ползване на имотите в общинската служба по земеделие. Декларацията се подава за една стопанска година и важи за следващата такава. Срокът за подаване е до 31 юли, а декларацията може да бъде подадена и по пощата. Всеки съсобственик може да подаде декларацията, която важи за всички съсобственици.
Чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира процедурата за подаване на заявление от ползвателите на земеделски земи за участие в споразумение за ползване. Заявлението се подава в общинската служба по земеделие и трябва да включва информация за имотите, ползвани на правно основание. Срокът за подаване на заявлението е до 31 юли всяка година, а то важи за следващата стопанска година. Заявлението може да се представи и на оптичен носител, когато е възможно.
Чл. 71 от Правилника задължава собствениците и ползвателите на земеделски земи да подават декларации или заявления при промяна на собствеността, формата на стопанисване или начина на трайно ползване. Тези нови обстоятелства ще се отразят при определяне на масивите за ползване за следващата стопанска година, освен ако декларациите не са подадени в определения срок. Неподаването на декларация се счита за липса на промяна в декларираните обстоятелства.
Чл. 72 от Правилника определя задълженията на участниците в споразумението относно заплащането на дългове, свързани със земите, в срок до три месеца след публикуването на заповед. Общинската служба по земеделие изготвя предварителен регистър на имотите, базиран на декларации и документи, и публикува информацията. Регистърът трябва да бъде готов до 1 август. Промени в регистъра могат да се правят до 15 август, а комисията определя територията и границите на масивите за ползване до 20 август.
Чл. 72а от Правилника предвижда, че когато само един ползвател в землището е подал заявление по чл. 70, се прилагат правилата по чл. 72. Границите на масивите за ползване се определят в зависимост от местоположението на имотите, посочени в заявлението.
Чл. 72б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира процедурата по определяне на комисията, отговорна за ползването на земеделските масиви. Заповедта за съставяне на комисията се обявява в кметството и общинската служба по земеделие, и се публикува онлайн. Комисията ръководи сключването на споразумения за ползването на масивите и изготвя проект за служебно разпределение на земите. Заседанията на комисията са публични, оповестяват се чрез обяви и се протоколират.
Член 72в от Правилника регламентира действията на комисията при изготвяне на доклад до директора на областната дирекция "Земеделие". Докладът включва информация за споразуменията относно площите на масивите в землището и проверява дали всички заинтересувани лица са включени. При липса на споразумение или ако споразумението не обхваща всички имоти, комисията изготвя проект за служебно разпределение на масивите. Проектът трябва да бъде готов до 15 септември на годината и да съответства на образец, одобрен от министъра на земеделието и храните.
Чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за съставяне на споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Споразумението трябва да бъде изготвено по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и да се представя на комисията на хартиен или оптичен носител. Срокът на действие на споразумението не може да бъде по-кратък от една стопанска година.
Чл. 74 от Правилника определя процедурите, свързани с изготвянето на карта на масивите за ползване и регистър към нея от Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ. Регистърът включва информация за масивите, ползвателите и имотите, и е неразделна част от споразумението и разпределението. Оповестяването на регистъра и картата трябва да се извърши до определени дати, а промените в тях могат да се правят в срокове, посочени в правилника.
Член 75 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил нов с обнародването в ДВ, бр. 31 от 2003 г., но е отменен с обнародването в ДВ, бр. 39 от 2011 г.
Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед до 1 октомври, с която одобрява споразумения и масиви за ползване, въз основа на доклад от комисията. Заповедта включва одобрение на споразумения по чл. 72в, ал. 2, масиви за ползване и служебно разпределени масиви. Заповедта се обявява и може да се обжалва в 14-дневен срок пред районния съд.
Чл. 75б от Правилника описва процедурата за подаване на заявления от ползвателите на земеделски масиви за предоставяне на полски пътища и непроходими напоителни канали. След влизането в сила на заповедта, ползвателят може да подаде заявление до председателя на комисията. Директорът на областната дирекция 'Земеделие' след това подава искания до общинския съвет и собствениците на съоръжения. Собствениците трябва да представят съгласие и удостоверение за неработещите канали, а ползвателите сключват договори и заплащат за ползването. Ползвателите могат да кандидатстват за подпомагане, при условие че са извършили плащане в определен срок.
Чл. 76 (2) предвижда, че по писмено искане на собственици и ползватели границите на масивите за ползване могат да бъдат трасирани частично или изцяло. Чл. 76 (1) е отменен с ДВ, бр. 39 от 2011 г.
Чл. 77, въведен с ДВ, бр. 31 от 2003 г., е отменен с ДВ, бр. 39 от 2011 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до 2011 г., вече не са приложими и не могат да се използват в правните отношения, свързани със собствеността и ползването на земеделските земи.
Член 77а от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, но е отменен с изменение от ДВ, бр. 50 от 2012 г., с влизане в сила от 03.07.2012 г.
Чл. 77б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя, че размерът на средното годишно рентно плащане се определя в зависимост от начина на трайно ползване на земеделските земи. Методиката за определяне на това плащане трябва да бъде одобрена от министъра на земеделието и храните и да бъде публикувана до 31 януари на съответната година.
Чл. 78 от правилника посочва, че имоти, окрупнени с разходи от държавата за технически дейности, не могат да се разделят за минимум 10 години. Това ограничение отпада, ако стойността на разходите за техническите дейности бъде възстановена към момента на исканото раздробяване.
Чл. 78а от Правилника регламентира процедурата за промяна на начина на трайно ползване на земеделски имоти. Собственикът или упълномощено лице може да подаде заявление до общинската служба по земеделие, като прилага необходимите документи от Регионалната инспекция по околната среда и водите. Промяната е допустима само след проверка на място от назначена комисия, която съставя протокол. Подаването на заявлението и отразяването на промените се извършва по реда на Наредба № 49 от 2004 г. При наличие на одобрени кадастрални карти, процедурата се извършва по специфични правила.
Чл. 79 от Правилника, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 45 от 2008 г., е отменен с Държавен вестник, бр. 62 от 2009 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила.
Член 80 от Правилника, който е нов, е бил отменен. Това решение е отразено в Държавен вестник, брой 62 от 2009 г. Следователно, разпоредбите, които са били в сила от 2008 г., вече не са актуални.
Член 81 от Правилника е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 45 от 2008 година, но е отменен с Държавен вестник, брой 62 от 2009 година.
Член 82 от Правилника, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 45 от 2008 година, но е отменен в Държавен вестник, брой 62 от 2009 година.
Член 83 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, въведен с ДВ, бр. 45 от 2008 г., но по-късно отменен с ДВ, бр. 62 от 2009 г. Този член е част от глава девета, която се отнася до уедряване на земеделски земи по споразумение на собствениците.
Чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя условията за изменение на картата на възстановената собственост чрез одобрен план за уедряване. Уедряването на земеделските земи се подпомага от Министерството на земеделието и храните чрез методическо ръководство и безвъзмездно предоставяне на актуални материали и данни от органите по поземлената собственост. Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя необходимите материали за изработване на план за уедряване по искане на Министерството.
Чл. 85 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя процеса за изработване на плана за уедряване. Този план се изготвя от правоспособно лице, регистрирано в съответния регистър. При необходимост от проектиране на обекти, свързани с имотите, се ангажират правоспособни лица. За изработването на плана могат да се използват графични данни от системата за идентификация на земеделските парцели.
Член 86 от Правилника определя процедурата за включване на имоти от държавния и общинския поземлен фонд в плана за уедряване. За това е необходимо предварително писмено съгласие от министъра на земеделието и храните или от общинския съвет. Освен това, полските пътища, които са общинска собственост и попадат в плана за уедряване, трябва да бъдат проектирани отново в съответствие с нуждите на плана.
Член 87 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил нов, публикуван в Държавен вестник, бр. 45 от 2008 г., но е отменен с Държавен вестник, бр. 21 от 2015 г., като отмяната влиза в сила на 20.03.2015 г.
Чл. 88 регламентира условията за проектиране на имотите на участниците в плана за уедряване, като те трябва да съответстват по площ на имотите преди уедряването. Допуска се отклонение до 10% в площта на имотите, ако в споразумението не е уговорено друго. При разлика в площта или стойността на имотите, уравняването може да се извърши в пари, ако е предвидено в споразумението.
Чл. 89 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че оценка на имотите, включени в плана за уедряване, може да се извърши по решение на собствениците. Имотите от държавния и общински поземлен фонд се уедряват по парична равностойност, а оценките се изготвят съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Разходите за оценка са за сметка на собствениците, а оценките се извършват от независим оценител с необходимата правоспособност.
Чл. 90 от Правилника определя процедурата за вземане на решение за изготвяне на план за уедряване на земеделски земи. Решението се взема с единодушие от общото събрание на собствениците, което определя имотите, представя бюджет, учредява местен комитет и приема доклади и проект на плана. Протокол от заседанията на събранието съдържа информация за собствениците и имотите, включени в плана. При липса на местен комитет, функциите му изпълнява общото събрание.
Член 91 от Правилника определя задълженията на местния комитет при изработването на плана за уедряване на земеделските земи. Комитетът трябва да оповести намерението за плана, да определи обхвата му, да одобри нови участници, да установи територията за изменение на картата на собствеността и да изисква становища от местните органи. Освен това, той организира анкети, избира технически изпълнител, изготвя доклади за напредък и съхранява важни документи. Лицата, желаещи да се включат в плана, подават заявление, а комитетът може да привлича независими експерти.
Собствениците на земеделски земи имат право да подават заявление до министъра на земеделието и храните за откриване на процедура за изработване на план за уедряване. Заявлението трябва да съдържа данни за собствениците и имотите, които ще бъдат включени в плана, както и копие от картата на възстановената собственост или кадастралната карта с отразено предложението за уедряване.
Член 93 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира процедурата за изработване на план за уедряване на земеделски земи. Министърът на земеделието и храните е отговорен за издаване на заповед за откриване на процедурата в двумесечен срок след подаване на заявлението. Заповедта включва назначаване на лице за координиране на дейностите и одобрение за имотите от държавния поземлен фонд, включени в плана.
Чл. 94 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че собствениците, които са подали заявление по чл. 92, ал. 1, трябва да изготвят споразумение в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това споразумение трябва да съдържа данни за собствениците и техните представители, информация за имотите преди и след уедряването, както и данни за уравняване на разликите в площта и стойността на имотите. Планът за уедряване е неразделна част от това споразумение.
Чл. 95 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за назначаване на постоянна комисия от министъра на земеделието и храните. Комисията извършва проверки на данните по заявленията, запознава се с обстоятелствата на място и приема проектите на плановете за уедряване. В състава на комисията влизат представители на различни институции, а местният комитет подава заявление за приемане на плана. Комисията съставя протокол, с който предлага одобрение на плана от министъра, който трябва да издаде заповед за одобряване в срок от един месец.
Чл. 96 от Правилника описва процедурата за изменение на кадастралната карта и регистри в случаи на уедряване на земеделски имоти. След подаването на заявление, лицето предава проект за изменение на кадастралната карта на Службата по геодезия, картография и кадастър. След проверка на проекта, службата актуализира кадастралната карта и издава скици на имотите. Общинската служба по земеделие следва да предаде одобрения план за уедряване и нотариално заверени документи на службата по геодезия. След това, общинската служба издава решения и скици на уедрените имоти, които имат правна сила на нотариален акт.
Чл. 97 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя изискванията за предложение за уедряване на земеделски земи. Предложението трябва да включва съгласие от министъра на земеделието и храните за държавни имоти или решение на общинския съвет за общински имоти, писмено споразумение между собствениците на земеделски земи и проект на план за уедряване. Одобряването на проекта става по реда на чл. 95, ал. 4.
Член 98 от Правилника е нов, приет с ДВ, бр. 62 от 2009 г. и изменен с ДВ, бр. 21 от 2015 г. Той влиза в сила от 20.03.2015 г. и е отменен с ДВ, бр. 58 от 2024 г., с влизане в сила от 01.01.2025 г.
Член 99 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, публикуван в Държавен вестник, бр. 62 от 2009 г. Той е изменян в бр. 21 от 2015 г., като влезе в сила от 20.03.2015 г. В момента е отменен с ДВ, бр. 58 от 2024 г., с в сила от 01.01.2025 г.
Член 100 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 62 от 2009 г., и е бил изменян в ДВ, бр. 21 от 2015 г., с влизане в сила от 20.03.2015 г. Впоследствие, членът е отменен с ДВ, бр. 58 от 2024 г., като отмяната влиза в сила на 01.01.2025 г.
Член 101 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 62 от 2009 г. и е изменен в ДВ, бр. 21 от 2015 г., като влезе в сила на 20.03.2015 г. Впоследствие, членът е отменен с ДВ, бр. 58 от 2024 г., с влизане в сила от 01.01.2025 г.
Член 102 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, приет с ДВ, бр. 62 от 2009 г. и изменен с ДВ, бр. 21 от 2015 г. В сила от 20.03.2015 г., но е отменен с ДВ, бр. 58 от 2024 г., с влизане в сила на 09.07.2024 г.
Член 103 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е нов, въведен с ДВ, бр. 62 от 2009 г. и изменен с ДВ, бр. 21 от 2015 г., като е в сила от 20.03.2015 г. Важно е да се отбележи, че този член ще бъде отменен с ДВ, бр. 58 от 2024 г., като отмяната влиза в сила на 09.07.2024 г.
Чл. 104 от Правилника, който е нов и влиза в сила от 09.07.2024 г., отменя предходния текст и въвежда нова глава десета "а", която се фокусира върху предоставянето под наем на пасища, мерки и ливади от държавния и общинския поземлен фонд.
Чл. 104а от Правилника предвижда, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем без търг, съгласно условията на чл. 37и от ЗСПЗЗ. Директорите на областните дирекции "Земеделие" са отговорни за изготвянето на списъци със свободните пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд, които трябва да съдържат идентификатор, начин на трайно ползване и категория на имотите. Тези списъци се съгласуват с министъра на земеделието и храните и се публикуват до 1 март. Общинските съвети също определят свободните пасища и мери от общинския фонд и публикуват списъците си в същия срок.
Чл. 104б от Правилника определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на земеделието и храните относно предоставянето и обобщаването на информация за земеделските земи и животновъдните обекти. Агенцията предоставя справка на Министерството, което обобщава данните за биологично сертифицирани животни, регистрирани пасища, мери и ливади, както и общата полагаема площ за всеки собственик на животновъден обект. Информацията за животновъдните обекти включва номер, местонахождение, данни за собственика и брой животни, преобразувани в животински единици. Министерството осигурява достъп до данните на съответната комисия.
Член 104в от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя, че лицата, упоменати в чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, трябва да подадат заявление до общинската служба по земеделие, разположена в района на животновъдния обект. Срокът за подаване на заявлението е до 10 март за следващата календарна година. Заявлението и декларацията по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ се попълват по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
Чл. 104г. урежда разпределението на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд. Комисия, определена по реда на чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ, извършва разпределението, като заседанията са публични и се обявяват предварително. Комисията проверява обстоятелствата, съставя списък на допуснатите лица и определя необходимата площ за собствениците на животновъдни обекти. При недостиг на площта, се определя коефициент на редукция, който се прилага за всички участници. Разпределението на имотите се извършва при спазване на определени правила и последователности.
Чл. 104д от Правилника предвижда процедура за разпределение и наем на земеделски имоти. Комисията съставя протокол за разпределените имоти до 20 май, който може да бъде обжалван в 14-дневен срок. Протоколът служи за основа на договора за наем, който се сключва от кмета или директора на областната дирекция до 20 юни за срок от 5 години. След сключването на договора, наемателите могат да изграждат съоръжения след разрешение от министъра на земеделието. При изтичане на договора, наемателите имат право да премахнат построените съоръжения в срок от един месец.
Чл. 104е от Правилника предвижда, че свободните пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, в който могат да се наемат допълнителни площи. Търговете се организират от областната дирекция "Земеделие" за държавните имоти и от кмета на общината за общинските. Участие в търга могат да вземат само собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ.
Чл. 104ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя условията за участие в търговете за имоти от държавния поземлен фонд. Участниците могат да бъдат физически лица, кооперации, еднолични търговци и юридически лица, които отговарят на редица изисквания, включително регистрация като земеделски стопани, липса на търговски ограничения и данъчни задължения, както и наличие на животновъдни обекти. Условията за участие се удостоверяват чрез справки от публични регистри или декларации.
Според новия член 104з от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, търговете за земеделски земи ще се провеждат с тайно наддаване. Тази разпоредба влиза в сила от 09.07.2024 г.
Министърът на земеделието и храните ежегодно открива процедура за провеждане на търг за свободни пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд, като срокът за това е до 31 март. Заповедта, която съдържа реда за провеждане на търга и задълженията на областните дирекции "Земеделие", одобрява също образците на документите за участие и проект на договор за наем. Заповедта се публикува в "Държавен вестник" и в централен ежедневник.
Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за търг, която включва описание на обекта, вида на търга, условия за участие, размер и срок за плащане на депозит, условия за плащане на цената, места и срокове за получаване и подаване на документи, информация за имотите, както и дата и час на провеждане на търга. Тръжната комисия, състояща се от минимум трима членове, включително правоспособен юрист, се назначава след изтичането на срока за подаване на документи, а председател е представител на областната дирекция. Член на комисията не може да бъде свързано лице с участник в търга. Комисията взема решения с обикновено мнозинство.
Чл. 104л. предвижда, че информация за имотите от държавния поземлен фонд, които ще бъдат обект на търг, трябва да бъде обявена и публикувана в областната дирекция "Земеделие", общинските служби по земеделие и на интернет страницата на областната дирекция. Тази информация включва детайли за имотите, начин на ползване, форма на отдаване, срок на предоставяне и начална тръжна цена. Срокът за провеждане на търга не може да бъде по-кратък от 30 дни след публикуването на обявата в местен вестник.
Чл. 104м от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя изискванията за кандидатите, желаещи да участват в търг за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд. Кандидатите трябва да представят заявление-оферта, банково бордеро за депозит, нотариално заверено пълномощно (ако участват чрез пълномощник), декларации и декларация за съгласие с клаузите на договора. За участие в търг за повече от един имот, документите трябва да се представят поотделно за всеки имот. Допълнителни документи, като документ за самоличност, се представят в деня на търга.
Документите за участие в търгове за земеделски земи се подават в запечатан плик в областните дирекции "Земеделие". Пликовете се регистрират и се издава документ на приносителя. Неправилно подадени документи (след срока, в прозрачен плик и т.н.) не се приемат. Цената в офертата трябва да е написана с цифри и с думи. Участниците могат да подават само една оферта за имот и не могат да правят промени в нея. Комисията може да събира допълнителни доказателства по определени обстоятелства.
Чл. 104о от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя условията за участие в търгове. Не се разглеждат предложения при отсъствие на кандидата или при неспазване на изискванията. Председателят на комисията проверява присъствието и документите на участниците. Търгът се смята за спечелен от участника с най-висока цена, а в случай на единствен кандидат, той също печели. Воден е протокол, който съдържа информация за търга и участниците.
Член 104п от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че когато няколко участници предлагат една и съща цена за имот, се провежда търг с явно наддаване, започващ от предложената цена. Ако някой от участниците откаже да участва в наддаването, търгът се прекратява.
След изтичането на срока за обжалване на резултатите от търга, директорът на областната дирекция "Земеделие" сключва едногодишен договор за наем с победителя в търга в срок от 14 дни. Договорът включва условията, при които е спечелен търгът, и започва да тече от следващата календарна година. Депозитът на спечелилия участник се прихваща от наемната цена.
Чл. 104с от Правилника определя процедурата при отказ на спечелилия участник да сключи договор. Вторият класиран кандидат може да бъде поканен да сключи договор при цена, не по-ниска от 90% от предложената от първия кандидат. Внесените депозити на некласираните кандидати се възстановяват в 14-дневен срок, а депозитът на втория кандидат след подписването на договора със спечелилия. Депозитите на първия и втория кандидат не се възстановяват при отказ за сключване на договор. Депозитът на участник, който е обжалвал търга, се възстановява след влизането в сила на съдебното решение.
Участниците в търга имат право да обжалват протокола на тръжната комисия в срок от 14 дни пред районния съд. Жалбите се подават чрез областната дирекция "Земеделие".
Чл. 104у от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда, че ако е подадено предложение само от един кандидат за участие в търг, той се обявява за спечелил търга. Цената, на която той печели, не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена на имотите. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 09.07.2024 г.
Чл. 104ф определя задължението на комисията по чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ да извършва ежегодна проверка до 20 април за спазване на условията по чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ относно наемите на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Протоколът от проверката се предоставя на директора на областната дирекция "Земеделие" и на кмета на общината, и се изготвя по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
Чл. 105 от Правилника определя условията за отдаване под наем и продажба на земеделски земи. Земеделските земи, с изключение на пасища, мери и ливади, могат да се отдават под наем за пет стопански години. Продажбата на земи става чрез търг, организиран от министъра на земеделието или упълномощено лице, при условие че имотите нямат реституционни претенции и са изготвени необходимите планове. Началната тръжна цена е определена на база пазарна оценка от независим оценител и не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, увеличена с 10%. За имоти с трайни насаждения, цената включва и оценката на насажденията.
Тръжната процедура за продажба на земеделски земи се открива със заповед на министъра на земеделието и храните след предварително писмено съгласие. Комисия, назначена от министъра, разглежда предложенията за търг и приема документи, включително мотивирано становище, акт за държавна собственост, скица на имота и удостоверения за липса на реституционни претенции. Заповедите за провеждане на търг се публикуват на видно място и в интернет, а търгът може да се проведе само при минимум двама кандидати. Право на участие в първия търг имат само собственици на съседни имоти, а имотите, останали след търга, могат да се включат в следващи търгове.
Чл. 107 регламентира процедурата за участие в търгове за земеделски земи. Заявленията трябва да бъдат представени в запечатан плик и да отговарят на определени изисквания, за да бъдат допустими. Търгът се организира от тръжна комисия, която разглежда заявленията и определя спечелилия участник. Резултатите от търга се обявяват публично, а участниците имат право на възражения. Протоколите от търга и възраженията се представят на министъра на земеделието за одобрение, след което се издават заповеди за класираните кандидати.
Правилникът определя процедурата за провеждане на търгове с явно наддаване за земеделски имоти, когато кандидатите предлагат една и съща цена. Търгът се организира от тръжна комисия, която уведомява участниците за условията и реда на провеждане. При отсъствие на членове на комисията, търгът се отлага. Началната тръжна цена е увеличена с 100 лева от предложената цена при тайно наддаване. Наддаването се извършва чрез обявяване на последователни суми. Спечелилият участник се обявява след приключване на наддаването, а при явяване на един кандидат, той автоматично печели. Заповедта за спечелилия участник се публикува и участниците могат да подадат жалба. Ако спечелилият не внесе дължимата сума в срок, се уведомява вторият кандидат.
Чл. 109 от Правилника определя условията за прехвърляне на правото на собственост върху земеделските земи. Договорът за прехвърляне се сключва от министъра на земеделието или упълномощено лице с спечелилите търга, след внасяне на необходимите суми. Договорът подлежи на вписване, а промените в регистъра на собствениците и имотите се отразяват въз основа на него. Не се сключва договор, ако участникът не се яви, не е извършено плащане или е подадена жалба. Имотите, за които не са сключени договори, могат да се отдават под наем или да се включват в следващия търг.
Собствениците на овощни насаждения, създадени върху земеделски земи от държавния или общинския поземлен фонд, могат да придобият право на собственост върху тези земи при определени условия. Те трябва да подадат заявление до съответните органи, като за целта е необходимо да се предоставят определени документи, включително протокол за създаване на насаждението и удостоверение за придобиване на собственост. Заявленията могат да се подават след 5 години от създаването на насаждението.
Чл. 111 от Правилника определя процедурата за разглеждане на заявления, свързани с овощни насаждения. Комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие" или от кмета на общината, разглежда заявленията в срок от един месец след теренна проверка. Комисията включва специалисти в областта на овощарството и изготвя протокол, който се одобрява от съответния директор или кмет. Теренната проверка се извършва между 1 април и 1 ноември, а за държавните земи се следва утвърден образец. Заявлението може да бъде върнато с мотивирано писмо при установяване на несъответствие с определени условия.
Чл. 112 от Правилника определя документите, които комисиите по чл. 111, ал. 1 трябва да комплектуват при обработка на заявления за разпореждане със земеделски земи. Необходими са: документ за собственост, скица на имота, пазарна оценка от независим оценител, данъчна оценка, констативен протокол, цветна извадка от ортофото карта, удостоверения за липса на задължения за земи от държавния и общински поземлен фонд, удостоверение за липса на реституционни претенции и други документи, свързани с изискванията на закона. Информацията за задълженията се събира служебно от съответните институции.
Член 113 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи описва процедурата за закупуване на земи от държавния поземлен фонд. Комплектуваната преписка се изпраща от областната дирекция "Земеделие" в Министерството на земеделието и храните в срок от 3 дни. Министърът назначава комисия, която разглежда преписките и приема правила за работата си. Решенията на комисията се записват в протокол, който се одобрява от министъра, и при наличие на условия, се предлага заповед за продажба на имота. Заповедта се изпраща за сключване на договор по пазарната оценка. Областната дирекция уведомява заявителя за стойността на имота и сроковете за плащане. При неплащане в срок, заповедта се счита за обезсилена.
Чл. 114 от Правилника предвижда, че министърът на земеделието и храните или упълномощено лице трябва да сключи писмен договор за покупко-продажба в срок от един месец след заплащане на дължимите суми. Договорът се вписва от купувача в службата по вписванията за негова сметка. Сключването на договора прекратява предходните договори по чл. 24д, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, като прекратяването също се вписва в службата по вписванията.
Чл. 115 от Правилника регламентира продажбата на земеделски земи от общинския поземлен фонд, които са заети с овощни насаждения. Продажбата се извършва съгласно Закона за общинската собственост, при спазване на изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и настоящия правилник. Допълнителни разпоредби относно разпореждането с тези земи са установени в § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, с изменения, влезли в сила от 03.10.2017 г.
Чл. 116 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи позволява на министъра на земеделието и храните или упълномощено лице да се разпорежда с имоти, определени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. Тези имоти могат да бъдат продадени на търг, в който могат да участват всички заинтересовани лица. Разпореждането е допустимо само за имоти, върху които са изградени сгради или съоръжения след 1 март 1991 г.
Чл. 117 описва процеса по откриване на тръжна процедура за продажба на имоти, включени в чл. 116. Процедурата започва с заповед на министъра на земеделието, след предложение от директора на областната дирекция 'Земеделие'. Министърът е подпомаган от постоянни комисии, които разглеждат предложенията, включително констативен протокол за застрояването на имотите. Заповедта съдържа важна информация, като срок за подаване на заявления, начална тръжна цена и депозит, и трябва да бъде публикувана на различни платформи най-малко 30 дни преди крайния срок за участие.
Правилникът определя условията и реда за провеждане на търгове за имоти, определени като земи, включително за малоимотни граждани и определя какво представлява "домакинство". Включва определения за масиви с трайни насаждения и територии с оризови полета. Установява и задължения за спазване на нормативни изисквания при строителство. Регламентира процедурата за ликвидация на организации и правата на ползватели и собственици в контекста на земеделските земи. Правилникът е изменян и допълван многократно, за да отрази актуалните изисквания и изменения в законодателството.
Параграф §1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя какви лица се считат за малоимотни граждани. Те са лица, които основно се занимават със земеделско производство и притежават земеделска земя в следните размери: в планинските и полупланинските райони - до 10 дка, или общо за домакинството - до 15 дка, когато то е с повече от един член; в равнинни райони - до 8 дка или общо за домакинството до 10 дка, когато то е с повече от един член.
Параграф §1б определя термини, свързани със земеделските земи. 'Масив с трайни насаждения' се отнася до земи над 50 дка, заети с овощни дървета, лозя, хмел и многогодишни маслено-етерични култури, които не са раздадени от селскостопански организации. 'Територии с оризови полета и хидромелиоративно съоръжение' описва земи, заети с оризови клетки и необходимата инфраструктура за поливане.
Параграф §1в от Преходните и Заключителни разпоредби определя строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността. Включват се наземни, подземни и подводни сгради, пътища, жп линии, канали, мостове и др. Също така, се уточняват какви конструкции не се считат за сгради по смисъла на закона, включително стопански постройки и временно изградени елементи.
Спазването на нормативните изисквания при строителството на сгради, съгласно чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), се удостоверява от компетентните органи, които одобряват проектите и разрешават строителството.
Параграф §1е определя термина "блокиране на опасните замърсители" в контекста на чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Този термин обозначава комплекс от мероприятия, насочени към ограничаване или премахване на вредното въздействие на опасните замърсители.
Параграф §1ж определя условията за имущество, което не е желано от лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Такова имущество не е получено в едномесечен срок след уведомление. Имущество, което не може да бъде продадено, е това, за което на три поредни търга не се е явил купувач. Общото събрание упълномощава лица за представителство след 31 декември 1997 г., които предават непредаденото имущество на лице, определено от кмета. След 5 години от предаването, имуществото става общинска собственост.
Параграф §1и определя начина на изчисление на обезщетенията за земеделски земи в контекста на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Специфични разпоредби включват: (1) Определяне на площта на земята в декари чрез умножаване на стойността на паричното обезщетение с коефициент 0,72 и деление на 1500; (2) Изчисляване на сумата на обезщетението чрез поименни компенсационни бонове, като площта на земята се умножава с цената от наредбата; (3) Обезщетение, равно на представените облигации, но не повече от половината от признатите земеделски земи, с изключение на по-късно придобитите.
Равностойни земеделски земи са определени като тези, които имат еднаква стойност за декар, която се определя съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Този параграф е въведен с изменения в ДВ, бр. 44 от 2001 г. и е изменен с ДВ, бр. 75 от 2006 г., като е в сила от 12.09.2006 г.
Параграф §5 определя начина на измерване на отстоянието на земеделските земи до градовете с население над 300 хиляди жители и до крайбрежната морска ивица. Отстоянието до градовете се измерва по въздушна линия от центъра на населеното място до външната граница на зоната за земеделско ползване. За крайбрежната морска ивица, отстоянието се измерва като най-краткото разстояние от бреговата линия на Черно море, увеличено с широчината на съществуващите плажни ивици, до външната граница на зоната за земеделско ползване.
Параграф §5а определя, че в случаите по чл. 18з, ал. 1 строежът се счита за започнал, когато до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) върху конкретния парцел са извършени законно строително-монтажни работи до изграждането на нулев цикъл.
Физическите лица, които са реализирали доход от произведена растителна и животинска продукция, не подлежат на облагане с данък върху общия доход за срок от пет години от въвеждането на продукцията във владение. Освен това, младите семейства са освободени от данък върху общия доход за приходите от производство на растителна и животинска продукция за срок от осем години, при условие че съпрузите не са навършили 35 години за мъжа и 30 години за жената и не са изминали 10 години от сключването на брака.
Ликвидационният съвет на организацията, прекратена по § 12 от преходните разпоредби, отговаря за вписването на прекратяването в регистъра, управление на ликвидацията, разпределение на имуществото, довършване на текущи работи, събиране на вземания, прекратяване на договори, покана на кредитори, прекратяване на трудови правоотношения и даване на отчет пред министъра на земеделието. Членовете на ликвидационните съвети носят солидарна отговорност за причинени вреди на организацията и нейното имущество.
Параграф §6б, въведен с изменения през 1993 г. и коригиран през 1994 г., постановява, че държавата поема правата на организациите, посочени в §12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в размер на техните задължения, преобразувани в държавен дълг, съгласно алинея 1 на §14 от същите разпоредби.
Параграф §6в гласи, че върху недвижимото и движимото имущество на прекратените трудовокооперативни земеделски стопанства, необходимо за тяхната дейност, не може да се насочи принудително изпълнение, освен за събиране на държавни вземания. Този текст е нов и е в сила от 06.12.1994 г., с последващи поправки.
Параграф §6г от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя, че нищожността на сделки, свързани с изземването на имуществото, се обявява от областния управител в заповедта му за изземване. Заповедта може да бъде обжалвана съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Параграф §6д регламентира разпределението на имуществото на прекратените и заличени организации, като то се извършва с писмен договор и нотариална заверка на подписите на определените лица. Освен това, образуваните еднолични търговски дружества с държавно имущество не наследяват правата на организациите, посочени в § 12.
Правилникът е издаден на основание § 19 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Последната промяна е направена с изменение, публикувано в ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 09.07.2024 г. Заключителните разпоредби касаят Постановление № 140 от 18 юли 1991 г. за изменение и допълнение на правилника, което е обнародвано в ДВ, бр. 60 от 1991 г., в сила от 26.07.1991 г.
Параграф §12 от преходните и заключителни разпоредби постановява, че правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Постановление № 65 от 21 април 1992 г. е за изменение и допълнение на правилника и е обнародвано в ДВ, бр. 34 от 1992 г., с последващи изменения и допълнения в ДВ, бр. 72 от 1993 г. и ДВ, бр. 28 от 1997 г.
Параграф §64 от преходните и заключителни разпоредби позволява на заявителите, подали заявления преди влизането в сила на новото постановление, да ги изменят и допълват на основание Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. За целта, те трябва да подадат допълнително искане в срока по чл. 11 ЗСПЗЗ. Ако е необходимо подаването на ново заявление до друга общинска поземлена комисия, заявителят трябва да подаде новото заявление до компетентната комисия и да оттегли изрично предходното заявление от първата комисия.
Параграф §65 указва, че решенията, влезли в сила по отменения чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, ще се считат за решения по чл. 18ж, ал. 2, при условие че на заявителя не е възстановено правото на собственост върху имоти в съществуващи или възстановими стари реални граници.
Организациите, прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, не подлежат на облагане с данък върху печалбата от производството на растителна и животинска продукция до тяхното заличаване. След заличаването, техните задължения към държавния и общинския бюджет се отписват.
Съгласно параграф §69 от преходните и заключителни разпоредби, оценките на имуществото на ТКЗС и образуваните организации, извършени преди влизането в сила на постановлението, ще се приемат с решение на ликвидационния съвет, в съответствие с разпоредбите на чл. 49, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно §71 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на лицата, които са членове на ликвидационните съвети на организациите, посочени в §12, им се разрешава да ползват неплатен служебен отпуск. Това става след представяне на заповед за назначение, в съответствие с чл. 161 от Кодекса на труда.
Параграф §72 определя, че ликвидационните съвети получават правата на организации, които са прекратени по силата на § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), във връзка с висящи дела. Тези разпоредби са част от Постановление № 6 за изменение и допълнение на правилника, обнародвано в Държавен вестник, брой 8 от 1993 г., и в сила от 29.01.1993 г.
Параграф §5 от Правилника указва, че постановлението влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят до Постановление № 161, което е за изменение и допълнение на правилника и е обнародвано в "Държавен вестник", брой 72 от 1993 г., с изменения в брой 87 от 1993 г.
Параграф §21 е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 87 от 1993 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Постановление № 161 за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като последните изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 72 от 1993 г. и брой 87 от 1993 г.
Ликвидационният съвет е отговорен за прехвърлянето на вещните права върху земята на лицата, които са спечелили търговете за продажба на недвижим имот, без да включват прилежащата земя. Процедурата за определяне на размера на прехвърлените права е регламентирана в чл. 45, ал. 3 от Правилника.
Собствениците на земеделски земи получават нотариални актове въз основа на решенията на общинската поземлена комисия, съгласно разпоредбите на чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27 от закона. Процедурата за издаване на нотариалните актове се извършва по реда на чл. 483, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
В параграф §6 е указано, че таксите по чл. 32, ал. 4 се внасят във фонд "Земя" към Министерството на земеделието. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 332 на Министерския съвет от 30 декември 1994 г., което е за допълнение на Правилника, обнародвано в Държавен вестник, брой 5 от 1995 г. и влиза в сила от 13 януари 1995 г.
Параграф §2 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 103 на Министерския съвет от 23 май 1995 г., което е за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвано в 'Държавен вестник', бр. 48 от 1995 г. и влизащо в сила от 26.05.1995 г.
В параграф §49 от Преходните и Заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се указва, че термините "Министерството на земеделието" и "министъра на земеделието" трябва да бъдат заменени с "Министерството на земеделието и хранителната промишленост" и "министъра на земеделието и хранителната промишленост".
Параграф §50 предвижда, че плановете за земеразделяне, които не са влезли в сила към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, трябва да бъдат преработени в съответствие с новите изисквания. Преработеният план за земеразделяне трябва да бъде обявен и одобрен по реда на чл. 25.
Заявленията, подадени по Наредбата за обезщетяване чрез инвестиционни бонове, могат да бъдат допълнени за начина на обезщетение от определени лица. Срокът за допълнение е една година от влизането в сила на закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ.
Срокът за подаване на заявления от лицата, посочени в § 6, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, е удължен до 31 декември 1996 г. Лицата, които имат право на обезщетение с инвестиционни бонове, трябва да подават заявления в общинските поземлени комисии или в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, в зависимост от съответната разпоредба. Заявленията, подадени в Министерството, се препращат служебно в общинските комисии.
Параграф §54 постановява, че правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Постановление № 121, което изменя и допълва правилника, обнародван в 'Държавен вестник', брой 28 от 1997 г. и последващите изменения и поправки, като последното изменение влиза в сила от 13.03.1997 г.
В рамките на една година след влизането в сила на измененията в закона, определени лица могат да подадат допълнително заявление за избор на начин на обезщетяване. Лицата, които не подадат заявление, ще бъдат обезщетени с инвестиционни бонове.
Параграф §30 определя реда, по който общината оценява предоставените за ползване имоти и таксите, свързани с тях. На базата на молби от гражданите, общината извършва оценка на имотите и определя техния вид, такси и отстояния до важни населени места. Оценките могат да бъдат обжалвани, а сумите от оценките се внасят в депозитна сметка на общината. За придобиване на право на собственост е необходимо да се представи нотариален акт и документ за плащане. Ползвателят, който е построил сграда, има право на собственост само върху нея, ако не е заплатил стойността на земята.
Параграф §31 определя условията за изплащане на суми по депозитната сметка на общината на собствениците на земя. Сумите се изплащат след решение на поземлената комисия, а при висящ спор - след влязло в сила съдебно решение. Когато собствеността се възстановява на наследници, сумите се изплащат на всички наследници. При случаи, когато земята на ползвателя и собствената му земя са в различни общини, равностойната земя се внася в държавния поземлен фонд.
Параграф §32 уточнява, че параграфи 30 и 31 от правилника се прилагат и към производства, които са образувани на базата на молби на граждани, свързани с отменения § 30, ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ. Освен това, нотариалните актове за придобито право на собственост по § 30, ал. 5 могат да бъдат издавани преди изготвянето на плановете, определени в § 26 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ.
Параграф §33 предвижда, че заявленията за оземляване, подадени на основание отменения чл. 37, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, трябва да бъдат препратени от кмета на общината на поземлената комисия в срок от един месец след влизането в сила на съответното постановление. Заявителят ще бъде уведомлен писмено за това.
В § 68 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 65 на Министерския съвет от 1992 г. се добавя ново изречение, което гласи, че след заличаването на прекратените организации по § 12 от ЗСПЗЗ, техните задължения към държавния и общинския бюджет се отписват.
В чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на земеделските производители се въвеждат изменения. Създава се нова точка 15, която регламентира приходите от изготвянето на проекти на констативни нотариални актове за възстановено право на собственост и други дейности по поддържането на плановете за земеразделяне, след приспадане на разходите. Досегашната точка 15 става точка 16.
В параграф §38 от правилника се уточнява, че термините "общинска поземлена комисия" и "общинската поземлена комисия" ще бъдат заменени с "поземлена комисия" и "поземлената комисия". Освен това, е посочено, че разпоредбите са свързани с Постановление № 286 от 10 юли 1997 г., което одобрява тарифа за таксите, събирани от органите по поземлена собственост, в сила от 13.03.1997 г.
Параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби указва, че постановлението влиза в сила от 13 март 1997 г. Тези разпоредби са част от Постановление № 456, което е изменено и допълнено с различни изменения, публикувани в Държавен вестник през 1997, 1999 и 2001 г.
Ползвателите на права по § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, които не са ги заявили, трябва да подадат заявление до кмета на общината или кметовете на районите (за градовете с районни деления) до 31 януари 1998 г. В заявлението трябва да се посочат местонахождението, площта, съседите на имота, описание на имота (лозе или овощна градина), застроена площ и етажност на сградата, както и отстоянието до близките градове. Към заявлението се прилагат скица на имота, документ за правото на ползване и декларация за единствено жилище или земеделска земя на семейството. Лицата носят наказателна отговорност за неверни данни в декларацията.
Параграф 62 определя процедурите, свързани с разглеждането на заявления за придобиване на собственост върху земеделски земи. Комисия, назначена от кмета, оценява заявленията и издава становища за спазването на изискванията. Въз основа на становището, кметът издава заповед, която може да бъде обжалвана. Оценката на имота и таксите се утвърдиха със заповед на кмета, а сумите от оценката се внасят в депозитна сметка. При неплащане от ползвателя, собственика може да поиска нова оценка и при неплащане от него, имотът може да се изнесе на публична продан. Оценките се извършват от лицензирани оценители.
Параграф 63 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя, че правата по параграфи 4а и 4б се отнасят за гражданите, които са получили право на ползване на земеделски земи въз основа на различни укази и постановления от 1963 до 1989 година. Тези укази и постановления са издадени от Президиума на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет.
Лицата, които не са регистрирали облигации по Българския държавен заем от 1923 г. и по спогодбата "Моллов - Кафандарис", имат право да извършат регистрацията в срок от 12 месеца след влизането в сила на постановлението, прилагано по реда на Решение № 202 на Министерския съвет от 1994 г.
Параграф §66 уточнява, че българските граждани или техните наследници, които не са получили облигации, се считат за лица с неликвидирани имоти, ако имотите им са посочени в опис № 12 на архивен фонд 719к. Тези имоти не са оценени или ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", не са били прехвърлени или управлявани от собствениците до сключването на Спогодбата за уреждане на финансовите въпроси с Гърция и са били изоставени на гръцка територия.
Параграф §67 урежда процедурата за избор на начин на обезщетяване за лица, подали заявление по чл. 10в от ЗСПЗЗ. Те могат да посочат предпочитания начин на обезщетяване до 31 март 1998 г., като опцията е или чрез земя от държавния или общински поземлен фонд, или с поименни компенсационни бонове. При различия в предпочитанията на наследниците, те могат да упълномощят пълномощници с нотариално заверени пълномощни. Заявления без входящ номер не се приемат, а тези, които не посочват предпочитан начин на обезщетяване, ще получат компенсационни бонове.
Параграф §68 определя петгодишния срок, в който собствениците на земеделски земи са освободени от държавни и местни такси при доброволни делби и разпоредителни сделки. Този срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението на поземлената комисия за възстановено право на собственост. В случаи по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, срокът започва да тече от новите решения на комисията. Ако решението е влязло в сила към 30 юли 1999 г., срокът започва от тази дата.
Лица, които са спазили срока по чл. 11, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), но не са заявили отделни имоти, които не са били част от ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, имат право да подадат допълнително заявление пред поземлената комисия. Заявлението трябва да бъде придружено с доказателства, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСПЗЗ, и трябва да бъде подадено в срок от 3 месеца след влизането в сила на постановлението.
Параграф §70 определя задълженията на собствениците на земеделски земи относно трайните насаждения и свързаните с тях съоръжения. Собствениците не заплащат за трайните насаждения при възстановено право на собственост, а дяловете на лицата без трайни насаждения се изравняват с друго имущество. Съоръженията, необходими за трайни насаждения, се поддържат от собствениците до изтичане на амортизационния срок. При неспазване на задължението, собственикът дължи компенсация на държавата. Съоръжения, изградени с държавни средства, се заплащат по остатъчна стойност, а при неплащане се ползват на база договор.
Наемът по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ се дължи от влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ и се внася в сметката на Министерството на земеделието. При заплащане с компенсационни бонове, наемът се дължи от предоставянето им. След изтичане на едногодишния срок, ползвателят заплаща обезщетение, определено по пазарни цени от областния управител. Лица, дали невярна декларация, също дължат обезщетение за целия период на ползване.
Лицата, които са внесли дял в кооперация по отменената алинея 4 на член 52 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), имат право при напускане на кооперацията да получат дял от имуществото, получено от организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Размерът на дяла съответства на техните дялове и се актуализира към момента на напускането.
Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ взема решение при присъствие на собственици с над 50% дялово участие. Ако не се явят достатъчно лица, събранието се отлага с един час и може да вземе решение при присъствие на лица с не по-малко от 30% дялово участие. Гласовете на всяко лице в събранието са пропорционални на дяловото му участие.
В параграф §74 от правилника се предвижда замяна на термини: "инвестиционни бонове" с "поименни компенсационни бонове" и актуализиране на наименованията на министъра и министерството, свързани със земеделието. Промените са част от постановление № 234, което е обнародвано и изменяно в различни години, последно през 2009 г.
Параграф §30 от правилника предвижда замяна на термина "Регионална служба 'Поземлена собственост'" с "Регионална служба 'Поземлена реформа'". Тези изменения са част от Постановление № 234, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 113 от 1999 г. и е изменяно в брой 44 от 2001 г. и брой 62 от 2009 г.
Правоимащите лица могат да подадат молба за оценка на новообразуваните имоти в срок от 30 дни след влизането в сила на плана. Оценката се извършва от общинската техническа служба в срок от 3 месеца. Оценката се одобрява със заповед на кмета, която може да бъде обжалвана. Сумата от оценката се внася в извънбюджетна сметка и се използва за обезщетяване на бивши собственици. Бившият собственик има право да поиска оценка на разликата в имота след изтичането на срока. Кметът може да отправи искане до съдия-изпълнителя за заплащане на подобренията.
Лицата, посочени в чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 и 4 от ЗСПЗЗ, имат право да подават заявления до 31 октомври 1999 г. пред органите по чл. 19а, ал. 1. Те могат да уточнят начина на обезщетяване с допълнително заявление в същия срок. Лицата, които не посочат начин на обезщетяване в определения срок, ще получат обезщетение чрез поименни компенсационни бонове.
Кметовете на общини определят околовръстни полигони на териториите, като следват реда по чл. 105 от Правилника за териториално и селищно устройство. Околовръстните полигони се определят за имоти с построени сгради за обитаване. След определянето, кметовете изпращат полигони и техническо задание на областния управител за изработване на кадастрални планове, следвайки разпоредбите на Закона за обществените поръчки.
Поземлените комисии са задължени да изготвят проекти на нотариални актове, ако молбите за тяхното издаване са подадени преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това важи за отменената точка 6 от ал. 4 на чл. 60.
В срок от една година след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, областният управител е задължен да информира Министерския съвет с мотивирано предложение относно отчужденията на земеделски земи, извършени за държавни нужди, които не са използвани по предназначение. Министерският съвет има правото да отмени тези отчуждения по своя преценка.
При наличие на неразпределено имущество, ако общото събрание на лицата по чл. 27 ЗСПЗЗ не е свикано, то се свиква от лица с право на дял или от областния управител по предложение на кмета на общината или на лица с право на дял. Общото събрание определя лица с правомощията по § 29, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които да разпределят окончателно имуществото.
Параграф §36 от правилника предвижда, че при наличие на неразпределено имущество, общото събрание на лицата по чл. 27 ЗСПЗЗ се свиква от лица с право на дял или от областния управител по предложение на кмета на общината. Общото събрание има задача да определи лица с правомощия за окончателно разпределение на имуществото, съгласно § 29, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Параграф §4 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби са свързани с Постановление № 109, което изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвано в "Държавен вестник", брой 44 от 2001 г.
В параграф §13 от правилника се предвиждат изменения в терминологията, като се заменят определени фрази, свързани с министерствата и служби. Конкретно, наименованията на министъра и Министерството на земеделието, както и на областните земеделски служби, се актуализират, за да отразят новите наименования. Също така, термините 'лицензиран изпълнител' и 'лицензирани изпълнители' се заменят с 'изпълнител' и 'изпълнители'.
Договорите за наем на земеделски земи, сключени от общината преди влизането в сила на постановлението за срок до 3 години, запазват действието си до изтичането на срока, за който са сключени. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на Правилника, обнародвани в Държавен вестник.
Параграф §47 предвижда замяна на термина "комисията" с "общинската служба по земеделие и гори" в определени членове на правилника. Освен това, всички упоменавания на "поземлена комисия" и свързаните с нея термини се заменят с "общинска служба по земеделие и гори" в целия текст на правилника и в другите подзаконови нормативни актове, приети от Министерския съвет.
Параграф §48 от Правилника определя как да се процедира с вече започнати процедури по преработване на планове за земеразделяне и одобрената карта на стари реални граници на земеделски земи. Процедурите ще продължат по досегашния ред. Освен това, съдебните решения, свързани с отменената алинея 6 на чл. 26, ще се изпълняват, а собствениците ще бъдат обезщетени по реда на чл. 10б, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Формулярите на удостоверенията за притежаване на поименни компенсационни бонове, отпечатани по отменената ал. 10 на чл. 27б от правилника, които не са използвани до влизането в сила на ЗСКИ, се считат за невалидни и подлежат на унищожаване по ред, определен от министъра на земеделието и горите и от министъра на финансите.
Договорите за наем или аренда на земи от държавния поземлен фонд, сключени от търговските дружества, са валидни до изтичането на срока на задължението за запазване предмета на дейност по приватизационния договор. След изтичането на този срок, договорите стават безсрочни. При прекратяване на договорите, наемателите и арендаторите получават подходящ срок за приключване на дейността, не по-кратък от края на стопанската година. Договорите за ползване на земите се сключват след провеждане на конкурс.
Параграф §51 регламентира условията за придобиване на право на собственост върху земите, свързани със сгради и съоръжения. До 26 октомври 2005 г. собствениците не дължат суми за ползване на прилежащите земи. След този срок, правото на собственост се придобива по реда на Закона за държавната собственост, а сумите за ползване се определят от областните управители. Областният управител има задължения по назначаване и одобряване на комисии и планове, а недовършените производства след 26 октомври 2005 г. се довършват по установения ред. Замяната на земи след тази дата се извършва след съгласуване с министъра на земеделието и горите.
Параграф §54 уточнява, че започнатите производства по изработване, приемане и съобщаване на плановете, извършени преди влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) на 31 декември 2000 г., ще се приключват по реда на Наредба № 14 от 2001 г. След тази дата, всички нови производства ще се довършват по реда на правилника. В допълнение, се посочва, че Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 183 от 27 юли 2004 г. за изменение и допълнение на нормативни актове са свързани с изменението на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.
Параграф §11 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда замяна на термина "Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи" с "наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ". Тази промяна е част от актуализацията на правилника, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г., и е направена с цел да се отразят измененията в законодателството.
Параграф §13 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Постановление № 168 на Министерския съвет от 23 юли 2007 г., което е обнародвано в 'Държавен вестник', брой 62 от 2007 г. и влиза в сила от 19.07.2007 г.
В преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предвиждат изменения в наименованията на институции и длъжности, свързани с Министерството на земеделието. Конкретно, 'министърът на земеделието и горите' и 'Министерството на земеделието и горите' се заменят с 'министърът на земеделието и продоволствието' и 'Министерството на земеделието и продоволствието'. Също така 'Националното управление по горите' и свързаните с него длъжности се заменят с 'Държавната агенция по горите' и 'председателят на Държавната агенция по горите'.
Параграф §32 от Правилника предвижда, че за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и за еднократно издаване на скици, на основание одобрения план за уедряване, се заплащат само действително направените разходи, в съответствие с условията на чл. 8, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Параграф §33 определя, че за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани с причисляването на имоти към държавния и общински поземлен фонд, се заплащат само действително направените разходи за създаване на копия от документацията, в съответствие с чл. 8, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Комисията по чл. 45в, ал. 1 ППЗСПЗЗ трябва да бъде назначена в срок от един месец след влизането в сила на постановлението. Следващото действие е в срок от един месец след съобщаването на протоколното решение по чл. 45в, ал. 7, при което обстоятелствата по чл. 45г, ал. 2 трябва да бъдат отбелязани в актовете за общинска собственост, издадени преди влизането в сила на постановлението.
Параграф 36 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи определя условията за придобиване на право на собственост върху земи, свързани със сгради и съоръжения, подадени искания до министъра на земеделието до 26 октомври 2007 г. Не дължат суми за ползване на прилежащите и застроените земи. За тези, които не са подали искания, правото на собственост може да бъде придобито по реда на Закона за държавната собственост, с дължими суми определени от областните управители. Изискват се документи и скици за искането, а замяната на земеделски земи е ограничена при определени условия. Сумите от продажбата на земите се внасят в бюджета на Министерството на земеделието и храните. Фактическото приемане на имотите се извършва от министъра или упълномощено лице, а за неизпълнение на задълженията по реда на закона, длъжностните лица подлежат на наказания.
Параграф 37 от правилника предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието и продоволствието, с новите наименования на Министерството на земеделието и храните. Освен това, терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Допълнителните разпоредби се отнасят до Постановление № 188 от 24 юли 2009 г., което е изменено и допълнено с изменения, влезли в сила на 01.06.2010 г.
Параграф §22 от Преходните и Заключителните разпоредби влиза в сила от 04.08.2009 г., с изключение на алинея 5, която се прилага след приключването на стопанската 2009 г. Този параграф е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г. Разпоредбите са част от Постановление № 188 от 24 юли 2009 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвано в Държавен вестник, брой 62 от 2009 г. и изменено в брой 41 от 2010 г.
Оземлените лица имат право да поискат от общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост на земеделски земи, отдадените под наем, в тримесечен срок от влизането в сила на постановлението. Изплатеният наем се приспада от стойността на земята. Освен това, те могат да изплатят изцяло стойността на земята до 31 декември 2009 г. чрез прехвърляне на право на собственост или чрез отдаване под наем.
Параграф §24 урежда довършването на неприключените преписки по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, които не са получили заповед за прехвърляне на правото на собственост от министъра на земеделието и храните към момента на влизането в сила на постановлението. Вписването на актовете за държавна собственост, издадени до 15 февруари 2009 г. за земите по чл. 27, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ, се извършва от областния управител. Поправките на явни фактически грешки и промени на актове за частна държавна собственост, както и отписването им от актовите книги, също се извършват от областния управител по реда на съответния закон и правилник.
В преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предвиждат замени на термини, свързани с общинските и областните служби по земеделие. Думите "общинска служба по земеделие и гори" и подобни наименования ще бъдат заменени с "общинска служба по земеделие", а "областна дирекция 'Земеделие и гори'" и аналогични термини ще бъдат заменени с "областна дирекция 'Земеделие'".
Параграф 35 указва, че параграф 22 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на алинея 5, която ще се прилага след края на стопанската 2009 г. Заключителните разпоредби се отнасят към постановление № 100 от 21 май 2010 г., което изменя постановление № 188 от 2009 г. за изменение и допълнение на правилника, приет с постановление № 74 от 1991 г. Тези изменения влизат в сила от 01.06.2010 г.
Параграф §2 уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 139 от 13 май 2011 г. за изменение и допълнение на Правилника, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. Обнародването е в 'Държавен вестник', брой 39 от 2011 г.
Параграф §46 указва, че при условията, когато до 16 август 2010 г. е направено мотивирано предложение от общинската служба по земеделие или заинтересуваните лица за определяне на вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване, обезщетяването ще се осъществява по досегашния ред, използвайки земи от общинския поземлен фонд. Това се отнася и за специфични случаи, посочени в чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 и 4.
Параграф §49 указва, че решенията за признаване правото на оземляване на безимотни и малоимотни граждани, постановени преди 31 декември 2009 г., ще бъдат приключвани по досегашния ред, без промени в процедурата.
Параграф §55 урежда довършването на недовършени производства по чл. 59б от Правилника за опазване на земеделските земи. Титулярите на разрешения за временно ползване на земеделска земя могат да удължат срока на разрешението до 10 години, ако срокът не е изтекъл при влизането в сила на постановлението. Ако срокът е изтекъл, те могат да поискат ново разрешение за срок до 5 години от датата на изтичане.
Параграф §56 уточнява, че за започналите и незавършили производства към момента на влизане в сила на постановлението, таксите ще се заплащат в размерите, определени от Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлена собственост, приета с Постановление № 286 на Министерския съвет от 1997 г. Тази тарифа е била изменяна и допълвана няколко пъти до 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Постановление № 127 от 25 юни 2012 г., което е в сила от 03.07.2012 г.
Параграф §24 регламентира довършването на недовършените производства по чл. 27, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) до влизането в сила на новото постановление. Тези производства ще продължат по досегашния ред, ако за тях е издадена заповед или е получено съгласие от министъра на земеделието и храните за включване на имотите в търга, съгласно чл. 56з, ал. 1 от правилника.
Параграф §25 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 60 от 17 март 2015 г., което изменя и допълва Правилника, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. Обнародването е извършено в брой 21 на "Държавен вестник", а влизането в сила е на 20.03.2015 г.
Параграф §35 определя, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 100 от 25 април 2016 г., което изменя и допълва Правилника, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. Обнародването на измененията е в Държавен вестник, брой 34 от 2016 г., и те влизат в сила от 03.05.2016 г.
Параграф §27 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби са свързани с Постановление № 209 от 28 септември 2017 г., което изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. Обнародването е извършено в Държавен вестник, брой 79 от 2017 г., и е в сила от 3 октомври 2017 г.
В параграф §19 от правилника се предвижда замяна на всички споменавания на "министъра на земеделието и храните" и свързаните с него термини с новите наименования, свързани с "министъра на земеделието, храните и горите". Тази промяна е част от измененията и допълненията, направени с Постановление № 209 от 28 септември 2017 г., което влиза в сила от 3 октомври 2017 г.
Параграф §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи указва, че всички преписки, постъпили в Министерството на земеделието, храните и горите до момента на оправомощаването на директорите на областните дирекции, ще бъдат довършени по досегашния ред. Това означава, че съществуващите процедури ще продължат да се прилагат без промяна до момента на новите назначения.
Съгласно §23, в 2-месечен срок от влизането в сила на постановлението, министърът на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице трябва да одобри образците на документи, свързани с Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и с други свързани правила. Одобрените образци ще бъдат публикувани на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и на областните дирекции "Земеделие".
Параграф §25 от правилника постановява, че той влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са свързани с Постановление № 337 от 17 декември 2019 г., което изменя и допълва правилника, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. Обнародването на измененията е извършено в бр. 100 на "Държавен вестник" и те влизат в сила от 20.12.2019 г.
Параграф §17 предвижда, че предложенията за имоти, за които е получено съгласие съгласно чл. 56з, ал. 3 и чл. 106, ал. 1, но които не са обявявани на търг или за които не е определен купувач след проведен търг, се внасят повторно в Министерството на земеделието, храните и горите, ако е изминала повече от една година от даването на съгласието към момента на влизането в сила на настоящото постановление.
Параграф §18 уточнява, че производствата по чл. 27, ал. 8 и 9 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за които до влизането в сила на новия правилник са издадени заповеди за откриване на търгове, ще бъдат довършени по досегашния ред.
Параграф §19 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че преписките, свързани с чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са подадени в Министерството на земеделието, храните и горите преди влизането в сила на новия правилник, ще бъдат разглеждани по досегашния ред. Това означава, че старите процедури ще продължат да важат за тези случаи.
Параграф §20 от Правилника постановява, че той влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Постановление № 10 от 25 януари 2024 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет е обнародвано в бр. 9 от 2024 г. и влиза в сила от 01.02.2024 г.
Параграф §68 указва, че постановлението влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ месеца на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 246 от 5 юли 2024 г., което изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. Обнародването е в "Държавен вестник", брой 58 от 2024 г., и влиза в сила от 09.07.2024 г.
Параграф §29 определя реда за довършване на започнали, но недовършени процедури по различни членове на закона. Процедурите по чл. 47в - 47о ще се довършват по новия ред, докато тези по чл. 98 - 101 ще продължат да се водят по досегашния ред. Член 104ф ще важи и за договори за наем и аренда, сключени до 31 декември 2024 г., до изтичането на срока или до прекратяването им.
Параграф §30 уточнява, че правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. По-конкретно, § 18 и § 24, които касаят отмяната на чл. 98 - 101, както и § 26, свързан с чл. 104а - 104д, ще влязат в сила от 1 януари 2025 г.