ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и трети държави, с цел достъп до регулирани професии в България. Включва условия за частичен достъп до регулирана професия, признаване на стаж от друга държава членка и правила за оценка на пропорционалността при нови или изменени разпоредби, ограничаващи достъпа до регулирани професии.
Чл. 2
Законът се прилага за граждани на държави членки и трети държави, които желаят да упражняват регулирана професия в България с придобити квалификации в чужбина. Той обхваща и граждани на държави членки, преминали стаж извън страната по произход. Изключения правят гражданите на трети държави с квалификации в регулирани медицински професии, както и морските лица и нотариусите.
Чл. 3
Списъкът на регулираните професии в България се приема от Министерския съвет, съгласно реда на Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование. Обнародването на решението става в "Държавен вестник".
Чл. 4
Законът определя органите, отговорни за признаването на професионални квалификации в България. Министърът на здравеопазването отговаря за медицинските професии, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните за ветеринарни лекари, председателят на Камарата на архитектите за архитекти, а председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за инженери. Допуска се делегиране на правомощия на заместник-министри.
Чл. 5
Граждани на държави членки на ЕС, притежаващи доказателства за професионални квалификации, могат да упражняват регулирана професия в България, в съответствие с местните закони. Специфичното признаване на квалификации за професиите "лекар", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "ветеринарен лекар", "акушерка", "магистър-фармацевт" и "архитект" се извършва според минималните изисквания, установени от Директива 2005/36/ЕО.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията и списъците, които органите по признаване прилагат при признаването на професионални квалификации за регулирани професии. Включени са списъци на професионални сдружения, курсове за обучение, регулирано образование, дейности, свързани с признаването на професионален опит, както и специфични изисквания за различни професии, като лекари, медицински сестри, ветеринарни лекари, акушерки и архитекти. Освен това, се предвиждат образци на документи и декларации, необходими за признаването.
Чл. 7
Законът за признаване на професионални квалификации позволява на гражданите на държавите членки на ЕС достъп до регулирани професии в България, при условие че имат квалификация, придобита в друга държава членка. Те могат да упражняват съответната професия при същите условия, както българските граждани, стига професионалните дейности да са съпоставими.
Чл. 7а
Член 7а от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията за предоставяне на частичен достъп до упражняване на професионална дейност в България. За да бъде предоставен такъв достъп, заявителят трябва да е квалифициран в държавата по произход, разликите в професионалната дейност да са значителни и да може да се отдели от други дейности в регулираната професия. Отказ за частичен достъп е възможен при мотивирани съображения от обществен интерес. Лицата с частичен достъп трябва да посочват наименованието на професията на български и ясно да информират получателите на услугите за обхвата на своята дейност. Частичен достъп не се предоставя при автоматично признаване на квалификация.
Чл. 8
Член 8 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията, при които граждани на трети държави могат да ползват правата на граждани на държава членка за признаване на професионалната им квалификация. Тези условия включват: членство в семейството на български гражданин, членство в семейството на гражданин на друга държава членка, дългосрочно или постоянно пребиваване в България, и статус на висококвалифицирани работници. Освен това, квалификацията може да бъде призната и при наличие на международен договор за взаимно признаване на професионални квалификации. При квалификации, придобити извън държави членки, е необходимо да се установи взаимност.
Чл. 8а
Чл. 8а от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че органът по признаване може да издава Европейска професионална карта на лица с професионална квалификация, които подадат съответно искане. Процедурата и условията за издаване на картата се определят с наредба, приета от Министерския съвет, след предложение от министъра на образованието и науката и след съгласуване с професионалните и съсловни организации.
Чл. 9
Признаването на професионални квалификации за регулирани професии в България се извършва по реда на закона, освен ако не е предвидено друго в специален закон или в правото на ЕС.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за признаване на професионални квалификации гласи, че свободното предоставяне на услуги в България от граждани на други държави членки не може да бъде ограничавано поради професионалните им квалификации, при условие че те са законно установени в друга държава членка с цел упражняване на същата професия или са упражнявали тази професия при пълно или непълно работно време в една или повече държави членки през последните 10 години, ако професията не е регулирана в съответната държава членка.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за признаване на професионални квалификации определя, че разпоредбите на частта се прилагат за граждани на други държави членки, които желаят да упражняват регулирана професия в България. Прилагането на разпоредбите зависи от характера на предоставянето на услуги, който може да бъде еднократен или временен, и се оценява индивидуално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на услугите.
Чл. 12
Член 12 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че предоставянето на услуги при преместване трябва да се извършва в съответствие с националните правила за професионално поведение. Тези правила включват професионални, нормативни и административни изисквания, свързани с професионалните квалификации и характеристиките на професията. Освен това, трябва да се спазват и дисциплинарните разпоредби, които важат за упражняващите същата професия в България, особено по отношение на защитата и безопасността на потребителите.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за признаване на професионални квалификации определя изискванията за граждани на държави членки, които искат да предоставят услуги в България. Те трябва да подадат писмена декларация с данни за застраховка за вреди, както и да приложат документи, удостоверяващи гражданство, професионални квалификации, опит, и в определени случаи, удостоверения за правоспособност и владеене на български език. При промяна на обстоятелствата, деклараторът е задължен да подаде нови документи в срок от един месец. Декларацията се подновява ежегодно, ако услугите се предоставят временно или еднократно.
Чл. 14
Гражданите на държава членка, установени в друга държава членка, могат временно или еднократно да предоставят услуги без необходимост от регистрация или членство в професионална организация, както и без да спазват изискванията за регистрация, свързани с задължителни осигурителни вноски. Те са задължени да уведомят Националната агенция за приходите за предоставените услуги, като уведомлението трябва да бъде направено предварително или в неотложни случаи - впоследствие.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за признаване на професионални квалификации урежда процедурата за вписване на граждани на държави членки, които временно предоставят услуги в областта на архитектурата. Те се вписват служебно в регистъра на Камарата на архитектите и получават удостоверение за вписване. Регистрацията се подновява ежегодно, а вписването не трябва да забавя или усложнява предоставянето на услугите.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за признаване на професионални квалификации регламентира вписването на граждани от държави членки, които временно предоставят услуги в областта на инвестиционното проектиране. Те се вписват служебно в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и получават удостоверение за вписване. В регистъра се отбелязва основанието за вписване, а регистрацията може да се подновява ежегодно. Важно е, че вписването не трябва да забавя или усложнява предоставянето на услугите.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за признаване на професионални квалификации регламентира вписването на граждани от държави членки на ЕС, които временно предоставят медицински услуги в България. Те трябва да се регистрират в съответната колегия на Българския лекарски, зъболекарски, фармацевтичен съюз и други. Вписването става на база уведомление от министъра на здравеопазването и се счита за извършено веднага след получаване на уведомлението, с цел бързо предоставяне на услуги. Регистрацията може да се подновява ежегодно.
Чл. 18
Член 18 от Закона за признаване на професионални квалификации регламентира процедурата за вписване на граждани на държави членки, които временно предоставят ветеринарномедицински услуги в България. Вписването се извършва служебно в регистъра на съответната областна колегия на Българския ветеринарен съюз и удостоверението за вписване се получава след уведомление от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Регистрацията може да се подновява ежегодно и не трябва да забавя или усложнява предоставянето на услугите.
Чл. 19
Член 19 регулира предоставянето на услуги под професионално звание в държавата членка по установяване. Услугите могат да се предоставят само под предвиденото професионално звание на съответната държава, като е задължително то да бъде посочено на официалния език на държавата. Ако такова звание не съществува, предоставящият услуги трябва да посочи своята квалификация. За професии с автоматично признаване, услугите могат да се предоставят и под българското професионално звание.
Чл. 20
Член 20 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че при първоначално предоставяне на услуги в сферата на общественото здраве и безопасност, които не подлежат на автоматично признаване, органът по признаване може да извърши проверка на документите, удостоверяващи професионалните квалификации на декларатора. Проверката се извършва само в случаи, когато липсата на квалификация може да застраши безопасността на гражданите и да доведе до сериозно увреждане на здравето им, като обхватът на проверката не трябва да надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
Чл. 21
Законът определя процедурата за признаване на професионални квалификации, включително сроковете за уведомяване на декларатора от органа по признаване, условията за предоставяне на услуги и възможностите за проверка на квалификациите. Декларацията и придружаващите документи трябва да бъдат обработени в срок от един месец, с възможност за удължаване при затруднения. При несъответствие в квалификациите, декларатора може да бъде поканен да положи изпит. При непроизнасяне в срок, услугите могат да започнат да се предоставят. Законът също така предвижда проверки на информация от компетентни органи в държавата членка по произход.
Чл. 22
Член 22 от Закона за признаване на професионални квалификации описва процедурата при подадена жалба от получател на услуги. Органът по признаване трябва да изиска информация от компетентните органи на държавата членка, за да разгледа жалбата. След разглеждането, органът уведомява получателя за решението си и е задължен да осигурява обмен на информация, необходима за разглеждане на жалби, свързани с услуги в други държави членки.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за признаване на професионални квалификации предоставя на получателите на услуги правото да получават информация от предоставящите услуги, включително: наименования и регистрационни номера на публични регистри, адреси на компетентни органи за разрешения или лицензии, данни за професионални сдружения, професионални звания или квалификации, идентификационен номер по Закона за ДДС и информация за наличието на застраховка за професионални вреди.
Чл. 23а
Чл. 23а от Закона за признаване на професионални квалификации въвежда процедура за оценка на пропорционалността преди въвеждането на нови или изменение на съществуващи разпоредби, които ограничават достъпа до регулирани професии. Оценката трябва да бъде обективна и независима, а обхватът ѝ - пропорционален на естеството и въздействието на новите разпоредби. Всяка разпоредба трябва да бъде придружена от обяснение за спазването на принципа на пропорционалност, подкрепено с качествени и количествени данни. Оценката на пропорционалността се извършва и за действащи разпоредби, когато е необходимо, а в случай на специални изисквания от ЕС, правилата за оценка не се прилагат.
Чл. 23б
Член 23б от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че при приемането или изменението на разпоредби, които ограничават достъпа до регулирана професия, съставителят на проекта е длъжен да гарантира, че тези разпоредби не водят до дискриминация на основата на гражданство или място на пребиваване. Тази разпоредба цели да осигури равен достъп до професии за всички лица, независимо от техния произход.
Чл. 23в
Член 23в от Закона за признаване на професионални квалификации определя задълженията на съставителя на проект на акт, свързан с регулирани професии. Той трябва да гарантира, че ограниченията за упражняване или достъп до тези професии са обосновани от обществен интерес. Също така, съставителят трябва да проучи дали предложените разпоредби са обективно обосновани от съображения, свързани с обществения ред, сигурност или здраве. Икономическите и административните съображения не се считат за достатъчни основания за ограничаване на достъпа до регулирана професия.
Чл. 23г.
Чл. 23г. от Закона за признаване на професионални квалификации определя задълженията на съставителя на проект за акт, който въвежда ограничения за достъпа до регулирани професии. Съставителят трябва да гарантира, че разпоредбите са подходящи за постигане на обществените цели и не надхвърлят необходимото. Преди приемането на разпоредбите, той разглежда рисковете, съществуващите правила, целесъобразността на новите разпоредби, въздействието им върху свободното движение на услуги, както и възможността за употреба на по-малко ограничаващи средства. Освен това, се оценяват и последиците от новите разпоредби в контекста на други ограничения и спецификата на регулираните професии. Важно е да се спазва принципа на пропорционалност, особено при временни и случайни услуги, и да се вземат предвид мерките за защита на здравето на пациентите в здравеопазването.
Чл. 23д
Чл. 23д от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че съставителят на проекта на акта трябва да предостави информация на гражданите и заинтересованите страни относно нови или изменени разпоредби, които ограничават достъпа до регулирана професия. Освен това, той е длъжен да осигури участие на всички заинтересовани страни и да проведе обществени консултации, спазвайки съответните закони.
Чл. 23е
Чл. 23е от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че органите по признаване трябва да насърчават обмена на информация с компетентни органи на други държави членки относно регулирането на професии. Те съобщават на Европейската комисия и вписват в базата данни на регулираните професии разпоредбите, които ограничават достъпа до регулирана професия, и обосновават защо тези разпоредби са оправдани. Освен това, органите по признаване и заинтересовани лица могат да представят коментари на Европейската комисия или на съответната държава членка.
Чл. 24
Законът регламентира признаването на професионални квалификации за професии, които не подлежат на автоматично признаване, както и за тези, при които заявителят не отговаря на условията за автоматично признаване по конкретни причини. Признаването е възможно за различни професии, включително лекари, медицински сестри и архитекти, при определени условия и доказателства за квалификация, дори и когато те не са в списъците за автоматично признаване.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за признаване на професионални квалификации определя пет квалификационни нива за признаване на професионални квалификации. Първото ниво включва удостоверение за правоспособност от друга държава членка, второто ниво е свързано с успешно завършено средно образование, третото ниво е диплома за обучение след средно образование с продължителност минимум една година, четвъртото ниво е диплома за обучение след средно образование с продължителност от три до четири години, а петото ниво е диплома за обучение след средно образование с продължителност над четири години. Всеки от тези нива има специфични изисквания за образование и професионален опит.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за признаване на професионални квалификации определя, че доказателства за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в друга държава членка на ЕС, които удостоверяват успешно завършване на обучение, се приравняват на български квалификации, ако са признати за равностойни и дават същите права за достъп до професията.
Чл. 27
Когато държавата членка е повишила изискванията за квалификация за достъп до професия, лицата, завършили предишното обучение преди промяната, запазват правата си и обучението им се признава за равно на новите изисквания.
Чл. 28
Законът определя условията за достъп до регулирани професии в България за граждани на други държави членки на ЕС. Заявителите трябва да притежават удостоверение за правоспособност или доказателства за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в тяхната държава. Когато професията не е регулирана в страната по произход, достъпът се разрешава на лица с поне година опит в последните 10 години. Удостоверенията трябва да удостоверяват подготовката на заявителя за упражняване на професията. Възможно е отказ на достъп, ако квалификацията не отговаря на изискванията в България.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че органът по признаване може да изиска от заявителя стаж за приспособяване до три години или изпит за признаване на правоспособност, когато обучението му се различава съществено от българското. Същественото различие се определя по отношение на съдържанието и продължителността на обучението. В случай, че заявителят е лице с международна закрила и не може да представи необходимите документи, органът може да изиска стаж до 5 години и изпит.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че в случаите по чл. 29, ал. 1, органът по признаване дава възможност на молителя да избере между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията, при които органът по признаване може да изиска стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност за професии, свързани с познаване на българското законодателство. Това важи за заявители с квалификации от трети държави, както и за определени случаи, свързани с медицински специалисти и самостоятелно заети лица. Органът по признаване е длъжен да мотивира решението си и да предостави информация за нивото на изискваната квалификация и разликите с квалификацията на заявителя. Заявителите имат право на изпит в срок до 6 месеца след решението.
Чл. 32
Член 32 от Закона за признаване на професионални квалификации е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 27 от 2016 година. Тази разпоредба се отнася до глава втора, която касае признаването на квалификации въз основа на придобит професионален опит.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за признаване на професионални квалификации определя, че ако достъпът до или упражняването на определени професионални дейности в България изисква притежаване на специфични знания и умения, органът по признаване може да признае предходния опит в друга държава членка като доказателство за наличието на необходимите познания. Упражняването на професионалната дейност трябва да е извършвано в съответствие с разпоредбите на чл. 34, 35 и 36.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията, при които лицата могат да упражняват определени дейности. Заявителите трябва да имат минимум шест години опит, или три години с доказано обучение от три години, или четири години с обучение от две години, или три години опит като наето лице. Допълнително, пет години опит на ръководна длъжност с технически задължения е необходимо при определени условия. Упражняването на дейността не трябва да е приключило преди повече от 10 години. Разпоредбите не важат за определени дейности, свързани с фризьорство.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията, при които лица могат да упражняват определени дейности. Според чл. 35, ал. 1, заявителите трябва да имат минимален опит в продължение на определен брой години, в зависимост от образованието и типа на заетостта. Конкретно, това включва: 5 години като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие; 3 години с удостоверено обучение от 3 години; 4 години с удостоверено обучение от 2 години; 3 години като наето лице с 5 години опит; 5 години наето с 3 години обучение; 6 години наето с 2 години обучение. Допълнително, дейността не трябва да е приключила преди повече от 10 години от подаването на заявлението.
Чл. 36
Чл. 36 определя условията за упражняване на дейности, включени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 4, буква "в". Заявителите трябва да имат определен опит, който варира от две до три години, в зависимост от статуса им (самостоятелно заето лице или наето лице) и наличието на удостоверение за обучение. Упражняването на дейността не трябва да е приключило преди повече от 10 години от подаването на заявлението.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че доказателствата за професионални квалификации в определени професии (лекар, медицинска сестра, архитект и др.) се признават само ако са включени в определени списъци и удостоверяват придобити знания и умения. Доказателствата от други държави членки се признават, ако са издадени от компетентен орган и при необходимост са придружени от съответни свидетелства. Правата по чл. 39 - 42 не се засягат от алинеи 1 и 2.
Чл. 38
Доказателствата за професионални квалификации, издадени в съответствие с минималните изисквания и признати по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, дават права за упражняване на съответната професия, равни на тези с квалификации, издадени в Република България.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда условия за признаване на квалификациите на медицински специалисти от държави членки на ЕС. Ако квалификациите не отговарят на изискванията на закона, те могат да бъдат признати, ако удостоверяват успешно завършване на обучение преди определени дати и са придружени от свидетелство за законосъобразно упражняване на професията в продължение на три години през последните пет. Същите условия важат и за квалификации, придобити в бившата Германска демократична република, при спазване на специфични дати за завършване на обучението.
Чл. 40
Доказателствата за професионални квалификации в областта на медицината и архитектурата, издадени от Чехословакия, Чешката република или Словакия, се признават, ако компетентният орган на съответната държава потвърди тяхната правна валидност и предостави свидетелство по чл. 39, ал. 1, т. 2.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията за признаване на професионални квалификации за определени медицински и архитектурни професии, притежавани от граждани на държави членки и издадени от бившите съветски републики и други държави. Специфични условия са поставени за ветеринарни лекари, които изискват потвърждение за законосъобразно упражняване на професията в продължение на 5 години. За квалификации, издадени от Словения и Хърватия, също важат условия на чл. 40.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че доказателствата за професионални квалификации на граждани от други държави членки за професиите "лекар", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "ветеринарен лекар", "акушерка" и "магистър-фармацевт" могат да бъдат признати, ако са издадени от тези държави и са придружени от свидетелство от компетентен орган, удостоверяващо успешното завършване на обучение и приравняването на квалификацията на посочените в закона.
Чл. 43
Законът за признаване на професионални квалификации установява изискванията за признаване на доказателства за професионални квалификации в областта на медицината. За да бъде признато обучението, то трябва да е с продължителност най-малко 5 години и да включва минимум 5500 часа теоретично и практическо обучение. Обучението трябва да осигурява придобиването на знания и умения в областта на медицината, включително задължителни учебни дисциплини, разбиране на здравето и болестите, клинични дисциплини и практика, както и клиничен опит в болници. Обучения, започнали преди 1 януари 1972 г., могат да бъдат признати, ако включват 6 месеца практическо обучение.
Чл. 44
Законът предвижда, че доказателствата за придобита специалност от лекари могат да бъдат признати, ако обучението е проведено в одобрени институции и отговаря на определени изисквания. То трябва да е теоретично и практическо, в редовна форма, с определена продължителност и под ръководството на компетентен орган. Освен това, е необходимо наличие на доказателства за завършено медицинско обучение, включени в списъка на удостоверенията за професионална квалификация.
Чл. 45
Законът определя условията за признаване на доказателства за придобита специалност "обща медицина". Основните изисквания включват: минимална продължителност на обучението от две години (преди 2006 г.) или три години (след 2006 г.), провеждане на обучението в редовна форма под ръководството на компетентен орган, както и минимум 6 месеца практическо обучение в акредитирано лечебно заведение и 6 месеца в акредитирана практика. Обучението трябва да е с преобладаваща практическа насоченост и да е в сътрудничество с други здравни структури. Допуска се зачитане на практическо обучение от предходно висше образование, но не повече от една година. Освен това, практическото обучение може да бъде проведено и в свързани специалности.
Чл. 46
Законът определя условията за признаване на професионални квалификации за лекар и лекар-специалист. Доказателствата за квалификация на лекари се признават, ако са в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "а". За лекар-специалисти, доказателствата трябва да са издадени от компетентни органи, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "б", и да съдържат наименованията на специалностите, изброени в чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "в". Доказателства, издадени в Испания преди 1995 г., могат да бъдат признати с допълнително свидетелство от испански орган. Аналогични условия важат и за Италия за лекари, завършили след 1983 г. и преди 1991 г., при условие, че имат удостоверение за практика.
Чл. 47
Доказателствата за професионална квалификация на общопрактикуващите лекари се признават, ако са включени в определен списък или при специфични условия. Лекари, които вече упражняват професията към определена дата и са се установили в съответната държава членка, също могат да получат право да работят без допълнителни доказателства. Свидетелствата, издадени от други държави членки, предоставят същите права, като тези, издадени в България.
Чл. 48
Законът определя изискванията за признаване на доказателства за професионални квалификации на медицинските сестри. За да бъде призната квалификацията, обучението трябва да е проведено в редовна форма, да е с продължителност не по-малко от три години и да включва минимум 4600 часа теоретично и клинично обучение. Теоретичното обучение трябва да е осъществено от квалифицирани преподаватели, а клиничното - в лечебни заведения. Освен това, обучението трябва да осигури придобиването на специфични знания, умения и компетентности, свързани със сестринските грижи и работа в екип.
Чл. 49
Доказателствата за професионална квалификация на медицински сестри се признават, ако са включени в определен списък или при специфични условия. При признаване по условията на чл. 39, дейностите трябва да включват отговорност за планиране, организиране и администриране на сестрински грижи за пациенти.
Чл. 50, ал. 2
Чл. 50, ал. 2 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че доказателствата за професионална квалификация на медицински сестри, издадени от Полша на лица, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., могат да бъдат признати, дори ако не отговарят на минималните изисквания на закона, при условие че притежават бакалавърска степен, получена по специална програма за повишаване на квалификацията, съгласно Директива 2005/36/ЕО.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че доказателства за професионална квалификация на медицински сестри от Румъния могат да бъдат признати, дори и да не отговарят на минималните изисквания на закона, ако са придружени от свидетелство за законосъобразно упражняване на професията за поне три години през последните пет години. Признават се три вида дипломи: 1) Certificat de competențe profesionale de asistent medical generalist - за обучение преди 2007 г.; 2) Diplomă de absolvire de asistent medical generalist - за кратък курс на висше образование, започнал преди 2003 г.; 3) Diplomă de licență de asistent medical generalist - за дълъг курс на висше образование, започнал преди 2003 г.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията за признаване на доказателства за професионални квалификации в денталната медицина. Изискванията включват: 1. Завършено теоретично и практическо обучение с продължителност минимум 5 години и 5000 часа, включващо програмата по чл. 6, ал. 1, т. 7, буква "а"; 2. Обучението да е проведено в университет или висше училище с равностойно обучение; 3. Придобиване на знания и умения в области като науки на денталната медицина, психология, структура и функция на зъбите и тъканите, клинични дисциплини и необходимият клиничен опит.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията за признаване на доказателства за придобита специалност от лекари по дентална медицина. Според текста, за да бъде призната специалността, е необходимо проведено теоретично и практическо обучение в одобрени учебни заведения, с минимална продължителност от три години. Освен това, за признаването е необходимо притежаване на доказателства за завършено обучение по дентална медицина, съгласно определените изисквания.
Чл. 54
Доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина се признават, ако са включени в определен списък. Квалификации, издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република, Словакия и Румъния, се признават при условие за тригодишен опит и удостоверение от компетентен орган. Завършено обучение с продължителност минимум три години може да бъде признато и без тригодишен опит. Квалификациите от бившата Чехословакия се признават наравно с тези от Чешката република и Словакия.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията за признаване на доказателства за професионална квалификация на лекари, издадени от Италия. За квалификации, получени след 28 януари 1980 г. и до 31 декември 1984 г., е необходимо да се представи свидетелство от италианския орган, удостоверяващо положен изпит за правоспособност, законосъобразно упражняване на дейността в продължение на три години и право за упражняване на дейността. Завършено обучение с продължителност най-малко три години може да бъде признато без изпит, а обучение след 31 декември 1984 г. е валидно, ако е започнало преди 31 декември 1994 г.
Чл. 56
Законът предвижда признаване на доказателства за професионални квалификации в областта на ветеринарната медицина, при условие че обучението е редовно и с продължителност не по-малко от пет години. Обучението трябва да включва теоретични и практическите знания, свързани с науките, правото на ЕС, анатомията и физиологията на животните, клиничните умения, превантивната медицина, хигиената на храните и отговорното използване на ветеринарни лекарства.
Чл. 57
Доказателствата за професионална квалификация на ветеринарни лекари се признават, ако са включени в определен списък. За квалификации, издадени в Естония на граждани, чиято подготовка е започнала преди 1 май 2004 г., е необходимо да се представи свидетелство за законно упражняване на дейността в страната за минимум 5 години от последните 7.
Чл. 58
Законът за признаване на професионални квалификации определя изискванията за признаване на доказателства за професионални квалификации на акушерки. За признаване се изисква обучение, проведено в редовна форма, с продължителност не по-малко от три години или най-малко 18 месеца след придобиване на квалификация "медицинска сестра". Обучението трябва да осигурява задълбочени познания по акушерство и гинекология, професионална етика, общомедицински познания и клиничен опит в акредитирани лечебни заведения.
Чл. 59
Законът предвижда условия за признаване на професионалната квалификация на акушерки. Обучението трябва да е проведено в редовна форма и да отговаря на едно от следните условия: 1) минимум три години с 4600 часа, от които една трета клинично обучение; 2) минимум две години с 3600 часа след квалификация "медицинска сестра"; 3) минимум 18 месеца с 3000 часа след "медицинска сестра" и едногодишен опит. Свидетелствата за опит трябва да са издадени от компетентен орган и да удостоверяват всички дейности на акушерки.
Чл. 60
Доказателствата за професионална квалификация на акушерки, признати по закона, дават право за извършване на редица дейности, включително предоставяне на информация по семейно планиране, проследяване на бременност, подготовка на родители за раждане, помощ по време на раждане, грижи за новородени и родилки, както и провеждане на назначено лечение и изготвяне на доклади. Дейностите трябва да се извършват по назначение или самостоятелно, спазвайки определените изисквания.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда условия за признаване на професионалната квалификация на акушерки от граждани на държави членки на ЕС. Квалификациите се признават, ако отговарят на минималните изисквания и са придружени от свидетелства за професионален опит. Доказателствата, издадени преди определена дата, също могат да бъдат признати при наличие на свидетелство за законосъобразно упражняване на професията. Специални условия важат и за граждани с квалификации от бившата Германска демократична република. Автоматично признаване на квалификациите се осъществява при определени условия, свързани с началото на обучението.
Чл. 62
Доказателствата за професионална квалификация на акушерки, издадени в Полша преди 1 май 2004 г., могат да бъдат признати, дори ако не отговарят на минималните изисквания на закона, при спазване на условията, посочени в чл. 43, т. 4 от Директива 2005/36/ЕО.
Чл. 63
Доказателствата за професионална квалификация на акушерки от Румъния, придобити преди 1 януари 2007 г., могат да се признаят, дори и да не отговарят на минималните изисквания на закона, при условие че са придружени от свидетелство за законосъобразно упражняване на професията в Румъния за поне 5 години от последните 7 години преди издаването на свидетелството.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за признаване на професионални квалификации определя изискванията за признаване на доказателства за професионална квалификация на магистър-фармацевт. За да бъде призната квалификацията, обучението трябва да е с продължителност най-малко 5 години, включващо теоретично и практическо обучение в редовна форма, стаж в аптека или лечебно заведение, и задължителни знания по определени теми, свързани с фармацевтичната практика. Признатите квалификации дават право на упражняване на професията "магистър-фармацевт" и включват редица дейности, свързани с изготвянето, контрола и разпространението на лекарствени продукти, както и предоставяне на информация и консултации на пациенти.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за признаване на професионални квалификации описва условията за признаване на доказателства за професионални квалификации на магистър-фармацевти, които трябва да бъдат посочени в определен списък. Освен това, за получаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, стажът се признава на граждани на държава членка, ако представят свидетелство от компетентен орган, удостоверяващо упражняването на дейностите за съответния период.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията за признаване на доказателства за професионална квалификация на архитекти. Изискванията включват: минимална продължителност на обучението (5 години или 4 години с допълнителна практика), основен акцент на архитектурата, баланс между теоретична и практическа подготовка, както и придобиване на специфични знания и умения, свързани с архитектурното проектиране, история на архитектурата, градско строителство и взаимодействието между архитектурата и човешките нужди. Практиката за 4-годишната програма трябва да се проведе след първите три години от обучението и е под ръководството на компетентен орган.
Чл. 67
Член 67 от Закона за признаване на професионални квалификации е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 27 от 2016 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 68
Член 68 от Закона за признаване на професионални квалификации е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 27 от 2016 година.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че доказателствата за професионална квалификация на архитекти се признават, ако удостоверяват завършено обучение в университет или висше училище, осъществено в рамките на социална програма или задочно, с успешно положен изпит по архитектура след 7 години работа в областта. Изпитът трябва да е проведен от университет и да бъде равностоен на определения в чл. 66, ал. 1, т. 1, буква "б".
Чл. 70
Член 70 от Закона за признаване на професионални квалификации гласи, че граждани на държави членки, притежаващи професионалното звание "архитект", получено от компетентен орган, се считат за отговарящи на изискванията за упражняване на професията архитект в България. Удостоверение за характера на дейностите, които лицето е извършвало, трябва да бъде издадено от съответната държава членка.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че доказателствата за професионална квалификация по професията "архитект", издадени в други държави членки, се признават, дори ако не отговарят на минималните изисквания на закона, при условие че обучението е започнало не по-късно от посочената в списъка академична година. Освен това, свидетелствата, издадени от германски компетентен орган, удостоверяващи равностойност на квалификациите от Германската демократична република, също се признават. Приложението на алинеи 1 и 2 важи и за удостоверения, свързани с обучение, започнало преди 18 януари 2016 г.
Чл. 72
Законът регулира признаването на свидетелства за професионални квалификации на архитекти, издадени от компетентни органи на държави членки на ЕС. Признаването зависи от датата на въвеждане на правилата за достъп до професията в съответната държава. Свидетелствата трябва да удостоверяват право на използване на званието 'архитект' и действително упражняване на дейността за минимум три години в последните пет. Законът предвижда и автоматично признаване на квалификации на основание общи принципи на обучението.
Чл. 72а
Чл. 72а от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията, при които удостоверенията за професионална квалификация, придобити на основата на обща рамка на обучение, могат да бъдат признати за упражняване на регулирана професия. Общата рамка не замества учебните програми в държавите членки, освен ако те решат иначе. Признаването е допустимо, ако рамката улеснява мобилността на специалистите, професията е регулирана в поне една трета от държавите членки, и общият набор от знания и умения отговаря на изискванията на поне една трета от държавите членки. Съществуват и условия, при които квалификациите не се признават автоматично, например, ако в България няма образователни институции за съответната професия или ако има съществени различия в обучението, което застрашава обществения ред.
Чл. 72б
Чл. 72б от Закона за признаване на професионални квалификации регламентира полагането на общ изпит в обучението, който дава право на притежателите на професионални квалификации да упражняват професията при същите условия като местните специалисти. Изпитът трябва да улеснява мобилността на специалистите между държавите членки и да бъде организиран прозрачно. Автоматичното признаване на квалификацията не се прилага, ако професията не е регулирана в България или ако изпитът не отговаря на определени критерии, свързани с общественото здраве и безопасността.
Чл. 73
Законът регламентира условията за признаване на правото за упражняване на регулирани професии, свързани с търговията и използването на токсични продукти и биологични пестициди в селското стопанство. Лицата, които са работили в друга държава членка, могат да получат признание на базата на професионален опит, който варира от 3 до 6 години в зависимост от конкретната професия и условията на работа. За определени токсични продукти има специфични изисквания и ограничения, а доказателствата за опит трябва да удостоверяват конкретни продукти, които заявителят е имал право да използва.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за признаване на професионални квалификации определя условията за доказване на изпълнението на изискванията по чл. 73 с помощта на документи, издадени от компетентен орган на държава членка. Доказателствата трябва да се представят заедно със заявлението и да съдържат информация относно ограниченията на разрешителното, свързани с дейности, свързани с токсични продукти. Ако документите позволяват упражняването само на определени дейности, органът по признаване може да ограничи достъпа до тях.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за признаване на професионални квалификации забранява ограничения, които пречат на чуждестранни граждани да се установяват в България или да предоставят услуги при равни условия с българските граждани. Също така, се забраняват административни процедури, които могат да доведат до дискриминация на гражданите на други държави членки.
Чл. 76
Лицата, които упражняват регулирана професия, свързана с търговия, разпространение и използване на токсични продукти, имат право да членуват в професионални или търговски организации при същите условия, права и задължения като българските граждани.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за признаване на професионални квалификации определя процедурата за подаване на заявление от желаещите да упражняват регулирана професия в България. Заявлението трябва да съдържа информация за самоличността на заявителя, неговата професионална квалификация, желаната професия и срок за упражняването й, както и приложени документи, доказващи съответствието на квалификацията с нормативните изисквания. Заявителят трябва да представи и документ за платена такса. Допълнителните документи за добра репутация и здравословно състояние трябва да са издадени в срок не по-дълъг от три месеца. Документи, издадени извън България, трябва да бъдат заверени с
Чл. 78
Органът по признаване уведомява заявителя за получаването на документите в срок до един месец. При липса или непълнота на документи, заявителят се уведомява да представи необходимите документи в срок до два месеца. Ако не бъдат представени документите в този срок, процедурата по признаване се прекратява.
Чл. 79
Законът предвижда създаването на експертни комисии от органите по признаване, които разглеждат заявления и документи за признаване на професионални квалификации. В комисиите могат да участват и външни консултанти, които също подписват декларации за конфиденциалност. Работата на комисиите се регулира от утвърдени правила от органа по признаване.
Чл. 80
Комисиите, отговорни за признаването на професионални квалификации, разглеждат подадените документи и изготвят мотивирано предложение за признаване или отказ от признаване на квалификацията, в съответствие с изискванията на закона.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че при съмнения относно истинността на представените документи, органът по признаване може да изиска потвърждение на истинността на доказателствата за професионални квалификации от компетентните органи на друга държава членка. Това важи и за случаи, когато документите са представени от граждани на трети държави, като в такъв случай се изисква потвърждение от компетентните органи на съответната трета държава.
Чл. 82
Член 82 от Закона за признаване на професионални квалификации регламентира процедурата, при която органът по признаване може да запита компетентния орган на държавата членка по произход на документа за основателни съмнения относно професионалната квалификация. Въпросите, които могат да бъдат зададени, включват: 1) дали обучението е официално признато, 2) дали квалификацията е равностойна на тази, издавана при обучение в съответната държава, 3) дали предоставя същите професионални права и 4) дали заявителят не е отстранен от професията поради тежко нарушение или присъда.
Чл. 82а
Обменът на информация относно признаването на професионални квалификации между компетентните органи на различни държави членки на ЕС се осъществява чрез Информационната система за вътрешния пазар, съгласно чл. 82а от Закона за признаване на професионални квалификации, нов с ДВ, бр. 27 от 2016 г.
Чл. 83
Когато доказателствата за професионална квалификация не отговарят на изискванията на закона, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност за стаж за приспособяване или изпит за правоспособност. Ако заявителят се съгласи с предложените мерки, срокът за признаване спира до представянето на доказателства за изпълнението им. Условията за стажа и изпита се определят с акт на органа по признаване. Лицата, които преминават стаж или се подготвят за изпит, имат статут, идентичен на този на гражданите на ЕС в България.
Чл. 84
Органът по признаване взема решение за признаване или отказ на професионалната квалификация в срок до три месеца след подаване на заявлението и необходимите документи. Срокът може да бъде удължен с един месец в определени случаи. При признаване се издава удостоверение, а при отказ се предоставя мотивирана писмена заповед. Решението и отказът могат да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 85
Член 85 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че когато за упражняването на регулирана професия в България е необходимо полагане на клетва или подписване на клетвена декларация, органът по признаване трябва да осигури подходяща клетва или декларация за гражданите на други държави членки, която да е съобразена с необходимите формални и съдържателни изисквания.
Чл. 85а
Чл. 85а от Закона за признаване на професионални квалификации регламентира условията, при които стажът за усвояване на регулирана професия, преминат в друга държава членка, може да бъде признат. Стажът трябва да отговаря на определени насоки и да се отчита и стажът от трети държави. Органът по признаване може да наложи ограничения на продължителността на стажа, преминат в чужбина, но признаването му не освобождава от полагане на изпит. Освен това, органът публикува насоки относно организирането и признаването на стажовете.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за признаване на професионални квалификации урежда събирането на такси за дейностите по признаване на професионални квалификации. Таксите се определят по тарифа, одобрена от Министерския съвет, и ако органът по признаване не е държавен, цените не могат да надвишават тези в тарифата. Средствата от таксите се използват за покриване на разходите за дейностите по признаване на квалификациите.
Чл. 87
Гражданите на други държави членки, които са получили признаване на професионалните си квалификации, имат право да упражняват регулирана професия в България, ако ползването на професионалното звание е нормативно установено. Те могат да използват и съответното съкращение на професионалното звание.
Чл. 88
Членовете на държавите членки на ЕС имат право да упражняват регулирани професии в България, ако представят доказателство за членство в съответното професионално сдружение или организация. Професионалните сдружения могат да изискват определени квалификации за прием на членове, но само при условията, предвидени в закона.
Чл. 89
Лицата с признати професионални квалификации трябва да имат познания по български език, необходими за упражняване на регулираната професия в България. Проверката на езиковите познания е задължителна при професии, влияещи на безопасността на пациентите, или при съмнение относно достатъчността на езиковите знания. Тази проверка се извършва след издаването на Европейска професионална карта или след признаването на квалификацията, по ред, определен от съответния орган, с изключение на медицинските професии, за които важат специфични правила. Резултатите от проверката могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за признаване на професионални квалификации установява, че гражданите на държави членки, чиито професионални квалификации са признати, могат да ползват своите академични звания, присъдени от държавата по произход, и да ги използват в съкратена форма. Органът по признаване има право да изисква информация за учебната или изпитната институция, която е присъдила званието. В случай на объркване с български звания, органът може да изиска използването на званието в друга форма.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за признаване на професионални квалификации установява, че органите, отговорни за признаването на професионални квалификации за регулирани професии в България, трябва да сътрудничат помежду си и да си оказват взаимно съдействие за улесняване на прилагането на закона. Освен това, те са задължени да гарантират поверителността на информацията, която обменят.
Чл. 92
Член 92 от Закона за признаване на професионални квалификации регулира обмена на информация между органите по признаване и компетентните органи на другите държави членки. Според ал. 1, те обменят информация относно дисциплинарни, административни или наказателни санкции, свързани с упражняването на професията. Ал. 2 предвижда проверка на истинността на тези обстоятелства и уведомление на компетентните органи на приемащата държава относно направените заключения. Ал. 3 подчертава, че обменът на информация трябва да се извършва при спазване на законодателството за защита на личните данни.
Чл. 92а
Чл. 92а от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че размяната на информация по чл. 91 и 92 се извършва чрез Информационната система за вътрешния пазар. Тази разпоредба е добавена с изменения в законодателството, обнародвани в Държавен вестник, брой 27 от 2016 г.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за признаване на професионални квалификации определя ролята на Министъра на образованието и науката в координирането на дейностите по признаване на професионални квалификации. Министърът следи за прилагането на закона, събира информация за условията за достъп до регулирани професии в други държави членки, поддържа електронна база данни с информация за регулираните професии в България и предоставя доклад на Европейската комисия на всеки две години. Също така, той определя национален координатор, който представлява България в Комитета по признаване на професионални квалификации и работи в сътрудничество с контактни лица.
Чл. 94
Член 94 от Закона за признаване на професионални квалификации определя задълженията на органите по признаване и лицата за контакт. Всеки орган по признаване назначава лице за контакт, което предоставя информация на гражданите относно признаването на професионални квалификации, регулираните професии и свързаното социално законодателство. Министърът на образованието и науката назначава национално лице за контакт, което подпомага гражданите и събира информация за запитвания, която предоставя на Европейската комисия.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за признаване на професионални квалификации определя задълженията на органите по признаване да информират компетентните органи на другите държави членки за лица, на които е наложено ограничение или лишаване от правото да упражняват определени професии в България. Списъкът на професиите включва лекари, медицински сестри, фармацевти и други. Информацията трябва да бъде изпратена в срок от три дни след постановяване на решението, като се включват данни за самоличността на лицето, упражняваната професия и обхвата на ограничението. Лицата имат право да бъдат уведомени и да възразят срещу изпратената информация.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда публикуване на информация на портала на Единното звено за контакт. Тази информация включва списък на регулираните професии, професиите с Европейска професионална карта, информация за регулираното образование и обучение, изисквания и процедури за признаване, както и средства за правна защита. Компетентните органи са задължени да актуализират информацията и да отговарят на запитвания в кратки срокове. Информацията може да бъде предоставяна и на други официални езици на ЕС.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че органите по признаване и Единното звено за контакт осигуряват достъп до информация и документи, както и възможност за дистанционно осъществяване на процедурите по закона. При основателни съмнения или необходимост, те могат да изискват заверени копия от документите. Искането за заверен документ не се счита за искане за липсващ документ по отношение на сроковете в административното производство. Процедурите не важат за стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. При необходимост, процедурите следват Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ.
Чл. 98
Законът за признаване на професионални квалификации определя механизмите за признаване на професионалните квалификации на граждани от други държави членки на Европейския съюз и трети държави. Основната цел е улесняване на достъпа до регулирани професии в България и осигуряване на информация за правата и задълженията на заявителите. Националният център за информация и документация играе основна роля в процеса, като предоставя информация и съдействие на гражданите и органите по признаване. Законът също така определя условията за признаване на професионалните квалификации и правата на заявителите, включително възможността за полагане на изпити и допълнителни обучения, когато е необходимо.
§1
Законът определя основни термини, свързани с регулираните професии и признаването на професионалните квалификации. Регулираната професия е такава, която е от обществена значимост и изисква специфична квалификация, правоспособност или членство в професионална организация. Професионалните квалификации включват дипломи и удостоверения, издадени от компетентни органи в държави членки на ЕС. Заявител е лицето, което иска признаване на квалификация за упражняване на регулирана професия в България. Определят се също понятия като компетентен орган, орган по признаване, професионален опит, стаж за приспособяване и др. Законът подчертава значението на обществените интереси и безопасността при упражняването на професиите.
§2
Параграф §2 от Закона за признаване на професионални квалификации установява, че упражняването на професия от членове на сдружение или организация, които са изброени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 1, е равнозначно на упражняване на регулирана професия в съответните държави членки от списъка.
§2а
Параграф §2а от Закона за признаване на професионални квалификации уточнява, че използването на професионално звание, което е ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби, е запазено за титулярите на съответната професионална квалификация. Това означава, че само лица с определена квалификация могат да упражняват регулирана професия, свързана с това звание.
§3
Доказателствата за професионална квалификация, издадени в трета държава на граждани на държави членки, се признават, ако притежателят има три години професионален опит в съответната професия на територията на държавата членка, която е признала квалификацията, съобразно минималните изисквания за квалификация.
§ 3а
Параграф §3а от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на български гражданин или на гражданин на държава членка, може да бъде приравнено на българско доказателство, ако се установи съответствие в специализираните знания, умения и стаж. При случаи, когато квалификацията е издадена от трета държава, която не е страна по споразумение с България, органът по признаване предлага полагане на държавни изпити, установени в единните държавни изисквания.
§3б
Параграф §3б от Закона за признаване на професионални квалификации предвижда, че при сравняване на професионални квалификации, получени в трета държава от български граждани, чийто курс на обучение е започнал преди 1 януари 2007 г. и е завършил след тази дата, органът по признаване може да предложи допълнително обучение, полагане на изпити и/или стаж, ако се установи несъответствие в знанията и уменията. Условията и редът за тези допълнителни изисквания се определят от съответния орган.
§4
Разпоредбите определят условията и реда за издаване на удостоверения за придобита професионална квалификация, необходими за достъп до регулирани професии в друга държава членка. Удостоверенията се издават от органа по признаване, а таксите за услугите се определят съгласно тарифата. Сроковете за издаване на удостоверенията са 30 календарни дни за стандартна услуга и 10 работни дни за бърза услуга. Националният център за информация и документация поддържа регистър на издадените удостоверения и отказите за тях, а данни за физическите лица получава по служебен път.
§5
Законът въвежда разпоредбите на няколко директиви на Европейския съюз, свързани с признаването на професионалните квалификации и свободното движение на хора. Тези директиви включват: Директива 2005/36/ЕО, Директива 2006/100/ЕО, Директива 74/556/ЕИО, Директива 74/557/ЕИО, Директива 2013/25/ЕС и Директива 2013/55/ЕС. Те обхващат различни аспекти на професионалната квалификация и правото на установяване и предоставяне на услуги в контекста на присъединяването на България и Румъния, както и на Република Хърватия.
§6
В Закона за професионалното образование и обучение се въвеждат изменения, които включват добавяне на изискване за решение при приема на професионални квалификации и обнародване на решението в "Държавен вестник". Също така, се отменят членове и алинеи, свързани с признаването на право за упражняване на регулирани професии на базата на квалификации, придобити в чужбина.
§7
В Закона за висшето образование се въвеждат изменения, като в чл. 9, ал. 3, т. 13 след думата "приема" се добавя "с решение", а думите "даване или" се заличават. Създава се ново изречение, което указва, че решението се обнародва в "Държавен вестник". Освен това, чл. 10, ал. 2, т. 8, свързан с признаването на право за упражняване на регулирана професия на базата на квалификация, придобита в чужда държава, се отменя.
§8
В Закона за здравето се извършват изменения, свързани с признаването на професионални квалификации. В чл. 186 ал. 1 и 3 се заменят условията за признаване на квалификация с нова формулировка, която отразява процедурата по Закона за признаване на професионални квалификации. Освен това, алинея 5 на същия член се отменя. Глава седма, раздел III, който се отнася до признаването на професионална квалификация по медицинска професия, също се отменя.
§9
Параграф §9 внася изменения и допълнения в Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. В чл. 32, ал. 4 се заменят указанията за наредбите по Закона за здравето с указания за Закона за признаване на професионални квалификации, а алинея 5 се отменя. В чл. 33 се добавя нова алинея 3, която предвижда служебно вписване в регистъра след уведомление от органа по признаването, а досегашните алинеи 3, 4, 5 и 6 стават съответно 4, 5, 6 и 7.
§10
В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти се извършват изменения, свързани с чл. 35 и чл. 36. В чл. 35, ал. 4 се заменят препратките към наредбите по Закона за здравето с новото законодателство за признаване на професионални квалификации, а ал. 5 се отменя. В чл. 36 се добавя нова ал. 3, която предвижда служебно вписване в регистъра след уведомление от органа по признаването в случаите по чл. 17 от Закона за признаване на професионални квалификации.
§11
В Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите се въвеждат изменения, които включват заличаване на определени термини и добавяне на нови разпоредби, свързани с признанието на професионални квалификации. Чл. 4 се актуализира, а в чл. 31 се заменят стари разпоредби с нови, които уточняват изискванията за документи при вписване на чужди граждани. Чл. 32 добавя нова алинея, която предвижда служебно вписване в регистъра при определени условия.
§12
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се въвеждат изменения, свързани с правото на чужденци и граждани на държави - членки на ЕС да упражняват ветеринарна професия в България. Член 18, алинея 2 сега позволява на тези лица, с призната квалификация по професията "ветеринарен лекар", да работят в страната. Алинеи 3, 4 и 5 са отменени, а в член 30, алинея 3 се прави замяна на текста, свързана с издаването на документи.
§13
В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране се извършват изменения в член 10 и член 11. Член 10 уточнява, че право да упражняват професиите 'архитект' и 'инженер в инвестиционното проектиране' имат чужденци и граждани на държави - членки на ЕС и други, на които е призната квалификацията по Закона за признаване на професионални квалификации. Член 11 предвижда, че министърът на регионалното развитие и благоустройството ще приеме наредба за условията и реда за стажа за приспособяване и изпита за правоспособност за чужденци.
§14
В Закона за чужденците в Република България се добавя нова алинея 5 в чл. 24б, която предвижда, че условията и редът за включване на научноизследователски организации в определен списък ще се определят с наредба на министъра на образованието и науката.
§15
Подзаконовите и другите актове, необходими за прилагането на Закона за признаване на професионални квалификации, трябва да бъдат издадени в срок от един месец след влизането на закона в сила. До момента на влизането в сила на тези актове, продължават да се прилагат издадените актове по отменените разпоредби, при условие че не противоречат на новия закон.
§16
Законът за признаване на професионални квалификации влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приет е от 40-то Народно събрание на 25 януари 2008 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в "Държавен вестник", брой 41 от 2009 г. и влизат в сила от 02.06.2009 г., като след това са изменени с обнародване в "Държавен вестник", брой 98 от 2010 г. с влизане в сила от 01.01.2011 г.
Параграф §80
Параграф §80 определя правата на лицата с признати доказателства за професионална квалификация преди влизането в сила на закона. Тези доказателства осигуряват достъп до регулирани професии в България при същите условия, както и новопризнатите. Специално за доказателствата, издадени в бившия СССР, те също дават права на лицата, упражнявали професията преди влизането на закона, при условие, че са започнали работа по предходна наредба.
§81
Параграф §81 определя, че всички процедури за признаване на професионална квалификация, които са започнали преди влизането в сила на настоящия закон, ще бъдат завършени съгласно разпоредбите на този закон. Законът влиза в сила от 01.07.2009 г.
§ 96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г., а параграфи 26, 36, 38-44, 65, 66, 69-73, 77-83, 88-90 влизат в сила от 1 юли 2009 г. Параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г. Заключителни разпоредби се отнасят до Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван на 15.09.2009 г.
§9
В Закона за признаване на професионални квалификации, публикуван в Държавен вестник, бр. 13 от 2008 г. и изменен с бр. 41 от 2009 г., се извършват замени на наименованията на министерството и министъра. Думите "министърът на образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" се заменят с "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2010 г. и влизат в сила от 01.01.2011 г.
§ 113
Параграф §113 установява, че процедурите за признаване на професионални квалификации на граждани на трети държави, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат завършени съгласно разпоредбите на Закона за признаване на професионални квалификации. Този параграф е в сила от 14.12.2010 г.
§ 121
Законът за признаване на професионални квалификации влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: 1) множество параграфи влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; 2) параграф 102, т. 1, 2 и 6 влизат в сила от 1 март 2011 г.; 3) параграфи 22, т. 1, § 37, § 48, т. 2, § 51 и 59 влизат в сила от 1 юли 2011 г.; 4) параграф 107, т. 15, буква "б" влиза в сила от 30 септември 2011 г.
§30
Законът за признаване на професионални квалификации влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, който е обнародван в "Държавен вестник" брой 43 от 2011 г. и влиза в сила от 15.06.2011 г.
§ 21
Законът за признаване на професионални квалификации влиза в сила на 15 юни 2011 г., с изключения за определени параграфи. Параграф § 5 влиза в сила на 1 юли 2011 г., а § 16 - на 1 януари 2011 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила на 02.08.2013 г.
§9
В Закона за признаване на професионални квалификации се извършва замяна на наименованията, свързани с Министерството на образованието, младежта и науката. Всички споменавания на "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката" се заменят с "министърът на образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката".
§55
Законът за признаване на професионални квалификации влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците са обнародвани в ДВ, бр. 80 от 2015 г. и влизат в сила от 16.10.2015 г.
§ 83
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2016 г., и влизат в сила от 01.08.2016 г.
§22
Законът въвежда изискванията на две директиви на Европейския съюз: Директива (ЕС) 2018/958 относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии и Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации. Тези разпоредби целят да осигурят съответствие с европейските стандарти в областта на професионалната квалификация.
§ 24
Съгласно параграф §24, лицата, които заемат академични длъжности в научни групи към музеите, имат право на вписване в регистъра по чл. 2а от Закона за развитието на академичния състав в България, при условие че законът влезе в сила. Допълнителните разпоредби се отнасят до изменението и допълнението на закона, обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 2024 г.
§8
Законът за признаване на професионални квалификации въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2018/958, която касае проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии. В допълнение, законът за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, зъботехниците и помощник-фармацевтите, е обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2024 г. и влиза в сила от 01.05.2024 г.
§ 18
Фелдшерите, които имат права по предходни разпоредби, могат да получат статут на лекарски асистенти с бакалавърска степен, при условие че имат необходимия стаж в медицинската професия. Конкретно, тези с права по § 32, ал. 2 и 3 трябва да имат минимум две години опит, а тези с права по § 3 - минимум три години опит, в последните 30 години.
§32
Законът за признаване на професионални квалификации влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е в съответствие с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират признаването на професионални квалификации и административното сътрудничество на вътрешния пазар. Сред тях са директиви относно проверката за пропорционалност, изменения на предходни директиви за признаване на квалификации, както и регламенти за електронна идентификация и удостоверителни услуги. В допълнение, включени са и препоръки за създаване на Европейска квалификационна рамка.
