ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът урежда прилагането на Закона за развитието на академичния състав в Република България и определя минималните национални изисквания към научната, преподавателската, художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за научни степени и академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор".
Чл. 1а
Чл. 1а от правилника определя минималните изисквания за кандидатите за научна степен и академични длъжности (главен асистент, доцент, професор). Кандидатите трябва да отговарят на изискванията, определени в приложението по научни области и професионални направления, на базата на показателите от чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ. Висшите училища и научните организации имат право да добавят допълнителни изисквания, които могат да включват нови групи показатели или повишаване на минималните точки.
Чл. 2
Чл. 2 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в България определя условията за оценяване на дисертационни трудове и кандидати за академични длъжности. Оценяването се извършва само за лица, отговарящи на минималните национални изисквания, от научно жури, което включва резервни членове. Заседанията на журито не могат да се провеждат в намален състав, а решенията могат да се вземат и неприсъствено, с използване на технически средства.
Чл. 3
Член 3 от Правилника определя задълженията на министъра на образованието и науката за създаване и поддържане на публичен регистър, в който се вписват лица, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или "доктор на науките", защитени дисертационни трудове, хабилитирани лица и лица на академични длъжности, както и лица с научни степени, признати в България. Регистърът включва информация за конкурси за докторанти и академични длъжности, която трябва да се публикува в рамките на 7 дни след обявяването на конкурса.
Чл. 4
Чл. 4 определя условията за кандидатстване за докторанти, които трябва да имат степен "магистър". Обучението за придобиване на образователната и научна степен "доктор" може да се провежда в редовна, задочна, самостоятелна или дистанционна форма, с продължителност до 3 години за редовна и самостоятелна форма и до 4 години за задочна и дистанционна форма. Докторантурата се извършва по акредитирани програми и в звена на висши училища или научни организации с хабилитирани лица. Националната агенция за оценяване и акредитация акредитира програми в деветте области на висшето образование. Съществува възможност за съвместно ръководство на докторанти от български и чуждестранни ръководители.
Чл. 5
Приемът в редовна или задочна докторантура се осъществява чрез конкурс, който започва не по-рано от един месец след крайния срок за подаване на документи. Конкурсът се обявява в "Държавен вестник" и на интернет страниците на висшето училище или научната организация.
Чл. 6
Допускането на кандидатите за участие в конкурса се извършва от комисия, която включва ръководителя на приемащото звено, ръководителя на първичното звено и преподавател от докторската програма. Комисията проверява документите на кандидатите за съответствие с изискванията и взема решение за допускане в срок от 20 дни след края на подаването на документи. Ръководителят уведомява кандидатите за резултатите, като посочва мотивите за недопускане на отказаните. Допуснатите кандидати получават уведомление за датата на изпитите и списък с въпросите най-късно един месец преди изпитите.
Чл. 7
Член 7 от Правилника предвижда процедура за обжалване на недопуснати кандидати до участие в конкурс. Кандидатите могат да подадат възражение в 7-дневен срок след уведомяването. Ръководителят на приемащото структурно звено възлага на нова комисия от трима хабилитирани лица да разгледа възражението, след което той взема окончателно решение в 10-дневен срок от получаване на възражението.
Чл. 8
Член 8 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 19 от 2011 година, с дата на влизане в сила 08.03.2011 г.
Чл. 9
Член 9 от Правилника определя условията за провеждане на конкурсите за докторанти. Конкурсът включва изпити по специалността и по чужд език, като кандидатите за докторанти по чужд език и чужда литература полагат различен чужд език. Изпитите се организират в съответствие с правилника на висшето училище или научната организация. Факултетният или научният съвет взима решение за зачисляване на успешно издържалите конкурса, като в решението се посочва и научният ръководител, който трябва да бъде хабилитирано лице.
Чл. 10
Приемът на докторанти в самостоятелна форма на обучение става без изпит през цялата академична година. Кандидатите подават проект на дисертационен труд и библиография, които се обсъждат от съвета на първичното звено. При одобрение, ръководителят на звеното предлага темата на дисертацията и индивидуалния учебен план на докторанта. Решението за зачисляване на докторанта и утвърдяване на темата и учебния план се взема от факултетния или научния съвет.
Чл. 11
На базата на решението на факултетния или научния съвет, ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация издава заповед за зачисляване на докторанта. В заповедта се уточняват формата на докторантурата, първичното звено за обучение, срокът на обучение, темата на дисертационния труд, научната област, а при необходимост и научният ръководител.
Чл. 12
Лица, завършили чуждестранни висши училища, могат да кандидатстват за докторанти, след като придобитото висше образование им бъде признато съгласно Наредбата за държавните изисквания за признаване на висше образование. Това признание е необходимо да бъде извършено при условията и по реда, предвидени в настоящия правилник и в правилника на съответното висше училище или научна организация.
Чл. 13
Чл. 13 определя условията, при които лица, които не са български граждани или граждани на държави от ЕС, Икономическото пространство или Швейцария, могат да кандидатстват за докторантура. Те могат да се обучават в докторантура при спогодби за обмен, актове на Министерския съвет или при условия на Закона за висшето образование. Кандидатите се приемат по реда, определен в съответните спогодби или правилници на висшите училища. Освен това, те могат да кандидатстват при условия, равни на тези на българските граждани, ако имат статут на постоянно пребиваващи, бежанци или са от българска народност.
Чл. 13а
Кандидатите за докторанти в България подават определени документи, включително формуляр с биографични данни, копие от диплома за магистър, медицинско свидетелство, списък на публикациите, копие от документи за гражданство, удостоверение за признато висше образование (при необходимост) и две снимки. Документите за висше образование и медицинското свидетелство трябва да бъдат легализирани и заверени. Кандидатите подават документите в Министерството на образованието или в избрано от тях висше училище, в зависимост от категорията им.
Чл. 13б
Чл. 13б регламентира процедурата за одобрение на кандидати за обучение в България от висши училища и научни организации. Те изпращат документи на одобрените кандидати, включващи лични данни, информация за научната специалност, езиковата подготовка, таксите за обучение и банковата сметка за плащане. Министерството на образованието издава удостоверение за приемане и уведомява съответните министерства. Кандидатите, които искат да учат по чл. 95 от Закона за висшето образование, заплащат таксите след получаване на виза вид "D" и пристигане в България.
Чл. 13в
Чл. 13в от Правилника предвижда, че ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация издава заповед за зачисляване на одобрените кандидати за докторанти. Също така, висшето училище или научната организация е задължено да уведомява писмено Министерството на образованието и науката за записаните докторанти.
Чл. 14
Обучението на докторантите в Република България обхваща научноизследователска дейност, участие в курсове и семинари, преподавателска или експертна дейност, изпити за докторски минимум и разработване на докторска дисертация. Разпределението на дейностите се основава на стандарт, утвърден от висшето училище или научната организация, с оглед на задължителните изисквания в правилниците на съответните институции.
Чл. 15
Обучението на докторантите в Република България се осъществява по индивидуален учебен план, който се изготвя от докторантите и техните научни ръководители, и се утвърджава от факултетния или научния съвет. Учебният план включва темата на дисертационния труд, разпределението на дейностите по години, изпитите и сроковете за полагането им, посещения на лекции и участия в научни изяви, както и етапите за подготовка на дисертацията. Промяна на темата на дисертацията или на научния ръководител е възможна, но не по-късно от 3 месеца преди предварителното обсъждане, с решение на съвета на първичното звено и заповед на ректора или ръководителя на научната организация.
Чл. 16
Докторантите в Република България полагат изпити по индивидуалния учебен план пред комисии, назначени от ръководителя на приемащото структурно звено. Комисиите трябва да се състоят от минимум 3 хабилитирани лица, като задължително участва и научният ръководител на докторанта.
Чл. 17
Докторантите в Република България се атестират от факултетния или научния съвет в края на всяка академична година. Те представят отчет за извършените дейности, който включва научна част и отчет за изпълнението на индивидуалния план. Научният ръководител предоставя писмено мнение за работата на докторантите и предлага конкретизация на индивидуалния учебен план за следващата година. Съветът на първичното звено приема становище за изпълнението на плана, оценка на дейността, предложения за атестация и конкретизация на плана, както и препоръки за по-нататъшното развитие на докторантурата. Предложенията за атестация и конкретизация се утвърдяват от факултетния или научния съвет.
Чл. 18
Чл. 18 определя задълженията на редовните докторанти за отчитане на тяхната работа. Те трябва да представят доклад за изпълнението на индивидуалния учебен план в края на всяко тримесечие, включващ отчет за дисертационния труд и преподавателската работа, заверени от съответните ръководители. Ръководителят на структурното звено след това изготвя доклад до ректора или ръководителя на научната организация за изпълнението на задължителните изисквания.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България позволява на висшите училища и научните организации да определят допълнителни условия и ред за приема и обучението на докторанти. Това дава възможност за адаптиране на процесите в съответствие с конкретните нужди и изисквания на институциите.
Чл. 20
Докторантите в Република България имат правото да прекъсват своето обучение. Условията и редът за това прекъсване са определени в правилниците на съответните висши училища и научни организации.
Чл. 21
Чл. 21 от правилника регламентира ежегодното обявяване и провеждане на конкурси от Министерството на образованието и науката за изпращане на български докторанти за обучение в чужбина. Кандидатите трябва да бъдат зачислени в редовна докторантура в български висши училища или научни организации. Министерството уведомява съответните учебни заведения за докторантите, които продължават обучението си в чужбина.
Чл. 22
Член 22 от Правилника задължава висшите училища и научните организации да предоставят материалната база и да поемат разходите за зачисляване, обучение и защита на дисертационните трудове на докторантите, които учат в редовна и задочна форма, финансирани от държавата. Разходите се определят от Министерския съвет. Освен това, организации, заинтересовани от резултатите на дисертационния труд, могат да предоставят допълнителна материална база и средства на докторантите.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника определя, че средствата за финансовото и материалното осигуряване на дисертационните трудове се утвърдват ежегодно от ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация. Разходите се делят на разходи за издръжка на обучението и социално-битови разходи. Финансирането на експерименталната работа за дисертационен труд се извършва по отделни годишни план-сметки, които също се утвърдяват от ректора или ръководителя на научната организация.
Чл. 24
Образователната и научна степен "доктор" се присъжда на лица с образователно-квалификационна степен "магистър", след успешно обучение в докторантура и защита на дисертационен труд. След изтичането на срока на обучение, първичното звено предлага на факултетния или научния съвет отчисляване на докторанта. Правото на защита се придобива след изпълнение на учебните дейности и полагане на изпити. Факултетният или научният съвет взема решение за отчисляване на докторанта. Правото на защита трябва да се упражни в срок, определен от правилника на висшето училище, но не по-късно от 5 години след решението на съвета. Отчисляването на докторантите става със заповед на ректора или ръководителя на научната организация.
Чл. 25
Докторантът, който желае да защитава дисертационен труд за получаване на образователна и научна степен "доктор", трябва да бъде отчислен с право на защита и да отговаря на минималните национални изисквания. Тези условия са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Чл. 26
Член 26 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България е отменен, с влизане в сила от 06.07.2018 г., съгласно обнародвано в Държавен вестник, брой 56 от 2018 г.
Чл. 27
Дисертационният труд трябва да съдържа оригинални научни или научноприложни резултати и да демонстрира задълбочени теоретични знания и способности за самостоятелни изследвания. Трудът трябва да бъде представен в определен формат и обем, включващ заглавна страница, съдържание, увод, изложение, заключение с резюме на резултатите и библиография.
Чл. 28
Докторантът представя дисертация на научния ръководител, който трябва да оцени готовността за защита в срок от един месец. При положителна оценка, научният ръководител предлага откриване на процедура за предварително обсъждане. Ако оценката е отрицателна или ако ръководителят не се произнесе в срок, докторантът може да се обърне към съвета на първичното звено, който взема окончателно решение за готовността за защита. Процедурата за предварително обсъждане се извършва пред съвета на първичното звено.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника определя процедурата за обсъждане на дисертацията на докторанта от съвета на първичното звено. При положително решение за готовността за защита, съветът предлага състава на научното жури, в което задължително участват научният ръководител и докторантът. Ръководителят на първичното звено е отговорен за представяне на доклад относно взетите решения за готовността за защита и състава на журито.
Чл. 30
Член 30 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България определя процедурата за защита на дисертация. След положително решение на съвета на първичното звено, кандидатът подава необходимите документи за защита. В срок до един месец, факултетният или научният съвет определя състава на научното жури и предлага на ректора или ръководителя на научната организация за утвърждаване. Ректорът или ръководителят утвърджава журито и определя датата на защитата в 7-дневен срок след предложението.
Чл. 31
Член 31 от Правилника определя състава на научното жури, което включва пет хабилитирани лица от съответната научна област. Най-малко един член е професор, а поне трима членове трябва да са външни за висшето училище или научната организация. Научният ръководител не може да бъде част от журито. Председателят на журито е вътрешен член с академична длъжност от съответната институция.
Чл. 32
Член 32 от Правилника регламентира процеса на изготвяне на рецензии и становища от членовете на журито. Всеки член на журито трябва да предостави две рецензии и три становища, като една от рецензиите задължително е от външен член на журито. Рецензиите и становищата трябва да съдържат положителна или отрицателна оценка и да се предадат в първичното звено в срок от 3 месеца след избора на журито. Освен това, рецензиите, становищата и авторефератът на дисертацията трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация.
Чл. 33
Чл. 33 от Правилника определя процедурата за защита на дисертационен труд. Научното жури провежда открито заседание в срок от един месец след публикуването на автореферата, рецензиите и становищата. На заседанието председателят представя докторанта, след което той излага основните резултати от своя труд. Членовете на журито и присъстващите могат да задават въпроси. Всеки член обявява своята оценка, а председателят обявява резултата. За успешно защитен труд се счита такъв, получил три или повече положителни оценки. Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване и кандидатът може да поиска нова процедура за защита в срок до една година.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника определя условията за придобиване на образователната и научна степен "доктор". Степента се придобива от деня на успешната защита на дисертационния труд и се удостоверява с диплома на български език, с възможност за приложение на английски при искане. Дипломата се издава по единен образец, утвърден от министъра на образованието, и трябва да бъде регистрирана в МОН в тридневен срок. Висшето училище или научната организация е задължено да изпрати информация за защитените докторски дисертации в Националния център за информация и документация.
Чл. 35
Научната степен "доктор на науките" се присъжда на лица, които имат образователната и научна степен "доктор" и отговарят на минималните национални изисквания. За да получат тази степен, те трябва успешно да защитят дисертационен труд, спазвайки условията на Закона за развитието на академичния състав в Република България, настоящия правилник и правилника на съответното висше училище или научна организация.
Чл. 36
В съответствие с чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, лицата, които са придобили научна степен "доктор на науките", имат предимство при назначаване на академични длъжности, при условие че останалите условия са равни.
Чл. 37
Дисертационният труд за придобиване на научна степен "доктор на науките" трябва да включва теоретични обобщения и решения на значими научни проблеми, които представляват оригинален принос в науката. Трудът трябва да бъде подготвен самостоятелно и не може да повтаря значителна част от съдържанието на предишен труд, представен за образователна и научна степен "доктор".
Чл. 38
Кандидатът представя дисертационния труд и автореферата в първичното звено, където се провежда обсъждане в негово присъствие. При одобрение от съвета на първичното звено, ръководителят предлага на факултетния или научния съвет да открие процедура за предварително обсъждане.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България регламентира процедурата за предварително обсъждане на дисертации. Тази процедура се провежда пред съвета на първичното звено, където кандидатът представя дисертацията и автореферата си. Съветът взема решение относно готовността на дисертацията за защита пред научно жури. При положително решение, кандидатът подава документи за защита по реда, определен от правилника на съответното висше училище или научна организация.
Чл. 40
Защитата на дисертационния труд се провежда публично пред научно жури, съставено от 7 хабилитирани лица, от които минимум трима са професори и четирима са външни за висшето училище или научната организация. Членовете на журито и датата на защитата се определят по реда на чл. 30. Кандидатите за придобиване на научна степен "доктор на науките" трябва да отговарят на минималните национални изисквания, за да бъдат допуснати до защита.
Чл. 41
Членовете на научното жури изготвят рецензии и становища по дисертации, като трима от тях, включително двама професори, са отговорни за рецензиите. Поне една рецензия трябва да бъде от външен експерт. Оценките трябва да бъдат предадени в срок от 3 месеца след избора на журито и да се публикуват на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България определя условията за защита на дисертационни трудове. За успешна защита се изискват минимум четири положителни оценки от журито, които се обявяват публично. В случай на неуспешна защита, трудът се връща за преработване, като кандидатът може да поиска нова процедура за защита в срок до една година. Втората процедура е окончателна.
Чл. 43
Научната степен "доктор на науките" се придобива след успешна защита на дисертационен труд и се удостоверява с диплома, издадена по единен образец от министъра на образованието и науката. Дипломата трябва да бъде регистрирана в Министерството на образованието и науката чрез НАЦИД в срок от 3 дни след издаването й. Правилникът също така определя условията и реда за заемане на академичната длъжност "асистент".
Чл. 44
На длъжност "асистент" могат да бъдат назначавани докторанти, отчислени с право на защита, но незавършили процедурата по защита на дисертация, за срок до две години. Също така, могат да бъдат назначавани и лица, които не са докторанти, за срок до четири години. По време на договора асистентите трябва да работят за придобиване на образователна и научна степен "доктор". След изтичането на договора не може да се сключва нов срочен трудов договор със същото лице. След получаване на степента "доктор", асистентите могат да участват в конкурс за длъжността "главен асистент".
Чл. 45
Академичната длъжност "главен асистент" може да бъде заета само от лица, които отговарят на минималните национални изисквания и на специфичните изисквания по чл. 1а, ал. 2. Кандидатите трябва да притежават образователна и научна степен "доктор", която е съобразена с обявения конкурс за специалностите от регулираните професии. Заемането на длъжността става след провеждане на конкурс и избор.
Чл. 46
Кандидатите за длъжността "главен асистент" се оценяват на база учебна работа, изследователска и творческа работа. Учебната работа включва провеждане на занятия и работа със студенти. Изследователската работа обхваща участие в проекти с научни резултати, научни публикации и творчески изяви. В областта на изкуствата вместо изследователска работа може да се оценява художествено-творческа работа. Висшите училища могат да определят допълнителни критерии.
Чл. 47
Член 47 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България определя условията за обявяване и провеждане на конкурси. Конкурсът се обявява в съответствие с чл. 3, ал. 1 от ЗРАСРБ. Кандидатите трябва да подават документи, съобразно изискванията на ЗРАСРБ, този правилник и специфичните изисквания на висшето училище или научната организация. Срокът за подаване на документи е минимум два месеца от датата на обявяване на конкурса в "Държавен вестник".
Чл. 48
Чл. 48 определя условията за участие в конкурсите за академичен състав. Кандидатите трябва да отговарят на законовите и минималните национални изисквания. Допустимостта на кандидатите се проверява от комисия, съставена от ръководители на структурни звена, а съответствието с минималните изисквания - от научното жури. Кандидатите получават уведомление за резултатите в срок до 14 дни, а конкурсът се провежда в срок не по-късно от един месец след уведомлението.
Чл. 49
Член 49 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България описва условията за провеждане на конкурси от научно жури, състоящо се от пет хабилитирани лица, от които поне двама трябва да са външни за съответното висше училище или научна организация. Председателят на журито е вътрешен член. Съставът на журито трябва да бъде определен в срок от два месеца след обявяването на конкурса, чрез заповед на ректора или ръководителя на научната организация, по предложение на първичното звено и след утвърждаване от факултетния или научния съвет.
Чл. 50
Членовете на журито оценяват кандидатите с положителна или отрицателна оценка, базирана на минималните национални изисквания и специфичните изисквания по чл. 1а, ал. 2. Кандидатите представят кратко изложение по избрана тема и отговарят на въпроси. Председателят на журито представя обобщен доклад за резултатите до факултетния или научния съвет в срок от 7 дни, който трябва да бъде подписан от всички членове. Ако има повече от един успешен кандидат, журито прави мотивирано предложение за избор.
Чл. 51
Изборът на "главен асистент" в Република България се провежда от факултетния или научния съвет не по-късно от 14 дни след получаване на предложението от журито. Начинът на провеждане на избора и гласуването се определя от правилника на съответното висше училище или научна организация. В гласуването участват само хабилитирани лица и лица с образователна и научна степен "доктор" и/или "доктор на науките". Всеки кандидат получава писмено уведомление за резултата от конкурса в срок до 14 дни след провеждането на избора.
Чл. 52
Чл. 52 от правилника определя, че избраните кандидати за академични длъжности се назначават от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация в срок до един месец след съобщението за избирането им. Раздел III от правилника се отнася до условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент".
Чл. 53
Кандидатите за академичната длъжност "доцент" трябва да имат образователна и научна степен "доктор", да имат минимум две години опит в академична или научна среда, да представят публикуван монографичен труд или равностойни публикации, да отговарят на минималните национални изисквания и да нямат доказано плагиатство в научните трудове.
Чл. 54
Чл. 54 от Правилника определя изискванията за кандидатите, които желаят да бъдат оценени за академичен състав. Те трябва да представят справка за изпълнение на минималните национални изисквания и специфичните изисквания по чл. 1а, ал. 2, както и справка за оригиналните научни приноси, придружена от съответните доказателства. Кандидатите, които отговарят на условията, посочени в чл. 53, ще бъдат допуснати до оценяване.
Чл. 55
Чл. 55 от Правилника определя условията за заемане на академичната длъжност "доцент". Заемането става чрез конкурс, който се открива при осигурена преподавателска или изследователска натовареност, съгласно правилника на съответното висше училище или научна организация. Преподавателската натовареност включва както аудиторна, така и извънаудиторна заетост, и научноизследователска дейност, а разпределението им се определя от правилниците на висшето училище.
Чл. 56
Член 56 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България указва, че за обявяването на конкурса, подаването на документи и допускането до участие в конкурса се прилагат разпоредбите на член 47 и член 48 от съответния закон.
Чл. 57
Конкурсите за академичен състав в Република България се провеждат от 7-членно научно жури, в което поне трима членове са външни за съответното висше училище и поне трима са професори. Журито се назначава от ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация, след предложение от първичното звено и утвърдително решение на факултетния или научния съвет. В срок от 14 дни след подаването на документите, журито определя двама рецензенти за изготвяне на рецензии, поне единият от които трябва да е професор. Членовете на журито изготвят становища, които завършват с положително или отрицателно заключение относно кандидата. Рецензиите и становищата се представят в първичното звено в срок до два месеца.
Чл. 57а
Чл. 57а от Правилника определя процедурата за оценка на кандидатите за академичната длъжност "доцент" от научното жури. Оценката се основава на изпълнението на условията по чл. 53 и на резултатите от справките по чл. 54, ал. 1. При равни условия журито взема предвид допълнителни показатели, свързани с учебната, научноизследователската и художественотворческата дейност. За научните специалности в областта на изкуствата, вместо научноизследователската дейност, се оценява художественотворческата дейност. Висшите училища и научните организации могат да предвидят допълнителни критерии.
Чл. 58
Чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България описва процедурата за провеждане на конкурси и избор на доценти. Конкурсът се провежда съгласно чл. 27 и 27а от ЗРАСРБ и правилника на съответното висше училище или научна организация. След конкурса, в срок от 14 дни, кандидатите получават писмено уведомление за резултата. Избраният доцент е задължен да изнесе публична академична лекция пред академичната общност.
Чл. 59
Трудовото правоотношение между висшето училище или научната организация и избраното лице за академичната длъжност "професор" възниква с утвърдителното решение на ректора или ръководителя на организацията. Трудовият договор трябва да бъде сключен в срок от един месец след утвърдяването на избора.
Чл. 60
Кандидатите за академичната длъжност "професор" трябва да имат образователна и научна степен "доктор", да са заемали длъжността "доцент" или да имат опит в преподавателска или научна дейност, художествена дейност или практическа работа. Те трябва да представят публикуван монографичен труд или равностойни публикации, допълнителни оригинални научни трудове и да отговарят на минималните национални изисквания. Кандидатите, които не са заемали "доцент", трябва да представят допълнителен монографичен труд. Също така, те трябва да нямат доказано плагиатство в научните трудове.
Чл. 61
Научното жури оценява кандидатите за длъжността "професор" въз основа на условията по чл. 60, ал. 1 и 2. Само лица, отговарящи на тези условия, се допускат до оценяване. При равни условия журито взема предвид допълнителни показатели, свързани с учебната, научноизследователската и художественотворческата или спортната дейност. Критерии включват преподавателска дейност, ръководство на научни проекти, членство в организации, както и художествени или спортни изяви.
Чл. 62
Правилникът определя условията и реда за заемане на академичната длъжност "професор" в България, като конкурсът се провежда при специфични изисквания за участие на лица с академична длъжност "професор" или степен "доктор на науките". Факултетните и научните съвети трябва да включват поне една трета от членовете с тези квалификации. Правилникът също така регламентира минимални изисквания за научна и преподавателска дейност на кандидатите за академични длъжности, разделени по области на висшето образование. Включени са и разпоредби за изискванията при различни научни степени и академични длъжности, съотношение на заеманите длъжности и специфични условия за военните училища.
§1
В параграф §1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника се дефинират ключови термини, свързани с академичния състав. "Първично звено" обозначава катедра във факултет или аналогична структура в научна организация. "Приемащо структурно звено" е факултет или съответстваща структура, която приема и обучава докторанти или провежда конкурси за научни степени или академични длъжности. "Външни членове" са лица, които не са работили по трудово правоотношение с висшето училище или научната организация в последните пет години преди утвърдителната дата на научното жури.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България указва, че професионалните направления и научните области, които се отнасят към правилника, се определят в съответствие с класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България предвижда, че съотношението на заемащите академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" трябва да бъде определено в правилника на съответното висше училище или научна организация.
§4
Разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България се прилагат от висшите военни училища, при условие че не противоречат на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и на свързаните с него актове.
§5
Материалите, съдържащи класифицирана информация, не се публикуват на интернет страницата на висшето училище или научната организация. Заседанията на научните журита, свързани с тези материали, са закрити.
Параграф §7
Параграф §7 е отменен с ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 44 от 25 февруари 2011 г. касаят изменения и допълнения на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав, обнародвани в ДВ, бр. 19 от 2011 г., с дата на влизане в сила 08.03.2011 г.
§ 51
Параграф §51 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 142 от 8 юли 2013 г., което приема устройствен правилник на Министерството на младежта и спорта и влиза в сила от 3 юли 2013 г.
§ 71
С §71 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г., се извършва замяна на израза "образованието, младежта и науката" с "образованието и науката" навсякъде в текста на Правилника.
§91
Параграф §91 указва, че постановлението влиза в сила от 3 юли 2013 г. Също така се споменава, че преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 207 от 18 юли 2014 г., което е за приемане на Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, обнародвано в Държавен вестник, брой 60 от 2014 г. и влиза в сила от 22 юли 2014 г.
§44 и Заключителни разпоредби към Постановление № 191
Параграф §44 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 191 от 22 юли 2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет са обнародвани в Държавен вестник, брой 57 от 2015 г. и влизат в сила от 28.07.2015 г.
Параграф §32
Параграф 32 от преходните разпоредби указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 122 от 29 юни 2018 г., което изменя и допълва правилника, обнародвано в Държавен вестник, брой 56 от 2018 г. и влиза в сила от 06.07.2018 г.
§31
Постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник". Определят се минимални национални изисквания за научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор". Изискванията са разделени по области и професионални направления, с конкретни таблици за минимално изискуеми точки по показатели, които се отчитат при кандидатстване за съответните академични длъжности. Изпълнението на минималните изисквания е условие за участие в процедурите по ЗРАСРБ. Министерството на образованието и науката поддържа списъци на научни издания и извършва справки за публикации и цитати.
