Виж оригиналния текст на документа
Опазването на селскостопанското имущество е основна задача, която трябва да бъде изпълнявана от държавните органи и обществени организации. Това подчертава значението на съвместните усилия за защита и запазване на селскостопанските ресурси.
Чл. 2 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество определя органите, отговорни за опазването на селскостопанското имущество. Те включват Националния аграрно-промишлен съюз, народните съвети, окръжните аграрно-промишлени съюзи и селскостопанските организации.
Чл. 3 от правилника определя задълженията на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз. Той трябва да дава задължителни указания относно опазването на селскостопанското имущество, да организира проверки за спазването на закона и да предприема мерки срещу нарушенията, включително налагане на административни наказания. Освен това, съветът разпределя средства от специална сметка за подобряване на опазването на селскостопанското имущество и за стимулиране на лица, проявили се в тази насока.
Чл. 4 от Правилника предвижда, че изпълнителните комитети на окръжните народни съвети организират, ръководят и контролират дейността на общинските народни съвети и селскостопанските организации по опазването на селскостопанското имущество. Те осигуряват правилното прилагане на закона, упражняват превантивен контрол, извършват проверки със съдействието на аграрно-промишлени съюзи и други органи, вземат мерки за принудително изземване на незаконно завладени имоти и налагат административни наказания. Освен това, те търсят отговорност от длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си и ръководят повишаването на квалификацията на служителите.
Чл. 5 от Правилника определя задълженията на окръжните аграрно-промишлени съюзи, които включват ръководство и контрол на дейността по опазване на селскостопанското имущество, организиране на моторизирани групи за охрана, съдействие на народните съвети при проверки на незаконно завзети земи, контрол на дейността на селскостопанските организации, търсене на отговорност за нарушения, определяне на райони за опазване и организиране на обучение на длъжностните лица.
Селскостопанските организации са отговорни за организирането на опазването на селскостопанското имущество, което включва: организиране на охрана, осигуряване на необходимите средства и съоръжения, вземане на мерки за предотвратяване на повреди и кражби, организиране на моторизирани групи за опазване при необходимост и повишаване на квалификацията на служителите и пазачите.
Чл. 7 от Правилника задължава трудовите колективи на селскостопанските организации да организират опазването на повереното им имущество. Те трябва да вземат мерки за защита от увреждания и посегателства, да съдействат на полската охрана и да информират лицата, които помагат в селскостопанските работи, относно задълженията им за опазване на имуществото.
Полските пазачи се назначават и уволняват със заповед на ръководителя на селскостопанската организация, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи. Лицата, които могат да заемат длъжността, не трябва да са осъждани за престъпления против социалистическата собственост, социалистическото стопанство и личната собственост. Също така, не могат да бъдат назначавани болни или трудоустроени лица, които не са годни да изпълняват задълженията си.
Чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че доброволни сътрудници могат да бъдат работници и служители от селскостопанската организация, други органи и организации, както и пенсионери. Тези доброволни сътрудници се утвърдяват от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по предложение на кметствата, доброволните отряди на трудещите се и органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 10 от Правилника предвижда създаването на моторизирани групи за опазване на селскостопанското имущество. Тези групи се учредяват със заповед на ръководителя на селскостопанската организация, след предварително съгласуване с териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и съответния народен съвет.
Чл. 11 от Правилника за прилагане на закона за опазване на селскостопанското имущество забранява възлагането на задачи на полските пазачи, доброволните сътрудници и моторизираните групи, които не са свързани с опазването на селскостопанското имущество. Това означава, че техните задължения трябва да бъдат строго ограничени до дейности, които целят защитата на селскостопанските ресурси.
Член 12 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че униформеното облекло и вида на служебните карти на полските пазачи се определят от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз в сътрудничество с министъра на вътрешните работи.
Чл. 13 от Правилника определя, че полските пазачи получават оръжие и боеприпаси от Министерството на вътрешните работи. В случаите, когато въпросите не са уредени от Закона за опазване на селскостопанското имущество или от нормативните актове, се прилагат разпоредбите за ведомствената охрана и за пазачи на учреждения и предприятия.
Чл. 14 от Правилника определя задълженията на организациите и гражданите, които нямат полска охрана и притежават селскостопанско имущество, относно плащането на годишна такса. Не се заплащат такси за земи, предоставени за личното стопанство на работници и пенсионери в селскостопанските организации. Споровете относно събраните такси се решават по общия исков ред.
Чл. 15 от правилника задължава организациите и гражданите да внасят средства за издръжка на полските пазачи в срок до 30 януари или преди назначаването им. В тези средства се включват трудови възнаграждения, осигуровки, разходи за униформа и други необходими за служебните задължения. Размерът на разходите за един пазач се определя от селскостопанските организации в съгласие с местните власти. При назначаване на пазач за част от годината, се внасят пропорционални разходи за осигуровки и пълни разходи за униформа и оборудване.
Неизразходваните средства през годината се връщат на вносителите или, ако те се съгласят, се прехвърлят за следващата година.
В разрешението, издадено съгласно алинеи 2 и 3 на чл. 32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, трябва да се вписват обемът и видът на дървесината. Тази информация е задължителна за документите, свързани с управлението на дървесните ресурси.
Член 18 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество определя разпределението на събраните глоби. 70% от глоби се внасят в специалната сметка на Националния аграрно-промишлен съюз, а 30% в бюджета на общинския народен съвет, в чиито район е извършено нарушението. Средствата от специалната сметка се изразходват по ред, определен с наредба от председателя на Централния съвет на съюза.
Член 19 от Правилника определя начина на внасяне на глобите, събрани при условията на чл. 45, ал. 1 от закона. Глобите се внасят в специалната сметка на Националния аграрно-промишлен съюз и в бюджета на общинския народен съвет, в зависимост от организацията, в която работи лицето, събрало глобата. Когато лицето е доброволен сътрудник, глобата се внася от съответната селскостопанска организация. Освен това, събраното обезщетение се изплаща на увредената организация или лице от съответната организация.
Селскостопанските организации са задължени да се отчитат за опазването на имуществото пред населението на събрания, които се провеждат в района на организацията и на събрания на трудовите им колективи. Предложенията, направени на събранията, се разглеждат съгласно Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите.
Член 21 от Правилника описва какво се вписва в регистъра, включително датата на вписването, съдържанието на акта, оценка на вредите и движението на преписката. Председателят на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз е отговорен за определяне на образци на актовете и регистрите, свързани с оценка на вреди и обезщетения.
Оценката на вредите от селскостопанското имущество се извършва от квалифицирано лице, което не е заинтересувано от резултатите от оценката. За работата на това лице се определя възнаграждение, аналогично на предвиденото за съдебните експерти.
Според Чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество, вредите на пчелни семейства, причинени при селскостопански работи, се обезщетяват единствено при условие, че пчелните семейства са регистрирани в специалния регистър съгласно чл. 11 от Закона за пчеларството. Допълнително, собственикът на пчелните семейства трябва да е предприел необходимите мерки за тяхното опазване.
Чл. 24 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че в случаите по чл. 21 от закона минималният размер на глобата и обезщетението се определя от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет или от кмета.
Чл. 25 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество определя начина на оценка на вредите, причинени на селскостопанското имущество. Вредите на сгради се оценяват по цени от Наредбата за цените на недвижимите имоти при унищожаване и по средствата за възстановяване при частични повреди. Вредите на машини и съоръжения се оценяват по действителната им стойност или по средствата за възстановяване. За кражба на селскостопанско имущество се оценяват по цени на дребно. Увреждането на обработваема земя се оценява по разходите за възстановяване на плодородието. Размерът на обезщетението за неправомерно завземане на земи се определя по тарифата на закона. Поканите за освобождаване на имуществото се правят при отпаднало законно основание за ползване.
Чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество указва, че когато съществува специален закон или указ, размерите на обезщетенията се определят съгласно тези нормативни актове.
Чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че ако държавен орган е причинил вреди на селскостопанско имущество чрез правомерни действия, но увреденият също е допринесъл за настъпването на вредите, той има право да търси обезщетение по общия исков ред.
Чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество уточнява, че вредите, причинени от работници, служители или военнослужещи при изпълнение на възложена работа, не се считат за причинени от неизвестен причинител, дори когато не е установен конкретния виновник. В тези случаи отговорността за вредите носи съответното учреждение, организация или военно поделение.
Съгласно чл. 29 от Правилника, вредите, които не са установени с договора, не се считат за причинени при изпълнение на договорни задължения. Това означава, че ако в договора не е посочена отговорността за определени вреди, страните не могат да бъдат задължавани за тях.
Когато селскостопанското имущество е застраховано и е получено застрахователно обезщетение от Държавния застрахователен институт, увреденият има право да търси разликата между действително нанесените вреди и полученото обезщетение, по реда на закона или по общия ред.
Член 31 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че административнонаказващият орган е длъжен да мотивира писмено прекратяването на преписката, когато това е предвидено от закона. В случай, че деянието представлява престъпление, органът е задължен да изпрати преписката на прокурора.
Член 32 от Правилника определя реда за връчване и изпълнение на заповеди за обезщетения, наказателни постановления и решения на съда, свързани с опазването на селскостопанското имущество. Заповедите за обезщетения по чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от закона се връчват по реда на чл. 58 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления и решения на съда се изпълняват по реда на чл. 78 и чл. 79, ал. 2 от същия закон. При отнемане на вещи, животни или превозни средства в полза на държавата се прилага чл. 80 от Закона за административните нарушения и наказания. Административнонаказващият орган е задължен да изпрати на съответния орган заповедта за обезщетяване и наказателното постановление, което е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
Чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество урежда процедурата за установяване на вреди, причинени от замърсяване. Вредите, произтичащи от разрешена дейност, се оценяват от комисия, назначена от председателя на окръжния народен съвет, която включва специалисти и представители на различни организации. При вреди, причинени от неспазване на технологии или предпазни мерки, се прилага чл. 31 от закона. Ако вредите засягат повече от един окръг, комисията се назначава от председателя на Комитета за опазване на природната среда.
Чл. 34 от Правилника определя процедурата за преглед на увреденото селскостопанско имущество от назначена комисия. В срок от седем дни комисията трябва да установи вида и размера на вредите, причината и причинителя им, както и да състави протокол с констатации и изводи. Вредите в растениевъдството се установяват при прибиране на реколтата, а в животновъдството - веднага след настъпването на вредите. При несъгласие с протокола, споровете се решават от държавния арбитраж за стопански организации и по съдебен ред за граждани. Размерът на обезщетението може да бъде намален, ако увредената организация не е спазила указанията на съответните органи.
Според Чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество, вещите, животните и превозните средства, които подлежат на отнемане в полза на държавата, се задържат от полската охрана и се пазят от селскостопанската организация до влизане в сила на наказателното постановление или решението на съда.
Чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че задържаните животни трябва да се отглеждат в подходящи помещения, които са отделени от тези, в които се отглеждат обществените животни. Това е необходимо за осигуряване на правилни условия за животните и спазване на хигиенни норми.
Чл. 37 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество регламентира процедурата по продажба на задържани животни и отнети вещи. Животните и вещите могат да бъдат продадени на държавна или кооперативна организация, или на публична продан. От получените средства се удържат разходите за продажба и за гледане на животните, а остатъкът се внася в държавния бюджет. В случай на непродадени вещи и превозни средства, те се обработват като вторични суровини или се унищожават.
Чл. 38 от Правилника предвижда, че подобренията върху завзета или държана без законно основание селскостопанска земя, които не подлежат на премахване, се ползват и стопанисват от селскостопанската организация, управляваща земята. В случай че тези подобрения не са необходими на организацията, те могат да бъдат отдадени под наем на други организации или граждани, при условие, че се сключи писмен договор.
Чл. 39 от Правилника определя процедурата при повторно завземане на недвижимо имущество след изземване, както и продължаващи строежи върху обществена селскостопанска земя. В тези случаи, преписката се изпраща на прокурора, а административнонаказващият орган издава заповед за обезщетения. При връщане на преписката от прокурора, се налага административно наказание.
Чл. 40 регламентира действията при улов на риба от водоем на селскостопанска организация. Ако уловеното количество риба надвишава разрешеното и стойността на превишението е до 50 лв., се прилага чл. 41 от закона. При стойност над 50 лв., преписката се изпраща на прокурора.
Член 41 от Правилника определя условията, при които органът по опазване на селскостопанското имущество съставя акт и го регистрира. Акт се съставя при разкриване на кражба, присвояване или укривателство на селскостопанско имущество на стойност над 50 лв. или при използване на моторно превозно средство. Също така, акт се съставя за деяния по чл. 218а от Наказателния кодекс, когато стойността на горивото е над 10 лв. Председателят на изпълнителния комитет или кметът изпраща акта на прокурора и уведомява съответния орган на Министерството на вътрешните работи, ако е използвано моторно превозно средство.
Правилникът определя задълженията на ръководителите на организации при получаване на наказателни постановления, както и условията за контрол от страна на административнонаказващите органи. Уточнява понятието "нощно време" и определя полските пазачи. Регламентира условията за замърсяване на въздуха, водите и почвата, и как се определят множествени нарушения. Дефинира условията за наличие на съставен акт и дава определение за "немоторно превозно средство". Изпълнението на правилника е възложено на конкретни държавни органи.
Параграф §1 определя "нощно време" в контекста на чл. 41, ал. 2 от закона. Нощното време е установено като времето от 21:00 до 6:00 часа за периода от 1 април до 30 септември и от 19:00 до 6:00 часа за периода от 1 октомври до 31 март.
Параграф §3 определя условията за замърсяване на въздуха, водите и почвата, свързани с разрешени дейности. Замърсяването се счита за допустимо, ако е резултат от нормална дейност на стопанска организация, пусната в експлоатация преди 30 април 1964 г. или с разрешение по чл. 24 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата, при условие че замърсителят надвишава допустимите концентрации по санитарните норми и нормите за категоризиране на водните течения и басейни, без наличието на известни технологии или съоръжения за пречистване.