ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета определя основните цели на системата за народна просвета, които включват овладяване на познания, формиране на ценности и култура, развитие на индивидуалността, насърчаване на здравословен начин на живот, изграждане на морална личност и завършване на образователните степени и придобиване на професионална квалификация.
Чл. 2
Гражданите имат право на образование в системата на народната просвета, независимо от възрастта си. Продължаването на образованието е възможно само с документ за завършен предходен клас или степен на образование. Гражданите не могат да повтарят успешно завършен клас или да придобиват повторно образование от една и съща степен в училища от всякакъв тип.
Чл. 3
Системата на народната просвета в България се регулира от единни държавни образователни изисквания, които определят стандартите и нормите за образованието в страната.
Чл. 4
Светското образование в България не позволява налагането на идеологически и религиозни доктрини на учениците. Религиите се изучават в светските училища в исторически, философски и културен контекст чрез учебните предмети. Възможно е изучаване на религии в задължителноизбираемите или свободноизбираемите часове, като обучението по предмета 'религия' се провежда съгласно инструкция от министъра на образованието и науката.
Чл. 5
Учениците имат право на безплатно образование в държавните и общинските училища, което включва: 1. Безплатно училищно обучение, без заплащане на такси в рамките на държавните образователни изисквания; 2. Безплатен достъп до училищната база за обучение и развитие на интересите и способностите. Министърът на образованието и науката определя условията за заплащане на такси за дейности извън държавните образователни изисквания и разходите за конкурсни изпити за прием на ученици.
Чл. 6
Училищното обучение в България е задължително за всички деца до 16-годишна възраст и се осъществява в дневна форма. Училището предлага индивидуално и самостоятелно обучение за даровити ученици и такива, които не могат да посещават дневна форма по медицински причини. Обучението може да започне по-късно от задължителната възраст с молба от родителите и решение на педагогическия екип. Подготовката на децата за училище е задължителна и се извършва в подготвителни групи или класове преди постъпването в първи клас.
Чл. 6а
Член 6а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя състава и функциите на екипа за комплексно педагогическо оценяване, който се назначава за срок от една година от началника на регионалния инспекторат по образованието. Екипът включва специалисти от различни области, които работят с деца и ученици със специални образователни потребности. Основните правомощия на екипа включват изискване на информация, проучване на документи, приемане на решения за интегрирано обучение и предоставяне на психологическа подкрепа на родителите. Важен аспект е и сътрудничеството с родителите и представителите на социалните служби.
Чл. 7
Чл. 7 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че детските градини, училищата и обслужващите звена, в сътрудничество с финансиращия орган, трябва да осигурят подкрепяща среда за интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици, които имат специални образователни потребности или хронични заболявания.
Чл. 8
Обучението в системата на народната просвета се провежда на книжовен български език. В училища с интензивно изучаване на чужд език, предмети могат да се преподават на този чужд език, ако е предвидено в учебния план. Ученици, за които българският език не е майчин, могат да изучават майчиния си език в общинските училища, съобразно държавните образователни изисквания. Майчин език е този, на който детето общува в семейството.
Чл. 9
Член 9 от правилника предвижда, че специални условия и ред за приемане на ученици могат да бъдат определени с наредба на министъра на образованието и науката. Тази разпоредба е изменяна с ДВ, бр. 53 от 2001 г. и ДВ, бр. 33 от 2003 г. Правилникът обхваща и детските градини, училищата и обслужващите звена, като втора глава съдържа общи разпоредби.
Чл. 10
Чл. 10 определя видовете държавни детски градини, училища и обслужващи звена с национално значение, които се финансират от държавния бюджет. Държавните детски градини включват тези за деца със специални образователни потребности и за деца на военнослужещи. Държавните училища обхващат училища за ученици със специални образователни потребности, с девиантно поведение, училища с разнообразни профили, български училища в чужбина и училища за лишени от свобода. Обслужващите звена осигуряват подкрепа за народната просвета и включват ресурсни центрове. Членът също така предвижда възможност за финансиране на училища в малки населени места и уточнява условията за предоставяне на услуги за интегрирано обучение.
Чл. 11
Детските градини и училищата с местно значение, които са общински, се финансират от общинския бюджет и използват имоти, които са публична общинска собственост. В общинските училища е разрешено обучението на ученици от други общини.
Чл. 12
Чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя процедурите за откриване, преобразуване и закриване на държавни и общински детски градини, училища и обслужващи звена. Процедурите включват издаване на заповед от министъра на образованието, след становище на регионалния инспекторат. Предложенията за откриване или преобразуване трябва да включват мотиви, наименование, адрес, вид, степен на образование, брой деца и други важни сведения. Закриването също изисква подробно предложение. Министърът взема решение в двумесечен срок и отказът за издаване на заповед може да бъде обжалван.
Чл. 13
Член 13 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че при закриване на държавна детска градина, училище или обслужващо звено, условията и редът за пренасочване на децата и учениците, както и за съхранение на задължителната документация, се определят с заповед на министъра на образованието и науката.
Чл. 14
Чл. 14 определя процедурата за назначаване на експертна комисия от министъра на образованието и науката, която оценява предложенията за откриване, преобразуване и закриване на държавни детски градини и училища. Комисията представя становище на министъра, включващо предложения за откриване, преобразуване или закриване на образователни институции, както и промяна на техния статус. Министърът издава заповед на базата на предложението на комисията, която може да включва и предложения за наименования на образователни институции, подкрепени с мотиви и решения от педагогическия съвет или общинския съвет.
Чл. 15
Общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината, след решение на общинския съвет. За откриване или преобразуване са необходими санитарно разрешително, документ за противопожарна безопасност, сведения за достъпна архитектурна среда и осигуряване на дейността. При закриване, кметът трябва да има сведения за броя на децата, възможностите за пренасочване и съхраняването на документацията. Заповедите се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 16
Частните детски градини и училища се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица. Те не получават финансиране от държавния или общинския бюджет и разполагат със собствена или наета материална база.
Чл. 17
Чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя документите, необходими за откриване или преобразуване на частна детска градина или училище. Те включват молба до министъра на образованието, документи за кандидата (граждани, търговци и юридически лица), проект на програма за възпитание и обучение, документи за материално-техническата база, медицинско обслужване и платена държавна такса. При определени условия, част от документите не се изискват, ако се използват съществуващи сгради или помещения.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира процедурата за внасяне на документи за откриване или преобразуване на частни детски градини и училища. Документите се подават целогодишно, като тези, подадени до 31 януари, се разглеждат за предстоящата учебна година. Министърът на образованието и науката взема решение, което може да бъде заповед за откриване или преобразуване на учебно заведение, или отказ, който може да се обжалва. Частните учебни заведения придобиват правен статус от момента на обнародване на заповедта в "Държавен вестник".
Чл. 18а
Чл. 18а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя изискванията за заповедта за откриване или преобразуване на частна детска градина или училище. В заповедта трябва да се посочат наименованието и адресът на учебното заведение, видът на детската градина или училището, профилите на обучението, правото на издаване на официални документи, данни за лицето, получило разрешение за откриване, и информация за управляващото лице.
Чл. 18б
Чл. 18б от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че условията и редът за откриване, преобразуване, промени и закриване на детските градини и училища, посочени в чл. 16, ще бъдат установени с наредба на министъра на образованието и науката. Тази разпоредба е в сила от 15.09.2001 г.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията за откриване и преобразуване на детски градини и училища с чуждестранно участие. Тези учебни заведения не се финансират от държавния бюджет и могат да бъдат открити по искане на сдружения между български и чуждестранни лица. За откриването или преобразуването е необходимо да се внесат определени документи в Министерството на образованието и науката, включително съдебно решение и удостоверение за актуално съдебно състояние, в срок до 31 януари на съответната година.
Чл. 19а
Чуждестранни детски градини и училища, открити или преобразувани по искане на чуждестранни юридически лица, не се финансират от държавния бюджет и използват собствена или наета материална база. За откритие и преобразуване на тези заведения в Министерството на образованието и науката се внасят определени документи, съобразно условията на подписаната международна спогодба.
Чл. 20
Министърът на образованието и науката назначава експертна комисия за оценка на документите за откриване или преобразуване на частни детски градини и училища. При установяване на несъответствия, те трябва да бъдат отстранени в 15-дневен срок. Въз основа на становището на комисията, министърът внася предложение в Министерския съвет в четиримесечен срок, което включва информация за наименованието, адреса, вида на образованието, правото за издаване на документи и данни за управляващото лице. Министерският съвет взима решение за откриване или преобразуване, а образователните институции придобиват юридическо лице след обнародване на решението. При неотстраняване на несъответствията, министърът не внася предложението, а отказът може да се обжалва.
Чл. 21
Чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията за закриване на детски градини и училища, включително неспазване на изискванията, осъждане на физическото лице, смърт на лицето, прекратяване на дейността на юридическото лице или по искане на лицето. В срок от един месец, трети лица могат да внесат документи за продължаване на дейността, след което министърът назначава комисия за оценка и взема решение за продължаване или закриване на институцията.
Чл. 22
Актовете за закриване на детските градини и училищата се издават от органа, разрешил откриването, и се обнародват в "Държавен вестник". Условията и редът за пренасочване на учениците от закритите училища и за съхранение на училищната документация се определят със заповед на министъра на образованието и науката.
Чл. 23
Чл. 23 определя условията за откриване на духовни училища в България. Те могат да бъдат откривани със заповед на министъра на образованието по предложение на съответния централен орган на религиозната институция. Духовните училища са за лица, завършили основно образование. За откриването на училища, в които не се придобива средно образование, се изискват документи, включително молба, удостоверение за признаване на изповеданието, декларация за обучението на завършили основно образование, удостоверение за материална база, санитарно разрешително и списък на преподавателите. За училища, в които се придобива средно образование, трябва да се спазват допълнителни изисквания. Закриването на училищата става по искане на религиозната институция или при прекратяване на дейността й.
Чл. 24
Българските държавни училища в чужбина се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката, след съгласуване с министъра на външните работи, в съответствие с международните договорености.
Чл. 25
Държавните и общинските детски градини и училища имат редица права, включително право на собствено наименование, печат, банкова сметка, и право да притежават и разпореждат с имущество. Те също така могат да предоставят образователни услуги, да патентоват продукти и да определят своята организация. Отговорностите им включват спазване на държавните образователни изисквания и законосъобразно изразходване на бюджетни средства. Частните детски градини и училища имат подобни права, с допълнителни задължения за поддържане на учебния процес и предоставяне на документи за завършване.
Чл. 26
Детските градини са институции за отглеждане, възпитание и обучение на деца от 3-годишна възраст до постъпване в I клас. Децата със специални образователни потребности и хронични заболявания имат право на прием. Възпитанието и обучението се провеждат съгласно държавните изисквания за предучилищно възпитание, осигуряващи готовност за училище. Учебната програма определя структурата и обема на учебното съдържание.
Чл. 27
Чл. 27 определя видовете детски градини, които включват целодневни, полудневни, седмични и специални градини за деца със специални образователни потребности или хронични заболявания. Позволява се организирането на полудневни, подготвителни или сезонни групи към детски градини или училища. За деца в подготвителни групи, които не владеят добре български, се осигурява допълнително обучение по български език. В целодневните и седмичните детски градини могат да бъдат откривани яслени групи за деца от 3 месеца до 3 години.
Чл. 28
Чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията за прием на деца в детските градини. Децата се приемат с писмена молба от родителите, придружена от акт за раждане и медицински документи. За деца със специални образователни потребности и/или хронични заболявания е необходимо писмено желание от родителите, след изчерпване на други възможности за обучение. В група могат да бъдат приети до 2 деца със специални потребности. Обучението им се провежда по държавни образователни изисквания. Създава се екип от специалисти за оценка на потребностите и разработване на индивидуални програми. Децата от подготвителните групи могат да се преместват с удостоверение.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че в детските градини могат да се приемат деца, чиито родители или настойници не са военнослужещи или граждански лица от Министерството на отбраната, при условие че броят на децата не е достатъчен за формиране на групи. Условията и редът за това приемане се определят с правилника за дейността на детската градина.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета урежда таксите за отглеждане, възпитание и обучение на деца в детските градини. Родителите или настойниците заплащат такси, освен в случаите на задължителна подготовка за училище, както и за деца в специални детски градини, ако е предвидено от нормативен акт. Посещенията на децата могат да се прекъсват и подновяват, без да се заплаща такса за времето на отсъствие. Допълнителни услуги в детските градини могат да се предоставят срещу заплащане.
Чл. 31
Член 31 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определя с наредба на министъра на образованието и науката.
Чл. 32
Училищата са образователно-възпитателни институции, които осигуряват завършване на клас, придобиване на степен на образование и/или професионална квалификация.
Чл. 33
Член 33 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя видовете училищно образование: общо и професионално. Общото образование осигурява усвояване на общообразователния минимум и по-високи знания и умения чрез задължителноизбираема или профилирана подготовка, съгласно държавните образователни изисквания. Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и придобиването на квалификация по професия, също съгласно държавните изисквания за професионално образование и обучение.
Чл. 34
Член 34 от Правилника определя структурата на училищното образование в България, разделяйки го на основно и средно образование. Основното образование се състои от два етапа: начален (I-IV клас) и прогимназиален (V-VIII клас). Началният етап се осъществява в различни видове училища, докато прогимназиалният етап включва допълнителни възможности за обучение в профилирани гимназии и професионални училища. Средното образование е четиригодишно и се предлага в гимназии и професионални училища. За учениците до 16 години, които живеят в райони без подходящи училища, се осигурява безплатен транспорт или интернатно обучение.
Чл. 35
В член 35 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета се определят условията за постъпване на деца в I клас. Децата, навършили 7 години в съответната календарна година, са задължителни за постъпване. Деца на 6 години могат да постъпят по преценка на родителите или настойниците, ако развитието им позволява. Освен това, общините са задължени до 30 април да изготвят списък на децата, които ще постъпят в подготвителна група, подготвителен клас и I клас, и да го изпратят до училищата и детските градини до 15 май.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира условията за постъпване на децата в I клас на държавните и общинските училища. Според текста, децата могат да постъпят в I клас по молба на родителите или настойниците. В училищата по изкуствата и в паралелките по изкуства и спорт, учениците могат да бъдат приети след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт. Освен това, изборът на училище се извършва от родителите или настойниците.
Чл. 37
Чл. 37 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира условията за постъпване на деца в I клас, особено в случаи на здравословни проблеми. Училищното обучение може да се отложи за една година по предложение на екип за комплексно педагогическо оценяване. Децата със специални образователни потребности и/или хронични заболявания постъпват в специални училища. В училищата, които интегрират ученици със специални образователни потребности, се създават екипи за оценка и поддръжка на тези ученици, включващи различни специалисти и родители. Екипите разработват индивидуални образователни програми, които се утвърдяват от директора на училището.
Чл. 38
Член 38 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 33 от 2003 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 39
Училищата и детските градини са задължени да изпращат информация за децата, които постъпват в подготвителна група, подготвителен клас и първи клас. Тази информация трябва да бъде подадена до 30 септември на съответната община, която води списък на децата, подлежащи на записване в първи клас.
Чл. 40
Децата и учениците от подготвителен до IV клас могат да се преместват в друго училище през цялата учебна година. Преместването става с удостоверение от директора на предходното училище, а за подготвителния клас - и удостоверение за готовност. Директорът уведомява общината за преместването, а новото училище уведомява общината по местоживеене в 7-дневен срок след записването.
Чл. 41
Чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира издаването на удостоверения за завършени образователни етапи. На децата, завършили подготвителна група или клас, се издава удостоверение за завършена подготвителна група. Учениците, завършили I клас, получават удостоверение с годишна оценка. Завършването на II и III клас се удостоверява с ученическа книжка, а на учениците, завършили IV клас, се издава удостоверение за завършен начален етап на основното образование. За ученици със специални образователни потребности, завършили IV клас, но неусвоили изискванията, се издава удостоверение, вписващо резултатите от индивидуалните програми.
Чл. 42
Учениците, завършили началния етап на основното образование, постъпват в V клас. В училища по изкуствата и спорт учениците могат да влязат в V клас след проверка на способностите, ако е предвидено в нормативен акт или учебен план. Ученици със специални образователни потребности, завършили IV клас, могат да продължат обучението си в V клас, дори и да не са усвоили изискванията. В професионални училища могат да постъпят ученици в VII или VIII клас. В спортни училища учениците могат да влязат в VI, VII или VIII клас след проверка на способностите, ако е предвидено в нормативен акт.
Чл. 43
Член 43 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че учениците могат да постъпят в паралелки по изкуства и спорт в държавните и общинските училища след проверка на способностите им, ако това е регламентирано с нормативен акт. Това правило важи за класовете от началния и прогимназиалния етап на основното образование.
Чл. 44
Учениците от V до VIII клас могат да се преместват в друго училище през цялата учебна година, но не по-късно от 30 учебни дни преди края на всеки учебен срок. Преместването се осъществява с удостоверение от директора на настоящото училище и при спазване на определени изисквания.
Чл. 45
Завършването на клас от прогимназиалния етап на основното образование се удостоверява с ученическа книжка. Учениците получават удостоверение за завършен клас, което е необходимо за прием в училища, където се изисква проверка на способностите или конкурсен изпит, включително спортни и професионални училища и гимназии.
Чл. 46
На учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за основно образование, съобразно държавните образователни изисквания. Учениците със специални образователни потребности, които не са усвоили изискванията, получават удостоверение за завършен VIII клас, в което се вписват резултатите от индивидуалните им образователни програми. Учениците от специални училища за деца с умствена изостаналост също получават удостоверение, съобразено с изискванията за тяхното обучение.
Чл. 47
Чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 53 от 2001 г., и влиза в сила от 15.09.2001 г.
Чл. 48
Чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията за продължаване на обучението на учениците след завършено основно и основно образование. Учениците, завършили основно образование, могат да постъпят в IX клас на различни видове училища. Учениците, завършили VII клас, могат да продължат в VIII клас на профилирани гимназии и професионални училища. Ученици със специални образователни потребности, завършили VIII клас и неусвоили образователните изисквания, могат да продължат обучението си в IX клас на училища, предлагащи професионално обучение или в непрофилирани паралелки по индивидуална образователна програма. Паралелки за професионална квалификация могат да се разкриват в населени места без професионални училища.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя реда за прием на ученици в различни видове училища в България. Приемът се извършва по утвърден държавен план-прием, който се определя за всяка учебна година до 30 март от съответните министри и началници на инспекторати. Броят на учениците, които могат да бъдат приети, се определя в зависимост от завършеното образование и типа на училището. Промените в плана могат да се извършват до 30 април при доказана потребност. Условията за училищата по изкуствата се определят с наредба на министрите на културата и образованието.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията за прием на ученици в различни образователни институции. Приемането в VIII или IX клас в средните училища се извършва след проверка на възможностите на учениците, съгласно наредба на министъра на образованието. Специализирани училища и паралелки по изкуства и спорт също изискват проверка на способностите. В професионалните гимназии и училища приемът е по реда на държавното образователно изискване. Специалните училища приемат ученици след насочване от екип за комплексно педагогическо оценяване. В училищата по изкуствата условията за прием се определят от министъра на образованието и министъра на културата. В паралелките могат да се приемат ученици с хронични заболявания и увреждания, а интегрирано обучение е възможно за ученици със специални образователни потребности.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира условията за преместване на ученици в паралелки на същото или в друго училище. Учениците могат да се преместват при наличие на свободни места, които включват незаети и освободени места през учебната година. Директорът е задължен да обяви свободните места в тридневен срок. Преместването може да се извършва през цялата учебна година, но не по-късно от 30 учебни дни преди края на срока, в зависимост от профила или професията на учениците. При различия в учебните планове, учениците полагат приравнителни изпити. Учениците от помощни училища, които се преместват, продължават обучението си по индивидуална образователна програма.
Чл. 52
Учениците могат да се преместват над утвърдения държавен план-прием по социални или здравословни причини, или при смяна на местоживеенето на родителите. Преместването се извършва със заповед на директора на приемащото училище въз основа на представени документи. При отказ от страна на директора, решението взема началникът на регионалния инспекторат. За ученици до 16 г., които се местят в населено място без училище, се осигурява безплатен транспорт или интернатно обучение.
Чл. 53
При преместване на ученик, директорът на училището, в което ученикът е обучавал, издава удостоверение за преместване. В срок от 14 дни той изпраща копие от личния картон на ученика на директора на приемащото училище. За учениците, подлежащи на задължително училищно обучение, преместването трябва да съответства на изискванията на чл. 40, ал. 2 и 3 от закона.
Чл. 54
Учениците не могат да се преместват в последния гимназиален клас при смяна на непрофилирана гимназиална паралелка с профилирана, профил с друг профил или професия с профил. Също така, в последните два гимназиални класа не е разрешено преместване при смяна на професия с друга професия, профил с професия или непрофилирана гимназиална паралелка с професия. Изключение от тези правила е възможно при връщане на ученик след заличаване на наказание.
Чл. 55
Чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира удостоверяването на завършването на гимназиален клас от IХ до ХIII с ученическа книжка. Ученици, навършили 16 години и напускащи училището, получават удостоверение за завършен клас.
Чл. 56
Чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва условията за издаване на дипломи и удостоверения на учениците, завършили ХII клас. Успешно завършилите получават диплома за средно образование, докато ученици, които не се явят или не положат успешно изпитите, получават удостоверение за завършен гимназиален етап. Учениците със специални образователни потребности, които не са усвоили изискванията, също получават удостоверение, в което се вписват индивидуалните резултати. Документите за завършен гимназиален етап не удостоверяват завършено средно образование. Всички документи се издават от училището, в което ученикът е завършил ХII клас.
Чл. 57
Завършеното професионално образование се удостоверява с диплома за завършено средно образование, удостоверение за завършено средно образование, свидетелство за професионална квалификация и свидетелство за правоспособност. Документите се издават независимо един от друг, като дипломата по чл. 56, свидетелството за професионална квалификация за завършили ХII или XIII клас след успешни държавни изпити и свидетелството за правоспособност при условия, определени от министъра на образованието и науката.
Чл. 58
Чл. 58 на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя документите, удостоверяващи завършено професионално обучение, включително свидетелство за основно образование, свидетелство за професионална квалификация и удостоверение за професионално обучение. Свидетелството за основно образование се издава на ученици, които са усвоили общообразователния минимум. Свидетелството за професионална квалификация се издава след успешно полагане на държавни изпити. Свидетелството за правоспособност се издава при определени условия от министъра на образованието. Удостоверението за професионално обучение се издава на ученици, завършили част от професионалната подготовка. Документите не дават право за продължаване на образованието.
Чл. 59
Съгласно чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, свидетелствата за професионална квалификация, правоспособност и удостоверенията за професионално обучение се издават от училището, в което ученикът е завършил професионалната подготовка. Тази разпоредба е изменена и допълнена с ДВ, бр. 53 от 2001 г. и е в сила от 15.09.2001 г.
Чл. 60
Оценката от държавен зрелостен изпит за средно образование, както и от държавен изпит или изпит за професионална квалификация е окончателна. Ученикът, получил оценка слаб (2), има право да се яви повторно на изпита без ограничения за възраст и брой сесии.
Чл. 61
Лицата, които са придобили право да се явят на изпити, могат да го направят в училището, в което са се обучавали, при спазване на изискванията на учебния план. Ако училището е закрито, изпитите се провеждат в друго определено училище. Дипломите и удостоверенията за завършено образование се издават от училището, където са положени изпитите.
Чл. 62
Член 62 регламентира организацията на държавните зрелостни изпити и изпитите за професионална квалификация в различни видове училища. Началникът на регионалния инспекторат по образованието назначава пълномощник за всяко училище, който участва в изпитите и изготвя констативен протокол за спазването на образователните изисквания. При нарушения, той докладва на министъра на образованието. Подписът на пълномощника и печатът на Министерството са задължителни за документите за завършено образование, а дипломите и свидетелствата се вписват в регистрационни книги в Министерството.
Чл. 63
Чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира издаването на дубликати на различни образователни документи. Дубликатите на удостоверения и дипломи се издават от директора на училището, което е издало оригинала, по молба на лицето, когато документът е изгубен, унищожен или не може да се ползва.
Чл. 64
Дубликат на училищен документ се издава при наличието на училищна документация, доказваща издаването на оригинала. Ако училището, издаващо оригинала, е закрито, заинтересованото лице подава молба до училище, съхраняващо документацията. Ако документацията не се съхранява никъде, дубликатът се издава от училище, определено от регионалния инспекторат, на базата на документ от Държавния архив. При липса на документация, правата могат да се установят по съдебен ред.
Чл. 65
Чл. 65 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира издаването на дубликати на документи. Дубликатът се издава по образец, съобразен с държавното образователно изискване. За издаването на дубликат се заплаща такса, която е определена със заповед на министъра на образованието и науката.
Чл. 66
Член 66 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията за обучение на ученици в специални училища. В тях могат да се обучават ученици с хронични заболявания, сензорни увреждания, езиково-говорни нарушения, умствена изостаналост, множество увреждания и девиантно поведение. По изключение, в общообразователни училища могат да се откриват паралелки за ученици с увреден слух, умствена изостаналост и множество увреждания по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване. Задължително се планират съвместни дейности между учениците в специалните и останалите паралелки. Също така, могат да се откриват паралелки за професионално обучение за ученици с умствена изостаналост.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя реда за настаняване на учениците във възпитателните училища - интернати и социалнопедагогическите интернати. Настаняването се извършва при условия и по ред, определени с правилници на министъра на образованието и науката. Параграф 1 е отменен, а параграф 2 е изменен.
Чл. 68
Член 68 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя типовете специални училища за ученици с хронични заболявания, които са разделени на оздравителни и болнични училища. Оздравителните училища са интернатни и предлагат учебно-възпитателна и лечебна работа за ученици с определени хронични заболявания. Болничните училища се организират в лечебни заведения и са предназначени за ученици, които трябва да останат за лечение в болница минимум 30 дни.
Чл. 69
Чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че специалните училища за ученици със сензорни увреждания са предназначени за обучение на ученици от I до XII клас, които имат увреден слух или нарушено зрение. Тези училища функционират в интернатен тип.
Чл. 70
Чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда организиране на логопедични кабинети за диагностика и корекционно-възпитателна дейност на деца с езиково-говорни нарушения. Тези кабинети могат да се откриват в детски градини и училища, след съгласуване с финансиращия орган, при условия и ред, определени от съответните власти.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва специалните училища, които обучават ученици от I до VIII клас с умствена изостаналост. Тези училища функционират като помощни училища и предлагат полуинтернатен или интернатен тип на обучение. В тях може да се организира професионално обучение, което включва част от професия или цяла професия, с цел придобиване на първа степен на професионална квалификация.
Чл. 72
Член 72 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че паралелки за ученици с множество увреждания могат да бъдат организирани в специални училища, определени в чл. 66, ал. 1, т. 2 и 4. Параграф 1 от този член е отменен с изменения от ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя специалните училища за обучение на ученици с девиантно поведение, които са разделени на възпитателни училища - интернати и социалнопедагогически интернати. Възпитателните училища - интернати приемат ученици от I до XII клас, извършили противообществени прояви, и предоставят възможност за професионално обучение. Социалнопедагогическите интернати са за ученици от I до VIII клас, които не са в подходящи условия за живот в семейството си и също така могат да организират професионално обучение.
Чл. 74
Чл. 74 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда организиране на обучение за лица, лишени от свобода, в училища, разположени в затвори или поправителни домове. Тези училища предлагат възможности за придобиване на основно или средно образование, както и професионално обучение.
Чл. 75
Член 75 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета урежда организацията на вечерните училища. Те са предназначени за лица, навършили 16 години, които не учат в дневна форма. Лица под 16 години могат да бъдат приети, ако имат документ, удостоверяващ социални или семейни причини. Вечерните училища предлагат обучение за основно или средно образование и професионална квалификация. Освен това, в средни училища и гимназии могат да се организират паралелки с вечерна форма на обучение.
Чл. 76
Чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя обслужващите звена като институции, които организират дейности, свързани с развитието на интересите и способностите на децата и учениците в различни области. Те включват научно, информационно и технологично осигуряване, управление на проекти и програми, както и социални и рехабилитационни дейности.
Чл. 77
Чл. 77 от правилника определя, че дейността на държавните обслужващи звена в сферата на образованието се организира съгласно правилници, утвърдени от министъра на образованието и науката. Относно общинските звена, тяхната дейност се организира съгласно правилници, утвърдени от началника на съответния регионален инспекторат по образованието.
Чл. 78
Член 78 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя различните форми на обучение, които включват: дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска, дистанционна и комбинирана. Училището е задължено да организира дневна и/или вечерна форма на обучение, а също така може да предлага и останалите форми на обучение.
Чл. 79
Член 79 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя начина на организиране на обучението в различни форми. Учениците в дневна, вечерна и задочна форма на обучение се организират в паралелки и групи. За индивидуална, самостоятелна, кореспондентска и дистанционна форма обучението се организира за отделен ученик. Комбинираното обучение също се организира в паралелки и групи, а за отделни учебни предмети - за отделен ученик.
Чл. 80
Дневната форма на обучение е присъствена и се осъществява в учебните дни от 7 до 19 часа.
Чл. 81
Вечерната форма на обучение е присъствена и се провежда в удобно време за учениците по време на учебните дни. Обучението се организира и провежда в съответствие с училищния учебен план.
Чл. 82
Чл. 82 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва задочната форма на обучение, която включва учебни занятия, самостоятелна подготовка и изпити по учебни предмети. Учебните занятия и изпитите се провеждат в сесии и включват обзор на учебното съдържание и насоки за подготовка. Условията и редът за провеждане на изпитите се определят от директора на училището.
Чл. 83
Индивидуалната форма на обучение включва учебни занятия и проверки по учебни предмети, определени в индивидуалния учебен план, утвърден от директора. Тя се организира за ученици с здравословни проблеми, удостоверени с медицински документ, които не могат да учат присъствено над 30 дни, както и за даровити ученици и такива с семейни причини. Обучението може да се провежда в домашни или болнични условия с 8 до 12 учебни часа седмично. При обучение в болница извън населеното място, то се организира от училище, определено от регионалния инспекторат. Оценяването на учениците с медицински проблеми става чрез текущи проверки, а на даровитите - чрез изпити. Условията за провеждане на изпитите се определят от директора на училището.
Чл. 84
Чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя самостоятелната форма на обучение като неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебни предмети. Тази форма на обучение е организирана за ученици в задължителната училищна възраст с медицински удостоверения за здравословни проблеми и за даровити деца, както и за лица над 16 години. Изпитите се провеждат по ред, определен от директора на училището. Не се допуска организиране на самостоятелно обучение за ученици с умствена изостаналост и множество увреждания.
Чл. 84а
Чл. 84а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя комбинираната форма на обучение, която се състои от дневна форма и индивидуално обучение по учебни предмети. Тази форма е предназначена за ученици със специални образователни потребности, които учат по индивидуални образователни програми. Обучението може да се провежда по училищния или индивидуален учебен план, включва учебни часове и оценяване чрез текущи проверки, като индивидуалното обучение не може да надвишава 30% от общия брой учебни часове.
Чл. 85
Учениците, които искат да се обучават в индивидуална, самостоятелна или комбинирана форма, трябва да подадат писмено заявление до директора на училището. Промяна на формата на обучение може да се извърши в началото на учебната година или по време на учебните занятия при определени условия. Директорът издава заповед за промяната.
Чл. 86
Чл. 86 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя две неприсъствени форми на обучение: кореспондентска и дистанционна. Кореспондентската форма включва задачи и контрол чрез кореспонденция между училището и учениците, докато дистанционната форма използва съвременни информационни и комуникационни технологии. И двете форми се организират по ред, определен от министъра на образованието и науката.
Чл. 87
Чл. 87 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета посочва, че завършването на клас и степен на образование, както и придобиването на професионална квалификация, се удостоверява с документи, които са единни по вид. Тези документи са в съответствие с държавните образователни изисквания и предоставят равни права на всички завършили.
Чл. 88
Училищното обучение се организира в последователни класове, като продължителността на обучението в един клас е една учебна година за всички форми, освен в определени случаи. Класовете се номерират с римски цифри в възходящ ред.
Чл. 89
Чл. 89 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва организацията на класовете и паралелките в училищата. Класовете се делят на паралелки в зависимост от броя на приетите ученици, а паралелките се обозначават с букви от българската азбука. Възможно е също така паралелките да се разделят на групи, да се организират сборни групи или индивидуално обучение. Училищата имат право да организират обучение в културно-образователната област „Бит и технологии“ и могат да създават сборни групи за свободноизбираема подготовка или дейности, свързани с интересите на учениците.
Чл. 90
Член 90 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя правилата за броя на учениците в паралелките, деленето на паралелките на групи и индивидуалното обучение, които се регулират с наредби на министъра на образованието и науката или на министъра на културата за училищата по изкуствата. Директорът на училището отговаря за разпределението на учениците по паралелки, а в началото на учебната година определя класните ръководители. Класният ръководител е отговорен за организирането на часа на класа, извънкласните дейности и воденето на задължителната документация.
Чл. 91
Училищното обучение се организира в различни учебни периоди, включително учебни години, срокове, седмици, дни и часове. Учениците имат право на ваканции през учебната година, които включват есенна, коледна, зимна, пролетна и/или великденска, както и лятна ваканция.
Чл. 92
Учебната година продължава 12 месеца, започва на 15 септември (или 1 септември за спортните училища) и на 1 октомври за извънучилищните педагогически учреждения. При почивен ден, началото на учебната година се отлага до следващия работен ден. Учебните занятия продължават между 31 и 38 седмици, разпределени в два срока, с продължителност на първия срок 18 седмици (20 за спортните училища). Учебната седмица е 5 дни, с възможност за изключения в учебния план. Учебните занятия в извънучилищните учреждения завършват на 31 август, като през лятната ваканция се организират дейности за работа с деца.
Чл. 93
Чл. 93 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя задълженията на министъра на образованието и науката за всяка учебна година. Той издава заповед, с която се определят началото и края на ваканциите (с изключение на лятната), неучебни дни и началото и края на втория учебен срок. Заповедта трябва да бъде издадена преди началото на учебната година. Директорите на спортните училища също издават заповеди за учебно-тренировъчни и оздравителни лагери, основавайки се на държавния спортен календар и училищния учебен план.
Чл. 93а
Чл. 93а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда възможността за обявяване на неучебни дни със заповед на министъра на образованието. При разместване на почивните дни, обявените почивни дни са неучебни, освен ако учениците са във ваканция. Кметът на общината може да обявява до три дни за неучебни в случай на извънредни обстоятелства или празник на общината, след съгласуване с началника на регионалния инспекторат по образованието. След възстановяване на учебния процес, началникът на инспектората организира преструктуриране на учебното съдържание при необходимост.
Чл. 94
Чл. 94 определя максималния брой задължителни учебни часове за различните класове в училище. За I и II клас те са 22 часа, за III и IV клас - 25 часа, за V, VI, VII и VIII клас - 30 часа, а за IX, X, XI, XII и XIII клас - 32 часа. За вечерна форма на обучение броят е 22 часа. Часът на класа и един час по "Физическо възпитание и спорт" не се включват в задължителните учебни часове.
Чл. 95
Учебният ден в училищата може да бъде организиран като полудневен или целодневен, включващ от 4 до 7 задължителни учебни часа. Полудневната организация се осъществява на две смени - предобед и следобед. Целодневната организация е възможна за ученици от I до VIII клас, след съгласуване с финансиращия орган и при наличие на подходящи санитарно-хигиенни условия, както и по желание на родителите. При целодневната организация учебните часове се комбинират с форми на самоподготовка и организиран отдих. Седмичното разписание на учебните занятия трябва да отразява психофизическите особености на учениците и да бъде утвърдено от директора на училището не по-късно от 3 дни преди началото на учебния срок.
Чл. 96
Член 96 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя продължителността на учебния час в различни класове. Учебният час е 30 минути за подготвителния клас, 35 минути за I и II клас, 40 минути за III и IV клас, 45 минути за V-XIII клас в дневна форма, 40 минути за вечерна форма, 50 минути за учебна и лабораторна практика, и 60 минути за производствена практика. Почивките между часовете са от 10 до 30 минути. При две смени продължителността на учебния час в V-XIII клас може да бъде 40 минути с разрешение на инспектората. При целодневна организация на учебния ден, учебният час в V-VIII клас също може да бъде 40 минути с разрешение. Учениците от I клас учат само предобед. За специалните училища продължителността на учебния час и почивките се определят с държавното образователно изискване.
Чл. 97
Учебното съдържание в училищното обучение се разделя на две основни категории: общообразователна подготовка и професионална подготовка. Общото образование се реализира чрез общообразователната подготовка, докато професионалното образование включва както общообразователна, така и професионална подготовка. Професионалното обучение може да се осъществява чрез общообразователна и/или професионална подготовка.
Чл. 98
Общообразователната подготовка включва задължителна, задължителноизбираема, профилирана и свободноизбираема подготовка, осъществявана чрез учебни предмети в различни области. Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум, който е единен за началния и прогимназиалния етап, а за гимназиалния етап включва специфични културно-образователни области. Задължителноизбираемата подготовка предлага по-високи знания в съответствие с интересите на учениците. Профилираната подготовка започва от IX клас и осигурява по-дълбочинно изучаване на определени предмети, докато свободноизбираемата подготовка предлага обучение по допълнителни области извън основната учебна програма.
Чл. 98а
Чл. 98а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че извънкласната и извънучилищната дейност се организират в свободното от учебни часове време. Тези дейности имат за цел да осигурят обучение и развитие на специфични интереси и потребности на учениците в различни области, включително изкуствата, науката, техниката и спорта.
Чл. 99
Чл. 99 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя задължителната и избираема професионална подготовка. Задължителната подготовка включва обща, отраслова и специфична подготовка, както и задължителна чуждоезикова подготовка. Общата подготовка е единна за всички направления, отрасловата е единна за професиите в определено направление, а специфичната е насочена към конкретна професия. Задължителната чуждоезикова подготовка осигурява усвояване на терминологията, свързана с професията. Задължителноизбираемата подготовка разширява знанията и уменията, а свободноизбираемата позволява обучение и по други професии в съответното направление.
Чл. 100
Член 100 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че професионалната подготовка за професионалното обучение е задължителна и избираема. Задължителната подготовка включва теоретично и практическо обучение, което осигурява необходимите знания и умения за придобиване на квалификация. Избираемата подготовка служи за разширяване на знанията и уменията по съответната професия.
Чл. 101
Член 101 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва структурата и съдържанието на учебния план в училищата. Учебният план включва наименования на учебните предмети, разпределение по класове, брой часове за изучаване, график на учебната година и организация на обучението. Училищният учебен план се разработва на базата на основния учебен план и трябва да отразява интересите на учениците и възможностите на училището. Учебните планове на частни и чуждестранни училища също трябва да отговарят на специфични изисквания. Приемането на учебните планове става чрез решение на педагогическия съвет и одобрение от съответните образователни власти. Индивидуалните учебни планове могат да бъдат разработвани за ученици с различни нужди и да предвиждат различно разпределение на учебното време.
Чл. 102
Чл. 102 от Правилника определя, че учебната програма за всеки учебен предмет и клас включва целите на обучението, учебното съдържание и очакваните резултати. Учебните програми за задължителна и профилирана подготовка се утвърдиха от министъра на образованието, а тези за задължителноизбираема подготовка се съгласуват с експерти и утвърдяват от началника на регионалния инспекторат. За свободноизбираема подготовка, утвърждаването е от директора на училището. За учениците със специални образователни потребности, се разработва индивидуална учебна програма, която се утвърдява от директора на училището.
Чл. 103
Член 103 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира усвояването на знания и умения в училищното обучение чрез учебници и учебни помагала. Определят се изисквания към съдържанието и графичното оформление на тези материали, които се одобряват от министъра на образованието след оценка на съответствието с държавните образователни изисквания. Броят на одобрените учебници по един предмет не може да надвишава три за всеки клас. За учебниците по изкуства и култура, одобрението е от министъра на културата, с аналогични ограничения.
Чл. 104
Чл. 104 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя как се осигурява учебното съдържание за различните степени на образование. Учебното съдържание за общо образование и професионално образование се определя в съответствие с държавните образователни изисквания, учебния план и общообразователния минимум. За професионално обучение с придобиване на квалификация, съдържанието се определя също от държавните изисквания, а училищата могат да определят съдържанието за актуализиране на квалификации. Специално внимание се отделя на учениците с образователни потребности и хронични заболявания, за които учебното съдържание се определя според специфичните изисквания.
Чл. 105
Член 105 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета позволява определянето на учебното съдържание за задължителна професионална подготовка в училищата чрез авторски учебни програми, които трябва да бъдат утвърдени от министъра на образованието и науката. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 53 от 2001 г. и е в сила от 15.09.2001 г. Раздел V, който касае формите за проверка и оценка, е отменен с ДВ, бр. 7 от 2009 г.
Чл. 106
Член 106 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с разпоредба, публикувана в Държавен вестник, брой 7 от 2009 година.
Чл. 107
Член 107 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 7 от 2009 г.
Чл. 108
Член 108 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 7 от 2009 г. Това означава, че разпоредбите, които са съдържали, вече не са в сила.
Чл. 109
Член 109 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е изменен с ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., но по-късно е отменен с ДВ, бр. 7 от 2009 г.
Чл. 110
Член 110 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с ДВ, бр. 7 от 2009 г. Това означава, че разпоредбите, свързани със завършването на клас, които са били включени в този член, вече не са в сила.
Чл. 111
Учениците завършват класа, ако имат годишна оценка най-малко среден (3) по задължителните предмети. При оценка слаб (2) учениците полагат поправителни изпити, но не повече от две сесии. Ученици с медицински удостоверение могат да се явят на допълнителна сесия. Ако не успеят на поправителните или не се явят, повтарят класа. Учениците в задочна форма полагат изпити само по предмети с оценка слаб (2). Учениците от последния гимназиален клас не повтарят, но имат право на поправителни изпити. Ученици със специални образователни потребности, които не усвояват материала, не повтарят класа и могат да им се разработи индивидуална образователна програма.
Чл. 112
Учениците от I клас, които не са усвоили учебното съдържание, както и учениците от II до IV клас, които имат годишна оценка слаб (2) по един или повече учебни предмети, не повтарят класа. За тях се организира допълнително обучение през лятната ваканция, а при необходимост и през следващата учебна година, по ред, определен от директора на училището.
Чл. 113
Член 113 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 7 от 2009 г.
Чл. 114
Чл. 114 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда мерки за ученици, застрашени от отпадане. Училището, в сътрудничество с регионалните инспекторати и общината, организира допълнителни образователни възможности, включително индивидуални програми за психологопедагогическо въздействие, допълнителна работа по време на учебните занятия и ваканции, извънкласни дейности и консултации за професионално обучение. Освен това, за ученици без удостоверение за завършена подготвителна група или с посочена недостиг на училищна готовност, се организират подходящи форми за допълнителна работа, включително обучение по книжовен български език.
Чл. 115
Член 115 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира съдържанието на удостоверението за завършена подготвителна група или подготвителен клас. В удостоверението се описва динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в I клас. При необходимост се включват и препоръки за допълнителна работа и обучение, особено за усвояване на книжовния български език.
Чл. 116
В удостоверението за завършен първи клас се вписва обща годишна оценка с думи, отразяваща резултата от обучението по всички учебни предмети. В удостоверението за завършен начален етап на основното образование (IV клас) се вписват годишните оценки по учебните предмети от задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка, съобразно училищния учебен план.
Чл. 117
В свидетелството за завършено основно образование се вписват годишните оценки по учебни предмети, съгласно учебния план, по който се обучават учениците. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 53 от 2001 г. и влиза в сила на 15.09.2001 г.
Чл. 118
В удостоверението за завършен клас се вписват годишните оценки по учебните предмети, които са определени в учебния план. Това удостоверение е важен документ, който отразява успехите на ученика през учебната година.
Чл. 119
Чл. 119 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя информацията, която се вписва в дипломата и удостоверението за завършено средно образование. В дипломата се включват броят на учебните часове, оценките по учебните предмети от различните форми на подготовка и оценките от държавните зрелостни изпити. В удостоверението също се вписват броят на учебните часове и оценките по същите учебни предмети, но без оценките от зрелостните изпити.
Чл. 120
Член 120 от Правилника описва съдържанието на свидетелството за професионална квалификация, удостоверението за професионално обучение и свидетелството за правоспособност. В свидетелството за професионална квалификация се вписват учебните часове, оценките от задължителната и избираемата подготовка, както и оценките от изпитите за придобиване на квалификация. В удостоверението за професионално обучение се вписват учебните часове и оценките от задължителната и избираемата подготовка, включително оценките от изпитите за част от професията. Свидетелството за правоспособност съдържа информация за придобитата правоспособност, необходима за упражняване на професия.
Чл. 121
Чл. 121 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя задължителните реквизити за различни образователни документи. Удостоверението за завършен клас и основно образование включва данни за притежателя, училището, резултатите от обучението и печат на училището. Дипломата за средно образование добавя данни за срок на обучение и държавен герб. Удостоверението за допълнителни данни при кандидатстване във висше училище съдържа информация за успеха и данни от дипломата. Свидетелствата за професионална квалификация и професионално обучение също имат специфични реквизити, свързани с обучението и квалификацията на притежателя.
Чл. 122
Член 122 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че изискванията към съдържанието на документите, свързани с народната просвета, се установяват от държавното образователно изискване за документите в системата на народната просвета. Настоящият текст е част от глава четвърта, която се фокусира върху участниците в предучилищното възпитание и в училищното обучение, в раздела, посветен на учителите и възпитателите.
Чл. 123
Чл. 123 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя основните функции на учителите и възпитателите. Учителят в детската градина е отговорен за организиране и провеждане на възпитанието и обучението на децата. Учителят в училището организира образователно-възпитателния процес, оценява знанията и уменията на учениците и подпомага тяхната интеграция в училищната и социалната среда. Възпитателят провежда образователно-възпитателни дейности извън задължителните учебни часове. Държавата осигурява условия за кариерно развитие на учителите и възпитателите.
Чл. 123а
Кариерното развитие на учителите представлява процес на усъвършенстване на техните компетентности чрез последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности. Целта на този процес е да се повиши качеството и ефективността на образователно-възпитателния процес.
Чл. 124
Чл. 124 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя различните учителски и възпитателски длъжности в образователната система. Учителските длъжности включват "младши учител", "учител", "старши учител", "главен учител" и "учител-методик". Възпитателските длъжности включват "младши възпитател", "възпитател", "старши възпитател", "главен възпитател" и "възпитател-методик". Работните места за тези длъжности се разкриват при условия, определени от министъра на образованието. Възнагражденията също се определят от наредба на министъра, в съгласие с министъра на финансите. Директорите на училища и детски градини имат право да диференцират възнагражденията на учителите в рамките на утвърдените бюджети.
Чл. 124а
Чл. 124а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя изискванията за заемане на учителски и възпитателски длъжности. За длъжности по чл. 124, ал. 1 и 2 е необходимо завършено висше образование с професионална квалификация "учител". За старши и главни учители е необходим и професионален опит. Учителите по изкуствата и физическото възпитание могат да бъдат назначавани с диплома по съответната специалност и квалификация "треньор". Лицата без учителски стаж започват като "младши учител". Минималният стаж за старши учители е 10 години.
Чл. 125
Чл. 125 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че длъжностите по чл. 124, ал. 1 и 2 не могат да се заемат от лица, които: 1. имат влязла в сила присъда за умишлено престъпление; 2. са лишени от право да упражняват професията си; 3. страдат от определени заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците.
Чл. 125а
Учителските и възпитателските длъжности в детските градини, училищата и обслужващите звена се заемат чрез трудово правоотношение с директора. При наличие на повече от един кандидат за длъжностите "главен учител" или "главен възпитател", директорът провежда подбор по предварително обявени критерии. Член 125а, алинея 3 е отменен.
Чл. 126
Чл. 126 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че обществеността, административните органи, децата и учениците трябва да изразяват почит и уважение към учителите. Освен това, административните органи и обществото са задължени да оказват помощ и съдействие на учителите за осъществяване на успешна възпитателна и образователна дейност. Учителите, които постигат значителни резултати в обучението и възпитанието на учениците, ще бъдат награждавани с грамоти и други отличия, а техните усилия ще бъдат популяризирани и признати от обществото.
Чл. 127
Учителят има право да определя методите и средствата за образователния процес, да участва в класирането на учебници, да получава информация относно служебните си задължения и възможностите за повишаване на квалификацията, да повишава образованието си, да дава мнения и предложения за развитието на учебното заведение и да използва материално-техническата база на училището.
Чл. 128
Учителите имат задължения, включващи: изпълнение на преподавателската работа, преподаване на книжовен български език, уведомяване на директора за отсъствия, участие в педагогическия съвет, спазване на предписания от методическите органи, опазване на живота и здравето на учениците, повишаване на квалификацията, информиране на родителите за напредъка на учениците, недопускане на използване на мобилни телефони по време на час, забрана на пушене и употреба на алкохол, спазване на подходящо облекло и недопускане на носене на оръжие или опасни предмети в учебните заведения.
Чл. 129
Учителят е задължен да уважава правата на децата и учениците, като не може да унижава тяхното достойнство или да прилага каквито и да било форми на физическо или психическо насилие. Нарушаването на тези принципи е забранено.
Чл. 129а
Учителите не могат да предоставят образователни услуги срещу заплащане, ако съществува конфликт на интереси. Лица, участващи в изготвянето на изпитни теми или оценяването на изпити, също нямат право да предоставят образователни услуги на ученици, свързани с подготовка за тези изпити.
Чл. 129б
Чл. 129б от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя задълженията на учителите, които са и класни ръководители. Те включват следене за успеха и развитието на учениците, анализ на рисковите фактори, контрол на посещаемостта, уведомяване на родителите за отсъствия и наказания, консултации относно допълнителна работа с учениците, изготвяне на характеристики, организиране на родителски срещи, участие в процедури за налагане на наказания, осъществяване на връзка с преподаватели и специалисти, както и водене на учебна документация. По време на родителските срещи се обсъждат важни въпроси за развитието на учениците, без да се обсъждат публично индивидуални успехи и поведение.
Чл. 129в
Според Чл. 129в от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, лицата, заемащи длъжности "младши учител", "учител", "старши учител" и "главен учител", имат задължения да планират и провеждат образователния процес, да формират знания и умения у учениците, да диагностицират и оценяват техните постижения и да анализират резултатите от оценяването. Младшите учители получават подкрепа от старши учители и могат по изключение да заемат роли на класни ръководители или да работят с деца от подготвителни групи, когато е необходимо.
Чл. 129г
Чл. 129г от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва специфичните задължения на лицата, заемащи длъжността "старши учител" в училище, детска градина и обслужващи звена. Те включват участие в квалификационно-методическа дейност, оценяване на знанията на учениците и децата, разработване на тестове и материали, анализ на резултати от оценяване, използване на ефективни методи за обучение, подпомагане на младши учители и участие в проекти. Старши учителите могат също да предлагат повишаване на младши учители в учители.
Чл. 129д
Чл. 129д от Правилника определя специфичните задължения на главния учител в училище, детска градина и обслужващо звено. Главният учител в училище планира и координира квалификационно-методическата дейност, участва в организирането на външно оценяване, обобщава анализи на резултатите, консултира учителите, организира обмен на добри практики, провежда олимпиади и проекти. В детската градина задълженията включват планиране на методическата дейност, обобщаване на диагностични резултати и консултиране на учителите. В обслужващото звено главният учител координира дейности на ниво звено, организира наблюдения и популяризира добри практики. Допълнително, на главния учител могат да се възлагат задължения за извънкласни дейности и класно ръководство, когато е необходимо.
Чл. 129е
Чл. 129е от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя задълженията на лицата, заемащи длъжности "младши възпитател", "възпитател", "старши възпитател" и "главен възпитател". Те включват планиране и провеждане на възпитателно-образователния процес, подпомагане на самоподготовката на учениците, избор на подходящи методи и средства, формиране на социални умения, диагностика на постиженията, участие в индивидуални образователни програми, водене на документация, отговорност за здравето на учениците, взаимодействие с родителите и изпълнение на други задължения, свързани с длъжността. Младшите възпитатели работят в тясна връзка с други специалисти и се обучават под ръководството на старши възпитатели.
Чл. 129ж
Старшите възпитатели в училище имат следните задължения: планират и провеждат квалификационно-методическа дейност, създават среда за развитие на извънкласни дейности, консултират младшите възпитатели, участват в разработването и реализирането на проекти, използват ефективни методи за възпитателно-образователния процес и изпълняват допълнителни задължения, свързани със спецификата на длъжността. Те могат също да предлагат повишаване на длъжността на младшите възпитатели.
Чл. 129з
Чл. 129з от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва специфичните задължения на лицата, заемащи длъжността "главен възпитател". Те включват планиране и провеждане на квалификационно-методическа дейност, консултиране на възпитателите, координация на обмяната на добри практики и изпълнение на други задължения, свързани с длъжността и вида на училището.
Чл. 130
Училищата и детските градини са задължени да осигурят условия за учителите да повишават своята професионална квалификация. Това може да се осъществява както чрез организирани форми на обучение, така и чрез самостоятелна подготовка.
Чл. 131
Чл. 131 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че средствата за повишаване на професионалната квалификация на учителите се осигуряват от държавния бюджет. Това се отнася в случаите, когато се въвеждат нови или се променят съществуващите държавни образователни изисквания.
Чл. 132
Чл. 132 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията, при които децата в детските градини се отглеждат, възпитават и обучават. Тези условия включват: равни възможности за развитие, защита на правата и сигурността на децата, зачитане на тяхното достойнство, възпитание в дух на разбирателство и толерантност, както и приобщаване към националните традиции и културни ценности.
Чл. 133
Учениците играят роля на партньори в училищното обучение, като активно участват в процеса на образование и възпитание, целейки постигане на образователните цели.
Чл. 134
Учениците имат следните права: да избират училище, профил или специалност; да получават информация за обучението и правата си; да бъдат консултирани относно професионалната си ориентация; да учат в здравословна и безопасна среда; да ползват равен достъп до образование; да използват безплатно училищната база; да участват в извънкласни дейности; да получават награди за постижения; да дават мнения и предложения за училищната дейност; да участват в решения, засягащи правата им.
Чл. 135
Чл. 135 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя задълженията на учениците, които включват: съхраняване на авторитета на училището, явяване на учебни часове с уважителна причина, подходящо облекло, носене на униформа при предвидени условия, уважение към другите, избягване на хазарт, тютюнопушене и употреба на алкохол и наркотици, забрана за ползване на мобилни телефони без разрешение, ненарушаване на учебния процес, забрана за носене на оръжие и опасни предмети, спазване на закона за закрила на детето, опазване на училищната инфраструктура, носене на ученическа книжка и лична карта. Правилникът може да предвиди допълнителни задължения, а неизпълнението им води до нарушения на дисциплината.
Чл. 136
Чл. 136 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията, при които ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини. Отсъствията са допустими при представяне на медицинска бележка или документ от спортен клуб, до 3 дни с уведомление от родителя и до 7 дни с разрешение на директора на училището след писмена молба от родителя.
Чл. 137
Член 137 на Правилника определя, че отсъствието на ученик от учебен час без уважителна причина се счита за неизвинено. Закъснения до 15 минути за три учебни часа без уважителни причини се отчитат като един учебен час неизвинено отсъствие. Третият параграф е отменен с изменение от 2001 г.
Чл. 137а
Чл. 137а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира условията за оценяване на ученици, които имат значителни отсъствия. Директорът на училището, по предложение на педагогическия съвет, може да определи реда за оценяване на знанията и уменията на ученици, които не могат да получат срочна или годишна оценка поради отсъствия. Учениците, които нямат оформена оценка в края на учебната година и нямат уважителни причини, повтарят класа. За учениците със специални образователни потребности, отсъствията по уважителна причина не влияят на формирането на срочната оценка.
Чл. 138
Чл. 138 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че класният ръководител е задължен да уведомява писмено родителя или настойника на ученика за допуснатите отсъствия, свързани с чл. 136 и 137. Освен това, броят на отсъствията на ученика се отбелязва в дневника на класа и се вписва в ученическата книжка веднъж месечно.
Чл. 138а
Чл. 138а от Правилника задължава класните ръководители да изготвят характеристики за учениците в края на учебната година, в които оценяват развитието и дисциплината на ученика. Характеристиките включват положителни и отрицателни аспекти и се предоставят на родителите. При завършване на основно и средно образование, класният ръководител изготвя цялостна характеристика, която е част от съответните образователни документи. Характеристика се изготвя и при преместване на ученици в друго училище.
Чл. 139
Чл. 139 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя мерките за наказание на учениците за неизпълнение на задълженията си. Наказанията включват забележка, извършване на дейности в полза на училището, предупреждение и преместване в друго училище, както и преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение за ученици над 16 години. Дейностите в полза на училището не трябва да унижават достойнството на учениците. Ученик, нарушаващ правилника или неподходящо облечен, може да бъде отстранен от училище. Учителят има право да отстрани ученик, който пречи на учебния процес. При тежки нарушения могат да се наложат допълнителни мерки, а учениците могат да бъдат насочвани към консултации и допълнителна подкрепа.
Чл. 140
Чл. 140 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя, че за едно нарушение не може да бъде наложено повече от едно наказание. Освен това, мерките по чл. 139, ал. 5 и 6 се налагат заедно с наказанията по чл. 139, ал. 1.
Чл. 140а
Наказанията и мерките, предвидени в Правилника, са срочни. Срокът на наказанията за определени нарушения е до края на учебната година, а за други - в зависимост от заповедта за налагането им. Наказания, наложени до 30 учебни дни преди края на втория учебен срок, влизат в сила от началото на следващата учебна година. Срокът на мерките също се определя в заповедта.
Чл. 140б
Чл. 140б от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя условията за налагане на наказания на ученици. Наказанията се определят в зависимост от вида и тежестта на нарушението, както и личностните особености на ученика. Наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и 5 се налагат само при тежки или системни нарушения. Допуснати неизвинени отсъствия също могат да доведат до наказания, при условие че те надвишават 15 за учебната година. Ученици със специални образователни потребности не могат да бъдат наказвани, ако поведението им е свързано с тяхното увреждане. Срокът и видът на наказанията се определят, като се вземат предвид специфични фактори, включително възможностите на училището.
Чл. 140в
Чл. 140в от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 1 се налагат със заповед на директора по предложение на класния ръководител. Наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 2 - 5 се налагат със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет. Мярката по чл. 139, ал. 3 се налага със заповед на директора, а мярките по чл. 139, ал. 5 и 6 - със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет.
Чл. 140г.
Чл. 140г. от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира процедурата по налагане на наказания на учениците. Класният ръководител уведомява родителя за нарушенията и правата му. Определя се докладчик, който е учител на ученика. Директорът или педагогическият съвет изслушват ученика преди налагане на наказание, а родителят има право да присъства и да изрази мнение. При нужда, изслушването може да се проведе с психолог или педагогически съветник. Дирекция "Социално подпомагане" се уведомява за определени наказания и може да присъства на изслушването. Взема се мнението на класния ръководител преди налагане на наказания.
Чл. 140д
Член 140д от Правилника за прилагане на закона за народната просвета определя изискванията за заповедта за налагане на наказания и мерки. В заповедта трябва да се включват видът на наказанието или мярката, срокът за тяхното изпълнение и мотивите за налагането им. Освен това, заповедта може да бъде обжалвана пред началника на регионалния инспекторат по образованието за общинските училища, а за държавните училища - пред министъра на образованието и науката.
Чл. 140е
Класният ръководител е задължен да уведомява родителите за наложените на ученика наказания и мерки. Тези наказания и мерки трябва да бъдат отразени в ученическата книжка, личния картон и характеристиката на ученика. Наложеното наказание по чл. 139, ал. 1, т. 1 се обявява пред класа от класния ръководител.
Чл. 140ж
Чл. 140ж от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва мерките, които се налагат при отстраняване на ученици. При отстраняване по чл. 139, ал. 3, се отбелязват неизвинени отсъствия. При отстраняване по чл. 139, ал. 4, учителят отбелязва неизвинено отсъствие и ученикът не може да напуска училището, като училището организира възпитателна работа. Ученик, на когото е наложено наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4, може да продължи обучението си в друго училище по ред, определен от регионалния инспекторат. При мярка по чл. 139, ал. 5, ученикът губи правото на стипендия и участие в представителни прояви. Учениците без наложена мярка по чл. 139, ал. 5, имат предимство при прием.
Чл. 140з
Наказанията и мерките, наложени на учениците, се заличават след изтичане на определения срок или предсрочно. Учениците, на които е заличено наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 4, имат право да продължат обучението си в новото училище. Заличаването на наказанието се записва в ученическата книжка и личния картон на ученика.
Чл. 140и
Чл. 140и от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя правата и задълженията на родителите на деца и ученици. Родителите имат право на информация за успеха и развитието на децата, срещи с учители, участие в родителски срещи и училищното настоятелство, както и консултации от специалисти. Задълженията им включват осигуряване на посещаемост, запознаване с учебния план и правилника на училището, спазване на училищната дисциплина, редовно информиране за развитието на детето и явяване при покана от училището.
Чл. 141
Член 141 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя органите за управление на системата на народната просвета, които включват Министерството на образованието и науката, министъра на образованието и науката, регионалните инспекторати по образованието, както и директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена. Директор на училище може да бъде физическо лице, упълномощено от лицето, получило разрешение за управление, при условие че упълномощаването е нотариално заверено и обнародвано. Директор на детска градина или училище може да бъде и лицето, получило разрешение за откриване.
Чл. 142
Чл. 142 определя ролята на Министерството на образованието и науката като орган на Министерския съвет, отговорен за разработването и прилагането на държавната политика в системата на народната просвета. Министерството участва във формирането на политиката, като разработва национални стратегии, образователни изисквания, програми за квалификация на кадрите и международно сътрудничество. Също така, то осигурява условия за функциониране на системата, координира взаимодействието между институциите и упражнява контрол върху регионалните инспекторати, детските градини и училищата.
Чл. 143
Министърът на образованието и науката е специализиран орган, отговорен за управлението на системата на народната просвета. Той упражнява контрол над всички детски градини, училища и свързани сектори в образованието, за да осигури спазването на законодателството в областта на образованието.
Чл. 144
Регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации, които функционират под управлението на министъра на образованието и науката. Те осигуряват условия за развитие на детските градини и училищата, координират взаимодействието между различните институции в системата на народната просвета и контролират спазването на държавните образователни изисквания от всички видове образователни институции. Устройството и функциите на инспекторатите се определят с правилник на министъра.
Чл. 145
Чл. 145 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета регламентира назначаването и прекратяването на служебните правоотношения с началниците и експертите в регионалните инспекторати по образованието. Министърът на образованието и науката е отговорен за тези действия, които се извършват след провеждане на конкурс. Началниците на инспекторатите също имат правомощия да сключват и прекратяват трудовите договори със служителите в инспекторатите.
Чл. 146
Член 146 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 53 от 2001 г., и влиза в сила от 15 септември 2001 г.
Чл. 147
Чл. 147 определя правомощията и задълженията на директора на детската градина и училището. Той организира и контролира дейността на институцията, спазва образователните изисквания, осигурява безопасни условия, представлява институцията, съставя бюджет, сключва трудови договори, обявява свободни места, награждава и наказва, организира приемането на деца и ученици, подписва документи за преместване и завършване, съдейства на компетентните органи, контролира документацията, осигурява здравно-профилактична дейност, изготвя длъжностни разписания и е председател на педагогическия съвет. Административните актове на директорите могат да бъдат отменени от съответните органи.
Чл. 148
Длъжността "директор" на детски градини, училища и обслужващи звена се заема чрез конкурс, съгласно Кодекса на труда и Закона за народната просвета. При процедурни нарушения министърът на образованието, началникът на инспектората или кметът могат да анулират конкурса или да назначат следващия класиран кандидат. Директорите трябва да отговарят и на изискванията на чл. 125. При отсъствие на директора над 30 дни, се сключва трудов договор с друго лице за временно изпълнение на длъжността, а при отсъствие под 30 дни, директорът назначава заместник от педагогическия персонал.
Чл. 149
Помощник-директорът в училище играе важна роля, като подпомага директора в организирането и контрола на различни дейности, включително учебната, административната и учебно-производствената дейност. Тази роля е регламентирана от нормативните актове в системата на народната просвета и съответства на длъжностната характеристика на помощник-директора.
Чл. 150
Педагогическият съвет на училището е специализиран орган, който разглежда и решава основни педагогически въпроси. Той приема стратегия за развитие на училището, правилника за дейността, училищния учебен план, избира формите на обучение, обсъжда резултатите от обучението, определя начина за приемане на ученици, приема учебни планове за индивидуална форма на обучение, прави предложения за награждаване и наказания на ученици, определя дейности извън държавните образователни изисквания, взема решения за преместване на ученици в самостоятелна форма на обучение, обсъжда работата на училищната библиотека, утвърджава униформено облекло и училищни символи и ритуали, след съгласуване с родителите и училищното настоятелство.
Чл. 151
Педагогическият съвет се състои от помощник-директорите, учителите, възпитателите и специалистите с педагогически функции. С право на съвещателен глас в него могат да участват председателят на училищното настоятелство и медицинското лице, обслужващо учебното заведение.
Чл. 152
Чл. 152 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя реда за свикване и провеждане на заседанията на педагогическия съвет. Директорът свиква съвета най-малко веднъж на два месеца, а извънредно заседание може да бъде свикано по искане на 1/3 от членовете. Решенията се взимат с обикновено мнозинство при присъствие на 2/3 от членовете. Те могат да бъдат отменени с квалифицирано мнозинство или от началника на регионалния инспекторат. За всяко заседание се води протокол.
Чл. 153
Чл. 153 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета определя училищните настоятелства като обществени органи, които подпомагат училищата, детските градини и обслужващите звена. Устройството и дейността им се регулират от Закона за народната просвета, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и техните устави. Настоятелствата могат да предлагат униформено облекло и училищни символи, а също така представят информация за дейността си на регионалните инспекторати на МОН. Ръководството и служителите на учебните заведения трябва да подпомагат дейността на настоятелствата.
Чл. 154
Член 154 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 7 от 2009 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не подлежат на приложение.
Чл. 155
Член 155 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 7 от 2009 година.
Чл. 156
Член 156 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 7 от 2009 година.
Чл. 157
Член 157 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 7 от 2009 година.
Чл. 158
Член 158 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е отменен с изменение в ДВ, бр. 7 от 2009 г. В глава седма се разглеждат въпросите, свързани с финансирането на народната просвета, но конкретното съдържание на член 158 вече не е в сила.
Чл. 159
Чл. 159 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета описва начина на финансиране на държавните и общинските детски градини и обслужващи звена. Финансирането се осъществява чрез средства от държавния бюджет, общинските бюджети и други министерства. Размерът на средствата се определя на база държавното образователно изискване. Осигуряват се средства за заплати, стипендии, осигурителни вноски, издръжка на общежития, хранене, учебници и поддържане на материално-техническата база. Училищата и детските градини могат да реализират приходи за подпомагане на своята издръжка и развитие.
Чл. 160
Правилникът определя процедурите за разработване и утвърдяване на бюджети от директорите на държавни и общински образователни институции. Той регламентира условията за сключване и прекратяване на трудовите договори с педагогическия и непедагогическия персонал в българските училища в чужбина. Включва разпоредби за обучение на български граждани в посолствата на България, определя термини, свързани със специални образователни потребности и ресурсни центрове, и установява условия за признаване на документи за образование от чужди държави. Правилникът също така описва условията за заемане на длъжности в образователната система и налагане на наказания. Включва преходни и заключителни разпоредби за прилагане на изменения и допълнения на правилника.
§1
Трудовите договори с директорите, учителите, служителите и работниците в българските училища в чужбина се регулират от заповед на министъра на образованието и науката, като условията и редът за сключване, изменение и прекратяване на тези договори се определят в съответствие с Кодекса на труда.
§2
Към посолствата на Република България е разрешено да се организира обучение за български граждани по предметите български език и литература, история и цивилизация, география и икономика, като частта от тях, свързана с историята и географията на България. Изискванията за провеждане на това обучение се определят от инструкция на министъра на образованието и науката.
§3а
Параграф §3а от Правилника определя основни термини, свързани с образованието и специалните образователни потребности. Включва определения за наименование на учебни заведения, деца и ученици със специални образователни потребности, ресурсни учители и центрове, подкрепяща среда, конфликт на интереси и учителски стаж. Тези определения са важни за правилното прилагане на закона и за осигуряване на адекватна подкрепа на деца с различни образователни потребности.
§5
Документите за завършени етапи на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.
Параграф §5а
Параграф §5а предвижда, че за учебната 2002 - 2003 г. промените по чл. 49, ал. 5 могат да се извършват до 16 юли 2002 г. Приемът по Наредба № 8 от 2002 г. за приемане на ученици в училища с държавен прием и в непрофилирани паралелки ще се осъществи само на трети етап на класиране, а незаетите места ще се попълват по реда на чл. 23 от същата наредба.
§6
Учениците, обучавани в легитимни училища в чужбина, трябва да представят документи за завършен клас, степен на образование или професионална квалификация в Министерството на образованието и науката за легализиране. Документите ще бъдат признати в България след легализиране от съответното министерство, съгласно условия и ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.
§7
До приемането на държавното образователно изискване за учителската правоспособност и квалификация, назначаването на учители и възпитатели се извършва съгласно Инструкция № 2 от 1994 г. Чужди граждани могат да бъдат назначавани за учители в български училища само по междудържавни спогодби и след одобрение от Министерството на образованието. Чужди граждани, които постоянно пребивават в страната, могат да преподават след легализиране на дипломата и документа за правоспособност.
§ 9
Този правилник е издаден на основание § 39 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за народната просвета, отменяйки предишния правилник, обнародван през 1992 г. и изменян многократно до 1998 г.
§13
С параграф §13 се отменят определени разпоредби от Указание - II част, касаещи организирането на дейностите на училищата за учебната 1999 - 2000 г. Конкретно се отменят раздел II, подраздел II (с изключение на т. 1, подточка 1.1 и т. 2 в частта, посочена в Решение № 10271 от 18.ХI.2002 г.) и раздел III, подраздел I, Общи положения.
§66
Учениците, постъпили в IX клас през учебната 1999 - 2000 г. и завършващи XII клас през 2002 - 2003 г., придобиват средно образование без да полагат държавни зрелостни изпити, освен ако желаят да ги положат. Дипломата им е окончателна и дава право за продължаване на образованието. Дипломата съдържа специфични реквизити, включително наименование на училището, данни за притежателя, година на завършване и оценки от изпити. Оценките за зрелостните изпити могат да бъдат променяни при определени условия. Учениците могат да получат удостоверение при искане.
§9
В параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби се предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на младежта и спорта, с новите наименования, свързани с Държавната агенция за младежта и спорта. Конкретно, изразите "министърът на младежта и спорта", "министъра на младежта и спорта" и "Министерството на младежта и спорта" ще бъдат заменени с "председателят на Държавната агенция за младежта и спорта", "председателя на Държавната агенция за младежта и спорта" и "Държавната агенция за младежта и спорта".
§29
Процедурите за налагане на наказания по чл. 139, ал. 1 от Правилника, които не са приключили до влизането в сила на новото постановление, ще бъдат довършени по предишния ред.
§ 30
Разпоредбите на § 9 и 10 влизат в сила от 1 октомври 2009 г. Разпоредбата на § 9, т. 1 относно чл. 124, ал. 1, т. 5 влиза в сила от 1 януари 2010 г. Текстът е част от Постановление № 254 от 26 октомври 2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обнародвано в Държавен вестник, бр. 87 от 2009 г., в сила от 03.11.2009 г.
§3
Параграф §3 урежда преназначаването на учители и възпитатели след влизането в сила на новото постановление. Лицата, които отговарят на изискванията и подадат заявление, могат да бъдат преназначени на длъжност "старши учител" или "старши възпитател". Тези, които не отговарят на изискванията за старши длъжности или не подадат заявление, продължават да изпълняват длъжностите "учител" или "възпитател". Лицата, които не отговарят на изискванията за заеманите длъжности, ще изпълняват задълженията си до назначаване на нови кандидати, които отговарят на необходимите критерии.
§ 4
Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена определят срок за подаване на заявления за заемане на длъжности "старши учител" и "старши възпитател". Те също така сформират комисии, които разглеждат заявленията и изготвят списък на кандидатите, отговарящи на изискванията. На базата на този списък и подадените заявления, директорите извършват промени в длъжностното разписание и заплатите на персонала. Лицата, които отговарят на условията, се преназначават на съответната длъжност съгласно Кодекса на труда.
§ 5
Параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби установява, че трудовият стаж, придобит при условията и на длъжностите, посочени в чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се признава за учителски стаж до момента на влизането в сила на постановлението.
§ 6
Параграф §6 уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 1, т. 3, свързани с чл. 124, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 5, които ще влязат в сила от учебната 2010/2011 г.
§7
В срок до 6 месеца след влизането в сила на постановлението, министърът на образованието, младежта и науката е задължен да внесе за разглеждане в Министерския съвет Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Този правилник ще уреди условията и реда за заемане на длъжностите "учител-методик" и "възпитател-методик". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 273 от 19 ноември 2009 г., което е обнародвано в Държавен вестник, брой 94 от 2009 г. и влиза в сила от 27.11.2009 г.
§2
Параграф §2 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 106 от 28 май 2010 г., което е за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и е обнародвано в Държавен вестник, брой 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.
§2
Параграф §2 уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 211 от 21 юли 2011 г., с което е изменен Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета, обнародвано в Държавен вестник, брой 58 от 2011 г. и влизащо в сила от 29 юли 2011 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 255
Параграф §3 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 255 от 7 ноември 2013 г., което изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, и влиза в сила от 12.11.2013 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 113
Параграф §3 определя, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 113 от 13 май 2014 г., което изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, влязло в сила от 23.05.2014 г.
§19
Параграф §19 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 262 от 29 август 2014 г., което допълва Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Това постановление е обнародвано в Държавен вестник, брой 74 от 2014 г. и влиза в сила от 05.09.2014 г.
